52008PC0792

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 25.11.2008

COM(2008) 792 окончателен

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 74/2004 от 13 януари 2004 г. относно налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на спално памучно бельо с произход от Индия

(представена от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Контекст на предложението |

Основания и цели на предложението Настоящото предложение се отнася до прилагането на Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност („основният регламент относно защитата срещу субсидиран внос“) в процедурата за защита срещу субсидиран внос на спално памучно бельо с произход от Индия. |

Общ контекст Настоящото предложение е изготвено в контекста на прилагането на основния регламент относно защитата от субсидиран внос и е резултат от разследване, проведено в съответствие със съществените и процедурните изисквания, посочени в основния регламент. |

Съществуващи мерки в областта на предложението Регламент (ЕО) № 74/2004 на Съвета относно налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на спално памучно бельо с произход от Индия. |

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза Не се прилага. |

Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието |

Консултация със заинтересованите страни |

Заинтересованите страни, засегнати от процедурата, имаха възможността да защитят интересите си по време на разследването в съответствие с разпоредбите в основния регламент. |

Събиране и използване на експертни становища |

Не бяха необходими външни експертни становища. |

Оценка на въздействието Настоящото предложение е резултат от прилагането на основния регламент. Основният регламент не предвижда извършването на обща оценка на въздействието, но съдържа изчерпателен списък на условията, които трябва да бъдат оценени. |

Правни елементи на предложението |

Обобщение на предлаганите мерки На 2 октомври 2007 г. Комисията започна по собствена инициатива частично междинно преразглеждане, ограничено до нивото на субсидиране, относно изравнителните мерки, приложими към вноса в Общността на спално памучно бельо с произход от Индия, тъй като разполагаше с достатъчно prima facie доказателства, че обстоятелствата по субсидирането, въз основа на които бяха установени мерките, са се променили и че тази промяна е с дълготраен характер. Приложеното предложение на Комисията за регламент на Съвета съдържа окончателните констатации относно субсидирането. Поради това се предлага Съветът да приеме приложеното предложение за регламент, което следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз не по-късно от 1 януари 2009 г. |

Правно основание Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност. |

Принцип на субсидиарност Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Общността. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага. |

Принцип на пропорционалност Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като формата на действието е описана в посочения по-горе основен регламент и не оставя възможност за решение на национално равнище. |

Не е необходимо да се посочва как финансовата и административната тежест върху Общността, националните правителства, регионалните и местните органи, икономическите оператори и гражданите е сведена до минимум и е пропорционална на целта на предложението. |

Избор на инструменти |

Предлагани инструменти: регламент. |

Други средства не биха били подходящи, тъй като посоченият по-горе основен регламент не предвижда други средства. |

Отражение върху бюджета |

Предложението няма отражение върху бюджета на Общността. |

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 74/2004 от 13 януари 2004 г. относно налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на спално памучно бельо с произход от Индия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност[1] („основният регламент“), и по-специално членове 15 и 19 от него,

като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултации с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

1. ПРОЦЕДУРА

1.1. Предишно разследване и действащи мерки

(1) Съветът наложи с Регламент (ЕО) № 74/2004[2] окончателно изравнително мито върху вноса на спално памучно бельо, включено в кодове по КН ex 6302 21 00, ex 6302 22 90, ex 6302 31 00 и ex 6302 32 90 и с произход от Индия. Ставката на митото варира между 4,4 % и 10,4 % за отделните дружества от извадката, като ставката, приложима за оказалите съдействие дружества, е 7,6 %, а остатъчното мито е 10,4 %.

1.2. Ex officio започване на частично междинно преразглеждане

(2) След налагането на окончателното изравнително мито, правителството на Индия („ПИ“) изрази становище, че обстоятелствата по отношение на две схеми за субсидиране (схемата за кредити за мито при внос и схемата за освобождаването от данък върху доходите съгласно раздел 80ННС от закона за данък върху доходите) са се променили и че тази промяна е с дълготраен характер. Направено беше твърдението, че по тези причини нивото на субсидиране най-вероятно е намаляло и поради това мерките, установени отчасти заради посочените схеми, следва да бъдат преразгледани.

(3) Комисията разгледа доказателствата, представени от ПИ, и прецени, че те са достатъчни за започването на преразглеждане в съответствие с разпоредбите в член 19 от основния регламент. След консултации с Консултативния комитет Комисията започна ex officio частично междинно преразглеждане на действащите мерки чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз [3].

(4) Целта на разследването по това частично междинно преразглеждане е да бъде преценена необходимостта от продължаване, отмяна или изменение на съществуващите мерки по отношение на онези дружества, които са се ползвали от едната или от двете схеми за субсидиране, за които се твърди, че са променени, в случай че са предоставени достатъчно доказателства в съответствие със съответните изисквания от известието за започване. В зависимост от констатациите от разследването, при него ще бъде преценена също и необходимостта от преразглеждане на мерките, приложими за другите дружества, оказали съдействие при първоначалното разследване, и/или остатъчните мерки, приложими за всички останали дружества.

1.3. Период на разследване по преразглеждането

(5) Разследването обхвана периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. („период на разследване по преразглеждането“ или „ПРП”).

1.4. Засегнати от разследването страни

(6) Комисията официално информира правителството на Индия („ПИ“) за започването на разследването по частичното междинно преразглеждане, както и онези производители износители от Индия, които оказаха съдействие при предишното разследване и за които се установи, че се ползват от едната или от двете схеми за субсидиране, за които се твърди, че са променени, и които производители износители са посочени в известието за започване на частичното междинно преразглеждане, а също и представителите на промишлеността на Общността. Заинтересованите страни получиха възможност да изразят становището си в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани. Писмените и устните коментари, представени от страните, бяха разгледани и където това беше уместно, бяха взети предвид.

(7) Предвид очевидно големия брой страни, участващи в преразглеждането, е предложено използването на представителна извадка при разследването на субсидирането, в съответствие с член 27 от основния регламент.

(8) С цел да се даде възможност на Комисията да сформира извадка съгласно член 27, параграф 2 от основния регламент, износителите и техните представители бяха поканени да се представят в срок от три седмици след започването на процедурата и да предоставят основна информация за своя износ и оборота си на вътрешния пазар, за някои конкретни схеми за субсидиране, както и имената и дейностите на всичките свързани дружества. Властите в Индия също бяха информирани.

(9) Повече от 80 дружества се представиха и предоставиха информацията, необходима за извадката. Те представляваха 95% от общия износ на Индия за Общността за извадковия период.

(10) С оглед на големия брой дружества, след консултиране с промишлеността на Общността, с индийската текстилна асоциация Texprocil и с ПИ, за целите на извадката бяха избрани 11 дружества и групи, осъществяващи най-големите обеми износ към Общността.

(11) Извадката представляваше 64 % от общия износ на разглеждания продукт от Индия за ЕС за извадковия период (от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г.). Съгласно член 27 от основния регламент, сформираната извадка обхвана възможно най-голям представителен обем на износа, който можеше разумно да бъде включен в разследването в рамките на наличното време.

(12) Искания за определяне на индивидуален марж на субсидията съгласно член 27, параграф 3 от основния регламент бяха представени от четири дружества, невключени в извадката. С оглед на големия брой искания и големия брой дружества, включени в извадката, обаче бе сметнато, че такива индивидуални проверки биха били прекалено трудни по смисъла на член 27, параграф 3 от основния регламент и биха възпрепятствали навременното приключване на разследването. Поради това исканията на четирите невключени в извадката дружества за определяне на индивидуални маржове бяха отхвърлени.

(13) По време на разследването беше установено, че две дружества, свързани с две дружества износители, включени в извадката, не са произвеждали, изнасяли или продавали разглеждания продукт на вътрешния пазар през ПРП. Те не изразиха намерения да правят това в бъдеще. Поради това беше решено тези две свързани дружества да бъдат изключени от извадката и от изчисляването на индивидуални маржове на субсидията.

(14) Дружествата, които не бяха включени в извадката, бяха информирани, че всяко изравнително мито при техния износ ще бъде изчислено съгласно член 15, параграф 3 от основния регламент, т.е. без да надвишава средно претегления размер на подлежащите на изравнителни мерки субсидии, определен за включените в извадката дружества.

(15) Дружествата, които не се представиха в срока, определен в известието за започване на преразглеждането, бяха счетени за незаинтересовани страни.

(16) Попълнени въпросници бяха получени от всички включени в извадката производители износители от Индия.

(17) Комисията изиска и провери цялата информация, преценена за необходима за определяне на субсидирането. Бяха извършени проверки на място за следните заинтересовани страни:

Правителството на Индия („ПИ“)

- Министерство на търговията, New Delhi

Производители износители от Индия

- Anunay Fab. Limited, Ahmedabad

- Brijmohan Purusottamdas, Mumbai и Incotex Impex Pvt. Limited, Mumbai

- Divya Global Pvt. Ltd., Mumbai

- Intex Exports, Pattex Exports и Sunny Made-ups, Mumbai

- Jindal Worldwide Ltd, Progressive Enterprise и Texcellence Overseas, Ahmedabad и Mumbai

- Madhu Industries Limited и Madhu International, Ahmedabad

- Mahalaxmi Exports и Mahalaxmi Fabric Mills Pvt. Ltd, Ahmedabad

- Prakash Cotton Mills Pvt., Ltd, Mumbai

- Prem Textiles, Indore

- The Bombay Dyeing and Manufacturing Co. Ltd., N W Exports Limited и Nowrosjee Wadia & Sons Limited, Mumbai

- Vigneshwara Exports Limited, Mumbai

1.5. Оповестяване и коментари по процедурата

(18) ПИ и другите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които се възнамеряваше да бъде предложено изменение на приложимите ставки на митата и продължаване на съществуващите мерки. Беше им предоставено разумно време за коментар. Всички изявления и коментари бяха надлежно взети предвид, както е посочено по-долу.

2. Разглеждан продукт

(19) Продуктът, който е предмет на преразглеждането, е спално памучно бельо, чисто или смесено със синтетични или изкуствени влакна или с лен (като ленът не е доминираща нишка), избелено, боядисано или щамповано, с произход от Индия („разглежданият продукт“), понастоящем подлежащо на класиране в кодове по КН ex 6302 21 00, ex 6302 22 90, ex 6302 31 00 и ex 6302 32 90, и както е определен в първоначалното разследване.

3. СУБСИДИИ

3.1. Въведение

(20) Въз основа на наличната информация и на отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани изброените по-долу схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии:

Схеми за субсидиране, разгледани при първоначалното разследване:

1) кредити за мито при внос (Duty Entitlement Passbook — „DEPB“)

2) удостоверение за безмитно снабдяване (Duty Free Replenishment Certificate — „DFRC“)/ разрешение за безмитен внос (Duty Free Imports Authorisation — „DFIA“)

3) насърчаване на износа чрез внос на средства за производство (Export Promotion Capital goods — „EPCG“)

4) предварителна лицензия (Advance Licence Scheme — „ALS“)/ предварително разрешение (Advance Authorization Scheme — „AAS“)

5) зони за експортна преработка/експортно ориентирани единици (Export Processing Zones/Export Oriented Units — „EPZ/EOU“)

6) освобождаване от данък върху доходите (Income Tax Exemptions Scheme — „ITES“)

Схеми за субсидиране, неразгледани при първоначалното разследване:

7) възстановяване на мита (Duty Drawback Scheme — „DDS“)

8) фонд за технологично усъвършенстване (Technology Upgradation Fund Scheme „TUFS“)

9) експортни кредити (преди и след експедиране) (Export Credit Scheme (pre-shipment and post-shipment) — „ECS“)

(21) Схемите, разглеждани в точки от 1) до 5) по-горе, се основават на закона от 1992 г. относно развитието и регламентирането на външната търговия (Закон № 22 от 1992 г.), влязъл в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия ПИ се упълномощава да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Те са обобщени в документи, озаглавени „Политика на вноса и износа“, публикувани на всеки пет години от Министерството на търговията и редовно актуализирани. Един от документите относно политиката на вноса и износа има отношение към ПРП в настоящия случай; а именно петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („EXIM policy 04-09“). Освен това ПИ определя процедурите, приложими към EXIM policy 04-09 в „Наръчник на процедурите от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том I)“ („НОР I 04-09“). Наръчникът на процедурите също се осъвременява редовно.

(22) Схемата за освобождаване от данък върху доходите се основава на Закона за данъка върху доходите от 1961 г., който се изменя ежегодно със Закона за финансите.

(23) Схемата за възстановяване на мита се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., раздел 37, точка 2), подточка xvi) от Закона за акцизите от 1944 г. и раздели 93А и 94 от Закона за финансите от 1944 г. Това е нова схема, която досега не е била предмет на разследване.

(24) Схемата на фонда за технологично усъвършенстване се основава на резолюция на Министерството на текстилната промишленост към правителството на Индия, публикувана в Официален вестник на Индия, извънредна част I, раздел I от 31 март 1999 г. Това е нова схема, която досега не е била предмет на разследване.

(25) Схемата на експортните кредити се основава на раздели 21 и 35А от Закона за банките от 1949 г., които позволяват на Резервната банка на Индия (РБИ) да инструктира търговските банки в областта на експортните кредити.

(26) В съответствие с член 11, параграф 10 от основния регламент, Комисията покани ПИ за допълнителни консултации по отношение на променените и непроменените схеми, както и на тези, които досега не са били предмет на разследване, с цел да се изяснят фактите относно разглежданите схеми и да се постигне взаимно съгласувано решение. След тези консултации и поради липсата на постигнато взаимно съгласувано решение във връзка със схемите, Комисията включи всички тях в разследването на субсидирането.

3.2. Специфични схеми

3.2.1. Кредити за мито при внос (DEPB)

3.2.1.1. Правно основание

(27) Подробно описание на схемата DEPB се съдържа в параграф 4.3 от EXIM policy 04-09 и в глава 4 на HOP I 04-09.

3.2.1.2. Условия за участие

(28) Всеки производител износител и търговец износител може да участва в тази схема.

3.2.1.3. Практическо прилагане

(29) Износител, който има право да участва в този режим, може да подаде молба за отпускане на кредити по DEPB, които се изчисляват като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Проценти по DEPB са установени от индийските компетентни органи за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят въз основа на стандартни норми за съотношението вложени материали — краен продукт („SION“), като се взема предвид предполагаемото съдържание на вносни материали в експортния продукт и обхвата на митото при такъв предполагаем внос, независимо дали вносните мита са действително платени или не.

(30) За да може да се ползва от тази схема, дадено дружество трябва да осъществява износ. Износителят трябва да декларира пред индийските компетентни органи по време на осъществяване на износа, че това става по схемата DEPB. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата по изпращане индийските митнически органи издават товарителница за износ. С този документ се обявява стойността на кредита по DEPB, който следва да бъде отпуснат за осъществявания износ, поради което в този момент износителят вече знае ползите, които ще получи.

(31) Щом митническите органи издадат товарителница за износ, ПИ вече няма свобода на преценка дали да предостави кредит по DEPB. Съответният процент по DEPB за изчисляване на ползата за износителя е този, който се прилага към момента на подаването на декларацията за износ. През ПРП се наблюдава необичайно завишение с обратно действие на процента по DEPB, увеличавайки ползите по DEPB за износ, осъществен между 1 април 2007 г. и 12 юли 2008 г. Не е възможно обаче да се предположи, че е възможно да бъде приложено намаляване с обратно действие на процента по DEPB като отрицателно административно решение съгласно принципа за правна сигурност. Поради това може да се заключи, че възможността на ПИ да измени с обратно действие нивото на ползите е ограничена.

(32) Кредитите по DEPB могат да се прехвърлят свободно и са валидни за срок от 12 месеца от датата на тяхното издаване. Такива кредити могат да се използват впоследствие за плащане на мита върху вноса на всякакви стоки без вносни ограничения, с изключение на средства за производство. Стоките, които се внасят срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (подлежат на данък върху продажбите) или да бъдат използвани другояче.

(33) Заявленията за кредити по DEPB се подават в електронен вид и могат да включат неограничен брой сделки за износ. De facto не съществуват твърди крайни срокове за подаване на заявления за кредити по DEPB. Електронната система, използвана за управление на схемата DEPB, не изключва автоматично сделките по износ, осъществени след крайните срокове за подаване на заявления, споменати в глава 4.47 на HOP I 04-09. Освен това, както ясно е предвидено в глава 9.3 на HOP I 04-09, заявленията, получени след изтичането на крайните срокове за подаване, могат винаги да бъдат разгледани с налагането на незначителна наказателна такса (10 % от полагаемата сума).

(34) Докато процентът по DEPB за износ на разглеждания продукт, осъществен през ПР на първоначалното разследване, беше 8 %, то в началото на ПРП той беше само 3,7 % и беше променен през ПРП на 6,7 % (на 12 юли 2007 г.), като прилагането му имаше необичайно обратно действие от 1 април 2007 г.

3.2.1.4. Коментари при оповестяването

(35) ПИ и Texprocil заявиха, че при прилагането на схемата DEPB няма случаи на прекомерно опрощаване и изразиха становището си, че поради това схемата не подлежи на изравнителни мерки. Този аргумент се отхвърля в светлината на заключението в съображение (38), че схемата не може да бъде сметната за допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii), както и приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Поради това целият размер на опростените мита подлежи на изравнителни мерки.

3.2.1.5. Заключение

(36) Схемата DEPB предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), точка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по DEPB представлява финансово участие на ПИ, тъй като той накрая ще бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин намаляват приходите за ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това кредитите по DEPB предоставят полза на износителя, тъй като подобряват неговата ликвидност.

(37) Схемата DEPB е правно обвързана с осъществяването на износ и следователно се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(38) Тази схема не може да бъде приета за допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка ii) от основния регламент. Тя не отговаря на строгите правила, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва стоките, внесени безмитно, в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява във връзка с действително вложените материали. Освен това няма система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои материали са използвани в производствения процес на изнасяния продукт или дали не е направено прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, износителите могат да участват в схемата DEPB, независимо дали изобщо осъществяват някакъв внос на материали за влагане. За да се ползват от схемата, за тях е достатъчно само да осъществят износ на стоки, без да доказват, че някакъв материал за влагане действително е бил внесен. Така дори износители, които набавят своите материали за влагане само на местно ниво и не внасят никакви стоки, които да могат да бъдат използвани като материали за влагане, имат възможността да се ползват от схемата DEPB.

3.2.1.6. Изчисляване на размера на субсидията

(39) В съответствие с член 2, параграф 2 и член 5 от основния регламент, размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на предоставената на получателя полза, за която е установено, че е съществувала през ПРП. В това отношение беше прието, че ползата се предоставя на получателя тогава, когато се осъществява сделка за износ по схемата. В този момент ПИ е задължено да се откаже от митата, което представлява финансово участие по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износ, която показва, inter alia , размера на кредита по DEPB, който ще бъде отпуснат за конкретната сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията. Освен това, оказалите съдействие производители износители са регистрирали кредитите по DEPB на начислена основа като доход, получен по времето на сделката за износ.

(40) За да бъде отчетено влиянието на увеличението на процентите с обратно действие, при необходимост беше увеличена стойността на кредита по DEPB, регистриран при износ, осъществен между 1 април и 12 юли 2007 г., понеже действителната полза, на която дружествата ще имат право при получаването на кредита от ПИ, е по-голяма от формално поисканата по времето на осъществяване на износа.

(41) В случаите на отправени основателни искания, таксите, платени по необходимост за получаването на субсидията, бяха приспаднати от така определените кредити, за да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, размерът на тази субсидия беше отнесен към общия оборот на износа през периода на разследване по преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(42) Бяха представени няколко коментара относно някои подробности за изчисляването на ползата по схемата DEPB. В резултат изчисленията бяха коригирани, когато това беше сметнато за оправдано.

(43) Противно на изявленията на някои производители износители, дори кредитът по DEPB, генериран от продукти за износ, различни от разглеждания продукт, трябваше да бъде взет предвид при установяването на сумата на подлежащия на изравнителни мерки кредит по DEPB. По схемата DEPB не съществува задължение, което да ограничава използването на кредитите до безмитния внос на материали за влагане, свързани с определен продукт. Тъкмо обратното, кредитите по DEPB могат да бъдат прехвърляни свободно, могат дори да бъдат продавани или използвани за внос на всякакви стоки, за които не съществуват ограничения по вноса (материалите за влагане в разглеждания продукт попадат в тази категория), с изключение на средствата за производство. Следователно разглежданият продукт може да се ползва от всички генерирани кредити по DEPBS.

(44) Пет дружества от извадката се ползваха от схемата DEPB през ПРП при маржове на субсидията, вариращи между 0,15 % и 3,96 %.

3.2.2. Удостоверение за безмитно снабдяване (DFRC)/ разрешение за безмитен внос (DFIA)

3.2.2.1. Правно основание

(45) Подробно описание на схемата DFIA се съдържа в глава 4 от EXIM policy 04-09 и глава 4 на HOP I 04-09. Схемата е въведена от 1 май 2006 г. и замени схемата DFRC, която с първоначалния регламент беше обявена за подлежаща на изравнителни мерки.

3.2.2.2. Условия за участие

(46) DFIA се издава на всеки търговец износител или производител износител за внос на материали за влагане в производството на стоки за износ, който внос е освободен от основно мито, допълнително мито, образователен данък, антидъмпингово мито и защитно мито, при наличието на който и да е от посочените видове налози.

3.2.2.3. Практическо прилагане

(47) DFIA е схема, прилагана преди и след осъществяването на износа, която позволява вноса на стоки, определени съгласно нормите SION, които обаче в случая на подлежащо на прехвърляне DFIA не е необходимо да бъдат непременно използвани в производството на изнасяния продукт.

(48) DFIA касае единствено вноса на материали за влагане, както е предвидено в SION. Правото за внос е ограничено до количеството и стойността, споменати в SION, но при поискване могат да бъдат преразгледани от регионалните компетентни органи.

(49) Към задължението за износ се прилага изискването за минимална добавена стойност от 20 %. Износът може да бъде осъществен в очакване на DFIA, в който случай правото за внос се определя пропорционално на очаквания износ.

(50) След изпълняване на задължението за износ, износителят може да поиска правото за прехвърляне на DFIA, което на практика означава позволение за продажба на лицензията за безмитен внос на пазара.

3.2.2.4. Коментари при оповестяването

(51) ПИ и Texprocil заявиха, че DFRC е легитимна схема с възстановяване за заместители, понеже предвижда възстановяване на вложените в изнесения продукт материали и се счита за разумна, ефективна и основаваща се на общоприетата търговска практика в Индия. Тъй като количеството, качеството и техническите характеристики и особености съвпадат с тези на вложените в продукта за износ материали, по мнението на ПИ и Texprocil схемата би следвало да е допустима съгласно Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (ASCM). ПИ и Texprocil изразиха също становището, че при преценяването на легитимността на дадена схема с възстановяване за заместители, условието, които има значение, е да се обърне внимание на това, какво се внася, а не кой осъществява вноса. Освен това беше заявено, че що се отнася до правителството, не са предоставяни допълнителни ползи. Беше изразено становището, че по тези причини схемата не подлежи на изравнителни мерки. Не бяха предоставени нови данни в подкрепа на тези аргументи и поради това те се отхвърлят в светлината на констатациите в съображения от (52) до (55), че никоя от подсхемите не може да бъде счетена за допустима схема за възстановяване на мита или схема с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii), както и приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Поради това целият размер на ползата подлежи на изравнителни мерки.

3.2.2.5. Заключение

(52) Въпреки че съществуват някои различия при прилагането на новата схема DFIA в сравнение с предишната схема DFRC, която беше подложена на изравнителни мерки, новата DFIA трябва да се разглежда като продължение на схемата DFRC, понеже възпроизвежда нейните основни елементи.

(53) Както DFRC, така и DFIA представляват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточки i) и ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. финансово участие под формата на безвъзмездна помощ. Те включват директен трансфер на средства, понеже могат да бъдат продадени или обърнати в пари в брой или могат да бъдат използвани, за да бъде заплатено вносно мито, като по този начин ПИ се отказва от приходи, които обичайно са дължими. Освен това DFRC и DFIA предоставят полза на износителя, тъй като подобряват неговата ликвидност.

(54) Както DFRC, така и DFIA са правно обвързани с осъществяването на износ, поради което се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(55) Освен това никоя от схемите не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не съответстват на стриктните правила, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) от основния регламент. По-специално: i) те позволяват възстановяването ex post на налози върху вноса на материали за влагане в производствения процес на други продукти; ii) не съществува въведена система или процедура, позволяваща да се провери кои материали, ако има такива, са били използвани в процеса на производство на изнасяния продукт или дали e реализирана прекомерна полза по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент; и iii) правото за прехвърляне на удостоверения/разрешения означава, че даден износител, на който е предоставено DFRC или DFIA, не е задължен да използва удостоверението действително за внос на материали за влагане.

3.2.2.6. Изчисляване на размера на субсидията

(56) За установяването на ползата се счита, че за разлика от схемата DEPB, лицензиите DFRC и DFIA нямат условна стойност или кредитни проценти. С лицензията се посочва общото количество на позволените за внос материали за влагане и максималната обща стойност при условия CIF на този внос. Следователно ползата не е известна по времето на осъществяване на износа и може да бъде определена и осчетоводена по сметки едва след като лицензията се използва за внос или бъде продадена.

(57) Поради това в случаите, когато лицензиите бяха използвани за внос, ползата за дружествата беше изчислена въз основа на стойността на опростените мита по вноса. В случаите на прехвърлени (продадени) лицензии, ползата беше изчислена въз основа на приходите от тези продажби през ПРП.

(58) При разследването беше установено, че пет дружества, осъществили износ по схемите DFRC и/или DFIA, са продали техните разрешения/удостоверения на трети страни.

(59) Един от производителите износители заяви, че е използвал едно от своите DFIA за възстановяване за заместители и че не е получавал прекомерно опрощаване на мита по вноса за конкретната лицензия. При разследването беше установено, че количествата за внос и износ по тази конкретна лицензия не са изчерпани и че лицензията още не е приключена и проверена съгласно правилата, предвидени в EXIM policy. Поради това и предвид констатациите по съображение (55) се стигна до заключението, че дружеството не е доказало липсата на прекомерно опрощаване по тази конкретна лицензия. Така стойността на всички мита, неплатени при вноса по тази лицензия , се считат за субсидия и искането беше отхвърлено.

(60) В случаите на отправени основателни искания, таксите, платени по необходимост за получаването на субсидията, бяха приспаднати от така определените ползи, за да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, размерът на тази субсидия беше отнесен към общия оборот на износа през периода на разследване по преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(61) Бяха представени няколко коментара относно някои подробности за изчисляването на ползата по схемите DFRC/DFIA. В резултат изчисленията бяха коригирани, когато това беше сметнато за оправдано.

(62) Противно на изявленията на някои производители износители, дори кредитът по DFRC/DFIA, генериран от продукти за износ, различни от разглеждания продукт, трябваше да бъде взет предвид при установяването на размера на подлежащата на изравнителни мерки полза. По схемите DFRC/DFIA не съществува задължение, което да ограничава използването на кредитите до безмитния внос на материали за влагане, свързани с определен продукт. Тъкмо обратното, кредитите по DFRC/DFIA могат да бъдат прехвърляни свободно, могат дори да бъдат продавани или използвани за внос на всякакви стоки, за които не съществуват ограничения по вноса (материалите за влагане в разглеждания продукт попадат в тази категория), с изключение на средствата за производство. Следователно разглежданият продукт може да се ползва от всички генерирани ползи по DFRC/DFIA.

(63) Беше установено, че четири дружества от извадката се ползват от тези схеми през ПРП при маржове на субсидията, вариращи между 0,09 % и 2,03 %.

3.2.3. Насърчаване на износа чрез внос на средства за производство (EPCG)

3.2.3.1. Правно основание

(64) Подробно описание на схемата EPCG се съдържа в глава 5 от EXIM policy 04-09 и глава 5 на HOP I 04-09.

3.2.3.2. Условия за участие

(65) Право да участват в тази схема имат производители износители и търговци износители, „свързани“ с второстепенни производители и доставчици на услуги.

3.2.3.3. Практическо прилагане

(66) При условие на поето задължение за износ, ПИ издава лицензия за EPCG след подаване на заявление и заплащане на такса. С тази лицензия на дружествата се позволява да внасят средства за производство (ново оборудване, а от април 2003 г. — и оборудване, употребявано най-много 10 години) при намалени ставки на митото. До 31 март 2000 г. прилаганата ефективна ставка на митото е 11 % (включително 10 % допълнителна такса), а за внос с голяма стойност — нулева. От април 2000 г. със схемата се осигурява намалена ставка на митото от 5 % върху всички средства за производство, внасяни по нея. За да бъдат изпълнени задълженията за износ, внесените средства за производство трябва да бъдат използвани за производство на определено количество стоки за износ в течение на известен период от време. На 9 май 2008 г., т.е. извън ПРП, ПИ обяви, че митото, дължимо за вноса по схемата EPCG, се намалява на 3 %.

(67) Притежателят на лицензия по схемата EPCG може да си набави средствата за производство и на местния пазар. В такъв случай притежателят на лицензията по схемата EPCG подава заявление за нейното обезсилване. Производителят на средствата за производство от местния пазар, посочен в писмото за обезсилване, придобива възможността да претендира за ползи по предвиден износ и правото да реализира ползи от безмитен внос на компоненти, необходими за производството на тези средства за производство. Акцизът, дължим от притежателя на лицензията по схемата EPCG при покупката на средства за производство на местния пазар, обаче може да бъде възстановен или опростен. Притежателят на лицензията по схемата EPCG запазва задължението за осъществяване на износ, което е определено във връзка с условните спестени мита върху стойността при условия FOB на вносните стоки.

3.2.3.4. Коментари при оповестяването

(68) ПИ изрази становището, че не са възникнали ползи в случаите, когато притежателят на лицензия по схемата EPCG е подал заявление за обезсилване на неговата лицензията по схемата EPCG и е закупил средствата за производство на местния пазар, поради това, че не е било издадено съответно правителствено постановление за освобождаване от плащане на акцизи за тези покупки. В същото време ПИ потвърди, че при определени обстоятелства притежателят на лицензия по схемата EPCG би могъл да закупи средства за производство, без да заплати акцизи, т.е. в случаите, когато този налог не би подлежал на компенсация чрез Централизираната индийска кредитна система за данък върху добавената стойност (CENVAT). Нещо повече — местният доставчик на средства за производство има право в такива случаи да получи фискални ползи, които ще бъдат отразени в цената на доставените средства за производство. Поради това че става въпрос за полза, която може да бъде получена при условието за осъществен износ, след като няма промени в задължението за осъществяване на износ на притежателя на лицензия по схемата EPCG в случай на обезсилване, беше счетено, че аргументът трябва да бъде отхвърлен и констатациите остават непроменени.

3.2.3.5. Заключение

(69) Схемата EPCG предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото, или в случая на набавяне от местния пазар — възстановяването или опрощаването на данъци, представлява финансово участие на ПИ, понеже те намаляват приходите, които нормално ПИ би получило.

(70) Освен това намалението на митото предоставя полза на износителя, тъй като спестените мита при вноса подобряват неговата ликвидност. В случая на възстановяване/опрощаване на акцизи, възстановяването или опрощаването на акцизи предоставя полза на износителя, понеже спестените налози върху покупката на средствата за производство подобряват неговата ликвидност.

(71) Освен това схемата EPCG е правно обвързана с осъществяването на износ, тъй като такива лицензии не могат да бъдат получени без ангажимент за износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(72) Тази схема не може да бъде считана за допустима система за опрощаване на кумулативни косвени данъци от предишни етапи или за допустима система за възстановяване на мита или с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Средствата за производство не попадат в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, букви з) и и) от основния регламент, защото не се влагат в производството на изнасяните продукти. В случая на опрощаване на кумулативни косвени данъци от предишни етапи следва да бъде отбелязано, че износителите не биха имали правото на освобождаване в същия размер, ако не бяха обвързани със задължението за износ.

3.2.3.6. Изчисляване на размера на субсидията

(73) Размерът на субсидията беше изчислен, в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство или неплатените/възстановени акцизи върху местно набавените стоки, според случая, разпределени за период, който отразява обичайния срок на амортизация на такива средства за производство. В съответствие с установената практика, така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя пълната стойност на ползите във времето. За тази цел е счетен за подходящ търговският лихвен процент в Индия в периода на разследване по преразглеждането. Таксите, платени по необходимост за получаване на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, за да се получи размерът на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент, този размер на субсидията беше разпределен върху общия оборот на износа през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(74) Бяха представени няколко коментара относно някои подробности за изчисляването на ползата по схемата EPCG. В резултат изчисленията бяха коригирани, когато това беше сметнато за оправдано.

(75) Противно на изявленията на някои производители износители, дори ползата по схемата EPCG, генерирана при износа на продукти, различни от разглеждания продукт, трябваше да бъде взета предвид при установяването на размера на подлежащата на изравнителни мерки полза. По схемата EPCG не съществува задължение, което да ограничава реализирането на ползата до безмитния внос на материали за влагане, свързани с определен продукт. Следователно разглежданият продукт може да се ползва от всички генерирани ползи по EPCG.

(76) Четири дружества от извадката се ползваха от тази схема през ПРП, като маржовете на субсидията стигаха до 1,45 %, а за едно дружество установената полза беше пренебрежително малка.

3.2.4. Предварителни лицензии (ALS)/ предварително разрешение (AAS)

3.2.4.1. Правно основание

(77) Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи от 4.1.1 до 4.1.14 от EXIM policy 04-09 и глави от 4.1 до 4.30 от HOP I 04-09. Тази схема беше наречена „Предварителни лицензии“ по време на предишното разследване по преразглеждането, което доведе до налагането на окончателно изравнително мито, приложимо към момента.

3.2.4.2. Условия за участие

(78) Схемата AAS се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение (79). Тези подсхеми се различават inter alia по отношение на възможните участници. Производителите износители и търговците износители, „свързани“ с второстепенни производители, имат право да участват в схемата AAS за физически износ и в схемата AAS за годишни потребности. Производителите износители, които доставят на крайния износител, имат право да участват за AAS за междинни доставки. Главните доставчици, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „предвидения износ", споменати в параграф 8.2 от EXIM policy 04-09, като доставчиците на експортно ориентирани единици („EOU“), имат право да участват в схемата AAS за предвиден износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители могат да претендират за свързаните с „предвиден износ“ ползи в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ („ARO“) и „вътрешен комисионен акредитив“.

3.2.4.3. Практическо прилагане

(79) Предварителни разрешения могат да бъдат издавани в следните случаи:

1) Физически износ: Това е основната подсхема. Тя позволява освободен от мита внос на материали за влагане в производството на специфичен краен продукт за износ. „Физически“ в този контекст означава, че продуктът за износ трябва да напусне територията на Индия. Разрешението за внос и задължението за износ, включително типа на продукта за износ, са посочени в лицензията.

2) Годишна потребност: Този вид разрешение не е свързан с конкретен продукт за износ, а с по-широкообхватна продуктова група (напр. химични и свързани с тях продукти). Притежателят на лицензията може — до определен стойностен праг, определен с оглед на вече осъществения от него износ — да внася освободени от мито всякакви материали за влагане в производството на което и да е от изделията от продуктовата група. Той може да избере да изнася който и да е краен продукт, попадащ в продуктовата група, за която се ползват подобни безмитни материали.

3) Междинни доставки: Тази подсхема е за случаите, в които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен продукт за износ и да си поделят производствения процес. Производителят износител произвежда междинния продукт. Той може да внася безмитно материали за влагане и да получи за тази цел AAS за междинни доставки. Крайният износител завършва производството и е задължен да изнесе готовия продукт.

4) Предвиден износ: Тази подсхема позволява даден главен доставчик да внася безмитно материали, необходими за влагане в производството на стоки, които ще бъдат продадени като „предвиден износ“ на категориите клиенти, посочени в параграф 8.2, букви б)—е), ж), и) и й) от EXIM policy 04-09. Според ПИ предвиденият износ се отнася за сделки, при които доставяните стоки не напускат територията на държавата. Няколко категории доставки се считат за предвиден износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, напр. доставка на стоки на EOU или на дружество, разположено в специална икономическа зона („SEZ“).

5) ARO: Притежател на AAS, който възнамерява да си набави производствени материали от местни източници, вместо да ги внесе пряко, има възможността да направи това срещу ARO. В такива случаи предварителните разрешения биват потвърдени като ARO и се джиросват в полза на местния снабдител при доставката на посочените в тях суровини. Чрез джиросването на ARO местният доставчик получава правото на ползите при „предвиден износ“, както е посочено в параграф 8.3 от EXIM policy 04-09 (т.е. AAS за междинни доставки/предвиден износ, възстановяване при предвиден износ и възстановяване на крайни акцизи). Чрез механизма на ARO се възстановяват данъци и мита на доставчика, вместо те да се възстановяват на крайния износител под формата на възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни суровини, така и за вносни.

6) Вътрешен комисионен акредитив: Тази подсхема също касае доставките от местния пазар за притежател на предварително разрешение. Притежателят на предварително разрешение може да се обърне към банка за откриване на вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Разрешението ще бъде обезсилено от банката за пряк внос само по отношение на стойността и обема на изделията, които не са внесени, а са набавени на местния пазар. Местният доставчик ще има право на ползите по предвиден износ, както е посочено в параграф 8.3 от EXIM policy 04-09 (т.е. AAS за междинни доставки/предвиден износ, възстановяване при предвиден износ и възстановяване на крайни акцизи).

(80) Беше установено, че през ПРП двама оказали съдействие износители са реализирали ползи, свързани с разглеждания продукт, по две от подсхемите, посочени по-горе, т.е. i) ALS/AAS за физически износ и ii) ALS за междинни доставки. Поради това не беше необходимо да се установява, дали по останалите подсхеми има случаи, подлежащи на изравнителни мерки.

(81) След налагането на действащите в момента окончателни изравнителни мита, ПИ измени системата за проверка, приложима за ALS/AAS. За целите на проверки от индийските компетентни органи, притежателят на предварително разрешение е правно задължен да води „достоверна и точна отчетност на потреблението и използването на безмитно внесените/местно набавените стоки“ в специален формат (глави 4.26 и 4.30 и приложение 23 към HOP I 04-09), т.е. фактически регистър на потреблението. Този регистър трябва да бъде проверен от външен експерт-счетоводител/експерт по управленско счетоводство, който издава удостоверение, указващо, че предписаните регистри и свързаните отчетни документи са проверени и че информацията, предоставена съгласно допълнение 23, е вярна и точна във всяко отношение. Въпреки това, споменатите по-горе разпоредби се прилагат единствено към предварителните разрешения, издадени на 13 май 2005 г. или по-късно. От притежателите на всички предварителни разрешения или предварителни лицензии, издадени преди посочената дата, се изисква да следват приложимите преди това разпоредби относно проверката, т.е. да водят вярна и целесъобразна отчетност на подлежащото на лицензиране потребление и използване на вносни стоки във формàта, посочен в допълнение 18 (глава 4.30 и допълнение 18 към HOP I 02-07).

(82) По отношение на подсхемите, използвани през ПРП от двамата производители износители от извадката, т.е. физически износ и междинни доставки, както позволението за внос, така и задължението за износ са точно определени по обем и стойност от ПИ и са вписани в лицензиите. Освен това, към момента на вноса и износа правителствените служители трябва да впишат съответните сделки в лицензията. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от ПИ въз основа на стандартни норми за съотношението вложени материали — краен продукт („SION“). За повечето продукти, включително за разглеждания продукт, съществуват SION, които са публикувани в НОР II 04-09.

(83) Внесените производствени материали не подлежат на прехвърляне и трябва да бъдат използвани за производство на крайния продукт за износ. Задължението за износ трябва да се изпълни в рамките на предписан срок след издаването на лицензията (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца).

3.2.4.4. Коментари при оповестяването

(84) ПИ заяви, че разполага с подходяща система за проверка за схемата съгласно допълнение 23 към HOP I 04-09 и че при прилагането на схемите ALS/AAS няма случаи на прекомерно опрощаване. Беше изразено становището, че по тези причини схемата не подлежи на изравнителни мерки. Не бяха предоставени нови данни в подкрепа на тези твърдения и поради това този аргумент се отхвърля в светлината на констатациите, че никоя от подсхемите не може да бъде счетена за допустима схема за възстановяване на мита или схема с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложения II и III към основния регламент, понеже не съществува подходяща система за проверка.

(85) Освен това, съгласно точка II, параграф 5 от приложение II и точка II, параграф 3 от приложение III към основния регламент, в случаите, когато е констатирана липсата на подходяща система за проверка, може да бъде намерено решение чрез извършване на допълнителна проверка от изнасящата страна, за да се установи дали е направено прекомерно плащане. Поради това, че не са извършени такива допълнителни проверки преди проверките на място, както и това, че не беше доказано, че не са правени прекомерни плащания, аргументите бяха отхвърлени.

3.2.4.5. Заключение

(86) Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. финансово участие на ПИ, което предоставя полза на износителите.

(87) Освен това е явно, че ALS/AAS за физически износ и ALS за междинни доставки са правно обвързани с осъществяването на износ и следователно се считат за специфични и подлежащи на изравнителни мерки по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без поемане на задължение за износ никое дружество не може да извлече ползи по тези схеми.

(88) Нито една от двете подсхеми, използвани в настоящия случай — ALS/AAS за физически износ и ALS за междинни доставки — не могат да се разглеждат като допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не съответстват на стриктните правила, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент.

(89) По отношение на производителя износител, използвал AAS, при разследването беше установено, че новите изисквания за проверка, предвидени от индийските компетентни органи, не бяха още приложени на практика, понеже лицензиите не бяха прекратени към момента на извършване на проверката, поради което не бяха проверени съгласно правилата, определени в EXIM policy. Поради това дружеството не можа да докаже, че липсва прекомерно опрощаване по тази конкретна лицензия. По тази причина като субсидия ще бъде разглеждана цялата сума на митата, спестени при внос по тази лицензия.

(90) ПИ не приложи ефективно своята система или процедура за проверка, за да потвърди дали и в какви количества са били вложени материали в производството на изнасяния продукт (точка II, параграф 4 от приложение II към основния регламент, а в случая на системи с възстановяване за заместители — точка II, параграф 2 от приложение III към основния регламент). Самите норми SION не могат да бъдат счетени за система за проверка на действителното потребление, понеже в производствения процес на дадена стока за износ се влагат едновременно материали, внесени безмитно с разрешения/лицензии с различни стойности на SION. Този вид процес не позволява на ПИ да провери с достатъчна точност какви количества материали са вложени в производството за износ и спрямо кой критерий по SION те следва да бъдат сравнени.

(91) Освен това ПИ или изобщо не е осъществило ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление, или още не е завършило процеса по контрол. Също така, индийското правителство не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените материали, макар и по принцип това да се изисква, когато отсъства ефективно прилагана система за проверка (точка ІІ, параграф 5 от приложение ІІ и точка ІІ, параграф 3 от приложение ІІІ към основния регламент).

(92) Поради това тези две подсхеми подлежат на изравнителни мерки.

3.2.4.6. Изчисляване на размера на субсидията

(93) При липсата на допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители, подлежащата на изравнителни мерки полза е общата сума на опростените вносни мита, нормално дължими при вноса на материали за влагане. В това отношение се отбелязва, че в основния регламент се предвижда подлагането на изравнителни мерки не само на опрощаването на мита, чиято стойност „превишава“ фактически начислената стойност. В съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) от основния регламент, само прекомерното опрощаване на мита може да бъде обект на изравнителни мерки, ако са спазени условията в приложения II и III към основния регламент. Тези условия обаче не бяха спазени в разглеждания случай. Така, ако бъде установено, че липсва адекватен процес на наблюдение, горното изключение за схемите за възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (нереализирани приходи) неплатените мита, а не на предполагаемо прекомерно опрощаване. Както е посочено в точка II от приложение II и точка II от приложение III към основния регламент, тежестта за изчисляване на такова прекомерно опрощаване не пада върху разследващия орган. Точно обратното, съгласно член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на съществуваща според направени твърдения система за проверка.

(94) Размерът на субсидията беше изчислен въз основа на опростените мита по вноса (основно мито и специално допълнително мито) на материала, внесен по двете подсхеми, използвани за разглеждания продукт през ПРП. В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, таксите, платени по необходимост за получаването на субсидията, бяха приспаднати от размера на субсидията в случаите на отправени основателни искания. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, този размер на субсидията беше разпределен върху оборота при износа, реализиран от разглеждания продукт през ПРП, като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(95) Бяха представени няколко коментара относно някои подробности за изчисляването на ползата по схемите ALS/AAS. Изчисленията бяха съответно коригирани, когато тези коментари бяха счетени за основателни.

(96) Противно на изявленията на някои производители износители, дори ползата по ALS/AAS, генерирана от продукти за износ, различни от разглеждания продукт, трябваше да бъде взета предвид при установяването на размера на подлежащата на изравнителни мерки полза. По схемите ALS/AAS не съществува задължение, което да ограничава реализирането на ползата до безмитния внос на материали за влагане, свързани с определен продукт. Следователно разглежданият продукт може да се ползва от всички генерирани ползи по схемите ALS/AAS.

(97) Две дружества от извадката реализираха полза по ALS или AAS, като тя варираше между 0,17 % и 1,74 %.

3.2.5. Зони за експортна преработка/експортно ориентирани единици (EPZ/EOU)

(98) Беше установено, че никой от оказалите сътрудничество производители износители не е разположен в специална икономическа зона (SEZ) или EPZ, нито е имал статут на EOU. Поради това не беше сметнато за необходимо да продължи анализът на тази схема в рамките на настоящото разследване.

3.2.6. Освобождаване от данък върху доходите (ITES)

(99) Съгласно тази схема, износителите биха могли да реализират полза от частично освобождаване от данък върху доходите от продажби при износ. Правното основание за това освобождаване беше изложено в раздел 80ННС от ITA.

(100) Тази разпоредба беше премахната за годината на оценяване 2005—2006 (т.е. за финансовата година от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.) и нататък и така с раздел 80ННС от ITA не се предоставят ползи след 31 март 2005 г. Никой от оказалите сътрудничество производители износители не реализира ползи по тази схема през ПРП. Поради това не беше сметнато за необходимо да продължи анализът на тази схема в рамките на настоящото разследване.

3.2.7. Възстановяване на мита (DDS)

3.2.7.1. Правно основание

(101) Схемата се основава на раздел 75 на Закона за митниците от 1962 г., раздел 37, точна 2), подточка xvi) от Закона за акцизите от 1944 г. и раздели 93А и 94 от Закона за финансите от 1944 г.

3.2.7.2. Условия за участие

(102) Всеки износител може да участва в тази схема.

3.2.7.3. Практическо прилагане

(103) ПИ е определило два вида проценти за възстановяване на мита — проценти „за цялата промишленост“, приложими на базата на еднократно платима сума за всички износители на даден продукт, и проценти „за търговка марка“, приложими на базата на отделни дружества за продукти, невключени в обхвата на процентите „за цялата промишленост“. Първият вид (процентът за цялата промишленост) е този, който се отнася до разглеждания продукт.

(104) Процентите за възстановяване за цялата промишленост се изчисляват като процент от стойността на продуктите, изнесени по тази схема. Индийските компетентни органи са определили такива проценти за възстановяване за цялата промишленост за редица продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят въз основа на предполагаеми косвени данъци и налози по вноса на стоки и услуги, използвани в производствения процес на продукта за износ (вносни мита, акцизи, такси за обслужване и т.н.), включително предполагаеми косвени данъци и налози по вноса на стоки и услуги за производството на материали за влагане, без значение дали тези данъци са действително платени. Стойността на DDS е предмет на максимална горна граница във стойност за единица продукт за износ. Ако дружеството може да си възстанови някои от тези мита от системата CENVAT, процентът за възстановяване е по-малък.

(105) Процентът за възстановяване на мита за разглеждания продукт са ревизирани неколкократно през ПРП. До 1 април 2007 г. приложимите проценти бяха от 6,4 % до 6,9 % в зависимост от вида на продукта, а до 1 септември 2007 г. — от 9,1 % до 9,8 %. На 13 декември 2007 г., т.е. след края на ПРП, процентите за възстановяване бяха увеличени на 10,1 % до 10,3 %, като увеличението беше приложимо със задна дата към вноса, осъществен от 1 септември 2007 г. нататък, т.е. през ПРП.

(106) За да може да се ползва от тази схема, дадено дружество трябва да осъществява износ. По времето на осъществяване на износа, износителят трябва да подаде декларация до компетентните органи в Индия, в която да посочи, че това става по схемата DDS. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата на изпращане индийските митнически органи издават товарителница за износ. В този документ се указва, inter alia , размерът за DDS, който се предоставя за тази сделка за износ. След този момент износителят знае каква полза ще му бъде предоставена и я осчетоводява като сума за получаване. Щом митническите органи издадат товарителница за износ, ПИ вече няма свобода на преценка дали да предостави DDS. Съответният процент за DDS за изчисляване на ползата за износителя в общия случай е този, който се прилага към момента на подаването на декларацията за износ. През ПРП процентите за възстановяване бяха увеличени със задна дата, което беше взето предвид при изчисляването на размера на субсидията.

3.2.7.4. Коментари при оповестяването

(107) Няколко страни изразиха становището, че схемата DDS не може да бъде подложена на изравнителни мерки по това разследване, защото не е изрично спомената във въпросниците по процедурата срещу субсидиран внос, издадени в началото на разследването. Този аргумент се отхвърля по следните причини. Целта на това преразглеждане съгласно известието за започване касае „нивото на субсидиране“, при което се предоставя полза на производителя износител на разглеждания продукт, т.е. в обхвата попадат всички схеми за субсидиране, прилагани от ПИ.

(108) Беше изразено становището, че при схемата DDS не съществува условие за осъществяване на износ, защото ползата по нея не е обвързана с обема на осъществения от износителите износ. Този аргумент се отхвърля, защото за ползата по схемата DDS може да се претендира само ако стоките са изнесени, което е достатъчно за изпълняване на критерия за зависимост от осъществяването на износ, определен в член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. В светлината на това заключение не е необходимо да бъде анализиран аргументът, че схемата DDS не е специфична по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент.

(109) ПИ направи изявление, че схемата DDS е система за възстановяване, съвместима с разпоредбите в основния регламент, и че процедурата за определяне на процентите на възстановяване за цялата промишленост е разумна, ефективна и основана на общоприетата търговска практика в страната на износ съгласно приложение II, точка II, параграф 4 и приложение III, точка II, параграф 2. Както е посочено също и в съображение (104) по-горе, тази процедура включва оценка на вложените в производството материали от цялата промишленост, както и на митата по вноса и на възникналите косвени данъци. Тази процедура обаче не е била достатъчно точна дори според изявлението на ПИ. И действително, ПИ потвърди, че е съществувал елемент на осредняване, което по принцип означава, че действително предоставеното възстановяване е надвишило действително платените мита. Освен това, ПИ не е извършило допълнителна проверка, основана на действително вложените материали, макар и по принцип това да се изисква, когато отсъства ефективно прилагана система за проверка (приложение II, точка II, параграф 5 и приложение III, точка II, параграф 3), нито доказа, че няма случаи на прекомерно опрощаване. Предполагаемата съпоставимост между проверката и извадковите техники, изложени в основния регламент, се счита за безпредметна, понеже е ясно, че последните се отнасят до разследванията на субсидиран внос и не представляват част от критериите, определени в приложения II и III. Поради това тези аргументи се отхвърлят.

(110) Беше направено и изявлението, че не може да се предполага съществуването на случаи на прекомерно опрощаване въз основа на факта, че ПИ не в включило в схемата DDS всички косвени данъци, подлежащи на плащане в Индия по DDS, а единствено централните косвени данъци. Този аргумент се отхвърля, защото съгласно приложение II, точка II, параграф 4 и приложение III, точка II, параграф 2, случаите на прекомерно опрощаване трябва да бъдат оценявани в рамката на конкретна схема за субсидиране.

3.2.7.5. Заключение

(111) Чрез DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Стойността за възстановяване на мита е равна на нереализираните от правителството приходи, които иначе щяха да бъдат събрани и платени на ПИ. Освен това с DDS се предоставя полза на износителя.

(112) Схемата DDS е правно обвързана с осъществяването на износ и следователно се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(113) Няколко участвали в процедурата страни застъпиха становището, че DDS е система за възстановяване, която е съвместима с разпоредбите на основния регламент, и поради това предоставената по нея полза не следва да бъде предмет на изравнителни мерки.

(114) При разследването беше установено, че тази схема не може да бъде считана за допустима система за опрощаване на кумулативни косвени данъци от предишни етапи или за допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не отговаря на строгите правила, определени в приложение I, букви з) и и), приложение II (насоки за потреблението на материали за влагане) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителите не са задължени нито i) да водят отчетност за митата и данъците, платени за внесените/местно набавените стоки или свързани услуги, нито ii) действително да потребяват тези стоки и услуги в производствения процес, както и iii) сумата за възстановяване не се изчислява във връзка с действително вложените от износителите материали и действително платените мита и данъци.

(115) Освен това няма въведена система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои материали са използвани в производствения процес на изнасяния продукт или дали не е направено прекомерно възстановяване на местни косвени данъци по смисъла на приложение I, буква з) и приложения II и III към основния регламент.

(116) На последно място, износителят може да претендира за ползи по DDS, без значение дали изобщо внася или купува на местния пазар някакви материали за влагане и дали е платил мита и данъци върху тези покупки. За да получи ползата, за износителя е достатъчно само да осъществи износ на стоки, без да доказва, че са внесени някакви материали за влагане или че такива материали или услуги са купени на местния пазар, както и че са платени вносни мита или местни косвени данъци. Следователно няма разлики в процента за възстановяване, в зависимост от това дали дадено дружество притежава всички етапи на производството на материалите за влагане и на разглеждания продукт или е само търговец износител.

3.2.7.6. Изчисляване на размера на субсидията

(117) В съответствие с член 2, параграф 2 и член 5 от основния регламент, размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на предоставената на получателя полза, за която е установено, че е съществувала през ПРП. В това отношение беше прието, че ползата се предоставя на получателя тогава, когато се осъществява сделка за износ по схемата. В този момент ПИ е задължено да изплати сумата за възстановяване на съответните износители, което представлява финансово участие по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износ, която показва, inter alia , сумата по схемата DDS, която ще бъде отпусната за конкретната сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията. Освен това, оказалите съдействие производители износители са регистрирали сумите по схемата DDS чрез натрупване като доход, получен по времето на всяка от сделките за износ.

(118) За да бъде отчетено влиянието на увеличението на процентите с обратно действие, при необходимост беше увеличена стойността на кредита по схемата DDS, регистриран при износ, осъществен между 1 септември и 30 септември 2007 г., понеже действителната полза, която дружествата ще имат право да получат от ПИ, е по-голяма от формално поисканата по времето на осъществяване на износа.

(119) В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, размерът на тази субсидия беше отнесен към общия оборот на износа през периода на разследване по преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(120) Седем дружества от извадката отправиха твърдения, че макар да са получили ползи от DDS, не им е предоставяно прекомерно опрощаване, понеже натрупаните от тях данъци или вносни мита са надвишавали сумите за възстановяване. Беше решено тези твърдения да бъдат отхвърлени. В съображения (113) и (115) беше направено заключението, че ПИ не разполага с подходяща система за проверка, както е предвидено в приложения I, II и III към основния регламент. При разследването беше установено също, че дружествата не водят регистър за потреблението или някаква друга вътрешна система за отчетност на възможните прекомерни опрощавания. Такъв вид отчети бяха изготвени от дружествата по време на посещенията за проверка и включват най-вече платените от дружествата данъци изобщо.

(121) Поради липсата на допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители, подлежащата на изравнителни мерки полза е цялата опростена сума за възстановяване, начислена по схемата DDS. Обратно на изявленията на ПИ, Texprocil и някои износители, направени след оповестяването, основният регламент предвижда не само изравнителни мерки спрямо „прекомерното“ опрощаване на мита. В съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и буква и) от приложение I към основния регламент, само прекомерното опрощаване на мита може да бъде обект на изравнителни мерки, ако са спазени условията в приложения II и III към основния регламент. Тези условия обаче не бяха спазени в разглеждания случай. Така, ако бъде установено, че липсва подходяща система за проверка, горното изключение за схемите за възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата за възстановяване, а не спрямо предполагаемо прекомерно опрощаване. Както е посочено в точка II от приложение II и точка II от приложение III към основния регламент, тежестта за изчисляване на такова прекомерно опрощаване не пада върху разследващия орган. Точно обратното, според член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на съществуваща според направени твърдения система за проверка. Следва да се отбележи и това, че при отсъствието на ефективно прилагана система за проверка, допълнителната проверка от страна на индийските власти следва да бъде осъществена своевременно, т.е. по правило преди проверката на място при разследване във връзка с изравнителни мита.

(122) Противно на изявленията на някои производители износители, дори ползата по схемата DDS, генерирана при износа на продукти, различни от разглеждания продукт, трябваше да бъде взета предвид при установяването на размера на подлежащата на изравнителни мерки полза. По схемата DDS не съществува задължение, което да ограничава реализирането на ползата до определен продукт. Следователно разглежданият продукт може да се ползва от всички генерирани ползи по схемата DDS.

(123) Всички дружества от извадката се ползваха от схемата DDS през ПРП при маржове на субсидията, вариращи между 1,45 % и 7,57 %.

3.2.8. Фонд за технологично усъвършенстване (TUFS)

3.2.8.1. Правно основание

(124) Схемата TUFS беше въведена с резолюция на Министерството на текстилната промишленост към правителството на Индия, публикувана в Официален вестник на Индия, извънредна част I, раздел I от 31 март 1999 г. („резолюция“). Схемата беше одобрена за прилагане от 1 април 1999 г. до 31 март 2004 г. Периодът беше удължен до 31 март 2007 г. и впоследствие още веднъж до края на ПРП.

3.2.8.2. Условия за участие

(125) Възможност да участват в тази схема имат съществуващи или нови производители в сектора за обработка на памук и промишлеността за производство на текстил и юта.

3.2.8.3. Практическо прилагане

(126) Целта на схемата е да предостави подкрепа за модернизирането на технологиите в промишлеността за производство на текстил и юта, включително единици за обработка на влакна, прежди, тъкани, облекла и готови текстилни изделия. Със схемата са предвидени различни видове ползи под формата на капиталови субсидии, субсидии за покриване на разходите за лихви или за компенсиране влиянието на промените във валутните курсове върху заемите в чужда валута. Програмите по схемата разглеждат отделно секторите за производство на текстил и юта и сектора за машинно и ръчно тъкани изделия. Схемата TUFS включва следните програми:

а) 5-процентно възстановяване на нормалната лихва, начислена от заемодателната агенция за заеми в рупии, или

б) 5-процентно компенсиране на промените във валутните курсове (лихва и главница) от основния лихвен процент по заемите в чужда валута, или

в) 15-процентна капиталова субсидия, обвързана със заеми, за секторите за производство на текстил и юта, или

г) 20-процентна капиталова субсидия, обвързана със заеми, за сектора за машинно тъкани изделия, или

д) 5-процентно възстановяване на лихви, плюс 10-процентна капиталова субсидия за придобиването на конкретно определени обработващи машини, и

е) 25-процентна капиталова субсидия за придобиването на нови машини и оборудване за операциите преди и след тъкане, на ръчни тъкачни станове/ модернизиране на ръчни тъкачни станове и оборудване за провеждане на изпитвания и качествен контрол за единиците за производство на ръчно тъкани изделия.

(127) При разследването беше установено, че на две дружества от извадката е предоставена полза по TUFS за покупката на машини, използвани в производството на разглеждания продукт. Тези дружества са се ползвали съответно от заемите за възстановяване на лихви (схема а)) и 10-процентната капиталова субсидия за придобиване на обработващи машини в комбинация с 5-процентно възстановяване на лихви (схема д)).

(128) В резолюцията се определя списък на видовете машини, за покупката на които могат да се получават субсидии по TUFS. За им бъде предоставена полза от TUFS, дружествата подават заявления към търговски банки или други заемодателни агенции, които им отпускат заемите въз основа на своите собствени независими оценки на кредитоспособността на заемополучателите. Ако заемополучателят отговаря на условия за получаване на субсидия за изплащане на лихви по схемата, търговската банка отнася искането до „свързваща агенция“, която впоследствие предоставя размера на ползата на съответната търговска банка. Накрая търговските банки кредитират сметката на заемополучателя с така получените средства. Министерството на текстилната промишленост към правителството на Индия възстановява разходите на свързващите агенции. Правителството на Индия предоставя необходимите средства на разположението на свързващите агенции на тримесечна база.

3.2.8.4. Коментари при оповестяването

(129) Не бяха получени коментари от заинтересовани страни относно тази схема.

3.2.8.5. Заключение

(130) TUFS представлява субсидия съгласно разпоредбите на член 2, параграф 1, буква а), подточка i), понеже включва пряк трансфер на средства от правителството под формата на безвъзмездна помощ. Със субсидията се предоставя полза чрез намаляване на разходите за финансиране и лихви за покупката на машини.

(131) Субсидията се счита за специфична и поради това подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 2, буква а) от основния регламент, понеже се предоставя на конкретна промишленост или група от промишлени сектори, включително за производството на разглеждания продукт.

3.2.8.6. Изчисляване на размера на субсидията

(132) Размерът на капиталовата субсидия беше изчислен, в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, въз основа на спестените от дружествата получатели суми при покупката на машини, разпределени за период, който отразява обичайния срок на амортизация на такива средства за производство. В съответствие с установената практика, така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя пълната стойност на ползите във времето. За тази цел е счетен за подходящ търговският лихвен процент в Индия в периода на разследване по преразглеждането. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, размерът на тази субсидия е разпределен върху общия оборот на текстилни изделия през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(133) Размерът на субсидията за възстановяване на лихви беше изчислен, в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, въз основа на действително възстановените през ПРП суми на разгледаните дружества, свързани с платените лихви по заемите на търговските банки, взети за покупката на разглежданите машини. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, размерът на тази субсидия е разпределен върху общия оборот на текстилни изделия през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(134) Две дружества от извадката се ползваха от тази схема през ПРП, като маржовете на субсидията варираха между 0,01 % и 0,31 %.

3.2.9. Експортни кредити (преди и след експедиране) (ECS)

3.2.9.1. Правно основание

(135) Схемата е описана подробно в циркулярно писмо IECD № 02/04.02.02/2006-07 (Експортен кредит в чуждестранна валута), циркулярно писмо IECD № 01/04.02.02/2006-07 (Експортен кредит в рупии) и циркулярно писмо DBOD.DIR(Exp.)No.01/04.02.02/2007-08 (консолидирано за експортни кредити както в рупии, така и в чуждестранна валута) на Резервната банка на Индия (РБИ), адресирани до всички търговски банки в Индия. Циркулярните писма се преразглеждат и актуализират редовно.

3.2.9.2. Условия за участие

(136) В схемата могат да участват производители износители и търговци износители.

3.2.9.3. Практическо прилагане

(137) При тази схема РБИ определя задължителни максимални лихвени проценти за експортни кредити както в индийски рупии, така в чуждестранна валута, които търговските банки могат да начисляват на износителите. ECS се състои от две подсхеми — Схема за експортен кредит преди експедиране („кредит за опаковане“), включваща кредитите, предоставени на износителя за финансиране на закупуването, обработката, изработването, опаковането и/или превоза на стоки преди износа, и Схема за експортен кредит след експедиране, осигуряваща заеми за оборотен капитал за финансиране на експортните вземания. РБИ също така нарежда на банките да предоставят известна част от техните нетни банкови кредити за финансиране на износа.

(138) В резултат на тези циркулярни писма на РБИ износителите могат да получат експортни кредити при преференциални лихвени проценти, в сравнение с лихвените проценти по обикновените търговски заеми („кредити по открита сметка“), които се определят изцяло в пазарни условия.

3.2.9.4. Коментари при оповестяването

(139) ПИ заяви, че Комисията не е успяла да разгледа схемата ECS в светлината на разпоредбите в буква к) от приложение I към Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (ASCM) и изрази становището, че експортните кредити, както в индийски рупии, така и в чуждестранна валута, не подлежат на изравнителни мерки, особено с оглед на това, че за заемите в чуждестранна валута на банките е било разрешено да заемат средства при „лихвени проценти в условията на международна конкуренция“.

(140) Следва да бъде отбелязано, че схемите за експортни кредити, посочени в съображение (135), не попадат в обхвата на прилагане на буква к) от приложение I към ASCM, тъй като обикновено само експортно финансиране с продължителност от две години или повече може да бъде счетено за „експортни кредити“ по смисъла на посочената разпоредба, понеже това е определението в Споразумението за насоките относно официално подкрепяните експортни кредити, постигната в рамките на ОИСР. Поради това този аргумент се отхвърля.

3.2.9.5. Заключение

(141) Преференциалните лихвени проценти за кредит по ECS, определени в циркулярните писма на РБИ, упоменати в съображение (135), могат да намалят разходите за лихви на даден износител, в сравнение с разходите по кредитите, които изцяло се определят от пазарните условия, като в този случай на износителя се предоставя полза по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Експортното финансиране не е per se по-сигурно от вътрешното финансиране. Всъщност то обикновено се възприема като по-рисково и степента на обезпечаване, която се изисква за определен кредит, независимо от обекта на финансиране, е чисто търговско решение на дадена търговска банка. Разликите в лихвените проценти при различните банки са резултат от методиката на РБИ, която определя максимални размери на лихвите на заемите за всяка търговска банка поотделно. Освен това търговските банки не биха били задължени да предоставят на заемополучателите по експортно финансиране по-благоприятни лихвени проценти за експортни кредити в чужда валута.

(142) Независимо от факта, че преференциалните кредити по ECS се отпускат от търговски банки, предоставената полза представлява финансово участие на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. В този контекст следва да се отбележи, че нито член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, нито Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки („ASCM“) изискват наличието на задължаване на публични сметки, напр. компенсация на търговските банки от индийското правителство, за установяването на субсидия, а само инструкция от правителството за изпълнение на функции, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточки i), ii) или iii) от основния регламент. РБИ е публичен орган и следователно попада под определението на понятието „правителство“, както е посочено в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя има 100 % държавно участие, преследва цели от областта на държавната политика, напр. паричната политика, и нейното управително тяло се назначава от ПИ. РБИ дава инструкции на частни институции, тъй като търговските банки са длъжни да спазват условията, които тя определя, inter alia по отношения на максималните лихвени проценти за експортни кредити, наложени с циркулярните писма на РБИ и разпоредбите на РБИ, според които търговските банки трябва да предоставят известна сума от своите нетни банкови кредити за финансиране на износа. Тези инструкции задължават търговските банки да изпълняват функции от посочените в член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в конкретния случай — отпускане на заеми под формата на преференциално финансиране на износа. Подобен директен трансфер на средства под формата на заеми при определени условия е по принцип от компетенцията на правителството, като практиката по никакъв начин не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент.

(143) Тази субсидия се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти се прилагат единствено за финансирането на сделки за износ и следователно зависят от осъществяването на износ съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

3.2.9.6. Изчисляване на размера на субсидията

(144) Размерът на субсидията беше изчислен въз основа на разликата между лихвата, платена по експортни кредити, използвани през ПРП, и сумата, която щеше да е дължима, ако бяха използвани процентите по обикновените търговски кредити. Този размер на субсидията (числител) беше отнесен към общия оборот на износа през ПРП като подходящ знаменател в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставяна във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(145) Бяха представени няколко коментара относно някои подробности за изчисляването на ползата по схемата ECS. В резултат изчисленията бяха коригирани, когато това беше сметнато за оправдано.

(146) Всички дружества от извадката получиха субсидии по тази схема през ПРП, като процентите стигаха до 1,05 %, а за едно дружество установената полза беше пренебрежително малка.

3.3. Размер на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки

(147) Размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за разследваните производители износители, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент и изразен ad valorem , варира между 5,2 % и 9,7 %.

(148) В съответствие с член 15, параграф 3 от основния регламент, маржът на субсидията за дружествата, които оказаха сътрудничество, но не бяха включени в извадката, изчислен въз основа на средно претегления марж на субсидията за дружествата, които оказаха сътрудничество и бяха включени в извадката, възлиза на 7,7 %. Като се има предвид, че общото ниво на сътрудничество за Индия беше високо (95 %), остатъчният марж на субсидията за всички други дружества беше определен на нивото за дружеството с най-висок индивидуален марж, т.е. 9,7 %.

Anunay Fab. Limited, Ahmedabad | 7,8 % |

The Bombay Dyeing and Manufacturing Co. Ltd., Mumbai N W Exports Limited, Mumbai Nowrosjee Wadia & Sons Limited, Mumbai | 9,4 % |

Brijmohan Purusottamdas, Mumbai Incotex Impex Pvt. Limited, Mumbai | 8,3 % |

Divya Global Pvt. Ltd., Mumbai | 8,2 % |

Intex Exports, Mumbai Pattex Exports, Mumbai Sunny Made-Ups, Mumbai | 7,6 % |

Jindal Worldwide Ltd, Ahmedabad Texcellence Overseas, Mumbai | 8 % |

Madhu Industries Limited, Ahmedabad | 5,4 % |

Mahalaxmi Fabric Mills Pvt. Ltd., Ahmedabad Mahalaxmi Exports, Ahmedabad | 7,5 % |

Prakash Cotton Mills Pvt., Ltd, Mumbai | 9,7 % |

Prem Textiles, Indore | 8,3 % |

Vigneshwara Exports Limited, Mumbai | 5,2 % |

Дружества, оказали сътрудничество, но невключени в извадката | 7,7 % |

Всички други дружества | 9,7 % |

(156) Определените в настоящия регламент индивидуални ставки на изравнителното мито бяха установени въз основа на заключенията от настоящото разследване. Следователно те отразяват ситуацията, установена по време на това разследване, по отношение на посочените дружества. Така тези ставки на митото (за разлика от средната стойност на митото, приложимо за дружествата от приложение I, и митото за цялата държава, което се прилага за „всички други дружества“), се прилагат изключително за вноса на продукти с произход от Индия и произведени от споменатите дружества, съответно конкретни стопански единици. Внесени продукти, произведени от което и друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент с наименованието и адреса си, включително стопански единици, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и ще бъдат обложени с митото, приложимо за „всички други дружества“.

(157) Всяко искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителното мито (напр. след промяна на наименованието на стопанската единица или създаването на нови стопански единици за производство или продажба) следва да бъде незабавно отправено към Комисията заедно с цялата необходима информация, по-специално относно всяка промяна на дейностите на дружеството, свързани с производството и продажбите за износ, във връзка напр. с тази промяна на наименованието или с тази промяна, засягаща стопанските единици за производство и продажба. Ако това е уместно, Комисията, след консултации с Консултативния съвет, изменя съответно регламента, като актуализира списъка на дружествата, ползващи се от индивидуални митнически ставки.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 1 от Регламент (ЕО) № 74/2004 на Съвета се заменя със следното:

„Член 1

1. Налага се окончателно изравнително мито върху вноса на спално памучно бельо, чисто или смесено със синтетични или изкуствени влакна или с лен (като ленът не е доминираща нишка), избелено, боядисано или щамповано, с произход от Индия, понастоящем подлежащо на класиране в кодове по КН ex 6302 21 00 (кодове по TARIC 6302 21 00 81 и 6302 21 00 89), ex 6302 22 90 (код по TARIC 6302 22 90 19), ex 6302 31 00 (код по TARIC 6302 31 00 90) и ex 6302 32 90 (код по TARIC 6302 32 90 19).

2. Митническата ставка, приложима към нетната цена франко границата на Общността, преди облагане, за продукти, произведени от посочените по-долу дружества, е, както следва:

Дружество | Митническа ставка (%) | Допълнителен код по ТАРИК |

Anunay Fab. Limited, Ahmedabad | 7,8 | A902 |

The Bombay Dyeing and Manufacturing Co. Ltd., Mumbai N.W. Exports Limited, Mumbai Nowrosjee Wadia & Sons Limited, Mumbai | 9,4 9,4 9,4 | A488 A489 A490 |

Brijmohan Purusottamdas, Mumbai Incotex Impex Pvt. Limited, Mumbai | 8,3 8,3 | A491 A903 |

Divya Global Pvt. Ltd., Mumbai | 8,2 | A492 |

Intex Exports, Mumbai Pattex Exports, Mumbai Sunny Made-Ups, Mumbai | 7,6 7,6 7,6 | A904 A905 A906 |

Jindal Worldwide Ltd, Ahmedabad Texcellence Overseas, Mumbai | 8 8 | A494 A493 |

Madhu Industries Limited, Ahmedabad | 5,4 | A907 |

Mahalaxmi Fabric Mills Pvt. Ltd., Ahmedabad Mahalaxmi Exports, Ahmedabad | 7,5 7,5 | A495 A908 |

Pasupati Fabrics, New Delhi | 8,5 | A496 |

Prakash Cotton Mills Pvt., Ltd, Mumbai | 9,7 | 8048 |

Prem Textiles (International) Pvt. Ltd, Indore | 8,3 | A909 |

Vigneshwara Exports Limited, Mumbai | 5,2 | A497 |

3. Митническата ставка, приложима към нетната цена франко границата на Общността, за продукти, произведени от изброените в приложението дружества, е 7,7 % (допълнителен код по TARIC А498).

4. Митническата ставка, приложима към нетната цена франко границата на Общността, преди облагане, за продукти, произведени от непосочени в параграфи 2 и 3 дружества, е 9,7 % (допълнителен код по TARIC А999).

5. Освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите митнически разпоредби.“

Член 2

Приложението към Регламент (ЕО) № 74/2004 на Съвета се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател […]

ПРИЛОЖЕНИЕ

Допълнителен код по TARIC: A498

Ajit Impex | Mumbai |

Alok Industries Limited | Mumbai |

Alps Industries Ltd | Ghaziabad |

Ambaji Marketing Pvt. Ltd | Ahmedabad |

Anglo French textiles | Pondicherry |

Anjal Garments | Ghaziabad |

Anjani Synthetics Limited | Ahmedabad |

Aravali | Jaipur |

Ashok Heryani Exports | New Delhi |

At Home India Pvt. Ltd | New Delhi |

Atul Impex Pvt. Ltd | Dombivli |

Balloons | New Delhi |

Beepee Enterprise | Mumbai |

Bhairav India International | Ahmedabad |

Bunts Exports Pvt Ltd | Mumbai |

Chemi Palace | Mumbai |

Consultech Dynamics | Mumbai |

Cotfab Exports | Mumbai |

Country House | New Delhi |

Creative Mobus Fabrics Limited | Mumbai |

Deepak Traders | Mumbai |

Dimple Impex (India) Pvt Ltd | New Delhi |

Eleganza Furnishings Pvt. Ltd | Mumbai |

Emperor Trading Company | Tirupur |

Estocorp (India) Pvt. Ltd | New Delhi |

Exemplar International | Hyderabad |

Falcon Finstock Pvt. Ltd | Ahmedabad |

G-2 International export Ltd | Ahmedabad |

Gauranga Homefashions | Mumbai |

GHCL Ltd | Gujarat |

Good Shepherd Health Education & Dispensary | Tamilnadu |

Harimann International Private Limited | Mumbai |

Heirloom Collections (P) Ltd | New Delhi |

Hemlines Textile Exports Pvt. Ltd | Mumbai |

Himalaya Overseas | New Delhi |

Home Fashions International | Kerala |

Ibats | New Delhi |

Indian Arts and Crafts Syndicate | New Delhi |

Indian Craft Creations | New Delhi |

Indo Euro Textiles Pvt. Ltd | New Delhi |

Kabra Brothers | Mumbai |

Kalam Designs | Ahmedabad |

Kanodia Fabrics (International) | Mumbai |

Karthi Krishna Exports | Tirupur |

Kaushalya Export | Ahmedabad |

Kirti Overseas | Ahmedabad |

La Sorogeeka Incorporated | New Delhi |

Lalit & Company | Mumbai |

Manubhai Vithaldas | Mumbai |

Marwaha Exports | New Delhi |

Milano International (India) Pvt. Ltd | Chennai |

Mohan Overseas (P) Ltd | New Delhi |

M/s. Opera Clothing | Mumbai |

M/S Vijayeswari Textiles Limited | Coimbatore |

Nandlal & Sons | Mumbai |

Natural Collection | New Delhi |

Oracle Exports Home Textiles Pvt. Ltd | Mumbai |

Pacific Exports | Ahmedabad |

Petite Point | New Delhi |

Pradip Exports | Ahmedabad |

Pradip Overseas Pvt. Ltd | Ahmedabad |

Punch Exporters | Mumbai |

Radiant Expo Global Pvt. Ltd | New Delhi |

Radiant Exports | New Delhi |

Raghuvir Exim Limited | Ahmedabad |

Ramesh Textiles India Pvt. Ltd | Indore |

Ramlaks Exports Pvt. Ltd | Mumbai |

Redial Exim Pvt. Ltd | Mumbai |

S. D. Entreprises | Mumbai |

Samria Fabrics | Indore |

Sanskrut Intertex Pvt. Ltd | Ahmedabad |

Sarah Exports | Mumbai |

Shades of India Crafts Pvt. Ltd | New Delhi |

Shanker Kapda Niryat Pvt. Ltd | Baroda |

Shetty Garments Pvt Ltd | Mumbai |

Shivani Exports | Mumbai |

Shivani Impex | Mumbai |

Shrijee Enterprises | Mumbai |

S.P. Impex | Indore |

Starline Exports | Mumbai |

Stitchwell Garments | Ahmedabad |

Sumangalam Exports Pvt. Ltd | Mumbai |

Summer India Textile Mills (P) Ltd | Salem |

Surendra Textile | Indore |

Suresh & Co. | Mumbai |

Synergy Lifestyles Pvt. Ltd | Mumbai |

Syntex Corporation Pvt. Ltd | Mumbai |

Texel Industries | Chennai |

Texmart Import export | Ahmedabad |

Textrade International Private Limited | Mumbai |

The Hindoostan Spinning & Weaving Mills Ltd | Mumbai |

Trend Setters | Mumbai |

Trend Setters K.F.T.Z. | Mumbai |

Utkarsh Exim Pvt Ltd | Ahmedabad |

V & K Associates | Mumbai |

Valiant Glass Works Private Ltd | Mumbai |

Visma International | Tamilnadu |

VPMSK A Traders | Karur |

V.S.N.C. Narasimha Chettiar Sons | Karur |

Welspun India Limited | Mumbai |

Yellows Spun and Linens Private Limited | Mumbai |

[1] ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1.

[2] ОВ L 12, 17.1.2004 г., стр. 1.

[3] ОВ C 230, 2.10.2007 г., стр. 5.