(1)

В рамките на член 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 Европейската централна банка (ЕЦБ) изпълнява изключителната задача да упражнява надзор върху кредитните институции с цел осигуряване последователното прилагане на надзорните стандарти, насърчаване на финансовата стабилност и осигуряване на равнопоставеност.

(2)

Съгласно член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 в качеството си на компетентния орган за значими поднадзорни лица ЕЦБ отговаря за предоставянето на предварително разрешение на значими поднадзорни лица за удължаване на срока за последователно прилагане на вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск при различни класове експозиции и стопански единици съгласно член 148 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за възобновяване използването на по-опростени подходи съгласно член 149 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и за постоянна употреба на стандартизирания подход съгласно член 150 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)

Надзорните решения на ЕЦБ могат да съдържат задължения или изисквания, които адресатът трябва да изпълни в определен срок, когато това е необходимо, за да се гарантира правилното изпълнение на решението или на други изисквания. По искане на поднадзорните лица ЕЦБ може да удължи срока за задължения или изисквания чрез друго надзорно решение, когато това се счита за разумно. Освен това по искане на кандидат-приобретатели ЕЦБ може да удължи максималния срок за извършване на планирано придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция.

(4)

От ЕЦБ като компетентен орган се изисква всяка година да приема значителен брой решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове. С цел да се улесни процесът на вземане на решения е необходимо решение за делегиране по отношение на приемането на тези решения. Съдът на Европейския съюз е приел, че делегирането на власт е необходимо, за да може институцията, която трябва да приема значителен брой решения, да изпълнява задачите си. В същия дух Съдът признава необходимостта от създаването на условия, които позволяват на органите за вземане на решения да изпълняват функциите си, за принцип, присъщ на всички институционални системи (4).

(5)

Делегирането на правомощия за вземане на решения следва да бъде ограничено и пропорционално, а обхватът му — ясно определен.

(6)

На 24 юни 2020 г. Управителният съвет взе решение за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Република България (5), както и между ЕЦБ и Република Хърватия (6). В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че за да изпълнява определени задачи по отношение на кредитни институции, установени в държава членка, чиято парична единица не е еврото, когато е установено тясно сътрудничество в съответствие с посочения член, ЕЦБ може да изпраща инструкции до националния компетентен орган на съответната държава членка. Поради това е целесъобразно тези инструкции да се включат сред актовете, които ЕЦБ може да приема чрез делегиране на ръководителите на работни звена съгласно съответните разпоредби на настоящото решение.

(7)

В Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) са уредени процедурата за приемане на решения за делегиране в областта на надзора и лицата, на които могат да бъдат делегирани правомощия за вземане на решения. Посоченото решение не засяга упражняваните от ЕЦБ надзорни задачи и компетентността на Надзорния съвет да предлага на Управителния съвет цялостни проекти на решения.

(8)

Когато критериите за приемане на делегирано решение не са изпълнени, решенията следва да бъдат приемани в съответствие с процедурата при липса на възражения съгласно член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка (7). Освен това процедурата при липса на възражения следва да се използва и когато ръководителите на работни звена имат опасения във връзка с изпълнението на критериите за оценка за решения за вътрешни модели или за удължаване на срокове поради сложността на оценката или чувствителността на предмета и когато резултатът от съответната оценка оказва пряко въздействие върху едно или повече от тези други решения и поради това решенията следва да се разглеждат едновременно от един и същ орган за вземане на решения, за да се предотвратят противоречиви резултати.

(9)

Надзорните решения на ЕЦБ могат да бъдат предмет на административен преглед по член 24 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и съобразно предвиденото в Решение ЕЦБ/2014/16 на Европейската централна банка (8). В случай на административен преглед Надзорният съвет следва да вземе предвид становището на Административния съвет за преглед и представя на Управителния съвет нов проект на решение за приемане по процедурата при липса на възражения,

1)

„решение за вътрешни модели“ означава решение на ЕЦБ за предварително разрешение за удължаване на срока за последователно прилагане на вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск при различните класове експозиции съгласно член 148 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за възобновяване използването на по-опростени подходи съгласно член 149 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и за постоянна употреба на стандартизирания подход съгласно член 150 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2)

„стандартизиран подход“ е подходът за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, предвиден в трета част, дял II, глава 2 от посочения регламент;

3)

„вътрешнорейтингов подход“ е подходът за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, предвиден в трета част, дял II, глава 3 от посочения регламент;

4)

„съотношение на базовия собствен капитал от първи ред“, „съотношение на капитала от първи ред“ и „съотношение на обща капиталова адекватност“ означават съответно съотношение на базовия собствен капитал от първи ред, съотношение на капитала от първи ред и съотношение на обща капиталова адекватност съгласно посоченото в член 92, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

5)

„задължение“ е допълнителна разпоредба към надзорно решение, която изисква от адресата или адресатите да предприемат действия в срок, за да се гарантира правилното изпълнение на надзорното решение;

6)

„ограничение“ е допълнителна разпоредба към надзорно решение, която ограничава или изменя разрешеното използване на вътрешен модел, включително чрез налагане на по-високи мултипликационни коефициенти или изисквания за осигуряване на допълнителен капитал;

7)

„решение за удължаване на срокове“ е решение на ЕЦБ за удължаване: а) на срока за изпълнение на задължения или изисквания, наложени от ЕЦБ в надзорно решение, и б) на максималния срок за извършване на планирано придобиване, посочен в решение за квалифицирано дялово участие, както тези решения са определени в член 1, точка 3 от Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2019/23) (9);

8)

„делегирано решение“ е делегирано решение съгласно определението в член 3, точка 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40);

9)

„ръководители на работни звена“ са ръководители на работни звена в ЕЦБ, на които е делегирано правомощието да приемат решения за вътрешни модели или решения за удължаване на срокове;

10)

„процедура при липса на възражения“ е процедурата, посочена в член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и допълнително конкретизирана в член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2;

11)

„отрицателно решение“ е решение, което не предоставя или не предоставя напълно разрешението или удължаването, поискано от поднадзорното лице или от кандидат-приобретателя. Решение с допълнителни разпоредби, като например условия, задължения или ограничения, се счита за отрицателно решение, освен ако тези допълнителни разпоредби: а) осигуряват, че поднадзорното лице изпълнява изискванията на съответното право на Съюза, които са посочени в член 4, параграф 2, член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2, и са договорени писмено, или б) само потвърждават едно или повече от съществуващите изисквания, на които поднадзорното лице трябва да отговаря съгласно правото на Съюза, или с тях се изисква информация относно изпълнението на едно или повече от тези изисквания;

12)

„чувствителност“ е характеристика или фактор, който може да има отрицателно влияние върху репутацията на ЕЦБ и/или върху ефективното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм, включително, но не само: а) съответното поднадзорно лице преди това е било или понастоящем е обект на строги надзорни мерки, като например мерки за ранна намеса; б) след като бъде приет, проектът на решение ще създаде нов прецедент, който би могъл да обвърже ЕЦБ в бъдеще; в) след като бъде приет, проектът на решение може да привлече отрицателно медийно или обществено внимание; или г) национален компетентен орган, който е установил тясно сътрудничество с ЕЦБ, съобщава на ЕЦБ своето несъгласие с предложения проект на решение;

13)

„значимо поднадзорно лице“ е значимо поднадзорно лице съгласно определението в член 2, точка 16 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (10);

14)

„значима поднадзорна група“ е значима поднадзорна група съгласно определението в член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (ЕЦБ/2014/17);

15)

„решение от ПНПО“ е решението, прието от ЕЦБ въз основа на член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 след годишния процес за надзорен преглед и оценка по смисъла на член 97 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11);

16)

„ръководство на ЕЦБ“ е документ, приет от Управителния съвет по предложение на Надзорния съвет, който е публикуван на уебсайта на ЕЦБ и който предоставя насоки за разбирането на ЕЦБ относно правните изисквания;

17)

„Ръководство на ЕЦБ за вътрешните модели“ е документът с това заглавие и всеки друг документ, който предоставя насоки за разбирането на ЕЦБ относно правните изисквания, приложими към оценката на вътрешните модели, приет е от Управителния съвет по предложение на Надзорния съвет и е публикуван на уебсайта на ЕЦБ.