(1)

Парижкото споразумение (4), прието на 12 декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Страните по Парижкото споразумение се споразумяха да задържат покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и да продължат усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. Този ангажимент беше подсилен с приемането съгласно РКООНИК на Пакта за климата от Глазгоу на 13 ноември 2021 г., в който Конференцията на страните по РКООНИК, изпълняваща функциите на събрание на страните по Парижкото споразумение, признава, че последиците от изменението на климата ще бъдат много по-малки при покачване на температурата с 1,5 °C в сравнение с 2 °C, и изразява решимост да продължи усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C.

(2)

Необходимостта от действия за намаляване на емисиите на парникови газове става все по-неотложна, както беше посочено от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) в следните негови доклади: доклада от 7 август 2021 г., озаглавен „Изменение на климата 2021 г.: научна основа от гледна точка на физиката“, доклада от 28 февруари 2022 г., озаглавен „Изменение на климата 2022 г.: въздействие, адаптация и уязвимост“, и доклада от 4 април 2022 г., озаглавен „Изменение на климата 2022 г.: смекчаване на последиците от изменението на климата“. Ето защо Съюзът следва да отговори на тази неотложна необходимост, като увеличи усилията си.

(3)

Съюзът въведе регулаторна рамка за постигане на утвърдената от Европейския съвет през 2014 г., преди влизането в сила на Парижкото споразумение, цел за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 % до 2030 г. Тази регулаторна рамка се състои наред с другото от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (СТЕ на ЕС), Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (6), с който от държавите членки се изисква да балансират емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) и Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (7), с който се установяват национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в секторите, които не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО или от Регламент (ЕС) 2018/841.

(4)

Съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г.„Европейският зелен пакт“ предоставя отправна точка за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и на целта за постигане на отрицателни емисии след това, както е предвидено в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (8) („Европейски закон за климата“). Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимно допълващи се мерки и инициативи, насочени към постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., и определя нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, в която ресурсите се използват ефективно и икономическият растеж не е обвързан с използването на ресурсите. Европейският зелен пакт също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход има аспекти, свързани с равенството между половете, и оказва особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение и уязвими групи, сред които възрастните хора, хората с увреждания и хората с малцинствен расов или етнически произход. Ето защо трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ и никой няма да бъде пренебрегнат.

(5)

На 16 юни 2022 г. Съветът прие препоръка относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (9), в която подчерта необходимостта от съпътстващи мерки и от отделяне на специално внимание на подкрепата за регионите, промишлените сектори, микро-, малките и средните предприятия, работниците, домакинствата и потребителите, които ще бъдат изправени пред най-големите предизвикателства. В тази препоръка държавите членки се насърчават да обмислят набор от мерки в областта на преходите в сферата на заетостта и на пазара на труда, създаването на работни места и предприемачеството, здравословните и безопасни условия на труд, обществените поръчки, системите за данъчно облагане и за социална закрила, основните услуги и жилищното настаняване, както и, наред с другото, с оглед на укрепването на равенството между половете, в областта на образованието и обучението.

(6)

С приемането на Регламент (ЕС) 2021/1119 Съюзът заложи в законодателството обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г. и следователно за свеждане към тази дата на емисиите до нулеви нетни емисии, както и цел за постигане на отрицателни емисии след това. С посочения регламент се въвежда и обвързваща вътрешна цел за Съюза за намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщането) с най-малко 55 % спрямо нивата от 1990 г. Наред с това в него се посочва, че приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. трябва да бъде ограничен до 225 милиона тона CO2 еквивалент.

(7)

За да се изпълнят ангажиментите, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, и да се осъществи приносът на Съюза съгласно Парижкото споразумение, регулаторната рамка на Съюза за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. следва да бъде адаптирана.

(8)

С Регламент (ЕС) 2018/842 се установяват задължения за държавите членки по отношение на техния минимален принос за периода 2021—2030 г. за изпълнение на настоящата цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с 30 % под нивата от 2005 г. през 2030 г. в секторите, обхванати от член 2 от посочения регламент. В него се определят и правилата относно определянето на годишно разпределените количества емисии и за оценка на напредъка на държавите членки в осъществяването на техния минимален принос.

(9)

Въпреки че търговията с емисии ще се прилага и за емисиите на парникови газове от морския транспорт, както и от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори, обхватът на Регламент (ЕС) 2018/842 следва да бъде запазен. Поради това Регламент (ЕС) 2018/842 следва да продължи да се прилага за емисиите на парникови газове от местното плаване, но не и за тези от международното корабоплаване. Включването в приложение I към Директива 2003/87/ЕО на инсталациите за изгаряне на общински отпадъци за целите на членове 14 и 15 от същата директива също не следва да промени обхвата на Регламент (ЕС) 2018/842. Емисиите на парникови газове на дадена държава членка, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/842, които трябва да се вземат предвид при проверките за съответствие, ще продължат да се определят след приключване на прегледите на инвентаризациите в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(10)

В съответствие с насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове, емисиите на CO2 от биомаса за производство на енергия се отчитат в инвентаризационните категории на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство съгласно Регламент (ЕС) 2018/841. За да се избегне двойното отчитане, емисиите на парникови газове от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса са с нулева ставка за целите на определянето на емисиите на парникови газове съгласно Регламент (ЕС) 2018/842. За да се вземат предвид последиците от непреките промени в земеползването и да се насърчи устойчивостта на тези горива, е важно всички държави членки изцяло да приведат в действие Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (11), включително нейните критерии за устойчивост и за намаляване на емисиите на парникови газове за такива горива.

(11)

В някои сектори емисиите на парникови газове или са се увеличили, или са останали стабилни. В съобщението си от 17 септември 2020 г. относно „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ Комисията посочи, че определената по-висока обща цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. може да бъде постигната само с приноса на всички сектори.

(12)

В заключенията си от 11 декември 2020 г. Европейският съвет заяви, че новата цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. ще бъде постигната колективно от Съюза по възможно най-ефективния от гледна точка на разходите начин, че всички държави членки ще участват в това усилие, като се вземат предвид съображенията за справедливост и солидарност, без да се пренебрегва никой, и че новата цел за 2030 г. трябва да бъде постигната така, че да бъде запазена конкурентоспособността на Съюза и да бъдат отчетени различните изходни позиции на държавите членки и специфичните национални условия и потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, включително тези на островните държави членки и островите, както и положените усилия.

(13)

За да бъде постигната новата цел на Съюза за намаляване на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. с най-малко 55 % спрямо нивата от 1990 г., обхванатите от Регламент (ЕС) 2018/842 сектори, ще трябва да намаляват постепенно своите емисии на парникови газове, така че през 2030 г. тези емисии да бъдат на равнище от - 40 % спрямо нивата от 2005 г. Регламент (ЕС) 2018/842 също така допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение, както и на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119, за чието постигане е необходим стремеж към сходство в усилията на всички държави членки през това време, като същевременно се вземат предвид специфичните национални условия.

(14)

Целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., определена в Регламент (ЕС) 2018/842, трябва да бъде преразгледана за всяка държава членка. Методиката, използвана за преразглеждането на националните цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., следва да бъде същата като тази, която беше използвана при приемането на Регламент (ЕС) 2018/842, когато националните приноси бяха определени при отчитане на различния капацитет и различните възможности за разходна ефективност в държавите членки, за да се гарантира справедливо и балансирано разпределение на усилията. По този начин целта за намаляване на емисиите на парникови газове за всяка държава членка през 2030 г. следва да бъде определена спрямо нивото на нейните емисии на парникови газове за 2005 г., обхванати от посочения регламент и преразгледани съгласно член 4, параграф 3 от него, с изключение на проверените емисии на парникови газове от инсталации, които са били в експлоатация през 2005 г. и са били включени в СТЕ на ЕС едва след 2005 г.

(15)

Вследствие на това, считано от годината на влизане в сила на настоящия регламент, са необходими нови обвързващи национални пределни стойности, изразени като годишно разпределени количества емисии. Тези пределни стойности постепенно ще доведат до постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. на всяка държава членка. Годишните пределни стойности за годините, предхождащи годината на влизане в сила на настоящия регламент, определени в Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2126 на Комисията (12), се запазват.

(16)

Пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна се отразяват на икономиката на Съюза и на нивото на неговите емисии на парникови газове в степен, която все още не може да бъде напълно количествено определена. От друга страна, Съюзът е в процес на въвеждане на най-големия си пакет от стимули досега и на ускоряване на прехода към източници на енергия, различни от изкопаеми горива, което също може да окаже въздействие върху равнището на емисиите на парникови газове. Поради тази несигурност и други непредвидени събития, които оказват въздействие върху емисиите на парникови газове, е целесъобразно през 2025 г. да се преразгледат данните за емисиите и, ако е необходимо, годишно разпределените количества емисии да се актуализират през 2025 г. за периода 2026—2030 г. Тази актуализация следва да се основава на цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, извършен от Комисията, за да се определи средната стойност на емисиите на парникови газове на всяка държава членка през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

(17)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119 следва да се даде приоритет на намаляването на преките емисии на парникови газове, което ще трябва да бъде допълнено от увеличаване на поглъщанията на въглерод, за да се постигне неутралност по отношение на климата. В Регламент (ЕС) 2021/1119 се признава, че поглътителите на въглерод включват природни и технологични решения. Важно е да се въведе схема на Съюза за сертифициране на безопасно и трайно съхранявани поглъщания на въглерод, получени чрез технологични решения, която да осигури яснота за държавите членки и пазарните участници, за да се увеличат тези поглъщания на въглерод. Когато такава схема за сертифициране е в сила, може да се направи анализ на отчитането на такива поглъщания на въглерод съгласно правото на Съюза.

(18)

За да се стимулира предприемането на действия на по-ранен етап и допълнително да се гарантира екологосъобразност, е необходимо и целесъобразно да се намалят таваните за заемане и заделяне на годишно разпределени количества емисии за целия период 2021—2030 г. От друга страна, държавите членки следва да могат да намаляват постепенно своите емисии на парникови газове и да постигнат повишените си национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. по разходно ефективен начин. С оглед на новите и по-строги годишно разпределени количества емисии, изисквани по настоящия регламент, е целесъобразно да се увеличат съществуващите тавани за прехвърляне на годишно разпределени количества емисии между държавите членки. Възможността за прехвърляне на годишно разпределени количества емисии насърчава сътрудничеството между държавите членки, което им позволява да постигнат своите цели за намаляване на емисиите на парникови газове по разходно ефективен начин, като същевременно се запазва екологосъобразността. Следва да се гарантира прозрачността на тези прехвърляния, така че те да се осъществяват по взаимно приемлив начин, включително чрез търгове, чрез използване на пазарни посредници, действащи като представители, чрез двустранни договорености или чрез използването на електронен интерфейс с цел да се улесни обменът на информация за предвижданите прехвърляния и да се намалят трансакционните разходи.

От държавите членки вече се изисква да докладват в обобщен вид информацията за извършените прехвърляния в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1208 на Комисията (13). След обобщаване от Комисията, резюме от предоставената информация се предоставя в електронна форма в рамките на три месеца от получаването на докладите на държавите членки, като се посочва диапазонът на цените, платени за всяка трансакция на годишно разпределени количества емисии. Освен това в рамките на двата периода между публикуването на актовете за изпълнение, посочени в член 38, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и началото на процедурата за проверка за съответствие държавите членки могат да докладват на Комисията на 15-то число на всеки месец относно извършените прехвърляния. Освен това, за да се улесни обменът на информация по предвижданите прехвърляния, държавите членки се приканват постоянно да актуализират съответната информация. Комисията обобщава получената информация и изготвя резюме, което се предоставя своевременно в електронна форма. С цел да се подобри прозрачността, преди всяко ефективно прехвърляне държавите членки следва да информират Комитета по изменението на климата, създаден с Регламент (ЕС) 2018/1999, за намерението си да пристъпят към прехвърляне на част от годишно разпределените си количества емисии за дадена година. Поради това е целесъобразно Регламент (ЕС) 2018/1999 да бъде изменен.

(19)

За някои държави членки е възможно за целите на съответствието с Регламент (ЕС) 2018/842 да се вземе предвид отмяната на ограничено количество квоти за емисии в СТЕ на ЕС („възможност за гъвкавост на СТЕ на ЕС“). От държавите членки, които отговарят на условията, две не са се възползвали от възможността за гъвкавост на СТЕ на ЕС, а една не се е възползвала изцяло от нея. С оглед на повишеното равнище на амбиция, определено в настоящия регламент, на тези държави членки следва да се предостави нова възможност да се възползват от тази възможност за гъвкавост или отново да я използват. Поради това е целесъобразно да се определи нов краен срок, в който посочените държави членки да могат да нотифицират Комисията за намерението си да се възползват от тази възможност за гъвкавост или отново да я използват. Освен това, предвид специфичната структура на икономиката на Малта, националната цел за намаляване на емисиите на парникови газове на тази държава членка, основана на брутния вътрешен продукт на глава от населението, е значително по-висока от нейния потенциал за разходно ефективно намаляване на емисиите. Поради това е целесъобразно да се увеличи достъпът на Малта до тази възможност за гъвкавост, без да се прави компромис с целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.

(20)

В допълнение към възможността за гъвкавост на СТЕ на ЕС е възможно ограничено количество нетни поглъщания и нетни емисии от ЗПЗГС да бъдат взети предвид за целите на съответствието на държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 („възможност за гъвкавост за ЗПЗГС“). За да се гарантира полагането на достатъчно усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата до 2030 г. е целесъобразно използването на възможността за гъвкавост за ЗПЗГС да се ограничи, като се раздели на два отделни периода, за всеки от които се прилага горна граница, съответстваща на половината от максималния размер на общите нетни поглъщания, посочен в приложение III към Регламент (ЕС) 2018/842. Целесъобразно е също така заглавието на посоченото приложение да се приведе в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841 след изменението му с Делегиран регламент (ЕС) 2021/268 на Комисията (14). В резултат на това вече не е необходимо Регламент (ЕС) 2018/842 да оправомощава Комисията да приема делегирани актове за изменение на заглавието на приложение III към него. Поради това член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 следва да бъде заличен.

(21)

Когато Комисията установи, че дадена държава членка не постига достатъчен напредък в изпълнението на годишните си нива на емисии съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, механизмите за коригиращи действия съгласно посочения регламент следва да бъдат подсилени, за да се даде възможност за бързи и ефективни действия. Поради това е целесъобразно да се преразгледат изискванията, които се прилагат за плановете за коригиращи действия, които трябва да бъдат представени от държавите членки на Комисията в случай на липса на достатъчен напредък.

(22)

Съюзът и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (15) („Конвенцията от Орхус“). Общественият контрол и достъпът до правосъдие са съществени елементи на демократичните ценности на Съюза и инструменти за гарантиране на върховенството на закона.

(23)

Действията на Съюза в областта на климата следва да се основават на най-новите научни данни. Поради това становището на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, създаден съгласно член 10а от Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета (16), следва да се разглежда в контекста на Регламент (ЕС) 2018/842.

(24)

С оглед на въвеждането на по-строг режим на съответствие в Регламент (ЕС) 2018/841 считано от 2026 г., е целесъобразно да се премахне приспадането на емисиите на парникови газове, генерирани от всяка държава членка през периода 2026—2030 г. в сектора на ЗПЗГС, които надхвърлят поглъщанията. Поради това член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 следва да бъде съответно изменен.

(25)

Целесъобразно е при прегледа на Регламент (ЕС) 2018/842 през 2024 г. да се вземат предвид целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119, ангажиментът на Съюза за постигане на целите на Парижкото споразумение и всички съответни ангажименти, произтичащи от конференциите на страните по РКООНИК. Освен това този преглед следва да включва траектория за намаляване на емисиите на парникови газове, която е съвместима с обвързващата цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119.

(26)

Емисиите на парникови газове, различни от CO2, като метан, диазотен оксид и флуорсъдържащи газове, съставляват над 20 % от емисиите на парникови газове в Съюза. Емисиите на парникови газове, различни от CO2, са обхванати от Регламент (ЕС) 2018/842 и поради това задължително ще бъдат част от мерките, които държавите членки ще въведат, за да изпълнят своите увеличени цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. съгласно настоящия регламент. До 30 юни 2023 г. държавите членки трябва да представят на Комисията проект за актуализация на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Комисията ще издаде насоки по този въпрос, включително за да насърчи държавите членки да определят цели и политики за намаляване на емисиите на метан. По сходен начин държавите членки трябва да преценят дали техните стратегически планове в рамките на общата селскостопанска политика следва да бъдат преразгледани, за да отразят повишената амбиция в Регламент (ЕС) 2018/842, въведена в него чрез измененията, извършени с настоящия регламент. Комисията ще включи информация за резултатите, получени при съчетаването на усилията на Съюза и националните усилия по отношение на емисиите на парникови газове, различни от CO2, в годишните доклади по член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Комисията също така трябва да направи оценка на проектите за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и може да отправи препоръки към държавите членки, които не са постигнали достатъчен напредък. В контекста на прегледа на Регламент (ЕС) 2018/841 Комисията ще направи оценка на настоящите тенденции и бъдещите прогнози за емисиите на парникови газове от селското стопанство, както и на регулаторните варианти за гарантиране на тяхната съгласуваност с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119. При прегледа на Регламент (ЕС) 2018/842 Комисията ще оцени как всички сектори, обхванати от посочения регламент, допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове, включително по-специално намаляването, постигнато по отношение на емисиите на парникови газове, различни от CO2, също и в сектори, различни от селското стопанство.

(27)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно коригирането във връзка с Регламент (ЕС) 2021/1119 на задълженията на държавите членки по отношение на минималния им принос за периода от 2021 г. до 2030 г. за постигане на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове и допринасяне за постигането на целите по Парижкото споразумение, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(28)

Поради това регламенти (ЕС) 2018/842 и (ЕС) 2018/1999 следва да бъдат съответно изменени,