14.9.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/3

I.

Становището засяга три различни, но свързани теми. Първата е новото изискване, въведено с изменения Финансов регламент, за годишни обобщения на одити и становища, изисквани от регламентите за различни сектори (например относно разплащателните агенции в областта на земеделието, и издадени от одитните органи в рамките на структурните фондове). Втората област е свързана с националните декларации от органите на някои държави-членки, доброволно инициирани в контекста на отчетност пред националните парламенти и одитирани от съответните национални одитни органи. Третата тема са доброволните доклади и удостоверения от националните одитни органи на държави-членки относно управлението на фондовете на ЕС в рамките на тяхната територия.

II.

Годишните обобщения на одитите в различни сектори и становищата, гарантиращи достоверността на отчетите, въведени с изменения Финансов регламент, представляват допълнителна връзка между Комисията и държавите-членки във верижен модел. Първите годишни обобщения за 2007 г. следва да бъдат предоставени до 15 февруари 2008 г.

III.

Комисията следва да упражни съответния контрол на годишните обобщения, чието качество ще зависи от качеството на свързаните с тях декларации, за да гарантира, че те са последователни, сравними и приложими. Докато законодателството ограничава годишните обобщения до опростени, специфични за сектора обобщения, Комисията следва да бъде насърчена да придаде на процеса повече стойност, като например идентифициране на общи проблеми, възможни решения и най-добри практики.

IV.

Годишните обобщения са допълнителен елемент от вътрешния контрол. Ако подчертават силните и слабите страни, те биха могли да допринесат за по-добър контрол на фондовете на ЕС в областите на поделено управление.

V.

Националните декларации са доброволни инициативи на определени държави-членки, съставени на най-високо равнище и адресирани до националните парламенти. Доколко националните декларации осигуряват полезна допълнителна информация зависи от обхвата и качеството на вложената в тях работа.

VI.

Фокусирането и демонстрирането на национална отчетност по отношение на използването на фондове на ЕС с поделено управление целят да доведат до по-добро управление. Националните декларации могат да бъдат считани за нов елемент на вътрешен контрол и Комисията и Палатата трябва да ги разглеждат като такива.

VII.

Някои национални одитни органи извършват одити на фондове на ЕС по своя собствена инициатива и с цел изготвяне на национални доклади. В един случай националният одиторен орган излиза със становище относно съответствието на системите с изискванията на регламента и законността и правомерността на операциите.

VIII.

Палатата признава, че има някаква възможност да се използва потенциалното уверение, предоставено от одитираните национални декларации и одитната дейност на национално равнище, при същевременно съобразяване с изискванията на международните одитни стандарти. Като предварително условие за използване на потенциалното уверение националните декларации или одитната дейност на национално равнище трябва да имат подходящ обхват, подход и времева рамка и да бъдат изпълнени в съответствие с международните стандарти.

IX.

С цел спазване на международните одитни стандарти възниква едно главно изискване: външният одитор, който желае да се позове на или да използва становището или работата на други, трябва да получи преки доказателства за достоверността на тяхната работа. Времето, използвано от Палатата за намирането на такива доказателства, трябва да бъде сравнено с времето, спестено от намаляването на директните проверки (или други процедури) в областта на одита.

X.

„Националото“ естество на националните декларации и одитната дейност на национално равнище е в противовес с настоящото хоризонтално естество на дейността на Палатата, където заключенията се правят по бюджетна област, а не по отделна държава-членка. За да имат потенциално влияние върху работата на Палатата, националните декларации или одитната дейност на национално равнище трябва да са с подходящ и съпоставим обхват, подход и времева рамка. Независимо от това доколко Палатата използва тази работа обаче, тя признава потенциалния ефект на националните декларации и одитната дейност на национално равнище върху привличането на вниманието в държавите-членки относно значимостта на вътрешния контрол на фондовете на ЕС.

XI.

Становищата за различните сектори (върху които се основават годишните обобщения) и различните национални декларации и одитни инициативи имат обща черта — те проверяват системи и правят заключения за тях. Националните декларации могат също да изразят определени становища за законността и правомерността на основните операции. Практиката подсказва, че най-сериозният риск в това отношение се крие в достоверността на информацията, предоставяна от бенефициерите за получаване на средства от ЕС, а не в начина, по който тази информация се обработва от държавите-членки или от Комисията. Декларация, в която се заявява, че системите функционират според регламентите на ЕС, не може сама по себе си да гарантира законността и правомерността на съответните операции.

XII.

Тъй като годишните обобщения съставляват неразделна част от системата за вътрешен контрол, това означава, че те ще бъдат интегрирани в стандартните одитни процедури на Палатата. Това може да включва оценка на приноса на годишните обобщения към цялостния вътрешен контрол и как Комисията управлява процеса и използва предоставената в тях информация за своята надзорна роля.

XIII.

Една основна насока за подхода на Палатата към националните декларации или одитната дейност на национално равнище трябва да бъде тяхното влияние върху и използване от главния обект на одит — Комисията. Това може да включва оценяване на начина, по който Комисията предоставя насоки, доколко взема предвид констатациите, как се уверява в тяхната достоверност и как приспособява съответно своите собствени контролни дейности.

XIV.

Що се отнася до становището, гарантиращо точността на отчетите, както и законността и правомерността на свързаните с тях операции (DAS) на Палатата, трябва да бъде направена разлика между самите национални декларации и националните декларации, одитирани от националните одитни органи. Националните декларации споделят някои от характеристиките на становищата по отношение на управлението: те може да съдържат ценна информация относно изпълнението на бюджета на ЕС, но сами по себе си не представляват убедителни одитни доказателства. Също така не е задължение на Палатата да проверява тяхната достоверност, освен в случай че желае да ги използва.

XV.

Становищата, издадени от национални одитни органи относно системите и/или законността и правомерността на приходите и разходите, независимо дали са самостоятелни или са становища по отношение на национални декларации, може да представляват одитно доказателство, на което Палатата може да се довери, в съответствие с международните одитни стандарти. Палатата ще ги вземе предвид при планирането и изпълнението на своите дейности.

XVI.

На практика предоставеното уверение по отношение на системите може да бъде използвано при планирането на финансови одити или проверки за съответствие както при оценка на контролния риск, така и при прилагането на модела за получаване на уверение в областта на одита. Ако при проверка се установи, че работата на националните одитни органи е надеждна, тя би могла да бъде използвана от Палатата в контекста на нейната собствена проверка на системите, включително и проверката на контрола, което потенциално би намалило нуждата от директни съществени проверки.

XVII.

Както бе обяснено по-горе, ако Палатата иска да се позовава на работата на националните одитни органи, тя ще трябва да се увери в пригодността и качеството на извършената работа. На практика за тази цел ще бъде необходимо двустранно сътрудничество между Палатата и националните одитни органи.

XVIII.

За да допринесе за подобряване на управлението, Комисията трябва да разгледа възможността за използването на годишните обобщения с цел откриване и насърчаване на най-добри практики във (и между) държавите-членки. Комисията следва да провери връзката между степента на съответствие на системите с регламентите и критериите, използвани за оценка на приемливото ниво на законност и правомерност на основните операции с помощта на становищата за различните сектори, на които се основават годишните обобщения и националните декларации.

XIX.

Подходът за одит на фондовете на ЕС от националните одитни органи се разглежда по време на мандата на работната група на Комитета за връзка, отговаряща за „изработване на общи одитни стандарти и съпоставими одитни критерии, разработени специално за територията на ЕС“ (6). Общите стандарти за подход и общите методи могат да увеличат възможността на Палатата да разчита на работата на националните одитни органи в зависимост от необходимостта да се получат преки доказателства за качеството на тази работа.