15.2.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/89

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Нов отговор на промените в съседните държави“

COM(2011) 303 окончателен

2012/C 43/20

Докладчик: г-жа BUTAUD-STUBBS

На 19 юли 2011 г. Европейската комисия и върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Нов отговор на промените в съседните държави“

COM(2011) 303 окончателен.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 22 ноември 2011 г.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 119 гласа „за“ и 3 гласа „против“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК приветства съвместното съобщение на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Европейската комисия като навременна и неотложна мярка за адаптиране на политиката на ЕС. Той напълно подкрепя заявената в съобщението цел за разработване на нов подход към съседните на ЕС държави с оглед укрепване на партньорството между ЕС и страните партньорки.

1.2   ЕИСК изтъква, че съобщението може да послужи само като отправна точка за бъдещо партньорство, и призовава институциите на ЕС да разработят дългосрочна стратегия, която да бъде изпълнена в рамките на финансовите перспективи за периода 2014-2020 г. и която да включва установените приоритети, както и съответния бюджет за засилените партньорства и различните елементи на политиката на ЕС.

1.3   ЕИСК изразява надежда, че ЕС ще може да реагира по подходящ начин, т.е. твърдо и в един глас, като следва подхода, описан в съобщението относно страните от Евро-средиземноморския регион (1), на неотдавнашните събития в някои съседни държави, в които все още не е установена истинска и трайна демокрация.

1.4   ЕИСК е съгласен с принципите на диференциране и обвързаност с условия, както и с необходимостта от по-голяма гъвкавост в отношенията със страните партньорки. Същевременно обаче той иска от ЕС да гарантира, че прилагането на принципа „по-малко за по-малко“ няма да подкопае възможностите на страните партньорки да постигат напредък в процеса на реформи според собствения си ритъм и капацитет за усвояване.

1.5   Комитетът отбелязва със задоволство поставения в съобщението нов акцент върху ключовата роля на гражданското общество за укрепване на демократичните процеси, както и факта, че се отдава приоритетно значение на подкрепата за широк кръг организации на гражданското общество, в това число социалните партньори.

1.6   ЕИСК подчертава, че средата, в която протича дейността на гражданското общество, и защитата на правата на човека, както и на икономическите, социалните и културните права и свободата на вероизповедание, е основен критерий при оценката на управлението на дадена страна.

1.7   ЕИСК счита, че подкрепата, която ЕС оказва по линия на Европейския фонд за демокрация (ЕФД), следва бъде достъпна и да може да реагира на непредвидените нужди на широк кръг организации на гражданското общество, включително на нерегистрирани опозиционни групи. ЕФД следва да допълва съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДПЧ) и Инструмента за стабилност (ИС).

1.8   С оглед на това ЕИСК подчертава, че следва да се оказва по-голяма и по-целенасочена подкрепа на работодателите, профсъюзните организации и другите социално-професионални групи, тъй като те са важни елементи от социалния, икономическия и политическия живот и потенциални гаранти на стабилността. Някои от тях действително изиграха ключова роля за мобилизиране на усилията за постигане на демокрация. Той приветства факта, че в рамките на ЕФД е предвидена подкрепа за тези участници, но изразява надежда, че Механизмът за гражданското общество също ще бъде използван за тази цел.

1.9   ЕИСК призовава да бъде подобрена ефективността на финансираните от ЕС проекти. Сложността на процедурите за финансиране от ЕС лишава от възможност за участие много недържавни участници. Една от целите на инициативата следва да бъде да се помага на организациите да получават финансиране, например посредством обучения по изграждане на капацитет, организирани от делегациите на ЕС.

1.10   Освен това Комитетът призовава ЕС да въведе някои предпазни мерки и основни принципи на добро управление за правителствата на страните партньорки, които биха искали да се възползват от компонент 3 на Механизма за гражданското общество, който им предоставя възможността да изготвят проекти за изграждане на капацитет с цел укрепване на организациите на гражданското общество и засилване на участието им в процеса на разработване на вътрешните политики и на взимане на решения.

1.11   Що се отнася до търговските отношения, крайната цел на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ) е да постигне висока степен на икономическа интеграция между ЕС и страните партньорки. ЕИСК призовава ЕС да обмисли възможността за изготвяне на различни пакети с достижения на правото в областта на ЗВССТ, които да отразяват различните степени на интерес към европейската икономическа интеграция и различните програми в страните партньорки. В процеса на договаряне и изпълнение на ЗВССТ и на други споразумения е важно като задължително условие да се предвиди участие на гражданското общество и да се създаде механизъм за постоянен диалог с него. Следва също така да се правят консултации с гражданското общество в рамките на оценките на въздействието върху устойчивостта.

1.12   Изключително важно е и да се насърчава свободата на изразяване, на вероизповедание и на медиите в рамките на обществените свободи, както и да се гарантира безпрепятствен достъп до интернет и социалните мрежи, тъй като това спомага за повишаване на прозрачността и подпомага процеса на демократизация. С оглед на това този въпрос се нуждае от особено внимание и целенасочени действия.

1.13   Макар че постигнатият успех е доста относителен, ЕИСК приветства ангажираността на ЕС с усилията за предотвратяване на конфликти в непосредствените му съседи и го призовава да разработи всеобхватни стратегии в тази област.

1.14   ЕИСК призовава да се улесни мобилността на хората от съседните на ЕС държави, особено на младите хора и студентите, хората на изкуството, изследователите, учените и бизнесмените, за да се насърчат междуличностните контакти, което ще е от полза както за страните партньорки, така и за ЕС.

1.15   В качеството си на представител на гражданското общество на равнище ЕС, ЕИСК е готов да играе активна роля и да споделя експертните си познания, за да бъде изградена по-ефективна европейска рамка за сътрудничество с обществата в съседните държави (2), по-конкретно като:

—	оказва помощ при идентифицирането на организациите на гражданското общество и документирането на положението, свързано с дейността на гражданското общество в региона, посредством открит и приобщаващ диалог с широк кръг от участници;

—

споделя експертните си познания, включително и тези, които са придобити в резултат от сътрудничеството с източните съседи на ЕС, при определянето на специфични критерии и процеси за установяване на истински представителни институции за консултиране с гражданското общество в хода на разработване на политиките в страните партньорки;

—

подкрепя независимите и представителни организации на гражданското общество, по-специално тези, които имаха активна роля в опозицията на недемократичните режими, полагайки усилия за изграждане на капацитет и споделяйки експертните си познания в широк кръг от области, като социален диалог (включително на ниво сектори) и икономически и социални права;

—	обменя най-добри практики в области като социален диалог, равенство между половете, предприемачески дух и корпоративна социална отговорност;

—	участва в разработването на инструментите, плановете за действие и програмите на ЕС за укрепване на социално-икономическите организации, както и в наблюдението на тяхното прилагане;

—	взима активно участие в определянето на оперативните методи на Механизма за гражданското общество и Европейския фонд за демокрация.

2.   Поуки от миналото

2.1   Критичен анализ на досегашните действия на Европейския съюз

2.1.1   Пълната липса на демократична среда, с някои изключения, принуди ЕС да адаптира политиките си от прагматични съображения и да приеме да води разговори с партньори, които далеч не могат да се нарекат демократични представители на своите народи.

2.1.2   Така например, през целия период от началото на Процеса от Барселона нямаше достатъчна координация и сътрудничество между ЕС, организациите на гражданското общество, профсъюзите и правозащитните организации, които не бяха одобрени от правителствата, поради което беше пропусната възможността да се повлияе на политическите и социалните процеси.

2.1.3   Досегашният опит, особено в Евро-средиземноморския регион, разкрива тенденцията да не се използва в достатъчна степен финансирането, което се отпуска за гражданското общество, заради слабите позиции на тези организации в недемократичните държави.

2.1.4   Има някои добри практики на участие на гражданското общество, разработени в рамките на Източното партньорство, като например създаването на тематични платформи, работни и експертни групи; тези практики биха могли да бъдат приспособени и да намерят полезно приложение и на юг.

3.   Основни елементи на новия подход

3.1   Прилагане на принципите на диференциране и обвързаност с условия

3.1.1   ЕИСК напълно подкрепя поставения в съобщението акцент върху тези два принципа; самият Комитет полага усилия да укрепи тяхното прилагане в работата си, например при формулирането на своите критерии за участие в срещата на върха на икономическите и социални съвети и сродните институции от Евро-средиземноморския регион и при организирането на мисиите си в чужбина.

3.1.2   При разработването на своя подход „повече за повече“ ЕС трябва да вземе предвид различната история на регионите и държавите, тяхното равнище на развитие, различните етапи, на които се намират отношенията им с ЕС, и конкретните им нужди и проблеми. Този подход ще допринесе и за по-ефективното използване на финансовите ресурси на ЕС, което е основно задължение на Европейския съюз към европейските данъкоплатци.

3.1.3   Същевременно считаме за важно да се гарантира, че принципът „по-малко за по-малко“ не се прилага по начин, който би подкопал възможностите за развитие на страните партньорки, в които е постигнат по-слаб напредък.

3.2   Усилия за постигане на „дълбока“ и устойчива демокрация

3.2.1   ЕС с право изтъкна необходимостта от насърчаване на „дълбока“ демокрация чрез укрепване на гражданското общество и засилване на ролята му в процеса на демократизация и в утвърждаването на стандарти на добро управление в региона, обхванат от Европейската политика за съседство (ЕПС).

3.2.2   Комитетът приветства въвеждането на нови целенасочени инструменти за затвърждаване на демократичните придобивки. Във връзка с това ЕИСК е готов да участва в определянето на реда и условията за работа по-конкретно на Европейския фонд за демокрация и на Механизма за гражданското общество. Тези инструменти следва да бъдат гъвкави и да могат да реагират на променящите се нужди, както и да включват мерки за подпомагане на демократичните процеси в съседните на ЕС държави, включително като насърчават създаването на политически партии и свободни медии и като засилват участието на гражданското общество в демократичните процеси.

3.2.3   Въпреки че редът и условията за използване на Европейския инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДПЧ), Инструмента за стабилност (ИС), Европейския фонд за демокрация и Механизма за гражданското общество се различават от финансова, оперативна и управленска гледна точка, тяхната съгласуваност и взаимодействието помежду им трябва да бъдат гарантирани и подобрени.

3.2.4   За да се повиши осведомеността и способността на организациите да използват тези финансови инструменти, ЕИСК отправя искане към Комисията да изготви прости и лесни за ползване разяснителни документи.

3.2.5   ЕИСК счита, че зачитането както на религиозните, така и на гражданските свободи е основно право на човека, което трябва да се ползва с пълна защита в регион, който се отличава с религиозно и политическо многообразие. Той призовава държавите, които все още не са ратифицирали съществуващите международни и регионални конвенции и споразумения относно политическите, гражданските и културните свободи и относно икономическите и социалните права, основаващи се на Всеобщата декларация за правата на човека, незабавно да направят това.

3.2.6   Медиите в Евро-средиземноморския регион играят първостепенна роля за разпространението и представянето на резултатите от протичащите промени. Подкрепата на ЕС трябва да се съсредоточи върху инициативи за повишаване на професионализма и независимостта на съществуващите медии и за създаване на среда, благоприятстваща многообразието и свободата на медиите.

3.3   Укрепване на ролята на ЕС в разрешаването на конфликти

3.3.1   Фактът, че все още има тлеещи конфликти в съседните на ЕС страни – и на юг, и на изток – е голямо предизвикателство както за ЕС, така и за самите страни партньорки. ЕС призна факта, че действията му до този момент не се оказаха особено ефективни. С влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС разполага с нов мандат за укрепване на мира и нова структура за оказване на подкрепа, което дава реална възможност за определяне на нови приоритети.

3.3.2   ЕИСК призовава ЕС да разработи всеобхватни стратегии за предотвратяване на конфликти и укрепване на мира, особено за непосредствените си съседи, и да се фокусира върху постигането на по-голяма съгласуваност между различните програми и политики в тази област.

3.3.3   Комитетът призовава всички проекти за укрепване на мира да насърчават и да се основават на демократичните принципи, а системите за наблюдение, в които участват организации на гражданското общество, да оценяват напредъка в изпълнението на реформите. Следва да се обърне по-голямо внимание на групите, които оказват значително влияние върху укрепването на мира, но чието мнение често се пренебрегва. Сред тях са женските и младежките групи, профсъюзите и местните бизнес среди. Необходима е подкрепа и за продължаването на деловата активност в зоните на конфликт, за да се демонстрира тяхната жизнеустойчивост, както и за профсъюзни дейности като демонстрациите за мир и солидарност. Най-уязвимите групи, като жените, децата и жертвите на конфликт, се нуждаят от специално внимание и целеви програми.

4.   Активизиране на търговските връзки

4.1   Освен насърчаването на търговските отношения ЗВССТ има и крайната цел да постигне висока степен на икономическа интеграция между ЕС и страните партньорки. За да могат да прилагат и спазват разпоредбите на ЗВССТ, страните партньорки трябва да преструктурират из основи своите правни и икономически рамки. За тази цел ще е необходима значителна допълнителна подкрепа от страна на ЕС, за да могат тези държави да постигнат равнището на развитие, необходимо за изпълнението на тези изисквания.

4.2   Комитетът отправя искане във всички търговски споразумения, които ЕС договаря с партньорите си, да бъде включена глава за устойчивото развитие, и счита, че при изготвянето на оценките на въздействието върху устойчивостта преди началото на преговорите следва да се потърси мнението и на гражданското общество. Този принос ще спомогне да се повиши информираността на обществото относно краткосрочните и дългосрочните ползи, до които може да доведе ЗВССТ, и да се гарантира приобщаването на обществеността към процеса (3).

4.3   За тази цел в бъдещите споразумения от типа ЗВССТ, както и в другите споразумения, следва да бъдат предвидени механизми за консултация с гражданското общество, като съвместни консултативни комитети, за да може да се извършва ефективно наблюдение на изпълнението на разпоредбите, свързани с главата за устойчивото развитие.

4.4   Що се отнася до социалните стандарти и трудовите отношения в промишления сектор, Комитетът настоява да бъдат ратифицирани и надлежно прилагани съответните конвенции на Международната организация на труда (МОТ).

5.   Към ефективни регионални партньорства

5.1   ЕС трябва да постигне правилния баланс и да се опита да създаде взаимодействие между двустранното и регионалното измерение на отношенията на ЕС със страните партньорки.

5.2   Признат факт е, че регионалните партньорства с Изтока и Юга допринесоха за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и неговите съседи. Въпреки това в Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието, които допълниха сътрудничеството в Евро-средиземноморския регион, се наблюдават редица недостатъци.

5.3   Съюзът за Средиземноморието (СзС), чиято роля беше да допълва двустранните отношения между ЕС и страните партньорки, до момента не успява да постигне очакваните резултати. С оглед на това неговата роля и цели трябва да бъдат радикално преосмислени. Освен това той следва да осигури постоянни механизми за включване на гражданското общество в своите инициативи. ЕИСК призовава да бъдат взети незабавни решения относно ролята, мисията, организацията и финансирането на СзС. Освен това той счита, че действията на СзС трябва да бъдат хармонизирани в по-голяма степен с цялостната стратегия на ЕС за региона (4).

5.4   Като цяло повечето страни партньорки подобриха и активизираха отношенията си с ЕС посредством диалог по споразумения за асоцииране (СА) и задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ), либерализиране на визовия режим и партньорства за мобилност, сътрудничество в областта на сигурността на енергийните доставки и в други сфери. За съжаление Беларус направи голяма крачка назад в отношенията си с ЕС; състоянието на демократичните свободи и средата, в която протича дейността на гражданското общество, се влошиха и в други страни партньорки, включително в Украйна.

5.5   Развитието на политическата ситуация в съседните на ЕС държави трябва да се следи отблизо, а равнището на икономическа интеграция и търговски отношения следва да отразява степента на ангажираност на тези страни с изграждането на устойчива демокрация и спазването на правата на човека.

5.6   ЕИСК е убеден, че насърчаването на по-активна мобилност, особено сред младите хора и студентите от съседни страни, ще донесе ползи за страните партньорки, включително активизиране на междуличностните контакти. Същото важи за хората на изкуството, учените, изследователите и хората, които пътуват с цел бизнес. Този процес следва бъде допълнен със схеми за улесняване на издаването на визи, освобождаване от такси и възможност за получаване на многократни входни визи, както и с непрекъснати усилия за развиване на интегрирано управление на границите, подходящо управление на миграцията, борба с нелегалната имиграция, закони относно убежището и хуманитарна помощ за бежанците.

6.   Подкрепа за гражданското общество в съседните на ЕС държави посредством Механизма за гражданското общество и Европейския фонд за демокрация

6.1   Подкрепата за организациите на гражданското общество трябва да бъде всестранна, надеждна, обхващаща множество аспекти и съобразена с техните нужди. От няколко години ЕИСК настоява гражданското общество да участва в разработването на ЕПС и в наблюдението на нейното прилагане, да бъдат изготвени специфични програми за изграждане на капацитет за гражданското общество и да бъде подобрен диалогът между правителствата и гражданското общество в съседните на ЕС държави (5). С оглед на това Комитетът приветства трите компонента на Механизма за гражданското общество (МГО).

6.2   За да бъдат приложени тези компоненти, е необходимо широко и всеобхватно определение за „организация на гражданското общество“, за каквото настоява Комисията в съобщението си относно минималните стандарти за консултации (6). Следователно идентифицирането на гражданското общество е от първостепенно значение за прилагането на тези компоненти. ЕИСК е готов да продължи да съдейства, с помощта на различните си мрежи, за идентифициране на нововъзникващите недържавни участници, както и за изграждане на мрежи с неправителствените организации на регионално равнище. В тези области лесно може да бъде установено взаимодействие с работата на Комисията, Европейската служба за външна дейност и делегациите на ЕС.

6.3   В допълнение, опитът на организациите на гражданското общество в Европа може да бъде използван при разработването на програми за изграждане на капацитет. Освен широкия кръг от мрежи на неправителствени организации в ЕС, следва да бъдат приобщени и основните европейски икономически и социални участници. Техните експертни познания следва да бъдат споделени с аналогичните структури в страните партньорки с цел да се извърши трансфер на знания за европейските политики и да се окаже подкрепа на гражданското общество в съседните страни по отношение на анализа на политиката, застъпничеството и наблюдението на процеса на сближаване с политиките на ЕС.

6.4   Изключително навременно е предложението да се осигури по-активно участие на организациите на гражданското общество в диалога за секторната политика между ЕС и страните партньорки, тъй като тази област, за съжаление, беше пренебрегвана в миналото. Що се отнася до икономическите и социалните участници, следва да се обърне специално внимание на програмите в подкрепа на секторния социален диалог в страните бенефициери. ЕИСК би желал да спомогне за укрепването на социалния диалог и с оглед на това призовава да се осигури и считаното за жизненоважно участие на МОТ, както и на Европейската фондация за обучение, която може да организира обучения по секторен диалог за социалните партньори в съседните страни.

6.5   Компонент 3 на Механизма за гражданското общество предвижда подкрепа за двустранни проекти в отделни държави за насърчаване на правителствата партньори да укрепват капацитета на организациите на гражданското общество и да засилват участието им в процеса на разработване на вътрешните политики и на взимане на решения. Комитетът е убеден, че е крайно необходим институционализиран механизъм за консултиране с гражданското общество и че икономическите и социалните съвети са един от най-добрите инструменти за постигане на такъв диалог. Все пак би следвало да се предвидят предпазни мерки и да се установят някои основни принципи на добро управление за правителствата, които биха искали да се ползват от тази подкрепа. ЕИСК е готов да разработи набор от принципи, които да бъдат спазвани при създаването на представителни социални и икономически съвети и сродни институции.

6.6   В съседните държави вече съществуват регионални платформи на организациите на гражданското общество: Форумът на гражданското общество към Източното партньорство и Асамблеята на икономическите и социални съвети и сродните институции в Евро-средиземноморския регион, която беше създадена в рамките на подета от ЕИСК инициатива. ЕИСК изигра ключова роля за учредяването на икономически и социални съвети (ИСС) в много държави от Южното Средиземноморие. В рамките на този процес Комитетът се застъпи за възможно най-широко представителство на различните недържавни участници в тези съвети. Експертните познания и подкрепата на ЕИСК за учредяването на ИСС като институции за консултиране с гражданското общество в процеса на изготвяне на политики могат да бъдат полезно допълнение към възможностите за сътрудничество в рамките на Механизма за гражданското общество.

6.7   Сложността на процедурите за финансиране от ЕС лишава от възможност за участие много недържавни участници, които имат огромен потенциал, но нямат достатъчно опит в кандидатстването за финансиране от ЕС. Това е често срещан проблем във всички страни и региони, които се ползват от фондовете за сътрудничество на ЕС. Една от целите на този инструмент би могло да бъде подпомагането на тези организации, например под формата на обучения, организирани от делегациите на ЕС, за това как се изготвя заявление за финансиране.

6.8   ЕИСК е готов да участва в работата по определяне на оперативните методи на Европейския фонд за демокрация (ЕФД). Той счита, че този инструмент следва да бъде гъвкав и да може да реагира на непредвидените нужди. Той следва да използва целенасочени мерки за подпомагане на демократичните процеси в съседните на ЕС държави, като насърчава създаването на политически партии, свободни медии и независими профсъюзи и като засилва ролята на гражданското общество в демократичните процеси.

6.9   ЕИСК счита, че ЕФД следва да бъде инструмент, който да е съобразен с търсенето, да е ориентиран не към проектите, а към изграждането на капацитет, и да е гъвкав и прозрачен. Помощ следва да се отпуска главно на организации, които нямат достъп до друго финансиране от ЕС, като Механизма за гражданското общество, ЕИДПЧ и програмата „Недържавни участници и местни власти“. Инструментът следва да се управлява на национално равнище с минимални бюрократични процедури и изисквания за отчетност, но да бъде подкрепен от ефективен механизъм за оценка на резултатите. Следва да се предвиди и възможност за съвместни действия с други донори.

---

(1)  Съобщение относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, COM (2011) 200 окончателен.

(2)  Вж. конкретните препоръки на ЕИСК, изложени в няколко неотдавнашни становища: „Приносът на гражданското общество към Източното партньорство“, ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 37-42, „Насърчаването на представителни граждански общества в Евро-средиземноморския регион“, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 32-37, и „Новата външна политика и политика на сигурност на ЕС и ролята на гражданското общество“, прието на 27 октомври 2011 г. (все още непубликувано в ОВ).

(3)  Становище на ЕИСК относно „Оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) и търговска политика на Европейския съюз“, ОВ, С 218, 23.7.2011 т., стр. 14-18.

(4)  COM(2011) 200 окончателен.

(5)  Становище на ЕИСК относно „Включване на гражданското общество в Източното партньорство“, ОВ С 277, 17.11.2009 г., стр. 30-36; становище на ЕИСК относно „Участието на гражданското общество в осъществяването на плановете за действие на Европейската политика на съседство в страните от Южен Кавказ: Армения, Азербайджан и Грузия“, ОВ, С277, 17.11.2009 г., стр. 37-41.

(6)  Съобщение на Комисията „Към утвърждаване на културата на консултации и диалог – Общи принципи и минимални стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни“ COM(2002)704 окончателен, 11.12.2002 г., стр.6.

---