(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията (3) („регламента за окончателните защитни мерки“) Европейската комисия наложи окончателна защитна мярка за някои стоманени продукти („защитната мярка“), която се състои от тарифни квоти (ТК) по отношение на някои стоманени продукти („разглеждания продукт“), обхващащи 26 категории стоманени продукти, определени на равнища, които запазват традиционните търговски потоци за всяка категория продукти. Само ако количествените прагове на тези ТК са надвишени, се прилага мито в размер на 25 %. Защитната мярка беше наложена за първоначален срок от три години до 30 юни 2021 г.

(2)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията (4) (наричан по-долу „първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действие на мярката“) Комисията стигна до заключението, че мярката продължава да бъде необходима за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда и че промишлеността на Съюза се приспособява. Тя също така стигна до заключението, че удължаването на срока на действие на мярката е в интерес на Съюза. Съответно тя реши да удължи срока на действие на защитната мярка до 30 юни 2024 г.

(3)

В съображение 161 от регламента за окончателните защитни мерки Комисията се ангажира, че „редовно и най-малко в края на всяка година от налагането на мерките ще извършва оценка на ситуацията“. В този дух Комисията проведе три разследвания в рамките на прегледа на функционирането на защитната мярка съответно през 2019 (5), 2020 (6) и 2022 г. (7) През юни 2023 г. (8) тя също така оцени в разследване в рамките на преглед дали е оправдано предсрочно прекратяване на мярката (9).

(4)

На 12 януари 2024 г. Комисията получи обосновано искане от четиринадесет държави — членки на ЕС, да разгледа, в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета (10) („основният регламент на ЕС за защитните мерки“) и член 16 от Регламент (ЕС) 2015/755, дали срокът на действие на съществуващата защитна мярка следва да бъде удължен. Комисията реши, че искането съдържа достатъчно данни, за да се започне разследване в рамките на преглед с оглед продължаване на срока на действие на мерките.

(5)

В съответствие с това на 9 февруари 2024 г. тя публикува известие (11) за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз относно евентуалното удължаване на срока на действие на защитната мярка. Комисията също така включи в обхвата на известието ангажимент да прецени дали ще е необходима техническа корекция на функционирането на мярката, в случай че се стигне до заключението, че срокът на действие на защитната мярка следва да бъде удължен.

(6)

За да направи правилна оценка на това дали защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда, дали стоманодобивната промишленост на Съюза се приспособява и дали това удължаване е в съответствие с по-широкия интерес на Съюза, Комисията събра конкретни данни от промишлеността на Съюза посредством въпросници (12). Тези данни включват, наред с друго, развитието на ключови икономически и финансови показатели за разглеждания продукт през периода 2021—2023 г. („разглеждания период“), както и доказателства, че промишлеността на Съюза се приспособява.

(7)

Комисията също така потърси и събра становищата на заинтересованите страни относно евентуалното удължаване на срока на действие на мярката, както и относно евентуалните необходими корекции в нейното функциониране, като по този начин проведе паралелно две различни разследвания. За тази цел в известието за започване заинтересованите страни бяха приканени да вземат участие в разследването, като представят своите писмени коментари и подкрепящи данни, и също така беше поискано от известните производители от Съюза на разглеждания продукт и техните асоциации да попълнят въпросници за вредата. Във връзка с прегледа на функционирането на мярката Комисията поиска от заинтересованите страни да изложат становищата си и да представят конкретни писмени доказателства по следните въпроси:

(8)

Що се отнася до законосъобразната процедура, разследването в рамките на прегледа с оглед удължаване на срока на действие и функционирането на мярката включваше двуетапна писмена процедура, в рамките на която заинтересованите страни първо представиха своите коментари и впоследствие им беше дадена възможност да опровергаят становищата на другите страни. Като цяло Комисията получи над 65 становища и опровержения от заинтересованите страни в рамките на определените срокове. Тя също така получи повече от 100 индивидуални отговора на въпросника от производители от Съюза.

(9)

При оценката дали са изпълнени условията за удължаване на срока на действие на защитната мярка Комисията анализира на първо място дали са изпълнени правните изисквания за удължаване на срока на действие на защитна мярка съгласно правилата на ЕС и СТО, а именно дали мярката е необходима за предотвратяване на сериозна вреда (раздел 3.2) и дали промишлеността на Съюза се приспособява (раздел 3.3). Второ, тя оцени дали такова удължаване би било в съответствие с общия интерес на Съюза (раздел 3.4). Накрая, в своята оценка Комисията надлежно взе предвид коментарите и данните, представени от заинтересованите страни, както и всяка друга достъпна информация във връзка с горепосочените елементи. В раздел 4 Комисията специално разгледа съответните твърдения на заинтересованите страни във връзка с удължаването на срока на действие на мярката.

(10)

Впоследствие Комисията прецени, че е необходимо да се направят някои технически корекции на мярката. Тази дейност следваше областите, посочени в известието за започване (вж. съображение (7)), но включваше и техническо изменение, което включва вноса от Мозамбик в обхвата на защитната мярка.

(11)

Съгласно член 7, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитните мерки и член 19, параграф 2 от основния регламент на ЕС за защитните мерки относно общите правила за внос срокът на прилагане на защитната мярка може да бъде удължен, при условие че защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда („критерий за необходимост“) и че има доказателства, че промишлеността се приспособява. Освен това в член 22 от основния регламент на ЕС за защитните мерки се определя, че мярката трябва да е в интерес на Съюза.

(12)

По отношение на първия правен критерий Комисията първо разгледа икономическото състояние на промишлеността на Съюза въз основа на получените отговори на въпросника (раздел 3.2.1). Впоследствие Комисията направи оценка на няколко ключови фактора, за да определи как вероятно би се развил вносът и как това развитие би се отразило на производителите от Съюза при отсъствието на защитна мярка („съпоставителен анализ“, вж. раздел 3.2.2.).

(13)

За да оцени икономическото състояние на стоманодобивната промишленост на Съюза, Комисията изпрати въпросници до известните производители на стомана в Съюза, за да събере информация относно показателите за вредата за разглеждания продукт през разглеждания период. Комисията поиска от известните промишлени асоциации на Съюза (EUROFER — Европейско сдружение на производителите на стомана, ESTA — Европейска асоциация на производителите на стоманени тръби и CET — Comité Européen de la Tréfilerie) да разпространят въпросниците сред своите индивидуални членове. Освен това Комисията уведоми известните производители от Съюза за искането за попълване на въпросници чрез публично достъпната система за досиета (TRON) (13). Въпросниците бяха публикувани и на уебсайта на Генерална дирекция „Търговия“ (14) на Европейската комисия. Всички съответни инструкции относно въпросниците бяха включени и в известието за започване.

(14)

Комисията получи повече от 100 индивидуални отговора на въпросника от членове на трите известни асоциации на промишлеността на Съюза, както и от други производители от Съюза, които не членуват в нито една асоциация. Освен това трите браншови асоциации консолидираха данните, предоставени индивидуално от техните членове.

(15)

Комисията консолидира данните, получени пряко от производителите от Съюза поотделно, и направи кръстосана проверка на тяхната точност с набора от данни, предоставен от сдруженията на промишлеността на Съюза, на специални сесии за дистанционна кръстосана проверка. След това Комисията обедини отговорите на членовете на асоциациите с отговорите, получени от производители, които не членуват в асоциации, в един консолидиран набор от данни, който представляваше основата за оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(16)

В таблици 1—4 е показано развитието на показателите за вредата през разглеждания период:

(17)

През разглеждания период обемът на производството на производителите от Съюза постоянно е намалявал с -11 % през 2022 г. и с -14 % през 2023 г. в сравнение с 2021 г. Производственият капацитет е останал стабилен през целия период и по този начин използването на капацитета е следвало низходяща тенденция, като през 2023 г. достига много ниско равнище от 67 %. И накрая, запасите са намалели със 5 % през 2022 г. и с 3 % през 2023 г. в сравнение с 2021 г.

(18)

Потреблението на пазара на Съюза е започнало да намалява през 2022 г. (-8 %), като тази тенденция е продължила през 2023 г. (-14 %) в сравнение с 2021 г. Промените в обема на продажбите на вътрешния пазар на производителите от Съюза са следвали много сходна тенденция през разглеждания период (-8 % през 2022 г. и -13 % през 2023 г. съответно в сравнение с 2021 г.). През разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил с от 0,9 процентни пункта.

(19)

Единичните продажни цени са се увеличили с 35 % през 2022 г. и с 13 % през 2023 г. в сравнение с 2021 г. Паричният поток се е увеличил със 113 % през 2022 г. и с 57 % през 2023 г. в сравнение с 2021 г. Възвръщаемостта на вложения капитал леко е намаляла през 2022 г. и е достигнала отрицателни стойности през 2023 г. (–2,2 %).

(20)

Увеличението на цените и стремежът за възстановяване в периода след COVID превръщат промишлеността на Съюза в печеливша през 2021 г. (9,4 %), а през 2022 г. печалбите леко са се увеличили (10,3 %). През 2023 г. рентабилността рязко е намаляла, като е достигната едва 0,3 % печалба.

(21)

Заетостта е останала стабилна през целия разглеждан период, като през 2023 г. се наблюдава спад от -1 % в сравнение с 2021 г.

(22)

Показателите за вредата показват, че през 2021 г. промишлеността на Съюза е достигнала стабилни равнища на рентабилност, което до голяма степен се дължи на високите цени и силното възстановяване на търсенето след периода на COVID-19. От втората половина на 2022 г. обаче промишлеността на Съюза е започнала да показва признаци на влошаване. Някои важни показатели, като например производството, продажбите и използването на капацитета, са показали отрицателна тенденция (16), а разходите за енергия са се увеличили значително (17). Влошаването на повечето икономически показатели се е задълбочило през 2023 г., като се наблюдава спад на цените в контекста на по-високи от средните разходи за енергия в миналото и рязък спад на вътрешните продажби и производството на пазара на Съюза. В резултат на това използването на капацитета е достигнало най-ниското си равнище през последното десетилетие, а рентабилността се е понижила драстично (до нулева рентабилност). Въпреки че през 2023 г.промишлеността на Съюза е успяла да придобие почти един процентен пункт от пазарния дял в повече от 2021 г. на цената на намаляване на рентабилността, тази промяна следва да се разглежда в контекста на трайно висок натиск от страна на вноса (18), като през разглеждания период вносът е достигнал по-висок пазарен дял от този през предходните периоди (19), както ще бъде обяснено в раздел 3.2.2 по-долу.

(23)

Въз основа на горепосочените показатели (таблици 1—4) Комисията стигна до заключението, че състоянието на промишлеността на Съюза се е влошило между 2021 г. и 2023 г. и че в края на разглеждания период тя е била в нестабилно положение.

(24)

В съответствие с подхода на първоначалното разследване (20) Комисията също така оцени развитието на показателите за вреда по група продукти (21). Групите продукти, обхванати от защитната мярка в областта на стоманата, са плоски продукти, дълги продукти и тръби.

(25)

В таблици 5—8 по-долу е показано развитието на показателите за вредата по групи продукти:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет, използване на капацитета, запаси

Таблица 6

Потребление на Съюза, продажби на вътрешния пазар и пазарен дял

Таблица 7

Единична продажна цена, рентабилност, паричен поток и възвръщаемост на вложения капитал

Таблица 8

Заетост

(26)

Въз основа на горепосочените показатели анализът по групи продукти потвърждава констатациите за разглеждания продукт: икономическото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило значително през разглеждания период и понастоящем тя е в нестабилно състояние. Дори за групата продукти, която показва по-добри резултати по отношение на рентабилността и развитието на пазарния дял (тръби), все пак е отбелязано влошаване на други ключови показатели, като например използване на капацитета, равнища на производство и продажби на вътрешния пазар през разглеждания период.

(27)

Комисията направи оценка на развитието на вноса, както като цяло, така и по отношение на потреблението, за да определи степента на натиска, който той може да е оказал върху пазара на Съюза през разглеждания период. Освен това Комисията направи оценка на развитието на използваните ТК (вж. раздел 3.2.2, буква б).

(28)

Вносът в Съюза през 2023 г. е намалял с -17 % в сравнение с 2021 г., когато е достигнал второто най-високо равнище от 2013 г. насам (22).

Таблица 9

Развитие на вноса

(29)

Анализът на равнище група продукти потвърди тази обща тенденция, както е показано в таблица 10 по-долу.

Таблица 10

Пазарен дял на вноса по групи продукти

(30)

Комисията оцени развитието на вноса спрямо развитието на потреблението през същия период. На графиката по-долу е показано, че потреблението е достигнало най-високи стойности през периода 2017—2018 г. През 2023 г. обаче то драстично е намаляло, като е достигнало най-ниското си равнище от 2013 г. насам (23). От друга страна, делът на вноса се е увеличавал рязко и непрекъснато до 2018 г., когато през юли временно е била въведена защитната мярка, и е намалявал умерено през следващите две години. От 2021 г. насам обаче делът на вноса отново се е увеличил и е останал на равнища, значително по-високи от тези преди налагането на защитната мярка. Поради това при разследването се стигна до заключението, че равнището на натиск от вноса по отношение на пазарния дял е дори по-високо от равнището преди налагането на защитната мярка (24) и от равнището, установено съгласно първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действие на мярката (25).

(31)

Комисията също така оцени натиска от вноса с оглед на развитието на използването на ТК (26). Първо, Комисията направи оценка на развитието на ТК след първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действие на мярката. Данните в графиката по-долу показват наличните обеми на тарифните квоти в края на всяка от последните две години на действие на защитната мярка (27), което показва средно използване на ТК от около 46 % в края на последното тримесечие на годината на прилагане на защитната мяка (април-юни), като между 7 и 8,5 милиона тона ТК не са използвани съответно през 4-та и 5-та година. В рамките на настоящата година на действие на защитната мярка (28) (данни достъпни до 21 май 2024 г.) тенденцията на наличните ТК изглежда съпоставима. Поради това Комисията не отбеляза съществена промяна при разглеждането на общото използване на ТК в края на последните две години на защитни мерки, включително текущата година.

(32)

Второ, Комисията направи оценка на неотдавнашните промени, като разгледа на тримесечна база досегашното използване на ТК през текущата година на действие на защитната мярка (29).

(33)

С анализа на използването на ТК се потвърди, че неизползваните количества ТК са значителни и се увеличават, като в края на тримесечието януари—март 2024 г. неизползваните количества достигат около 7 милиона тона. В резултат на това използването на ТК след три тримесечия възлиза на 47 %, както е показано на графиката по-долу. При оценката на натиска от вноса обаче процентът на използване на ТК трябва да се анализира заедно с развитието на дела на вноса в раздел 3.2.2, буква а), който показва средно увеличение в сравнение с предходните периоди, и с по-подробна оценка, каквато е направена по-долу в настоящия раздел. По-специално, като се има предвид, че обемите на ТК са се увеличили с около 25 % от 2019 г. насам поради либерализацията и първоначалното допълване и че потреблението е намаляло значително и не се очаква да се възстанови значително в близко бъдеще.

(34)

На практика при по-подробен анализ на тези данни беше установено, че през трите оценявани тримесечия са били изчерпани средно 21 отделни ТК (специфични за държавата или остатъчни) в няколко категории продукти. Техният общ среден обем представлява 32 % (почти два милиона тона на тримесечие) от общия среден обем на вноса през същия период.

(35)

Що се отнася до произхода, при разследването също така беше потвърдено, че значителен брой от тези ТК са били изчерпани от някои от най-големите държави — износителки на стомана за Съюза (30), които са изчерпали от една до осем от съответните си специфични за държавата ТК през дадено тримесечие (31). Подобни модели на износ вече бяха идентифицирани от Комисията в първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действия на мярката (32). Освен това най-големите по обем ТК в рамките на мярката (остатъчни ТК в категория 1) бяха постоянно изчерпвани почти веднага през последните три последователни тримесечия, което показва непрекъснато опортюнистично поведение от страна на някои трети държави (33).

(36)

Изчерпването на ТК и темпът на такова изчерпване в някои случаи са показател за тези ТК, при които е по-вероятно допълнителните обеми да навлязат на пазара на Съюза при липса на защитна мярка. В това отношение защитната мярка предотвратява допълнителния натиск върху вноса. Поради това, с оглед на тези данни, Комисията стигна до заключението, че тези модели на използване на ТК, които са се проявявали в различна степен във всички групи продукти, допълнително потвърждават високото равнище на натиск от страна на вноса, съществуващ на пазара на стомана в Съюза.

(37)

Вносът в Съюза е намалял с -17 % през 2023 г. в сравнение с 2021 г. (34) Същевременно, както е показано в таблица 11 по-долу, през същия период вносът на пазара на САЩ също е намалял с -8 % и е продължил да бъде значително по-нисък от най-високите стойности, достигнати през 2017 г., преди налагането на мярката по раздел 232 от страна на САЩ. През 2023 г. вносът е намалял с близо 6 милиона тона в сравнение с 2017 г., т.е. последната година преди въвеждането на раздел 232.

Таблица 11

Внос в Съединените щати в тонове

(38)

След като установи развитието на обема на вноса на двата най-големи пазара за внос на стомана (Съюза и САЩ) (36), Комисията анализира равнището на износа на основните държави доставчици на стомана за Съюза (37) за трети държави (различни от ЕС и САЩ).

(39)

На таблица 12 по-долу е показано, че като цяло основните държави — износителки на разглеждания продукт за Съюза, значително са намалили износа си за други трети пазари през разглеждания период. Индивидуалната оценка на резултатите от износа на тези държави също потвърди широко разпространената отрицателна тенденция в развитието на износа за пазари, различни от Съюза и САЩ (38).

Таблица 12

Развитие на износа (с изключение на износа за ЕС и САЩ) на разглеждания продукт от основните държави — доставчици на стомана за ЕС към трети пазари (с изключение на Китай)

(40)

С оглед на тези данни Комисията стигна до заключението, че освен по-ниските обеми на износа за пазара на Съюза (таблица 9) и за пазара на САЩ (таблица 11), тези държави като цяло не са били в състояние да заместят загубените обеми на износа си за двата най-големи пазара вносители чрез износ за други пазари. Следователно като цяло основните държави износителки на стомана за Съюза са загубили значителни обеми износ в световен мащаб.

(41)

Освен това Комисията допълни собствената си оценка с анализа, извършен от ОИСР за по-широк продуктов обхват. Данните на ОИСР потвърдиха собствената оценка на Комисията, че обемът на износа на основните държави — износителки на стомана, като цяло е намалял последователно през разглеждания период (39).

(42)

Единственото забележимо изключение от тази иначе последователна тенденция се отнася до резултатите на китайския износ, който рязко е нараснал през 2023 г., като е достигнал около 95 милиона тона износ. Това представлява увеличение на изнесените количества с 24 милиона тона (+40 %) (40). Увеличението на износа от Китай, предвид огромния му размер, би прикрило намалението на износа, установено за почти всички други големи държави износителки. По тази причина Китай не е включен в обобщения анализ в таблица 12 по-горе.

(43)

Всъщност допълнителният натиск, оказван от китайския износ, значително увеличава конкуренцията на пазарите в други трети държави (41). Това допълнително намалява наличието и размера на експортните пазари в целия свят (42) и допринася за намаляване на износа на другите държави.

(44)

В тази връзка данните на ОИСР показват, че въпреки че повечето от най-големите износители на стомана са намалили износа си, вносът на много от големите пазари за внос, с изключение на ЕС и САЩ, бележи тенденция към нарастване (43). Поне на няколко от тези пазари (напр. АСЕАН (44), Корея, Турция (45), Бразилия (46)) това изглежда се дължи именно на рязкото увеличение на китайския износ (47). Освен това данните от първите месеци на 2024 г. не показват признаци, че това поведение на износа от Китай се обръща (48).

(45)

Във връзка с това развитие на китайския износ Комисията оцени също така връзката и въздействието, което такова драстично увеличение на китайския износ за трети държави е оказало върху пазара на Съюза по отношение на потоците на вноса.

(46)

Комисията потвърди, че вносът от някои от държавите на произход, за които Китай е увеличил значително присъствието си на износ през 2023 г. (включително Виетнам, Индонезия и Малайзия) (49), както и други държави, които обикновено се конкурират на тези азиатски пазари с Китай (Япония (50)), са се увеличили на пазара на Съюза през 2023 г. (51). Тези увеличения са още по-сериозни, ако се сравнят с периода преди налагането на защитната мярка. Следователно анализираните данни навеждат на мисълта, че в общия контекст на по-слабо потребление този силен и нарастващ натиск от вноса от Китай на някои трети пазари е подтикнал производителите в някои държави да търсят други експортни пазари за част от продукцията си, сред които е и пазарът на Съюза (52).

(47)

Като следваща стъпка Комисията оцени развитието на вътрешното потребление в основните държави — износителки на стомана (53), през разглеждания период.

Таблица 13

Развитие на потреблението на основните пазари за производство на стомана (включително основните държави — износителки за ЕС)

(48)

В таблица 13 (54) по-горе е показано, че като цяло потреблението на вътрешните пазари на основните износители на стомана е намаляло през 2022 г. (55) с 61 милиона тона (-4 %) спрямо 2021 г. (56) От тях потреблението в Китай е отбелязало най-рязък спад в общите обеми с намаление от -34 милиона тона. През 2023 г. общото намаление в сравнение с 2021 г. е било -2 % (–29,2 милиона тона).

(49)

С анализа в този раздел се потвърди, че основните износители на стомана изпитват все по-големи затруднения да изнасят част от продукцията си за трети пазари (вж. също раздел 3.2.2, букви д) и е) по-долу). Освен това данните показаха, че едва ли би било възможно загубените обеми на износа да се насочат към собствените им вътрешни пазари с оглед на развитието на потреблението. Това е довело до значителна загуба на обеми, продадени както на вътрешния пазар, така и в трети държави, за много от най-големите доставчици на стомана за Съюза.

(50)

Развитието на свръхкапацитета в световен мащаб беше ключов елемент в решението на Комисията за налагане на окончателна защитна мярка през февруари 2019 г. (57) и удължаването ѝ през юни 2021 г. (58) В рамките на настоящото разследване Комисията направи оценка на последното развитие на свръхкапацитета в стоманодобива, като се позова на източници, например Комитета по стоманата на ОИСР и Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива (GFSEC), които в последните си доклади потвърждават, че свръхкапацитетът остава на много високи равнища (59).

(51)

Според тези източници през 2023 г. капацитетът за производство на стомана на световно равнище се е очаквало да надхвърли производството с над 550 милиона метрични тона. Това е равностойно на комбинираното производство на стомана в Индия, Северна и Южна Америка, ЕС, Япония и Турция през 2023 г. (60) и възлиза на четири пъти потреблението на пазара на Съюза през 2023 г.

(52)

Следователно тези данни показаха, че положението със свръхкапацитета не се е подобрило след налагането на защитната мярка за стоманата през 2019 г. Вместо това тя продължава да бъде сериозен проблем в стоманодобивния сектор и не се очаква да се подобри в близко бъдеще. Всъщност при оценката на вероятното развитие на свръхкапацитета в световен мащаб Комисията също потвърди, че ситуацията е на път да се влоши още повече. ОИСР съобщи, че в периода 2024—2026 г. се планира да бъдат инсталирани около 160 милиона тона нови мощности (61). Такива нови мощности, които са по-големи от годишното потребление на Съюза, ще бъдат добавени в период, в който се предвижда слабо нарастване на търсенето на стомана в световен мащаб, което води до риск от още по-голямо увеличение на разликата между капацитета и търсенето и съответно влошаване на ситуацията със свръхкапацитета.

(53)

Освен това чрез анализираната информация се потвърди, че Съюзът на практика е единственият голям регион за производство на стомана, в който инсталираните мощности са намалели през периода 2018—2023 г. и следователно не допринася за настоящите тенденции по отношение на свръхкапацитета в световен мащаб (62).

(54)

Също така Комисията потвърди тази информация относно свръхкапацитета с данните от базата данни на CRU (63) за основните държави в света, в които се произвежда стомана, сред които са основните държави — износителки на стомана към пазара на Съюза.

(55)

Поради това Комисията стигна до заключението, че свръхкапацитетът продължава да е с много високи нива и вероятно ще се увеличава още повече.

(56)

В допълнение към оценката на последното развитие на свръхкапацитета в световен мащаб Комисията анализира връзките между нарастващите свръхмощности в някои държави и региони и развитието на вноса в Съюза от такъв произход. Тази оценка се основава на статистически данни за вноса, както и на специфичните изследвания за развитието на свръхкапацитета, извършени от Комитета по стоманата на ОИСР (64) и GFSEC (65).

(57)

Според GFSEC „през последните години рисковете от свръхинвестиране стават все по-очевидни в Югоизточна Азия, части от Близкия изток и Африка, където такива увеличения на капацитета надхвърлят с много голяма разлика местното търсене на стомана“. В документа се добавя, че „Виетнам, Индонезия и Малайзия отбелязват ръст на капацитета от над 35 % до 95 %, докато търсенето на стомана е намаляло или незначително (...) и че някои други икономики в Близкия изток, Южна Азия и Северна Африка също отчитат небалансиран растеж (напр. Иран, Пакистан и Алжир)“ (66).

(58)

Тази информация от своя страна е в съответствие с информацията, предоставена от ОИСР на национално равнище, която показва значително увеличение на капацитета в тези (както и в други) държави на произход (67). В това отношение разследването разкри също така, че част от тези увеличения на капацитета се дължи на китайските чуждестранни инвестиции, по-специално, но не само, на региона на АСЕАН (68).

(59)

При оценката на развитието на вноса в Съюза по държава на произход Комисията установи, че в периода 2022—2023 г. вносът от определени държави на произход (69) се е увеличил рязко (70), въпреки че защитната мярка е била в сила. Вносът от тези държави на произход не е бил сред традиционните доставчици на Съюза, а в някои случаи почти не е съществувал преди въвеждането на защитната мярка и през първите години от нейното прилагане. Поради това те не са отговаряли на условията за специфична за държавата квота (СДК) и са използвали наличното пространство в рамките на остатъчните ТК, за да навлязат на пазара на Съюза с много бързи темпове и големи обеми. Такова рязко появяване предизвика значителни смущения на пазара и в някои случаи подкопа ефективността на мярката (вж. раздел 7.3 по-долу). На графиката по-долу е показано развитието на вноса от някои от тези държави на произход.

(60)

На графиката е показано, че вносът от тези държави на произход се е увеличил с почти 4 милиона тона през 2023 г. в сравнение с 2017 г., преди въвеждането на защитната мярка.

(61)

Поради това анализът на наличните данни показа пряка връзка между развитието на вноса от някои държави на произход на пазара на Съюза и развитието и състоянието на свръхкапацитет на тези държави на произход, в допълнение към засиленото присъствие на китайския износ в някои от тях. Както е посочено в раздел 7.3 по-долу, разследването потвърди, че такова агресивно навлизане на пазара, който е обект на защитна мярка, вече е имало отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза, поради което са били необходими допълнителни действия във връзка с функционирането на мярката, за да се компенсират тези последици.

(62)

В регламента за окончателните защитни мерки Комисията установи, че мерките на САЩ по раздел 232 по отношение на определени стоманени продукти вероятно ще доведат до значително отклоняване към пазара на Съюза на износа, първоначално предназначен за пазара на САЩ, ако Съюзът не предприеме коригиращи действия. В регламента за окончателните защитни мерки Комисията стигна до заключението, че са налице доказателства, че първите признаци на отклоняване на търговията са били налице още през 2018 г. (71) В първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действие на мярката Комисията потвърди, че рискът от отклоняване на търговията, произтичащ от тази мярка, остава (72). Освен това в контекста на третия регламент за преглед с оглед функционирането на мярката Комисията извърши специална подробна оценка на въздействието на тази мярка върху потенциалните търговски потоци към пазара на Съюза. В тази оценка Комисията стигна до заключението, че рискът от отклоняване на търговията е останал, въпреки промените, които е претърпял раздел 232 на САЩ (73).

(63)

В рамките на настоящото разследване Комисията направи оценка на актуалното състояние на мярката на САЩ, за да определи дали предишните констатации са валидни. Разследването потвърди, че мярката е останала в сила и че тя не е претърпяла съществени промени по отношение на обхвата или функционирането си от последния път, когато Комисията я оцени през 2023 г. (74) Освен това, въз основа на наличната информация (75), изглеждаше разумно да се приеме, че мярката на САЩ по раздел 232 няма да бъде премахната или съществено изменена в обозримо бъдеще.

(64)

В таблица 11 (внос в САЩ) Комисията показа, че равнището на вноса на пазара на САЩ е останало значително по-ниско, отколкото в периода преди налагането на раздел 232. Освен това, както е показано в раздел 3.2.2, буква в) (износ за други пазари и вътрешно потребление), най-големите доставчици за Съюза като цяло не са намерили други пазари, които да заместят обемите, които преди това са изнасяли, наред с другото, за пазара на САЩ.

(65)

Съответно рискът от отклоняване на търговията към пазара на Съюза в резултат на мерките на САЩ по раздел 232 се запазва напълно, ако защитната мярка на Съюза отпадне.

(66)

В допълнение към раздел 232 САЩ също така посочиха, че ще увеличат митата върху вноса на някои стоманени продукти от Китай съгласно раздел 301 (76). Тази мярка би увеличила трудностите за Китай да изнася на пазара на САЩ, създавайки допълнителен риск от отклоняване на търговията или чрез допълнителни количества стомана, изнасяни пряко от Китай за Съюза, или непряко, чрез изместване на друга държава на произход на трети пазари поради засиленото китайско присъствие, както вече беше отбелязано в раздел 3.2.2, буква г) по-горе. Такива обеми биха могли да бъдат насочени, поне частично, към пазара на Съюза.

(67)

Освен САЩ Комисията определи и нови мерки, различни от инструментите за търговска защита (ИТЗ) (77), приети от други юрисдикции. Например през август 2023 г. Мексико повиши от 15 % на 25 % вносните мита за някои стоманени продукти (78). През февруари 2024 г. Бразилия повиши вносните мита върху няколко стоманени продукти (79). През април 2024 г. Турция ограничи износа на някои стоманени продукти за Израел (80).

(68)

Поради това разследването потвърди, че броят и обхватът на мерките, приети от трети държави, продължават да се увеличават, което увеличава риска от отклоняване на търговията, тъй като пазарите, с които разполагат износителите, са се свили още повече.

(69)

Развитието и състоянието на мерките по ИТЗ, върху стоманени продукти в трети държави (81), бяха оценени в предишни разследвания (82). В рамките на настоящото разследване Комисията разгледа последните тенденции и потвърди, че броят на въведените мерки по ИТЗ, продължава да се увеличава и остава на високо равнище, както е показано на графиката по-долу.

(70)

Освен това тази графика показва, че значителна част от мерките са били наложени срещу основните износители на стомана за Съюза (83). Това означава, че тези държави изпитват все по-големи затруднения да изнасят продукцията си в трети държави в резултат също и на нарастващия брой мерки по ИТЗ срещу тях.

(71)

Освен това Комисията отбеляза, че други юрисдикции предлагат разширяване на съществуващите защитни мерки, като например Обединеното кралство (84), или започват нови разследвания за налагане на защитни мерки, като Южна Африка (85). Нарастващият брой мерки за търговска защита, които стават все повече в различни юрисдикции, засилва трудностите за държавите износителки да намерят пазари за своята продукция в контекста на нарастващия свръхкапацитет (86), което ще допринесе за увеличаване на вече съществуващото напрежение на пазара. Освен това наблюдаваното развитие на пазара, по-специално рязкото нарастване на китайския износ в условията на слаби пазарни условия, може да доведе до по-нататъшни действия в областта на ИТЗ (87).

(72)

Съюзът със сигурност е най-големият пазар за внос на стомана в света по отношение на обема (88). Що се отнася до ценовите равнища, цените на вноса в Съюза от неговите основни държави доставчици са постоянно по-високи от експортните им цени за други трети пазари за по-голямата част от техния износ на стомана. Въз основа на оценката на цените, направена от Комисията, 57—93 % от анализираните кодове на продукти за всяка държава показват по-високи експортни цени за Съюза, отколкото за други трети пазари (89).

(73)

Това ясно показва, че износителите имат много силен интерес да навлязат на пазара на Съюза и понякога да прилагат нелоялно ценообразуване. Всъщност през последните години Комисията наложи редица антидъмпингови и изравнителни мерки върху вноса на стомана, включително върху категориите продукти, обхванати от защитните мерки (90). Този силен интерес към навлизане на пазара на Съюза се разкрива и от опитите на някои държави да заобиколят съществуващите мерки по ИТЗ (91). Статистическите тенденции при вноса в Съюза потвърждават привлекателността на пазара на Съюза за износителите. Средно вносът в Съюза дори е увеличил пазарния си дял през разглеждания период в сравнение с периода преди налагането на защитните мерки в контекста на намаляващото потребление и въпреки въведената защитна мярка. Освен това в някои случаи наличните ТК се изчерпват много бързо през дадено тримесечие, което показва признаци на продължително опортюнистично поведение.

(74)

С оглед на тези данни, Комисията стигна до заключението, че пазарът на стомана в Съюза е останал привлекателен по отношение на размера и цените.

(75)

За да се допълни оценката на факторите, описани в раздели 3.2.2., буква а)— 3.2.2., буква ж), Комисията анализира и последните налични пазарни перспективи. Перспективите сочат сравнително бавно възстановяване на потреблението през 2024 г. и 2025 г. в сравнение с 2023 г., но все още под обемите от 2021 г.

(76)

В своята Краткосрочна перспектива за пазара на стомана (Short Range Outlook — SRO) от април 2024 г. Worldsteel прогнозира, че през 2024 г. световното търсене на стомана ще нарасне с 1,7 % до 1,793 mmt, а през 2025 г. — с 1,2 %, достигайки 1,815 mmt. Това минимално възстановяване през 2024 г. (едва достигащо стойностите от 2022 г.) и 2025 г. все още ще бъде под обема на търсенето, достигнат през 2021 г. В доклада се посочва, че „перспективите за световната икономика са се влошили поради затягането на паричната политика, което се отразява на потреблението и инвестициите. Строителният сектор, особено жилищният, страда от високите лихвени проценти и разходи, докато инвестициите в инфраструктура предлагат известно облекчение. Производственият сектор се забавя поради отслабеното търсене, като потребителските стоки за дълготрайна употреба са силно засегнати“ (92).

(77)

От своя страна, в изявлението си от март 2024 г. председателят на Комитета по стоманата на ОИСР отбелязва, че последните прогнози за 2024 г. и 2025 г. сочат, че ръстът на търсенето на стомана на световно равнище ще продължи да бъде много слаб (93).

(78)

И накрая, икономическата прогноза на EUROFER е в съответствие с другите оценени прогнози и показва, че текущата икономическа несигурност ще продължи да оказва влияние върху растежа на пазара на стомана през следващите тримесечия и че през 2024 г. се очаква растежът на секторите, използващи стомана, да продължи да се забавя (+0,2 %, преразгледан надолу от +0,4 %), главно поради втората поредна рецесия в строителния сектор, преди да отбележи минимално увеличение (+1,5 %) през 2025 г. (94)

(79)

Поради това Комисията стигна до заключението, че положението на световния пазар на стомана като цяло, и по-специално в Съюза, ще продължи да бъде предизвикателство от гледна точка на търсенето.

(80)

Въз основа на гореизложените доказателства и съображения, Комисията установи, че стоманодобивната промишленост на Съюза е в нестабилно икономическо положение.

(81)

Комисията установи също така, че вносът от основните държави — износителки на стомана, е упражнявал и продължава да упражнява много висок и нарастващ натиск на пазара на стомана в Съюза. Натискът от вноса се е засилил поради внезапното и бързо навлизане на вноса на продукти от различни държави на произход, които в миналото не са присъствали на пазара на Съюза в съответните обеми. Това е разширило натиска от вноса, установен при предишните разследвания.

(82)

Комисията също така потвърди високите равнища на свръхкапацитет и очакваното увеличение на капацитета през следващите години в контекста на очаквания бавен растеж на търсенето. Това навежда на мисълта, че ситуацията със свръхкапацитета вероятно няма да се подобри.

(83)

Държавите износителки са загубили достъп до пазара не само на най-големите пазари вносители (Съюза и САЩ), но и на други трети пазари. Освен това вътрешното им потребление като цяло също е намаляло. Нарастването на износа от Китай създаде допълнителен натиск върху конкуренцията на трети пазари, като доведе до изместване на обемите от други държави износителки — тенденция, която понастоящем показва признаци на обръщане в близко бъдеще.

(84)

Мерките за ограничаване на търговията и мерките по ИТЗ се увеличиха и останаха на високи равнища, като по този начин създадоха допълнителни трудности за държавите износителки да намерят пазари за продукцията си. Накрая, в рамките на разследването се потвърди, че пазарът на Съюза е привлекателен по отношение на размера и цените.

(85)

Предвид степента на свръхкапацитет в световен мащаб, големия брой пречки пред търговията в множество юрисдикции и съществуващите пазарни перспективи, Комисията стигна до заключението, че ако защитната мярка отпадне, вносът в Съюза вероятно ще се увеличи. Такова увеличение би оказало допълнителен натиск върху вноса на нестабилната промишленост на Съюза, поради което вероятно би причинило сериозна вреда. Следователно, с оглед на данните, анализирани в раздели 3.1 и 3.2, Комисията стигна до заключението, че мярката продължава да бъде необходима за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда на стоманодобивната промишленост на Съюза.

(86)

Една от целите на защитните мерки е да се даде възможност на местните производители да се приспособят, докато мерките са в сила. Поради това доказателствата за приспособяване в промишлеността са необходимо условие за удължаване на срока на действие на защитната мярка.

(87)

В това отношение Комисията вече потвърди през 2021 г. (95), че промишлеността на Съюза се е приспособила. На практика, когато Комисията въведе предпазната мярка за стоманата през 2018 г., промишлеността на Съюза вече бе започнала процес на приспособяване в отговор на сериозната криза в стоманодобивния сектор от средата на 2010 г., когато световното търсене на стомана се забави, а капацитетът в световен мащаб продължи да нараства (96).

(88)

В рамките на настоящото разследване Комисията събра доказателства за многобройни корекции, извършени от промишлеността на Съюза, чрез отговорите на въпросника (97), писмените изложения и собствените си проучвания (въз основа на публично достъпна информация, като например статии, в които се съобщава за корекции на промишлеността във всички категории, посочени по-долу).

(89)

Промишлеността на Съюза е документирала многобройни мерки за подобряване на конкурентоспособността в настоящите трудни пазарни условия. След първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действие на мярката през 2021 г. промишлеността на Съюза е продължила да прилага редица мерки за преструктуриране, като например закриване на по-малко ефективни или недостатъчно използвани съоръжения (98). Това се потвърждава от данните за капацитета, предоставени в отговорите на въпросника, които показват леко намаляване на производствения капацитет (99). Данните на Комитета по стоманата на ОИСР също са в съответствие с тази информация, като се съобщава, че през периода 2018—2023 г. капацитетът в Съюза е намалял с 5,2 милиона тона (100). Във връзка с този вид корекция през април 2024 г. един от най-големите производители от Съюза (thyssenkrupp) обяви предстоящо значително намаляване на капацитета с около 2,5 милиона тона в най-големия си производствен обект. По този начин промишлеността на Съюза полага непрекъснати и значителни усилия, за да се адаптира към пазарните условия (101).

(90)

Освен това производителите от Съюза са документирали и редица други мерки за приспособяване за подобряване на конкурентоспособността, като например разширяване на продуктовия портфейл, често с продукти с по-висока добавена стойност (102), подобряване на ефективността на процесите и модернизиране на заводите (103). В това отношение усилията на стоманодобивната промишленост на Съюза са съсредоточени върху подобряването на енергийната ефективност (104), включително с оглед на спазването на изискванията на ЕС по отношение на емисиите.

(91)

Предприетите мерки за приспособяване обхващат всички семейства продукти, за които се прилага защитната мярка.

(92)

Поради това Комисията заключи, че доказателствата показват, че промишлеността на Съюза е продължила да се приспособява през разглеждания период.

(93)

Комисията проучи също така дали съществуват наложителни икономически причини, които биха могли да доведат до заключението, че удължаването на срока на действие на съществуващата защитна мярка не е в интерес на Съюза.

(94)

За тази цел Комисията направи оценка на въздействието на възможните мерки върху производителите, вносителите и ползвателите от Съюза. Оценката на наличните доказателства е структурирана по следния начин: i) икономическо положение на производителите на стомана в Съюза и възможен ефект от премахването на мярката; ii) интерес на ползвателите и вносителите на Съюза, като се оценява, наред с други елементи, развитието на тарифните квоти в рамките на защитната мярка и цялостната наличност на вноса на пазара на Съюза с оглед на съществуващите пазарни перспективи.

(95)

Както се подчертава в първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действие на мярката, стоманодобивната промишленост на Съюза има над 500 производствени обекта в 23 държави — членки на ЕС. Промишлеността осигурява пряка заетост на повече от 300 000 души, а като се включат непреки и стимулирани работни места в други сектори, се оценява, че подкрепя 2,6 милиона работни места в целия Съюз. Освен това различни анализи, предприети от службите на Комисията, показаха значението на стоманодобивната промишленост за икономиката на Съюза (105). В рамките на настоящото разследване се потвърди, че в това отношение не са настъпили съществени промени.

(96)

В рамките на настоящото разследване Комисията също така стигна до заключението, че мярката продължава да е необходима, за да се предотврати сериозна вреда, която вероятно би настъпила, ако защитната мярка отпадне. Ситуация на сериозна вреда би застрашила значително усилията за приспособяване, полагани от промишлеността на Съюза.

(97)

Поради това в разследването се потвърди, че удължаването на срока на действие на мярката би било в интерес на производителите от Съюза.

(98)

В хода на разследването беше оценено и въздействието, което удължаването на срока на действие на мярката вероятно би оказало върху ползвателите и вносителите на Съюза.

(99)

По отношение на това разследването стигна до заключението, че потреблението в Съюза е намаляло драстично и в съответствие с това развитие на пазара е имало големи обеми ТК, които постоянно и все повече не са използвани от тримесечие на тримесечие. Освен това в разследването се потвърди, че е налице много голяма и нарастваща разлика между увеличението на обема на ТК, дължащо се най-вече (106) на редовната либерализация от 2019 г. насам, в сравнение с развитието на потреблението (107). Пазарните перспективи също така показаха, че се очаква да се осъществи само умерен растеж на потреблението на Съюза и че във всеки случай този растеж би бил значително по-малък от обемите на ТК, които остават налични, обикновено с различен произход, за всички категории продукти и семейства продукти.

(100)

Поради това Комисията стигна до заключението, че дори срокът на действие на мярката да бъде удължен, като цяло ползвателите и вносителите на Съюза ще продължат да имат възможност да се снабдяват с безмитна стомана в отделните категории продукти от различни държави на произход. Освен това в хода на разследването се потвърди и че производителите от Съюза са имали възможност да увеличат използването на капацитета си и по този начин да доставят допълнителни количества на клиентите от Съюза. Поради това Комисията потвърди, че удължаването на срока на действие на мярката като цяло няма да попречи на ползвателите и вносителите от Съюза да се снабдяват с достатъчни количества безмитна стомана както от внос, така и от производители от Съюза.

(101)

Освен това, както и в първия регламент за преглед с оглед удължаване на срока на действие на мярката (108), Комисията извърши кръстосана проверка на потенциалното въздействие, което защитната мярка (109) може да е оказала върху равнището на цените на стоманата на пазара на Съюза, като сравни тенденциите в Съюза с тези на други основни пазари на стомана в света (110). Анализът показа, че развитието на цените на пазара на Съюза е следвало същата или много сходна тенденция като тази на другите пазари, което показва, че защитната мярка не е създала аномалия по отношение на ценовите тенденции в Съюза.

(102)

Въз основа на тези констатации Комисията стигна до заключението, че становищата на ползвателите и вносителите на Съюза не показват, че удължаването би било в противоречие с общия интерес на Съюза.

(103)

Комисията установи, че правните изисквания за необходимост и адаптиране, необходими за удължаване на срока на действие на защитна мярка, са изпълнени. Освен това Комисията установи, че мярката няма да противоречи на общия интерес на Съюза.

(104)

Поради това Комисията стигна до заключението, че е целесъобразно да се удължи срокът на действие на защитната мярка за стоманата след 30 юни 2024 г.

(105)

Комисията получи над 65 становища и възражения от заинтересовани страни, включително производители на стомана от Съюза, ползватели и вносители на стомана от Съюза, както и техните асоциации, производители износители и правителства на трети държави. В този раздел Комисията ще разгледа твърденията на тези заинтересовани страни относно удължаването. С цел целесъобразно управление на административния ресурс Комисията групира твърденията по естество и съдържание. Когато е целесъобразно, Комисията се позова на предишни констатации в настоящия регламент (раздели 3 и 4), в които вече бяха разгледани подробно повечето от твърденията на заинтересованите страни. Комисията стигна до заключението, че нито един от изтъкнатите аргументи не може да промени заключението на Комисията относно целесъобразността на удължаването на срока на действие на защитната мярка за стоманата.

(106)

Някои заинтересовани страни се позоваха на доклада на Органа за уреждане на спорове (ОУС) от 29 април 2022 г. по спор DS595 Европейски съюз — защитни мерки по отношение на някои стоманени продукти, като заявиха, че Комисията е трябвало автоматично да прекрати мярката, тъй като тя е несъвместима с някои разпоредби на Споразумението на СТО за защитни мерки и Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

(107)

Относно това, както беше направено при предишни прегледи, когато това твърдение беше направено, Комисията се позовава на регламент за изпълнение (ЕС) 2023/104 (111), с който е изпълнила решението на ОУС, като по този начин е привела защитната мярка за стоманата в съответствие с правилата на СТО в малкото аспекти, за които специализираната група е установила несъответствия.

(108)

Следователно твърденията, отнасящи се до този спор, не са уместни в контекста на текущия преглед, тъй като вече са били разгледани с отделен правен акт. Във всеки случай и както произтича от логиката на Регламент (ЕС) 2023/104, Комисията изрази несъгласие с твърденията, че констатациите на експертната група по този спор биха изисквали от нея да прекрати мярката.

(109)

Една от страните твърди, че съгласно правилата на СТО членовете на СТО имат възможност да удължат срока на действие на защитните мерки веднъж. Това е така, защото съответният текст в Споразумението за защитни мерки на СТО (член 7, параграф 3) се отнася до думата „разширяване“ в единствено число. Досега няма съществено тълкуване от страна на Органа за уреждане на спорове (ОУС), но думата „разширение“ в член 7, параграф 3 е предшествана от думата „всяко“, което може да подсказва, че са възможни повече от едно разширения. Освен това в член 19, параграф 3 от основния регламент за защитните мерки терминът „разширения“ се използва в множествено число.

(110)

Някои заинтересовани страни заявиха, че поради някои промени в мярката на САЩ по раздел 232 рискът от отклоняване на търговията би бил намален до степен, че на тези основания защитната мярка вече няма да е необходима.

(111)

Това е повтарящо се твърдение, направено от заинтересованите страни и в предишни прегледи. Поради това Комисията е оценявала този въпрос по различни поводи в миналото, включително при прегледа от юни 2023 г. (112) Във всички случаи Комисията стигна до заключението, че промените в мярката на САЩ по раздел 232 не са променили оценката на риска от отклоняване на търговията към пазара на Съюза, произтичащ от мярката на САЩ по раздел 232 (113).

(112)

В контекста на настоящия преглед промените в мярката на САЩ по раздел 232, посочени от заинтересованите страни, са извършени преди юни 2023 г. и следователно вече са били част от оценката на Комисията в това разследване. Поради това на Комисията не бяха предоставени допълнителни доказателства, които да я накарат да промени оценката си през 2023 г.

(113)

Освен това, както е обяснено в раздел 3.2.2, буква д), информацията, с която разполагаше Комисията, сочеше, че е много вероятно не само мярката на САЩ по раздел 232 да остане в сила, но и че САЩ и други трети държави увеличават броя на действията за търговска защита срещу вноса от трети държави. По този начин се увеличава рискът от отклоняване на търговията от такива мерки, включително мярката на САЩ по раздел 232.

(114)

Някои страни твърдяха, че стоманодобивната промишленост на Съюза вече е достатъчно защитена чрез многобройни антидъмпингови и изравнителни мерки по отношение на широка гама от продукти. В това отношение кумулативният ефект на различните инструменти за търговска защита създава ситуация на свръхзащита за промишлеността на Съюза.

(115)

Комисията отбелязва, че всеки отделен инструмент за търговска защита има различна цел. Защитната мярка е мярка erga omnes, която се отнася до рязкото нарастване на вноса в резултат на непредвидени събития, които причиняват или заплашват да причинят сериозна вреда, а антидъмпинговите и изравнителните мерки са насочени към защита на вътрешната промишленост от нелоялни търговски практики (дъмпинг или субсидиране). Когато са изпълнени правните условия, съответстващи на налагането (или разширяването) на различните инструменти, ЕС или друг член на СТО има право да използва различни инструменти едновременно.

(116)

В ЕС, както беше припомнено в предишни разследвания (114), защитните мерки са съвместими с прилагането на други инструменти за търговска защита, без това да води до прекомерна защита, тъй като в правната рамка на ЕС (115) се предвижда механизъм за избягване на двойна защита на един и същ продукт. С този механизъм се гарантира, че когато вносът съгласно защитните мерки надвиши обема на безмитната ТК, тогава 25-те процента не се натрупват към приложимото антидъмпингово и/или изравнително мито, така че то да не води до въздействие върху търговията, по-голямо от желаното. Освен това Общият съд на ЕС потвърди законосъобразността на практиката на Комисията в това отношение при оспорване на защитната мярка за стоманата (116). На тези основания Комисията отхвърли горепосочените твърдения.

(117)

Някои заинтересовани страни заявиха, че натискът от вноса е по-малък поради намаленото търсене и слабото използване на ТК.

(118)

Въпреки намаляването на равнището на използване на ТК в условията на по-ниско потребление (-14 % през периода 2021—2023 г.) и по-нисък внос (-17 % през същия период) обаче, данните показват, че натискът от вноса по отношение на пазарния дял на вноса остава висок. Дори при лек спад през 2023 г. пазарният дял на вноса продължава да бъде близък до рекордните равнища с дял от 21,5 %. Това равнище е значително по-високо от средния пазарен дял преди приемането на окончателните защитни мерки в началото на 2019 г. (16,4 %).

(119)

Освен това, както е обяснено в раздел 3.2.2, буква а), комбинираният среден обем на изчерпаните ТК представлява 32 % (почти два милиона тона на тримесечие) от общия среден обем на вноса през текущата година на действие на защитната мярка. Що се отнася до произхода, продължаващият натиск от вноса с определена държава на произход в някои категории продукти (117), въпреки общата наличност на обеми от ТК, допринесе за общото увеличение на пазарния дял на вноса през разглеждания период в контекста на намаляващо търсене.

(120)

Поради това Комисията счита, че по-ниското използване на ТК не означава непременно намаляване на натиска от вноса, което би могло да оправдае прекратяването на мярката до 30 юни 2024 г.

(121)

Някои заинтересовани страни (предимно износители и ползватели) твърдяха, че някои ТК се изчерпват бързо или постоянно и че поради това обемите на безмитните квоти са недостатъчни. Това създава предполагаем недостиг на предлагане.

(122)

Комисията направи оценка на това твърдение при предишни разследвания и потвърждава и при настоящия преглед, че бързото изчерпване на някои ТК не може да доведе до заключението, че защитната мярка създава недостиг на стомана за ползвателите като цяло. В това отношение Комисията отбеляза, че твърденията на някои заинтересовани страни се отнасят само до изчерпването на някои конкретни ТК, без да се посочва общата наличност на стомана извън тази с определен произход, която може бързо да е изчерпала своята специфична за държавата ТК. Поради това Комисията потвърди, че макар някои конкретни видове произход да са били изчерпани в даден момент за определени категории продукти, като цяло достъпът до други видове произход е останал на разположение за тези категории продукти (вж. раздел 3.2.2., буква б).

(123)

Освен това доказателствата от различни страни не бяха убедителни за твърдението, че промишлеността на Съюза не е в състояние да осигури доставките. Напротив, ниските равнища на използване в повечето категории продукти предполагат, че снабдяването от промишлеността на Съюза е реална възможност.

(124)

Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(125)

Някои заинтересовани страни твърдяха, че няма доказателства, че промишлеността на Съюза е в уязвимо състояние, а други изтъкнаха, че установените фактори на вреда не се дължат на увеличение на вноса (или на потенциално увеличение на вноса), а по-скоро на условията в световен мащаб. По-специално, други фактори, които оказват влияние върху резултатите на промишлеността на Съюза, са, както се твърди, увеличаването на енергийните разходи и повишаването на транспортните разходи. Накрая, други страни споменаха, че вредата не е била проверена за всички категории продукти.

(126)

Във връзка с това Комисията отбелязва, че изискванията за удължаване на срока на защитна мярка съгласно член 7, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитни мерки и член 19, параграф 2 от основния регламент за защитните мерки, а именно необходимостта от предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда и това, че местната промишленост се приспособява, не изискват увеличаване на вноса по време на разглеждания период. Комисията установи, че има вероятност, ако срокът на действие на защитните мерки изтече, вносът да нарасне, което ще доведе до сериозна вреда за промишлеността на Съюза.

(127)

Що се отнася до твърдението за необходимост от доказване на вреда във всички категории продукти, Комисията припомня, че в обхвата на продукта се включват всички категории продукти като един продукт и поради това оценката на вредата се извършва по отношение на продукта, обхванат от разследването като цяло, а не по категории продукти. Според целесъобразността Комисията е доказала, че анализът по групи продукти не променя заключенията, направени на равнището на продукта като цяло.

(128)

Поради това Комисията отхвърли гореизложените твърдения.

(129)

Някои ползватели твърдяха, че защитната мярка е довела до увеличение на цените, което намалява конкурентоспособността на използващите стомана отрасли надолу по веригата. Ползвателите твърдяха също така, че вносът на готови и полуготови продукти се е увеличил, тъй като те са придобили конкурентоспособност в сравнение със същите продукти, произвеждани от тези ползватели в ЕС, поради повишените производствени разходи в резултат на защитната мярка.

(130)

Комисията не получи доказателства в подкрепа на твърденията за цена или конкурентоспособност. Въпреки това, според информацията за цените, оценена от Комисията (вж. раздел 3.4.2 относно интереса на Съюза), цените на пазара на Съюза са следвали същата или много сходна тенденция като тази на другите пазари, което показва, че защитната мярка не е създала аномалия по отношение на ценовите тенденции в Съюза.

(131)

Поради това Комисията отхвърли гореизложените твърдения.

(132)

Редица страни оспориха усилията за приспособяване, положени от промишлеността на Съюза след прилагането на защитната мярка. Въз основа на това те изразиха мнение, че срокът на действие на защитната мярка не може да бъде удължен, тъй като не е изпълнено едно от законовите изисквания за удължаване. Страните заявиха, че корекциите са били насочени главно към декарбонизацията на стоманодобивната промишленост на ЕС, както и че тези планове все още не са изпълнени.

(133)

Производителите от Съюза представиха на Комисията многобройни примери за корекции, за които е взето решение наскоро и които понастоящем са в различни фази на изпълнение. Освен това Комисията установи, че в допълнение към примерите, предоставени от промишлеността на Съюза, има голям брой действия, предприети от производители от Съюза от всякакъв мащаб за подобряване на конкурентоспособността, дори ако пазарните условия са били трудни. Някои от тези примери са посочени в раздел 3.3 от настоящия регламент.

(134)

Поради това Комисията отхвърли гореизложените твърдения.

(135)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че повечето от мерките за приспособяване на промишлеността на Съюза са били предизвикани от екологичните задължения, наложени от законодателството и политиките на ЕС, и поради това те не могат да се считат за приспособяване за подобряване на конкурентоспособността спрямо вноса.

(136)

Относно това Комисията смята, че действията за приспособяване, предприети от дружествата в какъвто и да е контекст, обикновено отговарят на множество различни причини и в същевременно са многоцелеви. Често приспособяването за подобряване на екологичните характеристики на дадена инсталация води до подобряване на енергийната ефективност или нова гама от екологични продукти също отговаря на нарастващото търсене. Във всеки случай всички мерки за припособяване, оценени от Комисията, насочени към модернизиране на заводите, ефективност на процесите или закриване на недостатъчно използвани съоръжения, биха довели до подобрения на конкурентоспособността, които на пазар като този на Съюза са равносилни на по-добра подготвеност за конкуренция при вноса.

(137)

Комисията установи, че защитната мярка на Съюза по отношение на стоманата продължава да бъде необходима, за да се предотврати сериозна вреда, и че има доказателства, че промишлеността на Съюза продължава да прилага мерки за приспособяване към пазарната ситуация, характеризираща се с по-голям натиск от вноса. Въпреки това съгласно член 19 от основния регламент за защитните мерки, с който се транспонира член 7, параграф 2 от Споразумението на СТО за защитни мерки, срокът на прилагане на защитната мярка „трябва да бъде ограничен до времето, необходимо за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда и за улесняване на приспособяването от страна на производителите от Съюза“.

(138)

Максималният срок на защитната мярка е 8 години, с изключение за развиващите се държави — членки на СТО. Това означава, че Съюзът може да удължи срока на действие на съществуващата защитна мярка най-много до 30 юни 2026 г.

(139)

В рамките на настоящото разследване Комисията установи, че е необходимо удължаване на срока на действие на мярката. Някои от данните, които мотивираха налагането на мерки през 2019 г., все още са налице, а именно високото равнище на свръхкапацитет в стоманодобива, големият брой мерки за търговска защита, приложени от други държави, и рискът от отклоняване на търговията от мярката на САЩ по раздел 232, както и от други мерки, предприети от трети държави от 2019 г. насам.

(140)

Освен това състоянието на промишлеността на Съюза понастоящем е нестабилно, докато тя продължава да се приспособява в условията на силен и нарастващ натиск от вноса от държавите износителки. Анализираната информация не показва никакви признаци, че някой от ключовите елементи, обосноваващи удължаването на срока на действие на мярката, ще изчезне или значително ще се подобри в близко бъдеще.

(141)

Освен това последните пазарни перспективи за световното потребление на стомана предвиждат само минимално възстановяване от +1,7 % през 2024 г. (едва достигащо стойностите от 2022 г.) и от +1,2 % през 2025 г. (в резултат на което равнищата на потребление ще останат под обемите от 2021 г.).

(142)

В този контекст, за да се гарантира, че мярката осигурява ефективна и съдържателна защитна мрежа за производителите от Съюза, Комисията счита, че е необходимо срокът на действие на мярката да бъде удължен с още две години до 30 юни 2026 г. Срокът на действие на мярката автоматично изтича в края на 8-годишния период.

(143)

По силата на Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Южноафриканската общност за развитие Съюзът се ангажира да изключи вноса от държавите от Южноафриканската общност за развитие („ЮАОР“) от прилагането на многостранни защитни мерки за период от 5 години. Поради това, когато този срок изтече, ЕС включи вноса от Южна Африка и повечето членове на Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР) в обхвата на защитната мярка за стомана (118). В случая с Мозамбик това освобождаване изтече на по-късен етап.

(144)

В резултат на това Комисията сметна за целесъобразно да включи Мозамбик в обхвата на защитната мярка, считано от 1 юли 2024 г., за да спази задължението за най-облагодетелствана нация (НОН) съгласно правилата на СТО.

(145)

Поради изключването данните за вноса на Мозамбик не бяха използвани в първоначалните констатации, направени от Комисията в регламента за окончателните защитни мерки, относно доказателствата за наличието на увеличение на вноса (119). Това е резултат от прилагането на принципа на синхронизиране (120), според който разследващият орган не може да вземе предвид в анализа си държава на произход, изключена от прилагането на мярката.

(146)

Тъй като вносът от Мозамбик вече няма да бъде изключен от обхвата на мярката, Комисията трябва да преразгледа първоначалните констатации, довели до прилагането на окончателни мерки, като включи данните за вноса от Мозамбик, които вече са били налични по време на първоначалното разследване.

(147)

Що се отнася до оценката на увеличението на вноса, в таблицата по-долу е показан общият внос в ЕС, обхванат от защитната мярка за стоманата през разглеждания период в окончателния регламент за защитната мярка (2013—2017 г.), включително вноса от Мозамбик:

Таблица 14

Обем на вноса (след включването на Мозамбик) и пазарен дял

(148)

Вносът се е увеличил в абсолютно изражение със 71 % през първоначалния период на анализа, както и пазарният дял на вноса (от 12,78 % през 2013 г. до 18,19 % през 2017 г.).

С оглед на актуализираните данни Комисията потвърди, че първоначалната оценка на увеличения внос остава непроменена. Освен това, като се има предвид незначителният обем на вноса от Мозамбик в Съюза спрямо общия внос, Комисията реши, че първоначалните констатации относно опасността от сериозна вреда, причинно-следствената връзка, интереса на Съюза и непредвидените събития остават в сила. Актуализираният списък на развиващите се държави, включени или изключени от мярката, съдържащ Мозамбик, е част от настоящия преглед (приложение III.2).

(149)

Въз основа на гореизложената оценка новите ТК, приложими от 1 юли 2024 г. (приложение IV), ще включват вноса от Мозамбик.

(150)

След като Комисията стигна до заключението, че удължаването на срока на действие на мярката е целесъобразно и че вносът от Мозамбик следва да попадне в обхвата на мярката, тя проучи дали ще са необходими технически корекции във функционирането на мярката. След подробен анализ на всички получени становища Комисията стигна до изложените по-долу заключения. Тези заключения са подредени в следващите раздели съгласно структурата в известието за започване.

(151)

В настоящия раздел Комисията направи анализ на развитието и моделите на използване на тарифните квоти, както и на коментарите, които страните могат да направят в това отношение. Въз основа на това тя определи дали бе обосновано от гледна точка на интереса на Съюза да се извършат корекции вследствие на промяната в обстоятелствата.

(152)

Някои страни (промишлеността на Съюза) поискаха да се премахне прехвърлянето на неизползвани квоти от едното в следващото тримесечие (поне за последното тримесечие) или да се ограничи прехвърлянето до максимум 4 % от ТК, неизползвани на тримесечна база, докато други страни (някои държави износителки и ползватели) поискаха неизползваните специфични за държавата квоти (СДК) да се прехвърлят към остатъчната квота за следващото тримесечие.

(153)

Освен това някои държави износителки и ползватели поискаха да се премахне системата на СДК за определени категории (или дори за всички категории) и квотите да се управляват на световно равнище в рамките на всяко тримесечие, за да се увеличи максимално използването на квотите. Други поискаха някои ТК, които понастоящем се управляват на световно равнище, да бъдат управлявани посредством СДК и остатъчни ТК.

(154)

Комисията получи също така искания за преизчисляване на всички квоти въз основа на нов референтен период, за да се отчете неотдавнашна промяна в търговските потоци, както и искания за увеличаване на размера на квотите. Някои заинтересовани страни поискаха също така да се премахнат квотите за някои държави и тези количества да се преразпределят между други държави на произход.

(155)

Промишлеността на Съюза поиска да се премахне пропорционалното разделяне на извънквотните обеми в размер на 25 % в деня на изчерпване на конкретна ТК между всички декларации, приети в този ден.

(156)

Като предварителна забележка Комисията отбеляза, че много от гореизложените твърдения взаимно си противоречат. По-специално Комисията не откри последователно и широко обосновано твърдение, което да оправдае преразглеждането на съществуващата основна структура на управлението на ТК, по-специално по отношение на периода, използван за изчисляване на обемите на ТК, и комбинацията от СДК и остатъчни ТК в повечето категории продукти.

(157)

Защитната мярка е в сила от около шест години. Структурата на ТК се е доказала като ефективна и последователна през годините. Където е обосновано, Комисията направи необходимите корекции в управлението на квотите, за да запази ефективността им и да ги актуализира в съответствие с развитието на пазара. Съществуват обаче основни елементи от структурата на ТК, които са ключови и осигуряват предвидимост и съгласуваност на мярката, поради което Комисията не вижда причина да ги променя.

(158)

В тази връзка, както беше обяснено в предишните прегледи на мярката, ТК, независимо дали са специфични за държавата или остатъчни, бяха разпределени въз основа на резултатите от износа през референтния период на първоначалното разследване (121). Този референтен период не може да бъде променен, както предлагат редица страни, тъй като преизчисляването на всички TК въз основа на по-скорошните потоци, които са обхванати от мярката, би било в противоречие с целта за запазване на традиционните търговски потоци, съществували преди въвеждането на мярката.

(159)

Системата за тримесечно управление на ТК доказа своята ефективност за постигане на стабилност на пазара на Съюза, за избягване на цялостни внезапни скокове на вноса, които биха дестабилизирали пазара, и за осигуряване на организиран и предвидим поток на вноса през цялата година. Тази система също така позволява традиционните търговски потоци по отношение на обема и произхода да бъдат разрешени без допълнителни мита, а когато е целесъобразно, тя дава възможност на някои държави на произход да увеличат безмитния си износ над традиционните си търговски потоци (122).

(160)

Настоящата система за управление на ТК има за цел да постигне баланс между противоположни интереси. На първо място, тя работи в полза на промишлеността на Съюза, тъй като избягва внезапен поток на вноса в кратък период от време с произтичащите от това отрицателни последици за пазара. Второ, тя е от полза и за някои трети държави и някои ползватели от Съюза, които в противен случай биха били неправомерно изтласкани от пазара от други по-големи доставчици и не биха били в състояние да снабдяват ползвателите от Съюза, което на свой ред биха били възпрепятствани да купува материалите с този специфичен произход, от които се нуждаят. На последно място, тя все пак позволява на по-големите държави износителки да превишат традиционните си търговски потоци в повечето категории продукти, като получат достъп до остатъчната квота през последното тримесечие на периода, през който традиционните доставчици не са били в състояние да използват квотите.

(161)

Прилагането на някои от промените, поискани от заинтересованите страни, би нарушило сериозно баланса на интересите на заинтересованите страни и следователно би било в противоречие с общия интерес на Съюза и ефективното функциониране на мярката. Това включва искането на промишлеността на Съюза относно пропорционалното разпределение на митото в деня на изчерпване на квотата. Относно това разпоредбите на член 51, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на пропорционалната основа са приложими и не предвиждат никаква гъвкавост.

(162)

Освен това в своите изявления страните не са предоставили никакви доказателства по какъв начин настоящата система на ТК не би била подходяща и как различните предложени от тях корекции биха били в общ интерес на Съюза (а не само в техен индивидуален интерес) и биха били съвместими с логиката и правилното функциониране на мярката.

(163)

Поради тези причини Комисията реши, че запазването на настоящата система за управление на квотите (тримесечно управление и комбинация от специфични за всяка държава и остатъчни квоти, с изключение на малко на брой обосновани изключения в интерес на Съюза), както и запазването на пренасянето на неизползваните квоти и достъпът до остатъчната квота през последното тримесечие на годината, за която се прилагат защитните мерки (четвъртото тримесечие), продължават да бъдат целесъобразни и това е справедливо по отношение на всички заинтересовани страни.

(164)

Въпреки това, въпреки че настоящата система за управление на тарифните квоти е подходяща, Комисията все пак реши, че тя изисква някои технически корекции, за да се адаптира към последните пазарни тенденции, като например промените в търговските потоци, както и за да се подобри нейната ефективност. Тези промени ще бъдат обяснени по-долу и ще бъдат оценени заедно с някои твърдения, направени в раздел 7.2 „Изместване на традиционните търговски потоци“ и раздел 7.6 „Други промени в обстоятелствата“.

(165)

Поради системата за прехвърляне на неизползваните квоти от едно в следващо тримесечие в рамките на годината на действие на защитната мярка (123), последното тримесечие от годината на действие на защитната мярка (април—юни) обикновено е тримесечието, в което неизползваните обеми са най-големи. С цел максимално използване на квотите в края на годината на действие на защитната мярка в регламента за окончателните защитни мерки Комисията въведе механизъм, чрез който по-големите износители, които са изчерпали своите СДК, могат да получат достъп и до остатъчните обеми на квотите през последното тримесечие.

(166)

При първия преглед на функционирането през 2019 г. Комисията отбеляза, че тази система може да доведе до неоправдано изтласкване на по-малките доставчици в остатъчните квоти. След 2019 г. тази тенденция се разпространи в повече категории. Поради това при прегледа на функционирането през 2020 г. Комисията разработи система, при която достъпът на държавите от СДК към остатъчната квота през последното тримесечие на годината на действие на защитната мярка ще се основава на действителното използване на остатъчната квота през предходните тримесечия от тези държави, за които се прилага остатъчната ТК. Тази корекция има за цел да защити потоците през последното тримесечие на по-малките доставчици, които са естествените бенефициери на остатъчните квоти (124).

(167)

С цел да се сведе до минимум изместването на традиционния произход в остатъчната квота, като същевременно продължи да се разрешава допълнителен достъп за тези категории, за които е необходимо да се гарантира максимално използване на квотата, Комисията създаде система, при която всяка категория продукти би попаднала в една от следните три различни групи, съответстващи на три различни сценария за достъп. Тази система изпълнява един от основните принципи и цели на защитната мярка, а именно да гарантира запазването на традиционните търговски потоци по отношение на произхода.

(168)

Понастоящем се прилагат следните три режима:

(169)

Нямаше твърдения по отношение на настоящата система за предоставяне на достъп на държавите от СДК към остатъчната квота от последното тримесечие на годината на действие на защитната мярка.

(170)

В този раздел промишлеността на Съюза поиска от Комисията да разследва рисковете от изместване на пазара във всички категории продукти в резултат на значителното увеличение на вноса от нови държави износителки. Това искане е разгледано отделно в раздел 7.3.

(171)

Като цяло Комисията прие, че настоящата система се е доказала като пригодна за целта. Това гарантира, че ползвателите от Съюза увеличават максимално шансовете си за използване на остатъчната квота, както и че традиционните търговски потоци в рамките на остатъчната квота по отношение на произхода се спазват (което е в интерес и на ползвателите). Освен това Комисията не получи становища, в които да се посочва някакъв конкретен проблем във функционирането на този елемент от мярката.

(172)

Въпреки това Комисията прецени дали въз основа на последните налични данни е имало изместване на остатъчната квота през последното тримесечие. Тази оценка беше направена въз основа на данните за вноса и използването на квотите по държава на произход и категория от 1 април 2023 г. до 31 март 2024 г.

(173)

Въз основа на тази оценка Комисията стигна до заключението, че настоящата система следва да остане в сила. Въпреки това Комисията смята, че тя може да бъде опростена по начин, който да осигури предвидимост за пазарните оператори и да предотврати евентуално изместване в бъдеще. Съответно Комисията реши, че функционирането на мярката следва да бъде модулирано, като се разрешат два режима вместо настоящите три. Първият режим, „без достъп“, би се прилагал за тези категории, при които средното използване на остатъчното количество в дадена категория е много високо. Вторият режим, „достъп“, ще се прилага за другите категории и ще позволява достъп до остатъка през последното тримесечие за обемите, които не са били използвани средно от държавите износителки, които са имали право на достъп до остатъка в рамките на ТК. В няколко категории продължава да се прилага специален режим.

(174)

Въз основа на това режимите за достъп за всяка категория продукти бяха адаптирани, както следва (за конкретните обеми вж. приложение I (IV.3 към настоящия регламент):

(175)

Категориите, за които тази система не се прилага (в съответствие с принципите, приложени в предишния преглед на функционирането), са следните:

(176)

Като цяло чрез тази характеристика мярката ще продължи да позволява достъп до остатъчната квота през последното тримесечие за по-голямата част от категориите продукти. В същото време системата гарантира, че допълнителните обеми, които някои държави могат да изнасят в рамките на тази система, не изместват неправомерно държавите без СДК. Отсега нататък държавите, за които по принцип не съществува риск от изместване, ще бъдат защитени и срещу евентуална внезапна бъдеща промяна в търговските потоци в съответствие със средното използване на остатъчните ТК през текущата година на действие на защитната мярка. Тази система осигурява широк достъп на ползвателите до наличните обеми, като същевременно запазва ефективността на мярката по отношение на производителите от Съюза. Поради това настоящата система е най-подходящото решение в интерес на Съюза като цяло.

(177)

Комисията реши, че е необходимо да се направи съвместна оценка на някои искания, отправени съгласно раздел 7.1 (Разпределяне и управление на тарифните квоти), раздел 7.2 (Изместване на традиционните търговски потоци) по-горе и раздел 7.6 (Други промени в обстоятелствата). Това е така, защото основната причина, която мотивира тези твърдения, изглежда е една и съща.

(178)

По същество твърденията се отнасяха до промяна в модела на търговските потоци в няколко категории продукти, при която износители, които не са изнасяли значителни количества през референтния период (2015—2017 г.) и поради това не са им били разпределени специфични за държавата квоти, са навлизали на пазара на Съюза чрез някои остатъчни квоти в значителни обеми.

(179)

Страните заявиха, че тази промяна в схемите на търговските потоци може да се смята за промяна в обстоятелствата с дълготраен характер, тъй като тези нови износители са предприели значително увеличение на производствения си капацитет през последните години. Твърди се, че тези потоци изтласкват друг внос с произход от остатъчните квоти и заинтересованите страни предложиха изменения в управлението на тарифните квоти. Тези предложени промени включваха създаването на СДК за защита на определени потоци в остатъчните квоти, създаването на нови режими за предотвратяване на потреблението на ТК от определен произход през всички тримесечия, прехвърлянето на неизползвани количества към остатъчните квоти през следващото тримесечие и разделянето на категории или установяването на таван в остатъчните квоти.

(180)

Комисията анализира потоците на вноса в рамките на остатъчните квоти в редица категории, за които заинтересованите страни са представили твърдения.

(181)

Чрез анализа се потвърди, че последните промени на пазара са довели до значително намаляване на износа на традиционните доставчици за Съюза в рамките на остатъчните квоти в някои категории, докато износът от нови държави на произход се е увеличил в рамките на същите остатъчни квоти. Тази промяна в търговските потоци води до редица отрицателни последици за функционирането на мярката в някои категории, както ще бъде обяснено по-долу.

(182)

Комисията установи, че твърденията са основателни за две категории продукти. В резултат на това беше необходимо адаптиране на функционирането на мярката, за да се гарантира нейната ефективност и запазването на традиционните търговски потоци в интерес на Съюза.

(183)

Категорията продукти 1 (горещовалцовани плоски продукти, „ГВПП“) като цяло е много важна категория продукти в рамките на защитната мярка по различни причини. Тя постоянно представлява най-големия дял от вноса (8,5 милиона тона през 2023 г.), което представлява 31 % от общия внос по мярката през 2023 г. Тя също така представлява 34 % от общото производство на промишлеността на Съюза и около 25 % от продажбите на вътрешния пазар по отношение на обема. Тази категория има много приложения и се смята за вид стока и следователно е особено чувствителна към промени в цените. ГВПП могат да се използват като краен продукт, наред с другото, в строителството или автомобилостроенето, но също така се използват и като входящ ресурс за производството на други продукти надолу по веригата, а именно категория продукти 2 (студеновалцовани плоски продукти), които след това могат да бъдат допълнително преработени например в категория 4 (ламарини с метално покритие), които на свой ред могат да бъдат преработени в категория 5 (стоманени продукти с органично покритие). ГВПП се използват и като входящ ресурс за производството на някои тръби. Ето защо, поради тежестта им в общото производство на разглеждания продукт в Съюза и взаимовръзката му с няколко други категории продукти, развитието на тази категория е от особено значение за ефективността на защитната мярка.

(184)

Следователно, поради особената важност на тази категория, ефективното управление на ТК за нея увеличава шансовете за ефективна мярка като цяло. В резултат на това тя е подложена на специален контрол и функционирането ѝ е преразглеждано няколко пъти в предишни прегледи, за да се адаптира управлението ѝ към преобладаващите пазарни условия.

(185)

Освен това остатъчната квота от тази категория е най-голямата индивидуална ТК по мярката с първоначално налични около 1 милион тона всяко тримесечие.

(186)

Що се отнася до настоящата ситуация, от октомври 2023 г. насам (четири последователни тримесечия (125)), остатъчните ТК неизменно се изчерпват на първия ден от тримесечието.

(187)

Това доведе до дисбаланс на пазара през останалата част от тези тримесечия, тъй като веднага бяха предоставени много големи количества, което породи значителен натиск от вноса.

(188)

Натискът от вноса е особено силен в тази категория продукти, тъй като вносът продължава да нараства въпреки цялостния значителен спад на потреблението на стомана в Съюза. Всъщност пазарният дял на вноса в тази категория продукти достигна 30 % през 2023 г., което е значително над средната стойност за разглеждания продукт като цяло.

(189)

Явлението на ранното изчерпване е причинено по-специално от много силното навлизане на Виетнам и Египет, които са започнали да изнасят продукти от категория 1 за Съюза едва през втората половина на 2022 г. и до края на 2023 г. са съставлявали повече от 45 % от вноса в рамките на тази ТК. В резултат на това в някои от тези тримесечия други по-малки, но исторически присъстващи държави износителки в тази категория, като например Швейцария, бяха изместени.

(190)

С цел да се постигне по-голяма стабилност на пазара в тази важна категория продукти и по този начин да се гарантира, че ефективността на мярката не се подкопава от развитието на пазара, Комисията реши, че е целесъобразно да се направи корекция.

(191)

Въз основа на гореизложеното Комисията реши, че най-подходящото решение е налагането на ограничение на максималния обем, който една държава може да изнася в рамките на остатъчната тарифна квота на тримесечна основа.

(192)

След внимателно разглеждане на всички засегнати интереси, включително тези на засегнатите държави износителки и техните ползватели от Съюза, Комисията реши, че е целесъобразно (126) да се определи таван от 15 % за всяка отделна държава над първоначално наличния обем на ТК за всяко тримесечие.

(193)

Това равнище на ограничение гарантира, от една страна, че навлизането на вноса през първия ден на тримесечието ще бъде ограничено по отношение на обемите в рамките на остатъчните ТК, като по този начин ще се намали натискът от вноса върху пазара. От друга страна, това ще позволи на най-засегнатите държави износителки да продължават да изнасят съответните обеми, над техните традиционни търговски потоци преди защитната мярка, а като цяло — и обемите, изнесени през първите години съгласно защитната мярка. Също така това защитава интересите на онези ползватели и държави износителки от Съюза, които постоянно са били измествани от пазара.

(194)

Комисията прие, че тази корекция не представлява риск за наличието на категория продукти 1 на пазара на Съюза поради редица причини. Първо, има значителни неизползвани СДК от други големи доставчици, както и има други доставчици, които могат да увеличат до известна степен присъствието си в рамките на остатъчните ТК. Второ, промишлеността на Съюза разполага с капацитет за увеличаване на вътрешното си производство, както е показано в таблица 5. Това ще допринесе за увеличаване на използването на капацитета до по-здравословни равнища, което от своя страна ще помогне на промишлеността на Съюза да подобри общите си икономически резултати. И накрая, като се имат предвид прогнозните пазарни перспективи, изглежда малко вероятно комбинираните обеми на неизползваните СДК плюс наличния капацитет на производителите от Съюза да не са достатъчни, за да се задоволи търсенето в бъдеще.

(195)

Поради тези причини Комисията сметна, че корекцията е в интерес на Съюза като цяло, тъй като подобрява функционирането на мярката, като увеличава нейната ефективност, като същевременно помага да се избегне неоправдано изместване и осигурява достатъчно разнообразие на доставките за ползвателите от Съюза.

(196)

В допълнение към продуктите от категория 1 Комисията също така установи, че промяна в модела на вноса е нарушила баланса на произхода в остатъчните ТК на продуктите от категория 16, като по този начин е оказала отрицателно въздействие върху функционирането на мярката. В тази категория през две от последните три оценявани тримесечия остатъчните ТК са започнали да се запълват през първите дни на тримесечието (127).

(197)

Оценката на Комисията показа, че като цяло до тримесечието юли—септември 2023 г. е имало различни държави износителки, които редовно са изчерпвали остатъчните ТК. Делът на вноса по държави варира в зависимост от тримесечието. Алжир използва средно (128) 39 % от общия остатъчен обем на ТК, Босна и Херцеговина — около 23 %, Корея — 9 %, а Япония — 7 %. Няколко други държави са използвали средно останалите 20 %.

(198)

При разработването на окончателната защитна мярка и при различните прегледи на функционирането Комисията се стремеше да запази традиционните търговски потоци по отношение на обема и произхода. Целта за запазване на традиционните обеми беше постигната чрез изчисляване на ТК въз основа на минали търговски потоци, докато целта за запазване на традиционния произход беше постигната чрез установяване на СДК.

(199)

По-малките традиционни държави доставчици, които не отговарят на условията за СДК в дадена категория продукти, обаче са потенциално изложени на внезапни и резки промени в търговските потоци в рамките на съответните им остатъчни ТК. Именно това е положението, с което се сбъскаха някои държави износителки в категория продукти 16 и което им попречи да продължат да изнасят значителни обеми във вреда на своите ползватели от Съюза.

(200)

От тримесечието юли—септември 2023 г. съставът на произхода се промени рязко в рамките на остатъчните ТК в тази категория продукти, като Малайзия и Египет внезапно са започнали да изнасят много големи количества. Общото им средно използване на тази ТК преди това тримесечие е било 0 %. Въпреки това през последните три тримесечия, за които са били налични пълни данни, техният общ среден дял във вноса е достигнал 76 %. Това доведе до значително намаляване на безмитния внос от всички останали държави износителки, които преди това имаха стабилно присъствие на пазара на Съюза. Всъщност някои от тях на практика спряха да изнасят в рамките на тази ТК. По-специално делът на Босна и Херцеговина в използването на ТК спадна до 2 %, на Корея — до 4 %, на Япония — до 1 %, а на други държави — до 1 %.

(201)

Следователно агресивното навлизане на пазара на Съюза от страна на Малайзия и Египет очевидно изтласква износ с друг произход, който редовно се осъществява в рамките на тази тарифна квота, като значително намали неговото присъствие (Алжир) или почти го елиминира напълно (напр. Босна и Херцеговина, Япония, Корея) в тяхна и на ползвателите от Съюза вреда.

(202)

Въз основа на горепосочените констатации Комисията реши, че ограничаването на максималния обем на безмитния внос по държави на произход и на тримесечие е най-подходящото действие за възстановяване на по-балансирано разпределение на произхода на вноса в тази остатъчна тарифна квота и следователно за гарантиране на по-добро функциониране на мярката. Комисията сметна за целесъобразно това ограничение да бъде 15 % за отделна държава от първоначално наличната тарифна квота в началото на всяко тримесечие.

(203)

С тази корекция Комисията се стреми да предотврати неоправданото изместване на по-малките традиционни източници на доставки и следователно да гарантира наличието на обеми от тези източници за ползвателите от Съюза. От друга страна, таванът от 15 % ще продължи да позволява на най-засегнатите държави износителки да продължат да изнасят безмитно съответните количества значително над традиционните си равнища, които в някои случаи не са съществували. Също така това би позволило на ползвателите от Съюза достатъчно разнообразие на произхода. И накрая, като се имат предвид последователните резултати в миналото на други държави в рамките на остатъчната тарифна квота, Комисията смята, че е разумно да се приеме, че остатъчната тарифна квота в тази категория ще продължи да се използва изцяло.

(204)

Комисията смята, че тази корекция е в интерес на Съюза, тъй като дава основание за наличието на различни източници на доставки за ползвателите от Съюза и същевременно предотвратява смущения в потоците в полза на стабилността на пазара.

(205)

Съгласно точка 2.В от известието за започване Комисията съобщи, че ще разгледа дали вносът от развиваща се държава — членка на СТО, е надвишил прага от 3 % през съответния период (а именно 2023 г.), и ако е необходимо, ще актуализира списъка на развиващите се държави — членки на СТО, и които следва да бъдат включени в обхвата на мярката или изключени от този обхват.

(206)

Няколко страни поискаха актуализиране на списъка на развиващите се държави — членки на СТО, изключени от обхвата на мярката, като се използват най-новите данни за вноса. Освен това промишлеността на Съюза поиска обемът на вноса от Украйна да бъде изключен от данните, използвани при изчисленията за определяне кои развиващи се държави — членки на СТО се изключват от обхвата на мярката.

(207)

Съгласно член 9 от Споразумението на СТО за защитни мерки и член 18 от основния регламент за защитните мерки, защитна мярка не се прилага срещу продукт с произход от развиваща се държава — членка на СТО, докато делът му във вноса остава под 3 % от общия внос в дадена категория продукти. Ако делът на вноса на всички развиващи се държави — членки на СТО, който е под прага от 3 %, представлява повече от 9 % от общия внос в дадена категория, защитната мярка се прилага за всички развиващи се държави — членки на СТО. Комисията редовно преразглежда и актуализира списъка на развиващите се държави.

(208)

Последното актуализиране на списъка беше извършено през юни 2023 г. в контекста на разследването в рамките на прегледа с цел оценка на евентуално предсрочно прекратяване на защитната мярка (129). Както и при предишни разследвания в рамките на прегледа, Комисията актуализира списъка на развиващите се държави, които са обект на мярката и са изключени от нея, въз основа на изчисление на техния дял във вноса, като използва най-новите налични консолидирани данни за вноса, т.е. статистическите данни за вноса за 2023 г. (130) Не беше сметнато за целесъобразно да се правят промени в методологията, следвана при предишни прегледи.

(209)

Промените, произтичащи от това актуализиране, които са приложими от 1 юли 2024 г., са следните (актуализирана таблица в приложение II (III.2) към настоящия регламент:

(210)

Съгласно правилата на СТО (131) и ЕС (132), член на СТО, който прилага защитна мярка, я либерализира постепенно след една година от налагането ѝ на редовни интервали през периода на прилагане. Целта на либерализацията е постепенно да се позволи по-голяма конкуренция при вноса на пазара, докато местната промишленост се приспособява към повишеното равнище на вноса.

(211)

Правото на СТО не установява конкретни изисквания относно формата или конкретния темп на либерализация, освен че тази либерализация следва да се извършва постепенно на редовни интервали през периода на прилагане.

(212)

От 2019 г. насам защитната мярка на ЕС за стоманата се либерализира ежегодно, като целесъобразността на процента на либерализация е оценявана и променяна няколко пъти (133). Настоящият годишен процент на либерализация от юли 2022 г. насам е 4 %.

(213)

В рамките на разследването Комисията се ангажира да прецени дали настоящото равнище на либерализация остава подходящо или следва да бъде преразгледано.

(214)

Някои заинтересовани страни (по-специално производители износители и ползватели от Съюза) поискаха от Комисията да увеличи равнището на либерализация над 4 %. Някои производители износители заявиха, че позицията на промишлеността на Съюза е стабилна, и твърдяха, че не е имало отклоняване на търговията или че рискът от него е намалял. Промишлеността на Съюза поиска намаляване на темпа на либерализация въз основа на данни за намалени равнища на потребление и перспективи за предстоящите месеци. На тази основа промишлеността на Съюза твърди, че няма да има риск от недостиг на пазара на Съюза.

(215)

За да определи целесъобразността на сегашното равнище на либерализация, Комисията извърши както ретроспективен анализ, така и анализ, ориентиран към бъдещето.

(216)

Що се отнася до ретроспективната оценка, данните показват, че процентът на либерализация изпреварва развитието на потреблението. Въпреки че ТК са увеличени с почти 25 % (включително увеличението с 5 %, приложимо от февруари 2019 г. насам), потреблението е намаляло с -17 % за същия период. Следователно тези противоположни тенденции значително увеличиха разликата между равнището на ТК и пазарното търсене.

(217)

Що се отнася до оценката, ориентирана към бъдещето, както е обяснено в раздел 3.2.2, буква з) по-горе, пазарът на стомана показа ясни признаци на забавяне. Потреблението на стомана на световно равнище отбеляза спад от –1,1 % (134) през 2023 г. в сравнение с предходната година. В Съюза потреблението е намаляло с много по-силен темп — -6 % (135). Последните пазарни перспективи за световното потребление на стомана предвиждат само минимално възстановяване от +1,7 % през 2024 г. (едва достигащо стойностите от 2022 г.) и от +1,2 % през 2025 г. (в резултат на което равнищата на потребление ще останат под обемите от 2021 г.). Както е показано в раздел 3.2.2, буква з), перспективите за пазара на Съюза се очаква да следват подобна тенденция.

(218)

Въпреки че равнищата на използване на ТК варират в различните държави и категории, в края на всяка година на действие на защитната мярка са останали неизползвани значителни количества и това продължава да е така и през текущата шеста година на действие на защитната мярка (136).

(219)

С оглед на неотдавнашните отрицателни тенденции и перспективи за потреблението на стомана в света и на пазара на стомана в Съюза и факта, че тарифните квоти са широко достъпни за всички категории продукти, Комисията реши, че не е в интерес на Съюза да се увеличи допълнително настоящата голяма разлика между темпа на увеличение на обема на ТК и този на потреблението на стомана.

(220)

С оглед на постоянно увеличаващата се разлика между потреблението (включително очакваното потребление) и обемите на тарифните квоти и съществуващите високи равнища на натиск от вноса, които е много вероятно да продължат, Комисията реши, че запазването или увеличаването на ставката от 4 % би подкопало сериозно ефективността на мярката. Освен това Комисията потвърди, че има достатъчно налични ТК като цяло за всички категории продукти.

(221)

В този контекст Комисията прие, че определянето на стойността на либерализация от 1 % е подходящо, за да се гарантира ефективността на мярката.

(222)

Следователно от 1 юли 2024 г. ТК ще продължат да се увеличават с 1 % годишно за всички категории продукти. Конкретните обеми за периода 1 юли 2024 г.—30 юни 2026 г. (на тримесечна база) са посочени в приложение IV.1 към настоящия регламент.

(223)

Заедно с другите корекции, представени в настоящия регламент, този процент на либерализация ще допринесе за подобряване на ефективността на мярката в период, в който пазарът на Съюза изпитва значително напрежение, предизвикано от вноса, причинено от отрицателното въздействие на свръхкапацитета и произтичащите от него реакции в целия свят, в контекста на слабо търсене. Ползвателите от Съюза ще продължат да разполагат с достатъчно безмитни обеми в рамките на съществуващите ТК.

(224)

В известието за започване Комисията посочи, че в обхвата на твърденията по тази глава попадат всички други въпроси, които не попадат в обхвата на раздели 7.1—7.2 и 7.4—7.5 по-горе, доколкото те се отнасят до трайни промени в обстоятелствата в сравнение със ситуацията, преобладаваща по време на първоначалното разследване — чиито последици може да се наложи да бъдат преразгледани и могат да обосноват, наред с другото, корекция на равнището или разпределението на тарифните квоти в конкретни категории продукти. От заинтересованите страни беше поискано да предоставят достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията си, както и конкретни предложения за начини за справяне с евентуални промени, засягащи дадена категория продукти.

(225)

Получените в това отношение искания могат да бъдат разделени на два вида. Първият вид се отнася до трайни промени в търсенето на определени категории продукти, а вторият вид — до трайни промени по отношение на нови държави доставчици.

(226)

Исканията от този вид се отнасяха до промени в продуктовия обхват, обикновено премахване на категории продукти от обхвата на мярката, увеличаване на разпределените ТК или предоставяне на специфична за държавата квота за определен произход въз основа на прогнози за бързо нарастване на търсенето на определена категория и когато се твърди, че промишлеността на Съюза не е в състояние да доставя достатъчни количества.

(227)

В това отношение представените от заинтересованите страни доказателства не обосноваха никаква корекция въз основа на твърденията, направени във връзка с промени в обстоятелствата. Твърденията обикновено се отнасяха до конкретен произход в рамките на определени категории продукти. Във всички случаи е имало налични безмитни обеми през последните три тримесечия (юли 2023 г.—март 2024 г.). Поради това такива твърдения не бяха в съответствие с общия интерес на Съюза, а по-скоро се отнасяха до специфичните предпочитания на определени заинтересовани страни. Твърденията относно наличието на доставки от производителите от Съюза също бяха до голяма степен оборени от промишлеността на Съюза и Комисията реши, че наличните доказателства в досието, включително използването на ТК, не подкрепят твърденията относно потенциален недостиг на стомана.

(228)

Поради това Комисията стигна до заключението, че няма достатъчно доказателства, които да обосновават корекции във функционирането на защитната мярка за стоманата въз основа на промени в обстоятелствата, дължащи се на предполагаемо бъдещо повишено търсене в определени категории продукти.

(229)

Редица страни (промишлеността на Съюза, износителите и ползвателите) изтъкнаха, че са настъпили промени в търговските потоци и че това представлява промяна в обстоятелствата с дълготраен характер. Според някои страни (промишлеността на Съюза) тази промяна в търговските потоци е резултат от нова и сложна регионална динамика на свръхкапацитета от стомана в световен мащаб, която би наложила промени в управлението на ТК.

(230)

Твърдения, свързани с промяната на търговските потоци, бяха направени и в раздел 7.1 (Разпределение и управление на ТК) и раздел 7.2 (Изместване на традиционните търговски потоци) по-горе.

(231)

Заинтересованите страни заявиха, че макар някои специфични за всяка държава квоти да остават до голяма степен неизползвани в определени категории продукти, на пазара на Съюза чрез остатъчните квоти навлизат нови потоци. В резултат на това те поискаха от Комисията да направи някои корекции в управлението на ТК.

(232)

При разследването Комисията установи нови търговски потоци, навлизащи на пазара за определени категории продукти. Комисията разгледа тези твърдения с корекциите, описани в раздел 7.3 по-горе.

(233)

На 1 януари 2022 г., в резултат на актуализациите (137) на митническата номенклатура на Съюза (КН), някои кодове по КН, отнасящи се до стоманените тръби, попадащи в обхвата на защитните мерки за стоманата, бяха променени (138). Засегнатите категории продукти са 22 (безшевни тръби от неръждаема стомана), 24 (други безшевни тръби) и 26 (други заварени тръби).

(234)

Тази промяна не беше отразена в последния преглед на мярката (139) и в резултат на това обемът на вноса, използван при това преразглеждане за целите на изчисляването на списъка на развиващите се страни, за тези категории не беше напълно точен.

(235)

В резултат на това списъкът на развиващите се държави, за които се прилага мярката от 1 юли 2023 г., оказа съществено въздействие в две от трите категории, посочени по-горе. Ако Комисията беше използвала актуализираните кодове по КН в последния си преглед , промените в списъка на развиващите се държави по отношение на списъка, действително публикуван на 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г., щяха да бъдат следните:

(236)

Промените в списъка на развиващите се държави, за които се прилага мярката, в резултат на промяната на кодовете, са обобщени, както следва:

(237)

Актуализираният списък на развиващите се държави, за които се прилага мярката, приложим в периода 1 юли 2023 г. — 30 юни 2024 г., се съдържа в приложение III (III.2) към настоящия регламент.

(238)

Практическите последици от тези промени в списъка на развиващите се държави, за които се прилага мярката от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г., са следните:

(239)

Въз основа на гореизложеното Комисията признава правото на вносителите, които са платили мита за категория 26 от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.за вноса от определени държави, да поискат възстановяване на тези мита от националните митнически органи в съответствие с приложимото митническо законодателство. Тези държави са следните:

(240)

Приемането на искания за възстановяване за текущото тримесечие (1 април 2024 г.—30 юни 2024 г.) ще подлежи на допълнителна проверка дали плащането на мита е следствие от това, че Комисията не е отразила новите кодове в изчисленията на развиващите се държави, или не.

(241)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (142), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден на всеки месец.

(242)

Настоящият регламент за изменение на текущата защитна мярка е в съответствие и със задълженията, произтичащи от двустранните споразумения, подписани с определени трети държави.

(243)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по защитните мерки, създаден съгласно член 3, параграф 3 от основния регламент на ЕС за защитите мерки и съответно член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755,