(1)

Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване („Чикагската конвенция“), с която се регламентира международният въздушен транспорт, влезе в сила на 4 април 1947 г. С нея се учредява Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(2)

Държавите членки на Съюза са договарящи държави по Чикагската конвенция и членки на ИКАО, като се има предвид, че Съюзът има статут на наблюдател в определени органи на ИКАО.

(3)

В съответствие с член 54 от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО трябва да приеме международни стандарти и препоръчителни практики.

(4)

На своята 219-а сесия, която започва на 2 март 2020 г., Съветът на ИКАО трябва да приеме редица изменения на приложения 1, 3, 4, 6, 10, 11, 13, 14, 15, 16 и 18 към Чикагската конвенция (наричани по-нататък „измененията“) в областта на безопасността, околната среда и въздухоплаването.

(5)

След като бъдат приети, измененията ще бъдат задължителни за всички членуващи в ИКАО държави, включително всички държави членки на Съюза, в съответствие със и в рамките на ограниченията, установени в Чикагската конвенция и ще са годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза.

(6)

Затова е целесъобразно да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета на ИКАО, по отношение на измененията.

(7)

Обхватът на настоящото решение следва да бъде ограничен до съдържанието на измененията, доколкото посоченото съдържание попада в област, която в голяма степен вече е уредена от общите правила на ЕС. Настоящото решение следва да не засяга разпределянето на правомощия между Съюза и държавите членки в областта на авиацията.

(8)

Позицията на Съюза в рамките на Съвета на ИКАО следва да подкрепи политиките, изразени в измененията, тъй като те допринасят за подобряване на безопасността на въздухоплаването и на екологичните стандарти.

(9)

Позицията на Съюза следва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членки на ИКАО, като те действат съвместно,