(1)

През ноември 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията обявиха създаването на Европейски стълб на социалните права, в който се определят 20 принципа и права в подкрепа на добре функциониращи и справедливи пазари на труда и социални системи. В Европейския стълб на социалните права се определя правото на справедливи условия на труд, посочва се, че във всички области трябва да се гарантират равното третиране и равните възможности между мъжете и жените, и се определя правото на достъп до социална закрила и обучение. В него също така се посочва, че изпитателните срокове следва да бъдат с разумна продължителност и че трябва да се забрани злоупотребата с нетипични договори. Съгласно принцип 4 („Активна подкрепа за заетостта“) „младите хора имат право на продължаващо образование, чиракуване, стаж или добро предложение за работа в рамките на 4 месеца, след като останат без работа или напуснат образователната система“.

(2)

В насоките за политиките за заетост на държавите членки, приети от Съвета с Решение 2019/1181 (1), и по-специално в насока 6, държавите членки се призовават да продължат да предприемат действия във връзка с младежката безработица и проблема с младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение („NEET“), чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище и структурно подобрение на прехода от училище към работа, включително чрез пълното прилагане на гаранцията за младежта.

(3)

В Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (2) се определят елементите и принципите за валидиране на неформалното и информалното учене, които да дават на всяко лице възможността да валидира знанията, уменията и компетентностите, които е придобило чрез неформално и информално учене, и да получи пълна или, където е приложимо, частична квалификация.

(4)

В Препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните (3) се препоръчва на възрастните с ограничени умения, знания и компетентности да се предостави възможност, в съответствие с техните индивидуални потребности, да придобият минимално равнище на езикова и математическа грамотност и компетентност в областта на цифровите технологии или да придобият по-широк набор от умения, знания и компетентности.

(5)

В Препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (4) държавите членки се призовават да подкрепят развитието на основни цифрови умения и да повишават и подобряват равнището на компетентностите в областта на цифровите технологии сред всички слоеве от населението.

(6)

Препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете (5) предоставя насоки относно осигуряването на качествени стажове и включва качествени елементи, които се отнасят по-специално до учебното съдържание, условията на труд и прозрачността относно финансовите условия и практиките за наемане на работа.

(7)

Препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (6) определя 14 основни критерия, които държавите членки и заинтересованите страни следва да използват за разработване на качествено и ефективно чиракуване, за да се гарантира както придобиването на умения, свързани с работата, така и личностното развитие на чираците.

(8)

Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета (7) осигурява обща рамка за седем набора от данни, които преди това не са били свързани помежду си, включително наблюдението на работната сила в ЕС. Тази обща рамка, и по-специално интегрираната европейска социална статистика (IESS), дава по-подробни сравнителни данни на равнище ЕС, което ще даде възможност за по-добро разбиране на прехода на младите хора от образование към работа, като се отчитат по-точно тяхното обучение и професионален опит, но също така и на особеностите на индивидуалния им опит.

(9)

В заключенията си от 15 декември 2016 г. Европейският съвет призовава за продължаване на гаранцията за младежта. В заключенията си от 15 юни 2017 г. Съветът потвърждава отново, че справянето с безработицата и икономическата неактивност сред младите хора продължава да бъде политически приоритет, посочва, че гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост са дали силен стимул за структурни реформи и иновации в политиката и подчертава, че достигането до NEET изисква солидни и постоянни усилия от страна на националните органи, както и междусекторно сътрудничество.

(10)

В резолюцията си от 18 януари 2018 г. относно изпълнението на инициативата за младежка заетост в държавите членки Европейският парламент призовава държавите членки да създадат подходящи и съобразени с нуждите стратегии за достигане до всички млади хора от групата на NEET и да възприемат интегриран подход с цел предоставянето на достъп до по-индивидуализирана помощ и услуги за подкрепа на младите хора, изправени пред множество пречки. Европейският парламент подчертава необходимостта от подобряване на качеството на предложенията в рамките на гаранцията за младежта и на инициативата за младежка заетост и призовава за бъдещо обсъждане относно допустимата възрастова група.

(11)

Европейският зелен пакт е новата стратегия за растеж на Съюза. Той има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която до 2050 г. няма нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не е свързан с използването на ресурсите.

(12)

За да се подпомогне възстановяването от икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от COVID-19, за да се задвижи възстановяването на Европа от тези щети и за да се защитят и създадат работни места, Комисията представи предложение за обширен план за възстановяване на Европа въз основа на мобилизирането на пълния потенциал на бюджета на Съюза и за инструмент за възстановяване „Next Generation EU“. Този инструмент ще бъде от решаващо значение, за да се подкрепят, наред с другото, краткосрочните мерки в подкрепа на заетостта, включително младежката заетост, както и инвестициите в дългосрочни политически реформи, свързани с пазара на труда, социалните системи и системите за образование и обучение.

(13)

През 2013 г., по време на предходната икономическа рецесия, равнището на младежката безработица (лицата на възраст 15—24 години) беше 24,4 % в Съюза (спрямо 16 % през 2018 г.) и над 50 % в някои държави членки, като в групата на NEET попадаха 6,5 милиона младежи на възраст 15—24 години. В отговор на това през април 2013 г. беше приета Препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта (8). Това е важен координиран отговор на равнището на Съюза на предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, и се основава на интервенциите на политиките в областта на образованието и на активната политика на пазара на труда в държавите членки.

(14)

Пандемията от COVID-19 тласна Съюза в безпрецедентна икономическа рецесия, която вероятно ще доведе до драматично високи равнища на младежката безработица и на NEET. Очаква се икономиката на Съюза да се свие значително през 2020 г., като навлезе в най-дълбоката рецесия в своята история. Най-засегнати ще бъдат младите хора, които преди началото на пандемията вече се намираха в несигурно положение на пазара на труда или се сблъскваха с пречки пред достъпа до работа, а за лицата, които навлизат на пазара на труда в този период, ще е по-трудно да намерят първата си работа. Поради това в контекста на настоящата криза е необходимо гаранцията за младежта да бъде укрепена.

(15)

Младите хора могат да се сблъскат с множество предизвикателства на пазара на труда и поради факта, че се намират в преходен период в живота си, както и поради ограничения си или липсващ професионален опит, и поради други пречки пред навлизането в трудовия живот. Както показват предишните рецесии, младите хора са по-силно засегнати в сравнение с по-възрастните и по-опитните работници.

(16)

В сравнение с младите мъже е по-вероятно младите жени да станат икономически неактивни поради отговорности за полагане на грижи като грижа за деца или зависими възрастни, или други лични или семейни отговорности. Отговорностите за полагане на грижи като причина за икономическа неактивност са над пет пъти по-често срещани сред младите жени, отколкото сред младите мъже. Това може да доведе до увеличаване на разликата в заетостта между жените и мъжете, която да има трайни последици през живота на жените.

(17)

Безработицата и икономическата неактивност сред младите хора, както и ограниченият достъп до приобщаващо висококачествено образование и обучение и социални услуги, могат да имат т.нар. „ефект на белега“, като например повишен риск от безработица в бъдеще, намалени равнища на бъдещите доходи, загуба на човешки капитал и предаване на бедността между поколенията. Тези елементи водят до индивидуални трудности и до преки и непреки разходи за обществото като цяло. Те също така допринасят за регионалните неравенства, като младите хора например не са в състояние да си осигурят устойчива интеграция на пазара на труда в селските или отдалечените райони и поради това се опитват да намерят възможности за реализация другаде.

(18)

Текущите промени, като автоматизацията и цифровизацията на производството и услугите, продължават да преобразяват света на труда. На младите хора се пада непропорционално голям дял от нестандартните работни места, като например работа чрез платформа или работа по отделни заявки, при които може да нямат достъп до адекватна социална закрила. Младите хора са сред групите, които са изложени на риск да загубят работата си заради автоматизацията, тъй като позициите в началото на кариерата обикновено имат по-голям дял на автоматизация. Същевременно цифровите технологии създават нови работни места и увеличават търсенето на умения, необходими за цифровата трансформация в много сектори на икономиката.

(19)

Осъществените сега инвестиции в човешкия капитал на младите европейци ще помогне на социалните пазарни икономики на Европа да се подготвят за бъдещето, вземайки предвид демографските промени, като в същото време напълно се интегрират реалността на цифровата ера и растежът на работните места в зелената икономика. Тези инвестиции вървят ръка за ръка с реформите на пазара на труда, с които могат да се преодолеят някои от структурните проблеми пред младите хора и да им се предостави по-добра начална позиция. Съюзът ще може в пълна степен да се ползва от наличието на активна и квалифицирана работна сила с новаторско мислене, като същевременно ще се избегнат извънредно високите икономически и социални разходи, свързани с отпадането на младите хора от сферите на заетостта, образованието и обучението.

(20)

Една укрепена гаранция за младежта може да допринесе за създаване на възможности за младежка заетост и насърчаване на младежкото предприемачество и да способства за използване на възможностите, произтичащи от цифровия и зеления преход. Тя може да спомогне за намаляване на трайните белези за пазара на труда от резкия икономически спад, като насърчава фирмите да наемат безработни младежи, включително онези, които са били безработни преди пандемията, и като предоставя обучение, което улеснява намирането на съответствие между безработните и икономически неактивни млади хора и свободните работни места.

(21)

Една укрепена гаранция за младежта следва да гарантира, че всички млади хора получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. За да се постигне тази амбиция, гаранцията следва да осигури на младите хора път към стабилна интеграция на пазара на труда и да достигне до по-голям брой младежи, които да мотивира, независимо от пречките, с които може да се сблъскат, като гарантира, че нито един от тях не е изоставен. Една укрепена гаранция за младежта следва да подкрепя младите хора в придобиването на ценен професионален опит и развиването на нужните умения за един променящ се свят на труда, по-специално уменията, които са от значение за секторите на растежа и за зеления и цифровия преход. Качеството на чиракуването играе важна роля в това отношение. Необходимо е да се стимулира предлагането на възможности за чиракуване, особено по време на фазата на възстановяване, и да се насърчи участието на дружествата, така че да се улесни по-гладкият преход към заетост. Чиракуването подготвя младите хора за работни места, за които има голямо търсене, като по този начин им предлага път към устойчива интеграция на пазара на труда, включително на местно равнище.

(22)

В Препоръката на Съвета от 2013 г. за създаване на гаранция за младежта държавите членки се ангажираха да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 години получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. С разширяването на възрастовата група, за да се включат младите хора на възраст между 25 и 29 години, се отчита, че преходът от училище към работа и устойчивата интеграция на пазара на труда отнемат повече време поради променящото се естество на работата, удължаването на образователните периоди и търсените умения. Важно е да се отчете, че икономическият спад в резултат на пандемията от COVID-19 ще доведе до това по-голяма част от лицата на възраст между 25 и 29 години да останат безработни и да се нуждаят от подкрепа. Това е в съответствие и с мерките и програмите, свързани с младежта, на държавите членки, които обикновено са достъпни за млади хора на възраст между 15 и 29 години.

(23)

Групата на NEET е хетерогенна. За някои младежи попадането в групата на NEET може да бъде симптом на многобройни и вкоренени проблеми — израз на неравностойно положение, и може да показва дългосрочно откъсване от обществото и поради това изисква по-дълги периоди на интервенция. Някои млади хора са особено уязвими, например преждевременно напусналите системата на образование и обучение или лицата с недостатъчно образование или обучение, които често разполагат с ограничена социална закрила, ограничен достъп до финансови ресурси, несигурни условия на труд или които може да се сблъскват с дискриминация. За други, такива като висококвалифицираните млади хора или тези, които вече имат значителен и все още подходящ трудов опит, попадането в групата на NEET е вероятно да е временно, тъй като те са изправени пред малки пречки пред навлизането на пазара на труда и нямат присъща уязвимост. С укрепената гаранция за младежта следва да се признае, че NEET се нуждаят от индивидуализиран подход: за някои от тях един по-лек подход може да е достатъчен, докато други, по-уязвими NEET може да се нуждаят от по-интензивни, продължителни и всеобхватни интервенции, които следва да са съобразени с равенството между половете, като се отчитат различията между националните, регионалните и местните обстоятелства.

(24)

Повече от един на всеки петима млади хора в целия Съюза не успява да постигне основно ниво на цифрови умения, като за младите хора с ниска квалификация има над три пъти по-голяма вероятност да не достигнат достатъчно ниво на цифрови умения в сравнение с младежите с по-висока квалификация. Пандемията от COVID-19 ускори цифровия преход, което превърна недостига на цифрови умения в ключов фактор за пригодността за заетост на младите хора и тяхната способност да се възползват от възможностите, произтичащи от този преход. Целенасоченото повишаване на уменията помага на младите хора да отговорят на нарастващото търсене на цифрови умения и е насочено към преодоляване на цифровото разделение.

(25)

Укрепената гаранция за младежта следва да включва, когато това е уместно, подготвително обучение преди да се приеме предложение, което да се провежда в съответствие с индивидуалните потребности и да е свързано със специфични области на умения, като например цифрови, „зелени“, езикови умения, умения в областта на предприемачеството и управлението на професионалното развитие. Това практическо обучение може да бъде стъпало към пълен курс на професионално обучение, докосване до сферата на труда или да допълва съществуващо образование или трудов опит преди началото на дейността по предложението от гаранцията за младежта. Краткосрочният и неформален характер на това подготвително обучение, което не следва да удължава продължителността на четиримесечния подготвителен етап, го отличава от самото предложение.

(26)

Ефективната координация и партньорствата във всички области на политиката, включително заетост, образование, работа с младежта, равенство между половете и социални въпроси, са от първостепенно значение за стимулирането на качествена заетост и на по-добри възможности за обучение и образование, чиракуване и стажове. Интегрираните услуги (например обслужването на едно гише или други модели) предлагат по-лесен достъп до услуги и социални обезщетения и могат по-лесно да предоставят на младите хора, изправени пред многоизмерни пречки за навлизане на пазара на труда, адаптирани и гъвкави решения, с които в по-голяма степен се откликва на нуждите им. Интегрираните услуги изискват промяна в работната култура, като поставят младите хора в центъра на интервенциите, насърчават обмена на идеи за най-добри практики между всички равнища на управление и изграждат мрежи между всички съответни участници. Освен това трябва да се обърне внимание на въпросите, свързани със защитата на данните, за да се даде възможност за ефективно и безпроблемно сътрудничество между различните публични администрации и служби.

(27)

Укрепената гаранция за младежта следва да се прилага посредством схема от мерки за подкрепа и следва да бъде съобразена с условията на национално, регионално и местно равнище. Тези схеми следва да отчитат различията между държавите членки по отношение на равнищата на безработица и икономическа неактивност сред младите хора, институционалната структура и капацитета на различните участници на пазара на труда. Те следва да отчитат и различните условия по отношение на публичните бюджети и финансовите ограничения при разпределението на ресурсите и да бъдат постоянно наблюдавани и подобрявани.

(28)

Мерките за подкрепа могат да бъдат финансирани от фондовете на Съюза. Инициативата за младежка заетост за периода 2014—2020 г. (към която Съюзът допринася с почти 9 милиарда евро), заедно с допълнителните инвестиции от Европейския социален фонд („ЕСФ“), е ключов финансов ресурс на Съюза в подкрепа на прилагането на гаранцията за младежта. Механизмът за възстановяване и устойчивост и Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа („REACT-EU“), които са част от Плана за възстановяване за Европа и инструмента Next Generation EU, ще осигурят допълнително финансиране от Съюза за мерки за младежка заетост. Тези усилия ще бъдат допълнени през финансовия период 2021—2027 г. от Европейския социален фонд плюс („ЕСФ+“), който ще подкрепя пълния набор от мерки за заетост, образование и обучение в рамките на укрепената гаранция за младежта,

1)

Началната точка за отправяне на предложение към млад човек по линия на гаранцията за младежта следва да бъде регистрацията на съответния млад човек при доставчик на услуги по гаранцията за младежта. Схемите по гаранцията за младежта следва да се основават на следните насоки, които са структурирани около четири етапа (съответно, набелязване, информационни дейности, подготовка и предложение), и следва да се организират в съответствие с условията на национално, регионално и местно равнище, като се отчитат половата принадлежност и многообразието на младите хора, към които са насочени мерките:

2)

3)

4)

5)

6)

7)

8)

9)

10)

11)

12)

13)

14)

15)

16)

17)

18)

19)

20)

21)

22)

23)

24)

25)

26)

27)

28)

29)

30)

31)

32)

33)