52007PC0650

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 6.11.2007

COM(2007) 650 окончателен

2007/0236 (CNS)

Предложение за

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма

(представена от Комисията) { SEC(2007) 1424}{SEC(2007) 1425}

Обяснителен меморандум

1. Контекст на предложението

110

- Основания и цели на предложението

Тероризмът представлява една от най-сериозните заплахи за демокрацията, за свободното упражняване на правата на човека и за икономическото и социално развитие.

Европейският съюз си постави за цел в Договора за Европейски съюз да осигури на гражданите високо ниво на сигурност в пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Особено важно е държавите-членки на Европейския съюз да имат ефективно наказателно законодателство, за да се постигне тази цел в контекста на борбата срещу тероризма. Също така е много важно да се вземат мерки за засилване на международното сътрудничество в тази област.

Съвременните информационни и комуникационни технологии играят важна роля за разпространяването на терористичната заплаха. Особено Интернет, който е евтин, бърз, лесно достъпен и на практика глобален. Всички тези негови предимства, които се ценят високо от спазващите закона и ползващи Интернет в своето ежедневие граждани, за съжаление се използват и от терористите. За тях Интернет е средство за разпространяване на пропаганда за мобилизиране и вербуване за терористични цели , както и за предоставяне на инструкции и наръчници по Интернет с цел обучение или планиране на атентати. Тези две дейности са насочени към сегашни и потенциални поддръжници.

Така Интернет се превърна в един от основните ускорители на процесите на радикализиране и вербуване за терористични цели и служи като източник на информация за терористични средства и методи, като по този начин действа като „виртуален тренировъчен лагер“. Разпространяването на терористична пропаганда и терористични експертни съвети по Интернет също допълва и засилва идеологическата обработка и подготовката извън мрежата на Интернет и допринася за развитието на по-силна и по-широка платформа на активистите и поддръжниците на тероризма.

Предотвратяването на тази нарастваща заплаха представлява неотложен политически въпрос. ЕС трябва да се бори срещу съвременния тероризъм и новия му метод на действие със същата решимост и сила, която показа в борбата срещу традиционния тероризъм. Това предложение актуализира рамковото решение относно борбата срещу тероризма [OВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3–7] и го привежда в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, като включва публичната провокация към извършване на терористични престъпления, вербуването за терористични цели и подготовка за терористична дейност в обсега на дадената в него концепция за тероризма.

Включването на тези престъпления в рамковото решение относно борбата срещу тероризма е важно, основно поради следните причини:

- то включва предимствата на по-интегрираната институционална рамка в Европейския съюз (по-специално: липса на бавни процедури за подписване и ратификация както за конвенциите на Съвета на Европа, прилагане на правилни механизми за проверка, общо тълкуване от Съда на Европейските общности);

- Рамковото решение предвижда особен правен режим, особено по отношение на вида и размера на наказателноправните санкции и задължителните правила за подсъдност, които ще са също приложими в наскоро включените престъпления;

- Рамковото решение е ключов инструмент в антитерористичната политика на ЕС: изричното включване на тези специфични подготвителни актове следователно отключват механизмите за сътрудничество на Европейския съюз по отношение на рамковото решение.

Допълнителната стойност на включването на публичната провокация към извършване на терористични престъпления, вербуването за терористични цели и подготовка за терористична дейност в концепцията на ЕС относно тероризма е подробно изложена в оценката на въздействие.

Рамковото решение относно борбата срещу тероризма също прилага за поведение, което може да допринесе за терористични актове в трети страни. Това отразява ангажираността на Комисията да се бори срещу тероризма не само в Европейския съюз, но и в световен мащаб. Настоящото предложение поддържа този подход и подчертава значението на международното сътрудничество в рамката на съществуващите организации и механизми за сътрудничество.

Европейският съюз и неговите държави-членки се основават на зачитането на правата на човека, основните свободи, гарантиране на достойнството на човека и защитата на тези права както по отношение на отделни лица, така и по отношение на институции.

120

- Общ контекст

Европейски съюз

Рамковото решение относно борбата срещу тероризма хармонизира дефиницията на терористични престъпления във всички държави-членки и гарантира осигуряването на наказания и санкции за физически и юридически лица, извършили или отговорни за такива престъпления, които да отразяват тежестта на тези престъпления. То определя случаите, при които държавите-членки са длъжни да упражняват компетентност върху терористични престъпления, за да бъдат те ефективно преследвани, и включва конкретни мерки по отношение на защитата и подпомагането на жертвите на терористични престъпления поради тяхната уязвимост.

Първият доклад на Комисията за оценка на прилагането на рамковото решение относно борбата срещу тероризма [COM(2004)409 окончателен от 8.6.2004 г. и Работен документ на службите на Комисията SEC(2004) 688 от 8.6.2004 г.] разгледа прилагането му на национално ниво в дадения момент. Втори доклад за оценка на Комисията, приет едновременно с това предложение, актуализира оценката на държавите-членки, които вече са били оценени по предишния доклад, и включва пълна първоначална оценка на прилагането на решението от държавите-членки, оценявани за първи път. И двата доклада отразяват нивото на хармонизация, постигнато в Съюза след приемане на рамковото решение относно борбата срещу тероризма, и предоставят полезни тълкувателни насоки, както и ценен преглед на законодателството за борба срещу тероризма в държавите-членки.

В съответствие с Програмата от Хага Европейският съвет подчертава, че за ефективното предотвратяване на тероризма и борбата срещу него при пълно спазване на основните права е необходимо държавите-членки да не ограничават действията си до поддържане единствено на собствената си сигурност, а да се съсредоточат и върху сигурността на съюза като цяло.

В съответствие със стратегията и плана за действие на ЕС срещу радикализиране и вербуване за терористични цели, които бяха приети от Съвета по правосъдие и вътрешни работи през декември 2005 г., ЕС призовава за мерки за борба с използването на Интернет за целите на тероризма. Те също подчертават, че действията на държавите-членки трябва да са подкрепени от действия на ниво ЕС.

В заключенията си от 15 и 16 юни 2006 г. Европейският съвет изрично изисква от Съвета и Комисията да разработят мерки за предотвратяване на злоупотребата с Интернет за терористични цели, като в същото време се зачитат основните права и принципи.

Международно ниво

Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (Варшава, 16 май 2005 г.) изисква от страните по конвенцията да гарантират, че публичната провокация към извършване на терористично престъпление, вербуването за терористични цели и подготовката за терористична дейност са наказуеми.

Освен това особено значение имат резолюция 1624 (14 септември 2005 г.) на Съвета за сигурност на Обединените нации и Глобалната стратегия за противодействие на тероризма на Обединените нации (8 септември 2006 г.). Трябва също да се вземат предвид и срещата на върха на Г8 (Санкт Петербург, Руска федерация, 16 юли 2006 г.) и Решение № 7/06 „Борба срещу използването на Интернет за терористични цели“ на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) (5 декември 2006 г.).

130

- Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Член 4 от рамковото решение относно борбата срещу тероризма посочва, че подбудителството, помагачеството или съучастието в терористични престъпления трябва да са наказуеми в държавите-членки. Член 2 от същия инструмент изисква от държавите-членки да търсят наказателна отговорност за лицата, които ръководят терористична група или участват в нейните действия. Но тези разпоредби не обхващат изрично разпространяването на терористична пропаганда и терористични експертни съвети, по-специално чрез Интернет.

Членовете от 5 до 7 от Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма изискват от държавите, които са страни по конвенцията, да обявяват за наказуеми публичната провокация към извършване на терористично престъпление, вербуването за терористични цели и подготовката за терористична дейност, когато те са извършени неправомерно и умишлено (членове от 5 до 7). Освен това член 9 изисква от страните по конвенцията да постановят и допълнителни престъпления освен посочените в членове от 5 до 7.

140

- Съответствие с другите политики и цели на Съюза

Предложението съответства на стратегията и плана за действие на ЕС срещу радикализиране и вербуване за терористични цели, актуализира и допълва правната рамка на ЕС за борба срещу тероризма и съответства на Хартата на основните права на Европейския съюз [OВ C 364, 18.12.2000 г., стр.1].

Мерките за борба срещу тероризма трябва да се прилагат едновременно със защитата на правата на човека и основните свободи. Това предложение разглежда въпроси, които са на границата между законното упражняване на свободи като свобода на изразяване, сдружаване или религия и престъпното поведение. Затова то бе внимателно съобразено с тези права на човека и основни свободи. По-специално ограниченията, наложени на свободата на изразяване от новото престъпление, изразяващо се в публична провокация към извършване на терористично престъпление, са в съответствие с член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

2. Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието

- Консултация със заинтересованите страни

211

Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците

През 2006 г. Комисията изготви три различни въпросника: въпросник за държавите-членки на 26 юни 2006 г.; въпросник за медиите, съответните индустрии и гражданското общество, национални, европейски и международни неправителствени организации, които се занимават с въпросите за правата на човека, адвокатски колегии и сдружения, издатели, сдружения на радиотелевизионни станции и журналисти, доставчици на интернет услуги, телекомуникационни компании и други индустриални сфери на 20 ноември 2006 г., и накрая въпросник към Европол, Сепол и Евроюст на 11 декември 2006 г. Освен това бяха проведени разговори и срещи с представители на европейските медии и доставчици на интернет услуги. Накрая се проведе конференция на 20 март 2007 г., за да се съберат представители на държавите-членки, Европол, Евроюст и Сепол, да се представят резултатите от въпросниците и да се обсъдят възможни решения за борба срещу използването на Интернет за терористични цели.

212

Обобщение на мненията и на начина на отчитане

Отговорите на трите въпросника са обобщени в приложения I, II и III към оценката на въздействието, приложена към това предложение.

Конференцията, която се проведе на 20 март 2007 г., потвърди, че има достатъчно подкрепа за изменение на рамковото решение относно борбата срещу тероризма, за да се включат в него новите престъпления, изразяващи се в публична провокация към извършване на терористично престъпление, вербуването за терористични цели и подготовка за терористична дейност, включително когато се извършват по Интернет, стига инкриминирането да не надхвърля баланса, постигнат в Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма.

Сегашното предложение представлява балансиран подход, съобразен с отговорите на трите въпросника и мненията, изразени в процеса на консултациите, и се базира на приложената оценка на въздействието. По-специално предложението включва престъпления, които са паралелни на въведените в Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма. По този начин то осигурява адекватни правни мерки за борба срещу публичната провокация към извършване на терористични престъпления, вербуването за терористични цели и подготовката за терористична дейност, включително случаи, когато тези престъпления се извършват чрез Интернет. То напълно съответства на правата на човека и не променя режима на наказателна отговорност на доставчиците на услуги, установен с Директивата за електронната търговия.

- Събиране и използване на експертни оценки

229

Нямаше необходимост от външни експертни оценки.

230

- Оценка на въздействието

1. Без промени в политиката (вариант, който представлява спорното статукво, дължащо се на съществуването на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма).

2. Да се забрани на доставчиците на интернет услуги да предоставят достъп до материал, насочен към публична провокация към извършване на терористични престъпления, вербуването за терористични цели и подготовка за терористична дейност.

3. Да се повишат възможностите и експертните умения на правоохранителните органи да се борят срещу използването на Интернет за терористични цели (чрез адекватно обучение, помощ на експерти и ефикасно оборудване с евентуално финансиране от Комисията).

4. Да се насърчат държавите-членки да подпишат и/или ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (чрез политическа декларация).

5. Да се преразгледа рамковото решение относно борбата срещу тероризма, за да се въведат престъпления, паралелни на предвидените по силата на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, като се обявяват за наказуеми публичната провокация към извършване на терористично престъпление, вербуването за терористични цели и подготовката за терористична дейност, а също и чрез Интернет.

След внимателно проучване на въздействията върху сигурността, икономиката и правата на човека на всеки един от вариантите и преценка на техните предимства и недостатъци бе преценено, че комбинацията от варианти 5 и 3 изглежда е най-ефективната политика за борба срещу използването на Интернет за терористични цели, като същевременно изцяло се зачитат правата на човека.

231

Комисията направи оценка на въздействието, отразена в работната програма, която може да се види на: www.europa.eu.int.

3. Правни елементи на предложението

305

- Обобщение на предложеното действие

Предложеното изменение на рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма има за цел да хармонизира националните разпоредби за публичната провокация към извършване на терористично престъпление, вербуването за терористични цели и подготовката за терористична дейност, за да станат тези форми на поведение наказуеми също и в случаите, когато се осъществят чрез Интернет в целия ЕС, и да се гарантира, че съществуващите разпоредби за наказания, наказателна отговорност на юридически лица, юрисдикция и наказателно преследване, които се отнасят за терористични престъпления, ще се прилагат и за споменатите форми на поведение.

310

- Правна основа

Членове 29, 31, параграф 1, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от Договора за Европейски съюз.

320

- Принцип на субсидиарност

Принципът на субсидиарност се прилага за действията на Съюза. .

Целите на предложението не могат да се постигнат в достатъчна степен от държавите-членки поради следната(ите) причина(и).

По характер съвременният тероризъм е глобален. Разпространението на пропаганда, целяща мобилизиране и вербуване за терористични цели, както и инструкции и справочници по Интернет, предназначени за обучение или планиране на атентати чрез Интернет, имат определен международен и трансграничен характер. Заплахата е международна, затова поне отчасти трябва да се намери отговор на международно ниво.

Политиките на ЕС за борба срещу тероризма и престъпността в кибернетичното пространство изискват координирани усилия на държавите-членки, както и сътрудничество на международно ниво, за да бъдат постигнати целите им. Различията в правното третиране в различните държави-членки затрудняват координираните усилия, които са необходими на ниво ЕС, както и сътрудничеството на международно ниво.

Действие на равнище Общност по-добре ще постигне целите на предложението поради следната(ите) причина(и).

Очевидна е нуждата да се разширят сегашните взаимно допълващи се усилия на национално ниво и на ниво ЕС в борбата срещу тероризма, за да се насочат те срещу новите методи на действие на терористите. Разширяването на сегашната обща дефиниция на тероризма ще попречи на терористите да използват вратички и разминавания в националните законодателства. Оперативната правоохранителна дейност срещу трансгранични престъпни деяния значително ще се улесни. Една обща основа, споделяна от всички държави-членки, ще улесни и сътрудничеството на международно ниво, като укрепи позицията на ЕС на международни форуми.

Увеличеното сътрудничество в областта на правоохранителната дейност в ЕС и на международно ниво ще доведе до по-ефективно разследване и наказателно преследване, което ще увеличи сигурността.

Следователно предложението отговаря на принципа на субсидиарност.

- Принцип на пропорционалност

Предложението спазва принципа на пропорционалност, което е видно от следните аргументи.

Предложението не излиза извън това, което е необходимо и което носи добавена стойност на равнище ЕС. Като рамково решение то е задължително за държавите-членки по отношение на резултатите, които трябва да се постигнат, но оставя на националните органи да изберат формата и методите на приложение.

Разпоредбите на Директивата за електронна търговия и Директивата за съхраняване на данни остават непроменени, за да не се налагат нови задължения на доставчиците или операторите на телекомуникационни услуги. Предложението не обременява индустрията със създаване на нови механизми за сътрудничество. То просто води до по-голямо използване на съществуващите механизми по Директивата за електронна търговия и Директивата за съхраняване на данни. Непреките разходи, произтичащи от това предложение, са ограничени до допълнителния обем работа, произтичащ от разследванията, свързани с новите престъпления. Като се има предвид броят наказателни преследвания за терористични действия на година в ЕС, изглежда, че тези разходи са несъществени.

- Избор на инструменти

341

Предложени инструменти: рамково решение, основано на член 34, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз. Тъй като целта е хармонизиране на законодателството на държавите-членки, други инструменти не са подходящи.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

409

Предложението няма отражение върху бюджета на Общността.

E-14058

2007/0236 (CNS)

Предложение за

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 29 и 31, параграф 1, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид предложението на Комисията[1],

като взе предвид становището на Европейския парламент[2],

като има предвид, че:

(1) Тероризмът представлява едно от най-сериозните посегателства върху всеобщите ценности за човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност, зачитане на правата на човека и основните свободи, на които се основава Европейският съюз. Той представлява също една от най-сериозните заплахи за принципа на демокрация и принципа на върховенството на закона, принципи, които са общи за държавите-членки и на които се основава Европейският съюз.

(2) Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета относно борбата срещу тероризма е основата, върху която се базира антитерористичната политика на Европейския съюз. Постигането на правна рамка, която е обща за всички държави-членки, и особено на хармонизирано определение на терористичните престъпления позволи на антитерористичната политика на Европейския съюз да се развие и разшири, като се зачитат основните права и върховенството на закона.

(3) Терористичната заплаха се разрасна и се разви бързо през последните години, като се наблюдават промени в метода на действие на активистите и поддръжниците на тероризма, включително заместване на структурираните и йерархически групи с полуавтономни клетки със слаби връзки помежду им. Подобни клетки свързват международни мрежи и все повече разчитат на използването на нови технологии, по-специално на Интернет.

(4) Интернет се използва с цел да вдъхновява и мобилизира местни терористични мрежи и отделни лица в Европа и служи като източник на информация за терористични средства и методи, като по този начин действа като „виртуален тренировъчен лагер“. Дейностите за публична провокация към извършване на терористично престъпление, вербуването за терористични цели и подготовка за терористична дейност са се увеличили многократно при много ниски разходи и риск.

(5) Програмата от Хага подчертава, че ефективното предотвратяване на тероризма и борбата срещу него при пълно спазване на основните права изискват от държавите-членки да не ограничават действията си до поддържане на собствената си сигурност, а да се съсредоточат и върху сигурността на Съюза като цяло.

(6) Планът за действие за изпълнението на Програмата от Хага припомня, че са необходими глобални действия срещу тероризма и че не могат да се пренебрегнат очакванията, които гражданите имат към Съюза, а и Съюзът не може да си позволи да не ги изпълни. Освен това той заявява, че трябва да се обърне внимание на различни аспекти на предотвратяването, готовността и ответните реакции, за да се засилят допълнително и, където е необходимо, да се допълнят възможностите на държавите-членки за борба срещу тероризма, като най-вече се наблегне на набирането на привърженици, финансирането, анализа на риска, защитата на важни инфраструктури и управлението на последиците.

(7) Сегашното предложение предвижда инкриминиране на свързани с тероризъм престъпления, за да се допринесе за постигане на по-широката политическа цел за предотвратяване на тероризма чрез намаляване на разпространяването на материали, които могат да подбуждат лица към извършване на терористични атентати.

(8) Резолюция 1624 (2005 г.) на Съвета за сигурност на Обединените нации призовава държавите да вземат мерки, които са необходими и подходящи, и съответстват на задълженията им по силата на международното право, за да забранят със закон подбудителството към терористично деяние или деяния и да предотвратят подобно поведение. Докладът на генералния секретар на Обединените нации „Обединени срещу тероризма: препоръки за всеобхватна антитерористична стратегия“ от 27 април 2006 г. посочва, че горепосочената резолюция предоставя база за инкриминиране на подбудителството към терористични деяния и вербуването за терористични цели, включително чрез Интернет. Всеобхватната антитерористична стратегия на Обединените нации (8 септември 2006 г.) посочва, че държавите-членки на ООН ще търсят начини и средства за координиране на усилията на международно и регионално ниво за противодействие на тероризма във всички негови форми и прояви по Интернет.

(9) Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма определя задълженията на страните по конвенцията да инкриминират публичната провокация към извършване на терористични престъпления и вербуване за терористични цели и подготовка за терористична дейност, когато те са извършени неправомерно и умишлено.

(10) Определението на терористични престъпления, включително престъпления, свързани с терористични действия, трябва допълнително да се хармонизира във всички държави-членки, за да включи и публичната провокация към извършване на терористични престъпления и вербуване за терористични цели и подготовка за терористична дейност, когато те са извършени умишлено.

(11) Следва да се предвидят наказания и санкции за физически и юридически лица, които са извършили или са отговорни за публична провокация към извършване на терористични престъпления, вербуване за терористични цели и подготовка за терористична дейност, когато те са извършени неправомерно и умишлено. Тези форми на поведение трябва да са еднакво наказуеми във всички държави-членки независимо дали са извършени чрез Интернет или не.

(12) Допълнителни правни норми следва да бъдат въведени, за да се гарантира, че публичната провокация към извършване на терористични престъпления, вербуването за терористични цели и подготовката за терористична дейност могат да бъдат ефективно преследвани, когато са насочени към или са довели до поръчка на терористично престъпление, което попада под юрисдикцията на държава-членка.

(13) Като се има предвид, че целите на предложеното действие не могат да се постигнат достатъчно добре едностранно от държавите-членки и следователно поради необходимостта от общоевропейски хармонизирани правила могат да се постигнат по-добре на нивото на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност. В съответствие с принципа на пропорционалност настоящото рамково решение не излиза извън необходимото за постигане на целите.

(14) Съюзът спазва принципите, посочени в член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, най-вече глави II и VI от нея. Нищо в настоящото рамково решение не следва да бъде тълкувано като ограничаване или пречка за упражняване на основните права или свободи като свобода на изразяване, събирания или сдружаване, правото на зачитане на личния и семейния живот, включително правото да се зачита поверителността на кореспонденцията.

(15) Публичната провокация към извършване на терористични престъпления, вербуването за терористични цели и подготовката за терористична дейност са умишлени престъпления. Затова нищо в настоящото рамково решение не следва да бъде тълкувано като ограничаване или пречка за разпространяване на информация за научни, академични или отчетни цели. Изразяването на радикални, полемични или противоречиви гледни точки в публичен дебат по деликатни политически въпроси, включително тероризъм, попада извън обхвата на това рамково решение, и по-специално извън определението на публична провокация към извършване на терористични престъпления,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Рамковото решение от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма се изменя както следва:

1. Член 3 се заменя със следното:

„ Член 3 — Престъпления, които са свързани с терористични дейности

6. По смисъла на настоящото рамково решение:

а) „публична провокация към извършване на терористично престъпление“ е разпространението или предоставянето по друг начин на обществеността на послание с цел подбуждане към извършване на някое от деянията, изброени в член 1, параграф 1, букви a) до з), когато това поведение, независимо дали пряко призовава към терористични престъпления, създава опасност за извършването на едно или повече такива престъпления.

б) „вербуване за терористични цели “ е склоняването на друго лице да извърши едно от деянията, изброени в член 1, параграф 1 или член 2, параграф 2.

в) „подготовка за терористична дейност“ е предоставянето на инструкции за направата или използването на взривни вещества, огнестрелни или други оръжия, отровни или опасни вещества, или за други специфични методи или способи с цел да бъде извършено някое от деянията, изброени в член 1, параграф 1, със съзнанието, че предоставените умения са предназначени да послужат за тази цел.

7. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че престъпления, които са свързани с терористична дейност, включват следните умишлени деяния:

а) публична провокация към извършване на терористично престъпление.

б) вербуване за терористични цели.

в) подготовка за терористична дейност.

г) квалифицирана кражба с цел да се извърши някое от деянията, които са изброени в член 1, параграф 1.

д) изнудване с цел да се извърши някое от деянията, които са изброени в член 1, параграф 1.

е) изготвяне на неистински официални документи с цел да се извърши някое от деянията, които са изброени в член 1, параграф 1, букви от a) до з), както и в член 2, параграф 2, буква б).

8. За да бъде едно деяние наказуемо, както е посочено в параграф 2, не е необходимо терористичното престъпление да е било действително извършено.

2. В член 4, параграф 2 се изменя, както следва:

„Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че опити за извършване на престъпление, посочено в член 1, параграф 1 и член 3, с изключение на притежаването по член 1, параграф 1, буква е) и престъпленията по член 1, параграф 1, буква и) и член 3, параграф 2, букви a) до в), са наказуеми.“

3. Към член 9 се прибавя параграф 1, буква а):

„1a Всяка държава-членка може също да установи своята юрисдикция върху престъпленията, посочени в член 3, параграф 2, букви а) до в), когато престъплението е било насочено към или е довело до извършване на престъпление, посочено в член 1, като подобно престъпление попада в юрисдикцията на държавата-членка по силата на който и да е критерий, посочен в параграф 1, букви a) до e) на този член.“

Член 2

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение, не по-късно от [31 декември 2008 г.].“

2. Не по-късно от [31 декември 2008 г.] държавите-членки съобщават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в тяхното национално законодателство, както и задълженията, които им налага настоящото рамково решение. Въз основа на доклад, изготвен по тази информация, и доклад на Комисията Съветът преценява в срок до [31 декември 2009 г.] дали държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение.“

Член 3

Настоящото рамково решение влиза в сила от деня на публикуването му в Официален вестник.

Съставен в Брюксел, на [...] година.

За Съвета

Председател

[1] [...]

[2] [...]