52009DC0314

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 30.6.2009

COM(2009) 314 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

относно функционирането на споразуменията, сключени в рамките на процедурата, предвидена в член XXVIII от ГАТТ, в сектора на ориза

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

относно функционирането на споразуменията, сключени в рамките на процедурата, предвидена в член XXVIII от ГАТТ, в сектора на ориза

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

„Басмати“ | Висококачествен ориз „INDICA“, отглеждан само в Индия и Пакистан |

Натрошен ориз | Бял ориз, увреден в процеса на преработка |

Олющен ориз | Ориз, на който е отстранена само обвивката; кафяв ориз |

„INDICA“ | Подвид ориз, с дълги зърна |

„JAPONICA“ | Подвид ориз, обикновено с кръгли или средни зърна |

Неолющен ориз | Ориз със запазена обвивка (неолющен) |

Полубланширан или бланширан ориз | Ориз, на който са премахнати напълно или отчасти обвивката, слоевете на перикарпа и кълна; Бял ориз |

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

относно функционирането на споразуменията, сключени в рамките на процедурата, предвидена в член XXVIII от ГАТТ, в сектора на ориза

Въведение

След проведената през 2003 г. реформа в общата организация на пазара на ориз Комисията уведоми СТО (Световната търговска организация), че Европейската общност възнамерява да измени тарифните отстъпки за внос на олющен ориз (код по ХС 1006 20) и на полубланширан и бланширан ориз (код по ХС 1006 30), включени в приложения към ГАТТ 1994 г. списък CXL на Европейската общност.

Въведеното с реформата намаление в размер на 50 % на интервенционната цена означаваше, че продължаването на действащия към онзи момент режим на внос[1] би довело до твърде различаваща се защита по границите, достигайки дори до нулева митническа ставка. Тъй като това означаваше твърде голяма несигурност за сектора на ориза, Общността реши да деконсолидира режима и да води преговори за замяната му с по-подходящ режим, приложим за всички търговски партньори на EС[2].

За тази цел по силата на член XXVIII от ГАТТ бяха проведени преговори с четирите страни, от които произхожда по-голямата част от внасяния в ЕС ориз:

- Индия и Пакистан, всяка от които има значителен интерес като доставчик на олющен ориз „басмати“,

- Съединените американски щати, които имат основен интерес от доставки на олющен ориз и значителен интерес като доставчик на бланширан ориз, и

- Тайланд, който има основен интерес от доставки на бланширан ориз и значителен интерес като доставчик на олющен ориз.

При подписване на споразумението с Тайланд Комисията пое ангажимент да изпрати на Съвета доклад относно функционирането на сключените споразумения веднага щом са налице данни за първите пазарни години. Целта беше да се даде възможност за оценка на въздействието на вносните потоци от различни видове ориз на пазара на Общността, както по отношение на производството в Общността, така и по отношение на преработваните количества[3]

Освен това в доклада се прави преглед на вноса на бланширан ориз в малки опаковки. Някои държави-членки изразиха загриженост относно последиците за сектора на ориза в ЕС вследствие на евентуално голямо увеличение на този вид внос след влизането в сила на споразуменията. Комисията пое ангажимент да започне консултации с всяка страна износителка, чийто внос в ЕС се е увеличил с повече от 25 % през дадена пазарна година.

Споразумения

Общ преглед

Споразуменията с Индия и Пакистан бяха одобрени от Съвета на 11 август 2004 г.[4]. С тях се установява договореност, че считано от 1 септември 2004 г. олющеният ориз „басмати“ може да се внася в EС при нулева ставка на митото.

Споразумението със САЩ беше одобрено от Съвета на 21 юни 2005 г.[5] и беше приложено с обратна сила, считано от 1 март 2005 г., т.e. по средата на пазарната година. С него се определя метод за изчисляване на вносните мита за най-облагодетелствана нация (НОН), приложими за олющен ориз.

И накрая споразумението с Тайланд, одобрено от Съвета на 20 декември 2005 г.[6], се отнася главно до механизма за изчисляване на вносните мита за НОН, приложими за бланширан и полубланширан ориз . То също беше приложено с обратна сила, считано от 1 септември 2005 г.

Макар че със споразумението със САЩ не приключиха преговорите по член XXVIII, то също ще бъде разгледано в настоящия доклад, тъй като беше сключено в същата рамка, както останалите споразумения.

В таблицата по-долу са показани прилаганите понастоящем мита за вноса на ориз след влизането в сила на съответните споразумения.

Таблица 1: Обвързани и прилагани мита за ориз

Вид ориз | Обвързано мито (EUR/T) | Прилагано мито (EUR/T) |

Неолющен ориз (не е предмет на споразуменията) | 211 | 211 |

Олющен ориз, от който „басмати“ | 65 -- | 30 — 42,5 — 65 0 |

Бланширан и полубланширан ориз | 175 | 145 — 175 |

Натрошен ориз | 128 | 65 |

Олющен ориз „басмати“ — споразумения с Индия и Пакистан

Със споразуменията с Индия и Пакистан са установени следните условия за безмитен и безквотен внос на олющен ориз „басмати“:

- приемливи са 9 определени сорта (4 пакистански и 8 индийски, 3 от които са общи и за двете страни)

- внасяният ориз „басмати“ трябва да се придружава от сертификат за автентичност, издаден от съответните органи на Индия или Пакистан.

Олющен ориз — споразумение със Съединените американски щати

Със споразумението със САЩ е определено годишно референтно количество от 431 678 t за внос на олющен ориз, различен от „басмати“. То е резултат от следното изчисление, основаващо се на осреднени данни за периода 1999—2002 г.:

- внесените количества олющен ориз в EС-25 от всякакъв произход

- минус внесените количества олющен ориз „басмати“ в EС-25

- увеличено с 10 %

- плюс изнесените количества бланширан ориз под режим активно усъвършенстване от EС-15 за 10-те държави-членки, присъединили се към EС през 2004 г.

Годишните увеличения на това референтно количество бяха определени на 6 000 t за всяка от пазарните години 2005/06, 2006/07 и 2007/08. За следващите години в споразумението се предвижда страните да постигнат съгласие до 31 август 2008 г. Консултациите между Общността и САЩ обаче все още продължават.

Съгласно условията на споразумението, ако внесените количества олющен ориз са по-ниски с повече от 15 % от референтното количество през дадена пазарна година, EО ще прилага тарифна ставка в размер на 30 EUR/t през следващия 6-месечен период. Ако внесените количества надхвърлят референтното количество с повече от 15 %, митото за следващия период се определя на 65 EUR/t. Ако внесените количества са в границите от -15% до +15 %, митото за следващия период е 42,5 EUR/t.

Два пъти годишно Комисията разглежда дали е необходима промяна на вносното мито, приложимо за олющен ориз, и при необходимост определя ново мито, считано от септември и от март. Изчислението, извършвано в средата на пазарната година, се основава на количествата, внесени през първите 6 месеца от пазарната година, и на половината от годишното референтно количество.

Основанието за тази договореност е да се предвиди увеличение на вносното мито при увеличение на вноса и обратното , така че да се осигури адекватна защита на европейския сектор на ориза, като същевременно се отвори пазарът за трети страни.

За целите на изчисляване на внесените количества се взема предвид целият внос в EС на олющен ориз, различен от „басмати“, от всякакъв произход, независимо дали е преференциален или не. Данните се основават на издадените през съответния период лицензии за внос.

Полубланширан и бланширан ориз — споразумение с Тайланд

Сключеното с Тайланд споразумение за полубланширан и бланширан ориз предвижда подобен, но по-опростен механизъм от този за олющения ориз. Годишното референтно количество на внос е определено на 337 168 t, което представлява увеличения с 10 % осреднен внос на бланширан и полубланширан ориз в EС-25 от всякакъв произход през периода 2001/2002—2003/2004 година. Не са предвидени годишни увеличения на това референтно количество.

Съгласно условията на споразумението обичайно прилаганото мито е 145 EUR/t. Но ако внесените количества бланширан и полубланширан ориз надхвърлят с повече от 15 % годишното референтно количество през дадена пазарна година, EО прилага тарифна ставка в размер на 175 EUR/t през следващия 6-месечен период. В противен случай митото за следващия период остава 145 EUR/t.

Както при олющения ориз, това изчисление се повтаря в средата на пазарната година въз основа на количествата, внесени през първите 6 месеца от пазарната година, и на 47 % от годишното референтно количество (158 469 t). За целите на изчисляване на внесените количества се взема предвид вносът в EС от всякакъв произход, независимо дали е преференциален или не. Полученото мито е НОН и е приложимо за целия внос на бланширан и полубланширан ориз от всякакъв произход, с изключение на вноса в рамките на преференциални споразумения или квоти за внос.

Освен това в споразумението с Тайланд се предвижда тарифна квота (TRQ) в размер на 13 500 тона бланширан и полубланширан ориз при нулева ставка на митото.

Натрошен ориз — споразумение с Тайланд

В споразумението с Тайланд се урежда също така приложимото за натрошен ориз вносно мито, което е определено на 65 EUR/t, считано от септември 2005 г. (намаление в сравнение със 128 EUR/t през предходната година). Освен това предишната тарифна квота в размер на 80 000 тона е увеличена на 100 000 тона.

Въздействие върху пазара на ЕС

Данни

За да бъде оценено въздействието на споразуменията, в настоящия доклад се разглежда тяхното прилагане в периода от 2004/05 до 2007/08 година — последната пълна пазарна година, за която има налични данни.

По отношение на обема на вноса докладът черпи данни от два допълващи се източника:

- базата данни по отношение на лицензиите за внос, която дава възможност за разграничаване на преференциалния от непреференциалния внос.

- базата данни Comext, която дава информация за действително внесените количества, съобщени на Евростат от държавите-членки. Базата данни Comext разграничава вноса в зависимост от произхода му, но не разграничава преференциалния от непреференциалния внос.

За балансовите данни и за анализ на пазарните тенденции са използвани данни на Евростат и други уведомления от държавите-членки.

Данните по отношение на вноса на бланширан ориз в малки опаковки са взети от въведената през февруари 2006 г. система за наблюдение към ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ (TAXUD) на Комисията. Затова има налични данни само за две пълни пазарни години — 2006/07 и 2007/08 — и данните се отнасят до действително внесените количества.

Потоци на внос, основаващи се на издадените лицензии

Олющен ориз „басмати“

В периода 2004/05—2005/06 година вносът на ориз „басмати“ остана стабилен на равнище 270 000 t, като се увеличи на 324 000 t през 2006/07 година и на 368 000 t през следващата година.

Следователно към четвъртата пазарна година от прилагането на споразумението за ориз „басмати“ вносът се е увеличил с около 100 000 t (+36 %).

Таблица 2: Внесени количества олющен ориз „басмати“ — издадени лицензии (в тонове)

Пазарна година | Индия | Пакистан | Общо |

2004/05 | 203 896 | 66 933 | 270 829 |

2005/06 | 217 630 | 53 196 | 270 826 |

2006/07 | 285 037 | 38 567 | 323 604 |

2007/08 | 269 087 | 99 073 | 368 160 |

Олющен ориз

В периода след влизането в сила на споразумението количеството олющен ориз, различен от „басмати“, за което са издадени лицензии за внос, се увеличи от 398 121 t през 2004/05 година на 550 741 t през 2007/08 година. Значителна част от това 37 %-тно увеличение (148 778 t) се дължи на присъединяването на България и Румъния, които взети заедно са внесли 78 985 t олющен ориз през 2004/05 година, преди присъединяването си към EС.

Следователно нетното увеличение на вноса на EС в периода 2004/05—2007/08 година не надхвърля 70 000 t.

Корекцията на вносното мито, извършвана на полугодие (през септември и март), оказа въздействие върху темповете на подаване на заявления за лицензии за внос от страна на търговците през различните периоди на годината. Например ако се очакваше увеличение на митото през март, броят на заявленията през февруари се увеличаваше, за да се използва по-ниската митническа ставка, и обратното .

В резултат на това през първото полугодие на всяка от пазарните години 2005/06 и 2006/07, когато митническата ставка беше ниска, бяха издавани лицензии средно за 67 % от годишните количества. Макар че през 1то полугодие на всяка пазарна година вносът беше близо до шестмесечното референтно количество или над него, за пълната пазарна година той беше под референтното количество през 2004/05 и 2005/06 година[7].

След края на 2007 г. графикът на вноса беше повлиян и от ограниченията за износ, наложени от някои от основните страни износителки на ориз в света, тъй като търговците в Европа се стремяха да избегнат евентуално прекъсване на доставките.

През 2004/05 и 2005/06 година около една четвърт от внесения в ЕС олющен ориз беше от САЩ. Вносът рязко спадна, след като през август 2006 г. в пратки ориз от САЩ беше открит „LL Rice 601“ — генетично модифициран (ГМ) сорт, неразрешен в EС[8].

Впоследствие вносителите от EС се насочиха към други източници, като Тайланд и Уругвай (съответно 22 % и 13 % от общото количество през 2007/08 година).

Таблица 3: Внесени количества олющен ориз — издадени лицензии (в тонове)

Пазарна година | 1во полугодие | 2ро полугодие | Общо |

2004/05 | 212 335 | 185 787 | 398 121 |

2005/06 | 288 203 | 128 679 | 416 882 |

2006/07 | 352 615 | 171 533 | 524 149 |

2007/08 | 307 448 | 243 293 | 550 741 |

Полубланширан и бланширан ориз

Вносът на полубланширан и бланширан ориз се увеличаваше постепенно до 2007/08 година, когато настъпи рязко увеличение в размер на 50 % (+150 000 t) спрямо предходната година. В резултат на това през март 2008 г. митото беше повишено от 145 EUR/t — равнището му от влизане в сила на споразумението през септември 2005 г. — на 175 EUR/t[9].

Таблица 4: Внесени количества бланширан и полубланширан ориз — издадени лицензии (в тонове)

Пазарна година | 1во полугодие | 2ро полугодие | Общо |

2004/05 | 94 228 | 99 909 | 194 137 |

2005/06 | 123 923 | 122 081 | 246 005 |

2006/07 | 140 766 | 142 891 | 283 657 |

2007/08 | 203 597 | 227 842 | 431 438 |

Натрошен ориз

Вносът на натрошен ориз се увеличи от 185 000 t през 2005/06 година на стабилните 240 000 t през 2006/07 и 2007/08 година[10]. Поради високото качество на произвеждания в EС ориз, на пазара на EС има голям недостиг на натрошен ориз. Освен това значителен дял от вноса на натрошен ориз (средно над 55 %) се извършва при намалена или нулева ставка на митото в рамките на преференциални споразумения и тарифни квоти.

Таблица 5: Внесени количества натрошен ориз — издадени лицензии (в тонове)

Пазарна година | Общо |

2004/05 | 123 191 |

2005/06 | 185 701 |

2006/07 | 240 365 |

2007/08 | 236 320 |

Внос в малки опаковки

Вносът на бланширан и полубланширан ориз в малки опаковки спадна със 7 % — от 35 812 t на 33 275 t — в периода 2006/07—2007/08 година.

Ако не се вземат предвид внасяните количества под 500 t годишно, само вносът в малки опаковки от Пакистан се е увеличил с над 25 %. В периода от 2006/07 до 2007/08 година този внос е отбелязал увеличение с 62 % — от 3 915 t на 6 326 t. Това съответства на 58 %-тното увеличение на общия внос на бланширан и полубланширан ориз от Пакистан през същия период — от 26 235 t през 2006/07 година на 41 378 t през 2007/08 година.

Пазарът на ориз в EС

Производство

В периода 2004/05—2007/08 година площите с ориз в ЕС останаха сравнително постоянни, като заемаха между 413 000 ha и 428 000 ha. Беше отбелязано известно преминаване от отглеждане на вида „indica“ към отглеждане на вида „japonica“, дължащо се на съчетание от структурни и краткосрочни съображения. Беше отбелязано временно намаление на площите с „indica“, когато известна част от тях беше сериозно засегната от неблагоприятни климатични условия[11].

През 2004/05 година производството на ориз в EС-25, изразено в еквивалент на бланширан ориз, достигна рекордните 1,68 млн. тона, след което спадна на 1,54 млн. тона през 2005/06 година и на 1,59 млн. тона през 2006/07 година. Вече на равнището на EС-27 производството достигна 1,68 млн. тона през 2007/08 година.

В периода 2004/05—2007/08 година производството на ориз „indica“ в ЕС спадна със 178 000 t в еквивалент на бланширан ориз. Този недостиг в снабдяването на ЕС беше компенсиран с внос на „indica“. През същия период производството на „japonica“ се увеличи със сходно по размер количество, което отчасти се дължеше на приноса на двете нови държави-членки.

Интервенционните запаси от неолющен ориз, които в началото на 2004/05 година бяха 600 000 t, бяха напълно изчерпани до 2007/08 година.

Потребление

Преди последното разширение ежегодното потребление на EС-25 беше между 2,3 и 2,4 млн. тона ориз (в еквивалент на бланширан ориз). Присъединяването на България и Румъния доведе до увеличение в размер на 100—120 000 t. Средното потребление на EС-27 сега е около 2,5 млн. тона годишно.

Преработвани количества

Количествата, преработвани от европейската промишленост, могат да се изчислят като сума от произведените количества неолющен ориз в EС и нетните търгувани количества неолющен и олющен ориз, с корекция за отчитане на промяната в запасите, всички изразени в еквивалент на бланширан ориз.

Преработваните количества останаха в границите на 2,22—2,34 млн. тона и зависят основно от количествата ориз, произвеждани в EС.

Това показва, че промишлеността е запазила равнището си и не е засегната неблагоприятно от различните споразумения за НОН и преференциалните търговски споразумения. Изглежда по-специално, че значителното увеличение на вноса на бланширан и полубланширан ориз през 2007/08 година не е имало отрицателно въздействие върху промишлеността.

Пазарни цени

Цени на световния пазар

След като от 2004 г. цената на тайландския ориз 100 %, качество „B“, която се смята за референтна цена за ориз „indica“ на световния пазар, се запазваше в границите между 250 USD/t и 350 USD/t, през ноември 2007 г. тя започна възходящото си движение, достигайки най-високата си стойност — 1 050 USD/t — през май 2008 г.

Трябва да се отбележи, че на световния пазар се търгуват само около 6 % дo 8 % от световното производство на ориз. Поради тази причина цените на световния пазар реагират много силно дори на малки промени в пазарното равновесие и политическите решения. Освен влиянието на растящите цени на другите видове стоки, повишеното търсене вследствие на решението на някои азиатски страни да увеличат държаните от тях запаси ориз, заедно с мерките за ограничаване на износа, предприети от някои основни страни износителки (Виетнам, Индия и др.) с цел да не допуснат инфлация на цените на храните, беше достатъчно, за да предизвика покачване на цените. След като достигнаха най-високата си стойност през май 2008 година, цените на тайландския ориз 100 %, качество „B“, постепенно се понижиха, но все още не са спаднали много под 500 USD/t. По отношение на другите страни на произход, например Виетнам, цените се върнаха на равнищата си от периода преди увеличението.

Подобно увеличение беше отбелязано при ориза „japonica“ през същия период. Но поради неотдавнашното отсъствие от пазара на някои важни участници (забрана на износ от Египет, суша в Австралия), офертите за калифорнийски ориз „japonica“ останаха на много високи нива — около 1 150 USD/t.

Цени в ЕС

След реформата през 2003 г. цените на неолющения ориз в EС бяха доста над интервенционната цена (която е определена на 150 EUR/t) и общо взето следваха възходяща тенденция. През пазарната 2004/05 година цените бяха относително стабилни в диапазона от 160 EUR/t дo 240 EUR/t, в зависимост от произхода и вида на ориза. През следващите години обаче бяха отбелязани някои драстични увеличения.

През 2006 г. средните цени на италиански ориз „japonica“ скочиха на 293 EUR/t, главно поради съчетанието от по-ниското производство на ориз „japonica“ и увеличеното търсене в EС след разширението от 2004 г. Цената на италиански ориз „indica“ също се повиши на 235 EUR/t, докато цените в Испания останаха в общи линии същите, както през предходната година.

През 2007 г., докато при цените в Италия имаше значителни колебания, цените в Испания се повишаваха през цялата година, особено тези на ориз „indica“, които се повишиха на 240 EUR/t главно поради неблагоприятните условия в Андалусия — голям производител на ориз „indica“.

Най-големият скок в цените на неолющения ориз в EС обаче беше отбелязан през 2008 г. в контекста на стремглавото покачване на цените на ориза на световния пазар. През май 2008 г. цената за италиански ориз „indica“ и „japonica“ достигна 480 EUR/t, т.e. повече от трикратния размер на интервенционната цена[12].

В други държави-членки производителки (Гърция, Франция и Португалия), макар че не достигнаха такива високи стойности, цените на неолющения ориз през цялото време от 2004/05 г. досега са доста над интервенционната цена. След 2004 г. няма закупени количества от интервенционните агенции.

Снабдяване с ориз в EС

Макар че общо взето производството на ориз в EС остава стабилно от 2004/05 година насам, в относително изражение вносът нарасна. Увеличението на вноса е по-голямо при бланширания и полубланширания ориз (от 177 000 t през 2004/05 година на 394 000 t през 2007/08 година), отколкото при непреработения ориз (oт 537 000 t на 683 000 t през същия период).

Общите внесени количества ориз в еквивалент на бланширан ориз се увеличиха от 715 000 t през 2004/05 година на 1 077 000 t през 2007/08 година. Това се дължеше отчасти на присъединяването на България и Румъния към EС.

Таблица 6: Разбивка на снабдяването с ориз в EС-27 (в хиляди тонове еквивалент на бланширан ориз)

[pic]

(1) Внесени количества бланширан и полубланширан ориз(2) Внесени количества неолющен и олющен ориз(3) Произведени количества ориз в ЕС

Заключителни бележки

Като цяло сключените споразумения изпълниха целта си, доколкото защитата на пазара на EС се засилваше при увеличаване на вноса и обратното .

След 2004 г. колебанията в произвежданите количества ориз в EС са свързани с климатичните условия и с избора на производителите, а не с потоците на внос. Вносът се увеличи, за да отговори на увеличеното потребление в EС.

Количествата, преработвани от оризовата промишленост в ЕС, се запазиха стабилни. През разглеждания период споразуменията нямаха неблагоприятно въздействие върху оризопреработващата промишленост в ЕС.

През 2008 г. обаче цените на ориза на световния пазар — както и цените на други зърнени култури — достигнаха безпрецедентно високи стойности, което се отрази на цените на вътрешния пазар на EС.

[1] Уводна бележка 7 към списъка на EО.

[2] С изключение на вноса, обхванат от преференциален режим, например ВОО, или от квоти за внос, например за Египет.

[3] За по-подробна информация относно сектора на ориза в ЕС вж.: http://ec.europa.eu/agriculture/markets/rice/index_en.htm

[4] Решения 2004/617/ЕО и 2004/618/ЕО на Съвета (ОВ L 279, 28.8.2004 г., стp. 17 и 23).

[5] Решение 2005/476/ЕО на Съвета (ОВ L 170, 1.7.2005 г., стp. 67).

[6] Решение 2005/953/ЕО на Съвета (ОВ L 346, 29.12.2005 г., стp. 24).

[7] Положението през 2008/09 година е различно: вносът през първото полугодие (септември 2008 г.—февруари 2009 г.) беше до такава степен по-малък в сравнение с предходния период, че митото беше намалено на 42,5 EUR/метричен тон, считано от март 2009 г. По-големите крайни наличности в EС за 2007/08 пазарна година забавиха потоците на внос, които може да са били повлияни и от финансовата криза.

[8] С Решения 2006/578/EО и 2006/601/EО на Комисията се дават указания на държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на пазара на ЕС няма да бъдат пуснати продукти, съдържащи генетично модифициран ориз „LL RICE 601“.

[9] През 2008/09 година вносът на ориз общо взето спадна и митото за бланширан ориз беше определено отново на по-ниското равнище от 145 EUR/t, считано от март 2009 г.

[10] През 2008/09 година темпът на внос до този момент надхвърля с 33 % темповете през предходните години.

[11] През 2008/09 година площите с „indica“ се увеличиха с 20 %.

[12] От началото на пазарната 2008/09 година всички цени на неолющен ориз в Италия и Испания остават над 300 EUR/t, като в някои случаи надхвърляха 500 EUR/t.