31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/38

—

вярва, че за да се запази значението на понятията за включване и солидарност, политиката на сближаване трябва да продължи да бъде насочена към постигане на ново икономическо и социално равновесие, без да се поддава на изкушението тя да се претоварва с прекалено много противоречащи си цели;

—

е на мнение, че целите за сближаване и растеж могат и трябва да бъдат съвместими помежду си, тъй като става въпрос за цели, които са тясно свързани, и подчертава, че следва да се определи как растежът може да подобри сближаването, а не как сближаването може да допринесе за растежа;

—

съмнява се, че е разумно инструментите на политиката на сближаване да се свързват с цели за конкурентоспособност, присъщи на стратегията за растеж, и призовава, в рамките на обсъждането на бъдещата конфигурация на структурните фондове, да се анализира отражението на предоставянето на средства в контекста на Лисабонската стратегия (earmarking) върху резултатите от икономическото и социалното сближаване;

—

смята за необходимо да се проучат възможностите за разработване на по-информативни и по-цялостни показатели за развитие и благосъстояние, които да отразяват, на регионално и местно равнище, големите различия в доходите, наличието на обществени услуги, качеството на здравеопазването и предлагането на обучение в областта на културата и на професионално обучение;

—

подчертава факта, че ако желаем политиката на сближаване да играе значителна роля в засилването на новото социално-икономическо равновесие, тя трябва да разполага с подходящи ресурси и средства, имайки предвид факта, че настоящото равнище на финансиране е само минимално необходимото за изпълнение на такава функция.

Докладчик

:

г-жа Marta VINCENZI (IT/ПЕС), кмет на Генуа

1.

смята, че е все по-важно в политиката на сближаване освен икономическото и социалното сближаване да бъде взето предвид и териториалното измерение, тъй като, независимо от отбелязания напредък и направените подобрения, не само продължава да съществува неравенство в степента на развитие между различните региони, но се увеличават и структурните проблеми в самите региони. Подчертава, че е важно това териториално измерение да се съпътства от зачитане на принципите на равенство и пропорционалност;

2.

изразява съгласие с факта, че много от финансираните от Европейския съюз дейности са с доказана добавена стойност. Допустимостта на даден проект позволява по-лесно да се привлекат публични и частни средства за финансиране и по-бързо да се развият иновации в областта на управлението и приложението;

3.

изразява съжаление, че Комисията продължава да пренебрегва ефекта на лоста по отношение на структурните фондове и припомня, че в прогнозното си становище по този въпрос Комитетът предложи да се определи рамка за оценка на различните измерения на добавената стойност на политиката на сближаване;

4.

приветства въвеждането на понятието „региони в преход“, включващо не само региони, които са в начална фаза (phasing-in) и в крайна фаза (phasing-out) на прехода, но също и регионите, чието подпомагане приключва след края на финансовия период 2007-2013 г., и подкрепя изготвянето на решения, насочени към тези зони;

5.

приветства проведените консултации, предшестващи публикуването от Комисията на „Зелена книга относно териториалното сближаване“, които ясно показаха, че всички заинтересовани страни продължават да признават и да подкрепят ролята на политиката на сближаване за изграждането на Европейския съюз;

6.

отбелязва, че е обсъдена възможността за включване на нови и различни критерии за допустимост. Изразява желание освен БВП и БНД да се вземат под внимание и демографската структура и моделите на заселване (данни за разпределението на населението, степента на застаряване и коефициента на зависимост), пазарът на труда, предлагането на услуги, териториалното устройство, селското и градското измерение, природните и културните ценности, екологичните и климатичните фактори. Може да се твърди, че всички тези фактори влияят на икономическото и социалното развитие. Успоредно с това, прилаганите на ниво Общност показатели за определяне на регионите, които могат да получават държавни помощи, се оказаха подходящи, но за конкретното оценяване на ефикасността на политиката на сближаване би било подходящо да се използва по-широка гама от показатели, въз основа на по-богат набор от данни;

7.

изразява надежда, че при оценката по същество на различията в развитието и в напредъка на сближаването ще се отчитат не само БВП и БНД, а ще се вземат под внимание и пазарът на труда (безработица, мобилност, професионално обучение), предлагането на услуги (достъпност, ефикасност, разпределение) и териториалното устройство (размер, непрекъснатост, полицентризъм), структурата на населението и моделите на заселване (данни за разпределението на населението, степента на застаряване и коефициентът на зависимост), общото образователно равнище, инвестициите в изследвания и иновации (ресурси, определени за НИРД и иновации като дял от БВП), както и специфичните географски характеристики на някои региони, като най-отдалечените, островните или планинските;

8.

смята, че предизвикателствата на изменението на климата и проблемите, свързани с енергийното обезпечаване, ще продължат да въздействат, по различен начин и в различна степен, на широк спектър от въпроси, свързани с икономическото и социално развитие, отразявайки се на усилията и капацитета на политиката на сближаване;

9.

посочва че най-отдалечените и островните региони са особено уязвими за новите предизвикателства, свързани с климата и енергията, но и че те предоставят на ЕС възможности, тъй като могат да се използват като естествени лаборатории за оценка на проблемите и за намиране на решения, от което би имал полза целият ЕС;

10.

подчертава, че независимо че регионалните статистики представляват основен инструмент за подобряване на критериите за допустимост или за изменение на показателите за развитие, в много държави-членки, ако данните са вече в наличие, те могат да бъдат трудни за използване или за изготвяне, а ако все още не са в наличие, може да е трудно да бъдат получени или оценени;

11.

посочва, че целта продължава да е насърчаването на европейското сближаване посредством намаляването на разликите в степента на развитие. Трябва да се окаже най-напред подкрепа на регионите със забавен растеж, но за да бъде успешна и значима за всички, тя трябва да обхваща всички европейски региони;

12.

на мнение е, че главното предизвикателство е това, да се ускори сближаването на изоставащите региони, и по-специално да се интегрират райони в новите държави-членки, както редовно и основателно се напомня в различните доклади на Европейската комисия относно политиката на сближаване;

13.

смята, че би трябвало да се отдава приоритетно значение на очертаването и отстраняването на дефицитите в инфраструктурата;

14.

подчертава, че политиката на сближаване цели да укрепва икономическото, социалното и териториалното сближаване и при това условие допринася също и за секторните политики на Европейския съюз и националните политики на държавите-членки;

15.

смята, че интеграцията на секторните политики и политиките на сближаване все още е много слаба и посочва, че засилването на интегрирания подход би предположило дефинирането на хоризонтални цели за приоритетно хармонизиране на развитието на селското стопанство, на опазването на околната среда, енергетиката и транспорта;

16.

смята, че предвид настоящия икономически климат съществува още по-силна необходимост от независимо от регионалните граници обединяване в мрежови и клъстърни проекти;

17.

е на мнение, че целите за сближаване и растеж могат и трябва да бъдат съвместими помежду си, тъй като става въпрос за цели, които са тясно свързани, и подчертава, че следва да се определи как растежът може да подобри сближаването, а не как сближаването може да допринесе за растежа;

18

съмнява се, че е разумно инструментите на политиката на сближаване да се свързват с цели за конкурентоспособност, присъщи на стратегията за растеж, и призовава, в рамките на обсъждането на бъдещата конфигурация на структурните фондове, да се анализира отражението на предоставянето на средства в контекста на Лисабонската стратегия (earmarking) върху резултатите от икономическото и социалното сближаване;

19

подчертава, че всички заинтересовани страни смятат, че рационализирането на процедурите би дало възможност за улесняване на управлението на фондовете, но предупреждава, че трябва да се внимава реформите да не са в ущърб на добавената стойност на многостепенното участие на местните и регионалните власти в общностното управление;

20.

на мнение е, че правната и административната среда са от основно значение за успеха на политиката на сближаване и изтъква, че укрепването на институциите представлява много ценен, макар и не толкова очевиден ресурс за осъществяването на мерките, а с това и за функционирането на политиката на сближаване;

21.

напомня, че нарастващата конкуренция между европейските региони по отношение на производствената и административната ефективност е фактор, който трябва да се има предвид във връзка с икономическото и социалното сближаване, тъй като се отразява върху привличането на чуждестранни инвестиции и включването в глобалната икономика;

22.

приветства възможността за развитие на нови и иновационни инструменти на финансовия инженеринг в рамките на политиката на сближаване (като например револвиращи фондове) и същевременно посочва, че принципът на съфинансиране е надежден и ефикасен инструмент за запазване на добавената стойност на политиката на сближаване;

23.

подчертава огромния принос, който политиката на сближаване би могла да има за повишаването на видимото присъствие на европейския проект и уточнява, че Европейската комисия, държавите-членки и местните и регионалните власти би трябвало да намерят още по-ефективни начини за информиране на европейските граждани относно предимствата и резултатите от политиката на сближаване;

24.

изтъква, че принципите, на които се опира настоящата европейска политика на сближаване, а именно: концентрация, планиране, съвместно финансиране, допълняемост и партньорство, са показали своята валидност и вярва, че те трябва и за в бъдеще бъдат оста на дейността на Общността;

25.

отбелязва, че европейската политика на сближаване трябва да продължи да се основава на засилено сътрудничество между всички нива на управление и във все по-висока степен да въвлича за участие местните и регионалните власти във всички фази — от определянето на проектите до оценката на програмите;

26.

акцентира върху важното значение, което териториалното сътрудничество има за всички измерения на политиката на сближаване, по отношение на добавената стойност и местното видимо присъствие, и отбелязва шанса да се използват напълно възможностите, предоставени от новия инструмент ЕГСТ;

27.

призовава за засилване на градското измерение на политиката на сближаване, напомняйки, че градските зони често са двигател на икономическия растеж, но крият и сериозно икономическо и социално неравенство и културна изолация;

28.

привлича вниманието върху необходимостта от по-силна координация между проблемите на селските зони и трудностите на градските, тъй като връзката между градската и селската действителности представлява основен елемент на една интегрирана политика на регионално развитие;

29.

препоръчва инструментите за развитие на селските райони да се реинтегрират в общата политика на сближаване, тъй като структурните фондове вече финансират множество дейности с паралелни цели и изборът на това реинтегриране може да се окаже най-доброто решение за избягване на дублиране на проекти и действия;

30.

предлага установяване на сътрудничество между управителни органи и статистически институти с цел изработване на нови инструменти за регионална статистика за подходящо и целенасочено оценяване на въздействието на политиката на сближаване, за по-доброто определяне на показателите за развитие или за по-нататъшното прецизиране на критериите за допустимост;

31.

смята за необходимо да се проучат възможностите за разработване на по-значителни и по-цялостни показатели за развитие и благосъстояние, които да отразяват, на регионално и местно равнище, големите различия в доходите, наличието на обществени услуги, качеството на здравеопазването и предлагането на обучение в областта на културата и на професионално обучение;

32.

подчертава, че възможността да се прибегне до форми на интегрирано финансиране, като револвиращите фондове с рисков капитал и заемите при преференциални условия или обезпечените заеми, би могла да създаде положителен мултиплициращ ефект, без това да наруши системата за субсидии на политиката на сближаване;

33.

смята, че публичните власти, включително местните и регионалните власти, в бъдеще ще бъдат призовани да инвестират повече в доставката или поддръжката на услуги от общ интерес, с цел да се намалят съществуващите неравенства най-вече в областта на комунално-битовите услуги и транспорта;

34.

припомня, че държавите-членки на Европейския съюз са изправени срещу демографското предизвикателство, предизвикано от постепенното застаряване на населението му, и подчертава, че един от аспектите на тази промяна е нарастващото търсене преди всичко на обществени, здравни и социални услуги, гарантиращи еднаква ефикасност и еднакво качество за всички;

35.

смята, че опростяването на политиката на сближаване трябва да почива върху принципите на субсидиарност и пропорционалност, задължението да се дава отчет и процедурите за оказване на контрол, които да съответстват на мерките и локализацията на проекта, за да се намалят разходите и да се децентрализира управлението;

36.

на мнение е, че Европейският съюз трябва да признае и засили териториалното измерение на политиката на сближаване, за да създаде възможност за икономическо и социално развитие, което да е не само балансирано и устойчиво между различните региони, но и полицентрично и хармонично във всеки отделен регион;

37.

подчертава, че сближаването продължава да бъде важно предизвикателство, тъй като продължават да съществуват големи различия в икономическото и социалното развитие, както между регионите, така и в самите тях, и че тези различия дори са се увеличили с последното разширяване на Европейския съюз;

38.

вярва, че за да се запази значението на понятията за включване и солидарност, политиката на сближаване трябва да продължи да бъде насочена към постигане на ново икономическо и социално равновесие, без да се поддава на изкушението тя да се претоварва с прекалено много противоречащи си цели;

39.

подчертава факта, че ако желаем политиката на сближаване да играе значителна роля в засилването на новото социално-икономическо равновесие, тя трябва да разполага с подходящи ресурси и средства, имайки предвид факта, че настоящото равнище на финансиране е само минимално необходимото за изпълнение на такава функция и трябва да се изправи пред натиска за ограничаването на разходите, произтичащ от световния характер на финансовата криза — контекст, в който нараства нуждата политиките на сближаване да се прилагат с още по-голяма сила;

40.

отбелязва, че сближаването трябва да запази европейското измерение и отхвърля всеки опит за ренационализация на усилията на Общността, добавената стойност на които се състои и във факта, че те представляват една широка обща политика с ясни стратегически цели, способна да отговори на европейските и световните предизвикателства и да се приспособи към регионалните и местните потребности;

41.

подчертава концепцията за ефекта на лоста на политиката на сближаване, имайки предвид, че инвестициите водят до дълготрайни структурни изменения в местните и регионалните икономики, стимулират иновативни подходи към развитието и заетостта и оказват силно въздействие върху изграждането на капацитет на администрациите и предприятията;

42.

желае прилагането на нови финансови инструменти, които биха могли да допринесат за инвестициите под по-проста и ефикасна форма, особено в регионите, които се нуждаят от преструктуриране и иновации, по-специално за оказване на подкрепа и за развитие на МСП;

43.

напомня, че в съответствие с принципа на субсидиарност е целесъобразно местните и регионалните власти да бъдат привлечени за участие във всички етапи, от проектирането до оценката, тъй като те са управленското равнище, което стои най-близо до крайните адресати, и носят основната отговорност за прилагането по места на политиката на сближаване.