11.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/61

—

Оценява положително укрепването на основните права в Европейския съюз. Въпреки многобройните разпоредби относно правата на човека в Европа, на практика съществуват недостатъци при гарантирането на тези права.

—

Подкрепя трите главни раздела на стратегията на Комисията. Същевременно той отбелязва, че стратегията е насочена предимно към институциите и се занимава по-конкретно с това какво следва и трябва да прави Комисията. Комитетът се застъпва за по-стратегически подход при прилагането на Хартата, който изисква участието на всички органи на властта, включително на местно и регионално равнище.

—

Предлага своето сътрудничество в „създаването на култура на зачитането и насърчаването на основните права“ на различни политически равнища. Част от тази дейност включва и запознаването на гражданите в по-голяма степен с основните права, както и задачата да се привлече вниманието на служителите на Европейския съюз, държавите-членки и местните и регионалните власти върху факта, че Хартата на основните права има действието на пряко приложимо право.

—

Е на мнение, че предложената стратегия би трябвало да бъде формулирана по-ясно, що се отнася до процедурата при подготвителните консултации относно предлаганото законодателство. Тези процедури следва да са ясно определени, така че оценките на въздействието да бъдат точни и полезни. За укрепването на демокрацията в Европейския съюз е необходимо различните заинтересовани страни, включително на местно и регионално политическо равнище, да имат възможност да формулират своите становища.

Докладчик

г-жа Lotta Håkansson HARJU (ПЕС/SE), член на Общинския съвет на Järfälla

Отправен документ

„Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“

COM(2010) 573 окончателен

1.

С влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на Европейския съюз стана правнообвързваща. Произтичащите от Хартата права могат да бъдат предявявани пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, а националните съдилища са длъжни изцяло да се съобразяват с Хартата в своите решения. Освен това Договорът от Лисабон предвижда Европейският съюз да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

2.

Въпроси, свързани с правата съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека, се разглеждат от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. След ратифицирането на Европейската конвенция за защита на правата на човека от страна на ЕС Европейският съд по правата на човека ще може да разглежда и правни актове на ЕС.

3.

Граждани на страните от Съвета на Европа могат да завеждат искове за нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека. При нарушения на Хартата на основните права на Европейския съюз искове могат да подават държавите-членки на ЕС, институциите на ЕС и юридически или физически лица. Скорошното ратифициране на Европейската конвенция за защита на правата на човека от страна на ЕС е предпоставка за добре функционираща нормативна уредба в цяла Европа.

4.

Всички гарантирани в Европейския съюз основни права са събрани в един-единствен текст и ясно формулирани в Хартата на основните права на Европейския съюз. Това засилва правната сигурност и очертава по-ясно правата на отделния човек. Адресати на Хартата са институциите на ЕС и държавите-членки на Съюза, доколкото прилагат или транспонират европейското право.

5.

В Хартата се посочва, че областите на компетентност на ЕС не се разширяват чрез нови разпоредби. Разпределението на областите на компетентност между ЕС и държавите-членки следва да се спазва.

6.

В Договора за ЕС се признава значението на местното и регионалното самоуправление. Съгласно член 4, параграф 2, Съюзът зачита националната идентичност на държавите-членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Силното самоуправление на поднационално равнище е основен елемент на демократичната структура на държавите-членки на ЕС. Принципът на субсидиарност получава нова формулировка в Договора от Лисабон и за първи път обхваща националното, регионалното и местното равнище. Освен това всички държави-членки на ЕС вече ратифицираха Европейската харта за местното самоуправление.

7.

В съобщението СОМ(2010) 573 окончателен Европейската комисия разяснява своята стратегия. Нейна висша цел е насърчаването на „културата на зачитане на основните права“. Стратегията има три основни раздела:

8.

Стратегията се съсредоточава преди всичко върху дейностите и процедурите на Комисията и на останалите институции на ЕС. Съгласно стратегията Комисията трябва да следи всички правни актове на ЕС да бъдат в пълно съответствие с Хартата на всички етапи от законодателния процес, включително при прилагането на национално, регионално и местно равнище.

9.

КР оценява положително укрепването на основните права в Европейския съюз. Въпреки многобройните разпоредби относно правата на човека в Европа, на практика съществуват недостатъци при гарантирането на тези права.

10.

Ето защо КР приветства предложената от Европейската комисия стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз. Комитетът споделя виждането на Европейската комисия, че трябва да се предприемат повече усилия за по-доброто прилагане на гарантираните от Европейския съюз права.

11.

Подкрепя трите главни раздела на стратегията на Комисията. Същевременно той отбелязва, че стратегията е насочена предимно към институциите и се занимава по-конкретно с това какво следва и трябва да прави Комисията. Комитетът се застъпва за по-стратегически подход при прилагането на Хартата, който изисква участието на всички органи на властта, включително на местно и регионално равнище.

12.

Комитетът на регионите счита, че е важно през следващите години критично да се разгледа устойчивостта на разпределението на областите на компетентност относно основните права, очертано в договорите на ЕС и в Хартата, тъй като нейното съдържание ще се прилага както под формата на политически действия, така и на съдебни решения. Хартата на правата не означава разширяване на правомощията на ЕС и следва да се отчита ролята, която е отредена на общините и регионите в политическата система на съответните страни.

13.

Комитетът на регионите припомня многообразието на местната и регионалната демокрация в държавите-членки. При гарантирането на основните права следва да се зачитат националните конституционни традиции и местното самоуправление. Стратегията трябва да се гради на взаимодействие между гражданите и държавата и между различните равнища на обществото. Местното и регионалното равнище следва да бъдат зачитани в по-висока степен и да получат активна роля в нейното изпълнение.

14.

Комитетът на регионите подчертава, че именно на местно и регионално равнище се упражняват и гарантират много от основните права, като например закрила на здравето (член 35 от Хартата), право на образование (член 14), право на собственост (член 17), социална сигурност и социална помощ (член 34), защита на потребителите (член 38), право на гражданите да избират и да бъдат избирани (членове 39 и 40).

15.

Значението на местното и регионалното равнище за гарантиране на правата на човека беше подчертано също и от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа (включително в доклада „The role of local and regional authorities in the implementation of human rights“ /„Ролята на местните и регионалните власти в прилагането на правата на човека“/, Lars O. Molin, 2010 г.) и от Агенцията на Европейския съюз за основните права (включително в проведения на 26 ноември 2010 г. с комисия CIVEX на КР диалог, посветен на многостепенната защита и утвърждаването на основните права на местно и регионално равнище).

16.

За да може стратегията да разгърне по-силно въздействието си и основните права и свободи да бъдат приложени в пълен обхват, местното и регионалното равнище, както и съответната стратегическа роля на общините и регионите следва да бъдат много по-ясно изтъкнати в стратегията. КР насърчава местните и регионалните власти на държавите-членки да изготвят и прилагат, посредством открити консултации с гражданите и местните заинтересовани страни, свои собствени харти на основните права, които да съвпадат с правата, предоставени от Хартата на ЕС.

17.

Комитетът на регионите подчертава, че се изискват съвместни усилия и съвместна отговорност на всички равнища в обществото. Затова ангажиментът за ефективно и функциониращо сътрудничество между отделните равнища на обществото трябва да бъде важен съставен аспект на стратегията. Необходим е редовен диалог между всички политически равнища в ЕС, посветен на гарантирането на основните права. Това беше подчертано и от комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Thomas Hammarberg („Recommendation on systematic work for implementing human rights at the national level /Препоръка за системна работа за прилагане на правата на човека на национално равнище/ – CommDH(2009)3“).

18.

Добър пример за сътрудничеството между различните обществени равнища е годишният диалог за защита и насърчаване на основните права в многостепенна система, организиран от комисия CIVEX на КР и Агенцията на ЕС за основните права (FRA) във Виена. Нужен е редовен диалог, за да се включат всички равнища в защитата и насърчаването на основните права, а местните и регионалните власти в целия Европейски съюз да бъдат информирани за основните права.

19.

Освен това Агенцията за основните права провежда проект за подобряване на сътрудничеството между различните политически равнища в ЕС. Неговата цел е взаимодействие на различните равнища на вземане на решения в областта на основните права („Joined-up governance: connecting fundamental rights“). Отделните политически равнища трябва да бъдат координирани, за да се гарантира упражняването на основните права.

20.

Комитетът на регионите предлага своето сътрудничество в „създаването на култура на зачитането и насърчаването на основните права“ на различни политически равнища. Част от тази дейност включва и запознаването на гражданите в по-голяма степен с основните права, както и задачата да се привлече вниманието на служителите на Европейския съюз, държавите-членки и местните и регионалните власти върху факта, че Хартата на основните права има действието на пряко приложимо право. Предлага Европейската комисия да насърчи разработването на подходящи инструменти (например електронно обучение), за да създаде по този начин единни основи за прилагането на правото.

21.

Всички държави-членки на ЕС са ратифицирали Европейската конвенция за защита на правата на човека и следователно са задължени изцяло да зачитат, включително на поднационалните равнища на управление, принципа на зачитане на основните права и свободи, изложен в текста ѝ. Освен това всички страни от ЕС ратифицираха Социалната харта на Съвета на Европа, а повечето от тях и актуализираната Социална харта, която предоставя и други права. Произтичащите от тези два акта права се отнасят до всички хора в Европейския съюз, следователно и за гражданите на трети страни, които пребивават в държава от ЕС. Голяма част от тяхното съдържание е възпроизведено и в Хартата на основните права на ЕС.

22.

Комитетът на регионите подчертава, че в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи основните права следва да бъдат признати на всички лица в държавите-членки на ЕС независимо от тяхното гражданство. Те представляват основен стандарт за достойнство и свобода, който следва да бъде осигурен на всеки отделен човек, независимо дали е гражданин на ЕС или не. Повечето членове от Хартата на основните права на ЕС също са валидни за всички, включително за граждани на трети държави.

23.

Комитетът на регионите подчертава, че една от задачите на основните права е да закрилят именно слабите, като например бежанците, търсещи убежище в Европа, и че поради това гарантирането на основните права изисква ангажимент, а понякога и жертви от страна на обществото.

24.

Комитетът на регионите е на мнение, че предложената стратегия би трябвало да бъде формулирана по-ясно, що се отнася до процедурата при подготвителните консултации относно предлаганото законодателство. Тези процедури следва да са ясно определени, така че оценките на въздействието да бъдат точни и полезни. За укрепването на демокрацията в Европейския съюз е необходимо различните заинтересовани страни, включително на местно и регионално политическо равнище, да имат възможност да формулират своите становища.

25.

Комитетът на регионите подчертава, че при консултациите различните заинтересовани страни следва да получат достатъчно време и добри възможности да представят своите становища. Такива заинтересовани страни могат да бъдат националните парламенти, специални омбудсмани или други органи, които носят отговорност за правата на човека. Местното и регионалното политическо равнище, както и организациите на гражданското общество, трябва обаче също да бъдат включени и да получат възможност да изразяват мнението си.

26.

Според Комитета на регионите е важно да се покаже ясно как обхванатите от Хартата права се отразяват върху законодателството. При това на преден план следва да бъде изведена „действителната“ оценка на въздействието, като се избягват стандартни формулировки. Освен това е важно Европейската комисия да обясни значението на мотивировките, така че те да могат да служат като насока за прилагането. Предложеният в стратегията контролен списък може да бъде подходяща отправна точка за бъдещата работа.

27.

ЕС и всички равнища на управление в рамките на ЕС трябва да дават добър пример и да работят активно за гарантирането на основните права. Това се отнася не само за правата сами по себе си, а и за по-решителни действия, така че да се дава пример на страни в съседство, които не зачитат правата на човека.

28.

Комитетът на регионите приветства заявеното от Комисията относно значението на леснодостъпната и съдържателна информация за гражданите. Би следвало обаче да се извърши оценка на разпространението на информацията, за да се установи доколко тя наистина достига до гражданите. Едва тогава ще може да се прецени колко целенасочена и достъпна е информацията в действителност.

29.

КР би желал специално да подчертае ролята на местното и регионалното равнище за разпространяването на информацията. Общините и регионите са важни действащи лица и платформи, които могат да достигат до гражданите и да ги информират за техните права. Чрез добра, ясна информация за това кога Хартата е приложима и кога не могат да се избегнат недоразумения сред гражданите по въпроса в кои случаи могат да се позовават на нея.

30.

Информирането в ЕС не трябва да бъде еднопосочен комуникационен процес. Общините и регионите могат да дават информация за това как хората възприемат прилагането на Хартата. Диалогът следва да е насочен към превръщането на основните права в истински и действащ инструмент за всички хора в обществото. Тук местните и регионалните власти могат да играят решаваща роля, което би следвало да намери израз и в стратегията.

31.

Важен елемент в това отношение са инициативите, подети от местните и регионалните власти и от гражданското общество в борбата срещу изключването. Ето защо е правилно, че в годишния доклад Комисията възнамерява да вземе предвид информация, която идва от гражданското общество. Предпоставка за това е наличието на редовен диалог за включването на всички политически равнища в защитата и насърчаването на основните права и повишаването на информираността на местните и регионалните власти в ЕС по въпроси, свързани с основните права.

32.

По мнение на КР годишните доклади, първият от които беше публикуван неотдавна, следва да бъдат и ще бъдат от голямо значение за по-нататъшното проследяване и за оценката на стратегията за прилагането на Хартата на ЕС за основните права; Комитетът обаче изразява разочарование от факта, че в доклада не се споменава важната роля на местните и регионалните власти за укрепването на основните права в ЕС или концепцията за многостепенна система за защита на основните права в ЕС. Затова отправя настоятелно искане към Европейската комисия в бъдеще местното и регионалното политически равнища да бъдат привлечени за много по-активно участие в тази дейност.

33.

Необходимо е да се внесе яснота по въпроса доколко в годишния доклад следва да бъде отразявана работата на институциите на ЕС, как се оценяват различните законодателни предложения и в каква степен той трябва да представя обща картина на положението в областта на основните права в ЕС.

34.

Важна функция на годишния доклад следва да бъде той да служи като спомагателно средство за оценка на конкретни резултати от работата в областта на правата на човека в държавите-членки. В този смисъл като изходна база може да служи също и собствената преценка на местното и регионалното равнище на управление за спазването на основните права. Във Великобритания например е разработен инструмент за оценка на равните възможности и на правата на човека (Equality Measurement Framework), а в Швеция се работи по изготвянето на показатели за правата на човека на местно и регионално равнище. Агенцията на ЕС за основните права също започна работа по изготвянето на показатели, както и Конгресът на местните и регионалните власти на Съвета на Европа.

35.

Комитетът на регионите смята, че е необходимо при изготвянето на доклади за оценка, например при попълването на базата данни и при определянето на критериите, да се придава по-голяма тежест на основните права на гражданите като цяло.

36.

Освен това годишният доклад трябва да бъде и основа за ежегоден диалог за основните права. Предвид голямото значение на местното и регионалното политическо равнище за прилагането на основните права, Комитетът на регионите би следвало да бъде поканен за участие в този диалог.