52009PC0029

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 2.2.2009

COM(2009) 29 окончателен

2009/0004 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане

(представена от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Контекст на предложението |

110 | Основания и цели на предложението В условията на глобализирания свят бързо нараства необходимостта от взаимопомощ между държавите-членки в областта на данъчното облагане и по-специално на преките данъци. Мобилността на данъкоплатците, броят на трансграничните транзакции и интернационализирането на финансовите инструменти се развиват изключително динамично, което все повече усложнява задачата на държавите-членки да определят правилно дължимите данъци, тъй като по отношение на равнището на данъците те се придържат към принципа на националния суверенитет. Тази нарастваща трудност при правилното определяне на данъците влияе върху работата на данъчните системи и води до двойно данъчно облагане, което от своя страна поражда стимули за данъчни измами и укриване на данъците, които се извършват по-лесно, когато контролът се упражнява на национално равнище. Поради това една държава-членка не може сама да управлява вътрешната си данъчна система, особено по отношение на преките данъци, без да получава информация от други държави-членки. За да се преодолеят отрицателните последици от този феномен, е необходимо да се разгърне ново административно сътрудничество между данъчните администрации на държавите-членки. Необходими са инструменти, които да способстват за изграждането на доверие между държавите-членки, като се наложат същите правила, задължения и права за всички държави-членки. По този повод във връзка с приключили наскоро съдебни дела бе отбелязано, че на практика механизмите за сътрудничество може и да не функционират успешно и задоволително, но въпреки това държавите-членки не могат да аргументират съществуващите ограничения на основни свободи с пропуски в сътрудничеството между техните данъчни органи. Затова трябва да бъде възприет изцяло нов подход, като се създаде напълно нов текст, който да предостави на държавите-членки правомощия за ефикасно сътрудничество на международно равнище, за да бъдат преодолени отрицателните ефекти от все по-нарастващата глобализация върху вътрешния пазар. Административното сътрудничество само по себе си надхвърля националните правни норми, но не ги замества, нито ги сближава. |

120 | Общ контекст Съществуващата Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии вече не представлява необходимия инструмент за постигане на целите. Нейните сериозни слабости са обсъдени в доклада от май 2000 г. (документ 8668/00) на работната група на високо равнище към Съвета по проблемите с измами и наскоро в съобщения на Комисията през 2004 г. (COM (2004)611 окончателно) и през 2006 г. (COM (2006)254 окончателно). Те бяха включени и в становището на държавите-членки по време на консултациите преди настоящото предложение за директива на Съвета. Директивата, дори с последните ѝ изменения, беше замислена в различни условия от сегашните изисквания на вътрешния пазар. През 1977 г. не съществуваше свободно движение, а интеграцията беше незначителна. Днес за целите на международната взаимопомощ държавите-членки трябва да използват инструменти, различни от директивата. Тази ситуация поражда несигурност и противоречи на прозрачността, равноправното третиране, лоялната конкуренция и безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. На практика съществуващата директива вече не отговаря на настоящите изисквания за административно сътрудничество. Първият подход за ограничаване на отрицателните данъчни ефекти върху интернационализираните инвестиции се съдържа в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. Тази Директива обаче касае само някои видове спестявания. Директивата за спестяванията показва, че при наличието на стандартни средства и инструменти държавите-членки са в състояние правилно и ефикасно да обменят информация. Подсилване на инструментите за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане ще гарантира и поддържа пълния национален суверенитет по отношение на видовете данъци и тяхното равнище. Поради липсата на хармонизация в тази област засилването на сътрудничеството между данъчните администрации е единствения начин за правилното определяне на данъците с цел предотвратяване и борба с данъчните измами и укриване на данъци. По-строга форма на сътрудничество между данъчните администрации е от изключително значение за интересите на държавите-членки и ЕС, тъй като главната цел е по-ефективна защита на финансовите интереси на държавите-членки и избягване на нарушаване на пазарните правила. |

130 | Действащи разпоредби в областта на предложението От 1979 г. до 1992 г. ДДС попадаше в обхвата на Директива 77/799/EИО. От 1992 г. до 2004 г. акцизите също бяха включени в предмета на директивата. След заключенията в доклада от май 2000 г. на работната група на високо равнище към Съвета по проблемите с измамите, в които се констатираше, че директивата е безсилна да изпълни целите си, Комисията представи две различни предложения за регламенти за създаване на изцяло нова среда за административно сътрудничество в областта на ДДС и акцизите. Тези регламенти бяха приети съответно на 7 октомври 2003 г. за ДДС (Регламент 1798/2003) и на 16 ноември 2004 г. за акцизите (Регламент 2073/2004). Поради това ДДС и акцизите бяха заличени от обхвата на Директива 77/799/EИО. Подобен е подходът и на настоящото предложение. Новата подсилена директива предвижда органограма, общи процедурни правила, общи формуляри, формати и канали за обмен на информация. В нея е предвидена и процедура за комитет по въпросите на техническите мерки и обмен на информация и за създаване на средства и инструменти за свеждане до минимум на препятствията пред ефикасния обмен на информация. Освен това обхватът на Директива 77/799/EЕО се ограничава до преките данъци и застрахователните премии, докато настоящото предложение обхваща всички непреки данъци, които все още не са включени в нормативната уредба на Европейската общност, т.е. непреки данъци, различни от ДДС и акцизите. По тази начин за първи път се създава набор от правила за поредица от данъци, които не са били предмет на съществуващата правна рамка на Общността. |

141 | Съгласуваност с други политики и цели на Съюза Не се прилага. |

Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието |

Консултация със заинтересованите страни |

211 | Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията Консултациите се проведоха в работни групи и чрез въпросник по предложения за подобряване на съществуващата ситуация. |

212 | Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид Общото мнение на държавите-членки е, че разпоредбите на настоящата директива трябва да бъдат изцяло подсилени. Беше подчертано, че директивата в сегашната си форма не може да наложи еднакво равнище на задължение, което да допринесе за постигане на набелязаните цели. Конкретни становища бяха изразени и за съдържанието на новия инструмент. Комисията взе под внимание становищата на държавите-членки, на базата на които беше изработено предложение за директива на Съвета. |

Събиране и използване на експертни становища |

229 | Не беше необходимо да се използват външни експертни мнения. |

230 | Оценка на въздействието Във връзка с това предложение не е извършвана оценка на въздействието. Другият вариант беше да се измени съществуващата директива. Поради описаните по-горе причини обаче, това беше счетено за нецелесъобразно. |

Правни елементи на предложението |

305 | Обобщение на предложените действия Комисията предлага Съветът да приема нова директива за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Целта е да се създаде високо качествен правен инструмент за засилване на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, за да се спомогне за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като се преодолеят отрицателните ефекти от вредните данъчни практики. В резултат на подобен подход сътрудничеството ще е съвместимо със съществуващите разпоредби в областта на административното сътрудничество по отношение на ДДС и акцизите. |

310 | Правно основание: Членове 93 и 94 от Договора за създаване на ЕО. |

320 | Принцип на субсидиарност Принципът на субсидиарност се прилага дотолкова, доколкото предложението не попада в полето на изключителната компетентност на Общността. |

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради следната(ите) причина(и). |

321 | По традиция компетенцията на националните данъчни органи се ограничава до рамките на тяхната територия. Борбата с данъчните измами, както е видно от много документи на Комисията, изисква действия на равнище ЕС. |

323 | Административното сътрудничество между тези органи може да се основава на двустранни или многостранни споразумения. Подобни разпоредби обикновено са включени в споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, чиито обхват обикновено се ограничава до данъците върху доходите. Правилното определяне на данъците и транснационалните данъчни измами и укриване на данъци обаче могат да бъдат разрешени посредством общи мерки на равнище ЕС. |

Целите на предложението ще бъдат постигнати по-добре чрез действията на Общността поради следните причини: |

324 | Самите държави-членки потвърдиха необходимостта от общ набор от по-обвързващи правила на ЕС, приложими за всички видове данъци, които все още не са предмет на законодателството на Европейския съюз. Прилагането на едни и същи условия, методи и практики при административното сътрудничество във връзка с всички тези данъци облекчава работата на органите, като увеличава обема и подобрява качеството на обменената информация. Приемането на по-подробна директива със подсилени разпоредби ще спомогне за постигането на тази цел. |

325 | Данъчната измама, основна част от която е неплащането на данъци, е широко разпространена в Европейския съюз. Борбата с нея изисква единни усилия, които могат да бъдат постигнати по-добре посредством по-строги инструменти на Общността, за които са характерни общи процедурни правила и разпоредби за общи методи, формуляри, форми и канали за комуникация. |

326 | Комисията смята, че след приемането на новата директива видовете административно сътрудничество ще нараснат (повече молби за информация, спонтанен обмен на информация, автоматичен обмен на информация, паралелни проверки, присъствието на одитори в службите на друга държава-членка и обмен на информация). |

327 | Естеството на предмета изисква общ подход към условията и процедурните правила, принципи и средства, който може да бъде постигнат само чрез общ нормативен акт. |

Поради това предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност. |

Принцип на пропорционалност Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следната(ите) причина(и): |

331 | Предложеното действие определя само общи процедурни правила и инструменти, които да улеснят ежедневното административно сътрудничество между държавите-членки, които следователно запазват пълна отговорност за своята вътрешна организация и разпределяне на средства. Те определят кои случаи са предмет на международно административно сътрудничество и как да използват получените резултати. |

332 | Предложеното действие на поражда допълнителна финансова или административна тежест за Общността, националните правителства, регионалните и местни власти, икономическите оператори и гражданите. Точно обратното то оптимизира финансовите и свързаните с човешкия ресурс разходи, като установява общ подход за международно административно сътрудничество. |

Избор на инструменти |

341 | Предложени инструменти: Директива. |

342 | Други средства не биха били подходящи поради следната(ите) причина(и): Целта на предложението е да засили, заздрави и модернизира разпоредбите на съществуващата директива, за да се постигне по-добро функциониране на вътрешния пазар и по-ефективно административно сътрудничество. Поради тази причина е необходимо действащите правила на директивата да бъдат заменени. Подходящият правен инструмент в този случай е директива. |

Отражение върху бюджета |

409 | Предложението няма отражение върху бюджета на Общността. |

Допълнителна информация |

510 | Опростяване |

511 | Предложението предвижда опростяване на законодателството, опростяване на административните процедури за публичните власти (на ЕС или националните публични власти), опростяване на административните процедури за частни лица. |

512 | Законодателството е опростено, тъй като то съдържа общи мерки, които са лесни за тълкуване и прилагане. |

513 | Публичните власти ще могат да използват общи средства и инструменти в предварително определена организационна рамка. Този набор от мерки ще улесни прибягването до международното административно сътрудничество. Разширяване на обхвата на законодателството на ЕС ще означава, че административните органи няма да трябва да използват различни набори от законодателни уредби, всяка от които има свои собствени правила и условия, в зависимост от вида на иска, във връзка с който се търси сътрудничество. |

514 | Частни страни, които са предмет на международно административно сътрудничество, ще се считат за равнопоставени субекти, като ще се ползват от опростени процедури. |

520 | Отмяна на съществуващо законодателство Приемането на предложението ще доведе до отмяна на съществуващо законодателство. |

570 | Подробно обяснение на предложението В глава І са застъпени общи въпроси. В член 1 е определена целта на директивата и начинът, по който държавите-членки следва да си сътрудничат. Член 2 се отнася до обхвата на директивата, който разширява сътрудничеството между държавите-членки с цел да бъдат обхванати всякакъв вид данъци. Този член се основава на Съвместната конвенция на Съвет на Европа и ОИСР за административната взаимопомощ по данъчни въпроси. В обхвата са включени непреки данъци, които не са предмет на законодателството на ЕС за административно сътрудничество. Това означава, че с цел да се подобри сътрудничеството, директивата се прилага както към ДДС и акцизите, така и по отношение на всички други непреки данъци (заедно с преките данъци). В член 3 се съдържат определенията, които не са част от действащите разпоредби. Член 4 се основава на организацията на работа, както е предвидено в съществуващия Регламент за административно сътрудничество в областта на ДДС, с необходимите промени. В глава ІІ, която е посветена на обмена на информация, членове 5 и 6 се отнасят до обмена на информация при поискване и до административните запитвания. Член 7 регулира сроковете за предоставяне на информацията. Член 7, параграфи 5 и 6 са в духа на Споразумението образец на ОИСР от 2002 г. за обмен на информация по данъчни въпроси. Член 8 се отнася до автоматичния обмен на информация. В предложението се препоръчва автоматична размяна на информация за няколко вида доходи, които следва да бъдат определени по силата на процедурата по комитология. По отношение на другите видови доходи държавите-членки могат да сключват допълнителни споразумения. Член 9 се отнася до спонтанния обмен на информация. В глава ІІІ са разгледани други форми на административно сътрудничество. Раздел 1 регулира присъствието на длъжностни лица в административните служби на други държави-членки и тяхното участие в административните процедури. Длъжностните лица на държавата-членка, която прави запитването, могат да упражняват правомощията за извършване на проверка, предоставени на длъжностни лица на държава-членка, получила запитването. В раздел ІІ, който е посветен на паралелни проверки, в член 11 е запазена формулировката на сегашния член 8б от Директивата, който беше приет през 2004 г. Член 12 от раздел ІІІ относно административното уведомяване също е сравнително нова разпоредба в действащата директива и поради това е запазена. В раздел ІV, член 13 се набляга на задължението за предоставяне на обратна информация, тъй като държавите-членки изразиха желание за въвеждането на по-строга разпоредба. Задължението за предоставяне на обратна информация мотивира длъжностните лица да използват по-добре различните форми за обмен на информация. Член 14 от раздел V регулира задължението на държавите-членки да обменят опит. По силата на пози член се разширява ролята на посочения в член 24 комитет, като консултативен комитет. Член 15 от глава ІV се отнася до разкриването на информация и документи. В предложението е използван цялостен подход, като целта е да се защитят интересите на държавите-членки и на данъкоплатците. С член 16 се въвеждат принципите за несъразмерната административна тежест и за изчерпателността и се предвиждат основания за отказ за сътрудничество. Член 17 се отнася до ограниченията на тези задължения. В първия параграф, който се основава на член 26, параграф 4 от Модела конвенцията на ОИСР за данъчно облагане, се изключват собствените данъчни цели и националният интерес като причина за отказ за сътрудничество, докато във втория параграф, който се основава на член 26, параграф 5 от Модела конвенцията на ОИСР за данъчно облагане, се гарантира, че ограниченията на член 16, параграфи 2 и 3 не могат да бъдат използвани като повод да се откаже предоставянето на информация, само защото информацията е притежание на банки и други финансови институции, когато тази информация е свързана с лице, с установено за данъчни цели в държавата-членка, правеща запитването. С член 18 се въвежда принципът на най-облагодетелствана нация, според който държава-членка трябва да оказва сътрудничество на друга държава-членка при същите условия, при които оказва помощ на трета държава. Член 19 се отнася до общите формуляри и компютъризираните формати за обмен на информация. Общите формуляри вече се изработват и се използват в пилотен проект. Формулярът за автоматичен обмен на информация ще се основава на формата, използван за автоматичен обмен на информация съгласно член 9 от Директива 2003/48/ЕО (данъчно облагане на спестявания). В член 20 е отразено желанието на държавите членки по отношение на режима за минимални прагове на данъците и за езиците. Държавите-членки използват широко мрежата CCN/CSI и това отговаря на намеренията на Комисията всички данъчни системи да използват същите канали. В член 21 се съдържат конкретни задължения за административно сътрудничество в данъчната област в рамките на държавите-членки и между тях. В член 22 от глава V са определени взаимоотношенията между Комисията и държавите-членки. Държавите-членки се задължават да съобщават всякаква полезна информация относно прилагането на директивата. В член 23 от глава VІ са регулирани отношенията с трети държави. В предложението се препоръчва задължителен обмен на информация със държави, извън ЕС, и са отразени неотдавнашните случаи на измами, в които участваха държави-членки на ЕС и трети държави. По силата на член 24 от глава VІІ се създава комитет за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, който да наблюдава прилагането на директивата. Той може да изпълнява функциите и на консултативен комитет. Съгласно член 25 е задължително прилагането на директивата да се оценява, в този случай пет години след влизането ѝ в сила. По силата на член 26 се отменят съществуващите разпоредби, докато член 27 е свързан с транспонирането на директивата от държавите-членки, като в член 28 се препоръчва директивата да влезе в сила и да се прилага от 1 януари 2010 г. |

2009/0004 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 93 и 94 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[1],

като взе предвид становището на Европейския парламент[2],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[3],

като има предвид, че:

1. Нуждата на държавите-членки да си оказват взаимопомощ в областта на данъчното облагане бързо нараства в условията на глобализацията. В резултат на засилената мобилност на данъкоплатците, повишения брой на трансграничните транзакции и интернационализирането на финансовите инструменти държавите-членки са затруднени с правилното определяне на дължимия данък. Тази нарастваща трудност влияе върху работата на данъчните системи и води до двойно данъчно облагане, което от своя страна поражда стимули за данъчни измами и укриване на данъци, тъй като контролът се упражнява на национално равнище. По този начин се застрашава функционирането на вътрешния пазар.

2. Поради тази причина една държава-членка не може сама да управлява вътрешната си данъчна система, особено по отношение на преките данъци, без да получава информация от други държави-членки. За да се преодолеят отрицателните последици от този феномен, е необходимо да се разгърне ново административно сътрудничество между данъчните администрации на държавите-членки. Необходими са подходящи инструменти, които да способстват за изграждането на доверие между държавите-членки, като се приемат едни и същи правила, задължения и права за всички държави-членки.

3. Затова трябва да бъде възприет изцяло нов подход, като се приеме напълно нов текст, който да предостави на държавите-членки правомощията за успешно сътрудничество на международно равнище, с цел да се преодолеят отрицателните ефекти върху вътрешния пазар от постоянно нарастващата глобализация. Административното сътрудничество само по себе си надхвърля националните правни норми, но не ги замества, нито ги сближава.

4. В тази връзка съществуващата Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии вече не съдържа необходимите мерки за постигане на тези цели. Нейните сериозни слабости бяха разгледани в доклада (документ 8668/00) от май 2000 г. на работната група на високо равнище към Съвета по проблемите с измами, както и наскоро в съобщения на Комисията от 2004 г. (COM (2004)611 окончателно) и през 2006 г. (COM (2006)254 окончателно).

5. Директива 77/799/ЕИО, дори с последните ѝ изменения, беше изработена в условия, различни от сегашните изисквания на вътрешния пазар. Днес Директива 77/799/ЕИО вече не отговаря на новите изисквания за административно сътрудничество.

6. Поради броя и естеството на адаптациите, които трябва да бъдат направени, обикновено изменение на съществуващата директива не би било достатъчно за постигане на целите. Поради това директива 77/799/ЕИО трябва да бъде отменена и заменена с нов правен инструмент. Този инструмент трябва да се прилага към преките и непреки данъци, които все още не са предмет на правото на Общността. За тази цел се счита, че новата директива е правилния инструмент за ефективно административно сътрудничество

7. По-специално са необходими по-ясни и по-конкретни правила за сътрудничество между държавите-членки.

8. Нужни са повече преки контакти между местните или националните служби, отговарящи за административното сътрудничество, като по правило комуникацията следва да се осъществява между централните звена за връзка. Липсата на преки контакти води до неефективност, непълноценно използване на инструментите за административно сътрудничество и забавяне на комуникацията. В тази връзка следва да се включи разпоредба, предвиждаща повече преки контакти между службите, за да се постигне по-ефикасно и по-бързо сътрудничество.

9. Държавите-членки трябва, при запитване, да обменят информация относно отделни случаи. Държавата-членка, получила запитването, следва да направи необходимите разследвания, за да получи такава информация. Тя следва също да отговори на запитването в посочените срокове.

10. Държавите-членки следва автоматично да си обменят информация, когато държава-членка основателно смята, че е извършено или е възможно да е било извършено нарушение на данъчните закони в друга държава-членка или съществува риск от неправилно данъчно облагане в другата държава-членка, или данъчно задължение е прикрито или може да бъде избегнато поради каквато и да е причина в другата държава-членка и особено, ако има фиктивно прехвърляне на печалби между предприятия в различни държави-членки или когато такива транзакции се извършват между предприятия в две държави-членки чрез трета държава с цел да се получат данъчни предимства.

11. Следва да се засили и да се поощрява спонтанният обмен на информация.

12. Важно е длъжностни лица от данъчната администрация на една държава-членка да бъдат допускани на територията на друга държава-членка и да упражняват правомощията за проверки, предоставени на длъжностни лица от държавата-членка, извършваща запитването.

13. Тъй като данъчната ситуацията на едно или повече данъчно задължени лица, установени в различни държави-членки, често представлява общ или допълващ се интерес, необходимо е да се предостави възможност две или повече държави-членки, по взаимно съгласие и на доброволен принцип, да извършват паралелни проверки на тези лица, в случай че подобни проверки се оказват по-ефективни от тези, осъществявани само от една държава-членка.

14. С оглед на законовите изисквания в някои държави-членки данъкоплатецът да бъде информиран за решенията и актовете относно данъчното му задължение и на произтичащите от това трудности за данъчните власти, включително и в случаите, когато данъкоплатецът се е преместил в друга държава-членка, е желателно при тези обстоятелства данъчните власти да могат да разчитат на сътрудничеството на компетентните органи на държавата-членка, в която той се е преместил.

15. С цел да се насърчи международното административно сътрудничество, следва държавата-членка, която е изпратила молбата за информация или е изпратила информация автоматично или спонтанно, да получи обратна информация.

16. Необходимо е държавите-членки и Комисията взаимно да си сътрудничат при постоянното разглеждане на процедурите за сътрудничество и при обмена на опит и на най-добри практики в разглежданите области.

17. В интерес на ефективността на административното сътрудничество е важно информацията и документите, получени по силата на тази директива, да могат да бъдат използвани за други цели в държавите-членки, които ги получават, ако това е разрешено от законодателството в тази държава-членка. Важно е също държавите-членки да могат да предоставят тази информация на трета държава.

18. Държавата-членка, от която е поискана информация, може да откаже да я предостави поради правни причини или ако това би довело до разкриване на търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или ако разкриването би било в противоречие с обществения ред.

19. Държавите-членки обаче не могат да отказват да предоставят информация, защото тя не представлява национален интерес или защото информацията относно лице, с местоживеене в другата-държава членка, се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице.

20. Трябва да стане ясно също така, че ако държава-членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тя не трябва да отказва да предостави същото разширено сътрудничество на друга държава-членка.

21. Обменът на информация следва да се извършва посредством стандартизирани формуляри, формати и канали за комуникация.

22. Следва да се извършва оценка на ефективността на административното сътрудничество, по-специално въз основа на статистически данни.

23. Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[4].

24. Тъй като целта на настоящото действие, а именно ползотворно административно сътрудничество между държавите-членки за преодоляване на отрицателните последици върху вътрешния пазар от нарастващата глобализация, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки самостоятелно, а предвид на необходимото уеднаквяване и ефикасност може да бъде постигната по-успешно на равнище Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, съдържащ се в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, изложен в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

25. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които административните органи на държавите-членки си сътрудничат помежду си и с Комисията с оглед на правилното определяне на посочените в член 2 данъци, както и правилата и процедурите за обмен на определена информация по електронен път.

Член 2

Обхват

1. Настоящата директива се прилага за всякакъв вид данъци, независимо от формата под която те се налагат, с изключение на непреките данъци, които вече са предмет на правото на Общността в областта на административното сътрудничество между държавите-членки.

2. Директивата се прилага също към вноските за задължително социално осигуряване, платими на държава-членка или на подразделение на държавата-членка, или на публично правните социално осигурителните институти.

3. Настоящата директива се прилага към посочените в параграфи 1 и 2 данъци, които са наложени на територията, към която се прилага Договорът, както е предвидено в член 299 от него.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „компетентен орган“ означава определен от държавата-членка орган, който да прилага пряко или чрез делегиране настоящата директива;

2. „административно разследване“ означава всички видове инспекции, проверки и други действия, предприети от държавите-членки при изпълнение на техните правомощия с оглед осигуряване на правилното прилагане на данъчното законодателството;

3. „обмен на информация при поискване“ означава обмен на информация въз основа на молба, отправена от запитващата държава-членка към запитаната държава-членка за конкретен случай;

4. „автоматичен обмен на информация“ означава системно предоставяне на предварително определена информация на друга държава-членка без предварително отправена молба, на предварително определен интервал от време или когато информацията стане налична;

5. „спонтанен обмен на информация“ означава несистемно предаване на друга държава-членка на информация по всяко време и без предварително отправена молба;

6. „лице“ означава:

а) физическо лице;

б) юридическо лице; или

в) когато действащото законодателство предвижда такава възможност, сдружение на лица, за което е признато правото да извършва правни действия, но без правен статут на юридическо лице;

г) всяко правно сдружение, включително съдружия и тръстове, чиито доход или капитал подлежат на облагане с който и да е от данъците, включени в настоящата директива;

7. „предоставяне на достъп“ означава разрешаване на достъп до съответната база данни и за получаване на информация по електронен път;

8. „по електронен път“ означава използването на електронно оборудване за обработка, включително цифрова компресия, и за съхраняване на данни, както и използването на проводници, радиопредаване, оптични технологии или други електромагнитни средства;

9. „мрежа CCN“ означава обща платформа, която се основава на обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Общността за предаването на всякакви данни по електронен път между компетентните органи в областта на митническото и данъчното облагане.

Член 4

Организация

1. Всяка държава-членка съобщава на Комисията, най-късно един месец след влизането в сила на настоящата директива, компетентния орган за целите на настоящата директива.

Комисията информира всички държави-членки за компетентните органи на другите държави-членки.

2. Всяка държава-членка определя данъчно звено за връзка, на което се делегира основната отговорност за осъществяване на контакти с останалите държави-членки в областта на административното сътрудничество, предмет на настоящата директива.

Тя информира Комисията и останалите държави-членки за това.

3. Компетентният орган на всяка държава-членка може да определи данъчни отдели за връзка.

Данъчен отдел за връзка е всяка служба, различна от данъчното звено за връзка, която има конкретни териториални компетенции или специализирана оперативна отговорност. Той е упълномощен да обменя пряко информация по силата на настоящата директива.

Данъчното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на отделите за връзка и за предоставянето му на данъчните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията.

4. Компетентният орган на всяка държава-членка може да определи компетентни длъжностни лица, които са упълномощени да участват пряко в административното сътрудничество на базата на настоящата директива, освен когато съгласно настоящата директива се изисква специално упълномощаване.

Данъчното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на компетентните длъжностни лица и за предоставянето му на данъчните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията.

5. Длъжностните лица, участващи в административното сътрудничество на базата на настоящата директива, се считат при всички случаи за компетентни длъжностни лица за тази цел в съответствие с условията, определени от компетентните органи.

6. Когато данъчен отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпраща или получава молба или отговор на молба за сътрудничество, то уведомява за това данъчното звено за връзка на своята държава-членка съгласно установената от тази държава-членка процедура.

7. Когато данъчен отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получава молба за сътрудничество, налагаща действия извън неговата териториална или оперативна компетенция, молбата се препраща незабавно на данъчното звено за връзка на неговата държава-членка и органът, отправил молбата, се информира за това. В този случай срокът съгласно член 8 започва да тече след деня, на който молбата за сътрудничество е изпратена на данъчното звено за връзка.

ГЛАВА II

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

РАЗДЕЛ I

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ ОТПРАВЕНА МОЛБА

Член 5

Процедура за обмен на информация при отправена молба

1. При молба от страна на данъчното звено за връзка, данъчен отдел за връзка или компетентно длъжностно лице на държава-членка (наричани по-долу „запитващ орган“), данъчното звено за връзка, данъчен отдел за връзка или компетентно длъжностно лице на държава-членка, която получава молбата за сътрудничество (наричани по-долу „запитан орган“), предоставя информацията, която може да е необходима за правилното определяне на посочените в член 2 данъци, включително информация, свързана с конкретен случай или случаи.

2. Запитаният орган предоставя на запитващия орган необходимата информация, с която разполага или която получава в резултат на административни разследвания.

Член 6

Административни разследвания

1. Запитаният орган организира извършването на административни разследвания, необходими за получаването на посочената в член 5 информация.

2. Посочената в член 5, параграф 1 молба може да съдържа мотивирано искане за специфично административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че не е необходимо административно разследване, той незабавно уведомява запитващия орган за причините.

3. За да получи исканата информация или извърши исканото административно разследване, запитаният орган следва същите процедури, както ако би действал по собствена инициатива или по молба на друг орган в своята държава-членка.

Член 7

Срокове

1. Запитаният орган предоставя информацията по член 5 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест месеца след датата на получаване на молбата.

В случаите обаче, когато запитаният орган разполага с необходимата информация, информацията се предава в рамките на месец от горепосочената дата.

2. В определени случаи, попадащи в специални категории, включително сложни случаи, запитващият орган и запитаният орган могат да договорят помежду си срокове, различни от предвидените в параграф 1.

3. Запитаният орган потвърждава пред запитващия орган, че е получил молбата, по електронен път и незабавно и при всички случаи не по-късно от пет работни дни след датата на получаване.

4. В рамките на един месец от получаване на молбата за информация запитаният орган уведомява запитващия орган за пропуски в молбата и за нуждата от допълнителна общи сведения.

5. Когато запитаният орган не е в състояние да отговори на молбата в определения срок, той уведомява запитващия орган незабавно и във всеки случай в рамките на три месеца от получаване на молбата за причините за невъзможността му да спази срока и за срока, в който смята, че би могъл да отговори.

6. Ако запитаният орган не е в състояние или отказва да отговори на молбата за информация, той информира запитващия орган относно причините за това незабавно и при всички случаи не по-късно от месец след датата на получаване на молбата.

РАЗДЕЛ II

АВТОМАТИЧЕН ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 8

Обхват и условия на автоматичния обмен на информация

1. Посредством автоматичен обмен на информация компетентният орган на всяка държава-членка изпраща на другите държави-членки информация за определени категории доходи и капитал.

2. В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, в рамките на две години от влизането в сила на настоящата директива Комисията приема:

а) категориите доход и капитал, които да бъдат обхванати;

б) вида информация, която трябва да бъде обменяна;

в) специфичните условия или ограниченията в рамките на посочените в буква а) категории;

г) честотата на обмена на информацията;

д) практическите условия за извършване на обмена на информация.

3. В допълнение на посочените в параграф 2 категории доход и капитал компетентният орган на всяка държава-членка чрез автоматичен обмен изпраща на компетентния орган на заинтересованата държава-членка информацията, необходима за правилното определяне на посочените в член 2 данъци, във всеки от следните случаи:

а) когато данъчното облагане би следвало да се извърши в държавата-членка по местоназначение на информацията и когато информацията, предоставена от държавата-членка на произход, може да спомогне за повишаване на ефективността на системата за контрол;

б) когато една държава-членка има основания да смята, че данъчното законодателство в другата държава-членка е било нарушено или има вероятност да е било нарушено;

в) когато съществува риск от неправилно данъчно облагане в другата държава-членка;

г) когато данъчно задължение е или може да бъде прикрито или избегнато поради каквато и да е причина в другата държава-членка и особено, ако има фиктивно прехвърляне на печалби между предприятия в различни държави-членки или когато такива транзакции се извършват между предприятия в две държави-членки чрез трета държава с цел да се получат данъчни предимства.

4. Ако държавите-членки сключват двустранни или многостранни споразумения с оглед на правилното определяне на посочените в член 2 данъци, в споразуменията се предвижда автоматичен обмен на информация относно някои категории доход и капитал. За тази цел в споразуменията се посочват следните елементи:

а) категориите доход и капитал, които да бъдат обхванати;

б) вида информация, която трябва да бъде обменяна;

в) специфични условия или ограничения в рамките на посочените в буква а) категории;

г) честотата на обмена на информацията;

д) практическите условия за извършване на обмена на информация.

Държавите-членки изпращат на Комисията сключените от тях споразумения. Комисията предоставя достъп на останалите държави-членки до тези споразумения.

В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, Комисията приема образец на споразумение.

РАЗДЕЛ III

СПОНТАНЕН ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 9

Обхват и условия

Компетентните органи на държавите-членки могат във всеки случай да си изпращат посредством спонтанен обмен информацията, посочена в член 1, с която разполагат и по-специално когато данъчното облагане би следвало да се извърши в държавата-членка по местоназначение на информацията и когато информацията, предоставена от държавата-членка на произход, може да спомогне за повишаване на ефективността на системата за контрол.

ГЛАВА III

ДРУГИ ФОРМИ НА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

РАЗДЕЛ I

ПРИСЪСТВИЕ В АДМИНИСТРАТИВНИ СЛУЖБИ И УЧАСТИЕ В АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ

Член 10

Обхват и условия

1. По споразумение между запитващия орган и запитания орган и съгласно правилата, определени от последния, длъжностните лица, упълномощени от запитващия орган, с цел да обменят информацията по член 1, могат

а) да присъстват в службите, в които административните органи на държавата-членка на запитания орган изпълняват своите задължения;

б) да присъстват по време на административни разследвания, извършвани на територията на запитаната държава-членка.

Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия от тези документи.

2. Когато длъжностни лица на запитващата държава-членка присъстват по време на административните разследвания съгласно параграф 1, те могат да упражняват правото на проверка, с което се ползват длъжностните лица на запитания орган, при условие че те упражняват тези правомощия в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби на запитаната държава-членка.

Всеки отказ от страна на разследваното лице да се подчини на мерките за проверка на длъжностните лица на запитващия орган, се разглеждат от запитания орган като отказ спрямо длъжностно лице на последния.

3. Длъжностните лица, упълномощени от запитващата държава-членка, които присъстват в друга държава-членка в съответствие с параграф 1, трябва по всяко време да могат да представят писмен документ, удостоверяващ самоличността и служебното им положение.

РАЗДЕЛ II

ПАРАЛЕЛНИ ПРОВЕРКИ

Член 11

Паралелни проверки

1. Параграфи 2, 3 и 4 се прилагат, когато две или повече държави-членки се споразумеят да извършат паралелни проверки на собствената си територия на едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за тях, с оглед да си обменят получената в резултат на това информация.

2. Компетентният орган на всяка държава-членка сам определя лицето, за което възнамерява да предложи извършването на паралелна проверка. Той уведомява компетентния орган на другите засегнати държави-членки за всички случаи, за които предлага паралелна проверка, като обосновава избора си.

Той посочва периода, в който трябва да се извършат тези проверки.

3. Компетентният орган на всяка засегната държава-членка решава дали да участва в паралелните проверки. Компетентният орган на държавата-членка потвърждава съгласието си или съобщава мотивирания си отказ на органа, предложил паралелната проверка.

4. Всеки компетентен орган на заинтересованите държави-членки определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на действията по проверката.

РАЗДЕЛ III

АДМИНИСТРАТИВНО УВЕДОМЯВАНЕ

Член 12

Молба за уведомяване

1. По молба на компетентния орган на дадена държава-членка, компетентният орган на друга държава-членка в съответствие с правилата за уведомяване относно подобни актове в запитаната държава-членка, уведомява адресата на уведомлението за всички актове и решения, издадени от административните органи на запитващата държава и отнасящи се до прилагането на територията ѝ на законодателството в областта на данъците, предмет на тази директива.

2. В молбата за уведомяване се посочва предметът на акта или решението, които трябва да бъдат съобщени, както и името и адресът, и всяка друга информация, която може да улесни идентифицирането на адресата.

3. Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за отговора си и по-специално за датата, на която адресатът е уведомен за решението или акта.

РАЗДЕЛ IV

ОБРАТНА ИНФОРМАЦИЯ

Член 13

Условия

1. Компетентните органи на държавите-членки изпращат обратна информация на другите държави-членки във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след като са използвали отговора, получен във връзка с молба за информация или в резултат на спонтанен обмен на информация.

2. Веднъж годишно компетентните органи на държавите-членки изпращат обратна информация на другите заинтересовани държави-членки във връзка с автоматичния обмен на информация. Когато обратната информация е във връзка с информация, предоставена съгласно член 8, параграфи 1 и 2, срокът за изпращане на обратната информация се определя в съответствие с процедурата, по член 23, параграф 2. Когато обратната информация е във връзка с информация, предоставена съгласно член 8, параграфи 3 и 4, заинтересованите държави-членки се споразумяват относно срока за изпращане на обратната информация.

3. Комисията определя практическите условия в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.

РАЗДЕЛ V

ОБМЕН НА НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ И ОПИТ

Член 14

Обхват и условия

1. Държавите-членки съвместно с Комисията наблюдават предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество и обменят резултатите от своя опит с цел подобряване на това сътрудничество и приемане, ако е необходимо, на правила в съответните области.

2. Комисията може да приеме насоки в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, по-специално по отношение на:

а) справка за страните, която ще способства за обмена на информация относно действащото във всяка държава-членка национално законодателство в областта на административното сътрудничество по отношение на данъчното облагане;

б) техники за управление на риска;

в) други дейности, които се считат за необходими за обмен на най-добри практики и обмен на опит.

ГЛАВА IV

ПРАВИЛА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 15

Разкриване на информация и документи

1. Информацията и документите, получени от запитващия орган или от запитания орган по силата на настоящата директива, могат да бъдат разкривани на други органи в рамките на същата държава-членка, доколкото това е разрешено от законодателството на тази държава-членка, дори ако тази информация може да бъде използвана за цели, различни от целите, посочени в член 2.

2. Ако компетентният орган на една държава-членка счита, че информацията, която е получил от компетентния орган на друга държава-членка, може да бъде полезна на компетентния орган на трета държава-членка, той може да я предаде на последния компетентен орган, при условие че предаването се извършва в съответствие с правилата и процедурите, посочени в настоящата директива.

3. Информация, доклади, заявления и други документи или заверени копия, или извадки от тях, получени от запитания орган и предадени на запитващия орган в съответствие с настоящата директива, могат да бъдат привлечени/използвани като доказателства от компетентните органи на държавата-членка на запитващия орган при условията, предвидени за подобни информация, доклади, заявления и други документи, предоставяни от друг орган на тази държава.

Член 16

Задължения

1. Запитаният орган на държава-членка изпраща информацията по член 5 на запитващия орган на друга държава-членка, при условие че:

а) броят и характерът на изпратените молби за информация за определен период от време от един запитващ орган не създават прекомерна административна тежест за запитания орган;

б) запитващият орган е изчерпал обичайните източници на информация, които би могъл да използва при дадените обстоятелства, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на желания резултат.

2. Настоящата директива не налага на дадена държава-членка, от която е поискана информация, задължението да извършва разследвания или да предоставя информация, ако извършването на такива разследвания или събирането на исканата информация за нейни собствени цели би противоречало на законодателството на тази държава-членка.

3. Компетентният орган на запитаната държава-членка може да откаже да предостави информация, когато запитващата държава-членка не е в състояние поради правни причини да предостави подобна информация.

4. Отказ за предоставяне на информация се допуска, ако това би довело до разкриването на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес или ако разкриването ѝ би противоречало на обществения ред.

5. Запитаният орган информира запитващия орган за основанията, поради които отказва да изпълни молбата за информация.

6. Оригинали на документи се предоставят само в случаите, когато това не противоречи на действащите разпоредби в държавата-членка, в която е установен запитаният орган.

Член 17

Ограничения

1. Ако държава-членка изисква информация в съответствие с настоящата директива, другата държава-членка използва своите средства за събиране на информация, за да получи исканата информация, дори ако другата държава-членка няма нужда от тази информация за своите собствени данъчни цели. Това задължение не противоречи на член 16, параграфи 2, 3 и 4, позоваването на които няма в никакъв случай да се разбира, като разрешение за дадена държава-членка да откаже да предостави информация, само защото тази информация не представлява национален интерес.

2. При никакви обстоятелства член 16, параграфи 2 и 4 няма да се разбират като разрешение запитаният орган на държава-членка да откаже да предостави информация относно лице, установено за данъчни цели в държавата-членка на запитващия орган, само защото информацията се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице.

Член 18

По-широко сътрудничество

Ако държава-членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тя не може да откаже да предостави същото разширено сътрудничество на другата държава-членка.

Член 19

Стандартни формуляри и компютъризирани формати

1. Молби за информация и за административни разследвания в съответствие с член 5 и свързаните с тях отговори, потвърждения, молба за допълнителни общи сведения, невъзможност или отказ съгласно член 6 се изпращат, доколкото е възможно, посредством стандартен формуляр, приет от Комисията съгласно процедурата, предвидена в член 24, параграф 2.

Стандартните формуляри могат да бъдат придружени от доклади, заявления или други документи или заверени копия или извадки от тях.

2. Спонтанен обмен на информация съгласно член 8, молби за административни уведомления съгласно член 12 и обратна информация съгласно член 13 се изпращат посредством стандартния формуляр, посочен в параграф 1.

3. Автоматичният обмен на информация съгласно член 7 се извършва посредством стандартизиран компютъризиран формат, който цели улесняване на автоматичния обмен на информация и който се базира на съществуващия компютъризиран формат за прилагането на член 9 на Директива 2003/48/ЕО[5], който трябва да бъде използван за всякакъв вид автоматичен обмен на информация, приет от Комисията съгласно процедурата посочена в член 24, параграф 2.

Член 20

Практически договорености

1. Предаването на информация по силата на настоящата директива, доколкото е възможно, се извършва по електронен път посредством общата комуникационна мрежа/общ системен интерфейс (мрежата CCN).

Ако е целесъобразно, Комисията приема практически правила, необходими за изпълнение на първа алинея, в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.

2. Комисията отговаря за необходимото развитие на мрежата CCN, позволяващо осъществяването на обмена на информация между държавите-членки.

Държавите-членки отговарят за необходимото развитие на техните системи с цел да осигурят обмена на информация чрез използването на мрежата CCN.

Държавите-членки се отказват от исканията си за възстановяване на направените от тях разходи по прилагането на настоящата директива, освен ако това е необходимо по отношение на възнагражденията, платени на експерти.

3. Лицата, надлежно упълномощени от Органа за акредитиране по сигурността към Европейската комисия, могат да имат достъп до тази информация, само доколкото това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на мрежата CCN.

4. Молбите за сътрудничество, включително молбите за уведомяване и приложените към тях документи, могат да се изготвят на всеки език, за който запитаният и запитващият орган са се споразумели.

Тези молби се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, в която е установен запитаният орган, само в специални случаи, когато запитаният орган представи основания за искането за такъв превод.

5. В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, Комисията може да приеме минимален праг на данъците, при които да се задейства процедурата за молба за сътрудничество, автоматичен обмен на информация или спонтанен обмен на информация.

Член 21

Специфични задължения

1. Държавите-членки вземат всички необходими мерки за:

а) осигуряване на ефективна вътрешна координация между посочените в член 4 органи;

б) установяването на пряко сътрудничество между посочените в член 4 органи;

в) осигуряване на безпрепятственото прилагане на процедурите за административно сътрудничество, предвидено в настоящата директива.

2. Комисията съобщава на всяка държава-членка всякаква обща информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива, която е получила и е в състояние да предостави.

ГЛАВА V

ОТНОШЕНИЯ С КОМИСИЯТА

Член 22

Оценка

1. Държавите-членки и Комисията проучват и оценяват резултатите от работата на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията цялата необходима информация за оценката на ефективността на предвиденото в настоящата директива административното сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчното облагане.

3. Държавите-членки информират Комисията за годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в член 8, както и за постигнатите практически резултати. Комисията приема формата и условията за предаването на тази годишна оценка в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.

4. В съответствие с посочената в член 24, параграф 2 процедура Комисията определя списъка от статистически данни, които държавите-членки представят за целите на оценка на настоящата директива.

ГЛАВА VI

ОТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Член 23

Обмен на информация с трети държави

1. Ако компетентният орган на държава-членка получи информация от трета държава с оглед на правилното определяне на посочените в член 2 данъци, той предоставя информацията на компетентните органи на държавите-членки, за които тази информация може да бъде полезна, и във всеки случай на всички, които са я поискали, доколкото това не е забранено по силата на международни споразумения с тази трета държава.

Държавите-членки гарантират, че бъдещите споразумения, които те сключват с трети държави, няма да съдържат такива забрани.

2. Компетентните органи могат в съответствие с техните вътрешни разпоредби относно предоставянето на лични данни на трети държави да съобщават на трети държави информация, получена в съответствие с настоящата директива, единствено ако са спазени всички от следните условия:

а) всички компетентни органи, които са предоставили информацията, са изразили съгласие за това съобщение;

б) съответната трета държава е предприела действия за оказване на поисканото сътрудничество за събиране на доказателства за транзакции с нередовен или незаконен характер, които противоречат на данъчното законодателство или го нарушават.

ГЛАВА VII

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет за административно сътрудничество в данъчната област“.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Освен предвидените в параграф 2 задачи, Комитетът за административно сътрудничество в данъчната област разглежда всички въпроси, поставени от неговия председател или по негова собствена инициатива, или по молба на представител на дадена държава-членка, отнасящи се до прилагането на настоящата директива.

Член 25

Докладване

Както е посочено в първото изречение на параграф 1 на член 27, най-късно пет години след датата на транспониране на настоящата директива, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива.

Член 26

Отменяне на Директива 77/799/ЕИО

Директива 77/799/ЕИО се отменя, считано от 1 януари 2010 г.

Позоваванията на отменената директива се разглеждат като позовавания на настоящата директива.

Член 27

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива, не по-късно от 1 януари 2010 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и представят таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 28

Заключителни разпоредби

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 29

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

.

.

Съставено в Брюксел,

За Съвета

Председател

[1] ОВ С […], […] г., стр. […].

[2] ОВ С […], […] г., стр. […].

[3] ОВ С […], […] г., стр. […].

[4] OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[5] OВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 38.