(1)

С Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета (3) се създава многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море (наричан по-долу „многогодишният план за Балтийско море“). Многогодишният план за Балтийско море цели да се прилага екосистемен подход към управлението на рибарството, за да се гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема е сведено до минимум. Той трябва да е в съответствие със законодателството на Съюза в областта на околната среда, и по-специално с целта за постигане на добро състояние на околната среда в морската среда до 2020 г., предвидена в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).

(2)

Разпоредбите на многогодишния план за Балтийско море във връзка с приемането на подробна уредба за изпълнението на задължението за разтоварване във води на Съюза в Балтийско море, предвидено в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), следва да се прилагат и за атлантическата сьомга (Salmo salar) по отношение на изключението въз основа на висока способност за оцеляване.

(3)

Съгласно научната оценка, изготвена от Международния съвет за изследване на морето (ICES), много от видовете и местообитанията в Балтийско море са в недобро състояние. Годишните количества хранителни вещества, които постъпват в централната част на Балтийско море, Архипелагово море и Финския залив, продължават да надвишават регионално договорените показатели. Също така сравнително високи остават концентрациите на хранителни вещества, както и обхватът на дълбоководните райони с намалено съдържание на кислород или без кислород. В сравнение с повечето европейски морета количеството замърсители продължава да е повишено. Тази цялостна ситуация на околната среда засяга функционирането на хранителната мрежа, намалява устойчивостта и издръжливостта спрямо по-нататъшни промени на околната среда и влошава перспективите за социално-икономически ползи, включително възможностите за риболов.

(4)

С тази ситуация се обяснява и влошаващото се състояние на запаса от треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море. Според ICES запасите от треска в източната част на Балтийско море се характеризират с неустойчиво ниски равнища на биомаса, които се дължат на съвкупност от фактори, свързани с недостатъчното попълване на запаса, слабата наличност на видове, които са плячка, състоянието на околната среда и промените в екосистемата, например недостиг на кислород, повишена температура или замърсяване, водещи до висока естествена смъртност, около три пъти повече в сравнение със смъртността от риболов, и прекомерна смъртност от риболов предвид състоянието на запаса. Биомасата на треската от източната част на Балтийско море с търговски размер е понастоящем на най-ниското ниво, наблюдавано от 1950 г. насам. Наред с това ICES прогнозира, че в средносрочен план (до 2024 г.) биомасата на репродуктивния запас на треска в източната част на Балтийско море ще остане под референтното равнище за устойчивост дори и да не се извършва никакъв риболов и поради това препоръчва нулев улов в становището си относно конкретния запас за 2020 г.

(5)

Многогодишният план за Балтийско море изисква да се предприемат коригиращи мерки, включително намаляване на възможностите за риболов и специфични мерки за опазване, когато съгласно научните становища запасът е застрашен, и тези мерки трябва да бъдат допълнени от всякакви други целесъобразни мерки. Коригиращите мерки могат да включват спирането на целевия риболов на запаса и подходящото намаляване на възможностите за риболов. Изборът на мерките трябва да се извършва в съответствие с характера, сериозността, продължителността и повторяемостта на положението.

(6)

Въз основа на оценката на запаса от треска в източната част на Балтийско море Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1248 (6), с който на риболовни кораби на Съюза се забранява да извършват риболов на треска в подучастъци 24, 25 и 26 на ICES до 31 декември 2019 г. Тази забрана имаше значително въздействие върху източния регион на Балтийско море, особено върху сектора на дребномащабния непромишлен риболов. Тя също така оказа въздействие върху риболова в западната част на Балтийско море.

(7)

Регламент (ЕС) 2019/1838 на Съвета (7) предвижда необходимо и безпрецедентно намаляване през 2020 г. на възможностите за риболов на треска в източната част на Балтийско море с 92 % в сравнение с 2019 г. и ограничава използването на общия допустим улов (ОДУ) само до прилова. Следователно не се разрешава целеви риболов на този запас. Трябва да има възможност за риболовните дейности, извършвани за целите на научни изследвания, да проследяват тенденциите в биомасата на запасите. Тъй като в подучастък 24 на ICES се среща най-вече треска от източната част на Балтийско море, използването на ОДУ за треска от западната част на Балтийско море в подучастък 24 на ICES също беше ограничено до прилова на треска.

(8)

Риболовните флотове, които понастоящем са зависими от треската в източната част на Балтийско море, нямат възможност като алтернатива да извършват риболов на други запаси. Прогнозира се, че за компенсиране на икономическите загуби, причинени от забраната на риболова на треска в източната част на Балтийско море, би бил необходим допълнителен улов на други видове в размер на приблизително 20 000 тона. Същевременно Регламент (ЕС) 2019/1838 предвижда съществено намаляване за други запаси за 2020 г., по-специално по отношение на треската в западната част на Балтийско море, с намаление от 60 %, а по отношение на херингата в западната част на Балтийско море (Clupea harengus), с намаление от 65 % за запаса в западната част на Балтийско море и от 27 % в Ботническия залив.

(9)

Съгласно анализите сегментите на флота, които са най-силно зависими от треската в източната част на Балтийско море, обхващат повече от 300 кораба – главно траулери и кораби с хрилни мрежи в Литва, Латвия и Полша, а в по-малка степен в Дания и Германия. Тези сегменти на флота са от голямо социално-икономическо значение, тъй като представляват приблизително между 20 и 50 % от съответните национални флотове на Литва, Латвия и Полша, изразено в еквиваленти на пълно работно време. Само малък брой от тези сегменти на флота са достатъчно устойчиви, за да оцелеят при краткосрочна забрана на риболова, но не и при средно- или дългосрочна забрана. Останалата част от флота или вече е в тежко състояние, което ще се влоши още повече вследствие на забраната, или напълно ще загуби рентабилността си. От много години насам усвояването на квотите за треска в източната част на Балтийско море е под 60 %, като през 2018 г. то спадна на 40 %, а през 2019 г. до още по-нисък процент; усвояването на квотите преди началото на спешните мерки на Комисията в средата на юли 2019 г. беше 19 %, което отразява биологичния проблем при този вид риболов. Тъй като и в средносрочен план не се очаква възстановяване на доброто състояние на запаса от треска в източната част на Балтийско море, посочените сегменти на флота ще бъдат засегнати от траен структурен дисбаланс, което оправдава преструктурирането на флота.

(10)

Преструктурирането на флотовете трябва да се извърши в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013, съгласно който държавите членки се задължават да въвеждат постепенно мерки за адаптиране на риболовния капацитет на флотовете си към своите възможности за риболов с цел постигане на стабилен и траен баланс между тях, като отчитат тенденциите и се основават на най-добрите налични научни становища. За постигане на тази цел до 31 май всяка година държавите членки трябва да изпращат на Комисията доклади, в които се оценява балансът между риболовния капацитет на флотовете им и техните риболовни възможности. Ако оценката докаже ясно, че няма реален баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов, съответната държава членка трябва да изготви и включи в доклада си план за действие за сегментите на флота, при които е установен структурен свръхкапацитет.

(11)

В политическото споразумение на Съвета от 15 октомври 2019 г. относно ограниченията на улова през 2020 г. в Балтийско море засегнатите държави членки заявиха, че ще представят на Комисията план за действие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013, ако се наложи да намалят риболовния капацитет на флота си, за да овладеят отрицателните социално-икономически последици от спада на риболовните дейности. На 17 октомври 2019 г. засегнатите държави членки отчетоха също, че предвид необходимото намаляване на риболовния капацитет на флота е важно да се избегне публична помощ за инвестиции в допълнителен риболовен капацитет. Държавите членки следва да могат по всяко време да изпращат на Комисията своите годишни доклади относно риболовния капацитет и възможностите за риболов, или изменения на тези доклади, за да въведат или изменят такъв план за действие.

(12)

Равнищата на риболовен капацитет на държавите членки, прилагащи мерки за окончателно преустановяване в сегментите на флота, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море, треска в западната част на Балтийско море или херинга в западната част на Балтийско море („трите засегнати запаса“) следва да не превишават средните равнища на риболовен капацитет на кораби с възможности за риболов за трите засегнати запаса в годините от 2015 до 2019. Тези равнища на риболовен капацитет следва да бъдат намалени, когато се изтеглят кораби с публична помощ, с цел възстановяване на трите засегнати запаса. Тези държави членки следва да гарантират, че кораби от други сегменти на флота не могат да бъдат прехвърляни към сегментите на флота, които извършват улов на който и да било от трите засегнати запаса, като не прехвърлят риболовен капацитет към тези групи кораби, преди да са изтекли пет години от изтеглянето, или преди засегнатият запас да е бил на равнище над MSY Btrigger за период от три години, което от двете събития настъпи по-рано. С цел да се гарантира, че не се превишават равнищата на риболовен капацитет, държавите членки следва да уведомят Комисията за първоначалното си равнище на риболовен капацитет и за всички промени в него.

(13)

Като се има предвид тежкото състояние на трите засегнати запаса, държавите членки следва да засилят мониторинга и контрола на корабите с квота за прилов на треска в източната част на Балтийско море или с възможности за риболов на треска в западната част на Балтийско море или херинга в западната част на Балтийско море. Освен това праговото количество, над което риболовният кораб е длъжен да изпрати предварително уведомление за разтоварване и да разтовари улова си на определено място, следва да бъде намалено на 250 килограма за треска в източната част на Балтийско море и треска в западната част на Балтийско море.

(14)

Поради това Регламент (ЕС) 2016/1139 следва да бъде съответно изменен.

(15)

ICES публикува аналитична оценка за запасите от треска в източната част на Балтийско море, но поради липса на необходимите данни не беше в състояние да предостави нито диапазони на смъртността от риболов, нито различни референтни равнища. Ето защо събирането на данни следва да бъде подобрено.

(16)

В рамките на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), създаден с Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8), беше предвидено окончателно преустановяване на риболовните дейности до 31 декември 2017 г. като инструмент за намаляване на установения структурен свръхкапацитет. При установяване на структурен дисбаланс от държавите членки, съответният план за действие съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 им позволи да включат окончателно преустановяване на риболовните дейности като начин за постигане на целите на плана за действие.

(17)

С цел смекчаване на сериозните вредни социално-икономически последици за общностите и предприятията, занимаващи се с риболов, причинени от трайната и негативна ситуация на околната среда в Балтийско море и произтичащото от това сериозно намаляване на възможностите за риболов, и с оглед на конкретните мерки, предвидени в многогодишния план за Балтийско море, следва да се предостави публично подпомагане за окончателното преустановяване на риболовните дейности чрез скрапиране на риболовни кораби, за да могат държавите членки да изпълнят целите, заложени в плановете им за действие по силата на Регламент (ЕС) № 1380/2013, и да намалят евентуалния структурен дисбаланс в засегнатите сегменти на флота. Поради това Регламент (ЕС) № 508/2014 следва да бъде съответно изменен, за да се въведе отново подпомагане за окончателното преустановяване на риболовните дейности на корабите в засегнатите сегменти на флота.

(18)

За да се осигури съгласуваността на структурната адаптация на флота в Балтийско море с целите за опазване, набелязани в многогодишния план за Балтийско море, подкрепата за окончателното преустановяване на риболовните дейности чрез скрапиране на риболовни кораби в засегнатите сегменти на флота следва да бъде стриктно обусловена и свързана със спазването на Регламент (ЕС) № 1380/2013 и със специфичните пределни граници на риболовния капацитет за засегнатите сегменти на флота.

(19)

Предвид уязвимата екосистема на Балтийско море подпомагането за окончателно преустановяване на риболовните дейности следва да не се предоставя за модифициране на риболовни кораби, така че те да бъдат пренасочени към дейности, различни от търговския риболов (например за любителски риболов), които биха могли да имат вредно въздействие върху екосистемата. Поради това подпомагането следва да се предоставя само за скрапирането на риболовни кораби.

(20)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 предвижда, че риболовният капацитет, съответстващ на риболовните кораби, изтеглени с публична помощ, не може да се замени. Освен това регламентът предвижда вписването на нов риболовен капацитет във флота без публична помощ да бъде компенсирано от предшестващо отписване на риболовен капацитет без публична помощ, най-малкото равен на новозаписания.

(21)

Тъй като подпомагането по Регламент (ЕС) № 508/2014 може да бъде предоставено до края на 2023 г., последният годишен доклад за изпълнението на оперативните програми следва да бъде представен до 31 май 2024 г. Поради това Регламент (ЕС) № 508/2014 следва да бъде съответно изменен.

(22)

Предвид тежкото икономическо положение на риболовните кораби на Съюза, които в значителна степен са зависими от трите засегнати запаса, и нуждата да се осигури наличието на подкрепа по ЕФМДР за окончателно преустановяване на риболовните дейности на тези кораби през 2020 г., настоящият Регламент следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,