This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32023H1425
Commission Recommendation (EU) 2023/1425 of 27 June 2023 on facilitating finance for the transition to a sustainable economy
Препоръка (ЕС) 2023/1425 на Комисията от 27 юни 2023 година за улесняване на финансирането на прехода към устойчива икономика
Препоръка (ЕС) 2023/1425 на Комисията от 27 юни 2023 година за улесняване на финансирането на прехода към устойчива икономика
C/2023/3844
OB L 174, 7.7.2023, p. 19–46
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Relation | Act | Comment | Subdivision concerned | From | To |
---|---|---|---|---|---|
Corrected by | 32023H1425R(01) | (NL) | |||
Corrected by | 32023H1425R(02) | (SL) |
7.7.2023 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 174/19 |
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2023/1425 НА КОМИСИЯТА
от 27 юни 2023 година
за улесняване на финансирането на прехода към устойчива икономика
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Преходът към устойчива икономика до 2050 г. е предизвикателство, но също така предлага възможности за икономиката на Съюза. Инвестирането в екологичния преход ще помогне Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент с устойчива икономика. |
(2) |
През това десетилетие са необходими спешни действия за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % и за постигане до 2030 г. на целите ни в областта на околната среда особено тези, свързани с природните и водните кризи. Съюзът ще трябва да инвестира около 700 милиарда евро повече годишно в периода 2021—2030 г., отколкото в периода 2011—2020 г., за да декарбонизира икономиката си, да постигне целите си в областта на околната среда (1) и тези на предложения Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии (2).. |
(3) |
Днес е необходимо финансиране на прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика за предприятията, които желаят да се превърнат в устойчиви, но не могат да преминат с една стъпка към напълно екосъобразен и неутрален по отношение на климата модел на работа. Финансирането на прехода ще бъде необходимо през следващите години, за да се гарантира навременен и организиран преход на реалната икономика към устойчивост, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на икономиката на ЕС. Все още не всички технологии са на разположение за устойчива икономика и икономическите субекти могат да постигнат тези цели с различни темпове. |
(4) |
Финансирането за устойчиво развитие се отнася както до финансирането на дейности, които вече са екологосъобразни, така и на дейности, които с течение на времето ще се превърнат в такива. Очаква се равнището на устойчивите инвестиции да се увеличи с течение на времето с напредването на прехода. |
(5) |
Въпреки че правната рамка на Съюза не определя понятието „финансиране на прехода“, финансирането на прехода следва да се разбира като финансиране на подобрения на резултатите в областта на климата и околната среда с цел преход към устойчива икономика с темп, който е съвместим с целите на ЕС в областта на климата и околната среда. |
(6) |
Рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие, включително Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (3), методиките, определени в Регламент (ЕС) 2019/2089 на Европейския парламент и на Съвета (4), Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета (5) и предложението за Регламент за европейските екосъобразни облигации (6), съдържат гаранции и принципи, които могат допълнително да допринесат за това какво представлява финансиране на прехода. |
(7) |
Финансирането на прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика е в основата на съобщението на Комисията от 2021 г. относно стратегията за финансиране на прехода към устойчива икономика (7), в което се подчертава необходимостта от приобщаващ подход към финансирането за устойчиво развитие, независимо от секторите, географските райони, участниците и различните изходни позиции в прехода. |
(8) |
В настоящата препоръка се изяснява концепцията за финансиране на прехода, като се признава значителната роля, която участниците на пазара може да играят чрез доброволно използване на инструменти от рамката на Съюза за устойчиво финансиране, когато е необходимо, за финансиране на прехода. |
(9) |
Предприятията, финансовите посредници и инвеститорите, държавите членки и надзорните органи биха могли да привличат, предоставят или подхождат към финансиране на прехода чрез доброволното използване на инструменти за устойчиво финансиране, както е посочено в настоящата препоръка. |
(10) |
Настоящата препоръка има за цел да подкрепи финансирането на прехода в надеждна среда за инвеститорите чрез насърчаване на доброволното използване на инструменти за финансиране за устойчиво развитие и оповестяване по начини, които може да гарантират надеждността на възможностите за инвестиции в прехода. |
(11) |
Настоящата препоръка се основава на рамката на Съюза за финансиране за устойчиво развитие и на елементи от водещи международни инициативи за финансиране на прехода, като насоките на ОИСР относно финансирането на прехода (8), Рамката на Г-20 за финансиране на прехода (9), доклада относно финансирането на прехода на Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие (10) и доклада на експертната група на високо равнище на ООН относно ангажиментите за нулеви нетни емисии на недържавните предприятия (11). Поради това международните инвеститори, които следват настоящата препоръка, следва да може да съгласуват основните аспекти на своите цели на прехода и нуждите си от финансиране с международната пазарна практика. |
(12) |
Преходът за постигане на целите на Европейския зелен пакт (12) включва прехода към неутралност по отношение на климата до 2050 г. с цел ограничаване на изменението на климата до 1,5 °C глобално затопляне в съответствие с Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (13), прехода към устойчива на изменението на климата икономика и прехода към екологично устойчива икономика, а именно кръгова икономика с нулево замърсяване, положителна за природата икономика и устойчиво използване на водните и морските ресурси. |
(13) |
Участниците на пазара могат да прилагат настоящата препоръка както за климатичния, така и за екологичния преход. |
(14) |
Предприятията (включително нефинансовите и финансовите) може да имат различни изходни позиции в прехода към устойчивост в зависимост от различни фактори, като например секторите и географските райони, в които извършват дейност. Предприятията също така имат различни възможности и възможности за преход в зависимост от своя размер, наличните финансови и физически ресурси или наличието на инфраструктура и технологии. В резултат на това предприятията ще имат различни нужди от финансиране. |
(15) |
Използването на финансиране на прехода е доброволно. Не всички предприятия, както и не всички икономически сектори, имат значителни нужди от финансиране на климатичния или екологичния преход. Но там, където въздействието може да бъде намалено и се намалява, това подобрение следва да бъде признато и финансирането му следва да бъде улеснено. |
(16) |
Може да се наложи малките и средните предприятия (МСП) да финансират своя преход, и в такива случаи те биха могли да се възползват от получаването на финансиране на прехода, като предоставят ключова информация за устойчивостта. Въпреки това, поради техния размер и по-ограничените им ресурси, това може да бъде трудно и скъпо. МСП може да се нуждаят от подкрепата на своите финансови партньори, доставчици и клиенти в своята верига за създаване на стойност, когато разглеждат нуждите си от финансиране на прехода и имат достъп до финансиране на прехода на практика. Големите корпоративни и финансови посредници се насърчават да прилагат принципа на пропорционалност, когато се ангажират с МСП, и да проявяват сдържаност, когато изискват информация от партньорите, доставчиците и клиентите на МСП по веригата за създаване на стойност. |
(17) |
Финансирането на прехода може също така да помогне на предприятия, които извършват дейност в секторите, най-силно засегнати от прехода към устойчива икономика. Например новите инвестиции и свързаните с тях капиталови разходи на такива предприятия може да бъдат съвместими с прехода за постигане на целите на Съюза в областта на климата и околната среда. |
(18) |
Нуждите от финансиране на прехода може да бъдат определени чрез предварително планиране и определяне на цели, свързани с прехода. Това може да се постигне например чрез определяне на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните цели и действия на предприятието в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика, както и чрез инвестиции и планове за действие, в които се посочват разпределените ресурси и ресурсите, които все още са необходими, за да се гарантира, че целите са постигнати и действията се планират и изпълняват по прозрачен, надежден и последователен начин. Това може да се направи както на равнище предприятие, така и на равнище дейност, в зависимост от това къде възниква необходимостта от финансиране на прехода. |
(19) |
Планирането на прехода — процесът, чрез който предприятията превръщат своите амбиции в областта на околната среда и климата в действия, може да помогне на предприятията да сведат до минимум стратегическите и финансовите рискове, свързани с прехода, да идентифицират възможностите за стопанска дейност и да осигурят яснота относно своята бизнес стратегия, която може да привлече нови инвеститори и бизнес партньори. |
(20) |
Предприятията обаче могат също така да използват инструменти на Съюза за финансиране за устойчиво развитие, като например таксономията, не само за да оповестяват съобразените с таксономията дейности и капиталови разходи, но и като ориентиран към бъдещето инструмент за процеса на преход, като използват критериите по таксономията като референтни точки за определяне на целите. Таксономията все повече се използва за целите на финансирането на прехода, като много предприятия отчитат съобразени с таксономията капиталови разходи, които са значително по-високи от съгласуваните приходи, особено в секторите със силно въздействие. |
(21) |
Инвестициите за съобразяване с таксономията след 5 (по изключение 10) години се признават като капиталови разходи, които са напълно приведени в съответствие с таксономията, ако са придружени от план за капиталовите разходи, който е вид план за преход на равнище дейност (14). Освен това инвестициите в преходни дейности, както са определени в Регламент (ЕС) 2020/852, са инвестиции в най-добрите налични технологии и следователно също са признати за приведени в съответствие с таксономията, при условие че не водят до обвързване с високи въглеродни емисии в дългосрочен план и не възпрепятстват разработването на по-екосъобразни технологии. Това са икономически дейности, при които понастоящем не съществува алтернативна технология и резултатите са по пътя на прехода към неутралност по отношение на климата в бъдеще. За да се гарантира непрекъснато подобрение по време на прехода, в Регламент (ЕС) 2020/852 се предвижда преглед на техническите критерии за проверка за преходните дейности на всеки три години, за да се вземат предвид новите технологии и научните доказателства, веднага щом станат налични. |
(22) |
Таксономията може също така да бъде полезно ръководство, допълващо целите или плановете за преход в областта на климата или околната среда, за икономически дейности, които не могат да допринесат съществено за постигането на една от екологичните цели, определени в Регламент (ЕС) 2020/852, но все още са възможни значителни подобрения в екологичните резултати. Нейните критерии и принципи може да се използват за определяне на междинни или минимални цели, за които може да бъде привлечено финансиране на прехода, ако инвестициите са съвместими с целите на ЕС в областта на климата и околната среда (15). Това следва да се гарантира чрез план за преход за конкретната дейност (план за преход, основан на дейности). |
(23) |
Данните показват, че таксономията функционира по предназначение, като предприятията в индекса STOXX Europe 600 са докладвали за различно от нула съобразяване с таксономията до момента (16), при средно отчитане на съобразяване с таксономията от около 23 % за капиталовите разходи, 24 % за оперативните разходи и 17 % за приходите (17). |
(24) |
Бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, са подходящи инструменти за разработване на портфейли с цели за декарбонизация. Инвестиционните фондове, които проследяват тези референтни показатели, са се увеличили значително и понастоящем се оценяват на 116 милиарда евро. Използването на основани на пазара бенчмаркове от екологичен, социален и управленски характер с характеристики за екологична устойчивост също се увеличава. |
(25) |
Плановете за преход са полезен инструмент за превръщане на целите в областта на климата или околната среда както на равнище предприятия, така и на икономическите дейности, в действия и инвестиционен план при комуникацията с финансовите посредници и инвеститорите. Финансовите посредници и инвеститорите могат също така да вземат предвид информацията от плановете за преход и почтеността, прозрачността и отчетността на целите, включени в плановете, когато оценяват свързаните с прехода рискове и рисковете за физическата устойчивост във връзка с дадена инвестиция. |
(26) |
Понастоящем плановете за преход не са задължителни, но те се очертават като един от ключовите ориентирани към бъдещето инструменти, които предприятията може да използват, за да определят и формулират своите цели и финансирането, необходимо за постигането на тези цели, и включват информация за етапните цели, дейностите, процесите и ресурсите. Плановете за преход може да бъдат определени, като се разчита на Директива (ЕС) 2022/2464 и стандартите за отчитане съгласно тази директива, когато плановете за преход са част от цялостната бизнес стратегия на дадено предприятие, насочена към привеждане в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5 °C. |
(27) |
Предприятията, които попадат в обхвата на задълженията за докладване по Директива (ЕС) 2022/2464, ще трябва да съобщават всички обвързани със срокове цели по въпросите на устойчивостта, които евентуално имат, както и всички планове, които може да имат, за да гарантират, че техният бизнес модел и стратегия са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C. |
(28) |
През февруари 2022 г. Комисията представи предложение за Директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (18), за да се гарантира, че дружествата, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, осъществяват прехода към устойчивост на нашите икономики. В нея се предлага дружествата, попадащи в приложното ѝ поле, да приемат план, за да се гарантира, че бизнес моделите и стратегията на дружеството са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C в съответствие с Парижкото споразумение. |
(29) |
Планът за преход, който е аспект от цялостната стратегия на предприятието, може да обхваща и прехода към екологични цели. Надеждността на плана за преход може да бъде засилена чрез приемането му от ръководството на предприятието чрез включване на структуриран набор от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели и действия, включително разпределени и необходими ресурси, за да се гарантира, че целите и действията се изпълняват по надежден и последователен начин, включително обмисляне и избягване на дългосрочна зависимост от дейности или активи с висок интензитет на емисиите на парникови газове или със значително вредно въздействие върху околната среда, като се има предвид жизненият цикъл на тези активи. |
(30) |
Финансовите посредници играят ключова роля в подпомагането на прехода на реалната икономика към устойчивост. Следователно предоставянето на финансиране на прехода на реалната икономика дава възможност на финансовия сектор да изпълнява функцията си по финансиране по време на прехода, намалява риска, свързан с прехода с течение на времето и дава възможност на сектора да осъществи свой собствен организиран преход. Финансирането на прехода и свързаните с него инвестиции може да намалят риска, свързан с финансовия преход в бъдеще, дори ако не са автоматично изложени на по-малък финансов риск в сравнение с други инвестиции. |
(31) |
Банковото кредитиране и инвестициите са важни за финансирането на реалната икономика и се очаква да осигурят значително финансиране на прехода на предприятията. Банките и другите институционални инвеститори са в особено добра позиция да предоставят финансиране на прехода на своите клиенти, тъй като те може да се възползват от близките си отношения с клиентите си. В този контекст банките може да разгледат настоящата препоръка във връзка с разпоредбите относно рисковете, свързани с прехода, и физическите рискове в Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (19) и Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (20), които понастоящем се преразглеждат. |
(32) |
В предстоящото становище на Европейския банков орган относно екосъобразните кредити (21), както и в работата на Платформата за финансиране за устойчиво развитие (22), ще бъдат разгледани различни аспекти на финансирането на прехода и ще бъде предоставена подходяща информация за бъдещи съображения по тази тема. |
(33) |
Оповестяванията във връзка с устойчивостта спомагат за рационализиране на обмена на информация между финансовите посредници и предприятията в преход. Например ориентираната към бъдещето информация относно целите в областта на климата или околната среда или плановете за преход, когато такива съществуват, може да предостави полезна информация за инвеститорите и финансовите посредници, които сами са поели ангажимент за преход. Информацията ще помогне на финансовите посредници и инвеститорите да решат какво да включат или не в инвестиционните продукти, както и да оценят последиците от различните инвестиционни времеви хоризонти и рисковете от блокиране на активи. |
(34) |
Финансовите посредници и инвеститорите също може да допринесат за прехода, като предлагат специфични решения за финансиране, свързани с прехода, които са обвързани с целите в областта на климата или околната среда, определени от предприятията. |
(35) |
Държавите членки се приканват да продължат да повишават осведомеността относно подходите за търсене или предоставяне на финансиране на прехода. Те се приканват също така да продължат да предоставят обучение и техническа помощ, които може да спомогнат за по-добро усвояване на финансирането на прехода и да предоставят специфични решения за финансиране, свързани с прехода, за предприятията, желаещи да се включат в прехода. |
(36) |
Европейските надзорни органи (ЕНО) и националните компетентни органи в Съюза следва да продължат да повишават осведомеността относно съответните подходи към финансирането на прехода. Това ще спомогне за изграждането на доверие в участниците на пазара относно начините за ефективно използване на инструментите на Съюза за финансиране за устойчиво развитие и ще насърчи използването на финансирането на прехода и намаляването на риска от заблуждаващи твърдения за екосъобразност. |
(37) |
В настоящата препоръка не се предоставят препоръки относно всички аспекти на финансирането на прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика. Тя има за цел да изясни основните понятия за финансиране на прехода и използването на инструменти, които може да насърчат по-широкото навлизане на частното финансиране на прехода. |
(38) |
Настоящата препоръка не е изчерпателна, тъй като участниците на пазара може да намерят други начини за насърчаване или увеличаване на финансирането на прехода, което е съобразено с прехода към устойчива икономика. Тя следва да се разглежда заедно с всички бъдещи пазарни или законодателни промени. Платформата за финансиране за устойчиво развитие ще спомогне за идентифицирането на съответните пазарни практики, свързани с финансирането на прехода, а участниците на пазара може да предоставят обратна информация за допълнително усъвършенстване на елементите на рамката за финансиране за устойчиво развитие и използването ѝ за финансиране на прехода чрез платформата или чрез информационни прояви, организирани от Комисията, като например семинари и диалози със заинтересованите страни. Комисията също така ще засили ангажимента си с международни партньори, например чрез Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие и предстоящия консултантски център за финансиране за устойчиво развитие в контекста на Global Gateway, за да насърчи възприемането и международната оперативна съвместимост на финансирането на прехода в световен мащаб. |
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:
1. ЦЕЛ И ОБХВАТ
1.1. |
Настоящата препоръка е продължение на съобщението на Комисията относно „Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика“ (23). |
1.2. |
Настоящата препоръка има за цел да подкрепи участниците на пазара, които желаят да получат или предоставят финансиране на прехода, като предложи практически предложения за това как да се подхожда към финансирането на прехода. |
1.3. |
Настоящата препоръка е насочена към предприятията, които желаят да допринесат за прехода към неутралност по отношение на климата и устойчивост на околната среда, като същевременно повишават своята конкурентоспособност и търсят финансиране за инвестиции за тази цел. Предназначението ѝ е да обясни използването на инструменти за финансиране за устойчиво развитие за тази цел. Финансирането на прехода и екосъобразното финансиране (24) може да бъдат разграничени от общото финансиране, което няма цели за устойчивост. |
1.4. |
Като цяло настоящата препоръка не е предназначена да се прилага за микропредприятията (25) предвид техния размер и административен капацитет. |
1.5. |
Адресати на настоящата препоръка са също така:
|
1.6. |
Настоящата препоръка не засяга законодателството на Съюза, в което се определят правни задължения. |
1.7. |
Участниците извън Съюза също се приканват да използват настоящата препоръка, но може да имат специфични нужди, които не са отразени в нея. |
2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:
2.1. |
Преход означава преход от настоящите равнища на екологичните и климатичните показатели към неутрална по отношение на климата, устойчива на изменението на климата и екологично устойчива икономика в срок, който позволява постигането на:
|
2.2. |
Финансиране на прехода означава финансиране на инвестиции, които са съвместими с прехода и допринасят за него, като се избягва създаването на зависимост, включително:
|
2.3. |
План за преход означава аспект от цялостната стратегия на предприятието, в който се определят целите и действията на предприятието за неговия преход към неутрална по отношение на климата или устойчива икономика, включително действия, като например намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с целта за ограничаване на изменението на климата до 1,5 °C. |
3. ПРЕПОРЪКА КЪМ ПРЕДПРИЯТИЯТА, КОИТО ТЪРСЯТ ФИНАНСИРАНЕ НА ПРЕХОДА
Инструменти за финансиране за устойчиво развитие за определяне и формулиране на нуждите от финансиране на прехода
3.1. |
Предприятията разгледат нуждите си от финансиране на прехода въз основа на своите въздействия върху устойчивостта, рискове и възможности. Те може да бъдат установени чрез оценка на съществеността. |
3.2. |
За да определят нуждите си от финансиране на прехода, предприятията биха могли да започнат чрез определяне на цели на прехода и определяне на индивидуални пътища за преход въз основа на научнообосновани сценарии и пътища (29). |
3.3. |
Инструментите за устойчиво финансиране, по-специално таксономията или бенчмарковете на ЕС за климата, както и надеждните планове за преход, може да се използват в подкрепа на определянето на цели на прехода и за формулиране на специфичните нужди от финансиране на прехода на равнището на предприятието и на равнище икономически дейности (30). |
3.4. |
Чрез ясното интегриране на целите на прехода и свързаните с него нужди от финансиране на прехода в надежден план за преход финансовите посредници и инвеститорите могат по-лесно да разбират, сравняват и съпоставят възможностите за финансиране на прехода. |
3.5. |
Нуждите от финансиране на прехода може да бъдат определени като планирани капиталови разходи и, когато е целесъобразно, оперативни разходи, свързани с постигането на целите в областта на климата и околната среда, както и текущи или целеви приходи, свързани с прехода. |
3.6. |
Когато е уместно, предприятията биха могли да обсъдят с финансовите посредници и инвеститорите своите специфични нужди от финансиране на прехода и най-подходящите решения за финансиране. |
4. ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАДЕЖДНИ ПЪТИЩА ЗА ПРЕХОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАУЧНООБОСНОВАНИ ЦЕЛИ
4.1. |
Предприятията може да използват публично достъпни междусекторни или специфични за сектора сценарии и пътища за декарбонизация, а когато има такива — сценарии за подобряване на околната среда като позовавания на определянето на научнообосновани цели и определяне на техните нужди от финансиране на прехода. |
4.2. |
При използването на сценарии или пътища се препоръчва да се използват тези, които са научнообосновани, а в случай на пътища за декарбонизация — тези, които са в съответствие с Парижкото споразумение, като например сценариите за 1,5 °C на Международната агенция по енергетика или на Междуправителствения комитет по изменението на климата без или с ограничено превишаване (31). |
4.3. |
Препоръчва се пътищата да се адаптират към отделните предприятия в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и околната среда и въз основа на местата, където те извършват дейност, както и на изходните позиции на предприятията. В подкрепа на това се препоръчва също така при оценката на предизвикателствата, свързани с климатичния преход, и на наличните най-добри в съответния клас технологии, както и на по-широките екологични, цифрови и свързани с устойчивостта предизвикателства в даден сектор, да се направи справка и с публикуваните от Европейската комисия качествени пътища за преход в ЕС за всяка промишлена екосистема (32) |
4.4. |
научнообосновани цели на прехода биха могли да се използват за привличане на финансиране на прехода без план за преход, когато това е пропорционално на сложността, размера и въздействието на предприятието и когато са подкрепени с информация, която гарантира почтеността и прозрачността на тези цели и отчетността за изпълнението на действията за постигането им. |
5. ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЕНЧМАРКОВЕ НА ЕС ЗА КЛИМАТА
5.1. |
Предприятията може да използват, когато е целесъобразно, методики, използвани за бенчмаркове на ЕС за климата, за допълване на научнообосновани сценарии или пътища. Те може да подкрепят определянето на индивидуални пътища на равнище предприятие или проект или да определят цели на прехода и да спомогнат за определянето на техните нужди от финансиране на прехода. |
5.2. |
Същите методики може да се използват и за да се избегне превръщането на нови инвестиции в потенциално блокирани активи и биха могли да дадат възможност за включване на емисиите на предприятието или капитала, привлечен за съответен проект за преход, в инвестиционен или кредитен портфейл, който проследява бенчмарк на ЕС за климата (33). |
6. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАКСОНОМИЯТА НА ЕС
6.1. |
Предприятията може да определят своите нужди от финансиране на прехода, като използват доброволно таксономията, наред с други научнообосновани референтни точки, при определянето на цели на прехода за конкретни икономически дейности в икономическите сектори, обхванати от делегираните актове, приети съгласно Регламент (ЕС) 2020/852 (34). |
6.2. |
Предприятията се насърчават да използват таксономията, за да планират инвестиции за изпълнение на критериите по таксономията за дадена икономическа дейност след 5 (по изключение 10) години, тъй като тези инвестиции вече са признати за напълно съобразени с таксономията. |
6.3. |
Предприятията може да използват таксономията, за да определят ключови етапи и междинни цели на прехода към икономически дейности, за допълнително подобряване на екологичните резултати или в крайна сметка за привеждане в съответствие с таксономията за по-дълъг период от време, който все още е достатъчно кратък, за да бъде съвместим с прехода. Например, когато е необходимо, предприятията може да използват критериите по таксономията, за да планират поетапно привеждане в съответствие с таксономията: като първа обвързана със срокове цел — да се премине отвъд равнищата на показателите, определени от критериите за ненанасяне на значителни вреди, и като втора обвързана със срокове цел за съобразяване с критериите за съществен принос, обяснени в план за преход, основан на дейности. (35) |
6.4. |
За да се приведе в действие използването на таксономията за привличане на финансиране на прехода, предприятията биха могли да определят своите нужди от финансиране на прехода по отношение на капиталовите разходи на предприятието. Когато е целесъобразно, те биха могли също така да уточнят тези нужди от гледна точка на своите текущи и целеви оперативни разходи или приходи, които са:
|
7. ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАДЕЖДЕН ПЛАН ЗА ПРЕХОД
7.1. |
Без да се засягат правните изисквания, предприятията, особено тези с дейности, които включват съществени въздействия или сложни пътища за преход, може да разработят планове за преход на равнище предприятие или на равнище дейност, или и на двете, за да формулират по структуриран и последователен начин целите, етапните цели, действията и нуждите от ресурси във връзка с прехода. |
7.2. |
Стандартите за отчитане съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 предоставят образец за разработване на надеждни планове за преход и за действие, които предприятията биха могли да използват с цел да се гарантира почтеността, прозрачността и отчетността на тези планове. |
7.3. |
Таксономията и бенчмарковете на ЕС за климата може да се използват заедно с научнообосновани сценарии или пътища за определяне на целите или нуждите от финансиране, включени в тези планове, както на равнище предприятия, така и на равнище икономически дейности. |
7.4. |
Плановете за устойчивост на околната среда могат също така да използват стратегическите планове за действие на ЕС в областта на околната среда за кръгова икономика (36), биологично разнообразие (37) и нулево замърсяване (38). |
8. ИНСТРУМЕНТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРЕХОДА
8.1. |
Предприятията се насърчават да използват един или комбинация от няколко инструмента за финансиране, свързани с прехода, за привличане на финансиране на прехода, като например специфични видове кредити или емисии на капиталовия пазар със специфични характеристики (39). |
„Зелени“ кредити или други кредити за устойчивост
8.2. |
Ако дадено предприятие се нуждае от финансиране за преход, то може да търси специфични видове заеми, като например свързани с устойчивостта кредити, „зелени“ кредити или други кредити със специално предназначение. |
8.3. |
Финансовите посредници започват да предлагат такива кредити и може да предлагат конкурентни лихвени проценти, когато предвидените екологични резултати, които са в основата на кредитите, спомагат за намаляване на рисковете, свързани с прехода, или позволяват по-ниски лихвени проценти по рефинансиране за финансовия посредник. |
8.4. |
Инвестициите за постигане на конкретна цел на прехода, като например модернизиране на активи или извършване на нови инвестиции, които ще дадат възможност за производство с ниско въздействие върху климата и околната среда, биха могли да бъдат финансирани чрез кредит със специална цел, като постъпленията се използват изключително за тази цел (наричано също „финансиране с използване на постъпленията“). Формулирането на целта чрез цели на прехода, свързани с критериите по таксономията, би могло да насърчи използването на кредити, предназначени за прехода. |
8.5. |
Инвестициите в подобряване на резултатите на равнището на предприятията биха могли да бъдат финансирани чрез свързан с устойчивостта кредит с научнообосновани, обвързани със срокове цели за ефективност в областта на климата или околната среда, които служат като предпазни мерки, а когато лихвените проценти са свързани с постигането на планираните цели за ефективност по отношение на устойчивостта — като се избягват ефекти на зависимост. |
„Зелени“ облигации или други облигации за устойчивост
8.6. |
Предприятията могат също така да емитират инструменти на капиталовия пазар или специфични видове облигации, като „зелени“ облигации или други облигации за устойчивост, за да финансират своя преход. Облигациите може да се използват за привличане на капитал както на равнище предприятие, така и на равнище икономическа дейност. |
8.7. |
За да набират финансиране на прехода за конкретна цел, емитентите биха могли да обмислят емитирането на облигации, които показват използването на постъпленията за целите на прехода. Въпреки че съществуват международни стандарти за „зелени“ облигации, които биха могли да се използват за привличане на финансиране на прехода, предприятията биха могли също така да обмислят използването на стандарта за европейски „зелени“ облигации за емитиране на „зелени“ облигации за финансиране на икономически дейности, които ще бъдат съобразени с таксономията след 5 (по изключение 10) години. |
8.8. |
Свързаните с устойчивостта облигации може да се използват за привличане на капитал за подобряване на резултатите на предприятието по отношение на устойчивостта както на равнище предприятие, така и на равнище дейност. Те следва да бъдат свързани с надеждни цели за ефективност по отношение на устойчивостта — например ключови показатели за ефективност по таксономията — и с времева рамка, която е приведена в съответствие с прехода, тъй като купоните обикновено се издават при условие за постигане и стимулиране на предвидените резултати. |
8.9. |
Инструментите за финансиране за устойчиво развитие, посочени в точки 3—7, може да се използват като цели за ефективност и за допълнително укрепване на доверието в облигациите, свързани с устойчивостта. |
Дялово финансиране и специализирано кредитиране
8.10. |
Предприятията могат също така да емитират капиталови инструменти или да обмислят решения за специализирано кредитиране, които са свързани с целите за устойчивост на равнището на предприятието, на равнище проект или на равнище икономическа дейност. За определянето на такива цели за ефективност може да се използват подходи, подобни на описаните по-горе. |
9. ПРЕПОРЪКА КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ПОСРЕДНИЦИ И ИНВЕСТИТОРИТЕ, ЖЕЛАЕЩИ ДА ПРЕДОСТАВЯТ ФИНАНСИРАНЕ НА ПРЕХОДА
Инструменти за определяне на цели за финансиране на прехода и за определяне на проекти или предприятия
9.1. |
Финансовите посредници може да допринесат за финансирането на прехода, като отразят целите за финансиране на прехода в своята стратегия за отпускане на кредити или инвестиции. |
9.2. |
Когато определят цели на прехода и разработват подходи за финансиране на прехода за портфейлите и инвестиционните или кредитните стратегии, финансовите посредници могат:
|
9.3. |
Инвеститорите и собствениците на активи може да разработят подобни подходи за собствените си активи. |
9.4. |
За да се приведат в действие инвестиционните стратегии с подходи за финансиране на прехода и да се определят предприятията и проектите, които отговарят на целите на прехода, финансовите посредници и инвеститорите могат (41):
|
10. АНГАЖИРАНОСТ С ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ФИНАНСИРАНЕ НА ПРЕХОДА
10.1. |
Финансовите посредници се насърчават да се ангажират с клиенти и предприятия, в които се инвестира, в преход, особено когато е налице значителна нужда от финансиране на прехода. |
10.2. |
Политиката на ангажираност би могла да включва очертаване на съответните стратегии за отпускане на кредити или инвестиции, които биха могли да бъдат подходящи за съответните нужди от финансиране на прехода, както и условията за допустимост за финансиране по тези стратегии. |
10.3. |
Когато се работи с клиенти и предприятия, в които се инвестира, може да бъдат обсъдени следните аспекти:
|
11. СПЕЦИФИЧНИ ЗА ПРЕХОДА РЕШЕНИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ
11.1. |
Освен общите решения за отпускане на кредити и финансиране, финансовите посредници може да предлагат специфични за прехода решения за финансиране на предприятия или проекти със значителни нужди от финансиране на прехода. |
11.2. |
Това включва например предлагане на кредити или финансови продукти, които може да помогнат за финансиране на инвестиции в прехода по места, като например такива, основаващи се на:
|
11.3. |
Финансовите посредници може да обмислят създаването на стимули за насърчаване на добри резултати спрямо целите за преход на предприятието, например възнаграждаване на напредъка към целите на прехода или критериите по таксономията чрез привлекателни лихвени проценти, например въз основа на намален риск, свързан с прехода или подобрени разходи за финансиране. |
12. РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПРЕХОДА И ФИЗИЧЕСКИ РИСКОВЕ
12.1. |
Финансовите посредници и инвеститорите се насърчават да оценяват как техните цели във връзка с прехода и целите за финансиране на прехода са приведени в съответствие с техните стратегии за управление на риска и допринасят за тях, за да се справят с финансовите рискове, произтичащи от несъобразяване с прехода. |
12.2. |
По-специално финансовите посредници и инвеститорите се насърчават:
|
13. ПРЕПОРЪКА, СВЪРЗАНА С МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Малки и средни предприятия, които търсят финансиране на прехода
13.1. |
Ако МСП се интересуват от привличане на финансиране на прехода, те ще се нуждаят от пропорционални механизми, като се имат предвид техният размер, административен капацитет и ресурси, и поради това се насърчават да се ангажират с финансови посредници и инвеститори, за да проучат наличните възможности за финансиране и услуги за подкрепа. |
13.2. |
МСП, които се интересуват от принос към прехода, биха могли да обмислят увеличаване на финансирането на прехода за своите инвестиции, свързани с прехода, които биха могли да бъдат незабавни инвестиции или инвестиции в бъдеще, например за следното:
|
13.3. |
Регистрираните на фондовата борса МСП попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2022/2464 и в бъдеще ще оповестяват информация за устойчивостта съгласно опростени стандарти за отчитане. МСП, които не попадат в обхвата на посочената директива, но се интересуват от оповестяване на ключовата си информация за устойчивостта, може да обмислят използването на тези опростени стандарти за оповестяване или други стандарти за доброволно отчитане, които са съобразени с МСП за тази цел (45). |
13.4. |
Големите предприятия настоятелно се насърчават да подкрепят по пропорционален начин онези МСП в своята верига за създаване на стойност, които се интересуват от финансиране на прехода, при оценката на нуждите от финансиране на прехода и, когато е целесъобразно, при получаването на ключова информация за устойчивостта, независимо дали попадат в обхвата на задължителното отчитане във връзка с устойчивостта. |
13.5. |
Когато е уместно, по-големите предприятия биха могли също така да си сътрудничат с финансовите институции, за да предложат благоприятни условия за финансиране и/или условия за закупуване на своите партньори по веригата за създаване на стойност, които се нуждаят от финансиране на прехода, по-специално МСП в сектори, които са от значение за прехода (46). |
14. РЕШЕНИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
14.1. |
МСП разполагат с ограничен капацитет за предоставяне на подробна информация, поради което финансовите посредници и инвеститорите се насърчават да прилагат принципа на пропорционалност в отношенията си с клиенти МСП. Те не следва да изискват повече информация от необходимото и да проявяват сдържаност, когато изискват информация от партньорите по веригата за създаване на стойност на МСП. |
14.2. |
Финансовите посредници се насърчават да предлагат образователни програми и програми за повишаване на осведомеността, консултантски услуги или онлайн инструменти, за да помогнат на МСП, които се интересуват от финансиране на прехода, да повишат осведомеността си за рисковете и възможностите, свързани с прехода. |
14.3. |
Като част от това заинтересованите МСП биха могли да получат подкрепа, за да оценят нуждите си от финансиране на прехода по опростен начин. |
14.4. |
На МСП може да се предлагат специфични екосъобразни и специфични за прехода решения за финансиране, които са пропорционални и подходящи за използване от МСП и които стимулират тяхното използване, като се има предвид, че некотираните МСП не подлежат на задължения за докладване съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 и Регламент (ЕС) 2020/852. |
15. ПРЕПОРЪКИ КЪМ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
Държавите членки се приканват да разгледат следните препоръки за насърчаване на финансирането на прехода:
15.1. |
Държавите членки се насърчават да повишават осведомеността сред участниците на пазара относно необходимостта от финансиране на инвестиции в екологичния преход и относно съществуващите стандарти, принципи и гаранции, които може да гарантират надеждността и екосъобразността на тези инвестиции. Те биха могли да обяснят ползите от използването на инструментите на ЕС за финансиране за устойчиво развитие за тази цел. |
15.2. |
Държавите членки биха могли да насърчават участниците на пазара да използват референтни сценарии, които са научнообосновани, отразяват пътищата за декарбонизация в съответствие с Парижкото споразумение, като например сценариите за 1,5 °C на Международната агенция по енергетика (МАЕ) или на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) без или с ограничено превишаване, или сценарии на равнище ЕС, на национално или секторно равнище, съотнесени към тези сценарии на МАЕ или на МКИК. |
15.3. |
Държавите членки биха могли да насърчават сътрудничеството, в рамките на правилата на ЕС и националните правила в областта на конкуренцията, между участниците на пазара с цел споделяне на изводите и най-добрите практики при предоставянето или търсенето на финансиране на прехода и справянето с общите предизвикателства. Държавите членки биха могли да капитализират ролята, която браншовите сдружения и други органи, свързани с репутацията, може да играят в това отношение. |
15.4. |
Държавите членки биха могли да насърчават изграждането на капацитет в инструментите и политиките за финансиране на прехода, включително обучението на държавни служители, регулаторни органи и специалисти от финансовия сектор в подкрепа на разработването на решения и политики за финансиране, свързани с прехода, които отразяват географските зависимости. |
15.5. |
Държавите членки биха могли да насърчават и популяризират иновативни финансови продукти и услуги за устойчиво развитие, адаптирани към МСП, като вземат предвид принципа на пропорционалност. |
15.6. |
Държавите членки биха могли да подкрепят МСП при доброволното отчитане на ключова информация за финансирането на устойчивостта и прехода пред заинтересованите страни, финансовите посредници и инвеститорите, което би могло да увеличи разнообразието от възможности за финансиране, предлагани на МСП. |
15.7. |
Държавите членки биха могли да насърчат многостранните банки за развитие и националните насърчителни банки да подкрепят тези усилия, като предлагат техническа помощ. |
15.8. |
Държавите членки биха могли да насърчават инициативи между местните банки и МСП за разработване и прилагане на стратегии за устойчиво финансиране и надеждни цели на прехода или, когато е приложимо, планове за преход за МСП. |
16. ПРЕПОРЪКА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАДЗОРНИ ОРГАНИ И НАЦИОНАЛНИТЕ КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ
Европейските надзорни органи и националните компетентни органи се насърчават:
16.1. |
Да вземат предвид настоящата препоръка при мониторинга и надзора на свързаните с прехода рискове от заблуждаващи твърдения за екосъобразност. |
16.2. |
Да вземат предвид съответната ориентирана към бъдещето информация, включена в целите на прехода, надеждните планове за преход или оповестяванията по таксономията, когато оценяват свързаните с прехода финансови рискове на предприятията — обект на надзор. |
16.3. |
Да повишават осведомеността сред предприятията — обект на надзор, относно начина, по който регулаторната рамка позволява да се използва ориентирана към бъдещето информация от контрагентите или предприятията, в които се инвестира, за оценка, управление и наблюдение на рисковете, свързани с прехода, и физическите рискове. |
16.4. |
Да изграждат капацитет с националните компетентни органи за финансиране на прехода и да насърчават надеждна среда за финансиране на прехода в целия ЕС.
Съставен в Брюксел на 27 юни 2023 година. |
За Комисията
Mairead MCGUINNESS
Член на Комисията
(1) Съюзът ще трябва да инвестира 477 милиарда евро повече годишно в периода 2021—2030 г., отколкото в периода 2011—2020 г., за да постигне целите си за намаляване на емисиите в секторите на енергетиката и транспорта. Той ще трябва да инвестира допълнителни 110 милиарда евро годишно, за да постигне целите си в областта на околната среда. За повече подробности вж. работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Оценка на нуждите от инвестиции и наличието на финансиране за укрепване на производствения капацитет на ЕС за технологии с нулеви нетни емисии“ (SWD (2023) 68 final), и съобщението на Комисията, озаглавено „Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление“, COM (2021) 662 final.
(2) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии (законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии), COM (2023) 161 final.
(3) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088, ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13). По-нататък терминът „таксономия“ се отнася до Регламент (ЕС) 2020/852 заедно с делегираните актове, приети съгласно този регламент.
(4) Регламент (ЕС) 2019/2089 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход, бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, и свързаното с устойчивостта оповестяване на информация за бенчмаркове (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 17).
(5) Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 15).
(6) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации, COM(2021)391 final. Политическо споразумение, постигнато от съзаконодателите на 28 февруари 2023 г.
(7) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика [COM(2021) 390 final]
(8) ОИСР (2022 г.), Насоки на ОИСР относно финансирането на прехода: Гарантиране на надеждността на корпоративните планове за климатичен преход, „Екосъобразни финанси и инвестиции“, OECD Publishing, Париж.
(9) Г-20 (2022 г.), Доклад на Г-20 за финансирането за устойчиво развитие от 2022 г.
(10) Международна платформа за финансиране за устойчиво развитие (2022), Доклад относно финансирането на прехода. Достъпен на: https://finance.ec.europa.eu/system/files/2022-11/221109-international-platform-sustainable-report-transition-finance_en.pdf
(11) Експертна група на високо равнище на ООН по ангажиментите за нулеви нетни емисии на недържавни предприятия (2022 г.), Почтеността е от значение: ангажименти за нулеви нетни емисии от страна на предприятията, финансовите институции, градовете и регионите.
(12) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейски зелен пакт, COM(2019) 640 final.
(13) Одобрено от Съюза на 5 октомври 2016 г.; Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1).
(14) Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 на Комисията от 6 юли 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана от предприятията, обхванати от член 19а или 29а от Директива 2013/34/ЕС, по отношение на екологично устойчивите икономически дейности, и чрез определяне на методиката за изпълнение на това задължение за оповестяване (ОВ L 443, 10.12.2021 г., стр. 9), приложение I.
(15) Разходите за планове за преход, основани на дейности, не може да се считат за съобразени с таксономията, ако не отговарят напълно на съответните критерии по таксономията, но въпреки това може да бъдат значима стъпка към подобряване на показателите за устойчивост и привличане на финансиране на прехода.
(16) Към 17 май 2023 г. 63 % от предприятията от STOXX Europe 600 вече са оповестили допустимостта и съобразяването с таксономията за финансовата 2022 година; източник: Bloomberg.
(17) Почти две от три предприятия, които са оповестили допустими за таксономията капиталови разходи, са отчели стойност, различна от нула, а едно от всеки две предприятия, които са оповестили допустими приходи, е отчело различна от нула степен на съобразени приходи; източник: Bloomberg.
(18) Предложение за Директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, COM (2022) 71.
(19) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(20) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(21) Предстоящи съвети във връзка с поканата за консултации до Европейския банков орган относно екосъобразните кредити и ипотеките, достъпни на адрес: https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/About%20Us/Missions%20and%20tasks/Call%20for%20Advice/2022/CfA%20on%20green%20loans%20and%20mortgages/1043881/EBA%20Call%20for%20Advice%20Green%20Loans%20and%20Mortgages_Clean.pdf
(22) Платформата за финансиране за устойчиво развитие, създадена по силата на член 20 от Регламент (ЕС) 2020/852. Повече информация за тази платформа е достъпна на: https://finance.ec.europa.eu/sustainable-finance/overview-sustainable-finance-old/platform-sustainable-finance_en
(23) Съобщение на Комисията „Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика“, COM/2021/390 final.
(24) Разграничението и припокриването между финансирането на прехода и екосъобразното финансиране, както и развитието на това с течение на времето, са илюстрирани в раздел 1 от приложението.
(25) В Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 1) микропредприятие се определя като предприятие с по-малко от 10 служители и с годишен оборот и/или годишен баланс не по-голям от 2 милиона евро.
(26) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата), (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
(27) Съгласно определението в Регламент (ЕС) 2020/852.
(28) Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 на Комисията от 6 юли 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана от предприятията, обхванати от член 19а или 29а от Директива 2013/34/ЕС, по отношение на екологично устойчивите икономически дейности, и чрез определяне на методиката за изпълнение на това задължение за оповестяване (ОВ L 443, 10.12.2021 г., стр. 9).
(29) В раздел 2. от приложението е показано как различните характеристики на целите на прехода на предприятието може да бъдат отразени в нуждите от финансиране на прехода с различни времеви хоризонти. На фигура 2 в приложението са представени различни варианти за определяне на нуждите от финансиране на прехода.
(30) В раздел 3 от приложението се прави преглед на инструментите, които може да се използват за определяне на нуждите от финансиране на прехода и вариантите за привличане на финансиране на прехода.
(31) Възможен източник за такива сценарии може да бъдат сценариите, публикувани от Мрежата за екологизиране на финансовата система.
(32) Качествените пътища за преход в ЕС на Европейската комисия са достъпни на адрес: https://single-market-economy.ec.europa.eu/industry/transition-pathways_en.
(33) В раздел 4. от приложението са обяснени по-подробно методиките на ЕС за бенчмаркове за климата и как те може да бъдат използвани за формулиране на нуждите от финансиране на прехода.
(34) Като например Делегирания акт за климата и всички бъдещи делегирани актове, определящи техническите критерии за проверка.
(35) В раздел 5 от приложението допълнително е показано как таксономията може да се използва за тази цел.
(36) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Нов план за действие относно кръговата икономика: За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа. COM/2020/98 final.
(37) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот. СОМ(2020) 380 final.
(38) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“. COM/2021/400 final.
(39) В раздел 6 от приложението са дадени примери за инструментите за финансиране, описани по-долу.
(40) Като се вземе предвид също раздел 2 от приложението.
(41) В раздел 7 от приложението са представени допълнителни предложения за такива инструменти.
(42) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Нов план за действие относно кръговата икономика: За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа. COM/2020/98 final.
(43) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот. СОМ(2020) 380 final.
(44) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“. COM/2021/400 final.
(45) Съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 отчитането за регистрираните на фондовата борса МСП (с изключение на микропредприятията) ще започне през 2027 г. въз основа на финансовата 2026 година. Регистрираните на фондовата борса МСП ще може да докладват в съответствие с отделни, пропорционални стандарти, разработени от ЕКГФО.
(46) Например предприятията може да подкрепят МСП, независимо дали попадат в обхвата на задължителното отчитане във връзка с устойчивостта, да използват доброволно инструментите на Съюза за финансиране за устойчиво развитие или други научнообосновани инструменти за оповестяване на своите проекти за преход, цели или планове за преход с цел справяне с рисковете, свързани с прехода, пред банките по прозрачен и съществен начин.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Настоящото приложение придружава Препоръката на Комисията за улесняване на финансирането на прехода към устойчива икономика (1). То допълва препоръките с по-подробни съображения и илюстрации в подкрепа на доброволното използване на инструменти от рамката на ЕС за финансиране на устойчивото развитие за финансиране на прехода. В него са представени различни варианти и предложения за предприятията и финансовите институции да определят цели, свързани с прехода, да формулират и определят нуждите и проектите за финансиране на прехода, както и да набират или предоставят финансиране на прехода. |
Съдържание
1. |
Връзка между екосъобразното финансиране и финансирането на прехода | 35 |
2. |
Съображения относно начина, по който различните видове въздействия, рискове и възможности на дадено предприятие биха могли да бъдат отразени в индивидуалните цели, свързани с прехода | 35 |
3. |
Преглед на инструментите за финансиране за устойчиво развитие за формулиране и определяне на нуждите от финансиране на прехода | 38 |
4. |
Методики на ЕС за бенчмаркове за климата | 38 |
5. |
Tаксономия на ЕС | 39 |
5.1. |
За какво може да се използва таксономията на ЕС | 39 |
5.2. |
Таксономията като инструмент за преход | 40 |
5.3. |
Варианти за използване на таксономията за определяне на нуждите от финансиране на прехода | 40 |
6. |
Инструменти за финансиране за набиране на финансиране на прехода | 42 |
7. |
Използване на инструменти на Европейския съюз за финансиране за устойчиво развитие от финансови посредници и инвеститори | 43 |
1. Връзка между екосъобразното финансиране и финансирането на прехода
Финансирането за устойчиво развитие се отнася както до финансирането на дейности, които вече са екологосъобразни, така и на дейности, които с течение на времето ще се превърнат в такива.
На фигура 1 по-долу е показано как финансирането на прехода е свързано с общото финансиране и екосъобразното финансиране и как тези различни форми на финансиране могат да се променят в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Общото финансиране, което няма цели за устойчивост, може да се разграничи от екосъобразното финансиране и финансирането на прехода. Понастоящем такова общо финансиране може да включва както дейности със силно въздействие, така и дейности със слабо въздействие. С течение на времето, докато икономиката е в преход, дейностите със силно въздействие ще трябва да се превърнат в дейности със слабо въздействие.
Финансирането на прехода има за цел да финансира този преход. То може да включва както финансиране чрез използване на постъпленията, така и финансиране с обща (корпоративна) цел. В краткосрочен план финансирането на прехода често няма да доведе до подобрения, които отговарят на целевите екологични показатели. В дългосрочен план обаче финансирането на прехода трябва да бъде приведено в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и околната среда и следователно ще се счита за екосъобразно или със слабо въздействие.
2. Съображения относно начина, по който различните видове въздействия, рискове и възможности на дадено предприятие биха могли да бъдат отразени в индивидуалните цели, свързани с прехода
Този раздел се отнася до точки 3 и 4 от Препоръката на Комисията.
Предприятията могат да вземат предвид нуждите си от финансиране на прехода въз основа на своите въздействия върху устойчивостта, рискове и възможности. Те могат да бъдат установени чрез оценка на съществеността, като се следва подходът на двойна същественост.
Като част от тази оценка предприятията биха могли да използват анализ на сценариите, свързани с климата и околната среда, за да предоставят информация за определянето и оценката на физическите рискове и рисковете и възможностите, свързани с прехода, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Въз основа на резултата от такава оценка на съществеността (2) предприятията биха могли да си поставят цели на прехода и да определят нуждите и ангажиментите във връзка с финансирането на прехода, когато е целесъобразно.
На фигура 2 е представен преглед на инструментите, които може да се използват, за да се обмисли как да се определят нуждите от финансиране на прехода в случай на съществени въздействия и как да се определят финансовите нужди за справяне със слабите или остатъчните въздействия.
При планирането на прехода и определянето на нуждите от финансиране на прехода предприятията се насърчават да обмислят определянето на цели на прехода въз основа на съответните пътища на преход, които са съвместими с прехода, като се вземат предвид видът на въздействията и други фактори като тежест, мащаб, обхват и непоправимост на тези въздействия. Предприятията може да използват стандартите и насоките, налични съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 и нейното прилагане за тази цел (Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта).
Предприятията се насърчават да направят следните съображения за това как различните въздействия, рискове и възможности биха могли да бъдат отразени в целите на прехода и свързаните с него нужди от финансиране на прехода.
Таблица 1.
Общи съображения за определяне на цели в областта на климата и околната среда в случай на съществени въздействия
|
Таблица 2.
Съображения за прости цели за подобряване в случай на несъществено въздействие
|
3. Преглед на инструментите за финансиране за устойчиво развитие за формулиране и определяне на нуждите от финансиране на прехода
Инструментите за устойчиво финансиране, по-специално таксономията, бенчмарковете на ЕС за климата, както и надеждните планове за преход, може да се използват в подкрепа на определянето на цели на прехода и за формулиране на специфичните нужди от финансиране на прехода на равнище предприятие и равнище икономически дейности. Финансирането на прехода може да бъде набирано чрез облигации, свързани със зелената икономика или устойчивостта, заеми, дялово финансиране или специализирано кредитиране.
На фигура 3 по-долу е представен преглед на инструментите, които може да се използват за формулиране и набиране на финансиране на прехода.
4. Методики на ЕС за бенчмаркове за климата
Този раздел се отнася до точка 5 от Препоръката на Комисията.
Когато не съществуват специфични за сектора научнообосновани пътища или пътни карти, предприятията биха могли да разгледат методиките на ЕС за бенчмаркове за климата и да ги използват по начин, който гарантира привеждане в съответствие със сценария за 1,5 °C на МАЕ или МКИК.
Когато съществуват специфични за сектора научнообосновани сценарии и пътища, предприятията биха могли да преценят дали използването им позволява да изпълнят и минималните стандарти за бенчмаркове на ЕС за климата.
Емисиите на капиталовия пазар на предприятия, които отговарят на минималните стандарти на методиките за бенчмаркове за климата и които го доказват (например чрез надежден план за преход, като се вземат предвид стандартите и насоките, налични съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 и нейното прилагане), е по-вероятно да бъдат включени в портфейлите, които следват бенчмарковете на ЕС за климата.
Минимални стандарти за бенчмаркове за климата
Бенчмарковете на ЕС за климата се основават на набор от критерии, чиято цел е да се гарантира преход за портфейлите, съвместим с прехода към устойчива икономика (8). Минималните стандарти за целта и траекторията за декарбонизация от бенчмарковете за климата изискват годишно намаляване на интензитета на парниковите газове с най-малко 7 % или абсолютна цел за емисиите на парникови газове (9).
За всяка година, през която целите не са постигнати, пропуснатите цели следва да бъдат компенсирани чрез завишено коригиране на целите в траекторията за декарбонизация за следващата година.
Когато е възможно, обмислете възможността за доказване на по-ниски средни емисии в сравнение с аналогичните стойности и за избягване на специфичните фактори за изключване, изброени в членове 9—12 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/1818 на Комисията от 17 юли 2020 г.
Добавяне на допълнителна тежест на предприятията, които определят и публикуват цели за намаляване на емисиите на парникови газове
Емисиите на предприятията на капиталовия пазар може да получат по-голяма тежест в бенчмарк, който следва бенчмарковете на ЕС за климата, ако емитиращото предприятие може да докаже, че е определило и публикувало цели за намаляване на емисиите на парникови газове, когато са изпълнени следните условия:
а) |
емитентът, чиито ценни книжа са компонент на бенчмарка, публикува последователно и точно емисиите си на ПГ от обхват 1, 2 и 3; |
б) |
емитентът, чиито ценни книжа са компонент на бенчмарка, е намалил интензитета на емисиите си на ПГ или, когато е приложимо, абсолютните си емисии на ПГ, включително емисиите на ПГ от обхват 1, 2 и 3, средно с най-малко 7 % на година в продължение на поне три последователни години. |
5. Tаксономия на ЕС
Този раздел се отнася до точка 6 от Препоръката на Комисията.
5.1. За какво може да се използва таксономията на ЕС
Предприятията може да използват таксономията като инструмент за финансиране на прехода, за да планират прехода на своите икономически дейности и да заделят необходимите инвестиции за него. В настоящата си форма таксономията може да се използва за класификацията на устойчивите инвестиции, измерването на текущите и планираните резултати в областта на климата или околната среда, определянето на цели и съобщаването им, включително формулиране на свързани с таксономията цели в плановете за преход.
5.2. Таксономията като инструмент за преход
Като определя екологично устойчивите икономически дейности, а не предприятията, таксономията дава възможност на предприятията да осъществят прехода, като постепенно увеличат дела си на екологично устойчиви дейности.
На фигура 5 е показано как дадено предприятие може постепенно да преориентира своите дейности, тук дейностите, извършвани във фабрики, и да инвестира в тяхното модернизиране, за да увеличи дела на екосъобразните дейности в бъдеще. Плановете за преход, основани на дейности, може да бъдат ключова част от стратегията за преход на равнище предприятие.
5.3. Варианти за използване на таксономията за определяне на нуждите от финансиране на прехода
Предприятията може да използват таксономията, за да определят нуждите си от финансиране на прехода на равнище дейност.
Таксономията не определя срока, в който предприятието следва да приведе дейностите си в съответствие с някой от нейните критерии. Вместо това тя позволява гъвкавост на участниците на пазара да използват графиците на собствените си научнообосновани пътища за преход. Предприятията може да се позовават на критериите по таксономията при определянето на своите цели в областта на климата и околната среда, а когато тези цели са приведени в съответствие с прехода и тяхното постигане е надеждно, те може да набират финансиране на прехода за тяхното изпълнение.
На фигура 6 е показано как таксономията може да се използва за тази цел, като са представени варианти, които може да бъдат разгледани в дадената последователност, като на първо място е разгледана осъществимостта на по-амбициозните варианти.
1) финансиране на вече приведени в съответствие с таксономията икономически дейности
Когато дадена икономическа дейност вече е приведена в съответствие с таксономията, предприятията биха могли да вземат предвид всички настоящи и бъдещи нужди от финансиране за поддържане на привеждането в съответствие с таксономията и в бъдеще.
2) инвестиции, приведени в съответствие с таксономията
Когато дадена икономическа дейност е допустима, но все още не е приведена в съответствие с таксономията, предприятията биха могли да обмислят привеждането ѝ в съответствие с техническите критерии за проверка на таксономията в рамките на 5 (по изключение 10) години (10). Посочете инвестициите в прехода, необходими за постигането на тези цели, в плана за капиталовите разходи. Тези капиталови разходи се считат за приведени в съответствие с таксономията инвестиции.
3) инвестиции в съответствие с таксономията за по-дълъг период от време
Когато привеждането в съответствие с таксономията в срок от 5 (по изключение 10) години не е осъществимо, е възможно да обмислите привеждането в съответствие на даден актив или икономическа дейност със съответните критерии за резултати от таксономията в по-дълъг срок, който все още е съвместим с прехода. Инвестиции в преход, които ще постигнат съответствие с таксономията за срок, по-дълъг от 5 (по изключение 10) години, признати съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178, биха могли да бъдат придружени от специфичен за дейността план за преход, който е съвместим с прехода, обосновава по-дългия срок за постигане на целите (11), и показва как ще бъде постигнато съответствието с таксономията на по-късен етап.
По отношение на екологичните аспекти целите биха могли да бъдат приведени в съответствие с целите и задачите на международната политика и политиката на Съюза в областта на околната среда, включително тези, свързани с устойчивото опазване и възстановяване на водните и морските ресурси, кръговата икономика, предотвратяването и контрола на замърсяването, и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите.
4) инвестиции за преминаване отвъд равнищата на смекчаване на последиците от изменението на климата и за ненанасяне на значителни вреди като първа стъпка
Предприятията с дейности, които понастоящем не отговарят на критериите от таксономията за ненанасяне на значителни вреди, и при които инвестициите за постигане на критериите за съществен принос в срок от 5 (по изключение 10) години понастоящем не са осъществими, биха могли да обмислят подобряване на екологичните резултати на тези дейности над равнищата на ефективност, определени от критериите за ненанасяне на значителни вреди, в срок, който е достатъчно кратък, за да бъде съвместим с прехода (12) . За такива инвестиции в прехода, които подобряват резултатите, надхвърлящи критериите по таксономията за ненанасяне на значителни вреди, като първа стъпка в прехода предприятията биха могли да обмислят възможността да приложат към тях специфичен план за преход по конкретна дейност, който е съвместим с прехода, като обосноват защо е необходима тази междинна стъпка и как ще бъде постигнато привеждането в съответствие с таксономията на по-късен етап.
Планът би могъл да покаже i) как дейността ще премине със значително подобрение на резултатите до равнище, надхвърлящо равнището на критериите за ненанасяне на значителни вреди, и към равнището на критериите за съществен принос, и ii) как непрекъснатото подобряване на резултатите в областта на климата или околната среда ще гарантира, че ще се избегне причиняването на значителни вреди в бъдеще, тъй като икономиката се доближава до неутралност по отношение на климата, а равнищата на толерантност към вредите, които се считат за значителни, също ще се променят с течение на времето.
5) инвестиции, посочени с други средства в план за преход, основан на дейности
За икономически дейности със силно въздействие, които все още не са обхванати от делегираните актове за таксономията, и когато няма алтернатива със слабо въздействие, обхваната от Регламента за таксономията, предприятията биха могли да обмислят използването на други средства, като например научнообосновани пътища за определяне на целите и нуждите от финансиране.
6) инвестиции за дейности в преход със слабо въздействие върху околната среда
За икономически дейности със слабо въздействие, които поради това не са обхванати от таксономията, предприятията може да обмислят използването на съответните критерии на таксономията за справяне с остатъчните въздействия, например чрез инвестиции в енергийна ефективност на сградите, мобилност с ниски емисии, базови технологии и др.
6. Инструменти за финансиране за набиране на финансиране на прехода
Този раздел се отнася до точка 8 от Препоръката на Комисията.
Предприятията може да обмислят използването на един или на комбинация от няколко инструмента за финансиране, свързани с прехода, за привличане на финансиране за прехода, като например специфични видове заеми или емисии на капиталовия пазар със специфични характеристики. В таблица 3 по-долу са дадени илюстрации за тази цел.
Таблица 3
Примери за кредитни или капиталови инструменти за финансиране за привличане на финансиране за прехода
„Зелени“ кредити или други кредити за устойчивост |
|
||||||||||||||||||||
„Зелени“ облигации или други облигации за устойчивост |
|
||||||||||||||||||||
Дялово финансиране |
Когато емисиите на акции са подходящ инструмент за финансиране, обмислете използването на критерии за преход, подобни на посочените по-горе, за да се определят ключови цели за ефективност по отношение на устойчивостта. |
||||||||||||||||||||
Специализирано финансиране |
Обмислете специализирано финансиране, като например лизинг, решения за структурирано финансиране, финансиране на проекти и инструменти за смесено финансиране, като се използват критерии за преход, подобни на посочените по-горе, за да се определят ключови цели за ефективност по отношение на устойчивостта. |
7. Използване на инструменти на Европейския съюз за финансиране за устойчиво развитие от финансови посредници и инвеститори
Този раздел се отнася до точка 9 от Препоръката на Комисията.
Финансовите посредници и инвеститорите, които желаят да предоставят финансиране за прехода в подкрепа на прехода на реалната икономика, биха могли да използват инструменти за устойчиво финансиране, за да определят цели на портфейла и да посочат проекти или предприятия, чийто преход ще финансират. В таблица 4 по-долу са представени допълнителни примери в това отношение.
Таблица 4
как да се използват инструменти за финансиране за устойчиво развитие за определяне на цели на портфейла и набелязване на проекти или предприятия, чийто преход да се финансира
Обмислете използването на методиките за декарбонизация от бенчмарковете на ЕС за климата, за да се определи портфейлът от цели на прехода и да се идентифицират съответните предприятия: |
Използване на методиките за декарбонизация от бенчмарковете на ЕС за климата за определяне на цели за декарбонизация: Обмислете използването на бенчмарковете на ЕС за климата за изпълнение на стратегии за декарбонизация и инвестиране в портфейл от предприятия с различни цели в областта на климата и нужди от финансиране на прехода. Създаване на финансови продукти, които възпроизвеждат горепосочените методики на бенчмарковете (15); Администраторите на бенчмаркове се насърчават да обмислят възможността за добавяне на допълнителна тежест на дружествата въз основа на целите за декарбонизация, определени от дружествата; Обмислете използването на методиките на бенчмарковете за систематична оценка на инструментите и портфейлите за финансиране и разработване на портфейл от пътища за постигане на неутралност по отношение на климата с минимални стандарти за декарбонизация на годишна база. Използване на методиките на ЕС за бенчмаркове за климата за идентифициране на предприятия за отпускане на заеми или инвестиции: Обмислете използването на бенчмарковете на ЕС за климата или други научнообосновани бенчмаркове от екологичен, социален и управленски характер за идентифициране на дружествата, които осъществяват преход по начин, съвместим с прехода към устойчива икономика; обмислете използването на бенчмаркове, които позволяват на администраторите да добавят допълнителна тежест на предприятия с научнообоснован път и план за преход; Финансовите посредници и инвеститорите може да използват критерии за изключване от методиките на бенчмарковете на ЕС за климата, когато е целесъобразно, за да изключат вредни за околната среда или обществото икономически дейности или производствени методи, както и такива, които по друг начин причиняват значителни вреди на целите в областта на климата или околната среда. |
||||||||||||||||
Обмислете използването на таксономията за определяне на целите на равнище портфейл и за идентифициране на съответните предприятия: |
Използване на критериите по таксономията за определяне на портфейла от цели в областта на климата и околната среда: Обмислете използването на критериите и оповестяванията по таксономията за определяне на цели и проследяване на напредъка във времето на равнище портфейл, а в случай на собственици на активи — за цялостното разпределение на активите. Обмислете използването на оповестяванията по таксономията за проследяване на дела на инвестициите, допустими съгласно таксономията, дела на инвестициите, приведени в съответствие с таксономията, и напредъка към привеждане в съответствие с критериите на таксономията. В зависимост от наличието на данни, обмислете използването на съотношението на екосъобразните активи и съотношението на екосъобразните инвестиции въз основа на таксономията, за да се определят специфични за сектора цели на равнище портфейл, към които средната стойност на портфейла може да се доближи по време на прехода. Например банките може да използват съотношението на екосъобразните активи и абсолютните въглеродни емисии в съответните портфейли или средната енергийна ефективност на ипотечен портфейл, за да разработят цели за намаляване на емисиите или цел за енергийна ефективност и междинни етапи между тях. Обмислете използването на дела от планираните приходи, капиталови разходи или оперативни разходи, свързани с прехода на предприятията, който ще бъде приведен в съответствие с таксономията в рамките на 5 (по изключение 10) години (но не отговаря на условията на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178, за да бъдат признати незабавно като капиталови разходи, приведени в съответствие с таксономията), като бъдещо или планирано съотношение на екосъобразните активи, когато те са подкрепени от надежден план за преход. Подобни показатели биха могли да бъдат разработени и за дейности, които не са допустими съгласно таксономията и които са обхванати от надежден план за преход. Използване на оповестяванията по таксономията за идентифициране на предприятия за отпускане на заеми или инвестиции: Обмислете използването на оповестяванията по таксономията от страна на предприятията за допустими съгласно таксономията и приведени в съответствие с таксономията приходи, капиталови разходи и, когато е приложимо, оперативни разходи, за допълване на други корпоративни данни с цел идентифициране на проекти за преход В случай на допустими съгласно таксономията проекти, обмислете възможността за използване на задължителни — и когато е възможно доброволни — оповестявания, свързани с таксономията, в корпоративните оповестявания или в плановете за преход на равнище предприятие или специфична дейност, за да се определят проекти с цели за финансиране на прехода, в които са определени целеви стойности, свързани с:
|
||||||||||||||||
Обмислете използването на корпоративни оповестявания съгласно Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, за да се подберат предприятия със специфични цели и нужди, свързани с прехода: |
Обмислете използването на общи показатели в плановете за преход, както на равнище предприятие, така и на равнище дейност, за систематично определяне на нуждите от финансиране на прехода в определени сектори въз основа на финансовите показатели и инвестиционните планове, които предприятията отчитат, например:
Обмислете използването на оповестявания относно плановете за преход за идентифициране на конкретни предприятия или проекти с ясни цели за декарбонизация, които понастоящем функционират с високи емисии, но имат надеждни планове за преход за тяхното намаляване с течение на времето, което ще даде възможност на портфейла да се декарбонизира със същия темп като предприятията, в които се инвестира. Обмислете използването на стандартите и насоките съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 (ДОПУ) и нейното прилагане, когато има такива, за да се вземат предвид резултатите на дадено предприятие в областта на климата и околната среда, отправната му точка и индивидуалният му път на преход, за да се допълнят оповестяванията относно целите на прехода, плановете за преход и данните от финансовото отчитане. |
||||||||||||||||
Обмислете използването на оповестявания и проспекти, придружаващи емитирането на екосъобразни облигации, облигации, свързани с прехода, и облигации, свързани с устойчивостта: |
Обмислете използването на информацията, предоставена от емитентите на екосъобразни облигации, облигации, свързани с устойчивостта, или други облигации с характеристики за финансиране на прехода, за да избере инвестиции с екосъобразност и равнището на амбиция, което инвеститорът търси. Обмислете използването на високата степен на прозрачност, предвидена в Регламента за европейските екосъобразни облигации, при подбора на проекти за финансиране на прехода, при които екосъобразността се гарантира от таксономията. Повишената прозрачност относно използването на постъпленията повишава надеждността и достоверността на тези инвестиции, по-специално ако те са свързани с прагове или цели за устойчивост, определени от предприятието и оповестени в неговите корпоративни оповестявания. Обмислете използването на високата степен на прозрачност, осигурявана от емитентите, които използват образците за доброволно оповестяване по стандарти, различни от предвидените в Регламента за европейските екосъобразни облигации, за подбора на проекти, съобразени с прехода към устойчива икономика, които да бъдат финансирани. Обмислете използването на информация относно целите на прехода или нуждите от финансиране на прехода, включени в проспектите за емисии от предприятия в преход, за да оцени рисковете за устойчивостта и характеристиките на дадена емисия заедно с други финансови рискове и ползи от проекта (17). |
(1) Препоръка на Комисията за улесняване на финансирането на прехода към устойчива икономика (C(2023) 3844).
(2) Даден въпрос на устойчивостта е съществен от гледна точка на въздействието, когато се отнася до съществените действителни или потенциални, положителни или отрицателни въздействия на предприятието върху хората или околната среда в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Съществен въпрос на устойчивостта от гледна точка на въздействието включва въздействията, които предприятието е причинило или за които е допринесло, и въздействията, които са пряко свързани с дейността, продуктите и услугите на предприятието чрез неговите стопански отношения. Съществената устойчивост би могла да бъде от значение и от финансова гледна точка, например ако рискът за устойчивостта се материализира чрез блокирани активи.
(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Нов план за действие относно кръговата икономика: За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа. COM/2020/98 final.
(4) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот. COM/2020/380 final.
(5) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Път към здравословна планета за всички План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ COM/2021/400 final.
(6) Пътищата за преход в ЕС на Комисията са достъпни на адрес: https://single-market-economy.ec.europa.eu/industry/transition-pathways_en
(7) Зависимостта на предприятието от външни фактори от различни географски райони, за да изпълни плана си за преход на равнище предприятие, напр. евентуална бъдеща политика, технологична готовност, социална приемливост, наличност на ресурси и физически въздействия върху климата в обектите, в които извършва дейност.
(8) Делегиран регламент (ЕС) 2020/1818 на Комисията от 17 юли 2020 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на минималните стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, членове 6—12.
(9) Минималните изисквания са определени в членове 7—9 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/1818 на Комисията от 17 юли 2020 г.
(10) Съгласно Делегирания акт относно оповестяването на таксономията срокът за привеждане в съответствие с таксономията може да надвишава пет години само когато по-дълъг период е обективно оправдан от специфичните характеристики на съответната икономическа дейност и модернизиране, като максималният срок е 10 години.
(11) Свързаните капиталови разходи не се считат за приведени в съответствие с таксономията, но може да бъдат значима стъпка по пътя на прехода към по-високи равнища на устойчивост.
(12) Свързаните капиталови разходи не се считат за приведени в съответствие с таксономията, но може да бъдат значима стъпка по пътя на прехода към по-високи равнища на устойчивост.
(13) Съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 и нейното прилагане (Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта).
(14) Съгласно Директива (ЕС) 2022/2464 и нейното прилагане (Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта).
(15) Бенчмарковете налагат базово изискване за декарбонизация от 30 % за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и 50 % за бенчмарковете на ЕС, приведени в съответствие с Парижкото споразумение, изискване за декарбонизация от 7 % на годишна база, включване на емисиите от обхват 3, ограничения при разпределянето на капиталовите инструменти, за да се гарантира, че представителството на промишлените отрасли съответства на това на базовия бенчмарк (да се избягва изкривяване на резултатите в полза на поръчителя);
(16) Напр. евентуална бъдеща политика, технологична готовност, социална приемливост, наличност на ресурси и физическо въздействие върху климата в обектите, в които функционира.
(17) Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1129, (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) № 600/2014 с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия (COM/2022/762 final) допринася за прозрачността, като изисква включването на информация за устойчивостта в проспектите за емисии с твърдения за устойчивост.