14.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 168/91

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 21 от него,

—

като взе предвид Споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС), сключени между ЕС и Узбекистан, Република Киргизстан, Казахстан и Таджикистан, Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейските общности и Туркменистан и Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Туркменистан, подписано на 25 май 1998 г., което все още не е ратифицирано,

—

като има предвид стратегията на ЕС за ново партньорство с Централна Азия, прието от Европейския съвет на 21-22 юни 2007 (1) г., и съвместните доклади за напредъка на Комисията и Съвета от 24 юни 2008 г. (2) и 28 юни 2010 г. (3),

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Централна Азия и по-специално резолюциите от 20 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за Централна Азия (4), от 6 май 2010 г. (5) и 8 юли 2010 г. (6) относно положението в Киргизстан, от 11 ноември 2010 г. относно укрепването на ОССЕ – ролята на ЕС (7), от 25 ноември 2010 г., озаглавена „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011—2020 г.“ (8), от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (9) и от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията (10),

—

като взе предвид Европейската инициатива за демокрация и права на човека, стартирана през 2003 г. с цел насърчаване на правата на човека и оказване на подкрепа за реформата на наказателното правораздаване, демокрацията, доброто управление, свободата на средствата за масово осведомяване, правовата държава, структурите в областта на сигурността (полиция/ въоръжени сили) и предотвратяване на конфликтите, както и създадения след това Европейски инструмент за демокрация и права на човека (Регламент (ЕО) №1889/2006) (11),

—

като взе предвид провежданите всеки на две години от 2007 г. насам срещи на равнище министри ЕС-Централна Азия и конференциите на министрите от ЕС-Централна Азия по въпросите на сигурността, проведени през 2008 и 2009 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и комисията по международна търговия (A7-0338/2011),

A.

като има предвид, че устойчивото развитие на всяка държава предполага да бъдат гарантирани защитата на правата на човека, установяването и прилагането на демократични ценности и институции, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, както и добро управление и силно гражданско общество,

Б.

като има предвид, че е открит сериозен недостиг по отношение на демокрацията, правата на човека и правовата държава и основните свободи в държавите от Централна Азия,

В.

като има предвид, че засилено сътрудничество между ЕС и петте държави от Централна Азия е от взаимен стратегически интерес с цел диверсифициране и задълбочаване на политическите, социалните и икономическите отношения и пълно използване на потенциала, който предлагат споразуменията за партньорство,

Г.

като има предвид, че Централна Азия има важно значение за Европейския съюз по отношение на търговския потенциал и енергийната сигурност, и като има предвид, че регионът беше засегнат от неотдавнашната световна финансова и икономическа криза,

Д.

като има предвид, че някои държави-членки имат силни двустранни отношения с държавите от Централна Азия и са водещи източници на инвестиции и търговия, и като има предвид, че ЕС се нуждае от съгласуван и последователен подход към региона, за да се избегнат недоразумения, дублиране на задачи и най-важното – изпращане на смесени сигнали,

Е.

като има предвид, че държавите от Централна Азия предприеха първите стъпки в един дълъг процес на демократизация, в който постоянните и сериозни усилия в областта на управлението и регионалното сътрудничество са необходимо условие за преодоляване на продължаващите недостатъци, които ги възпрепятстваха досега да осъществят изцяло своя политически, обществен и икономически потенциал за развитие,

Ж.

като има предвид, че МСП са въплъщение на предприемачеството и свободния пазарен дух и представляват влиятелен фактор в установяването на демокрации,

З.

като има предвид, че липсата на взаимно доверие изостря напрежението, свързано с поделянето на природните ресурси, подкопава регионалното сътрудничество и увеличава риска от конфронтация; като има предвид, обаче, че проблемите с наличието на вода произтичат повече от лошо управление и разхищение на водни ресурси, отколкото от количествен недостиг,

И.

като има предвид, че ЕС и държавите от Централна Азия споделят общ интерес във връзка с диверсификацията на маршрутите за износ и във връзка със сътрудничеството в областта на енергетиката и екологичната устойчивост,

Й.

като има предвид, че загрижеността за сигурността и стабилността в региона следва да включва не само държавната сигурност, но също така сигурността на населението, наред с другото, чрез зачитане на правата на човека, препитание, опазване на околната среда и осигуряване на достъп до основни обществени услуги,

1.

Подчертава силния политически и икономически интерес на ЕС за засилване на неговите двустранни и многостранни отношения с държавите от Централна Азия във всички области на сътрудничеството като стабилност, сигурност и устойчиво развитие на региона, търговски и икономически отношения, енергетика и транспортни връзки, засилване на диалога относно универсални ценности като демокрацията, зачитането на правата на човека и правовата държава, както и общи предизвикателства и заплахи, включително управление на границите и борба с трафика на наркотици и хора;

2.

Посочва, че в стратегията на ЕС за Централна Азия се определят седем приоритета, но се осигурява ниско равнище на ресурси; съответно отбелязва, че средствата за оказване на помощ от ЕС са твърде ограничени, за да позволят на ЕС да оказва влияние върху всички области на политиките; настоятелно призовава ЕС да разработи колективна визия и да определи и формулира по-добре своите приоритети; посочва, че сътрудничеството за развитие с държавите от Централна Азия може да донесе резултати само ако тези държави спазват международните стандарти за демокрация, управление, правова държава и права на човека; посочва също така, че сътрудничеството за развитие на ЕС не трябва да бъде подчинено на икономически интереси и интереси в областта на енергетиката или сигурността;

3.

Счита, че ЕС трябва да поддържа високо равнище на ангажираност в Централна Азия, като адаптира своите стратегии към напредъка на държавите в региона; подчертава факта, че равнището и естеството на ангажираността на ЕС трябва да бъдат диференцирани и да зависят от определени условия, в зависимост от измеримия напредък в областта на демократизацията, правата на човека, доброто управление, устойчивото социално-икономическо развитие, правовата държава и борбата с корупцията, като се предлага помощ в областите, в които тя е необходима за насърчаване на напредъка, по аналогия с принципите на политиката на съседство на ЕС (наред с другото, „повече за повече“);

4.

Подчертава необходимостта да се изясни и насърчи концепцията на ЕС за сигурност и стабилност, в случай че се различава от тази на съответните държави; подчертава, че ЕС е поел ангажимент да бъде критичен към правителствата, които нарушават основните права на своите граждани в името на националната сигурност;

5.

Счита, че бъдещата стратегия на ЕС за Централна Азия следва да извлече поуки от реформата на европейската политика на съседство по отношение на диференцирането, преките контакти между хората и по-голямото внимание към демокрацията и правата на човека и също така да вземе предвид по-широкия геополитически контекст;

6.

Отчита значението на упоритата работа на специалния представител на ЕС на място за осигуряване на политически диалог на високо равнище с държавите от Централна Азия; припомня, че неговият мандат също така предвижда ангажираност с местното гражданско общество и че това е необходимо за увеличаване на видимостта на ЕС; призовава политическият диалог да се основава на оценка на изпълнението от страна на държавите от Централна Азия на поетите от тях ангажименти в качеството им на членове на ОССЕ;

7.

Счита, че при преразглеждането на Стратегията за Централна Азия трябва да се вземе предвид необходимостта за подсигуряване на нейните цели с достатъчни финансови ресурси и да се установят адекватни модели на разпределяне, които да отразяват реалностите на всяка държава в региона; счита, че предвид финансовите ограничения вниманието следва да се концентрира върху тези средносрочни и дългосрочни програми, които могат да окажат най-голямо въздействие върху развитието в региона, по-специално младежта и образованието, техническата помощ за икономическо развитие и насърчаването на малки и средни предприятия, както и сигурността на водоснабдяването и борбата с трафика на наркотици;

8.

Изисква Комисията да обедини видимо или поне да съгласува своите нормативни, технически и основаващи се на интересите програми за Централна Азия; също така припомня задълженията за последователност на политиките за развитие, залегнали в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

9.

Посочва, че изпълнението на стратегията може да бъде подобрено, от една страна, чрез по-интензивна координация в рамките на ЕС и от друга, чрез по-интензивно ангажиране с други международни донори и регионални заинтересовани страни;

10.

Предлага регионалният подход да бъде рационализиран чрез отношения с Китай и Русия като основни икономически фактори в региона; счита, че подходът във връзка с въпроса за енергията от изкопаеми горива следва да бъде обвързан с планирането на ЕС в региона на Кавказ и Черно море, както и с Турция;

11.

Призовава Комисията да спазва стриктно разделението между програми и дейности, допустими за финансиране в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), и програми и дейности, които следва да бъдат финансирани в рамките на други финансови инструменти като Инструмента за стабилност (IfS) или Европейската инициатива за демокрация и права на човека (EIDHR), по-специално по отношение на управлението на границите, борбата с организираната престъпност, подобряването на прилагането на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека;

12.

Подчертава постоянната необходимост от редовен диалог по въпросите на правата на човека и с петте страни, изразява съжаление, че цялостният напредък по места е недостатъчен и че в някои случаи може да се наблюдава регресия; счита, че съществуването на диалог по правата на човека не следва да се използва като извинение за изключване на въпросите, свързани с правата на човека, когато те възникнат в други области на сътрудничество, или за отказ от по-нататъшни действия; призовава за систематично участие на НПО и представители на гражданското общество в подготовката на тези диалози и за публично огласяване на резултатите от тях, така че да може да се оценява тяхната ефективност и ангажираността на страните;

13.

Отново заявява колко е важно да не бъдат пропускани страните със средни приходи, като тези от Централна Азия, в контекста на цялостната политика на ЕС за развитие и на усилията за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), тъй като усилията в областта на развитието – особено в контекста на намаляването на подпомагането за развитие поради глобалната финансова и икономическа криза – често се съсредоточават върху най-слабо развитите страни и по този начин се пренебрегва регионът на Централна Азия;

14.

Счита, че ограничените ресурси и многобройните нужди на региона изискват от ЕС да определи строго целите и приоритетите на помощта си, като също така взема предвид последиците от дълбоко вкоренената корупция и недостатъчния административен експертен опит относно ефективността на помощта му; призовава за устойчиви равнища на одобрена помощ за развитие с по-голяма гъвкавост при разпределянето и подкрепя засилване на помощта, която следва да бъде предоставена на Киргизстан и Таджикистан, които имат най-големи нужди в това отношение;

15.

Въпреки това изразява съмнения относно използването на бюджетната подкрепа в Киргизстан и Таджикистан, особено като се има предвид, че там корупцията е широко разпространена; призовава Комисията да представи доклад относно използването на бюджетна подкрепа в тези страни;

16.

Подкрепя категорично установяването на пълноправни делегации на ЕС във всички страни от Централна Азия като средство за увеличаване на присъствието и видимостта на ЕС в региона и за дългосрочно сътрудничество и ангажираност с всички сектори на обществото, както и за поощряване на напредъка към по-добро разбирателство и за установяването на правова държава и зачитане на правата на човека; изразява убеждението си, че присъствието на такива делегации ще допринесе в значителна степен за постигане на целите на стратегията и на интересите на ЕС в региона; настоява в тези мисии да се назначи подходящ персонал, в който да бъдат включени специалисти в областта на политическите въпроси, икономиката и търговията, с цел да се постигнат максимални резултати и да се предостави ефективна помощ;

17.

Препоръчва в бъдеще инструментите TAIEX, туининг и SIGMA да бъдат открити за държавите от Централна Азия с цел да се подкрепи повишаването на стандартите и необходимите реформи;

18.

Отбелязва със загриженост затрудненията, с които се среща ЕС в установяването на контакт с независимото гражданско общество в областта на правата на човека и доброто управление, и изразява съжаление относно продължаващия тормоз на НПО в региона; призовава за по-голяма прозрачност в разпределянето на средства от ЕС за сътрудничеството за развитие и неговите получатели, както и за подкрепа от страна на делегациите на ЕС и държавите-членки на действително независимите неправителствени партньори, така че да им се помогне да играят ефективна роля в развитието и укрепването на гражданското общество; счита, че постоянното насърчаване от страна на ЕС на програми, насочени към държавите от Централна Азия, е важен трансграничен инструмент за насърчаване на разбирането и сътрудничеството между държавите от региона;

19.

Подчертава значението на свободно действащите опозиционни партии в региона и настоятелно призовава правителствата на всички държави от Централна Азия да гарантират политическа свобода;

20.

Одобрява провеждането на редовни регионални срещи на високо равнище между ЕС и Централна Азия и призовава да се помисли за евентуално бъдещо учредяване на ad hoc евро-централноазиатски парламентарен форум в рамките на съществуващите комитети за междупарламентарно сътрудничество и междупарламентарните заседания със страните от Централна Азия като средство за оценка и принос към съдържанието на преговорите на високо равнище; подчертава значението на редовното двустранно и многостранно парламентарно сътрудничество; разглежда споразуменията за партньорство и сътрудничество като институционална основа за засилен парламентарен обмен чрез осигуряване на взаимно разбиране и зачитане; във връзка с това подкрепя СПС и с петте държави от Централна Азия; подчертава значението на по-активна ангажираност на Европейския парламент в наблюдението на преговорите за споразумения за партньорство с държавите от Централна Азия и изпълнението на съществуващите такива;

21.

Призовава Европейския съюз да продължи да подкрепя реформата на публичния сектор в държавите от Централна Азия чрез адекватна техническа и финансова помощ, за да се постигнат стабилни, реформирани и модернизирани административни структури във всички засегнати държави;

22.

Отбелязва, че макар да се наблюдават някои положителни конституционни и правни промени в региона (опити за премахване на смъртното наказание, създаване на омбудсман, някои реформи на съдебното производство и т.н.), като цяло положението в областта на правата на човека и правовата държава продължава да буди безпокойство;

23.

Подкрепя заключенията от Перспективите за конкурентоспособността на ОИСР – Централна Азия от януари 2011 г. и е особено загрижен за положението с правата на човека и трудовите права и липсата на подкрепа за гражданското общество в държавите от Централна Азия, както и за образователната система, МСП, реформите на собствеността върху земята и инвестиционните политики в региона, които трябва да бъдат по-равномерно разпределени в цялата икономика, тъй като сега са съсредоточени в енергийния сектор и добива на полезни изкопаеми;

24.

Призовава за засилване на диалога по правата на човека, за да бъде по-ефективен и ориентиран към постигането на резултати; призовава в това отношение за широко участие на Европейския парламент в наблюдението на тези диалози; настоятелно призовава Съвета и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да направят оценка на въздействието на предходните диалози, да вземат предвид критериите в сътрудничество с Европейския парламент относно напредъка, постигнат от държавите в региона в областта на правата на човека и правовата държава, и да направят оценка на ефективността на предприетите от ЕС проекти за предоставяне на помощ за постигане на тази цел;

25.

Осъжда каквото и да било използване на изтезания и строгите ограничения по отношение на медиите и свободата на изразяване, събрания и сдружаване; настоятелно призовава ЕС и неговият върховен представител/заместник-председател да повдигнат публично въпросите за случаи на политически затворници, задържани защитници на правата на човека и журналисти и да призоват за тяхното незабавно освобождаване;

26.

Оценява високо работата на политическите фондации, които предоставят практическо сътрудничество в процеса на демократизация чрез своето дългосрочно присъствие на място;

27.

Разглежда Инициативата за правова държава като ключов елемент на сътрудничеството с държавите от Централна Азия и изразява одобрението си за образцовото взаимодействие между ЕС и неговите държави-членки при изпълнението на проектите за помощ; отбелязва, че се наблюдаваше незначително взаимодействие между проектите и местното гражданско общество и че по-голямото взаимодействие с гражданското общество и подобреният достъп до информация относно инициативата за участниците в местното гражданско общество ще засили видимостта, прозрачността и отчетността на неговите дейности в съответствие с по-широките цели на ЕС за подобряване на Стратегията за Централна Азия, очертана в съвместния доклад относно напредъка; подчертава необходимостта, проектът за платформа за правова държава да включва ясни цели и прозрачна оценка на неговото изпълнение и резултати, като се избегне подсилването на репресивните елементи на силите за сигурност; подчертава, че един от ключовите критерии в разпределянето на помощта и бюджетната подкрепа трябва да бъде правилното прилагане на Инициативата;

28.

Подчертава, че образованието е основата за демократично развитие на обществото; във връзка с това призовава за продължаване на усилията за модернизация на сектора на общественото образование, включително бизнес образованието, което трябва да е безплатно и достъпно за всички, както и за интензифициране на образователната инициатива и по-специално на международния академичен обмен на студенти и преподаватели в по-общата рамка на подкрепа за изграждането на гражданско общество, основано на стабилни права на човека и трудови права, във всички държави от региона; подчертава, че също така е важно да се насърчават и процеси, които ще гарантират участието на жените и достъпа им до пазара на труда;

29.

Отбелязва, че работата на ЕС в областта на образованието и правата на човека следва да бъде допълнена с действия и програми, насочени към младежта като най-уязвимата група в тези общества; в този контекст призовава за по-голяма подкрепа от страна на ЕС за младежките инициативи в региона и по-специално за онези, които могат да намалят нарастващата радикализация и да насърчат толерантност сред младежта в тези държави;

30.

Призовава ЕС да продължава да подкрепя контактите между хората и програмите за обмен в областта на науката, стопанската дейност и образованието; отбелязва във връзка с това недостатъците в организацията и изпълнението на инициативата за образование ЕС–Централна Азия и настоятелно призовава Европейската комисия да ги разгледа в тясно сътрудничество със специалисти в областта на образованието и партньори от Централна Азия,

31.

Подчертава продължаващата си загриженост относно положението на децата, по-специално широкото разпространение на принудителния детски труд в различни форми и степени, както и необходимостта от изпълнение на място във всички държави в региона на поетите от тях международни ангажименти, по-специално в рамките на Конвенция на ООН за правата на детето, Конвенцията на МОТ за минималната възраст и Конвенцията на МОТ за най-лошите форми на детски труд;

32.

Подчертава, че правовата държава и икономическият напредък са взаимосвързани; отново потвърждава своята подкрепа за диверсификацията на икономиката на държавите в Централна Азия, развитието на устойчив енергиен сектор и подобрени транспортни връзки за свързване на каспийските ресурси с европейския пазар като начин за постигане на икономическо развитие и стабилен ръст на БВП; призовава ЕС да насърчава създаването на климат на икономическа стабилност чрез сигурна и стабилна правна рамка и чрез борба с корупцията и непотизма, което е от ключово значение за привличане на чужди инвестиции, насърчаване на иновациите и стимулиране на истинско частно предприемачество, включително микрокредити за проекти на независими жени, в съответствие с международните социални, трудови и екологични стандарти;

33.

Подчертава необходимостта, правителствата на държавите от Централна Азия да насърчават и подкрепят разпространението на МСП като един от елементите, необходими за развитието на засегнатите държави, и подчертава, че ЕС следва да отдаде на това по-голям приоритет в помощта си за МСП в рамките на мандата на ЕИБ за Централна Азия и да облекчи изискванията за визи за представители на бизнеса и висшето образование от Централна Азия, като същевременно се насърчават международните стандарти за труд, опазване на околната среда и корпоративна социална отговорност; счита също така, че следва да се избягват дискриминационни практики спрямо европейските предприятия, включително в ключовия сектор на обществените поръчки, и призовава ЕС да улесни сътрудничеството между МСП от ЕС и МСП от Централна Азия;

34.

Подкрепя по-силната интеграция в световната икономика на държавите от Централна Азия, по-специално чрез международно сътрудничество със СТО и присъединяване към нея; счита, че структурните реформи, насочени към пазарна икономика и присъединяване към СТО са от жизненоважно значение за икономическото развитие на държавите и региона и за интеграцията на региона в световната икономика;

35.

Подчертава факта, че международната икономическа интеграция и регионалното икономическо сътрудничество са допълващи се подходи и поради това следва да има реален стремеж към постигането им в Централна Азия;

36.

Съзнава, че регионалната интеграция между държавите от Централна Азия е слаба; призовава Комисията да изготви диференцирани търговски стратегии за всяка една от петте държави от Централна Азия в зависимост от специфичните й нужди, както и да поощрява интеграцията в рамките на региона;

37.

Подчертава значението на диверсификацията на доставките на енергия и суровини, по-специално редкоземни елементи, за ЕС и на експортните пазари, технологии и ноу-хау за Централна Азия; смята, че е от първостепенно значение проектите за сътрудничество в областта на енергетиката да включват дългосрочни споразумения за доставки, в които да бъдат интегрирани принципите екологична устойчивост и на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП); призовава ЕС да насърчава ИПДП и други подобни инициативи във всички държави от региона, които имат значителни добивни ресурси;

38.

Подчертава значението на енергетиката в отношенията с държавите от Централна Азия, като се има предвид, че тя представлява основен източник на приходи за държавите, както и потенциален източник за енергийна сигурност за ЕС;

39.

Призовава ЕСВД и Комисията да продължават да подкрепят енергийни проекти и да насърчават комуникацията по отношение на важни цели като Транскаспийския маршрут; приветства участието на всички държави от Централна Азия в инициативата от Баку;

40.

Признава значението на енергийното сътрудничество с Казахстан и Туркменистан, като се има предвид ползата от него както за тези държави, така и за държавите-членки на Европейския съюз; във връзка с това приветства подписването на меморандуми за разбирателство с Казахстан и Туркменистан, с които се осигурява закупуването на газ, както и стъпките, предприети в разработването на Южния коридор, по-специално под формата на проекта „Nabucco“; посочва обаче, че Туркменистан все още не е член на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ЕПДП); отново подчертава необходимостта от насърчаване на по-голяма прозрачност във връзка с приходите от природни богатства; съответно настоятелно призовава ЕС, посредством своя диалог в областта на енергийната политика, да подкрепи членството на Туркменистан в ЕПДП с оглед на интегрирането на съображенията за добро управление в енергийното планиране на ЕС;

41.

Като има предвид нарастващия недостиг на електроенергия в Централна Азия, подчертава възможностите за регионално взаимодействие, включително в обещаващия сектор на възобновяемата енергия; призовава ЕС да предостави политическа подкрепа и техническа помощ за инициативи в тази област;

42.

Отбелязва със загриженост отрицателното въздействие на финансовата криза върху Централна Азия и увеличаващите се равнища на бедност; счита, че пътят към здравословен социален и политически живот е свързан с икономическия просперитет и че ЕС трябва да разгледа развитието на икономиките на Централна Азия като основна част от стратегията си за региона; призовава за засилена подкрепа на програмите за намаляване на бедността и отбелязва значението на инвестициите на ЕИБ;

43.

Подчертава небалансираното естество на някои от икономиките в Централна Азия, които разчитат прекомерно на природни ресурси, и счита, че диверсификацията е основна цел за региона в средносрочен и дългосрочен план; отбелязва в тази връзка значението на инвестиционната програма за Централна Азия и призовава програмата да бъде приложена във всичките пет държави;

44.

Счита, че осигуряването на съгласувано и всеобхватно реинвестиране на националните доходи от природни ресурси е от първостепенно значение за устойчивото развитие и за постигането на широко социално и икономическо развитие;

45.

Споделя мнението, че реформата на селскостопанския сектор е от първостепенно значение, по-специално по отношение на постигането на продоволствена сигурност, диверсификация на продукцията, осигуряване на устойчиво управление на семената и намаляване на зависимостта от отглеждането на памук, вместо на други култури; подчертава освен това необходимостта от въвеждане на водещите практики и техники на управление на водите, тяхното опазване и на напояване с оглед постигане на целите; призовава правителствата на Централна Азия да поемат лидерството при този подход;

46.

Подчертава факта, че липсата на енергия (например за отопление и електричество) утежнява положението на бедните хора в страните от Централна Азия; настоятелно призовава ЕС, съгласно поетите ангажименти относно изменението на климата, да увеличи подпомагането чрез развиването на устойчива енергийна политика, включително чрез енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;

47.

Подчертава, че въпросите, свързани с водата в региона, продължават да бъдат един от основните източници на напрежение и потенциални конфликти и подчертава значението на регионалния подход за опазване и подходящо управление на споделените водни ресурси; по-специално отбелязва, че проектите за водноелектрическа енергия и водни ресурси в държавите по горното течение на реките, Киргизстан и Таджикистан, доведоха до нарастване на регионалното напрежение с централноазиатските държави по долното течение на реките; в тази връзка призовава страните от региона, които все още не са го направили, да подпишат и ратифицират без по-нататъшно отлагане конвенциите от Еспоо и Архус и да насърчават участието на местни представители в процеса на вземане на решения;

48.

Обръща внимание на необходимостта от създаване на надеждна и ефективна постоянна рамка, в която страните, разположени в долното и в горното течение на реките, да могат да разискват и да вземат съвместни решения относно мерките, които трябва да се предприемат за разрешаване на водните проблеми в региона;

49.

Приветства засиления ангажимент на европейските банки за развитие в региона и по-специално разширяването на мандата на ЕИБ в Централна Азия с фокус върху въпросите, свързани с околната среда и водите; призовава настойчиво банките за развитие да спазват принципите, създадени от ЕБВР относно непредоставяне на подкрепа за държавните предприятия в държавите, в които правата на човека се нарушават системно;

50.

Призовава настоятелно ЕС, в контекста на недостига на вода на регионално равнище, да повиши подпомагането си в областта на управлението на водите в рамките на Инициативата на ЕС за околна среда и води и като начин за справяне с енергийния недостиг в държавите по горното течение на реките, да проучи допълнителни възможности за слънчева енергия и енергия от вятър, които могат да помогнат на селските общности от малък мащаб; изразява съжаление, че до момента проектът на ЕС относно управлението на водите в голяма степен е насочен към качеството на водите, което е важно, но не толкова уместно във връзка с положението в Централна Азия в сравнение с въпросите относно поделянето и разпределянето на водните ресурси;

51.

Счита, че експертният му опит в управлението на транснационални водни ресурси и съществуващото му участие в двустранно сътрудничество – с оглед на интегрираните национални планове за управление на водите – и в многостранно сътрудничество – в рамките на Проекта за управление на водите и на Международния фонд за Аралско море, предоставят на ЕС възможност да поеме посредническа и подпомагаща роля по въпросите на поделянето на водни ресурси между държавите от горното и от долното течение на реките (в това число Северен Афганистан) и да насърчава установяването на устойчив ред на сътрудничество по отношение на управлението на водите, който да се основава на международното право на договорно равнище – роля, която никой друг международен субект не желае, нито е в състояние да поеме, въпреки призивите на заинтересованите държави;

52.

Приветства настоящото прилагане на зоната, свободна от ядрено оръжие в Централна Азия от петте републики от Централна Азия; счита, че договорът със своя обвързващ ангажимент към ядреното разоръжаване от държави, които преди това са поддържали ядрени оръжия на територията си и имат съседи с ядрени оръжия, представлява значителен принос към усилията за свят, свободен от ядрени оръжия, и е ярък пример за сътрудничество за неразпространение;

53.

Признава, че отричането на основни права и възможности, произтичащи от липсата на демокрация и правов ред, може да доведе до положение на несигурност;

54.

Потвърждава подкрепата си за действията, насочени към поощряване на регионалното сътрудничество, като основен начин да се разглеждат многобройните проблеми, свързани с трансграничната сигурност, управлението на ресурси, проблеми от етническо и екологично естество, такива, свързани с развитието, както и борбата срещу тероризма и яростния религиозен екстремизъм в засегнатите държави; подкрепя продължаването и задълбочаването на програмите BOMCA – за управление на границите в Централна Азия, и CADAP – за действия срещу наркотиците;

55.

Подчертава, че програмите BOMCA и CADAP не се финансират от Инструмента за стабилност, а от ИСР; посочва, че тъй като Инструментът за стабилност е изготвен така, че да бъде гъвкав и да може да отговаря на кризи в краткосрочен план, като същевременно работи по дългосрочните предизвикателства на трансрегионалната сигурност, ще има смисъл тези програми да бъдат поставени под шапката на Инструмента за стабилност;

56.

Подчертава, че регионалната сигурност е в интерес както на ЕС, така и на другите действащи лица в района, а именно Руската федерация, Китай и САЩ, като всички те са загрижени относно увеличаващата се нестабилност и радикализация в региона и пропускливите граници с Афганистан и свързания с това трафик на наркотици;

57.

Отбелязва присъединяването на Казахстан към митническия съюз с Русия и Беларус и изразява надежда, че развитието на това образувание няма да създаде пречки пред регионалното сътрудничество и няма да възпрепятства засилването на двустранните отношения с ЕС;

58.

Подчертава факта, че структурното включването на Афганистан в секторното сътрудничество, по-специално относно безопасността/управлението на границите, човешката сигурност и управлението на водите, е от решаващо значение, за да се гарантира стабилност и сигурност в региона; призовава за засилването на трансгранично сътрудничество с Афганистан и подчертава необходимостта от съгласуваност между подхода на ЕС за Афганистан и Стратегията за Централна Азия, по-специално във връзка с програмите и действията в областта на транспорта, енергетиката, търговията и развитието;

59.

Призовава ЕС да съсредоточи помощта си върху борбата с трафика на наркотици и хора, въпроси, които са сред основните източници на нестабилност в Централна Азия, които могат да бъде обект на усилията на ЕС; отбелязва със загриженост развитието на този въпрос в целия регион и призовава за трансгранични усилия, които да бъдат предложени и насърчени от ЕС; подкрепя организацията на форуми за Централна Азия за борба с наркопрестъпността;

60.

Изразява загриженост по двуаспектния въпрос относно засилването на фундаменталистките възгледи и движения като последица от положението в Афганистан, но също така като реакция на проблемите с правата на човека и спазването на принципите на демокрацията от правителствата в региона; отбелязва, че борбата срещу тероризма е важен елемент от Стратегията на ЕС за Централна Азия;

61.

Призовава за включването на подкрепата за реформа в сектора за сигурност (РСС) в държавите от Централна Азия в политическите програми на срещите с лидерите на държавите от Централна Азия и насърчава да се проучи кои области на реформата в сектора за сигурност биха могли да бъдат подпомогнати в региона заедно с текущата работа по въпросите на правовата държава и управлението на границите;

62.

Подчертава необходимостта, ОССЕ и мисиите на ООН да функционират свободно на териториите на съответните държави, тъй като тези организации са от съществено значение за предоставяне на необходимата помощ за реформата в сектора за сигурност;

63.

Подчертава, че следните параграфи, специфични за всяка отделна държава, излагат набор от важни и неотложни въпроси, но не целят предоставянето на изчерпателен анализ за всяка една от тях;

64.

Призовава върховния представител/заместник-председател да продължи да упражнява натиск спрямо казахските органи да изпълнят изцяло обещанията си за подобряване на провеждането на избори и свободата на медиите, което те обявиха преди да поемат председателството на ОССЕ, в съответствие с основните ангажименти, поети от държавите-членки на ОССЕ, и с националния план за правата на човека, приет през 2009 г. от казахското правителство;

65.

Призовава казахските органи да спазят поетите от тях международни задължения и ангажименти, включително тези, поети в рамките на човешкото измерение на ОССЕ;

66.

Приветства стремежа на Казахстан към по-тесни и засилени отношения с ЕС и неотдавнашното започване на преговори по ново споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан и подчертава, че икономическото сътрудничество трябва да върви ръка за ръка с политическото сътрудничество и да се основава на политическата воля за осъществяване защита на общи ценности; в тази връзка очаква с нетърпение постигането на осезаем напредък в областта на свободата на медиите, свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и събрание, както и подобрения в провеждането на избирателния процес при предстоящите парламентарни избори през 2012 г.;

67.

Изразява съжаление относно скорошното прехвърляне на надзора на затворите от министерството на правосъдието към министерството на вътрешните работи и призовава правителството на Казахстан да активизира усилията си за предотвратяване и разрешаване на въпроса с изтезанията и други форми на нечовешко, жестоко или унизително отношение;

68.

Насърчава Казахстан да представи своя подновен ангажимент за Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (ИПДП) чрез отстраняването на всички правни и регулаторни пречки за успешно изпълнение на инициативата;

69.

Поздравява Киргизстан за усилията му за провеждане на демократични реформи и преминаване към истинска многопартийна система; изразява надежда, че ще бъде отбелязан допълнителен напредък при провеждането на предстоящите президентски избори, насрочени за по-късно тази година; подчертава, че са необходими продължителни усилия за развитието на напълно функционираща демокрация и независимо, че Киргизстан е една от първите държави, на които се оказва подкрепата на ЕС за демокрация, в тази връзка призовава ЕС да оказва помощ на киргизките органи в областта на изграждането на институции, консолидирането на демократични практики и борбата срещу корупцията и навлизането на организираната престъпност в киргизката администрация;

70.

Приветства решението на киргизкото правителство за създаване на специална комисия за прилагане и наблюдение на препоръките на Международната независима комисия (МНК) за разследване на събитията от юни 2010 г. в южен Киргизстан и призовава киргизките органи да предприемат необходимите мерки за успокояване на междуетническото напрежение, намаляване на национализма на етническа основа и стабилизиране на положението и да насърчават културния диалог и зачитането на правата на малцинствата и борбата срещу всички форми на дискриминация, наред с другото, посредством създаването на истинска реформа на съдебната система и на полицията като предпоставка за предотвратяване на нарушаването на правата на човека, като изтезания и други форми на полицейска злоупотреба; призовава ЕС да разработи и да прилага европейски програми за помощ съвместно с киргизките органи и НПО, насочени към предотвратяването на конфликти, помиряване и предотвратяване на безнаказаността;

71.

Изразява загрижеността си относно неефикасността на помощта за развитие на ЕС в тази страна, причинена от високото равнище на корупция, влиянието на организираната престъпност върху управлението и приемащата застрашителни размери регионална фрагментираност, подклаждана от бедствените икономически и социални условия; следователно призовава за алтернативен подход, основаващ се на човешката сигурност чрез алтернативни канали за предоставяне на помощ;

72.

Изразява загриженост относно докладите за изтезания в ареста и продължаващата липса на достъп на наблюдатели от гражданското общество до местата за задържане; призовава на Международния комитет на Червения кръст и международните наблюдатели да бъде предоставен достъп до местата за лишаване от свобода, за да се повишат прозрачността и надзорът;

73.

Препоръчва на таджикското правителство да определи цел за постигане на напредък в посочените по-горе области, което ще позволи големи и стабилни подобрения в показателите на държавата за прозрачност, управление и други релевантни показатели, изготвени от международните организации; призовава за строги условия за предоставяне на помощ от ЕС чрез държавните структури;

74.

Призовава ЕС да насърчава и подпомага, посредством проучвания на осъществимостта, технически експертни умения и по целесъобразност – подходящи заеми от ЕИБ, разработването на проекти за по-маломащабни, водноелектрически централи, разположени по течението на реките, както и за алтернативни, възобновяеми енергийни източници;

75.

Приветства законодателството, прието в политическата, икономическата, социалната и образователната област, но подчертава, че е необходимо то да бъде последвано от всеобхватни мерки за изпълнение; в тази връзка настоятелно призовава Съвета и върховния представител/заместник-председател да насърчат туркменските органи да прилагат цялостно новото законодателство и да се включват по-активно в различни международни и регионални организации;

76.

Изисква цялостно изпълнение на условията, поставени от Европейския парламент през февруари 2008 г., и по-специално за свободен и безпрепятствен достъп за Международния комитет на Червения кръст, освобождаване на всички политически затворници и на лишените от свобода заради техните убеждения, премахване на всички правителствени ограничения за пътуване и осигуряване на възможност за НПО да извършват дейност в страната; счита, че тези условия трябва да бъдат изпълнени, за да може Туркменистан да спазва международните стандарти, които е ратифицирал;

77.

Изразява особено безпокойство във връзка с това, че настоящите органи прилагат системно репресивни политики, насочени към всички форми на опозиция, независими НПО, защитници на правата на човека; по-специално изразява съжаление, че диалогът с гражданското общество в Туркменистан се оказа невъзможен;

78.

Отбелязва заключенията на Съвета от октомври 2009 г., с които се поставя край на всички санкции срещу Узбекистан, и потвърждава желанието на ЕС за всестранно укрепване на отношенията с тази страна; припомня, че равнището на ангажираност зависи от постигането на напредък от страна на Узбекистан в областта на правата на човека, демократизацията и правовата държава и борбата срещу търговията с наркотици, и очаква ЕСВД и Съветът да разработят критична, условна и последователна политика по отношение на Узбекистан;

79.

Отново изразява своята загриженост относно продължаването на използването на принудителен детски труд, особено в областта на селското стопанство; отбелязва загрижеността на Международната организация на труда (МОТ), представители на работниците, работодатели и НПО във връзка с текущото използване на санкционирания от държавата принудителен детски труд в памучната промишленост на Узбекистан; настоятелно призовава узбекските органи да се ангажират с МОТ и да предоставят на МОТ безпрепятствен достъп за наблюдение на прибирането на реколтата от памук на място и да разработят, прилагат и наблюдават ефективни политики за трайно премахване на принудителния детски труд; призовава Европейския съюз да подкрепи усилията на правителството на Узбекистан в областта;

80.

Изразява безпокойство относно неотдавнашното решение на узбекските органи да затворят бюрото на „Хюман райтс уоч“ в Ташкент, припомня техните задължения към ОССЕ и ги призовава да осигурят безпрепятствен достъп и дейност от страна на местни и международни НПО и надзор в цялата страна;

81.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на специалния представител на ЕС за Централна Азия и на правителствата и парламентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.