52009PC0502

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Brussels, 23.9.2009

COM(2009) 502 окончателен

2009/0143 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

{COM( 2009) 499 окончателен}{COM(2009) 500 окончателен}{COM(2009) 501 окончателен}{COM(2009) 503 окончателен}{SEC(2009) 1233}{SEC(2009) 1234}{SEC(2009) 1235}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

Финансовата криза разкри сериозни слабости по отношение на финансовия надзор, както в конкретни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Председателят Барозу отправи молба към група експерти на високо равнище, председателствани от г-н Жак дьо Ларозиер, да направят предложения за засилване на европейските правила за надзор с оглед създаването на по-ефикасна, интегрирана и устойчива европейска система за надзор. Групата представи своя доклад на 25 февруари 2009 г. Въз основа на препоръките от доклада в своето Съобщение от март 2009 г. до пролетния Европейски съвет Комисията направи предложения за нови европейски структури в областта на финансовия надзор. Комисията представи по-подробно своите идеи в Съобщение от май 2009 г., в което се предлагаше:

- създаването на Европейска система за финансов надзор (ЕСФН) , която се състои от мрежа от национални органи за финансов надзор, работещи съвместно с новите Европейски надзорни органи (ЕНО), създадени чрез преобразуването на съществуващите Европейски комитети на надзорните органи[1] в Европейски банков орган (ЕБО), Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), като по този начин ще се съчетаят предимствата на всеобхватната европейска рамка за финансов надзор с тези на експертния опит на местни органи за пруденциален надзор на микроравнище, които са най-близки до институциите, действащи под тяхна юрисдикция; както и

- създаването на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), който ще оценява и ще следи за потенциални заплахи за финансовата стабилност, породени от макроикономическата конюнктура и от промените във финансовата система като цяло. За тази цел ЕССР ще осигурява ранно предупреждение за евентуални системни рискове и, когато е необходимо, ще издава препоръки за предприемане на действия по отношение на тези рискове[2].

2. Консултации със заинтересованите страни

Бяха извършени две открити консултации относно разработването на тези предложения. Първо, след доклада на групата на високо равнище, председателствана от г-н Жак дьо Ларозиер, и публикуването на 4 март 2009 г. на Съобщението на Комисията Комисията организира консултации от 10 март до 10 април 2009 г., които бяха отразени в съобщението на Комисията относно финансовия надзор в Европа, публикувано на 27 май 2009 г. Обобщението на получените предложения от допитването се намира на следната интернет страница:

http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2009/fin_supervision/summary_en.pdf

Второ, от 27 май до 15 юли 2009 г. Комисията организира нов кръг от консултации, като прикани всички заинтересовани страни да коментират реформите, представени по-подробно в Съобщението относно финансовия надзор в Европа от месец май. Получените отговори бяха до голяма степен в подкрепа на предложените реформи, като включваха коментари относно отделни аспекти на предложените ЕСФН и ЕССР. Обобщението на получените предложения от допитването се намира на следната интернет страница:

http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2009/fin_supervision_may/replies_summary_en.pdf

3. Оценка на въздействието

Съобщението на Комисията относно финансовия надзор в Европа от май 2009 г. бе придружено от оценка на въздействието, в която се анализират основните варианти на политика за създаване на ЕСФН и ЕССР. Втора оценка на въздействието придружава тези предложения, в която вариантите се разглеждат по-подробно. Вторият доклад за оценката на въздействието е на разположение на интернет страницата на Комисията:

4. Правни елементи на предложението

Съдът на Европейските общности призна[3], че член 95 от Договора за ЕО, който се отнася до приемането на мерки за сближаването на законодателството относно създаването и функционирането на вътрешния пазар, представлява подходящо правно основание за създаването на „орган на Общността, отговорен за подпомагането на прилагането на процес на хармонизация“, когато възложените на такъв орган задачи са тясно свързани със съдържанието на актовете, с които се сближават националните законодателства.

Финансовата и икономическа криза породи реални и сериозни рискове за стабилността на вътрешния пазар. Възстановяването и поддържането на стабилна и надеждна финансова система е абсолютно необходимо условие за запазването на доверието и съгласуваността на вътрешния пазар, а следователно и за запазването и подобряването на условията за изграждането на напълно интегриран и функциониращ вътрешен пазар в областта на финансовите услуги. Освен това по-големите и по-интегрираните финансови пазари предлагат по-добри възможности за финансиране и диверсификация на риска, като по този начин спомагат за подобряването на капацитета на икономиките да поемат шокове. Следователно финансовата интеграция и стабилност се подкрепят взаимно. Създаването на ЕСФН ще бъде придружено от изготвянето на единен европейски правилник, който ще осигури еднакво прилагане на разпоредбите в рамките на ЕС, като по този начин ще допринесе за функционирането на вътрешния пазар. Задачата на Европейските надзорни органи ще бъде да подпомагат националните органи в последователното прилагане на разпоредбите на Общността.

Тъй като задачите, които ще бъдат възложени на органите, са тясно свързани с предприетите мерки в отговор на финансовата криза и с мерките, обявени в съобщенията на Комисията от 4 март и 27 май 2009 г., съгласно съдебната практика на Съда органите могат да бъдат създадени въз основа на член 95 от Договора за ЕО.

Мерките на Общността могат да бъдат насочени към слабостите, които кризата очерта, и могат да осигурят система, която е в съответствие с целта за стабилен и единен финансов пазар за финансови услуги в ЕС и която свързва националните надзорни органи в стабилна общностна мрежа. В същото време обаче основната работа по текущия надзор ще продължи да бъде на национално равнище, като националните надзорни органи ще продължат да бъдат отговорни за надзора на отделните предприятия. По този начин разпоредбите не надхвърлят необходимото за постигането на набелязаните цели. Следователно предложенията са съобразени с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, установени в член 5 от Договора.

5. Отражение върху бюджета

За трансформирането на съществуващите Европейски надзорни комитети в ЕНО е необходимо увеличаване на ресурсите — както човешки, така и бюджетни. Преглед на бюджетните последици от тези предложения е представен в доклада за оценката на въздействието и в придружаващите законодателни финансови обосновки (приложени към настоящото предложение).

6. Подробно обяснение на предложението

За да бъдат взети под внимание секторните особености, са необходими три отделни регламента за създаването на органи в областта на банковото дело, застраховането и професионалното пенсионно осигуряване и ценните книжа. Общата схема на тези предложения обаче е идентична. Следователно настоящият меморандум първо се спира на общите елементи и накратко посочва различията между трите регламента.

6.1. Създаване на ЕНО и техният правен статус

Целта на ЕНО е да допринесе за: i) подобряването на функционирането на вътрешния пазар, в т.ч. по-специално високо, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор; ii) защитата на вложителите, инвеститорите, притежателите на полици и други бенефициери; iii) осигуряването на цялостност, ефикасност и нормално функциониране на финансовите пазари; iv) поддържането на стабилността на финансовата система и v) засилването на международната координация на надзора. За тази цел всеки ЕНО ще допринесе за подсигуряването на последователното, ефикасното и ефективното прилагане на съответното законодателство на Общността.

ЕНО са органи на Общността с юридическа правосубектност и са ключов елемент от предложената ЕСФН . Последната ще функционира под формата на мрежа от надзорни органи и ще обхваща националните органи в държавите-членки, Съвместен комитет на европейските надзорни органи, който да разглежда проблемите между отделните отрасли, и Европейската комисия. Докато ЕНО следва да бъдат максимално независими, за да изпълняват своята мисия безпристрастно, Комисията трябва да се намеси в случаите, когато това се изисква по институционални причини или съгласно разпоредбите на Договора.

Основният орган за вземане на решение на всеки ЕНО ще бъде Надзорният съвет, който ще включва ръководителите на съответните национални надзорни органи, както и Председателя на съответния Орган. Председателят ръководи заседанията на Надзорния съвет и на Управителния съвет и е глава и представител на Органа. Оперативното управление на всеки Орган ще бъде поверено на Изпълнителен директор. Що се отнася до местоположението на новите ЕНО, се предлага да останат сегашните седалища на съществуващите Европейски комитети на надзорните органи, тъй като това ще позволи бърз и ефективен преход към новия режим. Раздел 6.3. разглежда по-подробно вътрешната организация на ЕНО.

6.2. Задачи и правомощия на ЕНО

ЕНО ще поемат всички задължения от съществуващите Европейски надзорни комитети, като освен това ще имат значително по-големи отговорности, определени законови правомощия и по-голяма власт, както се посочва в Съобщение на Комисията от 27 май 2009 г. и съгласно постигнатите споразумения на Европейския съвет от 18-19 юни 2009 г.

6.2.1. Разработване на технически стандарти

Европейският съвет одобри предложението на Комисията за създаване на Eдинен сборник с правила на ЕС, които са валидни за всички финансови институции в Единния пазар. За тази цел разликите в транспонирането на общностното законодателство в националното право, които произтичат от изключения, дерогации, допълнения или неясноти, трябва да бъдат установени и отстранени, така че да може да се определи и прилага един хармонизиран основен набор от стандарти. За да бъде постигнато това, Органите ще разработят проект за технически стандарти в областите, посочени в съответното секторно законодателство. Тези стандарти представляват ефективен инструмент за засилването на равнище 3 от структурата Ламфалуси, което в момента е ограничено до приемането на незадължителни указания. Областите, в които Органът може да разработва такива проектостандарти, засягат проблеми от силно техническо естество, за които са необходими единни условия за прилагането на законодателството на Общността. Тези въпроси не засягат решения за водене на политика и тяхното съдържание е силно ограничено от законодателство на Общността, прието на равнище 1 (за повече подробности относно необходимите промени в законодателството на Общността вж. придружаващия Работен документ на службите на Комисията). Разработването на стандартите от ЕНО дава сигурност, че те ще почерпят максимален експертен опит от националните надзорни органи.

Проектът за технически стандарти ще бъде приет от Органа с квалифицирано мнозинство от членовете на Надзорния съвет, както е предвидено в член 205 от Договора. Правният режим на Общността изисква Комисията съответно да одобрява тези проектостандарти под формата на регламенти или решения, така че от тях да произтичат преки правни последици. В изключителни случаи и само по причини, които са в интерес на Общността, Комисията може да реши да одобри стандартите отчасти, със или без изменения, или да ги отхвърли, като основанията за това трябва да бъдат предоставени на Органа. Предложението на Комисията не засяга обсъжданията на бъдещи процедури в контекста на прехода към нов Договор.

С цел консултации със заинтересовани лица ще бъде създадена Група на заинтересованите лица към всеки ЕНО, която ще се състои от представители на отрасъла, служители във финансовия сектор и потребители на финансови услуги. Съотношенията между тях ще бъдат балансирани и нито една от групите няма да бъде доминираща. В областите, които не са обхванати от техническите стандарти, ЕНО, подобно на съществуващите Европейски комитети на надзорните органи, ще има възможността да издава незадължителни указания и препоръки към националните надзорни органи, финансови институции и пазарни участници. Ако в даден специален случай органите предпочетат да не се съобразяват с указанията и препоръките, то те трябва да обосноват своето решение пред Органа.

6.2.2. Правомощия за осигуряване на последователното прилагане на правилата на Общността

Макар и с единен набор от хармонизирани разпоредби, прилагането на тези разпоредби в определени случаи може да доведе до разногласия относно прилагането на законодателството на Общността. Без да се засяга задействането от Комисията на процедурите за нарушения спрямо държавите-членки, ЕНО следва да разполагат с общите правомощия да допринасят за подсигуряването на последователното прилагане на законодателството на Общността. За тази цел следва да бъде установен механизъм, който да следи за отклоняване на националните надзорни органи от съществуващото законодателство на Общността (включително техническите стандарти, разгледани в точка 6.2.1.). Този механизъм се състои от три отделни стъпки:

Първо, ЕНО ще разследват тези случаи по собствена инициатива или по молба на един или повече национални надзорни органи или на Комисията и, ако е необходимо, ще приемат препоръка за предприемане на действия, отправена към националния надзорен орган. С оглед на общото задължение за спазване на законодателството на Общността надзорният орган ще бъде приканен да изпълни препоръката в рамките на един месец.

Второ, ако препоръката не бъде взета под внимание, Европейската комисия може, след като е била информирана от ЕНО, по своя инициатива да вземе решение, с което да изиска от националния надзорен орган или да предприеме определено действие, или да се въздържи от действия. В рамките на десет работни дни от получаването на решението последният информира Комисията и ЕНО относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да приложи това решение.

Трето, в изключителния случай, при който надзорният орган не се съобрази с последното, ЕНО могат като крайна мярка да приемат решение, насочено към финансовите институции, като се съобразят с пряко приложимото към тях законодателство на Общността (напр. регламенти). Тази мярка се прилага, без да се засягат правомощията на Комисията да изпълнява свое собствено решение.

6.2.3. Действия при извънредна ситуация

ЕНО изпълняват активна координационна роля между националните надзорни органи, по-специално в случай на неблагоприятно развитие, което би могло да застраши евентуално правилното функциониране и целостта на финансовата система в ЕС. В същото време обаче, в някои спешни ситуации координацията може да не бъде достатъчна, особено когато националните надзорни органи не разполагат с инструменти, с които да отговорят бързо на назряващата трансгранична криза. При подобни извънредни обстоятелства ЕНО трябва да разполагат с правомощията да изискат съвместни конкретни действия от националните надзорни органи. Определянето на дадена трансгранична ситуация като спешна има оценъчен характер и следователно трябва да бъде оставено на Европейската комисия. Това е обект на предпазна клауза (вж. 6.2.11). Успоредно с това трябва да бъде ускорено изграждането на всеобхватна трансгранична рамка за засилване на управлението/преодоляването на финансовата криза в Европейския съюз, като това включва гаранционни схеми и разпределение на усилията.

6.2.4. Уреждане на разногласия между национални надзорни органи

Предлага се механизъм, който да подсигури, че съответните национални надзорни органи отчитат в достатъчна степен интересите на други държави-членки, включително в рамките на колегиумите на надзорните органи. Ако даден надзорен орган не е съгласен с процедурата или същността на действие или бездействие от страна на друг надзорен орган в областите, в които съгласно съответното законодателство се изисква сътрудничество, координация или съвместно вземане на решение, Органът, по искане на засегнатите надзорни органи, може да окаже помощ на органите за постигането на обща позиция или за решаването на въпроса. Този механизъм се състои от три отделни стъпки[4]:

Първо, ако един или повече национални надзорни органи поискат от ЕНО да помогне при решаването на подобни спорове, той може първо да определи етап на помиряване между органите, на който те да опитат да постигнат съгласие помежду си, с участието на Органа в качеството му на посредник при необходимост.

Второ, ако след помирителния етап те не успеят да постигнат съгласие, Европейските надзорни органи могат да уредят въпроса с решение.[5] В същото време обаче това ще се прави само по изключение, тъй като в повечето случаи съответните национални органи следва да могат да постигнат съгласие в предходната помирителна процедура.

Трето, в случай че надзорният орган не се съобрази с предишното решение, Органът може също така да реши да приеме решения, насочени към финансовите институции, в които се посочват конкретно техните задължения съгласно законодателството на Общността, приложимо пряко към финансовите институции.

Следва да се подчертае, че механизмът за разрешаване на спорове следва да се занимава само със съществени въпроси, т.е. случаи, при които действие или бездействие на надзорния орган е оказало сериозно вредно влияние върху способността на надзорния орган да защити интересите на вложителите, притежателите на полици, инвеститорите или на лицата, на които се предоставят услуги в една или няколко държави-членки, или пък върху финансовата стабилност на тези държави-членки. Органът си запазва правото да не започва процедура за разрешаване на спорове или да не приема никакво решение, когато това изискване не е спазено. Тези разпоредби са обект на предпазна клауза (вж. 6.2.11).

6.2.5. Колегиуми на надзорните органи

Колегиумите на надзорните органи са централен елемент от надзорната система на ЕС и играят важна роля за осигуряването на балансиран обмен на информация между органите на държавата на произход и на приемащата държава. ЕНО допринасят за насърчаване на ефективното и последователно функциониране на колегиумите на надзорните органи и за съблюдаването на последователността при прилагането на законодателството на Общността в различните колегиуми. Въз основа на това ЕНО могат да участват като наблюдатели в колегиуми на надзорни органи и да получават цялата съществена информация, която се обменя между членовете на колегиума.

6.2.6. Обща култура на надзор, делегиране на задачи и отговорности и сравнителни анализи

ЕНО играят активна роля в изграждането на обща европейска култура на надзор и в осигуряването на еднакви процедури и последователни надзорни практики в цялата Общност. В комбинация с механизма за разрешаване на спорове между националните надзорни органи общата култура на надзор следва да помогне за изграждането на атмосфера на доверие и сътрудничество и може да създава все повече възможности за надзорните органи да си делегират някои задачи и отговорности един на друг. ЕНО ще улеснят това, като определят задачи и отговорности, които могат да бъдат делегирани и съвместно изпълнявани и като насърчават най-добрите практики. В тази връзка Органът следва да насърчава и улеснява създаването на съвместни екипи за надзор. Освен това ЕНО периодично ще извършват сравнителен анализ на националните надзорни органи.

6.2.7. Оценка на пазарното развитие

Една от новите задачи, възложена на Европейските комитети на надзорните органи в преразгледаните Решения на Комисията, приети на 23 януари 2009 г., е мониторингът, оценката и докладването на тенденциите, потенциалните рискове и слабостите в областта на банковото дело, застраховането и ценните книжа. Въпреки че предложеният ЕССР ще отговаря за пруденциалния анализ на макроравнище на финансовия сектор на ЕС, ЕНО следва да продължат работата на съществуващите Европейски комитети на надзорните органи в тази област тъй като: i) обектът на техния анализ е различен, т.е. пруденциалният анализ на микроравнище осигурява анализ „от долу нагоре“, а пруденциалният анализ на макроравнище — „от горе надолу“; и ii) техните анализи могат да бъдат полезни за работата на ЕССР.

6.2.8. Международна и съвещателна роля

Чрез тези предложения Комисията ясно отговаря на слабостите, открити по време на кризата, както и на призива на Г20 за вземане на мерки за изграждане на по-силна и в глобален мащаб по хармонична регулаторна и надзорна система за финансови услуги. ЕНО могат да служат като полезни звена за контакт за надзорните органи от трети държави. В този контекст, без да се засягат компетенциите на европейските институции, те могат да сключват административни споразумения с международни организации и с администрациите на трети държави. ЕНО могат също така да подпомагат Комисията в изготвянето на еквивалентни решения, които се отнасят до надзорните режими в трети държави. Освен това ЕНО могат, при поискване или по своя инициатива, да консултират Европейския парламент, Съвета и Комисията или да публикуват становища, включително и във връзка с пруденциалните оценки на трансграничните сливания и придобивания. Това би следвало да подсигури допълнителни гаранции за осигуряването на стабилна и обективна оценка на бъдещите трансгранични сливания и придобивания.

6.2.9. Събиране на информация

По искане на Органа надзорните органи и други публични органи на държавата-членка предоставят на Органа цялата информация, която му е необходима, за да изпълни възложените му с настоящия регламент задълженията. Освен това Органът, в сътрудничество с надзорните органи, представени в колегиума на надзорните органи, определя и събира при целесъобразност цялата необходима информация от компетентните органи с цел да се улесни работата на тези колегиуми. Той създава и управлява централна система, посредством която на компетентните органи в колегиумите на надзорните органи се предоставя достъп до тази информация. По принцип цялата информация следва бъде прехвърляна на ЕНО от националните надзорни органи.

6.2.10. Отношения с ЕССР

Предложената рамка за надзор в ЕС може да функционира единствено, ако ЕССР и ЕСФН си сътрудничат тясно. Всъщност целта на реформата е да осигури по-безпрепятствено взаимодействие между пруденциалния надзор на макроравнище и пруденциалния надзор на микроравнище. В ролята си на орган за пруденциален надзор на макроравнище ЕССР ще има нужда от навременна микроикономическа информация, докато познанията на ЕССР в областта на пруденциалния надзор на макроравнище ще бъдат полезни за осъществявания от националните органи пруденциален надзор на микроравнище. В регламентите също така се конкретизират процедурите, които се спазват от ЕНО при препоръки на ЕССР, и начинът, по който ЕНО следва да използват своите правомощия, за да осигурят навременната реакция на препоръките, отправени към един или повече национални надзорни органи.

6.2.11. Предпазна клауза

Въвежда се предпазна клауза в съответствие със заключенията на Екофин и на Европейския съвет от юни 2009 г., в които се подчертава, че без да се засяга прилагането на общностното право и при отчитане на потенциалните или условните задължения, произтичащи за държавите-членки, решенията на ЕНО следва да нямат пряко въздействие върху фискалните отговорности на държавите-членки. Тази клауза подсигурява, че когато държава-членка смята, че дадено решение, взето по член 10 (т.е. решения за извънредни ситуации) или по член 11 (т.е уреждане на разногласия) от настоящите регламенти, засяга нейните фискални отговорности, тя може да уведоми Органа и Комисията, че националният надзорен орган не възнамерява да изпълни решението на Органа, като ясно покаже по какъв начин решението на Органа засяга нейните фискални отговорности. В едномесечен срок Органът информира държавата-членка дали поддържа решението си, или го изменя или отменя. Ако Органът поддържа своето решение, държавата-членка може да отнесе въпроса до Съвета и действието на решението на Органа се спира временно. В рамките на два месеца Съветът решава с квалифицирано мнозинство дали решението на Органа да остане в сила, или да бъде отменено. За решения на Органа по член 10 се прилага ускорена процедура, за да бъде взета под внимание необходимостта от бързи решения при спешни обстоятелства.

6.3. Вътрешна организация на ЕНО и ЕСФН

Всеки ЕНО се състои от: i) Съвет на надзорните органи; ii) Управителен съвет; iii) Председател; iv) Изпълнителен директор. Освен това се създава единен Апелативен съвет за трите ЕНО.

6.3.1. Съвет на надзорните органи

Съветът на надзорните органи е основният орган за вземане на решения на ЕНО и като такъв ще бъде, наред с другото, отговорен за приемането на проекти за технически стандарти, становища, препоръки и решения, описани в раздел 6.2. от настоящия обяснителен меморандум. Съветът на надзорните органи се състои от:

- Председателя на съответния ЕНО, който ръководи заседанията на съвета, но е без право на глас;

- ръководителя на съответния национален надзорен орган във всяка държава-членка;

- един представител на Комисията, без право на глас;

- един представител на ЕССР, без право на глас;

- по един представител на всеки от другите два европейски надзорни органи, без право на глас;

- когато е уместно, съветът може да реши да допуска наблюдатели.

Като правило решенията на Съвета ще се приемат с обикновено мнозинство, с изключение на решенията за определяне на проекти за технически стандарти, както и указания и решения във връзка с членовете относно финансови разпоредби, за които ще бъде използвано квалифицирано мнозинство. Съветът може да създава работни групи за уреждане на спорове. В същото време обаче окончателното решение се приема от Съвета на надзорните органи по предложение на групата.

6.3.2. Управителен съвет

Управителният съвет гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му задачи. По-специално, той следва да отговаря за подготвянето на работната програма на Органа, за приемането на процедурния правилник и да играе централна роля при приемането на неговия бюджет. Той ще се състои от Председателя на ЕНО, представител на Комисията и четирима членове, избрани от Съвета на надзорните органи сред неговите членове, които ще работят независимо и обективно в интерес на Общността. Изпълнителният директор може да участва в заседанията на Управителния съвет без право на глас.

6.3.3. Председател и Изпълнителен директор

ЕНО ще бъде представен от ангажиран на пълен работен независим Председател, който ще отговаря за подготовката на работата на Съвета на надзорните органи и ще председателства както заседанията на Съвета на надзорните органи, така и на Управителния съвет. Текущата дейност на ЕНО обаче ще се управлява от Изпълнителния директор, който, подобно на Председателя, следва да бъде независим специалист, ангажиран на пълно работно време. Той или тя ще бъде отговорен за прилагането на годишната работна програма и ще взема необходимите мерки, за да подсигури функционирането на ЕНО. И двете лица се подбират от Съвета на надзорните органи след открита процедура за подбор, въз основа на техните качества, умения, познания за финансовите институции и пазари, както и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране. Кандидатурата на лицето, посочено от Съвета на надзорните органи за поста председател, подлежи на потвърждение от Европейския парламент. Мандатът и на двете длъжности ще бъде пет години с възможност за еднократно подновяване. Подновяването зависи от резултатите от оценката, направена от Съвета на надзорните органи.

6.3.4. Съвместен комитет на европейските надзорни органи

С предложената структура сътрудничеството между отделните сектори ще бъде от съществено значение за отразяването на съответните пазарни тенденции и реалности. Съвместният комитет на европейските надзорни органи ще подсигури взаимното разбирателство, сътрудничество и последователност на подходите за надзор на трите нови ЕНО. С цел конкретното решаване на проблемите, обхващащи различни сектори, включително финансовите конгломерати, и за да се осигури равнопоставеност, се създава Подкомитет към Съвместния комитет. Въпреки че реалните решения за финансовите конгломерати се вземат например от отделните ЕНО, Съвместният комитет следва да подсигури, че общите решения се вземат паралелно от отделните ЕНО.

6.3.5. Апелативен съвет

Апелативната система ще подсигури, че всяко физическо или юридическо лице, включително националните надзорни органи, може да обжалва на първа инстанция пред Апелативния съвет решение на ЕНО, за да се подсигури последователното прилагане на правилата на Общността (член 9), действията при спешни ситуации (член 10) и разрешаването на спорове (член 11). Апелативният съвет е съвместна структура на трите ЕНО, т.е. ще се занимава с въпроси, свързани с банковото дело, застраховането и ценните книжа. Апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, които разполагат със съответните знания и опит, с изключение на настоящи служители на националните надзорни органи или на други национални или общностни институции, участващи в дейностите на Органа. Двама членове на Апелативния съвет и двама заместници се назначават от Управителния съвет на всеки ЕНО от списък на подбрани кандидати, предложен от Европейската комисия.

6.4. Финансови разпоредби

Тези разпоредби засягат бюджетните аспекти на ЕНО и подчертават, че приходите от Органите могат да идват от различни източници, напр. задължителни вноски от националните надзорни органи, субсидия от Общността или такси от сектора, платени на Органа. Освен това те конкретизират процедурите за годишното изготвяне, прилагане и контрол на бюджета. Прилага се Рамковият финансов регламент за органите, създадени съгласно член 158 от Финансовия регламент.

6.5. Общи и заключителни разпоредби

Общите разпоредби засягат практически въпроси, свързани с персонала и отговорностите на ЕНО, задълженията за спазване на поверителност относно служебната информация, достъпа до документи, езикови договорености, споразумения за седалище и участието на трети държави. В рамките на три години от ефективното начало на дейността и на всеки три години след това Комисията публикува доклад относно функционирането на ЕНО и процедурите, предвидени в настоящия регламент. Този доклад също така ще оценява напредъка, постигнат към регулаторно и надзорно сближаване в областта на управлението и преодоляването на кризи в ЕС.

6.6. Основни различия между трите регламента

Основните различия между трите предложени регламента са свързани с целите на Органите, обхвата на техните действия и определенията, които са адаптирани към особеностите на съответния сектор и съществуващото законодателство на Общността. Освен това Европейският съвет заключи, че ЕНО следва също да имат надзорни правомощия върху агенциите за кредитен рейтинг. ЕОЦКП ще отговаря за регистрирането на агенциите за кредитен рейтинг. Освен това ЕОЦКП ще разполага с правомощията да взема надзорни мерки, като например оттегляне на регистрация или прекратяване на използването на кредитните рейтинги за регулаторни цели. Надзорните правомощия могат да включват изискването на информация и извършването на разследвания или проверки на място. Отговорностите и правомощията на ЕОЦКП относно агенциите за кредитен рейтинг ще бъдат определени чрез изменение на Регламента относно дейността на агенциите за кредитен рейтинг.

2009/0143 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията[6],

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[7],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[8],

като взеха предвид становището на ЕЦБ,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора[9],

като имат предвид, че:

(1) Финансовата криза от периода 2007/2008 г. разкри сериозни слабости по отношение на финансовия надзор, както в конкретни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор на национално равнище не успяват да се пригодят към интегрираните и взаимосвързани европейски финансови пазари, където много финансови компании извършват трансгранични операции. Кризата разкри сериозни слабости по отношение на сътрудничеството, координацията, последователното прилагане на законодателството на Общността и доверието между националните надзорни органи.

(2) Публикуваният на 25 февруари 2009 г. доклад, изготвен по поръчка на Европейската комисия от експертната група на високо равнище, председателствана от г-н Жак дьо Ларозиер, достигна до заключението, че е необходимо подсилване на надзорната рамка, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи, както и тяхната сериозност. Той препоръча по-мащабни реформи на надзорната структура на финансовия сектор на Общността. Експертната група също така направи извода, че следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор, която да включва три Европейски надзорни органа — един за банково дело, един за ценни книжа и един за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, както и да се създаде Европейски съвет за системeн риск.

(3) В Съобщението си „Движеща сила за възстановяването на Европа“[10] от 4 март 2009 г. Комисията предложи да представи проект за законодателство, с което да бъде създадена Европейска система за финансов надзор и Европейски съвет за системен риск, а в своето Съобщение „Европейски финансов надзор“[11] от 27 май 2009 г. даде повече подробности относно вероятната структура на подобна нова надзорна рамка.

(4) В заключенията си от 19 юни 2009 г. Европейският съвет препоръча да бъде създадена Европейска система за финансов надзор, която да обхваща три нови Европейски надзорни органа. Целта на системата е да повиши качеството и последователността на националния надзор, да укрепи контрола върху трансграничните групировки и да създаде Единен европейски правилник на ЕС, приложим към всички финансови институции в Единния пазар. Той подчерта, че Европейските надзорни органи също трябва да имат надзорни правомощия за агенциите за кредитен рейтинг и прикани Комисията да подготви конкретни предложения относно това как Европейската система за финансов надзор може да играе важна роля в кризисни ситуации, като в същото време подчерта, че решенията, взети от Европейските надзорни органи, не следва да засягат фискалните отговорности на държавите-членки.

(5) Финансовата и икономическа криза породи реални и сериозни рискове за стабилността на вътрешния пазар. Възстановяването и поддържането на стабилна и надеждна финансова система е абсолютно необходимо условие за запазването на доверието и съгласуването на вътрешния пазар, а следователно и за запазването и подобряването на условията за създаването на напълно интегриран и функциониращ вътрешен пазар в областта на финансовите услуги. Освен това по-големите и по-интегрираните финансови пазари предлагат по-добри възможности за финансиране и диверсификация на риска, като по този начин спомагат за подобряването на капацитета на икономиките да поемат шокове.

(6) Общността достигна пределите на това, което може да бъде направено в рамките на сегашния статут на Комитетите на европейските надзорни органи, които остават съвещателен орган на Комисията. Общността не може да продължи да бъде в положение, в което не разполага с механизъм, който да гарантира, че националните надзорни органи вземат възможно най-добрите решения по отношение на надзора на трансграничните институции; в което няма достатъчно сътрудничество и обмен на информация между националните надзорни органи; в което съвместните действия на националните органи изискват сложно договаряне, за да бъде взета под внимание сложната схема от регулаторни и надзорни изисквания; в което националните решения са най-често единственият възможен вариант за преодоляване на европейските проблеми, като в тях се срещат различни тълкувания на един и същ правен текст. Европейската система за надзор следва да бъде изградена така, че да отстрани тези недостатъци и да осигури система, която е в съответствие с целта за стабилен и единен финансов пазар за финансови услуги в Общността и която свързва националните надзорни органи в стабилна общностна мрежа.

(7) Европейската система за финансов надзор следва да представлява мрежа от национални и общностни надзорни органи, като оперативният надзор на финансовите институции остава в правомощията на институциите на национално равнище, а централната роля в надзора на трансграничните групировки се предоставя на колегиуми на надзорни органи. Следва да бъде постигната по-голяма хармонизация и последователно прилагане на правилата на финансовите институции и пазари в Общността. Следва да бъде създаден Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, както и Европейски банков орган и Европейски орган за ценни книжа и пазари (наричани общо Европейски надзорни органи).

(8) Европейските надзорни органи следва да заменят Комитета на европейските банкови надзорници, създаден с Решение 2009/78/ЕО[12] на Комисията, Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2009/79/ЕО[13] на Комисията, и Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа, създаден с Решение 2009/77/ЕО[14] на Комисията, и да поемат всички задачи и компетенции на тези комитети. Обхватът на правомощията на всеки от Органите следва да бъде ясно определен. Комисията следва също да бъде част от мрежата за надзорни дейности, когато това се налага по институционални причини и съгласно отговорностите, произтичащи от Договора.

(9) Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване („Органът“) следва да работи за подобряването на функционирането на вътрешния пазар, включително по-специално за постигането на високо, ефективно и съгласувано равнище на регулиране и надзор, като има предвид различните интереси на държавите-членки, за защитата на вложителите и други бенефициери, за осигуряването на цялостност, ефикасност и нормално функциониране на финансовите пазари, за поддържането на стабилността на финансовата система и за засилването на международната координация на надзора, в полза на икономиката като цяло, включително финансовите институции и други заинтересовани лица, потребители и служители. За да може да изпълни своите цели, е необходимо и уместно Органът да бъде орган на Общността, който има юридическа правосубектност и притежава юридическа, административна и финансова независимост.

(10) В решението си от 2 май 2006 г. по Дело C-217/04 (Обединеното кралство/Европейски парламент и Съвет)[15] Съдът на Европейските общности призна, че член 95 от Договора за ЕО, който се отнася до приемането на мерки за сближаването на законодателството относно създаването и функционирането на вътрешния пазар, представлява подходящо правно основание за създаването на „орган на Общността, отговорен за подпомагането на прилагането на процес на хармонизация“, когато възложените на такъв орган задачи са тясно свързани със съдържанието на актовете, с които се сближават националните законодателства. Цел и дейност на Органа — да помага на компетентните национални надзорни органи в последователното тълкуване и прилагане на правилата на Общността и да допринася за финансовата стабилност, необходима за финансовата интеграция; които са тясно свързани с целите на достиженията на правото на Общността относно вътрешния пазар на финансови услуги. Органът следва да бъде създаден въз основа на член 95 от Договора за ЕО.

(11) Законодателните актове, които определят задачите на компетентните органи на държавите-членки, включително сътрудничеството между тях и сътрудничеството с Комисията, са както следва[16]: Директива 64/225/EИО от 25 февруари 1964 г. относно премахването на ограниченията относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията[17], Първа директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[18]; Директива 73/240/EИО от 24 юли 1973 г. относно премахване на ограниченията на свободата на установяване в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане[19]; Директива 76/580/ЕИО на Съвета от 29 юни 1976 г. за изменение на Директива 73/239/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[20]; Директива 78/473/ЕИО на Съвета от 30 май 1978 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно съзастраховане в Общността[21]; Директива 84/641/ЕИО на Съвета от 10 декември 1984 г. за изменение, особено отношение на оказването на помощ на туристи, на Първата директива (73/239/ЕИО) относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[22]; Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски[23]; Втора директива на Съвета 88/357/EИО от 22 юни 1988 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги, и за изменение на Директива 73/239/ЕИО[24]; Директива 92/49/EИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)[25]; Директива 98/78/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група[26]; Директива 2001/17/ЕО от 19 март 2001 г. относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества[27]; Директива 2002/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането[28]; Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество[29] и Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване[30].

(12) Действащото законодателство на Общността, което регулира обхванатите от настоящия регламент области, включва също Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат[31], Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм[32] и Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги[33].

(13) Необходимо е въвеждането на ефективен инструмент за утвърждаването на хармонизирани технически стандарти в областта на финансовите услуги, както и единен европейски правилник, за да се подсигури равнопоставено отношение и подходяща защита на притежателите на полици, на други бенефициери и на потребителите в Европа Уместно е на Органа, като структура със силно специализирана насоченост, да бъде възложено в определените от законодателството на Общността области изработването на проекти за технически стандарти, за които не се предполага избор за провеждане на политика. Комисията следва да одобри тези проекти за технически стандарти в съответствие с правото на Общността, за да им придаде задължителна правна сила. Техническите проектостандарти трябва да бъдат одобрени от Комисията. Те ще подлежат на изменение, например ако техническите проектостандарти не са съвместими със законодателството на Общността, не са съобразени с принципа на пропорционалността или са в противовес с основни принципи на вътрешния пазар на финансови услуги, както са отразени в достиженията на правото на Общността в областта на финансовите услуги. За да се подсигури плавен и ускорен процес на приемане на тези стандарти, Комисията следва да бъде ограничена със срокове за вземането на решенията по приемането им.

(14) Процесът на разработване на техническите стандарти в настоящия регламент не засяга правомощията на Комисията да приема по своя инициатива мерки за прилагане по процедурите на комитология на равнище 2 от структурата Ламфалуси, както се посочва в съответното законодателство на Общността. Въпросите, засегнати от техническите стандарти, не включват решения за водене на политика и тяхното съдържание е ограничено от законодателството на Общността, прието на равнище 1. Разработването на проектостандартите от Органа дава сигурност, че те ще почерпят максимален експертен опит от националните надзорни органи.

(15) В областите, които не са обхванати от техническите стандарти, Органът следва да има правомощията да издава необвързващи указания и препоръки за прилагането на законодателството на Общността. За да се подсигури прозрачност и за да се засили спазването на тези указания и препоръки от страна на националните надзорни органи, националните органи следва да бъдат задължени да посочват своите съображения, когато не се съобразяват с тези указания и препоръки.

(16) Подсигуряването на правилното и пълно прилагане на законодателството на Общността е основна предпоставка за целостта, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари, стабилността на финансовата система, както и за равнопоставените условия на конкуренция между финансовите институции в Общността. Следователно е необходимо създаването на механизъм, чрез който Органът да се намесва в случаи на неправилно или недостатъчно прилагане на правото на Общността. Този механизъм следва да се прилага в области, в които законодателството на Общността определя ясни и безусловни задължения.

(17) За да може да се подсигури пропорционален отговор на случаите на неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството на Общността, следва да бъде прилаган механизъм, който действа на три етапа. На първия етап Органът следва бъде оправомощен да извършва проверка на възможно неправилно или недостатъчно прилагане от страна на националните органи в техните надзорни практики на задълженията, произтичащи от законодателството на Общността, която да приключва с препоръка.

(18) Ако националният орган не се съобрази с препоръката, Комисията следва да разполага с правомощията да отправи решение към съответния национален надзорен орган, за да се подсигури спазването на законодателството на Общността, което да създаде преки правни последици, които могат да бъдат използвани като основание пред национални съдилища и органи и да бъдат прилагани съгласно член 226 от Договора.

(19) За да бъдат преодолени крайните ситуации на системно бездействие от страна на съответните компетентни органи, Органът следва да бъде упълномощен, като последна мярка, да приема решения, насочени към отделни финансови институции. Това правомощие следва да бъде ограничено до крайни случаи, при които компетентният орган не се съобразява с решенията, отправени към него, и когато законодателството на Общността е пряко приложимо към финансовите институции чрез действащи или бъдещи регламенти на ЕС.

(20) Сериозните заплахи за нормалното функциониране и целостта на финансовите пазари или за стабилността на финансовата система в Общността изискват бърз и хармонизиран отговор на равнище Общност. Органът следователно трябва да има право да изиска от националните надзорни органи да предприемат конкретни мерки за преодоляването на възникнала спешна ситуация. Тъй като определянето на дадена трансгранична ситуация като спешна има оценъчен характер, това правомощие следва да бъде предоставено на Европейската комисия. За да бъде подсигурен ефективен отговор на възникнала спешна ситуация, в случай на бездействие от страна на националните надзорни органи, Органът, като последна мярка, следва да разполага с правомощията да приема решения, които са насочени пряко към финансовите институции, в области, в които правото на Общността е пряко приложимо, чиято цел е смекчаване на последиците от кризата и възстановяване на доверието в пазарите.

(21) За да се подсигури ефикасен и ефективен надзор и балансирано отчитане на становищата на националните надзорни органи в различните държави-членки, Органът следва да може императивно да разрешава спорове между тези органи, включително в рамките на колегиуми на надзорните органи. Следва да бъде предоставена фаза на помиряване, по време на която националните надзорни органи могат да постигнат споразумение. Компетенциите на Органа следва да обхващат спорове по процедурни задължения в процеса на сътрудничество, а също и по тълкуванието и прилагането на правото на Общността в надзорни решения. Следва да бъдат спазвани съществуващите помирителни механизми, предвидени в секторното законодателство. В случай на бездействие от страна на националните надзорни органи като крайна мярка Органът следва да разполага с правомощието да приема решения, насочени пряко към финансовите институции в области, в които правото на Общността е пряко приложимо към тях.

(22) Колегиумите на надзорните органи играят важна роля за ефикасния, ефективния и последователен надзор на финансовите институции, които извършват трансгранични операции. Органът следва да участва пълноправно в колегиумите на надзорните органи с оглед хармонизирането на работата и процеса на обмен на информация в колегиумите и насърчаването на сближаването и съгласуваността между колегиумите при прилагането на законодателството на Общността.

(23) Делегирането на задачи и отговорности може да бъде полезен инструмент за функционирането на мрежата от надзорни органи, с който да се ограничи дублирането на надзорни задачи, да се насърчи сътрудничеството, а по този начин и да се хармонизира надзорният процес, както и да се облекчат тежестите за финансовите институции. Следователно Регламентът следва да осигурява ясно правно основание за подобно делегиране. Делегирането на задачи означава, че задачите се извършват от друг надзорен орган, вместо отговорния орган, а отговорността за надзорните решения се носи от делегиращия орган. С делегирането на отговорности един национален надзорен орган, оправомощеният орган, следва да може да решава даден надзорен въпрос от свое име вместо друг национален надзорен орган. Делегирането следва да бъде управлявано на принципа на предоставяне на надзорни компетенции на надзорен орган, който е в състояние да предприеме мерки по проблемния въпрос. Преразпределянето на отговорности може да бъде уместно например от съображения за икономии от мащаба или обхвата, от гледна точка на последователността при осъществяването на групов надзор и от гледна точка на оптималното използване на техническия опит сред националните надзорни органи. Съответното законодателство на Общността може допълнително да конкретизира принципите за преразпределянето на отговорностите по споразумение. Органът следва да улеснява с подходящи средства споразуменията за делегиране между националните надзорни органи. Той следва да бъде информиран относно напредъка по очакваните споразумения за делегиране и да може да изразява мнение, когато е уместно. Той следва да централизира публикуването на такива споразумения, за да се подсигури на всички заинтересовани страни навременна, прозрачна и лесно достъпна информация.

(24) Органът следва активно да насърчава сближаването на надзорните практики в рамките на Общността с цел утвърждаване на обща култура на надзор.

(25) Оценките на взаимна основа са ефикасен и ефективен инструмент за насърчаване на съгласуваността в рамките на мрежата от финансови надзорни органи. Следователно Органът следва да разработи методологична рамка за подобни оценки и да ги извършва редовно. Оценките следва да се съсредоточат не само върху сближаването на надзорните практики, но също така и върху възможността надзорните органи да постигнат висококачествени резултати от надзора, както и върху независимостта на националните надзорни органи.

(26) Органът следва активно да насърчава координирани ответни надзорни действия от страна на Общността, по специално при неблагоприятно развитие, което би могло да застраши евентуално правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на финансовата система в Общността. В допълнение към неговите правомощия за действия в спешни ситуации, той следва да бъде упълномощен да изпълнява обща координационна функция в рамките на Европейската система за финансов надзор. Специален акцент в работата на Органа следва да бъде осигуряването на редовен информационен обмен между националните надзорни органи.

(27) За да бъде запазена финансовата стабилност, е необходимо още на ранен етап да бъдат отчитани тенденциите, потенциалните рискове и слабости, проявяващи се на микропруденциално равнище, в трансграничен и междусекторен аспект. Органът следва да наблюдава и оценява такъв развой в сферата на своята компетенция и, когато е необходимо, да информира редовно или, ако се налага ad hoc, Европейския парламент, Съвета и Комисията, другите Европейски надзорни органи и Европейския съвет за системен риск. Органът следва също така да координира провеждането на стрес-тестове на ниво на Общността, за да бъде направена оценка на гъвкавостта на финансовите институции спрямо неблагоприятни пазарни развития, като подсигурява колкото се може по-последователна методология при извършването на такива тестове на национално равнище.

(28) Предвид глобализацията на финансовите услуги и нарасналото значение на международните стандарти, Органът следва да насърчава диалога и сътрудничеството с надзорни органи извън Общността. Той се съобразява напълно със съществуващите функции и компетенции на европейските институции в отношенията с органи извън Общността и на международни форуми.

(29) Органът следва да служи като независим съвещателен орган за Европейския парламент, Съвета и Комисията в рамките на своите компетенции. Той следва да може да предоставя своето становище при пруденциалната оценка на сливанията и придобиванията съгласно Директива 92/49/ЕО, Директива 2002/83/ЕО и Директива 2005/68/ЕО, изменена с Директива 2007/44/ЕО.

(30) За да изпълнява ефективно своите задължения, Органът следва да има правото да изисква цялата необходима информация. За да се избегне дублиране при предоставянето на информация относно финансови институции, тази информация се предоставя принципно от националните надзорни органи, които са най-близо до финансовите пазари и институции. В същото време обаче Органът следва да има правото да изисква информация пряко от финансовите институции и от други участници, когато националният надзорен орган не предоставя или не може да предостави своевременно подобна информация. Органите на държавите-членки следва да бъдат задължени да подпомагат Органа при удовлетворяването на такива преки запитвания.

(31) Тясното сътрудничество между Органа и Европейския съвет за системен риск е от основно значение за осигуряването на напълно ефективно функциониране на Европейския съвет за системен риск и на последващи действия на неговите предупреждения и препоръки. Органът следва да обменя всякаква полезна информация с Европейския съвет за системен риск. Данни, свързани с отделни предприятия, следва да бъдат предоставяни само при обосновано запитване. При получаването на предупреждение или препоръка от Европейския съвет за системен риск до Органа или до национален надзорен орган, Органът следва да осигури последващи действия.

(32) Когато е уместно, Органът следва да се консултира със заинтересованите страни относно техническите стандарти, указания и препоръки и да им предоставя достатъчна възможност да коментират предлаганите мерки. За подобряване на ефективността следва да бъде създадена Група на участниците в сектора на застраховането, презастраховането и фондовете за професионално пенсионно осигуряване, която представлява в равномерно съотношение застрахователните и презастрахователните институции, а също и фондовете за професионално пенсионно осигуряване (включително, ако е уместно, институционални инвеститори и други финансови институции, които от своя страна също използват финансови услуги), техните служители, както и потребителите и други ползватели на услуги в сектора на застраховането, презастраховането и професионалното пенсионно осигуряване, включително МСП. Групата на участниците в сектора на застраховането, презастраховането и фондовете за професионално пенсионно осигуряване следва да работи активно като посредник с други потребителски групи в областта на финансовите услуги, създадени от Комисията или съгласно законодателството на Общността.

(33) Държавите-членки носят основна отговорност за запазването на финансовата стабилност при управлението на кризи, по-специално по отношение на стабилизирането на финансовите институции в затруднено положение и разрешаването на техните проблеми. Мерките, предприети от Органа в спешни ситуации или при уреждане на разногласия, които влияят върху стабилността на финансовата институция, следва да не накърняват фискалните отговорности на държавите-членки. Следва да бъде създаден механизъм, чрез който държавите-членки да могат да се позовават на тази предпазна мярка и в крайна сметка да поискат решение от Съвета. Уместно е Съветът да има своята роля в тази насока, като се имат предвид по-специално отговорностите на държавата-членка в тази връзка.

(34) В процедурите по вземане на решение Органът следва да спазва правилата на Общността и общите принципи за правомерна процедура и прозрачност. Следва да бъде напълно спазвано правото на изслушване на адресатите на решенията на Органа. Актовете на Органа представляват неотменна част от правото на Общността.

(35) Надзорният съвет, който ще включва ръководителите на съответните национални надзорни органи от всяка държава-членка и ще бъде ръководен от Председателя на Органа, следва да бъде основният орган за вземане на решения от Органа. Представителите на Комисията, на Европейския съвет за системен риск и на другите два Европейски надзорни органа следва да участват като наблюдатели. Членовете на Надзорния съвет следва да действат независимо и единствено в интерес на Общността. За актове от общ характер, включително такива, свързани с приемането на технически стандарти, указания и препоръки, както и по бюджетни въпроси, е уместно да се прилагат правилата за квалифицираното мнозинство, както са определени в Договора, а за всички останали решения — обикновено мнозинство на членовете. Делата относно разрешаването на спорове между националните надзорни органи следва да бъдат разглеждани от специализирана работна група.

(36) Управителният съвет, включващ Председател на Органа, представители на националните надзорни органи и на Комисията, следва да гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му задачи. Управителният съвет следва да разполага с необходимите пълномощия, за да предлага inter alia годишната и многогодишната работна програма, за да изпълнява някои бюджетни функции, за да приема плана на Органите за политика спрямо персонала, за да приема специални разпоредби относно правото на достъп до документи и за да приема годишния доклад.

(37) Органът следва да бъде представляван от Председател, ангажиран на пълно работно време, който е избран от Надзорния съвет чрез открит конкурс. Управлението на органа следва да бъде поверено на Изпълнителен директор, който има право да участва в заседанията на Надзорния съвет и на Управителния съвет без право на глас.

(38) За да бъде подсигурена междусекторна последователност в действията на Европейските надзорни органи, тези органи следва тясно да координират действията си в Съвместния комитет на Европейските надзорни органи. Съвместният комитет на Европейските надзорни органи следва да поеме всички функции на Съвместния комитет за финансовите конгломерати. Когато е уместно, актовете, които попадат в компетенциите на Европейския банков орган или на Европейския орган за ценни книжа и пазари, следва да бъдат приемани успоредно с приемането им в съответните Европейски надзорни органи.

(39) Необходимо е да се подсигури, че страните, засегнати от решенията на Органа, могат да предприемат необходимите коригиращи действия. За да се подсигури ефективна защита на правата на страните и от съображения за процедурно опростяване, когато Органът има пълномощия за вземане на решение, страните следва да получат право на обжалване пред Апелативния съвет. С цел постигане на ефективност и последователност Апелативният съвет следва да бъде съвместен орган на трите Европейски надзорни органа, независим от техните административни и регулаторни структури. Решението на Апелативния съд следва да може да бъде обжалвано пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности.

(40) За да се гарантира неговата пълна автономност и независимост, Органът следва да получи независим бюджет с приходи предимно от задължителните вноски от националните надзорни органи и от общия бюджет на Европейския съюз. Бюджетната процедура на Общността следва да се прилага дотолкова, доколкото се засяга участието на Общността. Одитът на сметките следва да се извършва от Сметната палата.

(41) Спрямо Органа следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)[34]. Органът също така следва да се присъедини към Междуинституционното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)[35].

(42) За да се подсигурят открити и прозрачни условия за наемане и равнопоставено отношение към персонала, за служителите на Органа ще се прилага Правилникът за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейските общности[36].

(43) От изключително важно значение е защитата на търговската тайна, както и на други видове поверителна информация. Освен това трябва да бъде опазена и поверителността на информацията, обменяна в мрежата.

(44) Защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни се урежда с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[37] и с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г.относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[38], които са напълно приложими за обработването на лични данни за целите на настоящия регламент.

(45) За да се подсигури прозрачност на работата на Органа, спрямо него следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията[39].

(46) Държавите, които не са членки на Европейския съюз, следва да могат да участват в работата на Органа съгласно съответните договорености, които ще бъдат сключени от Общността.

(47) Тъй като целите на настоящия Регламент и по-специално подобряването на функционирането на вътрешния пазар чрез подсигуряване на високо, ефективно и последователно равнище на пруденциално регулиране и надзор, защитата на притежателите на полици и на други бенефициери, защитата на целостта, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари, запазването на стабилността на финансовата система и засилването на вътрешната надзорна координация не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите-членки на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(48) Органът поема всички действащи задачи и правомощия на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, като следователно Решение 2009/78/ЕО от 23 януари 2009 г. за създаване на Комитет за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор следва да се отмени, а Решение …/.../ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Общността за подкрепа на специфични дейности в областта на финансовите услуги, финансовото отчитане и одита следва да бъде съответно изменено.

(49) Уместно е да се определят срокове за прилагането на настоящия Регламент, за да се подсигури, че Органът е достатъчно подготвен да започне да функционира и да осигури плавен преход от Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА І СЪЗДАВАНЕ И ПРАВЕН СТАТУТ

Член 1 Създаване и обхват на дейността

1. С настоящия регламент се създава Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване („Органът“).

2. Дейността на Органа попада в обхвата на Директиви 64/225/EИО, 73/239/EИО, 73/240/EИО, 76/580/EИО, 78/473/EИО, 84/641/EИО, 87/344/EИО, 88/357/EИО, 92/49/EИО, 98/78/EО, 2001/17/EО, 2002/83/EО, 2002/92/EО, 2003/41/EО, 2002/87/EО, 2005/68/EО, 2007/44/EО, 2005/60/EО, 2002/65/EО, включително на всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези правни актове, и на всеки друг правен акт на Общността, по силата на който се възлагат задачи на Органа.

3. С цел да се гарантира спазването на правото на Общността разпоредбите на настоящия регламент не засягат правомощията на Комисията, по-специално правомощията съгласно член 226 от Договора.

4. Целта на Органа е да допринася за: i) подобряване на функционирането на вътрешния пазар, включително по-специално за регулиране и надзор на високо, ефективно и съответстващо равнище; ii) защита на притежателите на полици и на други бенефициери; iii) осигуряване на целостта, ефикасността и правилното функциониране на финансовите пазари; iv) поддържане на стабилността на финансовата система и v) подобряване на координацията на надзора на международно равнище. За тази цел Органът допринася за създаването на условия за последователно, ефективно и ефикасно прилагане на посоченото в член 1, параграф 2 право на Общността, за засилване на сближаването на надзорните практики и за предоставяне на становища пред Европейския парламент, Съвета и Комисията.

5. Органът е част от Европейската система за финансов надзор, наричана по-долу „ЕСФН“, която ще работи като мрежа от надзорни органи, както е уточнено в член 39.

6. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване си сътрудничи с Европейския съвет за системен риск, наричан по-долу „ЕССР“, както е предвидено в член 21 от настоящия регламент.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) „финансови институции“ означават застрахователни дружества, както са определени в Директива 98/78/EО, презастрахователни дружества, както са определени в Директива 2005/68/EО, институции за професионално пенсионно осигуряване, както са определени в Директива 2003/41/EО и финансови конгломерати, както са определени в 2002/87/EО;

(2) „национални надзорни органи“ означава националните органи, които със закон или подзаконов акт са оправомощени да упражняват надзор върху застрахователни или презастрахователни дружества или институции за професионално пенсионно осигуряване.

Член 3 Правно положение

1. Органът е орган на Общността с юридическа правосубектност.

2. Във всяка държава-членка Органът се ползва с най-широката правоспособност, предоставяна на юридически лица съгласно националното законодателство. По-специално, той може да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да е страна по съдебни производства.

3. Органът се представлява от своя Председател.

Член 4 Състав

Органът се състои от:

(1) Съвет на надзорните органи, който изпълнява задачите, посочени в член 28;

(2) Управителен съвет, който изпълнява задачите, посочени в член 32;

(3) Председател, който изпълнява задачите, посочени в член 33;

(4) Изпълнителен директор, който изпълнява задачите, посочени в член 38;

(5) Апелативен съвет, както се посочва в член 44, който изпълнява задачите, определени в член 46.

Член 5 Седалище

Органът е със седалище във Франкфурт.

ГЛАВА ІІ ЗАДАЧИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНА

Член 6 Задачи и правомощия на Органа

1. Органът има следните задачи:

а) да допринася за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез представянето на становища пред институциите на Общността, както и чрез разработване на насоки, препоръки и проекти на технически стандарти, които да се основават на посоченото в член 1, параграф 2 законодателство;

б) да допринася за последователното прилагане на законодателството на Общността, по-специално чрез принос към общата култура на надзор, като осигурява последователно, ефективно и работещо прилагане на посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, чрез предотвратяване на регулаторния арбитраж, чрез действия за посредничество и уреждане на разногласия между националните надзорни органи, чрез насърчаване на съгласуваното функциониране на колегиумите на надзорните органи и вземане на мерки при извънредни ситуации;

в) да улеснява делегирането на задачи и задължения между националните надзорни органи;

г) да си сътрудничи тясно с ЕССР, по-специално като предоставя на ЕССР необходимата информация за изпълнение на неговите задачи и като осигурява подходящи последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР;

д) да извършва сравнителен анализ на националните надзорни органи, да засили съгласуваността в резултатите от надзора;

е) да наблюдава и оценява пазарното развитие в областта на своята компетенция;

ж) да изпълнява всякакви други конкретни задачи, предвидени в настоящия регламент или в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство на Общността.

2. За да изпълни посочените в параграф 1 задачи, Органът разполага с правомощията, предвидени в настоящия регламент, и по-специално с правомощия да:

а) разработва проекти на технически стандарти в конкретните случаи, посочени в член 7;

б) да издава насоки и препоръки, както се посочва в член 8;

в) да издава препоръки в конкретни случаи, както се посочва в член 9, параграф 3;

г) да взема самостоятелни решения, насочени към националните надзорни органи, в конкретните случаи, посочени в членове 10 и 11;

д) да взема самостоятелни решения, насочени към финансовите институции в конкретните случаи, посочени в член 9, параграф 6, член 10, параграф 3 и член 11, параграф 4;

е) да издава становища за Европейския парламент, Съвета или Комисията, както се предвижда в член 19.

3. Органът упражнява изключителни надзорни правомощия над субекти от общностен мащаб или с предмет на икономическа дейност в цялата Общност, възложени му по силата на посоченото в член 1, параграф 2 законодателство.

За тази цел Органът разполага с подходящи правомощия да извършва разследване и да привежда разпоредбите в сила съгласно съответното законодателство, както и с правото да начислява такси.

Член 7 Технически норми

1. Органът може да разработва технически стандарти в областите, конкретно определени в законодателството по член 1, параграф 2. Органът представя своя проект за стандарти на Комисията за одобрение.

Преди да ги представи на Комисията, Органът, при необходимост, провежда открити обществени консултации по техническите стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи.

В рамките на три месеца от получаване на проекта на стандарти Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да удължи този срок с един месец. Комисията може да одобри проекта за стандарти само частично или да го измени, ако интересите на Общността го налагат.

Ако Комисията не одобри стандартите или ги одобри частично или ги измени, тя информира Органа за мотивите си.

2. Стандартите се приемат от Комисията с помощта на регламенти или решения и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 8 Насоки и препоръки

С оглед на създаването на последователни, ефективни и работещи надзорни практики в рамките на Европейската система за финансов надзор и на осигуряването на общо, уеднаквено и последователно прилагане на законодателството на Общността, Органът издава насоки и препоръки, насочени към националните надзорни органи или към финансовите институции.

Националните надзорни органи полагат всички усилия за спазване на тези насоки и препоръки.

Ако националният надзорен орган не спази тези насоки или препоръки, той съобщава на Органа причините за това.

Член 9 Последователно прилагане на правилата на Общността

1. Ако даден национален надзорен орган не е приложил правилно посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, по-специално като не е гарантирал, че дадена финансова институция отговаря на изискванията, предвидени в същото законодателство, Органът има правомощията, посочени в параграфи 2, 3 и 6 на настоящия член.

2. По искане от един или повече национални надзорни органи, от Комисията или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния национален надзорен орган, Органът може да разследва предполагаемото неправилно прилагане на правото на Общността.

Без да се засягат предвидените в член 20 правомощия, националният надзорен орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването.

3. Най-късно два месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния национален надзорен орган препоръка относно действието, необходимо за спазване на правото на Общността.

В рамките на десет работни дни след получаване на препоръката националният надзорен орган информира Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Общността.

4. Ако националният надзорен орган не е приложил правото на Общността в рамките на един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да вземе решение, задължаващо националния надзорен орган да предприеме действието, необходимо за спазване на правото на Общността.

Комисията взема това решение не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

Комисията гарантира, че е зачетено правото на адресатите на препоръката да бъдат изслушани.

Органът и националните надзорни органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5. В рамките на десет работни дни от получаването на посоченото в параграф 4 решение националният надзорен орган информира Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да приложи решението на Комисията.

6. Без да се засягат правомощията на Комисията по член 226 от Договора, ако даден национален надзорен орган не спази посоченото в параграф 4 от настоящия член решение в предвидения в него срок и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за коригиране на неспазването на законодателството от страна на националния надзорен орган, за да се запазят или възстановят нормалните конкурентни условия на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, се прилагат пряко по отношение на финансовите институции, да приеме отделно решение, насочено към дадена финансова институция, с което да се изисква тя да предприеме необходимото действие за спазване на нейните задължения съгласно правото на Общността, включително преустановяване на дейността.

Решението на Органа е в съответствие с приетото съгласно параграф 4 решение на Комисията.

7. Решения, приети съгласно параграф 6, имат предимство през всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от националните надзорни органи.

Всякакво действие от страна на националните надзорни органи във връзка с факти, които са предмет на решение съгласно параграфи 4 или 6, трябва да съответства на тези решения.

Член 10 Действия при извънредна ситуация

1. В случай на неблагоприятно развитие, което може сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансовата система в Общността или на част от нея, Комисията, по своя собствена инициатива или в отговор на искане от Органа, от Съвета, или от ЕССР, може да приеме решение, отправено към Органа, в което се определя наличието на извънредна ситуация за целите на настоящия регламент.

2. Ако Комисията приемe решение съгласно параграф 1, Органът може да приемe отделни решения, изискващи от националните надзорни органи да предприемат необходимите действия в съответствие с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, за да отговорят на всякакви рискове, които може да застрашат правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансовата система или на част от нея, като гарантират, че финансовите институции и националните надзорни органи изпълнят изискванията, предвидени в това законодателство.

3. Без да се засягат правомощията на Комисията по член 226 от Договора, ако даден национален надзорен орган не спази посоченото в параграф 2 решение на Органа в предвидения в него срок, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, се прилагат пряко по отношение на финансовите институции, да приеме отделно решение, насочено към дадена финансова институция, в което да се изисква тя да предприеме необходимото действие за спазване на нейните задължения съгласно това законодателство, включително преустановяване на дейността.

4. Решения, приети съгласно параграф 3, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от националните надзорни органи.

Всякакво действие от страна на националните надзорни органи във връзка с факти, които са предмет на решение съгласно параграфи 2 или 3, трябва да съответства на тези решения.

Член 11 Уреждане на разногласия между националните надзорни органи

1. Без да се засягат правомощията, предвидени в член 9, ако даден национален надзорен орган не е съгласен с процедура или същността на действие или липса на такова от страна на друг национален надзорен орган в областите, в които съгласно законодателството по член 1, параграф 2 се изисква сътрудничество, координация или съвместно вземане на решение от страна на националните надзорни органи от повече от една държава-членка, Органът, по искане на един или повече от засегнатите национални надзорни органи, може да окаже помощ на органите да постигнат съгласие в съответствие с процедурите, предвидени в параграф 2.

2. Органът определя срок за помиряване между националните надзорни органи, като взема предвид съответните срокове, предвидени в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, както и сложността и спешния характер на въпроса.

3. Ако в края на помирителната фаза, засегнатите национални надзорни органи не са успели да постигнат съгласие, Органът може да вземе решение, изискващо от тях да предприемат конкретно действие или да се въздържат от всякакво действие, с цел въпросът да бъде разрешен в съответствие с правото на Общността.

4. Без да се засягат правомощията на Комисията по член 226 от Договора, ако даден национален надзорен орган не спази решението на Органа и по този начин не може да гарантира, че дадена финансова институция спазва изискванията, пряко приложими към нея по силата на посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, Органът може да приеме отделно решение, насочено към дадена финансова институция, с което се изисква тя да предприеме необходимото действие за спазване на нейните задължения съгласно правото на Общността, включително преустановяване на дейността.

Член 12 Колегиуми на надзорните органи

1. Органът допринася за насърчаване на ефективното и последователно функциониране на колегиумите на надзорните органи и за подобряване на съгласуваното прилагане на законодателството на Общността от всички колегиуми.

2. Органът участва като наблюдател в колегиумите на надзорните органи, както счете за необходимо. За тази цел, той се разглежда като „национален надзорен орган“ по смисъла на съответното законодателство и, по негово искане, получава цялата необходима информация, достъпна за всеки член на колегиума.

3. Органът, в сътрудничество с надзорните органи, представени в колегиума на надзорните органи, определя и събира от националните надзорни органи, според целесъобразността, цялата необходима информация, с цел да се улесни работата на тези колегиуми.

Той създава и управлява централизирана система, посредством която на националните надзорни органи в колегиумите на надзорните органи се предоставя достъп до тази информация.

Член 13 Делегиране на задачи и задължения

1. Националните надзорни органи могат при двустранно споразумение да делегират задачи и задължения на други национални надзорни органи.

2. Органът улеснява делегирането на задачи и задължения между националните надзорни органи, като определя задачите и задълженията, които могат да бъдат делегирани или изпълнявани съвместно, и като насърчава прилагането на най-добри практики.

3. Националните надзорни органи информират Органа относно споразуменията за делегиране, които смятат да сключат. Споразуменията влизат в сила най-рано един месец, след като Органът е информиран за тях.

В рамките на един месец, след като бъде информиран, Органът може да даде мнение по споразумението, което предстои да се сключи.

Органът публикува сключеното от националните надзорни органи споразумение за делегиране, по съответния начин, така че да се гарантира, че всички засегнати страни са подходящо информирани.

Член 14 Обща култура на надзор

1. Органът играе активна роля в изграждането на обща европейска култура на надзор и съгласувани надзорни практики и в осигуряването на еднакви процедури и последователни подходи в цялата Общност, като извършва поне следните дейности:

а) предоставя становища на националните надзорни органи;

б) насърчава ефективен двустранен и многостранен обмен на информация между националните надзорни органи, като съблюдава изцяло разпоредбите за поверителността и защитата на данни, предвидени в съответното законодателство на Общността;

в) допринася за разработването на общи и висококачествени стандарти за надзор, включително стандарти за отчетност;

г) преглежда прилагането на приетите от Комисията съответни технически стандарти, както и издадените от Органа насоки и препоръки и предлага изменения, когато е целесъобразно;

д) установява секторни и междусекторни програми за обучение, улеснява обмена на персонал и насърчава националните надзорни органи да използват по-интензивно схемите за командироване на персонал и други инструменти.

2. Органът може, ако е целесъобразно, да разработва нови практически инструменти и инструменти за сближаване, с цел насърчаване на общите надзорни подходи и практики.

Член 15 Сравнителен анализ на националните надзорни органи

1. Органът периодично извършва сравнителен анализ на някои или на всички дейности на националните надзорни органи, за да подобри допълнително съгласуваността на резултатите от работата по надзора. За тази цел Органът разработва методи, позволяващи обективна оценка и сравнение между разглежданите органи.

2. Сравнителният анализ включва, без да се ограничава само до това, оценка на:

а) адекватността на институционалните споразумения, ресурсите и експертните познания на състава на националния надзорен орган, като особено внимание се отделя на ефективното прилагане на посоченото в член 1, параграф 2 законодателство и на потенциала да се отговори на пазарното развитие;

б) достигнатата степен на сближаване в прилагането на правото на Общността и в надзорните практики, включително техническите стандарти, насоки и препоръки, приети съгласно членове 7 и 8, както и степента, до която чрез надзорните практики се постигат заложените в правото на Общността цели;

в) разработените от някои национални надзорни органи добри практики, които може да бъде полезно да бъдат възприети и от други национални надзорни органи.

3. Въз основа на сравнителния анализ Органът може да издаде препоръки към съответните национални надзорни органи.

Член 16 Координационни функции

Органът изпълнява обща координационна роля между националните надзори органи, включително в случай на неблагоприятно развитие, което евентуално би могло да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на финансовата система в Общността.

Органът насърчава координирания отговор на Общността, inter alia чрез:

(1) улесняване на обмена на информация между националните надзорни органи;

(2) определяне на обхвата и проверка на достоверността на информацията, която следва да бъде предоставена на съответните национални надзорни органи;

(3) без да се засяга член 11, действия като посредник по искане на националните надзорни органи или по своя собствена инициатива;

(4) навременно уведомяване на ЕССР за евентуални извънредни ситуации.

Член 17 Оценка на пазарното развитие

1. Органът наблюдава и оценява пазарното развитие в областта на своята компетенция и при необходимост информира Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари, ЕССР, Европейския парламент, Съвета и Комисията за съответните пруденциални тенденции на микроикономическо равнище, възможните рискове и слабите места.

По-специално Органът в сътрудничество с ЕССР инициира и координира оценка в цялата Общност на устойчивостта на финансовите институции по отношение на неблагоприятно пазарно развитие. За тази цел той разработва, а националните надзорни органи прилагат следното:

а) общи методики за оценка на ефекта от икономическите сценарии върху финансовите позиции на дадена институция;

б) общи подходи за комуникация на резултатите от тези оценки на устойчивостта на финансовите институции.

2. Без да се засягат задачите на ЕССР, предвидени в Регламент (ЕО) №……./….(ЕССР), Органът може поне веднъж годишно и по-често, ако се налага, да предоставя оценка на Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР относно тенденциите, възможните рискове и слабите места в областта на неговата компетенция.

Органът включва в тези оценки класификация на основните рискове и слаби места и при необходимост препоръчва превантивни или оздравителни действия.

3. Органът успява да отрази подходящо междусекторното развитие, рисковете и слабите места посредством тясно сътрудничество с Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Член 18 Международни отношения

Без да се засягат компетенциите на институциите на Общността, Органът може да установи контакти с надзорните органи от трети държави. Той може да сключи административни споразумения с международни организации и с администрациите на трети държави.

Органът оказва съдействие при изготвянето на решения по отношение на равностойността, които се отнасят до надзорните режими в трети държави, в съответствие с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство.

Член 19 Други задачи

1. Органът може, по искане на Европейския парламент, Съвета, Комисията или по своя собствена инициатива, да предоставя становища на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси, свързани с областта на неговата компетенция.

2. По отношение на пруденциалните оценки на сливания и придобивания, попадащи в обхвата на Директива 2007/44/ЕО, Органът може по своя собствена инициатива или по молба на някой от националните надзорни органи, да издаде или да публикува становище по пруденциалната оценка, която следва да се извърши от органите на дадена държава-членка. В тази връзка се прилага член 20.

Член 20 Събиране на информация

1. По искане на Органа националните надзорните органи и други публични органи на държавата-членка предоставят на Органа цялата информация, която му е необходима, за да изпълнява възложените му с настоящия регламент задължения.

Органът може също да изиска информацията да се предоставя периодично.

2. Ако информацията не е налична или националните надзорни органи и другите публични органи на държавите-членки не са предоставили навременен достъп до нея, Органът може да отправи обосновано искане пряко към съответните финансови институции и други страни. Той уведомява съответните национални надзорни органи за своето искане.

По искане на Органа националните надзорни органи и други публични органи на държавата-членка съдействат на Органа да получи цялата такава информация.

3. Органът може да използва поверителната информация, получена от националните надзорни органи и други публични органи или от финансовите институции и други страни, само за целите на изпълнение на задълженията, възложени му с настоящия регламент.

Член 21 Отношения с ЕССР

1. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване си сътрудничи с ЕССР.

2 Органът поддържа тясно сътрудничество с ЕССР. Той редовно предоставя на ЕССР актуализирана информация, необходима за изпълнение на неговите задачи. Всякакви данни, необходими за изпълнение на неговите задачи, които не са в обобщена форма или общ формат, се предоставят незабавно на ЕССР при обосновано искане, както се посочва в член 15 от Регламент (ЕО) №…/…[ЕССР].

3. Органът в съответствие с параграфи 4 и 5 осигурява правилните последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР, както се посочва в член 16 от Регламент (ЕО) №…./…[ЕССР].

4. При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към Органа, той незабавно свиква среща на Съвета на надзорните органи и оценява последствията от това предупреждение или препоръка за изпълнението на своите задачи.

Той решава посредством съответната процедура за вземане на решение какви действия да бъдат предприети в съответствие с възложените му по силата на настоящия регламент правомощия, с които да се отстранят отбелязаните в предупрежденията и препоръките проблеми.

Ако Органът не предприеме действие в отговор на препоръка, той излага пред ЕССР причините за това.

5. При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към националните надзорни органи, Органът при необходимост използва правомощията, възложени му по силата на настоящия регламент, за да осигури навременни последващи действия.

Ако националният надзорен орган, към който е отправена препоръката, реши да не я спази, той уведомява Съвета на надзорните органи и обсъжда с него причините за въздържането си от действие.

Националният надзорен орган взема надлежно под внимание мнението на Съвета на надзорните органи, когато уведомява ЕССР в съответствие с член [17] от Регламент (ЕО) №…./….[ЕССР]

6. При изпълнение на предвидените в настоящия регламент задачи, Органът отдава изключително значение на предупрежденията и препоръките на ЕССР.

Член 22 Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове

1. С цел провеждане на консултации със заинтересовани страни в области, свързани със задачите на Органа, се създава Група на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове.

2. Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове се състои от 30 членове, представляващи в равномерно съотношение застрахователните и презастрахователните дружества в Общността, както и професионалните пенсионни фондове, техните служители, потребителите и ползвателите на услуги в областта на застраховането, презастраховането и професионалното пенсионно осигуряване.

Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове заседава поне два пъти годишно.

3. Членовете на Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове се назначават от Съвета на надзорните органи на Органа, след предложение от съответните заинтересовани страни.

При вземане на решението Съветът на надзорните органи, доколкото е възможно, осигурява подходящо географско равновесие и представителство на участниците от цялата Общност.

Органът осигурява подходящо секретарско обслужване за Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове.

4. Мандатът на членовете на Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове е две години и половина, след което се провежда нова процедура за подбор.

Членовете могат да участват в два последователни мандата.

5. Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове може да представя становища и съвети на Органа по всеки въпрос, свързан с посочените в членове 7 и 8 задачи на Органа.

6. Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове приема свой процедурен правилник.

7. Органът оповестява публично становищата и съветите на Групата на участниците в застраховането, презастраховането и в професионалните пенсионни фондове, както и резултатите от консултациите.

Член 23 Предпазни клаузи

1. Органът гарантира, че никое от решенията, приети по силата на членове 10 или 11, не засяга по никакъв начин фискалните отговорности на държавите-членки.

2. Ако държава-членка смята, че решение, прието съгласно член 11, засяга нейните фискални задължения, в рамките на месец, след като Органът е нотифицирал националния надзорен орган за решението, тя може да уведоми Органа и Комисията, че националният надзорен орган няма да изпълни решението.

В тази нотификация държавата-членка обосновава причините за това и ясно показва начина, по който решението засяга фискалните ѝ отговорности.

В този случай действието на решението на Органа се преустановява.

В срок от един месец от нотификацията от страна на държавата-членка, Органът информира държавата-членка, дали поддържа решението си или го изменя или отменя.

Ако Органът поддържа решението си, в рамките на два месеца Съветът решава с квалифицирано мнозинство, както е определено в член 205 от Договора, дали решението на Органа да остане в сила или да бъде отменено.

Ако Съветът реши да подкрепи решението на Органа или ако не е взел решение в рамките на два месеца, преустановяването на изпълнението на това решение ще бъде незабавно прекратено.

3. Ако държава-членка смята, че решение, прието съгласно член 10, параграф 2, засяга нейните фискални задължения, тя може в рамките на три работни дни, след като Органът е нотифицирал националния надзорен орган за решението, да уведоми Органа, Комисията и Съвета, че националният надзорен орган няма да изпълнени решението.

В тази нотификация държавата-членка обосновава причините за това и ясно показва начина, по който решението засяга фискалните ѝ отговорности.

Съветът, решава с квалифицирано мнозинство, както е определено в член 205 от Договора, в рамките на десет работни дни, дали решението на Органа да остане в сила или да бъде отменено.

Ако Съветът не вземе решение в рамките на десет работни дни, се счита, че решението на Органа остава в сила.

Член 24 Процедури за вземане на решение

1. Преди вземането на решенията, предвидени в член 9, параграф 6, член 10, параграфи 2 и 3 и член 11, параграфи 3 и 4, Органът информира адресата за своето намерение да вземе решение, като определя срок, в който адресатът може да изрази своето виждане по въпроса, отчитайки неговия спешен характер.

2. Решенията на Органа съдържат мотивите, на които се основават.

3. Адресатите на решенията на Органа биват информирани относно правните мерки, с които разполагат по силата на настоящия регламент.

4. Ако Органът вземе решение съгласно член 10, параграфи 2 и 3, той периодично преразглежда това решение на подходящ интервал от време.

5. Решенията, които Органът взема съгласно членове 9, 10 и 11, се оповестяват публично и в тях се посочва съответният национален надзорен орган или финансова институция, излага се основното съдържание на решението, като се има предвид законния интерес на финансовите институции за защита на техните търговски тайни.

ГЛАВА ІІІ ОРГАНИЗАЦИЯ

Раздел 1 Съвет на надзорните органи

Член 25 Състав

1. Съветът на надзорните органи се състои от:

а) Председател, без право на глас;

б) ръководителя на съответните национални надзорни органи, отговарящи за надзора върху финансовите институции във всяка държава-членка; В случай че в държавата-членка има повече от един компетентен орган, органите постигат съгласие кой от ръководителите да бъде представител в Съвета на надзорните органи;

в) един представител на Комисията, без право на глас;

г) един представител на ЕССР, без право на глас;

е) по един представител на всеки от другите два европейски надзорни органа, без право на глас;

2. Всеки национален надзорен орган, и ако има повече от един национален надзорен орган — всички органи заедно, отговарят за номинирането на високопоставен заместник от техния орган или органи, който може да замести посочения в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорните органи, в случай че той е възпрепятстван да присъства на заседание.

3. Съветът на надзорните органи може да реши да допуска наблюдатели.

Изпълнителният директор може да участва в срещите на Съвета на надзорните органи, без право на глас.

Член 26 Вътрешни комитети и групи

1. Съветът на надзорните органи може да изгради вътрешни комитети или групи за конкретни задачи, възложени на Съвета на надзорните органи, и може да предвиди делегирането на някои ясно определени задачи и решения на вътрешните комитети или групи, на Управителния съвет или на Председателя.

2. За целите на член 11 Съветът на надзорните органи свиква група за улесняване на разрешаването на разногласия, в състава на която влизат Председателят и двама от членовете на съвета, които не са представители на националните надзорни органи, участващи в разногласията.

Съветът на надзорните органи приема решението съгласно член 11 по предложение на групата.

Член 27 Независимост

При изпълнението на възложените му с настоящия регламент задачи Председателят и членовете на Съвета на надзорните органи с право на глас действат независимо и обективно в интерес на Общността и нито търсят, нито приемат указания от институция или орган на Общността, от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен субект.

Член 28 Задачи

1. Съветът на надзорните органи дава насоки за работата на Органа и отговаря за вземането на решенията, посочени в глава ІІ.

2. Съветът на надзорните органи приема становища, препоръки и решения и издава съвети, както се посочва в глава ІІ.

3. Съветът на надзорните органи назначава Председателя.

4. Всяка година преди 30 септември, по предложение от Управителния съвет, Съветът на надзорните органи приема работната програма на Органа за следващата година и я предава за информация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Работната програма се приема, без това да противоречи на годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

5. Съветът на надзорните органи приема многогодишната работна програма на Органа и я предава за информация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

Многогодишната работна програма се приема, без това да противоречи на годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

6. Съветът на надзорните органи одобрява проектобюджета в съответствие с член 49.

7. Съветът на надзорните органи упражнява дисциплинарен контрол над Председателя и Изпълнителния директор и може да ги отстрани от длъжност по силата съответно на член 33, параграф 5 или член 36, параграф 5.

Член 29 Вземане на решения

1. Съветът на надзорните органи действа с квалифицирано мнозинство на своите членове, както е определено в член 205 от Договора, във връзка с дейностите, посочени в членове 7 и 8, и с всички мерки и решения, приемани по силата на глава VІ.

Всички други решения на Съвета на надзорните органи се вземат с обикновено мнозинство на неговите членове.

2. Заседанията на Съвета на надзорните органи се свикват от Председателя по негова инициатива или по искане на една трета от членовете и се ръководят от Председателя.

3. Съветът на надзорните органи приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

4. В процедурния правилник подробно се определят разпоредбите относно гласуването, включително, когато е целесъобразно, правилата за кворум. Членовете без право на глас и наблюдателите, с изключение на Председателя и Изпълнителния директор, не присъстват на обсъждания в рамките на Съвета на надзорните органи, свързани с отделни финансови институции, освен ако не е предвидено друго в член 61 или в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство.

Раздел 2 Управителен съвет

Член 30 Състав

1. Управителният съвет се състои от Председателя, представител на Комисията и четирима членове, избрани от Съвета на надзорните органи сред неговите членове.

Всеки член, освен Председателя, има заместник, който може да замести члена на Управителния съвет, ако той е възпрепятстван да присъства на заседание.

Мандатът на членовете, избрани от Съвета на надзорните органи, е две години и половина. Той може да бъде продължен еднократно.

2. Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите членове. Всеки член има право на един глас.

Изпълнителният директор участва в заседанията на Управителния съвет без право на глас.

Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

3. Заседанията на Управителния съвет се свикват от Председателя по негова инициатива или по искане на поне една трета от членовете и се ръководят от Председателя.

Управителният съвет заседава поне два пъти в годината на редовна сесия.

4. Членовете на Управителния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти при условията на процедурния правилник.

Член 31 Независимост

Членовете на Управителния съвет действат независимо и обективно в интерес на Общността, без да търсят, нито приемат указания от институции или органи на Общността, от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен субект.

Член 32 Задачи

1. Управителният съвет гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му в съответствие с настоящия регламент задачи.

2. Управителният съвет предлага годишната и многогодишната работна програма, която да бъде приета от Съвета на надзорните органи.

3. Управителният съвет упражнява бюджетните си правомощия в съответствие с членове 49 и 50.

4. Управителният съвет приема плана за политиката на Органа относно персонала, както и необходимите правоприлагащи мерки от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности съгласно член 54, параграф 2 (наричан по-долу „Правилника за длъжностните лица“).

5. Управителният съвет приема специалните разпоредби относно правото на достъп до документите на Органа в съответствие с член 58.

6. Управителният съвет, след консултация със Съвета на надзорните органи, приема годишния доклад за дейността на Органа, въз основа на проектодоклада, посочен в член 38, параграф 7, и най-късно до 15 юни го представя на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и на Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

7. Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

8. Управителният съвет назначава и отстранява от длъжност членовете на Апелативния съвет в съответствие с член 44, параграф 3 и член 44, параграф 5.

Раздел 3 Председател

Член 33 Назначаване и задачи

1. Органът се представлява от Председателя, който е независим специалист на пълно работно време.

Председателят отговаря за подготовката на работата на Съвета на надзорните органи и председателства заседанията на Съвета на надзорните органи и на Управителния борд.

2. Председателят се назначава от Съвета на надзорните органи, след открита процедура за подбор, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране.

Преди да бъде назначен, избраният от Съвета на надзорните органи кандидат се одобрява от Европейския парламент.

Съветът на надзорните органи избира също измежду своите членове заместник, който да изпълнява функциите на Председателя в негово отсъствие.

3. Мандатът на Председателя е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4. През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на Председателя, Съветът на надзорните органи оценява:

а) резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;

б) задълженията и изискванията към Органа за предстоящите години.

Съветът на надзорните органи, като взема предвид оценката, може да продължи мандата на Председателя, при условие че той бъде одобрен от Европейския парламент.

5. Председателят може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Съвета на надзорните органи и след одобрение от Европейския парламент.

Председателят не може да попречи на Съвета на надзорните органи да обсъжда въпроси, свързани с него, по-специално необходимостта от отстраняването му от длъжност, и няма да участва в свързаните с това обсъждания.

Член 34 Независимост

Без да се засяга ролята на Съвета на надзорните органи по отношение на задачите на Председателя, последният нито търси, нито приема указания от институции или органи на Общността, от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен субект.

Член 35 Доклад

1. Европейският парламент може да покани Председателя или неговия заместник, като напълно зачита неговата независимост, редовно да прави изказвания пред компетентната комисия и да отговаря на въпроси, поставени от членовете на същата комисия.

2. Европейският парламент може също да поиска от Председателя да представи доклад относно изпълнението на неговите задължения.

Раздел 4 Изпълнителен директор

Член 36 Назначаване

1. Органът се управлява от Изпълнителния директор, който е специалист на пълно работно време.

2. Изпълнителният директор се назначава от Съвета на надзорните органи след открита процедура за подбор, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране.

3. Мандатът на изпълнителния директор е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4. През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на Изпълнителния директор, Съветът на надзорните органи извършва оценка на работата му.

При оценката Съветът на надзорните органи разглежда по-специално:

а) резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;

б) задълженията и изискванията към Органа за предстоящите години.

Съветът на надзорните органи, като взема предвид оценката, може еднократно да поднови мандата на Изпълнителния директор.

5. Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Съвета на надзорните органи.

Член 37 Независимост

Без да се засягат съответните роли на Управителния съвет и на Съвета на надзорните органи във връзка със задачите на Изпълнителния директор, последният нито търси, нито приема указания от правителство, орган, организация или лице извън Органа.

Член 38 Задачи

1. Изпълнителният директор отговаря за управлението на Органа и подготвя работата на Управителния борд.

2. Изпълнителният директор отговаря за прилагането на годишната работна програма на Органа под ръководството на Съвета на надзорните органи и под контрола на Управителния съвет.

3. Изпълнителният директор предприема необходимите мерки, предимно приемането на вътрешни административни указания и публикуването на съобщения, за да гарантира функционирането на Органа в съответствие с настоящия регламент.

4. Изпълнителният директор подготвя многогодишната работна програма, както се посочва в член 32, параграф 2.

5. Всяка година в срок до 30 юни, Изпълнителният директор подготвя работната програма за следващата година, както се посочва в член 32, параграф 2.

6. Изпълнителният директор съставя предварителния проектобюджет на Органа в съответствие с член 49 и изпълнява бюджета на Органа в съответствие с член 50.

7. Всяка година Изпълнителният директор подготвя проект за годишен доклад, който съдържа част, посветена на регулаторните и надзорните дейности на Органа, и част относно финансовите и административните въпроси.

8. По отношение на персонала на Органа Изпълнителният директор упражнява правомощията, изложени в член 54, и управлява персонала.

ГЛАВА ІV ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (ЕСФН)

Раздел 1 Общи разпоредби

Член 39 Състав

1. Органът е част от ЕСФН, която функционира като мрежа от надзорни органи.

2. ЕСФН се състои от следното:

а) органите на държавите-членки, както е посочено в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) №…../…..[EБО] и член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) №……/…..[ЕОЦКП];

б) Органа

в) Европейския банков орган, създаден съгласно член 1 от Регламент (ЕО) №…../…..[EБО];

г) Европейския орган за ценни книжа и пазари, създаден съгласно член 1 от Регламент (ЕО) №…../…..[EОЦКП];

д) Съвместния комитет на европейските надзорни органи, предвиден в член 40;

е) Комисията, за целите на изпълнение на задачите, посочени в членове 7, 9 и 10.

3. Органът си сътрудничи редовно и тясно с Европейския банков орган и с Европейския орган за ценни книжа и пазари посредством Съвместния комитет на европейските надзорни органи, посочен в член 40, като осигурява междусекторната съгласуваност на работата и постига обща позиция в областта на надзора над финансовите конгломерати и по други междусекторни въпроси.

Раздел 2 Съвместен комитет на европейските надзорни органи

Член 40 Създаване

1. С настоящото се създава Съвместен комитет на европейските надзорни органи.

2. Съвместният комитет служи като форум, чрез който Органът си сътрудничи редовно и тясно и осигурява междусекторната съгласуваност с Европейския банков орган и с Европейския орган за ценни книжа и пазари.

3. Органът участва с подходящи ресурси в административната подкрепа за Съвместния комитет на европейските надзорни органи. Това включва персонал, административни, инфраструктурни и оперативни разходи.

Член 41 Състав

1. Съвместният комитет се състои от председател и председателите на Европейския банков орган и на Европейския орган за ценни книжа и пазари и, когато е целесъобразно, председателя на подкомитета, създаден съгласно член 43.

2. Изпълнителният директор, Комисията и ЕССР, както и подкомитетът, създаден съгласно член 43, ще бъдат поканени да присъстват на заседанията на Съвместния комитет на европейските надзорни органи в качеството на наблюдатели.

3. Председателстващият Съвместния комитет на европейските надзорни органи се назначава на годишна ротационна основа измежду председателите на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.

4. Съвместният комитет на европейските надзорни органи приема и публикува свой процедурен правилник. Правилата могат да предвиждат допълнителни участници в заседанията на Съвместния комитет.

Съвместният комитет на европейските надзорни органи заседава поне веднъж на всеки два месеца.

Член 42 Съвместни позиции и общи действия

В рамките на своите задачи по глава ІІ и по-специално във връзка с прилагането на Директива 2002/87/EО, когато е целесъобразно, Органът постига общи позиции с Европейския банков орган и с Европейския орган за ценните книжа и пазарите, в зависимост от случая.

Действия съгласно членове 7, 9, 10 или 11 от настоящия регламент във връзка с прилагането на Директива 2002/87/EО и на всяко друго законодателство, посочено в член 1, параграф 2, което също попада в областта на компетенция на Европейския банков орган или на Европейския орган за ценни книжа и пазари, се приемат едновременно от Органа, Европейския банков орган и от Европейския орган за ценни книжа и пазари, в зависимост от случая.

Член 43 Подкомитети

За целите на член 42 към Съвместния комитет на европейските надзорни органи се създава Подкомитет по финансовите конгломерати.

Подкомитетът се състои от лицата, посочени в член 41, параграф 1, и един високопоставен представител от действащия състав на съответния национален надзорен орган от всяка държава-членка.

Подкомитетът избира председател измежду членовете си, който е също и член на Съвместния комитет на европейските надзорни органи.

Съвместният комитет може да създаде други подкомитети.

Раздел 3 Апелативен съвет

Член 44 Състав

1. Апелативният съвет е съвместна структура на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценните книжа и пазарите.

2. Апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, които разполагат със съответните знания и опит, с изключение на настоящи служители на националните надзорни органи или на други национални или общностни институции, участващи в дейностите на Органа.

Апелативният съвет определя своя Председател.

Решенията на Апелативния съвет се приемат с мнозинство от поне четирима от неговите шест членове.

Апелативният съвет се свиква от Председателя, когато е необходимо.

3. Двама членове на Апелативния съвет и двама заместници се назначават от Управителния съвет на Органа от списък на подбрани кандидати, предложен от Комисията, след покана за изразяване на интерес, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз , и след консултации със Съвета на надзорните органи.

Останалите членове се назначават в съответствие с Регламент (ЕО) №…../…..[EБО] и Регламент (ЕО) №……/…..[EОЦКП].

4. Мандатът на членовете на Апелативния съвет е пет години. Той може да бъде еднократно подновен.

5. Член на Апелативния съвет, който е назначен от Управителния съвет на Органа, не може да бъде отстранен по време на мандата си, освен ако не е установено виновно извършване на сериозно нарушение, и Управителният съвет вземе решение за това след консултация със Съвета на надзорните органи.

6. Органът, Европейският банков орган и Европейският орган за ценни книжа и пазари осигуряват подходяща оперативна и секретарска подкрепа за Апелативния съвет.

Член 45 Независимост и обективност

1. Членовете на Апелативния съвет са независими при вземането на решенията си. Те не се обвързват с инструкции. Те не могат да извършват никакви други задължения в Органа, в неговия Управителен съвет или в неговия Съвет на надзорните органи.

2. Членовете на Апелативния съвет не могат да вземат участие в никакви производства по обжалване, ако имат какъвто и да е личен интерес или ако преди това са участвали като представители на една от страните в производството, или ако са участвали при вземането на решението, което се обжалва.

3. Ако на някое от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, или на всякакво друго основание, даден член на Апелативния съвет счете, че негов колега не може да участва в производство по обжалване, той съответно уведомява за това Апелативния съвет.

4. Всяка от страните в производството по обжалване може да направи искане за отвод на член на Апелативния съвет на всяко от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, или при съмнение за пристрастност.

Искането за отвод не може да се основава на националността на членовете, нито е допустимо, ако страната в производството по обжалване, въпреки че ѝ е било известно основание за искане на отвод, е предприела процесуални действия, различни от искане за отвод на член от състава на Апелативния съвет.

5. Апелативният съвет решава какво действие да бъде предприето в случаите, посочени в параграфи 1 и 2 без участието на съответния член.

За да се вземе такова решение, мястото на въпросния член се заема от неговия заместник в Апелативния съвет, освен ако последният не се намира в сходна ситуация. Ако случаят е такъв, Председателят посочва заместващо лице измежду наличните заместници.

6. Членовете на Апелативния съвет се ангажират да действат независимо в обществен интерес.

За целта те правят декларация за обвързване и декларация за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост.

Тези декларации се оповестяват публично и се правят писмено всяка година.

ГЛАВА V КОРИГИРАЩИ МЕРКИ

Член 46 Обжалване

1. Всяко физическо или юридическо лице, включително национални надзорни органи, може да обжалва решение на Органа по членове 9, 10 и 11, както и всяко друго решение, взето от Органа в съответствие с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, което е отправено до това лице, или решение, което, макар и под формата на адресирано към друго лице решение, го засяга пряко и лично.

2. Обжалването, заедно с изложението на основанията за него, се подават писмено в Органа в срок от два месеца от деня, в който засегнатото лице е уведомено за взетото решение или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението на Органа.

Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от два месеца след нейното подаване.

3. Жалба, подадена съгласно параграф 1, не спира изпълнението на решението.

Апелативният съвет обаче може да спре изпълнението на оспорваното решение, ако прецени, че обстоятелствата го налагат.

4. Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали тя е основателна. Той поканва толкова често, колкото е необходимо, страните по производството по обжалване да представят в определен срок коментари във връзка с издадени от самия него уведомления или със съобщения от други страни по процедурата по обжалване. Страните по производството по обжалване имат право на устни изказвания.

5. Апелативният съвет, по смисъла на настоящия член, може да упражнява всяко правомощие, което е в рамките на компетенцията на Органа, или може да предаде случая на компетентен орган на Органа. Последният е обвързан от решението на Апелативния съвет.

6. Апелативният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

7. Решенията на Апелативния съвет се обосновават и се оповестяват публично от Органа.

Член 47 Искове пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности

1. В съответствие с член 230 от Договора пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности може да бъде заведен иск за оспорване на решение на Апелативния съвет или на Органа, в случаите когато няма право на обжалване пред Апелативния съвет.

2. Ако Органът е задължен да предприеме действие и не изпълни задължението си, пред Първоинстанционния съд или Съда на Европейските общности може да бъде заведен иск за бездействие в съответствие с член 232 от Договора.

3 . От Органа се изисква да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Първоинстанционния съд или на Съда на Европейските общности.

ГЛАВА VІ ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 48 Бюджет на Органа

1. Приходите на Органа се състоят по-специално от:

а) задължителни вноски от националните публични органи, отговарящи за надзора на финансовите институции;

б) субсидия от Общността, включена в общия бюджет на Европейския съюз (раздел Комисия);

в) всякакви такси, платени на Органа в случаите, посочени в съответните инструменти на правото на Общността.

2. Разходите на Органа включват най-малко разходите за персонал, възнаграждения, както и административни, инфраструктурни и оперативни разноски.

3. Приходите и разходите са балансирани.

4. За всяка финансова година, която съответства на календарната година, се изготвя прогноза на всички приходи и разходи на Органа, която се представя в бюджета на Органа.

Член 49 Съставяне на бюджета

1. До 15 февруари всяка година Изпълнителният директор изготвя проект на прогноза на приходите и разходите за следващата финансова година и представя този предварителен проектобюджет на Управителния съвет заедно с щатното разписание. Всяка година въз основа на предварителния проект, разработен от Изпълнителния директор, Управителният съвет изготвя прогноза на приходите и разходите на Органа за следващата финансова година. Тази прогноза, която включва проект на щатно разписание, се предоставя от Управителния съвет на Комисията до 31 март. Преди приемането на прогнозата изготвеният от Изпълнителния директор проект се одобрява от Съвета на надзорните органи.

2. Комисията изпраща прогнозата на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу "бюджетен орган") заедно с предварителния проект за общ бюджет на Европейския съюз.

3. Въз основа на прогнозата Комисията включва в предварителния проект на общ бюджет на Европейския съюз предвижданията, които тя счита за необходими за щатното разписание и за размера на субсидиите, които ще се предоставят от общия бюджет на Европейския съюз в съответствие с член 272 от Договора.

4. Бюджетният орган приема проекта на щатно разписание на Органа. Бюджетният орган одобрява бюджетните кредити за субсидията, предназначена за Органа.

5. Бюджетът на Органа се приема от Управителния съвет. Той става окончателен, след последното одобрение на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост той съответно се коригира.

6. Управителният съвет незабавно нотифицира бюджетния орган за намерението си да осъществява какъвто и да е проект, който може да има значителни финансови последствия върху финансирането на неговия бюджет, и по-специално проекти, отнасящи се до собственост, като например вземането под наем или закупуването на сгради. Той информира Комисията за това. Когато клон на бюджетния орган възнамерява да предостави становище, той уведомява Органа за това свое намерение в срок от две седмици от получаването на информация за проекта. При липса на отговор Органът може да пристъпи към планираното действие.

Член 50 Изпълнение и контрол на бюджета

1. Изпълнителният директор действа като упълномощаващ служител и изпълнява бюджета на Органа.

2. В срок до 1 март след приключването на всяка финансова година, счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата междинни отчети, придружени от доклада за бюджетното и финансово управление за предходната финансова година. Счетоводителят на Органа също така изпраща отчета за бюджетното и финансово управление на членовете на Съвета на надзорните органи, на Европейския парламент и на Съвета до 31 март на следващата година.

След това счетоводителят на Комисията консолидира междинните отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета [40] (наричан по-долу „Финансов регламент“).

3. След получаване на забележките на Сметната палата относно междинните отчети на Органа в съответствие с разпоредбите на член 129 от Финансовия регламент, Изпълнителният директор, действащ на своя собствена отговорност, изготвя окончателните отчети на Органа и ги предава за становище на Управителния съвет.

4. Управителният съвет представя становище за окончателните финансови отчети на Органа.

5. До 1 юли след приключването на финансовата година Изпълнителният директор предава на членовете на Съвета на надзорните органи, на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата окончателните отчети, придружени от становището на Управителния съвет.

6. Окончателният отчет се публикува.

7. До 30 септември Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки. Той изпраща също копие от този отговор на Управителния съвет и на Комисията.

8. Изпълнителният директор предоставя на Европейския парламент по искане на последния и по начина, предвиден в член 146, параграф 3 от Финансовия регламент, цялата необходима информация за безпрепятственото прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност за съответната финансова година.

9. До 15 май на година N + 2 Европейският парламент, по препоръка на Съвета, решаващ с квалифицирано мнозинство, освобождава от отговорност Органа за изпълнението на бюджета за финансовата година N.

Член 51 Финансов правилник

Финансовите правила, приложими към Органа, се приемат от Управителния съвет след консултация с Комисията. Тези правила не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002[41] на Комисията, освен ако това не се налага поради специфичните оперативни нужди за функционирането на Органа и само след предварителното съгласие на Комисията.

Член 52 Мерки за борба с измамите

1. С цел борба с измамите, корупцията и с други незаконни дейности разпоредбите на Регламент № 1073/1999 се прилагат неограничено по отношение на Органа.

2. Органът се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) [42] и незабавно приема подходящите разпоредби, приложими по отношение на всички служители на Органа.

3. В решенията относно финансирането и в споразуменията, както и в произтичащите от тях инструменти за прилагане изрично се предвижда, че Сметната палата и ОЛАФ могат да извършват при необходимост проверки на място на бенефициерите на финансирането, отпускано от Органа, и на служителите, отговарящи за разпределението му.

ГЛАВА VII ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 53 Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага спрямо Органа и неговия персонал.

Член 54 Служители

1. Правилникът за длъжностните лица на Органа, Условията за работа на други служители на Европейските общности и правилата, приети съвместно от институциите на Европейската общност за целите на прилагане на условията, са в сила за Органа, включително за неговия Изпълнителен директор.

2. Управителният съвет, съгласувано с Комисията, приема необходимите правоприлагащи мерки в съответствие с предвиденото в член 110 от Правилника за длъжностните лица.

3. По отношение на своя персонал Органът упражнява правомощията, които са предоставени на назначаващия орган по силата на Правилника за длъжностните лица и на органа, упълномощен да сключва трудови договори по силата на Условията за работа на други служители на Европейските общности.

4. Управителният съвет приема разпоредби, позволяващи национални експерти от държавите-членки да се командироват на работа в Службата.

Член 55 Отговорност на Органа

1. В случай на извъндоговорна отговорност, Органът, в съответствие с общите принципи за правните системи на държавите-членки, обезщетява всяка вреда, причинена от него или от неговия персонал при изпълнението на техните задължения. Спорове относно обезщетяването на такива вреди са от компетентността на Съда на Европейските общности.

2. Личната финансова и дисциплинарна отговорност, която персоналът на Органа носи по отношение на Органа, се урежда от съответните разпоредби, приложими спрямо персонала на Органа.

Член 56 Задължение за професионална тайна

1. Изискванията за професионална тайна съгласно член 287 от Договора и съответните разпоредби в съответното общностно законодателство се прилагат по отношение на членовете на Съвета на надзорните органи и Управителния съвет, Изпълнителния директор и членовете на персонала на Органа, включително служители, временно командировани от държавите-членки, дори след като са преустановили изпълнението на техните задължения.

2. Без да се засягат случаите, предмет на наказателното право, всякаква поверителна информация, получена от посочените в параграф 1 лица при изпълнението на техните задълженията, не може да се разкрива на каквито и да е лица или органи, освен в обобщен формат или обща форма, която не позволява установяване на отделните финансови институции.

Освен това задължението съгласно параграф 1 и първа алинея на настоящия параграф не възпрепятства Органа и националните надзорни органи да използват информацията за привеждане в действие на законодателството, посочено в член 1, параграф 2, и по-специално във връзка с правни процедури за приемането на решения.

3. Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват Органа от обмен на информация с националните надзорни органи в съответствие с настоящия регламент и с друго общностно законодателство, приложимо по отношение на финансовите институции.

Тази информация подлежи на условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграфи 1 и 2. Органът предвижда в своите вътрешни процедурни правилници практическите разпоредби за изпълнението на правилата за поверителност, посочени в параграфи 1 и 2.

4. Органът прилага Решение 2001/844/EО, ЕОВС, Евратом на Комисията [43].

Член 57 Защита на данните

Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки, свързани с обработването от тях на лични данни съгласно Директива 95/46/EО или задълженията на Органа във връзка с обработването от него на лични данни съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 при изпълнение на неговите отговорности.

Член 58 Достъп до документи

1. По отношение на документи, държани от Органа, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001.

2. До 31 май 2011 г. Управителният съвет приема практически мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001.

3. Решенията, взети от Органа съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да подлежат на обжалване пред Омбудсмана или на производство пред Съда на Европейските общности, след обжалване пред Апелативния съвет, при целесъобразност, в съответствие с условията, предвидени съответно в членове 195 и 230 от Договора.

Член 59 Езиков режим

1. Разпоредбите на Регламент № 1 на Съвета [44] се прилагат по отношение на Органа.

2. Управителният съвет решава относно вътрешния езиков режим на Органа.

3. Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Органа, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз.

Член 60 Споразумение за седалището

Необходимите договорености относно установяването на Органа в държавата-членка, в която се намира седалището му, и относно съоръженията, които трябва да бъдат предоставени от тази държава-членка, както и специалните правила, приложими в тази държава-членка към Изпълнителния директор, членовете на Управителния съвет, персонала на Органа и членовете на техните семейства, се установяват в споразумение за седалището между Органа и държавата-членка, което ще бъде сключено след получаване на одобрение от Управителния съвет.

Държавата-членка осигурява възможно най-добрите условия за доброто функциониране на Органа, включително многоезиково училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.

Член 61 Участие на трети държави

Органът е отворен за участие в неговата работа на държави, които не са членове на Европейския съюз и които са сключили споразумения с Общността, съгласно които са приели и прилагат правото на Общността в областта от компетенцията на Органа, както се посочва в член 1, параграф 2.

Съгласно съответните разпоредби на тези споразумения, следва да бъдат постигнати договорености, определящи по-специално естеството, обхвата и процедурните аспекти на участието на тези държави в работата на Органа, включително разпоредби относно финансовите вноски и персонала. В тях може да се предвижда тези страни да бъдат представени в качеството на наблюдател в Съвета на надзорните органи, като се гарантира, че те не присъстват на обсъждания, свързани с отделни финансови институции, освен при наличието на пряк интерес.

ГЛАВА VІІІ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 62 Подготвителни действия

1. Комисията отговаря за административното създаване и първоначалната административна дейност на Органа, докато Органът придобие оперативната способност да изпълнява собствения си бюджет.

За тази цел до встъпването в длъжност на Изпълнителния директор след назначаването му от Съвета на надзорните органи в съответствие с член 36, Комисията може да назначи едно длъжностно лице, което временно да изпълнява функциите на изпълнителните директори.

2. Временно изпълняващият длъжността Изпълнителен директор може да разрешава всички плащания, извършвани с бюджетните кредити, предвидени в бюджета на Органа, след като тези плащания бъдат одобрени от Управителния съвет, и може да сключва договори, включително договори за наемане на персонал, след приемане на щатното разписание на Органа.

3. Параграфи 1 и 2 не засягат правомощията на Съвета на надзорните органи и на Управителния съвет.

Член 63 Преходни разпоредби относно персонала

1. Чрез дерогация от член 54, всички трудови договори, които са сключени от Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор или от неговия секретариат и са в сила към датата на прилагане на настоящия регламент, се изпълняват до датата на тяхното изтичане. Техният срок не може да бъде удължаван.

2. На всички служители с договори, посочени в параграф 1, се предлага възможност да сключат договори за временно наети служители по силата на член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на съответните степени, както е посочено в щатното разписание на Органа.

След влизането в сила на настоящия регламент органът, упълномощен да сключва договори, провежда вътрешна процедура за подбор, ограничена до служителите, които имат договор с Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор или с неговия секретариат, с цел да се провери компетентността, ефикасността и надеждността на лицата, които ще бъдат наети.

3 В зависимост от вида и нивото на изпълняваните функции, на одобрените кандидати се предлага договор за временно наети служители за срок, равен най-малко на оставащия срок по предходния договор.

4. Съответното национално законодателство, свързано с трудовите договори, и другите приложими правни инструменти продължават да се прилагат спрямо служителите с предходни договори, които предпочитат да не се кандидатират за временно наети служители или на които не са предложени договори за временно наети служители в съответствие с параграф 2.

Член 64 Изменения

С настоящото се изменя Решението №° … на Европейския парламент и на Съвета от […] година за създаване на програма на Общността за подкрепа на специфични дейности в областта на финансовите услуги, финансовото отчитане и одита, като се заличава Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор от списъка на бенефициерите, определен в раздел Б от приложението към въпросното решение.

Член 65 Отмяна

С настоящото се отменя Решение 2009/79/ЕО на Комисията за създаване на Комитет за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор.

Член 66 Оценка

1. В рамките на три години от определената в член 67, втора алинея дата и на всеки три години след това Комисията публикува общ доклад относно натрупания вследствие на дейността на Органа опит и процедурите, предвидени в настоящия регламент.

В този доклад също така се оценява напредъкът, постигнат към регулаторно и надзорно сближаване в областта на управлението и преодоляването на кризи в Общността. Тази оценка се основава на обстойни консултации, включително и с Групата на участниците в сектора на застраховането, презастраховането и професионалните пенсионни фондове.

2. Докладът и съответно всякакви съпътстващи предложения се препращат на Европейския парламент и на Съвета.

Член 67 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Той се прилага от 1 януари 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

Настоящият документ следва да придружава и допълва обяснителния меморандум. Във връзка с това при попълване на законодателната финансова обосновка, без да се нарушава нейната четливост, следва да се избягва повтаряне на информацията, която вече се съдържа в обяснителния меморандум. Преди да попълните този формуляр, моля направете справка с насоките, изготвени специално с цел предоставяне на указания и изясняване на елементи, посочени по-долу.

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

Регламент (ЕО) № xxx на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

2. РАМКА УД/БД

Съответна(и) област(и) на политика и свързана(и) с нея(тях) дейност(и):

Вътрешен пазар — Финансови пазари

3. БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ

3.1. Бюджетни редове (оперативни редове и свързани с тях редове за техническа и административна помощ (предишни В..А редове), включително съответните им наименования:

Трябва да бъдат създадени нови редове (имената и номерата са само ориентировъчни):

Бюджетен ред:

12 Вътрешен пазар

12.04 Финансови пазари

12.0403 Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

Бюджетни редове:

12.0403.01 ЕОЗППО — Субсидия по дялове 1 и 2 (разходи за персонал и административни разходи)

12.0403.02 ЕОЗППО — Субсидия по дял 3 (оперативни разходи)

3.2. Продължителност на дейността и на финансовото въздействие:

Неопределена

3.3. Бюджетни характеристики:

Бюджетен ред | Вид разход | Нов | Вноска от ЕАСТ | Вноски от страни кандидатки | Функция във финансовата перспектива |

1204010101 | Не задължителен | Дифер. [45] | ДА | ДА | НЕ | № 1a |

1204010102 | Не задължителен | Дифер. | ДА | ДА | НЕ | № 1a |

4. ОБОБЩЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА

4.1. Финансови средства

4.1.1. Обобщение на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) и бюджетните кредити за плащания (БКП)

в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Вид разходи | Раздел № | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Общо |

Оперативни разходи[46] |

Бюджетни кредити за поети задължения (БКПЗ) | 8.1. | а | 4, 235 | 5, 950 | 6, 799 | 16, 984 |

Бюджетни кредити за плащания (БКП) | б | 4, 235 | 5, 950 | 6, 799 | 16, 984 |

Административни разходи в рамките на референтната сума[47] |

Техническа и административна помощ (EБК) | 8.2.4. | в | -- | -- | -- | -- |

ОБЩА РЕФЕРЕНТНА СУМА |

Бюджетни кредити за поети задължения (БКПЗ) | a+в | 4, 235 | 5, 950 | 6, 799 | 16, 984 |

Бюджетни кредити за плащания | б+в | 4, 235 | 5, 950 | 6, 799 | 16, 984 |

Административни разходи, които не са включени в референтната сума[48] |

Човешки ресурси и свързаните с тях разходи (ЕБК) | 8.2.5. | г | -- | -- | -- | -- |

Административни разходи, без разходите за човешки ресурси и свързаните с тях разходи, които не са включени в референтната сума (ЕБК) | 8.2.6. | д | -- | -- | -- | -- |

Обща ориентировъчна стойност на интервенцията |

ОБЩО БКПЗ, включително разходи за човешки ресурси | а+в+г+д | 4, 235 | 5, 950 | 6, 799 | 16, 984 |

ОБЩО БКП, включително разходи за човешки ресурси | б+в+г+д | 4, 235 | 5, 950 | 6, 799 | 16, 984 |

Данни за съфинансирането

в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Съфинансиращ орган | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Общо |

Държави-членки (национални надзорни органи или министерства на финансите) | е | 6, 352 | 8, 925 | 10, 199 | 25, 476 |

Общо БКПЗ, включително съфинансиране | а + в + г + д + е | 10, 587 | 14, 874 | 16, 998 | 42, 459 |

4.1.2. Съвместимост с финансовото планиране

( Предложението е съвместимо със съществуващото финансово планиране.

× Предложението ще се нуждае от повторно планиране на съответните позиции във финансовата перспектива.

× Предложението може да изисква прилагане на разпоредбите на Междуинституционалното споразумение[49] (т.е. инструмент за гъвкавост или преразглеждане на финансовата перспектива).

4.1.3. Финансово въздействие върху приходите

× Предложението няма финансово отражение върху приходите.

4.2. Човешки ресурси, еквивалент на пълно работно време (включително длъжностни лица, временно нает и външен персонал) — вж. за повече информация точка 8.2.1.

Годишни потребности | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Година n + 3 | Година n + 4 | Година n + 5 и следващи |

Общо човешки ресурси | 2,4 | 2,4 | 2,4 |

5. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЦЕЛИ

5.1. Потребности, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

В краткосрочен план, създаване на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване като част от новата Европейска система за финансов надзор, която се състои от мрежа от европейски и национални надзорни органи и има за цел увеличаване на ефективността и ефикасността на структурата на финансовия надзор в ЕС. В дългосрочен план, ЕОЗППО следва да подобри координацията при надзора над сектора на застраховането и пенсионните фондове в ЕС и да допринесе за развитието на финансовия надзор на европейско равнище, за да се завърши изграждането на единния пазар на ЕС за финансови услуги.

5.2. Добавена стойност от участието на Общността и съгласуваност на предложението с други финансови инструменти, както и възможна синергия

Финансовата криза разкри редица значителни слабости в действащата към момента рамка за финансов надзор в ЕС. Бяха установени следните проблеми, които подчертават нуждата от участие на Общността:

- липсва механизъм, който да гарантира, че националните надзорни органи вземат възможно най-добрите решения в рамките на надзора на трансграничните институции;

- сътрудничеството и обменът на информация между националните надзорни органи са недостатъчни;

- всички технически подробности от областта на финансовото регулиране трябва да преминат през бавни и тромави процедури;

- съвместните действия на националните органи трябва да се съобразени с плетеницата от регулаторни и надзорни изисквания;

- на фона на паневропейското измерение на проблемите съществуват и могат да бъдат приложени единствено решения на национално ниво.

Функциониращите към момента комитети на надзорните органи в ЕС[50] имат ограничени правомощия за решаването на тези проблеми.

5.3. Цели, очаквани резултати и свързани с тях показатели на предложението в контекста на управлението по дейности (УД)

Установени бяха следните общи цели за Европейска система за финансов надзор, и по-специално за Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване:

1. Намиране на баланс между интересите на националните и чуждите надзорни органи, т.е. укрепване на процесите и практиките за оспорване на трансгранично равнище на решенията на националните надзорни органи.

2. Осигуряване на равнопоставеност на финансовите институции, извършващи дейност в различни държави-членки.

3. Подобряване в европейски мащаб на превенцията и управлението на кризи.

4. Подобряване на ефективността и на икономичността на надзора на наблюдаваните предприятия.

Установени бяха редица, произтичащи от общите, специфични цели за ЕСФН:

1. Всички настоящи задачи на функциониращите към момента комитети на надзорните органи в ЕС.

2. Разработване на технически стандарти за изготвяне на Единен правилник в ЕС.

3. Осигуряване на последователно прилагане на разпоредбите на ЕС и посредничество при уреждане на разногласия между националните надзорни органи.

4. Гарантиране на съгласуван процес на вземане на решения при извънредни обстоятелства.

5. Надзор върху определени институции с паневропейски обхват.

6. Осигуряване на обща култура на надзор.

В следващата таблица са представени специфичните цели на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, съчетани със съответните им показатели:

Цел | Предложен показател |

Разработване на технически стандарти за изготвяне на Единен правилник в ЕС | Брой приети технически стандарти спрямо тези, които е трябвало да бъдат разработени Брой стандарти, предложени от ЕОЗППО и отхвърлени от Комисията Брой приети необвързващи препоръки |

Осигуряване на последователно прилагане на разпоредбите на ЕС | Брой успешни посредничества при уреждането на разногласия без обвързващи споразумения Брой предупреждения за явно нарушаване на законодателството на Общността |

Осигуряване на обща култура на надзор: участие в колегиуми на надзорни органи | Брой колегиуми, в които участва ЕОЗППО Среден брой заседания за колегиум, на които са присъствали представители на ЕОЗППО |

Осигуряване на обща култура на надзор: други дейности | Брой часове обучение за надзорните органи Брой заети лица, участващи в обмен на служители/програми за командироване на експерти Брой проведени сравнителни анализи Брой констатирани затруднения, преодолени в процеса на сближаване Нови практически пособия и инструменти за насърчаване на сближаването |

Осъществяване на пряк надзор върху определени паневропейски институции | [понастоящем в сила единствено за Европейския орган за ценни книжа и пазари] |

Гарантиране на съгласуван процес на вземане на решения при извънредни обстоятелства | Ефективност при посредничеството за уреждане на спорове, вземането на решения и сътрудничеството в кризисни ситуации |

Осигуряване на обща култура на надзор: събиране и управление на информация, свързана с пруденциалния надзор на микроравнище | Напредък в разработването на централизирана база данни: пълнота и актуалност на информацията |

5.4. Метод на изпълнение (индикативен)

( Централизирано управление

( пряко от Комисията

( непряко, чрез делегиране на:

( изпълнителни агенции

× органи, създадени от Общностите, според посоченото в член 185 от Финансовия регламент

( национални органи от публичния сектор/органи с мисия за обществени услуги

( Поделено или децентрализирано управление

( с държави-членки

( с трети страни

( Съвместно управление с международни организации (да се посочи кои)

Забележки:

6. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

6.1. Система за мониторинг

В Регламента за създаване на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване се предвижда на всеки три години от действителното започване на работата на Органа да се извършва оценка на опита, придобит в резултат на неговото функциониране, и на процедурите, установени във въпросния регламент. Във връзка с това Комисията публикува общ доклад, в който ще се оценява напредъкът, постигнат в процеса на регулаторно и надзорно сближаване. Докладът и всякакви съпътстващи предложения се препращат на Европейския парламент и на Съвета.

6.2. Оценка

6.2.1. Оценка ex-ante

Във връзка с предложението за реформиране на системата за финансов надзор в ЕС бяха изготвени две оценки на въздействието:

1. Първата обща оценка на въздействието (SEC(2009) 715) придружаваше Съобщението „Европейски финансов надзор“ от 27 май (COM(2009) 252). Поместените в този доклад анализи доведоха до избора за създаване на Европейската система за финансов надзор, като най-добрият вариант за реформа на рамката за пруденциален надзор на микроравнище в ЕС.

2. Изготвена бе втора, по-подробна оценка на въздействието, придружаваща проектите на регламенти за създаване на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари. В тази оценка на въздействието бяха разгледани редица варианти за конкретни задачи и аспекти на управлението на новите органи. В нея бяха включени също така бюджетни разчети, които са използвани в настоящата законодателна финансова обосновка.

6.2.2. Мерки, взети след междинна/ex-post оценка (изводи въз основа на подобен опит в миналото)

Не се прилага.

6.2.3. Условия и честота на бъдещи оценки

Окончателният набор от показатели за оценка на резултатите от дейността на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване ще бъде определен от Комисията по време на изготвяне на първата планирана оценка. Окончателната оценка ще се формира както от количествените, така и от качествените доказателства, събрани при консултациите, включително приноса на специално формираната Група на участниците в сектора на застраховането и пенсионните фондове. Оценката ще се извършва повторно на всеки три години.

7. Мерки за борба с измамите

За целите на борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности спрямо Органа се прилагат без никакви ограничения разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

Органът се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и незабавно приема подходящите разпоредби, приложими по отношение на всички служители на Органа.

В решенията относно финансирането и в споразуменията, както и в произтичащите от тях инструменти за прилагане изрично се предвижда, че Сметната палата и ОЛАФ могат да извършват при необходимост проверки на място на бенефициерите на финансирането, отпускано от Органа, и на служителите, отговарящи за разпределението му.

8. ПОДРОБНОСТИ ЗА СРЕДСТВАТА

8.1. Цели на предложението с оглед на тяхната финансова стойност

За подробна разбивка на разходите на Органа вж. приложение 1, за основни допускания за финансовия модел — приложение 2, а за подробно щатното разписание — приложение 3.

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Година n + 3 | Година n + 4 | Година n + 5 |

Длъжностни лица или временно наети служители[52] (XX 01 01) | A*/AD | 1,2 | 1,2 | 1,2 | -- | -- | -- |

B*, C*/AST | 1,2 | 1,2 | 1,2 | -- | -- | -- |

Персонал, финансиран[53] по статия XX 01 02 | -- | -- | -- | -- | -- |

Друг персонал[54], финансиран по статия ХХ 01 04/05 | -- | -- | -- | -- | -- |

ОБЩО | 2,4 | 2,4 | 2,4 | -- | -- |

8.2.2. Описание на задачите, произтичащи от действието

- Оперативно управление на взаимоотношенията на Комисията с Органа (еквивалент на работно време на един AD служител в оперативен отдел)

- Финансово управление на субсидията от бюджета на Общността за Органа (еквивалент на работно време на един AST служител в оперативен отдел и на 20 % от работното време на един AST служител във финансов отдел)

- Мониторинг и одит (20 % от работното време на един AD служител към структурата на вътрешния одит на ГД „Вътрешен пазар и услуги“)

8.2.3. Източници на човешки ресурси (правно установени)

× Работни места, които трябва да бъдат преразпределени чрез използване на наличните ресурси в управляващата служба (вътрешно преразпределяне)

12 работни места бяха вече поискани в законодателната финансова обосновка, приложена към предложение за Решение на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на програма на Общността за подкрепа на специфични дейности в областта на финансовите услуги, финансовото отчитане и одита (COM(2009) 14 окончателен). Общо 8 от тези работни места ще бъдат преразпределени в ГД „Вътрешен пазар и услуги“ във връзка с работата с Европейските надзорни органи (на пълно или непълно работно време): 6 в оперативни отдели; 1 във финансовия отдел и 1 в структурата на вътрешния одит.

8.2.4. Други административни разходи, включени в референтната сума (ХХ 01 04/05 — Разходи за административно управление)

Неприложимо

8.2.5. Финансови разходи за човешки ресурси и свързани с тях разходи, които не са включени в референтната сума

в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Вид на човешките ресурси | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Година n + 3 | Година n + 4 | Година n + 5 и следващи |

Длъжностни лица и временно нает персонал (ХХ 01 01) | 0,293 | 0,293 | 0,293 | -- | -- | -- |

Персонал, финансиран по статия XX 01 02 (помощен персонал, външни национални експерти, договорно наети лица и т.н.) (посочете бюджетния ред) | 0 | 0 | 0 | -- | -- | -- |

Общо разходи за човешки ресурси и свързани с тях разходи (които НЕ СА включени в референтната сума) | 0,293 | 0,293 | 0,293 | -- | -- | -- |

Изчисление – Длъжностни лица и временно нает персонал |

2 длъжностни лица в оперативен отдел |

0,2 от работното време на едно длъжностно лице във финансов отдел |

0,2 от работното време на едно длъжностно лице в структурата на вътрешния одит към ГД „Вътрешен пазар и услуги“ 2,4 x 0,122 = 0,293 |

Изчисление – Персонал, финансиран по статия ХХ 01 02 |

Неприложимо |

8.2.6. Други административни разходи, които не са включени в референтната сума в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая) |

Година n | Година n+1 | Година n+2 | Година n + 3 | Година n + 4 | Година n + 5 и следващи | ОБЩО |

XX 01 02 11 01 – Командировки | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

XX 01 02 11 02 – Заседания и конференции | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

XX 01 02 11 03 – Комитети[55] | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

XX 01 02 11 04 – Изследвания и консултации | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

XX 01 02 11 05 – Информационни системи | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

2 Общо други разходи за управление (XX 01 02 11) | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

3 Други разходи от административно естество (да се конкретизират, включително бюджетен ред) | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

Общо административни разходи,без разходите за човешки ресурси и свързаните с тях разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | -- | -- | -- | -- | -- | -- | -- |

Калкулация - Други административни разходи, които не са включени в референтната сума |

Неприложимо |

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Проектобюджет на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

в хил. EUR

Ръководен състав /експерти: | 0 | 0 | 0 |

Временно нает персонал | 1 500 | 2 200 | 2 700 | 3 600 | 3 600 | 3 600 |

Командировани национални експерти | 1 500 | 2 200 | 2 700 | 3 500 | 3 500 | 3 500 |

Административен и друг обслужващ персонал: | 0 | 0 | 0 |

Временно нает персонал | 400 | 600 | 700 | 700 | 700 | 700 |

Договорно наети служители | 168 | 252 | 252 | 252 | 252 | 252 |

Добавки за служителите | 585 | 938 | 1 103 | 1 358 | 1 358 | 1 358 |

Обучение на персонала: общо | 24 | 37 | 44 | 54 | 54 | 54 |

Обучение на персонала: подобряване на надзорните умения | 135 | 198 | 243 | 320 | 320 | 320 |

Разходи за подбор на персонал | 48 | 53 | 26 | 41 | 0 | 0 |

Информационни и комуникационни технологии | 250 | 388 | 457 | 563 | 563 | 563 |

Движимо имущество и свързани разходи | 213 | 331 | 389 | 480 | 480 | 480 |

Текущи административни разходи | 166 | 257 | 303 | 373 | 373 | 373 |

Пощенски разходи /Телекомуникации | 70 | 109 | 128 | 158 | 158 | 158 |

Разходи за пътувания и заседания | 293 | 503 | 535 | 660 | 660 | 660 |

Обща култура на надзор: участие в колегиуми на надзорни органи | 40 | 40 | 40 | 40 | 40 | 40 |

Обща култура на надзор: обучение за националните надзорни органи и обмен на служители/програми за командироване | 500 | 1 000 | 1 333 | 1 500 | 1 500 | 1 500 |

Събиране на информация: разработване и поддръжка на централизирана европейска база данни | 3 000 | 3 000 | 3 000 | 3 000 | 3 000 | 3 000 |

Международни отношения: наблюдатели в международни надзорни комитети | 50 | 50 | 50 | 50 | 50 | 50 |

Международни отношения: сътрудничество с трети страни относно решения за равностойност | 60 | 60 | 60 | 60 | 60 | 60 |

Надзор върху паневропейски институции | 0 | 0 | 0 |

Управителен съвет | 26 | 26 | 26 | 26 | 26 | 26 |

Съвместен управителен комитет | 10 | 10 | 10 | 10 | 10 | 10 |

Апелативен съвет | 86 | 86 | 86 | 86 | 86 | 86 |

ОБЩО | 10 587 | 14 874 | 16 998 | 19 995 | 19 955 | 19 955 |

в т.ч. вноски на Общността | 4 235 | 5 950 | 6 799 | 7 998 | 7 982 | 7 982 |

в т.ч. вноски на държави-членки (национални надзорни органи или министерства на финансите) | 6 352 | 8 925 | 10 199 | 11 997 | 11 973 | 11 973 |

Източник: Оценки и изчисления на Комисията и на комитетите от ниво 3

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Прилагана методология и основни допускания за финансовия модел на органа

Разходите за установяването на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване бяха определени според три категории: разходи за персонал, инфраструктурни разходи и оперативни разходи, което съответства на общата счетоводна класификация на разходите в съществуващите регулаторни агенции на ЕС. Общите разходи за създаването на ЕОЗППО бяха оценени на около 10,587 млн. EUR през първата година на функциониране (2011 г.), достигайки след две години (2013 г.) 16,998 млн. EUR — вж. приложение 1.

Предлага се 40 % от разходите да бъдат финансирани от бюджета на Общността, а 60 % — от държавите-членки. Причините за това предложение са следните:

- добре балансираното и смесено финансиране представлява най-добрият начин да се гарантира, че органите действат (и това се възприема така) независимо от държавите-членки и от институциите на Общността. Ако определен източник на финансиране явно доминира, това би хвърлило сянка на съмнение върху достоверността на решенията, взети от органите, и следователно би подкопало доверието в новата рамка, предложена за запазване на финансовата стабилност;

- като се вземе предвид, че в тази нова рамка националните надзорни органи ще продължат да извършват голяма част от надзорните действия на место, се счита за целесъобразно това да бъде отразено чрез малко по-високата вноска на държавите-членки. По този начин ще се даде възможност за плавно изменение на настоящата ситуация, при която комитетите от ниво 3 са почти изцяло финансирани от държавите-членки;

- от основно значение е обаче да се гарантира, че съществена част от финансовите средства се предоставят от бюджета на Общността. На практика новите органи ще изпълняват задачи, насочени ясно към Общността като цяло: запазване на финансовата стабилност във вътрешния пазар, а също и устойчив ръст в ЕС. При това основните задачи и правомощия на органите са свързани с осигуряването на последователно, ефикасно и ефективно прилагане на правилата на Общността в сектора. Това оправдава финансиране от бюджета на Общността в размер на най-малко 40 % (тъй като повечето от тези институции обикновено са изцяло финансирани от бюджета на Общността). Освен това, съществуват съмнения дали всички държави-членки ще бъдат в състояние да се справят с рязкото увеличение на техните вноски, изискуеми съгласно новата рамка, която ще бъде далеч по-скъпа от съществуващите споразумения от ниво 3;

- необходимостта от финансиране от Общността е особено важна, за да се гарантира, че органите са напълно независими от държавите-членки. С избрания вариант се цели ограничаване, във възможно най-висока степен, на евентуалното вмешателство в техническата дейност на надзорните органи и свеждане до минимум на участието на Комисията в надзорните съвети (един член, нямащ право на глас) и управителните съвети (един член, имащ право на глас) на органите. В тази връзка, наличието на прекомерна зависимост от вноските на държавите-членки сериозно би застрашило достоверността на независимостта на органите. Значителната вноска на Общността е необходима, за да се компенсира ограничената роля, която е отредена на Комисията в структурите на органите, отговорни за вземане на решения;

- този подход е най-благоприятен за стабилността на финансирането, като се избягва прекомерна зависимост от един източник или от вноските на големите държави-членки, които биха могли да заплашат по-нататъшното функциониране на органите чрез прекратяването на своите финансови вноски. И накрая, този подход е също по-справедлив от пълното или значително по размери финансиране от страна на държавите-членки: националните надзорни органи използват редица модели за финансиране на национално ниво — някои чрез общото данъчно облагане, други чрез налози върху сектора. Ако Органът бъде финансиран предимно от държавите-членки, би се появил риск от появата на неравнопоставеност в ЕС.

Оценките на разходите за персонал са въз основа на допускането, че ЕОЗППО ще има за цел да удвои през първата година от функционирането си числеността на своя персонал спрямо тази на съществуващия комитет от ниво 3. Това приблизително означава увеличение от 20 на 40 служители. Предполага се също така, че през началния етап числеността на персонала ще се увеличи сравнително бързо. Органът ще наема средно по 15 нови служители на година. Той ще достигне „крайцерска скорост“ при около 90 служители.

Необходимостта от увеличаване на числеността на персонала отразява значителния брой нови задачи, които Органът ще трябва да изпълнява в допълнение към предходните си задължения. Тези нови задачи са подробно изложени в обяснителния меморандум, придружаващ предложения регламент. Те включват, но не се ограничават до разработване на нови технически стандарти в редица области на законодателството за финансовите услуги, осигуряване на последователното прилагане на разпоредбите на Общността, уреждане на разногласията между националните надзорни органи, участие в колегиуми на надзорните органи и улесняване на сравнителните анализи. Всяка от тези дейности ще изисква значителен нов ресурс. Подробната разбивка на предлаганата численост на персонала по различни категории е представена в приложение 3.

Друго допускане, прието с цел оценка на разходите за персонал, е, че правилникът за длъжностните лица на институциите на ЕС ще бъде прилаган във всички органи. Това е отразено — с някои изменения — в ставките на човек, използвани в дял 1 (за подробности вж. приложение 1). Влиянието на местоположението на комитетите от ниво 3 също бе взето предвид (чрез коефициентите на разходите за издръжка на живота).

Сумите от дял 2, свързани с разходите за инфраструктура, се основават на данните от съществуващите комитети от ниво 3. КЕЗППН предостави оценки на техните разходи в тази категория, основаващи се на екстраполация на техните действителни разходи, свързани с поддръжка на службите и администрацията в настоящото им местоположение. Като се вземе предвид, че Франкфурт като финансов център е сред най-скъпите места за бизнес в света, очакваните разходи естествено надхвърлят средните нива за регулаторните агенции на ЕС.

Оперативните разходи са индивидуални в зависимост от компетенциите и модела на управление на Европейските надзорни органи. По отношение на правомощията, разгледани бяха редица видове дейности на ЕСФН във връзка с генерирането на допълнителни оперативни разходи, освен общите разходи за персонал. Тези разходи беше възможно да бъдат отнесени към редица дейности, в т.ч. управление на Групата на участниците в сектора, разработване на европейската база данни в областта на надзора, участие в колегиумите на надзорните органи, организиране на обучения за надзорни органи на държавите-членки или осъществяване на проверки на място на пряко наблюдаваните дружества. Специфичните разходи за тези дейности много често представляват разходи за командировки и заседания, но могат да бъдат и съществени разходи за услуги, възложени на външен изпълнител, например за създаване и поддръжка на база данни или за организиране на обучения.

От друга страна се счита, че много от дейностите на ЕСФН не са свързани с допълнителни оперативни разходи и напълно се покриват от общите разходи за персонал. Тук спадат например разработването на технически стандарти, указания и препоръки, осигуряващи последователното прилагане на правото на Общността, или сътрудничеството в кризисни ситуации.

По отношение на управлението, оперативните разходи ще произтичат от дейностите на различните органи, целящи осигуряване на доброто функциониране на Европейската система за финансов надзор като цяло, и конкретно на самите органи: Съвет на надзорните органи, Управителен съвет, Съвместен управителен комитет и Апелативен съвет.

Методите на изчисляване на бюджета на ЕОЗППО са представени в таблица 1.

Таблица 1. Проектобюджет на ЕОЗППО през първата година на функциониране (2011 г.)

в хил. EUR

Дял 1 — разходи за персонал | 4 694 |

Общ брой на служителите: | 40 | Средни годишни разходи на човек (въз основа на насоките на ГД „Бюджет“ и консултация с 3L3) |

Коефициент на разходите за издръжка на живота | Франкфурт | 1,0 |

Управление | 2 | 167,0 | 334 |

Ръководен състав /експерти: | 0 |

Временно нает персонал | 15 | 100,0 | 1 500 |

Командировани национални експерти | 15 | 100,0 | 1 500 |

Административен и друг обслужващ персонал: | 0 |

Временно нает персонал | 4 | 100,0 | 400 |

Договорно наети служители | 4 | 42,0 | 168 |

Добавки за служителите | 15 % от общите разходи за персонал | 620 |

Обучение на персонала: общо | Средна сума на човек (данни КОМ) | 0,6 | 24 |

Обучение на персонала: подобряване на надзорните умения | Консултация с 3L3 | 4,5 | 135 |

Разходи за подбор на персонал | Средно по трима кандидати, интервюирани за една позиция | 0,8 | 48 |

Дял 2 — Разходи за сгради, оборудване и администрация | 1 822 |

Наемане на сгради и свързаните с това разходи | Данни и оценки на КЕЗППН | 828 |

Информационни и комуникационни технологии | Данни и оценки на КЕЗППН | 250 |

Движимо имущество и свързани разходи | Данни и оценки на КЕЗППН | 213 |

Текущи административни разходи | Данни и оценки на КЕЗППН | 166 |

Пощенски разходи /Телекомуникации | Данни и оценки на КЕЗППН | 70 |

Разходи за пътувания и заседания | Данни и оценки на КЕЗППН | 293 |

Дял 3 — Оперативни разходи | - | 4 071 |

Правомощия | Дейност | Допускания | Общо разходи |

Провеждане на консултации | Групата на участниците във финансовия сектор | Една ГУФС за всеки ЕНО. 30 члена заседават 4 пъти на година. Годишно възнаграждение от 6000 EUR на човек. На представителите на сектора ще бъдат възстановени пътните разходи, без те да получават възнаграждение. | 216 |

Обща култура на надзор | Участие в колегиуми на надзорни органи | Около 25 колегиуми в сектора. Участие в едно двудневно заседание на година, средно по един представител на ЕОЗППО на заседание. | 40 |

Обща култура на надзор | Съвместно обучение за надзорни органи и обмен на служители/програми за командироване | Въз основа на сумата, предвидена под формата на безвъзмездни средства за дейност за комитетите от ниво 3 между 2010 г. и 2015 г. | 500 |

Събиране на информация | Разработване и поддръжка на централизирана европейска база данни | Оценка на КЕБН | 3 000 |

Международни отношения | Връзки с органи на трети страни и други международни органи, например с цел консултация за еквивалентност | 11 командировки извън ЕС на година за 2 души. | 110 |

Надзор върху паневропейски институции | Проверки на място | 0 |

Управление | Дейност | Допускания | Общо разходи |

Съвет на надзорните органи | Вземане на решения | На 26 члена ще бъдат възстановени разходи — 4 заседания на година. | 83 |

Управителен съвет | Управление | 6 члена, включително 4 представители на националните надзорни органи. Едно заседание месечно, при възможност непосредствено след заседанията на Съвета на надзорните органи. | 26 |

Съвместен управителен комитет | Междусекторно сътрудничество | Периодични заседания за председателите на всеки ЕНО. | 10 |

Апелативен съвет | Обжалване | 6 члена, евентуално 8 заседания на година и годишно възнаграждение от 8000 EUR на човек. | 86 |

ОБЩО | 10 587 |

Източник: Оценки и изчисления на Комисията и на комитетите от ниво 3

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Щатно разписание (предварително)

Функционална група и степен | Длъжности (временни) |

2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | 2014 г. |

AD 16 |

AD 15 | 1 | 1 |

AD 14 | 1 | 1 |

AD 13 | 1 | 1 |

AD 12 | 2 | 5 |

AD 11 | 6 | 15 |

AD 10 | 10 | 25 |

AD 9 | 6 | 15 |

AD 8 | 3 | 7 |

AD 7 | 2 | 7 |

AD 6 |

AD 5 |

AD общо | 32 | 50 | 60 | 77 |

AST 11 |

AST 10 | 1 | 1 |

AST 9 | 2 | 2 |

AST 8 | 3 | 5 |

AST 7 | 2 | 5 |

AST 6 |

AST 5 |

AST 4 |

AST 3 |

AST 2 |

AST 1 |

AST общо | 8 | 12 | 13 | 13 |

Общо | 40 | 62 | 73 | 90 |

Източник: Комисия

[1] Това са Комитета на европейските банкови надзорници (КЕБН), Комитет за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор (КЕЗППН) и Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК).

[2] Следва да се отбележи, че в настоящия обяснителен меморандум основно внимание се отделя на предложенията за изграждане на Европейска система за финансов надзор, като за целта съществуващите европейски надзорни комитети бъдат преобразувани в европейски надзорни органи. Предложението за създаване на ЕССР се обсъжда в отделен меморандум.

[3] Вж. СЕО, C-217/04, точка 44.

[4] За допълнителна информация относно механизма за решаване на спорове вж. придружаващия работен документ на службите.

[5] Компетенциите по решаването на спора не засягат член 8, който разглежда случаите на неспазване на правото на Общността от страна на компетентния национален надзорен орган.

[6] OВ C […], […], стр.[…]

[7] OВ C […], […], стр.[…]

[8] OВ C […], […], стр.[…]

[9] OВ C […], […], стр.[…]

[10] COM(2009) 114.

[11] COM(2009) 252.

[12] ОВ L 24, 29.1.2009 г., стр. 23.

[13] ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 28.

[14] ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 18.

[15] т. 44 — Все още непубликуван.

[16] Моля, обърнете внимание, че директиви 64/225/ЕИО, 73/239/ЕИО, 73/240/ЕИО, 76/580/ЕИО, 78/473/ЕИО, 84/641/ЕИО, 87/344/ЕИО, 88/357/ЕИО, 1992/49/ЕИО, 1998/78/ЕО, 2001/17/ЕО, 2002/83/ЕО и 2005/68/ЕО са част от „Платежоспособност ІІ“ — преработен текст (Изменено предложение на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност — преработен текст), (COM(2008) 119 – C6-0231/2007 – 2007/0143(COD)), т.е. ще бъдат отменени от 1 ноември 2012 г.

[17] ОВ 56, 4.4.1964 г., стр. 878.

[18] ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3

[19] ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 20

[20] ОВ L 189, 13.7.1976 г., стр. 13

[21] ОВ L 151, 7.6.1978 г., стр. 25

[22] ОВ L 339, 27.12.1984 г., стр. 21

[23] ОВ L 185, 4.7.1987 г., стр. 77

[24] ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1

[25] ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1

[26] ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 1

[27] ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 28

[28] ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1

[29] ОВ L 9, 15.1.2003 г., стр. 3

[30] ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10

[31] ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1

[32] ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15

[33] ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16.

[34] ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

[35] ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.

[36] ОВ L 56, 4.3.1968 г. стр. 1.

[37] ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[38] ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[39] ОВ L 145, 31.05.2001 г., стр. 43.

[40] OВ L 248, 16.9.2002, стр. 1.

[41] ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72

[42] ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15

[43] ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.

[44] ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385/58.

[45] Диференцирани (многогодишни) бюджетни кредити

[46] Разходи, които не попадат в глава 12 01 от съответния дял 12 .

[47] Разходи, попадащи в статия 12 01 04 от дял 12.

[48] Разходи към глава 12 01, различни от статия 12 01 04 или 12 01 05.

[49] Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[50] Комитет на европейските банкови надзорници, Комитет за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор и Европейски комитет на регулаторите на ценни книжа.

[51] Както е описана съгласно раздел 5.3.

[52] Разходите за който НЕ СА включени в референтната сума

[53] Разходите за който НЕ СА включени в референтната сума

[54] Разходите за който са включени в референтната сума

[55] Да се конкретизират видът комитет и групата, към която той принадлежи.