3.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 99/31

—

като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 153, 191, 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Пакта за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Декларацията на ООН за правата на коренното население (2007 г.) и заключителния документ на срещата на високо равнище на Организацията на обединените нации за хилядолетието, състояла се в Ню Йорк от 20 до 22 септември 2010 г.,

—

като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаването на Световната търговска организация (СТО), както и декларацията, приета на четвъртата министерска конференция през ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 31 от нея,

—

като взе предвид своята резолюция от 20 септември 1996 г. относно съобщението на Комисията относно включване зачитането на демократичните принципи и правата на човека в споразуменията между Общността и трети страни (COM(1995)0216) (1), както и своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия (3), настояваща за зачитане от СТО на основните социални стандарти на Международната организация на труда (МОТ), както и за приемане от Европейския съюз на решенията на МОТ, включително евентуални призиви за санкции, свързани със сериозни нарушения на основните социални стандарти,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни (COM(2001)0252) (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социалното измерение на глобализацията — приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички“ (COM(2004)0383),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалното измерение на глобализацията (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца в развиващите се страни със специален акцент върху детския труд (6),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно детския труд (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно справедливата търговия и развитието (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността (9) в отговор на съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб – Принос към стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички — приносът на ЕС за осъществяване на програмата за осигуряване на достойни условия на труд в света“ (COM(2006)0249),

—

като взе предвид Декларацията на министрите от Икономическия и социален съвет на ООН от 2006 г. относно целите за пълна трудова заетост и достойни условия на труд, която признава пълната и плодотворна трудова заетост и достойните условия на труд за всички като ключов елемент от устойчивото развитие,

—

като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно осигуряването на достойни условия на труд за всички (10), съдържаща искане за включване на социални стандарти с цел насърчаване на достойни условия на труд в търговските споразумения на Европейския съюз и по-специално в двустранните споразумения,

—

като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда и декларацията на МОТ от 2008 г. относно социалната справедливост за справедлива глобализация,

—

като взе предвид Брюкселската конвенция от 1968 г., консолидирана в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването, и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (11),

—

като взе предвид общата система за преференции (ОСП) в сила от 1 януари 2006 г., която предоставя безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой продукти, а също така включва и нов стимул за уязвимите страни със специфични търговски, финансови и свързани с развитието потребности,

—

като взе предвид всички споразумения между Европейския съюз и трети държави,

—

като взе предвид споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и прегледите на това споразумение от 2005 и 2010 г.,

—

като взе предвид своите резолюции относно споразуменията за икономическо партньорство с регионите и държавите от АКТБ и по-специално резолюциите си от 26 септември 2002 г. (12), от 23 май 2007 г. (13) и от 12 декември 2007 г. (14),

—

като взе предвид международните конвенции относно околната среда като Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой (1987 г.), Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци (1989 г.), Протокола за биологичната сигурност от Картахена (2000 г.) и Протокола от Киото (1997 г.),

—

като взе предвид 13 глава от споразумението за свободна търговия, подписано през октомври 2009 г. между Европейския съюз и Южна Корея,

—

като взе предвид приключването на преговорите между ЕС, Колумбия и Перу за подписване на многостранно споразумение за търговия,

—

като взе предвид изслушването „Прилагане на социални и екологични стандарти при търговските преговори“, организирано на 14 януари 2010 г. от Европейския парламент,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи; комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0312/2010),

А.

като има предвид, че връзката между търговията, правата на човека и социалните и екологичните стандарти се е превърнала в ключов елемент от икономическите и търговските отношения и е неразделна част от преговорите в рамките на споразуменията за свободна търговия,

Б.

като има предвид, че нарушенията на правилата на конкуренцията и рисковете от социален и екологичен дъмпинг стават все по-чести, по-конкретно в ущърб на предприятията и работниците, разположени в Европейския съюз, които трябва да спазват по-високи социални, екологични и данъчни стандарти,

В.

като има предвид, че ЕС в отношенията си с трети държави следва да възприеме търговска стратегия, основана на реципрочност, но че тя трябва да бъде диференцирана в зависимост от равнището на развитие на неговите партньори, както относно исканията му в социално и екологично отношение, така и относно либерализирането на търговията с цел установяване на условия за справедлива и лоялна международна конкуренция,

Г.

като има предвид, че двустранните форуми са се превърнали в основна платформа за преследване на тези политически цели — дотолкова, че перспективите за установяване на многостранни правила за регулиране на отношенията между търговията, труда и околната среда в рамките на СТО не са твърде обещаващи,

Д.

като има предвид, че все пак е съществено да се работи за възстановяване на баланса между търговското право и основните права и да се укрепи диалогът между основните международни организации, по-конкретно между МОТ и СТО, с оглед на постигане на по-съгласувани международни политики и по-добро световно управление,

Е.

като има предвид, че има много причини за включване на разпоредби относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международни търговски споразумения — от желанието да се установи справедлива и честна търговия и да се гарантира определено равнище на лоялност в търговията („level playing field“) до по-предписателното желание да се защитават универсалните ценности, възприети от Европейския съюз, и да се преследват съгласувани европейски политики,

Ж.

припомня, че в Декларацията на ООН за правото на развитие от 1986 г. се потвърждава, че „правото на развитие е неотменимо право на човека, по силата на което всяка отделна личност и всички народи имат правото да участват в икономическото, социалното и културното развитие, да допринасят за него и да се ползват от неговите предимства“; поради това счита, че ЕС има задължението да не отслабва това право и дори да го интегрира в международните си споразумения и да го следва като насока за европейските политики,

З.

като има предвид, че Договорът от Лисабон отново потвърждава, че външната дейност на Европейския съюз, от която търговията е неразделна част, следва да бъде ръководена от същите принципи, които са вдъхновили собственото му създаване; като има предвид, че европейският социален модел, който съчетава устойчив икономически растеж с по-добри условия на труд и на живот, може също да служи за модел на другите партньори; като има предвид, че търговските споразумения трябва освен това да са съвместими с други задължения и международни конвенции, които държавите страни по тях са се ангажирали да спазват съгласно националното си право,

И.

като има предвид значението на това, да се запази равнището на социалните и екологичните стандарти, които са в сила в Европейския съюз, и спазването им от страна на чуждестранните предприятия, извършващи дейност на единния европейски пазар,

Й.

като има предвид, че включването на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти в търговските споразумения може да донесе добавена стойност в подобни споразумения, като даде възможност за по-голямо взаимодействие в рамките на гражданското общество и повишена подкрепа за политическата и социална стабилност и същевременно установи по-благоприятна атмосфера за търговията,

К.

като има предвид, че секторът на търговията и зачитането на стандартите в областта на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти са важни за осигуряването на мир и благоденствие в световен мащаб, но не могат да бъдат използвани за решаване на всички проблеми, които могат да възникнат между държавите по света; като има предвид обаче, че безизходни положения в политическата ситуация могат да се преодолеят чрез укрепване на търговските отношения, като по този начин се гарантира формулирането на общи интереси, особено в областта на опазването на околната среда, като начин за разрешаване на конфликтите,

Л.

като има предвид, че други държави са дали положителен пример за включване на социални стандарти в търговски споразумения,

М.

като има предвид, че общата система за преференции е свързана със зачитането на принципите на международните конвенции в областта на правата на човека и на основните трудови стандарти от страна на държавите бенефициенти и че тя включва специална схема от допълнителни митнически преференции за насърчаване на ратифицирането и ефективното прилагане на основните международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление; като има предвид, че неспазването на условията може да доведе до временно прекратяване на търговския режим,

1.

Изисква във връзка с това в бъдещата търговска стратегия на Европейския съюз търговията да не бъде разглеждана като самоцел, а като инструмент, който дава възможност да бъдат насърчавани европейските ценности и европейските търговски интереси, а също и като инструмент за справедлив обмен, който е в състояние да разшири обхвата на ефективното приобщаване и прилагане на социални и екологични стандарти по отношение на всички търговски партньори на ЕС; счита, че Европейският съюз следва да възприема в преговорите позитивен, но също така юридически обвързващ подход; подчертава, че включването на разпоредби относно устойчивото развитие, по-конкретно в двустранните споразумения, ще бъде от полза за всички страни;

2.

Припомня, че търговската политика представлява инструмент, който е подчинен на общите цели на Европейския съюз, както и че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговската политика на Европейския съюз се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“ и че съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз Съюзът следва да допринася по-специално за „устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;

3.

Приканва за по-интензивно сътрудничество на многостранно равнище между СТО и основните институции на ООН в областта на правата на човека; счита, че по-тесните връзки с Върховния комисариат на ООН по правата на човека и със специалните процедури биха били особено полезни за осигуряване на многостранна търговска рамка, допринасяща за зачитането на правата на човека; счита също така, че експертният опит на Върховния комисариат би могъл да се взема предвид в работните групи на СТО и Апелативния орган в случай, че се установят сериозни нарушения на правата на човека;

4.

Счита, че общият периодичен преглед в рамките на Съвета по правата на човека би бил полезен инструмент за проследяване на спазването на разпоредбите, свързани с правата на човека, в международните търговски споразумения;

5.

Подчертава, че е от съществено значение задълбочаването на сътрудничеството с МОТ като компетентен орган при определяне и договаряне на международни трудови стандарти и при надзора за тяхното спазване в правото и в практиката, а също и пълноценното участие на МОТ в работата на СТО;

6.

Потвърждава, че целите за поддръжка и запазване на отворена и недискриминационна многостранна система на търговия, от една страна, и за действие за защита на околната среда и насърчаване на устойчивото развитие, от друга страна, трябва да се укрепват взаимно; подчертава, че съгласно член 20 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) държавите-членки могат да приемат търговски мерки за защита на околната среда, при условие че тези мерки не се прилагат като средство за произволна или неоснователна дискриминация; насърчава държавите-членки да се възползват изцяло от тази разпоредба;

7.

Приветства съществуването на комитета по търговия и околна среда на СТО, който следва да се превърне в съществен форум за работа за интеграция и задълбочаване на връзката между околна среда и търговия; надява се, че ролята и дейността на комитета ще придобият по-голям обхват, за да отговорят по положителен начин на основните търговски и екологични предизвикателства, пред които е изправена международната общност;

8.

Подчертава важността на подобряването на достъпа до „зелени“ стоки и технологии за постигане целите на устойчивото развитие и приканва всички страни в преговорния процес да удвоят усилията си за бързо приключване на преговорите по намаляването или премахването на тарифните и нетарифните бариери пред екологичните стоки и услуги, за да се насърчат нови форми на икономически политики и създаването на работни места, съответстващи на нормите на МОТ за достойни условия на труд, както и възможностите за растеж на европейските индустрии и МСП;

9.

Подчертава необходимостта от напредък в преговорите по другите точки от член 31 от декларацията от Доха относно връзката между съществуващите правила на СТО и специфичните търговските задължения, установени в многостранните споразумения в областта на околната среда (МСОС), и от насърчаване на по-тясно сътрудничество между секретариатите на МСОС и комитетите на СТО, което е съществен аспект за гарантиране на съгласуваното развитие на търговските режими и режимите на опазване на околната среда;

10.

Счита, че многостранно споразумение относно климата би било най-добрият инструмент, за да се гарантира интернализиране на отрицателните за околната среда външни разходи, свързани с CO2, но че съществува риск такова споразумение да не бъде постигнато в близко бъдеще; във връзка с това счита, че Европейският съюз следва да продължи да проучва възможностите за въвеждане в промишлените сектори, при които изместването на въглеродни емисии наистина оказва въздействие, на подходящи инструменти в областта на околната среда, в допълнение към търгуването на квоти CO2 от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, в частност „механизъм за включване на въглеродни емисии“, който да спазва правилата на СТО, тъй като подобен механизъм би направил възможна борбата срещу опасността от това, емисиите на CO2 да се пренасят към трети държави;

11.

Предлага, след като се договори и подпише международно споразумение относно климата, да се създаде истинска международна организация за околната среда, която да следи за изпълнението на поетите ангажиментите и за спазването на стандартите в сферата на околната среда; би било например задължително да се сезира тази бъдеща организация за екологичен дъмпинг;

12.

Твърдо подкрепя практиката на включване на правно обвързващи клаузи относно правата на човека в международните споразумения на Европейския съюз, но припомня, че продължават да съществуват големи предизвикателства относно наблюдението и прилагането на тези клаузи; заявява отново, че такива клаузи трябва също да бъдат включвани във всички търговски и секторни споразумения с ясен и прецизен механизъм за консултация по образец на член 96 от Споразумението от Котону; приветства в това отношение включването на подобна клауза в споразуменията за свободна търговия от „ново поколение“;

13.

Подчертава, че същият подход на систематично включване следва да се приложи и при главите относно устойчивото развитие в двустранните споразумения;

14.

Отбелязва, че бъдещи търговски споразумения могат да бъдат договорени на фона на настоящата финансова криза; счита, че това не бива да води до пренебрегване на социални и екологични норми, по-специално по отношение на емисиите на парникови газове и управлението на опасни отпадъци, за да бъдат постигнати други цели;

15.

Като взема предвид горепосочените цели, отправя искане към Европейската комисия да включва систематично във всички споразумения за свободна търговия, които тя договаря с трети държави, набор от социални и екологични стандарти, които да включват:

16.

Подчертава, че съблюдаването на тези стандарти трябва да се разбира като включващо едновременно тяхната ратификация, транспонирането им в националното право и тяхното ефективно прилагане на цялата национална територия;

17.

Поставя искане всички бъдещи търговски споразумения да предвиждат забрана за експлоатация на детския труд, по-специално при добива и обработката на естествен камък, и да включват единна европейска система за сертифициране, която да гарантира, че по цялата верига на стойността вносният естествен камък и изделията от естествен камък са доказуемо произведени без експлоатация на детски труд по смисъла на Конвенция 182 на МОТ;

18.

Подчертава, че в рамките на споразуменията за свободна търговия биха могли да се предвидят случаи на подлежаща на условия либерализация, включително съкращаване на графика за премахване на ограниченията или достъп до допълнителен пазар в зависимост от спазването на екологичните и социалните стандарти;

19.

Подчертава важността на непрекъснатия мониторинг върху прилагането на споразумението, при отворен и интегриращ подход във всички фази:

20.

Призовава за това, търговските споразумения на ЕС ефективно да предвиждат възможно най-високите равнища на прозрачност, строги стандарти за възлагане на обществени поръчки и докладване за всяка отделна страна от страна на предприятията както в развитите, така и в развиващите се страни, с цел борба срещу незаконното изтичане на капитали;

21.

Настоява Съюзът да отстоява правото на достъп до природните ресурси при преговорите по международните споразумения и да отстоява това право и за местното и коренното население във връзка с достъпа до жизненоважни природни ресурси; изисква от Комисията да включи в преговорите и в международните търговски споразумения проблема за закупуването и притежанието на земя в трети страни, по-специално в най-слабо развитите държави и развиващите се страни;

22.

Признава, че главата относно устойчивото развитие в двустранните споразумения, които са в процес на договаряне, е обвързваща, но би могла да бъде със засилен ефект, ако предвижда:

23.

Подчертава важността на допълването на споразуменията със съпътстващи мерки, включително мерки по техническо съдействие и програми за сътрудничество, целящи да се подобри способността за изпълнение, по-специално на основните конвенции в областта на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти;

24.

Счита, че 27-те конвенции, чиято ратификация е поискана с оглед възползване от предимствата на ОСП +, представляват уникално съчетание от конвенции относно стандарти във връзка с правата на човека, трудовото право, околната среда и доброто управление; счита, че до този момент ОСП+ има очевиден положителен резултат що се отнася до ратификацията на тези конвенции, но в по-малка степен по отношение на тяхното прилагане, и би желал да постави допълнително ударение върху съпътстващите мерки, целящи да подобрят капацитета по прилагане; счита също така, че за да се гарантира надеждността на ОСП+, Комисията трябва да предприема проучвания и при нужда да премахва преференции, ако сходни елементи посочват, че някои страни не прилагат 27-те конвенции;

25.

Счита, че в споразуменията на Европейския съюз с трети държави би могла да бъде установена по-тясна връзка между клаузите във връзка с правата на човека и ОСП+, по-специално що се отнася до мониторинга;

26.

Приканва Комисията, в процеса на ревизиране на режима на ОСП, да способства за това той да бъде от полза на страните, които се нуждаят най-много от него, и да опрости правилата за произход, за да могат държавите бенефициенти по инициативата „Всичко освен оръжие“ и режима ОСП+ да могат да извлекат най-голяма полза от предоставените им преференции; изисква установяването на точки за сравнение, механизми и прозрачни критерии за предоставяне, както и за оттегляне на преференции в рамките на този режим; изисква също така пълното участие на Европейския парламент в течение на целия процес, по-специално що се отнася до предложението на Съвета относно списъците на държавите бенефициенти, започването на проучвания или временното суспендиране на ОСП+;

27.

Призовава настоятелно Комисията да внесе в най-кратки срокове предложение за регламент за забрана на вноса в ЕС на стоки, произведени чрез използване на съвременни форми на робство, принудителен труд, по-специално принудителен труд на особено уязвими групи, в нарушение на основни стандарти за правата на човека;

28.

Призовава Комисията, въз основа на рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията, подробно да информира Парламента по всички значими теми по време на преговори по международни търговски споразумения;

29.

Призовава Комисията, с оглед на разширените по силата на Договора от Лисабон правомощия на Парламента, да гарантира ефективен информационен поток и да признава при всякакви обстоятелства статута на наблюдател на Парламента, в лицето на изпратените от него представители, и следователно да им осигурява достъп до всички съответни заседания и документи;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.