29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/1

—

подчертава, че местните и регионалните власти разполагат с изключителни и споделени правомощия при предоставянето на обществени услуги и допринасянето за социалното и икономическото развитие на техните общини. Ето защо пълноценното им участие на ранния етап на изготвянето на законодателството на ЕС и прилагането му по места са необходими за функционирането на демократичния живот в ЕС;

—

признава, че в тази насока има напредък и приветства ангажимента на Европейската комисия в тази област, който доведе до осезаеми резултати, но смята, че е възможно и необходимо да се постигне по-нататъшно подобрение;

—

смята, че принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и използването на оценки на въздействието са ключови аспекти, когато става дума да се насърчи създаването на модел на многостепенно управление в ЕС, и ще бъдат от голяма полза за икономическото развитие на регионите и за териториалното сближаване на Европейския съюз като цяло. Припомня, че съгласно Договора решенията следва да се вземат на равнище най-близо до гражданите, което не винаги е равнището на централното управление. Следователно принципът на субсидиарността следва да се разбира като основа за повишена готовност за откликване на нуждите на гражданите от страна на всички равнища на управление и за подобрена ефективност при вземането на решения;

—

счита, че решенията на Съда на Европейския съюз могат да окажат значително въздействие върху местните и регионалните власти, например в областта на обществените поръчки, и то по начини, които може да не са били предвидени в първоначалното законодателство;

—

накрая изразява загриженост по повод продължаващата в държавите-членки тенденция за усложняване и въвеждане на допълнителни разпоредби в законодателните актове на ЕС при транспонирането им в националното законодателство („позлатяване“, т.е. възлагане на допълнителни задължения извън предвидените в законодателните актове на ЕС).

Докладчик

:

лорд Graham Tope (UK/АЛДЕ) член на управата на район Sutton, Лондон

1.

продължава да работи заедно с Европейската комисия и другите институции на ЕС за успешното постигане на по-добро законотворчество на всички равнища в ЕС в духа на многостепенното управление;

2.

признава, че в тази насока има напредък и приветства ангажимента на Европейската комисия в тази област, който доведе до осезаеми резултати, но смята, че е възможно и необходимо да се постигне по-нататъшно подобрение;

3.

припомня ценния принос на г-жа Maij-Weggen в качеството ѝ на член-наблюдател от името на КР в Групата на високо равнище за намаляване на административната тежест; в този контекст КР изтъкна отново факта, че местните и регионалните власти и КР са в най-добра позиция, за да допринесат за подобряването на законодателния процес, по-специално поради обстоятелството, че значителна част от законодателството на ЕС се прилага на местно и регионално равнище и оказва въздействие върху ежедневния живот на гражданите;

4.

приветства по-голямата откритост от страна на Европейската комисия при изготвянето на нови предложения и при консултациите със заинтересовани страни, които надхвърлят рамките на европейските институции и обхващат европейските сдружения на местните и регионалните власти, както и ентусиазираното прилагане на „структурирания диалог“ от нейна страна посредством Комитета на регионите. Важно е да има достъпни и разнообразни механизми за консултации, за да се гарантира, че тези, които взимат политически решения на европейско равнище, са информирани за позициите на широка и представителна извадка в Европа, тъй като това ще доведе до по-балансирано вземане на решения и по-ефективно изпълнение, по-специално в случаите, когато местните и регионалните власти отговарят за привеждането в изпълнение и прилагането на разпоредбите на ЕС;

5.

подчертава, че местните и регионалните власти разполагат с изключителни и споделени правомощия при предоставянето на обществени услуги и допринасянето за социалното и икономическото развитие на техните общини; ето защо пълноценното им участие на ранния етап на изготвянето на законодателството на ЕС и прилагането му по места са необходими за функционирането на демократичния живот в ЕС;

6.

смята, че принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и използването на оценки на въздействието, са ключови аспекти, когато става дума да се насърчи създаването на модел на многостепенно управление в ЕС и ще бъдат от голяма полза за икономическото развитие на регионите и за териториалното сближаване на Европейския съюз като цяло. Припомня, че съгласно Договора решенията следва да се вземат на равнище най-близо до гражданите, което не винаги е равнището на централното управление. Следователно принципът на субсидиарността следва да се разбира като основа за повишена готовност за откликване на нуждите на гражданите от страна на всички равнища на управление и за подобрена ефективност при вземането на решения;

7.

потвърждава ангажимента си за повишаване на осведомеността във връзка с принципа на субсидиарност. В този смисъл Мрежата за наблюдение на субсидиарността е полезен инструмент не само заради участието на партньорите в процеса на наблюдение на субсидиарността, но също и с оглед на потенциала ѝ да изпълнява ролята на лаборатория за обмен на най-добри практики при прилагането на субсидиарността и многостепенното управление;

8.

приветства усилията на Европейската комисия да съблюдава принципа на пропорционалност при упражняване на законодателните си и регулаторни правомощия, като допринася за отмяната на редица законодателни инструменти чрез голям брой официални предложения за консолидация. Констатира, че 48 предложения за опростяване са били одобрени окончателно от съзаконодателите. В това отношение е важно да се отбележи, че въпросът не се свежда само до броя предложения за опростяване, но и до ефективното намаляване на административната тежест на практика;

9.

смята, че чрез проверка на необходимостта от намеса на равнище ЕС и чрез проучване на потенциалното въздействие на редица политически варианти, оценките на въздействието следва да доведат до подобряване и опростяване на регулаторната среда. Ефективната и устойчива ex ante оценка на новото законодателство на ЕС е важна не само за постигане на нетно намаляване на административната тежест, но има съществена роля и за поддържането ѝ на ниско равнище. Въпреки това КР изразява загриженост, че последващите изменения и модификации на законодателни предложения от страна на Европейския парламент и Съвета могат да имат голямо въздействие върху местните и регионалните власти, което може да не е било предвидено в пълна степен от лицата, отговорни за вземането на решения;

10.

счита, че решенията на Съда на Европейския съюз могат да окажат значително въздействие върху местните и регионалните власти, например в областта на обществените поръчки, и то по начини, които може да не са били предвидени в първоначалното законодателство;

11.

смята, че ако ЕС иска да постигне по-голяма степен на прозрачност и в по-голяма степен да откликва на потребностите на обществото, от съществено значение е законодателството да бъде формулирано по такъв начин, че да бъде разбираемо за онези, за които е предназначено. Във връзка с това Комитетът насърчава Европейската комисия да изготвя по-ясни, по-последователни и недвусмислени текстове, за да се осигури ефективно и еднообразно прилагане във всички държави-членки. Това изискване е още по-важно, като се има предвид, че приетите окончателни текстове често са предмет на компромиси, които не винаги могат лесно да бъдат транспонирани в националното законодателство;

12.

в тази връзка констатира също така, че повечето местни и регионални власти и гражданите в съответните региони ще се сблъскат не със законодателството на ЕС, а с въвеждането му в националното законодателство. Следователно e необходимо да се осигури опростяване, последователност и разясняване на новите нормативни актове и политика на всички равнища на управление;

13.

изразява загриженост по повод продължаващата в държавите-членки тенденция за усложняване и въвеждане на допълнителни разпоредби в законодателните актове на ЕС при транспонирането им в националното законодателство („позлатяване“, т.е. възлагане на допълнителни задължения извън предвидените в законодателните актове на ЕС);

14.

в заключение, въпреки че е разбираемо акцентът да се поставя върху оценката на въздействието ex ante, оценките ex post, сравняващи планираните и действителните резултати, не бива да бъдат пренебрегвани като част от един по-широк стремеж към по-добро законотворчество. По-голямата част от новите предложения целят да изменят или допълнят съществуващото законодателство на Общността. В рамките на един процес на непрекъснато и необходимо актуализиране на разпоредбите, при изготвянето на нови предложения е изключително важно да се отчете ценният опит, придобит от местните и регионалните власти при прилагане на законодателството на Общността;

15.

призовава местните и регионалните органи на управление, съгласно предоставените им правомощия, да бъдат привличани в по-голяма степен от институциите на ЕС и държавите-членки в изготвянето и съставянето на общностното законодателство, с цел да се засили демократичната легитимност на процеса на вземане на решения. Комитетът подчертава специалния интерес на регионите със законодателни правомощия към включване в този процес, тъй като те са задължени да транспонират общностните разпоредби в съответните им области на компетентност. В това отношение КР е най добрият изразител на позицията на регионалните и местните власти в техния стремеж да бъдат включени в законодателния процес. Членовете на Комитета на регионите притежават практически опит и познават в подробности местните условия и затова са в най-добра позиция да направят оценка на въздействието и ефективността на законодателството;

16.

подчертава необходимостта от консултации на всички равнища на вземане на решения, както на ниво ЕС, така и в рамките на отделните държави-членки. Следва да се въведат изпитани практики за консултиране на местните и регионалните власти;

17.

обръща внимание на нарастващото значение на подготвителния етап от законодателния процес в ЕС. Чрез по-добри анализи и консултации на този ранен етап ЕС разширява възможностите си за създаване на по-добре работещо законодателство, което на следващия етап, в рамките на различните дадености в отделните държави-членки, ще бъде по-лесно приложимо;

18.

заявява отново ангажимента си да допринася за оценката на въздействието на нови законодателни предложения, които биха имали значително въздействие на местно и регионално равнище. Докато новите предложения внасят изменения в съществуващото законодателство, анализът на въздействието трябва да включва резултатите от оценката, което да позволи да се направи пряка връзка между анализа на въздействието ex ante и оценката ex post;

19.

като съзнава, че оценката на въздействието е дълга процедура, изискваща немалко ресурси, смята, че следва да се планира с максимален поглед към бъдещето, като се позволи двустранно идентифициране на приоритетни досиета на базата на годишната политическа стратегия и законодателната и работната програма на Комисията, вероятно в рамките на ежегодна техническа дискусия. Освен това генералните дирекции на Европейската комисия следва да бъдат насърчавани да се обръщат пряко към КР, когато смятат, че тяхната работа по оценката на въздействието се нуждае от обогатяване с данни относно териториалното отражение на планираните инициативи;

20.

настоява на етапа на оценката на въздействието регионите със законодателни правомощия да бъдат вземани предвид, както и да бъдат избягвани общностни договорености, които могат да доведат до прехвърлянето на тези правомощия на централното правителство;

21.

призовава Европейския парламент и Съвета да зачитат в по-голяма степен Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г., когато внасят изменения в законодателните предложения на Комисията, които означават допълнителна административна и финансова тежест за местните и регионалните власти. Всеки евентуален преглед на това споразумение следва да включва КР и ЕИСК;

22.

изразява своето задоволство от факта, че в Групата на високо равнище относно намаляването на административната тежест е представляван от г жа Maij Weggen (ЕНП/NL). Предлага Европейската комисия официално да се консултира с КР относно отчета на групата преди края на мандата ѝ (август 2010 г.), за да даде възможност на КР да информира всички местни и регионални власти в ЕС за резултатите по въпросите, които ги вълнуват;

23.

приветства намерението да се намали излишната тежест върху МСП и да се засили използването на информационни технологии; една от целите на опростяването на регулаторната среда на Съюза следва да бъде опростяването на законодателството, за да стане то по-ефективно, а следователно и насочено в по-голяма степен към ползвателя;

24.

признава, че по-доброто законотворчество следва да бъде придружено от периодична оценка на законодателството. Ето защо е целесъобразно всички законодателни актове на Европейския съюз системно да съдържат разпоредби относно тяхната оценка, за да могат всички заинтересовани страни да споделят своя опит във връзка с практическите последици, изпълнението и спазването на съответните законодателни актове;

25.

призовава регионите със законодателни правомощия да осъзнаят, че могат да имат значителна полза, ако играят по-активна роля в преговорите и транспонирането на законодателството на ЕС. Други видове региони и местни власти също имат важна роля в тази връзка. Освен това Комитетът призовава държавите-членки да улеснят в максимална степен подобно активно участие;

26.

подчертава, че европейските териториални пактове, като например Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), биха могли да стимулират териториалното сближаване и гъвкавостта на политиките със значително въздействие на местно равнище. В качеството си на инструмент с юридическа правосубектност, позволяващ на партньорите да създадат стабилна юридическа структура за териториално сътрудничество, ЕГТС ще осигурят по-висока степен на многостепенно управление и ще допринесат за по-доброто законотворчество на местно и регионално равнище в цяла Европа;

27.

призовава държавите-членки да увеличат усилията си за опростяване на националното законодателство и да приемат директивите на Общността надлежно и бързо. В рамките на този процес те би следвало да се консултират с местните и регионалните власти и да вземат предвид техните идеи и предложения;

28.

призовава отново законодателите на национално равнище да се въздържат от „позлатяване“ при транспонирането на правото на ЕС. В докладите си относно правилното прилагане на директивите на ЕС в указания срок, Комисията би могла да посочва кои държави-членки са решили да определят по-широкообхватни национални задължения;

29.

подчертава, че Комисията и Съдът на Европейския съюз следва да взимат предвид последиците от решенията на Съда, за местните и регионалните власти;

30.

приканва Европейската комисия да определи съвсем точно конкретните случаи, свързани или не с публични помощи, като постави ударението върху проблемите и ситуациите, чието управление е в рамките на отговорностите на местните и регионалните власти;

31.

призовава Европейската комисия при представянето на програмата си за по-добро законотворчество да използва подход, насочен в по-голяма степен към гражданите. Усилията и комуникационната дейност следва да се насочат приоритетно към области, които според гражданите биха имали най-голяма добавена стойност;

32.

препоръчва при разработването на директиви да се използва по-ясен език – това би намалило възможността за неправилно тълкуване, което на свой ред би могло да доведе до забавяне или неправилно транспониране;

33.

констатира, че законодателите на национално равнище, както и местните и регионалните власти и техните представителни сдружения трябва да изиграят ролята си за по-доброто популяризиране на законодателството на ЕС и транспонирането му в националното законодателство сред онези, които трябва да го прилагат, а също и сред обикновените граждани.