24.6.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/22

---

Инициатива на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Испания, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция за Директива на Европейския парламент и на Съвета от … за Европейска заповед за разследване по дела от наказателен характер

2010/C 165/02

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, буква а) от него,

като взеха предвид инициативата на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Белгия, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)	Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съгласно член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, който след Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. обикновено се посочва като крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в рамките на Съюза.

(3)

Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (1) разглежда необходимостта от незабавно взаимно признаване на решения за предотвратяване на унищожаването, промяната, преместването, предаване на доказателства или разпореждането с тях. Тъй като обаче инструментът е ограничен само до фазата на обезпечаването, е необходимо решението за обезпечаване да бъде придружено от отделно искане за предаване на доказателството в издаващата държава в съответствие с правилата, които се прилагат за взаимопомощта по наказателноправни въпроси. В резултат на това е налице двуетапна процедура, която значително намалява ефикасността на този процес. Освен това, този режим съществува паралелно с традиционните инструменти за сътрудничество, поради което рядко се използва на практика от компетентните органи.

(4)

Рамково решение 2008/978/ПВР на Съвета от 18 декември 2008 г. относно европейската заповед за предаване на доказателства с цел получаване на предмети, документи и данни, които да се използват в производства с наказателен характер (2), беше прието с оглед прилагането на принципа на взаимно признаване в тази област. Европейската заповед за предаване на доказателства обаче се прилага само за доказателствата, които вече са налични, и поради това обхваща ограничен спектър от съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси по отношение на доказателствата. Поради ограничения ѝ обхват компетентните органи могат да избират дали да използват новия режим или процедурите за правна взаимопомощ, които при всички случаи остават приложими за доказателствата, попадащи извън обхвата на европейската заповед за предаване на доказателства.

(5)	След приемането на рамкови решения 2003/577/ПВР и 2008/978/ПВР стана ясно, че съществуващата рамка за събиране на доказателства е твърде фрагментирана и усложнена. Ето защо е необходим нов подход.

(6)

В Стокхолмската програма, която беше приета на 11 декември 2009 г., Европейският съвет реши, че следва да се доразвие идеята за създаване на цялостна система за събиране на доказателства при дела с трансгранично измерение, на базата на принципа на взаимно признаване. Европейският съвет посочи, че действащите понастоящем инструменти в тази област съставляват фрагментиран режим и е необходим нов подход, който да се основава на принципа на взаимно признаване, но същевременно да е съобразен и с гъвкавостта на традиционната система за правна взаимопомощ. Поради това Европейският съвет призова за цялостна система, която да замени всички действащи в момента в тази област инструменти, включително Рамковото решение относно европейската заповед за предаване на доказателства и която да обхваща, доколкото е възможно, всички видове доказателства, да съдържа срокове за изпълнение и да ограничава максимално основанията за отказ.

(7)

Този нов подход се основава на един-единствен инструмент, наричан Европейска заповед за разследване (ЕЗР). ЕЗР се издава с цел в изпълняващата държава да се извършат едно или няколко конкретни процесуално-следствени действия с оглед събиране на доказателства. Това включва събиране на доказателства, които изпълняващия орган вече притежава.

(8)

ЕЗР има хоризонтален обхват и поради това е приложима за почти всички процесуално-следствени действия. Някои процесуално-следствени действия обаче изискват специфични правила, които е по-добре да се уредят отделно, например създаването на съвместен екип за разследване и събирането на доказателства в рамките на такъв екип, както и някои специфични форми на прихващане на далекосъобщения, например прихващане с незабавно предаване и прихващане на сателитни далекосъобщения. Съществуващите в момента инструменти следва да продължат да се прилагат за тези видове процесуално-следствени действия.

(9)	Настоящата директива не се прилага за презграничното наблюдение, посочено в член 40 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген (3).

(10)

ЕЗР следва да се съсредоточи върху процесуално-следственото действие, което трябва да бъде извършено. Издаващият орган е в най-подходяща позиция да решава, въз основа на известните му данни относно съответното разследване, кое процесуално-следствено действие да бъде използвано. На изпълняващия орган обаче следва да бъде предоставена възможност да използва друго процесуално-следствено действие, или защото поисканото не съществува или не е предвидено в националното му право, или защото другият вид действие ще постигне същия резултат като предвиденото в ЕЗР, но с по-малка степен на принуда.

(11)

Във възможно най-голяма степен и без да се засягат основните принципи на правото на изпълняващата държава, изпълнението на ЕЗР следва да се осъществява в съответствие с формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващата държава. Издаващият орган може да поиска един или повече органи на издаващата държава да подпомагат изпълнението на ЕЗР в подкрепа на компетентните органи на изпълняващата държава. От тази възможност не следва, че на органите на издаващата държава се дават каквито и да било правомощия за правоприлагане на територията на изпълняващата държава.

(12)	За да се гарантира ефективността на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, следва да бъдат ограничени възможностите за отказ да се признае или изпълни ЕЗР, както и основанията за отлагане на изпълнението ѝ.

(13)

Необходимо е да се определят срокове, за да се гарантира бързо, ефективно и последователно сътрудничество между държавите-членки по наказателноправни въпроси. Решението за признаване или изпълнение, както и самото изпълнение на процесуално-следственото действие, следва да се извършат със същата бързина и степен на приоритет, както при сходни национални случаи. Следва да се определят крайни срокове, за да се гарантира вземане на решение или съответно изпълнение в разумни срокове или за да се спазят процесуалните изисквания в издаващата държава.

(14)

ЕЗР предвижда единен режим за събиране на доказателства. За някои видове процесуално-следствени действия обаче са необходими допълнителни правила, които следва да бъдат включени в ЕЗР, например за временното прехвърляне на задържани лица, разпит по телефона или чрез видеоконферентна връзка, събиране на информация, свързана с банкови сметки, банкови транзакции или контролирани пратки. Процесуално-следствени действия, които са свързани със събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период, са обхванати от ЕЗР, но на изпълняващия орган следва да се предостави по-голяма гъвкавост по отношение на тези действия, като се имат предвид съществуващите различия в националните законодателства на държавите-членки.

(15)	Настоящата директива заменя рамкови решения 2003/577/ПВР и 2008/978/ПВР, както и различните инструменти за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси, доколкото те касаят събирането на доказателства, които да се използват в производства с наказателен характер.

(16)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно взаимното признаване на решения, взети с оглед събирането на доказателства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюза може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(17)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално в глава VI от нея. Никоя разпоредба в настоящата директива не може да бъде тълкувана като забраняваща отказа да се изпълни ЕЗР, когато въз основа на обективни елементи има причини да се счита, че ЕЗР е издадена с цел наказателно преследване или наказване на лице поради неговия пол, расова или етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, националност, език или политически убеждения, или когато положението на лицето може да бъде застрашено на някое от тези основания.

(18)

[В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия уведомиха, че желаят да вземат участие в приемането на настоящата директива.]

(19)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива, не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

Член 1

Определение на европейската заповед за разследване и задължение за изпълнението ѝ

1.   Европейската заповед за разследване („ЕЗР“) представлява съдебно решение, издадено от компетентен орган на държава-членка („издаващата държава“), за извършване на една или повече процесуално-следствени действия в друга държава-членка („изпълняващата държава“) с оглед събиране на доказателства в рамките на производството, посочено в член 4.

2.   Държавите-членки изпълняват всяка ЕЗР въз основа на принципа на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

3.   Настоящата директива не изменя задължението за спазване на основните права и правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз, нито засяга задълженията, възложени на съдебните органи в това отношение. Настоящата директива не поставя и никакви изисквания държавите-членки да предприемат мерки, противоречащи на конституционните им норми, свързани със свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на изразяване в други медии.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

а)

„издаващ орган“ означава: i) съдия, съд, разследващ магистрат, следовател или прокурор, компетентен по разглеждания случай; или ii) друг съдебен орган, определен от издаващата държава, който в конкретния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателните производства и е компетентен да нарежда събирането на доказателства в съответствие с националното право;

б)	„изпълняващ орган“ означава орган, който е компетентен да признае или изпълни ЕЗР в съответствие с настоящата директива. Изпълняващият орган е орган, който е компетентен да предприеме посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие при сходен национален случай.

Член 3

Обхват на ЕЗР

1.   ЕЗР обхваща всички процесуално-следствени действия с изключение на посочените в параграф 2.

2.   Следните процесуално-следствени действия не влизат в обхвата на ЕЗР:

а)

създаването на съвместен екип за разследване и събиране на доказателства в рамките на такъв екип както е предвидено в член 13 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (4) (наричана по-нататък „Конвенцията“) и в Рамково решение 2002/465/ПВР от 13 юни 2002 г. относно съвместните екипи за разследване (5);

б)	прихващането и незабавното изпращане на далекосъобщения, посочени в член 18, параграф 1, буква а) от Конвенцията; и

в)	прихващането на далекосъобщения, посочени в член 18, параграф 1, буква б) от Конвенцията, доколкото последните са свързани със ситуации, посочени в член 18, параграф 2, букви а) и в) и член 20 от посочената конвенция.

Член 4

Видове производства, за които може да бъде издадена ЕЗР

ЕЗР може да бъде издадена:

а)	по отношение на наказателно производство, образувано пред съдебен орган или което може да образувано пред съдебен орган за престъпление съгласно националното право на издаващата държава;

б)

по производство, образувано пред административен орган във връзка с деяния, които са наказуеми съгласно националното право на издаващата държава, поради факта, че съставляват правонарушения и където решението може да доведе до образуване на производство пред съд, компетентен по-специално по дела от наказателен характер;

в)

по производства, образувани пред съдебни органи във връзка с деяния, които са наказуеми съгласно националното право на издаващата държава, поради факта, че съставляват правонарушения и където решението може да доведе до образуване на последващо производство пред съд, компетентен по-специално по дела от наказателен характер; и

г)	във връзка с производства, посочени в букви а), б) и в), отнасящи се до престъпления или правонарушения, за които юридическо лице може да носи отговорност или да му бъде наложена санкция в издаващата държава.

Член 5

Съдържание и форма на ЕЗР

1.   ЕЗР, съдържаща се във формуляр А в приложението, се попълва и подписва, а съдържанието ѝ се заверява като вярно от издаващия орган.

2.   Всяка държава-членка посочва кой(кои) от официалните езици на институциите на Съюза, освен на официалния(те) език(ци) на съответната държава-членка, може(могат) да се използват за съставяне или превод на ЕЗР, когато въпросната държава е изпълняваща държава.

ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРИ И ГАРАНЦИИ ЗА ИЗДАВАЩАТА ДЪРЖАВА

Член 6

Предаване на ЕЗР

1.   ЕЗР се предава от издаващия орган на изпълняващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране при условия, които позволяват на изпълняващата държава да установи автентичността. Цялата по-нататъшна официална кореспонденция се осъществява пряко между издаващия орган и изпълняващия орган.

2.   Без да се засяга член 2, буква б), всяка държава-членка може да определи централен орган или когато правната ѝ система го предвижда, повече от един централен орган, който да подпомага компетентните съдебни органи. Държавата-членка може, ако е необходимо с оглед организацията на нейната съдебната ѝ система, да възложи на централния(те) си орган(и) административното предаване и получаване на ЕЗР, както и цялата свързана с тях официална кореспонденция.

3.   По желание на издаващия орган предаването може да се извърши чрез защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа.

4.   Ако изпълняващият орган е неизвестен, издаващият орган прави всички необходими проучвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, за да получи информацията от изпълняващата държава.

5.   Когато получилият ЕЗР орган в изпълняващата държава не е компетентен да я признае и да предприеме необходимите действия за нейното изпълнение, той изпраща ЕЗР по служебен път до изпълняващия орган и уведомява за това издаващия орган.

6.   Всички трудности, свързани с предаването или автентичността на всеки документ, необходим за изпълнението на ЕЗР, се преодоляват чрез преки контакти между участващите издаващи и изпълняващи органи или когато е необходимо, със съдействието на централните органи на държавите-членки.

Член 7

ЕЗР, свързана с предходна ЕЗР

1.   Когато издаващият орган издава ЕЗР, допълваща предходна ЕЗР, той посочва този факт в ЕЗР в съответствие с формуляра, предвиден в приложение А.

2.   Когато съгласно член 8, параграф 3, издаващият орган подпомага изпълнението на ЕЗР в изпълняващата държава, той може, без да се засягат уведомленията, направени съгласно член 28, параграф 1, буква в), да адресира ЕЗР, допълваща предходната ЕЗР, пряко до изпълняващия орган, докато се намира в тази държава.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ И ГАРАНЦИИ ЗА ИЗПЪЛНЯВАЩАТА ДЪРЖАВА

Член 8

Признаване и изпълнение

1.   Изпълняващият орган признава ЕЗР, предадена в съответствие с член 6, без допълнителни формалности и незабавно предприема необходимите действия за нейното изпълнение по същия начин и при същите условия и ред, както ако въпросните процесуално-следствени действия са наредени от орган на изпълняващата държава, освен ако този орган не реши да се позове на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение, предвидени в член 10, или на някое от основанията за отлагане, предвидени в член 14.

2.   Изпълняващият орган спазва формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващия орган, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго и ако тези формалности и процедури не противоречат на основните принципи на правото на изпълняващата държава.

3.   Издаващият орган може да поиска един или повече органи на издаващата държава да подпомогнат изпълнението на ЕЗР в подкрепа на компетентните органи на изпълняващата държава. Изпълняващият орган спазва това изискване, ако това участие не противоречи на основните принципи на правото на изпълняващата държава.

4.   Издаващите и изпълняващите органи могат да се консултират взаимно, като използват всякакви подходящи начини, с оглед да се улесни ефикасното прилагане на настоящия член.

Член 9

Избор на друг вид процесуално-следствено действие

1.   Изпълняващият орган може да реши да използва процесуално-следствено действие, което е различно от предвиденото в ЕЗР, когато:

а)	посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие не е предвидено в правото на изпълняващата държава;

б)	посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие е предвидено в правото на изпълняващата държава, но използването му е ограничено до определен списък или категория престъпления или правонарушения, които не включват посоченото престъпление или правонарушение в ЕЗР; или

в)	избраното от изпълняващия орган процесуално-следствено действие ще постигне същия резултат като предвиденото в ЕЗР действие с по-малка степен на принуда.

2.   Когато изпълняващият орган реши да се възползва от посочената в параграф 1 възможност, той най-напред уведомява издаващия орган, който може да реши да отмени ЕЗР.

Член 10

Основания за непризнаване или неизпълнение

1.   Признаването или изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано в изпълняващата държава когато:

а)	в правото на изпълняващата държава се предвижда имунитет или привилегия, които правят невъзможно изпълнението на ЕЗР;

б)	в конкретен случай изпълнението ѝ би увредило основни интереси на националната сигурност, би застрашило източника на информацията или би изисквало използването на класифицирана информация, свързана със специални разузнавателни дейности;

в)	в случаите, посочени в член 9, параграф 1, букви а) и б), не е налице друго процесуално-следствено действие, което да постигне подобен резултат; или

г)	ако ЕЗР е издадена по производство, посочено в член 4, букви б) и в), и процесуално-следственото действие не би било разрешено при сходен национален случай.

2.   В случаите, посочени в параграф 1, букви б) и в), преди изпълняващият орган да вземе решение за цялостен или частичен отказ за признаване или изпълнение на ЕЗР, той провежда по съответния подходящ начин консултации с издаващия орган и, когато е подходящо, отправя искане за незабавно предоставяне на необходимата допълнителна информация.

Член 11

Срокове за признаване или изпълнение

1.   Решението за признаване или изпълнение се взема и процесуално-следственото действие се извърша със същата бързина и степен на приоритет, както в сходни национални случаи, и при всички случаи в предвидените в настоящия член срокове.

2.   Когато издаващият орган е посочил в ЕЗР, че поради определените процесуални срокове, тежестта на престъплението или правонарушението или други особено спешни обстоятелства са необходими по-кратки срокове от предвидените в настоящия член, или ако издаващият орган е заявил в ЕЗР, че процесуално-следственото действие трябва да бъде извършено на конкретна дата, изпълняващият орган се съобразява с това изискване във възможно най-голяма степен.

3.   Решението относно признаването или изпълнението се взема възможно най-бързо и, без да се засягат разпоредбите на параграф 5, не по-късно от 30 дни след получаването на ЕЗР от компетентния изпълняващ орган.

4.   Освен ако е налице някое от основанията за отлагане по член 14 или изпълняващата държава вече притежава доказателствата, посочени в предвиденото в ЕЗР процесуално-следствено действие, изпълняващият орган извършва процесуално-следственото действие незабавно и без да се засяга параграф 5 не по-късно от 90 дни след като е взето решението, посочено в параграф 3.

5.   Когато в определен случай за компетентния изпълняващ орган не е възможно да спази посочения в параграф 3 срок, той незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава по какъвто и да е начин, като посочва причините за забавянето и приблизителното време, необходимо за вземане на решението. В този случай посоченият в параграф 3 срок може да бъде удължен най-много с 30 дни.

6.   Когато в определен случай за компетентния изпълняващ орган не е възможно да спази посочения в параграф 4 срок, той незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава по какъвто и да е начин, като посочва причините за забавянето и провежда консултации с издаващия орган относно подходящото време за изпълнение на действието.

Член 12

Предаване на доказателства

1.   Изпълняващият орган предава без излишно забавяне на издаващата държава събраните в изпълнение на ЕЗР доказателства. Когато в ЕЗР е включено изискване за това и ако е възможно съгласно националното право на изпълняващата държава, доказателството се предава незабавно на компетентните органи на издаващата държава, подпомагащи изпълнението на ЕЗР в съответствие с член 8, параграф 3.

2.   При предаването на събраните доказателства изпълняващият орган посочва дали изисква те да бъдат върнати на изпълняващата държава веднага щом не са повече необходими на издаващата държава.

Член 13

Правни средства за защита

Заинтересованите страни разполагат с правни средства за защита в съответствие с националното право. Материалноправните основания за издаване на ЕЗР могат да се обжалват само чрез иск пред съд на издаващата държава.

Член 14

Основания за отлагане на признаването или изпълнението

1.   Признаването или изпълнението на ЕЗР може да бъде отложено в изпълняващата държава, когато:

а)	нейното изпълнение може да попречи на текущо наказателно разследване или преследване, докато изпълняващата държава счита това за разумно; или

б)	съответните предмети, документи или данни вече се използват в друго производство, докато необходимостта от тях отпадне.

2.   Веднага след като отпадне основанието за отлагане, изпълняващият орган предприема без забавяне необходимите мерки за изпълнение на ЕЗР и уведомява за това издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 15

Задължение за информиране

1.   Получилият ЕЗР компетентен орган в изпълняващата държава без забавяне и във всички случаи в рамките на една седмица от получаването на ЕЗР потвърждава получаването ѝ, като попълни и изпрати формуляра, предвиден в приложение Б. Когато е определен централен орган в съответствие с член 6, параграф 2, това задължение се отнася както за централния орган, така и за изпълняващия орган, получил ЕЗР чрез централния орган. В случаите, посочени в член 6, параграф 5, задължението се отнася както за компетентния орган, получил първоначално ЕЗР, така и за изпълняващия орган, на когото в крайна сметка е предадена ЕЗР.

2.   Без да се засяга член 9, параграф 2, изпълняващият орган уведомява издаващия орган:

а)

незабавно и независимо по какъвто и да е начин когато: i) за изпълняващия орган е невъзможно да вземе решение относно признаването или изпълнението, тъй като информацията във формуляра, предвиден в приложението, е непълна или явно невярна; ii) ако изпълняващият орган, в хода на изпълнение на ЕЗР, счете без по-нататъшни проверки, че може да е уместно да се предприемат процесуално-следствени действия, които не са били първоначално предвидени или не е можело да бъдат уточнени при издаването на ЕЗР, за да се даде възможност на издаващия орган да предприеме по-нататъшни действия в конкретния случай; iii) ако изпълняващият орган установи, че в конкретния случай не може да спази формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващия орган в съответствие с член 8. По искане на издаващия орган информацията се потвърждава незабавно по начин, даващ възможност за писмено документиране;

б)	незабавно и по начин, даващ възможност за писмено документиране на: i) всяко решение в съответствие с член 10, параграф 1; ii) отлагането на изпълнението или признаването на ЕЗР, основанията за това и ако е възможно —очакваната продължителност на отлагането.

Член 16

Наказателна отговорност на служителите

Докато се намират на територията на изпълняващата държава в рамките на прилагането на настоящата директива, служителите от издаващата държава се считат за служители на изпълняващата държава по отношение на извършени срещу тях или от тях престъпления.

Член 17

Гражданска отговорност на служителите

1.   Докато в рамките на прилагането на настоящата директива служителите от издаващата държава се намират на територията на изпълняващата държава, издаващата държава носи отговорност за всякакви вреди, причинени от тях по време на извършваните от тях операции, в съответствие с правото на изпълняващата държава.

2.   Държавата-членка, на чиято територия е нанесена вредата, посочена в параграф 1, поправя тази вреда съгласно условията, приложими за вреди, причинени от собствените ѝ служители.

3.   Държавата-членка, чиито служители са причинили вреди на някое лице на територията на друга държава-членка, възстановява изцяло сумите, които същата е платила на пострадалите или на лицата, които са имали правото да ги получат от тяхно име.

4.   Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 3, всяка държава-членка се въздържа в случая, предвиден в параграф 1, да иска обезщетение за вредите, които е претърпяла от друга държава-членка.

Член 18

Поверителност

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че издаващите и изпълняващите органи надлежно спазват при изпълнението на ЕЗР поверителността на разследването.

2.   Изпълняващият орган гарантира в съответствие с националното си право поверителността на фактите и съдържанието на ЕЗР, с изключение на необходимото за изпълнението на процесуално-следственото действие. Ако изпълняващият орган не е в състояние да спази изискването за поверителност, той незабавно уведомява за това издаващия орган.

3.   В съответствие с националното си право и ако изпълняващият орган не е посочил друго, издаващият орган запазва поверителността на доказателствата или информацията, предоставени от изпълняващия орган, с изключение на необходимата степен на разкриване за целите на разследванията или производствата, описани в ЕЗР.

4.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за това банките да не разкриват на засегнатите банкови клиенти или на трети лица, че на издаващата държава е предоставена информация в съответствие с членове 23, 24 и 25 или че се извършва разследване.

ГЛАВА IV

СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОЦЕСУАЛНО-СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ

Член 19

Временно прехвърляне в издаващата държава на лица, задържани за целите на разследването

1.   ЕЗР може да се издаде за временно прехвърляне на лице, задържано в изпълняващата държава с цел извършване на процесуално-следственото действие, за което се изисква присъствието на лицето на територията на издаващата държава, при условие че то бъде върнато обратно в определения от изпълняващата държава срок.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)	задържаното лице не е съгласно; или

б)	срокът за задържането му ще се удължи вследствие на прехвърлянето.

3.   В случаите съгласно параграф 1, разрешението за транзитно преминаване на задържаното лице през територията на трета държава-членка се издава в отговор на подадено заявление, придружено от всички необходими документи.

4.   Практическите договорености във връзка с временното прехвърляне на лицето и датата, до която то трябва да бъде върнато на територията на изпълняващата държава, се договарят между съответните държави-членки.

5.   Прехвърляното лице остава задържано на територията на издаващата държава и когато е приложимо, на територията на държавата-членка, през която се налага да премине транзитно, освен ако изпълняващата държава-членка не подаде заявление за освобождаването му.

6.   Времето, през което лицето е било задържано на територията на издаващата държава-членка, се приспада от срока за задържане, който лицето изтърпява или ще бъде задължено да изтърпи на територията на изпълняващата държава-членка.

7.   Прехвърляното лице не може да бъде наказателно преследвано или задържано, нито да му бъдат налагани други мерки за ограничаване на личната му свобода за деяния или осъждания, които предхождат заминаването му от територията на изпълняващата държава и които не са посочени в ЕЗР.

8.   Имунитетът, предвиден в параграф 7, се преустановява, когато прехвърленото лице, след като в продължение на петнадесетдневен непрекъснат срок от датата, на която присъствието му вече не е било необходимо на съдебните органи, е разполагало с възможността да напусне съответната страна, е останало на нейна територия или след напускането ѝ се е върнало там.

9.   Разходите, свързани с прехвърлянето, се поемат от издаващата държава.

Член 20

Временно прехвърляне в изпълняващата държава на лица, задържани за целите на разследването

1.   ЕЗР може да се издаде за временно прехвърляне на лице, задържано в издаващата държава с цел извършване на процесуално-следствено действие, за което се изисква присъствието на лицето на територията на изпълняващата държава.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)	за прехвърлянето се изисква съгласието на въпросното лице и то не е дало такова; или

б)	издаващият и изпълняващият орган не могат да постигнат съгласие относно договореностите за временното прехвърляне.

3.   Когато за прехвърлянето се изисква съгласието на въпросното лице, на изпълняващия орган се предоставя без забавяне заявеното в писмена форма съгласие или копие от него.

4.   Всяка държава-членка може да посочи, че преди да бъде изпълнена ЕЗР посоченото в параграф 3 съгласие е необходимо при определени условия, посочени в уведомлението.

5.   Параграфи 3—8 от член 19 са приложими mutatis mutandis към временното прехвърляне съгласно настоящия член.

6.   Разходите, свързани с прехвърлянето, се поемат от издаващата държава. В това не се включват разходите, свързани със задържането на лицето в изпълняващата държава.

Член 21

Разпит чрез видеоконферентна връзка

1.   Ако лице, което се намира на територията на изпълняващата държава, трябва да бъде разпитано като свидетел или вещо лице от съдебните органи на издаващата държава, издаващият орган може, когато е нежелателно или невъзможно лицето, което трябва да бъде разпитано, да се яви лично на територията ѝ, да издаде ЕЗР за разпит на свидетеля или вещото лице чрез видеоконферентна връзка съгласно предвиденото в параграфи 2—9.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)	използването на видеоконферентна връзка противоречи на основните принципи на правото на изпълняващата държава; или

б)	изпълняващата държава не разполага с техническите средства за видеоконферентна връзка.

3.   Ако изпълняващата държава няма достъп до технически средства за видеоконферентна връзка, тези средства могат да ѝ бъдат осигурени от издаващата държава по силата на споразумение между тях.

4.   Член 10, параграф 2 се прилага mutatis mutandis за случаите, посочени в параграф 2, буква б).

5.   ЕЗР, издадена за целите на разпит чрез видеоконферентна връзка, съдържа основанието, посочващо защо е нежелателно или невъзможно свидетелят или вещото лице да се яви лично, наименованието на съдебния орган и имената на лицата, които ще проведат разпита.

6.   При разпит, провеждан чрез видеоконферентна връзка, се прилагат следните правила:

а)

На разпита присъства съдебен орган на изпълняващата държава, който отговаря както за установяването на самоличността на разпитваното лице, така и за спазването на основните принципи на правото на изпълняващата държава, като съдебният орган се подпомага при необходимост от устен преводач. Ако изпълняващият орган е на мнение, че по време на разпита се нарушават основните принципи на правото на изпълняващата държава, той незабавно взема необходимите мерки, за да се гарантира, че разпитът продължава в съответствие с посочените принципи;

б)	при необходимост, компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава договарят помежду си мерки за защита на лицето, което ще бъде разпитвано;

в)	разпитът се провежда пряко от издаващия орган или под негово ръководство съгласно неговото собствено законодателство;

г)	по искане на издаващата държава или на лицето, което ще бъде разпитвано, изпълняващата държава осигурява на разпитваното лице съдействие на устен преводач, ако е необходимо;

д)	лицето, подлежащо на разпит, може да се позове на правото си да не дава показания съгласно правото на изпълняващата или на издаващата държава.

7.   Без да се засягат договорените мерки за защита на лицата, при приключване на разпита изпълняващият орган съставя протокол, в който се посочват датата и мястото на разпита, самоличността на разпитаното лице, самоличността и функциите на всички останали лица в изпълняващата държава, които участват в разпита, положените клетви и техническите условия, при които се провежда разпитът. Изпълняващият орган изпраща този документ на издаващия орган.

8.   Разходите за осъществяване на видеоконферентната връзка, разноските за обслужването ѝ в изпълняващата държава, възнаграждението на осигурените от нея устни преводачи и командировъчните на свидетелите и вещите лица, както и пътните им разноски в изпълняващата държава, се възстановяват от издаващата държава на изпълняващата държава, освен когато последната се откаже от възстановяването на всички или част от тези разходи.

9.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато при разпита на свидетел или вещо лице на територията ѝ в съответствие с настоящия член, същото откаже да даде показания, въпреки че има задължение за това, или даде неверни показания, националното ѝ право се прилага по същия начин, както ако разпитът се състои в рамките на национална процедура.

10.   ЕЗР може да се издаде и за целите на разпит на обвиняемо лице чрез видеоконферентна връзка. Параграфи 1—9 се прилагат mutatis mutandis. В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)	обвиняемото лице не даде съгласието си за това; или

б)	изпълнението на такова действие би било в противоречие на правото на изпълняващата държава.

Член 22

Разпит по телефона

1.   Ако лице, което се намира на територията на дадена държава-членка, трябва да бъде разпитано като свидетел или вещо лице от съдебните органи в друга държава-членка, издаващият орган на втората държава-членка може да издаде ЕЗР за разпит на свидетеля или вещото лице по телефона съгласно предвиденото в параграфи 2—4.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)	използването на телефонна връзка противоречи на основните принципи на правото на изпълняващата държава; или

б)	свидетелят или вещото лице не дадат съгласието си за провеждане на разпита по този начин.

3.   ЕЗР, издадена за разпит по телефона, включва наименованието на съдебния орган и имената на лицата, които ще провеждат разпита, както и уверение, че свидетелят или вещото лице желае да участва в разпит по телефона.

4.   Издаващият и изпълняващият орган договарят помежду си практическите аспекти на разпита. При договарянето на практическите аспекти изпълняващият орган поема следните задължения:

а)	да уведоми съответния свидетел или вещо лице относно часа и мястото на разпита;

б)	да гарантира идентификацията на свидетеля или експерта; и

в)	да удостовери, че свидетелят или вещото лице са съгласни да бъдат разпитани по телефона.

Изпълняващата държава може да обвърже съгласието си, частично или изцяло, с условията на съответните разпоредби на член 21, параграфи 6 и 9. Ако не е договорено друго, разпоредбите на член 21, параграф 8 се прилагат mutatis mutandis.

Член 23

Информация относно банкови сметки

1.   ЕЗР може да се издаде с цел да се определи дали дадено физическо или юридическо лице, което е обект на наказателно разследване, притежава или контролира една или повече сметки, независимо от техния характер, в банка, която се намира на територията на изпълняващата държава.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, при определените в настоящия член условия, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1.

3.   Посочената в параграф 1 информация включва, ако това е поискано в ЕЗР и в степента, в която може да бъде предоставена в разумни срокове, сметки, с които е упълномощено да се разпорежда лицето, което е обект на производството.

4.   Задълженията в настоящия член се прилагат само доколкото информацията е собственост на банката, която поддържа сметката.

5.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако съответното престъпление не е:

а)	престъпление, наказуемо с наказание включващо лишаване от свобода или задържане за максимален срок от не по-малко от четири години в издаващата държава и не по-малко от две години в изпълняващата държава;

б)	престъпление, посочено в член 4 от Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол) (наричано по-нататък „Решението за Европол“) (6); или

в)	доколкото то може да не е обхванато от Решението за Европол, престъпление, посочено в Конвенцията от 1995 г. за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (7), Протокола към нея от 1996 г. (8) или втория протокол към нея от 1997 г. (9).

6.   В ЕЗР издаващият орган посочва причините, поради които счита, че е възможно поисканата информация да бъде от съществено значение за целите на разследването на престъплението и основанията за предположението си, че в банките в изпълняващата държава има сметки, както и доколкото съществува информация — кои са участващите банки. Той също така включва в ЕЗР цялата налична информация, която може да улесни изпълнението ѝ.

Член 24

Информация относно банкови транзакции

1.   ЕЗР може да се издаде с цел да се съберат данните на конкретни банкови сметки и на банковите операции, които са били извършени през определен период чрез една или повече сметки, посочени в ЕЗР, включително данните на всяка сметка на изпращач и на получател.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, при определените в настоящия член условия, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1.

3.   Задълженията в настоящия член се прилагат само доколкото информацията е собственост на банката, която държи сметката.

4.   Издаващата държава посочва в ЕЗР основанията си да смята, че исканата информация е съществена за целта на разследването на престъплението.

Член 25

Наблюдение на банкови транзакции

1.   ЕЗР може да се издаде с цел да се наблюдават за определен период банковите операции, които се извършват чрез една или повече сметки, посочени в ЕЗР.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, при определените в настоящия член условия, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1.

3.   Издаващата държава посочва в ЕЗР основанията си да смята, че исканата информация е съществена за целта на разследването на престъплението.

4.   Компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава договарят помежду си практическите договорености във връзка с наблюдението.

Член 26

Контролирани доставки

1.   ЕЗР може да се издаде с цел извършване на контролирана доставка на територията на изпълняващата държава.

2.   Компетентните органи на изпълняващата държава имат правото да действат и да ръководят и контролират операциите, свързани с изпълнението на ЕЗР, посочена в параграф 1.

Член 27

Процесуално-следствени действия, които изискват събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период

1.   Когато ЕЗР се издава с цел изпълнение на действие, включително действията, посочени в членове 25 и 26, което включва събирането на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период, изпълнението ѝ може да бъде отказано, освен с основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, и ако изпълнението на съответното действие не би било разрешено при сходен национален случай.

2.   Член 10, параграф 2 се прилага mutatis mutandis за случаите, посочени в параграф 1.

3.   Изпълняващият орган може да постави като условие за изпълнението на ЕЗР, посочена в параграф 1, договаряне разпределението на разходите.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Уведомления

1.   До … (10) всяка държава-членка уведомява Комисията относно следното:

а)	органът(ите), който(ито) в съответствие с вътрешния ѝ правен ред са компетентни съгласно член 2, букви а) и б), когато държавата-членка е издаваща държава или изпълняваща държава;

б)	езиците, които могат да се използват за ЕЗР, съгласно посоченото в член 5, параграф 2;

в)	информацията относно определения(те) централен(ни) орган(и), ако държавата-членка желае да се възползва от възможността, предоставена в член 6, параграф 2. Тази информация е обвързваща за органите на издаващата държава;

г)	изискването за съгласие на съответното лице при прехвърлянето му, когато държавата-членка желае да се възползва от възможността, предоставена в член 20, параграф 4.

2.   Държавите-членки информират Комисията за всяка следваща промяна в информацията, посочена в параграф 1.

3.   Комисията предоставя достъп до информацията, получена съгласно настоящия член, на всички държави-членки и на Европейската съдебна мрежа (ЕСМ). ЕСМ предоставя информацията на своя уебсайт, посочен в член 9 от Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. относно Европейската съдебна мрежа (11).

Член 29

Връзки с други споразумения и договорености

1.   Без да се засяга прилагането им между държавите-членки и трети държави, както и временното им прилагане по силата на член 30, считано от … (10), настоящата директива заменя съответните разпоредби на следните конвенции, приложими към отношенията между държавите-членки, обвързани от настоящата директива:

—	Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., както и двата ѝ допълнителни протокола от 17 март 1978 г. и 8 ноември 2001 г., и двустранните споразумения, сключени по силата на член 26 от същата конвенция;

—	Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г.;

—	Конвенцията от 29 май 2000 г. за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на ЕС и Протокола към нея от 16 октомври 2001 г.

2.   Рамково решение 2008/978/ПВР се отменя. Настоящата директива се прилага от държавите-членки за обезпечаване на доказателства, като заменя съответните разпоредби на Рамково решение 2003/577/ПВР.

3.   Държавите-членки могат да продължат да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености, действащи след … (10), доколкото те дават възможност за разширяване на целите на настоящата директива и способстват за опростяването или допълнителното улесняване на процедурите за събиране на доказателства.

4.   Държавите-членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености след … (12), доколкото те дават възможност за задълбочаване или разширяване на разпоредбите на настоящата директива и способстват за опростяването или допълнителното улесняване на процедурите за събиране на доказателства.

5.   В срок до … (13) държавите-членки уведомяват Комисията за съществуващите споразумения и договорености, посочени в параграф 3, които те желаят да продължат да прилагат. Държавите-членки също така уведомяват Комисията в тримесечен срок от подписването на нови споразумения или договорености, посочени в параграф 4.

6.   Ако Комисията прецени, че дадено двустранно или многостранно споразумение или договореност, за която е била уведомена, не съответства на условията, уредени в параграфи 3 и 4, тя приканва съответните държави-членки да прекратят, да изменят или да се въздържат от сключване на въпросното споразумение или договореност.

Член 30

Преходни разпоредби

1.   Действащите актове за взаимопомощ по наказателноправни въпроси продължават да се прилагат по отношение на исканията за правна помощ, получени преди … (14). Решенията за обезпечаване на доказателства, постановени по силата на Рамково решение 2003/577/ПВР и получени до … (14), също се уреждат от последните.

2.   Член 7, параграф 1 се прилага mutatis mutandis за ЕЗР, когато е налице решение за обезпечаване, постановено по силата на Рамково решение 2003/577/ПВР.

Член 31

Транспониране

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за спазване на настоящата директива до … (14).

2.   Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   До … (14) държавите-членки предоставят на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в тяхното национално законодателство задълженията, наложени им съгласно настоящата директива.

4.   До … (15) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, придружен, ако е необходимо, от законодателни предложения.

Член 32

Доклад относно прилагането

Не по-късно от 5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива въз основа на постъпилата качествена и количествена информация. Докладът се придружава, при необходимост, от предложения за изменение на настоящата директива.

Член 33

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 34

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с договорите.

---

(1)  ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45.

(2)  ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 72.

(3)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(4)  ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 162, 20.6.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.

(7)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49.

(8)  ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 2.

(9)  ОВ C 221, 19.7.1997 г., стр. 12.

(10)  Две години от влизането в сила на настоящата директива.

(11)  ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 130.

(12)  Датата на влизане в сила на настоящата директива.

(13)  Три месеца след влизането в сила на настоящата директива.

(14)  Две години след влизането в сила на настоящата директива.

(15)  Три години след влизането в сила на настоящата директива.

---

---

---