30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/58

—

приветства Съобщението на Комисията и по-специално, предложението за разработване на Стратегия за ефективно насърчаване и защита на правата на детето във вътрешните и външни политики на ЕС и за подкрепа на усилията на държавите-членки в тази област;

—

приветства създаването на звено по правата на децата в рамките на Комисията и отбелязва важната роля, отредена на координатора по правата на децата, за осигуряване успешното изпълнение на Стратегията, но се надява, че достатъчно ресурси ще бъдат предоставени за тези цели, и че за това координаторът ще получи необходимия статут, както и ще му бъде оказана политическа подкрепа, за да се подпомогне постигането на целите, поставяни пред неговата служба; призовава за изясняване на ролята на координатора с оглед на това, как тя ще допълни работата на национално ниво;

—

изразява съжаление, че не се отделя повече внимание на непридружените малолетни, положението на момичетата в детска възраст, децата с увреждания и мигриращите, търсещите убежище и децата-бежанци както в рамките на ЕС, така и в световен контекст; включително и осигуряването на грижи и закрила на всички посочени по-горе деца;

—

отбелязва, че Стратегията притежава потенциала да заложи основата, на европейско и национално ниво, за по-ефективно партньорство между лицата, отговорни за вземане на решения, местните и регионалните власти и неправителствените организации;

—

изразява обаче съжаление, че в Съобщението не се признава уникалната роля на местните и регионалните власти при предоставяне на услуги за деца и защита на техните права и подчертава, че тези власти желаят и са способни да бъдат партньори при разработването и изпълнението на Стратегията;

—

препоръчва да бъдат осигурени необходимите финансови и човешки ресурси и политическа воля за разпространението на Съобщението и за разработването на Зелена книга и Стратегия и предлага Европейският парламент да разгледа въпроса за въвеждане на специална мярка за финансиране на Стратегията и на предложените в нея конкретни действия.

1)

съгласно Конвенцията на Организацията на Обединените нации за правата на детето, за деца се считат всички, които нямат навършени осемнадесет години;

2)

всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето, и че нито Европейската комисия, нито Европейския съюз са или могат да бъдат страни по нея.

3)

правната основа за защитата на правата на децата в Договорите на ЕС е ограничена, и че това е от значение за възможните финансови източници;

4)

се признава централната роля на семейството, и в частност, ролята на родителите, както и отговорността на държавите-членки да подпомагат родителите при изпълнението на техните задължения, свързани с грижата за отглеждането на децата;

5)

поощряването и защитата на правата на децата и създаването на недискриминационно и грижещо се за децата общество има фундаментално значение за бъдещето на Европейския съюз;

6)

включването на деца и младежи — на ранен етап — в публичното пространство, играе централна роля за развитието на едно демократично общество с активното участие на всички граждани;

7)

регионалните и местните власти са в уникалната позиция да играят определена роля при поощряването и защитата на правата на децата, предвид тяхната отговорност за материалната среда, обществения транспорт и достъпа до образование, здравните грижи, игри и развлечения, пазара на труда за младите хора; а също и заради тяхната роля при наблюдението на условията на живот на децата, например чрез социално подпомагане и събиране на данни;

1.1

приветства Съобщението на Комисията, и в частност, предложението за разработване на Стратегия за ефективно поощряване и защита на правата на детето във вътрешните и външни политики на ЕС и за подкрепа на усилията на държавите-членки в тази област;

1.2

признава, че инвестирането в децата днес е инвестиция в нашето бъдеще и един вид по-нататъшно задълбочаване и консолидиране на европейската интеграция;

1.3

изразява съжаление за блокирането на конституционния процес в ЕС, отчитайки обстоятелството, че Договорът за създаване на конституция за Европа и Хартата за основните права изрично признават правата на детето;

1.4

приветства потвърждението, че държавите-членки са задължени да спазват международните договори, и по-специално Конвенцията на Организацията на Обединените нации за правата на детето, която е ратифицирана от всяка една държава-членка; но изразява разочарованието си, че не се поставя достатъчно силно ударение върху необходимостта държавите-членки да изпълнят незабавно своите съществуващи европейски и международни ангажименти, свързани с правата на децата;

1.5

приветства потвърждението, че почти универсалното ратифициране на конвенцията в целия свят представлява особено стабилна основа за сключване на взаимни споразумения между Европейската комисия и трети страни; но изразява съжаление, че Съобщението не се основава на потенциала за използване на ратификацията от всички държави-членки на ЕС на конвенцията като рамка за сключване на взаимни споразумения от държавите-членки;

1.6

приветства създаването на звено по правата на децата в рамките на Комисията и отбелязва важната роля, отредена на координатора по правата на децата за осигуряване успешното изпълнение на Стратегията, но се надява, че достатъчно ресурси ще бъдат предоставени за тези цели, и че за това координаторът ще получи необходимия статут, както и ще бъде оказана политическа подкрепа, за да се подпомогне постигането на целите, поставяни пред неговата служба; призовава за изясняване на ролята на координатора с оглед на това, как тя ще допълни работата на национално ниво;

1.7

подкрепя краткосрочните мерки, предложени от Комисията за справяне с някои неотложни предизвикателства, и най-вече създаването на единен шестцифрен телефонен номер за оказване на помощ на децата в рамките на ЕС и един номер за детски горещ телефон, предназначени за изчезнали деца или за такива, които са обект на сексуална експлоатация, и изразява своята убеденост, че броят на тези телефонни линии следва да се увеличи с приемането на съвместен протокол за работа по случаи на международно отвличане на деца. Освен това изразява убедеността си, че новите телефони за оказване на помощ на децата не следва да повтарят, а по-скоро да допълват съществуващите на национално и регионално ниво, и че обменът на най-добри практики в държавите-членки следва да присъства осезателно при създаването на тези услуги;

1.8

отбелязва, че в Съобщението не се посочва, че със Стратегията ще се създадат минимални стандарти и ще включва подробно описани цели с ясно поставени задачи и срокове;

1.9

отбелязва, че понастоящем не са изградени системи, които да са в състояние да предоставят изчерпателни, съпоставими и съвместими данни по отделни показатели на територията на държавите-членки; припомня, че в момента се работи по изготвянето на открит метод за координация за разработване на показател (или набор от показатели) за благополучието на детето, а също и на статистически данни за свързаното с доходите обедняване, материални лишения и жилищно състояние, като съществуват и множество различни бази данни на ниво държава-членка и на регионално или местно ниво;

1.10

изтъква, че децата не са хомогенна група и че нуждите им се различават, например в зависимост от възрастта, способностите, пола, етническата принадлежност и семейната структура на детето;

1.11

изразява съжаление, че не се отделя повече внимание на непридружените малолетни, положението на момичетата в детска възраст, децата с увреждания и мигриращите, търсещите убежище и децата-бежанци както в пределите на ЕС, така и в световен контекст; включително и осигуряването на грижи и защита на всички посочени по-горе деца;

1.12

изразява съжаление, че липсва позоваване на разпоредбата за качествено „ранно обучение“ на децата, ненавършили шест години, въпреки че услугите, свързани с „грижите за децата“, са дългосрочна и приоритетна цел в политиката на ЕС и приемането на количествени планови цели на ЕС;

1.13

отбелязва, че Стратегията притежава потенциала да положи основата, на европейско и национално ниво, за по-ефективно партньорство между лицата, отговорни за вземане на решения, местните и регионалните власти и неправителствените организации;

1.14

изразява обаче съжаление, че в Съобщението не се потвърждава уникалната роля на местните и регионалните власти при предоставяне на услуги за деца и защита на техните права и подчертава, че тези власти желаят и са способни да бъдат партньори при разработването и изпълнението на Стратегията;

1.15

подчертава, че при разработването на стратегията следва да са спазват напълно принципите на субсидиарност и пропорционалност;

1.16

приветства изявлението, че „мястото, където живеят децата, също влияе на тяхното положение“; децата могат да бъдат поставени в неизгодни условия поради нееднаквия достъп до качествено образование, здравни грижи, обществен транспорт, спортни и развлекателни съоръжения, информираност и възможности за участие в гражданското общество; и би желал да се обърне повече внимание на условията в градските, извънградските и други специфични райони, посочени от държавите-членки;

1.17

акцентира върху това, че много местни и регионални власти пряко финансират и изпълняват политика за развитие в трети страни, като подкрепят инфраструктурата и ключови услуги, побратимяват се с властите, обменят опит и предават умения, и че съществува потенциал за поставяне на по-силно ударение в тази работа върху правата на децата;

1.18

приветства признанието на факта, че децата имат право да изразяват своето мнение по въпроси, касаещи техния живот; и приветства предложените дейности за включване на децата при разработването на Стратегията. Участието на регионалните и местните власти и детски организации ще бъде от значение за успеха на тази работа;

1.19

приветства наскоро публикуваното проучване на ООН за насилието върху деца (1). Докладът съдържа „призив към държавите да забранят всякакви форми на насилие срещу деца, при всякакви условия, включително всички телесни наказания, увреждащи традиционни практики, като например ранни и насилствени бракове, обрязване на женските полови органи и така наречените престъпления спрямо честта — сексуално насилие и мъчения и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание“ (2); предлага констатациите от това проучване изцяло да се вземат под внимание при разработването на Стратегията;

2.1

препоръчва да бъдат осигурени необходимите финансови и човешки ресурси и политическа воля за разпространението на Съобщението и за разработването на Зелена книга и Стратегия и предлага Европейският парламент да разгледа въпроса за въвеждане на специална мярка за финансиране на Стратегията и на предложените в нея конкретни действия;

2.2

подчертава, че местните и регионалните власти следва да се считат за основни партньори при разработването на Стратегията; призовава КР да бъде включен като член на Европейския форум по правата на детето и да бъде представен в междуинституционалната група; и да бъде консултиран при разработването на доклада на координатора, като този доклад следва да бъде направен публично достояние;

2.3

препоръчва Стратегията да отговаря на набор от минимални стандарти и да се включат амбициозни мерки с ясно поставени цели и задачи, след задълбочен анализ;

2.4

препоръчва в Стратегията да се постигне равновесие между нейните цели и общото положение в света и вътрешните действия и диалог в ЕС и между държавите-членки;

2.5

препоръчва приоритетно да се отдели внимание на разработването на набор от съпоставими показатели и събирането на съвместими данни на ниво държава-членка, а когато е възможно — и на регионално ниво;

2.6

призовава да се предвидят адекватни ресурси, подкрепа и механизми за улесняване участието на децата в разработването на Стратегията, включително децата, търпящи материални лишения и принадлежащи към етнически малцинства, както и децата с увреждания. Децата следва да бъдат включвани на ранен етап в процеса чрез различни подходящи методологии, адаптирани към възрастта им, например творчески дейности, насочени дискусии и т. н. В допълнение потвърждава, че местните и регионалните власти биха могли също да допринесат повече за улесняване на подобни допитвания до децата във връзка с политики, набелязани на регионално ниво;

2.7

повторно отправя призив за пълно прилагане на Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и подчертава важността на следните права: свобода на мисълта, съвестта и религията; закрила на личния живот; закрила срещу употреба на насилие, малтретиране и липса на грижи; право на здравни грижи; право на образование, училищно и професионално обучение; и закрила на малцинствата, както е изложено в становището относно интеграцията и миграцията (CdR 51/2006 fin), а също и правото на подходящи храна и жилище;

2.8

в тази връзка настоява да се признае напълно ключовата роля на местните и регионалните власти като първостепенни доставчици на основни услуги за децата, като например образование и жилище, грижи за децата и други социални услуги, както и ролята им при планирането, изработването на политиката и поддържането на физическата среда, гарантиращи достъпа на децата до жилище, подходящо за техните нужди, както и до адекватни спортни и развлекателни съоръжения и израстването им в безопасна физическа среда;

2.9

призовава да се акцентира повече върху необходимостта държавите-членки да изпълнят незабавно вече поетите от тях европейски и международни ангажименти, включително ангажименти в законодателен и практически план по смисъла на Конвенцията за правата на детето, на Европейската конвенция за защита на правата на човека и правните инструменти на Съвета на Европа. Тази дейност следва да се интегрира в оценката за въздействието на съществуващите мерки на ЕС, касаещи правата на децата;

2.10

предлага анализът не само да включва „оценка на ефективността на неговите съществуващи мерки“, но и да улесни оценката за напредъка на държавите-членки при съобразяването с изискванията на Конвенцията за правата на детето, чрез сравнителен анализ на данните, така както е посочено в оценката на въздействието;

2.11

предлага анализът също да включва преглед дали всички държави-членки са ратифицирали Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (1993 г.);

2.12

препоръчва откритият метод за координация да бъде използван като механизъм за взаимно ангажиране на държавите-членки и за извличане на поука от най-добрите практики по прилагането на Конвенцията за правата на детето, и местните и регионални власти да бъдат напълно включени в този процес;

2.13

препоръчва ЕС и държавите-членки да вземат под внимание в политиката си различията между децата и техните нужди; например децата, намиращи се в затруднено положение поради географското разположение, възраст, пол, етническа принадлежност и увреждане. Специално внимание ще трябва да се отдели на въздействието на бедността, социалното изключване, уврежданията, дискриминацията и расизма, и положението на децата, принадлежащи към етнически малцинства и децата-бежанци, и на ефекта от религиозното, езиково и културно многообразие, както в рамките на ЕС, така и в световен контекст;

2.14

предлага Стратегията да включва специфични цели за осигуряване на равни възможности за децата във всички географски райони; това предполага дейности, специално насочени към разрешаване на проблемите с детската бедност и образованието. Регионалните и местните власти ще играят централна роля в тези мерки;

2.15

препоръчва в допълнение към посочените краткосрочни мерки да бъде разработена мярка, която да създаде условия за транснационално полицейско сътрудничество при проверката на всякакви криминални досиета на служители и доброволците, работещи с деца; настоява в Стратегията евентуално да се предвиди създаването на регистър на ЕС на извършителите на сексуални престъпления спрямо деца, до които да имат достъп полицейските сили;

2.16

настоява в Стратегията да се предвидят начини за подобряване на услугите в подкрепа на семействата, с цел предотвратяване на злоупотребата с деца и убийствата на деца от собствените им родители. Би могло да се наблегне на подкрепата за родителите, предотвратяването и ранното разкриване на случаи на злоупотреба с деца; подкрепа за жертвите на злоупотреба и установяването на механизъм за преглед в случаи на съмнителна смърт на деца, с оглед разглеждане на ефективността на намесата на държавата преди да настъпят подобни случаи;

2.17

препоръчва в Стратегията да намери място въпросът за отрицателното въздействие на телевизията, компютрите и новите технологии върху децата, като например достъпът до нецензурни или неподходящи изображения в интернет, а също и заседналият характер на тези дейности, с последващо отражение върху активността на начина на живот при децата. Със сходно съдържание е въпросът за отрицателното въздействие на прякото насочване на рекламната и маркетингова дейност към децата. Следва да се насърчават мерките за използване на технологиите за образователни цели, като например телевизионни програми в помощ на езиковите и културни познания на децата; това ще бъде особено важно за мигриращите деца. Нужни са също така творчески мерки за поощряване на културните дейности и за да се направят те достъпни за деца, като например четене, музика и театър;

2.18

отправя искане разработените като част от Стратегията учебни програми и средства да бъдат достъпни за регионалните и местни администрации, за да се запознаят длъжностните лица със средствата и най-добрите практики на новата политика;

2.19

препоръчва комуникационната стратегия да се основава на Конвенцията за правата на детето и всички информационни кампании да бъдат предприемани на регионално и местно ниво, да бъдат съобразени с възрастта, достъпни на множество езици и за децата с увреждания;

2.20

препоръчва в помощта за развитие на ЕС да се предвиди определен процент за инвестиране в мерки в интерес на децата, като в политиката за развитие на местните и регионалните власти в трети страни също се отдели приоритетно внимание на предаването на умения и политически опит относно правата на децата.