52010PC0372

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 20.7.2010

COM(2010) 372 окончателен

2010/0220 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини

{SEC(2010) 850}{SEC(2010) 851}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

Помощта за въгледобивната промишленост на ЕС се урежда със специфичен за сектора правен инструмент: Регламент (EО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост[1] (Регламент за въгледобивната промишленост).

Действието на Регламента за въгледобивната промишленост изтича на 31 декември 2010 г. При липса на нов правен инструмент, с който се разрешават някои специфични видове държавна помощ за въгледобивната промишленост, държавите-членки могат да отпускат помощи само в границите, предвидени в общите правила за държавна помощ, които се прилагат за всички сектори.

В сравнение с Регламента за въгледобивната промишленост общите правила за държавна помощ значително намаляват възможностите за отпускане на държавна помощ за въгледобивната промишленост и по-специално, но не единствено, по отношение на помощите за производство. Някои държави-членки обаче имат много високи производствени разходи в сравнение с настоящите и прогнозните световни цени и поради това тяхната въгледобивна промишленост е неконурентоспособна в момента, а вероятно и в бъдеще.

Субсидираните въглища оказват само незначително влияние върху сигурността на енергийните доставки на равнище ЕС (въпреки че положението е различно в отделните държави-членки). Малкият принос на субсидираните въглища към общия енергиен микс на ЕС силно ограничава способността на тези субсидии да компенсират прекъсванията на доставките на въглища или на други енергийни източници. Субсидираните въглища се използват само за 5,1 % от произведената в ЕС електроенергията. Ако се вземе предвид само помощта за покриване на производствените загуби, тази стойност пада до 1,4 % (макар че за отделните държави-членки може и да е по-висока).

Тъй като изтичането на срока на действие на Регламента за въгледобивната промишленост ще принуди някои държави-членки за закрият своите въглищни мини, те ще трябва да се справят със социалните и регионални последици от това. Като се има предвид регионалната концентрация на въглищни мини (напр. Ruhrgebiet в Германия, Северозападна Испания, Jiu Valley в Румъния), социалното въздействие от едновременното закриване на мините може да бъде значително. Като се вземат предвид работните места в свързаните с въгледобива промишлености, могат да бъдат застрашени до 100 000 работни места. Незабавното закриване на мините, което ще се състои след внезапното спиране на субсидиите, ще пренасити регионалните пазари на труда с голям брой съкратени миньори, които няма да бъдат наети достатъчно бързо в другите промишлености и поради това съществува риск да останат безработни в дългосрочен план.

По отношение на околната среда трябва да се отбележи, че за закриването на мините ще са необходими поредица от мерки за тяхното преустройство като премахването на минното оборудване, почистване на производствената площадка, обезопасителни дейности под земята, отвеждане на отпадните води и т.н. В случай че предприятието запазва своите минни или неминни стопански дейности, финансирането от държавата може да представлява държавна помощ, а другите дейности на предприятието може да са изложени на риск, ако то трябва до понесе тези разходи само.

Целта на настоящото предложение е да предостави на държавите-членки правна рамка, която им позволява да се справят по-ефикасно с възможните вредни последици от закриването на мините, които могат да се появят след постепенното спиране на субсидиите, по-специално във връзка с техните социални и екологични аспекти, като същевременно нарушенията на конкуренцията във вътрешният пазар се свеждат до минимум.

2. Публична консултация

Между 13 май и 15 юли 2009 г. Комисията проведе открита консултация по интернет. За тази цел службите на Комисията публикуваха на своя уебсайт документ за консултация, в който се описват разглежданият проблем, целите на политиката и нейните различни варианти, за които заинтересованите страни бяха приканени да изразят своите мнения. Като допълнение към това на 4 юни 2009 г. бе проведена консултация на пленарно заседание със Секторният комитет за социален диалог „ Добивни промишлености “.

Комисията получи 60 коментара.

Социалните партньори от въгледобивната промишленост и промишлеността за минно оборудване като цяло са за запазване на категориите държавна помощ, които понастоящем са позволени съгласно Регламента за въгледобивната промишленост. Те призовават за създаване на поне един нов режим на ЕС за държавни помощи за намаляване на дейността, както и за помощ за закриването на мините и наследените задължения.

В другата крайност се намират екологичните организации, които не се отнасят благосклонно към един нов специфичен секторен режим за въгледобива. Те се аргументират с това, че държавната помощ за въглищните мини оказва неблагоприятно въздействие върху производството на енергия от чисти, устойчиви и възобновяеми източници и с това, че тя не предоставя стимули за енергийна ефективност и за пестене на енергия. Според тях в сектора на възобновяемите енергийни източници могат да бъдат създадени повече работни места, отколкото ще бъдат загубени във въгледобивния сектор.

Правителствата на държавите с най-голямо производство на въглища са или за удължаването на срока на действие на сегашния Регламент за въгледобивната промишленост, или за нов регламент, с който да се разрешават поне част от понастоящем уредените с регламента. Няколко държави производителки на въглища показаха по-малка загриженост или защото те вече не отпускат държавна помощ, или защото смятат, че общите правила за държавни помощи са достатъчни за осигуряването на подкрепа за тяхната въгледобивна промишленост.

3. Оценка на въздействието

Европейската комисия оцени няколко варианта за политика, с които да се преодолеят възможните вредни последици от закриването на мините, които могат да се появят след постепенното спиране на субсидиите, по-специално във връзка с техните социални и екологични аспекти.

Вариант 1: Основен сценарий

Съгласно този сценарий Комисията няма да предложи нов специфичен за сектора правен инструмент, който да се прилага след изтичането на срока на действие на Регламента за въгледобивната промишленост. От 2011 г. за въгледобивния сектор ще се прилагат само общите правила за държавна помощ за въглищата.

Вариант 2: насоки на Комисията

Съгласно вариант 2 Комисията ще приеме насоки въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които ще са сходни с насоките, приети за корабостроителния и металургичния сектор, и които ще позволят на държавите-членки да отпускат помощ, която се ограничава до плащания на въгледобивните предприятия за съкратените работници или за тези, които приемат предсрочно пенсиониране поради закриването на мините, разходите за преориентация на тези работници и разходите за професионална преквалификация. Те ще могат също да включват разходи за приключване на текущи договори (най-много за 6 месеца) или разходите, свързани с анулирането на такива договори, в зависимост от това кои разходи са по-ниски. Освен това те ще могат да покриват и разходите за незабавно почистване и преустройство на производствените площадки, но не и понякога значителните суми, изразходвани за преустройство на подземните пространства, тъй като техният обхват и продължителност (понякога дори безсрочна) надхвърлят разрешеното по член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

Вариант 3: регламент на Съвета, с който се разрешава ограничена по време оперативна помощ (помощ за закриване)

Съгласно вариант 3 Комисията ще предложи регламент на Съвета въз основа на член 107, параграф 3, буква д) от ДФЕС. С регламента на държавите-членки ще се разрешава да отпускат изцяло дегресивна оперативна помощ, насочена към покриване на текущите производствени разходи, докато тя съпътства постепенното приключване на дейността в контекста на ясно определен план за закриване на мините (което се отнася само за съществуващите към момента мини). Това ще доведе до постепенно спиране на оперативната помощ за максимален период от 10 години.

Вариант 4: регламент на Съвета, с който се разрешава отпускане на помощ за извънредни разходи (наследени социални и екологични задължения)

Съгласно вариант 4 Комисията ще предложи регламент на Съвета въз основа на член 107, параграф 3, буква д) от ДФЕС. С регламента на държавите-членки ще се разрешава да отпускат помощ за социални и екологични разходи, свързани със затварянето на въглищните мини като социални осигуровки и разходите, свързани с преустройството на въгледобивни обекти, както е определено в приложението към сегашния регламент за въгледобивната промишленост.

Вариант 5: комбинация между вариант 3 и вариант 4

Съгласно вариант 5 Комисията ще предложи регламент на Съвета въз основа на член 107, параграф 3, буква д) от ДФЕС, с който на държавите-членки се разрешава да отпускат както помощ за закриване (по вариант 3), така и помощ за покриване на извънредни разходи (по вариант 4 ).

Вариант 6: удължаване на срока на действието на сегашния регламент с 10 години

Съгласно вариант 6 Комисията ще предложи на Съвета да продължи срока на действие на своя Регламент № 1407/2002 в сегашния му вид с още 10 години, т.е, до края на 2020 г. Този вариант се различава от вариант 5 по това, че се премахва условието за закриване на мините и възможността за отпускане на инвестиционна помощ.

Различните варианти бяха сравнени, като се предполага, че засегнатите държави-членки в действителност ще отпуснат помощ по условията на съответните варианти. Специфичните секторни правила за държавна помощ предоставят единствено възможност, а не задължение за отпускане на държавна помощ. С оценка на въздействието не може да се предопредели решението, което държавите-членки ще вземат по отношение на държавната помощ.

От икономическа гледна точка вариант 2 явно е за предпочитане пред основния сценарий по отношение на смекчаването на прякото икономическо въздействие върху най-засегнатите райони и промишлености. Същевременно той е за предпочитане пред варианти 3—5 по отношение на свеждането до минимум на последиците за конкуренцията.

От социална гледна точка вариант 5 дава най-благоприятен резултат в сравнение с основния сценарий. Комбинацията от постепенно закриване на мините, с което се предоставят най-големи възможности за предсрочно пенсиониране, и допълнително подпомагане под формата на преориентация и преквалификация ефективно намалява отрицателните социални последици от закриването на мините в засегнатите региони. Въпреки че с нея не се насърчава създаването на постоянни работни места, така се решава проблемът, свързан с това, че социалните последици от закриването на мините са съсредоточени в няколко региона.

От екологична гледна точка съществува голяма неяснота. Макар и незабавното или почти незабавното спиране на производството (варианти 1, 2 и 4) със сигурност да се отрази благоприятно на околната среда в непосредствена близост с мините, положението е неясно по отношение на глобалните емисии на парникови газове, когато се вземат предвид газовете, отделяни при изгарянето на въглища за производство на електроенергия. Тази неяснота се дължи на голямата взаимозаменяемост между местните и вносните въглища. Макар и взаимозаменяемостта да не е 100 процентова, разликата между вариантите за политика ще зависи от особеностите на националните политики, благоприятстващи преминаването към други енергийни източници. На последно място по отношение на въздействието на местно ниво трябва да се отчете, че вариант 5 гарантира финансиране на преустройството на мините, а постепенното им закриване позволява да се вземат по-добре предвид необходимата подготовка, която трябва да се извърши много преди закриването.

В оценката на въздействието се стига до заключението, че не съществува ясно и обективно предпочитание за определен вариант за политика. Варианти 2 и 5 се открояват като най-подходящи за постигане на политическата цел за смекчаване на въздействието от закриването на мините, като същевременно се вземат предвид различните правни ограничения, наложени с член 107, параграф 3, буква в) и с член 107, параграф 3, буква д), а именно, че никаква оперативна помощ не може да бъде отпусната съгласно посочения член.

Що се отнася до обикновеното удължаване на срока на действие на сегашния регламент (вариант 6), опитът от миналото с този регламент показа, че неговата дегресивност и условията към нея са прекалено слаби, за да гарантират ефективно преструктуриране на въгледобивната промишленост. Напротив, държавите-членки биха могли да се отклонят от политическата цел, като просто продължат да предоставят производствена помощ на неконкурентоспособни мини без ясен ангажимент да ги закрият. От това следва, че едни и същи предприятия могат да останат неконкурентоспособни към новата дата на изтичане на регламента след 10 години. Основният проблем, свързан с неконкурентоспособността, няма да бъде решен, а просто отложен.

Въз основа на резултатите от оценката на въздействието Комисията реши да предложи нов регламент на Съвета, базиран на вариант 5. В действителност закриването на мините ще има големи социални последици, съсредоточени в малко на брой региони в ЕС, което предполага нуждата от подходящ преходен период. През този преходен период оперативната помощ ще е необходима, за да се осигури подходящо и постепенно закриване. Поради правните съображения, изложени по-долу, тази цел може да бъде постигната само с регламент на Съвета въз основа на член 107, параграф 3, буква д). В контекста на последиците от икономическата и финансовата криза и като се има предвид поставеният от Комисията акцент върху социалното измерение на изготвянето на европейската политика, един допълнителен инструмент, с който държавите-членки да смекчат социалното и регионалното въздействие от закриването на мините, би допринесъл за увеличаване на социалното сближаване на европейските региони.

4. Правни елементи на предложението

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез държавни ресурси, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар, освен ако в Договора не е предвидено друго.

В член 107, параграф 2 от ДФЕС се предвижда , че някои помощи са автоматично съвместими с вътрешния пазар. В член 107, параграф 3 от ДФЕС се описват видовете помощ, които Комисията може да обяви за съвместими с вътрешния пазар. От особен интерес е член 107, параграф 3, буква в), в който се предвиждат дерогации за помощи, отпуснати за улесняване на развитието на някои икономически области, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на интересите на ЕС.

В член 107, параграф 3, буква д) се предвижда, че други видове помощи, които са съвместими с вътрешния пазар, могат да бъдат определени с решение на Съвета, взето с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.

Комисията смята, че видът помощ, предвиден в настоящото предложение, особено когато се отнася за оперативна помощ в значителен размер и с голяма продължителност, надхвърля възможностите, предвидени в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Поради това Комисията предлага на Съвета да използва член 107, параграф 3, буква д) с цел да определи видовете държавна помощ във въгледобивния сектор, които Комисията може да обяви за съвместими с вътрешния пазар.

5. Отражение върху бюджета

Предложението няма отражение върху бюджета на Общността.

6. Подробно обяснение на предложението

Комисията предлага специфичен за сектора режим на държавна помощ, който следва да се разглежда като преходен режим преди пълното прилагане на общите правила за държавна помощ във (антрацитно) въгледобивния сектор.

Като допълнение към възможностите, предоставени от общите правила за държавна помощ, в предложението се предоставя възможност да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар два вида помощ за въгледобивната промишленост: помощ за закриване и помощ за покриване на извънредни разходи.

Помощ за закриване

Помощта за закриване е оперативна помощ, предназначена за покриване на текущите производствени загуби на производствената единица, за която се планира да бъде закрита. Тя позволява постепенно закриване на неконкурентоспособни въглищни мини.

Този вид помощ може да бъде отпусната само на въглищни мини в рамките на окончателен план за тяхното закриване. Следователно помощта е дегресивна и трябва да бъде възстановена, ако въпросната мина не бъде закрита. Такава помощ може да се предостави само на действащи производствени единици, които са били в експлоатация преди Комисията да е направила своето предложение.

Предварителните разговори със засегнатите държави-членки показаха, че поради неочаквани събития може да е необходима временна стабилизация или увеличаване на субсидиите в две последователни години, за да може въгледобивната промишленост да продължи своята дейност до планираната дата на закриване. Поради това Комисията реши малко да се отклони от един от начините на процедиране, описани във вариант 5 на доклада за оценка на въздействието. Макар и да запазва общото задължение за значителна дегресивност, тя предлага ставки на дегресивност, определени между последователни периоди от 15 месеца (а не ежегодно). Комисията предлага минимални дегресивни ставки от 33 % между последователни периоди от 15 месеца и максимална продължителност на плана за закриване от 4 години.

В предложението се съдържат също предпазни мерки с цел избягване на свръхкомпенсиране и ограничаване на нарушенията на конкуренцията на енергийните пазари.

Помощ за извънредни разходи

Целта на тази помощ е да се покрият разходи, които не са свързани с текущото производство и които възникват в контекста на закриването на мините като така наречените социални и екологични наследени задължения. Приложението към предложението за регламент включва пълен списък на категориите разходи, които могат да бъдат включени.

Процедури:

В предложението се съдържат процедурни разпоредби, които са много сходни с разпоредбите на Регламент № 1407/2002 и с които главно се изяснява начинът, по който Комисията да бъде уведомена за такава помощ, така че внимателно да я оцени преди да обмисли нейното одобрение.

2010/0220 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕС) № …./….

относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 107, параграф 3, буква д) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след като предаде проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент[2],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[3],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[4],

като има предвид, че:

(1) Срокът на действие на Регламент (EО) № 1407/2002 на Съвета[5] от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост изтича на 31 декември 2010 г.

(2) Малкият принос на субсидираните въглища към общия енергиен микс вече не оправдава запазването на такива субсидии с оглед на сигурността на енергийните доставки на равнище ЕС.

(3) Политиките на съюза за насърчаване на възобновяемите енергоносители и изкопаеми горива, с по-ниски емисии на СО2 за производство на електроенергия не оправдават безкрайната подкрепа за неконкурентоспособните въглищни мини. Категориите помощи, позволени с Регламент (ЕО) № 1407/2002, следователно не следва да бъдат продължавани безсрочно.

(4) При липсата обаче на специфични за сектора правила за държавна помощ, за въгледобива ще се прилагат само общите правила за държавна помощ. В такъв случай неконкурентоспособните въглищни мини, които понастоящем се ползват с помощи съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2002, може вече да не бъдат допуснати до помощ и да се наложи да бъдат закрити.

(5) Без да се засягат общите правила за държавна помощ, държавите-членки следва да са в състояние да вземат мерки за намаляване на социалните и регионалните последици от закриването на мините, т.е. постепенното спиране на дейността в рамките на неотменим план за закриване и/или финансиране на извънредни разходи, по-конкретно наследени задължения.

(6) Настоящият регламент бележи прехода на въгледобивния сектор от специфичните за него правила за държавна помощ към общите правила за държавна помощ, които се прилагат за всички сектори.

(7) За да бъдат сведени до минимум нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, произтичащи от помощта, тази помощ следва да е дегресивна и строго ограничена за производствени единици, за които има неотменим план за закриване.

(8) За да смекчат отрицателното въздействие на помощта за въгледобивния сектор върху околната среда, държавите-членки следва да представят план с подходящи мерки, например, в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергии или улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

(9) Предприятията ще имат също така право на помощи за покриване на разходи, които съгласно обичайната счетоводна практика не влияят пряко на производствените разходи. Помощите са предназначени за покриване на извънредни разходи, които възникват със закриването на производствените единици. За да се избегне неправомерното използване на такива помощи от предприятия, които закриват само някои от своите производствени площадки, засегнатите предприятия следва да водят отделно счетоводство за всяка от своите производствени единици.

(10) В изпълнение на своята задача Европейската комисия следва да гарантира, че са създадени, поддържани и спазвани нормални условия за конкуренция. С оглед по-специално на пазара на електроенергия, помощта за въгледобивната промишленост следва да бъде в такъв размер, че да не влияе на избора, който производителите на електроенергия правят относно видовете източници на първично енергийно снабдяване. Следователно цените на въглищата и техните количества следва да се договарят свободно между договарящите се страни с оглед на преобладаващите условия на световния пазар.

(11) Прилагането на настоящия регламент не изключва възможността помощ за въгледобивната промишленост да бъде съвместима с вътрешния пазар на други основания.

(12) Комисията следва да оцени мерките, за които е подадено уведомление въз основа на този регламент, и да вземе решение в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. относно определянето на подробни правила за прилагане на член 93 от Договора за ЕО[6],

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Раздел I Уводни разпоредби

Член 1 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а) „въглища“ означава висококалорични, среднокалорични и слабокалорични въглища от категория А и В по смисъла на Международната система за кодификация на въглищата, съставена от Икономическата комисия на ООН за Европа[7];

б) „закриване“ означава трайното спиране на производството и продажбите на въглища;

в) „план за закриване“ означава план, изготвен от дадена държава-членка, в който се предвиждат мерки, водещи до окончателното закриване на въгледобивни производствени единици;

г) „въгледобивна единица“ означава подземни или открити рудници и прилежащата инфраструктура, в които могат да се произвеждат необработени въглища, независимо от други подразделения на предприятието;

д) „въгледобивна година“ означава календарна година или друг 12-месечен период, използван като референция за договори във въгледобивната промишленост;

е) „производствени разходи“ са всички разходи, свързани с текущото производство, включително добива на въглища, дейностите, свързани с обогатяването им, и по-специално с промиването, класирането по големина и сортирането на въглищата, с транспортирането им до пункта за доставка, както и нормалната амортизация и пазарните лихви върху заетия капитал.

ж) „текущи производствени загуби“ е положителната разлика между разходите по производството на въглища и продажната им цена на мястото на доставка, договорена свободно между договарящите се страни с оглед на условията, които преобладават на световния пазар.

з) „внос на въглища“ е всяка пратка с произход от трета държава, постъпваща в митническата територия на Общността за цели, различни от тези на транзитното преминаване, която е предназначена за производство на електроенергия или за снабдяване на коксовите пещи на дадена държава-членка.

Раздел II Съвместимост на помощта

Член 2 Принцип

1. В контекста на окончателното закриване на неконкурентоспособните мини дадена помощ за въгледобивната промишленост може да се разглежда като съвместима с правилното функциониране на вътрешния пазар, ако отговаря на разпоредбите на настоящия регламент.

2. Помощта следва да обхваща само разходи за въглища, предназначени за производство на електроенергия, комбинирано производство на топло- и електроенергия, производство на кокс и гориво за доменните пещи в стоманодобивната промишленост, когато този вид употреба се извършва на територията на Съюза.

Член 3 Помощ за закриване

1. Дадена помощ, предназначена за предприятие, която има за цел да покрие текущите производствени загуби на дадени въгледобивни единици, може да се счита за съвместима с изискванията на вътрешния пазар само ако отговаря на следните условия:

а) функционирането на съответните производствени единици трябва да е част от план за закриването им, чийто краен срок е по-късно от 1 октомври 2014 г.;

б) съответните производствени единици следва да бъдат окончателно закрити в съответствие с плана за закриване;

в) помощта, за която е подадено уведомление, не трябва да надхвърля разликата между очакваните производствени разходи и очакваните постъпления за една въгледобивна година. Действително изплатената помощ подлежи на годишни корекции въз основа на годишните разходи и приходи, които се извършват най-късно до края на въгледобивната година, след годината, за която е отпусната помощта.

г) размерът на помощта на тон въглищен еквивалент не може да понижи цената на произведените в Съюза въглища на мястото на доставка, под цената на въглищата с подобно качество, внасяни от трети страни.

д) съответните производствени единици трябва да са били в експлоатация към 31 декември 2009 г.;

е) общият размер на помощта за закриване, отпусната от държава-членка на определено предприятие, трябва да следва низходяща тенденция, като намалението между последователни периоди от 15 месеца не трябва да е по-малко от 33 % от помощта, предвидена в първоначалния период от 15 месеца на плана за закриване;

ж) общият размер на помощта за закриване, отпусната от държава-членка на въгледобивната промишленост за всяка година след 2010 г., не трябва да надвишава общия размер на помощите, отпуснати от тази държава-членка в съответствие с членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1407/2002 за 2010 година.

з) Държавите-членки следва да представят план с подходящи мерки за смекчаване на отрицателното въздействие от използването на въглища върху околната среда, например, в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергии или улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Включването в такъв план на мерки, представляващи държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1, не засяга задълженията за уведомление и изчакване, наложени на държавите-членки по отношение на тези мерки с член 108, параграф 3 от ДФЕС, както не засяга и съвместимостта на тези мерки с вътрешния пазар .

2. Ако производствените единици, на които е отпусната помощ съгласно параграф 1, не са закрити на определената в плана за закриване дата, съгласно разрешението на Комисията, съответната държава-членка следва да възстанови всички помощи, отпуснати за целия период на плана за закриване.

Член 4 Помощ за извънредни разходи

1. Държавните помощи в полза на предприятия, извършващи или извършвали дейности, свързани с въгледобивната промишленост, с цел те да бъдат улеснени при покриването на разходите, възникващи или възникнали поради закриването на въгледобивните единици, и които не са свързани с текущото производство, могат да се считат за съвместими с правилата на вътрешния пазар, при условие че платената сума не надхвърля тези разходи. Тези помощи може да се използват за покриване на:

а) разходите на предприятия, които са в процес на закриване или вече са закрили производствени единици, включително и предприятия, ползващи помощ за закриване;

б) разходи, направени от няколко предприятия.

2. Категориите разходи, включени в параграф 1, са определени в приложението. Параграф 1 не се прилага за разходи, произтичащи от неспазването на нормативната уредба за околната среда.

Член 5 Натрупване

1. Максималният размер на разрешената съгласно настоящия регламент помощ се прилага независимо от това дали помощта е финансирана изцяло с държавни средства или частично от Съюза.

2. Помощ, разрешена съгласно настоящия регламент, не следва да се комбинира с други държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС или с други форми на финансиране от Общността за същите допустими разходи, ако поради такова припокриване размерът на помощта стане по-голям от разрешения в разпоредбите на настоящия регламент.

Член 6 Разделяне на сметките

Всяка помощ, получена от предприятията, се вписва в отчета за приходите и разходите като отделно приходно перо, различно от оборота. Предприятията, които получават помощ по настоящия регламент, следва да водят точни и отделни сметки за всяка своя производствена единица и за други икономически дейности, които не са свързани с въгледобива. Финансирането следва да се управлява така, че да няма възможност то да бъде прехвърлено към други производствени единици, които не са част от плана за закриване, или към други икономически дейности на същото предприятие.

Раздел III Процедури

Член 7 Информация, предоставяна от държавите-членки

1. В допълнение към разпоредбите на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. относно определянето на подробни правила за прилагане на член 93 от Договора за ЕО[8], помощите, посочени в настоящия регламент са предмет на специалните правила, определени в параграфи 2—6.

2. Държавите-членки, които възнамеряват да отпуснат помощта за закриване, посочена член 4, следва да уведомят Комисията за плана за закриване на въпросните производствени единици. Планът съдържа най-малко следното:

а) обозначение на производствените единици;

б) действителните или очакваните производствени разходи на всяка производствена единица за една въгледобивна година;

в) очакваното производство на въглища на въгледобивна година за всяка производствена единица, която е предмет на плана за закриване;

г) очаквания размер на помощта за закриване на въгледобивна година.

3. Държавите-членки уведомяват Комисията за всяка промяна в плана за закриване.

4. Държавите-членки уведомяват за всички помощи, които възнамеряват да отпуснат на въгледобивната промишленост съгласно настоящия регламент през дадена въгледобивна година. Те предоставят на Комисията всички подробности, свързани с изчисляването на очакваните производствени разходи и начина на тяхното отразяване в плановете за закриване, за които Комисията е уведомена съгласно параграф 2.

5. Държавите-членки уведомяват Комисията за размера и изчисляването на действително изплатената помощ за дадена въгледобивна година не по-късно от шест месеца след края на съответната година. Когато се нанасят корекции в първоначалните изплатени суми за дадена въгледобивна година, държавите-членки уведомяват Комисията преди края на следващата въгледобивна година.

6. Когато уведомяват за помощта, посочена в параграфи 4 и 5, и когато информират Комисията за действително изплатената помощ, държавите-членки предоставят цялата информация, необходима на Комисията, за да провери дали са спазени разпоредбите на настоящия регламент.

Раздел IV Заключителни разпоредби

Член 8 Мерки за прилагане

Комисията взема всички мерки, необходими за прилагане на настоящия регламент. Тя може да създаде съвместна рамка за съобщаване на информацията, посочена в член 7.

Член 9 Влизане в сила

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от 1 януари 2011 г.

2. Срокът на действие на настоящия регламент изтича на 31 декември 2026 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Определяне на разходите, посочени в член 4

1. Разходи и провизии за разходи, направени само от предприятия, които са в процес на закриване на производствени единици.

Единствено следните категории разходи и само ако те произтичат от закриването на въгледобивни единици :

а) разходите по изплащане на социални осигуровки в резултат на пенсионирането на работници, преди те да са достигнали изискваната от закона пенсионна възраст;

б) други непредвидени разходи за работници, които остават без работа;

в) разходи за изплащане на пенсии и надбавки извън законоустановената система на работници, които са загубили своята работа и на работници, които имат право на такива плащания преди закриването;

г) разходите, направени от предприятията за повторното адаптиране на работници с цел намиране на нова работа извън въгледобивната промишленост, и по-специално разходите за обучение;

ж) предоставяне на безплатни въглища за работници, които остават без работа, и за работници, които имат право на такова предоставяне преди закриването, или неговата парична равностойност;

е) остатъчни разходи, произтичащи от административни, правни или данъчни разпоредби, които са специфични за въгледобивната промишленост;

ж) допълнителна дейност по осигуряване на безопасността под земята, свързани със закриването на производствени единици;

з) щети, дължащи се на минна дейност, при условие че са предизвикани от производствените единици, които подлежат на закриване;

и) разходите, свързани с преустройство на бивши въгледобивни обекти, а именно:

- остатъчни разходи, свързани плащания в полза на органи, отговарящи за водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води;

- други остатъчни разходи, свързани с водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води;

й) остатъчни разходи, необходими за покриване на здравното осигуряване на бивши миньори;

к) разходи за анулиране или промяна на текущи договори (на максимална стойност, равняваща се на 6-месечно производство);

л) изключителна присъща амортизация, при условие че тя е резултат от закриването на производствени единици.

Увеличението на стойността на земята се приспада от допустимите разходи за категории (ж), (з) и (и).

2. Разходи и провизии за разходи, направени от няколко предприятия

а) увеличение на вноските извън законоустановената система с цел покриване на разходите за социално осигуряване, което се дължи на спад в броя на осигуряваните работници вследствие на закриването на производствени единици;

б) разходи, породени от закриването на производствени единици, за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчните води;

в) увеличаване на вноските за органите, отговарящи за водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води, при условие че това увеличение се дължи на намаление на облагаемото производство на въглища, вследствие на закриването на производствени единици.

[1] ОВ L205, 2.8.2002 г., стр. 1.

[2] ОВ C […], […] г., стр. […].

[3] ОВ C […], […] г., стр. […].

[4] ОВ C […], […] г., стр. […].

[5] ОВ L 205, 2.8.2002 г., стр. 1.

[6] ОВ L83, 27.3.1999 г., стр. 1.

[7] Международна система за кодификация на среднокалорични и висококалорични въглища (1998 г.). Международна класификация на въглищата в геологическите пластове (1998 г.) и Международна система за кодификация на нискокалорични въглища (1999 г.).

[8] ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.