(1)

С член 168 от Директива 2006/112/ЕО се установява правото на данъчно задължените лица да приспадат данъка върху добавената стойност (ДДС), начисляван върху получените от тях доставки на стоки и услуги за целите на техните облагаеми сделки. В член 26, параграф 1, буква а) от посочената директива се предвижда, че когато актив на дружеството се използва за лични цели от данъчно задълженото лице или неговите служители, или по-общо казано, за цели, различни от стопанската му дейност, това следва да се счита за възмездна услуга, която съответно подлежи на облагане с ДДС.

(2)

С Решение 2007/441/ЕО на Съвета (2) на Италия се разрешава да ограничи правото на приспадане на ДДС съгласно член 168 от Директива 2006/112/ЕО до 40 % по отношение на закупуването на определени пътни моторни превозни средства, включително договорите за сглобяване и подобни, производството, вътреобщностното придобиване, вноса, лизинга или наемането, извършването на изменения, дейностите по ремонт или поддръжка, и свързаните с това разходи, включително смазочни материали и гориво, когато въпросното превозно средство не се използва изцяло за стопански цели. За превозните средства, за които се прилага това ограничение от 40 %, Италия изисква данъчно задължените лица да не третират употребата за лични нужди на превозни средства, включени в стопанските активи на данъчно задълженото лице, като възмездна доставка на услуги в съответствие с член 26, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО (наричани по-нататък „специалните мерки“).

(3)

Срокът на действие на Решение 2007/441/ЕО изтича на 31 декември 2022 г.

(4)

С писмо, заведено в Комисията на 19 април 2022 г., Италия поиска разрешение да продължи да прилага специалните мерки за допълнителен срок — до 31 декември 2025 г.

(5)

С писмо от 2 май 2022 г. Комисията поиска допълнителна информация, която Италия предостави с писмо от 1 юни 2022 г.

(6)

В отговор на искането от страна на Комисията Италия представи обяснение относно процентното ограничение, прилагано по отношение на правото на приспадане на ДДС. Италия поддържа становището, че прилагането на ставка от 40 % продължава да е обосновано. Тя поддържа и становището, че за избягване на двойното данъчно облагане продължава да е необходима дерогацията от изискването по член 26, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО. Италия също така поддържа становището, че тези специални мерки са обосновани с необходимостта да се опрости процедурата за събиране на ДДС и да се предотврати отклонението от данъчно облагане вследствие на неправилно водене на дневници и неверни данъчни декларации.

(7)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писмо от 23 юни 2022 г. Комисията препрати отправеното от Италия искане до останалите държави членки. С писмо от 24 юни 2022 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(8)

Прилагането на специалните мерки след 31 декември 2022 г. ще окаже само незначително въздействие върху общия размер на данъците, събирани в Италия на етапа на крайното потребление, и няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(9)

Поради това е целесъобразно срокът на разрешението, посочено в Решение 2007/441/ЕО, да бъде удължен. Удължаването на срока на действие на специалните мерки следва да бъде ограничено във времето, за да може Комисията да оцени тяхната ефективност и на целесъобразността на процентното ограничение, прилагано по отношение на правото на приспадане на ДДС.

(10)

Поради това на Италия следва да се разреши да продължи да прилага специалните мерки до 31 декември 2025 г.

(11)

В случай, че Италия счита, че специалните мерки са необходими след изтичане на срока на действие на Решение 2007/441/ЕО и с оглед осигуряването на своевременното разглеждане на всяко искане за удължаване на срока на действие на специалните мерки е необходимо да се определят изисквания към такова искане.

(12)

Поради това Решение 2007/441/ЕО следва да бъде съответно изменено,