30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/1

—

препоръчва признаването на обща европейска политика в областта на миграцията, която да позволи задълбочаване на сътрудничеството и координацията между държавите-членки и третите страни;

—

призовава за спешното създаване на финансов инструмент, в частност предназначен за центровете, определени като главни миграционни центрове, както и за транзитните зони, които следва да посрещнат вълните от мигранти, каквито са Канарските острови, Сеута, Лампедуза, Малта, Мелила, и най-общо Южна Италия. В тези зони масовият мигрантски поток представлява изключително важен проблем.

—

препоръчва предприемането на всички необходими мерки, за да се сложи край на трафика на хора и да се прекрати дейността на престъпните групи, които го практикуват, и изисква този въпрос да се превърне в приоритетен за ЕС и да бъдат отпуснати съответните финансови средства. От изключителна важност е да бъде избегната незаконната миграция и да се води борба срещу сивата икономика, която я насърчава.

—

подчертава ключовата роля на местните и регионални власти, както поради опита им и отношенията, които поддържат със страните на произход, така и поради мерките, които предприемат по отношение на интегрирането на мигрантите, главно в областта на здравеопазването (най-високият дял от държавните разходи), жилищното настаняване, образованието и заетостта.

—

предлага в тази насока разработването на механизъм за проследяване на становищата по въпросите на имиграцията, за да се гарантира, че Комитетът е представен от председателя на Комисията „Конституционни въпроси“ или от докладчиците, в рамките на различните инициативи на Комисията в тази област. Този механизъм ще позволи активното му участие в различните етапи на законодателния процес а) по време на фазата, предшестваща законодателната (консултиране като заинтересована страна, анализ на въздействието), б) по време на фазата за оценяване на политиката (годишни доклади за миграцията и интеграцията, годишен форум по въпросите на интеграцията).

1)

в момента в Европа се наблюдава неотложна ситуация по отношение на миграцията, ситуация, каквато никога не е познавала в своята история; крайната цел на тази миграция е достъп до европейска територия, което я превръща в проблем, който засяга не само държавите-членки и регионите, към които най-често се насочва тази миграция. Проблемът следва да се разглежда в мащаба на Европейския съюз — на държавите-членки и на страните на произход и транзит; те следва да се изправят заедно пред новите предизвикателства, поставяни ежедневно от миграционните потоци, включително движението на миграционното население в рамките на ЕС. В Хагската програма, приета от Европейския съвет през ноември 2004 г. е изложена работна програма за създаване на обща политика по въпросите на миграцията и тя е определена за приоритет на ЕС.

2)

липсват надеждни статистически данни, за да се измери с точност съотношението законна — незаконна миграция и най-общо миграционните явления, и че следователно продължава да бъде необходимо европейската миграционна мрежа да продължи да изпълнява задачите си, за да се осигури наличието на обективна и подлежаща на сравнение информация, с цел да се поддържа общата политика за имиграция и предоставяне на убежище.

3)

интегрирането на имигрантското население следва да бъде разглеждано от гледна точка на интегрирането му в пазара на труда, като се отдели особено внимание на жените-мигранти, но и в по-широка перспектива, която да обхваща и образователната, културната, социалната и политическата сфери;

4)

интеграцията е двупосочен процес, който включва, от една страна, желанието на имигрантите да се интегрират в приемното общество и отговорността им при осъществяването на това желание, и от друга страна, желанието на гражданите на Европейския съюз да приемат интегрирането на тези имигранти. Следователно е необходимо предприемането на кампании за осведомяване и образование с цел оказване на положително влияние върху поведението на двете групи.

5)

местните и регионални власти в качеството си на директни приемници на тази миграция и главни действащи лица в осъществяването на мерките за интеграция (в професионален, образователен, културен, социален и политически план) следва да играят основна роля при определянето на миграционната политика, за да се гарантира ефективното интегриране на мигрантите на ниво, най-близо до гражданите.

1.1

счита, съгласно изложеното в предишни становища относно връщането на незаконни мигранти и изпълнението на Хагската програма (1) на регионално и местно ниво, че имиграцията трябва да бъде разглеждана от глобална гледна точка, която да включва ясно виждане за най-важните действия, които следва да бъдат предприети по въпросите на миграционната политика и да не се основава на фрагментарни мерки. Следва да се вземат под внимание всички законодателни, оперативни и икономически инициативи, необходими за разглеждането на явлението от възникването му, посредством сътрудничество за развитие с държавите на произход и борбата срещу трафика на хора, до последната фаза на процеса — чрез вземането на необходимите мерки за интегрирането на всички мигранти, които са се установили в нашите страни и борбата срещу сивата икономика, която очевидно е притегателен фактор и катализатор за експлоатацията на мигрантите; Комитетът отбелязва, че престъпните организации допринасят за засилване на незаконната имиграция;

1.2

подчертава, че въпреки увеличаването на миграцията от 80-те години насам и факта, че в ЕС навлизат голям брой имигранти от развиващите се страни (понастоящем приблизителният им брои е 40 милиона), все още не съществува обща европейска политика за регулиране на миграционните потоци, поради тази причина държавите-членки вземат едностранни решения, които затрудняват приемането на обща позиция;

1.3

отбелязва освен това, че за управлението на миграционните потоци, не бива да се чака настъпването на събития с тежки последици. Тези спешни ситуации не следва да бъдат предпоставка за постигане на споразумения за асоцииране;

1.4

счита, че споразуменията за асоцииране, сключени с трети страни, следва да съдържат политически, социално-икономически и културни аспекти, за да се установи реално отношение или връзка на взаимна зависимост между миграцията и развитието, както бе препоръчано в доклада на Европейския парламент за развитието и миграцията (2);

1.5

потвърждава, че ключът за избягване на неконтролируемата миграция е сътрудничество за цялостно развитие чрез разработването на проекти за създаване на нови работни места; създаването на икономически и търговски форум, създаването на университетска мрежа, създаването на фондове за микрокредитиране на мигрантите; предприемането на мерки за улесняване на сътрудничеството на мигрантите за развитието на собствените им страни; изграждането на инфраструктури, особено на такива за снабдяване с питейна вода (42 % от населението на Африка няма достъп до питейна вода), с електричество (само 20 % имат редовен достъп до електрическата мрежа), здравни центрове и училища. В този контекст ще бъде решаващо да се засили сътрудничеството в институционалните рамки, като в държавите, приемащи помощта за развитие, се създаде цяла серия от предварителни условия, като прозрачност на управлението и демократизация на структурите, условия, необходими за постигането на ефективност при получаването и използването на тази помощ. Целта на сътрудничеството за развитие трябва да бъде най-общо да се насърчи качеството, а не количеството; особено важно е да се гарантира висока степен на прозрачност при използването на помощите, така че те да бъдат действително източник на развитие;

1.6

подчертава важната роля на местните и регионални власти, както поради опита им и отношенията, които поддържат с държавите на произход, така и поради мерките, които предприемат по отношение на интегрирането на мигрантите, главно в областта на здравеопазването (най-високият дял от държавните разходи), жилищното настаняване, образованието и заетостта. В рамките на сътрудничеството с държавите на произход, регионалните и местни власти са сключили множество споразумения и проекти, между които е редно да се отбележат приемните домове за младежи, завръщащи се в страната си, открити в Мароко от автономна област Мадрид в рамките на програмата AENEAS;

1.7

припомня декларацията от Петата конференция на парламентите на регионите столици на ЕС, състояла се на 26 и 27 април 2006 г., в която се признава, че тези региони, благодарение на просперитета и динамизма си, представляват мощни полюси на привличане за гражданите на трети страни, търсещи нови перспективи за развитие. Също така счита, че следва да се осъществят мерки, позволяващи да се избегнат масовите потоци от имигранти извън обичайните канали (летища, по море и сухоземни гранично-пропускателни пунктове), както и да се разработи съответно планиране, благоприятстващо интегрирането на тези лица в другите региони на нашите страни;

1.8

подчертава сьщо така позицията на регионите столици, които подкрепят развитието на обща европейска миграционна политика, която да разглежда цялостно всички въпроси, свързани с пълното интегриране на имигрантите в обществото. Само чрез интеграцията е възможно да се споделят ценностите на демократично съжителство и зачитане на правата на човека, които са в основата на съществуващите политически системи в ЕС. Следователно насочва вниманието върху значението на развитието на инициативи, които биха допринесли за обучението на мигрантите на официалния или официалните езици, запознаването им с културата на приемното общество, и които биха ги накарали да почувстват, че са от значение за това общество и са съвместно отговорни за неговото бъдеще;

1.9

счита, че миграцията е предизвикателство, пред което всички ние сме изправени: всеки един от нас има своята роля от администрациите на европейско, национално, регионално и местно ниво до европейския гражданин и до самите мигранти. Това е единственият начин да се решат техните проблеми и да бъдат максимално използвани възможностите, които миграцията предоставя, включително и от страните на произход;

1.10

счита, следователно, че е необходимо да се подобри сътрудничеството:

1.11

препоръчва следното:

1.12

призовава Комисията и държавите-членки да осъществят политики за регулирането на трансфера на паричните средства на мигранти под формата на продуктивни инвестиции в страните на произход, като по този начин се улесни достъпът на последните до микрокредитирането. В този смисъл, подчертава, че е уместно да се регулира трансферът, за да се свърже с осъществените инвестиции през фондовете за сътрудничество за развитие. Освен това препоръчва да се наложи задължението отмененият дълг да се използва за осъществяване на продуктивни инвестиции, които от своя страна могат да бъдат свързани с посочените по-горе трансфери, по такъв начин, че за мигрантите е най-изгодно да инвестират спестяванията си в тези проекти;

1.13

призовава за създаването на гаранционен фонд, за да се осигури дълготрайността на микропроектите и да се утвърди влиянието им върху развитието, и подкрепя създаването на икономически и търговски форум, както и изграждането на мрежи, съставени от експерти от Европейския съюз и от развиващите се страни;

1.14

изисква от държавите-членки да се присъединят към местните и регионални власти при разработването на миграционна политика и при установяването на разработените национални програми за интегриране и заетост, тъй като необходимите за осъществяването им мерки се прилагат на практика на местно и регионално ниво;

1.15

призовава за спешното създаване на финансов инструмент, специално предназначен за центровете, определени като главни миграционни центрове, както и за транзитните зони, които следва да посрещнат вълните от мигранти, каквито са Канарските острови, Сеута, Лампедуза, Малта, Мелила, и най-общо Южна Италия. В тези зони масовият мигрантски поток, представлява изключително голям проблем поради липсата на средства за хуманно третиране на тези мигранти. Следва да се отбележи, че разликата в доходите от двете страни на южната граница на ЕС е най-голямата в света;

1.16

призовава ЕС и държави-членки да отчетат особеното естество на масовата незаконна имиграция, навлизаща през бреговете на островните региони на ЕС, човешката трагедия, която тя представлява и нейните последици за сигурността и сближаването в Европа. ЕС следва да използва потенциала на регионите, оформящи морската му граница като платформа за развиване на взаимно изгодни отношения с трети страни.

1.17

счита, че съгласно изтъкнатото в свои предходни становища относно събирането на разделени семейства, прилагането на Хагската програма на местно и регионално ниво, Зелената книга по въпросите на политиката за връщане на незаконно пребиваващи лица и в съответствие с позицията на Европейския парламент, изложена в неговия доклад за развитието и миграцията (3), следва да се приемат мерки за повишаване на правната сигурност по отношение на миграцията в различни области:

1.18

подкрепя, в светлината на препоръките, изложени в предишно становище относно „Зелената книга по въпросите на обща европейска политика при връщането на незаконно пребиваващи лица“ (4), да се приложат мерки с цел подпомагане на доброволното връщане и да се отдаде приоритет на това решение, а не на принудителното връщане. Би било целесъобразно да се предвидят стимули, за да се насърчат потенциалните мигранти да останат в страните им. В случаи на принудително връщане, следва да се обърне особено внимание на групите уязвими лица. Във всеки случаи, е необходимо сътрудничеството на страните на произход;

1.19

посочва, че съгласно международните конвенции за закрила на децата, висшият интерес в името на детето изисква всеки път, когато това е възможно, то да расте в семейна среда. Помощта следва да бъде предоставена на страните на произход, в които децата следва да бъдат възпитани и да получат образование, за да могат да работят в тези страни, близо до семействата си. Действително, Конвенцията за правата на детето налага на държавите да се борят с незаконния трансфер на деца в чужбина.

1.20

счита, че управлението на Европейския фонд за интеграция следва да бъде съобразено със специфичните изисквания на регионалните и местни власти и подкрепя тяхното участие в преговорите за национални програми, както и в преговорите за съответните оперативни програми;

1.21

призовава Комисията, в съответствие с доклада на Европейския парламент за развитието и миграцията, да подготви необходимите финансови инструменти за интегриране на мигрантите в политическия и социален живот на приемните държави, чрез осигуряване на езиково, културно и гражданско обучение, без това да засяга запазването на идентичността им. Освен това посочва, че следва да се вземат предвид специфичните проблеми при интегриране на потомците им (деца и внуци).

1.22

счита, че следва да се обърне особено внимание на образованието, като политика, улесняваща в най-голяма степен и най-добре интеграцията, със съзнанието, че процентът на успеваемост в училище при мигрантите е много по-нисък и тревожен от този на другите граждани на ЕС, и посочва, че е от изключително значение да се предвидят необходимите инструменти, за да се позволи интегрирането на мигрантите в образователната система и на пазара на труда. За тази цел предлага:

1.23

счита, че е важно, съгласно изложеното от Комисията в Ръководството си за интеграция,

2.1

счита по отношение на законната миграция, че не следва да се забравя, че лицата, които емигрират заради уменията си, са именно онези, които могат да стимулират развитието на страните си на произход;

2.2

счита че, както се подчертава в становището относно „Предложението за директива на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на гражданите на трети страни с цел образование, професионално обучение или доброволческа дейност“ (5), „изтичането на мозъци“ следва да бъде взето под внимание. При необходимост, следва да се насърчават възможностите, които тези граждани предлагат на нашите икономики, също така и да се улесни завръщането им в страната им на произход, за да могат те да спомогнат за развитието на страната им, както и да им се даде възможност да се върнат обратно, за да продължат или завършат образованието си. По този начин би се формирал поток от опит и предимства, както за страните на произход, така и за приемните страни;

2.3

счита, че кръговата миграция представлява важно средство за успех при засилване на положителния принос на миграцията за развитието;

2.4

подкрепя главната цел, която Комисията си е поставила — да гарантира обща рамка за правата на всички граждани на трети страни, приети в държава-членка и работещи законно. В частност подчертава, че следва да се разгледа въпросът за признаването и приравняването на дипломите и на други квалификации, за да се избегне възможността мигрантите да упражняват дейност под нивото на тяхната квалификация;

2.5

подчертава значението на достъпа до работа, за да се позволи успешното интегриране на мигрантите, и обръща внимание на разликата между опростенческия подход, насочен единствено към необходимостта да бъдат приети повече мигранти и да се узакони работната ръка, от една страна, и от друга страна усилията на регионалните и местни власти да се борят с изключването, маргинализацията и ксенофобията. Освен това, важно е да се предприемат мерки с цел гарантиране включването на жените, чиято връзка с децата е от особено значение за интегрирането на семейството;

2.6

счита, че законната миграция следва да взема под внимание и събирането на семействата като една от основните насоки за социално интегриране на мигрантите, тъй като в противен случай, стратегията би била непълна. Въпреки това събирането на семействата като катализатор на интеграцията следва да се насърчи, но в рамките на семейната единица, съставена от родителите, децата и родителите на родителите;

2.7

подчертава в този смисъл загрижеността на регионалните и местни власти по отношение на проблема, свързан с равенството между мъжете и жените, тъй като жените са обект на двойна дискриминация — поради половата си принадлежност, от една страна, и поради етническия си произход, от друга. В този смисъл, призовава Комисията и държавите-членки да засилят диалога със страните на произход, за да се насърчи защитата на правата на жените и равнопоставеността на половете;

2.8

подкрепя съображенията на Комисията относно сезонните работници и счита, че е необходимо да се разработят по-благоприятни норми по отношение на мобилността на временно заетите работници. При все това, не следва да се допуска сезонната работа да се превърне в канал за незаконна миграция. Един от начините това да не се допусне би бил включването на временната заетост в рамките на проектите за сътрудничество със страните на произход, така че работниците да бъдат насърчавани да се завръщат в страните си на произход, когато приключи временната заетост, за да продължат да работят там в рамките на съответния проект за сътрудничество. В рамките на тези проекти за сътрудничество би могло да се насърчи привличането на временно заети работници не само от най-близките от географска гледна точка страни, но и от други, по-отдалечени, като страните от Латинска Америка например, като се използва намалението на пътните разноски, наблюдаващо се в момента;

2.9

счита, че е от особено значение, съгласувано с Комисията, да се подобри събирането на данни, за да се осигури адекватното развитие на европейската миграционна политика. Във всеки случай, при приемането на мигранти тя следва да отговаря на решаващия критерий за нуждите на пазара на труда. Действително е недопустимо 90 % от мигрантите да са незаконни, преди да получат статут на законни мигранти;

2.10

приветства желанието, изразено от Европейската комисия в документа й, да засили ролята на Европейския интернет портал за професионална мобилност, които предлага в информация за мрежата за сътрудничество EURES (европейски служби за осигуряване на заетост). Целта на интернет портала е да предостави информация, съвети за наемане на работа (търсене на работа) за работниците и работодателите и да информира, да насочва и да дава съвети на кандидатите относно мобилността, възможностите за работа и условията на живот и работа в европейското икономическо пространство, като същевременно подпомага работодателите, които желаят да наемат работници от други страни. КР би могъл да даде своя принос, като информира Комисията за порталите в интернет мрежата, поддържани от местните и регионални власти. Тези портали биха могли да представляват важен източник на информация за всички заинтересовани страни (6);

2.11

подкрепя идеята на Европейската комисия, че Европа следва да бъде привлекателно място за квалифицираните работници, отличните студенти и научните работници. Освен това, на студентите следва да се даде възможност (обратно на това, което се случва в някои държави-членки) да работят по време на следването си, тъй като това може да им послужи като преход към пазара на труда. Би било интересно да се създадат специфични програми за мобилност на чуждестранните студенти, както това по принцип се осъществява в ЕС чрез така успешните програми Еразмус и Леонардо да Винчи, за да се избегне изтичането на мозъци и да се улесни обучението на този безценен за страните на произход човешки капитал;

2.12

подкрепя идеята, да се проучи възможността в някои случаи да се издават едновременно разрешително за пребиваване и разрешително за работа, като по този начин ще се избегне излишна бюрокрация и ще се увеличи контрола; освен това предлага разрешителните за работа и пребиваване да се признават официално в рамките на целия Европейски съюз.

2.13

подкрепя твърдението на Комисията, че миграцията не е решение на проблема на застаряването в Европа, а само инструмент, който облекчава, без да разрешава, проблема с демографския дефицит в Европа;

2.14

приветства значението, което Европейската комисия отдава на сътрудничеството със страните на произход на миграцията в съобщението си, и подкрепя увеличаването на съществуващите финансови инструменти по отношение на миграцията, както и към създаването на други специфични инструменти;

2.15

отбелязва, че във вътрешен план местните и регионални власти са директно изправени пред въпросите, свързани с имиграцията, поради управленските им правомощия. Поради това подчертава, че те могат да придадат значителна допълнителна стойност към дейностите и дебатите за обмен на опит, които Европейската комисия е планирала за 2007 г. в областта на повишаване на осведомеността и обучението (7);

2.16

предлага на Комисията да съдейства за осъществяването на анализите на въздействието, за които е заявила, че възнамерява да осъществи, преди да направи конкретни предложения по отношение на законната миграция и да я подпомогне при системното консултиране с регионалните и местни власти (8);

3.1

поддържа по-специално необходимостта от сътрудничество с трети страни, за да се избегне незаконната миграция, и в този смисъл подкрепя решението на Европейския съвет от 15 и 16 декември 2005 г. да отдели 3 % от финансовия инструмент за европейско съседство и партньорство за увеличаване на финансовата помощ в областите, свързани пряко с миграцията;

3.2

счита, че е необходимо да се насърчи сключването на споразумения за асоцииране със страните на произход преди настъпването на спешни миграционни и хуманитарни ситуации на неотложност и които да включват сътрудничество в борбата с незаконната миграция, връщането и репатрирането на незаконни мигранти, оказването на помощ за развитието и създаването на възможности за заетост на местното население на тези страни;

3.3

счита, че е от изключителна важност да се развият в страните на произход всички налични информационни източници по отношение на миграцията, нейния мащаб, съществуващото законодателство и възможностите за регулирането и по законен път;

3.4

подкрепя предложението на Комисията да разработи механизъм, позволяващ осигуряването на своевременна помощ на държава-членка, чиито външните граници са подложени на сериозен натиск; и изисква от Съвета да осигури на Комисията достатъчно средства за реализирането му по подходящия начин;

3.5

препоръчва предприемането на всички необходими мерки, за да се сложи край трафика на хора и да се прекрати дейността на престъпните групи, които го осъществяват, и изисква този въпрос да се превърне в приоритетен за ЕС и да бъдат отпуснати съответните финансови средства, да бъдат осъзнати мащабите на произтичащото от това хуманитарно бедствие: според статистиките на различни международни организации един на всеки трима мигранти умира по време на пътуването към страната на местоназначение.

3.6

в този контекст и с цел да се упражни максимален контрол върху спазването на правата на човека, предупреждава, че европейските държави, които приемат мигранти трябва да избегнат прехвърлянето на дейностите по връщането им на граничещите страни, които не зачитат достатъчно правата на човека;

3.7

подчертава, че в този смисъл европейската стратегия за заетост и общите насоки следва да насърчават към законна работа, посредством предприемането на мерки като намаляване разходите за работна сила и намаляване на данъчния натиск над слабо квалифицираните работници или над работниците с ниски възнаграждения, които могат да допринесат за намаляването на недекларираната заетост, а следователно и на наемането на незаконни мигранти. Тези мерки за гъвкавост на пазара на труда следва да насърчават законната заетост на мигрантите;

3.8

подкрепя насърчаването на информационни кампании относно предимствата на законната миграция и опасностите на незаконната миграция, както и инициативата на Комисията да проведе през 2007 г. проучване на актуалните практики и на последствията от узаконяването в държавите-членки, което ще послужи за основа на бъдещи дискусии и на установяването в европейски мащаб на обща правна рамка на узаконяване.

3.9

счита за необходимо дипломатическите представителства на държавите-членки, както и разузнавателните служби да бъдат координирани на ниво ЕС, така че да могат да идентифицират и да се борят, съвместно с компетентните местни власти, на престъпните организации, извършващи незаконен трафик на мигранти.

4.1

подкрепя мандата за бъдещата миграционна мрежа, чиято цел е да предоставя на Общността, на държавите-членки и на широката общественост обективна, надеждна и подлежаща на сравнение информация в областите на миграцията и предоставяне на убежище, и подкрепя идеята тази информация да бъде общодостъпна, освен в случаите на конфиденциална информация, със съгласието на агенциите за защита на информацията;

4.2

изразява съгласие относно идеята конкретните задачи за събиране на данни и анализ на информация, изследванията, публикуването на становища и препоръки и дейностите по осведомяване да бъдат поверени на една единствена структура, тъй като концентрацията води до икономии на йерархично ниво и улеснява координацията и;

4.3

добавя допълнителна задача: Добавя към предишните мисии на ЕММ (Европейската миграционна мрежа) координирането на транспонирането на законодателството на Общността в различните държави;

4.4

предлага, в съответствие с Европейския парламент (9) и с цел да се гарантира тясно сътрудничество между заинтересованите действащи лица и органите, отговарящи за събирането на информация, да се посочат лица за контакт и да се използва интернет сайт, достъп до който да бъде разрешен само на заинтересованите страни и специализирани потребители. Също така, ще е необходимо осъществяването на връзка между националните и международни органи, натоварени с тези въпроси; именно те следва да търсят начини за сътрудничество, за да разрешават проблеми;

4.5

съветва, по отношение на структурата на мрежата, да бъде избрана първата възможност — свързана към мрежата на Комисията, тъй като това ще улесни контрола, координирането и връзката с другите европейски институции. По отношение на работата на националните лица за контакт, националните представители следва да отговорят за събиране на данни и изучаване на проблемите. Ролята на националните лица за контакт следва да бъде събирането, анализа (където това е възможно) и трансфера на данни към мрежата и националните участници, в съответствие с националните разпоредби за задачите и дейността на лицата за контакт. Статутът на мрежата следва да гарантира независимостта й спрямо правителството на всяка държава, а структурата на мрежата следва да включва регионалните и местни власти. Във всички случаи следва да се гарантира безпрепятственото предаване на информация.

4.6

счита, че е от изключително значение чрез тази мрежа:

5.1

счита за необходимо да се насърчи изготвянето на годишни доклади относно миграцията и развитието, които предоставят данните, позволяващи планиране на миграцията и развитие на подходяща миграционна политика. Публичната политика не може да се планира без достатъчно информация, още по-малко в тази област.

5.2

препоръчва горещо засилването на обмен на информация през съществуващите мрежи и бъдещата Европейска миграционна мрежа между държавите-членки и между тях и местните и регионални власти. По този начин всички заинтересовани лица биха могли да получат достъп до възможно най-много информация.

5.3

подчертава, че всяка идея, която следва да се приложи на практика, трябва да намери израз в програми, а всяка програма или законодателен инструмент, който следва да се развие, трябва да бъдат оценени по-късно, за да се определи полезността им, както и доброто или лошото им управление; в тази светлина приветства инициативата на Комисията за изготвяне на годишен доклад за оценка на миграцията и интегрирането;

5.4

подкрепя предложението на Комисията за създаване на годишен форум по въпросите на интеграцията, в рамките на който експерти, мигранти, служители от държавната администрация, включително на местно и регионално ниво, и като цяло всички заинтересовани лица да обменят опит и да стигнат до приложими заключения. Счита, че обменът на най-добри практики, за които местните и регионални власти могат да имат конкретен принос, е от ключово значение. Във всеки случай, следва да се предприемат необходимите мерки за получаването на точни и пълни сведения относно миграционния процес, които ще бъдат взети под внимание при прилагането на тези политики. Годишните отчети следва да бъдат разглеждани в рамките на този форум. Освен това следва да се следи за съществуването на връзка с всички заинтересовани лица.

6.1

Препоръчва признаването на обща Европейска политика в областта на миграцията, която да позволи задълбочаване на сътрудничеството и координацията между държавите-членки и третите страни;

6.2

счита, че е от изключителна важност да се подобрят, както количествено, така и в качествено, наличните данни и да се извърши точна оценка на нуждите на пазара на труда, за да се осъществи по-ефективно адекватна европейска имиграционна политика и да се контролират миграционните потоци;

6.3

препоръчва да се насърчава съвместното развитие като възможност, позволяваща използването на потенциала, който представляват имигрантските общности, установили се в държавите на ЕС, за развитието на страните на произход, и призовава да се проучат възможни нови алтернативи за регулиране на законната имиграция, които да преодолеят съществуващите препятствия за наемането на мигрантите в страните им на произход;

6.4

препоръчва предприемането на всички необходими мерки, за да се преустанови трафика на хора и да се сложи край на дейността на престъпните групи, които го осъществяват, и изисква този въпрос да се превърне в приоритетен за ЕС и да бъдат отпуснати съответните финансови средства. От изключителна важност е да бъде избегната незаконната миграция и да се води борба срещу сивата икономика, която я насърчава.

6.5

отбелязва, още веднъж, че във вътрешен план, управленските правомощия на местните и регионални власти ги изправят директно пред въпросите, свързани с имиграцията. предлага в тази насока да се разработи механизъм за проследяване на становищата по въпросите на имиграцията, за да се гарантира, че Комитетът е представляван от председателя на Комисията „Конституционни въпроси“ или от докладчиците, в рамките на различните инициативи на Комисията в този област. Този механизъм ще позволи активното му участие в различните етапи на законодателния процес.

6.6

изисква следователно да бъде представен в официалните и неофициалните работни групи на Комисията по миграционна политика; счита, че този контрол ще позволи на Комисията да използва придобития на място от регионалните и местни власти практически опит по отношение на миграцията.

6.7

изисква структурата на Европейската миграционна мрежа да включва регионалните и местни власти.

6.8

би жалел да даде своя принос за интернет портала за имиграцията, който Комисията желае да създаде, като информира Комисията за съществуването на интернет портали, поддържани от местните и регионални власти, които биха могли, с оглед на значението си, да бъдат източник на информация за всички заинтересовани лица.

6.9

призовава за засилването на съществуващите правни и финансови инструменти, както и създаването на нов инструмент, чието предназначение ще е да интегрира, по специфичен начин, чрез обучение, новодошлите имигранти, както и техните потомци (деца и внуци).

6.10

предлага да се проведе първа среща на върха, посветена на ролята на европейските региони при управление на миграционните потоци, която да улесни обмена на позиции и опит между регионите в тази област.