6.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/38

А.

като има предвид, че макроикономическа стабилност се осигурява чрез солиден набор от много икономически политики и че предизвикателствата пред стабилността следва да се преодоляват не само чрез макроикономически мерки, но и чрез осъществяване на структурни реформи на стоковите, трудовите и капиталовите пазари;

Б.

като има предвид, че все още предстои да бъде направено много за подготовката на Европейския съюз и на държавите-членки за глобализация и за укрепването на основите за икономически успех и засилването на социалното сближаване в средносрочна и дългосрочна перспектива;

В.

като има предвид, че е налице възможност за „извличане на полза за всички“ от движещата сила на уникалното конкурентно предимство, произтичащо от разширяванията на Европейския съюз и по-нататъшната му интеграция;

Г.

като има предвид, че наличието на обща валута и обща парична политика предлага допълнително измерение, с оглед интегриране на икономиките и координация на стратегиите за политиката в тази област, което би могло да засили ролята на еврозоната при осигуряването на растеж и заетост за целия Европейски съюз;

Д.

като има предвид, че интегрираните насоки са основен инструмент на макроикономическите политики на ЕС за растеж и заетост в рамките на средносрочен период от три години;

Е.

като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки трябва да провеждат макроикономически, както и микроикономически политики, които да превърнат Европа в по-привлекателно място за инвестиции и работа и да стимулират растежа въз основа на знанието и иновациите;

Ж.

като има предвид, че на заседанието на Европейския съвет през пролетта на 2007 г. ЕС се ангажира да постигне количествени цели, свързани с намаляването на парниковите газове и увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници до 2020 г.,

З.

като има предвид, че финансовите услуги са особено важни, тъй като този отрасъл изпълнява ключова роля като сектор, който позволява развитието на толкова много области на икономическа дейност;

И.

като има предвид, че в центъра на Лисабонската стратегия за растеж и заетост стоят политики, насочени към повишаване на инвестициите в знания и човешки ресурси, както и към укрепване на капацитета за иновации на икономиката на ЕС;

Й.

като има предвид, че икономическите условия за превръщане на съзидателната енергия на хората в новаторски икономически резултати, например нови идеи, високотехнологични стопански дейности и регионално развитие, не са достатъчно развити и все още са откъслечни;

К.

като има предвид, че в контекста на ускорена глобализация по-добрата съгласуваност на законодателните разпоредби на международно равнище, включително поемането на ангажимент за постигане на високи стандарти в областта на околната среда и социалната сфера, е от решаващо значение;

Л.

като има предвид, че стабилността на Европейския съюз и доверието в него могат да бъдат гарантирани единствено чрез общото разбиране на законодателство и правила, които отразяват правилно действителността;

М.

като има предвид, че е невъзможно да се постигне съществен напредък в създаването на ръководено от знания общество без активното участие на всички граждани на ЕС;

1.

Приветства стратегическия доклад на Комисията, в който се извършва оценка на прилагането на обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост, включително интегрираните насоки; подкрепя становището на Съвета, че обновената стратегия трябва да добавя стойност на общностно равнище за подобряване на последователността на реформите, за максимално увеличаване на разпространението на положителните резултати и за гарантиране, че програмите за реформи от Лисабон действително водят до повече и по-добри работни места в целия Европейски съюз;

2.

Подчертава отново значението на активното прилагане на лисабонската стратегия и на интегрираните насоки, като изтъква взаимната зависимост между напредъка в икономическата, социалната и екологичната област за създаването на динамична и иновативна устойчива икономика;

3.

Счита, че нарастващите диспропорции, съвкупното търсене и инфлационният натиск в световен мащаб могат да се превърнат в значимо предизвикателство за паричната политика поради продължителната несигурност на финансовите пазари; подчертава, че здравата и стабилна макроикономическа среда изисква публични финанси с високо качество, с допълнително консолидирани бюджети, както и интелигентна политика в областта на частните и публичните инвестиции, която създава ориентирана към бъдещето инфраструктура и отваря още днес пазарите на утрешния ден; призовава за съгласувани действия за повишаване на издръжливостта на икономиката на ЕС;

4.

Вярва, че стабилните икономически политики биха помогнали за повишаване на доверието и за намаляване на несигурността при сегашните финансови сътресения; счита, че през 2008 г. Европейският съюз трябва да засили потенциала си за растеж, за да бъде в състояние да създава заетост, по-специално в светлината на своето разширяване до 27 държави-членки;

5.

Посочва, че в интерес на макроикономическата стабилност увеличението на производителността трябва да бъде съпътствано от по-справедливо разпределение на благата от растежа и от укрепване на социалното сближаване; във връзка с това обръща внимание на призива темпът на повишение на доходите да не изостава от средносрочния ръст в производителността;

6.

Подчертава, че нарастващите финансови диспропорции и прекалено бързите промени в обменните курсове, както и ограниченията в кредитирането и продължителната несигурност на финансовите пазари, са значимо предизвикателство за стратезите в областта на макроикономическата политика и за паричната политика в частност;

7.

Посочва, че следва да се обърне по-голямо внимание на установяването на по-добри взаимовръзки между бюджетната политика, трудовите възнаграждения и ръста в производителността, като същевременно се вземат предвид и последиците от бюджетната политика за макроикономическото развитие;

8.

Изразява загриженост във връзка с високите равнища на обменния курс на еврото, които вредят на конкурентоспособността на европейската икономика и ограничават, при тези нива, свободата на действие по отношение на паричната политика; подкрепя независимостта на Европейската централна банка при определяне на паричната политика и подчертава, че повишаването на обменния курс на еврото е резултат от растящите диспропорции в трети страни и липсата на вътрешно търсене в еврозоната;

9.

Подчертава необходимостта от разумна фискална политика, като предпоставка за устойчив растеж и създаване на работни места във всяка държава-членка, съгласно съответните разпоредби на Договора, като обща отговорност на Европейския съюз; подчертава голямото значение на ефикасността на публичните финанси и счита, че в повечето страни консолидирането на публичните финанси би спомогнало за запазване на дългосрочна фискална устойчивост; подчертава значението на модернизацията на публичната администрация като средство за подобряване на ефикасността и ефективността на публичните финанси;

10.

Посочва, че една добре интегрирана финансова система би могла да повиши ефикасността на паричната политика, особено в еврозоната; смята, че финансовите пазари могат съществено да допринасят за макроикономическата и фискалната стабилност; предлага да се проучат специфични за финансовите пазари насоки, с оглед подобряване на схващането на механизмите на възможна друга финансова криза, както и на подобрена прозрачност, отговорност и надзор за инвеститори, пазари и регулаторни органи;

11.

Отбелязва, че основаващият се на риска подход при капиталовите изисквания улеснява презграничните потоци от капитали, чието движение се определя от конкретни корпоративни стратегии в големите финансови групи, и създава макроикономическо предизвикателство за по-малките държави-членки; изразява твърдо убеждение, че ефективният финансов надзор и прозрачността са от съществено значение за ограничаването на макроикономическото неравновесие;

12.

Подчертава взаимната зависимост на икономиките на държавите-членки, особено в еврозоната; счита, че интегрираните насоки следва да определят широка рамка за по-тясно съгласуване на икономическите политики с оглед уеднаквяване на НПР; предлага, за да се засили подкрепата на широка основа за общия проект на ЕС, в хода на този процес да се прилага по-чувствителен подход към сближаването, който да отразява икономическото разнообразие и различните традиции;

13.

Счита, че стимулирането на частните инвестиции и на съвместните инициативи в областта на частното и публичното сътрудничество, като същевременно се държи сметка за финансовата консолидация, може да отключи значителни синергии, да подобри способността на Европа за посрещане на съществуващите предизвикателства в областта на науката и научните изследвания, транспорта и съобщенията, енергетиката и екологичната устойчивост, като ще подпомогне ефикасното отпускане на ресурси в цяла Европа;

14.

Подчертава, че е извън възможностите на политиките на ЕС да влияят пряко върху нерегулирана световна финансова система, а тя може да пренесе риск от финансова нестабилност; подчертава, че наличието на хомогенен и съгласуван подход от страна на регулаторните и законодателните органи е необходимо предварително условие за противодействие на презграничното разпространение на риска; счита, че е необходимо да се извърши преоценка на въздействието на стопанския модел и роля на многонационалните финансови групи на световните финансови пазари;

15.

Изтъква, че Европейският съюз и държавите-членки носят споделена отговорност за намирането на отговор на предизвикателствата, възможностите и несигурността, пред които са изправени гражданите вследствие на глобализацията; изразява убеденост, че трябва да се развива външното измерение на вътрешния пазар, за да се насърчава европейската конкурентоспособност в един глобализиран свят; припомня, че Европейският съюз няма просто пасивно да се приспособява към глобализацията, а напротив — ще я моделира; подчертава значението на засиленото стратегическо сътрудничество на международно равнище, по-специално чрез трансатлантическите отношения, и съвместната работа в рамките на по-силни многостранни организации, като се насърчават основните принципи на ЕС — солидарност, демокрация, правова държава и зачитане на правата на човека;

16.

Призовава за предприемането на мерки за борба с протекционизма както в Европейския съюз, така и извън него; подчертава, че протекционизмът по-скоро застрашава, отколкото защитава правата на потребителите и гражданите;

17.

Счита, че Европейският съюз следва да демонстрира, в хода на кръговете от различни многостранни преговори, като например преговорите в рамките на СТО, общата гледна точка, която действително отчита интересите на всяка отделна държава-членка;

18.

Призовава Комисията да разработи последователна интегрирана политика за устойчиво развитие; счита, че устойчивото използване на ресурсите и укрепването на синергиите между опазването на околната среда и растежа, както и подобряването на постиженията в областта на иновациите, могат да се постигнат чрез насърчаване на развитието и използване на съобразени с околната среда технологии, както и „зелени“ обществени поръчки, като се обърне особено внимание на малките и средните предприятия (МСП);

19.

Подчертава ролята на пазарните инструменти за постигане на целите, поставени по време на пролетния Европейски съвет през 2007 г., за превръщане на Европа в икономика, базираща се на енергийната ефективност и възобновяемата енергия; счита, че непрекъснатият натиск в посока към повишаване на цените на енергията и натрупването на заплахи за климата показват, че е важно да се насърчават подобренията в областта на енергийната ефективност като принос едновременно за растежа и за устойчивото развитие; посочва, че дружествата в ЕС са сред световните лидери в разработването на технологии за възобновяема енергия;

20.

Приветства предложението на Комисията за създаване на „пета свобода“, а именно научноизследователската дейност и иновациите – свободата на знанието, в допълнение към четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитал;

21.

Счита, че в контекста на покачване на цените на храните, което изглежда по-скоро постоянно, отколкото циклично, механизмите на общата селскостопанска политика (ОСП), които ограничават предлагането, следва да бъдат преразгледани; смята, че ОСП може да има важна роля при стабилизирането на цените на храните;

22.

Изразява отново позицията си относно ползите от изместването на данъчната тежест от облагането на трудовите доходи към облагането с данъци за нанасяне на щети на околната среда като ефективен начин за справяне с въпросите, свързани с околната среда и заетостта, като счита, че данъчната тежест върху трудовите доходи трябва да бъде намалена с цел създаване на повече работни места и борба с „черната“ икономика;

23.

Посочва, че вследствие на неуспешното завършване на изграждането на вътрешния пазар производителността в ЕС изостава от своя потенциал и не позволява пълното оползотворяване на възможностите на световния пазар; счита, че докато вътрешният пазар за стоки е относително добре интегриран, пазарите на услуги, включително финансови услуги, продължават да бъдат доста разпокъсани; призовава за ускорено интегриране на пазара на услуги чрез последователното и съгласувано прилагане и привеждане в изпълнение на договорените правила и чрез премахване на пречките за конкуренция и влизане на пазара; отбелязва, че предоставянето, на достъпни цени, на ефективни услуги от общ икономически интерес има важна роля в една конкурентоспособна и динамична икономика;

24.

Подчертава, че прилагането на четирите свободи следва да се осъществява по един и същ начин и в еднаква степен в Европейския съюз, а функционирането им да бъде постоянно наблюдавано;

25.

Подчертава необходимостта от отваряне на мрежовите индустрии за конкуренция чрез осигуряване на равни условия и ефективна конкуренция на обединените европейски пазари; в този смисъл вярва, че обществената собственост на пазара на газ и електроенергия е един от основните елементи, водещи до нарушения на европейско равнище, и че конкуренцията на тези пазари трябва да бъде стимулирана в още по-голяма степен; изразява убеденост, че разширяването, подобряването и свързването на европейската инфраструктура, особено чрез съсредоточаване върху презграничните проекти и взаимните връзки между стара и нова Европа, следва да спомогнат за развиване на подходящи условия за съществено подобряване на производителността в транспортния и енергийния сектор, както и в сектора на информационните и комуникационните технологии;

26.

Отбелязва необходимостта от съгласувана фискална рамка, която да е благоприятна за дружествата, по-специално за МСП, и да е насочена към съживяване на растежа и създаване на трудова заетост;

27.

Посочва, че по отношение на държавното финансиране Европейският съюз трябва да насърчава данъчни разпоредби с цел насърчаване създаването на нови стопански дейности и технологични иновации; отбелязва, че това може да включва, наред с другото, намаляване на данъците, които затрудняват ефективността и създаването на работни места, по-специално за специфични социални групи като жени, дългосрочно безработните и възрастните хора;

28.

Изразява убеденост, че за насърчаването на предприемаческа култура и за създаването на благоприятна среда за МСП е изключително важно системата за управление на една институционална уредба за новаторство да се осъвременява и подкрепя от ефикасна система за финансиране, която да осигурява финансиране през всички етапи на новаторския процес — от разработването на идея до нейното осъществяване на равнище предприятие; посочва, че структурната политика трябва да се формулира гъвкаво с оглед приспособяване към творческото себеизразяване и улесняване на рентабилното използване на творчески идеи;

29.

Изразява твърдо убеждение, че по-доброто регулиране и осъществяването на амбициозни цели при намаляването на тежестта, произтичаща от новото законодателство на ЕС, допринася за създаването на по-конкурентна стопанска среда и насърчават частната инициатива; призовава държавите-членки да определят също толкова амбициозни цели, произтичащи от всички равнища на националното законодателство; посочва, че трябва да се обърне особено внимание на укрепването на продуктивността на институционалния и административния капацитет на държавите-членки;

30.

Счита, че активните трудови политики следва да съчетават политики, съсредоточени върху „гъвкава сигурност“, с нови форми на сигурност, включително мотивация за активно търсене на работа, както и по-добро предвиждане и положително управление на промените, включително икономическо преструктуриране, с оглед намаляване на социалното изключване и улесняване на приспособимостта; изразява убеденост, че следва да се съсредоточи особено внимание върху начините за по-ефективно доближаване до гражданите и отговаряне на техните очаквания и потребности;

31.

Счита, че следва да се развие подходът на жизнения цикъл, за да могат активно да се посрещнат демографските предизвикателства, включително модернизацията на пенсионните системи, за да се гарантира финансова, икономическа и социална устойчивост;

32.

Вярва, че образованието е главен определящ фактор за потенциала за дългосрочен растеж и ефективен инструмент за борба с бедността и изолацията, като позволява на хората да подобряват стандарта си на живот; препоръчва Европейския съюз и държавите-членки да прилагат по-ефективни мерки, насочени към увеличаване на инвестициите в образованието и подобряване на достъпа до образование и обучение за всички;

33.

Счита, че с оглед повишаване на участието в постоянно обучение и обучение на работното място през целия жизнен цикъл, особено за нискоквалифицираните и по-възрастните работници, ефикасни стратегии за обучение през целия живот могат да уравновесят отрицателното въздействие от застаряващото население в работната сила; при все това счита, че трябва да се полагат решителни усилия за повишаване на основните умения на младите хора, за драстично намаляване на ранното напускане на училище и слабото развитие на уменията като цяло, както и за засилване на социалната и трудова интеграция на мигрантите и хората с увреждания, по-специално чрез насърчаване развитието на умения;

34.

Изразява твърдо убеждение, че следва да се помисли за ефективна имиграционна политика предвид недостига на квалифицирана работна ръка и изискванията на пазара на труда; счита, че допълнителното развиване на всеобхватна европейска миграционна политика, която да допълва политиките на държавите-членки, остава основен приоритет с оглед справяне с предизвикателствата и използване на възможностите, които предлага миграцията в една нова епоха на глобализация;

35.

Счита, че насърчаването на растежа и сътрудничеството с трети страни, както и по-голямата икономическа откритост от страна на Европейския съюз, продължава да бъде жизненоважно с оглед доброто управление на миграционните потоци и борбата срещу факторите и помагачите на незаконна имиграция; признава, че Европейският съюз се нуждае спешно от последователна политика относно законната миграция, като икономическата миграция;

36.

Приветства докладите за отделните държави, изготвени от Комисията; въпреки това призовава за по-систематичен подход, който да посочва както успехите, така и недостатъците; подкрепя предложението на Комисията да въведе конкретни точки за наблюдение като част от многостранното наблюдение и възможност да се подобрят националните действия по политиките; потвърждава, че следва да се повиши ролята на регионалното равнище при осигуряването на растеж и заетост, както това е признато в новото поколение от програми в областта на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.;

37.

Изразява съжаление, че видимото присъствие на Лисабонската стратегия в националните политики на много държави-членки остава ниско; счита, че за ефективното ѝ прилагане е необходима мобилизация на всички заинтересовани страни в икономиката; по-конкретно смята, че по-активното участие на социалните партньори, националните парламенти, органите на регионално и местно равнище и гражданското общество ще подобри резултатите от Лисабонската стратегия и ще засили обществения дебат относно подходящите реформи; подкрепя предложението на Комисията до държавите-членки за задълбочаване на сътрудничеството с националните и регионалните парламенти, като същевременно се предвиждат годишни дебати относно прилагането на техните НПР;

38.

Призовава Съвета да вземе предвид следните промени:

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.