52008PC0306(02)

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 20.5.2008

COM(2008) 306 окончателен

2008/0103 (CNS)

2008/0104 (CNS)

2008/0105 (CNS)

2008/0106 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменения на Общата селскостопанска политика чрез изменение на Регламенти (EО) № 320/2006, (EО) № 1234/2007, (EО) № 3/2008 и (EО) № […]/2008

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно изменение на Регламент (EО) № 1698/2005 за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Решение 2006/144/EО относно Стратегическите насоки на Общността за развитието на селските райони (период на програмиране 2007 — 2013 година)

(представена от Комисията) { SEC(2008) 1885}{SEC(2008) 1886}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Основания и цели на предложението

Основните цели, определени за Съобщението на Комисията „Подготовка за проверка на състоянието на реформата на ОСП“ от 20 ноември 2007 г., са извършване на оценка на прилагането на реформата на ОСП от 2003 г. и вмъкване на онези корекции на процеса на реформа, които се считат за необходими с цел по-нататъшно опростяване на политиката, създаване на условия за използване на нови пазарни възможности и подготовка за справяне с новите предизвикателства като изменение на климата, управление на водите и биоенергетика.

През последните месеци една от горепосочените цели – създаване на условия за използване на нови пазарни възможности – доби ново измерение поради рязкото увеличаване на цените на много селскостопански продукти до изключително високи нива. Устойчивото покачване на цените през 2006 г. и през първата половина на 2007 г. вече потвърди заключенията, посочени в съобщението от ноември, че оставащият контрол върху пазарното предлагане в рамките на ОСП (а именно квотите и резервите на млечни продукти) трябва да се премахне. Съчетанието от фактори, което доведе до тези развития, и най-подходящата реакция на ЕС в отговор на тези развития, са предмет на отделно съобщение на Комисията.

Но основните заключения за оценката на най-новите реформи на ОСП, съдържащи се в публикуваното през ноември съобщение относно проверката на състоянието на ОСП, остават в сила. Тези реформи отбелязват нова фаза в този процес с отделянето от производството на повечето преки плащания чрез Схемата за единно плащане (СЕП) през 2003 г. за секторите на полските култури, говедата и овцете, и млечните продукти, и през 2004 г. за маслиновото масло, памука и тютюна. Като част от реформата през 2003 г. политиката за развитие на селските райони (RD) бе подкрепена с допълнителни финансови средства, а през 2005 г. с реформа на нейните политически инструменти. Процесът на реформа продължи с реформи в сектора на захарта (2006 г.) и на плодовете, зеленчуците и виното (2007 г.).

Посочените по-горе реформи отразяват значителната пормяна в ориентацията на ОСП, която днес разполага с повече възможности за изпълнение на нейните фундаментални цели.

- Подкрепата за производителите е в голяма степен (90 %) независима от производствените решения, което позволява на земеделските стопани от ЕС да вземат решения в отговор на сигнали от страна на пазара, да разчитат на своя производствен потенциал и своите предпочитания при адаптирането към промените в своята икономическа среда. Това е най-ефективният начин за подпомагане на доходите на фермите.

- Оттеглянето от помощите за производство, считани в голяма степен за причина за проблемите с излишъците в миналото, и намаляването на подкрепата за цените от ЕС, допринесе за значително приближаване на селското стопанство на ЕС към световните пазари, като подобри пазарните баланси и намали бюджетните разходи за интервенционните резерви или пласирането на излишъците.

- Резултатите от процеса на реформи повишиха конкурентоспособността на селското стопанство на ЕС, който въпреки намялаването на дела на ЕС при повечето стокови пазари, се превърна в най-големият селскостопански износител най-вече на високостойностни продукти, като в същото време продължи да бъде най-големият селскостопански вносител в света, и продължи да бъде най-големият пазар за развиващите се страни.

- ОСП допринася все повече за намаляване на влошаването на качеството на околната среда и за осигуряване на голяма част от обществените блага, които се очакват от нашите общества, тъй като сега помощта за производителя зависи от спазването на екологичните стандарти, стандартите за безопасност и качество на храните, и хуманно отношение към животните, чрез изискването за кръстосано спазване..

- По-добрата политика за развитие на селските райони спомага за защитата на околната следа и селския ландшафт и осигурява растеж, работни места и иновация в селските райони, и по-специално в тези, които са отдалечени, обезлюдени или силно зависими от селското стопанство.

Посоченото по-горе развитие в областта на ОСП показва, че днешната ситуация е коренно различна от тази в миналото. Но съобщението „Подготовка за проверка на състоянието на реформата на ОСП“ потвърждава също, че „за да продължи ОСП да бъде политика на настоящето и на бъдещето, тя трябва да оценява своите инструменти, да проверява дали функционират както би трябвало, да определя необходимите корекции за изпълнение на целите и да се адаптира към нови предизвикателства“.

В съответствие с насоките, представени в Съобщението, Комисията изготви законодателни предложения, придружени от доклад за оценка на въздействието за проверката на състоянието на ОСП, който представя резултата от широка консултация с участниците, както и приноса на други европейски институции.

Законодателните предложения са свързани с три основни регламента:

- Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани,

- Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП),

- Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Тези предложения, без да представляват фундаментална реформа, са принос към по-нататъшното развитие на ОСП, което съответства на общата цел на Комисията и на изискванията от Договорите за насърчаване на устойчив и пазарно ориентиран селскостопански сектор.

Схема за единно плащане (СЕП) и Схема за единно плащане на площ (СЕПП)

Опростяване

По-доброто регламентиране и опростяване са политическите приоритети на Комисията за периода 2004–2009 г. Най-важният етап на опростяване на ОСП започна с реформата й през 2003 г. чрез пренасочване на по-голямата част от преките плащания за земеделските стопани към Схемата за единно плащане с приемането на Единна организация на общия пазар през 2007 г.

Относно Схемата за единно плащане, опитът показа, че тя е спомогнала за намаляване на административната тежест, за избягване на нежеланите публични разходи, за подобряване на обществения прием на ОСП и за подобряванена конкурентоспособността по отношение на ОСП. Въпреки това все още могат да се направят стъпки към по-нататъшно опростяване, особенно по отношение на кръстосаното спазване и същестуващите частично обвързани с производството помощи.

Кръстосано спазване

Реформата на ОСП от 2003 г. въведе кръстосано спазване в рамките на единното плащане на стопанство. Това означава, че такива плащания са предмет на законодателството, свързано с екология, безопасност на храните и хуманно отношение към животните, както и на изискването за поддържане на стопанството в добро селскостопанско и екологично състояние.

Практическите проблеми, свързани с прилагането на кръстосаното спазване, бяха представени от държавите-членки, както и от самата Комисията чрез извършените от нея одити за уравняване на сметките. Това накара Комисията да извърши преглед на обхвата на кръстосаното спазване с цел опростяване и подобряване на неговата насоченост. По-специално предложенията целят премахване на някои законоустановени задължителни изисквания, които се считат за неподходящи или са свързани с отговорност на земеделския стопанин, и въвеждане на изисквания за добри селскостопански и екологични условия, които запазват екологичните ползи, оставени под угар земи, и обхващат въпроси, свързани с управлението на водите.

Частично свързана подкрепа

При реформата на ОСП през 2003 г. някои държави-членки счетоха, че цялостното отделяне на помощите от производството би довело до няколко риска, като изоставяне на производство, липса на доставка на суровини за преработвателната промишленост, или до социални и екологични проблеми в области с малко икономически алтернативи. По тази причина бе решено, в някои сектори, да се запазят някои равнища на свързаната с производството помощ.

Опитът с отделяне на плащанията от производството показва, че като цяло тази стъпка не води до драматични промени в производствената структура на равнище ЕС и че тя е накарала земеделските стопани да произвеждат онова, което изисква пазараът, по по-устойчив начин. Също така бе подчертано, че запазването на две успоредни системи (за свързана с производството и отделена от производството помощ) не спомага за опростяването на националните и регионалните администрации на държавите-членки.

Предвид това, бе предложено те да бъдат съобразени с принципите на реформата на ОСП през 2003 г. чрез премахване на останалите свързани с производството помощи и пренасочването им към Схемата за единно плащане. Все пак бе направено изключение по отношение на премиите за крави с бозаещи телета, както и за овче и козе месо. В тези случаи бе предложено да се разреши на държавите-членки да запазят свързаната с производството помощ (в сегашното й състояние), за да се поддържа икономическата дейност в райони, където другите икономически алтернативи са малко на брой или не съществуват.

Други въпроси, свързани с опростяването

Предложението включва и други мерки, насочени към по-голямо опростяване на ССФМ. По-специално бе добавена по-голяма гъвкавост относно използването на националния резерв и прехвърлянето на права на плащане, относно избора на промяна на правата и на датите на плащане. Предлага се също премахване на правата за земи под угар.

Преминаване към по-единна ставка на помощта, несвързана с производство

Реформата от 2003 г. въведе несвързана с производството помощ за стопанствата като основен елемент на ОСП. Главната цел бе осигуряване на система за преки плащания, която позволява на земеделските стопани да бъдат пазарно ориентирани която е колкото може по-проста от административна гледна точка и е съвместима със СТО. Два основни модела бяха предвидени за държавите-членки, за да въведат схемата: исторически и регионални:

- исторически модел: при този модел правата на плащане се основават на отделните суми от историческата справка за един земеделски стопанин;

- регионален модел: при този модел правата на изплащане на определена сума се базират на сумите, получени от земеделските стопани в един регион през определен референтен период.

Настоящото законодателство не позволява на държавите-членки да променят решението си относно прилагането на модела на СЕП (права на плащане, изчислени въз основа на индивидуални референтни суми). Все пак, опитът показа, че някои корекции на съществуващите схеми са необходими или желателни. Например, разликите в равнищата на помощите, получени в резултат на прилагането на историческия модел, ще бъдат трудни за обосноваване в бъдеще, тъй като референтните периоди за плащанията остават все повече в миналото.

От друга страна, регионалният модел осигурява по-справедливо подпомагане на земеделските стопани, въпреки известно преразпределяне на помощта.

По тази причина Комисията предложи държавите-членки да имат право да коригират своя модел на СЕП, като постепенно преминат към по-уеднаквени ставки на плащанията за право, за да направят модела на СЕП по-ефективен, по-ефикасен и по-прост. Успоредно с това, предложенията включват серия от мерки за опростяване на прилагането на СЕП.

Разширяване на обхвата на Схемата за единно плащане за площ (СЕПП)

Схемата за единно плащане за площ бе въведена като предварителна стъпка към въвеждането на СЕП в държавите-членки, които се присъединха към ЕС на 1 май 2004 г., за са се улесни приспособяването им към ЕС, заради тяхното специфично селскостопанско положение. Като преходна система, СЕПП бе проектирана така, че да подпомогне интегрирането на ЕС-10 и ЕС-2 по плавен начин, предвид значителните различия между равнището на техните икономики като цяло и на тяхното селско стопанство спрямо ЕС-15.

Държавите-членки, които прилагат СЕПП трябва да преминат към СЕП през 2011 г. (през 2012 г. за България и Румъния). Изглежда целесъобразно да се разреши на тези държави-членки да разширят обхвата на СЕПП до 2013 г. Този вариант е в съответствие с решението, взето за държавите-членки от ЕС-15, тъй като те имат право да извършват преглед на прилагането на своите СЕП и да избират варианта да преминат към модел на по-единна ставка.

Преработен член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003

Въз основа на член 69 от Регламент (EО) № 1782/2003 относно директно подпомагане на земеделските стопани, държавите-членки, които прилагат СЕП могат да заделят за сектор до 10 % от таваните в своя национален бюджет, за преки плащания в съответния сектор, за мерки, свързани с опазване или подобряване на състоянието на околната среда или за повишаване на качеството и реализацията на селскостопанските продукти.

С цел да се осигури повече гъвкавост на действията на държавите-членки в отговор на нуждите, произтичащи от цялостната ориентация на ОСП, се предлага разширяване на обхвата на член 69:

- ограничението на това линейните намаления да се взимат от и да остават в същия сектор се премахва;

- обхванати са мерките за справяне с неблагоприятните условия за земеделските стопани в някои райони, които се специализират в млечните продукти, говеждото, агнешкото и козето месо и ориза;

- той позволява използването на заделените суми като добавка към средствата, определени за правата в райони, които са предмет на преструктуриране и/или на програми за развитие;

- при определени условия е възможно предоставяне на помощ за някои мерки за управление на риска – схеми за застраховане на реколтата от природни бедствия и взаимоспомагателни фондове за болести по животните;

- мерки, които не отговарят със сигурност на условията от „зелената кутия“ на СТО се ограничават до 2,5 % от таваните;

- накрая държавите-членки, които прилагат SAPS (временната схема за единно плащане на площ) също ще могат да прилагат тази разпоредба.

Модулация

Модулацията представлява средство за прехвърляне на бюджетни средства, чрез което се прилага процентно намаление на преките плащания за земеделския стопанин (стълб І) и така освободените бюджетни средства са пренасочени към мерките за развитие на селските райони (стълб ІІ).

При реформата от 2003 г. беше приета задължителна модулация за всички 15 държави-членки, която започна от 2005 г. в размер от 3 % и достигна 4 % през 2006 г. и 5 % от 2007 г. нататък. Също така бе въведен франчайз от 5000 EUR, под който не се прилага намаление за преките плащания.

В Съобщението „Подготовка на „здравен преглед“ на реформата на ОСП“ се посочват редица нови и настоящи предизвикателства, пред които е изправена ОСП, като измененията на климата, управлението на риска, възобновяеми енергийни източници, управление на водите и биоразнообразието, и разглежда политиката за развитие на селските райони като една от възможностите за справяне с тези промени.

Наличните в рамките на развитието на селските райони мерки вече предоставят различни алтернативи за справяне с новите предизвикателства и държавите-членки вече включиха свързаните с тях мерки в програмите си за развитие на селските райони за периода 2007—2013 г. Въпреки това първоначалният опит, свързан с увеличаването на средствата за развитие на селските райони през 2007 г. показва, че нуждата от бюджетни средства на държавите-членки надхвърля финансовите им възможности.

С цел да бъдат подпомогнати държавите-членки за справяне с нарастващите нужди, свързани с новите предизвикателства посредством набор от мерки, предложени в рамките на развитието на селските райони, се предлага задължителната модулация да бъде увеличена с 8 % и да се въведе допълнителен постепенен елемент да бъде прибавен в рамките на нова система, която се основава на следните принципи:

- всички нови постъпления от модулацията остават в рамките на държавите-членки, които са ги натрупали;

- в държавите-членки от ЕС-15 основната модулация, която се прилага за всички плащания над 5 000 EUR се увеличава с 2 % на година от 2009 г. докато достигне допълнителни 8 % (в допълнение към настоящите 5 %) през 2012 г.;

- въвежда се постепенен елемент; в случаите, когато плащанията се намаляват с допълнителни 3% на последователни прагове се предлага нова система за финансово управление на преки помощи, с която се създават нови общи тавани за държавите-членки;

- в таблицата по-долу са посочени общите проценти на модулация, които се прилагат (съответно настоящи и допълнителни):

Прагови стойности | 2009 г. | 2010 г. | 2011 г. | 2012 г. |

1 до 5 000 | 0 | 0 | 0 | 0 |

5 000 до 99 999 | 5% + 2% | 5% + 4% | 5% + 6% | 5% + 8% |

100 000 до 199 999 | 5% + 5% | 5% + 7% | 5% + 9% | 5% + 11% |

200 000 до 299 999 | 5% + 8% | 5% + 10% | 5% + 12% | 5% + 14% |

над 300 000 | 5% + 11% | 5% + 13% | 5% + 15% | 5% + 17% |

- през 2012 г. държавите-членки от ЕС-10 също така ще отговарят на условията с основен процент от 3 % (вместо 13 %). България и Румъния са изключени от постепенното премахване на преките плащания.

Ограничения на плащанията

46,6 % от бенефициерите на преките плащания в държавите-членки от ЕС-25 получават по-малко от 500 EUR: Този процент включва най-вече малки земеделски стопани, но в някои държави-членки включва и получатели, за които стойността на плащането е по-ниска от административните разходи по него.

С цел опростяване и намаляване на административните разходи за преки плащания бе предложено държавите-членки да прилагат минимална сума на плащания от 250 EUR или да прилагат минимален размер за допустима площ за стопанство от най-малко един хектар, или да прилагат и двете. Все пак, за държавите-членки, чийто земеделски сектор е съставен от много малки стопанства, е създадена специална разпоредба.

Единна организация на общия пазар

Механизми за интервенция на пазара

Въз основа на анализ Комисията заключи, че контролът върху търсенето на пазара не трябва да забавя на способността на земеделските стопани от ЕС да реагират на сигналите на пазара, а трябва да бъде превърнат в действителна предпазна мярка. За това бе направено предложение за опростяване и хармонизиране на настоящите разпоредби за държавна намеса чрез разширяване на тръжната система.

За сектора на зърнените култури се предлага въвеждане на тръжна процедура за хлебно брашно, докато за фуражни зърнени култури ще се прилага същият модел като за царевицата (свеждане на количествения таван на нула). За твърда пшеница, като се вземат предвид настоящите и очакваните пазарни условия, се предлага премахване на интервенцията. Поради същите причини се предлага премахване на интервенцията и за ориз и за свинско месо. Ще се прилагат тръжни разпоредби и за масло и обезмаслено мляко на прах.

Премахване на оставянето на земи под угар

Предвид пазарната ситуация и въвеждането на СЕП бе направено предложение за премахване на оставянето на земи под угар, като инструмент за контрол на предлагането. Но в рамките на предложенията за кръстосано спазване и развитие на селските райони на държавите-членки са предоставени подходящи инструменти за гарантиране, че настоящите ползи за околната среда от оставянето на земи под угар се запазват.

Преход до изтичане на срока на квотата за мляко

През 1984 г. бяха въведени квоти в отговор на свръхпродукцията. Настоящата пазарна ситуация показва, че условията, поради които през 1984 г. бяха въведени квоти за мляко, не са вече налице. Тъй като срокът на квотите за мляко изтича през 2015 г., уместно е секторът да бъде подпомогнат с постепенни преходни мерки за адаптиране към пазар без квоти след 2015 г. За осигуряване на плавно преминаване на сектора на млякото към премахване на квотите, се предлага годишно увеличение.

По принцип постепенното премахване на квотите за мляко ще повиши производството, ще доведе до спад на цените и увеличаване на конкурентоспособността в сектора. Но за някои райони, особено, но не само, планинските райони, се очакват трудности при запазването на минимално равнище на производството. Тези проблеми могат да бъдат разрешени, като се приложат специфични мерки по член 68 от регламента за схеми за пряко подпомагане.

Специфични помощи за сектора на млечните продукти

Предлага се премахване на помощта за частно складиране за сирене и помощта за търгуване на преференциални цени на масло за тесто и сладолед и за директна консумация на масло. Тези схеми не са вече необходими за подпомагане на пазара и затова трябва да бъдат премахнати.

За други продукти като помощта за частно складиране на масло и обезмаслено мляко на прах за фураж и помощта за производство на казеин, за които е предоставена задължителна помощ в рамките на настоящия регламент, бе направено предложение за превръщането на това подпомагане във факултативно, като Комисията решава дали то да се прилага, когато пазарната ситуация го изисква.

Други схеми за подпомагане

По отношение на малки схеми за подпомагане се предлага за отделено от производството подпомагане и прехвърлянето им към СЕП с цел подобряване на конкурентоспособността и опростяването им. За коноп, протеинови култури и ядки преминаването към СЕП може да се осъществи без преходен период. За ориз, сухи фуражи, нишесте от картофи и дълговлакнест лен се предлага за преходен период за преминаване към изцяло отделено от производството подпомагане с цел да се даде възможност на земеделските стопани и преработвателните индустрии постепенно да се адаптират към новата схема за подпомагане. Предлага се също така премахване на схемата за енергийни култури поради настоящото силно търсене на биоенергия.

нови предизвикателства и политика за развитие на селските райони

При таван за целия бюджет на ОСП, фиксиран до 2013 г., допълнителното финансиране за развитие на селските райони може да бъде осъществено единствено чрез увеличаване на задължителната модулация.

Допълнителното финансиране е необходимо за увеличаване на усилията по отношение на приоритетите на ЕС в областта на измененията на климата, възобновяемите енергийни източници, управлението на водите и биоразнообразието.

- Климатът и енергията заеха челно място в програмата, след като ЕС пое водещата роля за изграждането на световна нисковъглеродна икономика. През март 2007 г. ръководителите на ЕС подкрепиха предложението на Комисията да намали емисиите на CO2 с поне 20 % до 2020 г. (30 %, ако се постигне съгласие за целеви стойности в световен мащаб) и за създаване на обвързваща цел от 20 % за използване на възобновяеми енергийни източници, включително наличие на 10% биогорива в потреблението на бензин и дизел. Земеделието и горите могат да допринесат значително за предоставяне на фуражни суровини за възобновяеми енергийни източници, за улавяне на въглерода и намаляване на емисиите на парникови газове.

- Целите на ЕС по отношение на политиката за водите са посочени в Рамковата директива за водите, която ще се прилага цялостно в периода 2010—2012 г. Земеделието и горите са основни потребители на вода и водни ресурси играят основна роля при устойчивото управление на водите, както по отношение, както на количеството, така и на качеството. Управлението на водите ще заеме все по-голямо място в стратегията за адаптиране към вече неминуемите изменения на климата.

- Държавите-членки се ангажират да забавят намаляването на биоразнообразието до 2010 г., цел, която изглежда все по-малко осъществимо. Голяма част от биологичното разнообразие на Европа зависи от земеделието и горите и усилията за запазване на биоразнообразието трябва да се увеличат, и по-специално с оглед на очакваните отрицателни ефекти от изменението на климата и увеличеното търсене на вода.“

Държавите-членки се насърчават да използват в пълна степен допълнителното финансиране, което е налице за периода 2010—2013 г. и да адаптират своите стратегии и програми съответно. По-специално подпомагането за инвестиции по направление 1 може да бъде насочено към машини и оборудване за пестене на енергия, вода и други ресурси и за производство на (фуражни суровини за) възобновяеми източници, които да бъдат използвани в и извън стопанството. В рамките на направление 2 агроекологичната мярка и мерките за горите могат да бъдат използвани по-специално за биоразнообразието, управлението на водите и действия за намаляване на последствията от измененията на климата. В рамките на направления 3 и 4 могат да бъдат подпомогнати местни проекти за възобноваеми енергийни източници.

В този контекст Седмата рамкова програма за научни изследвания ще допринесе за справяне с новите предизвикателства и ще предостави ценна подкрепа за иновациите в земеделския сектор, както и за формулиране на политика.

Отражение върху бюджета

След реформата на ОСП от 2003 г. и с прилагането ѝ от началото на бюджетната 2007 година нататък ОСП съдържа интегриран механизъм за финансова дисциплина в случай, че съществува риск очакваните разходи да надхвърлят финансовия таван за пазарни разходи и преки помощи. Предложението не изменя принципите, създадени с реформата от 2003 г. и измененията при прилагането на този механизъм във връзка с присъединяването на 12-те нови държави-членки към ЕС. Понастоящем по-голяма част от подпомагането от страна на ОСП е определено, като пазарната ситуация се подобри значително от 2003 г. насам. Като резултат от това рискът, че може да се наложи прилагане на финансова дисциплина (т.е. намаляване на преките помощи) се понижи в сравнение с предишни очаквания.

Предложенията за модулация на схемата за единно плащане и развитието на селските райони са неутрални по своята същност по отношение на бюджета на ЕС, тъй като това представлява обикновен задължителен трансфер между втория и първия стълб на ОСП. По отношение на националния бюджет увеличената модулация може да доведе до допълнителни национални разходи във връзка с необходимото съфинансиране за развитието на селските райони. Това би означавало, че някои държави-членки ще имат възможност да се върнат към (по-високо) равнище на национални разходи, които са били първоначално предвидени преди решението за Финансовата рамка за 2007—2013 г. По отношение на трансфера на мерките към схемата за единно плащане, може да настъпят умерени финансови последици за бюджета на ЕС, но повечето трансфери са също неутрални спрямо бюджета.

По отношение на пазарните мерки неотдавнашното увеличаване на световните цени доведе до ясно подобряване на перспективите в сравнение с очакванията, когато бе взето решението за реформата през 2003 г. Реформата за интервенция за царевицата оттогава разреши част от проблемите, които се очакваха по отношение на пазара на зърнените култури, а настоящото предложение за интервенция за зърнените култури подобрява ситуацията още повече. Някои допълнителни разходи, предвидени за края на настоящата финансова рамка са относително малки. За млечните продукти въздействието е по-скоро свързано с момента на възникване на разходите (преди или след 2013 г.).

Изтичането на квотата за млечни продукти ще създаде допълнително напрежение за сектора на маслото в рамките на всяка една от опциите. Чрез започване на постепенен процес на премахване на квотите настоящото предложение е като цяло по-благоприятно не само за сектора, но също и за дългосрочното развитие на ОСП. Дали такива разходи ще възникнат или не, зависи от фактори, които не са ясни на този етап (Споразумение от Доха, развитие на световния пазар). Затова в настоящото предложение се съдържа клауза за преразглеждане през 2012 г., която ще позволи оценяването на развитието на пазара на млечните продукти, за да се определи дали са необходими допълнителни мерки, за да се избегне увеличаване на бюджета. Предвиждат се спестявания като последица от премахването на съществуващите мерки. Но най-значителният ефект върху бюджета от плавното премахване на квотите за мляко ще бъде загубата на бюджетни приходи поради очакваното намаляване на налога за млякото.

2008/0103 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 36, член 37 и член 299, параграф 2 от него,

като взе предвид Акта за присъединяване на Гърция и по-специално параграф 6 от Протокол № 4 от него относно памука[1],

като взе предвид предложението на Комисията[2],

като взе предвид становището на Европейския парламент[3],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[4],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[5],

като има предвид, че:

1. Опитът от прилагането на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001[6] показва, че някои елементи на механизма за подпомагане следва да бъдат коригирани. По-специално необходимо е по-голямо отделяне на прякото подпомагане от производството и опростяване на функционирането на Схемата за единно плащане. Също така трябва да се отбележи, че Регламент (EО) № 1782/2003 бе значително изменен от влизането му в сила. С оглед на тези развития и в интерес на постигането на по-голяма яснота, той трябва да бъде отменен и заменен с нов регламент.

2. Регламент (EО) № 1782/2003 установи принципа, че земеделските стопани, които не спазват някои изисквания в областите на здравеопазването, опазването здравето на животните и растенията, околната среда и хуманното отношение към животните, подлежат на намаляване или изключване от прякото подпомагане. Тази система за „кръстосано спазване“ съставлява неделима част от подкрепата на Общността в рамките на преките плащания и затова трябва да се поддържа. Въпреки това опитът показа, че редица изисквания от обхвата на кръстосаното спазване не съответстват достатъчно на селскостопанската дейност или на стопанската земя, или по-скоро се отнасят до националните органи, отколкото до земеделските стопани. Следователно е уместно да се коригира обхвата на кръстосаното спазване.

3. Освен това, за да се избегне изоставянето на селскостопанска земя и за да се гарантира, че тя се поддържа в добро селскостопанско и екологично състояние, с Регламент (ЕО) № 1782/2003 се създаде обща за Общността рамка, в която държавите-членки да могат да приемат стандарти, като вземат предвид специфичните характеристики на засегнатите области, включително почвено-климатичните условия и съществуващите системи за селско стопанство (използване на земята, периодична смяна на културите, селскостопански практики) и структурата на фермите. Премахването на задължителното оставяне на земя под угар в рамките на схемата за единно плащане може в някои случаи да има нежелан ефект за околната среда, и по-специално по отношение на някои особености на ландшафта. Ето защо е уместно да се наблегне на съществуващите разпоредби на Общността, насочени към защита, където е необходимо, на специфичните особености на ландшафта.

4. Опазването и управлението на водите в контекста на селскостопанската дейност се превърнаха във все по-голям проблем в някои области. Ето защо е уместно да се подобри и съществуващата рамка на Общността за добри селскостопански и екологични условия с цел опазване на водите от замърсяване и изтичане и управляване използването на водите.

5. Тъй като постоянните пасища имат положителен ефект върху околната среда, е удачно да се прилагат мерки, които да насърчават поддържането на съществуващите постоянни пасища и да предотвратяват превръщането им в обработваема земя.

6. С цел да се постигне по-добро равновесие между политическите инструменти, предназначени да насърчават устойчиво селско стопанство и тези, предназначени да насърчават развитието на селските райони, с Регламент (ЕО) № 1782/2003 бе въведена система за задължително прогресивно намаляване на преките плащания („модулация“). Тази система трябва да се поддържа, включително изключването на плащания до 5 000 EUR от заявленията за нея.

7. Икономиите, направени чрез въвеждането на механизма за модулация, въведен с Регламент (ЕО) № 1782/2003, се използват за финансиране на мерките във връзка с политиката за развитие на селските райони. От приемането на този регламент досега селскостопанският сектор е изправен пред редица нови и трудни предизвикателства като изменение на климата, нарастващо значение на биоенергията, както и необходимост от по-добро управление на водите и по-ефективна защита на биоразнообразието. Европейската Общност, като страна по протокола от Киото[7], бе призована да адаптира своите политики с оглед на съображенията за изменение на климата. Освен това, вследствие на сериозни проблеми, свързани с недостига на вода и сушата, въпросите за управление на водите трябва да продължат да бъдат разрешавани[8]. Защитата на биоразнообразието остава основно предизвикателство и въпреки че е постигнат значителен напредък постигането на целта на Европейската общност за биоразнообразие за 2010 г. ще изисква допълнителни усилия[9]. Общността потвърждава необходимостта от справяне с тези нови предизвикателства в рамките на нейните политики. В областта на селското стопанство, програмите за развитие на селските райони, приети съгласно Регламент (EО) № 1698/2006 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[10], са подходящо средство за справяне с тях. За да могат държавите-членки да извършат подходящите корекции на своите програми за развитие на селските райони, без да се изисква от тях да намалят настоящите си дейности за развитие на селските райони в други райони, е необходимо да се осигури допълнително финансиране. В същото време обаче финансовите перспективи за периода 2007—2013 г. не предвиждат необходимите средства за укрепване на политиката на Общността за развитие на селските райони. При тези обстоятелства е уместно да се мобилизира голяма част от необходимите финансови ресурсис оглед напостепенно засилване на процеса на намаляване на преките плащания чрез модулация.

8. Разпределянето на прякото подпомагане на доходите сред земеделските стопани се характеризира с отпускане на голям дял от плащанията на сравнително ограничен брой големи бенефициери. Ясно е, че големите бенефициери не се нуждаят от същото равнище на единно подпомагане с цел ефективно постигане на целта за подпомагане на доходите. Освен това, потенциалът за адаптиране на големите бенефициери ги улеснява относно работата им при по-ниски равнища на единно подпомагане. Ето защо изглежда справедливо да се очаква от земеделските стопани, които са подпомагани с големи суми, да имат специфичен принос за финансирането на мерките за развитие на селските райони, насочени към нови предизвикателства. Изглежда уместно да се създаде механизъм, предвиждащ по-голямо намаление на най-големите плащания, постъпленията от който също трябва да се използват за преодоляване на новите предизвикателства в рамките на развитието на селските райони. С цел гарантиране на пропорционалност на този механизъм допълнителните намаления трябва да нарастват постепенно в зависимост от размера на съответните плащания.

9. Особеното географско положение на най-отдалечените райони, както и тяхната изолираност, малките площи, планинските терени, както и климатичните особености, налагат допълнителни тежести на техните земеделски сектори. За намаляването на тези тежести и ограничения изглежда уместно да се направи дерогация от задължението за прилагане на намалението „модулация“ за земеделски стопани от най-отдалечените райони.

10. Увеличеният размер на задължителната модулация трябва да бъде взет предвид от онези държави-членки, които са избрали да прилагат системата на доброволна модулация. Регламент (ЕО) № 378/2007 на Съвета от 27 март 2007 година за утвърждаване на правила за доброволна модулация на преки плащания, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани[11] трябва да бъдат съответно изменени.

11. Сумите, получени в резултата на прилагането на 5 процентни пункта, съответстващи на намаленията на модулацията, фиксирани в Регламент (EО) № 1782/2003 трябва да бъдат разпределени между държавите-членки въз основа на обективни критерии. Въпреки това, удачно е да се предвиди определен процент от сумите да остава в държавите-членки, от които произхождат. С оглед на структурните промени в резултат на премахването на интервенцията при ръжта, е удачно да се предвидят специфични мерки за някои райони за производство на ръж, които да бъдат финансирани с част от сумите, генерирани при модулацията. Все пак, сумите, получени при прилагането на всяко следващо намаление на модулацията трябва да бъдат предоставени на държавите-членки, в които те са били генерирани.

12. С цел улесняване на функционирането на модулацията, и по-специално с оглед на това производителите да предоставят преки плащания на земеделските стопани, и да се извършва трансфер на средствата към програмите за развитие на селските райони, е уместно да се определят нетни тавани за държава-членка, които да ограничават плащанията за земеделските стопани след прилагането на модулацията. Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвата от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика[12] следва да бъде изменен.

13. Земеделските стопани в новите държави-членки получават преки плащания, като се спазва механизмът на постепенно увеличаване на преките плащания. С цел да се постигне подходящ баланс между мерките на политиките, чиято цел е да насърчават устойчиво развиващо се земеделие и тези, насочени към насърчаване на развитието на селските райони, системата за модулация не трябва да се прилага в новите държави-членки, докато равнището на преките плащания, приложимо за новите държави-членки не се изравни с равнището, приложимо в другите държави-членки.

14. Модулацията не трябва да намалява нетната сума, която трябва да бъде изплатена на сходен земеделски стопанин от нова държава-членка, под размера на сумата, която трябва да бъде изплатена на такъв земеделски стопанин в друга държава-членка. Веднага след като модулацията започне да се прилага за земеделските стопани от новите държави-членки, равнището на намалението трябва да бъде ограничено до разликата между равнището при постепенното въвеждане на схемата и равнището в другите държави-членки след прилагането на модулацията. Освен това, земеделските стопани от новите държави-членки, които подлежат на модулация, вече не трябва да се ползват от допълнителните национални преки плащания, за да се избегне положение, при което равнището на тяхното подпомагане превишава равнището в другите държави-членки.

15. С цел да се гарантира, че сумите за финансиране на Общата селскостопанска политика са съобразени с годишните тавани, заложени във финансовата рамка, е удачно да се изработи финансов механизъм, който при необходимост да коригира сумите на преките плащания. Трябва да бъде предвидена корекция на директното подпомагане за случаите, когато прогнозите показват, че сумите по подфункция 2, със сума за евентуално увеличение от 300 млн. EUR, ще бъдат надхвърлени за дадена бюджетна година. Като се вземат предвид равнищата на преките плащания за земеделските стопани в новите държави-членки, получени в резултат на постепенното увеличаване на преките плащания, трябва да се предвиди, че в рамките на прилагането на механизма за постепенно увеличаване на преките плащания, към всички преки плащания, които ще се дават в новите държави-членки, инструментът за финансовата дисциплина не трябва да се прилага в новите държави-членки, докато равнището на преките плащания, приложимо за новите държави-членки, най-малко не се изравни с равнището, приложимо в държавите.членки, различни от новите държави-членки.

16. С цел да се подпомогнат земеделските стопани при спазването на стандартите на съвременното висококачествено селско стопанство, е необходимо държавите-членки да ползват една цялостна система, която да предоставя консултации на пазарните стопанства. Системата за консултации в земеделието трябва да помогне на земеделските стопани да осъзнаят по-добре движението на материалните потоци и процесите в стопанството, които се отнасят до околната среда, безопасността на храните, здравето на животните и хуманното отношение към тях, което по никакъв начин не се отразява на задължението и отговорността им да спазват същите тези стандарти.

17. Държавите-членки, в съответствие с член 9 от Регламент (EО) № 1290/2005, трябва да предприемат необходимите мерки, за да са сигурни, че трансакциите, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), са извършени в действителност и по коректен начин, както и да предотвратяват и изправят нередностите. За тази цел те въвеждат интегрирана система за управление и контрол на преките плащания. За да се повиши ефективността и да се подобри контролът на помощта от Общността, държавите-членки трябва да имат право да се възползват от интегрираната система, както и в случай, че схемите на Общността, не са обхванати от настоящия регламент.

18. Трябва да се посочат най-важните елементи на интегрираната система за управление и контрол, и по-специално разпоредбите относно компютъризирана база данни, система за идентификация на селскостопанските парцели, заявленията за помощи от земеделските стопани, хармонизираната система за контрол и, при схемата за единно плащане, система за идентификация и регистриране на правата за плащания.

19. Управлението на малки суми е утежнява работата на компетентните органи на държавите-членки. С цел избягване на прекомерната административна тежест е уместно държавите-членки да се въздържат от отпускането на преки плащания в случаите, когато този вид плащане би било по-малко от средната помощ от Общността за един хектар или отговарящата на условията за финансиране площ на стопанството, за която е заявена помощ, е по-малко от един хектар. Специална разпоредба трябва да се предвиди за онези държави-членки, чиято структура на стопанствата се различава значително от средната такава за Общността. Държавите-членки трябва да имат свобода на избор относно прилагането на един от двата критерия, като отчитат особеностите на структурите на своите селскостопански икономики. Поради това, че бяха дадени права на плащане на земеделски стопани, чиито стопанства „не използват земя“, прилагането на прага, свързан с един хектар, би било неефективно. Следователно такива земеделски стопани ще получат минимална сума, изчислена въз основа на средното подпомагане.

20. Опитът от прилагането на схемата за единно плащане показва, че помощта, която не е свързана с производството, в редица случаи се отпуска на бенефициери, различни от физически лица, чиято бизнес цел не е или е минимално насочена към упражняване на селскостопанска дейност. С цел да се предотврати подпомагането на селскостопанските доходи на такива дружества и фирми, и да се гарантира, че помощта от Общността се използва изцяло, за да се гарантира добър жизнен стандарт на селскостопанската общност, е уместно държавите-членки да се оправомощят, когато има такива случаи, да се въздържат да отпускат на тези фирми преките плащания съгласно настоящия регламент.

21. Плащанията към бенефициерите, предоставени по линия на общностните схеми за подпомагане, трябва да се извършват от компетентните национални органи,, в рамките на предписани срокове, в пълен размер, и са обект на намаленията, предвидени в настоящия регламент. За постигане на по-гъвкаво управление на преките плащания, държавите-членки трябва да имат право да извършват преки плащания под формата на две вноски годишно.

22. Схемите за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика предоставят директно подпомагане на доходите, в частност с цел да се осигури добър стандарт на живот на населението в земеделските райони. Тази цел е в тясна връзка с поддържането на селските райони. С цел да се предотврати неправилното разпределение на средствата на Общността, няма да се полагат никакви плащания на земеделските стопани, които изкуствено са създали условия, за да получат такива плащания.

23. С цел постигане на целите на общата селскостопанска политика, общите схеми за помощи трябва да бъдат адаптирани към променящите се тенденции, ако е необходимо в кратки срокове. Следователно, бенефициерите не могат да разчитат, че условията за подпомагане ще останат непроменени, и трябва да бъдат подготвени за възможно преразглеждане на схемите, и по-специално с оглед на икономическото развитие или състоянието на бюджета.

24. С Регламент (EО) № 1782/2003 се създаде схема за единно плащане, която комбинира съществуващите различни механизми за подпомагане в единна схема за отделени от производството преки плащания. Опитът от прилагането на схемата за единно плащане показва, че някои от нейните елементи могат да бъдат опростени в полза на земеделските стопани и на администрациите. Също така, предвид факта, че схемата за единно плащане междувременно е въведена от всички държави-членки, към които е отправено такова искате, редица разпоредби, които са свързани с началното й прилагане, са остарели и поради това е необходимо да бъдат коригирани. В този контекст, в някои случаи бе констатирано значително неизползване на правата на плащане. С цел да се избегне това положение и предвид факта, че земеделските стопани вече са запознати с функционирането на схемата за единно плащане, първоначално определеният срок за пренасочването на неизползваните права на плащане към националния резерв трябва да бъде намален на две години.

25. Основните елементи на схемата за единно плащане трябва да се запазят. По-специално определянето на национални тавани трябва да гарантира, че общото равнище на помощта и правата не превишава настоящите бюджетни ограничения. Също така държавите-членки трябва да създадат национален резерв, който да се използва за улесняване на участието на нови земеделски стопани в схемата или за отчитане на специфичните нужди на някои райони. Трябва да се определят правата на прехвърляне и използване на правата на плащане, за да се избегне спекулативното прехвърляне и натрупване на права на плащане без съответната селскостопанска основа.

26. Постепенното интегриране на нови сектори в схемата за единно плащане прави необходим прегледа на определението за земя с право на помощи, която да се ползва от схемата или за активиране на правата на плащане. Все пак, трябва да се предвиди разпоредба за изключване от помощи на площи, засети с плодове и зеленчуци, в случай че държавите-членки са избрали по-късно интегриране на този сектор в схемата за единно плащане. Освен това трябва да бъдат предвидени специфични мерки за конопа, за да се предотврати отпускане на помощ за незаконни култури.

27. Задължението за земя под угар от обработваемата земя бе въведено като механизъм за контрол на предлагането. Тенденциите на пазара в сектора на полските култури, заедно с въвеждането на отделена от производството помощ, вече не оправдават необходимостта от запазване на този инструмент, който следователно трябва да бъде премахнат. Правата на оставяне на земя под угар, установени в съответствие с член 53 и член 63, параграф 2 от Регламент (EО) № 1782/2003 се активират за хектарите, съгласно същите условия за допустимост като тези за всяко друго право.

28. В допълнение на интегрирането на бившата пазарна помощ, обвързана с производството, в схемата за единно плащане, стойността на правата на плащане в онези държави-членки, които са избрали варианта на историческия модел на въвеждане, се базира на индивидуални равнища на предишната помощ. С увеличаващия се брой години, изтекли от въвеждането на схемата за единно плащане, и вследствие на успешното интегриране на други сектори в схемата за единно плащане, става все по-трудно да се обоснове легитимността на значителните индивидуални различия относно равнището на помощта, които се базират единствено на предишната помощ. По тази причини на държавите-членки, които са избрали историческия модел на прилагане, трябва да бъде разрешено при определени условия да преразгледат дадените права на плащане, с оглед на сближаване на тяхната единична стойност, като в същото време се спазват общите принципи на общностното право и целите на Общата селскостопанска политика. В този контекст, когато определят по-близки стойности, държавите-членки могат да вземат предвид особеностите на географските области. Изравняването на правата на плащане трябва да се извърши през адекватен преходен период и в ограничен размер на намаленията, за да се позволи на земеделските стопани разумно адаптиране към променящите се равнища на помощите.

29. Съгласно реформата от 2003 г. държавите-членки получиха възможност да прилагат схемата за единно плащане чрез историческия или регионалния модел на изпълнение. Оттогава държавите-членки имат възможност да извършат оценка на ефекта от своя избор както по отношение на икономическата, така и по отношение на административната целесъобразност. Следователно държавите-членки трябва да имат възможност да извършат преглед на първоначалния си избор с оглед на натрупания си опит. По тази причина, в допълнение към възможността за изравняване на стойността на правата на плащане, на държавите-членки, които прилагат историческия модел, трябва да се разреши да преминат към регионалния модел. Освен това, на държавите-членки, които са избрали да прилагат регионалния модел, трябва да се предостави възможност да извършат преглед на своите решения, при определени условия, с цел да се сближи стойността на правата на плащане в съответствие с предварително установените стъпки, като се спазят общите принципи на общностното право и целите на Общата селскостопанска политика. Такива промени трябва да се извършат през адекватен преходен период и в ограничен размер на намаленията, за да се позволи на земеделските стопани разумно адаптиране към променящите се равнища на помощите.

30. Регламент (EО) № 1782/2003, въвеждайки схемата на плащане, несвързано с производството, позволи на държавите-членки да изключат някои плащания от тази схема. В същото време член 64, параграф 3 от този регламент предвижда преработка на вариантите, предвидени в раздели 2 и 3 на глава 5 от дял III, с оглед на пазарните тенденции и на структурните промени. Анализ на съответния опит показва, че въвеждането на помощ, която не свързана с производството, внася гъвкавост при избора на производители, като им дава възможност да вземат производствени решения на базата на рентабилността и реакцията на пазара. Такъв е по-специално случаят със секторите на полските култури, хмела и семената, и до известна степен, секторът на говеждо месо. Следователно частично обвързаните с производството плащания в тези сектори трябва да бъдат интегрирани в схемата за единно плащане. За да могат земеделските стопани в сектора на говеждото месо постепенно да се адаптират към новите договорености за помощи е необходимо да се изготви разпоредба за постепенно интегриране на специалната премия за мъжки животни и на премията за клане. Поради това, че частично обвързаните с производството плащания в секторите на плодовете и зеленчуците бяха въведени съвсем скоро и само като преходна мярка, не е необходим преглед на тези схеми.

31. Все пак по отношение на сектора на кравите с бозаещи телета и на овчето и козе месо изглежда, че запазването на минимално равнище на земеделската продукция може все още да е необходимо за селскостопански икономии в някои региони и по-специално там, където земеделските стопани нямат достъп до икономически алтернативи. При тези обстоятелства държавите-членки трябва да имат вариант да запазят обвързаната с производството помощ на настоящото равнище или, за кравите с бозаещи телета, на по-ниско равнище. В такъв случай трябва да се изготви специална разпоредба за спазване на изискванията за идентификация и регистрация, предвидени в Регламент (EО) № 1760/2000 на Европейския съвет и на Съвета[13] и Регламент (EО) № 21/2004[14], на Съвета, и по-специално за гарантиране на възможността за проследяване на животните.

32. На държавите-членки трябва да се разреши да използват до 10 % от своите тавани за отпускане на специфична помощ в ясно определени случаи. Такава помощ трябва да позволи на държавите-членки да разрешат проблемите с околната среда и да подобряват качеството и реализацията на селскостопанските продукти. Специфичната помощ трябва да бъде отпусната и за ограничаване на последствията от постепенното премахване на квотите за мляко и за отделянето на помощите от производството в някои чувствителни сектори. Предвид нарастващото значение на ефективното управление на рисковете, на държавите-членки трябва да се предостави възможност за финансов принос в плащането на премиите на земеделските стопани за застраховане на селскостопански култури, както и във финансирането на финансовото обезщетение на някои икономически загуби в случай на болести по животните или по растенията. С оглед на спазването на международните задължения на Общността, ресурсите, които може да бъдат използвани за всякакви мерки за обвързана с производството помощ, трябва да бъдат ограничени на подходящо равнище. Необходимо е да се определят съответните условия, приложими за финансовите обезщетения във връзка със застраховане на селскостопански култури, както и за обезщетението за болести по животните или по растенията.

33. Преките плащания при схемата за единно плащане са базирани на референтните суми на преките плащания, които са били получавани в миналото или като регионални плащания на хектар. Земеделските стопани в новите държави-членки до този момент не са получавали преки плащания от Общността и не разполагат с исторически референции за календарните 2000, 2001 и 2002 години. Ето защо в рамките на Регламент (EО) № 1782/2003 бе предвидена разпоредба за схемата за единно плащане в новите държави-членки, която трябва да се основава на регионализирани суми за хектар. Няколко години след присъединяването на новите държави-членки към Общността, обаче, може да се има предвид възможността за използване на референтни периоди за онези нови държави-членки, които все още не са преминали към схема за единно плащане. С оглед на улесняване на прехода към схемата на единно плащане, и по-специално с цел избягване на спекулативното й прилагане, е уместно новите държави-членки да получат правото да вземат предвид площите, за които вече е била предоставяна помощ по схемата за единно плащане на площ, за изчисляването на правата на плащане съгласно схемата за единно плащане.

34. Съгласно възможността за прилагане на регионалния модел за схемата за единно плащане, новите държави-членки трябва да имат възможност да коригират премията за хектар, на базата на обективни критерии, с цел да се осигури равнопоставено третиране на земеделските стопани и да се избегне изкривяване на пазарните условия.

35. Новите държави-членки трябва да имат същите възможности, като на другите държави-членки, да прилагат частично схемата за единно плащане.

36. Отделянето на пряката помощ от производството и въвеждането на схема за единно плащане са съществени елементи на процеса на реформиране на Общата селскостопанска политика. Все пак няколко причини доведоха през 2003 г. до запазване на специфичната помощ за редица култури. Опитът, натрупан чрез прилагането на Регламент (EО) № 1782/2003, заедно с развитието на ситуацията на пазара, сочи, че схемите, които са били запазени извън схемата на единно плащане през 2003 г., сега могат да бъдат интегрирани в тази схема, за да се насърчи развитието на пазарно ориентирано и устойчиво селско стопанство. Такъв е случаят по-специално със сектора на маслиновото масло, където една несъществена част от помощта бе обвързана с производството. Такъв е случаят и с плащанията за твърда пшеница, протеинови култури, ориз, картофено нишесте и ядкови плодове, където намаляващата ефективност на останалите плащания, свързани с производството, е в подкрепа на варианта за плащания, несвързани с производството. В случая слена също е целесъобразно да се премахне помощта за обработка, и да се интегрират съответните суми в схемата за единно плащане. Що се отнася до ориза, сухия фураж, картофеното нишесте и лена трябва да се предвиди преходен период, за да се гарантира, че тяхното преминаване към помощ, несвързана с производството, ще бъде колкото може по-плавно. Що се отнася до ядковите плодове, на държавите-членки трябва да се разреши да продължат да плащат националната част от помощта като помощ, свързана с производството, за да се смекчат ефектите от отделянето на помощите от производството.

37. Като последствие от интегрирането на новите схеми в схемата за единно плащане, трябва да се изготви разпоредба за изчисляване на новото равнище на индивидуалното подпомагане на доходите съгласно тази схема. В случая на ядковите плодове, картофеното нишесте, лена и сухия фураж, такова увеличение трябва да се отпуска въз основа на помощта, получена от земеделските стопани през последните години. Все пак, в случай на интегриране на плащанията, които до този момент са били частично изключени от схемата за единно плащане, на държавите-членки трябва да се предостави възможност да използват първоначалните референтни периоди.

38. Регламент (EО) № 1782/2003 установи специфична помощ за енергийните култури с оглед на подпомагане на развитието на сектора. Поради неотдавнашното развитие на биоенергийния сектор, и по-специално поради голямото търсене на такива продукти на международните пазари и въвеждането на обвързващи цели за дял на биоенергията в общите горива до 2020 г., вече не съществува достатъчна причина за отпускане на специфична помощ за енергийните култури.

39. По повод на интегрирането на сектора на памука в схемата за единно плащане, бе счетено, че е необходимо част от помощта да продължи да бъде обвързана с отглеждането на памук чрез специфично плащане за културата за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, за да се избегне рискът от срив на производството в регионите за производство на памук. Този избор трябва да се поддържа в съответствие с целите, определени в протокол 4 за памука, приложен към Акта за присъединяване на Гърция.

40. За да бъдат неутрализирани последствията от процеса на преструктуриране в държавите-членки, които са отпуснали помощта за преструктуриране, предвидена в Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. за въвеждане на временна схема за преструктуриране на захарната промишленост в Общността[15], на производителите на захарно цвекло и тръстика трябва да бъде отпусната помощ за максимум пет последователни години.

41. В Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия и в Акта за присъединяване на България и Румъния, бе предвидено, че земеделските стопани в новите държави-членки ще получат преки плащания, вследствие на механизъм за постепенно включване в схемата.

42. Освен това, в Актовете за присъединяване бе предвиден преходен опростен механизъм за подпомагане с цел отпускане на преки плащания в новите държави-членки на базата на площ. Основните елементи на този механизъм трябва да бъдат определени. Схемата на единно плащане доказа, че е ефективна и проста система за подпомагане на доходите на земеделските стопани. В интерес на опростяването е целесъобразно да се позволи на новите държави-членки да продължат да я прилагат до края на 2013 г.

43. В допълнение към реформата на секторите на захарта и на плодовете и зеленчуците и тяхното интегриране в схемата за единно плащане, на държавите-членки, които избраха да прилагат схемата за единно плащане на площ, трябва да се позволи да отпускат помощ за подпомагане на доходите на производители на захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, както и на производителите на някои плодове и зеленчуци под формата на отделни плащания. По подобен начин, на същите държави-членки трябва да се разреши да изплащат отделна специфична помощ при подобни условия на тези, които се прилагат за другите държави-членки.

44. Като последствие от постепенното въвеждане на преките плащания в новите държави-членки, в Актовете на присъединяване бе предвидена рамка, която да позволи на новите държави-членки да изплащат допълнителни национални преки плащания. Условията за отпускане на такива плащания трябва да бъдат определени.

45. При първоначалното разпределяне на правата на плащане от държавите-членки някои грешки доведоха до особено големи плащания на земеделски стопанин. Това несъответствие обикновено трябва да бъде последвано от финансова корекция до предприемането на корективни мерки. Все пак, за държавите-членки, имайки предвид времето, което е изтекло от първото разпределение на плащания, приемането на необходимата корекция би довело до непропорционални правни и административни ограничения. Следователно е целесъобразно в интерес на правната сигурност да се регламентира разпределението на такива плащания.

46. В съответствие с член 70, параграф 1 от Регламент (EО) № 1782/2003, Испания, Франция и Португалия решиха да изключат от схемата за единни плащания преките плащания, предоставяни във френските отвъдморски департаменти, Азорските острови и о-в Мадейра, и Канарските острови, и да им ги предоставят съгласно условията, установени в дял IV от този регламент. Някои от помощите, предвидени в този дял, са напълно интегрирани в схемата за единно плащане. В интерес на опростяването и отчитането на специфичните обстоятелства на най-отдалечените региони, изглежда целесъобразно управлението на такава помощ да се извършва в рамките на програмите за подпомагане, установени от Регламент (EО) №o 247/2006. За тази цел съответните фондове трябва да се прехвърлят от националните тавани за преки плащания към финансовата сума, посочена в член 23, параграф 2 от този регламент. Регламент (ЕО) № 247/2006 следва да бъде съответно изменен.

47. Уместно е да се предвиди, че разпоредбите от настоящия регламент, които могат да доведат до реакция на държава-членка, по възможност представляваща държавна помощ, трябва, освен ако е предвидено друго, да бъдат изключени от прилагането на правилата за държавни помощи, предвид това, че съответните разпоредби съдържат подходящи условия за отпускане на помощ, или предвиждат приемането на такива условия от Комисията с цел предотвратяване на неправомерно нарушаване на конкуренцията.

48. Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение № 1999/468/ЕО[16] на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията,

49. Необходимо е да се отмени Регламент (ЕО) № 1782/2003.

50. На държавите-членки трябва да се даде достатъчно време за прилагане на разпоредбите, даващи право на по-нататъшно отделяне на преките плащания от производството, както и за прилагане на тези, които им дават право да извършват преглед на решенията, приети в контекста на реформата от 2003 г. По тази причина съответните разпоредби трябва да се прилагат едва от 2010 г. Следователно Регламент (EО) № 1782/2003 трябва да се прилага през 2009 г. за онези схеми за помощи, които ще бъдат интегрирани в схемата за единни плащания едва от 2010 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ І ОБХВАТ И ДЕФИНИЦИИ

Член 1 Обхват

Настоящият регламент установява:

a) общи правила за преки плащания;

б) схема за подпомагане на доходите на земеделските стопани (наричана по-нататък „схема за единно плащане“);

в) Преходна опростена схема за подпомагане на доходите за земеделските стопани в новите държави-членки (посочена по-нататък като „схема за единно плащане на площ“);

г) схеми за помощи за земеделските стопани, произвеждащи ориз, картофи за картофено нишесте, памук, захар, плодове и зеленчуци, овче и козе месо, и говеждо и телешко месо;

д) рамка за завършването на преките плащания от новите държави-членки.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a) „земеделски стопанин“ е физическо или юридическо лице, или група физически или юридически лица, независимо какъв е правният статут, предоставен на тази група и на нейните членове от националното законодателство, чието стопанство се намира на територията на Общността, както е посочено в член 299 на Договора, и което упражнява селскостопанска дейност,

б) „стопанство“ е всяка производствена единица, управлявана от един земеделски стопанин, намираща се на територията на една държава-членка;

в) „селскостопанска дейност“ е производството или отглеждането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели или поддържането на земята в добро селскостопанско и екологично състояние, както е определено в член 6 от настоящия регламент;

г) „пряко плащане“ е плащане, което се отпуска директно на земеделските стопани по силата на схема за подпомагане на доходите, посочена в приложение I към настоящия регламент;

д) „плащания през дадена календарна година“ или „плащания през референтния период“ са отпуснатите плащания или плащанията, които трябва да бъдат отпуснати за съответната година или съответните години, включително всички плащания за други периоди, които започват през тази календарна година или тези календарни години;

е) „селскостопански продукти“ са продуктите, изброени в приложение I към Договора, включително памук, но с изключение на продуктите от риболов;

ж) „нови държави-членки“ означава: България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия;

з) „селскостопанска площ“ означава общата площ, която е заета от обработваема земя, постоянни пасища или трайни насаждения.

Член 3 (ex-32) Финансиране на преки плащания

Схемите за помощи, изброени в приложение I към настоящия регламент, се финансират в съответствие с член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 1290/2005.

ДЯЛ ІІОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ

ГЛАВА 1 КРЪСТОСАНО СПАЗВАНЕ

Член 4 Основни изисквания

1. Земеделски стопанин, който получава преки плащания, трябва да спазва законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение II, и добрите селскостопански и екологични условия, установени в член 6.

2. Компетентният национален орган предоставя на земеделския стопанин списък със законоустановените изисквания за управление и условията за добро селскостопанско и екологично състояние, които той трябва да спазва.

Член 5 Законоустановени изисквания за управление

1. Законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение II, се определят от законодателството на Общността в следните области:

a) обществено здраве, здраве на животните и растително здраве,

б) околна среда,

в) хуманно отношение към животните.

2. Актовете, предвидени в приложение II, се прилагат в рамките на настоящия регламент съобразно версията, според последните изменения, а за директивите, така както се прилагат от държавите-членки.

Член 6 Добро селскостопанско и екологично състояние

1. Държавите-членки следят цялата селскостопанска земя и особено земята, която вече не се използва за целите на производството, да се поддържа в добро селскостопанско и екологично състояние. Държавите-членки определят на национално или на регионално равнище минимални изисквания за добро селскостопанско и екологично състояние, на базата на рамката, определена в приложение III, и като вземат предвид специфичните характеристики на засегнатите площи, включително почвено-климатични условия, съществуващите системи за селско стопанство, селскостопанските практики и структурата на фермите.

2. Държавите-членки, различни от новите държави-членки гарантират, че земя, която е била заета от постоянни пасища в периода, за който е подадено заявлението за помощ за 2003 г., продължава да се поддържа като заета от постоянни пасища. Новите държави-членки гарантират, че земята, която се използва за постоянно пасище към 1 май 2004 г., се поддържа като постоянно пасище. А България и Румъния следва да гарантират, че земята, която е постоянно пасище на 1 януари 2007 г. се поддържа като постоянно пасище.

В същото време една държава-членка може, в надлежно обосновани случаи, да поиска дерогация от първата алинея при условие, че предприема действия, за да предотврати значително намаляване на общата площ на постоянните пасища.

Първата алинея не се отнася до земите, които са били заети от постоянни пасища и които следва да бъдат залесени, ако едно такова залесяване е съвместимо с околната среда и като се изключат насажденията за коледни елхи и бързорастящи видове за краткосрочно отглеждане.

ГЛАВА 2 МОДУЛАЦИЯ И ФИНАНСОВА ДИСЦИПЛИНА

Член 7 Модулация

1. Всички суми за преки плащания, които трябва да се отпускат на един земеделски стопанин и които надвишават 5 000 EUR за една календарна година се намаляват за всяка година до 2012 г. със следните проценти:

a) 2009: 7%,

б) 2010: 9%,

в) 2011: 11%,

г) 2012: 13%.

2. Намаленията, посочени в параграф 1, се увеличават:

a) за суми в размер между 100 000 EUR и 199 999 EUR, с 3 процентни пункта,

б) за суми в размер между 200 000 EUR и 299 999 EUR, с 6 процентни пункта,

в) за суми в размер 300 000 EUR или повече, с 9 процентни пункта.

3. Параграф 1 и 2 не се прилагат за преките плащания, които се дават на земеделските стопани от френските отвъдморски департаменти, от Азорските острови и от островите Мадейра, както и на тези от Канарските и Егейските острови.

Член 8 Нетни тавани

1. Без да се засяга член 11, общият нетен размер на преките плащания, които могат да бъдат отпуснати в държава-членка за календарна година след прилагането на членове 7 и 10 от настоящия регламент и член 1 от Регламент (EО) № 378/2007, не може да е по-голям от таваните, посочени в приложение IV към настоящия регламент. При необходимост държавите-членки прилагат линейно намаляване на преките плащания, с цел да се спазят таваните, посочени в приложение IV.

2. Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2, прави преглед на таваните, определени в приложение IV, за да се вземат предвид:

a) измененията на максималните суми, които могат да бъдат отпускани в съответствие с преките плащания,

б) измененията на доброволната модулация, посочени в Регламент (EО) № 378/2007,

в) структурните промени на стопанствата.

Член 9 Суми, получени в резултат на модулация

1. Сумите, получени в резултат на прилагането на намаленията, предвидени в член 7, във всяка държава-членка, различна от нова държава-членка, се предоставят като допълнителна помощ от Общността за мерките по програмите за развитие на селските райони, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР) в съответствие с посоченото в Регламент (EО) № 1698/2005 и съгласно условията, съдържащи се в следващите параграфи.

2. Сумите, които съответстват на намалението от 5 процентни пункта, се предоставят на засегнатите държави-членки, в съответствие с процедурата, определена в член 128, параграф 2, въз основа на следните критерии:

a) селскостопанска площ,

б) заетост в селското стопанство,

в) брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по покупателна способност.

Всяка засегната държава-членка обаче получава най-малко 80 % от общите суми, които са били генерирани вследствие на модулация на територията на тази държава-членка.

3. Чрез дерогация от втората алинея на параграф 2, ако в една държава-членка процентното съотношение на ръжта като част от общото производство на зърнени култури надвишава 5 % средно за периода 2000—2002 г., и ако процентното съотношение към общото производство на ръж в Общността надвиши 50 % за същия период, най-малко 90 % от средствата, генерирани вследствие модулацията в тази държава-членка, се преразпределят на същата тази държава-членка до 2013 г. включително.

В такъв случай, без да се засяга възможността, описана в член 58, най-малко 10% от сумата, разпределена на въпросната държава-членка, се предоставят на разположение за финансиране на мерки, посочени в параграф 2 на настоящия член, прилагани на територията на регионите, където се произвежда ръж.

За целта на този параграф, „зърнени култури“ означава продуктите, изброени в точка I от приложение V.

4. Останалата сума, получена в резултат на прилагането на член 7, параграф 1 и сумите, получени в резултат на прилагането на член 7, параграф 2, се определят за държавата-членка, в която са били набрани съответните суми, в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2. Те се използват съгласно член 69, параграф 5а от Регламент (ЕИО) № 1698/2005.

Член 10 Специални правила за модулация в новите държави-членки

1. Член 7 се прилага единствено за земеделските стопани в новите държави-членки за всяка една календарна година, ако равнището на преките плащания, приложимо в съответната държава-членка за тази календарна година съгласно член 110, е не по-ниско от равнището в държавите-членки, различни от новите държави-членки, като се вземат предвид всички намаления, прилагани съгласно член 7, параграф 1.

2. Ако член 7 се прилага за земеделските стопани в новите държави-членки, приложимият процент съгласно член 7, параграф 1 се ограничава до разликата между равнището на преките плащания, приложимо съгласно член 110, и равнището в държавите-членки, различни от новите държави-членки, като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1.

3. Когато намаленията, посочени в член 7, се прилагат за земеделските стопани в новите държави-членки, на съответния земеделски стопанин не се отпускат допълнителните национални преки плащания съгласно посоченото в член 120.

4. Останалата сума, получена в резултат на прилагането на член 7, параграф 1 и 2 се определя за държавата-членка, в която са били набрани съответните суми, в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2. Те се използват съгласно член 69, параграф 5а от Регламент (ЕИО) № 1698/2005.

Член 11 Финансова дисциплина

1. Корекция на преките плащания се определя когато предвижданията за финансиране на горепосочените мерки по функция 2 от приложение I към междуинституционалното споразумение [17] за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление за определена бюджетна година, увеличени със сумите, посочени в членове 122 и 123 от настоящия регламент и преди да бъде приложена модулацията, предвидена в членове 7 и 10 от настоящия регламент, и член 1, параграф 1 от Регламент (EО) № 378/2007, сочат, че горепосоченият годишен таван, с предвиден марж от 300 млн. EUR под този таван, ще бъде превишен.

2. След предложение от страна на Комисията, представено най-късно до 31 март на съответната календарна година, за която се отнасят корекциите в параграф 1, Съветът определя промените най-късно до 30 юни на съответната календарна година, за която се отнасят корекциите.

3. В рамките на прилагането на графика за увеличаване на плащанията, предвиден в член 110 за всички преки плащания, които са били отпуснати в новите държави-членки, параграф 1 не се прилага за новите държави-членки до началото на календарната година, по отношение на която равнището на преки плащания, приложимо в новите държави-членки, поне се равнява на приложимото по това време равнище на тези плащания в държавите-членки, различни от новите държави-членки.

ГЛАВА 3СИСТЕМА ЗА КОНСУЛТАЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Член 12 Система за консултации в земеделието

1. Държавите-членки прилагат система за консултации за земеделските стопани по въпросите на управлението на земята и на стопанствата (наричана по-нататък „система за консултации в земеделието“), която се управлява от един или повече определени държавни органи или частни субекти.

2. Консултативната дейност обхваща най-малко законоустановените изисквания за управление и условията за добро селскостопанско и екологично състояние, посочени в глава 1.

Член 13 Условия

1. Земеделските стопани могат да участват в системата за консултации в земеделието на доброволни начала.

2. Държавите-членки дават предимство на земеделските стопани, които получават преки плащания в размер на повече от 15 000 EUR годишно.

Член 14 Задължения на одобрените частни субекти и определените държавни органи

Без да се засяга националното законодателство по отношение на обществения достъп до документи, държавите-членки следят частните субекти и определените държавни органи, посочени в член 12, да не разпространяват лична или индивидуална информация и данни, които са получили в процеса на консултациите, на лица, различни от земеделския стопанин, който управлява въпросното стопанство, освен когато в процеса на работа е установена някаква нередност или нарушение, за което съществува задължение, записано в Общностното или националното законодателство, да бъдат уведомени държавните органи на власт, в частност в случаите на престъпления.

Член 15 Преразглеждане

Най-късно до 31 декември 2010 г., Комисията представя доклад за прилагането на системата за консултации в земеделието, при необходимост придружен от съответните предложения, с оглед системата да стане задължителна.

ГЛАВА 4 ИНТЕГРИРАНА СИСТЕМА ЗА АДМИНИСТРИРАНЕ И КОНТРОЛ

Член 16 Обхват

Всяка държава-членка създава и прилага интегрирана система за управление и контрол, наричана по-долу „интегрираната система“.

Интегрираната система се прилага към схемите за помощи, изброени в приложение I.

Доколкото това е необходимо, тя се прилага също за управлението и контрола на правилата, установени в глави 1 и 2.

Член 17 Елементи на интегрираната система

1. Интегрираната система се състои от следните елементи:

a) компютъризирана база данни;

б) система за идентификация на селскостопанските парцели;

в) система за идентификация и регистрация на правата за плащане, посочени в член 20:

г) заявления за помощи;

д) интегрирана система за контрол;

е) единна система за регистриране самоличността на всеки земеделски стопанин, който подава молба за помощ.

2. Когато се прилагат членове 55 и 56 от настоящия регламент, интегрираната система включва система за идентификация и регистрация на животните, създадена в съответствие с Регламент (EО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета, и в съответствие с Регламент (EО) № 21/2004 на Съвета.

3. Когато е уместно, системата за идентификация на земеделските парцели може да включва географска информационна система за маслиновите насаждения.

Член 18 Компютъризирана база данни

1. Компютъризираната база данни отчита, за всяко земеделско стопанство, данните, получени от молбите за помощи.

Тази база данни позволява, по-специално, да се правят директни и незабавни консултации чрез компетентния орган на държавата-членка за данните, отнасящи се до съответната календарна година и/или пазарна година, считано от 2000 г.

2. Държавите-членки могат да създават и децентрализирани бази данни, при условие, че те и административните процедури за регистриране и достъп до данните са създадени по еднакъв начин на цялата територия на държавата-членка и са съвместими една с друга, така че да могат да се извършват кръстосани проверки.

Член 19 Система за идентификация на селскостопанските парцели

Системата за идентификация на селскостопанските парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски препратки. Използваните техники се основават на компютъризираната географска информационна система, включваща за предпочитане въздушни или пространствени ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографската и в мащаб 1:10000.

Член20 Система за идентификация и регистрация на правата на получаване на плащания

1. Системата за идентификация и регистрация на правата на плащания се създава така, че да позволява проверки на правата и кръстосани проверки с молбите за помощи и системата за идентификация на селскостопанските парцели.

2. Тази система позволява, по-специално, да се правят директни и незабавни консултации, чрез компетентния орган на държавата-членка, за данните, отнасящи се най-малко до предишните три поредни календарни години и/или пазарни години.

Член 21 Заявления за помощ

1. Всяка година земеделският стопанин подава заявление за преки плащания, като посочва, където е целесъобразно:

a) всички селскостопански парцели на стопанството, а когато държавата-членка прилага член 17, параграф 3, броя на маслиновите дървета и тяхното разположение в парцела,

б) броя и размера на правата на плащания, заявени за активиране,

в) всякаква друга информация, определена в настоящия регламент или от въпросната държава-членка.

2. Всяка държава-членка може да реши молбата за помощи да съдържа само промените по отношение на молбата, подадена предишната година. Всяка държава-членка разпространява предварително отпечатани формуляри, които се базират на площите, определени през предходната година, и предоставя графичен материал, посочващ местоположението на тези площи, както и при необходимост, разположението на маслиновите дървета.

3. Всяка държава-членка може да реши едно единно заявление за помощи да обхваща няколко или всички схеми за подпомагане, изброени в приложение I или други схеми за подпомагане.

Член 22 Контрол на условията за допустимост

1. Държавите-членки извършват административен контрол на заявленията за помощи, за да проверят условията за отпускане на помощ.

2. Административният контрол се допълва от система за контрол на място, за да се провери дали е налице право за получване на помощи. За тази цел, държавите-членки съставят примерен план за земеделски стопанства.

Държавите-членки могат да използват техники за дистанционно проучване и Глобалната навигационна спътникова система (GNSS), за извършване на проверки на място на селскостопанските парцели.

3. Всяка държава-членка определя орган на властта, който отговаря за координиране на контрола, предвиден в настоящата глава.

Когато държавата-членка възложи на специализирани агенции или фирми да извършат част от работата по настоящата глава, определеният орган на властта запазва контрола и поема отговорността за тази работа.

Член 23 Намаляване и изключване в случай на несъответствие с правилата за допустимост

1. Без да се засягат намаленията и изключването от помощи, предвидени в член 25, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва условията за допустимост относно правото на помощи, както е посочено в настоящия регламент, плащането или част от плащането, което е било предоставено или следва да бъде предоставено и за което са спазени условията за допустимост, подлежи на намалението или изключването от помощи, които се определят в съответствие с процедурата, определена в член 128, параграф 2.

2. Процентът на намалението следва да градира в зависимост от сериозността, степента, постоянния характер и повторяемостта на установените неспазвания и може да достигне до пълно изключване на земеделския стопанин от една или повече схеми за подпомагане за една или повече календарни години.

Член 24 Контрол на кръстосаното спазване

1. Държавите-членки извършват проверки на място, за да проверят дали земеделският стопанин спазва задълженията си, предвидени в глава 1.

2. Държавите-членки могат да използват своите съществуващи системи за управление и контрол, за да осигурят спазването на законоустановените изисквания за управление и условията за добро селскостопанско и екологично състояние, посочени в глава 1.

Тези системи, и по-специално системата за идентификация и регистрация на животните, създадена в съответствие с Регламент (EО) № 1760/2000 и Регламент (EО) № 21/2004, трябва да са съвместими с интегрираната система, съгласно предвиденото в член 28, параграф 1 от настоящия регламент.

Член 25 Намаляване или изключване от плащанията в случай на несъответствие с правилата за кръстосано спазване

1. Когато не са спазени законоустановените изисквания за управление или условията за добро селскостопанско и екологично състояние по всяко едно време през дадена календарна година (наричана по-долу „съответната календарна година“), и това неспазване е резултат на действие или бездействие, за което е отговорен пряко земеделският стопанин, подал заявлението за помощ през съответната календарна година, общата сума на преките плащания, които следва да се отпуснат на този земеделски стопанин след прилагане на членове 7, 10 и 11 се намалява или не се изплаща в съответствие с подробните правила, определени в член 26.

Първата алинея се прилага и когато съответното неспазване е резултат на действие или бездействие, за което е отговорно пряко лицето, на което или от което е прехвърлена земеделската земя.

За целите на настоящия параграф „прехвърляне“ означава всеки вид сделка, в резултат на която земеделската земя престава да бъде на разположение на прехвърлящия.

2. Намаленията или изключването от плащания, посочени в параграф 1, се прилагат само ако неспазването се отнася до:

a) дадена селскостопанска дейност или

б) земеделските площи в стопанството.

3. Независимо от параграф 1 и в съответствие с условията, посочени в подробните правила, съдържащи се в член 26, параграф 1, държавите-членки могат да вземат решение да не прилагат намаление или изключване, което възлиза на 100 EUR или по-малко, за земеделски стопанин и за календарна година, и което включва всякакво намаление или изключване, прилагани към плащанията по член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 1698/2005.

Когато дадена държава-членка реши да използва възможността, предвидена в първата алинея, през следващата година компетентният орган предприема необходимите действия, за да гарантира, че земеделският стопанин ще отстрани установеното въпросно неспазване. Установеното неспазване и необходимите за отстраняването му мерки се съобщават на земеделския стопанин.

Член 26 Ред и условия за намаляване и изключване в случай на несъответствие с правилата за кръстосано спазване

1. Подробни правила за намаленията и изключването от плащания, посочени в член 25, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 128, параграф 2. В този контекст се вземат предвид сериозността, степента, постоянния характер и повторяемостта на установените неспазвания, както и критериите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 на настоящия член.

2. В случай на небрежност, процентът на намалението не надхвърля 5 %, а в случаите на повторно неспазване —15 %.

В надлежно обосновани случаи държавите-членки могат да решат да не прилагат намаление, когато предвид тежестта, размера и времетраенето му случаят на неспазване, трябва да се разглежда като маловажен. Същевременно, случаи на неспазване, които излагат на непосредствена опасност общественото здраве или здравето на животните, не се смятат за маловажни.

С изключение на случаите, в които земеделският стопанин е предприел незабавно действие за отстраняване на констатираното неспазване, компетентният орган предприема необходимите действия, които могат, когато е уместно, да се ограничат до административен контрол, за да се гарантира, че земеделският стопанин отстранява установеното въпросно неспазване. Установеното незначително неспазване и необходимите за отстраняването му мерки се съобщават на земеделския стопанин.

3. В случай на умишлено неспазване, процентът на намалението по принцип не може да бъде по-малко от 20 % и е възможно да се стигне до цялостното изключване на земеделския стопанин от една или повече схеми за подпомагане и това да се прилага за една или няколко календарни години.

4. При всички случаи, общата сума на намаленията и изключването от помощи за една календарна година не може да е по-голяма от общата сума, предвидена в член 25, параграф 1.

Член 27 Суми в резултат на кръстосано спазване

Сумите, получени в резултат на прилагането на намаленията и изключванията в случай на несъответствие с глава 1, постъпват в сметките на ЕФГЗ. Държавите-членки могат да задържат за себе си 25 % от тези суми.

Член 28 Съвместимост с интегрираната система

1. За целите на прилагане на схемите за подпомагане, изброени в приложение VI, държавите-членки следят за това процедурите за управление и контрол, които се прилагат към тези схеми, да са съвместими с интегрираната система по отношение на следните елементи:

a) компютъризираната база данни;

б) системите за идентификация на селскостопанските парцели;

в) административните проверки.

За тази цел тези системи трябва да се създадат така, че да позволят безпроблемно и без всякаква несъвместимост общото им функциониране или обмена на данни между тях.

2. Държавите-членки могат, за целите на прилагането на общностни или национални схеми за подпомагане, различни от изброените в приложение VI, да включват в своите процедури за управление и контрол един или повече елементи на интегрираната система.

Член 29 Информация и контрол

1. На Комисията се предоставя редовна информация относно прилагането на интегрираната система.

Тя организира обмен на мнения по този въпрос с държавите-членки.

2. В съответствие с член 37 от Регламент (EО) № 1290/2005, след като бъдат своевременно уведомени съответните компетентни органи, упълномощени представители, назначени от Комисията, могат да извършват:

a) всякакви прегледи или контрол, отнасящи се до мерките, целящи изработването и въвеждането на интегрираната система,

б) контрол в специализираните агенции и фирми, посочени в член 22, параграф 3.

3. Без да се засяга отговорността на държавите-членки за въвеждането и прилагането на интегрираната система, Комисията може да потърси помощта на специализирани органи или лица, с цел да улесни изработването, контрола и използването на интегрираната система, визирайки в частност предоставянето на техническа консултация в случай, че компетентните органи в държавите-членки потърсят такава.

ГЛАВА 5ДРУГИ ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30 Минимални изисквания за получаване на преки плащания

1. Държавите-членки не отпускат преки плащания на земеделски стопанин в един от следните случаи:

a) когато общата сума на заявените или дължими през определена календарна година преки плащания, не надвишават 250 EUR, или

б) когато отговарящата на условията за отпускане на помощи площ на стопанството, за което са заявени или дължими преки плащания, не надвишава един хектар. Кипър обаче, може да определи минимална допустима площ от 0,3 хектара, а Малта — 0,1 хектар.

Същевременно, земеделските стопани, които притежават специалните права, посочени в член 45, параграф 1, следва да отговарят на условието, съдържащо се в буква a).

2. Държавите-членки могат безпристрастно и спазвайки принципа за равнопоставеност, да вземат решение да не отпускат преки плащания на дружества или фирми по смисъла на втори параграф от член 48 от Договора, чиито основни дейности не представляват селскостопанска дейност.

Член 31 Плащания

1. Освен когато е предвидено друго в настоящия регламент, плащанията по схемите за подпомагане, изброени в приложение I, се извършват изцяло в полза на бенефициерите.

2. Плащанията се извършват два пъти годишно в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година.

3. Плащанията по схемите за подпомагане, изброени в приложение I, не може се извършват преди да е приключил контролът във връзка с условията за допустимост, осъществяван съгласно член 22 от страна на държавите-членки.

4. Чрез дерогация от параграф 2 на настоящия член и в съответствие с процедурата, установена в член 128, параграф 2, Комисията може:

a) да осигури авансови плащания;

б) да разреши на държавите-членки, в зависимост от бюджетната обстановка, да извършват преди 1 декември авансови плащания в региони, където поради извънредни обстоятелства земеделските стопани изпитват сериозни финансови затруднения:

i) в размер до 50 % от плащанията,

или

ii) в размер до 80 % от плащанията, в случай че авансовите плащания вече са осигурени.

Член 32 Клауза относно заобикалянето

Без да се засягат всякакви специфични разпоредби в отделните схеми за подпомагане, не се извършват никакви плащания в полза на бенефициери, за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с цел облагодетелстване, в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане.

Член 33 Преразглеждане

Схемите за подпомагане, изброени в приложение I, се прилагат без да се изключва възможността за преразглеждане във всеки един момент, предвид икономическата конюнктура и бюджетната ситуация.

ДЯЛ IIIСХЕМА НА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ

ГЛАВА 1 ОБЩО ПРИЛАГАНЕ

Член 34 Права за получаване на плащания

1. Помощта по схемата за единно плащане се отпуска на земеделските стопани, при условие, че те:

a) притежават права на плащане, придобити в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003;

б) придобиват права на плащане съгласно настоящия регламент:

i) чрез трансфер,

ii) от националния резерв,

iii) съгласно приложение VII,

iv) съгласно член 68, параграф 4, буква в) и член 65, параграф 2, трета алинея.

2. За целите на настоящия дял, под земеделски стопани, имащи право на плащания, се разбира земеделски стопани, на които са били разпределени или окончателно прехвърлени права на плащания.

Член 35 Активиране правата на плащане за хектар, отговарящ на условията за подпомагане

1. Помощта по схемата за единно плащане се отпуска на земеделските стопани при активиране правото на плащане за хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Активираните права на плащания дават право на изплащане на сумите, определени в тях.

2. „Хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ означава:

a) всяка земеделска площ на стопанството, включително площите, засети с дървесни култури с кратък цикъл на ротация (код по КН ex 0602 90 41), които се използват за селскостопанска дейност или в случай, че площите се използват също и за неселскостопански дейности, но се използват предимно за селскостопански дейности. Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2 от настоящия регламент, определя подробни правила относно разрешаването на използването на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане за неселскостопански дейности.

б) Всички площи, които са били допустими през 2007 г. и които

i) вече не съответстват на определението за допустимост в резултат на прилагането на Директива 79/409/ЕИО[18] на Съвета и Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета[19], или

ii) за времетраенето на съответната схема са залесени съгласно член 31 от Регламент (EО) № 1257/1999 на Съвета или съгласно член 43 от Регламент (EО) № 1698/2005.

Хектарите отговарят на условието за допустимост във всеки един момент на календарната година.

Член 36 Декларация за допустими хектари

1. Земеделският стопанин декларира парцелите, които съответстват на хектарите, свързани с права на помощи. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, тези парцели са на разположение на земеделския стопанин от датата, определена от държавата-членка, която е не по-късна от датата, определена в тази държава-членка за изменение на заявленията за помощи.

Случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признават от компетентния орган в случаи като:

a) смърт на земеделския стопанин;

б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на земеделския стопанин;

в) сериозно природно бедствие, което се е отразило сериозно на земеделската земя в стопанството;

г) случайно унищожение на постройките за животни в стопанството;

д) епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на земеделския стопанин.

2. Държавите-членки могат, в надлежно обосновани случаи, да оправомощят земеделския стопанин да промени декларацията си, при условие, че спазва броя на хектари, които съответстват на правата му на помощи и при условие, че отговаря на условията за отпускане на единно плащане за въпросната площ.

Член 37 Изменение на правата за получаване на плащания

Правата на плащане за хектар не се променят, освен ако е предвидено друго.

Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2 от настоящия регламент, изготвя подробни правила за изменение на правата на плащане, и по-специално в случай на частични права.

Член 38 Многократно заявление

Площта, съответстваща на броя на хектарите с право на помощи, за която е подадено заявление за единно плащане, може да бъде обект на заявление за всякакво друго пряко плащане, както и за всякаква друга помощ, необхваната от настоящия регламент, освен когато изрично е предвидено друго.

Член 39 Използване на земята в случай на отсрочено интегриране на плодовете и зеленчуците

Когато една държава-членка е използвала варианта, предвиден във втора алинея на член 51 от Регламент (EО) № 1782/2003 (наричан по-нататък „отсрочено интегриране на сектора на плодове и зеленчуци в схемата за единно плащане“), парцелите в регионите, обхванати от това решение, до 31 декември 2010 г. не могат да отговарят на условията за отпускане на помощи, ако се използват за:

a) производство на плодове и зеленчуци,

б) производство на късни картофи и/или

в) разсадници.

В случая на отсроченото интегриране, посочено в първа алинея, държавите-членки могат да разрешат отглеждането на вторични култури върху отговарящите на условията за помощи площи за срок, не по-дълъг от три месеца, чието начало е всяка година на 15 август. Същевременно, по искане на държава-членка, тази дата може да се промени в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2 за региони, в които обикновено зърнените култури се прибират по-рано поради климатични причини.

Член 40 Използване на земи за производство на коноп

1. Площите, използвани за производство на коноп са допустими единствено, ако използваните разновидности имат съдържание на тетрахидроканабинол не по-голямо от 0,2 %. Държавите-членки установяват система за проверка на съдържанието на третрахидроканабинол в културите, отглеждани на най-малко 30 % от площите, засети с коноп. Същевременно, ако дадена държава-членка въведе система за предварително одобряване на тези култури, минималният процент е 20 %.

2. В съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2, отпускането на плащания зависи от използването на сертифицирани семена от някои сортове.

Член 41 Таван

1. За всяка държава-членка общата стойност на всички права на плащания не трябва да надвишава националния таван, посочен в приложение VIII.

При разпределяне на права на плащания на винопроизводители и имайки предвид последните данни, предоставени ѝ от държавите-членки в съответствие с [член 4а и член 92, параграф 6] от Регламент (ЕО) № [регламентът за виното], Комисията адаптира националните тавани, посочени в приложение VІІІ към настоящия регламент, в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2 от настоящия регламент. До 1 декември на годината, която предхожда адаптирането на националните тавани, държавите-членки съобщават на Комисията средната регионална стойност на правата, посочени в точка Б от приложение VII към настоящия регламент.

2. При необходимост държавите-членки прилагат линейно намаляване на стойността на правата, с цел да се осигури спазването на този таван.

Член 42 Национален резерв

1. Държавите-членки създават национален резерв, който съдържа разликата между таваните, определени в приложение VIII, и общата стойност на всички разпределени права на плащане.

2. Държавите-членки могат да използват националния резерв, за да предоставят, приоритетно и съгласно обективни критерии, права на плащане на земеделските стопани, които започват своята селскостопанска дейност, така че да гарантират равнопоставеност на земеделските стопани и да предотвратяват нарушаване на пазарните принципи и изкривяване на конкуренцията.

3. Държавите-членки, които не прилагат член 68, параграф 1, буква в), могат да използват националния резерв за определяне, в съответствие с обективни критерии и така, че да се осигури равнопоставеност на земеделските стопани и се избегне нарушаване на пазарните принципи и изкривяване на конкуренцията, на права на плащания за земеделските стопани от райони, подлежащи на програми за преструктуриране и/или програми за развитие, свързани с една или друга форма на държавна намеса, с цел да се предотврати изоставянето на земя и/или с цел да се компенсират специфични неблагоприятни фактори за земеделските стопани в тези райони.

4. В приложение на този член държавите-членки могат да повишат единичната стойност и/или броя на правата, разпределени на земеделските стопани.

Член 43 Неизползвани права на плащане

Всяко право на плащане, което не е било активирано в период от 2 години, преминава към националния резерв, с изключение на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на член 36, параграф 1.

Член 44 Прехвърляне на права за получаване на плащания

1. Правата за плащане могат да се прехвърлят само на друг земеделски стопанин, който е установен в същата държава-членка, освен в случаите на прехвърляне по силата на действително или очаквано онаследяване.

Същевременно, дори в случай на действително или очаквано онаследяване, правата на плащане могат да се използват само в държавата-членка, където са били установени.

Всяка държава-членка може да реши, че правата на плащане могат да се прехвърлят или използват само в рамките на един и същ регион.

2. Правата на плащане могат да се прехвърлят по силата на продажба или всякакво друго окончателно прехвърляне заедно със земята или без нея. И обратното, отдаване под аренда или други подобни видове прехвърляне се позволяват само ако правата на плащане са придружени от прехвърлянето на еквивалентен брой хектари, даващи право на помощ.

3. В случай на продажба на правата на плащане, с или без земята, държавите-членки, като действат в съответствие с общите принципи на правото на Общността, могат да решат, че част от продадените права на плащане се връщат обратно в националния резерв или че единичната им стойност се намалява в полза на националния резерв в съответствие с критерии, които следва да бъдат определени от Комисията, в съответствие с процедурата, установена в член 128, параграф 2.

Член 45 Условия за специалните права на плащане

1. Освен ако е предвидено друго, правата на плащане, установени съгласно раздел 2 на глава 3 от дял III и член 71м от Регламент (EО) № 1782/2003, наричани по-нататък „специални права“, се подчиняват на условията, определени в параграфи 2 и 3 на настоящия член.

2. Чрез дерогация от член 35, параграф 1, на земеделски стопанин, който притежава специални права, се разрешава от държавата-членка дерогация от изискването да активира правата си чрез еквивалентен брой допустими хектари, при условие, че той продължи да упражнява поне 50 % от селскостопанската си дейност, упражнявана през календарните 2000 г., 2001 г. и 2002 г., изразена в животински единици (ЖЕ).

Условието, посочено в първа алинея, не се отнася до Малта.

Специалното право на плащане не се изменя.

3. В случай на прехвърляне на специални права, получателят им не се ползва от дерогацията по параграф 2 освен в случаите на действително или очаквано онаследяване.

Член 46 Коригиране на правата на плащане

В надлежно обосновани случаи държавите-членки може да решат, до 1 август 2009 г. най-късно и като действат в съответствие с основите принципи на законодателството на Общността, да преминат от 2010 г. нататък към приравняване на стойността на правата на плащане, установени съгласно глави I—IV от дял III от Регламент (EО) № 1782/2003. За тази цел правата на плащане могат да бъдат обект на постепенни промени съгласно най-малко три предварително установени годишни етапа и в съответствие с обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

Намаляването на стойността на всяко право на плащане, при никой от тези годишни етапи не надвишава 50 % от разликата между неговата начална стойност и тази при окончателния годишен етап.

Държавите-членки могат да решат да приложат предходните алинеи в подходящото географско местоположение, което се определя съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, като например неговата институционална или административна структура и/или регионалния селскостопански потенциал.

ГЛАВА 2РЕГИОНАЛНО И ЧАСТИЧНО ПРИЛАГАНЕ

Раздел 1Регионално прилагане

Член 47 Регионално разпределение на тавана, посочен в член 41

1. Държава-членка, която е въвела схемата за единно плащане в съответствие с глави 1—4 от дял III от Регламент (EО) № 1782/2003 може да реши, до 1 август 2009 г. най-късно, да приложи схемата за единно плащане от 2010 г. нататък на регионално равнище при условията, определени в настоящия раздел.

2. Държавите-членки определят регионите в съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, като например тяхната институционална или административна структура и/или регионалния селскостопански потенциал.

Държави-членки с по-малко от три милиона хектара, даващи право на помощи, могат да се считат за един-единствен регион.

3. Всяка държава-членка разделя тавана, посочен в член 41, между регионите в съответствие с обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

Член 48 Регионализация на схемата за единно плащане

1. В надлежно обосновани случаи държавите-членки могат да решат да разделят до 50 % от стойността на регионалния таван, определен в член 47, между всички земеделски стопани, чиито стопанства се намират в съответния регион, включително тези, които не притежават права на плащания.

2. Земеделските стопани получават права на плащане, чиято единична стойност се изчислява като се раздели съответната част от регионалния таван, определен съгласно член 48, на броя на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, по смисъла на член 35, параграф 2, установени на регионално равнище.

Стойността на тези права на плащане се увеличава в случаите, когато един земеделски стопанин притежава към 15 май 2010 г. права на плащане, регламентирани от глави 1—4, дял III от Регламент (EО) № 1782/2003. За тази цел, регионалната единична стойност на всяко от неговите права на плащане се увеличава със сума, изчислена на основата на общата стойност на правата на плащане, които той притежава към 15 май 2010 г. Тези увеличения се изчисляват в рамките на ограниченията на частта от регионалния таван, която остава след прилагането на параграф 1 от настоящия член.

3. Броят на правата на земеделския стопанин се равнява на броя на хектарите, които той декларира през 2010 г., в съответствие с член 35, параграф 2, освен в случай на непреодолима сила или при извънредни обстоятелства, по смисъла на член 36, параграф 1.

4. Правата на плащане, притежавани от земеделските стопани преди делението, посочено в параграфи 1 и 2, се отнемат и заменят с новите права, посочени в параграф 3.

Член 49 Коригиране на правата на плащане

1. В надлежно обосновани случаи държавите-членки, които прилагат член 48 от настоящия регламент, могат да решат, най-късно до 1 август 2009 г. и като действат в съответствие с основите принципи на законодателството на Общността, да преминат от 2011 г. нататък към приравняване на стойността на правата на плащане, установени съгласно настоящия раздел или съгласно раздел I от глава 5 от дял III от Регламент (EО) № 1782/2003. За тази цел те могат да изменят постепенно тези права на плащане съгласно най-малко два предварително установени годишни етапа и обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

2. В надлежно обосновани случи, държавите-членки, които са въвели схемата за единно плащане в съответствие с раздел 1 на глава 5 от дял III от Регламент (EО) № 1782/2003, могат да решат, до 1 август 2009 г. най-късно, и като действат в съответствие с общите принципи на правото на Общността, да преминат от 2010 г. нататък към приравняване на стойността на правата на плащане, установени съгласно този раздел, като ги изменят постепенно, в съответствие с най-малко три предварително установени годишни етапа и обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

Алинея 1 се прилага без да се засягат решенията, взети от държавите-членки в изпълнение на член 63, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

3. Намаляването на стойността на всяко право на плащане, на никой от тези годишни етапи, посочени в параграфи 1 и 2 няма да надвишава 50 % от разликата между неговата начална стойност и тази при окончателния годишен етап.

4. Държавите-членки могат да решат да приложат параграфи 1, 2 и 3 на подходящото географско местоположение, което се определя съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, като например неговата институционална или административна структура и/или регионалния селскостопански потенциал.

Член 50 Използване на земята

Когато една държава-членка, прилагаща разсрочено интегриране на сектора на плодовете и зеленчуците, е използвала дерогацията, предвидена в член 60 от Регламент (EО) № 1782/2003, земеделските стопани могат, в съответствие с този член, да използват парцелите, декларирани съгласно член 36 от настоящия регламент, за производство на плодове и зеленчуци и късни картофи.

Член 51 Пасища

В случай на прилагане на член 48, държавите-членки могат също, съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, да определят, в рамките на регионалния таван или на част от него, различни единични стойности на правата, които да се разпределят на земеделските стопани, посочени в член 48, параграф 1.

a) за хектари, използвани за пасища, към датата, предвидена за заявления за помощи за площ за 2008 г. и за всеки друг хектар, даващ право на помощи, или като алтернатива,

б) за хектари, които са постоянни пасища, към датата, предвидена за заявления за помощи за площ за 2008 г. и за всеки друг хектар, даващ право на помощи.

Член 52 Условия за правата, установени съгласно настоящия раздел

1. Правата на плащане, установени в съответствие с този раздел или с раздел 1 на глава 5 от дял III от Регламент (EО) № 1782/2003, могат да бъдат прехвърляни или използвани единствено в рамките на същия регион или между региони, където правата на хектар са еднакви.

2. Освен когато е предвидено друго в настоящия раздел, се прилагат другите разпоредби на настоящия дял.

Раздел 2Частично прилагане

Член 53 Общи разпоредби

1. Всяка държава-членка, която е изключила плащанията за овче, козе и говеждо месо от схемата за единно плащане съгласно условията на членове 67 и 68 от Регламент (EО) № 1782/2003 може да реши от 1 август 2009 г. да продължи да прилага схемата за единно плащане от 2010 г. нататък съгласно условията, съдържащи се в настоящия раздел и в съответствие с решението, взето съгласно член 64, параграф 1 от Регламент (EО) № 1782/2003. Същевременно, държавите-членки могат да решат да определят частта от своя национален таван, предназначена за допълнителни плащания на земеделските стопани в съответствие с член 55, параграф 1 от настоящия регламент, на ниво, по-ниско от онова, за което има решение съгласно член 64, параграф 1 от Регламент (EО) № 1782/2003.

Когато една държава-членка е изключила плащанията за плодове и зеленчуци от схемата за единно плащане в изпълнение на член 68 б от Регламент (EО) № 1782/2003 тя прилага схемата за единно плащане съгласно условията, посочени в настоящия раздел и в съответствие с решението, взето съгласно член 68 б , параграфи 1 и 2 от посочения регламент.

2. В зависимост от избора, направен от всяка държава-членка, Комисията определя, в съответствие с процедурата, установена в член 128, параграф 2, таван за всяко от преките плащания, посочени съответно в членове 54, 55 и 56.

Този таван се равнява на компонента на всеки вид пряко плащане в рамките на националния таван, посочен в член 41, умножен по процента на намаление, прилаган от държавите-членки в съответствие с членове 54, 55 и 56.

Общата сума на фиксираните тавани се изважда от националните тавани, посочени в член 41, в съответствие с процедурата, предвидена в член 128, параграф 2.

Член 54 Плащания за овче и козе месо

Държавите-членки могат да запазят до 50 % от компонента на националните тавани, посочени в член 41, съответстващ на плащанията за овче и козе месо, изброени в приложение VI към Регламент (EО) № 1782/2003, и годишно предоставят допълнително плащане на земеделските стопани.

Допълнителното плащане се отпуска на земеделските стопани, които отглеждат овце и кози при условията, предвидени в раздел 7 на глава 1 от дял IV от настоящия регламент и в рамките на тавана, определен в съответствие с член 53, параграф 2.

Член 55 Плащания за говеждо и телешко месо

1. Държавите-членки, които в съответствие с член 68, параграф 2, буква a), точка i) от Регламент (EО) № 1782/2003, са запазили целия дял или част от компонента на националните тавани, посочени в член 41 от настоящия регламент, съответстващ на премията за крави с бозаещи телета, посочена в приложение VI към Регламент (EО) № 1782/2003, годишно предоставят допълнително плащане на земеделските стопани.

Допълнителното плащане се отпуска за запазването на кравите с бозаещи телета, при условията, предвидени в раздел 8 на глава 1 от дял IV от настоящия регламент и в рамките на тавана, определен в съответствие с член 53, параграф 2.

2. През 2010 г. и 2011 г., държавите-членки, които в съответствие с член 68, параграф 1, член 68, параграф 2, буква a), точка ii) или член 68, параграф 2, буква б) от Регламент (EО) № 1782/2003, са запазили изцяло или отчасти националните тавани, посочени в член 41 от настоящия регламент, отнасящи се до премията за клане на телета, до премията за клане на животни, различни от телета, или до специалната премия за мъжки животни, могат да отпуснат допълнително плащане на земеделския стопанин. Допълнителните плащания се отпускат за клане на телета, за клане на едър рогат добитък, различен от телета, и за отглеждане на мъжки животни от рода на едрия рогат добитък, при условията, предвидени в раздел 8 на глава 1 от дял IV. Допълнителното плащане се извършва при 50 % от нивото, прилагано съгласно член 68 от Регламент (EО) № 1782/2003 и в рамките на лимита, определен в съответствие с член 53, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 56 Преходни плащания за плодове и зеленчуци

1. Държавите-членки запазват, до 31 декември 2011 г., до 50 % от компонента на националните тавани, посочени в член 41 от настоящия регламент, и отнасящ се до доматите, съгласно решението, което са взели за прилагане на член 68б, параграф 1 от Регламент (EО) № 1782/2003.

В този случай и в рамките на лимита на тавана, определен в съответствие с член 53, параграф 2 от настоящия регламент, съответната държава-членка отпуска ежегодно допълнително плащане на земеделските стопани.

Допълнителното плащане се отпуска на земеделски стопани, които произвеждат домати при условията, посочени в раздел 5, глава 1, дял IV от настоящия регламент.

2. Държавите-членки запазват, в съответствие с решението, взето от тях в изпълнение на член 68б, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003:

a) до 31 декември 2010 г., до 100 % от компонента от националните тавани, посочен в член 41 от настоящия регламент и съответстващ на плодовите и зеленчукови култури, различни от едногодишните култури, изброени в трета алинея от настоящия параграф; както и

б) от 1 януари 2011 до 31 декември 2012 г., до 75 % от компонента от националните тавани, посочен в член 41 от настоящия регламент и съответстващ на плодовите и зеленчукови култури, различни от едногодишните култури, изброени в трета алинея от този параграф.

В този случай и в рамките на лимита на тавана, фиксиран в съответствие с член 53, параграф 2, въпросната държава-членка отпуска годишно на земеделските стопани допълнително плащане.

Допълнителното плащане се предоставя на земеделски стопани, които произвеждат един или повече от следните плодове и зеленчуци, определени от съответната държава-членка, съгласно условията, предвидени в раздел 5, глава 1, дял IV:

a) смокини, пресни;

б) цитрусови плодове, пресни;

в) трапезно грозде;

г) круши,

д) праскови и нектарини, и

е) сливи „d’Ente“.

3. Компонентите от националните тавани, посочени в точки 1 и 2 са тези, определени в приложение IX.

ГЛАВА 3 ПРИЛАГАНЕ В НОВИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, КОИТО СА ВЪВЕЛИ СХЕМАТА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ НА ПЛОЩ

Член 57 Въвеждане на Схемата за единно плащане в държави-членки, които са приложили Схемата за единно плащане на площ

1. Освен ако е предвидено друго в настоящата глава, разпоредбите на настоящия дял се прилагат за новите държави-членки, които са въвели схемата за единно плащане на площ, посочена в глава 2 от дял V.

Членове 42 и 45 и раздел 1 от глава 2 не се прилагат.

2. Всяка нова държава-членка, която прилага схемата за единно плащане на площ, взема решенията, посочени в член 53, параграф 1 и в член 58, параграф 1 до 1 август на годината, предхождаща тази, по отношение на която тя ще прилага за първи път схемата за единно плащане.

3. Всяка нова държава-членка, която е приложила схемата за единно плащане на площ, може да разпореди, че в допълнение към условията за допустимост по член 35, параграф 2 „допустима площ в хектари“ означава всяка земеделска площ от стопанството, която е поддържана в добро състояние за земеделски цели към 30 юни 2003 г., независимо дали на тази дата на нея реално се отглеждат култури или не се отглеждат.

Член 58 Молба за подпомагане

1. Земеделските стопани подават молби за подпомагане съгласно схемата за единно плащане до дата, която се определя от новите държави-членки, но не по-късно от 15 май.

2. Освен в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на член 36, параграф 1, на земеделските стопани не се предоставят права на плащане, освен ако те не кандидатстват за схемата за единно плащане до 15 май на първата година от прилагането на схемата за единно плащане.

Член 59 Национален резерв

1. Всяка нова държава-членка следва да премине към линейно процентно занижаване на нейния национален таван, с цел създаването на национален резерв.

2. На основата на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии и по начин, който гарантира еднакво отношение към земеделските стопани и избягване нарушенията на пазарните принципи и изкривяването на конкуренцията, новите държави-членки използват националния резерв за разпределяне на права на плащане на земеделски стопани, намиращи се в особено положение, което Комисията ще определи в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2.

3. През първата година от прилагането на схемата за единно плащане, на основата на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии и по начин, който гарантира еднакво отношение към земеделските стопани и избягване нарушенията на пазарните принципи и изкривяването на конкуренцията, новите държави-членки могат да използват националния резерв за разпределяне на права на плащания на земеделски стопани в специфични сектори, намиращи се в особено положение в резултат на прехода към схемата за единно плащане.

4. Новите държави-членки могат да използват националния резерв, за да предоставят права на плащане на земеделските стопани, които са започнали селскостопанска дейност след 1 януари 2007 г., но не са получили никакви преки плащания през 2007 г., на основата на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии и по начин, който гарантира еднакво отношение към земеделските стопани и избягване нарушенията на пазарните принципи и изкривяването на конкуренцията.

5. Новите държави-членки могат да използват националния резерв с цел да разпределят, на основата на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии и по начин, който гарантира еднакво отношение към земеделските стопани и избягване нарушенията на пазарните принципи и изкривяването на конкуренцията, права на земеделските стопани в районите, в които се изпълняват програми за преструктуриране и/или развитие, свързани с една или друга форма на държавна намеса, за да се избегне изоставяне на земята и/или за да бъдат компенсирани специфични неблагоприятни фактори за земеделските стопани в тези райони.

6. За целите на прилагане на параграфи 2—5, новите държави-членки могат да повишават единичната стойност на правата на плащане, притежавани от съответния земеделски стопанин до 5 000 EUR и/или могат да определят нови права на плащане за съответния земеделски стопанин.

7. Новите държави-членки пристъпват към линейни намаления на правата на помощи, когато националният им резерв е недостатъчен.

Член 60 Национален таван, посочен в член 41

1. Новите държави-членки могат да прилагат схемата за единно плащане на регионално равнище.

2. Новите държави-членки определят регионите съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

3. Когато е уместно всяка нова държава-членка подразделя националния си таван, посочен в член 41, след всяко намаление, посочено в член 59, между отделните региони съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

Член 61 Разпределение на права на плащане

1. Всички земеделски стопани получават права на плащания, чиято единична стойност се изчислява като се раздели тавана, посочен в член 41 на броя на правата на плащане, установени на национално равнище в съответствие с параграф 2 на настоящия член.

2. Броят на правата на плащане на земеделски стопанин се равнява на броя хектари, които той/тя декларира в съответствие с член 36, параграф 1 за първата година на прилагане на схемата за единно плащане, освен в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, по смисъла на член 36, параграф 1.

3 . Чрез дерогация от параграф 2, новите държави-членки могат да решат, че броят на правата на земеделски стопанин е равен на средния брой на тригодишна основа на всички хектари, които през 2005 г., 2006 г. и 2007 г. са дали право на единно плащане на площ, с изключение на случаи на непреодолима сила или изключителни обстоятелства по смисъла на член 36, параграф 1.

Член 62 Пасища

Новите държави-членки могат също, съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, да определят, в рамките на регионалния таван или на част от него, различни единични стойности на правата, които трябва да се разпределят на земеделските стопани, посочени в член 61, параграф 1:

a) за хектарите с пасища, определени към 30 юни 2008 г. и за всеки друг хектар, отговарящ на условията за подпомагане, или като алтернатива,

б) за хектарите с постоянни пасища, определени към 30 юни 2008 г. и за всеки друг хектар, отговарящ на условията за подпомагане.

Член 63 Условия за правата на плащане

1. Правата на плащане, определени в съответствие с тази глава, могат да бъдат прехвърляни само в рамките на същия регион или между региони, в които правата на плащане за хектар са същите.

2. Новите държави-членки могат да вземат решение, най-късно до 1 август на годината, предхождаща първата година на прилагане на схемата за единно плащане, и действайки в съответствие с общия принцип на законодателството на Общността, че правата на плащане, определени в съответствие с настоящата глава, ще бъдат постепенно изменяни с цел приравняването на стойността им, съгласно предварително определени етапи и обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

3 Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, по смисъла на член 36, параграф 1, всеки земеделски стопанин може да прехвърля своите права на плащане без земя, само след като е активирал, по смисъла на член 35, най-малко 80 % от своите права на плащане през поне една календарна година, или след като доброволно се е отказал в полза на националния резерв от всичките си права на плащане, които не е използвал през първата година на прилагане на схемата за единно плащане.

ГЛАВА 4ИНТЕГРИРАНЕ НА ОБВЪРЗАНИ С ПРОИЗВОДСТВОТО ПЛАЩАНИЯ В СХЕМАТА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ

Член 64 Интегриране на обвързаните с производството помощи в схемата за единно плащане

Държавите-членки интегрират, считано от 2010 г., помощта, отпускана по схемите за обвързани с производството помощи, посочени в точки I, II, и III от приложение X, в схемата за единно плащане в съответствие с правилата, установени в настоящата глава.

Член 65 Интегриране на обвързаните с производството помощи, изключени от схемата за единно плащане

1. Сумите, посочени в приложение XI, отпускани като обвързана с производството помощ, по схемите, посочени в точка I от приложение X, се разпределят от държавите-членки между земеделските стопани от съответните сектори, съгласно обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии като вземат предвид, по-специално, пряката или непряка помощ, получена от тези земеделски стопани, по съответните схеми за помощи през една или повече години в периода 2005—2008 г.

2. Държавите-членки увеличават стойността на правата на плащане, притежавани от земеделските стопани, въз основа на сумите, получени в резултат на прилагането на параграф 1.

Увеличаването на стойността на правото на плащане на земеделски стопанин се изчислява като се раздели сумата, посочена в предходната алинея, на броя на правата на плащане на всеки съответен земеделски стопанин.

Същевременно, когато земеделски стопанин в разглеждан сектор не притежава никакви права на плащане, на него се разпределят права на плащане, чийто:

a) брой е равен на броя на хектарите, които той декларира в съответствие с член 36, параграф 1 в годината на интегриране на схемата за обвързана с производството помощ в схемата за единно плащане,

б) чиято стойност се определя като се раздели сумата, посочена в първа алинея, на броя, определен в съответствие с буква a).

Член 66 Интегриране на обвързаните с производството помощи, които са частично изключени от схемата за единно плащане

Сумите, които са предоставени за обвързана с производството помощ, съгласно схемите, посочени в точка II от приложение X, се разпределят от държавите-членки между земеделските стопани във въпросните сектори пропорционално на помощта, която тези стопани получават, по съответните схеми за помощи през периода 2000—2002 г. Държавите-членки могат, обаче, да изберат по-скорошен представителен период в съответствие с обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

Държавите-членки увеличават стойността на правата на плащане на въпросните земеделски стопани или разпределят правата на плащане в съответствие с разпоредбите на член 65, параграф 2.

Член 67 Незадължително интегриране на обвързаните с производството помощи, които са частично изключени от схемата за единно плащане

Когато една държава-членка не вземе решението, посочено в член 53, параграф 1, първа алинея, сумите, които са били предоставени за обвързана с производството помощ, по схемите, посочени в точка III от приложение X, се интегрират в схемата за единно плащане в съответствие с разпоредбите, установени в член 66.

ГЛАВА 5СПЕЦИФИЧНА ПОМОЩ

Член 68 Общи правила

1. До 1 август 2009 г. най-късно държавите-членки могат да вземат решение да използват от 2010 г. нататък до 10 % от своите национални тавани, посочени в член 41, за отпускане на помощ на земеделските стопани:

a) за:

i) специфични видове селскостопанска дейност, които са важни за опазването или подобряването на околната среда,

ii) за подобряване на качеството на селскостопанските продукти, или

iii) за подобряване на реализацията на селскостопанските продукти;

б) за преодоляване на специфични неблагоприятни фактори, които засягат земеделските стопани в сектора на млечните продукти, на говеждото, на овчето и козето месо, и в сектора на ориза в икономически уязвими или чувствителни от гледна точка на екологията области,

в) В области, предмет на програми за преструктуриране и/или развитие, за да се избегне изоставянето на земя и/или за да се преодолеят специфични неблагоприятни фактори за земеделските стопани в тези области,

г) под формата на вноски за премиите за застраховане на селскостопанските култури в съответствие с условията, определени в член 69,

д) взаимоспомагателни фондове за болести по животните и растенията в съответствие с условията, определени в член 70.

2. Помощ за мерките, посочени в параграф 1, буква a), може да бъде отпусната само:

a) ако

i) помощ за специфичните видове селскостопанска дейност, посочени в буква и), която съответства на изискванията за агроекологични плащания, определени в член 39, параграф 3, първа алинея от Регламент (EО) № 1698/2005.

ii) помощ за подобряване на качеството на селскостопанските продукти, посочени в точка ii), която е в съответствие с Регламент (EО) № 509/2006 на Съвета, Регламент (EО) №o 510/2006 на Съвета, Регламент (EО) № 834/2007[20] на Съвета и глава I от дял II на част II от Регламент (EО) № 1234/2007 и

iii) помощ за подобряване на реализацията на селскостопанските продукти, посочени в точка iii), която е в съответствие с критериите, установени в членове 2—5 от Регламент (EО) № 3/2008 на Съвета, и

б) само за обхващане на допълнителните разходи, които са действително понесени, и понесената загуба на приходи за изпълнение на съответната цел.

3. Помощ за мерките, посочени в параграф 1, буква б), може да бъде отпусната само:

a) при цялостно въвеждане на схемата за единно плащане в съответния сектор съгласно членове 54, 55 и 71.

б) до степен, необходима за създаване на стимул за поддържане на настоящите равнища на производство.

4. Помощта, предоставяна съгласно мерките, посочени в параграф 1, букви a), б) и д), се ограничава до 2,5 % от националните тавани, посочени в член 41, като държавите-членки могат да определят подлимити за определена мярка.

5. Помощ за мерките, посочени в:

a) параграф 1, букви a) и г) е се предоставя под формата на годишни допълнителни плащания,

б) параграф 1, буква б) се предоставя под формата на годишни допълнителни плащания, като плащания на глави добитък или като премии за пасбища,

в) в параграф 1, буква в) под формата на увеличение на единичната стойност и/или на броя на правата на плащане за земеделски стопанин,

г) в параграф 1, буква д) под формата на компенсационни плащания съгласно посоченото в член 70.

6. Прехвърлянето на права на плащане с увеличена единична стойност и на допълнителни права на плащане, посочени в параграф 5, буква в) може да се разреши едиствено, ако прехвърлените права са придружени от прехвърбляне на еквивалентен брой хектари.

7. Помощта за мерките, посочени в параграф 1 е съвместима с други мерки и политики на Общността.

8. Държавите-членки увеличават финансовите средства, необходими за отпускане на помощта, посочена в:

a) параграф 1, букви a), б), в) и г), като пристъпват към линейно намаляване на правата, определени за земеделските стопани и/или от националния резерв,

б) в параграф 1, буква д) като пристъпват, ако е необходимо, към линейно намаляване на едно или няколко плащания, които трябва да бъдат направени на бенефициерите на съответните плащания съгласно този раздел и в рамките на ограниченията, определени в параграфи 1 и 3.

9. Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2), определя условията за предоставяне на помощта, посочена в този раздел, и по-специално с оглед на гарантиране на съответствие с други мерки и политики на Общността, и за избягване на натрупването на помощи.

Член 69 Застраховка на реколтата

1. Държавите-членки могат да направят финансови вноски за премиите за застраховка на реколтата срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития.

За целите на този член „неблагоприятно климатично събитие“ означава климатични условия, които може да бъдат приравнени на природно бедствие като слана, градушка, заледяване, дъжд или суша, които унищожават над 30 % от средногодишната продукция на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател.

2. Финансовата помощ, отпускана на един земеделски стопанин, се определя на 60 % от дължимата премия за застраховка. Държавите-членки могат да решат да увеличат своята финансова помощ на 70 %, вземайки предвид ситуацията в съответния сектор.

Държавите-членки могат да ограничат размера на премията, която е допустима за финансова помощ, като приложат съответни тавани.

3. Покриване от застраховката за реколтата има само когато неблагоприятното климатично събитие е било официално признато като такова от компетентен орган на съответната държава-членка.

4. Застрахователните плащания компенсират не повече от общия размер на разходите за отстраняването на загубите, посочени в точка 1 и не са свързани с определяне на типа или количеството на бъдещото производство.

5. Всяка финансова помощ се изплаща директно на засегнатия земеделски стопанин.

6. Разходите на държавите-членки за отпускане на финансови помощи се съфинансират от Общността от фондовете, посочени в член 68, параграф 1 при ставка 40 % от сумите, допустими за премия за застраховка, определени в съответствие с параграф 2 от този член.

Първа алинея не засяга никакви права на държавите-членки относно участието им във финансирането на финансова помощ изцяло или отчасти чрез задължителни системи за колективна отговорност в съответните сектори.

7. Финансовата подкрепа не може да представлява пречка за функционирането на вътрешния пазар на застрахователни услуги. Финансовата подкрепа не е ограничена до застраховките, предоставяни от едно застрахователно дружество или една група дружества или не трябва да е обвързана с условие за сключване на застрахователен договор със застрахователно дружество, установено в съответната държава-членка.

Член 70 Взаимоспомагателни фондове за болести по животните и растенията

1. Държавите-членки могат да предоставят финансови компенсации, които се изплащат на земеделските стопани, за икономически загуби, причинени от възникване на болест по животните или по растенията чрез финансови вноски към взаимоспомагателните фондове.

2. За целите на настоящия член:

a) „взаимоспомагателен фонд“ означава система, акредитирана от държава-членки в съответствие с националното законодателство, от сдружени земеделски стопани, за да се застраховат чрез отпускане на компенсационни плащания на такива земеделски стопани, които са засегнати от икономически загуби, причинени от възникване на болест по животните или по растенията;

б) „икономически загуби“ означава всякакъв допълнителен разход, понесен от земеделски стопанин в резултат на изключителни мерки, взети от земеделския стопанин с цел намаляване на доставката на съответния пазар или всякаква значителна загуба на продукция. Разходите, за които могат да се отпускат компенсации в съответствие с други разпоредби на Общността, и онези, които са резултат от прилагането на всякакви други здравни и ветеринарни или фитосанитарни мерки, не се считат за икономически загуби.

3. Взаимоспомагателните фондове плащат финансова компенсация директно на сдружените земеделски стопани, които са засегнати от икономическите загуби.

Източникът на финансова компенсация, изплатена от земеделските фондове идва от:

a) акционерен капитал, внесен към фондовете от сдружените земеделски стопани, и/или

б) заеми, взети от фондове при търговски условия.

Към никакъв първоначален акционерен капитал няма да се внасят публични финансови средства.

4. Финансовата подкрепа, посочена в точка 1, може да се отнася до:

a) административните разходи за създаване на взаимоспомагателен фонд, разпределени в период от максимум три години,

б) плащане на капитала и на лихвата по търговските заеми, взети от взаимния фонд, с цел финансова компенсация на земеделските стопани,

в) сумите, изплатени от взаимния фонд, от акционерния капитал към него, като финансова компенсация на земеделските стопани.

Минималната и максималната продължителност на търговските заеми, допустими за финансова помощ, се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2.

Когато финансовата компенсация се изплаща от фонда в съответствие с буква в) от първа алинея, публичната финансова помощ следва същия ритъм като този, който е предвиден за търговски заем с минимална продължителност.

5. Никоя финансова помощ няма да надвишава 60 % от разходите, посочени в параграф 4. Държавите-членки могат да вземат решение да увеличат своята финансова помощ на 70 %, вземайки предвид ситуацията в съответния сектор. Всеки разход, който не е обхванат от финансовите помощи, се поема от сдружените земеделски стопани.

Държавите-членки могат да ограничат разходите, които са допустими за финансова помощ, като приложат:

a) тавани за всеки фонд,

б) подходящи единични тавани.

6. Разходите на държавите-членки за финансови помощи се съфинансират от Общността от фондовете, посочени в член 68, параграф 1 при ставка 40 % от сумите, допустими съгласно параграф 4.

Първа алинея не засяга никакви права на държавите-членки относно участието им във финансирането на финансова помощ изцяло или отчасти чрез задължителни системи за колективна отговорност в съответните сектори.

7. Държавите-членки определят правилата за създаване и управление на взаимоспомагателни фондове, а именно за отпускане на компенсаторни плащания на земеделските стопани в случай на криза или за управлението и контрола на тези правила.

8. Държавите-членки представят на Комисията годишен доклад за изпълнението на този член. Формата, съдържанието, графика и сроковете на този доклад се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2.

ДЯЛ ІVДРУГИ СХЕМИ ЗА ПОМОЩИ

ГЛАВА 1 СХЕМИ ЗА ПОМОЩИ НА ОБЩНОСТТА

Раздел 1Специфично плащане за култура — ориз

Член 71 Обхват

За 2009 г., 2010 г. и 2011 г. помощ се отпуска на земеделските стопани, произвеждащи ориз с код по КН № 1006 10 и при условията, определени в настоящия раздел.

Член 72 Условия и размер на помощта

1. Помощта се отпуска за хектар земи, засадени с ориз и където културата се задържа до началото на цъфтежа при нормални условия за растеж.

Въпреки това, култури на напълно засадени площи, които се отглеждат в съответствие с местните стандарти, но не достигнат етапа на цъфтене в резултат на извънредни метеорологични условия, определени от засегнатата държава-членка, запазват право на помощи, при условие, че въпросните площи не се използват за никакви други цели по време на този период на растеж.

2. Размерът на помощта е както следва, в зависимост от добивите в съответните държави-членки:

EUR/хектар |

2009 г. | 2010 г. и 2011 г. |

България | 345,255 | 172,627 |

Гърция | 561,00 | 280,5 |

Испания | 476,25 | 238,125 |

Франция | 411,75 | 205,875 |

Италия | 453,00 | 226,5 |

Унгария | 232,50 | 116,25 |

Португалия | 453,75 | 226,875 |

Румъния | 126,075 | 63,037 |

Член 73 Площи

С настоящото се определя национална базова площ за всяка държава-членка производител. Въпреки това, за Франция са определени две базови площи. Базовите площи са, както следва:

- България: 4 166 ha,

- Гърция: 20 333 ha,

- Испания: 104 973 ha,

- Франция: 19 050 ha,

- Италия : 219 588 ha,

- Унгария: 3 222 ha,

- Португалия: 24 667 ha,

- Румъния: 500 ha.

Една държава-членка може да раздели своята базова площ или площи на отделни подбазови площи в съответствие с обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии.

Член 74 Надвишаване на площите

1. Когато в една държава-членка площите, за които са заявени помощи за ориз за дадена година, надвишават базовите площи, посочени в член 73, площта на земеделски стопанин, за която са заявени помощи, се намалява пропорционално за съответната година.

2. Когато една държава-членка е разделила базовите си площи на подбазови площи, намалението, посочено в параграф 1, се отнася само до земеделските стопани от тази подбазова площ, където ограниченото количество е било превишено. Това намаление се прави, когато в съответната държава-членка площите от другите подбазови площи, от които ограничените количества не са били достигнати, се преразпределят към подбазовите площи, в които тези ограничени количества са превишени.

Раздел 2Помощи за картофи, произвеждани за картофено нишесте

Член 75 Размер на помощта

Помощ се отпуска на земеделските стопани, които произвеждат картофи за производството на картофено нишесте. Размерът на помощта се отнася до количеството картофи, необходими за производството на един тон картофено нишесте. Той е:

a) 66,32 EUR за пазарните 2009/2010 г. и 2010/2011 г.;

б) 33,16 EUR за пазарните 2011/2012 г. и 2012/2013 г.

Този размер на помощта се адаптира в зависимост от съдържанието на нишесте в картофите.

Член 76 Условия

Помощта се изплаща само за количеството картофи, за които има договор за отглеждане между земеделския стопанин на картофи и производителя на картофено нишесте, в рамките на ограничената квота, дадена на това предприятие, съгласно посоченото в член 84а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета[21].

Раздел 3специфично плащане за култура — памук

Член 77 Обхват

Помощ се отпуска на земеделците, произвеждащи памук с код по КН № 5201 00 и при условията, определени в настоящия раздел.

Член 78 Условия

1. Помощта се предоставя на хектар допустима за финансиране площ памук. Допустима за предоставяне на помощ е площ, разположена на земеделска земя, на която държавата-членка е позволила да се произвежда памук, засят във вид на разрешени сортове и действително събран, като са били съблюдавани обичайните условия за отглеждане.

Помощта по член 77 се предоставя за памук със задоволително добро пазарно качество.

2. Държавите-членки предоставят разрешение относно посочените в параграф 1 площ и сортове в съответствие с подробните правила и условия, приети съгласно посочената в член 128, параграф 2, процедура.

Член 79 Базови площи и размер на помощите

1. Националните базови площи се определят, както следва:

- България: 10 237 ha,

- Гърция: 370 000 ha,

- Испания: 70 000 ha,

- Португалия: 360 ha.

2. Размерът на помощта за допустим за финансиране хектар е, както следва:

- България: 263 EUR,

- Гърция: 594 EUR за 300 000 хектара и 342,85 EUR за останалите 70 000 хектара,

- Испания: 1 039 EUR,

- Португалия: 556 EUR.

3. Ако допустимата за финансиране площ памук в дадена държава-членка и година надхвърли определената в параграф 1 базова площ, посочената в параграф 2 помощ за тази държава-членка се намалява пропорционално с надхвърлянето на базовата площ.

За Гърция обаче, пропорционалното намаляване се прилага по отношение на размера на помощта, определен за частта на националната базова площ от 70 000 ха с оглед съблюдаването на общия размер от 202,2 млн. EUR.

4. Редът и условията за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 128, параграф 2.

Член 80 Одобрени междубраншови организации

1. За целите на този раздел, „одобрена междубраншова организация“ означава правен субект, съставен от земеделски производители на памук и поне един памукопреработвател, чийто предмет на дейност обхваща:

- подпомагане по-доброто координиране на начина на пазарна реализация на памука, в частност посредством изследователски и пазарни проучвания,

- изготвяне на типови договори, съобразени с правилата на Общността,

- насочване на производството към продукти, които са по-добре приспособени към нуждите на пазара и потребителското търсене, особено по отношение на качеството и потребителската защита,

- актуализиране на методите и средствата за подобряване на продуктовото качество,

- разработване на пазарни стратегии за насърчаване на памуковата продукция чрез схеми за удостоверяване на качеството.

2. Държавата-членка, на чиято територия са установени памукопреработвателите, одобрява междуотрасловите организации, съблюдаващи критериите, които трябва да бъдат приети в съответствие процедурата, установена в член 128, параграф 2.

Член 81 Заплащане на помощ

1. На земеделските производители се предоставя помощ на допустим за финансиране хектар, в съответствие с член 79.

2. На земеделските производители, членуващи в одобрена междубраншова организация, се предоставя помощ на допустим за финансиране хектар в рамките на базовата площ, в съответствие с член 79, параграф 1, увеличена с 3 EUR.

Раздел 4 Помощ за производители на захарно цвекло и захарна тръстика

Член 82 Обхват

1. В държавите-членки, които са отпуснали помощта за преструктуриране, предвидена в член 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006, за най-малко 50 % от квотата за захар, определена на 20 февруари 2006 г. в приложение ІІІ към Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета[22], на производителите на захарно цвекло и захарна тръстика се отпуска помощ от Общността.

2. Помощта се отпуска за срок не повече от пет последователни години, считано от пазарната година, в която е достигнат прагът от 50 %, посочен в параграф 1, но този срок може да се разпростре най-късно до 2013—2014 пазарна година.

Член 83 Условия

Помощта се отпуска по отношение на количеството от захарната квота, получено от захарно цвекло или тръстика, произведено съгласно договори, сключени по силата на член 50 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

Член 84 Размер на помощта

Помощта се отпуска на тон бяла захар със стандартно качество. Размерът на помощта се равнява на половината от стойността, получена като се раздели размерът на тавана, посочен в приложение ХІІ към настоящия регламент за въпросната държава-членка за съответстващата година на общия размер на квотата за захар и инулинов сироп, определени на 20 февруари 2006 г. в приложение ІІІ от Регламент (ЕО) № 318/2006.

Членове 110 и 120 от настоящия регламент не се прилагат за помощта за производители на заахрно цвекло и захарна тръстика.

Раздел 5 Преходни плащания за плодове и зеленчуци

Член 85 Преходни помощи за площи

1. В случай на прилагане на член 56, параграф 1 или член 117, параграф 1 по време на срока, посочен в тези разпоредби, може да бъде предоставена преходна помощ за площи, при условията, установени в настоящия раздел, на земеделски производители, които произвеждат домати, които се доставят за преработка.

2. В случай на прилагане на член 56, параграф 2 или член 117, параграф 2 по време на срока, посочен в тези разпоредби, може да бъде предоставена преходна помощ за площи, при условията, установени в настоящия раздел, на земеделски производители, които произвеждат един или повече от продуктите от плодове и зеленчуци, изброени в трета алинея на член 56, параграф 2, определени от държавите-членки и доставяни за преработка.

Член 86 Размер на помощта и допустимост

1. Държавите-членки определят помощта за хектар, върху който се отглеждат домати и всеки от продуктите от плодове и зеленчуци, изброени в трета алинея на член 56, параграф 2, въз основа на обективни и недискриминационни критерии.

2. Общият размер на плащанията в никакъв случай не превишава тавана, определен в съответствие с член 53, параграф 2 или член 117.

3. Помощта се предоставя единствено по отношение на площи, чиято продукция се включва в договор за преработка в един от продуктите, изброени в член 1, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

4. Държавите-членки могат да обвържат отпускането на помощи от Общността с последващи обективни и недискриминационни критерии, включително поставянето на условия за земеделски производители, които са членове на организация на производители или на група на производители, признати съответно съгласно член 125б или член 125г от Регламент (EО) № 1234/2007.

Раздел 6Преходни плащания за меки плодове

Член 87 Плащания за меки плодове

1. Преходни помощи за площи се прилагат по време на периода, който приключва на 31 декември 2012 г., по отношение на ягодите с код по КН № 08101000 и малините с код по КН № 08102010, които се доставят за преработка.

2. Помощта се предоставя единствено по отношение на площи, чиято продукция се включва в договор за преработка в един от продуктите, изброени в член 1, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

3. Размерът на помощта от Общността е 230 EUR/на хектар.

4. Държавите-членки могат да плащат национална помощ в допълнение към помощта от Общността. Общият размер на помощта от Общността и националната помощ не превишава 400 EUR/ha.

5. Помощта се плаща единствено по отношение на максимални национално гарантирани площи, които се разпределят между държавите-членки, както следва:

Държава-членка | Национални гарантирани площи (в хектари) |

България | 2 400 |

Унгария | 1 700 |

Латвия | 400 |

Литва | 600 |

Полша | 48 000 |

Ако площите, които отговарят на условията в дадена държава-членка и за дадена година, превишават максималните национални гарантирани площи, размерът на помощта, посочен в параграф 3, се намалява пропорционално на размера на площите, който превишава максималните национално гарантирани площи.

6. Членове 110 и 120 не се прилагат към преходните плащания за меки плодове.

Раздел 7Премии за овце и кози

Член 88 Обхват на приложение

При прилагане на член 54, държавите-членки отпускат, на годишна основа, премии или допълнителни плащания на земеделските производители, които отглеждат овце и кози, при условията, предвидени в настоящата глава, освен когато е предвидено друго.

Член 89 Определения

За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

a) „овца-майка“ е всяко женско животно от рода овце, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година;

б) „коза-майка“ е всяко женско животно от рода кози, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.

Член 90 Премии за овце-майки и кози-майки

1. Производител, отглеждащ овцe-майки в своето стопанство, може да участва с молба за премия за отглеждане на овцe-майки (премия за овцe-майки).

2. Производител, отглеждащ женски кози в своето стопанство, може да участва с молба за премия за отглеждане на кози-майки (премия за кози-майки). Тази премия се дава на производителите в определени области, където производството отговаря на следните два критерия:

a) отглеждането на кози е насочено преди всичко към производството на козе месо;

б) техниките на отглеждането на кози и овце са със сходни характеристики.

Списъкът с тези райони се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2.

3. Премията за овцe-майки и премията за кози-майки се отпускат под формата на годишно плащане за животно с право на помощи за календарна година и за производител в рамките на индивидуалните тавани. Минималният брой животни, по отношение на които се подава заявление за премия се определя от държавата – членка. Този минимален брой не е по-малък от 10 и по-голям от 50.

4. За овца, размерът на премията е 21 EUR на животно. За производителите, които продават млякото на овцете или продукти от овчето мляко обаче, премията за овцe майки е EUR 6,8.

5. За коза-майка размерът на премията е 6,8 EUR.

Член 91 Допълнителна премия

1. Допълнителна премия се изплаща на производителите в области, където производството на овце и кози представлява традиционна дейност или допринася значително за селскостопанската икономика. Държавите – членки определят тези райони. Във всеки случаи допълнителна премия се дава само на производител, в чието стопанство най-малко 50% от площта се използват за селско стопанство, разположени в необлагодетелствани райони, определени в Регламент (ЕО) № 1257/1999.

2. Допълнителната премия се дава също на производител, изкарващ на лятна паша добитък, при условие че:

a) най-малко 90% от животните, за които е подадена молба за премия, са били на паша поне 90 последователни дни в район с право на помощи, определен в съответствие с параграф 1, и

б) седалището на стопанството е разположено в ясно определен географски район, за който държавата – членка е предвидила, че изкарването на лятна паша е традиционна практика за отглеждането на овце и кози и че придвижването на тези животни е необходимо поради на липсата на достатъчно количество фураж по време на периода на изкарване на паша.

3. Размерът на допълнителната премия се определя на 7 EUR за овца-майка и за коза-майка. Допълнителната премия се дава при същите условия, както тези, определени за даване на премията за овце-майки и кози-майки.

Член 92 Общи правила за премиите

1. Премиите се изплащат на производители на основата на броя на овце майки и/или кози майки, отглеждани в стопанството за минимален период, който следва да се определи в съответствие с процедурата, установена в член 128, параграф 2.

2. За да възникне право на премии животното трябва да е идентифицирано и регистрирано в съответствие с Регламент (ЕО) № 21/2004.

Член 93 Индивидуални ограничения

1. На 1 януари 2009 г. индивидуалният таван за даден производител, посочен в член 90, параграф 3, е равен на броя на правата за премия, които е имал към 31 декември 2008 г., в съответствие с приложимите правила на Общността.

2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че сумата на правата на премия не надхвърля националните тавани, посочени в параграф 4, и че националните резерви, посочени в член 96, могат да бъдат поддържани.

В края на периода на прилагане на схемата на единно плащане за площи, в съответствие с член 111 и когато се прилага член 54, определянето на индивидуалните тавани за производителите и създаването на националния резерв, посочен в член 95, се извършва не по-късно от края на първата година на прилагане на схемата за единно плащане.“

3. Правата за получаване на премия, които са оттеглени съгласно мерките, предприети по силата на параграф 2, се отменят.

4. Прилагат се следните тавани:

Държава-членка | Права (x 1000) |

България | 2 058,483 |

Чешката република | 66,733 |

Дания | 104 |

Естония | 48 |

Испания | 19 580 |

Франция | 7 842 |

Кипър | 472,401 |

Латвия | 18,437 |

Литва | 17,304 |

Унгария | 1 146 |

Полша | 335,88 |

Португалия | 2 690 |

Румъния | 5 880,620 |

Словения | 84,909 |

Словакия | 305,756 |

Финландия | 80 |

Общо | 40 730,523 |

Член 94 Прехвърляне на права на премии

1. Когато даден производител продаде или прехвърли по друг начин своето стопанство, той може да прехвърли всички свои права на премия на лицето, което поема стопанството.

2. Производител може да прехвърли, изцяло или от части, своите права на други производители, без да прехвърля стопанството си.

В случай на прехвърляне на права без прехвърляне на стопанството, част от прехвърлените права за получаване на премия, които не надвишават 15%, се отстъпва, без компенсаторно плащане, на националния резерв на държавата-членка, на територията на която е разположено стопанството на производителя, за да бъде преразпределена безвъзмездно.

Държавите-членки може да придобиват права на премия от производители, които се съгласят доброволно да прехвърлят своите права, изцяло или от части. В този случай плащанията, на тези земеделски производители за придобиване на такива права, могат да се извършат от националните бюджети.

Чрез дерогация от параграф 1 и при надлежно доказани обстоятелства, държавите-членки могат да предвидят в случай на продажба или друго прехвърляне на стопанството, прехвърлянето на права да се извършва от посредник на националния резерв.

3. Държавите-членки могат да предприемат необходимите мерки, за да избегнат правата на премии да се преместят от чувствителните зони или региони, където производството на овце е особено важно за местната икономика.

4. Държавите-членки могат да разрешат, преди дадена дата, която те следва да определят, временни прехвърляния на част от правата на премия, които няма да бъдат използвани от земеделския производител, който е техен държател.

Член 95 Национален резерв

1. Всяка държава – членка поддържа национален резерв от права за получаване на премия.

2. Всички отстъпени права за получаване на премия съгласно член 94, параграф 2 или други разпоредби на Общността, се добавят към националния резерв.

3. Държавите-членки могат да разпределят правата на премия на производители, в рамките на своите национални резерви. Когато правят разпределението, те трябва да дават предимство на новодошли, на млади земеделски производители и на други приоритетни земеделски производители.

Член 96 Тавани

Общият размер на сумите на всяка заявена премия не бива да надхвърля тавана, определен от Комисията в съответствие с член 53, параграф 2.

Когато сумата на заявените помощи надвишава определения таван, помощта за земеделски производител се намалява пропорционално за съответната година.

Раздел 8Плащания за говеждо и телешко месо

Член 97 Обхват на приложение

При прилагане на член 55, държавите-членки предоставят при условията, определени в настоящия раздел, освен когато е предвидено друго, допълнителното плащане или плащания, избрани от съответната държава-членка, в съответствие със същия този член.

Член 98 Определения

В настоящия раздел:

a) "регион" е държава-членка или регион от държава-членка, по избор на съответната държава-членка,

б) "бик" означава некастрирано мъжко животно от рода на едрия рогат добитък,

в) "биче" означава кастрирано мъжко животно от рода на едрия рогат добитък,

г) "крава с бозаещо теле" е крава от порода за производство на месо или родена от кръстоска с порода за производство на месо и принадлежаща към стадо, предназначено за отглеждане на телета за производство на месо,

д) "юница" означава женско животно от рода на едрия рогат добитък на възраст над осем месеца, която още не се е отелвала.

Член 99 Специална премия

1. Земеделски стопанин, който отглежда мъжки животни от рода на едрия рогат добитък в стопанството си, може да получи право, с молба, на специална премия. Тя се предоставя под формата на годишна премия за календарната година и за стопанството в рамките на регионална горна граница за не повече от 90 животни за всяка от възрастовите категории, определени в параграф 2.

2. Специалната премия се дава не повече от:

a) веднъж в живота за всеки бик на възраст над девет месеца, или

б) два пъти в живота за всяко биче:

i) първия път на възраст девет месеца,

ii) втория път — след като е достигнало възраст от 21 месеца.

3. За да отговаря на изискванията за специална премия:

a) всяко животно, предмет на молбата, трябва да се отглежда от производител за угояване за период, който следва да се определи,

б) всяко животно трябва да има, до момента на клане или износ, животинския паспорт, посочен в член 6 от Регламент (EО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета, съдържащ цялата информация за неговия статут относно премията или, ако няма такъв, еквивалентен административен документ.

4. Когато в даден регион общият брой бикове на възраст над девет месеца и бичета на възраст от девет до 20 месеца, за които е подадена молба и които отговарят на изискванията за предоставяне на специална премия, превишава регионалния таван, посочен в параграф 8, броят на всички животни, отговарящи на изискванията съгласно параграф 2, букви а) и б), на производител за въпросната година се намалява пропорционално.

По смисъла на този член, "регионален таван" е броят животни, имащи право да получат в даден регион за календарна година специалната премия.

5. Чрез дерогация от параграфи 1 и 4 държавите-членки могат:

a) въз основа на обективни критерии, които са част от политиката за развитие на селските райони и само при условие, че вземат предвид аспектите, свързани с околната среда и заетостта, да променят или отменят границата от 90 глави добитък на стопанство и по възрастови категории, и

б) при упражняване на това право, да решат да приложат параграф 4 по такъв начин, че да достигнат нивото на намаляване, необходимо за постигане на съответствие с приложимия регионален таван, без да прилагат такива намаления за дребни производители, които по отношение на въпросната година не са подали молби за специална премия за повече от минималния брой животни, определен от съответната държава-членка.

6. Държавите-членки могат да решат да отпуснат специалната премия при клането на животните от рода на едрия рогат добитък. В този случай, за бикове критерият за възраст, посочен в параграф 2, буква а), се заменя с минимално кланично тегло от 185 кг.

Премията се изплаща или връща на земеделските стопани.

7. Сумата на премията се определя на:

a) 210 EUR за бик, отговарящ на условията;

б) 150 EUR за биче, отговарящо на условията и по възрастова категория.

8. Прилагат се следните регионални тавани:

Държава-членка | Регионален таван |

България | 90 343 |

Чешката република | 244 349 |

Дания | 277 110 |

Германия | 1 782 700 |

Естония | 18 800 |

Кипър | 12 000 |

Латвия | 70 200 |

Литва | 150 000 |

Полша | 926 000 |

Румъния | 452 000 |

Словения | 92 276 |

Словакия | 78 348 |

Финландия | 250 000 |

Швеция | 250 000 |

Член 100 Премия за крави с бозаещи телета

1. Земеделски стопанин, отглеждащ крави с бозаещи телета в стопанството си, може да получи, след подаване на молба, право на премия за отглеждане на крави с бозаещи телета (премия за крави с бозаещи телета). Тя се отпуска под формата на годишна премия за календарната година и за производител в рамките на индивидуални тавани.

2. Премията за крава с бозаещо теле се отпуска на всеки производител:

a) който не доставя мляко или млечни продукти от своето стопанство в продължение на 12 месеца от деня, в който е подал молбата си.

Доставката на мляко или млечни продукти директно от стопанството до потребителя не пречи на отпускането на премията;

б) който доставя мляко или млечни продукти, чиято обща индивидуална квота, посочена в член 67 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 не надвишава 120 000 кг.

Все пак, държавите-членки могат да вземат решение въз основа на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, които те определят, да променят или премахнат количественото ограничение, при условие, че земеделският стопанин държи, поне за шест последователни месеца от деня, в който е подадена молбата, брой крави с бозаещи телета, който е равен най-малко на 60 % и юници, чийто брой е най-много равен на 40 % от броя, за който се кандидатства за премия.

За целите на определяне на броя животни, които отговарят на изискванията съгласно букви а) и б) от първи параграф, се установява дали кравите принадлежат към стадо крави с бозаещи телета или към стадо млечни крави на базата на индивидуалната квота за бенефициера за налично мляко за стопанството на 31 март на съответната календарна година, изразено в тонове и средния млеконадой.

3. Правото на производителите на премия се ограничава с прилагането на индивидуален таван, посочен в член 101.

4. Сумата на премията на животно, отговарящо на условията, се определя на 200 EUR.

5. Държавите-членки могат да предоставят допълнителна национална премия за крави с бозаещи телета, най-много до 50 EUR на животно, при условие че това не води до дискриминация между фермерите в съответната държава-членка.

По отношение на стопанствата, разположени в район, съответстващ на посоченото в членове 5 и 8 от Регламент (EО) № 1083/2006[23] на Съвета, първите 24,15 EUR за животно от тази допълнителна премия се финансират от EЗФРСР.

По отношение на стопанства, разположени на цялата територия на държава-членка, ако във въпросната държава-членка в съвкупността от говеда има висок дял от крави с бозаещи телета, представляващи най-малко 30 % от общия брой крави и ако най-малко 30 % от закланите мъжки говеда принадлежат към класове S и Е, EЗФРСР финансира изцяло допълнителната премия. Всяко превишаване на тези проценти се установява на базата на средната величина за две години, предхождащи годината, за която се предоставя премията.

6. За целите на този член се вземат предвид само юници от порода за производство на месо или родени от кръстоска с порода за производство на месо и принадлежащи към стадо, предназначено за отглеждане на телета за производство на месо.

Член 101 Индивидуален таван за крави с бозаещи телета

1. Помощ се отпуска на всеки земеделски стопанин, който гледа крави с бозаещи телета, в рамките на индивидуалните тавани, определени при прилагането на член 126, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че сумата на правата на премия не надхвърля националните тавани, посочени в параграф 5, и че националните резерви, посочени в член 103, могат да бъдат поддържани.

След края на периода на прилагане на схемата за единно плащане на площ, в съответствие с член 111 и когато се прилага член 55, параграф 1, определянето на индивидуалните тавани за производителите и създаването на националния резерв, посочен в член 103, се извършва не по-късно от края на първата година на прилагане на схемата за единно плащане.

3. Когато корекцията, посочена в параграф 2, изисква намаляване на индивидуалните тавани на земеделските стопани, тя се извършва без плащане на обезщетения и решение за това се взима въз основа на обективни критерии, включващи по-специално:

a) степента, до която земеделските стопани са използвали индивидуалните си тавани през трите референтни години преди 2000-та година,

б) въвеждането на инвестиционна програма или програма за екстензификация в сектора на говеждото и телешкото месо,

в) особени природни обстоятелства или налагането на санкции, изразяващи се в неплащане или намалено плащане на премията поне за една референтна година,

г) други изключителни обстоятелства, имащи за последица това, че плащанията, направени за най-малко една референтна година, не съответстват на действителната ситуация, установена през предишните години.

4. Правата за премия, които са били оттеглени съгласно мярката, предвидена в параграф 2, се премахват.

5. Прилагат се следните национални тавани:

Държава-членка | Национален таван |

394 253 |

България | 16 019 |

Чешката република | 90 300 |

Естония | 13 416 |

Испания | 1 441 539 |

Франция | 3 779 866 |

Кипър | 500 |

Латвия | 19 368 |

Литва | 47 232 |

Унгария | 117 000 |

Малта | 454 |

Австрия | 375 000 |

Полша | 325 581 |

Португалия | 416 539 |

Румъния | 150 000 |

Словения | 86 384 |

Словакия | 28 080 |

Обединеното кралство | 1 699 511 |

Член 102 Прехвърляне на права на премия за крави с бозаещи телета

1. Когато производител продава или по друг начин прехвърля стопанството си, той може да прехвърли всичките си права на премия за крави с бозаещи телета на лицето, поемащо стопанството му. Той може също да прехвърли, изцяло или частично, правата си на други производители, без да прехвърля стопанството си.

В случай на прехвърляне на правата на премия без прехвърляне на стопанството, част от прехвърлените права, която не надвишава 15%, се връща без компенсация на националния резерв на държавата-членка, където се намира стопанството, за да бъде безплатно преразпределена.

2. Държавите-членки:

a) вземат необходимите мерки да предотвратят прехвърлянето на права за получаване на премия извън чувствителните области или региони, където производството на говеждо и телешко месо е особено важно за местната икономика;

б) могат да предвидят, че прехвърлянето на права без прехвърляне на стопанството се извършва пряко между земеделските стопани или че то се извършва посредством националния резерв.

3. Държавите-членки могат да разрешат преди дата, която следва да се определи, временни прехвърляния на част от правата за премия, които земеделският стопанин, който ги притежава, не възнамерява да ползва.

Член 103 Национален резерв от права на премии за крави с бозаещи телета

1. Всяка държава-членка поддържа национален резерв от права за получаване на премия за крави с бозаещи телета.

2. Правата за премия, оттеглени съгласно член 102, параграф 1, алинея втора или други разпоредби на Общността, се прибавят към националния резерв, без да се засяга член 101, параграф 4.

3. Държавите-членки използват националните си резерви, за да отпускат в границите на тези резерви права на премия в частност на новодошли, млади земеделски стопани и други приоритетни земеделски стопани.

Член 104 Юници

1. Чрез дерогация от член 100, параграф 3 от настоящия регламент, държавите-членки, в които повече от 60 % от кравите с бозаещи телета и юници се отглеждат в планински области по смисъла на член 50 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, могат да решат да управляват отпускането на премии за крави с бозаещи телета за юници отделно от тези за крави с бозаещи телета, в границите на отделен национален таван, който следва да бъде определен от съответната държава-членка.

Такъв отделен национален таван не превишава 40% от националния таван на съответната държава-членка, определен в член 101, параграф 5. Националният таван се намалява с размер, равняващ се на отделния национален таван. Когато в държава-членка, упражняваща правото съгласно настоящия параграф, общият брой юници, за които е подадена молба и които отговарят на изискванията за отпускане на премия за крави с бозаещи телета, превишава отделния национален таван, броят на отговарящите на условията юници на производител за въпросната година, се намалява пропорционално.

2. За целите на този член се взимат предвид само юници от месна порода или родени от кръстоска с месна порода.

Член 105 Премия за клане

1. Земеделски стопанин, отглеждащ животни от рода на едрия рогат добитък в своето стопанство, може да получи право, при подаване на молба, на премия за клане. Тя се отпуска при клане на животни, които отговарят на съответните изисквания, или при износа им за трета страна и в рамките на определени национални тавани.

За премия за клане следните животни отговарят на изискванията:

a) бикове, кастрирани бичета, крави и юници на възраст повече от осем месеца,

б) телета на възраст над един месец и не повече от осем месеца и с кланично тегло по-малко от 185 кг,

Животните, изброени във втора алинея са допустими за премията за клане, при условие че са били отглеждани от земеделския стопанин през период, който трябва да бъде определен.

2. Сумата на премията се определя на:

a) 80 EUR за животно, отговарящо на условията, посочени в параграф 1, буква а);

б) 50 EUR за животно, отговарящо на условията, посочени в параграф 1, буква б).

3. Националните тавани, посочени в параграф 1, се определят за държава-членка и отделно за двете групи животни, определени в букви а) и б) на втора алинея от него. Всеки таван се равнява на броя животни от всяка от тези две групи, които са били заклани в държавата-членка през 1995 г., към който брой се прибавят животните, изнесени за трети страни, съгласно данните на Евростат или някоя друга публикувана официална статистическа информация, която Комисията приема, за тази година,.

За новите държави-членки националните тавани са тези, включени в следната таблица:

Бикове, кастрирани бичета, крави и юници | Телета на възраст между един и осем месеца, и кланични трупове с тегло до |

България | 22 191 | 101 542 |

Чешката република | 483 382 | 27 380 |

Естония | 107 813 | 30 000 |

Кипър | 21 000 | — |

Латвия | 124 320 | 53 280 |

Литва | 367 484 | 244 200 |

Унгария | 141 559 | 94 439 |

Малта | 6 002 | 17 |

Полша | 1 815 430 | 839 518 |

Румъния | 1 148 000 | 85 000 |

Словения | 161 137 | 35 852 |

Словакия | 204 062 | 62 841 |

4. Когато в дадена държава-членка общият брой животни, за които е подадена молба за една от двете групи животни, посочени в букви а) и б) на параграф 1, и които отговарят на изискванията за отпускане на премия за клане, превишава националния таван, определен за тази група, броят на всички животни, отговарящи на условията от тази група, на земеделски стопанин за разглежданата година, се намалява пропорционално.

Член 106 Общи правила за премиите

За да възникне право на преки плащания по смисъла на настоящия раздел, животното трябва да е идентифицирано и регистрирано в съответствие с Регламент (ЕО) № 1760/2000.

Независимо от това, едно животно се счита за подлежащо на право на плащане, когато информацията за предишното движение на животните, посочена в член 7, параграф 1, второ тире от Регламент (EO) № 1760/2000, е била предоставена на компетентния орган в началото на периода на задържане на животното.

Член 107 Тавани

Сборът от сумите за всяка една заявка за пряко плащане по този раздел не трябва да надвишава тавана, фиксиран от Комисията, в съответствие с член 53, параграф 2.

Когато сумата на заявените помощи надвишава определения таван, помощта за земеделски стопанин се намалява пропорционално за съответната година.

Член 108 Вещества, забранени по силата на Директива 96/22/ЕО

1. Когато остатъци от вещества, забранени съгласно Директива 96/22/ЕО[24] на Съвета, или остатъци от вещества, разрешени от горепосочената директива, но неправомерно използвани, са установени съгласно съответните разпоредби на Директива 96/23/ЕО[25] на Съвета, в дадено животно от стадото от едър рогат добитък на един земеделски стопанин, или когато неразрешено вещество или продукт, или вещество или продукт, разрешен съгласно Директива 96/22/ЕО, но неправомерно държан, е намерен в стопанството на земеделския стопанин под каквато и да е форма, земеделският стопанин се изключва за календарната година, в която това е установено, от получаване на сумите, предвидени в този раздел.

В случай на повторно нарушение, периодът на изключване, според сериозността на нарушението, може да бъде продължен на пет години от годината, през която е констатирано повторното нарушение.

2. В случай на възпрепятстване от страна на собственика или притежателя на животните при извършване на проверките и на вземането на проби, необходими за прилагането на национални планове за контрол и наблюдение на остатъците или когато се провеждат разследвания и проверки, предвидени съгласно Директива 96/23/ЕО, се прилагат наказанията, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

ГЛАВА 2НАЦИОНАЛНИ ПОМОЩИ

Член 109 Национална помощ за ядкови плодове

1. Държавите-членки могат да отпускат национални помощи в максимален размер до 120,75 EUR за хектар годишно, на земеделски стопанин, който произвежда следните продукти:

a) бадеми с код по КН № 0802 11 и № 0802 12,

б) лешници и цариградски лешници с код по КН № 0802 21 и № 0802 22,

в) орехи с код по КН 0802 31 и 0802 32,

г) шамфъстъци с код по КН № 0802 50,

д) рожкови с код по КН № 212 10 10.

2. Националната помощ може да се отпуска единствено за максимална площ от:

Държава-членка | Максимална площ (ha) |

Белгия | 100 |

България | 11 984 |

Германия | 1 500 |

Гърция | 41 100 |

Испания | 568 200 |

Франция | 17 300 |

Италия | 130 100 |

Кипър | 5 100 |

Люксембург | 100 |

Унгария | 2 900 |

Нидерландия | 100 |

Австрия | 100 |

Полша | 4 200 |

Португалия | 41 300 |

Румъния | 1 645 |

Словения | 300 |

Словакия | 3 100 |

Обединеното кралство | 100 |

3. Държавите-членки могат да постановят националната помощ да се получава само при условие, че земеделските стопани са членове на организация на производителите, призната по силата на член 125б от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

ДЯЛ V ПРИЛАГАНЕ НА ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ В НОВИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

ГЛАВА 1 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 110 Въвеждане на преки плащания

В новите държави-членки, с изключение на България и Румъния, преките плащания се въвеждат в съответствие със следната схема на нарастване, изразена в проценти от прилаганото тогава ниво на такива плащания в държавите-членки, различни от новите държави-членки:

- 60% през 2009 г.,

- 70% през 2010 г.,

- 80% през 2011 г.,

- 90 % през 2012 г.,

- 100 % от 2013 г.

За България и Румъния преките плащания се въвеждат в съответствие със следната схема на нарастване, изразена в проценти от прилаганото тогава ниво на такива плащания в държавите-членки, различни от новите държави-членки:

- 35% през 2009 г.,

- 40% през 2010 г.,

- 50% през 2011 г.,

- 60% през 2012 г.,

- 70% през 2013 г.,

- 80% през 2014 г.,

- 90 % през 2015 г.,

- 100 % от 2016 г.

ГЛАВА 2 СХЕМА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ НА ПЛОЩ

Член 111 Схема за единно плащане на площ

1. Новите държави-членки, които са решили да заменят преките плащания, с изключение на преходното плащане за меки плодове, посочено в раздел 6 от глава 1 на дял IV от настоящия регламент, със схемата за единно плащане отпускат помощ на земеделските стопани в съответствие с този член.

2. Единното плащане на площ се извършва веднъж годишно. То се изчислява като се раздели годишният финансов пакет, определен в съответствие с член 112, на селскостопанската площ на всяка нова държава-членка, определена в съответствие с член 113.

3. За всяка една нова държава-членка схемата за единно плащане на площ ще е в сила до 31 декември 2013 г. Новите държави-членки уведомяват Комисията за своето намерение да прекратят прилагането на схемата до 1 август от последната година на прилагане.

4. В края на периода на прилагане на схемата на единно плащане, преките плащания се извършват в съответствие с правилата на Общността и на базата на количествени параметри, като базова площ, тавани на премиите и максимални гарантирани количества (MGQ), посочени в актовете за присъединяване за всяко пряко плащане и в последващото законодателство на Общността. Впоследствие се прилагат процентните стойности, определени в член 110 от настоящия регламент за съответните години.

Член 112 Годишен финансов пакет

1. За всяка нова държава-членка Комисията определя годишен финансов пакет като сума от финансовите средства, които ще са налични за съответната календарна година, за отпускане на преки плащания в новите държави-членки.

Годишният финансов пакет се определя съгласно съответните правила на Общността и на базата на количествени параметри, като базова площ, тавани на премиите и максимални гарантирани количества (MGQ), посочени в актовете за присъединяване и в последващото законодателство на Общността за всяко пряко плащане.

Годишният финансов пакет се коригира като се използва съответният процент, определен в член 110, за постепенно въвеждане на преки плащания, с изключение за сумите, налични в съответствие с приложение XII, или в съответствие с разликата между тези суми или сумите, съответстващи на сектора на плодовете и зеленчуците, и тези, които действително се прилагат съгласно посоченото в член 118, параграф 1.

2. Когато през определена година плащанията по схемата за единно плащане на площ в нова държава-членка превишат нейният годишен финансов пакет, националната сума за хектар, приложима в тази нова държава-членка, се намалява пропорционално чрез прилагане на коефициент за намаление.

Член 113 Площ по схемата за единно плащане

1. Земеделската площ на новата държава-членка, обхваната от схемата за единно плащане на площ, е частта от използваната земеделската площ на държавата-членка, която се поддържа в добро земеделско състояние на 30 юни 2003 г., независимо дали е използвана за производство или не на същата тази дата, и когато е подходящо, коригирана в съответствие с обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, които ще бъдат определени от новите държави-членки след одобрение от Комисията.

За целите на този дял „използвана селскостопанска площ“ означава общата площ, сформирана от обработваемата земя, постоянните пасища, постоянните култури и градините за лично ползване, съгласно установеното от Комисията за нейните статистически цели.

Въпреки това, за България и Румъния, земеделската площ, обхваната от схемата за единно плащане на площ, е частта от използваната земеделската площ, която се поддържа в добро земеделско състояние, независимо дали е използвана за производство или не и, когато е подходящо, коригирана в съответствие с обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, които ще бъдат определени от България или Румъния след одобрение от Комисията.

2. За целта на отпускане на плащания по схемата за единно плащане на площ, всички земеделски парцели, които съответстват на критериите, предвидени в параграф 1, както и земеделските парцели, засети с дървесни култури с кратък цикъл на ротация (КН код ex № 0602 90 41), които са били поддържани в добро селскостопанско състояние считано от 30 юни 2003 г., са допустими. Все пак, за България и Румъния всички земеделски парцели, които отговарят на критериите, предвидени в параграф 1, както и всички земеделски парцели, засети с дървесни култури с кратък цикъл на ротация (КН код ex № 0602 90 41), са допустими.

Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, посочените в първа алинея парцели трябва да са на разположение на земеделския стопанин на датата, определена от държавата-членка, която е не по-късна от датата, определена в тази държава-членка за изменение на заявленията за отпускане на помощ.

Минималният размер на допустимата площ за стопанство, за което могат да се изискват плащания е 0,3 ha. Все пак, всяка нова държава-членка може да реши, въз основа на обективни критерии и след одобрението на Комисията, да определи минималния размер на по-високо равнище, без той да превишава 1 ha.

3. Няма задължение да се произвежда или да се прилагат фактори на производство. Земеделските стопани обаче могат да използват земята, посочена в параграф 4 на този член за всякаква селскостопанска цел. В случай на производство на коноп, попадащ в обхвата на КН с код № 5302 10 00, се прилага член 42, параграф 1.

4 Всяка земя, за която се получават плащания по схемата за единно плащане за площ, трябва да се поддържа в добро селскостопанско и екологично състояние в съответствие с член 6.

Всеки земеделски стопанин, който получава плащания по схемата за единно плащане на площ, трябва да спазва законоустановените изисквания за управление, посочени в приложение II, в съответствие със следния график:

a) посочените в буква А от приложение II изисквания се прилагат от 1 януари 2009 г.;

б) изискванията, посочени в буква Б и В от приложение II, се прилагат от 1 януари 2011 г.;

По отношение на България и Румъния обаче прилагането на членове 4, 5, 25, 26 и 27 е незадължително до 31 декември 2011 г., доколкото тези разпоредби се отнасят до законоустановените изисквания за управление. От 1 януари 2012 г. земеделски стопанин, който получава плащания по схемата за единно плащане на площ в тези държави-членки, спазва законоустановените изисквания за управление, посочени в приложение II, в съответствие със следния график:

a) изискванията, посочени в буква А от приложение II, се прилагат от 1 януари 2012 г.;

б) изискванията, посочени в буква Б и В от приложение II, се прилагат от 1 януари 2014 г.;

5. Прилагането на схемата за единно плащане на площ не засяга по никакъв начин задължението на нова държава-членка за прилагане на правилата на Общността за идентификация и регистрация на животните, предвидени в Регламент (EО) № 1760/2000 и Регламент (EО) № 21/2004.

Член 114 Уведомяване

Новите държави-членки информират Комисията в подробности за предприетите мерки за прилагане на настоящия раздел, и по-специално за мерките съгласно член 112, параграф 2.

ГЛАВА 3ОТДЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ И СПЕЦИФИЧНО ПОДПОМАГАНЕ

Член 115 Отделно плащане за захар

1. Когато една нова държава-членка, различна от България и Румъния, се е възползвала от възможността, предвидена в член 143бa от Регламент (EО) № 1782/2003, тя отпуска отделно плащане за захар за 2009 г. и 2010 г. на земеделските стопани, които са допустими по схемата за единно плащане на площ. България и Румъния отпускат такава помощ и за 2011 г. Тя се отпуска въз основа на критериите, приети от съответните държави-членки през 2006 г. и 2007 г.

2. Отделното плащане за захар се отпуска в рамките на ограниченията на таваните, определени в приложение ХІІ.

3. Чрез дерогация от параграф 2, всяка засегната нова държава-членка може да реши до 31 март на съответната година, през която е отпуснато отделното плащане за захар, и на базата на обективни критерии, да приложи таван за отделното плащане за захар, който е по-нисък от този, посочен в приложение XII. Когато сумата на помощите, определени в съответствие с параграф 1, превишава тавана, определен от съответната държава-членка, годишният размер на помощите, които трябва да бъдат отпуснати на земеделските стопани, се намалява пропорционално.

Член 116 Отделни плащания за плодове и зеленчуци

1. Когато една нова държава-членка се е възползвала от възможността, предвидена в член 143бб от Регламент (EО) № 1782/2003, тя отпуска отделно плащане за плодове и зеленчуци на земеделските стопани, които са допустими съгласно схемата за единно плащане на площ. То се отпуска в съответствие с критериите, одобрени от държавата-членка през 2007 г.

2. Отделното плащане за плодове и зеленчуци се отпуска в рамките на ограниченията на компонента на националния таван, посочен в член 41 от настоящия регламент, съответстващ на плодовете и зеленчуците, или при по-нисък таван, ако новата държава-членка се е възползвала от възможността, предвидена в член 143бб, параграф 3 от Регламент (EО) № 1782/2003.

Член 117 Отделно преходно плащане за плодове и зеленчуци

1. Когато нова държава-членка се е възползвала от възможността, предвидена в член 143бв, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, тя запазва до 31 декември 2011 г. до 50 % от компонента на националните тавани, посочен в член 41 от настоящия регламент и съответстващ на доматите, които попадат в обхвата на КН код № 0702 00 00, в съответствие с решението й от 2007 г.

В този случай и в рамките на ограничението на тавана, определен в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2 от настоящия регламент, съответната държава-членка отпуска ежегодно допълнително плащане на земеделските стопани.

Допълнителното плащане се отпуска на земеделски стопани, които произвеждат домати съгласно условията, предвидени в раздел 5 от глава 1 от дял IV от настоящия регламент.

2. Когато нова държава-членка се е възползвала от възможността, предвидена в член 143бв, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, тя запазва, в съответствие с решението си от 2007 г.:

a) до 31 декември 2010 г. до 100 % от компонента от националните тавани, посочени в член 41 от настоящия регламент и съответстващи на плодовите и зеленчукови култури, различни от едногодишните култури, изброени в член 56, параграф 2, трета алинея от настоящия регламент;

б) от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2012 г., до 75 % от компонента от националните тавани, посочени в член 41 от настоящия регламент и съответстващи на плодовите и зеленчукови култури, различни от едногодишните култури, изброени в член 56, параграф 2, трета алинея от настоящия регламент.

В този случай и в рамките на ограничението на тавана, определен в съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2 от настоящия регламент, съответната държава-членка отпуска ежегодно допълнително плащане на земеделските стопани.

Допълнителното плащане се предоставя на земеделски стопани, които произвеждат един или повече от продуктите от плодове и зеленчуци, определени от съответната държава-членка, изброени в трета алинея от член 5б, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 118 Общи разпоредби за отделните плащания

1. Предоставените средства за отпускане на плащанията, посочени в членове 115, 116 и 117, не се включват в годишния финансов пакет по член 112, параграф 1. В случай обаче на прилагане на точка 115, параграф 3, разликата между тавана, посочен в приложение ХІІ, и действително приложения таван, се включва в годишния финансов пакет по член 112, параграф 1.

2. Членове 110 и 120 не се прилагат за отделните плащания, посочени в членове 115, 116 и 117.

3. В случай на действително или очаквано наследяване, отделното плащане за захар и отделното плащане за плодове и зеленчуци, посочени съответно в членове 115 и 116, се отпускат на земеделския стопанин, който наследява стопанството, при условието че този земеделски стопанин отговаря на изискването за допустимост съгласно схемата за единно плащане за площ.

Член 119 Специфично подпомагане

1. Новите държави-членки, които прилагат схемата за единно плащане на площ, може да вземат решение до 1 август 2009 г. най-късно и влизащо в сила считано от календарната 2010 г. да използват до 10 % от своите национални тавани, посочени в член 41, за да отпуснат помощ на земеделските стопани съгласно посоченото в член 68, параграф 1, букви a), б), в), г) и д) и в съответствие с член 68, параграфи 2—9, и членове 69 и 70.

2. Чрез дерогация от член 68, параграф 5, буква б), помощта за мерките, посочени в член 68, параграф 1, буква в), приема формата на увеличение на сумите за хектар, отпускани по схемата за единно плащане на площ.

3. Размерът на помощите, посочени в точка 1, се определя от Комисията в съответствие процедурата, посочена в член 128, параграф 2.

Този размер се приспада от годишния финансов пакет, посочен в член 112, параграф 1 на съответната нова държава-членка.

ГЛАВА 4 ДОПЪЛНИТЕЛНИ НАЦИОНАЛНИ ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ И ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ

Член 120 Допълнителни национални преки плащания и преки плащания

1. За целите на настоящия член: „Национални схеми, подобни на ОСП“ означава всяка национална схема за преки плащания, прилагана преди датата на присъединяване на новата държава-членка, съгласно която е предоставяна помощ на земеделските стопани във връзка с производство, обхванато от едно от преките плащания.

2. Новите държави-членки имат възможност, при условие че Комисията разреши, да допълнят всяко пряко плащане до:

a) за всички преки плащания до 30 процентни пункта над приложимото равнище, посочено в член 110 за съответната година. Що се отнася до България и Румъния, се прилага следното: За 2009 г. 65 % от нивото на преките плащания в Общността, каквито са били на 30 април 2004 г., и от 2010 г. до 30 процентни пункта над приложимото ниво за съответната година, съгласно член 110, параграф 2. Чешката република обаче може да допълни преките плащания в сектор картофено нишесте до 100 % от нивото, прилагано в държавите-членки, различни от новите държави-членки. За преките плащания, посочени в глава 7, дял IV от Регламент (EО) № 1782/2003, обаче, държавите-членки могат да допълват преките плащания до 100 %. Що се отнася до България и Румъния, се прилагат следните максимални равнища: 95 % през 2009 г. и 100 % от 2010 г. нататък;

или

б) i) по отношение на преки плащания, различни от схемата за единно плащане, общото ниво на пряката подкрепа, която земеделският стопанин би имал право да получи за всеки отделен продукт в новата държава-членка за календарната 2003 г., съгласно национална схема, подобна на ОСП, увеличена с 10 процентни пункта. Въпреки това, за Литва референтната година е календарната 2002 г. За България и Румъния референтната година е календарната 2006 г. За Словения увеличението е 25 процентни пункта;

ii) по отношение на схемата за единно плащане, общата сума за допълнителни национални преки плащания, които могат да бъдат предоставени от нова държава-членка по отношение на дадена година, се ограничава в рамките на специфичен финансов пакет. Този пакет е равен на разликата между:

- общата сума на директно подпомагане по национална схема, подобна на ОСП, която би била предоставена за съответната нова държава-членка по отношение на календарната 2003 г. или, в случая с Литва, за календарната 2002 г., всеки път увеличена с 10 процентни пункта. Все пак, за България и Румъния референтната година е календарната 2006 г. За Словения увеличението е от 25 процентни пункта, и

- националния таван на тази нова държава-членка, включена в приложение VIII, преизчислен, когато е уместно, в съответствие с член 53, параграф 2

За да се изчисли общата сума, спомената в първо тире по-горе, се включват националните преки плащания и/или техни компоненти, съответстващи на преките плащания на Общността и/или техните компоненти, които са били взети предвид за изчисляване на действителния таван на съответната нова държава-членка, в съответствие с член 41 и член 53, параграф 2.

За всяко съответно пряко плащане новата държава-членка може да избере да приложи или опция а), или опция б), посочени по-горе.

Общата пряка помощ, която земеделският стопанин може да получи в новата държава-членка след присъединяването, съгласно съответните преки плащания, включително всички допълнителни национални преки плащания, не може да надвишава равнището на пряката помощ, на която земеделският стопанин би имал право, съгласно съответното прякото плащане, прилагано тогава в държавите-членки, различни от новите държави-членки.

3. Кипър може да допълни пряката помощ, изплащана на земеделски стопанин, въз основа на което и да е от преките плащания, изброени в приложение I, до общото равнище на помощ, която земеделският стопанин има право да получава в Кипър през 2001 г.

Кипърските власти гарантират, че общата сума на пряката помощ, която земеделският стопанин може да получи след присъединяването на Кипър, съгласно съответните преки плащания, включително всички допълнителни национални преки плащания, не може да надвишава равнището на пряката помощ, на която земеделският стопанин има право, съгласно съответното прякото плащане, прилагано тогава в държавите-членки, различни от новите държави-членки.

Общият размер на допълнителната национална помощ, която може да бъде предоставена, е посочен в приложение XIII.

Допълнителната национална помощ, която трябва да бъде отпусната подлежи на коригиране, което може да се окаже необходимо поради развития в Общата селскостопанска политика.

Параграфи 2 и 5 не се прилагат за Кипър:

4. Ако нова държава-членка реши да приложи схемата за единно плащане на площ, същата тази нова държава-членка може да отпусне допълнителна национална пряка помощ съгласно условията, посочени в параграфи 5 и 8.

5. Общият размер на допълнителната национална помощ, отпусната през годината, когато е приложена схемата за единно плащане на площ, може да бъде ограничен от специфичен финансов пакет за (под)сектор, при условие, че такъв (под)секторен специфичен финансов пакет може да се отнася единствено до:

- преки плащания, комбинирани със схемата за единно плащане, и/или

- едно или повече от преките плащания, които може да подлежат на частично прилагане съгласно посоченото в член 53, параграф 2. Този пакет е равен на разликата между:

- общия размер на помощта за (под)сектор в резултата на прилагането на параграф 2, буква a) или буква б), както е уместно, и

- общия размер на пряката помощ, с която разполага съответната нова държава-членка, за същия (под)сектор през съответната година съгласно схемата за единно плащане на площ.

6. Новите държави-членки могат да вземат решения въз основа на обективни критерии и след разрешение на Комисията относно размера на допълнителната национална помощ, която да бъде отпусната.

7. Разрешението на Комисията:

- когато се прилага параграф 2, буква б), посочва съответните национални схеми за преки плащания, подобни на ОСП;

- определя равнището, до което може да се изплаща допълнителна национална помощ, размера на допълнителната национална помощ и когато е уместно, условията за предоставянето ѝ;

- се дава в зависимост от корекции, които може да се окажат необходими, поради развития в Общата селскостопанска политика.

8. Не се отпускат допълнителни национални плащания или помощ за селскостопански дейности, за които не са предвидени преки плащания за държавите-членки, различни от новите държави-членки.

Член 121 Държавна помощ в Кипър

Кипър може, в допълнение към допълнителните национални преки плащания, да отпуска преходна и намаляваща национална помощ до края на 2010 г. Тази държавна помощ се предоставя под форма, близка до тази на помощта от Общността, като отделени от производството плащания.

Като се има предвид характера и размера на националната помощ, предоставена през 2001 г., Кипър може да предоставя държавна помощ на (под)секторите, изброени в приложение XIV и до размера, посочен в същото това приложение.

Държавната помощ, която ще да бъде отпусната, подлежи на коригиране, което може да се окаже необходимо поради развития в Общата селскостопанска политика. Ако се окаже, че са необходими такива корекции, размерът на помощта или условията за предоставянето й се изменят въз основа на решение на Комисията.

Кипър предоставя на Комисията годишен доклад относно прилагането на мерките за държавни помощи, като посочва формата на помощта и размера на помощта по (под)сектор.

ДЯЛ VIФИНАНСОВИ ТРАНСФЕРИ

Член 122 Финансов трансфер за преструктуриране на регионите, в които се отглежда памук

Сума от 22 млн. EUR се отпуска за всяка календарна година като допълнителна помощ от Общността за мерки в памукопроизводителните райони съгласно програмите за развитие на селските райони, финансирани по ЕЗФРСР.

Член 123 Финансов трансфер за преструктуриране на регионите, в които се отглежда тютюн

Считано от бюджетната 2011 година, се отпуска сума в размер на 484 млн. EUR като допълнителна помощ от Общността за мерки в тютюнопроизводителните райони съгласно програмите за развитие на селските райони, финансирани по ЕЗФРСР, за онези държави-членки, в които тютюнопроизводителите са получили помощ през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. в съответствие с Регламент (EО) № 2075/92[26] на Съвета.

ДЯЛ VIIПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ, ПРЕХОДНИИ ФИНАНСОВИ ПРАВИЛА

ГЛАВА 1 РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ

Член 124 Потвърждаване на правата на плащане

1. Правата на плащане, предоставени на земеделските стопани преди 1 януари 2009 г. се считат за законни и редовни от 1 януари 2010 г..

2. Параграф 1 не се прилага за права на плащане, предоставени на земеделските стопани въз основа на фактически неточни заявления.

3. Параграф 1 не засяга правото на Комисията да взема решенията, посочени в член 31 от Регламент (EО) № 1290/2005 във връзка с разходите, извършени за плащания, отпускани за всяка календарна година до 2009 г. включително.

Член 125 Прилагане за най-отдалечените региони

Дялове III и IV не се прилагат във френските отвъдморски департаменти, в Азорските острови и Мадейра и на Канарските острови.

Член 126 Държавни помощи

Чрез дерогация от член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 3 от Регламент (EC) № 1184/2006[27], членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията, извършени от държавите-членки съгласно членове 42, 59, 68 — 70, член 87, параграф 4, член 100, параграф 5, член 109 и членове 119 — 121, в съответствие с настоящия регламент.

Член 127 Предаване на информация на Комисията

Държавите-членки уведомяват Комисията в подробности за предприетите мерки за прилагане на настоящия регламент, и по-специално за мерките по отношение на членове 6, 12, 42, 46, 47, 68, 69, 70, 59, 60 и 119.

Член 128 Управителен комитет за преките плащания

1. Комисията се подпомага от Управителния комитет за преките плащания, състоящ се от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/EО, се определя на един месец.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 129 Правила за прилагане

В съответствие с процедурата, посочена в член 128, параграф 2, се приемат подробни правила за прилагането на настоящия регламент. Те включват:

a) ред и условия за създаването на система за консултации в земеделието;

б) подробни правила, свързани с критериите за разпределение на суми, освободени от прилагането на модулацията;

в) подробни правила за отпускането на помощите, предвидени в настоящия регламент, включително условия за допустимост, дати за подаване на заявления и разпоредби за плащания и контрол, както и за проверки върху и установяването на права на помощи, включително всякакъв необходим обмен на данни с държавите-членки, и установяване на надхвърлянето на базовите площи или максималните гарантирани площи, както и подробни правила относно определянето на период на запазване, оттегляне и преразпределение на неизползваните права на премии, установени съгласно раздели 7 и 8 от глава 1 на дял IV;

г) по отношение на схемата за единно плащане, подробни правила, свързани по-специално с установяването на национален резерв, прехвърляне на права, определяне на многогодишните култури, постоянните пасища и ливадите, вариантите, предвидени в глави 2 и 3 от дял III и интегрирането на свързаните с производството плащания, предвидени в глава 4 от дял III;

д) подробни правила прилагането на разпоредбите на дял V;

е) подробни правила за включване на помощите за плодове и зеленчуци, стари картофи и разсадници в схемата за единно плащане, включително процедурата за подаване на заявления през първата година от въвеждането й, както и за плащанията, посочени в раздели 5 и 6 от глава 1 на дял IV;

ж) подробни правила за включването на помощите за вино в схемата за единно плащане, включително процедурата за подаване на заявления през първата година на въвеждането й, в съответствие с Регламент (EО) № [регламента за вино]“;

з) по отношение на конопа, подробни правила за специфични мерки за контрол и методи за определяне на нивата на тетрахидроканабинол.

и) такива изменения на приложение I, които може да се окажат необходими, като се вземат предвид критериите, определени в член 1;

й) такива изменения на приложения V, VI и VII, каквито може да се окажат необходими, като се вземе предвид по-специално новото законодателство на Общността

к) основните елементи на системата за идентификация на селскостопанските парцели и тяхното определение;

л) всякакви поправки, които могат да бъдат направени на молбите за помощи и за освобождаването от изисквания да се подава молба за помощи;

м) правила за минималното количество информация, която следва да се съдържа в молбата за помощи;

н) правила относно административните проверки и проверките на място, както и проверките чрез дистанционни проучвания;

о) правила за прилагането на намаленията и изключването от помощи в случаите на неспазване на задълженията, посочени в членове 4 и 24, включително случаи, при които не се прилагат намаления и изключване от помощи;

п) изменения към приложение V, които могат да станат необходими, като се вземат предвид критериите, заложени в член 28;

р) предаване на информация между държавите-членки и Комисията;

с) мерки, които са едновременно необходими и надлежно обосновани с цел да доведат до разрешаването, в случай на неотложна ситуация, на практически и специфични проблеми, и по-специално на такива, свързани с прилагането на глава 4 от дял ІІ и глави 2 и 3 от дял ІІІ; такива мерки могат да представляват дерогация от определени части на настоящия регламент, но само дотолкова, доколкото и за такъв период, за който е стриктно необходимо;

т) по отношение на памука, подробни правила относно:

i) изчисляване на намаляването на помощта, предвидена в член 80, параграф 3;

ii) одобрените междубраншови организации, и по-специално тяхното финансиране и системата за санкции и контрол.

ГЛАВА 2ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 130 Изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005

1. В член 12, параграф 2 се заменя със следния текст:

"2. Комисията определя сумите, които по силата на член 9, член 10, параграф 4, член 123 и член 124 от Регламент (ЕО) xxx/2008*[ настоящия регламент ] на Съвета, както и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 378/2007 на Съвета, се предоставят на разположение на ЕЗФРСР.

2 Член 18, параграф 3 се заменя със следния текст:

"3. Националните тавани за преките плащания посочени в член 8, параграф 2 от Регламент (EО) № XXX/2008 [ настоящия регламент )], коригирани с уточненията, съдържащи се в член 11, параграф 1 от същия регламент, се считат за финансови тавани в евро.

* ОВ L ……………“

Член 131 Изменение на Регламент (ЕО) № 247/2006

Регламент (ЕО) № 247/2006 се изменя, както следва:

(1) в член 23, параграф 2 се заменя със следното:

"2. Общността финансира мерките, предвидени в дялове II и III от настоящия регламент, до годишен максимум както следва:

(милиони EUR) |

Финансова 2007 година | Финансова 2008 година | Финансова 2009 година | Финансова година 2010 и следващите |

Френски отвъдморски департаменти | 126.6 | 262.6 | 269.4 | 276.05 |

Азорски острови Мадейра | 77.9 | 86.98 | 86.7 | 106.21 |

Канарски острови | 127.3 | 268.4 | 268.4 | 268.42 |

(2) добавя се следният член 24б:

„ Член 24б

1. До 15 февруари 2009 г. най-късно, държавите-членки представят на Комисията проект за изменения на цялостната си програма, за да отразят промените, въведени в член 23, параграф 2.

2. Комисията прави оценка на предложените изменения и взема решение за одобрението им в срок най-късно от четири месеца след подаването им съгласно процедурата, предвидена в член 26, параграф 2.“

Член 132 Изменение на Регламент (ЕО) № 378/2007

Регламент (ЕО) № 378/2007 се изменя, както следва:

(1) Член 1 се изменя, както следва:

a) Параграф 3 се заменя със следния текст:

"3. Намаленията съгласно доброволната модулация се изчисляват на същата база, като тази приложима към модулацията съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № XXX/2008* (настоящия регламент) на Съвета.

* ОВ L ……………“

б) Добавя се следният параграф 5:

"5. Ставките на модулация, прилагани за земеделски стопанин, в резултат на изпълнението на член 7 от Регламент (EО) № XXX/2008 ( настоящия регламент ), минус 5 процентни пункта, се приспадат от ставката на доброволната модулация, прилагана от държавите-членки в изпълнение на параграф 4 от този член. Както процентът, който трябва да се приспадне, така и окончателната доброволна модулация, следва да са равни или по-високи от 0.

(2) в член 3, параграф 1 буква а) се заменя със следния текст:

„a) чрез дерогация от член 1, параграф 3 от настоящия регламент, се прилагат намаленията по модулацията, на базата на изчислението, приложимо за модулацията, съгласно член 7 от Регламент (EО) № xx/2008, без да се взема предвид изключването на 5 000 EUR, предвидено в параграф 1 от този член; и/или“.

Член 133 Отмяна

1. Регламент (ЕО) № 1782/2003 се отменя.

Въпреки това членове 66, 67, 68, 68a, 69 и член 70, параграф 1, буква a), както и глави 1 (твърда пшеница), 2 (премия за протеинови култури), 4 (плащане на площ за ядкови плодове), 8, (енергийни култури), 9 (помощи за семена), 10 (плащане на площ за полски култури), 10б (помощ за маслинови гори), 10в (помощ за тютюн) и 10г (плащане на площ за хмел) от дял IV на същия регламент продължават да се прилагат за 2009 г.

2. Позоваването на отменения регламент се счита за позоваване на настоящия регламент и се тълкува съгласно таблицата за съответствие, дадена в приложение XV.

Член 134 Преходни правила

Комисията може да приеме мерките, необходими за улесняване на прехода от разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003, към тези на настоящия регламент.

Член 135 Преходни разпоредби за нови държави-членки

Когато има нужда от преходни мерки, за да се улесни за новите държави-членки, преходът от схемата на единно плащане на площ към схемата за единно плащане и другите схеми за подпомагане, упоменати в раздели III и IV, такива мерки се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 128, параграф 2.

Член 136 Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Той се прилага от 1 януари 2009 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел, на ………….година.

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на схемите за помощи

Сектор | Правно основание | Бележки |

Единно плащане | Дял III от настоящия регламент | Отделено плащане |

Схема за единно плащане на площ | Дял V, глава 2 от настоящия регламент | Плащане, отделено от производството, заменящо всички преки плащания, изброени в настоящото приложение, с изключение на отделните плащания |

Протеинови култури | Дял IV, глава 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003( | Помощи за единица площ |

Ориз | Дял IV, глава 2 от настоящия регламент | Помощи за единица площ |

Ядкови плодове | Дял IV, глава 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003( | Помощи за единица площ |

Енергийни култури | Дял IV, глава 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003( | Помощи за единица площ |

Картофи за нишесте | Дял IV, глава 1, раздел 5 от настоящия регламент | Производствена помощ |

Семена | Дял IV, глава 9 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 | Производствена помощ |

Полски култури | Дял IV, глава 10 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 | Помощи за единица площ, |

Овче месо и козе месо | Дял IV, глава 1, раздел 7 от настоящия регламент | Премия за обагнени овци и кози |

Говеждо и телешко месо | Дял IV, глава 1, раздел 8 от настоящия регламент | Специална премия, премия за крави с бозаещи телета (включително когато се изплаща за юници и включително допълнителната национална премия за крави с бозаещи телета, когато се съфинансира), премия за клане |

Специфично подпомагане | Дял ІІІ, глава 5, от настоящия регламент |

Маслиново масло | Дял IV, глава 10б от Регламент (ЕО) № 1782/2003( | Помощ за единица площ |

Копринени буби | Член 1 от Регламент (ЕИО) № 845/72 | Помощи за насърчаване на отглеждането им |

Тютюн | Дял IV, глава 10в от Регламент (ЕО) № 1782/2003( | Производствена помощ |

Хмел | Дял IV, глава 10г от Регламент (ЕО) № 1782/2003* | Помощ за единица площ |

Захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, използвани за производство на захар или инулинов сироп | Дял V, глава 116 от настоящия регламент | Отделени плащания |

Захарно цвекло и тръстика, използвани за производството на захар | Дял IV, глава 1, раздел 4 от настоящия регламент | Производствена помощ |

Плодове и зеленчуци, доставени за преработка | Дял IV, глава 1, раздел 5 от настоящия регламент | Преходни плащания за плодове и зеленчуци |

Ягоди и малини, доставени с цел преработка | Дял IV, глава 1, раздел 6 от настоящия регламент | Преходни плащания за меки плодове |

Плодове и зеленчуци | Член 116 | Отделни плащания за плодове и зеленчуци |

Posei | Дял III от Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета | Преки плащания в съответствие с предвидените в програмите мерки |

Егейски острови | Глава III от Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета | Преки плащания в съответствие с предвидените в програмите мерки |

Памук | Дял IV, глава 1, раздел 4 от настоящия регламент | Помощи за единица площ |

( Само за 2009 година. |

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

Законоустановени изисквания за управление, предвидени в членове 4 и 5 А.

A. Околна среда

1. | Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1) | Член 3, параграф 1 и член 3, параграф 2, буква б), член 4, параграфи 1, 2 и 4, член 5, букви a), б) и г) |

2. | Директива 80/68/ЕИО на Съвета от 17 декември 1979 г. относно опазването на подпочвените води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43) | Членове 4 и 5 |

3. | Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. относно опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (OВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6) | Член 3 |

4. | Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1) | Членове 4 и 5 |

5. | Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7) | Член 6 и член 13, параграф 1, буква а) |

Обществено здраве и здраве на животните Идентификация и регистрация на животни |

6. | Директива 92/102/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1992 г. относно идентификацията и регистрацията на животните (ОВ L 355, 5.12.1992 г., стр. 32) | Членове 3, 4 и 5 |

7. | Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1) | Членове 4 и 7 |

8. | Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (EO) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8). | Членове 3, 4 и 5 |

B. Обществено здраве, ветеринарно- и фитосанитарни условия |

9. | Директива 91/414/EО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (OВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1) | Член 3 |

10. | Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството и за отмяна на Директиви 81/602/ЕИО, 88/146/ЕИО и 88/299/ЕИО (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 3) | членове 3, 4, 5 и 7 |

11. | Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г., за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1) | Членове 14 и 15, член 17, параграф 1, членове 18, 19 и 20 |

12. | Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1) | Членове 7, 11, 12, 13 и 15 |

Нотифициране за болести |

13. | Директива 85/511/ЕИО на Съвета от 18 ноември 1985 г. за въвеждане на мерки на Общността за контрол на болестта шап (ОВ L 315, 26.11.1985 г., стр. 11) | Член 3 |

14. | Директива 92/119/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете (ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 69) | Член 3 |

15. | Директива 2000/75/ЕО на Съвета от 20 ноември 2000 година за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език (OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 74) | Член 3 |

В. Подобряване на условията за отглеждане на животните |

16. | Директива 91/629/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 28) | Членове 3 и 4 |

17. | Директива 91/630/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 33) | Член 3 и член 4, параграф 1 |

18. | Директива 98/58/EО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели в животновъдните стопанства (OВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23) | Член 4 |

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Добри селскостопански и екологични условия, предвидени в член 6

Въпрос | Стандарти |

Почвена ерозия: Защита на почвите чрез подходящи мерки | - Минимална почвена покривка |

- Минимално управление на земите, което да отразява специфичните за местоположението условия |

- Да се запазят терасите |

Органични вещества в почвата: Запазване на равнищата на органични вещества в почвата чрез подходящи практики | - Стандарти за ротация на културите, където това е приложимо |

- Управление на стърнищата от полските култури |

Структура на почвата: Запазване на почвената структура чрез подходящи мерки | - Използване на подходящи машини |

Минимално ниво на поддръжка: Гарантиране на минимално ниво на поддръжка и предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията | - Минимални параметри за гъстота на животните и/или подходящи режими |

- Опазване на постоянните пасища |

– Запазване на особеностите на ландшафта, включително, където е приложимо, жив плет, езера, канавки и дървета в редица, в група или изолирани дървета и синори, – където е целесъобразно, забрана на изкореняването на маслинови дръвчета |

- Да се избягва израстването на нежелана растителност върху селскостопански земи |

- Поддържане на маслинови гори в добро вегетативно състояние |

Опазване и управление на водите: Опазване на водите срещу замърсяване и изтичане, и управление на използването на водите | – Изграждане на защитни ивици по продължението на течащи води, – спазване на разрешителните процедури за използване на водите за напояване. |

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Нетни национални тавани, посочени в член 8

милиони EUR |

Календарна година | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 |

Белгия | 583,2 | 570,9 | 563,1 | 553,9 |

Чешката република | 773,0 |

Дания | 985,9 | 965,3 | 954,6 | 937,8 |

Германия | 5 467,4 | 5 339,2 | 5 269,3 | 5 178,0 |

Естония | 88,9 |

Ирландия | 1 283,1 | 1 264,0 | 1 247,1 | 1 230,0 |

Гърция | 2 567,3 | 2 365,5 | 2 348,9 | 2 324,1 |

Испания | 5 171,3 | 5 043,4 | 5 019,1 | 4 953,5 |

Франция | 8 218,5 | 8 021,2 | 7 930,7 | 7 796,2 |

Италия | 4 323,6 | 4 103,7 | 4 073,2 | 4 023,3 |

Кипър | 48,2 |

Латвия | 130,5 |

Литва | 337,9 |

Люксембург | 35,2 | 34,5 | 34,0 | 33,4 |

Унгария | 1 150,9 |

Малта | 4,6 |

Нидерландия | 841,5 | 827,0 | 829,4 | 815,9 |

Австрия | 727,7 | 718,2 | 712,1 | 704,9 |

Полша | 2 730,5 |

Португалия | 635,8 | 623,0 | 622,6 | 622,6 |

Словения | 129,4 |

Словакия | 335,9 |

Финландия | 550,0 | 541,2 | 536,0 | 529,8 |

Швеция | 731,7 | 719,9 | 710,6 | 699,8 |

Обединеното кралство | 3 373,0 | 3 340,4 | 3 335,8 | 3 334,9 |

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Списък на зърнените култури, посочени в член 9, параграф 3

Код по КН Описание

I. Зърнени култури

1001 10 00 | Твърда пшеница |

1001 90 | Друга пшеница и лимец, различна от твърда пшеница |

1002 00 00 | Ръж |

1003 00 | Ечемик |

1004 00 00 | Овес |

1005 | Царевица |

1007 00 | Сорго на зърна |

1008 | Елда, просо и семе за птици; други житни растения |

0709 90 60 | Сладка царевица |

II. Маслодайни семена

1201 00 | Семена от соя |

ex 1205 00 | Рапично семе |

ex 1206 00 10 | Слънчогледово семе |

III. Протеинови култури

0713 10 | Грах |

0713 50 | Полски фасул |

ex 1209 29 50 | Сладки лупини |

IV. Лен

ex 1204 00 | Лен (Linum usitatissimum L.) |

ex 5301 10 00 | Лен, необработен или отопен, отглеждан за влакно (Linum usitatissimum L.) |

V. Коноп

ex 5302 10 00 | Коноп, необработен или отопен, отглеждан за влакно (Cannabis sativa L.) |

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Съвместими схеми за помощи, посочени в член 28

Сектор | Правно основание |

Необлагодетелствани райони и зони с екологични ограничения | Член 13, буква a), член 14, параграф 1 и първите две тирета от член 14, параграф 2, член 15, членове 17—20, член 51, параграф 3 и член 55, параграф 4 от Регламент (EО) № 1257/1999 |

Мерки, целящи устойчивото използване на земеделски земи чрез: |

плащания за неблагоприятни природни условия на земеделски стопани в планински райони | Член 36, буква а), точка i) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 |

плащания на земеделски стопани в области с неблагоприятни природни условия, различни от планинските райони | Член 36, буква а), точка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 |

Плащания по програма Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО | Член 36, буква а), точка iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 |

плащания за агроекология | Член 36, буква а), точка iv) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 |

Мерки, целящи устойчивото използване на горите чрез: |

първоначално залесяване на земеделски земи | Член 36, буква б), точка i) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 |

Плащания по програма "Натура 2000" | Член 36, буква б), точка iv) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 |

плащания за опазване на околната среда в горите | Член 36, буква б), точка v) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 |

Вино | Член 117 от (регламента за вино) |

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

A. Плодове и зеленчуци, картофи за консумация и разсадници

1. Земеделските стопани получават право на плащане за хектар, което се изчислява като се раздели референтната сума, посочена в параграф 2, на броя на хектарите, изчислени в съответствие с параграф 3.

2. Държавите-членки определят сумата, която да бъде включена в референтната сума за всеки земеделски стопанин въз основа на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии като:

- размера на подпомагането за пазара, получено пряко или непряко от земеделския стопанин по отношение на плодове и зеленчуци, картофи за консумация и разсадници,

- площта, използвана за производство на плодове и зеленчуци, картофи за консумация и разсадници,

- количеството произведени плодове и зеленчуци, картофи за консумация и разсадници,

по отношение на представителен период, който може да бъде различен за всеки продукт, за една или повече пазарни години, като се започва от пазарната година, приключила през 2001 г., а за държавите-членки, които са се присъединили към Общността през 2004 г. или по-късно, от пазарната година, приключила през 2004 г., до пазарната година, приключваща през 2007 г.

Прилагането на критериите в тази буква може да бъде различно при различни продукти от плодове и зеленчуци, картофи за консумация и разсадници, ако това е надлежно и обективно обосновано. Въз основа на същата обосновка, държавите-членки могат да решат да не определят сумите, които ще се включат в референтната сума и приложимите хектари по тази буква, преди изтичането на преходния тригодишен период, който приключва на 31 декември 2010 г.

3. Държавите-членки изчисляват приложимите хектари въз основа на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии, както и площите, посочени в точка 2, параграф първи, второ тире.

За целите на настоящия регламент „плодове и зеленчуци“ означава продуктите, изброени в член 1, параграф 1, букви и) и й) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и „картофи за консумация“ означава картофите с код по КН № 0701, различни от тези, предназначени за производство на картофено нишесте, за които се предоставя помощ съгласно член 93.

4. Всеки земеделски стопанин, чието производство е силно засегнато по време на референтния период, посочен в параграф 2, от непреодолима сила или извънредни обстоятелства (съгласно посоченото в член 36, параграф 1), възникнали преди или по време на същия този референтен период, има право да поиска референтната сума да се изчислява на базата на календарната година или календарните години през референтния период, които не са били засегнати от непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

5. Ако целият референтен период е бил засегнат от непреодолима сила или извънредни обстоятелства, държавата-членка изчислява референтната сума на базата на най-близката пазарна година преди референтния период, избран в съответствие с параграф 3. В този случай, параграф 1 се прилага mutatis mutandis .

6. За всички случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, със съответните доказателства, които са задоволителни за компетентния орган, засегнатият земеделски стопанин информира компетентния орган в писмен вид в срок, определен от всяка държава-членка.

Б. Лозя (изкореняване)

На земеделските стопани, които участват в схемата за изкореняване, посочена в глава III от дял V от Регламент (EО) № [регламента за вино] се разпределят, в годината след изкореняването, права на плащане, равни на броя на хектарите, за които са получили премия за изкореняване.

Единичната стойност на тези права на плащане е равна на средната регионална стойност на правата за съответния регион. Единичната стойност обаче не може да надхвърля 350 EUR/ha.

В. Лозя (прехвърляне от програмите за подпомагане)

Когато държавите-членки изберат да отпуснат помощ в съответствие с член 4a от Регламент (EО) № [регламента за виното], те определят референтна сума за всеки земеделски стопанин, както и приложими хектари:

- въз основа на обективни и осигуряващи равнопоставеност критерии;

- по отношение на представителен референтен период за една или повече лозарски години, започвайки от лозарската 2005/2006 г.; Все пак, референтните критерии, използвани за определяне на референтната сума и приложимите хектари, не се базират на референтен период, включващ лозарските години след лозарската 2007/2008 г., когато прехвърлянето в рамките на програмите за подпомагане се отнася до обезщетенията на земеделските стопани, които са получили досега помощ за дестилация на алкохол за консумация или са били икономическите бенефициери на помощ за използване на концентрирана гроздова мъст за обогатяване на вино съгласно Регламент (EО) № [регламента за виното].“;

- в съответствие с цялата налична сума за тази мярка, посочена в член 6, буква д) от Регламент (EО) № [регламента за виното].“

Земеделските стопани получават право на плащане за хектар, което се изчислява като се раздели посочената референтна сума на броя на приложимите хектари.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Национални тавани, посочени в член 41

Таблица 1

(1000 EUR) |

Държава-членка | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия | 614 179 | 611 901 | 613 281 | 613 281 | 614 661 | 614 661 | 614 661 | 614 661 |

Дания | 1 030 478 | 1 031 321 | 1 043 421 | 1 043 421 | 1 048 999 | 1 048 999 | 1 048 999 | 1 048 999 |

Германия | 5 770 254 | 5 781 666 | 5 826 537 | 5 826 537 | 5 848 330 | 5 848 330 | 5 848 330 | 5 848 330 |

Ирландия | 1 342 268 | 1 340 737 | 1 340 869 | 1 340 869 | 1 340 869 | 1 340 869 | 1 340 869 | 1 340 869 |

Гърция | 2 367 713 | 2 209 591 | 2 210 829 | 2 216 533 | 2 216 533 | 2 216 533 | 2 216 533 | 2 216 533 |

Испания | 4 838 512 | 5 070 413 | 5 114 250 | 5 139 246 | 5 139 316 | 5 139 316 | 5 139 316 | 5 139 316 |

Франция | 8 404 502 | 8 444 468 | 8 500 503 | 8 504 425 | 8 518 804 | 8 518 804 | 8 518 804 | 8 518 804 |

Италия | 4 143 175 | 4 277 633 | 4 320 238 | 4 369 974 | 4 369 974 | 4 369 974 | 4 369 974 | 4 369 974 |

Люксембург | 37 051 | 37 084 | 37 084 | 37 084 | 37 084 | 37 084 | 37 084 | 37 084 |

Нидерландия | 853 090 | 853 169 | 886 966 | 886 966 | 904 272 | 904 272 | 904 272 | 904 272 |

Австрия | 745 561 | 747 298 | 750 019 | 750 019 | 751 616 | 751 616 | 751 616 | 751 616 |

Португалия | 589 723 | 600 296 | 600 370 | 605 967 | 605 972 | 605 972 | 605 972 | 605 972 |

Финландия | 566 801 | 565 823 | 568 799 | 568 799 | 570 583 | 570 583 | 570 583 | 570 583 |

Швеция | 763 082 | 765 229 | 768 853 | 768 853 | 770 916 | 770 916 | 770 916 | 770 916 |

Обединеното кралство | 3 985 834 | 3 986 361 | 3 987 844 | 3 987 844 | 3 987 849 | 3 987 849 | 3 987 849 | 3 987 849 |

Таблица 2(

(1000 EUR) |

Държава-членка | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

България | 287 399 | 328 997 | 409 587 | 490 705 | 571 467 | 652 228 | 732 986 | 813 746 |

Чешката република | 559 622 | 647 080 | 735 801 | 821 779 | 909 164 | 909 164 | 909 164 | 909 164 |

Естония | 60 500 | 70 769 | 80 910 | 91 034 | 101 171 | 101 171 | 101 171 | 101 171 |

Кипър | 31 670 | 38 845 | 43 730 | 48 615 | 53 499 | 53 499 | 53 499 | 53 499 |

Латвия | 90 016 | 104 025 | 118 258 | 132 193 | 146 355 | 146 355 | 146 355 | 146 355 |

Литва | 230 560 | 268 746 | 305 964 | 342 881 | 380 064 | 380 064 | 380 064 | 380 064 |

Унгария | 807 366 | 935 912 | 1 064 312 | 1 191 526 | 1 318 542 | 1 318 542 | 1 318 542 | 1 318 542 |

Малта | 3 434 | 3 851 | 4 268 | 4 685 | 5 102 | 5 102 | 5 102 | 5 102 |

Полша | 1 877 107 | 2 164 285 | 2 456 894 | 2 742 771 | 3 033 549 | 3 033 549 | 3 033 549 | 3 033 549 |

Румъния | 623 399 | 713 207 | 891 072 | 1 068 953 | 1 246 821 | 1 424 684 | 1 602 550 | 1 780 414 |

Словения | 87 942 | 102 047 | 116 077 | 130 107 | 144 236 | 144 236 | 144 236 | 144 236 |

Словакия | 240 014 | 277 779 | 314 692 | 351 377 | 388 191 | 388 191 | 388 191 | 388 191 |

( Тавани, изчислени въз основа на графика за увеличаване на плащанията, предвиден в член 110.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Делът от националните тавани, посочени в член 56, параграф 1, съответстващ на доматите, е както следва:

Държава-членка | Сума (млн. EUR за календарна година) |

България | 5,394 |

Чешката република | 0,414 |

Гърция | 35,733 |

Испания | 56,233 |

Франция | 8,033 |

Италия | 183,967 |

Кипър | 0,274 |

Малта | 0,932 |

Унгария | 4,512 |

Румъния | 1,738 |

Полша | 6,715 |

Португалия | 33,333 |

Словакия | 1,018 |

Делът от националните тавани, посочени в член 56, параграф 2, съответстващ на плодови и зеленчукови култури, различни от едногодишните култури, е както следва:

Държава-членка | Сума (млн. EUR за календарна година) |

България | 0,851 |

Чешката република | 0,063 |

Гърция | 153,833 |

Испания | 110,633 |

Франция | 44,033 |

Италия | 131,700 |

Кипър | през 2009 г. през 2010 г. през 2011 г. през 2012 г. | 4,856 4,919 4,982 5,045 |

Унгария | 0,244 |

Румъния | 0,025 |

Португалия | 2,900 |

Словакия | 0,007 |

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Интегриране на помощите, свързани с производство, в схемата за единно плащане

I.

- От 2010 г., специалната премия за качество на твърдата пшеница, предвидена в дял IV, глава 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

- от 2010 г., премията за протеинови култури, предвидена в дял IV, глава 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

- от 2010 г., специфичното плащане за култура – ориз, предвидено в глава III от дял IV от Регламент (EО) № 1782/2003 и раздел 1 от глава 1 на дял IVкъм настоящия регламент, в съответствие с графика, предвиден в член 72, параграф 2 от настоящия регламент;

- от 2010 г., плащането за площ за ядковите плодове, предвидено в глава 4 от дял IV от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

- от 2011 г., помощта за преработка на изсушен фураж, предвидена в част II, дял І, глава ІV, раздел І, подраздел І от Регламент (EО) № 1234/2007;

- от 2011 г., помощта за преработка на лен, отглеждан за текстилни влакна, предвидена в част II, дял І, глава ІV, раздел І, подраздел ІІ от Регламент (EО) № 1234/2007, в съответствие с графика, предвиден в същия този раздел;

- от 2011 г., премията за картофено нишесте, предвидена в член [95a] от Регламент (EО) № 1234/2004 и, в съответствие с графика от член 75 от настоящия регламент, помощта за картофи за нишесте, предвидена в този член.

II.

От 2010 г. когато държава-членка е отпуснала:

- помощта за семена, предвидена в дял ІV, глава 9 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

- плащането за площ за полски култури, предвидено в дял ІV, глава 10 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

- помощта за маслинени горички, предвидена в дял ІV, глава 10 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

- помощта за площ за хмел, предвидена в дял ІV, глава 10г, от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

в съответствие с графика, предвиден в член 55, плащания за телешко и говеждо месо, с изключение на премията за крави с бозаещи телета.

III.

От 2010 г., когато държава-членка не вземе решението, посочено в член 53, параграф 1 от настоящия регламент:

- плащанията за овце и кози, посочени в член 67 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

- плащанията за говеждо и телешко месо, посочени в член 68 от Регламент (EО) № 1782/2003.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Интегриране на помощта, свързана с производство – член 65

Сух фураж | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |

Дания | 2 779 | 2 779 | 2 779 | 2 779 | 2 779 | 2 779 |

Германия | 8 475 | 8 475 | 8 475 | 8 475 | 8 475 | 8 475 |

Ирландия | 132 | 132 | 132 | 132 | 132 | 132 |

Гърция | 1 238 | 1 238 | 1238 | 1 238 | 1 238 | 1 238 |

Испания | 43 725 | 43 725 | 43 725 | 43 725 | 43 725 | 43 725 |

Франция | 35 752 | 35 752 | 35 752 | 35 752 | 35 752 | 35 752 |

Италия | 22 605 | 22 605 | 22 605 | 22 605 | 22 605 | 22 605 |

Люксембург |

Нидерландия | 5 202 | 5 202 | 5 202 | 5 202 | 5 202 | 5 202 |

Австрия | 64 | 64 | 64 | 64 | 64 | 64 |

Португалия | 69 | 69 | 69 | 69 | 69 | 69 |

Финландия | 10 | 10 | 10 | 10 | 10 | 10 |

Швеция | 180 | 180 | 180 | 180 | 180 | 180 |

Обединеното кралство | 1 478 | 1 478 | 1 478 | 1 478 | 1 478 | 1 478 |

България |

Чешката република | 922 | 922 | 922 | 922 | 922 | 922 |

Естония |

Кипър |

Латвия |

Литва | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 |

Унгария | 1 421 | 1 421 | 1 421 | 1 421 | 1 421 | 1 421 |

Малта |

Полша | 147 | 147 | 147 | 147 | 147 | 147 |

Румъния |

Словения |

Словакия | 91 | 91 | 91 | 91 | 91 | 91 |

Премия за качество на твърда пшеница | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия |

Дания |

Германия |

Ирландия |

Гърция | 20 301 | 20 301 | 20 301 | 20 301 | 20 301 | 20 301 | 20 301 |

Испания | 22 372 | 22 372 | 22 372 | 22 372 | 22 372 | 22 372 | 22 372 |

Франция | 8 320 | 8 320 | 8 320 | 8 320 | 8 320 | 8 320 | 8 320 |

Италия | 42 457 | 42 457 | 42 457 | 42 457 | 42 457 | 42 457 | 42 457 |

Люксембург |

Нидерландия |

Австрия | 280 | 280 | 280 | 280 | 280 | 280 | 280 |

Португалия | 80 | 80 | 80 | 80 | 80 | 80 | 80 |

Финландия |

Швеция |

Обединеното кралство |

България | 349 | 436 | 523 | 610 | 698 | 785 | 872 |

Чешката република |

Естония |

Кипър | 173 | 198 | 223 | 247 | 247 | 247 | 247 |

Латвия |

Литва |

Унгария | 70 | 80 | 90 | 100 | 100 | 100 | 100 |

Малта |

Полша |

Румъния |

Словения |

Словакия |

Протеинови култури | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия | 84 | 84 | 84 | 84 | 84 | 84 | 84 |

Дания | 843 | 843 | 843 | 843 | 843 | 843 | 843 |

Германия | 7 231 | 7 231 | 7 231 | 7 231 | 7 231 | 7 231 | 7 231 |

Ирландия | 216 | 216 | 216 | 216 | 216 | 216 | 216 |

Гърция | 242 | 242 | 242 | 242 | 242 | 242 | 242 |

Испания | 10 905 | 10 905 | 10 905 | 10 905 | 10 905 | 10905 | 10 905 |

Франция | 17 635 | 17 635 | 17 635 | 17 635 | 17 635 | 17635 | 17 635 |

Италия | 5 009 | 5 009 | 5 009 | 5 009 | 5 009 | 5009 | 5 009 |

Люксембург | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 |

Нидерландия | 67 | 67 | 67 | 67 | 67 | 67 | 67 |

Австрия | 2 051 | 2 051 | 2 051 | 2 051 | 2051 | 2051 | 2 051 |

Португалия | 214 | 214 | 214 | 214 | 214 | 214 | 214 |

Финландия | 303 | 303 | 303 | 303 | 303 | 303 | 303 |

Швеция | 2 147 | 2 147 | 2 147 | 2 147 | 2147 | 2147 | 2 147 |

Обединеното кралство | 10 500 | 10 500 | 10 500 | 10 500 | 10500 | 10500 | 10 500 |

България | 160 | 201 | 241 | 281 | 321 | 361 | 401 |

Чешката република | 1 858 | 2 123 | 2 389 | 2 654 | 2654 | 2654 | 2 654 |

Естония | 169 | 194 | 218 | 242 | 242 | 242 | 242 |

Кипър | 17 | 19 | 22 | 24 | 24 | 24 | 24 |

Латвия | 109 | 124 | 140 | 155 | 155 | 155 | 155 |

Литва | 1 486 | 1 698 | 1 911 | 2 123 | 2123 | 2123 | 2 123 |

Унгария | 1 369 | 1 565 | 1 760 | 1 956 | 1956 | 1956 | 1 956 |

Малта | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |

Полша | 1 723 | 1 970 | 2 216 | 2 462 | 2462 | 2462 | 2 462 |

Румъния | 911 | 1 139 | 1 367 | 1 595 | 1822 | 2050 | 2 278 |

Словения | 63 | 72 | 81 | 90 | 90 | 90 | 90 |

Словакия | 1 003 | 1 146 | 1 290 | 1 433 | 1433 | 1433 | 1433 |

Ориз | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия |

Дания |

Германия |

Ирландия |

Гърция | 5 703 | 5 703 | 11 407 | 11 407 | 11 407 | 11 407 | 11 407 |

Испания | 24 997 | 24 997 | 49 993 | 49 993 | 49 993 | 49 993 | 49 993 |

Франция | 3 922 | 3 922 | 7 844 | 7 844 | 7 844 | 7 844 | 7 844 |

Италия | 49 737 | 49 737 | 99 473 | 99 473 | 99 473 | 99 473 | 99 473 |

Люксембург |

Нидерландия |

Австрия |

Португалия | 5 596 | 5 596 | 11 193 | 11 193 | 11 193 | 11 193 | 11 193 |

Финландия |

Швеция |

Обединеното кралство |

България | 288 | 360 | 863 | 1 007 | 1 151 | 1 294 | 1 438 |

Чешката република |

Естония |

Кипър |

Латвия |

Литва |

Унгария | 262 | 300 | 674 | 749 | 749 | 749 | 749 |

Малта |

Полша |

Румъния | 13 | 16 | 38 | 44 | 50 | 57 | 63 |

Словения |

Словакия |

Ядкови плодове | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 |

Дания |

Германия | 181 | 181 | 181 | 181 | 181 | 181 | 181 |

Ирландия |

Гърция | 4 963 | 4 963 | 4 963 | 4 963 | 4 963 | 4 963 | 4 963 |

Испания | 68 610 | 68 610 | 68 610 | 68 610 | 68 610 | 68 610 | 68 610 |

Франция | 2 089 | 2 089 | 2 089 | 2 089 | 2 089 | 2 089 | 2 089 |

Италия | 15 710 | 15 710 | 15 710 | 15 710 | 15 710 | 15 710 | 15 710 |

Люксембург | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 |

Нидерландия | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 |

Австрия | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 |

Португалия | 4 987 | 4 987 | 4 987 | 4 987 | 4 987 | 4 987 | 4 987 |

Финландия |

Швеция |

Обединеното кралство | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 | 12 |

България | 579 | 724 | 868 | 1 013 | 1 158 | 1 302 | 1 447 |

Чешката република |

Естония |

Кипър | 431 | 493 | 554 | 616 | 616 | 616 | 616 |

Латвия |

Литва |

Унгария | 245 | 280 | 315 | 350 | 350 | 350 | 350 |

Малта |

Полша | 355 | 406 | 456 | 507 | 507 | 507 | 507 |

Румъния | 79 | 99 | 119 | 139 | 159 | 179 | 199 |

Словения | 25 | 29 | 33 | 36 | 36 | 36 | 36 |

Словакия | 262 | 299 | 337 | 374 | 374 | 374 | 374 |

Дълговлакнест лен | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия | 1 380 | 1 380 | 2 760 | 2 760 | 2 760 | 2 760 |

Дания |

Германия | 30 | 30 | 60 | 60 | 60 | 60 |

Ирландия |

Гърция |

Испания | 5 | 5 | 10 | 10 | 10 | 10 |

Франция | 5 580 | 5 580 | 11 160 | 11 160 | 11 160 | 11 160 |

Италия |

Люксембург |

Нидерландия | 480 | 480 | 960 | 960 | 960 | 960 |

Австрия | 15 | 15 | 30 | 30 | 30 | 30 |

Португалия | 5 | 5 | 10 | 10 | 10 | 10 |

Финландия | 20 | 20 | 40 | 40 | 40 | 40 |

Швеция | 5 | 5 | 10 | 10 | 10 | 10 |

Обединеното кралство | 5 | 5 | 10 | 10 | 10 | 10 |

България | 1 | 1 | 3 | 3 | 3 | 3 |

Чешката република | 192 | 192 | 385 | 385 | 385 | 385 |

Естония | 3 | 3 | 6 | 6 | 6 | 6 |

Кипър |

Латвия | 36 | 36 | 72 | 72 | 72 | 72 |

Литва | 226 | 226 | 453 | 453 | 453 | 453 |

Унгария |

Малта |

Полша | 92 | 92 | 185 | 185 | 185 | 185 |

Румъния | 4 | 4 | 8 | 8 | 8 | 8 |

Словения |

Словакия | 7 | 7 | 15 | 15 | 15 | 15 |

Помощ за преработка на картофено нишесте | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия |

Дания | 3 743 | 3 743 | 3 743 | 3 743 | 3 743 | 3 743 |

Германия | 14 603 | 14 603 | 14 603 | 14 603 | 14 603 | 14 603 |

Ирландия |

Гърция |

Испания | 43 | 43 | 43 | 43 | 43 | 43 |

Франция | 5 904 | 5 904 | 5 904 | 5 904 | 5 904 | 5 904 |

Италия |

Люксембург |

Нидерландия | 11 290 | 11 290 | 11 290 | 11 290 | 11 290 | 11 290 |

Австрия | 1 061 | 1 061 | 1 061 | 1 061 | 1 061 | 1 061 |

Португалия |

Финландия | 1 183 | 1 183 | 1 183 | 1 183 | 1 183 | 1 183 |

Швеция | 1 381 | 1 381 | 1 381 | 1 381 | 1 381 | 1 381 |

Обединеното кралство |

България |

Чешката република | 749 | 749 | 749 | 749 | 749 | 749 |

Естония | 6 | 6 | 6 | 6 | 6 | 6 |

Кипър |

Латвия | 129 | 129 | 129 | 129 | 129 | 129 |

Литва | 27 | 27 | 27 | 27 | 27 | 27 |

Унгария |

Малта |

Полша | 3 226 | 3 226 | 3 226 | 3 226 | 3 226 | 3 226 |

Румъния |

Словения |

Словакия | 16 | 16 | 16 | 16 | 16 | 16 |

Помощ за производители на картофено нишесте | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Белгия |

Дания | 5 578 | 5 578 | 11 156 | 11 156 | 11 156 | 11 156 |

Германия | 21 763 | 21 763 | 43 526 | 43 526 | 43 526 | 43 526 |

Ирландия |

Гърция |

Испания | 64 | 64 | 129 | 129 | 129 | 129 |

Франция | 8 799 | 8 799 | 17 598 | 17 598 | 17 598 | 17 598 |

Италия |

Люксембург |

Нидерландия | 16 825 | 16 825 | 33 651 | 33 651 | 33 651 | 33 651 |

Австрия | 1 581 | 1 581 | 3 163 | 3 163 | 3 163 | 3 163 |

Португалия |

Финландия | 1 763 | 1 763 | 3 527 | 3 527 | 3 527 | 3 527 |

Швеция | 2 058 | 2 058 | 4 116 | 4 116 | 4 116 | 4 116 |

Обединеното кралство |

България |

Чешката република | 893 | 1 005 | 2 232 | 2 232 | 2 232 | 2 232 |

Естония | 7 | 7 | 17 | 17 | 17 | 17 |

Кипър |

Латвия | 153 | 172 | 383 | 383 | 383 | 383 |

Литва | 32 | 36 | 80 | 80 | 80 | 80 |

Унгария |

Малта |

Полша | 3 846 | 4 327 | 9 615 | 9 615 | 9 615 | 9 615 |

Румъния |

Словения |

Словакия | 19 | 22 | 48 | 48 | 48 | 48 |

Маслиново масло | (1000 EUR) |

Държава-членка | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 г. и следващи години |

Испания | 103 140 | 103 140 | 103 140 | 103 140 | 103 140 | 103 140 | 103 140 |

Кипър | 2 051 | 2 344 | 2 637 | 2 930 | 2 930 | 2 930 | 2 930 |

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

Тавани за изчисляване на размера на помощта, посочена в член 84 (захар)

('000 EUR) |

Сектор | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 |

Полски култури (с изключение на твърда пшеница) | 4 220 705 | 3 165 529 | 2 110 353 | 1 055 176 |

Твърда пшеница | 1 162 157 | 871 618 | 581 078 | 290 539 |

Бобови растения | 16 362 | 12 272 | 8 181 | 4 091 |

Мляко и млечни продукти | 1 422 379 | 1 066 784 | 711 190 | 355 595 |

Говеждо месо | 1 843 578 | 1 382 684 | 921 789 | 460 895 |

Овче и козе месо | 4 409 113 | 3 306 835 | 2 204 556 | 1 102 278 |

Маслиново масло | 3 174 000 | 2 380 500 | 1 587 000 | 793 500 |

Тютюн | 417 340 | 313 005 | 208 670 | 104 335 |

Банани | 1 755 000 | 1 316 250 | 877 500 | 0 |

Сушено грозде | 0 | 0 | 0 | 0 |

Бадеми | 0 | 0 | 0 | 0 |

Общо | 1 842 0634 | 13 815 476 | 9 210 317 | 4 166 409 |

Допълнителни национални преки плащания по схемата за единно плащане:

Общият размер на допълнителните национални преки плащания, които могат да бъдат отпуснати по схемата за единно плащане, трябва да съответства на сумата от секторните тавани, посочени в тази таблица, отнасящи се за секторите, които са обхванати от схемата за единно плащане дотолкова, доколкото помощта в тези сектори е отделена от производството.

Таблица 2 Кипър: Допълнителни национални преки плащания когато за преки плащания се прилага схемата за плащане на единица площ

Сектор | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 |

Полски култури (с изключение на твърда пшеница) | 0 | 0 | 0 | 0 |

Твърда пшеница | 1 795 543 | 1 572 955 | 1 350 367 | 1 127 779 |

Бобови растения | 0 | 0 | 0 | 0 |

Мляко и млечни продукти | 3 456 448 | 3 438 488 | 3 420 448 | 3 402 448 |

Говеждо месо | 4 608 945 | 4 608 945 | 4 608 945 | 4 608 945 |

Овче и козе месо | 10 724 282 | 10 670 282 | 10 616 282 | 10 562 282 |

Маслиново масло | 5 547 000 | 5 115 000 | 4 683 000 | 4 251 000 |

Сушено грозде | 156 332 | 149 600 | 142 868 | 136 136 |

Банани | 4 323 820 | 4 312 300 | 4 300 780 | 4 289 260 |

Тютюн | 1 038 575 | 1 035 875 | 1 033 175 | 1 030 475 |

Общо | 31 650 945 | 30 903 405 | 30 155 865 | 29 408 325 |

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV

ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ НА КИПЪР

Сектор | 2009 | 2010 |

Зърнени култури (с изключение на твърда пшеница) | 2 263 018 | 1 131 509 |

Мляко и млечни продукти | 562 189 | 281 094 |

Говеждо месо | 64 887 | 0 |

Овце и кози | 1 027 917 | 513 958 |

Сектор свинско месо | 2 732 606 | 1 366 303 |

Птици и яйца | 1 142 374 | 571 187 |

Вино | 4 307 990 | 2 153 995 |

Маслиново масло | 2 088 857 | 1 044 429 |

Трапезно грозде | 1 058 897 | 529 448 |

Преработени домати | 117 458 | 58 729 |

Банани | 127 286 | 63 643 |

Плодове на дървета с падащи листа, включително плодове с костилки | 2 774 230 | 1 387 115 |

Общо | 18 267 707 | 9 101 410 |

ПРИЛОЖЕНИЕ ХV

Таблица за съответствие

Регламент (ЕО) № 1782/2003 | Настоящият регламент |

Член 1 | Член 1 |

Член 2 | Член 2 |

Член 3 | Член 4 |

Член 4 | Член 5 |

Член 5 | Член 6 |

Член 6 | Член 25 |

Член 7 | Член 26 |

Член 8 | – |

Член 9 | Член 27 |

Член 10, параграф 1 | Член 7 |

Член 10, параграф 2 | Член 9, параграф 1 |

Член 10, параграф 3 | Член 9, параграф 2 |

Член 10, параграф 4 | Член 9, параграф 3 |

– | Член 9, параграф 4 |

Член 11 | Член 11, параграфи 1 и 2 |

Член 12 | – |

– | Член 8 |

Член 12а, параграф 1 | Член 10 |

Член 12а, параграф 2 | Член 11, параграф 3 |

Член 13 | Член 12 |

Член 14 | Член 13 |

Член 15 | Член 14 |

Член 16 | Член 15 |

Член 17 | Член 16 |

Член 18 | Член 17 |

Член 19 | Член 18 |

Член 20 | Член 19 |

Член 21 | Член 20 |

Член 22 | Член 21 |

Член 23 | Член 22 |

Член 24 | Член 23 |

Член 25 | Член 24 |

Член 26 | Член 28 |

Член 27 | Член 29 |

– | Член 30 |

Член 28 | Член 31 |

Член 29 | Член 32 |

Член 30 | Член 33 |

Член 31 | – |

Член 32 | Член 3 |

Член 33 | Член 34 |

Член 34 | – |

Член 35 | Член 38 |

Член 36 | – |

Член 37 | Приложение VII |

Член 38 | – |

Член 39 | – |

Член 40, параграфи oт 1 до 3 | Приложение VII, точка A (4) до (6) |

Член 40, параграф 4 | Член 36, параграф 1, втора алинея |

Член 40, параграф 5 | – |

Член 41 | Член 41 |

Член 42 | Член 42 |

Член 43 | Приложение VII |

Член 44 | Член 35 |

Член 45 | Член 43 |

Член 46 | Член 44 |

Член 47 | – |

Член 48 | – |

Член 49 | Член 45 |

Член 50 | – |

Член 51, първа алинея | – |

Член 51, втора алинея | Член 39 |

Член 52 | Член 40 |

Член 53 | – |

Член 54 | – |

Член 55 | – |

Член 56 | – |

Член 57 | – |

– | Член 46 |

Член 58 | Член 47 |

Член 59 | Член 48 |

Член 60 | Член 50 |

Член 61 | Член 51 |

Член 62 | – |

Член 63, параграф 1 | Член 52, параграф 1 |

Член 63, параграф 2 | – |

Член 63, параграф 3 | Член 49 |

Член 63, параграф 4 | Член 52, параграф 2 |

Член 64 | Член 53 |

Член 65 | – |

Член 66 | – |

Член 67 | Член 54 |

Член 68 | Член 55 |

Член 68а |

Член 68б | Член 56 |

Член 69 | – |

Член 70 | – |

Член 71 | – |

Член 71а | Член 57 |

Член 71б | Член 58 |

Член 71в | – |

Член 71г | Член 59 |

Член 71д | Член 60 |

Член 71е | Член 61 |

Член 71ж | – |

Член 71з | Член 62 |

Член 71и | – |

Член 71й | – |

Член 71к | Член 63 |

Член 71л | – |

Член 71м | – |

– | Член 64 |

– | Член 65 |

– | Член 66 |

– | Член 67 |

– | Член 68 |

– | Член 69 |

– | Член 70 |

Член 72 | – |

Член 73 | – |

Член 74 | – |

Член 75 | – |

Член 76 | – |

Член 77 | – |

Член 78 | – |

Член 79 | Член 71 |

Член 80 | Член 72 |

Член 81 | Член 73 |

Член 82 | Член 74 |

Член 83 | – |

Член 84 | – |

Член 85 | – |

Член 86 | – |

Член 87 | Член 109 |

Член 88 | – |

Член 89 | – |

Член 90 | – |

Член 91 | – |

Член 92 | – |

Член 93 | Член 75 |

Член 94 | Член 76 |

Член 95 | – |

Член 96 | – |

Член 97 | – |

Член 98 | – |

Член 99 | – |

Член 100 | – |

Член 101 | – |

Член 102 | – |

Член 103 | – |

Член 104 | – |

Член 105 | – |

Член 106 | – |

Член 107 | – |

Член 108 | – |

Член 109 | – |

Член 110 | – |

Член 110а | Член 77 |

Член 110б | Член 78 |

Член 110в | Член 79 |

Член 110г | Член 80 |

Член 110д | Член 81 |

Член 110е | – |

Член 110ж | – |

Член 110з | – |

Член 110и | – |

Член 110й | – |

Член 110к | – |

Член 110л | – |

Член 110м | – |

Член 110н | – |

Член 110о | – |

Член 110п | – |

Член 110р | Член 82 |

Член 110с | Член 83 |

Article 110т | Член 84 |

Член 110у | Член 85 |

Член 110ф | Член 86 |

Член 110х | Член 87 |

Член 111 | Член 88 |

Член 112 | Член 89 |

Член 113 | Член 90 |

Член 114 | Член 91 |

Член 115 | Член 92 |

Член 116 | Член 93 |

Член 117 | Член 94 |

Член 118 | Член 95 |

Член 119 | – |

Член 120 | Член 96 |

Член 121 | Член 97 |

Член 122 | Член 98 |

Член 123 | Член 99 |

Член 124 | – |

Член 125 | Член 100 |

Член 126 | Член 101 |

Член 127 | Член 102 |

Член 128 | Член 103 |

Член 129 | Член 104 |

Член 130 | Член 105 |

Член 131 | – |

Член 132 | – |

Член 133 | – |

Член 134 | – |

Член 135 | – |

Член 136 | – |

Член 136а | – |

Член 137 | – |

Член 138 | Член 106 |

Член 139 | Член 107 |

Член 140 | Член 108 |

Член 141 | – |

Член 142 | – |

Член 143 | – |

Член 143а | Член 110 |

Член 143б, параграфи 1, 2, 9 и 10 | Член 111 |

Член 143б, параграфи 3 и 7 | Член 112 |

Член 143б, параграфи 4, 5 и 6 | Член 113 |

Член 143б, параграф 13 | Член 114 |

Член 143бa, параграфи 1—3 | Член 115 |

Член 143ба, параграф 3а | – |

Член 143бa, параграфи 4—6 | Член 118 |

Член 143бб, параграфи 1 и 2 | Член 116 |

Член 143бб, параграф 3 | – |

Член 143бб, параграфи 4—6 | Член 118 |

Член 143бв, параграфи 1 и 2 | Член 117 |

Член 143бв, параграфи 3 и 4 | Член 118, параграфи 1 и 2 |

– | Член 119 |

Член 143в, параграфи 1—8 | Член 120 |

Член 143в, параграф 9 | Член 121 |

Член 143в, параграф 10 | – |

Член 143г | Член 122 |

Член 143д | Член 123 |

– | Член 124 |

– | Член 125 |

– | Член 126 |

Член 144 | Член 128 |

Член 145 | Член 129 |

Член 146 | Член 127 |

Член 147 | – |

Член 148 | – |

Член 149 | – |

Член 150 | – |

Член 151 | – |

Член 152 | – |

– | Член 130 |

– | Член 131 |

– | Член 132 |

Член 153 | Член 133 |

Член 154 | – |

Член 154а | Член 135 |

Член 155 | Член 134 |

Член 155а | – |

Член 156 | Член 136 |

2008/0104 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменения на Общата селскостопанска политика чрез изменение на Регламенти (EО) № 320/2006, (EО) № 1234/2007, (EО) № 3/2008 и (EО) № […]/2008

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[28],

като взе предвид становището на Европейския парламент[29],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[30],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[31],

като има предвид, че:

51. Реформите на ОСП, договорени през 2003/2004 г., включваха разпоредби за доклади, чиято цел бе да се провери тяхната ефективност, и по-специално, да се оцени въздействието им по отношение на техните цели и да се анализира влиянието им върху съответните пазари. В този контекст Комисията представи на 20 ноември 2007 г. съобщение до Европейския парламент и до Съвета със заглавие „Подготовка за проверка на състоянието“, което бе обсъдено от тези институции. Имайки предвид това съобщение и последващите обсъждания на основните му елементи в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, както и многобройните мнения, получени от общественото допитване, следва да бъдат направени подходящи предложения.

52. Разпоредбите на общата селскостопанска политика, отнасящи се до публичната интервенция, следва да бъдат опростени и рационализирани, като се разшири системата за тръжна процедура с цел да се постигне хармонизиран подход.

53. По отношение на зърнените култури системата следва да бъде изменена, за да се гарантира конкурентоспособността и ориентацията на сектора към пазара, като същевременно интервенцията продължи да бъде спасителна мрежа в случай на пазарни смущения и се улесни реакцията на земеделските стопани на пазарните условия. Заключенията на Съвета относно реформата на интервенционната система за царевица предвиждаха в контекста на проверката на състоянието да се направи преглед на цялостната интервенционна система за зърнени култури въз основа на анализ, който показа известен риск при допълнителни интервенции за ечемик, ако цените са ниски. Прогнозата по отношение на зърнените култури обаче значително се измени и понастоящем се характеризира с благоприятна цена на световния пазар, продиктувана от нарастващото световно търсене и от малки световни запаси на зърнени култури. В този контекст определянето на интервенционни равнища на нула за други фуражни зърнени култури в същия период от време, в който се провежда реформата в сектора на царевицата, ще даде възможност за интервенция без отрицателни последици за пазара на зърнени култури като цяло. Прогнозата за сектора на зърнените култури важи също за твърдата пшеница, което означава, че изкупуването посредством интервенция може да бъде премахнато, тъй като е изгубило своя смисъл поради факта, че пазарните цени винаги са значително по-високи от интервенционната цена. Тъй като интервенцията за зърнени култури се използва по-скоро като спасителна мрежа, отколкото като елемент, оказващ влияние върху образуването на цените, разликите в периодите на жътва в държавите-членки, които поставят началото на пазарните кампании, вече не са от значение, тъй като системата вече няма да предвижда цени, отразяващи равнищата на интервенция плюс месечни увеличения. С цел опростяване датите на интервенция за зърнените култури следва да бъдат хармонизирани в Общността.

54. След реформата от 2003 г. конкурентоспособността в сектора на ориза нарасна, тъй като производството е стабилно, а запасите намаляват с оглед увеличаване на търсенето както на пазара на Общността, така и на световния пазар, като очакваната цена е значително по-висока от интервенционната цена. Следователно изкупуването на ориз чрез интервенция вече не е необходимо и следва да се премахне.

55. Очаква се производството и потреблението на свинско месо да нараснат в средносрочен план, макар и с по-бавно темпо, отколкото през изминалото десетилетие, заради конкуренцията на пилешкото месо и по-високите цени на фуража. Цените на свинете се очаква да останат значително по-високи от интервенционната цена. Години наред не е прилагано изкупуване чрез интервенция за свинското месо и с оглед ситуацията на пазара и нейните перспективи това изкупуване следва да бъде премахнато.

56. Интервенцията за тези продукти може да бъде премахната безпроблемно през 2009 г., тъй като настоящата ситуация на пазара и перспективите предполагат, че през 2009 г. интервенцията няма да бъде приложима за тях.

57. Средносрочната прогноза за сектора на млечните продукти се характеризира с постоянно покачване на търсенето на продукти с висока добавена стойност в Общността, със значително увеличаване на търсенето на млечни продукти, предизвикано от нарастване на доходите и населението в много региони по света, и с промени в предпочитанията на потребителите, които се насочват към млечните продукти.

58. Поради горните граници на квотите за мляко производството на мляко в Общността се очаква да отбележи постепенен, макар и малък, спад в средносрочен план, тъй като постоянното преструктуриране в държавите-членки, които преди разширяването през 2004 г. не бяха членове на Общността, ще доведе до намаляване на производството на мляко за прехрана, докато нарастването на производството продължава да бъде ограничено заради наличието на квоти. Същевременно се предвижда количеството мляко, доставяно на млекопреработвателните предприятия за преработка, да продължи да нараства през съответния период. Имайки предвид голямото търсене на вътрешния и външния пазар, квотната система за млякото ограничава увеличаването на производството, като тази ситуация е точно обратната на ситуацията, при която квотите бяха въведени в отговор на свръхпроизводството. При подобна ситуация на пазара квотите намаляват ориентацията към пазара, тъй като изкривяват реакцията на земеделските стопани на ценовите сигнали, и възпрепятстват постигането на ефикасност в сектора тъй като забавят престуктурирането. Предвижда се квотите да бъдат премахнати през 2015 г., за да се извършат постепенно необходимите корекции. В тази перспектива постепенното спиране на квотите за млечни продукти посредством годишни увеличения, както е предвидено в приложение I към настоящия регламент (с 1 % на пазарна година от 2009—2010 до 2013—2014), ще даде възможност за плавен преход, като се избягва прекомерна корекция след премахването на квотите.

59. Пазарът на сирене се разраства постоянно заради увеличеното търсене както вътре, така и извън Общността. Като цяло за известно време цените на сирената останаха на постоянни равнища, които не бяха съществено засегнати от намаляването на институционалните цени на основните продукти (масло и прах). Както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на управлението на пазара, незадължителната помощ за частно складиране на пазарно ориентиран продукт с висока стойност като сиренето вече не е оправдана и следва да бъде премахната.

60. Помощта за частно складиране на масло не е широко използвана. Въпреки това поради сезонния характер на производството на мляко в Общността производството на масло също ще има винаги сезонен характер. Следователно може временно да бъде оказан натиск върху пазара на масло, чието въздействие може да бъде отслабено посредством сезонно съхранение. Решението следва да бъде взето от Комисията въз основа на сериозен анализ на пазара, а не да бъде наложено задължение за отваряне на схемата всяка година, и затова следва схемата да бъде незадължителна.

61. В контекста на реформата в сектора на млечните продукти и настоящата ситуация на пазара помощите за обезмаслено мляко на прах, използвано за храна за животни, и за обезмаслено мляко за производството на казеин не са необходими през цялото време. Въпреки това, ако се натрупат или има вероятност да се натрупат излишъци от млечни продукти, които да причинят сериозни нарушения на равновесието на пазара, помощите все още може да изиграят роля. Решението следва да бъде взето от Комисията въз основа на сериозен анализ на пазара, а не да бъде наложено задължение за отваряне на схемата всяка година, и затова следва схемите да бъдат незадължителни. Ако се възприеме този принцип, определянето на помощта следва да бъде извършвано предварително или чрез търг.

62. Помощите за пускане на пазара на масло за сладкарски изделия и сладолед и на масло за пряка консумация бяха намалени в съответствие с намаляването на интервенционната цена за маслото от 2004 г. и вследствие на това бяха нула, преди търговете да бъдат прекратени поради благоприятната ситуация на пазара. Схемите за помощи за пускане на пазара вече не са необходими за поддържане на пазара на равнището на интервенционната цена и по тази причина следва да бъдат премахнати.

63. Както бе случаят с реформата на общата селскостопанска политика през 2003 г., за да нарасне конкурентоспособността на селското стопанство на Общността и за да се насърчи едно в по-голяма степен пазарно ориентирано и устойчиво селско стопанство, е необходимо да се доведе докрай преминаването от подпомагане на производството към подпомагане на земеделския стопанин посредством премахване на съществуващите помощи в Регламент (ЕО) № 146/2008, променящ Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП)[32] за сух фураж, лен, коноп и картофено нишесте и посредством включването на подкрепата за тези продукти в системата за помощ, отделена от производството за всяко стопанство. Както бе случаят с реформата на ООП през 2003 г., отделянето на помощта от производството няма да промени самите суми, които се плащат на земеделските стопани, но то значително ще увеличи ефективността на помощта за доходите.

64. През 2000 г. Съветът взе решение за постепенното премахване на помощта за къси ленени влакна и конопени влакна. Решението се прилага считано от 2009—2010 пазарна година посредством измененията, внесени в единната ООП с Регламент (ЕО) № 247/2008[33], както бе извършено постепенното премахване на допълнителната помощ за преработка за преработвателите на лен в традиционни за това региони. Помощта за дълги ленени влакна следва да бъде отделена от производството. Въпреки това, за да се даде възможност на промишлеността да се адаптира, половината от преминаването към схемата за единно плащане следва да се осъществи през 2011 г., а останалата част – през 2013 г.

65. Схемата за сухия фураж бе реформирана през 2003 г., когато част от помощта бе дадена на производителите и отделена от производството. В контекста на цялостното насочване на проверката на състоянието към по-голяма ориентация към пазара и настоящата прогноза за пазарите на фуражи преминаването към пълно отделяне на помощта от производството за целия сектор следва да бъде допълнено от отделяне на останалата за промишлеността помощ. Следва да бъде възможно да се намали ефектът от прекратяването на плащанията на помощ на преработвателите посредством целесъобразни корекции в цената, плащана на производителите на суровините, които от своя страна ще получат по-големи преки плащания в резултат на отделянето на помощта от производството. Прекратяването на помощта за преработвателите е обосновано и с оглед на ситуацията и перспективите на пазара за протеинови култури като цяло. Като се има предвид фактът, че преструктурирането на сектора в рамките на реформата от 2003 г. продължава, и установеното наскоро изключително отрицателно въздействие, което производството на сухи фуражи оказва върху околната среда, помощта следва да бъде отделена от производството, като следва да се предвиди преходен период от две години, за да може секторът да се адаптира.

66. Системата, установена с Регламент (ЕО) № 1868/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно въвеждане на квотна система за производството на картофено нишесте[34] , вече няма бъде необходима, след като съответните помощи, определени в член [...][помощ за картофено нишесте] от Регламент (ЕО) № […]/2008 на Съвета [нов регламент за преките плащания] от [.... г.] [относно установяване на общи правила за схемите за директно подпомагане съгласно общата селскостопанска политика и относно установяване на някои системи за подпомагане за земеделските стопани][35], бъдат премахнати. Помощта за производителите бе частично отделена от производството през 2003 г. и сега следва да бъде изцяло отделена, като все пак е необходим двегодишен преходен период, за да се даде възможност на земеделските стопани да приспособят ангажиментите си за доставки към схемата за помощ за картофено нишесте. Съответната минимална цена следва също да бъде продължена за две години. След тази дата квотната схема, свързана с прякото плащане, следва да бъде премахната през 2013 г. паралелно с пълното включване на това пряко плащане в схемата за единно плащане. За този процес на отделяне на директната помощ от производството ще е необходим по-дълъг период на приспособяване, за да се даде възможност на промишлеността да се адаптира към новите пазарни условия. Междувременно съответните разпоредби следва да бъдат включени в Регламент (ЕО) № 1234/2007, какъвто е случаят с други помощи и квотни схеми.

67. Вследствие на развитията на вътрешните и международни пазари за зърнени култури и нишесте възстановяването за производството на нишесте вече е неуместно по отношение първоначалните му цели и по тази причина следва да бъде премахнато. Ситуацията на пазара и перспективите са такива, че за известно време помощта бе определена на нула, като се очаква това да продължи, така че премахването може да се извърши бързо и без отрицателно въздействие за сектора.

68. Разпоредбите относно извънредни мерки за подпомагане на пазара в случай на болести по животните следва да бъдат включени в хоризонтална разпоредба относно управлението на риска и по тази причина следва да бъдат заличени от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

69. Организациите на производители могат да играят полезна роля при групиране на доставките в сектори, в които има несъответствие в концентрацията на производители и купувачи. Държавите-членки следва да бъдат в състояние да признават организациите на производители във всички сектори.

70. В интерес на правната сигурност и опростяването целесъобразно е да се изяснят и хармонизират разпоредбите, които предвиждат членове 87, 88 и 89 от Договора да не се прилагат към плащания, направени от държавите-членки в съответствие с настоящия регламент или регламенти (ЕО) № 247/2006 от 30 януари 2006 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза[36], (ЕО) № 320/2006 от 20 февруари 2006 г. за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика[37], (ЕО) № 1405/2006 от 18 септември 2006 г. относно приемането на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003[38], (ЕО) № 3/2008 от 17 декември 2007 г. относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни[39] и[40], и Регламент (ЕО) № […]/2008 [нова ООП в сектора на виното][41]. В този контекст разпоредбите на тези регламенти, които при определени обстоятелства биха попаднали или могат да попаднат в обхвата на понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, следва да бъдат изключени от прилагането на правилата за държавната помощ. Съответните разпоредби съдържат необходимите условия за предоставяне на подпомагане с цел да се предотврати прекалено нарушаване на конкуренцията.

71. Регламенти (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 320/2006, (EО) № 1405/2006, (EО) № 1234/2007, (EО) № 3/2008 и (EО) № […]/2008 [новата ООП в сектора на виното] следва да бъдат съответно изменени.

72. Следните актове са остарели и затова, в интерес на правната сигурност, следва да бъдат отменени: регламенти (ЕИО) № 1883/78 на Съвета от 2 август 1978 г. относно определяне на общи правила за финансирането на интервенции от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“[42], (ЕИО) № 1254/89 на Съвета от 3 май 1989 г. относно определяне за 1989—1990 пазарна година на, inter alia, някои цени на захарта и на стандартно качество за захарното цвекло[43], (ЕИО) № 2247/89 на Съвета от 24 юли 1989 г. относно спешна мярка за свободно доставяне на някои селскостопански продукти за Полша[44], (ЕИО) № 2055/93 на Съвета от 19 юли 1993 г. за разпределяне на специални референтни количества на някои производители на мляко и млечни продукти[45], (ЕО) № 2596/97 на Съвета от 18 декември 1997 г. относно продължаване на срока по член 149, параграф 1 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция[46] и (ЕО) № 1182/2005 на Съвета от 18 юли 2005 г. относно приемане на автономни и преходни мерки за откриване на тарифна квота на Общността за внос на живи животни от рода на едрия рогат добитък с произход от Швейцария[47].

73. Настоящият регламент следва да се прилага като общо правило от 1 януари 2009 г. Все пак, за да се гарантира, че новите разпоредби на настоящия регламент не са в противоречие с някои помощи, отпускани за пазарната 2008/2009 г. или за пазарната 2009/2010 г., е необходимо да се предвиди по-късна дата за прилагане на онези разпоредби, които се отнасят пряко до функционирането на схемите в секторите, за които са предвидени пазарни години. Следователно настоящият регламент се прилага единствено, в такива случаи, в самото начало на пазарната 2009/2010 г. или 2010/2011 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1 Изменение на Регламент (ЕО) № 247/2006

Член 16 от Регламент (ЕО) № 247/2006 се изменя, както следва:

(1) Втората алинея на параграф 3 се заличава.

(2) Добавя се следният параграф:

"4. Без да се засягат параграфи 1 и 2, чрез дерогация от член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007(*) и член 3 от Регламент (EC) № 1184/2006(*), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията, извършени от държавите-членки, съгласно дял III, параграф 3 от настоящия член и членове 17 и 21, в съответствие с настоящия регламент.

(*) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № […]/2008.

(**) ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 7.“

Член 2 Изменение на Регламент (ЕО) № 320/2006

Регламент (ЕО) № 320/2006 се изменя, както следва:

(1) Член 6, параграф 6 се заменя със следния текст:

"6. Държавите-членки няма да отпускат национални помощи за диверсификационните мерки, предвидени в настоящия член. При все това, ако таваните, посочени в параграф 4, трета алинея, позволяват отпускането на помощ за диверсификация в размер на 100 %, съответната държава-членка следва да допринесе с най-малко 20 % от допустимия разход.

(2) Добавя се следният член 13а:

"Член 13а Държавни помощи

Без да се засяга член 6, параграф 5, чрез дерогация от член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007(*) и член 3 от Регламент (EО) № 1184/2006(**), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията, извършени от държавите-членки, съгласно членове 3, 6, 7, 8, 9 и 11 в съответствие с настоящия регламент.

(*) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № […]/2008.

(**) ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 7.“

Член 3 Изменение на Регламент (ЕО) № 1405/2006

Следният параграф се добавя към член 11 от Регламент (ЕО) № 1405/2006:

"3. Без да се засягат параграфи 1 и 2, чрез дерогация от член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007(*) и член 3 от Регламент (EО) № 1184/2006(**), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията, извършени от държавите-членки, съгласно членове 4 и 7, в съответствие с настоящия регламент.

(*) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № […]/2008.

(**) ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 7.“

Член 4 Изменения на Регламент (ЕО) № 1234/2007

Регламент (ЕО) № 1234/2007 се изменя, както следва:

(1) Буква б) в член 8, параграф 1 се заличава.

(2) Член 10 се изменя, както следва:

a) Параграф 1 се изменя, както следва:

i) буква а) се заменя със следното:

„a) обикновена пшеница, ечемик, царевица и малц;“

ii) буква б) се заличава;

б) Параграф 2 се заличава.

(3) Подраздел ІІ от раздел II на глава І от дял І на част ІІ се заменя със следния текст:

„Подраздел IIОткриване и преустановяване на изкупуването

Член 11 Периоди на държавна намеса

Държавна намеса е налице:

a) за житни култури - от 1 ноември до 31 май;

б) за захар - през целите пазарни 2008/2009 г. и 2009/2010 г.;

в) за говеждо и телешко месо - през всяка цяла пазарна година;

г) за масло и обезмаслено мляко на прах - от 1 март до 31 август.

Член 12 Откриване на държавна намеса

1. През периодите, посочени в член 11, държавна намеса

a) се открива за житни култури, захар, масло и обезмаслено мляко на прах до равнищата за интервенция, посочени в член 13, параграф 1,

б) се открива за говеждо месо, от Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, ако средната пазарна цена за говеждо месо в дадена държава-членка или в регион на държава-членка за определен представителен период, регистрирана въз основа на скалата на Общността за класификация на кланични трупове, предвидена в член 42, параграф 1, е била под 1560 EUR/тон.

2. Публичната интервенция за обикновена пшеница може да бъде преустановена от Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, ако цената на (пшеницата, доставена „Руен“) с минимално съдържание на протеин от 11 % е по-висока от референтната цена.

Публичната интервенция се открива отново от Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, ако условията, предвидени в този параграф, първа алинея, вече не се прилагат.

3. Публичната интервенция за говеждо месо, посочена в параграф 1, буква б), се закрива от Комисията без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, ако условията, предвидени в тази буква, вече не се изпълняват.

Член 13 Граници на интервениця

1. Изкупуването при държавна намеса се извършва в следните граници:

a) за ечемик, царевица и сорго - 0 тона за всеки период, посочен в член 11, буква a);

б) за захар - 600 000 тона, изразени в бяла захар, за всяка пазарна година;

в) за масло - 30 000 тона за всеки период, посочен в член 11, буква г);

г) за обезмаслено мляко на прах - 109 000 тона за всеки период, посочен в член 11, буква г).

2. Захар, складирана в съответствие с параграф 1, буква б) по време на дадена пазарна година, не подлежи на други мерки за складиране, предвидени в членове 32, 52 и 63.

3. Чрез дерогация от параграф 1, за продуктите, посочени в букви a), в) и г) към него, Комисията може да вземе решение да продължи публичната интервенция над сумите, посочени в същия този параграф, ако пазарната ситуация, и по-специално тенденцията на пазарните цени, го изисква.“

(4) Подраздел ІІІ от раздел II на глава І от дял І на част ІІ се заменя със следния текст:

„Подраздел IIIИнтервенционни цени

Член 18 Интервенционни цени

1. Интервенционните цени и количествата, одобрени за интервенция за продуктите, посочени в член 10, букви a), г), д) и е), се определят от Комисията чрез тръжни процедури. При специални обстоятелства тръжните процедури могат да бъдат ограничени до или интервенционните цени и количествата, одобрени за интервенция, могат да бъдат фиксирани за държава-членка или за регион от държава-членка въз основа на регистрираните средни пазарни цени.

2. Интервенционната цена, определена в съответствие с параграф 1, не може да е по-висока:

a) за житни култури - от съответните референтни цени;

б) за говеждо месо - от средната пазарна цена, регистрирана в дадена държава-членка или регион на държава-членка, увеличена със сума, която следва да се определи от Комисията въз основа на обективни критерии;

в) за масло - от 90 % от референтната цена;

г) за обезмаслено мляко на прах - от референтната цена.

3. Интервенционната цена за захар е 80 % от референтната цена, определена за пазарната година, непосредствено след пазарната година, през която е представена офертата. Ако обаче качеството на захарта, предложена на разплащателната агенция, се различава от определеното в буква Б от приложение IV стандартно качество, за което е определена референтната цена, интервенционната цена съответно се увеличава или намалява.“

(5) Подраздел I от раздел III от глава I от дял I на част II се заличава.

(6) Член 31 се изменя, както следва:

a) Параграф 1 се изменя, както следва:

i) след буква в) се добавят следните букви:

„(вa) неосолено масло, произведено от сметана или мляко в одобрено предприятие на Общността, с минимално тегловно съдържание на мазнини от 82 %, с максимално тегловно съдържание на млечно безмаслено сухо вещество от 2 % и максимално тегловно съдържание на вода от 16 %;

(вб) осолено масло, произведено от сметана или мляко в одобрено предприятие на Общността, с минимално тегловно съдържание на мазнини от 80 %, с максимално тегловно съдържание на млечно безмаслено сухо вещество от 2 %, максимално тегловно съдържание на вода от 16 % и максимално тегловно съдържание на сол от 2 %;“

ii) буква д) се заличава;

б) В параграф 2, алинея втора се заличава.

(7) Добавя се член 34a, както следва:

„Член 34а Условия за отпускане на помощ за масло

"1. Комисията може да реши да предостави помощ за частно складиране на масло, и по-специално ако тенденциите в цените и запасите от продуктите показват сериозен дисбаланс на пазара, който може да бъде избегнат или ограничен посредством сезонно складиране.

2. Размерът на помощта се определя от Комисията с оглед на разходите за складиране и вероятното развитие на цените на маслото.“

(8) Член 36 се заличава.

(9) Член 41, параграф 1 се заменя със следния текст:

"1. Комисията определя интервенционните центрове в секторите на зърнените култури и посочва приложимите за тях условия.

Комисията може да определи интервенционни центрове за всяка житна култура.“

(10) Буква a) от член 43 се заменя от следния текст:

„a) изискванията и условията, на които следва да отговарят продуктите, които следва да се изкупят при държавна намеса, както е посочено в член 10, или за които е разрешена помощ за частно складиране съгласно член 31, и по-специално по отношение на качеството, групите качества, класовете на качество, категориите, количествата, опаковката включително етикетирането, максималната възраст, консервирането, етапа на обработка на продуктите, за които се отнася интервенционната цена, продължителността на частното складиране;“

(11) Член 44 се заличава.

(12) Член 46 се изменя, както следва:

a) Параграф 1 се заменя със следния текст:

"1. За извънредните мерки за подпомагане, посочени в член 45, Общността предоставя частично финансиране в размер на 50 % от разходите, поети от държавите-членки.“

б) Параграф 3 се заличава.

(13) Буква а) в член 48, параграф 1 се заличава.

(14) Член 55 се заменя със следния текст:

„Член 55 Квотни системи

1. Квотна система се прилага за следните продукти:

a) мляко и други млечни продукти по смисъла на член 65, букви а) и б);

б) захар, изоглюкоза и инулинов сироп;

в) картофено нишесте, за което може да се получи помощ от Общността.

2. По отношение на квотните системи, посочени в параграф 1, букви а) и б), ако даден производител превиши съответната квота и не използва излишните количества по отношение на захарта, както е предвидено в член 61, за тези количества се дължи такса за свръхпроизводство, при условията, определени в раздели II и III.“

(15) Следният раздел IIIa се добавя в глава III от дял І на част II:

„Раздел IIIaКвоти за картофено нишесте

Член 84а Квоти за картофено нишесте

1. На държавите-членки, които произвеждат картофено нишесте, се разпределят квоти за пазарната година, през която се прилага квотната система, съгласно член 204, параграф 5 в съответствие с приложение Xa.

2. Всяка държава-членка производител, посочена в приложение Xa, разпределя своята квота на производителите на картофено нишесте, за да бъде използвана през съответните пазарни години на базата на подквотите, определени за всеки отделен производител през 2006/2007 г.

3. Предприятие, което произвежда картофено нишесте, не може да сключва договор за култивиране с производители на картофи за количества картофи, от които би се произвело количество нишесте, превишаващо неговата квотата съгласно посоченото в параграф 2.

4. Всяко картофено нишесте, произведено над квотата по параграф 2, подлежи на износ, като такова, от Общността преди 1 януари след края на съответната пазарна година. На това основание не се плаща възстановяване при износ.

5. Независимо от параграф 4, предприятие, произвеждащо картофено нишесте, може през всяка пазарна година, в допълнение към квотата за тази година, да използва не повече от 5 % от квотата, отнасяща се за следващата пазарна година. В този случай квотата за следващата пазарна година се намалява със съответното количество.

6. Разпоредбите на този раздел не обхващат производството на картофено нишесте от предприятия, които не са предмет на разпоредбите на параграф 2, и които закупуват картофи, за които производителите не се възползват от плащането, предвидено в член [...][помощ за картофено нишесте] от Регламент (EО) № […]/2008 [новият регламент за преки плащания].“

(16) В член 85 се добавя следната буква г):

„г) по отношение на раздел IIIa, сливания, промени на собствеността и започване или прекратяване на търговия от страна на предприятия.“

(17) Подраздел I от раздел I от глава IV от дял I на част II се заличава.

(18) В член 91, параграф 1 първата алинея се заменя със следния текст:

„Помощ за преработка на слама от дълъг лен за влакно се отпуска за пазарните 2009/2010—2012/2013 години на лицензирани първични преработватели въз основа на действителното количество влакно, получено от сламата, за което е бил сключен договор за продажба със земеделския стопанин.“

(19) Член 92, параграф 1 се заменя със следния текст:

"1. Определя се размерът на помощта за преработка на дълговлакнест лен, предвидена по член 91:

a) 200 EUR за пазарните 2009/2010 г. и 2010/2011 г.; както и

б) 100 EUR за пазарните 2011/2012 г. и 2012/2013 г.“

(20) Параграф 1 от член 94 се заменя със следното:

"1. За дълговлакнестия лен се определя максимално гарантирано количество от 80 878 тона за всяка пазарна година в периода 2009/2010 — 2012/2013 г., за което може да се отпуска помощ. Това количество трябва да бъде разпределено между някои държави-членки под формата на национални гарантирани количества в съответствие с точка А.І. от приложение ХІ.“

(21) Следният подраздел се добавя в раздел І на глава ІV от дял I на част II:

„Подраздел IIIКартофено нишесте

Член 95а Премия за картофено нишесте

1. На преработвателните предприятия, произвеждащи картофено нишесте, се изплаща премия от 22,25 EUR на тон произведено нишесте за пазарните 2009/2010 г. и 2010/2011 г. за количеството картофено нишесте в рамките на квотното ограничение, посочено в член 84а, параграф 2, при условие че те са платили на производителите на картофи минимална цена за всичките картофи, необходими за производството на нишесте до размера на квотното ограничение.

2. Установява се минимална цена за картофите, предназначени за производство на картофено нишесте, в размер на 178,31 EUR на тон за съответните пазарни години.

Тази цена се прилага за количеството картофи, доставени във фабриката, които са нужни за производството на един тон картофено нишесте.

Минималната цена се коригира в съответствие със съдържанието на скорбяла в картофите.

3. Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия подраздел.“

(22) Член 96 се заличава.

(23) Членове 99 и 100 се заменят със следния текст:

„Член 99 Помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах, предназначени за влагане във фуражи

1. Когато излишъците на млечни продукти създават или съществува вероятност да настъпят и да създадат, или съществува вероятност да създадат сериозен дисбаланс на пазара, Комисията може да реши, че е необходимо да се отпусне помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах, произведени в Общността, предназначени за влагане във фуражи, съгласно условия и стандарти за продуктите, които се определят от Комисията. Помощта може да се определи предварително или чрез тръжни процедури.

За целите на настоящия член, мътеницата и мътеницата на прах се считат за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах.

2. Размерът на помощта се определя от Комисията като се взема предвид референтната цена, определена в член 8, параграф 1, буква д), точка ii), за обезмаслено мляко на прах и развитието на пазарната ситуация по отношение на обезмасленото мляко и обезмасленото мляко на прах.

Член 100 Помощ за обезмаслено мляко, преработено в казеин и казеинати

1. Когато излишъците на млечни продукти създават или съществува вероятност да настъпят и да създадат, или съществува вероятност да създадат сериозен дисбаланс на пазара, Комисията може да реши, че е необходимо да се отпусне помощ за обезмасленото мляко, произведено в Общността и преработено в казеин и казеинати, съгласно условия и стандарти за продуктите от такова мляко и за казеин или казеинати, произведени от него, които се определят от Комисията. Помощта може да се определи предварително или чрез тръжни процедури.

2. Размерът на помощта се определя от Комисията като се взема предвид развитието на пазарната ситуация по отношение на обезмасленото мляко на прах и референтната цена за обезмаслено мляко на прах, определена в член 8, параграф 1, буква д), точка ii).

Размерът на помощта може да варира според това, дали обезмасленото мляко се преработва в казеин или казеинати, и според качеството на тези продукти.“

(24) Член 101 се заличава.

(25) Параграф 2 от член 102 се заменя със следното:

"2. В допълнение към помощта от Общността държавите-членки могат да отпускат национална помощ за доставка на продуктите, определени в параграф 1, за ученици в учебни заведения. Държавите-членки могат да финансират националната помощ посредством облагане на сектора на млечните продукти с такса или чрез всякакъв друг вид вноска от страна на сектора на млечните продукти.“

(26) Параграф 2 от член 103д се заличава.

(27) Параграф 2 от член 105 се заменя със следното:

"2. Държавите-членки могат да отпускат специфични национални помощи за защита на пчелните стопанства, които са повлияни неблагоприятно от структурни или природни условия, или в рамките на програми за икономическо развитие, с изключение на тези, предоставяни за производство или търговия. Държавите-членки следва да уведомят Комисията за помощите едновременно със съобщаването на техните програми по пчеларство в съответствие с член 109.“

(28) Член 119 се заменя със следния текст:

„Член 119 Използване на казеин и казеинати при производството на сирене

Когато се отпуска помощ по член 100, Комисията може да използва казеин и казеинати при производството на сирене, при условие че е налице предварително разрешение, което се предоставя, само ако това използване е необходимо условие за производството на продуктите.“

(29) Към член 122 се добавя следният параграф:

„Държавите-членки могат да признаят също организациите на производители, сформирани от производителите във всеки един сектор, посочен в член 1, с изключение на секторите, посочени в първи параграф, буква a) съгласно условията, определени в букви б) и в) на този параграф.“

(30) Параграф 1 от член 124 се заменя със следното:

"1. Член 122 и член 123, параграф 1 се прилагат, без да се засяга признаването, направено от държавите-членки въз основа на националното законодателство и в съответствие с правото на Общността, съответно на организации на производители или междубраншови организации в секторите, посочени в член 1, с изключение на секторите, посочени в член 122, параграф 1, буква а) и в член 123, параграф 1.“

(31) Член 180 се заменя със следния текст:

„Член 180 Прилагане на членове 87, 88 и 89 от Договора

Членове 87, 88 и 89 от Договора се прилагат за производството и търговията с продуктите, посочени в букви a) — к) и букви м) — ф) от член 1, параграф 1) и член 1, параграф 3 от настоящия регламент.

Все пак членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията, извършени от държавите-членки съгласно членове 45, 46, 47, 48, 102, 103, 103a, 103б, 103д, 104, 105 и 182, в съответствие с настоящия регламент.“

(32) В член 184 се добавя следната точка 5:

"(5) преди 30 юни 2011 г. за Европейския парламенти и Съвета относно условията за постепенно премахване на квотната система за мляко, включително и по-специално, възможни последващи увеличения на квотите или възможни намаления на допълнителната такса.“

(33) В член 204 се добавя следният параграф:

"5. За картофеното нишесте, глава III от дял I на II се прилага до края на пазарната 2012/2013 г. за картофено нишесте.“

(34) Точка 1 от приложение IX се заменя с текста на приложение І към настоящия регламент.

(35) Текстът на приложение ІІ към настоящия регламент се добавя като приложение Xa.

(36) Текстът на приложение III към настоящия регламент се добавя в приложение XXII като точка 20а.

Член 5 Изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008

Член 13, парграф 6 от Регламент (ЕО) № 3/2008 се заменя със следното:

"6. Чрез дерогация от член 180 от Регламент (EО) № 1234/2007(*) и член 3 от Регламент (EО) № 1184/2006(**), членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат по отношение на плащанията, извършени от държавите-членки, включително тяхното финансовото участие, нито по отношение на финансовото участие в резултат на от парафискални постъпления или от задължителните вноски на държавите-членки или предлагащите организации в случаите на програми, допустими за подпомагане от Общността, съгласно член 36 от Договора, които Комисията е одобрила в съответствие с член 8, параграф 1 от настоящия регламент.“

(*) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № […]/2008.

(**) ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 7.“

Член 6 Изменение на Регламент (ЕО) № […]/2008 [ООП на вино]

Член 127, параграф 2 от Регламент (ЕО) № […]/2008 се заменя със следното:

"2. Без да се засяга член 8, параграф 4, членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията, извършени от държавите-членки съгласно дял II, глава III от дял V и член 119, в съответствие с настоящия регламент.“

Член 7 Отмяна

1. Регламент (EО) № 1868/94 се отменя.

Позовавания на отменения регламент се считат за позовавания на Регламент (ЕО) № 1234/2007 и следва да се четат в съответствие с таблицата за съответствие в приложение ХХІІ към посочения регламент.

2. Регламенти (ЕИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89 , (ЕИО) № 2055/93, (ЕО) № 2596/97 и (ЕО) № 1182/2005 се отменят.

Член 8 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Той се прилага от 1 януари 2009 година.

Въпреки това:

a) Точки 1—10 и точка 13 от член 4 се прилагат от:

i) 1 март 2009 г. по отношение на сектора на млякото и млечнито продукти,

ii) 1 юли 2009 г. по отношение на сектора на зърнените култури,

iii) 1 септември 2009 г. по отношение на сектора на ориза,

iv) 1 октомври 2009 г. по отношение на сектора на захарта;

б) Точки 14, 15, 16, 18—24, 28, 33 и 35 от член 4 и член 7, параграф 1 се прилагат от 1 юли 2009 г.;

в) Член 4, параграф 17 се прилага от 1 април 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел, на ………….година.

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

"1. Национални квоти: количества (тонове) за дванадесет месечен период за държава-членка

Държава-членка | 2008/2009 | 2009/2010 | 2010/2011 | 2011/2012 | 2012/2013 | 2013/2014 | 2014/2015 |

Белгия | 3 427 288.740 | 3 461 561.627 | 3 496 177.244 | 3 531 139.016 | 3 566 450.406 | 3 602 114.910 | 3 602 114.910 |

България | 998 580.000 | 1 008 565.800 | 1 018 651.458 | 1 028 837.973 | 1 039 126.352 | 1 049 517.616 | 1 049 517.616 |

Чешката република | 2 792 689.620 | 2 820 616.516 | 2 848 822.681 | 2 877 310.908 | 2 906 084.017 | 2 935 144.857 | 2 935 144.857 |

Дания | 4 612 619.520 | 4 658 745.715 | 4 705 333.172 | 4 752 386.504 | 4 799 910.369 | 4 847 909.473 | 4 847 909.473 |

Германия | 28 847 420.391 | 29 135 894.595 | 29 427 253.541 | 29 721 526.076 | 30 018 741.337 | 30 318 928.750 | 30 318 928.750 |

Естония | 659 295.360 | 665 888.314 | 672 547.197 | 679 272.669 | 686 065.395 | 692 926.049 | 692 926.049 |

Ирландия | 5 503 679.280 | 5 558 716.073 | 5 614 303.234 | 5 670 446.266 | 5 727 150.729 | 5 784 422.236 | 5 784 422.236 |

Гърция | 836 923.260 | 845 292.493 | 853 745.418 | 862 282.872 | 870 905.700 | 879 614.757 | 879 614.757 |

Испания | 6 239 289.000 | 6 301 681.890 | 6 364 698.709 | 6 428 345.696 | 6 492 629.153 | 6 557 555.445 | 6 557 555.445 |

Франция | 25 091 321.700 | 25 342 234.917 | 25 595 657.266 | 25 851 613.839 | 26 110 129.977 | 26 371 231.277 | 26 371 231.277 |

Италия | 10 740 661.200 | 10 848 067.812 | 10 956 548.490 | 11 066 113.975 | 11 176 775.115 | 11 288 542.866 | 11 288 542.866 |

Кипър | 148 104.000 | 149 585.040 | 151 080.890 | 152 591.699 | 154 117.616 | 155 658.792 | 155 658.792 |

Латвия | 743 220.960 | 750 653.170 | 758 159.701 | 765 741.298 | 773 398.711 | 781 132.698 | 781 132.698 |

Литва | 1 738 935.780 | 1 756 325.138 | 1 773 888.389 | 1 791 627.273 | 1 809 543.546 | 1 827 638.981 | 1 827 638.981 |

Люксембург | 278 545.680 | 281 331.137 | 284 144.448 | 286 985.893 | 289 855.752 | 292 754.310 | 292 754.310 |

Унгария | 2 029 861.200 | 2 050 159.812 | 2 070 661.410 | 2 091 368.024 | 2 112 281.704 | 2 133 404.521 | 2 133 404.521 |

Малта | 49 671.960 | 50 168.680 | 50 670.366 | 51 177.070 | 51 688.841 | 52 205.729 | 52 205.729 |

Нидерландия | 11 465 630.280 | 11 580 286.583 | 11 696 089.449 | 11 813 050.343 | 11 931 180.847 | 12 050 492.655 | 12 050 492.655 |

Австрия | 2 847 478.469 | 2 875 953.254 | 2 904 712.786 | 2 933 759.914 | 2 963 097.513 | 2 992 728.488 | 2 992 728.488 |

Полша | 9 567 745.860 | 9 663 423.319 | 9 760 057.552 | 9 857 658.127 | 9 956 234.709 | 10 055 797.056 | 10 055 797.056 |

Португалия | 1 987 521.000 | 2 007 396.210 | 2 027 470.172 | 2 047 744.874 | 2 068 222.323 | 2 088 904.546 | 2 088 904.546 |

Румъния | 3 118 140.000 | 3 149 321.400 | 3 180 814.614 | 3 212 622.760 | 3 244 748.988 | 3 277 196.478 | 3 277 196.478 |

Словения | 588 170.760 | 594 052.468 | 599 992.992 | 605 992.922 | 612 052.851 | 618 173.380 | 618 173.380 |

Словакия | 1 061 603.760 | 1 072 219.798 | 1 082 941.996 | 1 093 771.416 | 1 104 709.130 | 1 115 756.221 | 1 115 756.221 |

Финландия | 2 491 930.710 | 2 516 850.017 | 2 542 018.517 | 2 567 438.702 | 2 593 113.089 | 2 619 044.220 | 2 619 044.220 |

Швеция | 3 419 595.900 | 3 453 791.859 | 3 488 329.778 | 3 523 213.075 | 3 558 445.206 | 3 594 029.658 | 3 594 029.658 |

Обединеното кралство | 15 125 168.940 | 15 276 420.629 | 15 429 184.836 | 15 583 476.684 | 15 739 311.451 | 15 896 704.566 | 15 896 704.566 |

"

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ„ПРИЛОЖЕНИЕ XaКвоти за картофено нишесте за пазарна година, посочени в член 84a

Държава-членка | (в тонове) |

Чешката република | 33 660 |

Дания | 168 215 |

Германия | 656 298 |

Естония | 250 |

Испания | 1 943 |

Франция | 265 354 |

Латвия | 5 778 |

Литва | 1 211 |

Нидерландия | 507 403 |

Австрия | 47 691 |

Полша | 144 985 |

Словакия | 729 |

Финландия | 53 178 |

Швеция | 62 066 |

ОБЩО | 1 948 761 |

"

ПРИЛОЖЕНИЕ III

„20a. Регламент (ЕИО) № 1868/94

Регламент (ЕИО) № 1868/94 | Настоящ регламент |

Член 1 | Член 55, параграф 1, буква в) |

Член 2, параграфи 1 и 2, първа алинея | Член 84а, параграфи 1 и 2 |

Член 4 | Член 84а, параграф 3 |

Член 4а | Член 95а, параграф 2 |

Член 5 | Член 95а, параграф 1 |

Член 6 | Член 84а, параграфи 4 и 5 |

Член 7 | Член 84а, параграф 6 |

Член 8 | Член 85, буква г) и член 95a, параграф 3 |

"

2008/0105 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно изменение на Регламент (EО) № 1698/2005 за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[48],

като взе предвид становището на Европейския парламент[49],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[50],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[51],

като има предвид, че:

74. В контекста на оценката на прилагането на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) от 2003 г., изменението на климата, възобновяемите енергийни източници, управлението на водите и биоразнообразието са посочени като най-съществените нови предизвикателства за европейското селско стопанство.

75. Европейската общност е страна по Протокола от Киото[52]. Член 2, параграф 1, буква a), точка iii) от Протокола от Киото призовава страните да прилагат и/или подобряват политиките и мерките в съответствие с националните условия, като: Насърчаване на устойчивите форми на земеделие с оглед на съображенията за изменение на климата. Член 10, буква б), точка i) задължава страните да формулират, прилагат, публикуват и периодично да актуализират националните и, ако е необходимо, регионалните програми, съдържащи мерки за смекчаване на изменението на климата, както и такива за улесняване на адекватната адаптация към това изменение. Такива програми могат, inter alia , да се отнасят до селското стопанство и лесовъдството. В този контекст е необходимо да се засили ролята на помощта за развитието на селските райони. Убедителните научни доказателства подчертават необходимостта от спешни действия. Европейската общност е призована да проучи всички възможни начини за намаляване на емисиите на парникови газове (GHG). Въпреки че европейското селско стопанство допринесе повече от други сектори за намаляване на емисиите на парникови газове, в бъдеще селскостопанският сектор е призован да увеличи усилията си за намаляване на своите емисии като част от глобалната стратегия на Европейската общност за борба с изменението на климата.

76. Вследствие на сериозните проблеми, свързани с недостига на вода и сушите, въпросите за управление на водите, включително качеството на водите, трябва да продължат да бъдат разрешавани в рамките на съответните инструменти на ОСП[53]. От съществено значение за европейското селско стопанство е да има устойчиво управление на водите, за да повиши ефективността по отношение на количеството вода, използвана за селското стопанство, както и за по-добро опазване на качеството на водите. В контекста на очакваните изменения на климата, областите, засегнати от суша, вероятно ще нараснат като размер и честота.

77. Спирането на разрушаването на биологичното разнообразие продължава да бъде огромно предизвикателство и изменението на климата и недостигът на вода още повече го засилват. Въпреки че е отбелязан значителен напредък, постигането на целта на Европейската общност за биоразнообразие за 2010 г. ще изисква допълнителни усилия[54]. Европейското селско стопанство ще играе решаваща роля в опазването на биоразнообразието.

78. Важно е дейностите, свързани с тези приоритети, да бъдат активизирани в рамките на програмите за развитие на селските райони, одобрени в съответствие с Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета[55].

79. Предвид голямата важност на тези приоритети на Общността, е необходимо да се включи задължение за държавите-членки да предвидят в рамките на програмите за развитие на селските райони дейности, свързани с новите предизвикателства.

80. Член 10 от Регламент (EО) № 1698/2005 предвижда, че за да се отчетат по-специално главните изменения в приоритетите на Общността, Стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони (период на програмиране 2007—2013 г.), приети с Решение 2006/144/EО на Съвета[56], могат да бъдат преразгледани. Ето защо е необходимо да се определи като основно задължение за държавите-членки да преработят плановете си за национални стратегии вследствие на прегледа на стратегическите насоки на Общността, за да се създаде контекст за промяна на програмите.

81. Необходимо е да се определи краен срок за въвеждане на дейностите, свързани с новите предизвикателства, в програмите за развитие на селските райони, за да се предостави разумен срок на държавите-членки да променят своите програми за развитие на селските райони с оглед на преработените стратегически насоки на Общността и националните стратегически планове.

82. С оглед на новите задължения изискванията относно съдържанието на програмите за развитие на селските райони трябва да бъдат адаптирани. Трябва да се предостави неизчерпателен списък на видовете дейности, за да се помогне на държавите-членки да определят съответните дейности, свързани с новите предизвикателства, в контекста на законовата рамка за развитие на селските райони.

83. С цел да се създадат допълнителни стимули за бенефициерите да предприемат дейности, свързани с новите приоритети, трябва да се даде възможност за определяне на по-големи суми и проценти на помощите за такива дейности.

84. В съответствие с член 9, параграф 4 и член 10, параграф 4 от Регламент (EО) № XXXX/XXXX на Съвета от XX/XX/2008 г. [относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани][57] финансовите ресурси, получени чрез допълнителна модулация, трябва да бъдат използвани за подпомагане на развитието на селските райони. Целесъобразно е да се гарантира, че сума, равна на тези финансови ресурси, трябва да се използва за подпомагане на дейностите, свързани с новите предизвикателства.

85. Предвид допълнителното, специфичното и задължителното използване на тези суми, равни на сумите на финасовите ресурси, установеният баланс между целите за подпомагане на развитието на селските райони не трябва да се нарушава.

86. Новите правила за отговорност в рамките на кръстосаното спазване в случаите на прехвърляне на земя през съответната календарна година са въведени с Регламент (ЕО) № 1782/2003 относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[58]. С цел да се гарантира съответствие същите принципи трябва да бъдат предвидени за кръстосаното спазване при развитието на селските райони.

87. За повече яснота и правна сигурност е необходимо да се изясни в кои случаи се прилага намаляване или изключване на плащанията в резултат на неспазването на задължителните изисквания (кръстосано спазване).

88. Опитът показа необходимостта от предвиждане на мярка за толерантност по отношение на незначителни случаи на неспазване на изискванията за кръстосано спазване, предвидени в член 51 от Регламент (EО) № 1698/2005, чиито тежест, обхват и продължителност не биха оправдали незабавно намаляване на помощта за развитие на селските райони, която трябва да бъде отпусната. Една такава мярка за толерантност следва все пак да включва подходящи последващи мерки от страна на компетентния национален орган до отстраняване на неспазването. Освен това прилагането на намаления върху много ниски начални суми на преки плащания може да се окаже обременяващо в сравнение с евентуалния възпиращ ефект, който би бил постигнат. Вследствие на това следва да се определи подходящ праг, под който държавите-членки могат да решат да не прилагат каквото и да било намаление, при условие че компетентният национален орган предприеме действия, които да обезпечат отстраняването от земеделския стопанин на констатираното неспазване на изискванията.

89. Ролята и функциите на комитета за мониторинг по отношение на промените в програмите за развитие на селските райони трябва да се промени, за да се повиши неговата ефикасност.

90. В интерес на правната сигурност и простотата е уместно да се изяснят и да се хармонизират разпоредбите за неприлагане на членове 87, 88 и 89 от Договора към плащанията, извършени от държавите-членки съгласно и в съответствие с настоящия регламент.

91. Регламент (ЕО) № 1698/2005 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1698/2005 се изменя, както следва:

(1) В член 11, параграф 3 буква г) се заменя със следното:

„г) списък на програмите за развитие на селските райони, осъществяващи националния стратегически план и индикативно разпределение на ЕЗФРСР за всяка програма, включително сумите, предвидени в член 12, параграф 2 от Регламент (EО) № 1290/2005* и отделно посочване на сумите, предвидени в член 69, параграф 5а от настоящия регламент.“

* ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1.

(2) Член 12a се добавя в края на глава II, както следва:

„Член 12а Преразглеждане

1. Всяка държава-членка преработва в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 1, своя план за национална стратегия вследствие на прегледа на стратегическите насоки на Общността, съгласно посоченото в член 10.

2. Държавите-членки изпращат на Комисията преработен план за национална стратегия най-късно три месеца след приемането на решението за стратегическите насоки на Общността.“

(3) Добавя се член 16a, както следва:

„Член 16а Специфични дейности, свързани с някои приоритети

1. От 1 януари 2010 г., държавите-членки предвиждат в рамките на своите програми за развитие на селските райони, в съответствие със специфичните си нужди, видовете дейности със следните приоритети, описани в стратегическите насоки на Общността и по-подробно посочени в националния стратегически план:

a) изменение на климата;

б) възобновяеми енергийни източници,

в) управление на водите,

г) биоразнообразие.

Държавите-членки могат да направят избора си въз основа на примерния списък на дейностите, определени в приложение II към настоящия регламент, и/или всички други видове дейности, при условие че тези дейности са свързани с приоритетите, посочени в първа алинея и са насочени към постигане на потенциалните ефекти, посочени в приложение II.

2. От 1 януари 2010 г. за видовете дейности, посочени в параграф 1, определените в приложение I, равнища на интензитета на помощта могат да бъдат увеличени с 10 процентни пункта .

3. От 1 януари 2010 г. всяка програма за развитие на селските райони включва:

a) списък на видовете дейности и информацията, посочени в член 16, буква в) относно специфичните видове дейности, посочени в параграф 1 от този член;

б) таблица, съдържаща общия принос на Общността, за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2013 г. за видовете дейности, посочени в член 69, параграф 5a.“

(4) В член 17 се добавя параграф 3, както следва:

" 3. Сумите, равни на тези, получени в резултат на прилагането на задължителната модулация по член 69, параграф 5a, не се вземат предвид в общия принос на ЕЗФРСР, от който се изчислява минималния финансовия принос на Общността за всяка ос, съгласно предвиденото в параграфи 1 и 2 от този член.“

(5) В член 51, параграф 1 се добавят следните алинеи:

„Първа и втора алинея се прилагат и когато съответното неспазване е в резултат на действие или бездействие, което се дължи пряко на лицето, на което или от което е прехвърлена земеделската земя.

За целите на настоящия параграф терминът „прехвърляне“ означава всеки вид сделка, в резултат на която земята престава да бъде на разположение на прехвърлящия.

За целта на този член, терминът „цяло стопанство“ не включва неселскостопанските дейности в стопанството и неселскостопанските площи, за които не е заявена помощ в съответствие с член 36, буква б), точки i), iv) и v) от този регламент."

(6) Член 51, параграф 2 се заменя със следното:

"2. Намаляването или отказът на плащания, посочени в параграф 1, се прилага в зависимост от следните разпоредби:

a) Намаляването или отказът не се прилага за стандартите, за които е даден гратисен период в съответствие с член 26, параграф 1, буква б) по време на гратисния период.

б) В съответствие с условията, посочени в подробните правила, съдържащи се в параграф 4 от този член, държавите-членки могат да вземат решение да не прилагат намаляване или отказ, което възлиза на 100 EUR или по-малко за земеделски стопанин и за календарна година, и което включва всяко намаляване или отказ, прилагани за преките плащанията съгласно член 25 от Регламент (EО) [№ XXXX/2008 (нов регламент за схемите за пряко подпомагане)].Когато дадена държава-членка реши да използва възможността, предвидена в първата алинея, през следващата година компетентният орган предприема необходимите действия, за да гарантира, че земеделският стопанин ще отстрани съответното констатирано неспазване. Констатираното неспазване и мерките за отстраняване, които следва да се предприемат, се съобщават на бенефициера.“

в) В случай че несъответствието, посочено в параграф 1, се дължи на небрежност от страна на бенефициера и в надлежно обосновани случаи държавите-членки могат да решат, че няма да се прилага намаляване, когато предвид неговата тежест, обхват и продължителност случай на несъответствие трябва да се счита за незначителен. Случаи на неспазване, които представляват пряка опасност за общественото здраве или здравето на животните, обаче не се смятат за незначителни.

С изключение на случаите, в които бенефициерът е предприел незабавно действие за отстраняване на констатираното неспазване, компетентният орган предприема необходимите действия, които могат, когато е уместно, да бъдат ограничени до административна проверка, за да се гарантира, че земеделският стопанин отстранява констатираното неспазване. Установяването на незначителни случаи на неспазване и мерките за отстраняване, които следва да се предприемат, се съобщават на бенефициера.“

(7) В член 69 се добавят следните параграфи 5a, 5б и 5в:

„5a. Сума равна на сумите, получени в резултат на прилагането на задължителната модулация по член 9, параграф 4 и член 10, параграф 4 от Регламент (EО) [№ XXXX/2008 (нов регламент за схемите за директно подпомагане)], се изразходва от държавите-членки в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2015 г. като помощ от Общността в съответствие с настоящите програми за развитие на селските райони за дейностите, посочени в член 16a от този регламент, одобрен след 1 януари 2010 г.

5б . Ако при закриването на програмата, общата сума, похарчена за дейностите, посочени в параграф 5a от настоящия член, е по-малка от сумата, посочена в член 16a, параграф 3, буква б), разликата се възстановява от държавите-членки в бюджета на Общността до размера на сумата, с която са били превишени общите разпределения, отпуснати за дейности, различни от посочените в член 16a.

5в. Сумите, посочени в параграф 5a няма да се вземат предвид за целта на член 25 от Регламент (EО) № 1290/2005.“

(8) В член 78, буква е) се заменя със следното:

„е) разглежда и одобрява всички стойностни предложения за изменение на програмите за развитие на селските райони.“

(9) В член 88, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Въпреки това и без да се засяга член 89 от този регламент, членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за плащанията, извършени от държавите-членки съгласно и в съответствие с този регламент в рамките на обхвата на член 36 от Договора.“

(10) Приложението се изменя, както следва:

a) Заглавието се заменя със следния текст:

„Приложение I“

б) Бележката под линия „****“ се заменя със следното:

„ **** Тези суми могат да бъдат увеличавани за видовете дейности, посочени в член 16a от настоящия регламент и в други изключителни случаи като се вземат предвид специфичните условия, които трябва да бъдат обосновани в рамките на програмите за развитие на селските райони. “

(11) Думата „приложение“ се заменя с „приложение I“ в приложението и в следните членове: 22(2), 23(6), 24(2), 26(2), 27(3), 28(2), 31(2), 32(2), 33, 34(3), 35(2), 37(3), 38(2), 39(4), 40(3), 43(4), 44(4), 45(3), 46, 47(2), 88(2), 88(4), 88(6).

(12) Добавя се ново приложение II, чийто текст е посочен в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Той се прилага от 1 януари 2009 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел, на ………….година.

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

Примерни видове дейности, свързани с приоритетите, посочени в член 16a

Приоритет: Изменение на климата |

Видове дейности | Членове и мерки | Потенциални ефекти |

Подобряване на ефикасността на използване на азотни торове (напр. намалено използване, оборудване, прецизно селско стопанство), подобряване на съхраняването на животински тор | Член 26: модернизация на земеделските стопанства Член 39: плащания за агроекология | Намаляване на емисиите на метан (CH4) и диазотен окис (N2O) |

Подобряване на енергийната ефективност | Член 26: модернизация на земеделските стопанства | Намаляване на емисиите на въглероден двуокис (CO2) чрез икономия на енергия. |

Практики за управление на почвите (напр. методи на обработка на земята, междинни култури, ротация на различни култури) | Член 39: плащания за агроекология | Намаляване на диазотния оксид (N2O); извличане на въглерода. |

Промяна на използването на земята (напр. превръщането на обработваема земя в пасища, постоянна земя под угар, намалено използване/възстановяване на органичните почви) | Член 39: плащания за агроекология | Намаляване на диазотния оксид (N2O); извличане на въглерода. |

Екстензификация на добитъка (напр. намаляване на гъстота на отглеждане, увеличаване на терените за паша) | Член 39: плащания за агроекология | Намаляване на метана (CH4). |

Залесяване | Членове 43 и 45: първоначално залесяване на неземеделски земи | Намаляване на диазотния оксид (N2O); извличане на въглерода. |

Защита от горски пожари | Член 48: възстановяване потенциала на горското стопанство и въвеждане на превантивни мерки | Извличане на въглерода в горите и предотвратяване на емисиите на въглероден двуокис (CO2). |

Приоритет: Възобновяеми енергийни източници |

Видове дейности | Членове и мерки | Потенциални ефекти |

Производство на биогаз – растения с анаеробно разлагане, използващи животински отпадъци (за ферми и местно производство) | Член 26: модернизация на земеделските стопанства Член 53: разнообразие на не селскостопанските дейности | Замяна на природните горива; намаляване на метана (CH4) |

Многогодишни енергийни култури (храстовидни насаждения със съкратен срок на сеитбообращение и полски треви) | Член 26: модернизация на земеделските стопанства | Замяна на природните горива; извличане на въглерода; намаляване на двуазотния окис (N2O); |

Обработка на селскостопанската/горската биомаса за производство на възобновяеми енергийни източници | Член 28: добавяне на стойност към земеделските и горски продукти | Замяна на природните горива. |

Инсталации/инфраструктура за възобновяема енергия, чрез използване на биомаса | Член 53: разнообразие на неселскостопанските дейности Член 54: помощи за създаване и развитие на бизнес Член 56: основи услуги за икономиката и селското население | Замяна на природните горива. |

Приоритет: Управление на водите |

Видове дейности | Членове и мерки | Потенциални ефекти |

Технологии за икономия на вода, съхранение на водата Производствени техники за икономия на вода | Член 26: модернизация на земеделските стопанства Член 30: инфраструктура | Подобряване на капацитета за по-ефективно използване на водите. |

Възстановяване на мочурливите местности Превръщане на селскостопанската земя в горски/агрогорски системи | Член 39: плащания за агроекология Член 41: инвестиции в непроизводствени дейности Членове 43 и 45 първоначално залесяване на земеделски и на неземеделски земи | Запазване на водните басейни с голяма стойност; опазване на качествените води. |

Развитие на полуестествените водни басейни | Член 57: опазване и възстановяване на селското наследство | Запазване на водните басейни с голяма стойност; опазване на качествените води. |

Практики за управление на почвите (напр. междинни култури) | Член 39: плащания за агроекология | Принос за намаляване на загубата на различни съставки във вода, включително фосфор. |

Приоритет: Биоразнообразие |

Видове дейности | Членове и мерки | Потенциални ефекти |

Без прилагане на торове и пестициди върху земеделска земя с голяма природна стойност Интегрирано и органично производство | Член 39: плащания за агроекология | Съхранени пасбища с множество различни растителни видове, опазване и поддържане на посбищата. |

Поле от многогодишни растения и крайречни гранични ивици Съзадване/управление на биотопи/хабитати в рамките и извън обектите по програма „Натура 2000“ Промяна на използването на земята (екстензивно управление на ливадите, превръщане на обработваемата земя в пасбища, дълготрайно оставяне на земя под угар) Управление на многогодишните растения с висока природна стойност | Членове 38 и 46: Плащания по програма „Натура 2000“ Член 39: плащания за агроекология Член 41: инвестиции в непроизводствени дейности Член 47: плащания за опазване на околната среда в горите Член 57: опазване и възстановяване на селското наследство | Защитени птици и други диви животни и по-добра биотопна мрежа; намалено навлизане на опасни вещества в граничните хабитати. |

Запазване на генетичното разнообразие | Член 39: плащания за агроекология | Запазено генетично разнообразие. |

“

2008/0106 (CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Решение 2006/144/EО относно Стратегическите насоки на Общността за развитието на селските райони (период на програмиране 2007 — 2013 година)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Eвропейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[59], и по-специално член 9, параграф 10 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[60],

като взе предвид становището на Европейския парламент[61],

като има предвид, че:

92. Съветът прие със своето Решение 2006/144/EО[62] стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони (период на програмиране 2007 — 2013 г.), посочени по-нататък като „стратегически насоки на Общността“.

93. Член 10 от Регламент (EО) № 1698/2005 предвижда, че стратегическите насоки на Общността могат да бъдат предмет на преразглеждане, за да се отчетат по-специално главните изменения в приоритетите на Общността.

94. В контекста на оценката на прилагането на реформата на Общата селскостопанска политика (CAP) от 2003 г. ограничаването на изменението на климата, възобновяемите енергийни източници, управлението на водите и биоразнообразието са посочени като най-съществените нови предизвикателства. Целите, свързани с тези приоритети, трябва да бъдат подчертани в рамките на програмите за развитие на селските райони, одобрени в съответствие с Регламент (EО) № 1698/2005.

95. В стратегическите насоки на Общността трябва да се определят областите, които са от значение за осъществяване на преработените приоритети на Общността, свързани с изменението на климата, възобновяеми енергийни източници, управление на водите и биоразнообразие.

96. На основата на прегледа на стратегическите насоки на Общността всяка държава-членка трябва да изготви свой национален стратегически план като референтна рамка за преглед на програмите за развитие на селските райони.

97. Следователно е необходимо стратегическите насоки на Общността да бъдат съответно изменени,

РЕШИ:

Член единствен

Решение (2006/144/EО) на Съвета от 20 февруари 2006 г. се изменя, както следва:

В приложението се добавят параграф 2.5 и параграф 3.4а, чиито текстове се съдържат в приложението към това решение.

Съставено в Брюксел, на ………….година.

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Стратегическите насоки на Общността за развитието на селските райони (период на програмиране 2007 — 2013 г.), определени в приложението към Решение 2006/144/ЕО, се изменят както следва:

(1) В част 2 се добавя следната точка:

"2.5 Посрещане на новите предизвикателства

Като част от прегледа на реформите, въведени през 2003 г., бе направен преглед и на баланса между разходите за преки плащания по първия стълб на ОСП и финансирането на политиката за развитие на селските райони. Предвид това, че целият бюджет за ОСП е фиксиран до 2013 г., единственият начин за реализиране на допълнително финансиране за развитието на селските райони е чрез увеличаване на задължителната модулация. Задължителното финансиране е необходимо за засилване на усилията във връзка с приоритетите на ЕС в областта на изменението на климата, възобновяеми енергийни източници, управлението на водите и биоразнообразието:

- Климатът и енергетиката се превърнаха в приоритети, тъй като ЕС се превръща във водещ фактор за изграждането на глобална нисковъглеродна икономика. През март 2007 г. Европейският съвет прие заключения[63] за намаляване на емисиите на CO2 с поне 20 % до 2020 г. (30 % като част от международно споразумение за глобалните цели) и определи като задължителна цел 20 % за използване на възобновяеми енергийни източници, включително 10 % като дял на биогоривата в рамките на потреблението на бензин и дизел. Селското стопанство и лесовъдството могат да имат важен принос за осигуряването на суровини за биоенергията, за извличането на въглерода и за по-нататъшното намаляване на емисиите на парникови газове (GHG).

- Целите на ЕС по отношение на политиката за водите се съдържат в Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите[64] , която ще започне да се прилага изцяло през периода 2010–2012 г. Селското стопанство и лесовъдството, като основни потребители на вода и водни ресурси, играят основна роля при устойчивото управление на водите, както по отношение на количеството, така и по отношение на качеството. Управлението на водите ще става все по-важна част на стратегията за адаптиране, за да се справим с вече неизбежното изменение на климата.

- Държавите-членки се ангажираха да спрат намаляването на биоразнообразието до 2010 г., цел, която изглежда все по-малко вероятно да бъде постигната. Голяма част от биологичното разнообразие на Европа зависи от земеделието и горите и усилията за запазване на биоразнообразието ще трябва да се увеличат, и по-специално с оглед на очакваните отрицателни ефекти от изменението на климата и нарастващото търсене на вода.“

(2) В част 3 се добавя следната точка 3.4a:

„3.4a. Обхващане на новите предизвикателства

Стратегически насоки на Общността

Изменението на климата, възобновяемите енергийни източници, управлението на водите и биоразнообразието са основни предизвикателства за селските райони, селското стопанство и лесовъдството на Европа. Като част от глобалната стратегия на ЕС срещу изменението на климата, селското стопанство и лесовъдството ще бъдат призовани да допринесат повече в бъдеще за намаляване на емисиите на парникови газове и нарастващо извличане на въглерода. Увеличеното производство на възобновяем енергиен източник от биомаса от селското стопанство и лесовъдството също трябва да помогне за постигането на новите цели на ЕС относно общото потребление на горива и енергия до 2020 г. Практиките за по-устойчиво управление на водите в селското стопанство ще бъдат решаващи, за да се гарантира достатъчно количество и качество на водите в бъдеще и за да се адаптират очакваните въздействия на изменението на климата върху водните ресурси. Освен това спирането на намаляването на биоразнообразието остава основно предизвикателство. Следователно допълнителните ресурси, които ще се освободят от 2010 г. чрез увеличаване на задължителната модулация, трябва да се насочат към активизиране на приоритетите на ЕС в гореспоменатите сфери.

За осъществяването на тези приоритети държавите-членки са насърчени да съсредоточат финансовата помощ върху ключови дейности. Такива важни дейности могат да включват следните видове операции:

i) По-специално инвеститорската помощ по ос 1 може да се насочи към енергетика, води и други сфери, като се оставят настрана машини и оборудване, както и към производство на възобновяема енергия за използване в стопанствата. Във веригата на производство на селскостопански продукти и в горския сектор инвеститорската помощ трябва да спомогне за развитието на иновационни и по-устойчиви начини за преработка на биогоривата.

ii) По ос 2 агроекологичната мярка и мерките за залесяване могат да се използват, и по-специално за увеличаване на биоразнообразието чрез запазване на множеството различни растителни видове, опазване и поддръжка на пасбищата и екстензивни форми на селскостопанско производство. Специфичните дейности по ос 2, като агроекология или залесяване, също могат да спомогнат за увеличаване на капацитета за по-добро управление на наличните водни ресурси по отношение на количество и защитата им по отношение на качеството. Освен това, някои агро-екологични и лесовъдни дейности спомагат за намаляване на емисиите на двуазотен окис (N2O) и метан (CH4), и помагат за по-бързото извличане на въглерод.

iii) По оси 3 и 4 могат да се подпомогнат проекти от местен мащаб и сътрудничеството за възобновяема енергия, както и диверсификацията на земеделските стопани в производството на биоенергийни продукти. Опазването на природното наследство може да спомогне за защитата на хабитати с голяма природна стойност, както и за защитата на водните басейни с голяма стойност.

iv) Тъй като всички селски райони се сблъскват с проблемите, свързани с изменение на климата и възобновяемите енергийни източници, държавите-членки могат да насърчат водещите групи да повдигнат тези въпроси в стратегиите си за местно развитие като тема на всички равнища. Групите са добре поставени, за да допринесат за разрешаването на въпросите, свързани с адаптиране към изменението на климата и възобновяемите енергийни източници, съобразени с местната ситуация.

v) Като водещ принцип, помощта се насочва към видове дейности, които са в съзвучие с целите и разпоредбите, установени в Регламент (EО) № 1698/2005, и които допринасят за пораждането на положителни потенциални ефекти с оглед на новите предизвикателства, като тези, посочени в приложение II към настоящия регламент.“

ФИНАНСОВ РАЗЧЕТ |

1. | БЮДЖЕТЕН РЕД (2008): 67 03 05 02 05 03 05 04 | КРЕДИТИ (2008): (млн. EUR) p.m. 4 032 36 832 12 927 |

2. | НАИМЕНОВАНИЕ: Регламент на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани Регламент на Съвета относно измененията на Общата селскостопанска политика посредством изменения на регламенти (EО) № 320/2006, (EО) № 1234/2007, (EО) № 3/2008 и (EО) № […]/2008; Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР); Решение на Съвета за изменение на Решение 2006/144/EО относно стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони (период на програмиране 2007 — 2013 г.) |

3. | ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: Членове 36 и 37 от Договора |

4. | ЦЕЛИ: – да се направят необходимите корекции, за да се опрости Общата селскостопанска политика, – да се позволи на ОСП да се възползва от новите пазарни възможности и – да се обхванат новите предизвикателства, свързани с изменение на климата, управление на водите и биоенергия. |

5. | ФИНАНСОВИ ПОСЛЕДИЦИ | 2009 (млн. EUR) | 2010 (млн. EUR) | 2011 (млн. EUR) |

5.0 | РАЗХОДИ – ЗА СМЕТКА НА БЮДЖЕТА НА ЕО (ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ/ИНТЕРВЕНЦИИ) – НАЦИОНАЛНИТЕ БЮДЖЕТИ – ДРУГИ | – | –9 | –180 |

5.1 | ПРИХОДИ ЦЕЛЕВИ ПРИХОДИ | – | – | – |

2012 (млн. EUR) | 2013 (млн. EUR) |

5.0.1 | ОЧАКВАНИ РАЗХОДИ | –115 | –124 |

5.1.1 | ОЧАКВАНИ ПРИХОДИ | –55 | –110 |

5.2 | МЕТОД НА ИЗЧИСЛЕНИЕ: Моля, погледнете придружаващите таблици. |

6.0 | МОЖЕ ЛИ ПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ФИНАНСИРАН ОТ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ, ВПИСАНИ В СЪОТВЕТНАТА ГЛАВА НА ТЕКУЩИЯ БЮДЖЕТ? | ДА НЕ |

6.1 | МОЖЕ ЛИ ПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ФИНАНСИРАН ЧРЕЗ ПРЕХВЪРЛЯНЕ МЕЖДУ ГЛАВИ ОТ ТЕКУЩИЯ БЮДЖЕТ? | ДА НЕ |

6.2 | ЩЕ БЪДЕ ЛИ НЕОБХОДИМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН БЮДЖЕТ? | ДА НЕ |

6.3 | ЩЕ БЪДЕ ЛИ НЕОБХОДИМО ВПИСВАНЕТО НА БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ В БЪДЕЩИ БЮДЖЕТИ? | ДА НЕ |

ЗАБЕЛЕЖКИ: Годишното нетно отражение на реформата върху бюджета е ограничено (икономия от 14 млн. EUR през 2013 г.). Основното отражение върху бюджета е в две посоки: i) увеличаване на дела на преките плащания, които ще бъдат изцяло отделени от производството; ii) прехвърляне на по-голяма годишна сума (до 2,0 млрд. EUR през 2013 г.) от пазарни мерки и преки помощи към развитие на селските райони, за да се обхванат новите предизвикателства, посочени по-горе. |

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НЕТНОТО ФИНАНСОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПО БЮДЖЕТНА ГЛАВА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ОТ ПРОВЕРКАТА НА СЪСТОЯНИЕТО |

Бюджетна година | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 |

Приходи |

6703 (намаляване на сумата) | –55 | –110 |

Разходи |

05 02 Пазари | 0 | –9 | –36 | –146 | –155 |

05 03 Преки помощи (преди модулация) | 0 | 0 | –144 | 32 | 32 |

Нетната сума 05 02 и 05 03 преди модулация | 0 | –6 | –178 | –115 | –124 |

05 03 Преки помощи (прехвърляне на модулация към развитието на селските райони) | 0 | –563 | –977 | –1427 | –2022 |

05 04 Развитие на селските райони | 0 | 563 | 977 | 1427 | 2022 |

НЕТНИ РАЗХОДИ (05 02, 05 03, 05 04) | 0 | –9 | –180 | –115 | –124 |

НЕТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЦЕЛЕВИ ПРИХОДИ (67 03, 05 02, 05 03, 05 04) | 0 | –9 | –180 | –59 | –14 |

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ФИНАНСОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ОТ ПРОВЕРКАТА НА СЪСТОЯНИЕТО В СЕКТОРА НА МЛЯКОТО ВЪРХУ ЦЕЛЕВИТЕ ПРИХОДИ |

Бюджетна година | Правно основание | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 |

СЕКТОР НА МЛЯКО |

– Въздействие на допълнителната ставка вследствие на увеличаването на квотите за млечни продукти (намаляване на сумата) | – | – | – | –55,1 | –110,2 |

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ФИНАНСОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ОТ ПРОВЕРКАТА НА СЪСТОЯНИЕТО В ПАЗАРНИЯ СЕКТОР |

млн. EUR |

Бюджетна година | Правно основание | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 |

A. Премахване на угарите и ограничаване на интервенцията единствено до пшеница |

Въздействие върху възстановяванията за износ за зърнени култури | 0,0 | 0,0 | 0,0 | 0,0 | 0,0 |

Въздействие върху интервенционните складове за зърнени култури, включително ограничаване на интервенцията до пшеницата* | Членове 10—13, Член 18 | 0,0 | 23,7 | 47,8 | 78,3 | 73,3 |

Б. Други мерки |

Премия за картофено нишесте | Член 84а, 95а | –43,4 | –43,4 |

Възстановяване при производство на нишесте | предишен член 96 | 0,0 | 0,0 | 0,0 |

ОБЩО | 0,0 | 23,7 | 47,8 | 34,9 | 29,9 |

* Симулацията в проверката на състоянието е направена въз основа на изчисления при изкупуване на пшеница на пълната интервенционна цена. Но ако интервенцията се извършва въз основа на търг (както се предлага в проверката на състоянието), това следва да се възприеме като максимално въздействие. На този етап намаляването не може да се изчисли количествено. |

СЕКТОР НА ОРИЗА: |

– Премахване на интервенцията за ориз | Член 10 | – | – | – |

ЛЕН И КОНОП | Сборник 1234/2007 |

– Временно обвързана с производството помощ | Член 92—94 | –4,2 | –8,1 |

СУХИ ФУРАЖИ | Сборник 1234/2007 |

– Премахване на пазарната помощ | Член 86—90 | –52,3 | –145,2 | –145,2 |

СЕКТОР НА МЛЯКОТО |

A. Незадължителни мерки с възможно въздействие върху бюджета: |

– Масло – интервенция: незадължителна интервенция чрез търг след закупуване на 30 000 t чрез търг | Член 18 |

– ОМП интервенция: незадължителна интервенция чрез търг след задължително закупуване на 109 000 t чрез търг | Член 18 |

– Частното складиране на масло става незадължително в зависимост от ситуацията на пазара | Член 34а | (–18) | (–18) | (–18) | (–18) |

– Помощта за ОМП за храна за животни става незадължителна в зависимост от ситуацията на пазара | Член 99 |

– Помощта за производството на казеин става незадължителна в зависимост от ситуацията на пазара | Член 100 |

Б. Мерки с въздействие върху бюджета: |

– Премахване на помощта за пускане на пазара за масло | предишен член 101 | –10,0 | –10,0 | –10,0 | –10,0 |

- Премахване на помощите за частно складиране на ОМП | предишен член 28, буква б) | –24,0 | –24,0 | –24,0 | –24,0 |

В. Квотна система („меко кацане“) |

– Въздействие върху възстановяванията за износ (б) | 1,6 | 2,5 | 2,3 | 2,1 |

ОБЩО - МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ | –32,4 | –31,5 | –31,7 | –31,9 |

СЕКТОР НА СВИНСКОТО МЕСО |

– Премахване на интервенцията за свинско месо | предишен член 17 | – | – | – | – |

Премахване на член 44 от Сборник 1234/2007 (болести по животните) (a) | ex член 44 | a | – | – | – | – |

a) Според предложението в бъдеще тези мерки ще бъдат финансирани съгласно новия член 60 от новия регламент, който ще замени Регламент (ЕО) № 1782/2003. |

б) При положение че хипотезата за пазарния баланс се осъществи. |

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ФИНАНСОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ОТ ПРОВЕРКАТА НА СЪСТОЯНИЕТО В СЕКТОРА НА ПРЕКИТЕ ПЛАЩАНИЯ |

Бюджетна година | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 |

ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ (преди модулация) |

A. Въздействие на включването на нови мерки в преките плащания и на премахването на някои съществуващи преки плащания | 0,0 | –90,0 | 85,8 | 85,8 |

Б. Въздействие на отделянето на помощта от производството в съществуващите в СЕП преки плащания, обвързани с производството | 0,0 | –54,1 | –54,1 | –54,1 |

В. Въздействие на отделянето на помощта от производството в съществуващите в СЕП преки плащания, отново обвързани с производството, които преди това са били изключени | 0,0 | 0,0 | 0,0 | 0,0 |

ОБЩО ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ (с изключение на ефекта от модулацията) | 0,0 | –144,1 | 31,7 | 31,7 |

Г. Трансфер на сумата от модулацията към „Развитие на селските райони“ | 563 | 977 | 1427 | 2022 |

Бюджетна година | Правно основание | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 |

ВКЛЮЧВАНЕ НА НОВИ МЕРКИ В ПРЕКИТЕ ПЛАЩАНИЯ (СЕП/СЕПП) И ПРЕМАХВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ (преди модулация) |

A. Нови мерки, включени в схемата за преки плащания (СЕП или СЕПП) | Дял III |

Сух фураж | Предложение | 124,3 | 124,3 |

Дълговлакнест лен | 8,1 | 8,1 |

Помощ за преработка на картофено нишесте | 43,4 | 43,4 |

Б. Премахване на съществуващата схема за преки плащания |

Енергийни култури | предишен член 88 | –90,0 | –90,0 | –90,0 |

В. Въздействие = A + Б | 0,0 | –90,0 | 85,8 | 85,8 |

ВКЛЮЧВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ, ОБВЪРЗАНИ С ПРОИЗВОДСТВОТО, В СЕП/СЕПП (преди модулация) |

A. Нови мерки, включени в СЕП или в СЕПП | Дял III |

Протеинови култури | Предложение | 66,3 | 67,7 | 69,1 |

Ориз | 90,5 | 90,6 | 181,5 |

Черупкови плодове | 98,6 | 98,9 | 99,3 |

Помощ за производители на картофено нишесте | 63,4 | 64,0 |

Помощ за маслинени градини | 105,2 | 105,5 | 105,8 |

Специфична премия за качество за твърдата пшеница | 94,4 | 94,5 | 94,6 |

Общо | 455,0 | 520,7 | 614,3 |

Б. Премахване на съответните преки помощи, обвързани с производството |

Протеинови култури | Членове 76—78 | –86,6 | –88,0 | –89,4 |

Ориз | Членове 79—82 | –90,5 | –90,6 | –181,5 |

Ядкови плодове | Членове 83—87 | –98,6 | –98,9 | –99,3 |

Помощ за производители на картофено нишесте | Членове 93—94 | –63,4 | –64,0 |

Помощ за маслинови насаждения | Член 110и | –105,2 | –105,5 | –105,8 |

Специфична премия за качество за твърдата пшеница | Членове 72—75 | –128,2 | –128,3 | –128,4 |

Общо | Сборник 1782/2003 | –509,1 | –574,8 | –668,4 |

В. Въздействие = A + Б | –54,1 | –54,1 | –54,1 |

Бюджетна година | Правно основание | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 |

ВКЛЮЧВАНЕ В СЕП НА СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ, ОТНОВО ОБВЪРЗАНИ С ПРОИЗВОДСТВОТО, СЛЕД НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ (преди модулация) |

A. Нови мерки, включени в СЕП | Дял III |

Плащания за културите | 1526,7 | 1526,7 | 1526,7 |

Допълнителни плащания за твърда пшеница | 56,8 | 56,8 | 56,8 |

Специална премия за говеждо месо | 51,9 | 52,5 | 106,3 |

Премия за клане, възрастни животни | 118,3 | 118,3 | 236,6 |

Премия за клане, телета | 66,4 | 66,4 | 132,7 |

Семена | 30,9 | 30,9 | 30,9 |

Хмел | 2,6 | 2,6 | 2,6 |

Б. Премахване на съответните преки помощи, отново обвързани с производството |

Плащания за културите | –1526,7 | –1526,7 | –1526,7 |

Допълнителни плащания за твърда пшеница | Член 66 | –56,8 | –56,8 | –56,8 |

Специална премия за говеждо месо | Член 68 | –51,9 | –52,5 | –106,3 |

Премия за клане, възрастни животни | Член 68 | –118,3 | –118,3 | –236,6 |

Премия за клане, телета | Член 68 | –66,4 | –66,4 | –132,7 |

Семена | Член 70, параграф 1a | –30,9 | –30,9 | –30,9 |

Хмел | Член 68а | –2,6 | –2,6 | –2,6 |

В. Въздействие = A + Б | 0,0 | 0,0 | 0,0 |

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ФИНАНСОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ОТ ПРОВЕРКАТА НА СЪСТОЯНИЕТО ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ |

млн. EUR |

Бюджетна година | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 |

Суми от увеличена задължителна модулация | 0 | 563 | 977 | 1427 | 2022 |

ОБЩО | 0 | 563 | 977 | 1427 | 2022 |

[1] ОВ L 291, 19.11.1979 г., стр. 174. Протокол, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1050/2001 (ОВ L 148, 1.6.2001 г., стр. 1).

[2] ОВ С […], […], стр. […].

[3] ОВ С […], […], стр. […].

[4] ОВ С […], […], стр. […].

[5] ОВ С […], […], стр. […].

[6] ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с (впишете препратка към виното).

[7] Решение 2002/358/ЕО на Съвета (ОВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1).

[8] Заключения на Съвета, Люксембург, 30.10.2007 г., 13888/07.

[9] Заключения на Съвета, Брюксел, 18.12.2006 г., 16164/06.

[10] ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2012/2006 (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 8).

[11] ОВ L 95, 5.4.2007 г., стр. 1.

[12] ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1437/2007 (ОВ L 322, 7.12.2007 г., стр. 1).

[13] ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1.

[14] ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8.

[15] ОВ L 58, 28.2.2006 г., стр. 42. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1261/2007 (ОВ L 283, 27.10.2007 г., стр. 8).

[16] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/EО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

[17] OJ C 139, 14.16.2006 г., стр.1.

[18] ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.

[19] ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

[20] ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

[21] ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

[22] ОВ L 58, 28.2.2006 г., стр. 1.

[23] OВ L 210, 31.7.2006 г., изменен с Регламент (EО) № 1989/2006.

[24] ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 3.

[25] ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10.

[26] ОВ L 215, 30.7.1992 г. , стр. 70.

[27] ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 7.

[28] ОВ С […], […], стр. […].

[29] ОВ С […], […], стр. […].

[30] ОВ С […], […], стр. […].

[31] ОВ С […], […], стр. […].

[32] ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № […]//2008 (ОВ L …, стр. …).

[33] ОВ L 76, 19.3.2008 г., стр. 1.

[34] ОВ L 197, 30.7.1994 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 671/2007 (ОВ L 156, 16.6.2007 г., стр. 1).

[35] ОВ L […], […], стр. […].

[36] ОВ L 42, 14.2.2006 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1276/2007 (ОВ L 284, 30.10.2007 г., стр. 11).

[37] ОВ L 58, 28.2.2006 г., стр. 42. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1261/2007 (ОВ L 283, 27.10.2007 г., стр. 8).

[38] ОВ L 265, 26.9.2006 г., стр. 1.

[39] ОВ L 3, 5.1.2008 г., стр. 1.

[40] ОВ L […], […], стр. […].

[41] ОВ L […], […], стр. […].

[42] ОВ L 216, 5.8.1978 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 734/2007 (ОВ L 169, 29.6.2007 г., стр. 5).

[43] ОВ L 126, 9.5.1989 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 260/96 на Комисията (ОВ L 34, 13.2.1996 г., стр. 16).

[44] ОВ L 216, 27.7.1989 г., стр. 5.

[45] ОВ L 187, 29.7.1993 г., стр. 8.

[46] ОВ L 351, 23.12.1997 г., стр. 12. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1805/2003 (ОВ L 265, 16.10.2003 г., стр. 5).

[47] ОВ L 190, 22.7.2005 г., стр. 1.

[48] ОВ С […], […], стр. […].

[49] ОВ С […], […], стр. […].

[50] ОВ С […], […], стр. […].

[51] ОВ С […], […], стр. […].

[52] Решение 2002/358/ЕО на Съвета (ОВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1).

[53] Заключения на Съвета, Люксембург, 30.10.2007 г., 13888/07.

[54] Заключения на Съвета, Брюксел, 18.12.2006 г., 16164/07.

[55] ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 146/2008 (ОВ L 46, 21.2.2008 г., стр. 1).

[56] ОВ L 55, 25.2.2006 г., стр. 20.

[57] ОВ L […], […], стр. […].

[58] ОВ L 46, 21.2.2008 г., стр. 1.

[59] ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 146/2008 (ОВ L 46, 21.2.2008 г., стр. 1).

[60] OВ C …, … г., стр. ….

[61] ОВ С […], […], стр. […].

[62] ОВ L 55, 25.2.2006 г., стр. 20.

[63] Заключения на Съвета, Брюксел, 8 и 9 март 2007 г., 7224/1/07 REV 1.

[64] ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.