52009PC0338

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 8.7.2009

COM(2009) 338 окончателен

2009/0101 (CNS)

Предложение за

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство

{SEC(2009) 915} {SEC(2009) 916}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Въведение

1. С настоящото предложение за рамково решение на Съвета се цели определянето на общи минимални стандарти относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство в Европейския съюз. Предложението е замислено като първа стъпка от серия мерки, предназначени да заменят предложението на Комисията от 2004 г. за рамково решение на Съвета относно някои процесуални права в наказателните производства на територията на Европейския съюз (COM (2004) 328 от 28.4.2004 г.), което бе оттеглено след съответното уведомление от страна на Съвета и Европейския парламент. Не бе постигнато споразумение за това предложение, въпреки тригодишните обсъждания в работната група на Съвета, и на практика то бе изоставено през юни 2007 г. след безрезултатно обсъждане в Съвета по правосъдие. Възприемането на подход „стъпка по стъпка“ се счита в момента за приемлив начин на работа; той също така постепенно ще спомогне за изграждането на увереност и ще способства за повишаването на взаимното доверие. По тази причина това предложение следва да се счита за част от всеобхватен пакет от законодателни мерки, чиято цел е да осигури минимален набор от процесуални права в наказателното производство в Европейския съюз. Освен правото на безплатен устен и писмен превод, правата, обхванати от предложението от 2004 г., бяха правото на правни съвети, правото на информация за правата (декларация за правата), правото на уязвими обвиняеми да им бъде обърнато специално внимание, правото на комуникация с консулските служби и правото на комуникация със семейството. За настоящото предложение Комисията реши да насочи вниманието си към правото на устен и писмен превод, тъй като то бе най-малко оспорваното право по време на обсъжданията на предложението от 2004 г. и тя разполагаше с информация и изследвания във връзка с това право.

2. Настоящото предложение има за цел да подобри правата на заподозрените, които не разбират и не говорят езика на производството. Наличието на общи минимални стандарти по отношение на тези права би улеснило прилагането на принципа на взаимно признаване.

3. Що се отнася до правното основание, предложението се основава на член 31, параграф 1 от Договора за Европейския съюз. В член 31, параграф 1, буква в) се предвижда, че ЕС може да разработи „общо действие“, за да гарантира съвместимост на правилата, в случаите когато това е необходимо за подобряване на сътрудничеството. За целите на съдебното сътрудничество, и по-специално за взаимното признаване, е необходимо да има взаимно доверие. За подобряването на взаимното доверие и в резултат на това на сътрудничеството, е необходима известна степен на съвместимост.

4. Правото на устен и писмен превод, което произтича от Европейската конвенция за правата на човека (EКПЧ), е основно право за човека, на когото са повдигнати обвинения и който не разбира езика на наказателното производство, за да може заподозреният да разбере както обвиненията срещу него, така и процеса. Заподозреният трябва да е в позицията да разбира в какво е обвинен. Основните процесуални документи трябва да бъдат преведени. В съответствие с ЕКПЧ, устният и писменият превод трябва да бъдат осигурени безплатно.

5. Оценка на въздействието

Предложението бе предмет на оценка на въздействието, която се съдържа в документ SEC(2009) 915. Комисията за оценка на въздействието извърши преглед на оценката на въздействието и впоследствие я одобри на 27 май 2009 г. Препоръките на Комисията за оценката и начина, по който те бяха взети предвид, могат да бъдат открити в точка 25 от Оценката на въздействието (http://ec.europa.eu/governance/impact/practice_en.htm). Представените варианти са следните:

a) Запазването на съществуващото положение би довело до липса на действие от страна на ЕС. Предполага се, че сегашното положение, при което от държавите-членки се очаква да спазват задълженията по ЕКПЧ, ще се запази такова, каквото е в момента, с възможния дисбаланс между обвинението и обвиняемия, който до момента възпрепятства взаимното признаване. Това би имало незначителни икономически последствия.

б) Незаконодателните мерки като препоръки биха насърчили обмена между държавите-членки и биха спомогнали за определянето на най-добри практики. Този вариант би довел до по-добро разбиране на стандартите на ЕКПЧ посредством разпространяването и препоръчването на практики, които допринасят за съответствието, но не би довел до по-нататъшно сближаване на правните стандарти.

в) Нов инструмент, обхващащ всички права в рамките на предложението от 2004 г. Прилагането му от държавите-членки, наблюдението му от страна на Комисията и крайната правна защита от Съда на Европейските общности (СЕО) биха спомогнали за преодоляване на различията в осигуряването на съответствие с ЕКПЧ и биха насърчили взаимното доверие. Икономическото отражение би било двупосочно, от една страна разходите за създаване на съответните служби, които да гарантират зачитането на правата, и от друга страна, печалбата от намаляване на разходите за обжалване.

г) Първата стъпка би била мярка, ограничена до трансграничните дела. Тя би трябвало да бъде внимателно обмислена, така че всякакъв евентуален проблем, свързан с дискриминация между категориите заподозрени — въвлечените в трансгранично производство и въвлечените в национално производство, да бъде третиран по подходящ начин. Подобно на предходния вариант икономическото отражение би било двупосочно, от една страна разходите за създаване на съответните служби, които да гарантират зачитането на правата, и от друга страна, печалбата от намаляване на разходите за обжалване, но в по-малка степен от горния случай, тъй като тази мярка е с по-малък обхват.

д) Предпочитаният вариант е подход „стъпка по стъпка“, започващ с мерки за достъп до устен и писмен превод, включващ ново рамково решение, с което от държавите-членки се изисква да осигурят минимални стандарти само по отношение на достъпа до устен и писмен превод. Икономическото въздействие би било двупосочно, от една страна разходите за създаване на съответните служби, които да гарантират спазването на правата, и от друга, печалбата от намаляване на разходите за обжалване.

Оценката на въздействието посочи комбинацията между варианти б) и д) като предпочитан подход, който максимално засилва полезните взаимодействия на законодателното и незаконодателното действие. Следователно настоящото рамково решение трябва да бъде последвано от документ с най-добри практики.

История на досието

6. Член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи, че Съюзът зачита основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и произтичащи от общите за държавите-членки конституционни традиции. Освен това, през декември 2000 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията подписаха съвместно и провъзгласиха тържествено Хартата на основните права на Европейския съюз.

7. В заключенията на председателството на Европейския съвет в Тампере[1] се посочва, че взаимното признаване следва да се превърне в основа на съдебното сътрудничество, но се изтъква, че взаимното признаване „...и необходимото сближаване на законодателството биха улеснили […] съдебната защита на индивидуалните права“[2].

8. В съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 26 юли 2000 г. относно взаимното признаване на окончателните решения по наказателни дела[3] се посочва, че „трябва да се гарантира, че третирането на заподозрените и правата на защита не само не биха били засегнати от прилагането на принципа [на взаимно признаване], но че гаранциите биха се подобрили посредством този процес“.

9. Това бе възприето в програмата от мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на решенията по наказателни дела[4] („Програма от мерки“), приета от Съвета и Комисията. В нея се посочва, че „взаимното признаване зависи в голяма степен от няколко на брой параметри, които определят неговата ефективност“.

10. Тези параметри включват механизми за гарантиране на правата на заподозрените (параметър 3) и определянето на общи минимални стандарти, необходими за улесняване на прилагането на принципа на взаимно признаване (параметър 4). Настоящото предложение за рамково решение представлява израз на заявената цел за подобряване на защитата на индивидуалните права.

Правото на писмен и устен превод, определено съгласно ЕКПЧ

11. В член 5 от ЕКПЧ — Право на свобода и сигурност — се посочва, че:

„1) Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона: (…)

е)законен арест или лишаване от свобода на лице с цел …екстрадиция.

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.“

(…)

4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

В член 6 — Право на справедлив съдебен процес — се посочва, че:

„3. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност следните права:

a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;

(…)

д) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.“

Тези права са отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз в член 6 и членове 47—50 от нея.

12. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови относно член 6 от ЕКПЧ, че обвиняемият има право на безплатен устен превод, дори в случай на обвинителна присъда, че има право да получи документите, в които се формулира обвинението, на език, който разбира, че устният превод трябва да бъде достатъчен, за да позволи на обвиняемия да разбере производството и че устният преводач трябва да бъде компетентен. Че обвиняемият има право на безплатен устен превод, дори когато неговата присъда е осъдителна, е постановено в Luedicke, Belkacem и Koç срещу Германия [5]. В решението по делото Kamasinski срещу Австрия[6] бе постановено, че осигуреният устен превод трябва да е с достатъчно висок стандарт, за да позволи на обвиняемия да се запознае с обвиненията срещу него и да се защитава. Правото се отнася до документалния материал и досъдебното производство. ЕСПЧ постанови, че стандартът за устен превод трябва да бъде „адекватен“, и че подробностите за обвинението трябва да бъдат представени на лицето на език, който то разбира ( Brozicek срещу Италия[7]) . Съдебните органи са тези, които трябва да докажат, че обвиняемият говори достатъчно добре езика на съда, а не обвиняемият да доказва, че това не е така[8]. Устният преводач трябва да бъде компетентен, а съдията трябва да гарантира справедливостта на съдопроизводството ( Cuscani срещу Обединеното кралство[9]) .

Специфични разпоредби

13. Предложението за проект на рамково решение определя основни задължения и се опира на ЕКПЧ и на съдебната практика на ЕСПЧ. Форумът за обсъждане на многоезичието и обучението на устни преводачи[10] представи доклад с препоръки за качеството на устния и писмения превод. Tози доклад бе резултатът от срещи на Форума за обсъждане, свикан през 2008 г. от генерална дирекция „Устни преводи“ на Комисията, за да се определи дали е необходимо действие и ако е необходимо какво действие би могло да бъде предприето. Форумът стигна до заключението, че съществува такава необходимост и направи препоръки относно начина за по-добро осигуряване на компетентни и квалифицирани устни преводачи в наказателното производство. Препоръките включваха наличието на учебна програма за устен превод в областта на правото и система за акредитация, сертификация и регистрация на устни преводачи в областта на правото.

Член 1 — Приложно поле

14. Приложното поле обхваща всички лица, заподозрени в извършването на престъпление, до произнасянето на окончателната присъда (включително всяко обжалване). Тук терминът „заподозрян“ е използван, за да обхване такива лица. Това е самостоятелен термин, независим от определението на такива лица в националното производство.

15. Тъй като от съдебната практика на ЕСПЧ стана ясно, че лицата, разпитвани във връзка с обвинения, независимо дали срещу тях има или няма официално обвинение, трябва да бъдат обхванати от член 6 от ЕКПЧ, лицата арестувани или задържани във връзка с наказателно обвинение също попадат в обхвата на тази разпоредба. Тези права започват да се прилагат от момента, в който лицето е уведомено, че то е заподозряно в извършването на престъпление (напр. в момента на ареста или когато заподозряното лице вече няма право да напусне предварителния арест).

В този член се изяснява, че предложението се отнася и за случаи на европейската заповед за арест. Обхващането на случаите на европейска заповед за арест е важен момент, тъй като рамковото решение относно европейската заповед за арест разглежда тези права единствено в общи линии. В това отношение предложението доразвива член 5 от ЕКПЧ.

Член 2 — Право на устен превод

16. В този член се посочва основният принцип, че по време на фазата на разследване и на съдебната фаза на производството, т.е. по време на разпита в полицията, съдебния процес и всички предхождащи го заседания или обжалвания следва да бъде осигурен устен превод. Обхватът на това право се разширява и до правния съвет, предоставен на заподозрения, ако неговият адвокат говори език, който той не разбира.

Член 3 — Право на писмен превод на основните документи

17. Заподозреният има право на писмен превод на основните документи, за да се гарантира справедливостта на производството. В делото Kamasinski срещу Австрия[11] , ЕСПЧ постанови, че правото на устен превод се прилага по отношение на „документални материали“ и че обвиняемият трябва да е достатъчно запознат с обвиненията срещу него, за да може да се защитава[12]. Следователно основните документи за наказателното производство трябва да включват обвинителния лист или обвинителния акт и всеки документален материал, свързан с това дело, като показанията на основните свидетели, който е необходим, за да разбере лицето „в подробности характера и причината за обвиненията срещу него“ в съответствие с член 6, параграф 3, буква a) от ЕКПЧ. Писмен превод трябва да бъде осигурен и на всяка заповед за задържане или заповед за лишаване на лицето от свобода и на съдебното решение, което е необходимост, за да може лицето да упражни правото си на обжалване (член 2 от Протокол 7 към ЕКПЧ).

Що се отнася до производството за изпълнение на европейска заповед за арест, европейската заповед за арест трябва да бъде преведена.

Член 4 — Поемане на разходите за устния и писмения превод от държавите-членки

18. С този член се предвижда разходите за устния и писмения превод да бъдат поети от държавата-членка. Че обвиняемият има право на безплатен устен превод, дори при осъдителна присъда е постановено в Luedicke, Belkacem и Koç срещу Германия [13].

Член 5 — Качество на устния и писмения превод

19. С този член се определя основното изискване за гарантиране на качеството на устния и писмения превод. Препоръки в това отношение могат да бъдат открити в доклада на Форума за обсъждане на многоезичието и обучението на устни преводачи[14].

Член 6 — Клауза за запазване равнището на защита

20. Целта на този член е да гарантира, че определянето на общи минимални стандарти в съответствие с настоящото рамково решение не води до занижаване на стандартите в някои държави-членки и че се запазват стандартите, определени в ЕКПЧ. Държавите-членки имат пълна свобода да определят по-високи стандарти от онези, за които е постигнато съгласие в настоящото рамково решение.

Член 7 — Изпълнение

21. С този член от държавите-членки се изисква да изпълнят рамковото решение до x /xx/ 20xx г. и да изпратят до същата тази дата на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите за транспониране му в своето национално законодателство.

Член 8 — Доклад

22. XX месеца след изпълнението Комисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите-членки са предприели необходимите мерки за постигане на съответствие с настоящото рамково решение, придружени, ако е необходимо, от законодателни предложения.

Член 9 — Влизане в сила

23. С този член се предвижда, че настоящото рамково решение ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването си в Официален вестник на Европейския съюз .

Принцип на субсидиарност

24. Целта на предложението не може да бъде постигната в достатъчна степен самостоятелно от държавите-членки, тъй като целта на предложението е да се повиши доверието между тях и следователно е необходимо да се одобрят общи минимални стандарти, които да се прилагат в целия Европейски съюз. Предложението ще сближи по същество процесуалните правила на държавите-членки относно устния и писмения превод в наказателното производство с цел изграждане на взаимно доверие. Следователно, предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Принцип на пропорционалност

25. Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност доколкото то не излиза извън необходимия минимум за постигането на заявените цели на европейско равнище и на необходимото за тази цел.

2009/0101 (CNS)

Предложение за

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейскaтa общност, и по-специално член 31, параграф 1, буква в) от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1) Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Съгласно заключенията на Европейския съвет, проведен в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 33 от тях, принципът на взаимно признаване трябва да се превърне в основа на съдебното сътрудничество както при гражданскоправните, така и при наказателноправните дела в рамките на Европейския съюз.

(2) В съответствие със заключенията от Тампере на 29 ноември 2000 г. Съветът прие програма от мерки за изпълнение на принципа на взаимно признаване при наказателноправните дела[15]. Във въведението към програмата от мерки се посочва, че взаимното признаване „има за цел да укрепи сътрудничеството между държавите-членки, но и да подобри защитата на индивидуалните права“.

(3) Прилагането на принципа на взаимно признаване на решенията по наказателноправни дела предполага, че държавите-членки имат взаимно доверие в своите системи за наказателно правораздаване. Степента на взаимно признаване зависи в голяма степен от няколко на брой параметри, които включват „механизми за защита на правата на […] заподозрените“ [16] и необходимите минимални общи стандарти за улесняване на прилагането на принципа на взаимно признаване.

(4) Взаимното признаване може да действа ефективно единствено в дух на доверие, като по този начин не само съдебните органи, а всички участници в наказателния процес възприемат решенията на съдебните органи на другите държави-членки като еквивалентни на своите, което предполага „не само доверие в адекватността на правилата на партньора, но и доверие, че тези правила се прилагат правилно“[17].

(5) Въпреки че всички държави-членки са страни по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, опитът показа, че този факт сам по себе си не осигурява достатъчна степен на доверие в системите за наказателно правораздаване на другите държави-членки.

(6) Член 31, параграф 1 от Договора за Европейския съюз предвижда „осигуряването на съвместимост между разпоредбите, приложими в държавите-членки, каквато може да бъде необходима за подобряването на това сътрудничество [съдебното сътрудничество по наказателноправни дела]“. Общите минимални стандарти следва да доведат до нарастване на доверието в системите за наказателно правораздаване на всички държави-членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие.

(7) Такива общи стандарти следва да се прилагат в сферата на устния и писмения превод в наказателното производство. С цел засилване на необходимото доверие между държавите-членки, в настоящото рамково решение се предвиждат основни общи стандарти за устния и писмения превод в наказателното производство в Европейския съюз, които отразяват традициите на държавите-членки при прилагането на съответните разпоредби на ЕКПЧ.

(8) Правото на устен и писмен превод за онези, които не разбират езика на производството, е заложено в членове 5 и 6 от ЕКПЧ съгласно тълкуванието в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Разпоредбите на настоящото рамково решение улесняват практическото прилагане на тези права.

(9) Разпоредбите на настоящото рамково решение следва да гарантират, че правата на заподозрения, който не говори и не разбира езика на производството, да разбере както повдигнатите срещу него обвинения, така и производството, за да е в състояние да упражни правата си, са защитени чрез осигуряването на безплатна и точна езикова помощ. Ако е необходимо, обхватът на тази помощ трябва да се разшири до отношенията между заподозрения и неговия адвокат.

(10) Подходяща помощ следва да бъде предоставена също и на заподозрените със затруднения в слуха или речта.

(11) Задължението за обгрижване на заподозрени, които не са в състояние да разбират или следят производството, е в основата на справедливото правораздаване. Следователно прокуратурата, правоприлагащите и съдебните органи следва да гарантират, че заподозрените, които са в потенциално слаба позиция, са в състояние да упражняват ефективно своите права. Тези органи следва да са наясно с наличието на потенциална уязвимост и да предприемат подходящите стъпки за гарантирането на тези права. То следва да се осигурява винаги, когато заподозреният е непълнолетен или страда от увреждания, които възпрепятстват неговото активно участие в съдопроизводството.

(12) Държавите-членки следва да поемат задължението да осигурят обучение на съдиите, адвокатите и другия съответен съдебен персонал, за да могат да гарантират качество на устния и писмения превод.

(13) Настоящото рамково решение зачита основните права и е в съответствие с принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално, с настоящото рамково решение се цели насърчаване на правото на свобода, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

(14) Тъй като целта за постигане на общи минимални стандарти не може да бъде осъществена от държавите-членки като действат едностранно, а може да бъде осъществена единствено на равнището на Съюза, Съветът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз и определен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. Съгласно принципа на пропорционалност, така както е определен във втория от посочените по-горе членове, настоящото рамково решение не излиза извън необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВO РЕШЕНИЕ:

Член 1 Приложно поле

1. С настоящото рамково решение се определят правилата относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест.

2. Тези права се прилагат за всяко лице от момента, в който това лице е уведомено от компетентните органи на държава-членка, че е заподозряно в извършването на престъпление, до приключването на производството („заподозрения“).

Член 2 Право на устен превод

1. Държавите-членки гарантират, че на заподозрян, който не разбира и не говори езика на съответното наказателно производство се осигурява устен превод, за да се гарантира справедливостта на наказателното производство. Устният превод се осигурява по време на производства пред следствените и съдебните органи, включително по време на полицейски разпит, по време на всички необходими срещи на заподозрения с неговия адвокат, по време на всички съдебни заседания и по време на всички необходими заседания преди тях.

2. Държавите-членки гарантират, че когато е необходимо, правните съвети, получавани по време на цялото наказателно производство, се превеждат устно за заподозрения.

3. Държавите-членки гарантират, че съществува процедура за установяване на това дали заподозреният разбира и говори езика на наказателното производство.

4. Държавите-членки гарантират, че съществува право на обжалване срещу решение, с което се констатира, че не съществува необходимост от устен превод.

5. Правото на устен превод включва осигуряване на помощ на лицата със затруднения в слуха или речта.

6. Що се отнася до производството за изпълнение на европейска заповед за арест, държавите-членки гарантират, че на всяко лице, което участва в такова производство и не разбира и не говори езика на производството, се осигурява устен превод по време на това производство.

Член 3 Право на писмен превод на основните документи

1. Държавите-членки гарантират, че на заподозрян, който не разбира езика на съответното наказателно съдопроизводство се осигурява писмен превод на всички основни документи, за да се гарантира справедливостта на наказателното производство.

2. Основните документи, които трябва да бъдат преведени, включват заповедта за задържане, лишаваща лицето от свободата му, обвинението/обвинителния акт, основни документални доказателства и съдебното решение.

3. Заподозреният или неговият адвокат може да представи обосновано искане за превод на други документи, включително на писмени правни съвети от адвоката на заподозрения.

4. Държавите-членки гарантират, че съществува право на обжалване срещу решение за отказ на писмен превод на някой от документите, посочени в параграф 2.

5. Що се отнася до производството за изпълнение на европейска заповед за арест, държавите-членки гарантират, че на всяко лице, участващо в такова производство, което не разбира езика, на който е изготвена европейската заповед за арест, се осигурява писмен превод на горепосочения документ.

Член 4 Поемане на разходите за устния и писмения превод от държавите-членки

Държавите-членки поемат разходите за устния и писмения превод вследствие на прилагането на членове 2 и 3.

Член 5 Качество на устния и писмения превод

1. Устният и писменият превод се осигуряват по такъв начин, че да се гарантира, че заподозреният е изцяло в състояние да упражни своите права.

2. Държавите-членки осигуряват обучение на съдиите, адвокатите и другия съответен съдебен персонал, за да гарантират способността на заподозрения да разбере производството.

Член 6 Клауза за запазване равнището на защита

Нищо в настоящото рамково решение не се тълкува като ограничаващо или изключващо което и да е от правата и процесуалните гаранции, които могат да бъдат предоставени съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или законите на която и да е държава-членка и да осигуряват по-високо ниво на защита.

Член 7 Изпълнение

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение не по-късно от ………….[18].

До същата дата държавите-членки предават на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, с които транспонират в своето национално законодателство задълженията, наложени им с настоящото рамково решение.

Член 8 Доклад

До[19]………… Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите-членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение, придружен, ако е необходимо, от законодателни предложения.

Член 9 Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването си в Официален вестник на Европейския съюз .

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

[1] 15 и 16 октомври 1999 г.

[2] Заключение 33.

[3] COM(2000) 495, 29.7.2000 г.

[4] OВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 10.

[5] 28 ноември 1978 г., серия A №°29. „46. Съдът счита, че обичайното значение на термина […] „безплатно“ в член 6, параграф 3, буква д) […] се потвърждава от предмета и целта на член 6. Заключението на Съда е, че правото, защитено с член 6, параграф 3, буква д), води за всеки, който не може да говори или разбира езика, използван в съда, до правото да получи безплатната помощ на устен преводач, без впоследствие да се предявява към него искане за заплащане на направените във връзка с това разходи.“

[6] 19 декември 1989 г., Серия A № 168.

[7] 19 декември 1989 г., (10964/84) [1989 г.] ЕКПЧ 23.

[8] „41[…] Италианските съдебни органи е трябвало да предприемат стъпки за съответствие с това решение, за да гарантират спазването на изискванията на член 6, параграф 3, буква a), освен ако са в позицията да установят, че в действителност заявителят владее достатъчно добре италиански език, за да разбере от известието смисъла на писмото, с което го уведомяват за повдигнатите срещу него обвинения. От документите по досието или показанията на свидетелите, изслушани на 23 април 1989 г., не се установява такова доказателство. Следователно по тази точка има нарушение на член 6, параграф 3, буква a).“

[9] 24 септември 2002 г. — № 3277/96.

[10] http://ec.europa.eu/commission_barroso/orban/docs/FinalL_Reflection_Forum_Report_en.pdf

[11] 19 декември 1989 г., Серия A № 168.

[12] “74. Правото […] на безплатна помощ от устен преводач се прилага не само по отношение на устни показания, дадени по време на съдебното заседание, но и по отношение на документални материали и при досъдебното производство. Параграф 3, буква д) (член 6, параграф 3, буква д) означава, че лице „обвинено в криминално престъпление“, което не разбира или не говори езика, използван в съда, има право на безплатна помощ от преводач за писмения или устния превод на всички онези документи или показания в рамките на наказателното преследване, възбудено срещу него, които това лице има необходимост да разбира или да е предало на езика, използван от съда, за да може да се ползва от правото на справедлив съдебен процес. […] Параграф 3, буква д) (член 6, параграф 3, буква д) обаче не стига дотам, че да изисква писмен превод на всички материали, които представляват писмено доказателство или са официални документи в рамките на процеса. Предоставената помощ по отношение на превода трябва да е такава, че да позволи на обвиняемия да разбере обвиненията срещу него и да се защитава, а именно да е в състояние да изложи пред съда своята версия на събитията. Предвид това, че е необходимо правото, гарантирано от параграф 3, буква д) (член 6, параграф 3, буква д) да е практически приложимо и да бъде ефективно, задължението на компетентните органи не се ограничава с назначаването на устен преводач, а ако бъдат предварително уведомени при конкретните обстоятелства, това задължение може да се разшири до известна степен на последващ контрол върху адекватността на осигурения устен превод (Вж. решението Artico ).“

[13] „46. Съдът счита, че обичайното значение на термина […] „безплатно“ в член 6, параграф 3, буква д) […] се потвърждава от предмета и целта на член 6. Заключението на Съда е, че правото, защитено с член 6, параграф 3, буква д), води за всеки, който не може да говори или разбира езика, използван в съда, до правото да получи безплатната помощ на устен преводач, без впоследствие да се предявява към него искане за заплащане на направените във връзка с това разходи.“

[14] Вж. бележка под линия 10 по-горе.

[15] OВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 10.

[16] OВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 10.

[17] COM(2000) 495, 26.7.2000 г., стр.4.

[18] 24 месеца след публикуването на настоящото рамково решение в Официален вестник на Европейския съюз.

[19] 36 месеца след публикуването на настоящото рамково решение в Официален вестник на Европейския съюз.