(1)

В член 55, параграф 2, първа алинея от Директива 2014/59/ЕС от държавите членки се изисква да гарантират, че когато институция или субект по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) от посочената директива достигне до констатацията, че от правна или друга гледна точка е невъзможно да включи в договорните условия, уреждащи съответно задължение, изискваната съгласно член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС договорна клауза („договорната клауза“), тази институция или субект следва да уведоми органа за преструктуриране за своята констатация.

(2)

Условията, при които от правна или друга гледна точка би било невъзможно дадена институция или субект да включи договорната клауза за определени категории задължения, следва да бъдат определени по начин, който способства за постигането на подходяща степен на сближаване, като същевременно позволява на органите за преструктуриране да вземат предвид различията в съответните пазари.

(3)

От институциите или субектите не следва да се изисква да включват договорната клауза в договорните условия, уреждащи съответното задължение, когато това би било незаконно в съответната трета държава. Такъв би могъл да бъде случаят, когато например законите или указанията на органите на третата държава не позволяват такива клаузи. Следва също така да се счита за невъзможно дадена институция или субект да включи договорната клауза в споразумение или инструмент, когато тази институция или субект не е в състояние да измени тези договорни условия. Такъв често е случаят, когато споразуменията или инструментите се сключват в съответствие с международни стандартизирани условия или протоколи, определящи еднакви условия за такива видове споразумения или инструменти. Продуктите за търговско кредитиране, като гаранции, насрещни гаранции, акредитиви или други инструменти, използвани в контекста на подкрепата или финансирането на търговски сделки, обикновено се издават при спазване на международно признати стандартни условия или правила, определени от международно призната отраслова организация или разработени въз основа на стандартни двустранни практики. Невъзможността за включването на клаузата може да възникне и когато институцията или субектът сключват договори за предоставяне на финансови услуги с дружества извън Съюза, включително с доставчици на финансови услуги, места на търговия, инфраструктури на финансовите пазари или попечители, които използват стандартни условия, които не могат да бъдат договорени от институцията или субекта.

(4)

Във всеки случай нежеланието на контрагента да включи договорните условия или увеличение на цената на инструмента или споразумението не следва само по себе си да се счита за условие, при което включването на договорната клауза е невъзможно.

(5)

В съответствие с член 55, параграф 2, трета алинея от Директива 2014/59/ЕС дори когато включването на договорната клауза не е невъзможно, органът за преструктуриране може да реши да не изисква от съответната институция или субект да включи договорната клауза, когато счита, че това включване не е необходимо за гарантиране на възможността за преструктуриране на институцията или субекта. Заключенията от анализа на въздействието върху възможността за преструктуриране за целите на член 55 от Директива 2014/59/ЕС следва да съответстват на заключенията от оценката на възможността за преструктуриране, предвидена в дял II, глава II от посочената директива. Въпреки това обаче, споразумения или инструменти, пораждащи задължения с дълъг срок до падежа или с високи номинални стойности следва да се разглеждат като необходими за гарантиране на възможността за преструктуриране за целите на оценката на въздействието върху възможността за преструктуриране в съответствие с член 55, параграф 2, трета алинея от Директива 2014/59/ЕС. Поради това включването на такива договорни условия не следва да се отменя, когато такова включване е възможно, тъй като не са налице условията за невъзможност на включването. Когато органите за преструктуриране оценяват въздействието, което други пораждащи задължения споразумения или инструменти имат върху възможността за преструктуриране, те следва надлежно да вземат предвид някои имащи значение елементи, но също така следва да имат право, в зависимост от конкретните обстоятелства, да оценяват всеки допълнителен елемент, който считат за необходим.

(6)

Органът за преструктуриране следва да разполага с разумен срок, в който да оцени полученото пълно уведомление относно невъзможността за включване на договорната клауза. Уведомленията могат да бъдат свързани с различни по сложност случаи. Поради това е целесъобразно при по-сложните случаи органът за преструктуриране да може да удължи с предварително определен период от време срока, в който да изиска включването на договорна клауза. Такова удължаване следва надлежно да бъде съобщено на институцията или субекта. Като се има предвид, че уведомлението и неговата оценка са нови за органите за преструктуриране, следва да им се разреши да удължават срока за оценка на сложните случаи с шест месеца през първата година след влизането в сила на настоящия регламент. След изтичането на този срок органите за преструктуриране следва да могат да удължават срока за оценка на сложните случаи с три месеца.

(7)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския банков орган.

(8)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, като анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска консултация със създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците от банковия сектор (2),