(1)

На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2) на 17 декември 2019 г. Комисията също прие доклада за механизма за предупреждение, в който Австрия не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната.

(2)

Докладът за Австрия за 2020 г. беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бяха оценени напредъкът на Австрия в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. (3) (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2019 г.“), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени през предходните години, както и напредъкът на Австрия по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(3)

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има сериозни последици в Съюза. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)

Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)

На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж. Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (4), общата клауза за дерогация улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В съобщението си от 20 март 2020 г. Комисията изложи своето становище, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на пандемията от COVID-19 са изпълнени условията за активирането на общата клауза за дерогация, и предложи на Съвета да одобри това заключение. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Те изразиха съгласие, че сериозният икономически спад изисква решителни, амбициозни и координирани ответни мерки. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)

Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията от COVID-19, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата, както и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като се интегрират, наред с другото, екологичният преход и цифровата трансформация и се извадят поуки от кризата.

(7)

Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага вътрешният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантира обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на вътрешния пазар, следва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от стабилни планове за готовност за действие при кризи, по-специално в здравния сектор. Подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи са сред елементите от изключително значение за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)

Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби посредством регламенти (ЕС) 2020/460 (5) и (ЕС) 2020/558 (6) на Европейския парламент и на Съвета, предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната 2020—2021 година държавите членки могат също така да се възползват от съфинансиране от бюджета на Съюза в размер на 100 %. Австрия се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на най-засегнатите лица и сектори.

(9)

Възможно е разпространението на социално-икономическите въздействия от пандемията от COVID-19 да бъде неравномерно в различните региони поради различните модели на специализация, по-специално в регионите, зависещи в голяма степен от туризма. Това води до риск от нарастване на регионалните различия в Австрия. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на конвергенция между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.

(10)

Австрия представи своята национална програма за реформи за 2020 г. на 14 април 2020 г., а програмата си за стабилност за 2020 г. — на 30 април 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)

Понастоящем по отношение на Австрия се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга.

(12)

В техническата си актуализация на програмата за стабилност за 2020 г. правителството планира номиналното салдо да се влоши от излишък от 0,7 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. до дефицит от 8,0 % от БВП през 2020 г. Предвижда се дефицитът да намалее до 1,9 % от БВП през 2021 г. След намалението, достигнало 70,4 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за стабилност за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 81,4 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с висока степен на несигурност поради пандемията от COVID-19.

(13)

В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Австрия прие своевременни бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен хора и сектори. Съгласно програмата за стабилност за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 5,0 % от БВП. Мерките включват укрепване на здравните услуги, спешна помощ за предприятия в затруднено положение и схеми за работа при намалено работно време. Освен това Австрия обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за осигуряване на подкрепа за ликвидността на предприятията, като тези мерки в програмата за стабилност за 2020 г. се оценяват на 5,0 % от БВП. Те включват отсрочване на данъци върху доходите на физическите лица и на корпоративни данъци (2,6 % от БВП) и гаранции за заеми (2,4 % от БВП). Като цяло предприетите от Австрия мерки са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. Цялостното прилагане на спешните мерки и фискалните мерки за подкрепа, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволят това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(14)

Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непромененa политикa се предвижда дефицитът на Австрия по консолидирания държавен бюджет да бъде -6,1 % от БВП през 2020 г. и -1,9 % през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да достигне 78,8 % от БВП през 2020 г. и 75,8 % през 2021 г.

(15)

На 20 май 2020 г. Комисията представи доклад в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора поради планираното от Австрия нарушение на прага от 3 % от БВП за дефицита през 2020 г. Като цяло анализът на Комисията сочи, че критерият за дефицита, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/97, не е изпълнен.

(16)

Австрийското правителство предприе безпрецедентни мерки за контрол на разпространението на COVID-19. То въведе строги правила за карантина и социално дистанциране и предостави значителни средства за системата на здравеопазването за закупуване на оборудване и консумативи, за укрепване на лабораторния капацитет и капацитета от служители. Първичната медицинска помощ беше подложена на изключителен натиск вследствие на безпрецедентно увеличение на нуждите от консултации по телефона, медицински прегледи и искания за посещения по домовете. Бързото разпространение на COVID-19 засегна силно икономиката на Австрия. Националните и международните ограничителни мерки в отговор на вируса засегнаха както търсенето, така и предлагането, и доведоха до спад в голям брой сектори. Поради това се прогнозира през 2020 г. БВП да намалее с 5,5 % — повече, отколкото по време на икономическата и финансова криза през 2008—2009 г. Предвид сравнително бързото намаляване на новите случаи на заразяване Австрия беше една от първите държави членки, които обявиха разхлабване на ограничителните мерки, считано от средата на април. За да се избегнат дълготрайните икономически щети и да се смекчат последиците от кризата за заетостта и социалната сфера, правителството прие всеобхватен пакет от мерки за подпомагане на австрийската икономика (приблизително 10 % от БВП). Пакетът включва схема за работа при намалено работно време (Kurzarbeit), при която работното време може да бъде намалено средно с до 90 % за даден период, а на работниците се изплащат между 80 % и 90 % от последния нетен доход, в зависимост от последния им брутен доход. Всеобхватният набор от мерки за предприятията и самостоятелно заетите има за цел да се предотвратят временни проблеми с ликвидността и с него се осигурява пряка подкрепа, особено за тежко засегнатите предприятия и отрасли, като специално внимание се обръща на малките и средни предприятия (МСП). Мерките включват трансфери, подкрепа за ликвидност чрез заеми, гаранции, капиталови вливания и отсрочване на данъци. В процеса на разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор.

(17)

До момента австрийската здравна система се справя успешно с пандемията от COVID-19. Разширяването на услугите за първични и амбулаторни грижи с акцент върху насърчаването на здравето и профилактиката на болестите би помогнало за по-нататъшното подобряване на здравето на населението. Ефективността на разходите може да бъде повишена чрез по-ефективни обществени поръчки и генерични лекарства, като се запазят високите стандарти за качество. Освен това системата за дългосрочни грижи в Австрия е изправена пред структурни и фискални предизвикателства, които до този момент не са напълно разрешени. Системата предоставя сравнително висококачествени услуги, но е изправена пред предизвикателства, свързани с наличието на персонал, които стават още по-осезаеми и очевидни в настоящата криза. Секторът на дългосрочните грижи е силно зависим от грижи, предоставяни от работници от други държави членки, което сочи необходимостта от осигуряване на свободно движение на трансгранични работници. Освен това адекватното възнаграждение би спомогнало за повишаване на привлекателността на работата на обслужващия медицински персонал.

(18)

Данъчната политика играе важна роля за подпомагане на домакинствата и предприятията в периода на прилагане на ограничителните мерки във връзка с COVID-19 и ще бъде от ключово значение за насърчаване на икономическото възстановяване след кризата с COVID-19. Данъчният микс на Австрия се отличава с голяма данъчна тежест върху труда, а потенциалът за събиране на приходи от данъците върху богатството и екологичните данъци остава до голяма степен неоползотворен и има поле за постигане на по-голяма ефикасност на данъците върху потреблението. Провеждането на данъчни реформи би могло да спомогне за изместване на данъчния микс към източници, които възпрепятстват в по-малка степен приобщаващия и устойчив растеж, и би могло да осигури солидна основа за възстановяване. По-специално, недостатъчното използване на данъците върху алкохола и тютюна, замърсяването и потреблението на ресурси е свързано с неизползвани възможности за насочване на поведението, както и с неизползван потенциал за набиране на приходи. Неравномерното, но като цяло ниско равнище на данъчното облагане на енергията подкопава ефективността и ефикасността му като инструмент на политиката за стимулиране на потребление, благоприятстващо околната среда. По-специално, едно съгласувано данъчно облагане на емисиите на CO2 би направило благоприятните за климата енергийни източници по-конкурентоспособни и би осигурило фискално пространство за намаляване на данъците, които имат по-голям нарушаващ ефект върху конкуренцията. По-високите енергийни данъци, свързани с емисиите на СО2, биха спомогнали за интернализиране на социалните разходи, свързани със замърсяването, биха накарали потребителите да разчитат в по-голяма степен на възобновяеми източници и биха насърчили инвеститорите да инвестират в благоприятни за климата технологии. На последно място, по-широкото използване на свързани с богатството данъци би могло да направи данъчната система по-справедлива, особено с оглед на трайно голямото неравенство в разпределението на богатството в Австрия. По-специално, периодичните данъци върху недвижимата собственост и наследството се доказаха като сравнително напредничави и благоприятни за растежа и не бива да се пренебрегват, когато става въпрос за генериране на данъчни приходи с цел възстановяване на публичните финанси.

(19)

Въпреки че Австрия постигна добри резултати по набора от социални показатели, подкрепящ Европейския стълб на социалните права, обхватът на мерките за защита на доходите на уязвимите групи по време на кризата, свързана с COVID-19, може да е недостатъчен и може да са необходими допълнителни мерки. Безработицата сред младите хора нараства, а безработните лица, дълготрайно безработните лица, работниците в нестандартни форми на заетост и родените в чужбина лица са изложени на особено голям риск от бедност. Активните политики на пазара на труда, които предоставят възможности за учене през целия живот, и повишаването на квалификацията ще продължат да бъдат от решаващо значение. Учениците в неравностойно положение, включително учениците с увреждания, са особено засегнати при обстоятелства, налагащи дистанционно обучение. Около 10 % от учениците на възраст под 15 години нямат достъп до виртуална учебна среда. В отговор на кризата, свързана с COVID-19, австрийското правителство предприе смекчаващи мерки, като на изложените на риск ученици бяха предоставени компютри. Въпреки това има риск от изостряне на вече съществуващите неравенства по отношение на получаването на образование, свързани със социално-икономическия и мигрантския произход. Една стратегия за възстановяване, която подобрява достъпа до приобщаващо и качествено образование и грижи в ранна детска възраст — за които е доказано, че компенсират неравностойното социално положение — би донесла социално-икономически ползи в средносрочен и дългосрочен план и би предоставила възможности на жените да получат пълен достъп до пазара на труда. Общото равнище на заетост сред жените беше високо преди кризата, но почти половината от тях са работили на непълно работно време (поради скъсеното работно време на училищата и детските заведения), което доведе до значителна некоригирана разлика в заплащането между жените и мъжете.

(20)

Ефективността на мерките за подкрепа, свързани с COVID-19, за облекчаване на силно засегнатите предприятия, за запазване на бизнес средата и за предотвратяване на фалити зависи от бързото им и небюрократично изпълнение от страна на публичните органи и институциите посредници. Стартиращите и разрастващите се предприятия може да се нуждаят от специална подкрепа, например под формата на закупуване на дялови участия от страна на публичните институции и стимули за фондовете за рисков капитал да инвестират повече в такива предприятия. Целта е да се укрепят онези предприятия, които са от жизненоважно значение за възстановяването, но също така да се избегнат спешните продажби на стратегически важни европейски предприятия. Наред с подкрепа за финансиране, силно засегнатите предприятия, по-специално по-малките сред тях, се нуждаят от благоприятна бизнес среда. Административната тежест и законодателната наситеност водят до разходи, които при сегашните обстоятелства предприятията могат да си позволят по-малко от всякога. Усилията за намаляване на ненужната тежест и за предоставяне на ефикасни цифрови обществени услуги са ефективен начин за предоставяне на предприятията на незабавно и осезаемо облекчение, без да се натоварват данъкоплатците. Рамката за несъстоятелност следва да бъде насочена към предотвратяване, но също така и към бързо преструктуриране и даване на възможност за „втори шанс“. Мрежите за решаване на спорове, като например SOLVIT, помагат на предприятията във време на сътресения на вътрешния пазар и се нуждаят от адекватни ресурси.

(21)

За да се насърчи икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да се насърчават частните инвестиции, включително чрез съответни реформи. Тези инвестиции ще бъдат най-ефективни, когато са съсредоточени върху иновациите, цифровизацията и екологичния преход, така че да се увеличи производителността и да се гарантира устойчива конкурентоспособност. Интензитетът на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в Австрия е един от най-високите в Съюза, но страната изостава от лидерите в иновациите по отношение на резултатите от тях. Предвид сегашния натиск върху бюджетите за научни изследвания на много предприятия, е дори още по-важно усилията на Австрия в областта на НИРД да се превърнат във високи постижения в научната област и в авангардни иновации, да се запазят публичните инвестиции във фундаментални и приложни научни изследвания и да се гарантира дялово финансиране за извършващите иновации разрастващи се предприятия. Цифровизацията продължава да бъде от съществено значение за отварянето на икономиката и подготовката за „новата нормалност“ след преустановяване на изолацията в домашни условия вследствие на COVID-19. Слабото разпространение на цифровите технологии и бизнес модели сред по-малките предприятия представлява предизвикателство за растежа на производителността. Въпреки че цифровите умения на австрийските граждани са като цяло над средните за ЕС, броят на дипломиращите се в областта на изчислителните технологии е недостатъчен, за да бъдат запълнени всички налични позиции. По-високите нива на електронна търговия, работа от дома и електронно управление например ще изискват по-големи инвестиции в инфраструктура (включително 5G и широколентов достъп в селските райони), оборудване и умения.

(22)

Трансформацията на Австрия в неутрална по отношение на климата икономика ще изисква значителни частни и публични инвестиции в продължение на дълъг период от време. Националният план на Австрия в областта на енергетиката и климата очертава значителни предизвикателства, свързани с постигането на целта на страната за 2030 г. по отношение на емисиите на парникови газове, които не са обхванати от схемата на Съюза за търговия с емисии. Подобряването на производителността на ресурсите е основен двигател за бъдещ растеж, като същевременно следва да се сведе до минимум въздействието върху околната среда. Намаляването на емисиите, свързани с транспорта, е от съществено значение за постигане на стандартите за качество на въздуха и целите в областта на климата. Бързото и приоритетно осъществяване на планираните инвестиции и реализирането на нови с цел подпомагане на екологичния преход ще спомогнат за създаването на нови „зелени“ работни места и ще дадат тласък на икономиката след излизането ѝ от режима на управление на кризи във връзка с COVID-19. Инвестициите в екоиновации биха довели до повишаване на производителността при същевременно намаляване на екологичния отпечатък на Австрия. Програмирането на Фонда за справедлив преход, който е предмет на предложение на Комисията, за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Австрия да преодолее някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната за 2020 г. Това ще позволи на Австрия да използва този фонд възможно най-пълноценно.

(23)

Докато специфичните за държавата препоръки, съдържащи се в настоящата препоръка (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2020 г.“), са насочени към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 и улесняване на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Специфичните за държавата препоръки за 2019 г. продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през следващия годишен цикъл на европейския семестър. Това се отнася и за специфичните за държавата препоръки за 2019 г. относно свързаните с инвестициите икономически политики. Всички специфични за държавата препоръки за 2019 г. следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за премахване на мерките, свързани с настоящата криза.

(24)

Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. В своите национални програми за реформи за 2020 г. държавите членки направиха преглед на постигнатия напредък по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Като гарантира цялостното изпълнение на специфичните за държавата препоръки за 2020 г., Австрия ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(25)

Тясната координация между икономиките в икономическия и паричен съюз е от ключово значение за бързото възстановяване от икономическите последици, причинени от пандемията от COVID-19. Като държава членка, чиято парична единица е еврото, Австрия следва да гарантира, че нейните политики са в съответствие с препоръките за еврозоната за 2020 г. и са координирани с тези на останалите държави членки, чиято парична единица е еврото, като същевременно се вземат предвид политическите насоки на Еврогрупата.

(26)

В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Австрия и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2020 г., на националната програма за реформи за 2020 г. и на последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Австрия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Австрия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите членки.

(27)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2020 г., като становището му (7) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

1.

2.

3.

4.