2.9.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 259/19

—

изтъква отново подкрепата си за постигане на целите по отношение на конкурентоспособността и иновациите до 2020 г. и признава, че за да се постигнат те, трябва да се запази равнището на инвестициите в образованието и обучението;

—

признава, че е важно да се постигне равновесие между новаторството в технологичен и социален аспект и в публичния сектор;

—

припомня, че е абсолютно наложително е уменията за всички видове заетост да бъдат подобрени и съобразени с изискванията на пазара на труда;

—

подчертава ролята, която университетските партньорства трябва да играят в извеждането на резултатите от научноизследователската дейност на пазара чрез интегриране на висшето образование, научноизследователските среди и бизнеса; в това отношение отбелязва значението на насърчителната местна и регионална среда;

—

оценява ключовата роля на научноизследователските инфраструктури в основаните на знанието иновационни системи; в това отношение приветства новата концепция за Структури за регионално партньорство;

—

привлича вниманието върху потенциала за трансгранично сътрудничество, включително входящи инвестиции в и изходящи инвестиции от ЕС;

—

отново подчертава, че за да се извлече максимална полза от ефекта на лоста на структурните фондове, регионите и държавите-членки трябва да бъдат взискателни при установяването на адекватна съгласуваност между местните и регионалните стратегии, националните програми за реформи, националните стратегически референтни рамки и оперативните програми, прилагани в съответствие с политиката на сближаване, съгласувано с общата европейска рамка за научни изследвания и стратегиите за интелигентна регионална специализация.

Докладчик

г-н Roger KNOX (UK/EA), заместник кмет на графство Източен Лодън

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации

COM(2010) 546 окончателен

1.

приветства намерението, изразено от Европейската комисия (COM) в съобщението относно Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации, да подхожда в по-голяма степен стратегически към иновациите като всеобхватна политическа цел, от средносрочна към дългосрочна гледна точка, и с по-тясно координиране и взаимно подкрепяне на европейските, националните, регионалните и местните политики;

2.

в това отношение, признава важността на посочването на най-обещаващите области на сравнително предимство като основа за определяне на стратегии за интелигентно регионално специализиране; същевременно, признава, че някои региони биха могли да изпъкнат в повече от едно отношение;

3.

приветства резолюцията на Европейския парламент от 12 май 2011 г. за Съюза за иновации, в която категорично се подчертава, че регионалните и местните власти са основни партньори при практическото изпълнение на приоритетите на Съюза за иновации. Те се намират най-близо до гражданите, бизнеса, по-специално МСП и институциите на знанието и затова са в състояние да изготвят и координират микс от политически инструменти за насърчаване на знанията, който най-добре съответства на регионалните и местните условия;

4.

призовава да се въведе ясно и общоприето определение на понятията „иновации“ и „отлично качество“;

5.

подчертава необходимостта от по-добро разбиране на ролята на регионите в разработването на концепции и поставянето на цели, в допълнение към изготвянето на политиките на ЕС;

6.

оценява позоваването на социалното новаторство, включително и на новаторството в публичния сектор; признава често пъти отличните усилия полагани от обществените органи и от сектора на социалната икономика (кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения и фондации), навсякъде в ЕС за обновяване на практиките им вследствие на неотдавнашните финансови ограничения, за посрещане на нуждите, които не се отчитат от пазара и от конвенционалните форми на предприемачество; призовава да се обръща повече внимание на социалните иновации от финансиращите и подкрепящите програми като Европейския социален фонд, рамковите програми (РП) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ);

7.

призовава да се проучат възможностите за използване на териториалните пактове за постигане на основните приоритети на Съюза за иновации и подчертава значението на тясното сътрудничество между отговарящите за Съюза за иновации и Комитета на регионите;

8.

подчертава ключовата роля на екологичните иновации и подкрепя призива на Европейския парламент за приемане на амбициозен План за действие за екологични иновации, в който да бъдат предложени мерки за въвеждане на иновации в областта на екологията на всички етапи от веригата на стойност, включително и при определянето и увеличаването на средствата за инициативи в тази област чрез Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

9.

изразява съжаление, че представянето на водещата инициатива за Съюза за иновации не беше съпътствано от оценка на въздействието на предложените мерки върху бюджета;

10.

приветства съобщението относно приноса на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM 2010 553) и съпътстващия документ (SEC 2010 1183), в който се говори за регионалното измерение на водещата инициатива „Съюз за иновации“;

11.

смята, че тъй като са предложени 34 ангажимента, действията в Съюза за иновации трябва да бъдат приоритизирани, за да се подпомогне прилагането, да се постигнат конкретни резултати и да се придаде чувство за неотложност на действията. В това отношение предлага: (а) синергии между политиките за сближаване и иновации; (б) партньорства за новаторство, отчитащи ролята на регионите; (в) база от знания и интелигентна специализация; и (г) превръщане на идеите в пазарен продукт;

12.

би желал специално да насочи вниманието на Комисията към положението на новаторите и индивидуалните изобретатели, които не работят в системата на университетите или други ВУЗ, в големи предприятия или в публични органи, администрации или предприятия. По-нататъшната дейност в тази област би следвало да включи стратегии, които осигуряват на новаторите и на индивидуалните изобретатели подкрепата и възможностите, необходими им, за да се възползват на равни начала от съвместното финансиране от ЕС;

13.

изразява съгласие със Съвета и с Европейския парламент, че е важно да се повиши взаимодействието между политиките на ЕС, подкрепящи научноизследователската дейност и иновациите, и онези, които подкрепят сближаването;

14.

призовава за увеличаване на съгласуваността, хармонизирането и взаимното допълване на политиките за образование, научни изследвания и иновации, като се обръща нужното внимание на регионалните особености;

15.

отново подчертава, че за да се извлече максимална полза от ефекта на лоста на структурните фондове, регионите и държавите-членки трябва да бъдат взискателни при установяването на адекватна съгласуваност между местните и регионалните стратегии, националните програми за реформи, националните стратегически референтни рамки и оперативните програми, прилагани в съответствие с политиката на сближаване (1), съгласувано с общата европейска рамка за научни изследвания и стратегиите за интелигентна регионална специализация;

16.

припомня, че политиката на сближаване играе специална роля за подпомагане на иновационната дейност в регионите; с оглед на това Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) може да бъде използван и за финансиране на бизнес инкубатори и научни паркове (инфраструктура и връзки). Клъстерите са особено полезни за МСП, тъй като създават среда, която насърчава връзките с университетите и големите предприятия и им дава достъп до мрежите на международната търговия (2);

17.

смята, че водещата инициатива „Съюз за иновации“ дава възможност за установяване на по-добро разделение на труда и на задачите между насоченото към постигане на отлични резултати стимулиране на фундаменталните изследвания и свързаните с тях научни изследвания на европейско равнище и насърчаването на научните изследвания и иновациите на децентрализирано равнище, за да се развият по този начин регионални компетенции и да се разгърне необходимото широко въздействие. Трябва също така да бъде признат потенциалът на органите, които извършват научни изследвания в специфични области от международно значение, както и потенциалът, основан на признаването, например в бизнеса, на основани на практиката иновации. По този начин ще бъде разгърнато необходимото широко въздействие, за да се поощрят целите на водещата инициатива на различни регионални равнища;

18.

смята, че предизвикателството е да се определят аспектите на иновациите, които могат да бъдат осъществени посредством планове за интегрирано териториално развитие;

19.

отново заявява, че се противопоставя на създаването на един-единствен монотематичен фонд за иновации, който, разчитайки основно на отпусканите понастоящем ресурси от структурните фондове, да обедини в себе си всички финансови инструменти на ЕС, които се използват за финансиране на иновациите. „Трансферът“ на средства ще доведе не само до нетна загуба на ресурси, отпуснати за иновации, но и ще постави под въпрос включването на иновационните проекти в регионализираните стратегии за развитие;

20.

предлага като възможен критерий за разграничаване между политиката на ЕС за иновации и за сближаване последната да подпомага онези аспекти на иновациите, които са най-тясно свързани с по-широкото устойчиво икономическо развитие на дадена област, каквито са клъстерите, а не тези аспекти на политиката за иновации, които по определение не могат да бъдат обвързани с територията и които трябва да получават подкрепа от тематичните фондове на ЕС, в резултат на провеждането на търгове в ЕС, а не чрез средствата за сближаване, от които на регионите се дават пакети от безвъзмездни средства;

21.

признава, че по отношение на научните изследвания и иновациите положението в Европа е много разнообразно, и призовава за комбинация от политики, които ефективно да подкрепят високите постижения и сближаването в европейските региони; признава, че под иновации може да се разбират както нови начини на работа и предоставяне на услуги, така и нови продукти; призовава за повече внимание в прегледа на вече съществуващото и на това какво може да се прави по-ефективно и по-ефикасно; подчертава необходимостта от по-голяма откритост по отношение на възможностите за иновации и за признаването им, особено сред обществеността и отдалечените райони, като се улеснява достъпът до знания и комуникация чрез подобряване на физическите и виртуалните структури;

22.

припомня, че следващите програми за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите биха могли да открият пътя към по-добро взаимодействие с програмите за развитие на регионалните възможности и за улесняване на участието на регионите в научноизследователската и развойна дейност, като част от обща стратегическа рамка. Като се спазва принципът на отлично качество на научноизследователската дейност и иновациите, това би могло да се осъществи, например, посредством схема, която да включва създаването на възможности за организирано привличане на компетентни партньори от изоставащи в изследователско отношение региони в проекти и програми, водени от техни по-известни, отлично подготвени колеги, чрез системи за научно ръководство и други средства; във връзка с това отбелязва потенциала на местните и регионални участници да създават „центрове за компетентност“, свързани с „центрове за високи постижения“. В това отношение КР насърчава разпространяването и обмена на примери за положителни практики;

23.

отново изразява желанието си да се осигури координирано използване на 7РП [и следващите рамкови програми], структурните фондове, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство, тъй като това е изключително важно за конкурентоспособността на ЕС и за синергиите между политиките в областта на сближаването, индустриалната политика, научноизследователската дейност, висшето образование и иновациите на национално и регионално равнище (3);

24.

приветства усилията за опростяване на процедурите, както и публикуването на „Практическо ръководство за възможностите за финансиране от ЕС“ (4); високо оценява продължаващите усилия да се даде възможност различни програми да финансират различните етапи на проектите в перспектива на приемственост; ще се радва това практическо ръководство да прерасне във всеобхващащ, но достъпен цифров портал към информация и ресурси за съответните програми за научни изследвания и иновации;

25.

подкрепя предложението на Европейския парламент за въвеждане на „едно гише“ за единно обслужване на МСП, изследователи, университети, научноизследователски центрове, региони, предприятия и др., където те да могат да кандидатстват за европейско, национално, регионално или местно финансиране за научни изследвания и иновации; подчертава, че предложение, направено на равнището на ЕС, трябва да бъде възпроизведено на регионално и местно равнище;

26.

подкрепя подхода към цялата верига „от проучването до продаването“;

27.

изтъква, че осъществяването на европейско партньорство за иновации (ЕПИ) би трябвало да допринесе за опростяването на подхода, без да се добавя още един инструмент към хилядите вече съществуващи; подчертава изразените неотдавна от КР възгледи в становище за опростяване в областта на научните изследвания (5), особено по отношение на необходимостта от консолидиране на инструментите за финансиране на научни изследвания в допълнение към осигуряването на участието на регионите, изоставащи в научните изследвания, изграждането на капацитет за научни изследвания и потенциал за усвояване във всички територии на ЕС и гарантирането, че новите инструменти признават сходствата и различията между наука, технологично развитие и пазарно разпространение;

28.

приветства пилотното партньорство по темата за остаряване при активен живот и в добро здраве, очаква от него да последват други партньорства и призовава за участието на КР по въпросите, които се отнасят до местните и регионалните власти; Комитетът е на мнение, че за да бъде ефикасно, управлението на тази инициатива изисква особено голямо внимание, като се има предвид големият брой организации и тематични области, свързани с остаряването в добро здраве;

29.

призовава за започването на Партньорство за иновации за интелигентни градове/интелигентни региони, защото провеждането на навременни и ефективни мерки в тази насока е изключително важно за предлагането на нови и амбициозни решения за справяне с икономическата криза и изменението на климата, както и за адаптирането на мерките към практиките по места; особено важно е да се увеличи сътрудничеството между регионите с новаторски предприятия и институции и да им се предложат средства за ефективно разпространение на намерените решения за прилагане и в други региони;

30.

призовава за участието на местните и регионалните заинтересовани страни в замислянето, изпълнението и управлението на ЕПИ; но предупреждава, че това не би трябвало да доведе до увеличаване на вече съществуващото и често объркващо многообразие от доставчици на информация и услуги (като портали за бизнеса, допирни точки, борси за обмен на знания и т.н.); предупреждава, че липсата на яснота ще затруднява все повече университетите, предприятията и доброволците относно това кой е най-добрият подход; изразява загриженост, че създаването на допълнителни структури може да изостри още повече конкуренцията за ограничените и намаляващи ресурси;

31.

привлича вниманието върху: потенциала за трансгранично сътрудничество, включително входящи инвестиции в и изходящи инвестиции от ЕС, важността на насърчителните рамкови условия и факта, че признаването на глобалния характер на иновациите ще разшири тяхното трансгранично измерение;

32.

в това отношение подчертава потенциалната роля на схемите като ЕГТС и териториалните пактове;

33.

подчертава, че на много места съществуват партньорства за трансфер на иновации и знания на местно и регионално равнище, които често пъти са създадени от местния или регионален орган, местната академична общност и бизнеса; отбелязва значението на сътрудничеството и сред местните и регионалните университети, например чрез инициативи за обединяване на ресурсите за научноизследователска дейност и участие;

34.

отбелязва, че при спазване на принципите на партньорство и интелигентно специализиране чрез такива партньорства биха могли да се замислят и управляват, където е уместно, регионални програми за иновации, финансирани от структурните фондове – като правилата бъдат променени, за да може управителният орган да пределегира; подчертава, че такива нови подходи ще позволят да се ускори значително възприемането на научните открития в местните и регионалните практики; важно е подходящите участници да бъдат адекватно включени в замислянето, управлението на изпълнението, и оценката на такива програми, така че където е възможно да се отчетат техните конкретни нужди;

35.

изтъква отново подкрепата си за постигане на целите по отношение на конкурентоспособността и иновациите до 2020 г. и признава, че за да се постигнат те, трябва да се запази равнището на инвестициите в образованието и обучението, особено във времена на икономическа несигурност (6);

36.

подчертава, че е от стратегическо значение Европа да въведе концепцията за иновации в образователната система;

37.

припомня, че в хода на продължаващата икономическа криза хиляди работници в държавите-членки на ЕС вече загубиха работните си места; появата на нови пазари и преместването на предприятия в страни с ниски производствени разходи ще изостри допълнително този проблем. Абсолютно наложително е уменията за всички видове заетост да бъдат подобрени и съобразени с изискванията на пазара на труда (7), така че иновациите да не водят до нетна загуба на работни места;

38.

с оглед на това подчертава, че инфраструктурата в областта на бизнеса и заетостта трябва да влезе в крак с иновациите при продуктите, услугите или доставките, така че местната общност да може да извлича полза от местните иновации;

39.

подчертава ролята, която университетските партньорства трябва да играят в извеждането на резултатите от научноизследователската дейност на пазара чрез интегриране на висшето образование, научноизследователските среди и бизнеса; в това отношение отбелязва значението на насърчителната местна и регионална среда, в която университетите ще работят в партньорство; подчертава, че научноизследователската дейност трябва да се разглежда в най-широк смисъл, а не само като продуктово развитие; също подчертава значението на насърчаването на изследователите да обвързват работата си с широката публика, включване на обществеността в оформянето и изготвянето на проекти и най-вече в разпространението на резултатите;

40.

припомня, че определянето на интелигентното специализиране на дадена област зависи не само от оценката на предимствата и недостатъците на даден регион, но и от оценката на възможностите и заплахите в други региони и континенти, като тази оценка на свой ред изисква цялостен преглед на световното развитие в потенциалните области на интерес; също така признава, че не трябва да се възпрепятстват евентуални спонтанни, пазарно ориентирани процеси в даден регион само поради това, че не се вписват в установените приоритети на въпросния регион;

41.

предупреждава интелигентното специализиране да не се използва като начин за даване на приоритет на вече водещите региони или местните власти, а други да бъдат оставени без никаква или с недостатъчно подкрепа. Това би било в нарушение на водещия принцип за териториално сближаване в ЕС; следва да се създаде европейска карта на регионите, която да показва тяхното равнище на иновации, така че тази класификация да служи за създаването на специфични инструменти за подкрепа на изоставащите региони посредством предоставянето на средства ad hoc, които да допринасят за доближаването им до по-иновативните региони. Един начин за увеличаване на сътрудничеството между различните региони е да се въведат процедури, чрез които по-малко развитите региони да могат да имат достъп и да използват подходящи научни знания и приложения от различни части на Европа, например с подкрепата на структурните фондове;

42.

оценява ключовата роля на научноизследователските инфраструктури в основаните на знанието иновационни системи; в това отношение приветства новата концепция за Структури за регионално партньорство (8) и партньорството между научноизследователските инфраструктури, и признава техния потенциал да допринасят към по-балансирано развитие на европейската научноизследователска област чрез включването на по-малки или по-неопитни страни и региони в конкурентоспособното представяне в научноизследователската и иновационна дейност;

43.

припомня, че по-нататъшното развитие на виртуалните инфраструктури, основани на информационни и комуникационни технологии, е от съществено значение за цяла Европа и особено за улесняването на връзките между географски отдалечените и най-отдалечените области като острови и най-отдалечени региони;

44.

призовава местните и регионалните власти да бъдат включени в платформата за интелигентно специализиране;

45.

изисква местните и регионалните власти да бъдат включени в прегледа на оперативните програми (ОП), които се съфинансират от структурните фондове; също така призовава в националните програми за реформи да се обръща необходимото внимание на местните и регионалните проблеми;

46.

приветства намерението на Европейската комисия да хармонизира ОП с приоритетите, определени в „Европа 2020“, и призовава за съсредоточаване върху по-тесен кръг от приоритети и осъществяване на практика, като се отчита регионалната ситуация;

47.

като се надява в дългосрочен план да бъде изготвен единен, международно съвместим показател за измерване на напредъка, КР подкрепя разработването на интегрирана система от показатели (както призовава Европейският парламент), която в идеалния случай ще включва използването на Инобарометъра за публичната администрация и публичните услуги; подчертава, че тези показатели следва да са възможно най-прости, без да се пренебрегва фактът, че европейските региони са много различни; изисква да бъде постоянно информиран, и когато това е възможно, включван в подготвителната работа по разработването на такава система;

48.

признава, че е важно да се постигне равновесие между новаторството в технологичен и социален аспект и в публичния сектор; особено важно е да се насърчават обществените иновации, при които търсените оперативни и структурни промени се постигат чрез съчетаването на различни подсектори на новаторска дейност, напр. обвързване на развитието на технологиите, изкуствата и дизайна, културата и културното наследство, и услугите с дейностите на самите ползватели;

49.

оценява споменаването в Съобщението на културните и творческите индустрии предвид техния потенциал да свързват творчество и иновации; по отношение на укрепване и насърчаване на иновациите; подчертава значението на творческото мислене за това по какъв начин да бъдат обединени считаните допреди за различни дисциплини, за да се породят нови идеи;

50.

подчертава, че иновациите стават все по-сложни и системни. Освен че са с научноизследователска насоченост, иновациите все повече са обвързани с търсенето и възможностите, с решаването на реалните световни проблеми и на основните предизвикателства пред обществото. При осъществяването на Съюза за иновации хората, отговорни за разработването на политиките, и изследователите трябва да бъдат активно насърчавани да създават нови отворени иновационни концепции, създавайки по този начин реални печеливши ситуации за всички заинтересовани страни и мобилизирайки наличните ресурси, независимо от техния произход;

51.

признава, че обществените поръчки имат огромна покупателна способност – 17 % от БВП на ЕС–27, и могат да изпълняват решаваща роля като стимул за иновации и отявлен двигател за увеличаване на (социалния, екологичния …) стандарт;

52.

подкрепя активното участие на предприятията и правителството в схеми за подкрепа на иновациите; но предупреждава, че ако само публичният сектор поема ролята и рисковете на водещ потребител за недоказали се продукти и услуги, това ще окаже потенциално въздействие върху местните и регионалните власти;

53.

приветства инициативи, насочени към споделяне на добри практики в областта на обществените поръчки за иновации;

54.

но изразява загриженост относно това какво въздействие би оказало върху местните и регионалните власти изискването държавите-членки и регионите да заделят целеви бюджети за обществени поръчки на развойни продукти и обществени поръчки на иновативни продукти и услуги; желаещите региони би трябвало да бъдат насърчавани да предприемат пилотни проекти, напр. чрез предоставянето на финансиране и достатъчно гъвкави правила;

55.

призовава за активно участие на местните и регионалните власти в изработването на правните рамки и програмите, свързани с научноизследователската дейност, демонстрирането и финансирането на иновационни обществени услуги и обществени поръчки;

56.

смята, че за определянето на териториалното измерение на Съюза за иновации полезен критерий би било да се прави разграничение между програми за върхови постижения и иновации, които по своето естество трябва да бъдат подкрепяни от тематичните програми за иновации, и по-практичните, готови за пазара части на иновациите, които биха могли да бъдат подкрепяни от местните и регионалните партньорства за новаторство с частния сектор; би насърчил започването от „готовите за пазара части на иновациите“, които имат повече потенциал за краткосрочни резултати и обикновени споразумения между страните на местно равнище;

57.

припомня, че директивите на ЕС за обществените поръчки вече позволяват на служителите, които организират обществени поръчки, да използват критерии за избор, чрез които се дава предимство на закупуването на иновативни стоки и услуги, като в последните години Комисията предоставя най-различни насоки по този въпрос, включително съвети за доставките на развойни продукти;

58.

отбелязва загрижеността на Европейската комисия за сериозните пречки пред използването на критерии за избор при иновативните обществени поръчки и затова насърчава разпространението на благоприятстващи иновациите практики в обществените поръчки;

59.

но предупреждава, че правилата на ЕС за обществените поръчки често пъти са непоследователни и увеличават бюрокрацията в националните програми, като неведнъж изпробват докъде се простират принципите на предоставената от Договора компетентност и на субсидиарност при определяне на критериите за обществени поръчки за националните политики, като нерядко обвързват тези разпоредби с привидно несвързано законодателство или се предлагат от различни служби на Комисията;

60.

подчертава призива от местните и регионалните власти за правна сигурност, предсказуемост, последователност и съгласуваност между службите на Европейската комисия при определяне на всички правила за обществени поръчки на ЕС като предварително условие за допълнително предложение за обществени поръчки за Съюза за иновации;

61.

подчертава необходимостта от опростяване на достъпа за МСП до програми за финансиране, които биха били полезни за тяхното участие в стопанския живот, предвид това, че сложността и различните правила на настоящите програми често пъти не позволяват на МСП да участват, тъй като те нито имат желанието, нито времето да се опитат да разберат какви възможности им предоставят такива програми, и твърдо подкрепя голямата роля на МСП за насърчаване на иновациите;

62.

приветства предложението от Европейската комисия за Обща стратегическа рамка (ОСР) за всички фондове на ЕС с териториално измерение (Кохезионния фонд, ЕФРР, ЕСФ, ЕЗФРСР, ЕФР); освен това призовава за съгласуваност с предложената нова ОСР за иновациите;

63.

категорично подкрепя идеята в ОСР също да се включат синергии с тематични фондове на ЕС, доколкото те съдържат териториален елемент – като устойчиво развитие на селските райони чрез предоставяне на широколентови услуги, транспортния фонд за ТЕМ-Т, научни изследвания или нови „тематични“ местни инициативи като „Интелигентни градове“;

64.

припомня, че правилата за държавните помощи често пъти са много сложни, и призовава при предстоящия през 2011 г. преглед да се изясни кои форми на иновации могат да бъдат финансирани; отбелязва, че такава яснота може да доведе до отваряне на възможности за подкрепа на иновативни компании в дадени области;

65.

подкрепя призива на практиците за намаляване на администрацията на програмата на ЕС за иновациите чрез увеличаване на броя на отворените покани за представяне на предложения и чрез установяване на фиксирани дати за публикуване на поканите, тъй като практиците са убедени, че подобни мерки биха осигурили предсказуемост за кандидатите за финансиране и биха довели до намаляване на разходите за управление; подчертава в този смисъл значението на административната предсказуемост;

66.

смята, че в програмите на ЕС трябва да има по-добър баланс между контрола на риска и на разходите, за да не се стига до прекалено контролиране; изисква пропорционален механизъм на одит и отчетност, например за онези органи, при които историята на предходни одити е доказала, че имат стабилни практики на управление и отчетност; призовава за подход, основан на „науката и технологиите“ или на „науката и иновациите“, стъпил на здрави критерии за научно и технологично качество (9), а не само за ударение върху редовността на разходите, както все още се прави по много от програмите на ЕС.