(1)

Паралелната банкова дейност може да изложи финансовата стабилност на по-високи рискове. Лицензирането и надзорът в съответствие с правото на Съюза намаляват този риск. Поради това е целесъобразно да се предвидят разпоредби, съгласно които субектите, подлежащи на такова лицензиране и надзор, не следва да се считат за предприятия, извършващи паралелна банкова дейност. За тази цел е необходимо тези разпоредби на Съюза да бъдат определени.

(2)

По време на неотдавнашната криза, свързана с Covid-19, фондовете на паричния пазар бяха изправени пред сериозни проблеми с ликвидността. Това подчерта факта, че действащите пруденциални изисквания в Съюза не компенсират изцяло, особено при неблагоприятни пазарни условия, рисковете, произтичащи от фондовете на паричния пазар, и следователно те могат да доведат до повишен риск за финансовата стабилност. Поради тази причина експозициите към фондове на паричния пазар следва да се разглеждат като експозиции към предприятия, извършващи паралелна банкова дейност.

(3)

Алтернативните инвестиционни фондове, които използват ливъридж в значителна степен, са източник на допълнителни рискове, които не се считат за смекчени по адекватен от пруденциална гледна точка начин посредством изискванията, прилагани спрямо управителите на техните активи съгласно Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2). Поради това е необходимо да се гарантира, че институциите разглеждат алтернативните инвестиционни фондове като предприятия, извършващи паралелна банкова дейност, когато тези предприятия използват ливъридж в значителна степен, отпускат заеми в хода на обичайната си дейност или купуват кредитни експозиции на трети страни за своя собствена сметка.

(4)

Институциите не следва да считат за предприятия, извършващи паралелна банкова дейност, финансовите институции, които се третират като институции за целите на изчисляването на рисково претеглените активи съгласно стандартизирания подход, посочен в член 119, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013, тъй като тези финансови институции са лицензирани и контролирани от компетентните органи и подлежат на пруденциални изисквания, които от гледна точка на надеждността са сравними с прилаганите спрямо институциите.

(5)

Някои субекти, поради своя публичен или полупубличен характер или поради статута си на кооперация, са изрично изключени от обхвата на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕС) № 575/2013. Затова институциите не следва да считат тези субекти за предприятия, извършващи паралелна банкова дейност.

(6)

С разпоредбите на член 4 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) някои застрахователни и презастрахователни предприятия са изключени от приложното поле на посочената директива поради техния размер. Тъй като тези предприятия са малки, те не представляват значителен риск за финансовата стабилност. Поради тази причина институциите не следва да считат тези субекти за предприятия, извършващи паралелна банкова дейност.

(7)

Дейностите по кредитно посредничество, извършвани от субекти, които са част от нефинансова група, от името на други субекти в рамките на тази нефинансова група, са ограничени по обхват. Затова те не представляват значителен риск за финансовата стабилност и съответно не следва да бъдат определяни като предприятия, извършващи паралелна банкова дейност.

(8)

Субектите, включени в надзора на консолидирана основа на институциите, за които се прилагат пруденциалните изисквания в Регламент (ЕС) № 575/2013, не следва да бъдат определяни като предприятия, извършващи паралелна банкова дейност, тъй като рисковете, произтичащи от тези субекти, са обхванати на консолидирано равнище.

(9)

Базелските основни принципи за ефективен банков надзор представляват международно договорени принципи и стабилна основа за регулирането, надзора и управлението, включително управлението на риска, в банковия сектор на дадена държава. Следователно дадена институция от трета държава, която е получила лиценз и е под надзора на надзорен орган, който прилага базелските основни принципи, не следва да представлява значителен риск за финансовата стабилност и не следва да бъде определяна като предприятие, извършващо паралелна банкова дейност.

(10)

Аналогично за предприятия, извършващи паралелна банкова дейност, не следва да се считат дъщерните предприятия на предприятие майка, което е лицензирано и е обект на надзор в съответствие с базелските основни принципи, когато дъщерните предприятия са включени в пруденциалната консолидация и надзора на консолидирана основа на това предприятие майка.

(11)

В точки 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 10 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС някои услуги и дейности са изброени като банкови услуги и дейности. Съществуват обаче и други услуги и дейности, извършвани от определени субекти, които са много сходни с тези банкови услуги и дейности, когато те включват падежна трансформация, трансформиране на ликвидност, ливъридж или прехвърляне на кредитен риск. Поради това за целите на определянето на предприятията, извършващи паралелна банкова дейност, тези услуги и дейности следва да се разглеждат като банкови услуги и дейности.

(12)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проекта на регулаторни технически стандарти, представен на Комисията от Европейския банков орган.

(13)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проекта на регулаторни технически стандарти, въз основа на който е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и се допита до създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците от банковия сектор (6),