52008PC0869

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 28.1.2009

COM(2008) 869 окончателен

2008/0252 (CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки

(представена от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Обновената Лисабонска стратегия, чието начало бе поставено през 2005 г., се основава на тригодишен цикъл на управление с пакет от интегрирани насоки, които включват икономически, социални и екологични аспекти.

Въз основа на интегрираните насоки, които бяха приети като част от втория тригодишен цикъл от обновената Лисабонска стратегия през 2008 г.[1] и които остават в сила до 2010 г., държавите-членки изготвят своите Национални програми за реформи (НПР), които съдържат техните стратегии за осигуряване на растеж и работни места. Оценката на Комисията за посрещането на предизвикателствата, свързани със заетостта в НПР, е изложена в проекта за съвместен доклад по заетостта и в предложението за специфични за всяка страна препоръки, прието от Комисията в съответствие с член 128, параграф 1 от Договора за ЕО.

Оценката показва, че държавите-членки извършват структурните реформи и това е допринесло за намаляване на безработицата и за увеличаване на заетостта в ЕС през 2007 г. Все пак, поради финансовата, банковата и кредитната кризи, икономическата перспектива драматично се промени през втората половина на 2008 г. Прогнозите показват по-слаб или дори отрицателен ръст на заетостта и нарастване на безработицата в ЕС през 2009 г.

Насоките за заетостта са рамката, която предоставя политическо ръководство и общи цели за държавите-членки и ЕС. В рамките на тези насоки държавите-членки могат да насочат вниманието си върху специфичните си нужди, които могат да са различни за отделните страни и да се изменят в зависимост от икономическия цикъл. Следователно средносрочните приоритети на насоките остават в сила:

- привличане и задържане на повече хора на работа, увеличаване на предлагането на работна ръка и модернизация на системите за социална закрила;

- подобряване на способността за приспособяване на работниците и предприятията;

- увеличаване на инвестициите в човешкия капитал чрез подобряване на образованието и на уменията.

В съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване[2] настоящите икономическа и финансова кризи предполагат необходимост от незабавно действие, и в същото време продължаване на структурните реформи и следване на средносрочните и на дългосрочните цели. Следва да се отбележат два приоритета на политиките за незабавно действие: да се подобрят възможностите за заетост чрез съчетаване на гъвкавост и сигурност, включително за най-уязвимите групи, и да се повиши равнището на уменията, както и връзката им с потребностите на пазара на труда. Предприетите мерки са отразени в настоящите насоки за заетостта.

- Съчетаването на гъвкавост и сигурност е интегриран подход, чиято цел е да улесни способността за приспособяване на работниците и на предприятията и да гарантира, че ЕС може да се възползва от ползите от глобализацията. Някои аспекти на съчетаването на гъвкавост и сигурност са дори още по-съществени в краткосрочен план: подобряване на програмите за активизиране, по-специално на тези, отнасящи се до нискоквалифицираните работници; увеличаване на субсидиите, свързани със заетостта, и организиране на краткосрочни курсове за обучение за уязвими групи и за лица, попадащи в категориите с най-висок риск от дълготрайна безработица; осигуряване на (повторно) обучение и придобиване на нови умения в по-слабо засегнатите сектори; съответна социална закрила, гарантираща сигурност на доходите и стимули за работа и запазваща покупателната способност; хармонизиране на трудовите договори за намаляване на сегментацията, като в същото време се избягва изкушението да се сключват „гъвкави“ договори. В същото време социалният диалог — необходима част на всяка успешна политика на гъвкавост и сигурност, е също така от ключово значение при настоящите икономически обстоятелства.

- Широкообхватно усилие за повишаване на уменията на всички равнища на квалификация ще бъде от съществено значение за посрещане на демографските и технологичните промени и за възползване от преминаването към икономика с ниски емисии на въглерод, като също така ще способства за възстановяване на ЕС в периоди на криза. В по-краткосрочен план осъществяването на по-добра връзка между уменията на хората и наличните работни места също е от жизненоважно значение при влошаване на перспективите за работа. На безработните, включително уязвимите групи, трябва да се даде възможност да придобият умения, които се търсят в момента на пазара на труда. В това отношение предвиждането на бъдещите нужди от умения е от съществено значение за подготовката на икономически подем. Обществените служби по заетостта, социалните партньори и университетите ще играят важна роля както за предвиждане на нуждите от умения и за подобряване на връзката между търсенето и предлагането на работни места, така и за гарантиране, че лицата притежават необходимите умения. Инициативата „Нови умения за нови работни места“[3] ще допринесе за това.

- В това отношение трябва да се задълбочи връзката между насоките за заетостта и Европейския социален фонд (ЕСФ). ЕСФ може да финансира незабавни действия, предприети от държавите-членки за гъвкавост и сигурност и придобиване на умения, включително целева подкрепа на най-уязвимите групи в отговор на икономическата криза. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията ще продължи да подпомага държавите-членки в усилията им да подкрепят съкратените работници и да запазят работните места на квалифицираните работници, необходими когато икономиката започне да се възстановява.

В този период на криза общите цели и приоритети, изразени в сега действащите насоки за заетостта, както и политиките и програмата за реформи остават актуални. По силата на член 128, параграф 2 тяхната актуалност за 2009 г. трябва да бъде потвърдена с решение на Съвета, след консултации с Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Комитета по заетостта.

2008/0252 (CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 128, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[4],

като взе предвид становището на Европейския парламент[5],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[6],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[7],

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като има предвид, че:

1. Обновената през 2005 г. Лисабонска стратегия постави акцент върху растежа и работните места. Насоките за заетостта в Европейската стратегия за заетостта и Основните насоки за икономическата политика са приети като интегриран пакет, съгласно който Европейската стратегия за заетостта има водеща роля в реализирането на целите на Лисабонската стратегия относно заетостта и пазара на труда.

2. Прегледът на Националните програми за реформи на държавите-членки, съдържащ се в проекта за съвместен доклад по заетостта, показва, че държавите-членки следва да продължат да полагат всички усилия за решаване на проблемите в следните приоритетни области: привличане и задържане на повече хора на работа, увеличаване на предлагането на работна ръка и модернизиране на системите за социална закрила, подобряване на способността за приспособяване на работниците и предприятията, както и увеличаване на инвестициите в човешкия капитал чрез подобряване на образованието и на уменията.

3. Предвид настоящата икономическа криза насоките следва да бъдат използвани също така и като инструмент за посрещане на непосредствените предизвикателства, свързани с нарастващата безработица и социална изолация. Политиките в краткосрочен план включват интегрирани политики за гъвкавост и сигурност с цел осигуряване на плавен преход към заетост, осъществявайки връзката между безработните и наличните работни места, както и повишаване на уменията.

4. В светлината на направения от Комисията преглед на националните програми за реформа акцентът следва да се постави върху ефективното и навременно прилагане, като се обръща специално внимание на съгласуваните цели и сравнителни показатели, както и на участието на социалните партньори.

5. Приетите през 2008 г. насоки за заетостта са в сила три години, като в междинния период до края на 2010 г. тяхното актуализиране следва да остане стриктно ограничено.

6. Държавите-членки следва да проучат възможността да използват Европейския социален фонд при прилагането на насоките за заетостта.

7. С оглед на интегрирания характер на пакета от насоки държавите-членки трябва изцяло да приложат Основните насоки на икономическата политика.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Насоките за политиките по заетостта на държавите-членки, изложени в приложението към решението на Съвета от 15 юли 2008 г. относно насоките за политиките по заетостта на държавите-членки[8] остават в сила за 2009 г. и се вземат предвид от държавите-членки в техните политики по заетостта .

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател [pic][pic][pic]

[1] Решение 2008/618/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. относно насоките за политиките по заетостта на държавите-членки (ОВ L 198, 26.7.2008 г., стр. 47—54) .

[2] COM(2008) 800

[3] COM(2008) XXX

[4] OВ C …, …,стр. …

[5] OВ C …, …,стр. …

[6] OВ C …, …,стр. …

[7] OВ C …, …,стр. …

[8] Решение 2008/618/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. относно насоките за политиките по заетостта на държавите-членки (ОВ L 198, 26.7.2008 г., стр. 47—54) .