EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009AG0016

Обща позиция (ЕО) № 16/2009 от 16 февруари 2009 година, приета от Съвета в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора за създаване на Европейската общност, с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Текст от значение за ЕИП)

OB C 103E, 5.5.2009, p. 40–69 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 103/40


ОБЩА ПОЗИЦИЯ (ЕО) № 16/2009

приета от Съвета на 16 февруари 2009 година

с оглед приемането на Директива 2009/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от … за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита потребителите

(текст от значение за ЕИП)

(2009/C 103 E/02)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

като взеха предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имаха предвид, че:

(1)

Действието на петте директиви, които съставляват съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (5), Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (6), Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (7), Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) (8) и Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (9), (наричани заедно „Рамковата директива и Специфичните директиви“), е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, в частност с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени.

(2)

В тази връзка, Комисията представи своите заключения в съобщение до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 29 юни 2006 г. относно прегледа на регулаторната рамка на ЕС за електронни съобщителни мрежи и услуги.

(3)

Реформата на регулаторната рамка на ЕС за електронни съобщителни мрежи и услуги, включваща определянето на стратегия за ефикасно управление на спектъра и укрепване на разпоредбите за крайни ползватели с увреждания, представлява ключова стъпка към постигане на единно европейско информационно пространство и същевременно на всеобхватно информационно общество. Тези цели са включени в стратегическата рамка за развитие на информационното общество, както е описано в Съобщението на Комисията от 1 юни 2005 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост“.

(4)

За целите на яснотата и опростеността, настоящата директива урежда само изменения на Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

(5)

Без да се засягат разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (10) и по-специално изискванията за ползване от хора с увреждания, установени в член 3, параграф 3, буква е) от нея, някои аспекти на крайното оборудване, включително оборудването, предназначено за ползватели с увреждания, следва да се включат в обхвата на Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) с цел да се улесни достъпът до мрежи и използването на услуги. Това оборудване понастоящем включва само приемащо радио и телевизионно крайно оборудване, както и специални крайни устройства за крайни ползватели със слухови увреждания.

(6)

Държавите-членки следва да въведат мерки с цел насърчаване на създаването на пазар за продукти и услуги за масово потребление, които да включват възможности за крайните ползватели с увреждания. Това може да бъде извършено например, но не единствено, като във връзка с европейските стандарти се въведат изисквания за електронна достъпност (eAccessibility) в процедурите за възлагане на обществени поръчки и предоставянето на услуги, свързани с тръжните процедури, съгласно законодателството, защитаващо правата на крайните ползватели с увреждания.

(7)

Необходимо е да се адаптират определения, за да има съгласуваност с принципа за технологична неутралност и с темпа на технологично развитие. По-специално, условията за предоставяне на услуга следва да се отделят от действителните определящи елементи на обществено достъпната телефонна услуга, т.е. обществено достъпна електронно съобщителна услуга за генериране и приемане, пряко или косвено, на национални и/или международни повиквания чрез номер или номера в национален или международен телефонен номерационен план, независимо дали тази услуга е основана на технология за комутация на канали или пакети. Естеството на тази услуга е нейната двупосочност, която позволява и на двете страни да осъществяват комуникация. Услуга, която не изпълнява всички тези условия, като например приложение от тип „click-through“ на уебсайтове за обслужване на клиенти, не е обществено достъпна телефонна услуга. Обществено достъпната телефонна услуга включва и средства за съобщения, предназначени специално за крайни ползватели с увреждания, използващи услуги за предаване на текст или за цялостен разговор.

(8)

Необходимо е да се поясни че косвеното предоставяне на услуги може да включва ситуации, при които генерирането се прави чрез избор или предварителен избор на оператор на преноса или такива, при които даден доставчик на услуги препродава или предоставя под друга марка обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни от друго предприятие.

(9)

В резултат на технологични или пазарни промени, мрежите все повече преминават към „Интернет протокол“ (IP) технология и потребителите все по-често имат възможност да избират между гама от конкуриращи се доставчици на гласови услуги. Поради това, държавите-членки следва да могат да отделят задълженията за предоставяне на универсална услуга по отношение на предоставянето на свързване към обществената съобщителна мрежа във фиксирано местоположение от предоставянето на обществено достъпна телефонна услуга (включително повиквания към услуги за спешна помощ през номер „112“). Такова отделяне не следва да засяга обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, определяни и преразглеждани на нивото на Общността. Държавите-членки, които използват други национални номера за спешни повиквания освен „112“, може да налагат на предприятия подобни задължения за достъп до тези национални номера за спешни повиквания.

(10)

В съответствие с принципа на субсидиарност, държавите-членки вземат решение на основата на обективни критерии кои предприятия са определени за доставчици на универсална услуга, като при необходимост вземат предвид способността и желанието на предприятията да поемат всички или част от задълженията за предоставяне на универсална услуга. Това не изключва възможността в процеса на определяне на предприятията държавите-членки да могат да включват определени условия, оправдани от основания за ефикасност, в т.ч. inter alia групиране на географски райони или компоненти или минимален период за определянето.

(11)

Компетентните национални регулаторни органи следва да могат да наблюдават развитието и нивото на тарифите на дребно за услуги, които попадат в обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, дори когато дадена държава-членка все още не е определила предприятие, което да предоставя универсална услуга. В такъв случай наблюдението следва да се извършва по начин, който да не води до излишна административна тежест нито за националните регулаторни органи, нито за предприятията, които предоставят такива услуги

(12)

Излишните задължения, предназначени за улесняване на прехода от регулаторната рамка от 1998 г. към тази от 2002 г. следва да се заличат заедно с други разпоредби, които се застъпват и дублират с тези, установени в Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива).

(13)

Изискването за предоставяне на минимален пакет от линии под наем на дребно, което беше необходимо за гарантиране на непрекъснатото прилагане на разпоредбите на регулаторната рамка от 1998 г. в областта на пазара на линиите под наем, който не беше достатъчно конкурентен по време на влизането в сила на рамката от 2002 г., вече не е необходимо и следва да бъде отменено.

(14)

Продължаването на налагане на избор на оператор на преноса или предварителен избор на оператор на преноса пряко в законодателството на Общността би могло да възпрепятства технологичния напредък. Тези корективни мерки по-скоро следва да се налагат от национални регулаторни органи като резултат от анализ на пазара, извършен в съответствие с процедурите, предвидени в Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива) и посредством задълженията, посочени в член 12 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа).

(15)

Разпоредбите относно договорите следва да се прилагат не само по отношение на потребителите, но и към други крайни ползватели, главно микропредприятия и малки и средни предприятия (МСП), които могат да предпочитат договор, съобразен с потребителските нужди. С оглед да се избегне ненужната административна тежест за доставчиците и усложненията, свързани с определението за МСП, разпоредбите относно договорите не следва да се прилагат автоматично към тези други крайни ползватели, а единствено по тяхно искане. Държавите-членки следва да вземат подходящите мерки, които способстват за повишаване на осведомеността сред МСП относно тази възможност.

(16)

Като следствие от технологичните постижения в бъдеще е възможно, наред с обичайните форми за номерационна идентификация, да се използват и други видове идентификатори.

(17)

Доставчиците на електронни съобщителни услуги, позволяващи повиквания следва да гарантират, че техните клиенти са достатъчно осведомени за това дали е осигурен достъп до услуги за спешна помощ, както и за евентуални ограничения на услугата (като ограничение на предоставянето на информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, или маршрутизация на спешните повиквания). Такива доставчици следва също така да предоставят на своите клиенти ясна и прозрачна информация в първоначалния договор и в случай на промяна в предоставянето на достъпа, например в информацията за фактуриране на клиента. Тази информация следва да включва всички ограничения по отношение на териториалния обхват, въз основа на планираните технически работни параметри на услугата и наличната инфраструктура. Когато услугата не се предоставя посредством комутируема телефонна мрежа, информацията следва да включва също така степента на надеждност на достъпа и на информацията за местоположението на лицето, което осъществява повикването, съпоставена с предоставената посредством комутируема телефонна мрежа услуга, като се отчита настоящото състояние на технологията и на стандартите за качество, както и всички параметри за качеството на услугата, посочени в Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга).

(18)

По отношение на крайното оборудване потребителският договор следва да посочва всички ограничения, наложени от доставчика по отношение на използването на оборудване, например чрез мобилни устройства „SIM-locking“, ако тези ограничения не са забранени от националното законодателство, и всички такси при прекратяване на договора, независимо преди или на договорената дата, на която той изтича, включително всички суми за запазване на оборудването.

(19)

Без доставчикът да е задължен по какъвто и да е начин да предприема действия, надхвърлящи изискванията съгласно правото на Общността, в потребителския договор следва също така да се посочват видът действия, ако са предвидени такива, които доставчикът може да предприеме в случаи на инциденти, свързани със сигурността и целостта, или при заплахи и уязвими точки.

(20)

С цел разглеждане на въпроси от обществен интерес, свързани с използването на съобщителни услуги, и за да се насърчава защитата на правата и свободите на другите лица, съответните национални органи следва да могат да предоставят и разпространяват, със съдействието на доставчиците, информация от обществен интерес относно използването на съобщителните услуги. Тази информация може да включва информация от обществен интерес относно нарушаване на авторското право, други видове незаконно използване и разпространяване на вредно съдържание, както и съвети и средства за защита срещу рискове за личната сигурност, които например могат да възникнат при разкриване на лична информация при някои обстоятелства, за неприкосновеността на личния живот и за личните данни. Информацията може да се координира чрез процедурата за сътрудничество, установена в член 33, параграф 3 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга). Такава информация от обществен интерес следва при необходимост да се актуализира и да се представя под лесно разбираема печатна и електронна форма, както е определено от всяка държава-членка, и на уебсайтовете на националните публични органи. Националните регулаторни органи следва да могат да задължават доставчиците да разпространяват тази стандартизирана информация до всички свои потребители по начин, счетен за подходящ от националните регулаторни органи. Когато това се изисква от държавите-членки, тази информация следва също да бъде включена в договорите.

(21)

Правото на абонатите да прекратяват своите договори без неустойки се отнася за промени в договорните условия, които са наложени от доставчиците на електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

(22)

Предвид нарастващото значение на електронните съобщения за потребителите и бизнеса, ползвателите следва във всички случаи да са напълно осведомени политиките за управление на трафика на доставчика на услуги и/или на мрежи, с когото сключват договора. Когато липсва ефективна конкуренция, националните регулаторни органи следва да използват корективните мерки, предвидени в Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), за гарантиране, че достъпът на ползвателите до определени видове съдържание или приложения не се ограничава неоснователно.

(23)

В отсъствието на съответни разпоредби в правото на Общността съдържанието, приложенията и услугите се считат за законни, или вредни в съответствие с националното материално и процесуално право. Задача на държавите-членки, а не на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги, е да решават в съответствие с предвидената процедура дали съдържанието, приложенията и услугите са законни или вредни. Рамковата директива и Специфичните директиви не засягат Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (11), която inter alia съдържа правило за „обикновен пренос“ за предоставящите посреднически услуги, както са определени в нея.

(24)

Наличието на прозрачна, актуална и сравнима информация относно офертите и услугите е ключов елемент за потребителите в конкурентни пазари с няколко доставчици, предлагащи услуги. Крайните ползватели и потребителите на електронни съобщителни услуги следва да могат лесно да сравняват цените на различни предлагани на пазара услуги, въз основа на информация, публикувана в лесно достъпна форма. За да им се даде възможност лесно да сравняват цени, националните регулаторни органи следва да могат да изискват от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги по-голяма информационна прозрачност (включително тарифи, модели на потребление и друга свързана с това статистика) и да гарантират, че трети страни имат правото да използват безплатно обществено достъпна информация, публикувана от такива предприятия. Националните регулаторни органи следва също да могат да осигурят ръководства за цените, особено когато пазарът не ги предоставя безплатно или на разумна цена. Предприятията не следва да имат право на никакво възнаграждение за употребата на информация, когато тя вече е публикувана и поради това е в общественото пространство. В допълнение, крайните ползватели и потребителите следва да са достатъчно осведомени за включената цена или вида на предлаганата услуга преди да закупят такава услуга, в частност ако телефонен номер за достъп до услуги с безплатен достъп е предмет на някакви допълнителни такси. Националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да изискват тази информация да се предоставя общо, а за някои определени от тях категории услуги — непосредствено преди свързване на повикването, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго. При определянето на категориите повиквания, изискващи да се предостави ценова информация преди свързването, националните регулаторни органи следва надлежно да отчитат естеството на услугата, приложимите за нея ценови условия и дали се предлага от доставчик, който не е доставчик на електронни съобщителни услуги. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), ако това се изисква от държавите-членки, предприятията следва също така да предоставят на абонатите информация от обществен интерес, изготвена от съответните публични органи, inter alia относно най-разпространените нарушения и техните правни последици.

(25)

Клиентите следва да бъдат информирани за правата си по отношение на използването на тяхна лична информация в указатели на абонати и по-специално за целта или целите на такива указатели, както и за правото им да не бъдат включвани в обществени указатели на абонати, без да заплащат за това, в съответствие с Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). Клиентите следва също така да бъдат информирани за системи, позволяващи дадена информация да се включи в базите данни на указателя, но които не разкриват тази информация на ползвателите на справочни услуги.

(26)

Един конкурентен пазар следва да гарантира, че ползвателите разполагат с качество на услугата, което изискват, но в особени случаи може да е необходимо да се гарантира, че обществените съобщителни мрежи поддържат минимални нива на качеството, за да се предотврати влошаване на услуга, блокиране на достъп и забавяне на трафика по мрежите.

(27)

При бъдещите IP мрежи, при които предоставянето на услуга може да е отделено от предоставянето на мрежата, държавите-членки следва да определят най-подходящите стъпки с цел гарантиране на достъпността на обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни през обществени съобщителни мрежи, както и непрекъсваем достъп до услуги за спешна помощ в случай на катастрофални повреди на мрежата или при форсмажорни обстоятелства, като се вземат предвид приоритетите на различните видове абонати и техническите ограничения.

(28)

С оглед да се гарантира, че крайните ползватели с увреждания се възползват от конкуренцията и избора на доставчици на услуги, предоставен на мнозинството от крайните ползватели, компетентните национални органи следва, когато е подходящо и в контекста на националните условия, да определят изисквания за защита на потребителите, които трябва да бъдат изпълнени от предприятията, предоставящи обществено достъпни електронни съобщителни услуги. Тези изисквания може да включват, по-специално, изискване към предприятията да гарантират, че крайните ползватели с увреждания могат да ползват техните услуги при същите условия, включително цени и тарифи, като предлаганите на останалите крайни ползватели, както и да определят равностойни цени за своите услуги, независимо от евентуалните допълнителни разходи, направени от тях. Те може също да включват изисквания, свързани с договорености на едро между предприятията.

(29)

Услугите за помощ от оператор покриват гама от различни услуги за крайни ползватели. Предоставянето на такива услуги следва да бъде предмет на търговски преговори между доставчици на обществени съобщителни мрежи и услуги за помощ от оператор, какъвто е случаят с всяка друга услуга за поддръжка на клиенти, и не е необходимо продължаване на задължението за тяхното предоставяне. Поради това, съответното задължение следва да бъде отменено.

(30)

Справочните услуги следва да се предоставят и често се предоставят в условията на конкурентен пазар съгласно член 5 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (12). Мерки относно включването на данни на крайните ползватели (държани от всички предприятия, които предоставят телефонни номера на абонати) в бази данни следва да спазват гаранциите за защита на личните данни, включително член 12 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). Следва да се прилага разходоориентирано предоставяне на тези данни за целите на обществени указатели и справочни услуги с цел да се гарантира, че крайните ползватели се възползват в максимална степен от разумните и прозрачни условия на конкурентните оферти.

(31)

Крайните ползватели следва да имат достъп и да могат да се свързват с предоставяните услуги за спешна помощ, като използват всяка телефонна услуга, способна да генерира гласови повиквания чрез номер или номера от национални телефонни номерационни планове. Службите за спешна помощ следва да са в състояние да приемат и отговарят на повиквания към номер „112“ най-малко с бързината и ефективността на приемане на повиквания към национални номера за спешни повиквания. Важно е да се повиши осведомеността за номер „112“, за да се подобри нивото на защита и сигурност на гражданите, пътуващи в Европейския съюз. В тази връзка, гражданите следва да бъдат напълно осведомени когато пътуват в някоя държава-членка, че номер „112“ може да се използва като единен номер за спешни повиквания в цялата Общност,, в частност чрез информация, предоставяна на международни автобусни гари, железопътни гари, пристанища или летища и в телефонни указатели, телефонни будки, брошури за абонати и фактури. Това е преди всичко отговорност на държавите-членки, но Комисията следва да продължи да подкрепя и да допълва инициативите на държавите-членки за по-голяма осведоменост относно номер „112“ и периодично да подлага на оценка доколко обществеността е осведомена относно него. Задължението за предоставяне на информация за местоположението на страната, извършваща повикването, следва да се засили, за да се повиши защитата на гражданите на Европейския съюз. По-специално, предприятията следва да предоставят на службите за спешна помощ информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, веднага щом повикването достигне до съответната служба, независимо от използваната технология.

(32)

Държавите-членки следва да гарантират, че предприятията, предоставящи на крайни ползватели електронни съобщителни услуги, предназначени за генериране на повиквания през номер или номера в национален телефонен номерационен план, осигуряват достъп до услугите за спешна помощ с такава точност и надеждност, каквато е технически възможна за съответната електронна съобщителна услуга. Възможно е независимите от мрежа доставчици на услуги да не могат да упражняват контрол върху мрежи и да не могат да гарантират, че спешните повиквания, извършени посредством тяхната услуга, ще бъдат пренасочени със същата надеждност като тази на традиционните доставчици на интегрирана телефонна услуга, тъй като те може да не са в състояние да гарантират наличие на услугата, при положение че свързаните с инфраструктурата проблеми са извън техния контрол. След като бъдат въведени международно признати стандарти, които биха гарантирали точно и надеждно пренасочване и връзка с службите за спешна помощ, независимите от мрежа доставчици на услуга също следва да изпълняват задълженията, свързани с достъпа до услуги за спешна помощ, на ниво, сравнимо с това, изисквано от други предприятия.

(33)

Държавите-членки следва да предприемат специфични мерки за гарантиране, че услугите за спешна помощ, включително „112“, са еднакво достъпни за крайни ползватели с увреждания, в частност ползватели с увреден слух, с нарушен слух, със затруднен говор или с комбинирано увреждане на зрението и слуха. Това може да включва предоставянето на специални крайни устройства за ползватели с нарушен слух, услуги за предаване на текст или друго специфично оборудване.

(34)

Гласовите повиквания остават най-стабилната и надеждна форма на достъп до услуги за спешна помощ. Други средства за връзка, като например текстови съобщения, могат да бъдат по-малко надеждни и да не осигуряват незабавност. Въпреки това, ако държавите-членки преценят това за подходящо, те следва да имат свободата да насърчават развитието и прилагането на други средства за достъп до услуги за спешна помощ, които могат да осигурят сравним с гласовите повиквания достъп.

(35)

Съгласно своето Решение 2007/116/ЕО от 15 февруари 2007 г. за резервиране на националния номерационен обхват, започващ със „116“ за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост (13), Комисията поиска от държавите-членки да резервират номерата в номерационния обхват, започващ със „116“, за определени услуги със социална значимост. Съответните разпоредби от посоченото решение следва да бъдат отразени в Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), за да залегнат по-стабилно в регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и да се улесни достъпът на крайните ползватели с увреждания.

(36)

Наличието на единен пазар предполага, че крайните ползватели имат достъп до всички номера, включени в националните номерационни планове на други държави-членки, както и до услуги, използващи негеографски номера в рамките на Общността, включващи, наред с други, номера за достъп до услуги с безплатен достъп и номера достъп до услуги с добавена стойност. Крайните ползватели също следва да имат достъп до номера от европейското телефонно номерационно пространство (ЕТНП) и универсални международни телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп. Трансграничният достъп до номерационни ресурси и до свързани услуги не следва да се възпрепятства, освен в обективно оправдани случаи, когато това е необходимо за борба с измами и злоупотреби (например във връзка с някои услуги с добавена стойност), когато номерът е определен като притежаващ само национален обхват (например национален кратък номер), или когато това е технически и икономически невъзможно. Ползвателите следва предварително да са напълно осведомени и по ясен начин за всички такси, приложими за телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп, като такси за международни повиквания за номера, достъпни през стандартни кодове за международно избиране.

(37)

С цел пълно възползване от конкурентната среда, потребителите следва да са в състояние да правят информиран избор и да сменят доставчици, когато това е в техен интерес. От съществено значение е да се гарантира, че те могат да правят това без да са възпрепятствани от законови, технически или практически пречки, включително договорни условия, процедури, такси и т.н. Това не изключва налагането на разумни минимални срокове в потребителските договори. Преносимостта на номерата е ключов елемент за улесняване на потребителския избор и на ефективна конкуренция в конкурентни пазари на електронни съобщения. Преносимостта на номерата следва да се прилага с минимално закъснение. Във всеки случай техническото прехвърляне на номера следва да не надхвърля един ден. Компетентните национални органи може да въведат глобалния процес на пренасяне на номера, като вземат предвид националните разпоредби относно договорите и техническата осъществимост, включително, при необходимост, за да се гарантира, че потребителите са защитени по време на целия процес на прехвърляне. Тази защита може да включва ограничаване на злоупотребата с преносимостта и предприемането на бързи коригиращи действия.

(38)

Правни задължения за „задължителен пренос“ може да се прилагат за определени радио и телевизионни канали и допълващи ги услуги, осигурявани от даден доставчик на медийни услуги. Държавите-членки следва да осигурят ясна обосновка на задълженията за „задължителен пренос“ в тяхното национално право, за да гарантират, че такива задължения са прозрачни, пропорционални и правилно определени. В тази връзка, правилата за „задължителен пренос“ следва да са проектирани по начин, който осигурява достатъчно стимули за ефикасно инвестиране в инфраструктура. Правилата за „задължителен пренос“ следва периодично да се преразглеждат, за да се поддържат актуални спрямо технологичните и пазарните промени и с цел гарантиране, че продължават да са пропорционални на целите, които следва да се постигнат. Допълващите услуги включват, но не се ограничават до услуги, предназначени за подобряване на достъпността за крайни ползватели с увреждания, като услуга за видеотекст, услуга за субтитриране, аудио описание и жестомимичен превод.

(39)

С цел преодоляване на съществуващи слабости по отношение на консултации с потребители и уместно отговаряне на интересите на гражданите, държавите-членки следва да установят подходящ механизъм за консултации. Такъв механизъм може да приеме формата на орган, който независимо от националния регулаторен орган и от доставчиците на услуги да провежда изследвания в области, свързани с потребителите, като потребителско поведение и механизми за смяна на доставчици, да работи по прозрачен начин и да дава своя принос към съществуващите механизми за консултация със заинтересовани страни. В допълнение би могъл да се създаде механизъм, който да позволи подходящо сътрудничество по въпроси, свързани със стимулирането на законното съдържание. Никоя процедура за сътрудничество съгласно този механизъм обаче не следва да позволява системно наблюдение на ползването на интернет.

(40)

Комисията следва да бъде нотифицирана относно задълженията за предоставяне на универсална услуга, налагани на предприятията.

(41)

Обработката на данни за трафик до степен, строго необходима за целите на откриването, локализирането и отстраняването на грешки и неизправности на мрежата и на информационната сигурност, като се гарантира наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхраняваните или предаваните данни, ще допринесе за предотвратяването на неразрешения достъп и злоумишленото разпространение на кодове, спирането на атаките за блокиране на услуги и нанасянето на вреди на компютрите и електронните съобщителни системи.

(42)

Либерализацията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги и бързото технологично развитие се съчетаха за засилване на конкуренцията и икономическия растеж и доведоха до богато многообразие на услуги за крайните ползватели, достъпни чрез обществени електронни съобщителни мрежи. Необходимо е да бъде гарантирано, че потребителите и ползвателите получават еднакво ниво на защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, независимо от технологията, използвана за предоставяне на определена услуга.

(43)

В съответствие с целите на регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и с принципите на пропорционалност и субсидиарност и за целите на правната сигурност и ефективност за европейските предприятия и националните регулаторни органи, настоящата директива е насочена главно към обществените електронни съобщителни мрежи и услуги и не се прилага за затворени групи ползватели и корпоративни мрежи.

(44)

Технологичният напредък позволява разработването на нови приложения, основани на устройства за събиране на данни и идентификация, които могат да бъдат безконтактни устройства, използващи радиочестотния спектър. Например, устройствата за радиочестотна идентификация (RFID) използват радиочестотния спектър за събиране на данни от уникално идентифицирани етикети, които след това могат да се пренасят през съществуващи съобщителни мрежи. Широката употреба на такива технологии може да донесе значителни икономически и социални ползи и поради това може да направи значителен принос към вътрешния пазар, ако такава употреба е приемлива за гражданите. За да се постигне тази цел, е необходимо да се гарантира спазването на всички основни права на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Когато такива устройства са свързани към обществено достъпни електронни съобщителни мрежи или използват електронни съобщителни услуги като основна инфраструктура, следва да се прилагат съответните разпоредби на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), включително тези относно сигурността, данните за трафика и местонахождението и за поверителността.

(45)

Доставчикът на обществено достъпна електронна съобщителна услуга следва да предприеме подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира сигурността на своите услуги. Без да се засяга Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (14), такива мерки следва да гарантират, че достъп до личните данни има само упълномощен персонал за законно разрешени цели, и че съхранените или предадени лични данни, както и мрежите и услугите са защитени. Освен това следва да бъде установена политика за сигурност по отношение на обработката на лични данни, за да бъдат установени слабостите в системата, както и да бъдат извършвани редовно наблюдение и действия за предотвратяване, коригиране и ограничаване на щетите.

(46)

Компетентните национални органи следва да наблюдават приетите мерки и да разпространяват най-добрите практики между доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги.

(47)

Нарушаване на сигурността, водещо до загуба или компрометиране на лични данни на индивидуален абонат може, ако не бъде овладяно по подходящ и навременен начин, да причини значителна икономическа загуба или социална вреда, включително фалшива самоличност. Поради това, веднага след като доставчикът на обществено достъпна електронна съобщителна услуга установи такова нарушаване, той следва да направи оценка на свързания с това риск, като например установи вида данни, засегнати от нарушението (включително тяхната чувствителност, контекст и съществуващите мерки за сигурност), причината и мащаба на нарушението, броя на засегнатите абонати, и възможните вреди за абонатите в резултат на нарушението (например кражба на самоличност, финансови загуби, пропуснати възможности за стопанска дейност или работа или физическа вреда). Абонатите, засегнати от инциденти със сигурността, които биха могли да доведат до сериозен риск за неприкосновеността на техния личен живот (например кражба или фалшифициране на самоличност, физическа вреда, значително накърняване на достойнството или на репутацията) следва незабавно да бъдат уведомени с цел предприемане на необходимите предпазни мерки. Уведомяването следва да включва информация за мерките, предприети от доставчика за овладяване на нарушаването, както и препоръки към засегнатите ползватели. Не следва да се изисква уведомяване на абоната за нарушение на сигурността, ако доставчикът докаже пред компетентния орган, че е предприел подходящи технологични мерки за защита и че те са били приложени спрямо данните, засегнати от нарушението на сигурността. Такива технологични мерки за защита следва да правят данните неразбираеми за лица, които нямат разрешение за достъп до тях.

(48)

Националните регулаторни органи следва да подкрепят интересите на гражданите на Европейския съюз като inter alia допринасят за осигуряване на високо ниво на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот. В тази връзка, те следва да разполагат с необходимите средства за изпълнение на задълженията си, включително достъп до всеобхватни и надеждни данни за действителни инциденти със сигурността, които са довели до компрометиране на личните данни на лица.

(49)

Когато прилагат мерките за транспониране на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), органите и съдилищата на държавите-членки следва не само да тълкуват националното си право по начин, съответстващ на същата директива, но и да гарантират, че не се основават на нейно тълкуване, което е в разрез с други основни права или принципи на общностното право, като принципа на пропорционалност.

(50)

Следва да се предвидят разпоредби за приемане от Комисията на препоръки относно средствата за постигане на подходящо ниво на защита на неприкосновеността на личния живот и сигурност на личните данни, предавани или обработвани във връзка с използването на електронни съобщителни мрежи.

(51)

При установяване на подробни правила за формата и процедурите, приложими за нотифицирането на нарушавания на личните данни, следва да се отдаде необходимото внимание на обстоятелствата на нарушаването, включително дали личните данни са били защитени с криптиране или по друг начин, ефективно ограничаващ вероятността за фалшива самоличност или други форми на злоупотреба. Освен това, такива правила и процедури следва да отчитат законните интереси на правоприлагащите органи в случаи, когато преждевременно разкриване може ненужно да попречи на разследването на обстоятелствата на нарушаването..

(52)

Софтуер, който тайно следи действията на ползвателя или нарушава работата на крайното оборудване на ползвателя в полза на трета страна (така нареченият „шпионски софтуер за наблюдение - spyware“), представлява сериозна заплаха за неприкосновеността на ползвателите. Следва да се гарантира високо и равностойно ниво на защита на личния живот на ползвателите, независимо от това дали нежелани шпионски програми за наблюдение са свалени по невнимание през електронни съобщителни мрежи или са доставени и инсталирани скрити в софтуер, разпространяван на други външни носители за съхранение на данни, като компактдискове, CD-ROM дискове или устройства за съхранение с USB интерфейс. Държавите-членки следва да насърчават крайните ползватели да предприемат необходимите стъпки за да предпазват крайното си оборудване от вируси и шпионски софтуер за наблюдение.

(53)

Доставчиците на електронни съобщителни услуги извършват значителни инвестиции за борба срещу нежеланите търговски съобщения („спам“). Те също така се намират в по-добра позиция спрямо крайните ползватели, тъй като разполагат с познанията и ресурсите, необходими за засичане и идентифициране на разпространители на нежелани съобщения. Поради това, доставчиците на електронни пощенски услуги и други доставчици на услуги следва да могат да предприемат съдебни действия срещу разпространители на нежелани съобщения и така да защитават интересите на своите клиенти, като част от собствените си законни бизнес интереси.

(54)

Нуждата от гарантиране на достатъчно ниво на защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, предавани и обработвани във връзка с използване на електронни съобщителни мрежи в Общността, призовава за ефективни правомощия за прилагане и изпълнение с цел осигуряване на адекватни стимули за съгласуване. Компетентните национални органи и, при необходимост, други заинтересовани национални органи следва да разполагат с достатъчно правомощия и ресурси за ефективно разследване на случаите на неспазване на правилата, включително правомощия за получаване на всякаква свързана информация, от която може да се нуждаят, за вземане на решения по жалби и за налагане на санкции в случаи на неспазване.

(55)

Прилагането и изпълнението на разпоредбите на настоящата директива често изискват сътрудничество между националните регулаторни органи на две или повече държави-членки, например в борбата с трансгранични нежелани търговски съобщения („спам“) и шпионски софтуер за наблюдение. За да се гарантира, че в тези случаи сътрудничеството протича гладко и бързо, в препоръките следва да бъдат определени процедурите, свързани например с обема и формата на обменяната между органите информация или със сроковете, които трябва да бъдат спазвани. Тези процедури ще позволят също така да се хармонизират произтичащите от тях задължения за участниците в пазара, с което спомагат за постигането на равнопоставеност в Общността.

(56)

Трансграничното сътрудничество и прилагане на законодателството следва да бъдат засилени в съответствие със съществуващи механизми на Общността за трансгранично прилагане на законодателството, като установения от Регламент (ЕО) № 2006/2004 (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (15), чрез изменение на същия регламент.

(57)

Мерките, необходими за прилагането на Директива 2002/22/ЕО (Директивата за универсалната услуга), следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (16).

(58)

В частност, на Комисията следва да се предоставят правомощия да адаптира приложенията към техническия напредък или промени в пазарното търсене. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5a от Решение 1999/468/ЕО.

(59)

Директиви 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) следва съответно да бъдат изменени.

(60)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (17), държавите-членки се насърчават да изготвят, в свой интерес и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които да отразяват, в рамките на възможното, съответствието между директиви 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) и мерките за тяхното транспониране и да ги направят обществено достояние,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга)

Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) се изменя както следва:

1.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Предмет и приложно поле

1.   В рамките, установени от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), настоящата директива се отнася за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги на крайните потребители. Целта е на територията на цялата Европейска общност да се осигурят качествени обществено достъпни услуги чрез ефективна конкуренция и избор и да се преодолеят обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните потребители. Директивата също така включва разпоредби относно някои аспекти на крайното оборудване, предназначено да улесни достъпа на крайни ползватели с увреждания.

2.   Настоящата директива определя правата на крайните ползватели и съответните задължения на предприятията, които предоставят обществено достъпни електронни съобщителни мрежи и услуги. С цел да се гарантира универсална услуга в среда на отворени и конкурентни пазари, настоящата директива определя минималния набор от услуги с определено качество, до които достъп имат всички крайни ползватели, на достъпни цени с оглед на специфичните национални условия без да се накърнява конкуренцията. Настоящата директива също така установява задължения по отношение на предоставянето на някои задължителни услуги.

3.   Разпоредбите на настоящата директива по отношение на правата на крайните ползватели се прилагат, без да се засягат правилата на Общността за защита на потребителите и по-специално Директиви 93/13/ЕИО и 97/7/ЕО, както и националните правила в съответствие с правото на Общността.“;

2.

Член 2 се изменя както следва:

а)

буква б) се заличава.

б)

букви в) и г) се заменят със следния текст:

„в)

„обществено достъпна телефонна услуга“ означава достъпна за обществото услуга за генериране и приемане, пряко или косвено на национални или национални и международни повиквания през номер или номера в национален или международен телефонен номерационен план;

г)

„географски номер“ означава номер от националния телефонен номерационен план, част от цифровата структура на който съдържа географско значение, използвано за маршрутизация на повикванията към физическия обект на крайна точка на мрежата (КТМ);“;

в)

буква д) се заличава;

г)

буква е) се заменя със следното:

„е)

„негеографски номер“ означава номер от националния телефонен номерационен план, който не е географски номер. Той включва, inter alia, мобилни номера, номера за достъп до услуги с безплатен достъп и номера за достъп до услуги с добавена стойност.“;

3.

Член 4 се заменя със следния текст:

„Член 4

Предоставяне на достъп във фиксирано местоположение и предоставяне на телефонни услуги

1.   Държавите-членки гарантират, че всички обосновани молби за свързване във фиксирано местоположение към обществена съобщителна мрежа се изпълняват от поне едно предприятие.

2.   Предоставеното свързване е в състояние да поддържа гласови и факсимилни съобщения и пренос на данни при скорост, която позволява функционален достъп до Интернет, като се отчитат преобладаващите технологии, използвани от мнозинството абонати, както и технологичната постижимост.

3.   Държавите-членки гарантират, че всички обосновани искания за предоставяне на обществено достъпна телефонна услуга през мрежовата връзка, посочена в параграф 1, която позволява генериране и приемане на национални и международни повиквания се изпълняват от поне едно предприятие.“;

4.

Член 5, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Указателите, посочени в параграф 1, включват, в съответствие с разпоредбите на член 12 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (18), всички абонати на обществено достъпни телефонни услуги.

5.

Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

Мерки за крайни ползватели с увреждания

1.   Освен ако съгласно глава IV не са били определени изисквания, с които се постига равностоен резултат, държавите-членки предприемат специални мерки за да гарантират на крайните ползватели с увреждания достъп до и поносими цени на услугите, посочени в член 4, параграф 3 и член 5, сравними с тези, предоставяни на другите крайни ползватели. Държавите-членки може да задължават националните регулаторни органи да правят оценка на цялостните нужди и на специфичните изисквания, включително обхвата и конкретната форма на подобни специфични мерки за крайни ползватели с увреждания.

2.   Държавите-членки могат да предприемат специфични мерки, в контекста на националните условия, за да гарантират, че крайните ползватели с увреждания могат също да се възползват от избора на предприятия и доставчици на услуги, които са на разположение на мнозинството крайни ползватели.“;

6.

В член 8 се добавя следният параграф:

„3.   Когато предприятие, определено в съответствие с параграф 1, възнамерява да прехвърли значителна част или всички свои активи, свързани с локалната мрежа за достъп към отделно юридическо лице с друг собственик, то информира предварително и своевременно националния регулаторен орган, за да му позволи да оцени ефекта от планираната сделка върху предоставянето на достъп във фиксирано местоположение и на телефонни услуги съгласно член 4. Националният регулаторен орган може да налага, изменя или отменя специфични задължения в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение).“;

7.

В член 9, параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следния текст:

„1.   Националните регулаторни органи следят развитието и равнището на тарифите на дребно на услугите, определени в членове 4 — 7 като попадащи в задълженията за предоставяне на универсална услуга, предоставяни от определените предприятия или достъпни на пазара, ако не са определени предприятия във връзка с тези услуги по-специално по отношение на потребителските цени и доходи в страната.

2.   С оглед на националните условия, държавите-членки могат да изискват от определените предприятия да предоставят на потребителите тарифни варианти или пакети, които се отклоняват от тези, предоставени според обичайните търговски условия, и по-специално, за да гарантират, че гражданите с ниски доходи или специфични социални потребности не са изключени от достъпа до мрежата, посочен в член 4, параграф 1, или използването на услугите, определени в член 4, параграф 3, членове 5, 6 и 7 като попадащи в задълженията за предоставяне на универсална услуга от определените предприятия.

3.   Освен изискването за определените предприятия да предлагат специални тарифни варианти или да се съобразяват с пределни цени, географско усредняване или други подобни схеми, държавите-членки могат да гарантират подкрепа за потребителите с ниски доходи или специфични социални потребности.“;

8.

Член 11, параграф 4 се заменят със следния текст:

„4.   Националните регулаторни органи могат да установяват цели за изпълнение за предприятията със задължения за предоставяне на универсална услуга. Извършвайки това националните регулаторни органи отчитат мненията на заинтересованите страни, както е посочено по-специално в член 33.“;

9.

Заглавието на глава III се заменя със следния текст:

10.

Член 16 се заличава.

11.

Член 17 се изменя както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи налагат подходящи регулаторни задължения върху предприятията, определени като имащи значителна пазарна сила на определен пазар на дребно в съответствие с член 14 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), когато:

а)

в резултат от анализ на пазара, проведен в съответствие с член 16 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), национален регулаторен орган установи, че даден пазар на дребно, определен в съответствие с член 15 от посочената директива не е ефективно конкурентен, и

б)

националният регулаторен орган стигне до извода, че задълженията, наложени съгласно член 9 — 13 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), няма да доведат до постигане на целите, установени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).“;

б)

параграф 3 се заличава.

12.

Членове 18 и 19 се заличават.

13.

Членове 20 — 23 се заменят със следното:

„Член 20

Договори

1.   Държавите-членки гарантират, че при абонирането за услуги, които предоставят свързване към обществена съобщителна мрежа и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, потребителите и други крайни ползватели, които заявят това, имат право да сключат договор с предприятието или предприятията, които предоставят такива свързвания и/или услуги. Договорът посочва в ясна, изчерпателна и лесно достъпна форма най-малко:

а)

самоличност и адрес на доставчика;

б)

предоставяни услуги, включително и по-специално:

информация за политиките на доставчика по отношение на управлението на трафика;

предлаганото минимално ниво на качество на услугите, а именно срок за първоначално свързване, и когато е целесъобразно, други параметри за качеството на услугата, определени от националните регулаторни органи;

вид предлагани услуги за поддръжка и предоставяни услуги по обслужването на клиенти, както и начини за връзка с тези услуги;

ограничения, наложени от доставчика, за използването на предоставеното крайно оборудване;

в)

при наличието на задължение по член 25, възможностите на абоната по отношение на включването на неговите лични данни в указател и съответните данни;

г)

подробности за цените и тарифите, средствата за получаване на актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане;

д)

срок на договора и условия за подновяване и прекратяване на услугите и на договора, включително:

условия за минимален срок на договора във връзка с промоции,

всички такси, свързани с преносимостта на номера и други идентификатори,

всички такси, породени от прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайно оборудване;

е)

всички договорености за компенсации и възстановяване на суми приложими при неизпълнение на договорени нива за качество на услугата;

ж)

средства за започване на процедури за решаване на спорни въпроси в съответствие с член 34;

з)

вида действие, който може да се предприеме от предприятието, в отговор на инциденти, свързани със сигурността или целостта, или заплахи и уязвими точки.

Държавите-членки може да изискват също така договорът да включва информация, която може да бъде предоставена от съответните публични органи за тази цел, свързана с използването на електронни съобщителни мрежи и услуги за извършване на незаконни дейности или разпространение на вредно съдържание, както и със средствата за защита срещу рискове за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни, както е посочено в член 21, параграф 4, буква а), и която се отнася до предоставяната услуга.

2.   Държавите-членки гарантират, че когато се сключват договори между абонати и предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, които позволяват гласови съобщения, абонатите са ясно информирани за това дали се осигурява достъп до услуги за спешна помощ и информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването. Доставчиците на електронни съобщителни услуги гарантират, че клиентите са ясно информирани преди сключването на договор за всяко ограничаване на достъпа до услуги за спешна помощ и за всяка промяна в достъпа до услуги за спешна помощ.

3.   Държавите-членки гарантират, че абонатите имат право да прекратят договорите едностранно и без неустойки при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия, предложени от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Абонатите получават подходящо предизвестие със срок не по-кратък от един месец преди извършването на промените и същевременно са информирани за правото си да прекратят своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят формата на тези предизвестия.

Член 21

Прозрачност и публикуване на информация

1.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да задължат предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да публикуват прозрачна, сравнима, уместна и актуална информация, както е определено в приложение II, за приложимите цени и тарифи и стандартните условия по отношение на достъпа и използването на услуги, предоставяни от тях на крайни ползватели и потребители. Националните регулаторни органи могат да определят допълнителни изисквания по отношение на формата, под която се публикува тази информация, за да се гарантира прозрачност, сравнимост, яснота и достъпност в полза на потребителите.

2.   Националните регулаторни органи насърчават предоставянето на сравнима информация, която да подпомогне крайните ползватели и потребители да направят самостоятелна оценка на разходите за алтернативни схеми за използване, например чрез интерактивни ръководства или подобни техники. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи може да предоставят такива ръководства или техники, по-специално когато те не са достъпни на пазара, безплатно или на разумна цена. Трети страни имат правото да използват безплатно информацията, публикувана от предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за целите на продаване или предоставяне на такива ръководства или техники.

3.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да задължат предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, inter alia:

a)

да предоставят информация за приложимите тарифи на абонати относно номер или услуга, които подлежат на определени ценови условия; по отношение на отделните категории услуги националните регулаторни органи могат да изискват такава информация да се предоставя непосредствено преди свързване на повикването;

б)

да информират абонатите за всяка промяна в политиките на доставчика за управление на трафика;

в)

да информират абонатите относно техните права да определят дали да включат личните си данни в указател и относно видовете данни в това отношение в съответствие с член 12 от Директива 2002/58/ЕО(Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации); както и

г)

да информират редовно абонатите с увреждания за подробности относно продукти и услуги, предназначени за тях.

Ако считат това за подходящо, националните регулаторни органи може да насърчават мерки за саморегулиране или съвместно регулиране преди налагане на задължения.

4.   Държавите-членки може да изискват предприятията, посочени в параграф 3, да разпространяват безплатно информация от обществен интерес на съществуващи и нови абонати, когато това е подходящо. В този случай тази информация се предоставя от съответните публични органи в стандартизиран формат и обхваща inter alia следните въпроси:

а)

най-разпространените начини на използване на електронни съобщителни услуги за извършване на незаконни дейности или разпространяване на вредно съдържание, по-специално когато то може да засегне правата и свободите на други лица, включително нарушаването на авторското право и сродните му права, и правните последици от тях; и

б)

средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на електронни съобщителни услуги.

Член 22

Качество на услугата

1.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние, след като вземат предвид становищата на заинтересованите страни, да изискват от предприятията, които предоставят обществено достъпни електронни съобщителни мрежи и/или услуги да публикуват сравнима, адекватна и актуална информация за крайните потребители относно качеството на техните услуги, и относно предприетите мерки за осигуряване на сравним достъп за крайните потребители с увреждания. При поискване информацията се предоставя на националните регулаторни органи преди нейното публикуване.

2.   Националните регулаторни органи може да конкретизират, inter alia, параметрите за качество на услугите, които се измерват, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, включително възможни механизми за сертифициране на качеството, за да гарантират достъп на крайните ползватели до изчерпателна, сравнима, надеждна и лесно достъпна за ползвателя информация. Когато е необходимо, могат да се използват параметрите, определенията и методите за измерване, установени в приложение III.

3.   С цел да се предотврати влошаване на услуга и затрудняване или забавяне на преноса на трафик по мрежите, държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят за предприятието(ята), предоставящо(и) обществени съобщителни мрежи, минимални изисквания за качеството на услугите.

Член 23

Наличие на услугите

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират във възможно най-голяма степен наличието на обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни през обществени съобщителни мрежи, в случай на катастрофални повреди на мрежата или при форсмажорни обстоятелства. Държавите-членки гарантират, че предприятията, които предоставят обществено достъпни телефонни услуги предприемат всички необходими мерки за осигуряване на непрекъснат достъп до услуги за спешна помощ.“;

14.

Вмъква се следният член:

„Член 23а

Осигуряване на сравним достъп и избор за крайни ползватели с увреждания

1.   Държавите-членки дават право на съответните национални органи, когато е целесъобразно, да определят изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от предприятията, предоставящи обществено достъпни електронни съобщителни услуги, за да гарантират, че крайните ползватели с увреждания:

а)

разполагат с достъп до електронни съобщителни услуги, сравним с достъпа, предоставян на мнозинството крайни ползватели, и

б)

се възползват от избора на предприятия и услуги, който е на разположение на мнозинството крайни ползватели.

2.   За да бъдат в състояние да приемат и прилагат конкретни договорености за крайни ползватели с увреждания, държавите-членки насърчават достъпността на крайно оборудване, предлагащо необходимите услуги и функции.“;

15.

Член 25 се изменя както следва:

а)

заглавието се заменя със следния текст:

„Телефонни справочни услуги“

б)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Държавите-членки гарантират правото на абонатите на обществено достъпни телефонни услуги да бъдат включени в обществено достъпния указател, посочен в член 5, параграф 1, буква а), и информацията за тях да бъде достъпна за доставчиците на телефонни справочни услуги и/или указатели в съответствие с параграф 2 от настоящия член.“;

в)

параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следния текст:

„3.   Държавите-членки гарантират, че всички крайни ползватели, на които се предоставя обществено достъпна телефонна услуга имат достъп до справочни услуги. Националните регулатори органи са в състояние да налагат задължения и условия на предприятията, които контролират достъпа на крайните ползватели с цел предоставяне на справочни услуги, съгласно разпоредбите на член 5 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа). Тези задължения и условия са обективни, пропорционални, недискриминационни и прозрачни.

4.   Държавите-членки не поддържат регулаторни ограничения, които пречат на крайните ползватели в дадена държава-членка да имат пряк достъп до справочни услуги в други държави-членки чрез гласово повикване или кратко текстово съобщение (SMS) и вземат мерки за осигуряване на този достъп съгласно член 28.

5.   Параграфи 1—4 се прилагат в съответствие с изискванията на законодателството на Общността относно защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот и по-специално член 12 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).“;

16.

Членове 26 и 27 се заменят със следния текст:

„Член 26

Услуги за спешна помощ и единен европейски номер за спешни повиквания

1.   Държавите-членки гарантират, че всички крайни ползватели на услугите, посочени в параграф 2, включително ползватели на обществени телефони, разполагат с безплатен достъп до услугите за спешна помощ чрез използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“ и чрез всеки национален номер за спешни повиквания, определен от държавите-членки.

2.   Държавите-членки гарантират, че предприятията, предоставящи на крайни потребители електронни съобщителни услуги за генериране на национални повиквания към номер или номера в национален телефонен номерационен план, осигуряват достъп до услуги за спешна помощ.

3.   Държавите-членки гарантират, че на обажданията към единния европейски номер за спешни повиквания „112“ се отговаря по подходящ начин и че те се поемат съобразно националната организация на системите за спешна помощ. На такива повиквания се отговаря и те се поемат най-малко с бързината и ефективността на приемане на повиквания към друг национален номер или номера за спешни повиквания, в случай че такива продължават да се използват.

4.   Държавите-членки гарантират, че достъпът до услуги за спешна помощ за крайни ползватели с увреждания е сравним с достъпа, предоставен на останалите крайни ползватели. С цел осигуряване на възможност за достъп на крайни ползватели с увреждания до услуги за спешна помощ при пътувания в други държави-членки, предприетите за тази цел мерки се основават във възможно най-висока степен на европейски стандарти или спецификации, публикувани в съответствие с разпоредбите на член 17 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), и не отнемат на държавите-членки възможността да приемат допълнителни изисквания с оглед постигането на поставените в настоящия член цели.

5.   Държавите-членки гарантират, че доколкото това е технически възможно, съответните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, в момента, в който повикването достига до органа. Това се отнася за всички обаждания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“. Държавите-членки могат да разширят обхвата на посоченото задължение, за да включат също и обаждания към национални номера за спешни повиквания. Когато посочените в параграф 2 предприятия желаят да поддържат твърдението, че предоставянето на информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, е технически невъзможно, те носят тежестта на доказването на това твърдение.

6.   Държавите-членки гарантират, че гражданите получават адекватна информация за съществуването и използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“, по-специално чрез инициативи, които са специално насочени към лица, пътуващи между държави-членки.

Член 27

Европейски телефонни кодове за достъп

1.   Държавите-членки гарантират, че кодът „00“ е стандартният код за международен достъп. Могат да се постигнат или да се продължат специалните договорености за повиквания между съседни населени места в граничните райони между държавите-членки. Крайните ползватели в съответните населени места се информират изцяло за тези договорености.

2.   Държавите-членки гарантират, че всички предприятия, които предоставят обществено достъпни телефонни услуги за международни повиквания, поемат всички повиквания към и от Европейското телефонно номерационно пространство (ЕТНП), без да се засяга необходимостта от възстановяване на разходите на предприятията.“;

17.

Вмъква се следният член:

„Член 27а

Хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост, включително номер на гореща линия за изчезнали деца

1.   Държавите-членки популяризират специалните номера в номерационния обхват, започващ със „116“, определени в Решение 2007/116/ЕО на Комисията от 15 февруари 2007 г. за резервиране на националния номерационен обхват, започващ със „116“ за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост (19). Те насърчават предоставянето на своя територия на услугите, за които тези номера са резервирани.

2.   Държавите-членки улесняват достъпа на крайните ползватели с увреждания до услугите, предоставяни в номерационния обхват, започващ със „116“. С цел улесняване на достъпа на крайни ползватели с увреждания до тези услуги при пътувания в други държави-членки, предприетите мерки може да включват гарантиране на спазването на приложими стандарти или спецификации, публикувани в съответствие с разпоредбите на член 17 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

3.   Държавите-членки гарантират, че гражданите получават адекватна информация за съществуването и използването на услугите, предоставяни в номерационния обхват, започващ със „116“, в частност чрез инициативи, които са специално насочени към лица, пътуващи между държави-членки.

4.   В допълнение към общоприложимите мерки за всички номера в номерационния обхват, започващ със „116“, взети съгласно параграфи 1, 2 и 3, държавите-членки улесняват достъпа на гражданите до услугата, поддържаща гореща линия за съобщаване за изчезнали деца. Горещата линия е достъпна на номер „116000“.

18.

член 28 се заменя със следния текст:

„Член 28

Достъп до номера и услуги

1.   Когато това е технически и икономически възможно, и освен в случаите, при които повиканият абонат, поради търговски съображения, е предпочел да ограничи достъпа на повикващите страни в определени географски райони, държавите-членки гарантират, че съответните национални органи предприемат всички необходими стъпки, така че крайните ползватели да:

a)

имат достъп и да ползват услуги, при използване на негеографски номера в рамките на Общността; както и

б)

имат достъп до всички номера, предоставяни в Общността, включително тези в националните номерационни планове на държавите-членки, както и тези от ЕТНП и универсалните международни телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп.

2.   Държавите-членки гарантират, че съответните органи са в състояние да изискват от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, да блокират в определени случаи достъпа до номера или услуги, когато това се прави на основание на съмнение за измама или злоупотреба, и да изискват в тези случаи доставчиците на електронни съобщителни услуги да си удържат при източника съответните приходи за осигуряване на взаимосвързаност или от други услуги.“;

19.

Член 29 се изменя както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да изискват от всички предприятия, които предоставят обществено достъпни телефонни услуги и/или обществени съобщителни мрежи да осигуряват на крайните ползватели допълнителните възможности, изброени в приложение I, част Б, според техническите възможности и икономическата целесъобразност.“;

б)

параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   Без да се засягат разпоредбите на член 10, параграф 2, държавите-членки може да налагат задълженията, посочени в приложение I, част А, букви а) и д), като общо изискване за всички предприятия, предоставящи достъп до обществени съобщителни мрежи и/или обществено достъпни телефонни услуги.“;

20.

Член 30 се заменя със следния текст:

„Член 30

Улесняване на смяната на доставчик

1.   Държавите-членки гарантират, че всички абонати с номера от националния телефонен номерационен план могат, по желание, да запазят номера(та) си независимо от предприятието, което предоставя услугата, в съответствие с разпоредбите на приложение I, част В.

2.   Националните регулаторни органи гарантират, че ценообразуването между операторите и/или доставчиците на услуги във връзка с предоставянето на преносимост на номера е разходоориентирано, и че преките такси за абонатите, ако има такива, не действат като пречка за абонатите да сменят доставчика на услуги.

3.   Националните регулаторни органи не налагат тарифи на дребно за пренасянето на номера по начин, който изкривява конкуренцията, например чрез установяването на специфични или общи тарифи на дребно.

4.   Пренасянето на номера и последващото им активиране се изпълнява във възможно най-кратък срок. Във всеки случай времето за техническото прехвърляне на номера, не може да надхвърля един ден.

Компетентните националните органи могат да установят общия процес на пренасяне на номера, като вземат предвид националните разпоредби относно договорите и техническата осъществимост, включително, при необходимост, мерки гарантиращи, че абонатите са защитени по време на целия процес на прехвърляне.

5.   Държавите-членки гарантират, че договорите, сключени между ползвателите и предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, не съдържат клауза за задължителен начален период на абонамент по-дълъг от 24 месеца.

6.   Без да засягат минималните срокове на договорите, държавите-членки гарантират, че условията и процедурите за прекратяване на договор не действат като пречка за смяната на доставчика на услуги.“;

21.

Член 31, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Държавите-членки може да налагат разумни задължения за пренос на определени радио и телевизионни канали и допълващи ги услуги, особено услуги за достъп, целящи предоставяне на подходящ достъп за крайни ползватели с увреждания, върху попадащи под тяхната юрисдикция предприятия, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио и телевизионни канали на обществото, когато значителен брой крайни ползватели на такива мрежи ги използват като основно средство за получаване на радио и телевизионни канали. Такива задължения се налагат само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, ясно определени от всяка държава-членка и са пропорционални и прозрачни.

Задълженията, посочени в първата алинея, се преразглеждат от държавите-членки най-късно една година след… (20), освен когато държавите-членки са извършили такова преразглеждане през предходните две години.

Държавите-членки редовно преразглеждат задълженията за пренос.“;

22.

Член 33 се изменя както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Държавите-членки гарантират, доколкото е подоходяшо, че националните регулаторни органи вземат предвид становищата на крайните ползватели, потребителите (включително по-специално крайните ползватели с увреждания), производителите и предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги по въпросите, свързани с правата на всички крайни потребители и ползватели по отношение на обществено достъпните електронни съобщителни услуги, и по-специално когато те оказват значително въздействие върху пазара.

В частност, държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи установяват механизъм за консултация, който да гарантира, че при вземането на решения по въпроси, свързани с правата на крайните потребители и ползвателите по отношение на обществено достъпните електронни съобщителни услуги, интересите на потребителите в областта на електронните съобщения са зачетени в необходимата степен.“;

б)

добавя се следният параграф:

„3.   Без да се засягат съответстващите на правото на Общността национални правила за насърчаване на целите на културната и медийната политика, като например културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, националните регулаторни органи и други имащи отношение органи могат да насърчават сътрудничеството между предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и секторите, насочени към стимулиране на законното съдържание в електронните съобщителни мрежи и услуги. Това сътрудничество може да включва и съгласуване на информацията от обществен интерес, която се предоставя съгласно член 21, параграф 4, буква а) и член 20, параграф 1.“;

23.

Член 34, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Държавите-членки гарантират наличието на прозрачни, опростени и несвързани с големи разходи процедури за извънсъдебно решаване на спорове, възникнали във връзка с настоящата директива между потребители и предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, свързани с договорните условия и/или изпълнението на договорите за доставка на такива мрежи или услуги. Държавите-членки приемат мерки за справедливото и бързо прилагане на тези процедури за решаване на спорове и могат когато е оправдано да приемат система за възстановяване на разходите и/или компенсации. Държавите-членки може да разширят обхвата на тези задължения, за да обхванат и спорове с други крайни потребители.“;

24.

Член 35 се заменя със следния текст:

„Член 35

Адаптиране на приложенията

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива и необходими за адаптиране на приложения I, II, III и VI към технологичните промени или промените в пазарното търсене, се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 37, параграф 2.“;

25.

Член 36, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   Националните регулаторни органи нотифицират Комисията за задълженията за предоставяне на универсална услуга, наложени на предприятията, определени да поемат задължения за предоставяне на универсална услуга. Комисията се нотифицира незабавно за всяка промяна, засягаща тези задължения или за предприятия, попадащи в обхвата на настоящата директива.“;

26.

Член 37 се заменя със следния текст:

„Член 37

Процедура на комитет

1.   Дейността на Комисията се подпомага от Комитет за регулиране на съобщенията, създаден съгласно член 22 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

2.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взема предвид член 8 от него.“;

27.

Приложения I, II и III и VI се заменят с текста в приложения I и II към настоящата директива;

28.

Приложение VII се заличава.

Член 2

Изменения на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)

Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) се изменя както следва:

1.

Член 1, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Настоящата директива предвижда да се хармонизират разпоредбите на държавите-членки, необходими за осигуряване на еднаква степен на защита на основните права и свободи и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот по отношение на обработката на лични данни в електронно съобщителния сектор и да се осигури свободно движение на такива данни и оборудване за електронни съобщения и услуги в Общността.“;

2.

Член 2се изменя както следва:

а)

буква в) се заменя със следното:

„в)

„данни за местонахождение“ означава всякакви данни, обработени в електронна съобщителна мрежа или чрез електронна съобщителна услуга, показващи географското местоположение на крайното оборудване на ползвателя на обществено достъпни електронни съобщителни услуги;“;

б)

буква д) се заличава;

в)

добавя се следната буква:

„з)

„нарушение на сигурността на лични данни“ означава нарушение на сигурността, което води до случайно или незаконно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, предавани, съхранявани или по друг начин обработвани във връзка с предоставянето на обществено достъпна електронна съобщителна услуга в Общността.“;

3.

Член 3 се заменя със следния текст:

„Член 3

Обхванати услуги

Настоящата директива се прилага при обработката на лични данни във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги в обществени съобщителни мрежи в Общността, включително обществени съобщителни мрежи, поддържащи събиране на данни и устройства за идентификация.“;

4.

Член 4 се изменя както следва:

а)

заглавието се заменя със следния текст:

„Сигурност на обработката“;

б)

добавят се следните параграфи:

„3.   В случай на нарушение на сигурността на лични данни, съответният доставчик на обществено достъпни електронни съобщителни услуги прави оценка на обхвата на нарушението на сигурността на личните данни, преценява доколко то е сериозно и решава дали е необходимо да уведоми компетентния национален орган и засегнатия абонат за нарушението на сигурността на личните данни, като взема предвид съответните правила, определени от компетентния национален орган в съответствие с параграф 4.

Когато нарушението на сигурността на личните данни представлява сериозен риск за неприкосновеността на личния живот на абоната, съответният доставчик на обществено достъпни електронни съобщителни услуги уведомява компетентния национален орган и засегнатия абонат за това нарушение без ненужно забавяне.

При уведомяване на абоната се описва най-малко какво е естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се указват точките за контакт, от които може да се получи повече информация, както и се препоръчват мерки за смекчаване на евентуални неблагоприятни последици от нарушението на сигурността на личните данни. При уведомяването на компетентния национален орган в допълнение се описват последиците от нарушението на сигурността на личните данни, както и предложените или предприетите от доставчика мерки за неговото овладяване.

4.   Държавите-членки гарантират, че компетентният национален орган е в състояние да определя подробни правила и — когато е необходимо — да издава инструкции относно обстоятелствата, при които се изисква уведомяване от страна на доставчика на обществено достъпни електронни съобщителни услуги за нарушението на сигурността на лични данни, формата, която се прилага за такова уведомяване, както и начина, по който се прави уведомяването.

5.   С цел гарантиране на последователност в прилагането на мерките, посочени в параграфи 1- 4, след като се консултира с Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), работна група „Член 29“ и Европейския надзорен орган по защита на данните, Комисията може да приема препоръки относно inter alia обстоятелствата, формата и процедурите, приложими за изискванията за информация и уведомяване, посочени в настоящия член.“;

5.

Член 5, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   Държавите-членки гарантират, че съхраняването на информация или достъп до информация, вече съхранявана в крайното оборудване на абоната или ползвателя е позволено само при условие, че на съответния абонат или потребител е предоставена ясна и изчерпателна информация в съответствие с Директива 95/46/ЕО, inter alia относно целите на обработката и е предложено правото да се откаже такава обработка от администратора на данни. Това не пречи на всякакво техническо съхранение или достъп с единствена цел осъществяване или улесняване на предаването на съобщение по електронна съобщителна мрежа или доколкото е строго необходимо, за да се предостави услуга на информационното общесто, изрично поискана от абоната или ползвателя.“;

6.

Член 6 се изменя както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Данни за трафик, отнасящи се до абонати и ползватели, обработени и съхранени от доставчика на обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, трябва да бъдат изтрити или да се направят анонимни, когато не са необходими повече за целите на пренасяне на съобщение, без да се нарушават параграфи 2, 3, 5 и 7 от настоящия член и член 15, параграф 1.“;

б)

параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   С цел маркетинг на електронни съобщителни услуги или за предоставянето на услуги с добавена стойност, доставчикът на обществено достъпна електронна съобщителна услуга може да обработва данните, упоменати в параграф 1, до степен и продължителност, необходими за такива услуги или маркетинг, ако абонатът или ползвателят, за когото се отнасят данните, е дал предварително съгласието си. На потребители или абонати трябва да бъде дадена възможността да оттеглят по всяко време съгласието си за обработка на данни за трафика.“;

в)

добавя се следният параграф:

„7.   Данните за трафик могат да се обработват до степента, строго необходима за гарантирането на мрежовата и информационна сигурност, определена в член 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 460/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за създаване на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (21).

7.

Член 13 се заменя със следния текст:

„Член 13

Нежелани съобщения

1.   Използването на автоматизирани повикващи системи без човешка намеса (автоматично повикващи машини), машини за факсимилета (факс) или електронна поща (включително услугите за кратки текстови съобщения (SMS) и услугите за мултимедийни съобщения (MMS)) за целите на директен маркетинг, може да бъде позволено само по отношение на абонати или ползватели, които са дали предварително своето съгласие.

2.   Независимо от параграф 1, когато физическо или юридическо лице получи от своите клиенти техните електронни координати за електронна поща, в контекста на продажбата на продукт или услуга, в съответствие с Директива 95/46/ЕО, същото физическо или юридическо лице може да използва тези електронни координати за директен маркетинг на неговите собствени подобни продукти или услуги, при условие, че на клиентите ясно и отчетливо е дадена възможност да възразят безплатно и по лесен начин на такова използване на електронни координати в момента на тяхното събиране и при всяко съобщение, в случай че клиентът не е възразил първоначално на такова използване.

3.   Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че нежеланите съобщения за целите на директен маркетинг в случаите различни от посочени в параграфи 1 и 2, не са разрешени без съгласието на засегнатите абонати или ползватели или по отношение на абонати или ползватели, които не желаят да получават тези съобщения, като изборът между тези възможности се определя от националното законодателство, като се взема предвид, че и двете възможности трябва да са безплатни за абоната или ползвателя.

4.   Във всеки случай трябва да бъде забранена практиката да се изпраща електронна поща за целите на директен маркетинг, маскираща или скриваща идентичността на подателя, от чието име се прави съобщението, или в разрез с член 6 от Директива 2000/31/ЕО, или без валиден адрес, на който получателят да може да изпрати искане да се спрат такива съобщения.

5.   Параграфи 1 и 3 се прилагат към абонати, които са физически лица. Държавите-членки гарантират също в рамките на законодателството на Общността и приложимото национално законодателство, че законните интереси на абонати с изключение на физически лица, по отношение на нежелани съобщения, са достатъчно защитени.

6.   Без това да засяга някое административно средство за правна защита, за което може да бъде предвидена разпоредба, inter alia съгласно член 15а, параграф 2, държавите-членки гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, неблагоприятно повлияно от нарушения на национални разпоредби, приети в съответствие с настоящия член, и следователно имащо законен интерес в прекратяването или забраната на подобни нарушения, включително доставчик на електронна съобщителна услуга, защитаващ своите законни бизнес интереси, може да започне съдебно производство срещу такива нарушения. Държавите-членки могат също така да определят специфични правила относно санкциите, които са приложими спрямо доставчиците на електронни съобщителни услуги, допринасящи поради своята небрежност за нарушения на национални разпоредби, приети в съответствие с настоящия член.“;

8.

Добавя се следният член:

„Член 15а

Прилагане и изпълнение

1.   Държавите-членки установяват правилата за санкции, приложими спрямо нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за да гарантират, че те се прилагат. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и могат да се прилагат за да обхванат периода на всяко нарушение, дори нарушението ако нарушението е било поправено впоследствие. Държавите-членки нотифицират тези разпоредби на Комисията най-късно до … (22) и незабавно нотифицират всички последващи изменения, които ги засягат.

2.   Държавите-членки гарантират, че компетентният национален и, когато е целесъобразно, други национални органи, разполагат с правомощията да разпоредят прекратяването на нарушенията, посочени в параграф 1.

3.   Държавите-членки гарантират, че компетентните национални органи и, когато е целесъобразно, други национални органи, разполагат с всички необходими правомощия и ресурси за разследване, включително правомощието да получават всякаква подходяща информация, от която биха имали нужда за наблюдение и изпълнение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива.

4.   С цел да се осигури ефективно трансгранично сътрудничество при изпълнението на националните закони, приети в съответствие с настоящата директива, и да се създадат хармонизирани условия за предоставянето на услуги, включващи трансграничен пренос на данни, Комисията може да приема препоръки, след като се консултира с ENISA, работна група „Член 29“ и съответните регулаторни органи.“.

Член 3

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите), се добавя следната точка:

„17.

Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации): член 13 (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).“.

Член 4

Транспониране

1.   Държавите-членки приемат и публикуват до … законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки и.

Държавите-членки прилагат тези мерки от ….

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 5

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след нейното публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 6

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в ….

За Европейския парламент

Председател

За съвета

Председател


(1)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 50.

(2)  ОВ C 257, 9.10.2008 г., стр. 51.

(3)  ОВ C 181, 18.7.2008 г., стр. 1.

(4)  Становище на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 16 февруари 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Позиция на Европейския парламент от …

(5)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7.

(6)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21.

(7)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

(8)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.

(9)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

(10)  ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.

(11)  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 249, 17.9.2002 г., стр. 21.

(13)  ОВ L 49, 17.2.2007 г., стр. 30.

(14)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(15)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(17)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.“;

(19)  ОВ L 49, 17.2.2007 г., стр. 30.“;

(20)  Датата, посочена в член 4, параграф 1.

(21)  ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 1.“;

(22)  Датата, посочена в член 4, параграф 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10 (КОНТРОЛ ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ), В ЧЛЕН 29 (ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ) И В ЧЛЕН 30 (УЛЕСНЯВАНЕ НА СМЯНАТА НА ДОСТАВЧИК)

Част А

Възможности и услуги, посочени в член 10

а)   Подробно фактуриране

Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи, при спазване на изискванията на съответното законодателство относно защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот могат да установят основното равнище на подробните фактури, които се изпращат безплатно от определените предприятия (както е установено в член 8) на потребителите, така че да могат:

i)

да осигуряват възможности за проверка и контрол на таксите за използване на обществената съобщителна мрежа във фиксирано местоположение и/или свързаните с нея обществено достъпни телефонни услуги; и

ii)

адекватно да следят потреблението и разходите си и по такъв начин да упражняват разумен контрол върху своите сметки.

Когато е необходимо, на абонатите могат да се предложат допълнителни подробности при разумни тарифи или безплатно.

Безплатните повиквания за абоната, който осъществява повикването, включително повикванията към линии за помощ, не могат да се включват в подробните фактури за абонатите, извършващ повикванията.

б)   Безплатно избирателно спиране на изходящи повиквания или на специални кратки текстови съобщения (SMS) и мултимедийни съобщения (MMS) с добавена стойност

Възможността абонатът, чрез подаване на заявление до определено предприятие, предоставящо телефонни услуги, безплатно да спре определени видове изходящи повиквания или специални кратки съобщения (SMS) и мултимедийни съобщения (MMS) с добавена стойност от или до определени видове номера.

в)   Системи за предплащане

Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи могат да изискват от определените предприятия да предоставят на потребителите начини за предплатен достъп до обществената съобщителна мрежа и използване на обществено достъпни телефонни услуги.

г)   Разсрочено плащане на таксите за свързване

Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи могат да изискват от определените предприятия да допускат разсрочено плащане от потребителите на такса за свързване към обществената съобщителна мрежа.

д)   Неплащане на сметки

Държавите-членки предвиждат специфични мерки, които са пропорционални, недискриминационни и публично оповестени, които обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от предприятия, определени в съответствие с член 8. Тези мерки гарантират, че съответните абонати получават надлежно предварително предупреждение за евентуално последващо прекъсване на услугата или прекратяване на връзката. С изключение на случаите на измами, системни закъснения в плащането или неплащане, мерките следва да гарантират, доколкото това е технически възможно, че всяко прекъсване се ограничава до съответната услуга. Прекратяването на връзката при неплащане следва да се прилага само след като абонатът бъде надлежно предупреден. Държавите-членки могат да предвидят срок за ограничено обслужване преди пълното прекратяване на връзката, по време на който се допускат само повиквания, които не водят до разходи на абоната (например повиквания на номер „112“).

Част Б

Възможности, посочени в член 29

а)   Тонално номеронабиране или DTMF (двутонално многочестотно предаване)

Обществената съобщителна мрежа и/или обществено достъпните телефонни услуги поддържат използването на DTMF тонове съгласно ETSI ETR 207 за сигнализация от край до край по мрежата рамките на отделните държави-членки или между различни държави-членки.

б)   Идентификация на линията на страната, която осъществява повикването

Номерът на страната, която осъществява повикването се представя на страната, която получава повикването, преди да бъде осъществено повикването.

Тази възможност се предоставя в съответствие с релевантно законодателство за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот и по-специално с Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

Доколкото това е технически възможно, операторите следва да предоставят данни и сигнали, за да улеснят идентифицирането на страната, която осъществява повикването и тоналното номеронабиране между границите на различните държави-членки.

Част В

Прилагане на разпоредбите за преносимост на номера, посочени в член 30

Изискването, че всички абонати с номера от националния номерационен план могат, по желание, да запазят номера(та) си независимо от предприятието, което предоставя услугата, се прилага:

а)

в случаите на географски номера в определена област; и

б)

в случаите на негеографски номера за всяко местоположение.

Разпоредбите на настоящата част не се прилагат за пренасянето на номера между мрежи, които предоставят услуги във фиксирано местоположение и мобилни мрежи.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЛЕДВА ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 21 (ПРОЗРАЧНОСТ И ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ)

Националните регулаторни органи трябва да гарантират, че информацията, посочена в настоящото приложение, е публикувана в съответствие с член 21. Националните регулаторни органи решават коя информация следва да бъде публикувана от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи и/или обществено достъпни телефонни услуги и коя информация следва да бъде публикувана от самите национални регулаторни органи, така че потребителите да могат да направят информиран избор.

1.   Име(на) и адрес(и) на предприятието(та)

Имената и адресите на управление на предприятията, които предоставят обществени съобщителни мрежи и/или обществено достъпни телефонни услуги.

2.   Описание на предлаганите услуги

2.1.   Обхват на предлаганите услуги

2.2.   Включват се също така стандартни тарифи с пояснение относно предоставените услуги и какво е включено във всеки тарифен елемент (напр. такси за достъп, всички видове потребителски такси, такси за поддръжка), включително подробности за прилаганите стандартни отстъпки и специалните и целеви тарифни схеми, както и всички допълнителни такси и разходи във връзка с крайно оборудване.

2.3.   Политика на компенсации/възстановяване на разходи, включително подробности за предлаганите схеми за компенсации/възстановяване на разходи.

2.4.   Предлагани видове услуги за поддръжка

2.5.   Стандартни договорни условия, включително минимален срок на договорите, прекратяване на договорите и процедури и преки такси, свързани с преносимостта на номера и други идентификатори, ако е приложимо.

3.   Механизми за решаване на спорове, включително разработените от предприятията.

4.   Информация относно правата във връзка с универсалната услуга, включително при необходимост възможностите и услугите, посочени в Приложение I.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПАРАМЕТРИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА УСЛУГАТА

Параметри, определения и методи за измерване на срока на доставка и качеството на услугата, посочени в членове 11 и 22

За предприятия, които предоставят достъп до обществена съобщителна мрежа.

Параметър

(Бележка 1)

Определение

Метод за измерване

Време за първоначално свързване към мрежата

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Коефициент на повреди за линия за достъп

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Време за отстраняване на повреди

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

За предприятия, които предоставят обществено достъпна телефонна услуга

Параметър

Определение

Метод за измерване

Време на изграждане на връзка

(Бележка 2)

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Време за отговор при справочни услуги

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Съотношение на работещите монетни и картови обществени телефони

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Жалби във връзка с точността на сметките

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Дял на неуспешни повиквания

(Бележка 2)

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Номерът на версията на ETSI EG 2020 57-1е 1.2.1 (октомври 2005 г.).

Бележка 1

Параметрите следва да позволяват анализиране на качеството на регионално ниво (т.е. не по-малко от ниво 2 от Европейската номенклатура на териториалните единици за статистически цели (NUTS), установена от Евростат).

Бележка 2

Държавите-членки може да решат да не изискват поддържане на актуална информация относно качеството на тези два параметъра ако има доказателство, което показва, че качеството в тези две области е задоволително.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ НА БИТОВАТА ЦИФРОВА ТЕХНИКА, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 24

1.   Общ алгоритъм за кодиране и приемане на свободен сигнал

Цялата битова техника за приемане на стандартен цифров телевизионен сигнал (напр. разпространение чрез наземно, кабелно или сателитно предаване, което е предназначено най-вече за фиксирано приемане, като DVB-T, DVB-C или DVB-S), която се предлага за продажба, под наем или в друга форма в рамките на Общността и може да декодира цифрови телевизионни сигнали, има способността:

да позволява декодиране на такива сигнали в съответствие с общ европейски алгоритъм за кодиране, който се управлява от призната европейска организация по стандартизация — в момента ETSI;

да изобразява на екран ясно излъчен сигнал, при условие че ако техниката е взета под наем, наемателят спазва условията на съответния наемен договор.

2.   Оперативна съвместимост на аналогови и цифрови телевизионни апарати

Всеки аналогов телевизионен апарат с интегрален екран с видим диагонал над 42 cm, който се предлага на пазара за продажба или под наем в рамките на Общността, следва да е оборудван с поне един изход за отворен интерфейс, стандартизиран от призната европейска организация по стандартизация, напр. както е посочено в стандарта CENELEC EN 50 049-1:1997, и който дава възможност за просто свързване на периферни устройства, по-специално допълнителни декодери и цифрови приемници.

Всеки цифров телевизионен апарат с интегрален екран с видим диагонал над 30 cm, който се предлага на пазара за продажба или под наем в рамките на Общността, следва да е оборудван с поне един изход за отворен интерфейс (стандартизиран или съответстващ на стандарт, приет от призната европейска организация по стандартизация, или съответстващ на отраслова спецификация), напр. DVB съединител за общ интерфейс, който дава възможност за просто свързване на периферни устройства и пренос на всички елементи на цифров телевизионен сигнал, включително информация, свързана с интерактивни услуги и с услуги за условен достъп.“


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

През ноември 2007 г. Комисията прие своето предложение (1) за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите. Това предложение бе представено на Съвета на 29 ноември 2007 г.

Европейският парламент прие становището си на първо четене на 24 септември 2008 г.

Комитетът на регионите прие становището си на 19 юни 2008 г. (2)

Европейският икономическият и социален комитет прие своето становище на 29 май 2008 г. (3)

Комисията прие измененото си предложение на 6 ноември 2008 г.

Съветът прие общата си позиция на 16 февруари 2009 г.

II.   ЦЕЛ

В предложението за директива, което е част от трите предложения за преразглеждане на регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги, се предлага изменение на три законодателни текста, а именно Директива 2002/22/ЕО — т.нар. „Директива за универсалната услуга“, Директива 2002/58/ЕО — т.нар. „Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“ и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите.

С предложението си относно Директивата за универсалната услуга Комисията има за цел да разгледа четирите основни области, които е набелязала като изискващи промяна, а именно: прозрачност и публикуване на предназначена за потребителите информация, по-добър достъп за потребители с увреждания, аварийни услуги и достъп до номер „112“, както и основна свързаност и качество на услугите („неутралност на мрежите“).

Предложението на Комисията относно Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот разглежда въпроси като: гарантирано информиране на потребителите, в случай че личните им данни са били изложени на риск вследствие нарушение на сигурността на мрежата, даване на повече отговорности на операторите и националните регулаторни органи по отношение на сигурността и целостта на всички електронни съобщителни мрежи и услуги, засилване на правомощията на компетентните органи за прилагане и изпълнение, особено в борбата със „спама“, както и изясняване на прилагането на правилата на ЕС за събиране на данни и устройства за идентификация при ползване на обществени електронни съобщителни мрежи.

Регламентът за сътрудничество в областта на защита на потребителите е изменен с цел да се засилят трансграничното сътрудничество и контролът върху прилагането на правилата в съответствие със съществуващ общностен механизъм, изложен в този регламент.

III.   АНАЛИЗ НА ОБЩАТА ПОЗИЦИЯ

Общи бележки

Общата позиция включва голям брой изменения, внесени от Европейския парламент на първо четене, възпроизведени дословно, отчасти, или в същия дух (87 от общо 155). Тези изменения внасят подобрения или яснота в текста на предложената директива. Други изменения обаче не са отразени в общата позиция, тъй като Съветът ги счита за ненужни или неприемливи, или, както се оказва в няколко случая, тъй като някои разпоредби от първоначалното предложение на Комисията са били заличени или изцяло преработени. По-специално Съветът подчертава, че е необходимо предложенията да бъдат разгледани внимателно, за да се запази подходящ баланс между пропорционалност и субсидиарност, както и за да се избегне излишна тежест за националните регулаторни органи или засегнатите предприятия, като в същото време се гарантира наличието на конкуренция и ползи за крайните потребители.

Съветът, както и Европейският парламент, избраха подход, който набляга на значението на един по-лесен достъп за потребителите с увреждания. Съветът се съгласява и с виждането на Европейския парламент за специфичен член относно хармонизираните номера за хармонизирани услуги от социален характер, макар и да не следва изцяло Парламента по отношение на подробностите.

Една основна разлика с предложението на Комисията е въпросът за процедурата на комитети и позоваванията на Органа. Друга съществена разлика, този път спрямо позицията на Европейския парламент, са позоваванията на съдържанието. И в двата случая позоваванията са сведени до минимум.

Освен това Съветът е добавил или изменил определен брой разпоредби, за да направи по-ясни целите на текста и неговото прилагане.

Конкретни бележки

Общата позиция на Съвета до голяма степен съвпада с позицията на Европейския парламент. Най-важните точки, по които подходът на Съвета се различава от този на Европейския парламент или на Комисията, са посочени по-долу.

1.   Договори

Съветът подкрепи основната идея на предложенията на Комисията, но — като в това отношение се присъедини към Европейския парламент — бе на мнение, че е необходимо да се допълнят подробности за информацията, която трябва да присъства в договорите, особено по отношение на параметрите за качество на услугата, обслужването на клиента и условията за минималния срок на договора във връзка с промоции.

2.   Качество на услугите

Главният въпрос, разгледан от Съвета, бе степента и естеството на намесата на Комисията. Бе възприет подходът грижата за определяне на изискванията за минимално качество на услугите по отношение на предприятията, които предоставят обществени съобщителни мрежи, да бъде поверена на националните регулаторни органи (НРО).

3.   Уведомяване при нарушения на сигурността

Съветът обстойно разгледа въпроса за уведомяването при нарушения на сигурността. Той избра възможността доставчикът на обществено достъпни съобщителни услуги да има правото да преценява тежестта на нарушението и доколко е необходимо да уведоми НРО и/или засегнатия абонат, за разлика от Европейския парламент, който не би желал да повери тази преценка единствено на доставчика и би предпочел да се предвиди задължително уведомяване на НРО във всички случаи, както и публикуване на допуснатите нарушения. За да се осигури подходящо равнище на хармонизация, Съветът задължава държавите-членки да гарантират, че НРО са в състояние да определят подробни правила относно обстоятелствата, формата и процедурите, приложими към изискванията за информация и уведомяване при нарушение на сигурността на личните данни.

Позиция на Съвета спрямо измененията на Европейския парламент

Съветът прие дословно, отчасти или по принцип изменения № 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 15, 16, 19, 20, 24, 32, 36, 37, 38, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 51, 53, 55, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 70, 71, 72, 73, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 82, 84, 85, 86, 87, 89, 90, 91, 95, 99, 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 111, 112, 113, 118, 119, 129, 131, 132, 138, 141, 144, 149, 150, 151, 152, 165, 180, 181, 182, 188, 189, 192, 193 и 194.

Съветът не прие изменения № 1, 10, 11, 12, 14, 17, 18, 21, 22, 23, 25, 26, 27, 28, 29, 31, 35, 39, 40, 41, 42, 43, 50, 52, 54, 56, 57, 58, 59, 69, 83, 88, 92, 93, 96, 97, 98, 100, 101, 114, 115, 116, 117, 120, 122, 124, 125, 127, 128, 133, 135, 136, 137, 139, 140, 142, 143, 145, 146, 147, 157, 163, 166, 174, 183, 184, 185, 186, 187 и 190.

IV.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съветът счита, че общата позиция представлява балансирана съвкупност от мерки за насърчаване на конкуренцията, укрепване на вътрешния пазар и защита на интересите на гражданите.

Общата позиция би дала възможност правата на потребителите да продължават да бъдат важен център в провежданата в тази сектор регулаторна политика. От друга страна, тя би позволила да се запази подходящ баланс между пропорционалност и субсидиарност, както и да се избегне излишна тежест за националните регулаторни органи или засегнатите предприятия, като в същото време се гарантира наличието на конкуренция и ползи за крайните потребители.

Съветът се надява на конструктивна дискусия с Европейския парламент с оглед на бързото приемане на директивата.


(1)  Док. COM (2007) 698 окончателен.

(2)  ОВ C 257, 9.10.2008 г., стр. 51.

(3)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 50.


Top