Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32023R2758

    Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2758 на Комисията от 12 декември 2023 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Федеративна република Бразилия, Ислямска република Иран и Руската федерация след преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета

    C/2023/8511

    OВ L, 2023/2758, 13.12.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2023/2758/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Legal status of the document In force

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2023/2758/oj

    European flag

    Официален вестник
    на Европейския съюз

    BG

    Cерия L


    2023/2758

    13.12.2023

    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2023/2758 НА КОМИСИЯТА

    от 12 декември 2023 година

    за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Федеративна република Бразилия, Ислямска република Иран и Руската федерация след преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета

    ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 11, параграф 2 от него,

    като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/477 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно мерките, които Съюзът може да предприеме във връзка с комбинирания ефект на антидъмпингови или антисубсидийни мерки със защитни мерки (2), и по-специално член 1 от него,

    като има предвид, че:

    1.   ПРОЦЕДУРА

    1.1.   Предходни разследвания

    (1)

    С Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 (3) Европейската комисия („Комисията“) наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Федеративна република Бразилия („Бразилия“), Ислямска република Иран („Иран“), Руската федерация („Русия“) и Украйна („първоначалните мерки“). Разследването, което доведе до налагането на първоначалните мерки, се нарича по-долу „първоначалното разследване“.

    (2)

    На 18 януари 2021 г., след искане, подадено от Европейската стоманодобивна асоциация („EUROFER“, или „заявителя“), Комисията започна частичен междинен преглед, ограничен по обхват до проверка на дъмпинга във връзка с един засегнат руски производител, PAO Severstal. На 18 март 2022 г. обаче EUROFER оттегли искането си и впоследствие разследването относно прегледа беше прекратено с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/624 на Комисията (4).

    1.2.   Искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие

    (3)

    След публикуването на известие за предстоящо изтичане на срока на действие (5) Комисията получи искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие на първоначалните мерки съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

    (4)

    Искането за преглед бе подадено на 4 юли 2022 г. от ЕUROFER от името на промишлеността на Съюза за някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. Искането за преглед се основаваше на вероятността изтичането на срока на действие на мерките да доведе до повторно възникване и продължаване на дъмпинга и до повторно възникване на вреда за промишлеността на Съюза.

    1.3.   Започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие

    (5)

    След като установи, след консултация с комитета, създаден в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент, че са налице достатъчно доказателства за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие, на 5 октомври 2022 г. Комисията започна преглед с оглед изтичане на срока на действие по отношение на вноса в Съюза на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна въз основа на член 11, параграф 2 от основния регламент. Тя публикува известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз (6) („известието за започване“).

    1.4.   Прекратяване на мерките срещу Украйна

    (6)

    На 23 ноември 2022 г. заявителят оттегли искането си за разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на първоначалните мерки по отношение на Украйна. Впоследствие, на 16 февруари 2023 г., Комисията реши да прекрати разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие по отношение на вноса от Украйна в съответствие с член 9, параграф 1 от основния регламент и да продължи разследването в рамките на прегледа по отношение на вноса от Бразилия, Иран и Русия (7).

    (7)

    Като се има предвид, че разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие по отношение на Украйна беше прекратено, първоначалните мерки срещу вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Украйна изтекоха автоматично 5 години след налагането на първоначалните мерки.

    1.5.   Действащи мерки

    (8)

    Следователно антидъмпинговите мерки, които са в сила понастоящем и които са предмет на настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие, са приложими по отношение на вноса от Бразилия, Иран и Русия („засегнатите държави“). Мерките се налагат под формата на фиксирано мито на тон и митническите ставки варират от 54,50 до 63,00 EUR/тон за Бразилия, 57,50 EUR/тон за Иран и от 17,60 до 96,50 EUR/тон за Русия.

    1.6.   Разследван период в рамките на прегледа и разглеждан период

    (9)

    Разследването за продължаването или повторното възникване на дъмпинга обхвана периода от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г. („разследвания период в рамките на прегледа“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2019 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждания период“).

    1.7.   Заинтересовани страни

    (10)

    В известието за започване заинтересованите страни бяха приканени да се свържат с Комисията, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично уведоми заявителя, известните производители от Съюза, известните производители в засегнатите държави и съответните органи в тях, известните вносители, ползватели и търговци, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие и ги прикани да вземат участие.

    (11)

    Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

    1.8.   Коментари относно започването

    (12)

    Комисията получи коментари относно започването на процедурата от Министерството на икономическото развитие на Руската федерация и Министерството на промишлеността и търговията на Руската федерация („ПРФ“), Федералното правителство на Бразилия („ФПБ“), представено от мисията на Бразилия към Европейския съюз, и от бразилските производители Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A („USIMINAS“) и Companhia Siderúrgica Nacional („CSN“).

    (13)

    ПРФ припомни, че санкциите на Съюза в резултат на непровокираната военна агресия на Русия срещу Украйна са засегнали вноса на разглеждания продукт. То добави, че на 26 март 2022 г. Съюзът е наложил забрана за внос на руски продукти от желязо и стомана, и заяви, че от второто тримесечие на 2022 г. руският внос на почти всички видове горещовалцовани плоски продукти (ГВПП) е спрян. Според ПРФ тези санкции имат дългосрочен характер и към момента на разследването не е имало признаци, че те ще бъдат смекчени. Поради това ПРФ твърди, че Комисията следва да вземе предвид, че санкциите влияят на оценката на вероятността за продължаване на дъмпинга — особено на оценката на привлекателността на пазара на Съюза и на твърдението на заявителя в искането, че пазарите на трети държави не могат да поемат руския стоманодобивен капацитет (8). Във връзка с привлекателността на пазара на Съюза ПРФ твърди, че прекъсването на търговските потоци и веригите на доставка вследствие на санкциите е намалило привлекателността на пазара на Съюза за руските доставчици поради усещането за риск от търговски ограничения. Освен това според ПРФ възстановяването на търговските връзки между Съюза и Русия ще изисква много време и усилия. И накрая, ПРФ също така заяви, че вероятността за повторно възникване на вредата не може да бъде установена поради налагането на санкциите от страна на Съюза.

    (14)

    Първо, що се отнася до твърдението на ПРФ, че руският внос на почти всички видове ГВПП е спрян от второто тримесечие на 2022 г., Комисията отбеляза, че четвъртият пакет от санкции, на който се позовава ПРФ, е наложил забрана за внос само по отношение на 21 от 24-те кода по КН, посочени в съображение 42 (9). Въпреки това е важно да се отбележи, че съгласно член 3ж, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 833/2014, изменен с Регламент (ЕС) 2022/428, тази забрана за внос не се прилага до 17 юни 2022 г. за изпълнението на договори, сключени преди 16 март 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори. Поради това, с изключение на последните 13 дни от разследвания период в рамките на прегледа, санкциите не са оказали никакво въздействие върху вноса на разглеждания продукт от Русия. Освен това забраната за внос на продукти от останалите 3 кода по КН е била наложена едва след края на периода на разследване в рамките на прегледа на основание на осмия пакет от санкции (10). Тази последна забрана за внос не се прилага до 8 януари 2023 г. за изпълнението на договори, сключени преди 7 октомври 2022 г. Следователно вносът на разглеждания продукт от Русия е можел да продължи и през второто тримесечие на 2022 г. Второ, по отношение на бъдещото въздействие на санкциите върху разглеждания продукт от Русия, Комисията припомни, че тези санкции са свързани с непровокираната военна агресия на Русия срещу Украйна и основната геополитическа ситуация. Следователно техният обхват, промяна и/или продължителност са непредвидими. Освен това антидъмпинговите мерки са със срок на действие пет години. С оглед на тази несигурност и на факта, че Съветът може да измени допълнително точния обхват и продължителността на санкциите във всеки един момент, Комисията установи, че те не са възпрепятствали започването на разследване в рамките на прегледа и не могат да окажат влияние върху заключенията ѝ относно вероятността за продължаване или повторно възникване на дъмпинга нито по отношение на привлекателността на пазара на Съюза, нито по отношение на отклоняването на износа към Съюза поради ситуацията на пазарите на трети държави, нито по отношение на вероятността за повторно възникване на вредата. По-специално ПРФ не представи никакви доказателства в подкрепа на становището, че конкретно възобновяването на дъмпинговия внос на разглеждания продукт от Русия ще изисква много време и усилия. Поради това посоченото твърдение беше отхвърлено.

    (15)

    Освен това ПРФ твърди, че информацията, посочена в искането относно планираното разширяване на капацитета въз основа на доклада на ОИСР относно актуалното състояние на капацитета за производство на стомана за 2021 г. (11), не е точна. По-специално ПРФ твърди, че нито един от проектите за производство на стомана в Русия, изброени в искането, не е бил изпълнен и че дружеството Don-Metal е търговец, а не производител на метален скрап. Освен това според ПРФ дружеството Novolipetsk Steel (NLMK) не е разширявало капацитета си, както е съобщено в искането въз основа на прессъобщение на Steel Business Briefing („SBB“), а е извършвало екологична модернизация на съществуващото производство на стомана.

    (16)

    Комисията отбеляза, че дори без да се вземат предвид доказателствата, оспорени от ПРФ, доказателствата за свръхкапацитет, представени от EUROFER (12) в искането, остават неоспорени. Въпреки че е вярно, че прегледът с оглед изтичане на срока на действие е насочен към бъдещето и че планираното разширяване на капацитета наистина може да играе роля при оценката на вероятността дали дъмпингът ще продължи или ще възникне отново, съществуващият свръхкапацитет — за разлика от бъдещия свръхкапацитет — е много по-достоверен показател за вероятността. Следователно искането включваше достатъчно доказателства за обосноваване на започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие и това твърдение беше отхвърлено.

    (17)

    Освен това ПРФ твърди, че приложение 5 към неповерителната версия на искането не включва изчислението на дъмпинга за Русия и че пакетът от приложения, означен като „HRFS_ER_Annexes_Part1“, не включва данни за експортната цена.

    (18)

    Комисията отбеляза, че въпреки че досието в приложение 5 със заглавие „Изчисляване на дъмпингови маржове за 4 държави“ по невнимание включва само първата страница от документа, в искането за преглед са предоставени всички необходими елементи за изчисляване на дъмпинга (13) и е посочен полученият среден дъмпингов марж за засегнатите държави (14). В действителност, както е посочено в съображение 19, ПРФ е изчислило дъмпинга за Русия въз основа на данните от искането за преглед и е представило коментари по него. По-специално по отношение на данните за експортната цена, както е видно от искането за преглед (15), EUROFER е изчислила експортните цени въз основа на цените CIF от публично достъпните данни на Евростат и алтернативно — въз основа на цените FOB от данните за износа на Trade Data Monitor („TDM“), като и двете изчисления са съответно коригирани спрямо цените франко завода. Както е обяснено в искането за преглед (16), данните на TDM за износа са били предоставени в приложение 6. Приложение 6 беше част от пакета приложения, споменати от ПРФ, както и приложение 5. Поради това посоченото твърдение беше отхвърлено. Във всеки случай на 18 ноември 2022 г. EUROFER представи пълното приложение 5, така че всички заинтересовани страни да могат да представят коментари своевременно.

    (19)

    И накрая, ПРФ твърди, че единствената експортна цена, която е успяло да открие в искането за преглед, е руската експортна цена за Съюза от Евростат, която за периода, посочен в искането, е определена на 823 EUR на тон (17). Сравнявайки я с нормалната стойност за същия период, коригирана с приблизителната стойност на вътрешния товарен превоз, която съответства на 650—750 EUR на тон, ПРФ изтъкна, че вносът от Русия на пазара на Съюза не е бил дъмпингов.

    (20)

    Комисията отбеляза, че в искането за преглед EUROFER е представила два типа руски цени на вътрешния пазар в приложение 5: цени франко завода от Developing Markets Steel Review, публикувано от MEPS International Ltd. („MEPS“), и цени CPT от SBB (18). Както е показано в приложение 5, EUROFER е изчислила дъмпинговия марж в искането въз основа на данни за вътрешния пазар от MEPS. В действителност данни от MEPS бяха предоставени също така по отношение на Бразилия и Украйна (за разлика от данните от SBB, които бяха налични само по отношение на Русия), а EUROFER е изчислила последователно дъмпинговия марж за три от засегнатите държави с данни от един и същ източник. След това EUROFER е извършила две паралелни изчисления на дъмпинга, сравнявайки цените на вътрешния пазар от MEPS с експортните цени от Евростат и с цените от TDM на равнище франко завода. И в двата случая EUROFER е установила дъмпинг. ПРФ обаче е избрало произволно да използва само цените CPT на вътрешния пазар, предоставени от SBB. След това е коригирало цените CPT на вътрешния пазар от SBB до равнище франко завода с приблизителната стойност на вътрешния товарен превоз. Обратно на очакванията, то не е направило корекция на експортната цена CIF, получена от Евростат. Следователно то погрешно е сравнявало цените франко завода на вътрешния пазар с експортните цени CIF. Поради това твърдението беше отхвърлено.

    (21)

    USIMINAS заяви, че методиката, използвана от EUROFER, за да докаже prima facie съществуването на повторно възникване на дъмпингов внос от Бразилия, и по-специално за определяне на бразилския износ въз основа на данни от Турция, Чили и Португалия, не е приложима в настоящия случай и е била приложена неправилно. Според USIMINAS, съгласно член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент, експортната цена може да бъде формирана само когато няма износ за Съюза. С оглед на това, че в този случай е имало износ от Бразилия за Съюза през отчетния период, USIMINAS твърди, че в искането за преглед е трябвало да се използват действителните експортни цени на Бразилия за Съюза, и следователно Комисията е сгрешила, като е приела информацията, представена в искането за преглед.

    (22)

    Комисията припомни, че в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент преглед с оглед изтичане на срока на действие се започва, когато искането за преглед съдържа достатъчно доказателства, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повторно възникване на дъмпинга и вредата. В искането за преглед заявителят твърди, че изтичането на срока на мерките ще доведе до повторно възникване на дъмпинга от Бразилия и че вносът отново ще наводни пазара на Съюза на дъмпингови цени, в съответствие с текущите бразилски цени на пазарите на трети държави. В подкрепа на аргумента си и с оглед на малкия обем на вноса от Бразилия в Съюза през отчетния период заявителят е използвал експортни цени от Бразилия за всички трети държави и отделно за Турция, Чили и Португалия. Комисията счете, че тези цени са относим елемент за оценката ѝ по същество на досието и че заедно с друга информация, предоставена от заявителя, са представлявали достатъчно доказателство, отговарящо на изискванията на член 11, параграф 2 за започване на разследването. Поради това твърдението беше отхвърлено.

    (23)

    USIMINAS твърди, че Комисията не е трябвало да приема кумулативния анализ на EUROFER като достатъчно prima facie доказателство за започване на процедурата. Освен това USIMINAS, CSN и ФПБ заявиха, че кумулативната оценка за въздействието на вноса от засегнатите държави не е обоснована в контекста на различните условия на конкуренция между вноса от Бразилия и вноса от другите разследвани държави, пренебрежимо малките обеми на внос и развитието на цените на вноса от Бразилия.

    (24)

    Комисията не е съгласна с това твърдение. В действителност в искането за преглед се твърди, че положението на промишлеността на Съюза е нестабилно и е вероятно вредата да се повтори. Поради това заявителят трябваше да представи доказателства за вероятното развитие на бразилския внос при отсъствието на мерки. В това отношение в искането са разгледани фактори като свръхкапацитетът в Бразилия, ценовото равнище на бразилския износ за трети държави и привлекателността на пазара на Съюза (включително изчисляване на подбиването на цените за Бразилия). Всички тези фактори бяха анализирани индивидуално за Бразилия, а не на кумулативна основа. Действителният обем на вноса наистина е представен на кумулативна основа, но това не е послужило за основание да се достигне до заключение за повторно възникване на вредата. Поради това бе счетено, че искането за преглед съдържа достатъчно доказателства за започване на процедурата.

    1.9.   Изготвяне на извадка

    (25)

    В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

    1.9.1.   Изготвяне на извадка от производители от Съюза

    (26)

    В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията направи подбора на извадката въз основа на представителността по отношение на обема на производството и продажбите на продукта, предмет на прегледа, като същевременно взе предвид и географското местоположение. Тази извадка се състоеше от трима производители от Съюза. Включените в извадката производители от Съюза представляваха 25 % от изчисленото общо производство на Съюза и 26 % от продажбите на сходния продукт в Съюза. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка. Не бяха получени съществени коментари и поради това временната извадка бе потвърдена.

    1.9.2.   Изготвяне на извадка от вносители

    (27)

    За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка, и ако случаят е такъв, да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

    (28)

    Нито един несвързан вносител не заяви своя интерес и не предостави исканата информация.

    1.9.3.   Изготвяне на извадка от производители в засегнатите държави

    (29)

    За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка, и ако случаят е такъв, да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители в засегнатите държави да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисиите на Бразилия, Иран и Русия с искане да посочат и/или да се свържат с други производители, ако има такива, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

    (30)

    Четирима производители в Бразилия предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката.

    (31)

    В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от две групи производители, включваща трима производители, въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за които бе разумно да се очаква, че могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време, и заемащи 98 % от общия обем на износа за Съюза от Бразилия през разследвания период в рамките на прегледа. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации с всички известни засегнати вносители и с органите на Бразилия във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари относно извадката.

    (32)

    В случая на Иран един производител изпрати отговор относно извадката. Поради това, с оглед на малкия брой заявили интерес производители, не беше необходимо изготвяне на извадка.

    (33)

    В случая на Русия Комисията не получи никакви отговори от руските производители относно извадката.

    1.10.   Отговори на въпросника

    (34)

    Комисията изпрати връзки към въпросниците на единствения ирански производител, заявил своя интерес, на включените в извадката бразилски производители и на производителите от Съюза. Същите въпросници бяха публикувани и онлайн (19) в деня на започване на процедурата.

    (35)

    Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката производители от Съюза, от двете включени в извадката групи производители и от иранския производител.

    1.11.   Проверка

    (36)

    Комисията потърси и провери цялата информация, която сметна за необходима, за да се определи вероятността за продължаване или повторно възникване на дъмпинга и на вредата, както и за да се установи интересът на Съюза. Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние (КПР) на информацията, предоставена от следните дружества чрез видеоконферентна връзка:

     

    Производители от Съюза

    Arcelor Mittal Poland (Dąbrowa Górnicza, Полша)

    Tata Steel Ijmuiden (IJmuiden, Нидерландия)

    ThyssenKrupp Steel Europe AG (Duisburg, Германия)

     

    Производител износител в Иран

    Mobarakeh Steel Company (Mobarakeh, Esfahan, Иран)

    (37)

    В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

     

    Производители износители в Бразилия

    ArcelorMittal Brasil S.A (Serra, Бразилия)

    Companhia Siderúrgica Nacional (São Paulo, Бразилия)

    1.12.   Разгласяване

    (38)

    На 25 октомври 2023 г. Комисията разгласи основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да запази действащите антидъмпингови мита. На всички страни бе даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с разгласяването.

    (39)

    Изразените от заинтересованите страни становища бяха разгледани от Комисията и взети под внимание, когато това беше уместно. USIMINAS поиска и получи възможност за изслушване от службите на Комисията на 10 ноември 2023 г.

    2.   ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА ПРЕГЛЕДА, РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

    2.1.   Продукт, предмет на прегледа

    (40)

    Продуктът, предмет на прегледа, е същият като този в първоначалното разследване, т.е. някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити (ГВПП или „продукт, предмет на прегледа“).

    (41)

    Следните продукти не са обхванати от настоящия преглед:

    продукти от неръждаеми стомани и от силициеви електротехнически стомани със зърнесто ориентирани структури,

    продукти от инструментални стомани и от бързорежещи стомани,

    продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина, превишаваща 10 mm, и с широчина 600 mm или повече, и

    продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина 4,75 mm или повече, но непревишаваща 10 mm, и с широчина 2 050 mm или повече.

    (42)

    Продуктът, предмет на прегледа, понастоящем е класиран в кодове по КН 7208 10 00, 7208 25 00, 7208 26 00, 7208 27 00, 7208 36 00, 7208 37 00, 7208 38 00, 7208 39 00, 7208 40 00, 7208 52 10, 7208 52 99, 7208 53 10, 7208 53 90, 7208 54 00, 7211 13 00, 7211 14 00, 7211 19 00, ex 7225 19 10 (код по ТАРИК 7225191090), 7225 30 90, ex 7225 40 60 (код по ТАРИК 7225406090), 7225 40 90, ex 7226 19 10 (кодове по ТАРИК 7226191091, 7226191095), 7226 91 91 и 7226 91 99.

    (43)

    Горещовалцованите плоски продукти от стомана се произвеждат чрез горещо валцоване. Това е процес за обработка на метал, при който горещият метал преминава през една или повече двойки горещи валци с цел намаляване на дебелината и постигане на еднаквия ѝ размер, като температурата на метала е над температурата му на рекристализация. Те може да се доставят в различни форми; на рулони (омаслени или не, декапирани (травлени) или не), на метър (лист) или на тесни ленти.

    (44)

    Горещовалцованите плоски продукти от стомана се употребяват за две основни цели. На първо място, те са изходният материал за производството на различни стоманени продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите плоски и покрити продукти от стомана. На второ място, те се използват като промишлени материали за влагане, закупувани от крайните ползватели за различни приложения, включително в строителството (производство на стоманени тръби), корабостроенето, производството на газови контейнери, на превозни средства, на съдове под налягане и при енергопроводите.

    2.2.   Разглеждан продукт

    (45)

    Разглежданият при настоящото разследване продукт е продуктът, предмет на прегледа, с произход от Бразилия, Иран и Русия.

    2.3.   Сходен продукт

    (46)

    При настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие бе потвърдено установеното при първоначалното разследване, а именно, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

    разглежданият продукт, когато се изнася за Съюза,

    продуктът, предмет на прегледа, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Бразилия, Иран и Русия,

    продуктът, предмет на прегледа, произвеждан и продаван от производителите износители на останалия свят, както и

    продуктът, предмет на прегледа, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

    (47)

    Поради това тези продукти се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

    3.   ДЪМПИНГ

    3.1.   Федеративна република Бразилия

    3.1.1.   Предварителни бележки

    (48)

    През разследвания период в рамките на прегледа вносът на продукта, предмет на прегледа, от Бразилия продължи, макар и на много по-ниски равнища, отколкото през разследвания период в рамките на първоначалното разследване (т.е. от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г.). Вносът на ГВПП от Бразилия е съставлявал около 1,38 % от пазара на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, в сравнение с пазарен дял от 1,79 % през първоначалния разследван период. В абсолютно изражение обемът на вноса от Бразилия е намалял от 608 541 тона през първоначалния разследван период до 478 692 тона през разследвания период в рамките на прегледа.

    3.1.2.   Дъмпинг

     

    3.1.3.   Нормална стойност

    (49)

    Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки включен в извадката производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на продукта, предмет на прегледа, за износ за Съюза по време на периода на разследване в рамките на прегледа. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки включен в извадката производител износител, е бил представителен.

    (50)

    След това за производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза.

    (51)

    Комисията след това провери дали за всеки включен в извадката производител износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период в рамките на прегледа представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта. Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар са били представителни за всички видове на продукта, изнесени на пазара на Съюза от един от включените в извадката производители износители.

    (52)

    Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта по време на разследвания период в рамките на прегледа, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

    (53)

    Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:

    а)

    обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; както и

    б)

    среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

    (54)

    В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на разследвания период в рамките на прегледа.

    (55)

    Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта по време на разследвания период в рамките на прегледа, ако:

    а)

    обемът на рентабилните продажби на съответния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

    б)

    среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

    (56)

    Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че над 80 % от всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни и че среднопретеглените продажни цени са били по-високи от производствените разходи. В съответствие с това нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност от цените при всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период в рамките на прегледа.

    (57)

    За видовете на продукта, които изобщо не са се продавали на вътрешния пазар, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар, тъй като не е имало продажби на този вид на продукта от други бразилски производители.

    3.1.4.   Експортна цена

    (58)

    Включените в извадката производители износители са изнасяли в Съюза за свързани дружества. Свързаните дружества, установени в Съюза, са използвали ГВПП основно за производството на други продукти. В хода на разследването се установи, че свързаните дружества, които са предоставили отговор на въпросника, са закупували ГВПП от несвързани дружества. Поради това Комисията не успя да потвърди дали свързаната цена е цена, договорена между несвързани лица при справедливи пазарни условия, в сравнение с първоначалното разследване, когато Комисията потвърди, че свързаните цени са били цени, договорени между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

    (59)

    Въпреки това, тъй като в разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие не е необходимо да се определи дъмпингов марж, а само вероятността за продължаване или повторно възникване на дъмпинга, Комисията счете за целесъобразно да се използва такава експортна цена, каквато е определена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

    3.1.5.   Сравнение

    (60)

    Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители по вид на продукта на базата на цена франко завода, както е установена по-горе.

    (61)

    Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, влияещи върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, застраховка, обработка, товарене, допълнителни разходи и опаковане.

    3.1.6.   Дъмпингови маржове

    (62)

    За оказалите съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на продукта, предмет на прегледа, в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

    (63)

    Въз основа на това сравнение среднопретеглените дъмпингови маржове за включените в извадката производители, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза без платено мито, бяха в диапазона от 16,2 % до 18,7 %. Поради това беше направено заключението, че дъмпингът продължава по време на разследвания период в рамките на прегледа.

    (64)

    В коментарите си по окончателното разгласяване CSN заяви, че дъмпинговият му марж, изчислен от Комисията, вероятно е завишен. По-специално, с оглед на факта, че Комисията не успя да установи, че експортните продажби на CSN за свързаното с него дружество в ЕС са били извършени на цени, договорени между несвързани лица при справедливи пазарни условия, е вероятно тези продажби да са били извършени на цени, които са по-ниски от цените на свободния пазар. Според CSN това се дължи на факта, че трансферните цени като цяло са по-ниски от цените на свободния пазар. Освен това, с оглед на високата инфлация в Бразилия и колебанията в обменния курс, би било по-подходящо дъмпинговият марж да се изчислява, като се използват средномесечни стойности за нормалната стойност и експортната цена, а не средните стойности през целия разследван период в рамките на прегледа. Въз основа на тази методология CSN заяви, че все още би бил налице дъмпинг, но малко по-нисък.

    (65)

    Комисията отбеляза, че CSN не е обосновало твърдението си относно трансферната цена. Освен това, дори ако методологията за изчисляване на дъмпинга, предложена от CSN, бъде приета, разликата в дъмпинговия марж би била малка и следователно не би променила заключенията относно продължаването на дъмпинга. С оглед на гореизложеното твърденията на CSN бяха отхвърлени.

    3.2.   Ислямска република Иран

    3.2.1.   Предварителни бележки

    (66)

    По време на разследвания период в рамките на прегледа вносът на ГВПП от Иран на практика е изчезнал. Комисията анализира вероятността за повторно възникване на дъмпинга в следващия раздел.

    3.3.   Руска федерация

    3.3.1.   Предварителни бележки

    (67)

    През разследвания период в рамките на прегледа вносът на продукта, предмет на прегледа, от Русия продължи, макар и на много по-ниски равнища, отколкото през разследвания период в рамките на първоначалното разследване. Според Евростат вносът на ГВПП от Русия представлява около 3,55 % от пазара на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, в сравнение с 4,29 % пазарен дял по време на първоначалното разследване. В абсолютно изражение обемът на вноса от Русия е намалял от 1 455 436 тона през първоначалния разследван период до 1 224 699 тона през разследвания период в рамките на прегледа.

    (68)

    Както е посочено в съображение 33, нито един от износителите/производителите от Русия не оказа съдействие при разследването. Поради това на 27 октомври 2022 г., чрез бележката към досието относно извадката от производители износители, Комисията информира всички заинтересовани страни, че поради липсата на съдействие Комисията може да приложи член 18 от основния регламент по отношение на констатациите, свързани с Русия. Комисията не получи коментари в това отношение.

    (69)

    Поради това, в съответствие с член 18 от основния регламент, заключенията, направени във връзка с вероятността за продължаване или повторно възникване на дъмпинга, се основаваха на наличните факти, и по-конкретно на публично достъпната информация, като например официалните уебсайтове на дружествата, информацията в искането за преглед и информацията, получена от страните, оказали съдействие в хода на разследването в рамките на прегледа (а именно — заявителят).

    3.3.2.   Дъмпинг

     

    3.3.3.   Нормална стойност

    (70)

    Като се има предвид липсата на съдействие от страна на руските производители, Комисията използва наличните факти за определяне на нормалната стойност в Русия. За тази цел беше използвана информацията, подадена от заявителя.

    (71)

    Освен това Комисията не успя да извлече публично достъпни данни за цените на ГВПП на вътрешния пазар в Русия. Съответно нормалната стойност се основава на цените на вътрешния пазар в Русия, установени от средните вътрешни ценови листи за горещовалцовани рулони от MEPS по време на разследвания период в рамките на прегледа, към които бяха добавени разходи за обработка, за да се получи цената на ГВПП. За да се получат цените франко завода, разходите за вътрешен транспорт бяха приспаднати според оценката на заявителя в искането за преглед.

    3.3.4.   Експортна цена

    (72)

    Предвид липсата на съдействие от страна на руските производители експортната цена беше определена въз основа на данни на Евростат за цената CIF на вноса, коригирана до ниво франко завода. Съответно цената CIF бе намалена с разходите за товарен железопътен превоз и за вътрешен транспорт въз основа на оценката, предоставена от заявителя в искането за преглед.

    3.3.5.   Сравнение

    (73)

    Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на база франко завода, както е посочено по-горе.

    3.3.6.   Дъмпингов марж

    (74)

    На тази основа индикативният дъмпингов марж, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза без платено мито, e 5 %. Поради това беше направено заключението, че дъмпингът продължава по време на разследвания период в рамките на прегледа.

    4.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪМПИНГА

    4.1.   Федеративна република Бразилия

    (75)

    В допълнение към констатацията за съществуването на дъмпинг по време на разследвания период в рамките на прегледа, в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент, Комисията разследва вероятността за продължаване на дъмпинга, ако срокът на действие на мерките изтече. Бяха анализирани следните допълнителни елементи: производственият капацитет и свободният капацитет в Бразилия и привлекателността на пазара на Съюза.

    4.1.1.   Производствен капацитет и свободен капацитет в Бразилия

    (76)

    В искането за преглед заявителят предостави информация относно производствения капацитет, производството, потреблението и свободния капацитет в Бразилия.

    (77)

    По отношение на свободния капацитет на ГВПП заявителят заяви, че въз основа на данните на CRU (20) през 2020 г. е имало свободен капацитет от над 6,6 милиона тона в сравнение с равнището на производство на ГВПП в Бразилия (21). В това отношение Комисията отбеляза, че в изчисленията на свободния капацитет, представени от заявителя, е използван номиналният („посочен в табелката“) капацитет, т.е. максималният капацитет, който теоретично може да бъде постигнат при идеални условия, например при производството на специфичен продуктов микс и без да се вземат предвид всички планирани или непланирани прекъсвания за поддръжка. За изчисляването на свободния капацитет в този случай Комисията счете за по-подходящо да използва, когато е наличен, производствения капацитет, който представлява максималното количество, което реално може да бъде произведено, като се вземат предвид тези фактори.

    (78)

    В хода на разследването се разкри, че по време на разследвания период в рамките на прегледа включените в извадката производители износители са увеличили използването на капацитета си през 2019 г. и 2020 г. и са произвеждали близо до производствения си капацитет, със степен на използване от над 90 %. Поради това бе установено, че свободният капацитет за включените в извадката производители износители е ограничен през разследвания период в рамките на прегледа. Това обаче трябва да се разглежда в контекста на бразилския внос в Съюза, който продължава само на леко намалени равнища в сравнение с първоначалния период на разследване.

    4.1.2.   Износ за трети държави и привлекателност на пазара на Съюза

    (79)

    Комисията проучи дали е вероятно бразилските производители износители да увеличат своите експортни продажби на дъмпингови цени на пазара на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. Поради това Комисията анализира ценовото равнище на бразилските производители на техния вътрешен пазар, както и на бразилския износ за пазарите на трети държави, и ги сравни с ценовото равнище на промишлеността на Съюза.

    (80)

    В хода на разследването се разкри, че цените на вътрешния пазар в Бразилия на включените в извадката производители износители са били по-високи от цените на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза през разглеждания период, с изключение на цените на един включен в извадката производител износител през 2020 г.

    (81)

    По отношение на цените за трети държави, тези на включения в извадката производител износител със значителни експортни продажби за трети държави като цяло са били по-ниски (средно с 12 %) през разглеждания период в сравнение с цените на производителите от Съюза на пазара на Съюза. Това е в съответствие с данните за сравнение на цените от GTA, които показват, че експортната цена за трети държави на всички бразилски износители е по-ниска от цените на пазара на Съюза през целия разглеждан период.

    (82)

    Освен това, за да получи представа за вероятното ценово поведение по отношение на износа за Съюза при липсата на мерки, Комисията сравни също така бразилската експортна цена за трети държави с бразилската нормална стойност за включения в извадката производител износител, който също е изнасял за трети държави. Сравнението е направено на базата на цена франко завода. На тази основа беше установено, че нормалната стойност е по-висока от експортната цена за трети държави, като разликата, изразена като процент от CIF цената на границата, е около 20 %.

    (83)

    Комисията също така отбеляза, че през разследвания период в рамките на прегледа включените в извадката производители износители са увеличили значително дела на износа за Съюза в общите си продажби, що се отнася до обема. Припомня се, че тези продажби са извършени на дъмпингови цени. Следователно ако срокът на действие на мерките изтече, е вероятно дъмпинговият внос да продължи да се увеличава.

    (84)

    ФПБ твърди, че бразилските производители на ГВПП са съсредоточени върху обслужването на своите вътрешни и регионални пазари и нямат стимул да увеличат износа си за Съюза.

    (85)

    В хода на разследването бе установено, че повече от 50 % от продажбите на включените в извадката производители износители през РПП действително са били осъществени на вътрешния пазар. Горепосоченото увеличение на техния износ за Съюза като дял от общите им продажби обаче е налице дори ако цените на бразилския вътрешен пазар са били по-високи от цените на промишлеността на Съюза.

    (86)

    В коментарите си след разгласяването ФПБ повтори твърдението си, че бразилските производители на ГВПП нямат стимули да увеличат износа си за Съюза, и се позова на твърдението, че бразилските производители са съсредоточени върху вътрешния и регионалния пазар, на ограничения свободен капацитет в Бразилия, на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) и на защитните мита на ЕС върху вноса на някои стоманени продукти.

    (87)

    Що се отнася до целевите пазари и наличния свободен капацитет на бразилските производители, както е посочено в съображение 81, пазарът на Съюза е по-привлекателен от другите експортни пазари. С оглед на този факт ограниченият свободен капацитет в Бразилия не би попречил на по-нататъшното увеличаване на износа за Съюза. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени. Що се отнася до аргументите относно МКВЕГ и защитните мерки, те са разгледани в съображение 211 по-долу.

    4.1.3.   Заключение

    (88)

    Комисията стигна до заключението, че с оглед на факта, че бразилският внос на дъмпингови цени е намалял едва леко в сравнение с първоначалното разследване, с оглед на привлекателността на пазара на Съюза по отношение на цените и на факта, че цените на износа от Бразилия за трети държави са по-ниски от цените на вътрешния пазар, е вероятно бразилските производители да продължат да изнасят за Съюза на дъмпингови цени, ако се допусне срокът на действие на мерките изтече.

    4.2.   Ислямска република Иран

    (89)

    С оглед на липсата на износ от Иран за Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа Комисията разследва, в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент, вероятността за повторно възникване на дъмпинга, ако мерките бъдат отменени. Бяха анализирани следните елементи: производственият капацитет и свободният капацитет в Иран, както и привлекателността на пазара на Съюза и експортните цени за трети държави.

    4.2.1.   Производствен капацитет и свободен капацитет в Иран

    (90)

    В искането за преглед и в последващите изявления заявителят предостави изчисления на капацитета за ГВПП от стомана и на свободния капацитет в Иран въз основа на два източника на информация — Plantfacts и CRU (22). Според тези изчисления Иран е разполагал със значителен свободен капацитет през разследвания период в рамките на прегледа. Подобно на случая с Бразилия, както е обяснено в съображение 77, Комисията счете, че в тези изчисления е използван номиналният капацитет и че за нейната оценка би било по-подходящо да използва производствения капацитет, когато е наличен.

    (91)

    В рамките на разследването се установи, че оказалият съдействие производител износител от Иран е произвеждал близо до производствения си капацитет по време на разследвания период в рамките на прегледа, и следователно неговият свободен капацитет е бил ограничен по време на разследвания период в рамките на прегледа.

    (92)

    От друга страна, разследването показа също така, че дружеството е започнало да изгражда нов стан за горещо валцоване на лентов полуфабрикат, за да увеличи значително капацитета си за производство на ГВПП от стомана. Според изявления, приписвани на управляващия директор на дружеството, през януари 2020 г. (23) в рамките на проекта ще бъде добавен годишен капацитет за ГВПП в размер на до 4,5 милиона тона и е планирано проектът да бъде завършен в рамките на 900 дни.

    (93)

    По време на кръстосаната проверка от разстояние, която беше извършена чрез видеоконферентна връзка, дружеството заяви, че проектът е претърпял значителни забавяния, но без да предостави съответни данни в това отношение. Освен това дружеството твърди, че новият стан за горещо валцоване на лентов полуфабрикат е предназначен да обслужва само вътрешния пазар поради значителния растеж, който се очаква на този пазар. В подкрепа на това твърдение дружеството представи своя собствена прогноза, показваща неговите очаквания за развитието на вътрешния пазар.

    (94)

    Комисията отбеляза, че ако прогнозите на дружеството се осъществят (при най-вероятния сценарий за развитието на вътрешния пазар), с оглед на настоящия пазарен дял на дружеството, експлоатацията на новия стан за горещо валцоване на лентов полуфабрикат ще доведе до свободен капацитет, значително надвишаващ 1 милион тона годишно.

    (95)

    Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че през следващите години в Иран ще има значителен свободен капацитет, който може да се използва за износ, включително износ за Съюза.

    4.2.2.   Привлекателност на пазара на Съюза и експортни цени за трети държави

    (96)

    Комисията проучи дали е вероятно иранските производители износители да започнат да изнасят продукта, предмет на прегледа, на дъмпингови цени на пазара на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. За тази цел Комисията сравни равнището на експортните цени на оказалия съдействие ирански производител за трети държави с равнището на цените на промишлеността на Съюза и равнището на цените на съдействащия ирански производител на вътрешния пазар с равнището на цените на неговия износ за пазари на трети държави.

    (97)

    Комисията сравни експортните цени CIF за трети държави от Иран, предоставени в отговора на въпросника от оказалия съдействие производител, с цените на промишлеността на Съюза. Беше установено, че експортните цени за трети държави са били най-малко с 14 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа. От това следва, че пазарът на Съюза е по-привлекателен в сравнение с други възможни дестинации за износ на продукта, предмет на прегледа, и иранските производители имат икономически стимул да пренасочат износа към Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

    (98)

    Освен това, за да получи представа за вероятното ценово поведение по отношение на Съюза при липсата на мерки, Комисията сравни също така иранската експортна цена за трети държави с иранската нормална стойност, като използва данните за разследвания период в рамките на прегледа, предоставени от оказалия съдействие производител износител. Сравнението е направено на базата на цена франко завода. На тази основа разликата в цените между нормалната стойност и експортните цени за трети държави, установени като процент от цената CIF на границата, е била около 3 %. По време на процеса на кръстосаната проверка от разстояние обаче не беше възможно да се провери дали общата стойност на сделките за износ е била платена. Поради това Комисията счете, че действителните експортни цени за трети държави биха могли да бъдат дори по-ниски и че горепосочената разлика между вътрешните и експортните цени би могла да бъде дори по-голяма. Това предполага, че ако мерките бъдат отменени и цените, на които иранският производител износител би изнасял разглеждания продукт за Съюза, съответстват на тези за други трети държави, наблюдавани по време на прегледа, дъмпинговите маржове вероятно биха били значителни.

    (99)

    В коментарите си след окончателното разгласяване оказалият съдействие ирански производител заяви, че оценката на Комисията е неправилна, тъй като не е имало продължаване на дъмпинга. Производителят износител също така оспори заключенията по отношение на свободния капацитет. Тъй като коментарите, представени от дружеството, се основават на поверителна информация, Комисията ги изложи в отделен документ, изпратен само на дружеството.

    4.2.3.   Заключение

    (100)

    Комисията стигна до заключението, че поради свободния капацитет, който се очаква да бъде наличен в Иран, привлекателността на пазара на Съюза и факта, че цените на износа от Иран за трети държави са по-ниски от цените на вътрешния пазар, съществува голяма вероятност за повторно възникване на дъмпинга от Иран, в случай че се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

    4.3.   Руска федерация

    (101)

    В допълнение към констатацията за съществуването на дъмпинг по време на разследвания период в рамките на прегледа, в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията разследва вероятността за продължаване на дъмпинга, ако мерките бъдат отменени. Бяха анализирани следните допълнителни елементи: производственият капацитет и свободният капацитет в Русия, привлекателността на пазара на Съюза, експортните цени за пазарите на трети държави и възможният капацитет за усвояване на пазарите на трети държави.

    4.3.1.   Производствен капацитет и свободен капацитет в Русия

    (102)

    В искането за преглед заявителят предостави информация относно производствения капацитет, производството, потреблението и свободния капацитет в Русия.

    (103)

    По отношение на производствения капацитет за ГВПП заявителят предостави два набора чувствителни данни от CRU, обект на авторско право (24). Освен това той представи (25) доклада на ОИСР относно актуалното състояние на капацитета за производство на стомана за 2021 г. (26) По отношение на производството на ГВПП заявителят предостави същите два набора чувствителни данни от CRU, обект на авторско право (27), както и алтернативни чувствителни данни от Plantfacts, обект на авторско право (28). Освен това той предостави извадка от доклада на ОИСР относно актуалното състояние на пазара на стомана за четвърто тримесечие на 2021 г. (29) По отношение на потреблението и свободния капацитет за ГВПП заявителят предостави набор от чувствителни данни от CRU, обект на авторско право (30).

    (104)

    Поради липсата на съдействие от страна на руските производители износители Комисията направи своите констатации относно производствения капацитет за ГВПП в Русия през разследвания период в рамките на прегледа въз основа на капацитета за производство на необработена стомана, посочен в доклада на ОИСР относно актуалното състояние на капацитета за производство на стомана, пропорционално определен за ГВПП, въз основа на данни от Световната стоманодобивна асоциация („Worldsteel“). Първо, последният доклад на ОИСР относно актуалното състояние на капацитета за производство на стомана показа тенденция към увеличаване на производствения капацитет на необработена стомана в Русия (31), съответстваща на средно 90,5 милиона тона капацитет за производство на необработена стомана през разследвания период в рамките на прегледа. Worldsteel съобщава, че ГВПП (включително горещовалцованите лентови продукти) и горещовалцованите рулони (които, както съобщава заявителят, са формата, под която обикновено се изнася ГВПП (32)) представляват средно 21,7 % от обема на износа на крайни продукти от стомана в световен мащаб (по този начин се изключват слитъците и полуготовите продукти) в разследвания период в рамките на прегледа (33). Този процент за ГВПП беше приложен към капацитета за производство на необработена стомана в Русия, което доведе до производствен капацитет за ГВПП в Русия от 19,6 милиона тона по време на разследвания период в рамките на прегледа.

    (105)

    Комисията направи своите констатации относно производството на ГВПП в Русия през разследвания период в рамките на прегледа въз основа на пропорционални данни от Worldsteel за производството на необработена стомана. В действителност Worldsteel е посочила средно производство на необработена стомана в Русия от 74,3 милиона тона по време на разследвания период в рамките на прегледа (34). Прилагайки същия дял на ГВПП като горепосочения, Комисията установи, че Русия е произвела 16,1 милиона тона ГВПП през разследвания период в рамките на прегледа, като консервативна оценка.

    (106)

    Комисията направи своите констатации относно потреблението на ГВПП в Русия през разследвания период в рамките на прегледа въз основа на пропорционални данни от Worldsteel за потреблението на необработена стомана. В действителност Worldsteel е посочила средно производство на необработена стомана в Русия от 42,8 милиона тона по време на разследвания период в рамките на прегледа (35). Прилагайки същия дял на ГВПП и горепосочените горещовалцовани рулони, Комисията установи, че потреблението на ГВПП в Русия през разследвания период в рамките на прегледа възлиза на 9,3 милиона тона, като консервативна оценка.

    (107)

    Въз основа на горепосочените данни Комисията установи, че Русия е разполагала със свободен капацитет от 3,5 милиона тона в сравнение с производството през разследвания период в рамките на прегледа, което представлява 10 % от потреблението на свободния пазар в Съюза. Освен това при сравняване на производствения капацитет с вътрешното потребление последното е с 10 милиона тона по-малко от капацитета през разследвания период в рамките на прегледа, което представлява почти 30 % от потреблението на свободния пазар в Съюза.

    (108)

    Излишъкът от производствен капацитет е стимул за продължаване на износа. Ясно е, че руските производители трябва да използват всички съществуващи възможности за увеличаване на производството, за да се възползват напълно от инсталираните си мощности. Най-очевидният начин е да се навлезе на всеки отворен пазар по света и много вероятно е това да стане на дъмпингови цени, какъвто продължава да е случаят при настоящото разследване.

    (109)

    Въз основа на горепосочените факти и съображения Комисията стигна до заключението, че руските производители разполагат с достатъчен свободен капацитет, който би могъл да се използва за износ на ГВПП на дъмпингови цени за Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

    4.3.2.   Привлекателност на пазара на Съюза

    (110)

    Комисията проучи дали е вероятно руските производители да увеличат своите експортни продажби на дъмпингови цени на пазара на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. Поради това Комисията анализира ценовото равнище на руските производители на техния вътрешен пазар, както и ценовото равнище на руския износ за пазарите на трети държави и ги сравни с ценовото равнище на промишлеността на Съюза.

    (111)

    Обемите и цените на руския износ, използвани за определяне на привлекателността на пазара на Съюза, бяха установени въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент и въз основа на данни от GTA и на информация в искането за преглед.

    (112)

    Комисията сравни руските цени на вътрешния пазар, използвани за установяване на нормалната стойност, с цените на промишлеността на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа. Сравнението показа, че средните руски цени на вътрешния пазар са били със 17 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза. Следователно цените в Съюза са били по-привлекателни от цените в Русия.

    (113)

    Освен това Комисията сравни руските експортни цени FOB за трети държави от базата данни на GTA, коригирани с разходите за товарен железопътен превоз от Русия до Съюза, посочени в искането за преглед, с цените на промишлеността на Съюза. Базата данни на GTA обаче не включва данни за 2022 г., тъй като руските митнически власти спряха публикуването на статистически данни до второ нареждане след непровокираната военна агресия на Русия срещу Украйна. Поради това Комисията използва данни от 2021 г. и прецени, че те са приложими и за първата половина на 2022 г. Беше установено, че експортните цени за трети държави през 2021 г. са били приблизително с 21 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа. От това следва, че пазарът на Съюза е по-привлекателен в сравнение с други възможни дестинации за износ на разглеждания продукт и руските производители имат икономически стимул да пренасочат износа към Съюза, ако мерките бъдат отменени.

    (114)

    Освен това, за да получи представа за вероятното ценово поведение по отношение на Съюза при отсъствието на мерки, Комисията също така сравни руските експортни цени FOB от базата данни на GTA, коригирани за транспортните разходи в Русия, посочени в искането за преглед, с руските вътрешни цени, използвани за определяне на нормалната стойност. Сравнението е направено на базата на цена франко завода. Поради горепосочените причини Комисията използва данни от 2021 г., като прецени, че те са приложими и за първата половина на 2022 г. На тази основа ценовата разлика между руските експортни цени за трети държави през 2021 г., коригирани с транспортните разходи в Русия, и нормалната стойност беше приблизително 15 % от цената CIF на границата на Съюза. С това, че нормалната стойност е по-висока с 15 %, се потвърждава, че ако срокът на действие на мерките изтече, руският износ за Съюза вероятно ще се осъществява на по-ниска цена от цените на вътрешния пазар в Русия.

    4.3.2.1.   Възможен капацитет за усвояване на пазари на трети държави

    (115)

    В допълнение към горното Комисията установи, че мерките за търговска защита при износа на разглеждания продукт от Русия са в сила в Индонезия, Мексико, Тайланд, Обединеното кралство и Съединените американски щати (36). Вследствие на това тези пазари на трети държави, които са значителни потребители на стоманени продукти, са по-малко привлекателни за руските производители износители. Това е допълнителен елемент в подкрепа на констатацията, че настоящият производствен капацитет на Русия най-вероятно ще се озове на пазара на Съюза, ако мерките бъдат отменени.

    4.3.3.   Заключение

    (116)

    Предвид значителния свободен капацитет в Русия и като взе предвид доказателствата за привлекателността на пазара на Съюза, Комисията стигна до заключението, че ако срокът на действие на мерките изтече, е вероятно руските производители износители да приведат в експлоатация свободния производствен капацитет и вероятно дори да пренасочат износа от трети държави към пазара на Съюза на дъмпингови цени и в значителни обеми.

    (117)

    С оглед на констатациите си относно продължаването на дъмпинга през разследвания период в рамките на прегледа и вероятното развитие при износа, ако срокът на действие на мерките изтече, Комисията стигна до заключението, че има голяма вероятност изтичането на срока на действие на антидъмпинговите мерки върху вноса от Русия да доведе до продължаване на дъмпинга.

    5.   ВРЕДА

    5.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

    (118)

    Според заявителя 21 производители от Съюза са произвеждали сходния продукт през разглеждания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

    (119)

    Общото производство на продукта, предмет на прегледа, в Съюза през разследвания период в рамките на прегледа беше изчислено на близо 70 милиона тона. Комисията определи тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, като например искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие, проверените отговори на въпросника и отговора на макровъпросника, представен от EUROFER. Както е посочено в съображение 26, включените в извадката производители от Съюза представляват 25 % от общото производство на сходния продукт в Съюза през разследвания период в рамките на прегледа.

    5.2.   Потребление на Съюза

    (120)

    Продуктът, предмет на прегледа, се смята за първична суровина за производството на различни продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите продукти от стомана. Като се има предвид, че промишлеността на Съюза е предимно вертикално интегрирана и произвежда както продукта, предмет на прегледа, така и продукти надолу по веригата, бяха анализирани поотделно както пазарът за собствено потребление, така и свободният пазар, когато е целесъобразно.

    (121)

    Разграничението между пазара за собствено потребление и свободния пазар е уместно при анализа на вредата, защото продуктите, предназначени за пазара за собствено потребление, не са изложени на пряка конкуренция от вноса, а трансферните цени, ако има такива, се определят в рамките на групите в зависимост от различни ценови политики. За сметка на това производството, предназначено за свободния пазар, е в пряка конкуренция с вноса на разглеждания продукт, а цените се определят в съответствие с пазарните условия. Общият свободен пазар включва продажби на производителите от Съюза за несвързани клиенти и продажби на свързани дружества за собствено потребление.

    (122)

    За да се получи възможно най-пълна представа за промишлеността на Съюза, Комисията набави данни за цялата дейност, свързана със сходния продукт, и определи дали производството е предназначено за собствено потребление или за свободния пазар. Комисията установи, че около 50 % от общото производство на сходния продукт в Съюза през разследвания период в рамките на прегледа е било предназначено за пазара за собствено потребление.

    (123)

    Комисията установи потреблението на Съюза на свободния пазар въз основа на а) продажбите на пазара на Съюза на всички известни производители в Съюза, отчетени в отговора на макровъпросника, представен от EUROFER, и б) вноса в Съюза от всички трети държави, отчетен от Евростат. Потреблението на Съюза на пазара за собствено потребление беше установено въз основа на собственото потребление и продажбите за собствено потребление на пазара на Съюза на всички известни производители в Съюза, посочени в отговора на макровъпросника, представен от EUROFER.

    (124)

    Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

    Таблица 1

    Потребление на Съюза

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Общо потребление на Съюза

    74 399 168

    64 954 323

    75 357 797

    74 386 585

    Индекс

    100

    87

    101

    100

    Пазар за собствено потребление

    42 010 993

    36 988 575

    40 424 417

    39 811 331

    Индекс

    100

    88

    96

    95

    Свободен пазар

    32 388 175

    27 965 748

    34 933 380

    34 575 254

    Индекс

    100

    86

    108

    107

    Източник:

    Евростат, ()отговор на макровъпросника, представен от EUROFER.

    (125)

    Общото потребление в Съюза е намаляло рязко със 13 % през 2020 г. поради значителния спад на търсенето в резултат от пандемията от COVID-19. Това намаление обаче е било последвано от възстановяване, предизвикано от съживяването на търсенето на стомана, което е започнало през 2021 г. и е продължило през разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло по време на разследвания период в рамките на прегледа общото потребление в Съюза успя да се върне до равнищата от 2019 г.

    (126)

    Тенденцията при потреблението на пазара за собствено потребление е била почти идентична с тенденцията на общото потребление в Съюза, като то е намаляло рязко с 12 % през 2020 г., след което е последвало възстановяване в периода след COVID-19. Потреблението на пазара за собствено потребление обаче е достигнало само 95 % от равнищата през 2019 г.

    (127)

    Потреблението на свободния пазар е следвало тенденция, подобна на тази на общото потребление на Съюза. То е намаляло рязко с 14 % през 2020 г. и е отбелязало силен темп на възстановяване през разследвания период в рамките на прегледа, като се е увеличило със 7 % в сравнение с 2019 г.

    5.3.   Внос от засегнатите държави

    5.3.1.   Обем и пазарен дял на вноса от засегнатите държави

    (128)

    Както е посочено в съображение 35, нито един производител в Русия не е оказал съдействие, докато един ирански производител и четирима бразилски производители са оказали съдействие, от които Комисията е включила в извадката двама производители.

    (129)

    Комисията установи обема на вноса въз основа на данни на Евростат. Пазарният дял на вноса беше установен въз основа на сравнение между обемите на вноса и потреблението на свободния пазар на Съюза, както е посочено в таблица 1 по-горе.

    (130)

    Вносът в Съюза от засегнатите държави се е променял, както следва:

    Таблица 2

    Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    БРАЗИЛИЯ (38)

    91 725

    174 104

    185 506

    478 692

    Индекс

    100

    190

    202

    522

    Пазарен дял

    0,28  %

    0,62  %

    0,53  %

    1,38  %

    Индекс

    100

    221

    189

    493

    ИРАН

    3 377

    0

    0

    0

    Пазарен дял

    0,010  %

    0  %

    0  %

    0  %

    РУСИЯ

    1 350 435

    1 508 376

    2 037 080

    1 224 699

    Индекс

    100

    112

    151

    91

    Пазарен дял

    4,17  %

    5,39  %

    5,84  %

    3,55  %

    Индекс

    100

    129

    140

    85

    Обем на вноса от засегнатите държави

    1 468 537

    1 682 480

    2 158 713

    1 616 013

    Индекс

    100

    115

    147

    110

    Пазарен дял

    4,46  %

    6,02  %

    6,36  %

    4,93  %

    Индекс

    100

    134

    142

    110

    Източник:

    Евростат, отговор на макровъпросника, представен от EUROFER, статистически данни от Surveillance, отговори на въпросника от включените в извадката бразилски производители износители. Пазарният дял бе установен чрез сравнение на обемите на вноса с потреблението на Съюза на свободния пазар, както е посочено в таблица 1.

    (131)

    През разглеждания период вносът от Бразилия е отбелязал колебания. През 2020 г. равнището на вноса в Съюза се е увеличило, последвано от леко увеличение, а след това и от по-рязко увеличение през периода на разследване в рамките на прегледа. Вносът от Иран за Съюза спира напълно след 2019 г. През разглеждания период вносът от Русия е отбелязал колебания. В сравнение с 2019 г. вносът от Русия се е увеличил рязко през 2020 г. и 2021 г. След това се наблюдава лек спад по време на разследвания период в рамките на прегледа.

    5.3.2.   Цени на вноса от засегнатите държави и подбиване на цените

    (132)

    Комисията установи цените на вноса въз основа на данните от Евростат и направеното по отношение на Бразилия преизчисление, както е обяснено в бележка под линия 38.

    (133)

    При липсата на надеждни цени в Бразилия, както е обяснено в съображение 58, и при липсата на внос от Иран, Комисията не можа да извърши изчисление на подбиването на цените от двете държави. По отношение на Русия бяха използвани статистически данни от Евростат за установяване на маржа на подбиване на цените, както е обяснено по-долу в съображение 138.

    (134)

    Среднопретеглената цена на вноса в Съюза от засегнатите държави се е променяла, както следва:

    Таблица 3

    Цени на вноса (EUR/тон)

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    БРАЗИЛИЯ

    467

    425

    1 035

    939

    Индекс

    100

    91

    221

    201

    ИРАН

    504

    -

    -

    -

    РУСИЯ

    443

    391

    744

    897

    Индекс

    100

    88

    168

    202

    Засегнати държави

    445

    394

    769

    909

    Индекс

    100

    89

    173

    204

    Източник:

    Евростат, статистически данни от Surveillance, отговори на въпросника от включените в извадката бразилски производители износители (вж. бележка под линия 38).

    (135)

    С изключение на Иран, който е спрял да изнася след 2019 г., средните цени на засегнатите държави са следвали същата тенденция през разглеждания период. След намаляването на цените през 2020 г. се наблюдава рязко увеличение на средните цени между 2021 г. и разследвания период в рамките на прегледа, с изключение на Бразилия, където цените са спаднали между 2021 г. и РПП. По отношение на Русия и Бразилия средните цени на вноса са се увеличили повече от два пъти през разглеждания период — от 443 EUR/тон през 2019 г. на 897 EUR/тон през разследвания период в рамките на прегледа за Русия и от 467 EUR/тон на 939 EUR/тон за Бразилия.

    (136)

    След разгласяването ФПБ и USIMINAS заявиха, че методологията, използвана от Комисията за преизчисляване на бразилските данни, е неясна и не може да бъде проверена от заинтересованите страни. В своя анализ те поискаха от Комисията да се основава изключително на официалните статистически данни за вноса. USIMINAS добави, че данните за вноса, изчислени от Комисията, изкривяват показатели като цените на вноса и общия обем на вноса. Освен това както ФПБ, така и USIMINAS потвърдиха, че пазарният дял на бразилския внос е бил завишен и че бразилският пазарен дял следва да бъде изразен като процент от съвкупното потребление. Същото твърдение беше изтъкнато от CSN, което добави, че разглеждането на всички бразилски продажби и сравняването им само с потреблението на свободния пазар създава асиметрия в оценката на Комисията на пазарния дял, тъй като не само изкуствено завишава бразилския пазар на внос в ЕС, но също така води до необоснована кумулативна оценка на бразилския внос с руския внос. По въпроса за сравнението със свободния пазар, по-специално ФПБ се позова на точки 7.272 и 7.273 от доклада на специализираната група от 31 октомври 2018 г. относно спора „Мароко — Антидъмпингови мерки по отношение на някои горещовалцовани стоманени продукти от Турция (WT/DS513/R)“, в които се отправя призив към разследващия орган да анализира всички аспекти на състоянието на местната промишленост, за да се гарантира, че органът няма да се съсредоточи само върху аспекти на местната промишленост, които работят зле и изключват тези с добри резултати, и обратно.

    (137)

    Както вече беше обяснено в бележка под линия 38, Комисията отбеляза несъответствие между данните на Евростат и проверените данни за продажбите на включените в извадката дружества за Европейския съюз. По-специално проверените обеми на продажбите за ЕС на двете включени в извадката дружества са били по-високи от общия обем на вноса от Бразилия, докладван както от Евростат, така и от Surveillance. Поради това не бе възможно статистическите данни да бъдат взети предвид изключително за определяне на обема на вноса от Бразилия. Вместо това Комисията използва статистическите данни за вноса от базата данни Surveillance, коригирани с проверените обеми на продажбите от двете включени в извадката дружества, за да установи общия обем на вноса. Корекцията беше направена въз основа на допълнителния код по ТАРИК на съответното включено в извадката дружество в базата данни Surveillance, която предостави специфична за дружеството информация. Комисията не можа да оповести подробните данни, залегнали в основата на тази методология за изчисляване, тъй като това би представлявало нарушение на поверителността по отношение на оказалите съдействие производители износители съгласно член 19, параграф 1 от основния регламент. Освен това Комисията коригира съответно цените на вноса, общия обем на вноса и потреблението на свободния пазар на Съюза, както вече беше обяснено в бележка под линия 38. По отношение на твърденията във връзка с изчисляването на пазарния дял Комисията определи пазарния дял на вноса въз основа на сравнение между обема на вноса и потреблението на Съюза на свободния пазар в съответствие с методологията при първоначалното разследване (39), както се изисква в член 11, параграф 9 от основния регламент. Освен това Комисията припомни, че продажбите за собствено потребление и продажбите за свързани страни са две различни понятия. За да се считат продажбите за собствено потребление, (свързаният) купувач не може да има свободен избор на доставчик. Както вече бе припомнено в съображение 58. В настоящия случай няма данни или доказателства, че тези продажби са били изключителни. Всъщност тези дружества изглежда са в състояние да се снабдяват и са се снабдявали от трети страни, както бе установено в първоначалното разследване. По отношение на твърденията, че тази методология води до необоснована кумулативна оценка на бразилския внос с руския внос, Комисията припомни, че бразилският и руският пазарен дял са изчислени поотделно и че анализът на вероятността от повторно възникване на вредата първо е извършен за всяка отделна държава. Освен това Комисията припомни, че в своя анализ на състоянието на промишлеността на Съюза е разгледала както резултатите на промишлеността на Съюза като цяло, така и поотделно пазара за собствено потребление и свободния пазар (например съображение 157). По-специално това беше потвърдено от параграф 7.6.2.1.2.1 от WT/DS513/R, в който Апелативният орган потвърди, че „когато разследващите власти предприемат проучване на част от местната промишленост, то те трябва, принципно, по сходен начин да проучат всички останали части, които съставляват тази промишленост, както и промишлеността в нейната цялост“. Поради това Комисията отхвърли тези твърдения.

    (138)

    Поради липсата на съдействие от страна на Русия, като се имат предвид използваните статистически данни, е възможно да се определи само средна цена на тон за голямо разнообразие от видове на продукта. Поради това, при липсата на информация на равнището на вида на продукта, Комисията не можа да извърши точно изчисление на подбиването на цените, а трябваше да се ограничи до сравнение на средните цени на тон.

    (139)

    Така определената експортна цена от Русия беше сравнена със среднопретеглените продажни цени по време на разследването в рамките на прегледа на включените в извадката производители от Съюза, начислявани на клиенти на пазара на Съюза, коригирани до равнище франко завода.

    (140)

    Цените бяха сравнени на същото ниво на търговия и, по аналогия с прецизна методика за изчисляване на подбиването на цените, резултатът от сравнението беше изразен като процент от теоретичния оборот на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период в рамките на прегледа. От резултата е видно, че средните руски експортни цени за Съюза биха били по-ниски от средните цени на промишлеността на Съюза с около 5 %.

    5.4.   Внос от трети държави, различни от Бразилия, Иран и Русия

    (141)

    Вносът на продукта, предмет на прегледа, от трети държави, различни от Бразилия, Иран и Русия, е бил основно от Турция и Индия.

    (142)

    (Общият) обем на вноса в Съюза, както и пазарният дял и ценовите тенденции по отношение на вноса на продукта, предмет на прегледа, от други трети държави са се променяли, както следва:

    Таблица 4

    Внос от трети държави

     

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Общо за всички трети държави, с изключение на засегнатите държави

    Обем (тона)

    5 757 331

    4 262 990

    7 505 856

    8 182 615

     

    Индекс

    100

    74

    130

    142

     

    Пазарен дял

    17,76  %

    15,24  %

    21,53  %

    23,73  %

     

    Средна цена (EUR/тон)

    491

    442

    768

    907

     

    Индекс

    100

    90

    156

    184

    Източник:

    Евростат.

    (143)

    Общият внос на продукта, предмет на прегледа, от трети държави, различни от засегнатите държави, е намалял с 42 % (от 5,75 милиона на 8,18 милиона тона) през разглеждания период. Увеличението на обема на вноса се е превърнало също така в увеличение на пазарния дял на трети държави с 6 процентни пункта през разглеждания период. Като цяло Съюзът е внасял ГВПП от над 40 държави, като нито една от другите трети държави не е притежавала пазарен дял от над 4 % на пазара на Съюза (40).

    5.5.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

    5.5.1.   Общи бележки

    (144)

    Оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза включваше оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

    (145)

    Както бе посочено в съображение 26, за оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза беше използвано изготвянето на извадка.

    (146)

    За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на предоставените от заявителя данни, свързани с всички производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

    (147)

    Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

    (148)

    Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, материални запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

    (149)

    Както е обяснено в съображения 122 и 123, за да се получи възможно най-пълна представа за промишлеността на Съюза, Комисията набави данни за цялото производство на разглеждания продукт и определи дали производството е предназначено за собствено потребление или за свободния пазар. Когато беше уместно и възможно, Комисията анализира отделно показателите за вреда, свързани със свободния пазар и с пазара за собствено потребление.

    5.5.2.   Макроикономически показатели

    5.5.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

    (150)

    През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

    Таблица 5

    Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Обем на производството (в тонове)

    70 920 480

    61 096 994

    69 531 100

    68 417 802

    Индекс

    100

    86

    98

    96

    Производствен капацитет

    92 584 290

    91 965 705

    93 249 147

    93 214 413

    Индекс

    100

    99

    101

    101

    Използване на капацитета

    77  %

    66  %

    75  %

    73  %

    Индекс

    100

    87

    97

    96

    Източник:

    отговор на макровъпросника, представен от EUROFER.

    (151)

    Обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял с около 4 % през разглеждания период, със значителен спад през 2020 г., последван от възстановяване през 2021 г. поради възстановеното търсене на стомана. През разследвания период в рамките на прегледа обемът на производството е намалял леко в сравнение с предходната година.

    (152)

    Въпреки че производственият капацитет на промишлеността на Съюза се е увеличил слабо през разглеждания период с 1 %, използването на капацитета е следвало същата отрицателна тенденция като обема на производството и е намаляло с 4 % между 2019 г. и разследвания период в рамките на прегледа.

    5.5.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

    (153)

    През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар са се променяли, както следва:

    Таблица 6

    Обем и пазарен дял на продажбите на свободния пазар

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Продажби на свободния пазар

    25 185 306

    22 020 277

    25 204 938

    24 689 248

    Индекс

    100

    87

    100

    98

    Пазарен дял

    77,7  %

    78,7  %

    72,3  %

    71,6  %

    Индекс

    100

    101

    93

    92

    Източник:

    отговор на макровъпросника, представен от EUROFER.

    (154)

    Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза е следвал подобна тенденция като тази на потреблението в Съюза през разглеждания период. Той е намалял през 2020 г. поради причините, обяснени в съображение 125, като е последвало възстановяване през 2021 г. Обемът на продажбите през разследвания период в рамките на прегледа е намалял с 2 % в сравнение с 2019 г.

    (155)

    През разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза по отношение на потреблението на Съюза се е увеличил леко от 2019 г. до 2020 г. — от 77,7 % на 78,7 %. Между 2020 г. и 2021 г. той е спаднал с 6 процентни пункта. През разследвания период в рамките на прегледа промишлеността на Съюза е загубила допълнителен пазарен дял, който е спаднал от 72,3 % на 71,6 %. Както е показано в таблица 1 и 4, този спад се обяснява с факта, че пазарният дял на вноса от трети държави е продължил да нараства между 2020 г. и разследвания период в рамките на прегледа, което обяснява загубата на дял на свободния пазар от промишлеността на Съюза.

    (156)

    През разглеждания период обемът на собственото потребление на промишлеността на Съюза като дял от общото производство се е променял, както следва:

    Таблица 7

    Обем на собственото потребление на пазара на Съюза (в тонове)

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Обем на собственото потребление на пазара на Съюза

    42 010 993

    36 988 575

    40 424 417

    39 811 331

    Индекс

    100

    88

    96

    95

    Общо производство на промишлеността на Съюза

    70 920 480

    61 096 994

    69 531 100

    68 417 802

    Процент на обема на собственото потребление в сравнение с общото производство

    59,23

    60,54

    58,13

    58,18

    Източник:

    отговор на макровъпросника, представен от EUROFER.

    (157)

    Обемът на собственото потребление на промишлеността на Съюза (съставен от собственото потребление и продажбите за собствено потребление на пазара на Съюза) е намалял с 12 % от 2019 г. до 2020 г. и през разследвания период в рамките на прегледа се е възстановил със 7 процентни пункта спрямо 2020 г., което е довело до общ спад от 5 % през разглеждания период — от около 42 милиона тона до почти 40 милиона тона от началото до края на разглеждания период. Като цяло пазарът за собствено потребление и свободният пазар са следвали една и съща тенденция. Поради това Комисията стигна до заключението, че развитието на пазара за собствено потребление не е оказало значително въздействие върху резултатите на промишлеността на Съюза на свободния пазар.

    (158)

    Делът на пазара за собствено потребление на промишлеността на Съюза (изразен като процент от общото производство) е останал относително стабилен през разглеждания период — в диапазона от 58,13 % до 60,54 %.

    5.5.2.3.   Растеж

    (159)

    В контекста на стабилното потребление и намаляващото производство промишлеността на Съюза е загубила от обема на продажбите и пазарния дял на свободния пазар. Като цяло през разглеждания период промишлеността на Съюза не е отбелязала растеж.

    5.5.2.4.   Заетост и производителност

    (160)

    През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

    Таблица 8

    Заетост и производителност

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Брой на наетите лица

    38 980

    36 207

    38 470

    39 937

    Индекс

    100

    93

    99

    102

    Производителност (единица/наето лице)

    1 819

    1 687

    1 807

    1 713

    Индекс

    100

    93

    99

    94

    Източник:

    отговор на макровъпросника, представен от EUROFER.

    (161)

    Броят на наетите лица, ангажирани в производството на продукта, предмет на прегледа, е намаля рязко от 2019 г. до 2020 г. и след това се е увеличавал до края на разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло това е довело до слабо намаление с 2 % по време на разглеждания период.

    (162)

    Производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, измерена като продукция (в тонове) на наето лице, е намаляла с 6 % през разглеждания период.

    5.5.2.5.   Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг

    (163)

    Както е обяснено в съображение 128, производителите износители от Русия не оказаха никакво съдействие. Само един ирански и двама бразилски производители износители оказаха пълно съдействие по време на настоящата процедура.

    (164)

    Както бе посочено по-горе, имаше признаци, че дъмпингът е продължил по отношение на вноса от Бразилия (вж. съображение 63) и Русия (вж. съображение 74) през разследвания период в рамките на прегледа. Всички индикативни дъмпингови маржове са над нивото de minimis.

    (165)

    Както е обяснено в съображение 66, по отношение на Иран не беше възможно да се достигне до заключение относно наличието на дъмпинг по време на разследвания период в рамките на прегледа. По тази причина разследването беше съсредоточено върху вероятността за повторно възникване на дъмпинга, ако антидъмпинговите мерки бъдат отменени.

    (166)

    Въпреки факта, че все още имаше дъмпинг от Бразилия и Русия, макар и в малки количества, анализът на показателите за вредата показва, че въведените мерки са имали положително въздействие върху промишлеността на Съюза. Всъщност антидъмпинговите мерки, наложени след първоначалното разследване, са дали възможност на промишлеността на Съюза да се възстанови от предишен дъмпинг. Това беше потвърдено и от констатациите на Комисията в антидъмпинговото разследване по отношение на горещовалцованите плоски продукти от Турция (41). Промишлеността на Съюза е успяла да се възстанови от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос от Русия, Бразилия и Иран към края на 2018 г. Възстановяването на икономическото състояние на промишлеността на Съюза обаче е спряло внезапно и през 2019 г. е претърпяло обрат, когато промишлеността на Съюза е трябвало да се конкурира със значителни обеми дъмпингов внос на ниски цени от Турция, което я е принудило да определи цените си под равнището на разходите, за да запази пазарния си дял, и по този начин е била нанесена съществена вреда на промишлеността на Съюза. След налагането на мерки срещу вноса от Турция през 2021 г. и възстановяването след COVID състоянието на промишлеността на Съюза се е подобрило и до края на РПП се е възстановило. Ето защо през разследвания период в рамките на прегледа вече не се смята, че на промишлеността на Съюза е нанесена вреда.

    5.5.3.   Микроикономически показатели

    5.5.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

    (167)

    През разглеждания период единичните продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

    Таблица 9

    Продажни цени и производствени разходи в Съюза (EUR/тон)

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Средни единични продажни цени на свободния пазар

    526

    464

    744

    954

    Индекс

    100

    88

    141

    181

    Производствени разходи за единица продукция

    557

    534

    669

    800

    Индекс

    100

    96

    120

    144

    Източник:

    отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

    (168)

    Между 2019 г. и 2020 г. средните продажни цени на промишлеността на Съюза са намалели с 12 %, след което са се увеличили драстично от 2020 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа, в резултат на което е налице общо увеличение от 81 % за разглеждания период. Влияние върху тенденцията на единичните продажни цени през разглеждания период оказаха сериозните прекъсвания, причинени от пандемията от COVID-19, и възобновяването на търсенето след пандемията. От 2021 г. голямото търсене на стомана, ограниченото предлагане и увеличените производствени разходи бяха факторите, които повлияха на внезапното и значително покачване на единичната продажна цена.

    (169)

    През разглеждания период производствените разходи за единица продукция са се увеличили с 44 %. През 2019 г. и 2020 г. производствените разходи за единица продукция са били по-високи от единичната продажна цена. Неспособността на промишлеността на Съюза да отрази увеличените производствени разходи в продажната си цена се е дължала на големите обеми на дъмпинговия внос от Турция, който е оказал натиск за намаляване на цените (42). През 2020 г. са спаднали както производствените разходи, така и продажните цени, но първите в по-малка степен. Това се е дължало на значителния спад на пазара по време на пандемията от COVID-19, който е довел до значително понижаване на цените, докато производствените разходи са били засегнати в по-малка степен. Производствените разходи за единица продукция са се покачили рязко през 2021 г. поради скока в цените на енергията и суровините. Тази тенденция е продължила през целия разследван период в рамките на прегледа, когато непровокираната военна агресия на Русия срещу Украйна изостри енергийната криза, която продължава от 2021 г. Въпреки това в резултат от възстановяването след пандемията от COVID търсенето също се е увеличило рязко и вследствие на това цените също са се увеличили значително (почти са се удвоили между 2020 г. и разследвания период в рамките на прегледа), дори повече от увеличението на производствените разходи през същия период.

    5.5.3.2.   Разходи за труд

    (170)

    През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

    Таблица 10

    Средни разходи за труд на наето лице

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Средни разходи за труд на наето лице (в EUR)

    69 352

    69 748

    78 444

    81 000

    Индекс

    100

    101

    113

    117

    Източник:

    отговор на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

    (171)

    Средните разходи за труд са останали стабилни от 2019 г. до 2020 г., след което са се увеличили, което е довело до общо увеличение от 17 % в края на разследвания период. Броят на наетите лица през този период също се е увеличил.

    5.5.3.3.   Материални запаси

    (172)

    През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

    Таблица 11

    Запаси

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Запаси в края на периода (в тонове)

    533 200

    390 880

    522 405

    476 151

    Индекс

    100

    73

    98

    89

    Запаси в края на периода като процент от производството

    4,5

    3,8

    4,6

    4,3

    Индекс

    100

    84

    121

    94

    Източник:

    отговор на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

    (173)

    През разглеждания период запасите от ГВПП на промишлеността на Съюза са намалели, като през 2020 г. са спаднали драстично, което се обяснява с последиците от пандемията от Covid-19 и почти пълното възстановяване през 2021 г., последвано от спад през разследвания период в рамките на прегледа. За промишлеността за производство на ГВПП в Съюза е характерно използването на (месечни, тримесечни, годишни) рамкови договори между производителите и клиентите, в които се определят количествата и цените. Тези рамкови договори бяха изпълнени чрез поръчки за покупки в зависимост от нуждите на клиента. В резултат на това промишлеността на Съюза можеше да планира производството и материалните си запаси. Поради това и както беше установено и при първоначалното разследване, запасите не се смятат за важен показател за вредата в този отрасъл, тъй като повечето видове на сходния продукт се произвеждат от промишлеността на Съюза въз основа на конкретни поръчки от страна на ползвателите.

    5.5.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

    (174)

    През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

    Таблица 12

    Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

     

    2019 г.

    2020 г.

    2021 г.

    Разследван период в рамките на прегледа

    Рентабилност на продажбите на свободния пазар в Съюза (процент от оборота от продажбите)

    –8,1

    –18,8

    13,9

    18,3

    Индекс

    - 100

    - 231

    170

    224

    Паричен поток (EUR)

    -6 211 922

    - 130 468 840

    645 183 908

    984 716 910

    Индекс

    - 100

    -2 100

    10 386

    15 852

    Инвестиции (EUR)

    433 154 031

    181 406 902

    394 535 083

    351 855 569

    Индекс

    100

    42

    91

    81

    Възвръщаемост на инвестициите

    –6,7  %

    –13,8  %

    17,1  %

    27,2  %

    Индекс

    - 100

    - 206

    254

    405

    Източник:

    отговор на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

    (175)

    Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт на свободния пазар в Съюза като процент от оборота от тези продажби.

    (176)

    През разглеждания период рентабилността е следвала тенденция на крива с форма на обърната камбана и като цяло се е увеличила с 26,4 процентни пункта. Загуби са понесени през 2019 г., като най-ниското си равнище от -18 % те са достигнали през 2020 г. в разгара на пандемията. През 2021 г. печалбата се е увеличила значително — до 13,9 %, и е продължила да нараства, като е достигнала 18,3 % през разследвания период в рамките на прегледа.

    (177)

    Дъмпинговият внос на ниски цени от Турция се е увеличил бързо през 2017 г. и 2018 г. (43), което обяснява ниската рентабилност през 2019 г. След това тя се влошава от шоковете, причинени от пандемията в световен мащаб през 2020 г., като например прекъсванията на веригата на доставките и спада в потреблението на стомана. Рязкото увеличаване на търсенето на стомана, съчетано с увеличените продажни цени, е довело до необичайно високи печалби през 2021 г., която е била изключителна година за промишлеността на Съюза. Тази тенденция се е запазила през целия разследван период в рамките на прегледа, което означава още по-висока рентабилност за промишлеността на Съюза.

    (178)

    Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Нетният паричен поток се е променял по подобен начин като рентабилността: отрицателен рекорд през 2019 г., последван от драстичен по-нататъшен спад през 2020 г., и силно възстановяване през 2021 г., което се е увеличило още повече през разследвания период в рамките на прегледа.

    (179)

    Инвестициите са намалели с 19 % между 2019 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло през разглеждания период разпределението на инвестиционните потоци е следвало крива на обратно обърната камбана: инвестициите са намалели значително през 2020 г., след което са достигнали връх през 2021 г. През разследвания период в рамките на прегледа инвестициите леко са намалели в сравнение с предходната година. Като цяло инвестициите са били насочени към подобряване на качеството и екологизиране на производството.

    (180)

    Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. В сравнение с 2019 г. възвръщаемостта на инвестициите се е влошила през 2020 г. и се е възстановила през 2021 г. Като цяло възвръщаемостта на инвестициите се е подобрила значително през разследвания период в рамките на прегледа в сравнение с 2019 г. Всъщност през разглеждания период възвръщаемостта на инвестициите се е увеличила с 20 процентни пункта.

    (181)

    Способността на включените в извадката производители от Съюза да привличат капитал не е била засегната през разследвания период в рамките на прегледа, през който беше отбелязано бързо възстановяване от пандемията.

    5.6.   Заключение относно вредата

    (182)

    След налагането на антидъмпингови мерки срещу вноса на ГВПП от Бразилия, Иран и Русия през 2017 г. вносът от Бразилия е намалял, докато вносът от Русия е останал като цяло на сходни нива в сравнение с първоначалното разследване. В случая на Иран вносът на ГВПП в Съюза е спрял напълно през 2020 г., което е дало възможност на промишлеността на Съюза да започне да се възстановява от вредоносните последици от дъмпинговия внос от засегнатите държави, и както бе потвърдено от Комисията в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100 относно вноса на ГВПП с произход от Турция (44), промишлеността на Съюза се е възстановила към края на 2018 г. Възстановяването на икономическото състояние на промишлеността на Съюза обаче е спряло внезапно и през 2019 г. е претърпяло обрат, когато промишлеността на Съюза е трябвало да се конкурира със значителни обеми дъмпингов внос на ниски цени от Турция, което я е принудило да определи цените си под равнището на разходите, за да запази пазарния си дял, и по този начин е била нанесена съществена вреда на промишлеността на Съюза (45). През юли 2021 г. Комисията наложи окончателни мерки срещу Турция и благодарение на различни действащи фактори, както е обяснено в съображение 177, състоянието на промишлеността на Съюза се е подобрило и възстановило до края на 2021 г. Както е посочено в съображение 177, промишлеността на Съюза е успяла да продължи да се възползва от тези подобряващи се условия по време на разследвания период в рамките на прегледа, което е довело до допълнително увеличение на рентабилността ѝ.

    (183)

    По-конкретно повечето показатели за вредата, по-специално производството, използването на капацитета, обемът на продажбите и продажните цени, заетостта и производителността, печалбата, паричният поток и възвръщаемостта на инвестициите, са следвали сходна тенденция през разглеждания период. Тази тенденция се е характеризирала с рязък спад през 2020 г. и възстановяване през 2021 г., което е продължило през целия разследван период в рамките на прегледа до сходни или по-високи равнища от тези в началото на разглеждания период през 2019 г. Причината за тази неравномерна тенденция се крие до голяма степен в съвпадението на значителен приток на дъмпингов внос на ГВПП на ниски цени от Турция и уникалната динамика, създадена от пандемията от COVID-19. Ограниченията на свободата на движение и прекъсването на промишлената дейност доведоха до изключително ниски равнища на потребление и слабо търсене на стомана през 2020 г., докато търсенето и цените на стоманата скочиха през 2021 г. по време на възстановяването след пандемията от COVID, което доведе, наред с другото, до високи печалби за стоманодобивната промишленост през 2021 г. и през разследвания период в рамките на прегледа.

    (184)

    Продажните цени, печалбата, паричният поток и възвръщаемостта на инвестициите са следвали сходна тенденция, характеризираща се също с рязък спад през 2020 г. и възстановяване през 2021 г. Тези показатели обаче са се увеличили драстично по време на разследвания период в рамките на прегледа в сравнение с 2019 г. — година, за която се смята, че промишлеността на Съюза е понесла вреда от вноса от Турция.

    (185)

    Въз основа на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза не е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент по време на разследвания период в рамките на прегледа.

    (186)

    Показателите обаче не могат да бъдат анализирани, без да се вземат предвид изключително благоприятните условия на пазара на стомана през 2021 г. и през първата половина на 2022 г. През 2020 г. предизвиканото от пандемията забавяне на промишлената дейност и произтичащото от това намаляване на търсенето на стомана доведоха до сериозен спад в резултатите на стоманодобивната промишленост и на световната икономика като цяло. През 2021 г. в резултат от възстановяване на търсенето потреблението на стомана се възстанови силно при повишени цени. Тези благоприятни пазарни условия бяха пренесени в първата половина на 2022 г. Положителната тенденция след COVID през 2021 г. обаче приключи през второто тримесечие на 2022 г. поради сериозното покачване на разходите за енергия и високата инфлация. Това означава, че е малко вероятно благоприятните обстоятелства, наблюдавани през 2021 г. и през разследвания период в рамките на прегледа, да продължат. Както беше отбелязано в предишни случаи, ГВПП са силно чувствителна към цените стока и конкуренцията се основава главно на цената (46). Това означава, че големите обеми дъмпингов внос могат да доведат до това производителите от Съюза да нямат друг избор, освен да понижат цените си, за да запазят пазарния си дял, което води до вреда.

    6.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВРЕДА

    (187)

    В съображение 185 Комисията стигна до заключението, че по време на разследвания период в рамките на прегледа промишлеността на Съюза не е претърпяла съществена вреда. От друга страна, както е обяснено в съображения 88 и 117, Комисията стигна до заключението, че дъмпингът вероятно ще продължи при липсата на антидъмпингови мерки, и както е обяснено в съображение 100, дъмпингът вероятно ще възникне отново в случая на Иран. Поради това в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията направи оценка дали е вероятно повторно възникване на вредата, първоначално причинена от дъмпинговия внос от засегнатите държави, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

    (188)

    Във връзка с това Комисията анализира следните елементи: 1) производствения капацитет и свободния капацитет в засегнатите държави и привлекателността на пазара на Съюза, и 2) вероятното равнище на цените на вноса от засегнатите държави и тяхното въздействие върху промишлеността на Съюза.

    6.1.   Производствен капацитет и свободен капацитет в засегнатите държави и привлекателност на пазара на Съюза

    (189)

    Както вече беше описано в съображение 78, и двамата включени в извадката производители в Бразилия са работили с почти пълен капацитет по време на разследвания период в рамките на прегледа. И двамата производители са увеличили продажбите си за Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа, като са повишили използването на капацитета си в сравнение с предходни години, както е посочено в съображение 78. Значителното увеличение на експортните продажби в разследването в рамките на прегледа е показател, че пазарът на Съюза все още е привлекателен за производителите износители от Бразилия, въпреки настоящите мерки.

    (190)

    Единственият оказал съдействие производител от Иран също е работил с почти пълен капацитет по време на разследвания период в рамките на прегледа (съображение 91). Следователно свободният му капацитет е бил ограничен. При допълнително разследване обаче Комисията установи, че дружеството активно планира да увеличи капацитета си за производство на ГВПП от стомана, което ще доведе до свободен капацитет от около 1 милион тона годишно, който може да се използва за износ, включително за Съюза (съображение 95). Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че през следващите няколко години в Иран ще има значителен свободен капацитет, който може да се използва за износ за Съюза. Освен това беше установено, че експортните цени за трети държави са били най-малко с 14 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа, което прави пазара на Съюза по-привлекателен по отношение на цените в сравнение с други възможни дестинации за износ.

    (191)

    Както бе посочено в съображение 107, Комисията установи, че Русия е разполагала със свободен капацитет от 3,5 милиона тона през разследвания период в рамките на прегледа, което представлява 10 % от потреблението на свободния пазар в Съюза. Поради това бе направено заключението, че руските производители разполагат с достатъчен свободен капацитет, който би могъл да бъде използван за износ на ГВПП на дъмпингови цени за Съюза. Освен това при сравняване на цените на вътрешния пазар в Русия и цените на промишлеността на Съюза (съображение 112) се установи, че цените на вътрешния пазар в Русия са били средно със 17 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза, което потвърждава привлекателността на пазара на Съюза за руските производители износители.

    (192)

    Пазарът на Съюза е сред най-големите пазари за някои горещовалцовани плоски продукти от стомана в света. Освен това равнищата на цените в Съюза (средната цена, начислявана от промишлеността на Съюза, е била 954 EUR/тон през разследвания период в рамките на прегледа) са над средната цена, начислявана от бразилските и иранските производители износители за останалата част от света и от руските производители за Съюза. Тъй като, както е обяснено в съображение 186 по-долу, ГВПП са силно чувствителна към цените стока, бразилските, иранските и руските износители биха имали силен стимул да насочат износа си към Съюза, ако срокът на действие на мерките изтече.

    (193)

    С оглед на горепосоченото е вероятно производителите износители от засегнатите държави да увеличат експортните си продажби за Съюза, в случай че се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

    6.2.   Вероятни равнища на цените на вноса в Съюза от засегнатите държави и въздействие върху промишлеността на Съюза

    6.2.1.   Бразилия

    (194)

    Както е посочено в съображение 133, Комисията не можа да извърши изчисляване на подбиването на цените за Бразилия. Въз основа на данните на Евростат цената на вноса от Бразилия е била по-ниска от продажната цена в Съюза през разглеждания период, с изключение на 2021 г. Включените в извадката производители износители са представлявали над 90 % от износа от Бразилия за Европейския съюз (съображение 31), но тъй като и двамата включени в извадката производители износители от Бразилия са продавали на свързани лица в Съюза, и при липсата на продажби на несвързани клиенти в Съюза, Комисията не можа да стигне до положително заключение, че продажната цена на свързаните с тях лица е достатъчно надеждна, за да се използва като ориентир за вероятна цена при липса на антидъмпингови мерки. Поради това Комисията анализира текущото ценово поведение на бразилските производители износители на експортните им пазари в трети държави, за да оцени вероятното ценово поведение на пазара на Съюза, ако срокът на действие на мерките изтече.

    (195)

    Експортната цена от Бразилия за други пазари на трети държави беше използвана като заместител за установяване на вероятното ценово поведение при липсата на мерки. Сравнението беше направено с помощта на данни на GTA за експортните продажби от Бразилия към останалия свят, филтрирани по 10-те най-големи държави по отношение на количествата, които представляват около 90 % от продажбите от Бразилия за трети държави. Сравнението показа, че равнището на експортните цени за трети държави (изчислено на около 820 EUR/тон като цена за разтоварени стоки, свободни за обращение) е било с около 13—14 % по-ниско от настоящата средна продажна цена на промишлеността на Съюза на свободния пазар, а също и по-ниско от невредоносната цена, определена на около 920 EUR/тон.

    (196)

    Тъй като горният анализ показа, че бразилските производители износители са били в състояние да продават на трети пазари на цени, по-ниски от тези в Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа, Комисията стигна до заключението, че ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, бразилските износители ще могат да намалят цените си за ЕС и ще оказват значителен ценови натиск.

    6.2.2.   Иран

    (197)

    Вносът от Иран в Съюза на практика е изчезнал през разглеждания период. При тези обстоятелства Комисията проучи текущото ценово поведение на единствения оказал съдействие производител износител в Иран на експортните му пазари в трети държави, за да оцени вероятната цена на вноса в Съюза, ако срокът на действие на мерките изтече.

    (198)

    Сравнението беше направено въз основа на иранските експортни цени за останалата част от света и показа, че вероятната цена за разтоварени, свободни за обращение ГВПП в Съюза от ирански износ, при липсата на мерки, би била не повече от 830—840 EUR/тон.

    (199)

    Сравнението на цените между така определената иранска експортна цена и среднопретеглената продажна цена по време на разследвания период в рамките на прегледа на производителите от Съюза, коригирани до равнище франко завода, показа, че средно иранските експортни цени за Съюза биха били по-ниски от средните цени на промишлеността на Съюза с около 10—13 %. Цените от Иран също биха били по-ниски от невредоносната цена, установена в съображение 195.

    6.2.3.   Русия

    (200)

    Вносът от Русия по време на РПП е бил извършен на цени под продажната цена на промишлеността на Съюза — на цена от 897 EUR/тон. Както вече бе посочено в съображение 140, резултатът от сравнението на цените между руския износ за Съюза и средните цени на промишлеността на Съюза показа разлика в цените от около 5 %. Цените от Русия също бяха определени под невредоносната цена от 920 EUR/тон.

    6.2.4.   Заключение

    (201)

    ГВПП са силно чувствителен към цените основен продукт, и както беше отбелязано при първоначалното разследване по отношение на вноса на ГВПП от Китай, а също и при разследването по отношение на идентичния продукт от Турция, доста умерените равнища на подбиване на цените, съчетани с големи обеми, е вероятно да окажат значително и непосредствено въздействие върху резултатите на промишлеността на Съюза (47). И при двете разследвания маржове на подбиване на цените от под 5 % са принудили промишлеността на Съюза да намали продажните цени (или да загуби пазарен дял) до такава степен, че е понесла съществена вреда в краткосрочен план.

    (202)

    Като се има предвид, че през разследвания период в рамките на прегледа промишлеността на Съюза току-що се е възстановила от един нестабилен и икономически труден период, включително от пандемията от Covid-19, с натрупани загуби, състоянието ѝ все още е нестабилно. Поради това е много вероятно продължаването на дъмпинговия внос от Бразилия и Русия и повторното възникване на дъмпинга от Иран в значителни обеми и на цени под цените на промишлеността на Съюза да окажат значително неблагоприятно въздействие върху резултатите на промишлеността на Съюза, особено по отношение на производството, обема на продажбите и цените, рентабилността и потребностите от инвестиции, което да доведе до повторно възникване на съществена вреда.

    (203)

    След разгласяването USIMINAS заяви, че местната промишленост на Съюза не е нестабилна, като се има предвид, че показатели като печалбата и възвръщаемостта на инвестициите са се увеличили значително през разследвания период в рамките на прегледа. Освен това USIMINAS и CSN заявиха, че няма вероятност от повторно възникване на вредата, тъй като рентабилността на промишлеността на Съюза се е увеличила въпреки увеличението на вноса от засегнатите държави. То се позова и на ниския обем на вноса на Бразилия на високи цени и ограничения свободен капацитет в Бразилия.

    (204)

    Комисията припомни, че както е посочено в съображение 166, се счита, че промишлеността на Съюза не е понесла съществена вреда по време на разследвания период в рамките на прегледа. Комисията също така отбеляза, че разследваният период в рамките на прегледа е бил белязан от изключително благоприятни пазарни условия (съображение 186) и че като се има предвид, че промишлеността на Съюза току-що се е възстановила от бурен и икономически труден период, характеризиращ се с натрупани загуби, тя все още е била в нестабилно положение поради причините, обяснени в съображения 201 и 202. Освен това, както е обяснено в раздел 6.2.1, Комисията трябваше да анализира настоящото ценово поведение на бразилските производители износители на техните експортни пазари на трети държави, което показа, че при липсата на мерки Бразилия би била в състояние да упражни значителен ценови натиск върху промишлеността на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

    7.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

    (205)

    В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи въпроса дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза беше определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

    7.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

    (206)

    Промишлеността на Съюза се намират в 15 държави членки (Австрия, Белгия, Чешката република, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания). Тя осигурява заетост на над 40 000 наети лица във връзка с продукта, предмет на прегледа.

    (207)

    При липсата на мерки промишлеността на Съюза вече няма да е защитена от вероятното увеличение на дъмпинговия внос от Бразилия, Иран и Русия, което ще причини съществена вреда. Ефектът от антидъмпинговите мерки ще бъде положителен за производителите от Съюза, тъй като мерките ще помогнат на промишлеността на Съюза да продължи възстановяването си от предишен дъмпинг. Поради това запазването на мерките несъмнено е в интерес на промишлеността на Съюза.

    7.1.1.   Интерес на ползвателите и несвързаните вносители

    (208)

    Комисията се свърза с всички известни ползватели и несвързани вносители. Нито един ползвател или несвързан вносител не заяви своя интерес и не оказа съдействие на разследването чрез изпращане на попълнен въпросник. Като се има предвид липсата на съдействие от страна на ползвателите и несвързаните вносители и тъй като нищо не сочи обратното, не се смята, че продължаването на мерките е в противоречие с интересите на ползвателите и вносителите.

    (209)

    Освен това Комисията анализира дали мерките срещу Бразилия, Иран и Русия биха оказали отрицателно въздействие върху сигурността на доставките, тъй като по отношение на ГВПП са въведени мерки и срещу Турция и Китай. Според данните от макровъпросника, представен от EUROFER, степента на използване на капацитета на промишлеността на Съюза е била 73 % през разследвания период в рамките на прегледа, а общият производствен капацитет е надвишавал общото потребление на Съюза с 18 милиона тона. Освен това, въпреки мерките срещу някои от големите износители на ГВПП, през разследвания период в рамките на прегледа почти 40 държави са изнасяли за Съюза продукта, предмет на прегледа, което показва, че налагането на мерки няма да засегне диверсификацията на доставките. Поради тези причини и при липсата на съдействие от страна на ползвателите и вносителите Комисията стигна до заключението, че не съществуват потенциални рискове на равнището на доставките за ползвателите надолу по веригата.

    (210)

    След започването на процедурата USIMINAS заяви, че въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) ще окаже неблагоприятно въздействие върху достъпа до пазара на Съюза предвид тежките задължения за докладване и допълнителните такси, свързани с МКВЕГ. Това твърдение беше повторено след разгласяването. Освен това както ФПБ, така и USIMINAS заявиха, че промишлеността на Съюза вече е била значително защитена чрез защитните мерки. CSN добави, че поради защитните мерки по отношение на стоманата обемът на вноса на бразилски ГВПП няма да се увеличи и че вносът от Бразилия не би могъл да причини вреда, тъй като остатъчното мито за Бразилия е било по-високо от настоящото адвалорно антидъмпингово мито, приложимо за CSN. Поради това CSN заяви, че не е разумно да се счита, че има вероятност вредата да се повтори поради вноса от Бразилия.

    (211)

    Комисията припомни, че МКВЕГ ще влезе в сила едва през октомври 2023 г. и че по време на преходния период до 2026 г. вносителите ще трябва да докладват само емисиите, съпътстващи техните стоки, без да заплащат никакви финансови такси. Посоченото основание за този преходен период е да се даде време на страните да се адаптират преди въвеждането на окончателната система и да се намали рискът от смущения в търговията. Съответно Комисията счете, че е твърде рано да се прави оценка на потенциалното въздействие на МКВЕГ върху бъдещите търговски потоци на ГВПП. В допълнение Комисията припомни, че защитната мярка не може да се счита за дълготрайна и че действащата понастоящем мярка (48) не оказва въздействие върху оценката на вероятността от увеличаване на вноса при липсата на антидъмпингови мита. Поради това, като се има предвид временният характер на защитните мерки по отношение на стоманата, Комисията установи, че те не могат да окажат влияние върху заключенията ѝ в настоящото разследване. Поради това Комисията отхвърли тези две твърдения.

    7.1.2.   Заключение относно интереса на Съюза

    (212)

    Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че няма основателни причини, свързани с интереса на Съюза, срещу продължаването на съществуващите мерки по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Федеративна република Бразилия, Ислямска република Иран и Руската федерация.

    8.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

    (213)

    Въз основа на направените от Комисията заключения относно продължаването и повторното възникване на дъмпинга и вредата и относно интереса на Съюза антидъмпинговите мерки по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Федеративна република Бразилия, Ислямска република Иран и Руската федерация следва да бъдат запазени.

    (214)

    За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 4 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „всички други дружества“.

    (215)

    При представяне на тази фактура митническите органи на държавите членки трябва да прилагат индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, като тя не е единственият елемент, който митническите органи трябва да вземат предвид. Действително, дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, посочени в член 1, параграф 4 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните си проверки и може, както във всички други случаи, да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и да се гарантира, че е обосновано последващото прилагане на по-ниската ставка на митото в съответствие с митническите разпоредби.

    (216)

    Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниска индивидуална митническа ставка, се увеличи значително по обем след налагането на разглежданите мерки, такова увеличение по обем може да бъде счетено като представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките, по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени съответните условия, може да бъде започнато разследване във връзка със заобикаляне на антидъмпинговите мерки. При това разследване може да бъде разгледана, наред с другото, необходимостта от премахване на индивидуалната(ите) митническа(и) ставка(и) и от последващо въвеждане на мито за цялата държава.

    (217)

    Индивидуалните антидъмпингови митнически ставки, посочени в настоящия регламент, се прилагат изключително към вноса на продукта, предмет на прегледа, с произход от засегнатите държави и произвеждан от посочените правни субекти. Вносът на продукта, предмет на прегледа, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

    (218)

    Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (49). То трябва да съдържа цялата относима информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на съответното дружество да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще се публикува регламент, с който се съобщава за промяната на наименованието.

    (219)

    Износител или производител, който не е изнасял разглеждания продукт за Съюза през периода, използван за определяне на равнището на митото, приложимо понастоящем за неговия износ, може да поиска от Комисията спрямо него да бъде приложена ставката на антидъмпинговото мито за оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката. Комисията следва да уважи такова искане, при условие че са изпълнени три условия. Новият производител износител ще трябва да докаже, че: i) не е изнасял разглеждания продукт за Съюза през периода, използван за определяне на равнището на митото, приложимо за неговия износ; ii) не е свързан с производител износител, за когото се прилагат антидъмпинговите мита; и iii) е изнасял разглеждания продукт впоследствие или е поел неотменимо договорно задължение да извърши такъв износ в значителни количества.

    (220)

    С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (50), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден на всеки месец.

    (221)

    С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията (51) бе наложена защитна мярка по отношение на някои стоманени продукти за срок от три години. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 срокът на защитната мярка бе удължен до 30 юни 2024 г. Продуктът, предмет на прегледа, е един от продуктовите категории, обхванати от защитната мярка. Вследствие на това, след като установените в рамките на защитната мярка тарифни квоти бъдат надвишени, за същия внос ще станат платими както извънквотното мито, така и антидъмпинговото мито. Тъй като такова кумулиране на антидъмпингови мерки със защитни мерки може да доведе до по-голямо от желаното въздействие върху търговията, Комисията реши да предотврати едновременното прилагане на антидъмпинговото мито с извънквотното мито за продукта, предмет на прегледа, за срока на налагане на защитното мито.

    (222)

    Това означава, че когато извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, стане приложимо за продукта, предмет на прегледа, и надвишава еквивалентното адвалорно равнище на антидъмпинговите мита в съответствие с настоящия регламент, се събира само извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159. По време на периода на едновременното прилагане на защитните и антидъмпинговите мита събирането на митата, наложени в съответствие с настоящия регламент, се спира. Когато извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, стане приложимо за продукта, предмет на прегледа, и е определено на равнище, по-ниско от еквивалентното адвалорно равнище на антидъмпинговите мита в настоящия регламент, извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, се събира в допълнение към разликата между това мито и по-високите антидъмпингови мита, наложени в съответствие с настоящия регламент. Събирането на частта от размера на антидъмпинговите мита, която не е събрана, се спира.

    (223)

    Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, понастоящем класирани в кодове по КН 7208 10 00, 7208 25 00, 7208 26 00, 7208 27 00, 7208 36 00, 7208 37 00, 7208 38 00, 7208 39 00, 7208 40 00, 7208 52 10, 7208 52 99, 7208 53 10, 7208 53 90, 7208 54 00, 7211 13 00, 7211 14 00, 7211 19 00, ex 7225 19 10 (код по ТАРИК 7225191090), 7225 30 90, ex 7225 40 60 (код по ТАРИК 7225406090), 7225 40 90, ex 7226 19 10 (кодове по ТАРИК 7226191091, 7226191095), 7226 91 91 и 7226 91 99 и с произход от Федеративна република Бразилия, Ислямска република Иран и Руската федерация.

    Следните продукти не са обхванати от настоящия преглед:

    i)

    продукти от неръждаеми стомани и от силициеви електротехнически стомани със зърнесто ориентирани структури,

    ii)

    продукти от инструментални стомани и от бързорежещи стомани,

    iii)

    продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина, превишаваща 10 mm, и с широчина 600 mm или повече, и

    iv)

    продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина 4,75 mm или повече, но непревишаваща 10 mm, и с широчина 2 050 mm или повече.

    2.   Ставките на окончателното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза, преди обмитяване, на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от изброените по-долу дружества, са, както следва:

    Държава

    Дружество

    Ставка на окончателното мито — евро за тон нетно тегло

    Допълнителен код по ТАРИК

    Бразилия

    ArcelorMittal Brasil S.A

    54,5

    C210

     

    Aperam Inox América do Sul S.A.

    54,5

    C211

     

    Companhia Siderúrgica Nacional

    53,4

    C212

     

    Usinas Siderúrgicas de Minas Gerais S.A. (USIMINAS)

    63,0

    C213

     

    Gerdau Açominas S.A.

    55,8

    C214

    Иран

    Mobarakeh Steel Company

    57,5

    C215

    Русия

    Novolipetsk Steel

    53,3

    C216

     

    Public Joint Stock Company Magnitogorsk Iron Steel Works (PJSC MMK)

    96,5

    C217

     

    PAO Severstal

    17,6

    C218

    3.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо за продукта, описан в параграф 1 и произведен от което и да е друго дружество, което не е конкретно посочено в параграф 2, е равна на фиксираното мито, определено в таблицата по-долу.

    Дружество

    Ставка на окончателното мито — евро за тон нетно тегло

    Допълнителен код по ТАРИК

    Всички други бразилски дружества

    63,0

    C999

    Всички други ирански дружества

    57,5

    C999

    Всички други руски дружества

    96,5

    C999

    4.   Индивидуалните митнически ставки, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обемът) (продукт, предмет на прегледа), продаван за износ за Европейския съюз и обхванат от настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в [засегнатата държава]. Декларирам, че информацията, предоставена в настоящата фактура, е пълна и вярна.“ Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества.

    5.   Член 1, параграф 2 може да бъде изменен, за да се добавят нови производители износители от Федеративна република Бразилия и за тях да се прилага съответната среднопретеглена ставка на антидъмпинговото мито за оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката. Новият производител износител представя доказателства, че:

    а)

    не е изнасял стоките, описани в член 1, параграф 1, с произход от Федеративна република Бразилия, през периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г.(„първоначалния разследван период“);

    б)

    не е свързан с производител износител, за когото се прилагат антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент; както и

    в)

    действително е изнасял продукта, предмет на прегледа, с произход от Федеративна република Бразилия или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза след края на първоначалния разследван период.

    6.   За посочените поименно производители и в случаите, когато стоките са били повредени преди допускането им за свободно обращение и поради това действително платената или подлежащата на плащане цена се изчислява пропорционално за определянето на митническата стойност съгласно член 131, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (52), определената по-горе ставка на окончателното антидъмпингово мито се намалява с процент, съответстващ на пропорционалното изчисление на действително платената или подлежащата на плащане цена. Тогава дължимото мито е равно на разликата между намалената ставка на окончателното мито и намалената нетна цена франко границата на Съюза преди митническо оформяне.

    7.   За всички други дружества и в случаите, когато стоките са били повредени преди допускането им за свободно обращение и поради това действително платената или подлежаща на плащане цена се изчислява пропорционално за определянето на митническата стойност съгласно член 131, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, размерът на антидъмпинговото мито, изчислен въз основа на посочените по-горе стойности, се намалява с процент, който съответства на пропорционалното изчисление на действително платената или подлежащата на плащане цена.

    8.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане.

    Член 2

    Когато извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, стане приложимо за плосковалцованите продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, и надвишава еквивалентното адвалорно равнище на антидъмпинговото мито, посочено в член 1, параграф 2, се събира само извънквотното мито по член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159.

    По време на прилагането на параграф 1 събирането на митата, наложени съгласно настоящия регламент, се спира.

    Когато извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, стане приложимо за плосковалцованите продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, и бъде определено на еквивалентно адвалорно равнище, по-ниско от антидъмпинговото мито, посочено в член 1, параграф 2, извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, се събира в допълнение към разликата между това мито и по-високото антидъмпингово мито, посочено в член 1, параграф 2.

    Събирането на частта от размера на антидъмпинговите мита, която не е събрана в съответствие с параграф 3, се спира.

    Спиранията, посочени в параграфи 2 и 4, са ограничени за времето на прилагане на извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159.

    Член 3

    Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

    Съставено в Брюксел на 12 декември 2023 година.

    За Комисията

    Председател

    Ursula VON DER LEYEN


    (1)   OВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

    (2)   OВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 11.

    (3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 на Комисията от 5 октомври 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за прекратяване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия (ОВ L 258, 6.10.2017 г., стр. 24).

    (4)  Решение за изпълнение (ЕС) 2022/624 на Комисията от 12 април 2022 г. за прекратяване на частичния междинен преглед на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Русия (OВ L 115, 13.4.2022 г., стр. 185).

    (5)  Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки, ОВ C 31, 21.1.2022 г., стр. 7.

    (6)   ОВ С 384, 5.10.2022 г., стр. 3.

    (7)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/365 на Комисията от 16 февруари 2023 г. за прекратяване на разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките, що се отнася до вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Украйна (OВ L 50, 17.2.2023 г., стр. 56).

    (8)  Искане, стр. 41.

    (9)  Вж. член 1, параграф 8 и приложение II към Регламент (ЕС) 2022/428 на Съвета от 15 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, ОВ L 87I, 15.3.2022 г., стр. 13, с който се въведе член 3ж и приложение XVII към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 31.7.2014 г., стр. 1).

    (10)  Вж. член 1, параграф 4, буква г) и приложение 4 към Регламент (ЕС) 2022/1904 на Съвета от 6 октомври 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 259 I, 6.10.2022 г., стр. 3), с който към член 3ж от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета бе добавен параграф 3 и бе заместено приложение XVII към него.

    (11)  OИСР (2021 г.), Latest Developments in Steelmaking Capacity — 2021 [„Актуалното състояние на капацитета за производство на стомана“], DSTI/SC(2021)5/FINAL, на разположение на следния адрес: https://www.oecd.org/industry/ind/latest-developments-in-steelmaking-capacity-2021.pdf. В приложение 17 към искането беше предоставена и съответна част от него.

    (12)  Искане, точка 29.

    (13)  Искане, точки 53—62.

    (14)  Искане, точка 63.

    (15)  Искане, точка 58.

    (16)  Искане, точка 45.

    (17)  Искане, точка 55.

    (18)  Както е определено в съображение 15.

    (19)  https://tron.trade.ec.europa.eu/investigations/case-view?caseId=2629

    (20)  Данните на CRU са обект на авторско право

    (21)  Искане, точка 29

    (22)  Данните са обект на авторско право.

    (23)  Вж. например https://financialtribune.com/articles/domestic-economy/101877/msc-s-annual-rolling-capacity-to-rise-by-45m-tons и https://en.eghtesadonline.com/news/785310/MSC-s-Annual-Rolling-Capacity-to-Rise-by-4-5m-Tons, последно посетен на 23 ноември 2023 г.

    (24)  Искане, точки 29—30.

    (25)  Искане, приложение 17.

    (26)  ОИСР, Latest developments in steelmaking capacity — 2021 [„Актуалното състояние на капацитета за производство на стомана — 2021 г.“], цитат, стр. 45.

    (27)  Искане, точки 29—30.

    (28)  Искане, точка 31.

    (29)  OИСР (2022 г.), Steel Market Developments — Q4 2021, [„Актуалното състояние на пазара на стомана — четвърто тримесечие на 2021 г.“], DSTI/SC(2021)9/FINAL, на разположение на следния адрес: https://www.oecd.org/industry/ind/steel-market-developments-Q4-2021.pdf. В приложение 17 към искането беше предоставена и съответна част от него.

    (30)  Искане, точка 29.

    (31)  OИСР (2023 г.), Latest Developments in Steelmaking Capacity — 2023 [„Актуалното състояние на капацитета за производство на стомана“], DSTI/SC(2023)3/FINAL, на разположение на следния адрес: https://www.oecd.org/industry/ind/latest-developments-in-steelmaking-capacity-2023.pdf.

    (32)  Искане, точка 53.

    (33)  Световна стоманодобивна асоциация (2023 г.), World Steel in Figures — 2023 [„Световната стомана в цифри“ — 2023 г.], стр. 25, на разположение на следния адрес: https://worldsteel.org/wp-content/uploads/World-Steel-in-Figures-2023-4.pdf.

    (34)  https://worldsteel.org/steel-topics/statistics/annual-production-steel-data/?ind=P1_crude_steel_total_pub/CHN/IND/RUS

    (35)  Световна стоманодобивна асоциация (2023 г.), World Steel in Figures — 2023 [„Световната стомана в цифри“ — 2023 г.], цитат, стр. 15.

    (36)  Въз основа на информацията на портала на СТО за данни за търговски правни средства за защита, на разположение на адрес: https://trade-remedies.wto.org/en, и на портала на СТО за антидъмпингови съобщения, на разположение на адрес: https://ad-notification.wto.org/.

    (37)  Извличане на статистически данни за вноса, извършено на 22 юни 2023 г.

    (38)  Поради несъответствие между посочените данни на Евростат и проверените данни от въпросника от двамата включени в извадката бразилски производители износители вносът от Бразилия беше изчислен чрез добавяне на данни за обемите и стойностите на вноса от останалата част на Бразилия, филтрирани през допълнителния код на TARIC в Surveillance, с проверени обеми и стойности на вноса от двамата включени в извадката бразилски производители износители. Бразилските цени на вноса, общият обем на вноса и потреблението на свободния пазар на ЕС бяха коригирани съответно.

    (39)   OВ L 258, 6.10.2017 г., стр. 51.

    (40)  Турция и Индия бяха единствените държави с пазарен дял над 3 % по време на разследвания период в рамките на прегледа, а само Япония, Тайван, Украйна и Египет имаха над 2 % пазарен дял.

    (41)  Съображение 139, Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/9 на Комисията от 6 януари 2021 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 3, 7.1.2021 г., стр. 4).

    (42)   Пак там.

    (43)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100 на Комисията от 5 юли 2021 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 238, 6.7.2021 г., стр. 32).

    (44)  Съображение 210, Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100 на Комисията от 5 юли 2021 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 238, 6.7.2021 г., стр. 32).

    (45)   Пак там.

    (46)  Съображение 157, Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100 на Комисията от 5 юли 2021 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 238, 6.7.2021 г., стр. 32).

    (47)  Съображение 98, Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/9 на Комисията от 6 януари 2021 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 3, 7.1.2021 г., стр. 4).

    (48)  С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията бе наложена защитна мярка по отношение на някои стоманени продукти за срок от три години. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията срокът на защитната мярка беше удължен до 30 юни 2024 г.

    (49)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate G, Rue de la Loi 170, 1040 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/BELGIË.

    (50)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

    (51)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 31, 1.2.2019 г., стр. 27).

    (52)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OB L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).


    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2023/2758/oj

    ISSN 1977-0618 (electronic edition)


    Top