23.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 352/8

(1)

Решението е адресирано до ENI SpA (по-нататък наричано ENI). ENI предложи ангажименти за разсейване на опасенията по отношение на конкуренцията, посочени от Комисията в изложение на възраженията, и с настоящото решение тези ангажименти придобиват обвързващ характер.

(2)

Делото възникна вследствие на неочаквани проверки, извършени на 5 май 2006 г. в помещенията на ENI, нейните дъщерни дружества и предприятията, контролирани от ENI, работещи в областта на преноса на газ във и към Италия. На 20 април 2007 г. Комисията започна производство съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 (3) и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 (4). На 6 март 2009 г. Комисията прие изложение на възраженията („ИВ“), в което изложи опасенията си относно конкуренцията (5). ENI беше уведомено за ИВ с писмо от 9 март 2009 г. На 1 октомври 2009 г. ENI отговори като оспори заключенията на ИВ. На 27 ноември 2009 г. се проведе устно изслушване. На 4 февруари 2010 г. ENI представи на Комисията ангажименти в отговор на опасенията, описани в ИВ (6). На 5 март 2010 г. бе публикувано известие в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в което се прави резюме на опасенията на Комисията и на предлаганите ангажименти и се приканват заинтересованите трети страни да представят своите мнения относно ангажиментите в срок от един месец от публикуването (7). На 27 април 2010 г. Комисията уведоми ENI за получените от заинтересованите трети страни мнения след публикуването на известието. На 10 май 2010 г. ENI изпрати пояснения по отношение на мненията на трети страни. Поисканата допълнителна информация съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 беше представена от предприятието на 24 май 2010 г.

(3)

На 8 юли 2010 г. ENI изпрати изменен вариант на ангажиментите с цел да вземе предвид отговорите от допитването до участниците на пазара (по-нататък наречени окончателни ангажименти).

(4)

Консултативният комитет по ограничителни практики и господстващо положение излезе с положително становище на 9 септември 2010 г. (8). Служителят по изслушването представи окончателния си доклад на 13 септември 2010 г. (9).

(5)

В изложението на възраженията на Комисията се застъпва гледището, че ENI може да е злоупотребило с господстващото си положение съгласно член 102 ДФЕС като е прилагало системна и конструктивна стратегия за отказ на доставки по своите международни газопроводи за пренос на газ към Италия, по-конкретно по газопроводите TENP (10), Transitgas (11) и TAG (12).

(6)

Системната и конструктивна стратегия за отказ на доставки може да е ограничило възможностите на конкурентите на ENI за пренос на газ към Италия по нейната международна мрежа (чрез „презапасяване с капацитет“, чрез предоставяне на капацитет при по-малко атрактивни условия и чрез стратегическо ограничаване на инвестициите в допълнителен капацитет). Поради това отказът на достъп до газопроводите за внос на газ би ограничило възможността и стимулите за конкурентите да развият ефективна конкуренция на пазарите за доставка на газ надолу по веригата в Италия. Комисията стигна до заключението, че е възможно ENI да е развила стратегия за умишлено намаляване на капацитета на международния пренос с цел да ограничи вноса на газ в Италия от трети страни и да запази печалбите си на пазарите за доставка на газ надолу по веригата. Становището на Комисията е, че в този случай, както е заявено в изложението на възраженията, стратегията за отказ на доставки е възникнала от присъщия конфликт на интереси, пред който е изправен оператор в господстващо положение като ENI, контролиращ едновременно преноса и доставките на газ. Тази практика е в ущърб на транспортни клиенти, явяващи се трети страни, на конкуренцията и в крайна сметка на крайните клиенти на пазара за доставки на газ в Италия.

(7)

ENI се ангажира да продаде дяловите си участия в предприятия, свързани с газопроводите за международен пренос на газ (TENP, Transitgas и TAG) (13) на подходящ купувач, независим и несвързан с ENI, към когото prima facie няма опасения по отношение на конкуренцията.

(8)

По отношение на TAG ENI ще продаде дяла си на публичен субект, пряко или непряко контролиран от италианското правителство (14).

(9)

За периода от 22 декември 2009 г. и до момента на приключване на продажбите ENI се ангажира да не удължава или подновява договори за пренос и да не сключва нови договори за пренос в своя полза като доставчик по газопроводите TAG, TENP и Transitgas, с изключение на евентуални бъдещи търгове и други процедури за обществено разпределение на капацитет за пренос на обратен поток към пазари извън италианския.

(10)

Окончателните ангажименти на ENI са достатъчни за ефективното разсейване на опасенията по отношение на конкуренцията, посочени в ИВ. Опасенията се разсейват, тъй като антиконкурентното поведение на ENI произлиза от интереса му да запази маржовете от доставки, като същевременно остави на втори план приходите от пренос. В това отношение, при условие че участията в газопроводи бъдат продадени на подходящи купувачи, независими и несвързани с ENI, и към които prima facie няма опасения по отношение на конкуренцията, предлаганите коригиращи мерки са подходящи за решаване на структурния конфликт на интереси, произлизащ от вертикалната интеграция на предприятието.

(11)

Ангажиментите в окончателния им вариант са също така необходими, тъй като нито една мярка по отношение на поведението не би била толкова ефективна като продажбата на дяловете на ENI в TSO с цел разсейване на изразените опасения. Ангажиментът на ENI да продаде дяловите си участия в международни газопроводи за пренос на газ (TENP, Transitgas и TAG) е структурна мярка от типа, предвиден в ИВ. При липсата на тази структурна коригираща мярка стимулите за едно вертикално интегрирано предприятие да продължи да действа по предполагаемия антиконкурентен начин не биха били премахнати, а биха довели до риска предполагаемото нарушение да не ефективно бъде прекратено.

(12)

Не на последно място, като се има предвид големият брой клиенти на пазарите надолу по веригата в Италия и значителната потенциална вреда за тези клиенти, ангажиментите трябва да бъдат разглеждани като адекватни и пропорционални.

(13)

С оглед на предложените ангажименти в решението се стига до заключение, че вече не съществуват основания за действия от страна на Комисията и затова, без да се засягат разпоредбите на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, процедурата по това дело следва да бъде закрита.