1.   По време на административната процедура по глава III кандидатите се ползват от гаранциите, предвидени в параграфи 2—6 от настоящия член.

2.   Решаващите органи или, когато е приложимо, други компетентни органи или организации, на които държавите членки са възложили тази задача, информират кандидатите, на език, който разбират или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбират, за следното:

Цялата информация, посочена в настоящия параграф, се предоставя възможно най-бързо, за да могат кандидатите да упражнят правата, гарантирани в настоящия регламент, и да изпълнят задълженията, предвидени в член 9. Информацията, посочена в първа алинея, букви а)—д) от настоящия параграф, се предоставя на кандидата най-късно в момента на регистриране на молбата за международна закрила. Тази информация се предоставя посредством брошурата, посочена в параграф 7, физически или по електронен път, или при необходимост устно. Информацията се предоставя на ненавършилите пълнолетие по подходящ за деца начин и с участието на представителя или лицето, посочено в член 23, параграф 2, буква а) от настоящия регламент.

На кандидата се предоставя възможността да потвърди, че е получил информацията. Това потвърждение се документира в досието на кандидата. Ако кандидатът откаже да потвърди, че е получил информацията, този факт се отбелязва в неговото досие.

3.   В хода на административната процедура на кандидатите се предоставят услугите на устен преводач за целите на регистрирането и подаването на молбата и, ако е необходимо, за провеждането на личното интервю, когато подходяща комуникация не може да се осигури по друг начин. Услугите по устен превод се плащат с публични средства.

4.   Компетентните органи осигуряват на кандидатите, възможно най-бързо и преди изтичането на срока за подаване на молбата съгласно член 28, параграф 1, възможност за комуникация с Върховния комисариат на ООН за бежанците или с други организации, които предоставят на кандидатите правни съвети или други консултации съгласно националното право.

5.   Решаващият орган осигурява на кандидатите и, когато е приложимо, на техните представители или правни съветници, или други съветници, които са признати или допуснати съгласно националното право да предоставят правни съвети (наричани по-долу „правни съветници“), достъп до информацията по член 34, параграф 2, букви б) и в), необходима за разглеждането на молбите, и до информацията, предоставена от експертите, посочени в член 34, параграф 3, ако решаващият орган е взел тази информация предвид при вземането на решение по тяхната молба.

6.   Решаващият орган във възможно най-кратък срок съобщава писмено на кандидатите решението, взето по тяхната молба. Ако кандидатът се представлява от представител или правен съветник, решаващият орган може да съобщи решението на този представител или правен съветник вместо на кандидата.

7.   Агенцията в областта на убежището, в тясно сътрудничество с Комисията и всяка държава членка, изготвя брошури, съдържащи информацията, изисквана в настоящия член. Тези брошури се изготвят по такъв начин, че да дадат възможност на държавите членки да добавят допълнителна информация, конкретно за съответната държава членка, и отчитат особеностите на уязвимите кандидати, като ненавършили пълнолетие или лица с увреждания.

1.   Кандидатът подава молбата си в държавата членка в съответствие с предвиденото в член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2024/1351.

2.   Кандидатът трябва да оказва пълно съдействие на компетентните органи, посочени в член 4, по въпросите, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, по-специално като:

Когато компетентните органи решат да задържат документ, посочен в първа алинея, буква е), те правят необходимото за това кандидатът да получи незабавно копия на оригиналите. В случай на прехвърляне съгласно член 46 от Регламент (ЕС) 2024/1351, компетентните органи връщат тези документи на кандидата в момента на прехвърлянето.

3.   Кандидатът получава всички съобщения от компетентните органи на последното си място на пребиваване или на последния си адрес, на телефонния номер или на адреса на електронна поща, които сам е посочил на компетентните органи, особено когато подава молба в съответствие с член 28.

Държавите членки установяват в националното си право метода на комуникация и момента, в който се счита, че съобщенията са получени от кандидата.

4.   Кандидатът изпълнява задълженията си да се свързва с компетентните органи в посочен час или на разумни интервали от време или да остане в определен географски район на територията на държавата членка в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1346, наложени от държавата членка, в която се изисква той да се намира в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1351.

5.   Без да се засягат обиски и претърсвания, извършвани от съображения за сигурност, когато това е необходимо и надлежно обосновано за разглеждането на молбата, компетентните органи могат да изискат от кандидата да бъде обискиран или да се направи претърсване на вещите му съгласно националното право. Компетентният орган съобщава на кандидата основанията за обиска или претърсването и ги включва в досието му. Всеки обиск на кандидата съгласно настоящия регламент се извършва от лице от същия пол при пълно зачитане на принципите на човешко достойнство и на физическа и психическа неприкосновеност.

1.   Кандидатите имат право да останат на територията на държавата членка, в която се изисква да се намират в съответствие с член 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1351, докато решаващият орган се произнесе по молбата в рамките на административната процедура, предвидена в глава III.

2.   Правото на оставане не представлява право на разрешение за пребиваване и не дава на кандидата право да пътува до територията на друга държава членка без документ за пътуване съгласно член 6, параграф 3 от Директива (ЕС) 2024/1346.

3.   Кандидатът няма право да остане на територията на съответната държава членка по време на административната процедура, ако подлежи на предаване на друга държава членка съгласно задължения в съответствие с европейска заповед за арест, издадена съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (21).

4.   Държавите членки могат да предвидят изключение от правото на кандидата да остане на тяхна територия по време на административната процедура, когато този кандидат:

5.   Държава членка може да екстрадира, предаде или прехвърли кандидат към трета държава или към международен съд съгласно параграф 4, буква б) единствено ако компетентният орган счете, че такова решение за екстрадиция, предаване или прехвърляне няма да доведе до пряко или непряко връщане в нарушение на задълженията на тази държава членка съгласно международното право и правото на Съюза.

1.   Без да се засягат член 38, параграф 1 и член 55, параграф 4, преди решаващият орган да се произнесе с решение по допустимостта на дадена молба в съответствие с член 38, на кандидата се предоставя възможност за лично интервю във връзка с допустимостта (наричано по-долу „интервю за допустимост“).

2.   В интервюто за допустимост на кандидата се предоставя възможност да представи аргументи в подкрепа на твърдението, че основанията за недопустимостта, предвидени в член 38, не са приложими към него.

1.   Преди решаващият орган да се произнесе с решение по основателността на дадена молба за международна закрила, на кандидата се дава възможност за провеждане на лично интервю по съществото на неговата молба (наричано по-долу „интервю по същество“). Интервюто по същество може да се проведе едновременно с интервюто за допустимост, при условие че кандидатът е бил предварително информиран за тази възможност и че е могъл да се консултира със своя правен съветник в съответствие с член 15 или с лице, на което е възложено предоставянето на правни консултации в съответствие с член 16.

2.   В интервюто по същество кандидатът получава възможност да представи елементите, необходими за обосноваване на молбата му в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1347, като той представя възможно най-изчерпателно елементите, посочени в член 4, параграф 2 от посочения регламент. На кандидата се дава възможност да даде обяснения във връзка с елементи, които биха могли да липсват, или с евентуални несъответствия или противоречия в направените от него изявления.

1.   Личните интервюта, предвидени в членове 11 и 12, се провеждат в съответствие с условията, установени в настоящия регламент.

2.   Когато е подадена молба за международна закрила в съответствие с член 31, на посоченото в тази разпоредба пълнолетно лице, което отговаря за кандидата, се дава възможност да участва в лично интервю съгласно членове 11 и 12. На кандидата също се дава възможност да участва в това интервю, при условие че параграф 11, буква в) от настоящия член не се прилага.

3.   Личните интервюта се провеждат при условия, които осигуряват в подходяща степен неприкосновеност на личния живот и поверителност и които позволяват на кандидатите да изложат изчерпателно основанията за молбата си.

4.   Ако кандидатът реши да се възползва от правна помощ в съответствие с раздел III от настоящата глава, се осигурява присъствието на правния съветник на кандидата на личното интервю.

5.   При провеждането на личните интервюта се осигурява присъствието на устен преводач, способен да осигури подходяща комуникация между кандидата и лицето, което провежда интервюто.

По време на личните интервюта може да бъде осигурено присъствието на културен медиатор.

Държавите членки отдават предпочитание на устните преводачи и културните медиатори, които са преминали обучение, като например обучението, посочено в член 8, параграф 4, буква м) от Регламент (ЕС) 2021/2303.

Държавите членки гарантират, че устните преводачи и културните медиатори са запознати с ключовите понятия и терминология, свързани с оценката на молбите за международна закрила, например чрез стандартна брошура или ръководство. Комуникацията се осъществява на предпочитания от кандидата език, освен ако няма друг език, който той разбира и на който е способен да общува ясно.

6.   Личните интервюта се провеждат от служители на решаващия орган.

Когато е налице несъразмерно голям брой граждани на трети държави или лица без гражданство, които подават молба по едно и също време, поради което става невъзможно да се проведат своевременно лични интервюта с всеки кандидат, решаващият орган може да бъде подпомогнат временно в провеждането на такива интервюта от служителите на други органи на дадената държава членка, които преминават предварително съответното обучение, включващо елементите, посочени в член 8 от Регламент (ЕС) 2021/2303, или от Агенцията в областта на убежището в съответствие с член 5.

7.   Лицето, провеждащо интервюто:

8.   Служителите, които провеждат интервюта с кандидатите, включително експертите, изпратени от Агенцията в областта на убежището:

9.   При искане от страна на кандидата и когато това е възможно, решаващият орган взема мерки интервюиращите и устните преводачи да са от предпочитания от кандидата пол, освен ако няма причини да смята, че искането не е свързано със затруднения от страна на кандидата да изложи разбираемо основанията за молбата си.

10.   Чрез дерогация решаващият орган може да проведе личното интервю чрез видеоконферентна връзка, когато са налице надлежно обосновани обстоятелства.

В такъв случай решаващият орган взема необходимите мерки за подходяща инфраструктура, процедурни и технически стандарти, правна помощ и устен превод, като взема предвид насоките на Агенцията в областта на убежището.

11.   Интервюто за допустимост или интервюто по същество, в зависимост от случая, може да не бъдат проведени, когато:

Липсата на лично интервю съгласно първа алинея, буква в) не трябва да влияе неблагоприятно върху решението на решаващия орган. В случай че не бъде проведено лично интервю съгласно посочената буква, решаващият орган дава на кандидата реална възможност да представи писмено допълнителна информация.

В случай на съмнение относно способността или възможността на кандидата да бъде интервюиран решаващият орган се консултира с медицинско лице, за да установи дали кандидатът временно не е в състояние или временно е в невъзможност да бъде интервюиран или състоянието му е с траен характер. Ако след консултация с медицинското лице стане ясно, че състоянието, поради което кандидатът не е в състояние или е в невъзможност да бъде интервюиран, е временно, решаващият орган отлага личното интервю до момента, в който кандидатът ще е в състояние или ще може да бъде интервюиран.

Когато кандидатът не може да присъства на личното интервю поради конкретни обстоятелства извън неговия контрол, решаващият орган определя нова дата за личното интервю.

12.   Кандидатите присъстват на личното интервю и са длъжни да отговорят лично на зададените въпроси.

13.   Кандидатът има право да се ползва от помощта на правен съветник по време на личното интервю, включително когато то се провежда чрез видеоконферентна връзка.

Отсъствието на правен съветник не е пречка решаващият орган да проведе интервюто.

Държавите членки могат да предвидят в националното си право, че когато правен съветник участва в личното интервю, същият може да се намеси само в края на интервюто.

14.   Без да се засягат член 11, параграф 1 и член 12, параграф 1 и при условие че са положени достатъчно усилия, за да се гарантира, че на кандидата е предоставена възможност за лично интервю, липсата на такова не е пречка решаващият орган да вземе решение по молбата за международна закрила.

1.   Решаващият орган или всеки друг орган или експерти, които му съдействат съгласно член 5 и член 13, параграф 6 при провеждането на личното интервю, изготвят подробен и фактологичен протокол, съдържащ всички основни елементи на личното интервю, или стенограма на интервюто, или стенограма на записа на това интервю, които се включват в досието на кандидата.

2.   Личното интервю се записва с помощта на записващи аудио средства. Кандидатът се информира предварително за факта на извършването на такъв запис, както и за неговата цел. Отделя се специално внимание на изискванията на кандидатите, които се нуждаят от специални процедурни гаранции. Решаващият орган включва записа в досието на кандидата.

3.   В края на личното интервю или в определен срок преди решаващият орган да вземе решение, на кандидата се предоставя възможност да направи устно или писмено коментари или разяснения по отношение на неправилен писмен превод или погрешно тълкуване, или други фактически грешки, съдържащи се в протокола, в стенограмата на интервюто или в стенограмата на записа на интервюто. За тази цел на кандидата се представя цялото съдържание на протокола, на стенограмата на интервюто или на стенограмата на записа на интервюто, при необходимост с помощта на устен преводач.

4.   От кандидата се изисква да потвърди, че съдържанието на протокола или на стенограмата на интервюто отразява правилно личното интервю. Когато кандидатът откаже да потвърди съдържанието, основанията за този отказ се отбелязват в досието му. Такъв отказ не е пречка решаващият орган да вземе решение по молбата. В случай на съмнения по отношение на изявленията на кандидата по време на личното интервю, аудио записът се ползва с предимство.

5.   От кандидата не се изисква да прави коментари или да представя разяснения по протокола или стенограмата на интервюто, нито да потвърждава, че съдържанието на протокола или на стенограмата на интервюто отразява правилно интервюто, когато:

6.   Кандидатите и, ако такива са назначени, техните представители и техните правни съветници получават достъп до протокола или до стенограмите, посочени в параграф 1, във възможно най-кратък срок след интервюто и във всеки случай своевременно преди решаващият орган да вземе решение.

Достъп до записа се предоставя и в рамките на процедурата по обжалване.

1.   На всеки етап от процедурата кандидатите имат право да се консултират по ефективен начин с правен съветник или друг консултант по въпросите, свързани с техните молби.

2.   Без да се засяга правото на кандидата да избере собствен правен съветник или друг консултант за собствена сметка, кандидатът може да поиска безплатни правни консултации в съответствие с член 16 в рамките на административната процедура, предвидена в глава III, и безплатна правна помощ и представителство в съответствие с член 17 в рамките на процедурата по обжалване, предвидена в глава V.

Кандидатът се информира, във възможно най-кратък срок и най-късно в момента на регистриране на молбата в съответствие с член 27, за правото си да поиска безплатни правни консултации или безплатна правна помощ и представителство.

3.   Държавите членки могат да предвидят безплатна правна помощ и представителство в рамките на административната процедура съгласно националното право.

4.   Държавите членки могат да организират предоставянето на правни консултации и правна помощ и представителство съгласно националната им система.

1.   По искане на кандидата държавите членки осигуряват безплатни правни консултации в рамките на административната процедура, предвидена в глава III.

За целите на първа алинея ефективният достъп до безплатни правни консултации може да бъде осигурен, като на дадено лице бъде възложено да предоставя правни консултации в рамките на административния етап на процедурата едновременно на няколко кандидати.

2.   За целите на административната процедура безплатните правни консултации включват предоставянето на:

3.   Без да се засяга параграф 1, предоставянето на безплатни правни консултации в рамките на административната процедура може да бъде изключено, когато:

4.   За целите на прилагането на настоящия член държавите членки могат да поискат помощ от Агенцията в областта на убежището. Освен това на държавите членки може да бъде предоставяна финансова подкрепа чрез фондове на Съюза в съответствие с правните актове, уреждащи тези фондове.

1.   В процедурата по обжалване държавите членки, по искане на кандидата, осигуряват предоставянето на безплатна правна помощ и представителство. Тази безплатна правна помощ и представителство включват изготвяне на свързаните с процедурата документи, изисквани съгласно националното право, изготвяне на жалбата и, в случай на изслушване, участие в това изслушване пред съд.

2.   Държавите членки могат да изключат предоставянето на безплатна правна помощ и представителство в процедурата по обжалване, когато:

3.   Ако решението да не бъде предоставена безплатна правна помощ и представителство е взето от орган, който не е съд, на основание, че се счита, че обжалването няма реални изгледи за успех или че представлява злоупотреба с право, кандидатът трябва да разполага с право на ефективни правни средства за защита пред съд срещу това решение. За тази цел кандидатът има право да поиска безплатна правна помощ и представителство.

1.   Правният съветник, който представлява кандидата съгласно националното право, получава достъп до информацията в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение.

2.   Достъп до информацията или до източниците в досието на кандидата може да бъде отказан съгласно националното право, ако разкриването на информацията или източниците би застрашило националната сигурност, сигурността на организациите или на лицата, които предоставят информацията, или на лицата, за които се отнася информацията, или ако това би било в разрез с интересите на разследването, което е свързано с разглеждането на молби за международна закрила от компетентните органи на държавите членки, или на международните отношения на държавите членки, или ако информацията или източниците са класифицирани съгласно националното право. В такива случаи решаващият орган:

По отношение на първа алинея, буква б) държавите членки предоставят достъп до информацията или източниците на правния съветник, който представлява кандидата и е преминал през проверка за сигурност, доколкото информацията е от значение за разглеждането на молбата или вземането на решение за отнемане на международна закрила.

3.   Правният съветник на кандидата или лицето, натоварено с предоставянето на правни консултации, който (което) консултира кандидата, предоставя му помощ или го представлява, получава достъп до затворени зони, като местата за задържане и транзитните зони, за целите на предоставянето на консултации, предоставянето на помощ или представляването на кандидата, в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1346.

1.   Безплатните правни консултации, правна помощ и представителство се предоставят от правни или други съветници, признати или допуснати съгласно националното право да предоставят консултации и помощ на кандидатите и да ги представляват, или от неправителствени организации, акредитирани съгласно националното право да предоставят правни услуги или представителство на кандидатите.

2.   Държавите членки предвиждат специални процедурни правила относно реда и условията за подаване и разглеждане на молбите за безплатни правни консултации, правна помощ и представителство във връзка с молбите за международна закрила или прилагат съществуващите правила за подобни искания по националното право, при условие че тези правила не са по-ограничителни, нито правят достъпа до безплатни правни консултации или до безплатна правна помощ и представителство невъзможен или прекалено труден.

3.   Държавите членки предвиждат специални правила за изключенията от предоставянето на безплатни правни консултации, правна помощ и представителство съгласно съответно на член 16, параграф 3 и член 17, параграф 2.

4.   Държавите членки могат също така да наложат имуществени ограничения или срокове за предоставянето на безплатни правни консултации, правна помощ и представителство, при условие че тези ограничения или срокове не са произволни и не ограничават неоснователно достъпа до безплатни правни консултации, правна помощ и представителство. По отношение на таксите и другите разходи условията за кандидатите не се по-неблагоприятни от обичайно прилаганите към собствените граждани по въпроси, свързани с правната помощ.

5.   Държавите членки могат да изискат от кандидата пълното или частично възстановяване на разходите, направени във връзка с предоставянето на правна помощ и представителство, ако финансовото състояние на кандидата се подобри съществено в хода на процедурата или ако решението за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство е било взето въз основа на невярна информация, предоставена от кандидата. За тази цел кандидатите незабавно информират компетентните органи за всяка съществена промяна във финансовото си състояние.

1.   Компетентните органи преценяват във всеки отделен случай дали кандидатът се нуждае от специални процедурни гаранции, когато е необходимо — с помощта на устен преводач. Преценката може да бъде включена в съществуващите национални процедури или в преценката по член 25 от Директива (ЕС) 2024/1346 и не е необходимо да бъде под формата на административна процедура. Когато това се изисква от националното право, решаващия орган може да получи достъп до преценката и резултатите от нея може да му бъдат предадени, със съгласието на кандидата.

2.   Преценката по параграф 1 започва да се изготвя възможно най-бързо след отправяне на молбата, като се установява дали има първоначални признаци, че кандидатът може да се нуждае от специални процедурни гаранции. Установяването на този факт се основава на видими признаци, на изявленията или поведението на кандидата или на относими документи. В случай на ненавършил пълнолетие се вземат предвид също така изявленията на родителите, на пълнолетното лице, което отговаря за ненавършилия пълнолетие съгласно правото или практиката на съответната държава членка, или на представителя на кандидата. При регистрирането на молбата компетентните органи включват информация за всички подобни първоначални признаци в досието на кандидата и предоставят тази информация на решаващия орган.

3.   Преценката по параграф 1 продължава след подаването на молбата, като се взема предвид всяка информация в досието на кандидата.

Преценката по параграф 1 приключва възможно най-бързо и във всеки случай в срок от 30 дни. Тя подлежи на преглед в случай на всякакви относими промени в обстоятелствата на кандидата или когато нуждата от специални процедурни гаранции стане очевидна след приключването на преценката.

4.   Компетентният орган може, с предварителното съгласие на кандидата, да изпрати кандидата при подходящ лекар или психолог, или друг специалист за консултация относно нуждата на кандидата от специални процедурни гаранции, като дава предимство на случаите, в които има признаци, че е възможно кандидатите да са били жертва на изтезание, изнасилване или друга тежка форма на психическо, физическо, сексуално или основано на пола насилие и че това би могло да повлияе неблагоприятно на тяхната способност да участват ефективно в процедурата. Когато кандидатът даде съгласието си да бъде изпратен при специалист в съответствие с настоящата алинея, се счита, че това съгласие включва съгласие за предаване на компетентния орган на получените от консултацията със специалист резултати.

Резултатите от консултацията със специалист, направена съгласно първа алинея, се вземат предвид от решаващия орган при вземането на решение относно вида специални процедурни гаранции, които могат да бъдат предоставени на кандидата.

Когато е приложимо и без да се засяга медицинският преглед, преценката по параграф 1 може да бъде направена в рамките на медицинските прегледи по членове 24 и 25.

5.   Съответните служители на компетентните органи, както и всяко медицинско лице, психолог или друг специалист, който дава консултация относно необходимостта от специални процедурни гаранции, преминават обучение, за да бъдат способни да откриват признаци на уязвимост в кандидат, който би могъл да се нуждае от специални процедурни гаранции, и да посрещат тази необходимост при нейното установяване.

1.   Когато за дадени кандидати е установено, че се нуждаят от специални процедурни гаранции, на тях се предоставя необходимата подкрепа, за да могат по време на цялата процедура за международна закрила да се ползват от правата и да изпълняват задълженията, предвидени в настоящия регламент.

2.   Когато решаващият орган, включително въз основа на преценката на друг съответен национален орган, счита, че необходимата подкрепа, посочена в параграф 1 от настоящия член, не може да се предостави в рамките на ускорената процедура за разглеждане, посочена в член 42, или на процедурата на границата, посочена в член 43, като обръща специално внимание на жертвите на изтезание, изнасилване или друга тежка форма на психическо, физическо, сексуално или основано на пола насилие, решаващият орган не прилага или престава да прилага тези процедури спрямо кандидата.

1.   При прилагането на настоящия регламент висшият интерес на детето представлява съображение от първостепенно значение за компетентните органи.

2.   Решаващият орган преценява висшия интерес на детето в съответствие с член 26 от Директива (EС) 2024/1346.

3.   Решаващият орган предоставя на ненавършилия пълнолетие възможност за провеждане на лично интервю, включително когато от негово име е подадена молба в съответствие с член 32 и член 33, параграф 1, освен ако това не е във висшия интерес на детето. В този случай решаващият орган мотивира решението си да не предостави на ненавършилия пълнолетие възможност за провеждане на лично интервю.

Личното интервю на ненавършилия пълнолетие се провежда от лице, което има необходимите познания за правата и специалните потребности на ненавършилите пълнолетие. То се провежда по адаптиран към децата и съобразен с контекста начин, като се вземат предвид възрастта и зрелостта на детето.

4.   Когато ненавършилият пълнолетие е придружен, личното интервю се провежда в присъствието на пълнолетното лице, което отговаря за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, и на правен съветник, ако такъв е бил назначен. Държавите членки могат също, когато е необходимо и когато това е във висшия интерес на детето, да проведат личното интервю с ненавършилия пълнолетие в присъствието на лице с необходимите умения и експертен опит. По основателни причини и само ако това е във висшия интерес на детето, решаващият орган може да проведе интервю с ненавършилия пълнолетие без присъствието на пълнолетно лице, което отговаря за него, при условие че гарантира, че по време на интервюто ненавършилият пълнолетие получава помощ от лице с уменията и експертния опит, необходими за защитата на неговият висш интерес.

5.   Решението по молбата на ненавършилия пълнолетие се изготвя от съответните служители на решаващия орган. Тези съответни служители трябва да притежават необходимите познания и да са преминали подходящо обучение относно правата и специалните потребности на ненавършилите пълнолетие.

1.   Компетентните органи гарантират, че непридружените ненавършили пълнолетие се представляват и подпомагат по такъв начин, че да им се даде възможност да се ползват от правата и да изпълняват задълженията си съгласно настоящия регламент, Регламент (EС) 2024/1351, Директива(EС) 2024/1346 и Регламент (EС) 2024/1358.

2.   Когато молбата е отправена от лице, което твърди, че не е навършило пълнолетие, или по отношение на което има обективни основания да се смята, че е непридружен ненавършил пълнолетие, компетентните органи:

Представителят и лицето, посочено в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, могат да бъдат същите като предвидените в член 27 от Директива (ЕС) 2024/1346. Представителят или съответното лице се среща с непридружения ненавършил пълнолетие и взема предвид неговото собствено мнение относно неговите потребности в съответствие с възрастта и зрелостта му.

Когато компетентният орган е стигнал до заключението, че кандидат, който твърди, че не е навършил пълнолетие, без съмнение е над 18-годишна възраст, не е необходимо той да назначава представител в съответствие с настоящия параграф.

Задълженията на представителя или на лицето, посочено в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, се прекратяват, когато след оценката на възрастта, посочена в член 25, параграф 1, компетентните органи не приемат, че кандидатът е ненавършил пълнолетие, или преценят, че кандидатът не е ненавършил пълнолетие, или когато кандидатът вече не е непридружен ненавършил пълнолетие.

3.   При наличие на несъразмерно голям брой молби, отправени от непридружени ненавършили пълнолетие, или в други извънредни ситуации срокът за назначаване на представител, посочен в параграф 2, първа алинея, буква б), може да бъде удължен с 10 работни дни, без да се засяга параграф 2, трета алинея.

4.   Когато съгласно параграф 2 е назначена организация, тя назначава физическо лице, което да изпълнява задачите, посочени в настоящия член, по отношение на непридружения ненавършил пълнолетие.

5.   Компетентният орган незабавно уведомява:

Представителят и лицето, посочено в параграф 2, първа алинея, буква а), имат достъп до съдържанието на съответните документи в досието на ненавършилия пълнолетие, включително до специалния информационен материал, предназначен за непридружени ненавършили пълнолетие.

6.   Лицето, посочено в параграф 2, първа алинея, буква а), се среща с непридружения ненавършил пълнолетие и изпълнява, наред с другото, следните задачи, когато е целесъобразно, заедно с правния съветник:

7.   Докато не бъде назначен представител, държавите членки могат да разрешат на лицето, посочено в параграф 2, първа алинея, буква а), да подпомага ненавършилия пълнолетие при регистрацията и подаването на молбата или да подаде молбата от името на ненавършилия пълнолетие в съответствие с член 33.

8.   Представителят се среща с непридружения ненавършил пълнолетие и изпълнява, наред с другото, следните задачи, когато е целесъобразно, заедно с правния съветник:

По време на личното интервю на представителя и правния съветник се предоставя възможност да задават въпроси или да правят коментари в рамката, определена от лицето, провеждащо интервюто.

Решаващият орган може да изиска непридруженият ненавършил пълнолетие да присъства на личното интервю дори когато присъства представителят или правният съветник.

9.   Представителят изпълнява задълженията си в съответствие с принципа за висшия интерес на детето и трябва да има необходимите квалификации, обучение и експертни познания. Представителите редовно преминават обучение за изпълнението на своите задачи и не трябва да са осъждани, по-специално за престъпления, свързани с деца.

Представителят се сменя само ако компетентните органи счетат, че задачите на този представител или лице не са били изпълнени адекватно. Не се назначават за представители организации или физически лица, които са или биха могли да са в конфликт на интереси с непридружения ненавършил пълнолетие.

10.   Компетентните органи възлагат на физическо лице, действащо като представител, или на лице, което е подходящо да действа временно като представител, отговорността за пропорционален и ограничен брой непридружени ненавършили пълнолетие и, при нормални обстоятелства, за не повече от 30 непридружени ненавършили пълнолетие едновременно, за да се гарантира, че това лице е в състояние да изпълнява ефективно задачите си.

В случай на несъразмерно голям брой молби, подадени от непридружени ненавършили пълнолетие, или в други извънредни ситуации, броят на непридружените ненавършили пълнолетие на представител може да бъде увеличен до най-много 50 непридружени ненавършили пълнолетие.

Държавите членки гарантират наличието на административни или съдебни органи или други ведомства, отговарящи за упражняването на редовен надзор за надлежното изпълнение на задачите на представителите лицата, определени съгласно параграф 2, първа алинея, буква а), и на представителя, включително чрез преглед на свидетелствата за съдимост на назначените представители и определените лица през редовни интервали от време с цел установяване на евентуални случаи на несъвместимост с техните функции. Тези административни или съдебни органи или други ведомства разглеждат жалбите, подадени от непридружени ненавършили пълнолетие срещу назначените представители или лицата, определени съгласно параграф 2, първа алинея, буква а).

1.   Когато счете, че това е от значение за целите на разглеждането на молба за международна закрила, решаващият орган изисква, със съгласието на кандидата, извършването на медицински преглед на кандидата във връзка с възможни признаци и симптоми за минало преследване или тежко посегателство и получава информация за резултатите от прегледа.

2.   Медицински преглед на ненавършили пълнолетие се извършва само със съгласието на родителя, пълнолетното лице, което носи отговорност за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, представителя или лицето, посочено в член 23, параграф 2, буква а), а когато това е предвидено в националното право — и със съгласието на кандидата.

Медицинският преглед е безплатен за кандидата и се заплаща с публични средства.

Когато е приложимо, проверките на здравословното състояние и проверките за уязвимост, посочени в член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1356, могат да бъдат взети предвид при медицинския преглед, посочен в настоящия член.

3.   Когато не е извършен медицински преглед в съответствие с параграф 1, решаващият орган информира кандидатите, че могат по собствена инициатива и за собствена сметка да предприемат действия за извършването на медицински преглед по отношение на възможни признаци и симптоми за минало преследване или тежко посегателство.

4.   Резултатите от медицинския преглед, посочен в параграф 1 или 3, се предоставят на решаващия орган и на кандидата възможно най-бързо и решаващият орган ги оценява заедно с другите елементи на молбата.

5.   Медицинският преглед се извършва единствено от квалифицирани медицински лица, като се избират възможно най-малко инвазивните начини за преглед. Прегледът се провежда така, че да се зачита личното достойнство.

6.   Отказът на кандидата да се подложи на медицински преглед или решението му да се подложи на медицински преглед по собствена инициатива, когато такъв преглед не се извърши в подходящ срок предвид наличните възможности за насрочване на медицински преглед в компетентната държава членка, не е пречка решаващият орган да вземе решение по молбата за международна закрила.

1.   Когато поради изявления на кандидата, налични документни доказателства или други съответни признаци съществуват съмнения дали кандидатът е ненавършил пълнолетие, в рамките на разглеждането на молбата решаващият орган може да възложи на квалифицирани специалисти извършването на мултидисциплинарна оценка, включително психосоциална оценка, за определяне на възрастта на кандидата. Оценката на възрастта не се основава само на външния вид или поведението на кандидата. За целите на оценката на възрастта наличните документи се считат за истински, освен ако няма доказателства за противното, и се вземат предвид изявленията на ненавършилите пълнолетие.

2.   Когато след мултидисциплинарната оценка продължават да съществуват съмнения по отношение на възрастта на кандидата, могат да се използват медицински прегледи като крайна мярка за определяне на възрастта на кандидата в рамките на разглеждането на дадена молба. Когато резултатът от оценката на възрастта, посочена, в настоящия параграф, не е категоричен по отношение на възрастта на кандидата или сочи възрастова група, която е под 18 години, държавите членки приемат, че кандидатът не е навършил пълнолетие.

3.   При всеки медицински преглед, извършван за целите, посочени в параграф 2, се избират възможно най-малко инвазивните начини и се зачита изцяло личното достойнство. Медицинските прегледи се извършват от медицински специалисти с опит и експертни познания в оценката на възрастта.

Когато се прилага настоящият параграф, резултатите от медицинския преглед и мултидисциплинарната оценка се анализират заедно, като по този начин се способства за постигането на възможно най-надежден резултат.

4.   Когато за оценката на възрастта на кандидати се използват медицински прегледи, компетентният орган гарантира, че кандидатите, техните родители, пълнолетните лица, които носят отговорност за тях съгласно правото или практиката на съответната държава членка, техните представители или лицата, посочени в член 23, параграф 2, буква a), са информирани, преди разглеждането на молбата им за международна закрила, на език, който те разбират, и по начин, подходящ за деца и съобразен с възрастта им, че възрастта им би могла да бъде оценена чрез медицински преглед. Това включва информация за метода на преглед, възможните последици, които резултатите от медицинския преглед биха могли да имат за разглеждането на молбата, възможността за отказ от страна на кандидата да се подложи на медицинския преглед и последиците от такъв отказ. Всички документи във връзка с медицинския преглед се прилагат към досието на кандидата.

5.   Медицински преглед за оценка на възрастта на кандидатите се извършва само ако кандидатите, техните родители, носещите отговорност пълнолетни лица, посочени в параграф 4 от настоящия член, техните представители или лицата, посочени в член 23, параграф 2, буква а), дадат съгласието си, след като са получили информацията, предвидена в параграф 4 от настоящия член.

6.   Отказът от страна на кандидатите, техните родители, носещите отговорност пълнолетни лица, посочени в параграф 4 от настоящия член, техните представители или лицата, посочени в член 23, параграф 2, буква а), във връзка с извършването на медицински преглед за целите на оценката на възрастта не е пречка решаващият орган да вземе решение по молбата за международна закрила. Такъв отказ може да се счита единствено за оборима презумпция, че кандидатът е навършил пълнолетие.

7.   Дадена държава членка може да признава решения за оценка на възрастта, взети от други държави членки, когато оценките на възрастта са били извършени в съответствие с правото на Съюза.

1.   Счита се, че е, отправена молба за международна закрила, когато гражданин на трета държава или лице без гражданство, включително непридружен ненавършил пълнолетие, изрази лично пред компетентен орган, посочен в член 4, параграфи 1 и 2, желание да получи международна закрила от държава членка.

Когато служители на компетентния орган имат съмнение дали дадено изявление трябва да се разбира като молба за международна закрила, те изрично питат лицето дали желае да получи международна закрила.

2.   Органите, отговарящи за центровете за приемане в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1346, биват информирани, когато е приложимо, че е била отправена молба. За гражданите на трети държави, спрямо които се прилага скрининг съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1356, държавите членки могат да изберат да прилагат настоящия параграф след приключване на скрининга.

1.   Без да се засягат задълженията за събиране и предаване на данни в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1358, органите, компетентни за регистрацията на молбите, органите на друга държава членка, посочени в член 5, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, или изпратените от Агенцията в областта на убежището експерти, които им съдействат за изпълнението на тази задача, регистрират молбата своевременно и във всеки случай не по-късно от пет дни, считано от отправянето ѝ. За тази цел те регистрират следната информация която може да бъде получена от формуляра за скрининг, посочен в член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1356:

Когато държавите членки вече са получили данните по първа алинея, букви а) и б) преди отправянето на молбата, тези данни не се изискват отново.

2.   Когато дадено лице твърди, че няма гражданство, това обстоятелство се регистрира ясно, преди да бъде установено дали лицето е без гражданство.

3.   Когато молбата е отправена до орган, натоварен със задачата да приема молби за международна закрила, който не отговаря за регистрацията на молбите, този орган незабавно и най-късно в срок от три работни дни от датата на отправяне на молбата информира органа, отговарящ за регистрацията на молбите. Органът, отговарящ за регистрацията на молбите, регистрира молбата възможно най-скоро и не по-късно от пет дни от деня, в който е получил информацията.

4.   Когато информацията се събира от решаващия орган или от друг орган, който го подпомага за целите на разглеждането на молбата, в момента на регистрацията могат да се събират и допълнителни данни, необходими за разглеждането на молбата.

5.   Когато има несъразмерно голям брой граждани на трети държави или лица без гражданство, които отправят молби по едно и също време, което прави невъзможно регистрирането на молбите в сроковете, предвидени в параграфи 1 и 3, молбите се регистрират не по-късно от 15 дни от тяхното отправяне.

6.   Без да се засяга правото на кандидата да представя нови елементи в подкрепа на молбата, в случай на последваща молба, когато информацията, посочена в параграф 1, букви а), б) и г) и в параграф 2, вече е на разположение на компетентния орган, може да не е необходимо той да събира такива данни.

7.   За гражданите на трети държави, спрямо които се прилага скрининг по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1356, параграфи 1—6 от настоящия член се прилагат само след приключване на скрининга.

1.   Кандидатът подава молбата до компетентния орган на държавата членка, в която е отправена молбата, възможно най-скоро и не по-късно от 21 дни от момента на регистриране на молбата, освен когато се прилага параграф 6 от настоящия член, при условие че му е дадена реална възможност да направи това в съответствие с настоящия член. Когато молбата не е подадена до решаващия орган, компетентният орган своевременно информира решаващия орган за подаването на молба.

2.   След прехвърляне в съответствие с член 46, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1351 кандидатът подава молбата до компетентните органи на компетентната държава членка възможно най-скоро и не по-късно от 21 дни, след като е удостоверил самоличността си пред компетентните органи на компетентната държава членка.

3.   Молбата се подава лично на определени дата и място, както и в определено време, когато такова е съобщено. Компетентните органи съобщават датата и мястото на кандидата. Компетентните органи могат да съобщят на кандидата време за подаване на молбата.

Държавите членки могат да предвидят в националното си право, че молбата се счита за подадена лично, когато компетентният орган се увери, че кандидатът се намира физически на територията на държавата членка към момента на регистрацията или подаването на молбата.

4.   Чрез дерогация от параграф 3, държавите членки могат да предвидят в националното си право възможността кандидатът да подаде молба чрез формуляр, включително когато не е в състояние да се яви лично поради наличието на тежки обстоятелства извън неговия контрол, като например лишаване от свобода или дългосрочно болнично лечение. Молбата се счита за подадена, ако кандидатът подаде формуляра в срока, посочен в параграф 1, и ако компетентният орган заключи, че условията по настоящия параграф са изпълнени. В такива случаи срокът за разглеждане на молбата започва да тече от датата, на която компетентният орган получи формуляра.

5.   За целите на параграф 3, първа алинея, когато несъразмерно голям брой граждани на трети държави или лица без гражданство отправят молби за международна закрила по едно и също време, поради което е невъзможно да се насрочи среща за всеки кандидат в срока, посочен в параграф 1, на кандидата се насрочва среща за подаване на неговата молба на дата, която не е по-късно от два месеца от момента на регистрация на молбата.

6.   При подаването на молба кандидатите трябва да представят възможно най-скоро всички елементи и документи, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1347, с които разполагат и които са необходими за обосноваване на молбата им. След като подадат молбата си, кандидатите имат право, особено по време на личното интервю, да представят всякакви допълнителни елементи, които са от значение за разглеждането ѝ, докато не бъде взето решение по молбата им в рамките на административната процедура.

В рамките на този период държавите членки могат да определят срок за представяне на тези допълнителни елементи, който кандидатът трябва да се стреми да спази.

7.   Държавите членки могат да организират достъпа до процедурата по такъв начин, че отправянето, регистрацията или подаването на молбата да се извършват едновременно. В такива случаи държавите членки гарантират, че всички кандидати се ползват от гаранциите, предвидени в член 8, параграфи 2—6. Когато отправянето, регистрацията или подаването на молбата се извършват едновременно, кандидатите имат право да представят всички елементи и документи, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1347, с които разполагат и които са необходими за обосноваване на молбата им по време на личното интервю.

Освен това кандидатите имат право да представят всякакви допълнителни елементи от значение за разглеждането на тяхната молба, докато не бъде взето решение по нея. В рамките на този период държавите членки могат да определят срок за представяне на тези допълнителни елементи, който кандидатът трябва да се стреми да спази.

1.   При регистрацията на молбата компетентните органи на държавата членка, в която е отправена молбата за международна закрила, предоставят на кандидата документ, издаден на негово име, в който се посочва, че молбата е била отправена и регистрирана. Този документ е валиден, докато не бъде издаден документът, посочен в параграф 4.

След прехвърляне в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) 2024/1351 компетентните органи на компетентната държава членка предоставят на кандидата, когато той удостовери своята самоличност пред тях, документ на негово име, в който се посочва, че е била отправена и регистрирана молба и че лицето е било прехвърлено. Този документ остава валиден, докато не бъде издаден документа, посочен в параграф 4.

2.   Ако до момента на регистрацията е възможно да се издаде документът, посочен в параграф 4, не е необходимо да се предоставя документът, посочен в параграф 1.

3.   Документът, посочен в параграф 1, се отнема при издаването на документа, посочен в параграф 4.

4.   Компетентните органи на държавата членка, в която е подадена молбата в съответствие с член 28, параграфи 1 и 2, възможно най-скоро след подаването на молбата издават документ, който включва най-малко следните елементи, които се актуализират при необходимост:

5.   Не е необходимо да се издават документите, посочени в настоящия член, когато и докато кандидатът е задържан или лишен от свобода.

При освобождаване от задържане или лишаване от свобода на кандидата се предоставя документът, посочен в параграф 1 или 4. Когато при освобождаването на кандидата бъде предоставен документът, посочен в параграф 1, той получава документа, посочен в параграф 4, възможно най-скоро.

6.   По отношение на придружени ненавършили пълнолетие документите, посочени в настоящия член, издадени на единия от родителите на кандидата или на пълнолетното лице, което отговаря за кандидата съгласно правото или практиката на съответната държава членка, могат да включват и ненавършилия пълнолетие, ако е целесъобразно.

7.   Не е необходимо посочените в настоящия член документи да бъдат доказателство за самоличност, но те се считат за достатъчно средство, позволяващо на кандидатите да удостоверяват самоличността си пред националните органи и да имат достъп до своите права по време на процедурата за международна закрила.

8.   В документа, посочен в параграфи 1 и 4, се посочва датата на регистрация на молбата.

9.   Документът, посочен в параграф 4, е валиден най-много 12 месеца или докато кандидатът бъде прехвърлен в друга държава членка в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1351. Когато този документ се издава от компетентната държава членка, валидността му се подновява, за да обхване срока, през който кандидатът има право да остане на нейна територия. Срокът на валидност на документа не представлява право на оставане, когато това право е било прекратено или упражняването му е било спряно в съответствие с настоящия регламент.

1.   При наличие на признаци, че граждани на трети държави или лица без гражданство, задържани в центрове за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитни зони, на външните граници, е възможно да желаят да отправят молба за международна закрила, компетентните органи съгласно член 4 им предоставят информация относно възможността да направят това.

2.   Когато кандидат отправи молба в център за задържане, в затвор или на граничен контролно-пропускателен пункт, включително в транзитни зони, на външните граници, компетентните органи съгласно член 4 предприемат действия, за да осигурят услуги по устен превод до степента, необходима за улесняване на достъпа до процедурата за международна закрила.

3.   Организациите и лицата, на които съгласно националното право е допустимо да предоставят съвети и консултации, се ползват от ефективен достъп до кандидатите, задържани в центрове за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитни зони, на външните граници. Този достъп може да зависи от наличието на предварителна договореност с компетентните органи.

Държавите членки могат да налагат ограничения на достъпа, посочен в първа алинея, съгласно националното право, когато те са обективно необходими за сигурността, обществения ред или административното управление на даден граничен контролно-пропускателен пункт, включително транзитни зони, или център за задържане, при условие че достъпът не се ограничава сериозно и не става невъзможен.

1.   Когато става въпрос за пълнолетен, който се нуждае от помощ за упражняване на правата си в съответствие с националното право (наричан по-долу „недееспособен пълнолетен“), пълнолетният, който отговаря за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, може да отправи и подаде молба от името на недееспособния пълнолетен.

2.   Недееспособният пълнолетен присъства при подаването на молбата, освен в случаите, когато са налице основателни причини, поради които не може или не е в състояние да присъства или — когато такава възможност е предвидена в националното право — молбата се подава чрез формуляр.

1.   Придруженият ненавършил пълнолетие има право да подаде молба от свое име, ако е дееспособен съгласно националното право на съответната държава членка. Когато придруженият ненавършил пълнолетие не е дееспособен съгласно националното право на съответната държава членка, родителят или друго пълнолетно лице, като например лицето, полагащо грижи по закон, или лице от службата за защита на децата, което отговаря за ненавършилия пълнолетие съгласно правото или практиката на съответната държава членка, подава молбата от негово име.

2.   В случай на придружен ненавършил пълнолетие, който не е дееспособен съгласно националното право на съответната държава членка и който, в момента, когато родителят или друго лице, което отговаря за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, отправя или подава молбата за международна закрила, се намира на територията на същата държава членка, и по-специално ако този ненавършил пълнолетие не разполага с други законни средства за престой на територията на същата държава членка, отправянето и подаването на молба от родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, се счита за отправяне и подаване на молба за международна закрила и от името на ненавършилия пълнолетие.

Държавите членки могат да решат да прилагат първа алинея и в случай на придружен ненавършил пълнолетие, който е роден или който присъства по време на административната процедура.

3.   Когато родителят или пълнолетното лице, който (което) отговаря за придружен ненавършил пълнолетие, посочен в параграф 2, подава молба от негово име, ненавършилият пълнолетие присъства при подаването на молбата, освен когато са налице основателни причини, поради които ненавършилият пълнолетие е в невъзможност или не е в състояние да присъства, или — когато такава възможност е предвидена в националното право — молбата от името на ненавършилия пълнолетие се подава чрез формуляр.

1.   Непридруженият ненавършил пълнолетие има право да подаде молба от свое име, ако е дееспособен съгласно националното право на съответната държава членка. За тази цел непридруженият ненавършил пълнолетие се уведомява за възрастта за придобиване на дееспособност в държавата членка, компетентна за разглеждането на неговата молба за международна закрила. Когато непридруженият ненавършил пълнолетие не е дееспособен съгласно националното право на съответната държава членка, представителят или лицето, посочено в член 23, параграф 2, буква а), подава молбата от негово име.

Първа алинея от настоящия параграф се прилага, без да се засяга правото на непридружените ненавършили пълнолетие на правни консултации и на правна помощ и представителство в съответствие с членове 15 и 16.

2.   В случай на непридружен ненавършил пълнолетие, който не е дееспособен съгласно националното право на съответната държава членка, молбата се подава в срока, определен в член 28, параграф 1, като се взема предвид висшият интерес на детето.

3.   Когато представителят на ненавършил пълнолетие или лице, посочено в член 23, параграф 2, буква а), подава молба от негово име, ненавършилият пълнолетие присъства при подаването на молбата, освен когато са налице основателни причини, поради които ненавършилият пълнолетие е в невъзможност или не е в състояние да присъства, или — когато такава възможност е предвидена в националното право — молбата се подава чрез формуляр.

1.   Решаващият орган разглежда и взема решение по молбите за международна закрила в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II.

2.   Решаващият орган взема решения по молбите за международна закрила след извършването на подходящо разглеждане за допустимост или основателност на молбата. Решаващият орган разглежда молбите обективно, безпристрастно и на индивидуална основа. За целите на разглеждането на молбата решаващият орган взема предвид следното:

3.   Служителите, които разглеждат молбите и вземат решения по тях, притежават подходящи познания и са преминали обучение, включително съответното обучение съгласно член 8 Регламент (ЕС) 2021/2303, във връзка със съответните приложими стандарти в областта на убежището и бежанското право. Те имат възможност при необходимост да поискат консултация от експерти по определени въпроси, като такива, свързани с медицински, културни или религиозни аспекти, с психичното здраве, с децата или с пола. При необходимост те могат да отправят запитвания към Агенцията в областта на убежището в съответствие с член 10, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/2303.

4.   Документите, за които решаващият орган прецени, че имат значение за разглеждането на молбите, се превеждат, когато е необходимо за целите на това разглеждане.

Писменият превод на съответните документи или на части от тях може да се осигури от други субекти и да се плати с публични средства съгласно националното право на съответната държава членка. Кандидатът може да осигури писмения превод на други документи на собствени разноски. При последващи молби отговорността за писмения превод на документите може да се възложи на кандидата.

5.   Решаващият орган може да даде предимство на разглеждането на молба за международна закрила, по-специално в следните случаи:

1.   Разглеждането с цел да се определи дали дадена молба е недопустима в съответствие с член 38, параграф 1, букви а), б), в) и г) и член 38, параграф 2 приключва във възможно най-кратък срок и не по-късно от два месеца от датата, на която е подадена молбата.

В случая, посочен в член 38, параграф 1, буква д), решаващият орган приключва разглеждането в срок от десет работни дни.

Молба не се счита за допустима единствено поради факта, че не е взето решение по допустимостта в сроковете, определени в настоящия параграф и в параграф 2.

2.   Решаващият орган може да удължи сроковете, предвидени в параграф 1, първа алинея, с не повече от два месеца, когато:

3.   Решаващият орган приключва ускорената процедура за разглеждане във възможно най-кратък срок и не по-късно от три месеца от датата, на която е подадена молбата.

4.   Когато не се прилага ускорена процедура за разглеждане, решаващият орган гарантира, че осигурява приключването на процедурата за разглеждане на основателността във възможно най-кратък срок и не по-късно от шест месеца от датата, на която е подадена молбата, без да се засягат точността и пълнотата на разглеждането.

5.   Решаващият орган може да удължи шестмесечния срок по параграф 4 със срок, не по-дълъг от шест месеца, когато:

6.   Когато спрямо кандидата се прилага процедура за прехвърляне съгласно предвиденото в член 46 от Регламент (ЕС) 2024/1351, посоченият в параграф 4 от настоящия член срок започва да тече от датата на подаване на молбата в съответствие с член 28, параграф 2.

7.   Решаващият орган може да отложи приключването на процедурата за разглеждане, ако разумно не би могло да се очаква да вземе решение в сроковете, посочени в параграф 4, поради несигурна обстановка в държавата на произход, за която се предполага, че е временно явление. В такива случаи решаващият орган:

Държавата членка информира във възможно най-кратък срок Комисията и Агенцията в областта на убежището за отлагането на процедурите във връзка със съответната държава на произход. При всички случаи решаващият орган приключва процедурата за разглеждане в срок от 21 месеца от подаването на молбата.

8.   Държавите членки определят срокове за приключване на процедурата за разглеждане в случаите, в които съд отмени решението на решаващия орган и върне делото за ново разглеждане. Тези срокове са по-кратки от сроковете, предвидени в настоящия член.

1.   Решението по дадена молба за международна закрила се постановява писмено и се съобщава на кандидата във възможно най-кратък срок съгласно националното право на съответната държава членка. Ако кандидатът се представлява от представител или правен съветник, компетентният орган може да съобщи решението на него вместо на кандидата.

2.   Когато молбата е отхвърлена като недопустима, като неоснователна или като явно неоснователна по отношение на статута на бежанец или на статута на субсидиарна закрила, като изрично оттеглена или като мълчаливо оттеглена, правните и фактическите основания за отхвърлянето се посочват в решението.

3.   Кандидатът се уведомява писмено за резултата от решението и за възможностите за оспорване на решение, с което молбата се отхвърля като недопустима, като неоснователна или като явно неоснователна по отношение на статута на бежанец или статута на субсидиарна закрила, или като мълчаливо оттеглена. Тази информация може да бъде предоставена като част от решението по молбата за международна закрила. Когато кандидатът не се ползва от помощта на правен съветник, информацията се предоставя на език, който кандидатът разбира или за който има разумни основания да се предполага, че разбира.

4.   Когато кандидатът се ползва от помощта на правен съветник, който го представлява, информацията по параграф 3 може да бъде предоставена само на този правен съветник, без да се превежда на език, който кандидатът разбира или за който има разумни основания да се предполага, че разбира. В такъв случай фактът дали е предоставена международна закрила, се съобщава за сведение в писмена форма на кандидата на език, който той разбира или за който има разумни основания да се предполага, че разбира, включително обща информация за начина на оспорване на решението.

5.   При молби от името на ненавършили пълнолетие или на недееспособни пълнолетни лица и когато всичките молби почиват на съвсем същите основания като молбата на пълнолетното лице, отговорно за ненавършилия пълнолетие или за недееспособното пълнолетно лице, решаващият орган, след индивидуална оценка на всеки кандидат, може да вземе едно решение по отношение на всички кандидати, освен когато това би довело до разкриването на конкретни обстоятелства на даден кандидат, които биха могли да застрашат интересите му, особено в случаите на основано на пола насилие, трафик на хора и преследване, основано на пол, сексуална ориентация, полова идентичност или възраст. В такива случаи се постановява отделно решение, което се съобщава на съответното лице в съответствие с параграф 1.

1.   В съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, решаващият орган може да провери допустимостта на дадена молба и може да му бъдат предоставени правомощия съгласно националното право да отхвърли молбата като недопустима, ако е налице някое от следните основания:

2.   Решаващият орган отхвърля дадена молба като недопустима, ако молбата е последваща молба, когато няма или не са били представени от кандидата нови относими елементи, посочени в член 55, параграфи 3 и 5, свързани с разглеждането на въпроса дали кандидатът отговаря на условията за предоставяне на международна закрила в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1347 или свързани с основанието за недопустимост, приложено по-рано.

1.   Основателността на дадена молба не се разглежда в следните случаи:

2.   Когато разглежда основателността на дадена молба, решаващият орган взема решение за това дали кандидатът отговаря на условията за бежанец, и ако не е така, определя дали кандидатът отговаря на условията за субсидиарна закрила в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1347.

3.   Решаващият орган отхвърля молбата като неоснователна, ако е установил, че кандидатът не отговаря на условията за международна закрила съгласно Регламент (ЕС) 2024/1347.

4.   На решаващия орган може да бъдат предоставени правомощия съгласно националното право да обяви неоснователна молба за явно неоснователна, ако към момента на приключване на разглеждането се прилага някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграфи 1 и 3.

1.   Кандидатът може да оттегли молбата си по собствена инициатива по всяко време в хода на процедурата. Молбата се оттегля писмено лично от кандидата или от неговия правен съветник, който го представлява съгласно националното право.

2.   При оттеглянето на молбата компетентните органи информират кандидата в съответствие с член 8, параграф 2, буква в) за всички процедурни последици от оттеглянето на език, който разбира или за който има разумни основания да се предполага, че разбира.

3.   Ако изричното оттегляне е пред компетентен орган, различен от решаващия орган, този орган информира решаващия орган за оттеглянето. Решаващият орган постановява решение, с което обявява, че молбата е била изрично оттеглена. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно глава V от настоящия регламент.

4.   Когато на етапа, на който молбата е изрично оттеглена от кандидата, решаващият орган вече е установил, че кандидатът не отговаря на условията за международна закрила съгласно Регламент (ЕС) 2024/1347, той при все това може да приеме решение за отхвърляне на молбата като неоснователна или като явно неоснователна.

1.   Молбата се обявява за мълчаливо оттеглена, когато:

2.   Когато органът, който преценява дали молбата е мълчаливо оттеглена, е компетентен орган, различен от решаващия орган, и когато този орган смята, че молбата трябва да се счита за такава, този орган информира решаващия орган за това. Решаващият орган постановява решение, с което обявява, че молбата е била мълчаливо оттеглена.

3.   Ако кандидатът присъства лично, при оттеглянето на молбата компетентният орган информира кандидата в съответствие с член 8, параграф 2, буква в) за всички процедурни последици от оттеглянето на език, който разбира или за който има разумни основания да се предполага, че разбира.

4.   Компетентният орган може да спре процедурата, за да даде на кандидата възможност да обоснове или коригира бездействията или действията, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да обяви молбата за мълчаливо оттеглена.

5.   Молбата може да бъде отхвърлена като неоснователна или явно неоснователна, когато към момента на мълчаливото ѝ оттегляне решаващият орган вече е установил, че кандидатът не отговаря на условията за международна закрила съгласно Регламент (ЕС) 2024/1347.

1.   Без да се засяга член 21, параграф 2, решаващият орган ускорява в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, разглеждането на основателността на дадена молба за международна закрила, когато:

Когато Агенцията в областта на убежището е дала указание относно дадена държава на произход в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303, от което е видно, че в съответната трета държава е настъпила съществена промяна след публикуването на съответните данни на Евростат, държавите членки използват това указание като насока за прилагането на първа алинея, буква й) от настоящия параграф.

2.   Когато решаващият орган счита, че разглеждането на молбата включва фактически или правни въпроси, които са твърде сложни за разглеждане в рамките на ускорена процедура за разглеждане, той може да продължи разглеждането на основателността в съответствие с член 35, параграф 4 и член 39. В такъв случай кандидатът се информира за промяната в процедурата.

3.   Ускорената процедура за разглеждане може да се прилага по отношение на непридружени ненавършили пълнолетие само ако:

Когато Агенцията в областта на убежището е дала указание относно дадена държава на произход в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303, от което е видно, че в съответната трета държава е настъпила съществена промяна след публикуването на съответните данни на Евростат, държавите членки използват това указание като основа за прилагането на първа алинея, буква д) от настоящия параграф.

1.   След скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399. Процедурата на границата може да бъде проведена:

2.   На кандидатите, спрямо които се прилага процедурата на границата, не се разрешава да влязат на територията на държава членка, без да се засягат член 51, параграф 2 и член 53, параграф 2. Всички мерки, взети от държавите членки за предотвратяване на неразрешено влизане на тяхна територия, трябва да са в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1346.

3.   Чрез дерогация от член 51, параграф 2, първа алинея, последно изречение, на кандидата не се разрешава да влезе на територията на държавата членка, когато:

В случаите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, когато кандидатът е адресат на решение за връщане, издадено в съответствие с Директива 2008/115/EО, или на отказ за влизане в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399, се прилага член 4 от Регламент (ЕС) 2024/1349.

4.   Без да се засяга механизмът за мониторинг, предвиден в член 14 от Регламент (ЕС) 2021/2303, и в допълнение към него, всяка държава членка предвижда механизъм за мониторинг на основните права във връзка с процедурата на границата, който отговаря на критериите, посочени в член 10 от Регламент (EС) 2024/1356.

1.   Когато се прилага процедура на границата, могат да се вземат решения по следното:

2.   Когато броят на кандидатите надвишава броя, посочен в член 47, параграф 1, и за да се прецени спрямо кого да се приложи процедура на границата съгласно член 42, параграф 1, буква в), е) или й) или параграф 3, буква б), се дава предимство на следните категории молби:

3.   Когато процедурата на границата се прилага спрямо ненавършили пълнолетие и членове на техните семейства, се дава предимство на разглеждането на техните молби.

Държавите членки могат също така да дадат предимство на разглеждането на молби на определени граждани на трети държави или, когато става въпрос за лица без гражданство, на лица, чието предишно обичайно пребиваване е било на територията на трета държава, за които в случай на отрицателно решение има по-голяма вероятност да бъдат върнати, в зависимост от случая, в тяхната държава на произход, в държавата на предишното им обичайно пребиваване, в сигурна трета държава или в първа държава на убежище по смисъла на настоящия регламент.

1.   Държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква в), е) или й).

2.   Когато са налице обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква е), и без да се засяга член 54, държавите членки предприемат подходящи мерки за запазване, доколкото е възможно, на семейството заедно при процедурата на границата.

3.   За целите на параграф 2, за да се запази семейството заедно, под „членове на семейството на кандидата“ се разбират, доколкото семейството вече е било създадено, преди кандидатът да пристигне на територията на държавите членки, следните членове на семейството на кандидата, които се намират на територията на същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила:

За целите на първа алинея, букви б), в) и г) въз основа на индивидуална оценка, ненавършил пълнолетие се счита за несключил брак, ако бракът му не би бил в съответствие с национално право в съответната държава членка, по-специално предвид законоустановената възраст за встъпване в брак.

4.   Когато въз основа на информация, получена в рамките на мониторинга, извършван съгласно членове 14 и 15 от Регламент (ЕС) 2021/2303, Комисията има основания да счита, че дадена държава членка не спазва изискванията, предвидени в член 54, параграф 2, тя препоръчва без забавяне спиране на прилагането на процедурата на границата за семейства с ненавършили пълнолетие съгласно член 53, буква б). Комисията оповестява тази препоръка публично.

Съответната държава членка взема предвид в максимална степен препоръката на Комисията по отношение на задълженията ѝ по член 53, параграф 2, буква б) и с оглед отстраняване на всички установени недостатъци, за да гарантира пълно спазване на изискванията на член 54, параграф 2. Съответната държава членка уведомява Комисията за мерките, предприети за прилагане на препоръката.

1.   Комисията изчислява чрез актове за изпълнение броя, който съответства на адекватния капацитет на всяка държава членка, като използва формулата, предвидена в параграф 4.

Без да се засяга параграф 3, Комисията определя също чрез актове за изпълнение максималния брой молби, които дадена държава членка трябва да разглежда ежегодно в рамките на процедурата на границата. Този максимален брой е два пъти броя, получен чрез използването на формулата, предвидена в параграф 4, считано от 12 юни 2026 г., три пъти броя, получен чрез използването на формулата, предвидена в параграф 4, считано от 13 юни 2027 г. и четири пъти броя, получен чрез използването на формулата, предвидена в параграф 4, считано от 13 юни 2028 г.

2.   Когато бъде достигнат адекватният капацитет на държава членка, посочен в параграф 1, първа алинея, от тази държава членка вече не се изисква да провежда процедури на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато са налице обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква й).

3.   Когато държава членка е разгледала максималния брой молби, посочени в параграф 1, втора алинея, от тази държава членка вече не се изисква да провежда процедури на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато са налице обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква в) или й). Въпреки това държавата членка продължава да разглежда в рамките на процедурата на границата молбите на граждани на трети държави, за които са налице обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква е) и параграф 3, буква б).

4.   Броят, посочен в параграф 1, първа алинея, се изчислява, като броят, посочен в член 46, се умножи по сбора на незаконните преминавания на външната граница, пристиганията след операции по търсене и спасяване и отказите за влизане на външната граница в съответната държава членка през предходните три години и полученият резултат се раздели на сбора на незаконните преминавания на външната граница, пристиганията след операции по търсене и спасяване и отказите за влизане на външната граница в Съюза като цяло за същия период според последните налични данни на Frontex и Евростат.

5.   Първият акт за изпълнение съгласно параграф 1 се приема от Комисията на 12 август 2024 г., а следващите актове се приемат на 15 октомври на всеки три години след това.

След приемането от Комисията на акт за изпълнение съгласно параграф 1 всяка държава членка осигурява в срок от шест месеца от приемането на втория и всички последващи актове за изпълнение наличието на адекватния капацитет, определен в съответния акт за изпълнение. За целите на първия акт за изпълнение държавите членки гарантират, че преди 12 юни 2026 г.

1.   Когато броят на кандидатите, по отношение на които се прилага процедурата на границата за предоставяне на убежище в дадена държава членка във всеки един момент, в съчетание с броя на лицата, спрямо които се прилага процедура на границата за връщане, установена съгласно Регламент (ЕС) 2024/1349, или, когато е приложимо, равностойна процедура на границата за връщане, установена съгласно националното право, е равен на или надвишава броя, определен по отношение на тази държава членка в акта за изпълнение на Комисията, посочен в член 47, параграф 1, първа алинея, тази държава членка може да уведоми Комисията за този факт.

2.   Когато държава членка уведоми Комисията в съответствие с параграф 1, чрез дерогация от член 45 параграф 1, от тази държава членка не се изисква да разглежда по процедура на границата молбите, отправени от кандидатите съгласно член 42, параграф 1, буква й), в момента, в който броят на кандидатите, спрямо които се прилага процедурата на границата в тази държава членка, е равен или по-голям от броя, посочен в член 47, параграф 1, първа алинея.

3.   Мярката, предвидена в параграф 2, се прилага на основа входящи-изходящи потоци и от съответната държава членка се изисква да продължи да разглежда в рамките на процедура на границата молбите, отправени от кандидатите съгласно член 42, параграф 1, буква й), веднага щом броят на кандидатите, спрямо които се прилага процедурата на границата в тази държава членка във всеки един момент, е по-малък от броя, посочен в член 47, параграф 1, първа алинея.

4.   Мярката, предвидена в параграф 2, може да се прилага от държава членка за остатъка от същата календарна година, считано от деня след датата на уведомяването съгласно параграф 1.

1.   Уведомлението, посочено в член 48, съдържа следната информация:

2.   Държавите членки могат да уведомят Комисията в съответствие с член 48 от настоящия регламент в рамките на уведомяването, посочено в членове 58 и 59 от Регламент (ЕС) 2024/1351, когато е приложимо.

3.   Когато държава членка уведоми Комисията в съответствие с член 48, съответната държава членка информира за това останалите държави членки.

4.   Държава членка, която прилага мярката, посочена в член 48, информира ежемесечно Комисията за следните елементи:

Комисията наблюдава прилагането на мярката, посочена в член 48 от настоящия регламент, и за тази цел прави преглед на информацията, предоставяна от държавите членки. Комисията, в рамките на доклада, посочен в член 9 от Регламент (EС) 2024/1351, дава оценка на прилагането на мярката, посочена в член 48 от настоящия регламент, във всяка държава членка.

1.   Чрез дерогация от член 28 от настоящия регламент молбите, спрямо които се прилага процедурата на границата, се подават не по-късно от пет дни след регистрирането за първи път или, след прехвърляне съгласно член 67, параграф 11 от Регламент (EС) 2024/1351, пет дни след датата, на която кандидатът е пристигнал в държавата членка на преместване след такова прехвърляне, при условие че на кандидата е предоставена реална възможност да направи това. Неспазването на петдневния срок не засяга по-нататъшното прилагане на процедурата на границата.

2.   Процедурата на границата е възможно най-кратка, като същевременно се осигурява пълно и справедливо разглеждане на молбите. Без да се засяга трета алинея от настоящия параграф, максималната продължителност на процедурата на границата е 12 седмици от момента на регистриране на молбата до момента, в който кандидатът вече няма право да остане и не му е позволено да остане. След изтичането на този срок на кандидата се разрешава да влезе на територията на държавата членка, освен когато се прилага член 4 от Регламент (EС) 2024/1349.

Държавите членки предвиждат разпоредби относно продължителността на процедурата за разглеждане, чрез дерогация от член 35, на разглеждането от съд на молба за оставане, подадена в съответствие с член 68, параграфи 4 и 5, и, ако е приложимо, на процедурата по обжалване. Определената продължителност гарантира, че всички тези различни процедурни етапи са приключени в 12-седмичен срок от датата на регистриране на молбата.

Срокът от 12 седмици може да бъде удължен до 16 седмици, ако държавата членка, в която лицето е прехвърлено съгласно член 67, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2024/1351, прилага процедурата на границата.

1.   Когато се прилагат условията за процедурата на границата, държавите членки вземат решение за провеждането на процедурата за определяне на държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата съгласно Регламент (ЕС) 2024/1351, на местата, където ще бъде проведена процедурата на границата, без да се засягат крайните срокове, определени в член 51, параграф 2 от настоящия регламент.

2.   Когато условията за прилагане на процедурата на границата са изпълнени в държавата членка, от която кандидатът е прехвърлен, процедура на границата може да бъде приложена от държавата членка, в която кандидатът е прехвърлен в съответствие с член 67, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2024/1351, без да се засягат крайните срокове, определени в член 51, параграф 2 от настоящия регламент.

1.   Процедурата на границата се прилага спрямо непридружените ненавършили пълнолетие само при обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 3, буква б). При съмнение относно възрастта на кандидата компетентните органи незабавно извършват оценка на възрастта в съответствие с член 25.

2.   Държавите членки не прилагат или спират да прилагат процедурата на границата на всеки етап от процедурата, когато:

В случаите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, компетентният орган разрешава на кандидата да влезе на територията на държавата членка и прилага подходящата процедура, предвидена в глава III.

1.   По време на разглеждането на молбите, за които се прилага процедура на границата, държавите членки изискват, съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2024/1346 и без да се засяга член 10 от нея, кандидатите да пребивават като общо правило на външната граница или в близост до външната граница, или в транзитните зони, или на други определени места на нейната територия, като в пълна степен се вземат предвид конкретните географски особености на държавите членки.

2.   Без да се засяга член 47, държавите членки гарантират, след като преценят висшия интерес на детето, че семействата с ненавършили пълнолетие пребивават в приемни центрове, подходящи с оглед на техните нужди, и осигуряват жизнен стандарт, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, при пълно спазване на изискванията на глава IV от Директива (ЕС) 2024/1346.

3.   Всяка държава членка съобщава на Комисията до 11 април 2026 г. местата, където ще се провежда процедурата на границата, включително при прилагане на член 45. Държавите членки гарантират, че капацитетът на тези места е достатъчен за разглеждане на молбите, попадащи в приложното поле на член 45. Всички промени в определянето на местата, където се провежда процедурата на границата, се съобщават на Комисията в рамките на два месеца от въвеждането на промените.

4.   Изискването за пребиваване на определено място в съответствие с параграфи 1, 2 и 3 не се счита за разрешение за влизане и престой на територията на държава членка.

5.   Когато кандидат, по отношение на който се прилага процедура на границата, трябва да бъде прехвърлен на решаващия орган или на компетентен първоинстанционен съд за целите на такава процедура или прехвърлен с цел получаване на медицинско лечение, такова пътуване само по себе си не представлява влизане на територията на държава членка.

1.   Молба, отправена, когато все още не е взето окончателно решение по предишна молба от същия кандидат, се счита за допълнително становище, а не за нова молба.

Това допълнително становище се разглежда в компетентната държава членка в рамките на текущото разглеждане по административната процедура или в рамките на евентуална текуща процедура по обжалване, доколкото компетентният съд може да вземе предвид елементите, на които се основава допълнителното становище.

2.   Всяка допълнителна молба, отправена в държава членка, след като по предишна молба на същия кандидат е било взето окончателно решение, се счита за последваща молба и се разглежда от компетентната държава членка.

3.   Последващата молба подлежи на предварително разглеждане, в рамките на което решаващият орган установява дали са се появили или от кандидата са били представени нови елементи, които:

4.   Предварителното разглеждане се извършва въз основа на писмени сведения или лично интервю в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II. По-специално личното интервю може да не се проведе, когато от писмените сведения е ясно, че молбата не съдържа нови елементи съгласно параграф 3.

5.   Представените от кандидата елементи се считат за нови само когато кандидатът не е бил в състояние, не по своя вина, да ги представи в контекста на предходната молба. Не е необходимо да се вземат предвид елементите, които кандидатът е могъл да представи по-рано, освен ако те значително не увеличават вероятността молбата да не бъде недопустима или кандидатът да изпълни условията за предоставяне на международна закрила, или ако предишната молба е била отхвърлена като мълчаливо оттеглена в съответствие с член 41 без разглеждане на основателността.

6.   Когато кандидатът е представил или са възникнали нови елементи съгласно параграф 3, основателността на молбата се разглежда допълнително, освен в случаите, когато молбата може да се счита за недопустима на друго основание, предвидено в член 38, параграф 1.

7.   Когато кандидатът не е представил или не са се появили нови елементи съгласно параграф 3, молбата се отхвърля като недопустима съгласно член 38, параграф 2.

1.   Счита се, че трета държава, която е ратифицирала и спазва Женевската конвенция в рамките на дерогациите или ограниченията, наложени от тази държава съгласно посочената конвенция, осигурява ефективна закрила. В случай на географски ограничения, наложени от третата държава, наличието на закрила за лица, които са извън приложното поле на Женевската конвенцията, се оценява в съответствие с критериите, посочени в параграф 2.

2.   В случаите, различни от посочените в параграф 1, се счита, че трета държава осигурява ефективна закрила само когато са изпълнени най-малко следните критерии:

1.   Трета държава може да се счита за първа държава на убежище за даден кандидат само когато в тази държава:

2.   Институтът на първа държава на убежище може да се приложи в рамките на индивидуална преценка единствено при условие че кандидатът не може да представи елементи, обосноваващи неприложимостта на института на първа държава на убежище спрямо него.

3.   Трета държава може да се счита за първа държава на убежище за непридружен ненавършил пълнолетие само когато това не противоречи на неговия висш интерес и когато органите на държавите членки преди това са получили от органите на третата държава уверение, че за непридружения ненавършил пълнолетие ще бъде поета отговорност от тези органи и че той ще се ползва незабавно от ефективна закрила по смисъла на член 57.

4.   Когато дадена молба е отхвърлена като недопустима поради прилагането на института на първа държава на убежище, решаващият орган:

5.   Ако третата държава не приеме обратно кандидата на територията си или не даде отговор в срока, определен от компетентния, орган, кандидатът получава достъп до процедурата в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II и в глава III, раздел I.

1.   Трета държава може да се определи като сигурна трета държава само когато в тази държава:

2.   Определянето на трета държава като сигурна трета държава както на равнището на Съюза, така и на национално равнище може да бъде направено, като се изключат конкретни части от нейната територия или ясно разпознаваеми категории лица.

3.   Преценката за това дали дадена трета държава може да бъде определена като сигурна трета държава в съответствие с настоящия регламент се основава на множество относими и налични източници на информация, включително информация от държавите членки, Агенцията в областта на убежището, Европейската служба за външна дейност, Върховния комисар на ООН за бежанците, Съвета на Европа и други съответни международни организации.

4.   Институтът на сигурна трета държава може да се прилага:

5.   Институтът на сигурна трета държава може да се прилага само при условие че:

6.   Трета държава да се счита за сигурна трета държава за непридружен ненавършил пълнолетие само когато това не противоречи на неговия висш интерес и когато органите на държавите членки преди това са получили от органите на въпросната трета държава уверение, че за непридружения ненавършил пълнолетие ще бъде поета отговорност от тези органи и че той ще получи незабавно достъп до ефективна закрила по смисъла на член 57.

7.   Когато Съюзът и дадена трета държава съвместно са постигнали споразумение съгласно член 218 ДФЕС, че приетите съгласно това споразумение мигранти ще бъдат защитени в съответствие с приложимите международни стандарти и при пълно зачитане на принципа на забрана за връщане, условията на настоящия член относно статута на сигурна трета държава могат да се считат за изпълнени, без да се засягат параграфи 5 и 6.

8.   Когато молбата е отхвърлена като недопустима поради прилагането на института на сигурна трета държава, решаващият орган:

9.   Когато третата държава не приеме или не приеме обратно кандидата на територията си, кандидатът получава достъп до процедурата в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II и в глава III, раздел I.

1.   Трети държави се определят като сигурни трети държави на равнището на Съюза съгласно условията, предвидени в член 59, параграф 1.

2.   Комисията прави преглед на ситуацията в третите държави, определени като сигурни трети държави, със съдействието на Агенцията в областта на убежището и въз основа на другите източници на информация, посочени в член 59, параграф 3.

3.   По искане на Комисията Агенцията в областта на убежището ѝ предоставя информация и анализ относно конкретни трети държави, спрямо които може да се разгледа възможността за определянето им като сигурни трети държави на равнището на Съюза. Комисията своевременно разглежда всяко искане от държава членка за преценка дали дадена трета държава може да бъде определена като сигурна трета държава на равнището на Съюза.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 74 за спиране действието на акта за определяне на дадена трета държава като сигурна трета държава на равнището на Съюза при спазване на условията, предвидени в член 63.

1.   Дадена трета държава може да бъде определена като сигурна държава на произход в съответствие с настоящия регламент само ако — въз основа на правната ситуация, прилагането на правото в рамките на демократична система и политическите обстоятелства като цяло — може да се докаже, че няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и че не съществува реална опасност от тежко посегателство по смисъла на член 15 от посочения регламент.

2.   Определянето на трета държава като сигурна държава на произход както на равнището на Съюза, така и на национално равнище може да бъде направено, като се изключат конкретни части от нейната територия или ясно разпознаваеми категории лица.

3.   Преценката за това дали дадена трета държава е сигурна държава на произход в съответствие с настоящия регламент се основава на множество относими и налични източници на информация, включително информация от държавите членки, Агенцията в областта на убежището, Европейската служба за външна дейност, Върховния комисар на ООН за бежанците, както и други имащи отношение международни организации, и при извършването ѝ се взема предвид — ако има такъв — общият анализ на информацията относно държавата на произход, посочен в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303.

4.   При преценката, посочена в параграф 3, се взема предвид, наред с другото, степента, в която се осигурява закрила срещу преследване или тежко посегателство чрез:

5.   Институтът на сигурна държава на произход може да се приложи единствено при условие че:

1.   Третите държави се определят като сигурни държави на произход на равнището на Съюза при условията, предвидени в член 61.

2.   Комисията прави преглед на ситуацията в третите държави, определени като сигурни държави на произход, със съдействието на Агенцията в областта на убежището и въз основа на другите източници на информация, посочени в член 61, параграф 3.

3.   По искане на Комисията Агенцията в областта на убежището ѝ предоставя информация и анализ относно конкретни трети държави, спрямо които може да се разгледа възможността за определянето им като сигурни държави на произход на равнището на Съюза. Комисията своевременно разглежда всяко искане от държава членка за преценка дали дадена трета държава може да бъде определена като сигурна държава на произход на равнището на Съюза.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 74 за спиране действието на акта за определяне на дадена трета държава като сигурна държава на произход на равнището на Съюза при спазване на условията, предвидени в член 63.

1.   В случай на съществени промени в ситуацията в трета държава, определена като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза, Комисията прави обоснована оценка на това дали третата държава отговаря на предвидените в член 59 или 61 условия и ако счете, че тези условия вече не са спазени, приема делегиран акт в съответствие с член 74 за спиране на действието на акта за определяне на третата държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза за срок от шест месеца.

2.   Комисията прави постоянен преглед на ситуацията в посочената в параграф 1 трета държава, като взема предвид, наред с другото, информацията, предоставена от държавите членки и Агенцията в областта на убежището по отношение на последващи промени в ситуацията в тази трета държава.

3.   Ако Комисията приеме делегиран акт в съответствие с параграф 1 за спиране на действието на акта за определяне на трета държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза, в срок от три месеца от датата на приемане на посочения делегиран акт тя представя предложение за изменение на настоящия регламент в съответствие с обикновената законодателна процедура с цел заличаване на тази трета държава от списъка с държави, определени като сигурни трети държави или сигурни държави на произход на равнището на Съюза.

4.   Ако Комисията не представи предложение по параграф 3 в срок от три месеца от приемането на делегирания акт по параграф 1, действието на делегираният акт за спиране на действието на акта за определяне на третата държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза се прекратява. Ако Комисията представи такова предложение в срок от три месеца от приемането на делегирания акт по параграф 1, ѝ се предоставя правомощието, въз основа на обоснована оценка, да удължи срока на действие на този делегиран акт със шест месеца с възможност за еднократно последващо удължаване.

5.   Без да се засяга параграф 4, когато представеното от Комисията предложение за заличаване на третата държава като сигурна трета държава или сигурна държава на произход на равнището на Съюза не бъде прието в срок от 15 месеца, считано от датата на представяне на предложението от Комисията, спирането на действието на акта за определяне на третата държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза се прекратява.

1.   За целите на разглеждането на молби за международна закрила държавите членки могат да запазят или приемат законодателство, което позволява определянето на национално равнище на сигурни трети държави или сигурни държави на произход, различни от тези, определени на равнището на Съюза.

2.   Когато действието на акта за определяне на трета държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза бъде спряно съгласно член 63, параграф 1, държавите членки не определят тази държава като сигурна трета държава или сигурна държава на произход на национално равнище.

3.   Когато действието на акта за определяне на трета държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза бъде спряно в съответствие с обикновената законодателна процедура, държава членка може да уведоми Комисията, че счита, че вследствие на промени в ситуацията в тази държава същата отново изпълнява условията по член 59, параграф 1 и член 61.

Уведомлението включва обоснована оценка на изпълнението от тази държава на условията по член 59, параграф 1 и член 61, включително обяснение на конкретните промени в ситуацията в третата държава, поради които тя отново изпълнява тези условия.

След уведомяването Комисията отправя искане към Агенцията в областта на убежището да ѝ предостави информация и анализ относно ситуацията в третата държава.

Уведомяващата държава членка може да определи тази трета държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на национално равнище само при условие че Комисията не възрази срещу това определяне.

Правото на Комисията да представи възражение се ограничава до срок от две години след датата на заличаване на тази трета държава като сигурна трета държава или сигурна държава на произход на равнището на Съюза. Възражението от страна на Комисията се прави в срок от три месеца след датата на уведомлението от държавата членка и след надлежен преглед на ситуацията в тази трета държава, като се вземат предвид условията, установени в член 59, параграф 1 и член 61 от настоящия регламент.

Когато прецени, че тези условия са изпълнени, Комисията може да представи предложение за изменение на настоящия регламент в съответствие с обикновената законодателна процедура с цел определяне на тази трета държава като сигурна трета държава или като сигурна държава на произход на равнището на Съюза.

4.   Държавите членки уведомяват Комисията и Агенцията в областта на убежището за третите държави, които са определени като сигурни трети държави или сигурни държави на произход на национално равнище към 12 юни 2026 г. и непосредствено след всяко определяне или промени в определените държави. Държавите членки информират Комисията и Агенцията в областта на убежището веднъж годишно за другите сигурни трети държави, към които институтът се прилага по отношение на конкретни кандидати съгласно член 59, параграф 4, буква б).