52008PC0467

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 25.7.2008

COM(2008) 467 окончателен

2008/0148 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за правната рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура (ERI)

{SEC(2008) 2278}{SEC(2008) 2279}

(представено от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението |

Основания и цели на предложението Правната рамка за европейска научноизследователска инфраструктура има за цел да улесни съвместното установяване и експлоатация на научноизследователски съоръжения от европейски интерес между няколко държави-членки и страни, асоциирани с рамковата програма на Общността за научни изследвания и развойна дейност. Тя се разработва в отговор на искането на държавите-членки и на научната общност, защото наличните национални и международни правни форми не са напълно адекватни. |

Общ контекст От публикуването през януари 2000 г. на съобщението на Комисията на ЕС, озаглавено „Към европейско научноизследователско пространство“, идеята за общо европейско научноизследователско пространство (ЕНП) е движещ принцип за всички мерки на Общността в областта на научните изследвания и развойната дейност и основна опора в усилията за постигане на научноизследователските цели на Лисабонската стратегия. Със Зелената книга за ЕНП от 2007 г. „Европейското научноизследователско пространство: нови перспективи“ бяха набелязани редица ключови области, в които ефективната дейност чрез партньорства между държавите-членки би могла да донесе значителни ползи за европейската система за научни изследвания и да спомогне за създаването на „пета свобода“ в Европа — свобода на движението на знания. В този контекст един от стълбовете на предложения амбициозен проект за ЕНП се отнасяше до „разработването на научноизследователски инфраструктури на световно ниво“, което от своя страна осигурява растеж, заетост и база за динамична и основана на знанието европейска икономика. Научноизследователските инфраструктури имат растяща роля в напредъка на знанието и технологията. Например обсерваториите за науки за околната среда, банките с данни на геномиката, базите данни на социалните науки, системите за визуализация или чистите стаи за наноелектроника, съоръженията за облъчване за изследване на материали или суперкомпютрите са основни инструменти за развитие на знанието. Като предлагат уникални научноизследователски услуги, като привличат младите хора към науката и чрез изграждането на мрежа от съоръжения, научноизследователските инфраструктури спомагат за структурирането на научната общност и следователно имат ключова роля в изграждането на ефикасна среда за научни изследвания и иновации. Благодарение на способността си да съберат „критична маса“ от хора и инвестиции, те допринасят за националното, регионалното и европейското икономическо развитие. Ето защо те стоят в основата на „триъгълника на знанието“, образуван от научните изследвания, образованието и иновациите. Тъй като границите на научните изследвания се променят и напредват, и с прогреса на технологиите, научноизследователските инфраструктури стават все по-сложни и по-скъпи, като често пъти те не са по възможностите на отделна научноизследователска група, регион, нация или дори континент. Това бе признато на срещите на Съвета по конкурентоспособност от 1—3 юли 2004 г. и 25—26 ноември 2004 г., на които Съветът се съгласи, че като част от по-нататъшното развитие на ЕНП е необходимо засилване на конкурентоспособността на научните изследвания, предотвратяване на фрагментацията и сътрудничество в областта на научноизследователските инфраструктури. Съветът наблегна на нуждата от разработване на европейска стратегия в областта на научноизследователските инфраструктури и упълномощи Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (European Strategy Forum for Research Infrastructure — ESFRI) да изготви стратегическа пътна карта за Европа за следващото поколение научноизследователски инфраструктури. На заседанието си от 30 май 2008 г. Съветът по конкурентоспособност препотвърди необходимостта от разработване на научноизследователски инфраструктури на европейско ниво въз основа на ефикасна координация и подходяща правна рамка наред с другото. През октомври 2006 г. ESFRI разпространи първата по рода си европейска пътна карта за научноизследователските инфраструктури, съдържаща 35 ключови проекти от европейски интерес, които да бъдат разработени през следващите 10—20 години. Предизвикателството сега е изпълнението на тези проекти. Обаче освен оскъдните ресурси и сложния характер на техническите и организационните въпроси липсата на подходяща правна рамка, която да позволява установяването на подходящо партньорство с участници от различни държави, представлява значителна трудност за създаването на нови европейски научноизследователски инфраструктури. |

Съществуващи разпоредби в областта на предложението От извършената наскоро работа под егидата на ESFRI стана ясно, че съществуващите юридически форми в националните законодателства (напр. френската „société civile“, германската „Gesellschaft mit beschränkter Haftung (GmbH)“, британската „limited liability company (Ltd)“ или холандската „stichting“ (фондация)) не отговарят на нуждите на тези нови научноизследователски инфраструктури. Подобен е и анализът на съществуващите юридически форми в международното или общностното законодателство (напр. международни/междуправителствени организации, европейски обединения по икономически интереси). Така ESFRI набеляза необходимостта от разработване на специална общностна правна рамка за създаване на европейски научноизследователски инфраструктури, включващи няколко държави-членки. Предлаганото законодателство е следователно предназначено за улесняване на съвместното установяване и експлоатация на научноизследователски съоръжения от европейски интерес от няколко държави-членки и страни, асоциирани с рамковата програма на Общността за научни изследвания и развойна дейност, както и за подпомагане на по-нататъшното разработване на европейската политика за научноизследователските инфраструктури. Това следва да допълни вече постигнатия напредък от 2004 г. насам, особено чрез ESFRI. За да се подготви тази инициатива, бяха проведени широки консултации, в това число анализ от експерти и допитване до заинтересованите страни. |

Съгласуваност с другите политики и цели на Съюза Бързото създаване на нови европейски научноизследователски инфраструктури — например както са идентифицирани от ESFRI — би позволило по-лесното и по-бързо постигане на хоризонталните цели на Европейския съюз: растеж и заетост: изграждането, експлоатацията и поддържането на такива съоръжения водят до значително търсене и предлагане. Например поколението на днешните CCD камери (потребителски продукти) или използването на специален софтуер за офталмологични прегледи се корени в технологичните разработки, извършени през последните двадесет години в големите обсерватории по оптическа астрономия; „устойчива Европа“: Европейските научноизследователски инфраструктури помагат за по-доброто разбиране на околната среда или за разработване на нови подходи към енергията. Както бе посочено на срещата на Съвета по енергетика от 28 февруари 2008 г., научноизследователските инфраструктури помагат за подобряването и разширяването на базата от знания на научните изследователи и научните институти на Общността. Те намаляват бариерите пред мобилността, привличат човешки капитал на световно ниво и подобряват научното образование в сферата на възобновяемите енергийни технологии (план SET (European Strategic Energy Technology Plan — европейски стратегически план за енергийните технологии)); „общество на знанието“: европейските научноизследователски инфраструктури са от основно значение за това големи общности от научни изследователи и потребители да разполагат с ефикасен достъп до научни познания от световна класа. Не бива да се забравя, че Интернет бе създаден в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания) преди много години. Днес милиони километри оптични влакна свързват различните научни средища на компетентност, научноизследователски центрове и университети, съставлявайки основата на ефикасна, бърза и надеждна научна комуникационна и информационна система. Европа като световен партньор: бързото развитие на европейските научноизследователски инфраструктури ще се отрази значително на привлекателността на европейското научноизследователско пространство. Австралия, Индия, Русия и САЩ вече изразиха сериозен интерес за участие в разработването на набелязаните от ESFRI проекти. по-добро регулиране (и опростяване): накрая, чрез оптимизацията на правната рамка на европейско равнище Съветът може да направи възможен по-бърз и по-ефикасен процес на управление на различните досиета, свързани със създаването на нови европейски научноизследователски инфраструктури, като се използва едно правно основание, а не няколко национални такива. Регламентът допълва други инициативи на Общността, разработени в контекста на ЕНП, като съобщението за съвместно програмиране в областта на научните изследвания[1]. Той допълва също Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ), който ще създаде общности за знание и иновации (КЗИ), обединяващи в партньорство най-добрите ресурси от висшето образование, научните изследвания и бизнеса. |

2. Допитване до заинтересованите страни и оценка на въздействието |

Допитване до заинтересованите страни и използване на експертен опит |

При подготовката на това предложение Комисията взе предвид възгледи, изразени от много заинтересовани страни. ESFRI организира през 2006 г. в сътрудничество с ГД „Изследвания“ два семинара с основни заинтересовани страни. Двата семинара разкриха ограниченията за европейските научноизследователски инфраструктури на съществуващите правни форми на национално, общностно или международно ниво. През 2007 г. група от експерти юристи проведе проучване на възможността за реализиране на правен инструмент за европейски научноизследователски инфраструктури. Групата стигна до заключението, че регламент на ЕО въз основа на член 177 от Договора за ЕО би могъл да бъде решение на въпроса. На 3 март 2008 г. бе организирана среща на заинтересованите страни. Сред участниците бяха представители на проектите от пътната карта на ESFRI, представители на европейските научноизследователски съоръжения и експерти юристи със задълбочени познания по въпроса. Огромното мнозинство от експертите призна ползата от нова юридическа форма на общностно ниво и от широта на обхвата на проекта на Комисията. Също така през 2008 г. Комисията създаде и се допита до консултативна експертна група (група за отзвук). Групата за отзвук изрази силна подкрепа за варианта за разработване на нов правен инструмент на Общността за европейските научноизследователски инфраструктури. Според участниците в нея такъв правен инструмент, допълващ другите съществуващи правни форми, би улеснил и ускорил процеса на вземане на решения за новите инфраструктури. |

Оценка на въздействието Настоящето предложение за регламент на Съвета бе подложено от страна на Комисията на оценка на въздействието, при която бе сравнено потенциалното въздействие от предложения рамков регламент с алтернативите, включително ситуацията със запазване на статуквото и 3 други: Вариант 1: Вариантът, при който не се предприема конкретно действие на ЕС, отговаря на настоящото положение, а именно всеки консорциум чрез специално предназначен за целта процес се опитва да определи измежду съществуващите правни форми тази, която би могла да бъде най-подходяща за неговия проект. Вариант 2 отговаря на „лека“ форма на намеса от Европейската комисия, при която се помага на тези, които са свързани с изграждането на европейските научноизследователски инфраструктури, да набележат проблемите и нуждите, да обменят информация за това как да се решават тези проблеми и да установяват най-добри практики. Вариант 3 отговаря на създаването от Общността на съвместни предприятия в съответствие с член 171 от Договора за ЕО за всеки отделен случай при възникване на необходимост. Вариант 4 представлява по-директен отговор на проблема. Предлага се законодателно действие, с което се предоставя нов правен инструмент, адаптиран за нуждите на европейските научноизследователски инфраструктури и допълващ съществуващите правни форми на национално и европейско ниво; при този вариант се разглежда също оправомощаването от законодателя на Европейската комисия да предоставя статут на „европейска научноизследователска инфраструктура“. При сравнителната оценка на различните варианти на политиката вариант 4 се откроява като най-ефективния и ефикасен начин за постигане на целите на политиката от предложението. В частност предлаганият рамков регламент притежава ясни предимства пред алтернативите. Той би осигурил по-лесен, по-бърз и по-ефективен от гледна точка на разходите процес на създаване на нови европейски научноизследователски инфраструктури. Той би съдържал всички характеристики, които трябва да има една юридическа форма за европейските научноизследователски инфраструктури. По този начин чрез него ще се увеличи броят на европейските научноизследователски инфраструктури и ще се спомогне за постигането на социално-икономическо, екологично и обществено въздействие. Той ще допринесе и за по-нататъшното разработване на европейска политика за научноизследователските инфраструктури. В крайна сметка чрез укрепването на ЕНП предлаганият рамков регламент ще повиши привлекателността на Европейския съюз на международно ниво като място за научни изследвания. Обаче при създаването на нови научноизследователски инфраструктури с европейско измерение държавите-членки биха могли да използват и съществуващите международни, национални или европейски правни форми (напр. европейска група за териториално сътрудничество и европейско обединение по икономически интереси). |

3. Правни елементи на предложението |

Обобщение на предложеното действие Като допълва националните или междуправителствените схеми, предлаганият рамков регламент ще осигури обща правна рамка въз основа на член 171 от Договора за ЕО. С него ще бъдат изложени основните характеристики на европейските научноизследователски инфраструктури (ERI), както и ясни процедури, по които този статут ще бъде предоставян от законодателя. ERI е правен субект с правосубектност и пълна юридическа правоспособност, призната във всички държави-членки. Тя е основана на членството: членовете ѝ (държавите-членки, трети държави и междуправителствени организации) допринасят съвместно за постигането на целите на ERI — преди всичко установяването и експлоатацията на научноизследователска инфраструктура от европейско значение. Вътрешната ѝ структура е много гъвкава, като позволява на членовете ѝ да определят в устава правата и задълженията си, както и органите и техните компетенции и други вътрешни разпоредби. Отговорността на членовете за дълговете на ERI ще се ограничава по принцип до съответните им вноски; в устава все пак ще се позволява гъвкавост за изменяне на тези разпоредби. Приложимото право е общностното право, правото на държавата на седалището по устав или на държавата на експлоатация по отношение на някои технически въпроси или такива, свързани с безопасността. Уставът и правилата за прилагане трябва да съответстват на това приложимо право. ERI се смята също за международен орган или организация по смисъла на директивите за данъка добавена стойност, за акцизите и за обществените поръчки; така тя е освободена от ДДС и акцизи и процедурите ѝ за обществени поръчки са извън обхвата на директивата за обществените поръчки. ERI се създава, в съответствие с правното основание от член 171 от Договора за ЕО, с решение на Комисията, която действа на базата на изпълнителните правомощия, предоставени ѝ от Съвета (член 202 от Договора за ЕО). Комисията действа въз основа на искане, подадено от тези, които желаят да станат членове основатели на ERI. Решението за създаване на ERI се взема, като се следва процедурата по консултиране. Тази процедура следва да стимулира създаването на структури, необходими за ефикасното осъществяване на европейските научни изследвания, включително тези, които са подкрепяни от програмите на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрациите. Тя би позволила също и по-бърз процес, отколкото при вземане на отделните решения от Съвета, като се опростява сложният процес на разработване на международни научноизследователски инфраструктури и като се избягват некоординирани дейности. Европейската комисия ще осигури цялостното управление на новата правна рамка и наблюдението за съответствието на ERI с регламента. Пет години след приемането на правната рамка Комисията провежда оценка за нея посредством група от експерти и докладва за това пред Европейския парламент и Съвета. |

Правно основание Правното основание на предложението е член 171 от Договора за създаване на Европейската общност. |

Принцип на субсидиарност Принципът на субсидиарност се прилага, доколкото предложението не попада в изключителната компетенция на Общността. |

За да бъде оправдано действието на Общността, е необходимо да се спази принципът на субсидиарност. Това означава да се оценят два аспекта. Първо, важно е да се гарантира, че целите на предлаганото действие не биха могли да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки в рамките на националните им конституционни системи (тест за необходимост). Предлагат се три варианта за справяне с набелязания проблем, т.е. липсата на подходяща правна рамка за европейските научноизследователски инфраструктури: 1) координационна дейност на европейско ниво за разработване на най-добри практики; 2) разработване на съвместни предприятия и 3) разработване на специално предназначена за това правна рамка на ниво Общност. Общността може най-добре да изпълни тези варианти въз основа на член 165, що се отнася до първия, и член 171 за останалите два. Вторият аспект, който трябва да се разгледа, е дали и как целите биха могли да бъдат постигнати по-добре чрез действие на Общността (тест за европейска добавена стойност). Основанията за дейност на европейско ниво произтичат от транснационалната същност на проблема (създаване на правни рамки между държавите-членки). Съществуват алтернативни решения чрез сключване на междуправителствени споразумения, но административните и правните процеси, които по принцип трябва да се следват при такива междуправителствени схеми, се смятат за твърде дълги, трудни и тромави. |

Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност. |

Принцип на пропорционалност |

Проекторегламентът е много кратък и оставя повечето вътрешни разпоредби за планираната инфраструктура на членовете на европейската научноизследователска инфраструктура, т.е. държави-членки, трети държави и междуправителствени организации. Приложимото право ще бъде най-вече националното право на държавата на седалище по устав или на държавата на експлоатация. Обемът от информация, който ERI и членовете ѝ трябва да представят на Комисията, се свежда до необходимия минимум, така че да се позволи на Комисията да проучи съответствието ѝ с рамковия регламент. Поради тези причини предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност. |

Избор на инструменти |

Рамката, която по принцип ще се прилага за потенциално голям брой правни субекти — ERI, които от своя страна се създават с правно основание по член 171 от Договора за ЕО, изисква регламент. |

4. Отражение върху бюджета |

Предлаганият регламент ще улесни съвместното установяване и експлоатация на европейски научноизследователски съоръжения между няколко държави-членки и асоциирани страни. Това е допълнителна дейност към осъществяването на действието за научноизследователска инфраструктура, предвидено в правното основание за 7-та рамкова програма за научни изследвания. |

5. Допълнителна информация |

Опростяване |

Предложението предвижда опростяване на административните процедури за публичните органи (общностни и национални). |

Чрез оптимизацията на правната рамка на европейско равнище Съветът може да направи възможен по-бърз и по-ефикасен процес на управление на различните досиета, свързани със създаването на нови европейски научноизследователски инфраструктури, като се използва едно правно основание, а не няколко национални такива. |

2008/0148 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за правната рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура (ERI)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 171, и член 172, втори параграф от него,

като взе предвид предложението на Комисията[2],

като взе предвид становището на Европейския парламент[3],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[4],

като има предвид, че:

(1) Съгласно член 171 от Договора за ЕО, Общността може да създава съвместни предприятия или всякакви други структури, необходими за ефективното осъществяване програмите на Общността в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните дейности.

(2) Подкрепата и развитието на научноизследователски инфраструктури е текуща цел на Общността, както е отразено в Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[5] и особено в Решение № 2006/974/ЕО от 19 декември 2006 г. относно специалната програма „Капацитети“[6].

(3) Традиционната подкрепа за използването и развитието на европейски научноизследователски инфраструктури основно е под формата на безвъзмездни средства за установени научноизследователски инфраструктури в държавите-членки, а в последните години стана очевидна необходимостта от допълнителни усилия за стимулиране на развитието на нови структури чрез изготвяне на подходяща правна рамка, която следва да улеснява установяването и експлоатацията им на ниво Общност.

(4) Тази необходимост бе изразена много пъти, както на политическо ниво от държавите-членки и институциите на Общността, така и от различни действащи лица в рамките на европейската научноизследователска общност, като предприятия, научноизследователски центрове и университети.

(5) Въпреки че централната роля, която имат научноизследователските инфраструктури от световна класа, за постигане на целите на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие, посочени в част трета, дял XVIII от Договора, е по този начин отдавна призната в рамковите програми на Общността за научни изследвания и технологично развитие, правилата за управление на установяването, финансирането и експлоатацията на тези структури са все още фрагментирани и разделени по региони. Предвид факта, че европейските научноизследователски инфраструктури се конкурират с тези на световните партньори на Общността, които инвестират мощно в модерни широкомащабни научноизследователски инфраструктури и ще продължават да го правят, както и предвид това, че тези инфраструктури стават все по-сложни и скъпи, като често пъти не са по възможностите на отделна държава-членка или дори континент, сега е необходимо да се използва и развие целият потенциал на член 171 от Договора, като се създаде рамка, съдържаща процедурите и условията за създаване и експлоатация на европейски научноизследователски инфраструктури на ниво Общност, необходими за ефикасното изпълнение на програмите на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие. Тази нова правна рамка би допълнила другите съществуващи по-малко специализирани правни форми в националното, международното или общностното законодателство (като европейското обединение по икономически интереси или европейската група за териториално сътрудничество).

(6) Терминът „научноизследователски инфраструктури“ се отнася до съоръжения, ресурси и свързани с тях услуги, използвани от учените за провеждане на научни изследвания на високо ниво в съответните им области. Определението включва: значително научно оборудване или набори от инструменти; ресурси, основани на знанието, като колекции, архиви или структурирана научна информация; използване на инфраструктури, базирани на информационните и телекомуникационните технологии, като Grid мрежи, изчислителна техника, софтуер и комуникации; както и всеки друг обект с уникален характер, който е от основно значение за постигане на върхови постижения в областта на научните изследвания. Тези научноизследователски инфраструктури могат да бъдат съсредоточени в един обект или „разпръснати“ (организирана мрежа от ресурси).

(7) За разлика от съвместните технологични инициативи (СТИ), учредени като съвместни предприятия, на които Общността е член и за които прави финансови вноски, европейската научноизследователска инфраструктура (наричана по-долу ERI) не следва да бъде схващана като орган на Общността по смисъла на член 185 от Финансовия регламент[7], а като правен субект, на който Общността не е непременно член и на който тя не изпраща финансови вноски по смисъла на член 108, параграф 2, буква е) от Финансовия регламент.

(8) Предвид тясното сътрудничество между държавите-членки и Общността при изготвянето на програми и изпълнението на съответните им научноизследователски дейности, така че да се допълват взаимно, както е посочено в членове 164 и 165 от Договора, следва заинтересованите държави-членки да бъдат тези, които сами или съвместно с други квалифицирани субекти, определят нуждите си от установяване на научноизследователски инфраструктури въз основа на своите дейности по научни изследвания и технологично развитие и въз основа на изискванията на Общността. Поради същите причини членството в ERI следва да бъде отворено за заинтересованите държави-членки с възможно участие на изпълняващи условията трети държави и специализирани междуправителствени организации.

(9) Европейската научноизследователска инфраструктура (наричана по-долу ERI), създадена съгласно настоящия регламент, следва да има за задача установяването и експлоатацията на научноизследователска инфраструктура. Това следва се извършва на неикономическа основа, за да се предотврати нарушаването на конкуренцията. С цел насърчаване на иновациите, знанието и трансфера на технологии на ERI следва да се позволи да извършва някои ограничени икономически дейности при известни условия. Установяването на научноизследователски инфраструктури като ERI не изключва такива инфраструктури от общоевропейски интерес, притежаващи друга юридическа форма, да могат да бъдат наравно признати за оказващи принос за изпълнението на пътната карта, разработена от Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), както и за напредъка на европейските научни изследвания. Комисията ще осигури членовете на ESFRI и другите заинтересовани страни да бъдат информирани за тези алтернативни правни форми.

(10) Научноизследователските инфраструктури следва да спомогнат за запазването на високото качество на научните изследвания в Общността и на конкурентоспособността на икономиката ѝ въз основа на средносрочни до дългосрочни прогнози чрез ефикасна подкрепа на европейските научноизследователски дейности. За да се постигне това, те следва да бъдат реално отворени за широката европейска научноизследователска общност и да са изградени с амбиция за усъвършенстване на европейските научни възможности, така че да надминат днешното състояние, и по този начин да допринесат за развитието на европейското научноизследователско пространство.

(11) За да се позволи установяването на ефикасна процедура за създаване на ERI, е необходимо субектите, желаещи да създадат ERI, да подадат заявление до Комисията, която трябва да прецени с помощта на независими експерти дали предложената научноизследователска инфраструктура съответства на настоящия регламент.

(12) От съображения за прозрачност решението за създаване на ERI следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз . От същите съображения към това решение следва да бъде приложено извлечение от устава, съдържащо основните му елементи.

(13) За да изпълнява задачите си по най-ефикасния начин, ERI следва да притежава правосубектност и пълна юридическа правоспособност от деня на влизане в сила на решението за създаването ѝ. За да се определи приложимото право, тя следва да има седалище по устав на територията на член на ERI, който е държава-членка или държава, асоциирана към рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

(14) Най-малко три държави-членки трябва да членуват в ERI, а сред членовете могат да бъдат и изпълняващи условията трети държави и специализирани междуправителствени организации. Следователно ERI следва да се смята за международен орган или международна организация за целите на прилагането на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност[8], Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти[9] и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки[10], в съответствие с правилата за държавните помощи. За да се подкрепят по-ефективно научноизследователските дейности на ERI, държавите-членки и участващите трети държави следва да предприемат всички възможни мерки, за да освободят във възможно най-голяма степен ERI от други данъци.

(15) В съответствие с общностното измерение на настоящия правен инструмент, държавите-членки следва да съставляват съвместно мнозинството от гласовете в събранието на членовете на ERI.

(16) За прилагането на настоящата рамка следва в устава да бъдат посочени по-подробни разпоредби, въз основа на които Комисията следва да проучи съответствието на дадено заявление с установената в настоящия регламент рамка.

(17) Необходимо е да се гарантира, че от една страна ERI притежава достатъчно гъвкавост, за да измени устава си и че от друга страна, Общността, която създава ERI, запазва контрол над някои съществени елементи. Ако изменение засяга въпрос, включен в извлечението от устава, приложено към решението за създаване на ERI, това решение, преди да влезе в сила, следва да бъде одобрено с решение на Комисията, взето при следване на същата процедура като при създаването на ERI, тъй като съдържащата се в извлечението информация се смята за съществена. Комисията следва да се уведомява за всяко друго изменение и има възможност да му се противопостави, ако сметне, че противоречи на настоящия регламент. Ако не е повдигнато възражение, следва да се публикува подходящо обявление, придружено от кратко резюме.

(18) За ERI е необходимо да се снабди със собствени органи за ефективното управление на дейностите си. В устава следва да се определи начина, по който тези органи представляват юридически ERI.

(19) Необходимо е ERI да извършва дейностите си в съответствие със солидни бюджетни принципи за упражняване на финансовата си отговорност.

(20) ERI може да получава съфинансиране от финансовите инструменти на кохезионната политика в съответствие с Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999[11].

(21) За да изпълнява задачите си по най-ефикасния начин и като логическо следствие от правосубектността си, ERI следва да бъде отговорна за дълговете си. За да се позволи на членовете да намерят подходящи решения по отношение на отговорността си, следва в устава да се предостави възможност за различни режими на отговорност, които да надхвърлят отговорността, ограничена до вноските на членовете.

(22) Тъй като ERI се установява в съответствие с правото на Общността, тя следва да се управлява от това право след правото на държавата, в която се намира седалището ѝ по устав. ERI обаче може да извършва дейността си в друга държава. В този случай следва да се прилага законодателството на тази държава относно общественото и професионалното здраве и безопасност, опазването на околната среда, третирането на опасни вещества и издаването на изискваните разрешителни. Освен това ERI следва да се управлява от устава си, приет в съответствие с изброените по-горе източници на правото и от правила за прилагане, съответстващи на устава.

(23) За да гарантира достатъчен контрол на спазването на настоящия регламент, ERI следва да изпрати на Комисията годишния си доклад и цялата информация за обстоятелства, заплашващи да попречат сериозно на изпълнението на задачите на ERI. Ако Комисията получи сведения чрез годишния доклад или по друг начин, че ERI нарушава сериозно настоящия регламент или друго приложимо законодателство, тя изисква обяснения и/или действия от ERI и нейните членове. В изключителни случаи и ако не бъде предприето действие за поправяне на нарушението, Комисията може да отмени решението за създаване на ERI; това ще задейства закриването на ERI.

(24) Тъй като целите на действието, което трябва да се предприеме, а именно установяването на рамка за европейските научноизследователски инфраструктури между държавите-членки, не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите-членки в рамките на националните им конституционни системи, следователно поради транснационалната същност на проблема тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на ниво Общност. Общността следователно може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(25) Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение № 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. [12]

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1 Предмет и обхват

1. Настоящият регламент създава рамка, установяваща изискванията, процедурите и последствията от създаването на европейска научноизследователска инфраструктура (наричана по-долу ERI).

2. Той се прилага за научноизследователските инфраструктури от общоевропейски интерес.

Член 2Задача и други дейности

1. Задачата на ERI е да установи и експлоатира научноизследователска инфраструктура.

2. ERI изпълнява задачите си на неикономическа основа. Тя може обаче да извършва ограничени икономически дейности, свързани със задачата ѝ, при условие че не застрашават постигането на тази задача.

3. ERI отчита отделно разходите и приходите от икономическите си дейности и фактурира тези дейности въз основа на пазарната цена или ако това не може да бъде установено, въз основа на пълните разходи, към които добавя разумен марж.

Член 3Изисквания, свързани с инфраструктурата

Научноизследователската инфраструктура, която ще бъде установена от ERI, отговаря на следните изисквания;

а) тя е необходима за извършването на европейските научноизследователски дейности, и по-специално за ефикасното осъществяване на програмите на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности;

б) тя представлява добавена стойност в развитието на европейското научноизследователско пространство и значително подобрение в съответните научни и технологични области на международно ниво;

в) европейската научноизследователска общност, съставена от научни изследователи от държавите-членки и от държави, асоциирани към програмите на Общността в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните дейности, има действителен достъп до тази инфраструктура; както и

г) допринася за разпространяване и оптимизиране на резултатите от дейностите в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните дейности на Общността.

Член 4Заявление за създаване на ERI

1. Субектите, искащи създаването на ERI (наричани по-долу „заявители“), подават заявление до Комисията. Заявлението се подава писмено на един от официалните езици на Общността и съдържа следното:

а) искане към Комисията да създаде ERI;

б) предлагания устав на ERI, посочен в член 9;

в) техническо и научно описание на научноизследователската инфраструктура, която ще бъде установена и експлоатирана от ERI, в което се засягат по-специално изискванията, посочени в член 3.

г) извлечение от устава, съдържащо информацията, посочена в приложението.

2. Комисията оценява заявлението. По време на оценката тя може да поиска мненията на независими експерти, по-специално в областта на предвидените дейности на ERI. Резултатът от тази оценка се съобщава на заявителите, които се приканват, ако е необходимо, да допълнят или изменят заявлението в разумен срок.

Член 5Решение относно заявлението

1. Като взема предвид резултатите от оценката, посочена в член 4, параграф 2, и в съответствие с процедурата, посочена в член 21, Комисията:

а) приема решение за създаване на ERI, след като се е уверила, че изискванията, посочени в настоящия регламент, са спазени; или

б) отхвърля заявлението, ако заключи, че изискванията, посочени в настоящия регламент, не са спазени.

2. Заявителите се уведомяват за решението относно заявлението. Решението за създаване на ERI също се публикува в серия L на Официален вестник на Европейския съюз .

3. Извлечението от устава, съдържащо се в заявлението, се прилага към решението за създаване на ERI.

Член 6Статут на ERI

1. ERI притежава правосубектност от датата на влизане в сила на решението за създаване на ERI.

2. Във всяка държава-членка ERI се ползва с пълна юридическа правоспособност, предоставяна на правните субекти съгласно националното законодателство на съответната държава-членка. Тя може, по-специално, да придобива, притежава и ликвидира движима, недвижима и интелектуална собственост, да сключва договори и да бъде страна в съдебно производство.

3. ERI е международен орган по смисъла на член 151, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и международна организация по смисъла на член 23, параграф 1, второ тире от Директива 92/12/ЕИО и член 15, буква в) от Директива 2004/18/ЕО.

4. Държавите-членки предприемат всички възможни мерки, за да освободят във възможно най-голяма степен ERI от данъци, освен посочените в параграф 3, в съответствие с правилата за държавните помощи.

Член 7Седалище и название

1. ERI разполага със седалище по устав, разположено на територията на член на ERI, който е държава-членка или държава, асоциирана към програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

2. ERI носи название, което съдържа думите „европейска научноизследователска инфраструктура“ или съкращението „ERI“.

Член 8Членство

1. Следните субекти могат да станат членове на ERI:

а) държави-членки;

б) трети държави;

в) междуправителствени организации.

2. ERI трябва във всеки един момент да има сред членовете си три държави-членки. По всяко време могат да се присъединят още държави-членки при справедливи и разумни условия, уточнени в устава.

3. Държавите-членки притежават съвместно мнозинството от гласовете в събранието на членовете, посочено в член 12, буква а).

4. Всяка държава-членка или трета държава може да бъде представлявана от един или повече публични субекти, включително региони, или частни субекти със задача за предоставяне на обществена услуга, по отношение на упражняването на изрично посочени права и изпълнението на изрично посочени задължения като член на ERI.

5. Третите държави и неправителствените организация, кандидатстващи за членство в ERI, признават, че ERI притежава правосубектност и правоспособност в съответствие с член 6, параграфи 1 и 2 и че подлежи на правила, определени при прилагане на член 16.

6. Третите държави, кандидатстващи за членство в ERI, предоставят на тази ERI третиране, равностойно на посоченото в член 6, параграфи 3 и 4.

Член 9Устав

Уставът съдържа най-малко следното:

а) списък на членовете и където е приложимо, на субектите, които ги представляват, и условията и процедурата за промени в членството и представляването в съответствие с член 8;

б) задачи и дейности на ERI;

в) седалище по устав в съответствие с член 7, параграф 1;

г) название на ERI в съответствие с член 7, параграф 2;

д) права и задължения на членовете, включително задължението за вноски за балансиран бюджет;

е) органи на ERI, компетенциите им и начина, по който са учредени и по който вземат решения, включително по отношение на изменение на устава, в съответствие с членове 10, 11 и 12;

ж) продължителност и процедура за закриване в съответствие с член 17;

з) основни принципи, които включват:

i) политика на достъп за потребителите;

ii) политика за данните;

iii) политика за научно оценяване;

iv) политика за правата върху интелектуалната собственост;

v) политика за разпространяване;

vi) политика за наемане на работа;

vii) политика за възлагане на обществени поръчки при спазване на принципите за недискриминация и конкуренция;

viii) извеждане от експлоатация, ако е уместно;

и) определяне на работния език(ци);

й) препратки към правилата за прилагане на устава.

Уставът е публично достъпен на уебсайта на ERI и в седалището му по устав.

Член 10Изменения на устава, изискващи изменение на извлечението от устава

1. Всяко изменение на устава, което изисква изменение на извлечението от устава, се изпраща от ERI на Комисията за одобрение. Такова изменение не влиза в сила, преди да е влязло в сила решението за даване на одобрение. Комисията прилага член 4, параграф 2 и член 5 mutatis mutandis.

2. Заявлението за изменение съдържа следното:

а) текста на предлаганото изменение, включително датата, на която влиза в сила;

б) изменената консолидирана версия на устава;

в) измененото извлечение от устава.

Член 11Други изменения на устава

1. Всяко изменение на устава, различно от посоченото в член 10, се представя на Комисията от ERI в срок от 10 дни след приемането му.

2. В срок от 60 дни след представянето му Комисията може да повдигне възражения на такова изменение, като изложи причините, поради които изменението не отговаря на изисквания на настоящия регламент.

3. Ако не са повдигнати възражения, Комисията публикува обявление за изменението, придружено от кратко резюме на изменението, в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

4. Изменението не влиза в сила, преди да е изтекъл или преди да е бил отменен от Комисията срокът за повдигане на възражение или преди да е било оттеглено повдигнато възражение.

5. Заявлението за изменение съдържа следното:

а) текста на приетото изменение, включително датата, на която влиза в сила;

б) изменената консолидирана версия на устава;

в) краткото резюме на изменението.

Член 12 Организация на ERI

Уставът предвижда най-малко следните органи със следните компетенции:

а) събрание на членовете, което е органът с пълни компетенции за вземане на решения, включително за приемане на бюджета;

б) директор или управителен съвет, назначен от събранието на членовете, като изпълнителен орган и юридически представител на ERI.

В устава се уточнява начинът, по който членовете на управителния съвет представляват юридически ERI.

Член 13Бюджетни принципи, отчети, одит и застраховане

1. Всички приходни и разходни пера на ERI се включват в предварителните оценки, които се изготвят за всяка финансова година, и се посочват в бюджета. Приходите и разходите, отразени в бюджета, са балансирани.

2. Членовете на ERI гарантират, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление.

3. Бюджетът се съставя и изпълнява, и отчетите се представят при спазване на принципа на прозрачността.

4. Към отчетите на ERI се прилага доклад за бюджетното и финансовото управление през годината.

5. ERI подлежи на условията на приложимото законодателство по отношение на подготовката, архивирането, одита и публикуването на отчетите.

6. ERI сключва подходяща застраховка срещу всички рискове, специфични за дейността ѝ.

Член 14 Финансиране от Общността

Финансиране на ERI от Общността може да се извършва само в съответствие с дял VI от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности.Финансиране по кохезионната политика е също възможно съгласно съответното законодателство на Общността.

Член 15Отговорност

1. ERI носи отговорност за дълговете си.

2. Финансовата отговорност на членовете на ERI за дълговете ѝ се ограничава до съответните им вноски, предоставени на ERI. Членовете могат да посочат в устава, че ще поемат точно определена отговорност, надхвърляща съответните им вноски, или неограничена отговорност.

3. Общността не е отговорна за дълговете на ERI.

Член 16 Приложимо право и юрисдикция

1. ERI се урежда от:

а) от правото на Общността, по-специално от настоящия регламент и решенията, посочени в член 5, параграф 1, буква а) и в член 10, параграф 1;

б) от законодателството на държавата, в която се намира седалището по устав на ERI, в случаите, когато въпросите не се уреждат или се уреждат само частично от актовете, посочени в буква а);

в) от устава, приет в съответствие с източниците на правото, посочени в букви а) и б);

г) от правилата за прилагане, съответстващи на устава.

д) С дерогация от буква б) ERI се управлява от законодателството на държавите, в които ERI извършва дейност, по отношение на:

i) общественото здраве и безопасността на работното място;

ii) опазването на околната среда;

iii) третирането на опасни вещества;

iv) издаването на разрешителни за дейността ѝ.

2. Съдът на Европейските общности е компетентен по отношение на споровете между членовете, между членовете и ERI и на всички спорове, по които Общността е страна.

3. За споровете между ERI и трети страни се прилага законодателството на Общността за юрисдикцията. В случаите, които не са обхванати от законодателството на Общността, компетентната юрисдикция за решаването на такива спорове се определя от законодателството на държавата, в която се намира седалището по устав на ERI.

Член 17Закриване, неплатежоспособност

1. В устава се определя процедурата, която се прилага при закриване на ERI след решение на събранието на членовете.

2. Без ненужно забавяне и при всички случаи в срок от десет дни след приемането на решение на събранието на членовете за закриване на ERI, последната уведомява Комисията за приемането на това решение. Комисията публикува подходящо обявление в серия С на Официален вестник на Европейския съюз .

3. Без ненужно забавяне и при всички случаи в срок от десет дни след такова закриване ERI уведомява Комисията за това. Комисията публикува подходящо обявление в серия С на Официален вестник на Европейския съюз . ERI престава да съществува в деня на публикуване на обявлението.

4. По всяко време в случай, че не е в състояние да плаща дълговете си, ERI уведомява незабавно Комисията за това. Комисията публикува подходящо обявление в серия С на Официален вестник на Европейския съюз .

Член 18Докладване и контрол

1. ERI изготвя и представя на Комисията годишен доклад за дейността в срок от шест месеца след края на съответната финансова година. Този доклад се прави публично достояние.

2. ERI и съответните държави-членки съобщават на Комисията за всички обстоятелства, заплашващи да попречат на изпълнението на задачите на ERI.

3. Ако Комисията получи сведения, че ERI нарушава сериозно настоящия регламент, приетите въз основа на него решения или друго приложимо законодателство, тя изисква обяснения от ERI и/или нейните членове.

4. Ако Комисията, след като е предоставила на ERI и на членовете ѝ разумен срок да предоставят съображенията си, стигне до заключението, че ERI нарушава сериозно настоящия регламент, приетите въз основа на него решения или друго приложимо законодателство, тя може да предложи на ERI и членовете ѝ действие за поправяне на нарушението.

5. Ако не бъде предприето действие за поправяне на нарушението, Комисията може да отмени решението за установяване на ERI. Такова решение се съобщава на ERI и се публикува в серия L на Официален вестник на Европейския съюз . Това задейства закриването на ERI.

Член 19Подходящи разпоредби

Държавите-членки приемат съответните разпоредби за осигуряване на ефективното прилагане на настоящия регламент.

Член 20Доклад и преразглеждане

Пет години след влизане в сила на настоящия регламент Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането му и предложения за изменения, когато е подходящо.

Член 21Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от консултативен комитет.

2. При позоваване на настоящия член се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Член 22Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Извлечение от устава

1. Название на ERI (член 7, параграф 2 и член 9, буква г)): [название в съответствие с устава, което съдържа думите „европейска научноизследователска инфраструктура“ или съкращението „ERI“]

2. Задача (член 2, параграф 1 и член 9, буква б)): [задача в съответствие с устава, състояща се в установяване и експлоатация на научноизследователска инфраструктура]

3. Седалище по устав (член 7, параграф 1 и член 9, буква в)): [за предпочитане позоваване на най-малката административна или самоуправляваща се териториална единица, като община]

4. Продължителност (член 9, буква ж)): [напр. „безсрочна“ или крайна дата или брой години от създаването]

5. Основни принципи или политика на достъп за потребители (член 9, буква з), първо тире): [според устава]

6. Основни принципи на политиката за научно оценяване (член 9, буква з), трето тире): [според устава]

7. Основни принципи на политиката за разпространяване (член 9, буква з), пето тире): [според устава]

8. Основни принципи на политиката за наемане на работа (член 9, буква з), шесто тире): [според устава]

9. Основни принципи на политиката за възлагане на обществени поръчки при спазване на принципите за прозрачност, недискриминация и конкуренция (член 9, буква з), седмо тире): [според устава]

10. Режим на отговорност (член 15, параграф 2): [според устава и/или първото изречение на член 15, параграф 2]

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

Регламент на Съвета за правната рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура (ERI)

2. РАМКА ЗА УД/БД (управление, основано на дейности/бюджетиране, основано на дейности)

Съответна(и) област(и) на политиката(ите) и свързана(и) с нея(тях) дейност(и):

научни изследвания – научноизследователски инфраструктури

3. БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ

3.1. Бюджетни редове (оперативни редове и свързаните с тях редове за техническа и административна помощ (предишни редове B..A)), включително редовете:

- 08.01.05.01: Длъжностни лица и срочно наети служители в областта на научните изследвания

- 08.01.05.02: Външен персонал (договорно наети служители, командировани национални експерти и т.н.)

3.2. Продължителност на дейността и на финансовото въздействие:

Дългосрочно действие, тъй като предлаганият регламент е предназначен да улесни съвместното установяване и експлоатация на научноизследователски съоръжения между няколко държави-членки и асоциирани страни, а оттам чрез упълномощаване на Европейската комисия настоящият регламент ще позволи опростяване на процеса в сравнение с варианта, при който Съветът взема отделните решения.

В краткосрочен план това не би изискало повече ресурси от използваните в момента за продължаване на подготвителната фаза на новите проекти за научноизследователски инфраструктури (ресурси на 7-та рамкова програма). В средносрочен до дългосрочен план обаче ще са необходими допълнителни човешки ресурси за продължаване на политическото развитие на регламента, което би довело напр. до преразглеждане на регламента след 5 години.

3.3. Бюджетни характеристики:

Бюджетен ред | Вид разход | Нов | Вноска на ЕАСТ | Вноски на държавите кандидатки | Функция във финансовата перспектива |

08.01 05 01 | Незадължителен | Едногодишен | НЕ | ДА | ДА | № 1A |

08.01 05 02 | Незадължителен | Едногодишен | НЕ | ДА | ДА | № 1A |

08.01.05.03 | Незадължителен | Едногодишен | НЕ | ДА | ДА | № 1A |

4. ОБОБЩЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ

4.1. Финансови ресурси

4.1.1. Обобщение на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) и бюджетните кредити за плащания (БКП)

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Вид разход | Раздел № | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 и по-нататък |

Административни разходи, които не са включени в референтната сума |

Човешки ресурси/свързани с тях разходи (ЕБК) | 8.2.5. | а | 0.423 | 0.657 | 0.711 | 0.828 | 0.828 | 1.062 |

Административни разходи (ЕБК) | 8.2.6. | б | 0.080 | 0.250 | 0.280 | 0.250 | 0.250 | 0.250 |

Обща индикативна стойност на интервенцията |

ОБЩО БКПЗ, включително разноски за човешки ресурси | а+б | 0.503 | 0.907 | 0.991 | 1.078 | 1.078 | 1.312 |

ОБЩО БКП включително разходите за човешки ресурси | а+б | 0.503 | 0.907 | 0.991 | 1.078 | 1.078 | 1.312 |

4.1.2. Съвместимост с финансовото планиране (функция 1)

X Предложението е съвместимо със съществуващото финансово планиране.

( Предложението налага преразглеждане на съответната функция във финансовата перспектива.

( Предложението може да наложи прилагане на разпоредбите на Междуинституционалното споразумение (т. е. инструмента за гъвкавост или преразглеждане на финансовата перспектива).

4.1.3. Финансово отражение върху приходите

X Предложението няма финансово отражение върху приходите.

( Финансовото отражение на предложението върху приходите е, както следва:

4.2. Човешки ресурси на пълно работно време – за подробности вж. т. 8.2.1

Не се прилага.

5. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЦЕЛИ

5.1. Нужда, която трябва да се посрещне в краткосрочен или дългосрочен план

Тъй като границите на научните изследвания се променят и напредват, и с прогреса на технологиите, научноизследователските инфраструктури стават все по-сложни и по-скъпи, като често пъти те не са по възможностите на отделна научноизследователска група, регион, нация или дори континент. Обаче липсата на подходяща правна рамка, която да позволява установяването на подходящо партньорство с участници от различни държави, представлява значителна трудност за създаването на нови европейски научноизследователски инфраструктури. Следователно е необходимо да се създаде правна рамка на Общността за създаване и експлоатация на научноизследователските инфраструктури от общоевропейски интерес.

5.2. Добавена стойност от участието на Общността, съвместимост на предложението с други финансови инструменти и евентуален съгласуван ефект (синергия)

Предлаганото законодателство е предназначено за улесняване на съвместното установяване и експлоатация на научноизследователски съоръжения от няколко държави-членки и асоциирани страни, както и за подпомагане на по-нататъшното разработване на европейската политика за научноизследователските инфраструктури. Като допълва националните или междуправителствените схеми, предлаганият рамков регламент ще осигури обща правна рамка въз основа на член 171 от Договора за ЕО. С него ще бъдат изложени основните характеристики на европейските научноизследователски инфраструктури (ERI), както и ясни процедури, по които този статут ще бъде предоставян от законодателя. Чрез упълномощаване на Европейската комисия настоящият регламент ще позволи опростяване на процеса в сравнение с варианта, при който Съветът взема отделни решения, и избягване на некоординирани дейности.

5.3. Цели, очаквани резултати и свързаните с тях индикатори на предложението в контекста на рамката за управление, основано на дейности (УД).

Общата цел на настоящото предложение е да се помогне на Европа да се справи с различните предизвикателства, пред които е изправена, чрез навременното разработване на европейски научноизследователски инфраструктури (ERI), които от своя страна:

- ще спомогнат за укрепване на развитието на ефикасно европейско научноизследователско пространство чрез по-добро интегриране на националните мерки, като се избягват съоръжения, които не достигат „критичната маса“, и като се превърне Европа в световен лидер за научноизследователски услуги от високо ниво;

- ще помогнат на Европа да обедини ресурсите си за ново поколение от широкомащабни съоръжения, които са от основно значение за запазването на челни позиции в научните изследвания през следващите десетилетия, като се осигурят на научните изследователи необходимите им съоръжения, което следователно ще повиши привлекателната сила и потенциалът на Европа;

- ще спомогнат за по-добро решаване на предизвикателствата за околната среда, като изменението на климата, производството на енергия, водоснабдяването, качеството на околната среда, или на предизвикателството на качеството на живота чрез отличните научноизследователски услуги, осигурени от тези нови европейски научноизследователски инфраструктури, включително електронните инфраструктури;

- ще допринесат за дългосрочната икономическа конкурентоспособност чрез ускоряване на научния напредък в Европа, стимулиран от тези нови европейски съоръжения и растеж, основан на знанията.

Очакваният резултат от настоящия регламент е да спомогне за постигане на по-благоприятни условия за развитието на фундаменталните научни изследвания в Европа . Чрез разработването на по-благоприятни правни условия на ниво Общност той наистина ще спомогне за навременното въвеждане на нови европейски научноизследователски инфраструктури (като набелязаните от ESFRI). Това ще спомогне също и за по-нататъшното разработване на европейската политика за научноизследователските инфраструктури. Съответните индикатори ще бъдат:

- броят на новите европейски научноизследователски инфраструктури (като набелязаните от ESFRI), създадени чрез партньорства на европейско ниво;

- бързината на създаването им;

- необходимите за този процес ресурси;

- укрепването и повишеното признание за европейската политика за научноизследователските инфраструктури.

5.4. Метод на изпълнение

( Централизирано управление (пряко от Комисията или непряко чрез делегиране на изпълнителни агенции, органи, създадени от Общностите или национални органи в публичния сектор/органи със задача за предоставяне на обществена услуга)

X Споделено или децентрализирано управление

X с държавите-членки

( с трети държави

( Съвместно управление с международни организации (моля, уточнете)

Забележки : Членството в ERI ще се ограничава до държавите-членки, третите държави и междуправителствените организации с възможност за участващите държави да упълномощават публични или частни субекти със задача за предоставяне на обществена услуга да упражняват техните права и задължения от тяхно име. Европейската комисия ще осигури общата координация на тази инициатива. Европейската комисия ще бъде подпомогната при управлението на новата правна рамка от комитет.

6. КОНТРОЛ И ОЦЕНКА

6.1. Система за контрол

Ще бъде въведена система за контрол и оценка, за да се наблюдават европейските научноизследователски инфраструктури, които се създават, и да се оцени степента, до която новата правна рамка е постигнала целите си.

Европейската комисия ще осигури общата координация на тази инициатива, а консултативен комитет ще я подпомага при управлението на новата правна рамка.

Освен това, когато са официално одобрени, от всички ERI ще се изисква да изготвят годишни отчети и да ги изпращат на Европейската комисия и на финансиращите ги държави-членки. Тези отчети ще съдържат преглед на дейностите през въпросната година, както и подробности за бюджетните въпроси, и следва да позволят на Европейската комисия и държавите-членки да проверят дали инфраструктурата все още отговаря на необходимите условия за европейския статут.

6.2. Оценка

6.2.1. Предварителна оценка

Изготвен е доклад за предварителна оценка.

6.2.2. Условия и честота на оценяване в бъдеще

Пет години след приемането на правната рамка ѝ се прави оценка от група експерти, които докладват на държавите-членки и Европейската комисия и целта е да се оцени:

- възприемането на правната рамка (т.е. броят на новите или актуализираните европейски инфраструктури, използващи рамката);

- доколко тя е довела до очакваните ползи, и по-специално леснината ѝ на използване, както и доколко е спомогнала за ускоряване на създаването на европейски научноизследователски инфраструктури;

- необходимостта от преглед и адаптиране на правната рамка.

7. МЕРКИ ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ

Когато са официални одобрени, от всички ERI ще се изисква да изготвят годишен отчети и да ги изпращат на Европейската комисия и на финансиращите ги държави-членки. Тези отчети ще съдържат преглед на дейностите през въпросната година, както и подробности за бюджетните въпроси, и следва да позволяват на Европейската комисия и държавите-членки да проверяват дали инфраструктурата отговаря на необходимите условия за европейския статут. Освен това при предоставянето на научноизследователски услуги всяка ERI ще бъде наблюдавана автоматично чрез повтарящите се научноизследователски дейности, подкрепени от национални, европейски или международни програми.

8. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕСУРСИТЕ

8.1. Цели на предложението, изразени като финансови разходи

С настоящия регламент не е свързан оперативен бюджет.

8.2. Административни разходи

8.2.1. Брой и вид на човешките ресурси

Не се прилага.

8.2.2. Описание на задачите, произтичащи от дейността

Политическите действия, следващи от настоящия регламент, ще изискат известен брой служители от тип AD за политически задачи, които ще включват от 2010 г. нататък проследяването на използването, а след 5 години и възможното преразглеждане на регламента.

8.2.3. Източници на човешки ресурси (законово установени)

( Длъжности, понастоящем разпределени, които трябва да бъдат заменени или чийто срок трябва да се удължи

( Длъжности, предварително разпределени в рамките на Годишната политическа стратегия/Предварителния проектобюджет (ГПС/ППБ) за година n

( Длъжности, които трябва да бъдат поискани в следващата процедура в рамките на ГПС/ППБ

x Длъжности, които трябва да бъдат преразпределени, като се използват съществуващите ресурси в управляващата служба (вътрешно преназначаване)

( Длъжности, необходими за година n, но непредвидени в ГПС/ППБ за съответната година

8.2.4. Други административни разходи, включени в референтната сума ( ХХ 01 04/05 — Разходи за административно управление )

Не се прилага .

8.2.5. Финансови разходи за човешки ресурси и свързаните с тях разходи, които не са включени в референтната сума

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Вид човешки ресурси | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 и по-нататък |

Длъжностни лица и срочно наети служители (08 01 05 01) – съществуващи | 0.234 | 0.468 | 0.585 | 0.702 | 0.702 | 0.936 |

Персонал, финансиран по статия 08 01 05 02 (напр. ком.нац. експерти, договорно нает) — съществуващ | 0.189 | 0.189 | 0.126 | 0.126 | 0.126 | 0.126 |

Общо разходи за човешки ресурси и свързаните с тях разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | 0.423 | 0.657 | 0.711 | 0.828 | 0.828 | 1.062 |

2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 и по-нататък |

08 01 02 11 01 + 08 01 05 03 – Командировки | 0.03 | 0.03 | 0.03 | 0.03 | 0.03 | 0.03 |

08 01 02 11 02 + 08 01 05 03 – Заседания и конференции | 0.02 | 0.1 | 0.1 | 0.06 | 0.06 | 0.06 |

08 01 02 11 03 + 08 01 05 03 – Комитети | 0 | 0.06 | 0.09 | 0.09 | 0.09 | 0.09 |

08 01 02 11 04 + 08 01 05 03 – Проучвания и консултации | 0.03 | 0.03 | 0.03 | 0.05 | 0.06 | 0.06 |

08 01 02 11 05 + 08 01 05 03 – Информационни системи | 0 | 0.03 | 0.03 | 0.02 | 0.01 | 0.01 |

Общо административни разходи, различни от тези за човешки ресурси, и свързани разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | 0.08 | 0.25 | 0.28 | 0.25 | 0.25 | 0.25 |

Изчисление — Длъжностни лица и временно наети служители, както и за персонал, финансиран по статия 08 01 02 |

Разходите за едно длъжностно лице на година са изчислени на базата на 117 000 EUR. Разходите за другия персонал (договорно наети служители, командировани национални експерти) са изчислени на базата на 63 000 EUR на година. |

Описание на задачите, произлизащи от дейността: Първите месеци след приемането на регламента ще бъдат посветени на разработването на процедури и насоки за заявление за ERI. По-късно от средата на 2009 г. редовната работа постепенно ще бъде посветена на: обработка на потенциални заявления от членове основатели (държави-членки), обработка на досиета (допустимост, научна оценка, анализ на административните, правните и финансовите данни), междуведомствени консултации и заседания на комитетите, подготовка на възможни решения от ЕК, регистрация и бъдещо годишно проследяване на ERI. Броят на необходимия персонал би бил покрит в краткосрочен план от настоящите ресурси. Обаче от 2010 г. няколко поста на длъжностни лица (преразпределяне) следва подсилят дейността по политиката, за която Съветът би оправомощил Комисията (напр. заседания на комитета, проследяване на досиета, подлежащи на решение на Комисията, проследяване и възможно преразглеждане на регламента след 5 години): |

2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 и по-нататък |

AD* / AST (позов. 8.2.5) | 2 | 4 | 5 | 6 | 6 | 8 |

нац.команд. експерти / договорно нает персонал* (позов. 8.2.5) | 3 | 3 | 2 | 2 | 2 | 2 |

Общо | 5 | 7 | 7 | 8 | 8 | 10 |

* от които един A/AD и един нац. команд. експерт юрист

[1] COM (2008) ***, от **.**.2008 г.

[2] ОВ С, , стр. .

[3] ОВ С, , стр. .

[4] ОВ С, , стр. .

[5] OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

[6] OВ L 54, 22.2. 2007 г., стр. 101.

[7] OВ L 248, 16,9. 2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 (ОВ L 390, 30.12.2006 г., стр 1.).

[8] ОВ L 347, 11.12.2006, стр. 1. Директива, последно изменена с Директивата за ДДС 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 11).

[9] ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/106/ЕО от 16 ноември 2004 г. (ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 30).

[10] ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114. Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 213/2008 на Комисията от 28 ноември 2007 г. (OВ L 74, 15.3.2008 г., стp. 1).

[11] ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.

[12] OJ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.