(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (2), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. Той допринася за икономическото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и увеличаващи растежа реформи и инвестиции, по-специално за насърчаването на екологичния и цифровия преход, като същевременно укрепва устойчивостта и потенциалния растеж на икономиките на държавите членки. Той спомага също за укрепване на устойчивите публични финанси и за стимулиране на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъде актуализирано през юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(2)

На 24 ноември 2021 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2022 г. Тя надлежно взе предвид Социалния ангажимент от Порто, подписан на 7 май 2021 г., за по-нататъшно прилагане на Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. На 25 март 2022 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. На 24 ноември 2021 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение, в който Австрия не бе посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2022 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. На 5 април 2022 г. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната (4) („препоръката от 2022 г. относно еврозоната“), а на 14 март 2022 г. – съвместния доклад за заетостта.

(3)

След световната пандемия нахлуването на Русия в Украйна значително промени геополитическия и икономическия контекст. Последиците от нахлуването върху икономиките на държавите членки бяха усетени, наред с другото, чрез по-високите цени на енергията, храните и суровините и по-слабите перспективи за растеж. По-високите цени на енергията са особено тежки за най-уязвимите домакинства, изпитващи енергийна бедност или изложени на риск от енергийна бедност, както и за дружествата, които са най-уязвими спрямо растежа на цените на енергията. В Съюза се наблюдава и безпрецедентен приток на хора, бягащи от Украйна. Икономическите последици от агресивната война на Русия засегнаха държавите членки асиметрично. В този контекст на 4 март 2022 г. за първи път бе задействана Директива 2001/55/ЕО на Съвета (5) чрез Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета (6), с която на разселените лица от Украйна беше предоставено правото на законно пребиваване в Съюза, както и достъп до образование и обучение, пазара на труда, здравеопазване, жилищно настаняване и социално подпомагане.

(4)

Като се има предвид бързо променящата се икономическа и геополитическа ситуация, през 2022 г. европейският семестър възобновява широкообхватната си координация на икономическите политики и политиките по заетостта, като същевременно се усъвършенства в съответствие с изискванията за изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, както е посочено в годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. Изпълнението на приетите планове за възстановяване и устойчивост е от съществено значение за постигането на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през циклите на европейския семестър за 2019 г. и 2020 г. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. и 2020 г. продължават да бъдат също толкова важни и за плановете за възстановяване и устойчивост, които са преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241, в допълнение към всички останали специфични за всяка държава препоръки, отправени до датата, на която са представени тези преразгледани, актуализирани или изменени планове.

(5)

Общата клауза за дерогация в Пакта за стабилност и растеж действа от март 2020 г. В съобщението си от 3 март 2021 г., озаглавено „Една година от началото на пандемията от COVID-19: ответни мерки на фискалната политика“, Комисията изрази становище, че решението за дезактивиране или продължаване на прилагането на общата клауза за дерогация следва да се основава на цялостна оценка на състоянието на икономиката, като равнището на икономическата активност в Съюза или еврозоната се сравнява с равнищата отпреди кризата (края на 2019 г.) като ключов количествен критерий. Повишената несигурност и силните рискове от влошаване на икономическите перспективи в контекста на войната в Европа, безпрецедентното покачване на цените на енергията и продължаващите смущения във веригата на доставки оправдават удължаването на срока на действие на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж до 2023 г.

(6)

Съгласно подхода в препоръката на Съвета от 18 юни 2021 г. (7), съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Австрия за 2021 г., общата фискална позиция понастоящем се измерва най-добре с промяната в първичните разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите и като се изключват временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19), но като се включват свързаните със средносрочния потенциален растеж разходи, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза (8). Освен общата фискална позиция, за да се прецени дали националната фискална политика е предпазлива и дали съставът ѝ допринася за устойчиво възстановяване, което е в съответствие с екологичния и цифровия преход, се обръща внимание и на развитието на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (9) (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите и като се изключват временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19) и инвестиции.

(7)

На 2 март 2022 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят общи насоки за фискалната политика през 2023 г. („фискалните насоки“), целящи да се подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията отбеляза, че въз основа на макроикономическите перспективи от зимната прогноза от 2022 г. преминаването от съвкупна подкрепяща фискална позиция през 2020–2022 г. към до голяма степен неутрална съвкупна фискална позиция, при запазване на готовността да се реагира на променящата се икономическа ситуация, изглежда подходящо през 2023 г. Комисията обяви, че фискалните препоръки за 2023 г. следва да продължат да бъдат диференцирани между отделните държави членки и да вземат предвид възможното разпространение на ефекти между отделните държави. Комисията прикани държавите членки да отразят насоките в своите програми за стабилност и конвергенция. Комисията пое ангажимент да следи отблизо икономическото развитие и при необходимост ще коригира своите насоки на политиката най-късно с пролетния пакет за европейския семестър от края на май 2022 г.

(8)

По отношение на фискалните насоки фискалните препоръки за 2023 г. отчитат влошените икономически перспективи, повишената несигурност и допълнителните рискове от влошаване, както и по-високата инфлация в сравнение със зимната прогноза от 2022 г. на Комисията. На фона на тези съображения фискалните мерки трябва да доведат до увеличение на публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход и енергийната сигурност и до поддържане на покупателната способност на най-уязвимите домакинства, така че да се смекчи въздействието на покачването на цените на енергията и да се спомогне за ограничаване на инфлационния натиск от вторични ефекти чрез целенасочени и временни мерки. Фискалната политика трябва да остане гъвкава, за да се адаптира към бързо променящите се обстоятелства, включително предизвикателствата, произтичащи от агресивната война на Русия срещу Украйна по отношение на отбраната и сигурността, и да бъде диференцирана в отделните държави членки в зависимост от тяхното фискално и икономическо положение, включително по отношение на излагането им на кризата и притока на разселени лица от Украйна.

(9)

На 30 април 2021 г. Австрия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка, съдържащи се в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Австрия (10). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, гласящо, че Австрия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(10)

В съответствие със срока, определен в член 4 от Регламент (ЕО) № 1466/97, на 27 април 2022 г. Австрия представи своята национална програма за реформи за 2022 г. и програмата си за стабилност за 2022 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2022 г. отразява също шестмесечното докладване на Австрия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(11)

На 23 май 2022 г. Комисията публикува доклада за Австрия за 2022 г. В него беше оценен напредъкът на Австрия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., и беше направен преглед на изпълнението от Австрия на плана за възстановяване и устойчивост въз основа на набора от показатели за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства, включително породените от руското нахлуване в Украйна. В него бяха оценени също напредъкът на Австрия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.

(12)

На 23 май 2022 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Австрия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2021 г. надхвърли референтната стойност по Договора от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП). В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението от 2 март 2022 г. Комисията не предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2022 г. и ще прецени отново възможното откриване на такива процедури през есента на 2022 г.

(13)

В препоръката си от 20 юли 2020 г. (11) Съветът препоръча на Австрия да предприеме всички необходими мерки през 2020 и 2021 г., в съответствие с общата клауза за дерогация, за ефективно справяне с пандемията от COVID-19, поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Освен това той препоръча на Австрия да провежда, когато икономическите условия го позволяват, фискални политики, насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. През 2021 г. съгласно данните, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Австрия намаля от 8,0 % от БВП през 2020 г. на 5,9 %. Ответните мерки на фискалната политика на Австрия подпомогнаха икономическото възстановяване през 2021 г., а временните извънредни мерки намаляха от 4,8 % от БВП през 2020 г. на 4,3 % през 2021 г. Мерките, предприети от Австрия през 2021 г., бяха в съответствие с препоръката на Съвета от 20 юли 2020 г. Дискреционните бюджетни мерки, приети от правителството през 2020 г. и 2021 г., бяха предимно временни или съпътствани от компенсаторни мерки. В същото време някои от дискреционните мерки, приети от правителството през периода 2020—2021 г., не бяха временни или съпътствани от компенсаторни мерки, състоящи се главно от значителни данъчни облекчения, предоставени на домакинствата и предприятията чрез екосоциалната данъчна реформа. Съгласно данните, потвърдени от Евростат, консолидираният държавен дълг намаля от 83,3 % от БВП през 2020 г. на 82,8 % от БВП през 2021 г.

(14)

Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2022 г. е реалистичен. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 3,9 % през 2022 г. и с 2,0 % през 2023 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда растеж на реалния БВП от 3,9 % през 2022 г. и 1,9 % през 2023 г. В своята програма за стабилност за 2022 г. правителството очаква номиналният дефицит да намалее до 3,1 % от БВП през 2022 г. и до 1,5 % през 2023 г. Спадът през 2022 г. отразява главно силния растеж на икономическата активност и премахването на повечето извънредни мерки. При липса на други мерки, като например мерките, свързани с повишените цени на енергията, дефицитът щеше да намалее още повече. Съгласно програмата за стабилност за 2022 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 80,0 % през 2022 г. и да спадне до 77,1 % през 2023 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда бюджетен дефицит за 2022 г. и 2023 г. в размер съответно на 3,1 % от БВП и 1,5 % от БВП. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2022 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 80,0 % през 2022 г. и 77,5 % през 2023 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. средносрочният (10-годишен среден) потенциален растеж на производството се оценява на 1,2 %. Тази прогноза не включва обаче въздействието на реформите, които са част от плана за възстановяване и устойчивост и могат да стимулират потенциалния растеж на Австрия.

(15)

През 2022 г. правителството постепенно премахна по-голямата част от мерките, предприети в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, така че се очаква временните извънредни мерки да намалеят от 4,3 % от БВП през 2021 г. на 1,1 % през 2022 г. Държавният дефицит е засегнат от мерките, приети за противодействие на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, които според прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се оценяват на 0,4 % от БВП през 2022 г. и 0,2 % от БВП през 2023 г. (12) Тези мерки се състоят главно от социални трансфери за по-бедните домакинства, намаляване на косвените данъци върху потреблението на енергия и временни мерки за облекчение за пътуващите до работното място лица в контекста на данъците върху доходите на физическите лица. Тези мерки бяха обявени за временни. Ако обаче цените на енергията останат високи през 2023 г., някои от тези мерки биха могли да бъдат продължени. Бюджетният дефицит е повлиян и от разходите за осигуряване на временна закрила на разселените лица от Украйна, като според прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. тези разходи се очаква да бъдат 0,3 % от БВП през 2022 г. и 0,4 % през 2023 г. (13)

(16)

В препоръката си от 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Австрия да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително импулса, осигурен от Механизма за възстановяване и устойчивост, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Съветът също така препоръча на Австрия, когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, и същевременно да засили инвестициите с цел стимулиране на потенциала за растеж.

(17)

През 2022 г. според прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. и информацията, включена в програмата за стабилност на Австрия за 2022 г., се предвижда фискалната позиция да бъде подкрепяща и да възлиза на – 1,2 % от БВП, както се препоръчва от Съвета (14). Австрия планира да предоставя непрекъсната подкрепа за възстановяването, като използва Механизма за възстановяване и устойчивост, за да финансира допълнителни инвестиции, както беше препоръчано от Съвета. Положителният принос към икономическата активност на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза, се прогнозира да нарасне с 0,1 процентни пункта от БВП през 2022 г. в сравнение с 2021 г. Предвижда се финансираните на национално равнище инвестиции да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,3 процентни пункта през 2022 г. (15) Поради това Австрия планира да запази инвестициите, финансирани на национално равнище, както се препоръчва от Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) през 2022 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,5 процентни пункта към цялостната фискална позиция. Това включва допълнителното въздействие на мерки за справяне с икономическото и социалното въздействие на повишените цени на енергията (0,4 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените от Украйна лица (0,3 % от БВП).

(18)

В прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда фискалната позиция през 2023 г. да бъде 0,4 % от БВП, при условие че политиката остане непроменена (16). Очаква се през 2023 г. Австрия да продължи да използва безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, за да финансира допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването. Положителният принос към икономическата активност на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза, се прогнозира да остане непроменен в сравнение с 2022 г. Предвижда се финансираните на национално равнище инвестиции да осигурят рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,4 процентни пункта през 2023 г. (17) Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да има до голяма степен неутрален принос в размер на 0,0 процентни пункта към цялостната фискална позиция. Това включва въздействието на постепенната отмяна на мерките за справяне с повишените цени на енергията (0,2 % от БВП) и допълнителните разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП).

(19)

В програмата за стабилност за 2022 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 0,7 % от БВП през 2024 г. и до 0,3 % през 2025 г. Поради това се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да остане под 3 % от БВП от 2023 г. нататък до края на програмния период. Тези прогнози предполагат намаляване на публичните разходи за този период (от 50,4 % от БВП през 2023 г. до 49,6 % през 2024 г. и 49,4 % през 2025 г.). Съгласно програмата за стабилност за 2022 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалява до 2025 г., като спадне по-конкретно до 74,5 % през 2024 г. и до 72,1 % през 2025 г. Съгласно анализа на Комисията рисковете за устойчивостта на дълга изглеждат средни в средносрочен план.

(20)

Австрия е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, които се дължат главно на бюджетния натиск, произтичащ от застаряването на населението. През следващите 50 години се очаква съотношението на населението в трудоспособна възраст (лицата на възраст между 20 и 64 години) да намалее от трима на приблизително двама работници на глава от населението на възраст над 65 години. Като цяло, според изготвения от работната група по въпросите на застаряването сценарий за риска, съдържащ се в доклада на Комисията за 2021 г. относно застаряването на населението, се очаква публичните разходи за дългосрочни грижи да нараснат от 1,8 % от БВП през 2019 г. на 2,3 % от БВП през 2030 г. В допълнение към демографското развитие се очаква необходимостта от по-интензивни грижи поради свързани със старостта заболявания също да допринесе за повишаване на разходите за дългосрочни грижи. Беше обявена цялостна реформа на системата за дългосрочни грижи, но нейното изпълнение все още предстои. Към днешна дата специална работна група е обобщила основните изводи от проведената обществена консултация. Според доклада на работната група един от приоритетите на реформата ще бъде установяването на координиран контрол на системата. Това включва ясно разпределение на отговорностите на различните равнища на управление и прозрачност по отношение на произхода и използването на средствата.

(21)

Фискалният федерализъм на Австрия се характеризира със значително несъответствие между отговорностите, свързани с разходите и със събирането на приходи, на поднационално равнище. Вместо да се разчита на данъчна автономия, поднационалните бюджети се захранват от сложна система за споделяне на данъци и междуправителствени трансфери. Това възпрепятства фискалната прозрачност и политическата отчетност и предоставя малко стимули за ефективно изразходване на публични средства. Тъй като необходимостта от реформи все още е налице, тя следва да бъде разгледана в преговорите за следващия закон за междуправителствените фискални отношения, които се очаква да започнат през декември 2022 г. Освен с реформирането на националната фискална рамка, ефективността и ефикасността на публичните разходи могат да бъдат повишени с по-доброто използване на прегледите на разходите, тъй като те спомагат за контрола на разпределението на финансовите средства спрямо политическите приоритети.

(22)

В данъчната система на Австрия все още са налице възможности за подобряване на справедливостта, така че да се благоприятства растежът. Данъчната система се характеризира с голяма тежест върху труда, произтичаща от данъците върху заплатите и социалноосигурителните вноски, като социалноосигурителните вноски се поемат както от работниците, така и от работодателите. Това възпрепятства създаването на работни места. В същото време високите пределни данъчни ставки имат демотивиращо въздействие върху хората да работят, особено в долния сегмент на разпределението на доходите и върху втория работещ член на домакинството. Наскоро приетата екосоциална данъчна реформа е стъпка в правилната посока, а въвеждането на цена за емисиите на CO2 за секторите извън обхвата на схемата за търговия с емисии (СТЕ) е важен проект в рамките на плана на Австрия за възстановяване и устойчивост. Въпреки това продължават да са налице структурни предизвикателства. Съществува възможност допълнително да се намалят разходите за труд, различни от заплатите, за да се стимулира създаването на работни места и предлагането на работна ръка, особено за лицата с ниски доходи. По-доброто използване на по-благоприятни за растежа данъци би могло да спомогне за създаването на необходимото бюджетно пространство и за подобряване на справедливостта на данъчната система.

(23)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към същия регламент планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции с примерен график за изпълнението, който да приключи до 31 август 2026 г. Те спомагат за преодоляването на всички или на значителна част от икономическите и социалните предизвикателства, очертани в специфичните за държавата препоръки, отправени от Съвета до Австрия в рамките на европейския семестър през 2019 г. и 2020 г., в допълнение към всички специфични за държавата препоръки, отправени до датата на приемане на плана за възстановяване и устойчивост. По-специално мерките в плана допринасят за изпълнението на значителна част от специфичните за държавата препоръки, набелязани през последните години в контекста на европейския семестър. Планираните промени в данъчната система ще спомогнат за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно допринасят за изместване на данъчната тежест от труда и вземат предвид екологичните и социалните аспекти. Подобрената наличност на качествени заведения за грижи за деца в ранна детска възраст може да донесе ползи за участието на жените на пазара на труда. Частично е преодоляно и отдавна признатото предизвикателство, свързано с разликата в пенсиите на мъжете и жените. Екологичният преход ще бъде насърчаван чрез инвестиции в i) енергийна ефективност, ii) възобновяеми енергийни източници, iii) декарбонизация на промишлеността, iv) биологично разнообразие и v) кръгова икономика, придружени от съответните реформи, включително преразглеждането на рамката за подкрепа на възобновяемите енергийни източници и постепенното премахване на отоплителните системи, използващи мазут. Планът също така ще спомогне значително да се увеличи цифровият капацитет на предприятията. Административната тежест за предприятията ще бъде намалена посредством цифрови единни точки за достъп.

(24)

Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Австрия се очаква да допринесе за постигането на по-нататъшен напредък в екологичния и цифровия преход. Мерките в подкрепа на целите в областта на климата представляват 58,7 % от общия размер на отпуснатите по плана за възстановяване и устойчивост финансови средства, докато мерките в подкрепа на целите в областта на цифровите технологии възлизат на 52,8 % от общия размер на отпуснатите по плана за възстановяване и устойчивост финансови средства. Пълното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие със съответните ключови етапи и цели ще помогне на Австрия да се възстанови бързо от последиците от кризата с COVID-19, като същевременно укрепи своята устойчивост. Системното участие на социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.

(25)

На 2 май 2022 г. Комисията одобри споразумението за партньорство, предвидено в Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (18), по отношение на Австрия. На 21 октомври 2021 г. Австрия представи предвидените в този регламент програмни документи по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Фонда за справедлив преход (ФСП), които службите на Комисията върнаха с коментари на 4 януари 2022 г. Австрия все още не е представила своята програма по линия на Европейския социален фонд плюс. В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1060 Австрия трябва да вземе предвид съответните специфични за нея препоръки при програмирането на фондовете на политиката на сближаване за периода 2021–2027 г. Това е предварително условие за подобряване на ефективността и максимално увеличаване на добавената стойност на финансовата подкрепа, която ще бъде получена от фондовете на политиката на сближаване, като същевременно се насърчават координация, взаимно допълване и съгласуваност между тези фондове на политиката на сближаване и други инструменти и фондове на Съюза. Успешното прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване зависи и от премахването на пречките пред инвестициите в подкрепа на екологичния и цифровия преход и балансираното териториално развитие.

(26)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, Австрия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с пазара на труда в държавата. Силната система за социална закрила и широкообхватните политически мерки на Австрия ограничиха социалното въздействие на пандемията от COVID-19. Австрия постига добри резултати по повечето измерения на Европейския стълб на социалните права, но все още са налице някои предизвикателства. Тези предизвикателства включват по-специално недостатъчно използвания потенциал на жените, нискоквалифицираните работници, по-възрастните работници и хората с мигрантски произход. Това е особено проблематично с оглед на недостига на квалифицирана работна ръка. Отключването на недостатъчно използвания потенциал на тези групи би могло да намали натиска върху пазара на труда в Австрия.

(27)

Въпреки че коефициентът на заетост на жените е доста над средния за ЕС, Австрия се нарежда на второ място в ЕС по отношение на заетостта на непълно работно време при жените. През 2021 г. 49,9 % от жените в Австрия са работили на непълно работно време, в сравнение със средната за Съюза стойност от 28,3 %. Поради това е налице значителен потенциал за засилване на участието на жените на пълен работен ден на пазара на труда. Ограниченото предлагане на достъпни и висококачествени грижи за децата затруднява по-активното участие на майките на пазара на труда. Само 21,1 % от децата под тригодишна възраст посещават професионални детски заведения, което е едно от най-ниските равнища в Съюза и далеч от заложената от Европейския съвет през 2002 г. цел от Барселона, според която 33 % от децата на възраст под три години следва да посещават професионални детски заведения. Големият дял на работата на непълно работно време, заедно с прекомерно големия брой жени в нископлатените сектори, са основните фактори, допринасящи за голямата разлика в заплащането на жените и мъжете в Австрия и относително голямата разлика в пенсиите на жените и мъжете. Пандемията от COVID-19 допълнително увеличи тези неравенства, свързани с пола, като значителен дял от жените съчетават работата със задълженията за полагане на грижи. По-голямото предлагане на качествени грижи за деца чрез повишаване на стандартите за качество, удължаване на работното време на заведенията за грижи за деца и преодоляване на демотивиращите фактори за увеличаване на работното време (например чрез подобряване на данъчните стимули) е от ключово значение, за да се гарантира по-доброто използване на потенциала на жените на пазара на труда.

(28)

Няколко групи в неравностойно положение биха могли да бъдат по-добре интегрирани на пазара на труда, по-специално нискоквалифицираните и по-възрастните работници и работниците с мигрантски произход. Почти половината от дълготрайно безработните лица в Австрия са завършили най-много прогимназиален етап на основното образование (Pflichtschule). Участието на хората с мигрантски произход на пазара на труда остава слабо, като през 2020 г. техният коефициент на заетост е с 12,7 процентни пункта по-нисък от този на родените в страната жители. Това е особено проблематично, тъй като образователните резултати, възможностите за работа и бъдещите равнища на доходи на децата в Австрия в повечето случаи се определят до голяма степен от тези на техните родители. Мерките в плана на Австрия за възстановяване и устойчивост, насочени към насърчаване на преквалификацията и повишаване на квалификацията, ще отговорят на тези предизвикателства, като подкрепят обучението на нискоквалифицираните работници и дългосрочно безработните. В същото време планираните мерки не решават напълно първопричината на проблема с участието на хората с мигрантски произход и нискоквалифицираните работници. Освен това образователните резултати за тези групи трябва да бъдат подобрени на много по-ранен етап от живота. Продължава да е налице необходимостта от допълнителни възможности за преквалификация и учене през целия живот за работници от всички възрасти.

(29)

Нарастващият недостиг на умения (Fachkräftemangel) се превръща във все по-голямо предизвикателство за дружествата, които разчитат на висококвалифицирани специалисти, като например експерти в областта на информационните технологии (ИТ), както и квалифицирани специалисти за бързо засилващото се внедряване на възобновяеми енергийни източници. Причините за недостига на квалифицирана работна ръка са многобройни и пандемията от COVID-19 ги увеличи. Увеличаването на възможностите за висококвалифицирани таланти от чужбина за длъжности, които не могат да бъдат заети от работната сила в Австрия или Съюза, може да облекчи този недостиг. Понастоящем действащите процедури водят до значителна административна тежест за дружествата, които желаят да наемат работници от държави извън ЕС, което затруднява привличането на необходимите чуждестранни таланти. Това възпрепятства растежа на производителността, особено в сектора на услугите и най-вече в сектора на информационните технологии. Реформите през 2019 г. и 2020 г. на „ускорената“ процедура на Австрия за издаване на разрешения за пребиваване на квалифицирана работна ръка от държави извън ЕС (Rot-Weiß-Rot-Karte) се оказа неефективна за справяне с цялостното предизвикателство. Следователно биха могли да бъдат предприети допълнителни мерки, за да се даде възможност на дружествата да наемат квалифицирана работна ръка от чужбина. Това включва ускоряване на процедурите и насочването им в по-голяма степен към индивидуалните нужди на дружествата.

(30)

В отговор на мандата, възложен от държавните и правителствените ръководители на Съюза във Версайската декларация, предложението на Комисията за план REPowerEU има за цел постепенно да бъде премахната зависимостта на Съюза от вноса на изкопаеми горива от Русия във възможно най-кратък срок. За тази цел в диалог с държавите членки Комисията се стреми да определи най-подходящите проекти, инвестиции и реформи на национално и регионално равнище и на равнището на Съюза. Целта на тези мерки е да се намали цялостната зависимост от изкопаеми горива и да се замени вносът на изкопаеми горива от Русия.

(31)

Геополитическите събития, предизвикани от руското нашествие в Украйна, изложиха на риск сигурността на енергийните доставки в Австрия. Австрия е силно зависима от вноса на газ от Русия. През 2020 г. Австрия е внесла около 80 % от общия си внос на газ от Русия, в сравнение със средната за Съюза стойност от 44 %. Газът също така представлява значителен дял от енергийните потребности в Австрия (22,7 %, което е малко под средната за Съюза стойност от 24,4 %), най-вече за промишлено потребление и отопление. Австрия обаче е по-малко зависима от Русия по отношение на петрола (10 % от суровия нефт в държавата идва от Русия, което е значително по-ниско от средното за Съюза равнище от 26 %) (19). Диверсификацията на енергийните доставки и увеличаването на гъвкавостта и капацитета за обратен поток за вече обширната взаимосвързаност с други държави членки ще бъдат от ключово значение за намаляване на зависимостта от руския газ. Препоръчва се обаче инвестициите в нова инфраструктура и мрежи, свързани с природния газ, да бъдат съобразени с бъдещето, когато е възможно, за да се улесни тяхната дългосрочна устойчивост чрез бъдеща промяна на предназначението им с цел преминаване към устойчиви горива. Намаляването на зависимостта от руския газ включва също така инвестиции в производството на възобновяеми газове (като водород от възобновяеми източници и устойчив биометан), като по този начин става възможна замяната на природния газ, по-специално в секторите и регионите, които са най-уязвими от прекъсвания на доставките. Освен това други възобновяеми енергийни източници, като геотермалната енергия, остават недостатъчно използвани и биха могли да бъдат проучени в по-голяма степен.

(32)

През 2020 г. делът на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия в Австрия е бил 37 %, което е над целта от 34 % за същата година. Реформата от 2021 г. на подпомагането за възобновяемите енергийни източници, включена в плана за възстановяване и устойчивост, създаде необходимата рамка за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в потреблението на електроенергия. Благодарение на реформата до 2030 г. капацитетът за производство на електроенергия от възобновяеми източници ще бъде увеличен с 27 TWh на година, като по този начин ще се допринесе за постигането на целта от 100 % до 2030 г. (от сегашните 81 % през 2020 г.). Инвестициите във възобновяема енергия обаче са възпрепятствани от продължителните процедури за териториално устройство и за издаване на разрешителни — проблем, който също отчасти се дължи и на сложното разпределение на правомощията между федералното и регионалното равнище на управление, както и на недостига на персонала в администрацията. За да се съобрази с планираното разширяване на производството на електроенергия от възобновяеми източници, Австрия би могла да обмисли значително увеличаване на инвестициите в мрежова инфраструктура (като съхранение, разпределение и пренос) и да гарантира своевременното разгръщане на такава инфраструктура. Повишаването на амбициите по отношение на енергийната ефективност в строителния и промишления сектор ще намали зависимостта от изкопаеми горива. В дългосрочната стратегия на Австрия за саниране са определени ясни етапни цели за 2050 г. и е поставена цел за постигане на 80 % декарбонизация на сградния фонд в държавата. С плана на Австрия за възстановяване и устойчивост ще се ускори постепенното премахване на котлите на изкопаеми горива в строителния сектор, като те ще бъдат заменени с технологии за отопление с енергия от възобновяеми източници или централно отопление. Въпреки това целите на Австрия за енергийна ефективност за 2030 г. не са достатъчно амбициозни и страната би могла да ускори инвестициите в основното саниране на сгради, замяната на изкопаемите горива с отопление от възобновяеми източници и в по-доброто управление на потреблението на енергия чрез цифровизация на комуналните услуги (като например интелигентни измервателни уреди и термостати). В същото време допълнителните усилия за декарбонизация на промишлените процеси, включително чрез възобновяеми газове, биха спомогнали за намаляване на търсенето на газ и за защита на предприятията от нестабилността на цените. За постигането на съответствие с целите „Подготвени за цел 55“ в Австрия ще е необходима още по-голяма амбиция по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове, увеличаването на енергията от възобновяеми източници и повишаването на енергийната ефективност.

(33)

Въпреки че ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата и премахването на изкопаемите горива в някои сектори ще доведе до значителни разходи за преструктуриране в някои сектори, Австрия може да използва Механизма за справедлив преход в контекста на сближаването, за да смекчи социално-икономическото въздействие на прехода в най-засегнатите региони. Освен това Австрия може да използва Европейския социален фонд плюс, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета (20), за да подобри възможностите за заетост и да засили социалното сближаване.

(34)

С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2022 г., като становището му (21) е изразено в препоръка 1.

(35)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят препоръките, съдържащи се в препоръката от 2022 г. относно икономическата политика на еврозоната. За Австрия това е отразено по-специално в препоръки 1, 2 и 3 по-долу,