52007DC0295

BG

Брюксел, 6.6.2007

COM(2007) 295 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Възможности за риболов за 2008 година

Декларация за политиката от Европейската комисия

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Възможности за риболов за 2008 година

Декларация за политиката от Европейската комисия

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 3

2. Състояние на ресурсите 4

2.1. Реформа на общата политика в областта на рибарството 4

2.2. Научни становища и решения за ОДУ през периода 2003—2007 година 5

2.3. Икономически аспекти 7

2.4. Риболовно усилие 7

2.5. Резултати 10

3. Следващи стъпки 10

3.1. Определяне на ОДУ за ресурси, по отношение на които няма количествени прогнози във връзка с предпазните равнища 11

3.1.1. Ресурси, за които е представено становище от научните агенции 11

3.1.2. Ресурси, за които няма научни становища 12

3.2. Определяне на ОДУ за ресурси, които са извън допустимите биологични равнища 13

3.3. Определяне на ОДУ за вида атлантическа треска, за който е съставен план за възстановяване 13

3.4. Възможности за риболов и управление на усилието 14

4. Технически мерки 15

5. Други въпроси 15

6. Заключение 16

1. Въведение

Съобщението на Комисията № СОМ(2006)246 „Подобряване на консултациите във връзка с управлението на рибарството на Общността“ представи нов работен подход при вземането на решения относно годишните възможности за риболов. Като част от този подход Комисията излага становището си относно възможностите за риболов за 2008 г. Както и по-рано възможностите за риболов в североизточната част на Атлантическия океан и в Балтийско море заемат основно място в настоящата Декларация за политиката.

Комисията потвърждава още веднъж ангажираността си в посока на управление, основано на дългосрочни планове. Нови планове ще бъдат разработени, а съществуващите — изпълнявани и преразглеждани. За ресурсите, които не са обхванати от дългосрочни планове, са разработени общи правила. През 2006 г. Комисията представи също така Съобщение „Прилагане на принципа за устойчиво развитие в рибарството на ЕС чрез максимален устойчив добив (МУД)“ [1] и през 2007 г. ще се консултира със заинтересованите страни и ще се допита до научни становища относно управлението на рибарството, така че да бъдат постигнати намаления на разходите, по-високи равнища на улов и увеличени приходи. Този подход ще бъде в основата на развитието на бъдещите дългосрочни планове.

Ако се разработват дългосрочни планове с цели по отношение на МУД, възможностите за риболов следва да позволяват поддържане на ресурсите в рамките на тези допустими биологични равнища, а по отношение на ресурси, които са под тях — доближаване или достигане на тези нива (въпреки че това може да бъде осъществено постепенно), но при всяко положение те не трябва да водят до влошаване на положението чрез надвишаване на допустимите граници. Възможностите за риболов не трябва също така да се отдалечават от достигането на целите по отношение на МУД.

Комисията потвърждава още веднъж твърдото си решение да се консултира със заинтересованите страни и държавите-членки при определяне на възможностите за риболов. Тези консултации следва да се отнасят до методите и правилата за прилагане в дългосрочен план и да включват проучване на възможните последици от предложения подход и от гледна точка на икономическите и социалните аспекти. През 2006 г. първата Декларация за политиката бе публикувана твърде късно през годината, за да може да се пристъпи към ефективни консултации преди Съвета през декември. Въпреки това, определените в тази декларация правила и насоки бяха използвани от Комисията при изготвяне на предложенията ѝ. Много от представените в нея цифри бяха приемливи за държавите-членки по време на Съвета. През 2007 г. Декларацията за политиката е представена много по-рано и Комисията очаква заинтересованите страни и държавите-членки да участват в конструктивен диалог върху методите за определяне на възможностите за риболов въз основа на строги научни критерии, като се отчитат икономическите и социалните последици.

В момента Комисията се допитва до научните среди относно дългосрочните последици от изпълнението на правилата, обявени в Декларацията за политиката. Нейният подход може да бъде изменен в зависимост от получените становища, както и от приноса по тези въпроси на заинтересованите страни и на държавите-членки. Когато изготвя предложението си, Комисията възнамерява обаче да следва одобрените дългосрочни подходи, освен ако няма нови определящи и непредвидени елементи в представените за 2008 г. научни становища.

Обявените в Декларацията за политиката правила следва да съответстват на други политически документи на Общността, като Плана за действие във връзка с рибното биологично разнообразие и предложената Морска стратегия. Въпреки че последната е все още предмет на дискусии, може да се очаква, че тези подходи ще позволят постигането на подобни цели.

2. Състояние на ресурсите

2.1. Реформа на общата политика в областта на рибарството

Като част от подготовката на реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПР) през 2002 г., Комисията установи [2], че много видове ресурси са под допустимите биологични равнища, подлежат на твърде голямо използване или представят нисък процент екземпляри в зряла възраст. Това се дължи до голяма степен на определянето на ограничения на годишния улов над тези, които са предложени в съответствие с научните становища, и на целите на плановете за управлението на флота, които не са достатъчно високи. Положението се влоши от слабото прилагане на нормативната база и доведе до несигурност в промишлеността и намалена рентабилност. Участието на заинтересованите страни не беше достатъчно при управлението на ОПР. Използването само на общия допустим улов (ОДУ) като инструмент за опазване на ресурсите не доведе до необходимите резултати поради изхвърлянето на улов, така нареченото „повишаване на качеството“ (high-grading) и неспазването на разпоредбите. Бяха изразени също така и опасения във връзка с научните становища по отношение на екосистемите, събирането на данните и вземането на проби, адекватността на научните ресурси, възможността повече научни данни да са налични в публичната сфера и на подобряването на анализа при вземането на решения. Във все по-голяма степен икономическите и социалните измерения бяха повод за безпокойство.

Значителни изменения бяха направени чрез реформата от 2002 г. Бяха създадени регионални консултативни съвети. Комисията увеличи консултациите си със заинтересованите страни, включи съществени елементи от техните становища в предложенията си и отдели по-голямо внимание на икономическите и социалните последици. Повече видове ресурси бяха обхванати от дългосрочни планове. Бе разширен обхватът на прилагането на управлението на усилието като допълнителен инструмент за опазване на видовете. Бяха разгърнати значителни усилия за подобряване на контрола и спазването на правилата. Комисията възприе основно искане на заинтересованите страни, а именно да ограничи до 15 % измененията на ОДУ в политиката си по отношение на ОДУ и квотите. Необходимото внимание бе отделяно на позицията на държавите-членки, изразявана на нивото на Съвета, и случаите, в които бяха приемани възможности за риболов в Съвета без одобрението на засегнатата държава-членка, бяха много редки. Някои държави-членки внесоха значителни подобрения в своите системи за контрол и прилагане на правилата.

2.2. Научни становища и решения за ОДУ през периода 2003—2007 година

Добре би било да се направи кратък преглед на развитието на политиката в последно време преди да бъдат разгледани решенията за 2008 г. Мерките за дългосрочно управление на видовете северна мерлуза, морски език от Бискайския залив, треска пикша от Северно море, скумрия и сайда доведоха до положително развитие в сектора и по-добро управление на ресурсите. Запасите от северна мерлуза бяха възстановени и отново са в рамките на допустимите биологични равнища; бе възможно да се увеличат нивата на ОДУ за морски език от Бискайския залив и западната част на Ла Манша, като едновременно с това се намали смъртността от риболов. Обратно, мерките и планът за възстановяване на ресурсите от атлантическа треска не доведоха до очакваните положителни резултати.

Комисията обобщи научните становища и решения от 2002 г. (фиг. 1):

Фиг. 1. Обобщение на научните становища и решения за ОДУ от 2002 година [3]

(...PICT...)

Таблицата показва някои тенденции от последно време. Например учените постепенно се отказват от практиката да предоставят становища, основани на краткосрочни прогнози.

Броят на прогнозите намаля от 40 на 29, въпреки че учените продължиха да предоставят приблизително същия брой становища по отношение на улова. Това може да се обясни чрез влошаване на състоянието на данните или по-добро осъзнаване на техните ограничения. Учените възприеха по-елементарни принципи по отношение на становищата, като например този според който не е желателно да се увеличава нивото на използване на даден ресурс, ако не е известно дали подобно увеличение ще бъде устойчиво. Този принцип е съвместим с подхода на предпазливост, включен сред целите на ОПР и съставлява подходяща база, на която да се основават предложенията за ОДУ.

Броят на застрашените ресурси не се увеличава, нито намалява. Около 4/5 от ресурсите остават под известните допустими биологични равнища. Броят на ресурсите, за които се препоръчва нулев процент улов, се стабилизира на около 13 [4]. Решенията по отношение на ОДУ установиха средно годишно ниво, което е значително по-високо от препоръчваното от учените, въпреки че е вярно, че процентът варира в зависимост от ресурса. Поради това въздействието от риболова съвсем леко намаля. Само три вида, подлежащи на ОДУ (треска пикша от Северно море, сайда от Северно море и мегрим от Бискайския залив) се използват в съответствие с ангажиментите по отношение на МУД, поети на състоялата се в Йоханесбург Световна среща на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие. Продължаване на практиката да се установяват нивата на ОДУ на много по-високи равнища от тези, които се препоръчват, поставя под заплаха състоянието на рибните ресурси, още повече, че много от тези нива на ОДУ се надвишават в значителна степен поради недостатъчно прилагане на мерките.

2.3. Икономически аспекти

Икономическите аспекти на рибарството също претърпяха изменения. Номиналните цени на някои рибни продукти се увеличиха през 2006 г. Цените на определени важни видове ресурси намаляха или останаха на същото ниво и подлежаха на значителни варирания в краткосрочен план на пазарите на ЕС. Други фактори, като структурата на разходите на всеки вид флот, оказаха значително влияние върху икономическите резултати, които бяха регистрирани през периода.

Наблюдават се различни тенденции в икономическите резултати на различите флотилии, държави и региони в ЕС в зависимост от икономическия нетен баланс от измененията на цените, операциите по разтоварване на суша, оперативните разходи (особено разходите за гориво), фиксираните разходи и общата икономическа производителност. Тези икономически различия се обясняват с разликите от гледна точка на интензитета на капиталите, икономическата структура, дейността и поведението на пазарите за местни видове риба.

В последните години положението на имащия високо потребление на гориво флот от тралове се влоши поради увеличение на цената на горивото, докато в същото време се отбеляза относително нарастване на печалбата за съдове, при които се използват икономисващи горивото методи.

Последните икономически данни показват, че някои флотилии на ЕС възстановиха производителността си. Съчетано с по-положително развитие на цените на някои пазари, това може да доведе до насърчаване и увеличаване на очакванията за общо подобрение на икономическите резултати. Всички тези въпроси ще трябва да бъдат разгледани по-подробно, за да бъдат преценени отделните тенденции в различните флотилии, държави и региони.

2.4. Риболовно усилие

От началото на реформата ограничения на риболовното усилие бяха установени за водите в западната част [5], за дълбоководните видове [6] и за ресурсите, за които има планове за възстановяване. [7]

Видно е от представените данни от страна на държавите-членки на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (STECF), че общото, разгърнато през 2005 г., риболовно усилие е намаляло в сравнение с 2000 г. с около 15 % в Категат, с около 20 % — в Северно море, Скагерак и източната част на Ла Манша и с около 35 % — на запад от Шотландия и в Ирландско море. Констатират се промени по отношение на използваното риболовно съоръжение — намаление на риболовното усилие от тралове с широки отвори на мрежата (над 100 мм) и увеличение на риболовното усилие от страна на тралове с по-малки размери на мрежата (между 70 и 99 мм) (виж фиг. 2).

Фиг. 2. Разгърнато усилие (kW* дни в морето) по групи риболовни съоръжения. Горе в ляво: Категат; в дясно: Северно море и Скагерак. Долу в ляво: Ирландско море; в дясно: на запад от Шотландия. Източник: STECF.

(...PICT...)

(...PICT...)

(...PICT...)

(...PICT...)

Въпреки тази тенденция към намаляване на общото риболовно усилие, налице е увеличение на усилието, разгърнато чрез съоръжения с по-малък размер на отворите (70—89 мм). Това би могло да е довело до нарастване на улова на малки екземпляри атлантическа треска. Потърсено е становището на учените по този въпрос.

Възможно е показаното по-горе намаление на усилието да не е пряко свързано с ограничението на дните в морето, които са предвидени в приложение ІІ към регламента за възможностите за риболов. Това намаление започна доста преди въвеждане на ограничението на дните в морето и не се наблюдаваше изменение в темпа му на намаляване в началото на прилагането на този механизъм. Освен това от представените от държавите-членки данни само 72 % от разрешеното риболовно усилие е било действително разгърнато през 2006 г., което идва да покаже, че от гледна точка на средните стойности механизмът не е оказал възпиращо въздействие върху дейността на флота.

Това показва, че ограничението на дните в морето не допринася в достатъчна степен за възстановяване на ресурсите. Схемата се оказа също така сложна за управление както от държавите-членки, така и от Комисията. Бяха отправени критики за липса на прозрачност, както и че е твърде сложна и трудна за мониторинг. Съществува също така и известно препокриване с други схеми за управление на усилието.

Въпреки това системата за управление на усилието доведе до по-добро разбиране на дейността на риболовните флотилии, което благоприятства в някои случаи използването на по-селективни съоръжения и което може да бъде основа за бъдещи подобрения.

2.5. Резултати

В общ план от 2002 г.:

· не се наблюдава тенденция на възстановяване или на увеличаване на ресурсите в рамките на допустимите биологични равнища, по-скоро може да се констатира, че рисковете в сектора остават на високо ниво. Положението е по-обезпокоително за дънните видове, и в още по-голяма степен — за малките пелагични ресурси;

· въпреки че икономическите резултати отбелязаха влошаване през последните години, определено подобряване в производителността и увеличението на цените за някои видове могат да окажат положително въздействие;

· системата за „дни в морето“ често няма никакво ограничаващо въздействие върху общото разгърнато усилие: поради което сложният характер и породените разходи за управление не изглеждат съобразни.

3. Следващи стъпки

Няма съмнение, че състоянието на опазване на рибните ресурси в Европа не се е подобрило в необходимата степен. С цел достигане на допустимите биологични равнища и подобряване на икономическите перспективи в дългосрочен план, е необходимо да се продължи сериозната работа по управлението на ОДУ и на усилието. Целесъобразно е да се опростят правилата за управление на риболовното усилие и да се направят по-ефективни с оглед контрола на риболова. Тези подобрения следва да се осъществяват чрез сътрудничество, при което консултациите със заинтересованите страни ще заемат основно място, както и посредством подобрено спазване на нормативната уредба относно възможностите за риболов.

Този подход следва да осигури, че мерките за предприемане от Съвета вземат под внимание специфичните характеристики на риболовната промишленост в целия ЕС.

При всеки случай и с оглед спазване на принципите на ОПР, Комисията иска предложението ѝ за възможностите за риболов и управлението на ресурсите да доведе до намаляване на броя на видовете, които са под допустимите биологични равнища. Когато смъртността от риболов надвиши предпазните равнища, е целесъобразно да се определят възможности за риболов, които да намалят стойността на този показател в посока към достигане на тези равнища. Комисията препоръчва настоятелно Съветът да приема решения, които няма да доведат до увеличаване на броя на ресурсите под допустимите биологични равнища.

Необходимо е да се разработват последващи планове за възстановяване и управление в дългосрочен аспект и, ако е необходимо, да бъдат преразгледани съществуващите такива по отношение на ресурсите, които трябва да достигнат допустимите биологични равнища и да се поддържат в тези граници. Необходими са повече усилия за своевременно осигуряване на научни становища и те да служат за надеждна научна основа на решенията, които трябва да бъдат взети в рамките на ОПР.

Комисията е решена да подобри оценяването на социалното и икономическото въздействие от необходимите решения. Консултациите със заинтересованите страни следва също да допринесат за изготвянето на оценките. Комисията ще се допитва до научни становища за социално-икономическите аспекти с оглед окончателните варианти на своите предложения.

За 2008 г. Комисията възнамерява да изготви две предложения за регламент относно възможностите за риболов: първото — относно ресурсите в Балтийско море — ще бъде представено през септември 2007 г., а второто, което ще бъде във връзка с ресурсите в другите зони — през ноември 2007 г.

Не се предвижда ново предложение относно дълбоководните ресурси, тъй като Регламент (ЕО) № 2015/2006 на Съвета относно възможностите за риболов на дълбоководни видове обхваща 2008 г.

Комисията вече определи принципите относно предложенията за възможностите за риболов в предходното си Съобщение „Декларация за политиката“. Тези принципи и правила, приложени при изготвяне на предложението за възможностите за риболов за 2007 г., остават валидни и за 2008 г. Същевременно има други допълнителни въпроси, които трябва да бъдат засегнати със заинтересованите страни и държавите-членки. Те са изложени по-долу.

3.1. Определяне на ОДУ за ресурси, по отношение на които няма количествени прогнози във връзка с предпазните равнища

3.1.1. Ресурси, за които е представено становище от научните агенции

Научните агенции дават становища, които не съдържат много количествени данни и се основават на подхода на предпазливост с изречения като „усилието следва да бъде намалено в значителна степен“, без да съдържат ясни количествени измерения. Предоставените под тази форма становища се формулират след вземане под внимание на тенденциите, произтичащи от данните, и на резултатите от симулации, дори и самите те да не са били представени. Целесъобразно е на тези становища да се обръща вниманието, което се отдава на тези, при които резултати от математически модел са представени на отговорните лица. В противен случай биха се наложили неоправдани ограничения върху предоставяните от учените становища: не би било разумно да се изисква от тях да представят математически модел, за да бъде отдадено необходимото внимание на становищата им. Освен това трябва да бъдат пресъздадени в конкретни мерки полезните наблюдения относно състоянието на даден рибен ресурс, които не съдържат количествени показатели. Като взема под внимание тези елементи, Комисията счита, че е необходимо да се прилагат следните насоки:

а) когато STECF представя становища, които препоръчват ограничение на улова до дадено равнище, становищата следва да се третират по еднакъв начин, без значение дали са съпроводени с прогнозна таблица на улова — необходимо е да се следва правилото за преместване на нивото на ОДУ към препоръчваното равнище на улов на етапи, които не надвишават 15 % на година, като се вземат под внимание вида риболов и съответните социални и икономически съображения;

б) когато има становище за намаляване на усилието, STECF се приканва да направи оценка на равнищата на усилието и да препоръча целесъобразно ниво, а докато тази оценка се осъществява, ОДУ се намалява до 15 %;

в) когато има информация без количествени данни, че състоянието на даден ресурс се е подобрило благодарение на целесъобразни мерки за възстановяване, ОДУ се увеличава с 15 %; обратно, когато е указано без количествени данни, че съществува голяма опасност за даден ресурс или че даден ресурс намалява поради лоши мерки за възстановяване, ОДУ се намалява до 15 % , като се вземат под внимание вида риболов и съответните социални и икономически съображения;

г) когато е указано по недвусмислен начин, но без количествени данни, че даден ресурс е изчерпан и има становище за нулев улов или за намаляване на улова до възможно най-ниско ниво, Комисията предлага намаление, съвместимо в най-голяма степен с което и да е съображение във връзка със смесен риболов и със съответните социални и икономически аспекти. Ако има план за възстановяване на този ресурс, който е в сила, се предлага възможно най-голямо доближаване до правилата на плана за възстановяване от гледна точка на съществуващите научни знания. При всяко положение предложеното намаление няма да бъде по-малко от това, което произтича от по-горе изложените общи принципи.

Комисията възнамерява да осигури, че предложените равнища на ОДУ няма да окажат отрицателно въздействие върху устойчивото използване на дадения ресурс. Комисията приканва заинтересованите страни и държавите-членки да подобрят данните относно рибните ресурси, които използват, както и тези по отношение на икономическите резултати; тя ги приканва също така да изразят мнение относно изпълнението на научните становища в съответствие с определените по-горе насоки.

3.1.2. Ресурси, за които няма научни становища

За определен брой ресурси няма биологични становища, нито данни от страна на STECF. В тези случаи подходът на предпазливост, така както е записан в ОПР [8], може да се прилага, без да има позоваване на научно становище. Основният принцип може да бъде следният: никакво разгръщане на даден вид риболов не може да се предвиди, тъй като няма научни данни, които да показват, че даденото разгръщане може да бъде трайно. Когато текущите ОДУ са значително по-високи отколкото действителното количество улов в последно време, те биват адаптирани към реалното равнище улов с 15 % намаление на година.

3.2. Определяне на ОДУ за ресурси, които са извън допустимите биологични равнища

Опитът от последно време (виж точка 2.5) показва, че взетите решения по отношение за възможностите за риболов след консултиране със заинтересованите страни като цяло не доведоха до подобрение на състоянието на ресурсите от гледна точка на референтните предпазни нива. Много рибни ресурси продължават да бъдат застрашени.

Приложимото към намаленията на ОДУ ограничение от 15 % може да се окаже проблематично в тези случаи. Например подобна граница нямаше да спре намаляването на атлантическа треска на запад от Шотландия.

Количеството на този рибен ресурс спадна под допустимите биологични равнища през 1985 г. и намаляваше с около 10 % годишно след това. Ако ОДУ бе намаляван с 15 % всяка година през целия период, смъртността от риболова щеше да спада само с 5 % годишно. Този темп на намаляване е твърде малък, за да осигури добро възстановяване на дадения рибен ресурс. Вероятно в тези случаи са необходими по-големи от 15 % намаления на година, за да могат да бъдат постигнати значителни подобрения на състоянието на дадения рибен ресурс.

С оглед достигане на допустимите биологични равнища за тези ресурси, е целесъобразно да се определят възможностите за риболов на ниво, позволяващо да се намали смъртността от риболов, което на свой ред може да означава намаляване на ОДУ с повече от 15 %. Декларацията за политиката за 2007 г. предвижда да не се предлагат възможности за риболов, които биха влошили състоянието на даден ресурс; би могло все пак да се окаже необходимо да се приеме по-положителен подход, позволяващ сравнително бързо възстановяване на ресурса в неговите допустими биологични равнища.

Комисията приканва заинтересованите страни да изразят мнението си относно намаляването на дългосрочните рискове чрез прилагане на алтернативни методи за определяне на възможностите за риболов и, в частност, чрез по-бързо възстановяване на ресурси, които са под допустимите биологични равнища, намаляване на броя на тези застрашени ресурси и на ръста на смъртност от риболов, ако той надвиши предпазните равнища.

3.3. Определяне на ОДУ за вида атлантическа треска, за който е съставен план за възстановяване

За 2008 г. Комисията ще предложи възможностите за риболов на атлантическа треска да бъдат съвместими с разпоредбите на плана за възстановяване, ако STECF е в състояние да оцени състоянието на ресурса и на смъртността от риболов на същия вид с оглед пряко прилагане на плана.

През 2006 г. в повечето зони не бе налице отчетливо намаляване на смъртността на атлантическа треска, както и не бе регистрирано значително възстановяване на ресурсите от този вид риба. Тъй като мерките за управление през 2007 г. са сходни с тези, които се предприемат от 2004 г., може да се очаква тези две тенденции да продължат да се наблюдават и през 2007 г. През 2007 г. ще бъдат преразгледани мерките за опазване на атлантическа треска. Няма да бъде предложен нов регламент относно възстановяването на ресурсите от атлантическа треска преди 2008 г., но изводите от процеса на преразглеждане ще бъдат взети под внимание при изготвяне на предложенията за възможностите за риболов на атлантическа треска през 2008 г.

Докато атлантическата треска от Келтско море бъде включена в регламента за възстановяване на вида атлантическа треска, мерките за нейното опазване, които ще бъдат предложени, ще бъдат съвместими и пропорционални на мерките, приложими за ресурсите атлантическа треска от другите зони.

Конкретни консултации ще бъдат проведени по отношение на мерките за възстановяване на вида атлантическа треска въз основа на резултатите от симпозиума, който се проведе в Единбург през март 2007 г. по този въпрос. Направените изводи ще бъдат използвани при изготвяне на предложението за възможностите за риболов за 2008 г. в рамките на съществуващия план, както и при бъдещото му преразглеждане.

3.4. Възможности за риболов и управление на усилието

Комисията ще предложи корекции на допустимите нива на усилието в съответствие с дългосрочните планове за управление и възстановяване, които са в сила.

Комисията ще започне дебат през 2007 г., за да проучи заедно със съответните заинтересовани страни и държави-членки възможностите за опростяване, подобряване и консолидиране на съществуващите схеми за усилието. Той ще стартира с дискусия върху определяне на индикаторите на усилието и на капацитета (COM(2007)39), като се вземат под внимание изводите от симпозиума по проблемите на възстановяване на ресурсите от атлантическа треска. Резултатите ще ръководят Комисията при установяването на общи правила, които да обхващат съществуващите схеми за управление на усилието. Това ще подобри спазването на правилата, както и ефективността, което на свой ред ще допринесе за възстановяване на ресурсите от атлантическа треска. Изводите от дебата ще бъдат в основата на евентуални предложения през 2007 г. за определяне на преходни мерки, които ще са приложими през 2008 г.

Заинтересованите страни и държавите-членки са приканени да вземат активно участие в този дебат.

4. Технически мерки

Броят на техническите мерки, които са включени в годишните регламенти за възможностите за риболов, ще бъде намален чрез прехвърлянето им към други три регламента.

Предложение относно мерките за опазване и прилагане в зоната на NAFO (Организация за риболов в Северозападния Атлантик) трябва да бъде прието от Съвета през май 2007 г. Техническите мерки за различните видове риболов във водите на Атлантическия океан се преразглеждат в настоящия момент и предложение за ревизия на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета ще бъде представено през есента на 2007 г. Комисията също така ще предложи регламент относно техническите мерки, препоръчани от Международната комисия за опазване на риба тон в Атлантическия океан (ICCAT), през първата половина на 2007 г.

Преразглеждане на мерките относно дълбоководните хрилни мрежи ще се осъществи в рамките на общото преразглеждане на техническите мерки. Преходни мерки могат да бъдат предложени в приложение ІІІ за 2008 г.

Комисията ще дискутира изпълнението на мерките за управление на рибарството в Средиземно море със заинтересованите страни и държавите-членки. При съгласие за ползите от по-ранно приемане на мерките, Комисията може да предложи тези мерки в приложение ІІІ.

Отделно съобщение разглежда задълбочено въпроса за намаляване на изхвърлянето на улов [9]. При необходимост някои първоначални мерки за намаляване на изхвърлянето на улов могат да бъдат предложени също в приложение ІІІ.

5. Други въпроси

Държавите-членки поеха задължението да предоставят данни относно вида морско куче (squalus acanthias) през 2007 г. Въз основа на тези данни Комисията ще предложи на държавите-членки един или повече ОДУ и квоти с оглед опазване на този застрашен вид.

Комисията ще работи за изготвянето на дългосрочен план за вида северна мерлуза през 2007 г., включително и оценка на въздействието, и ще пристъпи към консултации със заинтересованите страни. Необходимо е дългосрочният план да е съвместим с решението по отношение на МУД, взето на Световната среща на върха през 2002 г. по въпросите на устойчивото развитие.

По отношение на вида селдова акула (lamna nasus), след консултации с държавите-членки, през 2007 г. Комисията ще предложи на ICCAT препоръка. Съответните мерки ще бъдат предложени като част от възможностите за риболов за 2008 г.

6. Заключение

Заинтересованите страни и държавите-членки са приканени да проучат задълбочено поставените въпроси. С оглед своевременно използване на резултатите, Комисията отправя молба становищата да бъдат готови до 31 юли 2007 г.

[1] Целта е изпълнение на поетите от Общността задължения на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие през 2002 г.; COM (2006) 360.

[2] Зелена книга за бъдещето на общата политика в областта на рибарството. Люксембург, Служба за официални публикации на Европейските общности, 2001 г. ISBN 92-894-0904-5. 47 стр.

[3] Данните, на базата на които е съставена таблицата, могат да бъдат получени при поискване от службите на Комисията.

[4] Като се изключват ресурси, за които през 2002 г. бе препоръчана забрана да подлежат на смесен риболов, и без да се отчитат новите становища от 2006 г. относно изчерпването на видовете акула и морска лисица.

[5] Регламент (ЕО) № 1954/2003.

[6] Регламент (ЕО) № 2340/2002 и последващите адаптирания.

[7] Представяне в годишните регламенти за ОДУ и квотите от 2003 г., а за 2007 г. — в приложение ІІ към Регламент (ЕО) № 41/2007.

[8] Член 2 от Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета oт 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството. ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

[9] Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство. COM(2007 г.) 136 окончателен.

--------------------------------------------------