1.   Държавите членки гарантират, че националното им право не затруднява неоправдано трансграничната търговия с електроенергия, участието на потребителя, включително посредством оптимизация на потреблението, инвестициите по-конкретно в променливото и гъвкаво производство на енергия, съхраняването на енергията, развитието на електромобилността или въвеждането на нови междусистемни електропроводи между държавите членки, и гарантират, че цените на електроенергията отразяват действителното търсене и предлагане.

2.   При разработването на нови междусистемни електропроводи държавите членки вземат предвид целите за междусистемна електроенергийна свързаност, установени в член 4, буква г), точка 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

3.   Държавите членки гарантират, че не съществуват неоправдани пречки в рамките на вътрешния пазар на електроенергия по отношение на навлизането на пазара, извършването на дейност на пазара и излизането от пазара, без да се засяга компетентността, която държавите членки запазват по отношение на трети държави.

4.   Държавите членки гарантират наличието на еднакви условия на конкуренция, при които електроенергийните предприятия са подчинени на прозрачни, пропорционални и недискриминационни правила, такси и третиране, по-специално в областта на задължението за балансиране, достъпа до пазари на едро, достъпа до данни, процедурите за смяна и режимите на фактуриране, а когато е приложимо – и при лицензирането.

5.   Държавите членки гарантират, че участниците на пазара от трети държави, когато извършват дейност в рамките на вътрешния пазар на електроенергия, отговарят на изискванията на приложимото законодателство на Съюза и на националното законодателство, включително на законодателството, свързано с политиката в областта на околната среда и безопасността.

1.   Доставчиците са свободни да определят цената, на която предоставят електроенергия на клиентите си. Държавите членки предприемат подходящи действия, за да гарантират ефективната конкуренция между доставчиците.

2.   Държавите членки гарантират защитата на енергийно бедните и уязвимите битови клиенти съгласно членове 28 и 29 чрез социалната си политика или чрез други средства, различни от публичните интервенции в определянето на цените за доставката на електроенергия.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 държавите членки могат да прилагат публични интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия за енергийно бедните или уязвимите битови клиенти. Тези публични интервенции са обвързани с условията, посочени в параграфи 4 и 5.

4.   Публичните интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия:

5.   Всяка държава членка, която прилага публични интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия в съответствие с параграф 3 от настоящия член, също така спазва член 3, параграф 3, буква г) и член 24 от Регламент (ЕС) 2018/1999, независимо от това дали в съответната държава членка има значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност.

6.   За да има преходен период, през който да се създаде ефективна конкуренция за договорите за доставка на електроенергия между доставчиците и да се постигне пълноценно действащо обусловено от пазара ценообразуване на електроенергията на дребно в съответствие с параграф 1, държавите членки могат да прилагат публични интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия за битовите клиенти, както и за микропредприятията, които не се ползват от публични интервенции съгласно параграф 3.

7.   Публичните интервенции по член 6 трябва да отговарят на критериите, определени в параграф 4, и:

8.   Държавите членки нотифицират Комисията за мерките, взети в съответствие с параграфи 3 и 6, в срок от един месец след приемането им и могат да ги прилагат незабавно. Нотификацията следва да бъде придружена от обяснение защо други инструменти не са били достатъчни за постигането на преследваната цел, по какъв начин са изпълнени изискванията, посочени в параграфи 4 и 7, и какви са последиците от мерките, предмет на нотификацията, върху конкуренцията. В нотификацията се описват обхватът на бенефициерите, продължителността на прилагане на мерките и броят на битовите клиенти, засегнати от тях, и се обяснява как са били определени регулираните цени.

9.   В срок до 1 януари 2022 г. и 1 януари 2025 г. държавите членки представят на Комисията доклади за прилагането на настоящия член, за необходимостта от публични интервенции съгласно настоящия член и тяхната пропорционалност, както и оценка на напредъка към постигане на ефективна конкуренция между доставчиците и прехода към пазарно обусловени цени. Държавите членки, които прилагат регулирани цени в съответствие с параграф 6, докладват за изпълнението на условията, посочени в параграф 7, включително за изпълнението им от доставчиците, от които се изисква да прилагат такива интервенции, както и за въздействието на регулираните цени върху финансовото положение на тези доставчици.

10.   В срок до 31 декември 2025 г. Комисията извършва преглед и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия член с цел постигане на обусловено от пазара ценообразуване на електроенергията на дребно; този доклад е придружен или е последван от законодателно предложение, ако е целесъобразно. Това законодателно предложение може да предвижда крайна дата за прилагането на регулираните цени.

1.   Държавите членки осигуряват прилагането на система за достъп на трети лица до преносните и разпределителните системи въз основа на публикувани тарифи, приложими за всички клиенти и прилагани обективно и без дискриминация между ползвателите на системата. Държавите членки гарантират, че тези тарифи или методиките, на които се основава тяхното изчисление, са одобрени в съответствие с член 59 преди влизането им в сила и че тези тарифи и методики — когато само методиките са одобрени — са публикувани преди влизането им в сила.

2.   Операторът на преносна или разпределителна система може да откаже достъп, когато липсва необходимият капацитет. Подобен отказ се придружава от надлежно обосновани мотиви, особено предвид разпоредбите на член 9, като се изхожда от обективни и основателни в техническо и икономическо отношение критерии. Държавите членки или ако държавите членки са предвидили това — регулаторните органи на тези държави членки, гарантират, че тези критерии се прилагат последователно и че ползвателят на системата, на когото е бил отказан достъп, може да се възползва от процедура за разрешаване на спорове. Регулаторните органи гарантират също така, когато е подходящо и когато се дава отказ за достъп, че операторът на преносна система или операторът на разпределителна система предоставя съответната информация за мерките, които биха били необходими за укрепване на мрежата. Тази информация се предоставя във всички случаи, когато е бил отказан достъпът до зарядните точки. На лицето, поискало тази информация, може да бъде наложена разумна такса, отразяваща разходите за предоставяне на подобна информация.

3.   Настоящият член се прилага и за гражданските енергийни общности, които управляват разпределителни мрежи.

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да могат:

2.   Държавите членки установяват критериите за предоставянето на разрешения за изграждане на директни електропроводни линии на тяхна територия. Тези критерии трябва да бъдат обективни и недискриминационни.

3.   Възможността за доставка на електроенергия чрез директна електропроводна линия, посочена в параграф 1 от настоящия член, не засяга възможността за договаряне на електроенергия в съответствие с член 6.

4.   Държавите членки може да издават разрешения за изграждане на директна електропроводна линия при условията на отказ за достъп до системата въз основа, според приложимото, на член 6 или при условията на започване на процедура за разрешаване на спор съгласно член 60.

5.   Държавите членки може да откажат разрешение за директна електропроводна линия, ако издаването на подобно разрешение би възпрепятствало прилагането на разпоредбите относно задълженията за обществена услуга съгласно член 9. Този отказ се придружава от надлежно обосновани мотиви.

1.   Държавите членки приемат процедура за издаване на разрешения за изграждане на нови производствени мощности, която се провежда в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

2.   Държавите членки установяват критериите за предоставяне на разрешения за изграждане на производствени мощности на тяхна територия. При определянето на подходящи критерии държавите членки вземат предвид:

3.   Държавите членки гарантират, че съществуват специални, опростени и рационализирани процедури за издаване на разрешения за малки по размер децентрализирани и/или разпределени производства, които отчитат техния ограничен размер и потенциално въздействие.

Държавите членки може да установят насоки за тази специална процедура за издаване на разрешения. Регулаторните органи или други компетентни национални органи, включително планиращите органи, преразглеждат тези насоки и може да препоръчат изменения.

Когато са установили специални процедури за издаване на разрешения за използването на земята, които се прилагат за големи нови инфраструктурни проекти за производствен капацитет, държавите членки по целесъобразност включват изграждането на нови производствени мощности в обхвата на тези процедури и ги прилагат по недискриминационен начин и в подходяща времева рамка.

4.   Процедурите и критериите за издаване на разрешения се оповестяват публично. Кандидатите се уведомяват за мотивите за отказ за издаване на разрешение. Мотивите трябва бъдат обективни, недискриминационни, добре обосновани и надлежно доказани. Кандидатите имат на разположение процедури по обжалване.

1.   Без да се засяга параграф 2, въз основа на институционалната си организация и като надлежно спазват принципа на субсидиарност, държавите членки гарантират, че дейността на електроенергийните предприятия се извършва в съответствие с принципите на настоящата директива с цел да се постигне конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия, като не упражняват дискриминация спрямо тези предприятия нито по отношение на правата, нито по отношение на задълженията.

2.   При пълно зачитане на съответните разпоредби на ДФЕС, по-специално на член 106 от него, държавите членки може да налагат на предприятията, работещи в електроенергийния сектор, с оглед на общите икономически интереси, задължения за обществена услуга, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурността на доставките, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и опазването на климата. Тези задължения трябва да бъдат ясно определени, прозрачни, недискриминационни, изпълнението им да подлежи на проверка и да гарантират равни условия на достъп на електроенергийните предприятия от Съюза до националните потребители. Задълженията за обществена услуга, които засягат определянето на цените на доставка на електроенергия, трябва да отговарят на изискванията, определени в член 5 от настоящата директива.

3.   Когато за изпълнението на задълженията, установени в параграф 2 от настоящия член, или за предоставянето на универсалната услуга, предвидена в член 27, държавите членки предоставят финансова компенсация, други форми на компенсация и изключителни права, те правят това по недискриминационен и прозрачен начин.

4.   Когато транспонират настоящата директива, държавите членки уведомяват Комисията за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществена услуга, включително за защита на потребителите и за опазване на околната среда, и за възможното им въздействие върху вътрешната и международната конкуренция независимо от това дали за тези мерки е необходима дерогация от настоящата директива. Впоследствие държавите членки уведомяват Комисията на всеки две години за всички промени в тези мерки независимо от това дали за тях е необходима дерогация от настоящата директива.

5.   Държавите членки може да решат да не прилагат членове 6, 7 и 8 от настоящата директива, доколкото тяхното прилагане би възпрепятствало, правно или фактически, изпълнението на задълженията, наложени на електроенергийните предприятия в името на общите икономически интереси, и доколкото развитието на търговията не би било засегнато до такава степен, че да бъде в противоречие с интересите на Съюза. Интересите на Съюза включват, inter alia, конкуренция по отношение на клиентите в съответствие с член 106 от ДФЕС и настоящата директива.

1.   Държавите членки гарантират правото на всички крайни клиенти да бъдат снабдявани с електроенергия от даден доставчик, при условие че той даде съгласието си, независимо от това в коя държава членка е регистриран доставчикът, при условие че доставчикът спазва приложимите търговски правила и правилата за балансиране. Във връзка с това държавите членки предприемат всички мерки, необходими, за да гарантират, че административните процедури не дискриминират доставчиците, които вече са регистрирани в друга държава членка.

2.   Без да се засягат правилата на Съюза относно защитата на потребителите, и по-специално Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (20) и Директива 93/13/ЕИО на Съвета (21), държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат правата, предвидени в параграфи 3—12 от настоящия член.

3.   Крайните клиенти имат право да сключват със своя доставчик договор, в който се посочват:

Условията трябва да бъдат справедливи и предварително добре известни. При всички случаи тази информация се предоставя преди сключването или потвърждаването на договора. Когато се сключват договори чрез посредници, информацията, свързана с въпросите, уредени в настоящият параграф, също се предоставя преди сключване на договора.

На крайните клиенти се предоставя резюме на ключовите договорни условия, което е лесно видимо и е формулирано по кратък и опростен начин.

4.   На крайните клиенти се дава подходящо предизвестие за всяко намерение за изменение на договорните условия и, когато им бъде отправено предизвестието, се уведомяват за правото им да прекратят договора. Доставчиците уведомяват крайните си клиенти директно, по прозрачен и разбираем начин, за всяко преизчисление на цената за доставка, както и за причините и предварителните условия за преизчислението и за неговия обхват, в подходящ момент, не по-късно от две седмици или не по-късно от един месец за битовите клиенти, преди преизчислението да влезе в сила. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти са свободни да прекратят договорите, ако не приемат новите договорни условия или преизчислението на цената за доставка, съобщени им от техния доставчик.

5.   Доставчиците предоставят на крайните клиенти прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните ред и условия във връзка с достъпа до електроенергийни услуги и ползването им.

6.   Доставчиците предлагат на крайните клиенти широк избор на методи на плащане. Тези методи на плащане не дискриминират неправомерно клиентите. Разликите в таксите, свързани с методите на плащане или системите за авансови плащания, са обективни, недискриминационни и пропорционални и не надвишават преките разходи, понесени от получателя на плащането за използването на конкретния метод на плащане или система за авансово плащане, съгласно член 62 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (22).

7.   Съгласно параграф 6 битовите клиенти, които имат достъп до системи за авансови плащания, не трябва да са поставени в по-неблагоприятно положение от системите за авансово плащане.

8.   Доставчиците предоставят на крайните клиенти справедливи и прозрачни общи условия, които са формулирани на ясен и недвусмислен език и не включват извъндоговорни пречки за упражняването на правата на потребителите, например прекомерна договорна документация. Клиентите трябва да са защитени от непочтени и подвеждащи методи на продажба.

9.   Крайните клиенти имат право на добро качество на обслужване и обработка на жалбите от своите доставчици. Доставчиците обработват жалбите по опростен, справедлив и бърз начин.

10.   Когато осъществяват достъп до универсалната услуга в съответствие с разпоредбите, приети от държавите членки съгласно член 27, крайните клиенти се уведомяват за правата си във връзка с универсалната услуга.

11.   Доставчиците предоставят предварително на битовите клиенти адекватна информация за алтернативните мерки на изключването от мрежата, с достатъчно предизвестие преди планираното изключване. Тези алтернативни мерки могат да се отнасят до източници на подкрепа с цел избягване на изключването от мрежата, системи за авансови плащания, енергийни одити, консултантски услуги по енергийните въпроси, алтернативни разплащателни планове, съвети за управление на дълга или мораториуми върху изключването от мрежата и не създават допълнителни разходи за клиентите, застрашени от изключване от мрежата.

12.   Доставчиците предоставят на крайните клиенти окончателна изравнителна сметка след всяка смяна на доставчика не по-късно от шест седмици след осъществяване на смяната.

1.   Държавите членки гарантират, че националната регулаторна уредба дава възможност на доставчиците да предлагат договори с динамична цена на електроенергията. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти, които разполагат с инсталиран интелигентен измервателен уред, могат да поискат да сключат договор с динамична цена на електроенергията с поне един доставчик, както и с всички доставчици с над 200 000 крайни клиенти.

2.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти са подробно информирани от доставчиците за възможностите, разходите и рисковете, свързани с договорите с динамична цена на електроенергията, и гарантират, че от доставчиците се изисква да предоставят съответната информация на крайните клиенти, включително за необходимостта да им се инсталира подходящ измервателен уред за електроенергията. Регулаторните органи наблюдават развитието на пазара, оценяват рисковете, които могат да възникнат от новите продукти и услуги, и вземат мерки срещу злоупотребите.

3.   Доставчиците получават от всеки краен клиент съгласието му, преди този клиент да бъде прехвърлен към договор с динамична цена на електроенергията.

4.   В продължение на най-малко десет години след появата на уредбата на договорите с динамична цена на електроенергията държавите членки или техните регулаторни органи наблюдават и публикуват годишен доклад за основните промени в тези договори, включително за пазарното предлагане и за въздействието върху сметките на потребителите, и по-конкретно за равнището на нестабилност на цените.

1.   Смяната на доставчик или на участник на пазара, извършващ агрегиране, се осъществява във възможно най-кратък срок. Държавите членки гарантират, че клиент, който спазва договорните условия и желае да смени доставчика си или участник на пазара, извършващ агрегиране, има право на смяна в срок от максимум три седмици от датата на искането. Не по-късно от 2026 г. техническият процес на смяна на доставчика трябва да отнема не повече от 24 часа и да е възможен във всеки един работен ден.

2.   Държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налагат такси при смяна.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да разрешат на доставчиците или на участниците на пазара, извършващи агрегиране, да начисляват на клиентите такси за прекратяване на договора, когато тези клиенти прекратяват доброволно срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена преди изтичането му, при условие че тези такси са част от договор, доброволно сключен от клиента, и преди сключването на договора са съобщени ясно на клиента. Подобни такси са пропорционални и не надвишават преките икономически загуби на доставчика или на участника на пазара, извършващ агрегиране, произтичащи от прекратяването на договора от клиента, включително разходите за всякакви пакетни инвестиции или услуги, които вече са били предоставени на клиента като част от договора. Тежестта на доказване на преките икономически загуби винаги се поема от доставчика или участника на пазара, извършващ агрегиране, а допустимостта на таксите за прекратяване на договора се наблюдава от регулаторния орган или от друг компетентен национален орган.

4.   Държавите членки гарантират, че правото на смяна на доставчика или на участниците на пазара, извършващи агрегиране, се предоставя на клиентите по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия и време.

5.   Битовите клиенти имат право да участват в колективни схеми за смяна. Държавите членки премахват всички регулаторни или административни пречки за колективната смяна, като същевременно осигуряват рамка, която гарантира максимална защита за потребителите с цел избягване на злоупотреби.

1.   Държавите членки гарантират, че всички клиенти са свободни да купуват и продават електроенергийни услуги, включително агрегирането, различни от доставката, независимо от техния договор за доставка на електроенергия и от електроенергийно предприятие по свой избор.

2.   Държавите членки гарантират, че ако краен клиент желае да сключи договор за агрегиране, крайният клиент има право да направи това без съгласието на електроенергийното предприятие на крайния клиент.

Държавите членки гарантират, че участниците на пазара, извършващи агрегиране, подробно информират клиентите си за условията на договорите, които те им предлагат.

3.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат право да получават безплатно всички значими данни за оптимизацията на потреблението или данните за доставената и продадената електроенергия поне веднъж на всеки период на фактуриране, ако клиентът поиска това.

4.   Държавите членки гарантират, че правата, посочени в параграфи 2 и 3, се предоставят на крайните клиенти по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време. По-специално държавите членки гарантират, че клиентите не са подлагани от своя доставчик на дискриминационни технически и административни изисквания, процедури или такси въз основа на това дали те са сключили договор с участник на пазара, извършващ агрегиране.

1.   Държавите членки гарантират, че поне битовите клиенти и микропредприятията с очаквано годишно потребление под 100 000 kWh имат безплатен достъп до поне един инструмент за сравняване на офертите на доставчиците, включително оферти за договори с динамична цена на електроенергията. Клиентите се уведомяват за наличието на тези инструменти в своите сметки или в приложение към тях, или по друг начин. Инструментите отговарят най-малко на следните изисквания:

Държавите членки гарантират, че поне един инструмент обхваща целия пазар. Когато повече инструменти обхващат пазара, те включват колкото е възможно по-пълен спектър от оферти за електроенергия, обхващащи значителна част от пазара, а когато инструментите не обхващат целия пазар, това се съобщава ясно преди показването на резултатите;

2.   Оператор на инструментите, посочени в параграф 1, може да бъде всеки субект, включително частни дружества и публични органи или структури.

3.   Държавите членки назначават компетентен орган, който да отговаря за издаването на знак за доверие за инструментите за сравняване, които отговарят на изискванията, посочени в параграф 1, и да гарантира, че инструментите за сравняване, получили знак за доверие, продължават да отговарят на изискванията, посочени в параграф 1. Този орган е независим от участниците на пазара и операторите на инструменти за сравняване.

4.   Държавите членки могат да изискат инструментите за сравняване, посочени в параграф 1, да включват сравнителни критерии във връзка с естеството на услугите, предлагани от доставчиците.

5.   Всеки инструмент, с който се сравняват офертите на участниците на пазара, може да кандидатства за знак за доверие в съответствие с настоящия член на доброволна и недискриминационна основа.

6.   Чрез дерогация от параграфи 3 и 5 държавите членки могат да решат да не издават знак за доверие на инструментите за сравняване, ако публичен орган или публична структура предоставя инструмент за сравняване, който отговаря на изискванията, посочени в параграф 1.

1.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат право да действат като активни клиенти, без да са обект на непропорционални или дискриминационни технически изисквания, административни изисквания, процедури и такси, и такси за достъп до мрежата, които не отразяват разходите.

2.   Държавите членки гарантират, че активните клиенти:

3.   Държавите членки могат да предвидят в своето национално законодателство различни разпоредби за индивидуалните и съвместно действащите активни клиенти, при условие че всички права и задължения, уредени в настоящия член, се прилагат за всички активни клиенти. Всяко различно третиране на съвместно действащите активни клиенти трябва да бъде пропорционално и надлежно обосновано.

4.   Държавите членки, чиито действащи схеми не отчитат поотделно електроенергията, подадена в мрежата, и електроенергията, получена от мрежата, не предоставят нови права по тези схеми след 31 декември 2023 г. Във всеки случай, клиентите на действащите схеми имат възможност да изберат във всеки един момент нова схема, която отчита поотделно електроенергията, подадена в мрежата, и електроенергията, получена от мрежата, като основа за изчисляване на таксите за достъп до мрежата.

5.   Държавите членки гарантират, че активните клиенти, които притежават съоръжение за съхраняване на енергия:

1.   Държавите членки създават благоприятна регулаторна рамка за гражданските енергийни общности, като гарантират, че:

2.   Държавите членки може да предвидят в благоприятната регулаторна рамка, че гражданските енергийни общности:

3.   Държавите членки гарантират, че гражданските енергийни общности:

За целите на буква д), първа алинея при споделянето на електроенергия не се засягат приложимите такси за достъп до мрежата, тарифи и налози в съответствие с извършения от компетентния национален орган прозрачен анализ на разходите и ползите, свързани с разпределените енергийни ресурси.

4.   Държавите членки може да решат да предоставят на гражданските енергийни общности правото да управляват разпределителните мрежи в тяхната област на дейност и да създадат съответните процедури, без да се засягат глава IV или други правила и разпоредби, които се прилагат за операторите на разпределителни системи. Ако предоставят такова право, държавите членки гарантират, че:

1.   Държавите членки разрешават и насърчават участието в оптимизацията на потреблението чрез агрегиране. Държавите членки разрешават на крайните клиенти, включително на крайните клиенти, които предлагат оптимизация на потреблението посредством агрегиране, да участват наред с производителите по недискриминационен начин на всички пазари на електроенергия.

2.   Държавите членки гарантират, че операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, когато осигуряват спомагателни услуги, третират участниците на пазара, които извършват агрегиране на оптимизацията на потреблението, по недискриминационен начин наред с производителите въз основа на техните технически възможности.

3.   Държавите членки гарантират, че съответната им регулаторна рамка съдържа най-малко следните елементи:

4.   Държавите членки могат да изискват от електроенергийните предприятия или участващите крайни клиенти да изплатят финансова компенсация на други участници на пазара или на лицата, отговарящи за баланса на участниците на пазара, ако тези участници на пазара или отговарящи за баланса лица са пряко засегнати от задействането на оптимизацията на потреблението. Тази финансова компенсация не трябва да създава пречки за навлизането на пазара на участници, извършващи агрегиране, нито пречки за гъвкавостта. В такива случаи финансовата компенсация е строго ограничена до покриване на разходите, направени от доставчиците на участващите клиенти или от отговарящите за баланса лица на доставчика по време на задействането на оптимизацията на потреблението. Методът за изчисляване на компенсацията може да отчита ползите, които други участници на пазара извличат от независимите доставчици на агрегирани услуги, като в такъв случай от доставчиците на агрегирани услуги или от участващите клиенти може да се изиска да допринесат към компенсацията, но само ако и доколкото ползите за всички доставчици, клиенти и отговарящи за баланса лица не превишават направените преки разходи. Методът за изчисляване трябва да бъде одобрен от регулаторния орган или от друг компетентен национален орган.

5.   Държавите членки гарантират, че регулаторните органи или, когато националната им правна система предвижда това, операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, като действат в тясно сътрудничество с участниците на пазара и крайните клиенти, определят техническите изисквания за участие в услугите по оптимизация на потреблението на всички пазари на електроенергия въз основа на техническите характеристики на тези пазари и на възможностите за оптимизация на потреблението. Тези изисквания включват участието с обединени товари.

1.   Държавите членки гарантират, че сметките и информацията за фактурирането са точни, лесни за разбиране, ясни, кратки, удобни за ползване и представени по начин, който улеснява сравняването от крайните клиенти. При поискване крайните клиенти получават ясно и разбираемо обяснение за начина на изчисляване на сметката им, особено когато сметките не се основават на действителното потребление.

2.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти получават всички свои сметки и информацията за фактурирането безплатно.

3.   Държавите членки гарантират, че на крайните клиенти се предлага опция за електронни сметки и електронна информация за фактурирането, както и гъвкави условия за самото плащане на сметките.

4.   Ако договорът предвижда бъдеща промяна на продукт, цена или отстъпка, това трябва да се посочи в сметката заедно с датата, на която е направена промяната.

5.   Държавите членки се консултират с организации на потребителите, когато обмислят промени в изискванията за съдържанието на сметките.

6.   Държавите членки гарантират, че сметките и информацията за фактурирането отговарят на минималните изисквания, посочени в приложение I.

1.   С цел насърчаване на енергийната ефективност и оправомощаване на крайните клиенти държавите членки или, когато държавата членка е предвидила това – регулаторният орган, настоятелно препоръчват електроенергийните предприятия и другите участници на пазара да оптимизират потреблението на електроенергия, inter alia посредством предоставяне на услуги по управление на енергията, разработване на иновативни ценообразуващи формули и въвеждане на интелигентни измервателни системи, които са оперативно съвместими, по-конкретно със системите за управление на потреблението на енергия от потребителите и с интелигентните мрежи, в съответствие с приложимите правила на Съюза за защита на данните.

2.   Държавите членки осигуряват въвеждането на интелигентни измервателни системи на своята територия, които подпомагат активното участие на клиентите на пазара на електроенергия. Въвеждането може да бъде обект на оценка на разходите и ползите, която се предприема съгласно принципите, посочени в приложение II.

3.   Държавите членки, които пристъпват към въвеждането на интелигентни измервателни системи, приемат и публикуват минималните функционални и технически изисквания за интелигентните измервателни системи, които ще бъдат въвеждани на територията им, в съответствие с разпоредбите, посочени в член 20 и приложение II. Държавите членки гарантират оперативната съвместимост на тези интелигентни измервателни системи, както и тяхната способност да предоставят резултати за системите за управление на потреблението на енергия от потребителите. Във връзка с това държавите членки обръщат надлежно внимание на използването на съответните стандарти, включително на стандартите, които позволяват оперативна съвместимост, най-добрите практики и значението на развитието на интелигентните мрежи и на вътрешния пазар на електроенергия.

4.   Държавите членки, които пристъпват към въвеждането на интелигентни измервателни системи, гарантират, че крайните клиенти допринасят за посрещането на разходите, свързани с въвеждането му, по прозрачен и недискриминационен начин, като същевременно се отчитат дългосрочните ползи за цялата верига на стойността. Държавите членки или ако дадена държава членка е предвидила това – определените компетентни органи, извършват редовно наблюдение на въвеждането им на своята територия, за да следят предоставянето на ползи за потребителите.

5.   Когато въвеждането на интелигентни измервателни системи получи отрицателна оценка в резултат от оценката на разходите и ползите, посочена в параграф 2, държавите членки гарантират, че оценката се преразглежда най-малко на всеки четири години или по-често в отговор на значителни промени в основните допускания и в отговор на технологичните и пазарните тенденции. Държавите членки уведомяват Комисията за резултатите от своята актуализирана оценка на разходите и ползите, когато тя стане налична.

6.   Разпоредбите за интелигентни измервателни системи в настоящата директива се прилагат за бъдещите инсталации и за инсталациите, които заменят по-стари интелигентни измервателни уреди. Интелигентните измервателни системи, които вече са инсталирани или чието „започване на работа“ датира отпреди 4 юли 2019 г., могат да продължат да бъдат експлоатирани в рамките на жизнения им цикъл, но интелигентни измервателни системи, които не отговарят на изискванията по член 20 и приложение II, не могат да бъдат експлоатирани след изтичането на 5 юли 2031 г.

За целите на настоящия параграф „започване на работа“ означава започване на строителните работи по инвестицията или поемане на първия твърд ангажимент за поръчване на оборудване или други ангажименти, които правят инвестицията необратима, в зависимост от това кое е първо във времето. Закупуването на земя и подготвителните работи, като например получаване на разрешителни и провеждане на предварителни проучвания за осъществимост, не се считат за започване на работа. За поглъщанията „започването на работа“ означава момента на придобиване на активи, пряко свързани с придобитото предприятие.

1.   Когато въвеждането на интелигентни измервателни системи е оценено отрицателно в резултат на оценката на разходите и ползите, посочена в член 19, параграф 2, и когато интелигентните измервателни системи не са системно въвеждани, държавите членки гарантират, че всеки краен клиент има право при поискване, като поема свързаните с това разходи, да му бъде инсталиран интелигентен измервателен уред при справедливи, разумни и икономически ефективни условия, или, когато е приложимо, неговият съществуващ измервателен уред да бъде модернизиран, така че новият или модернизираният интелигентен измервателен уред:

2.   В контекста на искане за интелигентeн измервателен уред от страна на клиент съгласно параграф 1 държавите членки или, ако държава членка е предвидила това – определените компетентни органи:

1.   Когато крайните клиенти не разполагат с интелигентни измервателни уреди, държавите членки гарантират, че са им предоставени индивидуални традиционни измервателни уреди, които точно измерват действителното потребление.

2.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти са в състояние лесно да прочетат показанията на своите традиционни измервателни уреди, както непосредствено, така и чрез електронен интерфейс онлайн или чрез друг подходящ интерфейс.

1.   При създаването на правилата по отношение на управлението и обмена на данни държавите членки или, когато държавата членка е предвидила това – определените компетентни органи, определят правилата за достъпа на отговарящите на условията лица до данните на крайния клиент съгласно настоящия член и приложимата правна уредба на Съюза. За целите на настоящата директива данните следва да включват данни относно измерването и потреблението, както и данни, изисквани за прехвърлянето на клиенти, оптимизацията на потреблението и други услуги.

2.   Държавите членки организират управлението на данните с цел да се гарантира ефективен и сигурен достъп и обмен на данни, както и защита и сигурност на данните.

Независимо от модела за управление на данните, прилаган във всяка държава членка, лицата, отговорни за управлението на данните, предоставят на всяко отговарящо на условията лице достъп до данните на крайния клиент в съответствие с параграф 1. Отговарящите на условията лица разполагат с поисканите данни по недискриминационен начин и едновременно. Достъпът до данните трябва да е лесен, като същевременно съответните процедури за получаване на достъп до данните се оповестяват.

3.   Правилата относно достъпа до данни и съхраняването им за целите на настоящата директива са в съответствие с приложимото право на Съюза.

Обработването на лични данни в рамките на настоящата директива се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

4.   Държавите членки или, когато дадена държава членка е предвидила това – определените компетентни органи, упълномощават и сертифицират лицата, които отговарят за управлението на данните, или, когато е приложимо, упражняват надзор над тях, с цел да се гарантира, че те спазват изискванията на настоящата директива.

Без да се засягат задачите на длъжностните лица по защита на данните по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки могат да решат да изискат от лицата, които отговарят за управлението на данните, да назначат служители по съответствието, които да отговарят за наблюдението на изпълнението на мерките, взети от тези лица с цел гарантиране на недискриминационен достъп до данните и спазване на изискванията на настоящата директива.

С оглед на изпълнението на задълженията по настоящия параграф държавите членки могат да назначават служители или органи по съответствието, посочени в член 35, параграф 2, буква г) от настоящата директива.

5.   Когато крайните клиенти осъществяват достъп до данните си или отправят искане за предоставяне на техните данни, за това не им се начисляват допълнителни такси.

Държавите членки отговарят за определяне на съответните такси за достъп до данните от отговарящи на условията лица.

Държавите членки или, ако дадена държава членка е предвидила това – определените компетентни органи, гарантират, че таксите, начислявани от регулираните субекти, които предоставят услуги, свързани с данни, са разумни и надлежно обосновани.

1.   С цел да се насърчи конкуренцията на пазара на дребно и да се избегнат прекомерните административни разходи за отговарящите на условията лица, държавите членки улесняват пълната оперативна съвместимост на енергийните услуги в рамките на Съюза.

2.   Посредством актове за изпълнение, Комисията определя изискванията за оперативна съвместимост и недискриминационните и прозрачни процедури за достъп до данните, посочени в член 23, параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 68, параграф 2.

3.   Държавите членки гарантират, че електроенергийните предприятия прилагат изискванията за оперативна съвместимост и процедурите, посочени в параграф 2. Тези изисквания и процедури се основават на съществуващите национални практики.

1.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат достъп до опростен, справедлив, прозрачен, независим, ефективен и ефикасен механизъм за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с правата и задълженията, установени по силата на настоящата директива чрез независим механизъм като енергиен омбудсман или орган за защита на потребителите или чрез регулаторен орган. Когато крайният клиент е потребител по смисъла на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (23), тези извънсъдебни механизми за разрешаване на спорове трябва да отговарят на изискванията за качество, установени в Директива 2013/11/ЕС, и ако е необходимо, осигуряват системи за възстановяване и компенсация.

2.   Ако е необходимо, държавите членки гарантират, че структурите за алтернативно разрешаване на спорове оказват сътрудничество, за да предоставят опростени, справедливи, прозрачни, независими, ефективни и ефикасни механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с всякакви спорове, които възникват от продукти или услуги, които са свързани с продукти или услуги, попадащи в обхвата на настоящата директива, или са част от пакети, включващи такива продукти или услуги.

3.   Участието на електроенергийните предприятия в механизмите за извънсъдебно разрешаване на спорове на битовите клиенти е задължително, освен ако държавата членка докаже пред Комисията, че други механизми са еднакво ефективни.

1.   Държавите членки гарантират, че всички битови клиенти, а когато държавите членки сметнат за подходящо – и малките предприятия, се ползват от универсална услуга, а именно правото да им се доставя електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия на конкурентни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени. За гарантиране на предоставянето на универсална услуга държавите членки може да определят доставчик, който да действа в краен случай. Държавите членки налагат на операторите на разпределителни системи задължение да свързват клиенти към своята мрежа при условия и тарифи, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 59, параграф 7. Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да заздравят пазарната позиция на битовите клиенти и малките и средните небитови клиенти чрез насърчаване на възможностите за доброволно обединяване на представителството за тази категория клиенти.

2.   Параграф 1 се прилага по прозрачен и недискриминационен начин и не възпрепятства свободния избор на доставчик, предвиден в член 4.

1.   Държавите членки вземат подходящи мерки за защита на клиентите и по-специално осигуряват подходящи гаранции за защита на уязвимите клиенти. Във връзка с това всяка държава членка определя понятието „уязвими клиенти“, което може да се отнася до енергийна бедност и, inter alia, до забраната за изключването от мрежата на такива клиенти в критични моменти. Понятието „уязвими клиенти“ може да включва равнище на доходите, дял на разходите за енергия в разполагаемия доход, енергийна ефективност на жилищата, критична зависимост от електрическо оборудване по здравословни причини, възраст или други критерии. Държавите членки осигуряват прилагането на правата и задълженията, свързани с уязвимите клиенти. По-специално те вземат мерки за защита на крайните клиенти в отдалечените райони. Те осигуряват високи нива на защита на потребителя, особено по отношение на прозрачността относно договорните условия, общата информация и механизмите за разрешаване на спорове.

2.   Държавите членки предприемат подходящи мерки, като например предоставяне на помощи по линия на системите за социална сигурност, за да гарантират необходимите доставки за уязвимите клиенти, или предоставянето на помощ за повишаване на енергийната ефективност, с цел преодоляване на енергийната бедност в случаите, в които тя бъде установена съгласно член 3, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1999, включително в по-широкия контекст на бедността. Тези мерки не възпрепятстват ефективното отваряне на пазара съгласно член 4 или функционирането на пазара и се нотифицират на Комисията, когато е уместно, в съответствие с член 9, параграф 4. Тези нотификации може да включват също така мерки, предприети в рамките на общата система за социална сигурност.

1.   Операторът на разпределителна система е отговорен за гарантиране на дългосрочната способност на системата да отговаря на разумни искания за разпределението на електроенергията, за експлоатацията, поддръжката и развитието при икономически условия на сигурна, надеждна и ефикасна електроразпределителна система на своята територия, като се съобразява надлежно с околната среда и енергийната ефективност.

2.   При всички случаи операторът на разпределителна система не трябва да дискриминира ползватели на системата или групи от ползватели на системата, особено в полза на свързаните с него предприятия.

3.   Операторът на разпределителна система предоставя на ползвателите на системата информацията, която им е необходима за ефективен достъп до системата, включително за нейното използване.

4.   Държавата членка може да поиска от оператора на разпределителна система при диспечиране на инсталациите за производство да даде приоритет на тези от тях, които използват възобновяеми енергийни източници или високоефективно комбинирано производство на енергия, в съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2019/943.

5.   Всеки оператор на разпределителна система действа като неутрален посредник на пазара при осигуряването на енергията, която използва за покриване на енергийни загуби в своята система, в съответствие с прозрачни, недискриминационни и обусловени от пазара процедури в случаите, когато има такава функция.

6.   Когато оператор на разпределителна система отговаря за доставката на продукти и услуги, необходими за ефективното, надеждно и сигурно действие на разпределителната система, правилата, приети от оператора на разпределителната система за тази цел, трябва да са обективни, прозрачни и недискриминационни и да са разработени в координация с операторите на преносни системи и с другите участници на пазара, които имат отношение към това. Редът и условията за предоставянето на такива продукти и услуги от операторите на разпределителни системи, включително правилата и тарифите, когато е приложимо, се установяват в съответствие с член 59, параграф 7 по недискриминационен и отразяващ разходите начин и се публикуват.

7.   При изпълнението на задачите, посочени в параграф 6, операторът на разпределителна система осигурява спомагателните услуги, различни от контрол на честотата, които са необходими за неговата система съгласно прозрачни, недискриминационни и обусловени от пазара процедури, освен ако регулаторният орган не е преценил, че обусловеното от пазара осигуряване на спомагателните услуги, различни от контрола на честотата, е икономически неефективно, и е предоставил дерогация. Задължението за осигуряване на спомагателни услуги, различни от контрол на честотата, не се прилага за напълно интегрираните мрежови компоненти.

8.   Осигуряването на продуктите и услугите, посочени в параграф 6, гарантира ефективното участие на всички квалифицирани участници на пазара, включително участниците на пазара, които предлагат енергия от възобновяеми източници, участниците на пазара, които извършват оптимизация на потреблението, операторите на съоръжения за съхраняване на енергия и участниците на пазара, извършващи агрегиране, по-специално като се изисква от регулаторните органи и операторите на разпределителни системи да определят в тясно сътрудничество с всички участници на пазара, както и с операторите на преносни системи, техническите изисквания за участие на посочените пазари въз основа на техническите характеристики на тези пазари и възможностите на всички участници на пазара.

9.   Операторите на разпределителни системи си сътрудничат с операторите на преносни системи за ефективното участие на участниците на пазара, свързани с тяхната мрежа за търговия на дребно, търговия на едро и балансиращите пазари. Предоставянето на услуги по балансиране, произтичащи от ресурси, разположени в разпределителната система, се договаря със съответния оператор на преносна система в съответствие с член 57 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 182 от Регламент 2017/1485 на Комисията (24).

10.   Държавите членки или определените от тях компетентни органи могат да разрешат на операторите на разпределителни системи да извършват дейности, различни от предвидените в настоящата директива и в Регламент (ЕС) 2019/943, ако тези дейности са необходими, за да може операторите на разпределителни системи да изпълняват задълженията си съгласно настоящата директива или Регламент (ЕС) 2019/943, при условие че регулаторният орган е преценил необходимостта от такава дерогация. Настоящият параграф не засяга правото на операторите на разпределителни системи да притежават, разработват, управляват или експлоатират мрежи, различни от електроенергийните мрежи, ако държавата членка или определеният компетентен орган са им предоставили това право.

1.   Държавите членки осигуряват необходимата регулаторна рамка, за да се даде възможност на операторите на разпределителни системи и те да се стимулират да осигуряват услуги за гъвкавост, включително управление на претоварването в техните райони, с цел подобряване на ефикасността на функционирането и развитието на разпределителната система. По-специално, съответната регулаторна рамка гарантира, че операторите на разпределителни системи могат до ползват тези услуги от доставчиците на разпределено производство, оптимизация на потреблението и съхраняване на енергия и да насърчават въвеждането на мерки за енергийна ефективност, когато тези услуги намаляват по икономически ефективен начин необходимостта от модернизиране или подмяна на електроенергийна мощност и са в подкрепа на ефикасното и сигурно функциониране на разпределителната система. Операторите на разпределителни системи осигуряват посочените услуги съгласно прозрачни, недискриминационни и обусловени от пазара процедури, освен ако регулаторният орган е установил, че осигуряването на такива услуги е икономически неефективно или че то води до тежки нарушения на пазара или до по-висока степен на претоварване.

2.   Операторите на разпределителни системи, при условие че е предоставено одобрение от страна на регулаторния орган, или самият регулаторен орган, в рамките на прозрачен и приобщаващ процес, който включва всички имащи отношение ползватели на системата и оператори на преносната система, определят спецификациите за предоставяните услуги за гъвкавост и, когато е целесъобразно, стандартизирани пазарни продукти за съответните услуги поне на национално равнище. Спецификациите гарантират ефективно и недискриминационно участие на всички участници на пазара, включително участниците, които предлагат енергия от възобновяеми източници, участниците, които извършват оптимизация на потреблението, операторите на съоръжения за съхраняване на енергия и пазарните участници, извършващи агрегиране. Операторите на разпределителни системи обменят цялата необходима информация и координират операторите на преносни системи, за да се гарантира оптимално използване на ресурсите, да се осигури надеждната и ефикасна работа на системата и да се улесни развитието на пазара. Операторите на разпределителни системи получават адекватно възнаграждение за предоставянето на тези услуги, за да могат да покрият поне съответните разумни разходи, включително необходимите разходи за информационни и комуникационни технологии и разходите за инфраструктура.

3.   Развитието на разпределителната система се основава на прозрачен план за развитие на мрежата, който операторите на разпределителни системи публикуват най-малко на всеки две години и представят на регулаторния орган. Планът за развитие на мрежата предвижда прозрачност на необходимите средносрочни и дългосрочни услуги за гъвкавост, и представя планираните инвестиции за следващите пет до десет години, с особен акцент върху основната разпределителна инфраструктура, която е необходима, за да се присъединяват към мрежата нови произвеждащи мощности и нови товари, включително точки за зареждане на електрически превозни средства. Планът за развитие на мрежата освен това включва използването на оптимизацията на потреблението, енергийната ефективност, съоръженията за съхраняване на енергия или други ресурси, които операторите на разпределителните системи използват като алтернатива на разширяването на системата.

4.   Операторите на разпределителните системи се консултират с всички имащи отношение ползватели на системата и с имащите отношение оператори на преносни системи относно плана за развитие на мрежата. Операторите на разпределителни системи публикуват резултатите от процеса на консултации заедно с плана за развитие на мрежата и представят резултатите от консултацията и плана за развитие на мрежата на регулаторния орган. Регулаторният орган може да поиска внасяне на изменения в плана.

5.   Държавите членки могат да решат да не прилагат задължението, посочено в параграф 3, за интегрирани електроенергийни предприятия, които обслужват по-малко от 100 000 свързани клиенти или които обслужват малки изолирани системи.

1.   Без да се засягат разпоредбите на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25), държавите членки осигуряват необходимата нормативна уредба, за да улеснят свързването на публично достъпни и частни зарядни точки към разпределителни мрежи. Държавите членки гарантират, че операторите на разпределителни системи си сътрудничат на недискриминираща основа с всяко предприятие, което притежава, разработва, експлоатира или управлява зарядни точки за електрически превозни средства, включително и по отношение на свързването с мрежата.

2.   Операторите на разпределителни системи не могат да притежават, разработват, управляват или експлоатират зарядни точки на електрически превозни средства, с изключение на случаите, когато операторите на разпределителни системи притежават частни зарядни точки единствено за своя собствена употреба.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да разрешат на операторите на разпределителни системи да притежават, разработват, управляват или експлоатират зарядни точки за електрически превозни средства при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

Регулаторният орган може да изготвя насоки или клаузи относно обществените поръчки, за да подпомогне операторите на разпределителни системи да осигурят справедлива тръжна процедура.

4.   Ако държавите членки са изпълнили условията, определени в параграф 3, държавите членки или определените от тях компетентни органи провеждат на редовни интервали или най-малко на всеки пет години обществена консултация, за да извършат отново оценка на потенциалния интерес на други лица да притежават, разработват, експлоатират или управляват зарядни точки за електрически превозни средства. Когато обществената консултация покаже, че други лица са в състояние да притежават, разработват, експлоатират или управляват тези точки, държавите членки гарантират, че дейностите на операторите на разпределителни системи в това отношение постепенно се прекратяват, при условие че успешно е завършила тръжната процедура, посочена в параграф 3, буква а). Като част от условията по тази процедура регулаторните органи може да разрешат на операторите на разпределителни системи да си възстановят остатъчната стойност от инвестицията, направена в инфраструктурата за зареждане.

1.   Когато операторът на разпределителна система е част от вертикално интегрирано предприятие, той е независим поне по отношение на правната си форма, организацията и взимането на решения от други дейности, които не са свързани с разпределението. Тези правила не създават задължение за отделяне на собствеността върху активите на оператора на разпределителна система от вертикално интегрираното предприятие.

2.   В допълнение към изискванията по параграф 1, когато операторът на разпределителна система е част от вертикално интегрирано предприятие, той е независим по отношение на организацията и вземането на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределението. За да се постигне това, се прилагат следните минимални критерии:

3.   Когато операторът на разпределителна система е част от вертикално интегрирано предприятие, държавите членки гарантират, че дейността му се следи от регулаторните органи или други компетентни органи, така че да не може да се възползва от вертикалната си интеграция с цел нарушаване на конкуренцията. По-специално вертикално интегрираният оператор на разпределителна система в комуникациите си и при използването на търговската си марка не създава възможност за объркване относно отделната идентичност на клона за доставка на вертикално интегрираното предприятие.

4.   Държавите членки може да решат да не прилагат параграфи 1, 2 и 3 за интегрирани електроенергийни предприятия, обслужващи по-малко от 100 000 свързани клиенти или обслужващи малки изолирани системи.

1.   Операторите на разпределителни системи не могат да притежават, разработват, управляват или експлоатират съоръжения за съхраняване на енергия.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да разрешат на операторите на разпределителни системи да притежават, разработват, управляват или експлоатират съоръжения за съхраняване на енергия, когато те са напълно интегрирани мрежови компоненти и регулаторният орган е дал одобрението си за тях, или когато е изпълнено всяко от следните условия:

Регулаторният орган може да изготвя насоки или клаузи относно обществените поръчки, за да подпомогне операторите на разпределителни системи да осигурят справедлива тръжна процедура.

3.   Регулаторните органи провеждат редовно или поне веднъж на пет години обществена консултация относно съществуващите съоръжения за съхраняване на енергия, за да оценят потенциалната наличност и потенциалния интерес от инвестиции в такива съоръжения. Ако обществената консултация, съгласно оценката на регулаторния орган, покаже, че трети лица са в състояние да притежават, разработват, експлоатират или управляват подобни съоръжения по икономически ефективен начин, регулаторният орган гарантира, че дейностите на операторите на разпределителни системи в това отношение постепенно се прекратяват в срок от 18 месеца. Като част от условията за тази процедура регулаторните органи може да разрешат на операторите на разпределителни системи да получат разумна компенсация, по-специално да си възстановят остатъчната стойност от инвестицията, направена в съоръженията за съхраняване на енергия.

4.   Параграф 3 не се прилага за напълно интегрирани мрежови компоненти, нито за обичайния срок на амортизация на новите съоръжения за акумулаторно съхраняване с крайно инвестиционно решение до 4 юли 2019 г., при условие че тези съоръжения за акумулаторно съхраняване:

1.   Държавите членки може да предвидят, че регулаторните органи или други компетентни органи класифицират като „затворена разпределителна система“ такава система, която разпределя електроенергия в рамките на географски обособен промишлен или търговски обект или обект с общо ползване на услуги и, без да се засяга параграф 4, не снабдява битови потребители, в случай че:

2.   Затворените разпределителни системи се смятат за разпределителни системи за целите на настоящата директива. Държавите членки може да предвидят, че регулаторните органи освобождават оператора на затворена разпределителна система от:

3.   Когато е предоставена дерогация съгласно параграф 2, приложимите тарифи или методиките, на които се основава тяхното изчисление, се преразглеждат и одобряват в съответствие с член 59, параграф 1 по искане на ползвател на затворената разпределителна система.

4.   Инцидентното използване на системата от малък брой домакинства, които са наети на работа при собственика на разпределителната система или които имат подобни връзки с него и се намират в границите на зоната, обслужвана от затворена разпределителна система, не изключва предоставяне на освобождаване по параграф 2.

1.   Всеки оператор на преносна система отговаря за:

2.   Държавите членки могат да предвидят, че една или няколко от задачите, посочени в параграф 1от настоящия член, се възлагат на оператор на преносна система, различен от собственика на преносната система, към която иначе биха се прилагали съответните задължения. Операторът на преносна система, на когото са възложени задачите, трябва да се сертифицира съгласно модела за отделяне на собствеността, модела за независим системен оператор или модела за независим преносен оператор, и да отговаря на изискванията, посочени в член 43, но не е необходимо да притежава преносната система, за която е отговорен.

Операторът на преносна система, който притежава преносната система, трябва да отговаря на изискванията, предвидени в глава VI, и да е сертифициран в съответствие с член 43. Това не засяга възможността операторите на преносни системи, които са сертифицирани съгласно модела за отделяне на собствеността, модела за независим системен оператор или модела за независим оператор на преносна система, да делегират определени задачи по собствена инициатива и под техен надзор на други оператори на преносни системи, които са сертифицирани съгласно модела за отделяне на собствеността, модела за независим системен оператор или модела за независим оператор на преносна система, когато това делегиране на задачи не застрашава правата за ефективно и независимо вземане на решения на делегиращия оператор на преносна система.

3.   При изпълнение на задачите, посочени в параграф 1, операторът на преносна система взема предвид препоръките, издадени от регионалните координационни центрове.

4.   При изпълнение на задачата, посочена в параграф 1, подточка i), операторите на преносни системи осигуряват услуги по балансиране, като спазват следното:

За целта на буква б) от първа алинея регулаторните органи и операторите на преносни системи определят в тясно сътрудничество с всички участници на пазара техническите изисквания за участие на посочените пазари въз основа на техническите характеристики на тези пазари.

5.   Параграф 4 се прилага за предоставянето от операторите на преносни системи на спомагателни услуги, различни от контрол на честотата, освен ако регулаторният орган е преценил, че обусловеното от пазара осигуряване на спомагателните услуги, различни от контрол на честотата, е икономически неефективно, и е предоставил дерогация. По-специално, регулаторната рамка гарантира, че операторите на преносни системи могат да си осигурят предоставянето на услуги от доставчиците на оптимизация на потреблението и съхраняване на енергия, и насърчава въвеждането на мерки за енергийна ефективност, когато тези услуги намаляват по икономически ефективен начин необходимостта от модернизиране или подмяна на електроенергийна мощност и са в подкрепа на ефикасното и сигурно функциониране на преносната система.

6.   Операторите на преносни системи, при условие че е предоставено одобрение от страна на регулаторния орган, или самият регулаторен орган, в рамките на прозрачен и приобщаващ процес, който включва всички имащи отношение ползватели на системата и операторите на разпределителни системи, определят спецификациите за предоставяните спомагателни услуги, различни от контрол на честотата, а когато е целесъобразно – и за стандартизирани пазарни продукти за тези услуги поне на национално равнище. Спецификациите гарантират ефективното и недискриминационно участие на всички участници на пазара, включително участниците на пазара, които предлагат енергия от възобновяеми източници, участниците на пазара, които извършват оптимизация на потреблението, операторите на съоръжения за съхраняване на енергия и участниците на пазара, извършващи агрегиране. Операторите на преносни системи обменят цялата необходима информация и се координират с операторите на разпределителни системи, за да се гарантира оптимално използване на ресурсите, да се осигури надеждна и ефикасна работа на системата и да се способства за развитието на пазара. Операторите на преносни системи получават адекватно възнаграждение за предоставянето на тези услуги, за да покрият поне съответните разумни разходи, включително необходимите разходи за информационни и комуникационни технологии и разходите за инфраструктура.

7.   Задължението за осигуряване на спомагателни услуги, различни от контрол на честотата, посочено в параграф 5, не се прилага за напълно интегрираните мрежови компоненти.

8.   Държавите членки или определените от тях компетентни органи могат да разрешат на операторите на преносни системи да извършват дейности, различни от предвидените в настоящата директива и в Регламент (ЕС) 2019/943, ако тези дейности са необходими, за да може операторите на преносни системи да изпълняват задълженията си съгласно настоящата директива или Регламент (ЕС) 2019/943, при условие че регулаторният орган е преценил необходимостта от такава дерогация. Настоящият параграф не засяга правото на операторите на преносни системи да притежават, разработват, управляват или експлоатират мрежи, различни от електроенергийните мрежи, ако държавата членка или определеният компетентен орган им е предоставил това право.

1.   Без да се засяга член 55 или други правни задължения за разкриване на информация, всеки оператор на преносна система и всеки собственик на преносна система запазва поверителността на чувствителната търговска информация, получена при извършването на дейността му, и предотвратява разкриването по дискриминационен начин на информация относно собствената си дейност, която може да доведе до търговски предимства. По-специално той не разкрива чувствителна търговска информация на останалите части от предприятието, освен ако това разкриване е необходимо за сключването на търговска сделка. За да се осигури изцяло спазването на правилата за отделяне на информацията, държавите членки гарантират, че собственикът на преносната система и останалата част от предприятието не използват съвместни служби, като например съвместни правни служби, освен такива с чисто административни или ИТ функции.

2.   Операторите на преносни системи нямат право в контекста на продажбите или покупките на електроенергия от свързани предприятия да злоупотребяват с чувствителна търговска информация, получена от трети лица при осигуряването или договарянето на достъп до системата.

3.   Информацията, необходима за ефективната конкуренция и ефективното функциониране на пазара, се оповестява публично. Това задължение не засяга запазването на поверителността на чувствителната търговска информация.

1.   Операторът на преносна система определя и публикува прозрачни и ефикасни процедури за недискриминационно свързване на нови инсталации за производство и на нови съоръжения за съхраняване на енергия към преносната система. Тези процедури подлежат на одобрение от страна на регулаторните органи.

2.   Операторът на преносна система няма право да откаже свързването на нова инсталация за производство или на ново съоръжение за съхраняване на енергия на основание възможни бъдещи ограничения на съществуващите мощности на мрежата, като например претоварване в отдалечени части на преносната система. Операторът на преносна система предоставя необходимата информация.

Първата алинея не засяга възможността операторите на преносни системи да ограничават капацитета на гарантираната връзка или да предлагат връзки, които подлежат на оперативни ограничения, за да се гарантира икономическа ефикасност по отношение на новите инсталации за производство или на новите съоръжения за съхраняване на енергия, при условие че тези ограничения са били одобрени от регулаторния орган. Регулаторният орган гарантира, че всякакви ограничения на капацитета на гарантираната връзка или оперативни ограничения се въвеждат въз основа на прозрачни и недискриминационни процедури и не създават пречки за навлизането на пазара. Не се прилагат ограничения, когато инсталацията за производство или съоръжението за съхраняване на енергия поемат разходите, свързани с осигуряването на неограничена връзка.

3.   Операторът на преносна система няма право да откаже нова точка за свързване на основание, че това би довело до допълнителни разходи, произтичащи от необходимото увеличение на капацитета на елементите от системата в непосредствена близост до точката на свързване.

1.   Държавите членки гарантират, че:

2.   Правомощията, посочени в параграф 1, букви б) и в), включват по-специално:

3.   За целите на параграф 1, буква б) понятието „предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка“ включва „предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка“ по смисъла на Директива 2009/73/ЕО, а понятията „оператор на преносна система“ и „преносна система“ включват „оператор на преносна система“ и „преносна система“ по смисъла на посочената директива.

4.   Задължението, определено в параграф 1, буква а), се смята за изпълнено, когато две или повече предприятия, притежаващи преносни системи, са създали съвместно предприятие, което действа като оператор на преносна система в две или повече държави членки по отношение на съответните преносни системи. Друго предприятие не може да бъде част от съвместното предприятие, освен ако не е било одобрено като независим системен оператор съгласно член 44 или като независим оператор на преносна система за целите на раздел 3.

5.   За прилагането на настоящия член, когато лицето, посочено в параграф 1, букви б, в) и г), е държавата членка или друг публичен орган, два отделни публични органа, упражняващи контрол върху оператора на преносна система или върху преносна система, от една страна, и върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, от друга страна, не се смятат за едно и също лице или едни и същи лица.

6.   Държавите членки гарантират, че нито посочената в член 41 чувствителна търговска информация, притежавана от оператор на преносна система, който е бил част от вертикално интегрирано предприятие, нито персоналът на този оператор не се прехвърлят към предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка.

7.   Ако към 3 септември 2009 г. преносната система е принадлежала на вертикално интегрирано предприятие, държава членка може да вземе решение да не прилага параграф 1.

В този случай тази държава членка извършва едно от следните действия:

8.   Ако към 3 септември 2009 г. преносната система е принадлежала на вертикално интегрирано предприятие и са били налице договорености, гарантиращи по-ефективна независимост на оператора на преносна система, отколкото раздел 3, съответната държава членка може да реши да не прилага параграф 1.

9.   Преди едно предприятие да бъде одобрено и определено за оператор на газопреносна система в съответствие с параграф 8 от настоящия член, то бива сертифицирано съгласно процедурите, предвидени в член 52, параграфи 4, 5 и 6 от настоящата директива и член 51 от Регламент (ЕС) 2019/943, съгласно които Комисията проверява дали наличните договорености ясно гарантират по-ефективна независимост на оператора на преносна система, отколкото раздел 3 от настоящата глава.

10.   Вертикално интегрирано предприятие, притежаващо преносна система, при никакви обстоятелства не се възпира да предприема мерки за изпълнение на изискванията на параграф 1.

11.   Предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка, в никакъв случай нямат възможност да контролират пряко или непряко или да упражняват каквито и да било права спрямо отделените оператори на преносни системи в държавите членки, за които се прилага параграф 1.

1.   В случаите, в които към 3 септември 2009 г. преносната система е принадлежала на вертикално интегрирано предприятие, държавите членки може да вземат решение да не прилагат член 43, параграф 1 и да определят независим системен оператор по предложение на собственика на преносната система. Определянето на независим системен оператор подлежи на одобрение от Комисията.

2.   Държавата членка може да одобрява и определя независим системен оператор, при условие че:

3.   Държавите членки одобряват и определят за независими оператори на системи предприятията, които са сертифицирани от регулаторния орган като отговарящи на изискванията по член 53 и параграф 2 от настоящия член. Прилага се процедурата за сертифициране, предвидена или в член 52 от настоящата директива и член 51 от Регламент (ЕС) 2019/943, или в член 53 от настоящата директива.

4.   Всеки независим системен оператор отговаря за осигуряването и управлението на достъпа на трети лица, включително за събирането на такси за достъп и претоварване и на приходи от механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с член 49 от Регламент (ЕС) 2019/943, както и за експлоатацията, поддръжката и развитието на преносната система и за гарантирането на дълготрайния капацитет на системата да покрива потребление в разумни граници чрез инвестиционно планиране. В рамките на развитието на преносната система независимият оператор на система отговаря за планирането (включително за разрешителната процедура), изграждането и възлагането на новата инфраструктура. За тази цел независимият оператор на система действа като оператор на преносна система съгласно разпоредбите на настоящия раздел. Собственикът на преносна система не отговаря за предоставянето и управлението на достъпа на трети лица, нито за инвестиционното планиране.

5.   Когато бъде определен независимият системен оператор, собственикът на преносната система:

6.   Съответният национален орган за защита на конкуренцията, действащ в тясно сътрудничество с регулаторния орган, разполага с всички необходими правомощия за ефективен надзор над изпълнението на задълженията на собственика на преносна система съгласно параграф 5.

1.   Когато има определен независим оператор на система, собственикът на преносна система, който е част от вертикално интегрирани предприятия, е независим поне по отношение на правната си форма, организацията и вземането на решения от други дейности, които не са свързани с преноса.

2.   За да се осигури независимостта на собствениците на преносни системи съгласно параграф 1, се прилагат следните минимални критерии:

1.   Операторите на преносни системи разполагат с всички човешки, технически, физически и финансови ресурси, необходими за изпълнение на задълженията им по настоящата директива и за извършване на дейността по пренос на електроенергия, и по-специално:

2.   Дейността по пренос на електроенергия включва най-малко следните задачи в допълнение към изброените в член 40:

3.   Операторите на преносни системи са организирани в правна форма, предвидена в приложение I към Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета (26).

4.   Операторът на преносна система чрез своята корпоративна самоличност, комуникации, търговски марки и обекти не създава объркване по отношение на отделната самоличност на вертикално интегрираното предприятие или която и да било част от него.

5.   Операторът на преносна система не споделя ИТ системи или оборудване, обекти и системи за сигурност по отношение на достъпа с никоя част от вертикално интегрираното предприятие, нито използва същите консултанти или външни изпълнители за ИТ системи или оборудване и системи за сигурност по отношение на достъпа.

6.   Отчетите на операторите на преносни системи подлежат на одит от страна на одитор, различен от този на вертикално интегрираното предприятие или на която и да е негова част.

1.   Без да се засягат решенията на надзорния орган съгласно член 49, операторът на преносна система разполага с:

2.   Операторът на преносна система по всяко време действа по такъв начин, че да гарантира наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна система.

3.   Дъщерните предприятия на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващи функциите на производство или доставка, не притежават пряко или непряко дялово участие в оператора на преносна система. Операторът на преносна система не притежава нито пряко, нито непряко дялово участие в никое дъщерно предприятие на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващо функциите по производство или доставка, нито получава дивиденти или финансови облаги от това дъщерно предприятие.

4.   Цялостната управленска структура и устав на дружеството на оператора на преносна система гарантират ефективната независимост на оператора на преносна система съгласно настоящия раздел. Вертикално интегрираното предприятие не определя пряко или непряко конкурентното поведение на оператора на преносна система по отношение на текущите дейности на оператора на преносна система и управлението на мрежата или по отношение на дейностите, необходими за изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата, разработен съгласно член 51.

5.   При изпълнение на задачите си по член 40 и член 46, параграф 2 от настоящата директива и в съответствие с членове 16, 18, 19 и 50 от Регламент (ЕС) 2019/943 операторите на преносни системи не упражняват дискриминация спрямо различни лица или образувания, нито ограничават, нарушават или възпрепятстват конкуренцията в производството или доставките.

6.   Всички търговски и финансови отношения между вертикално интегрираното предприятие и оператора на преносна система, включително заеми, предоставяни от оператора на преносна система на вертикално интегрираното предприятие, се осъществяват при пазарни условия. Операторът на преносна система съхранява подробна документация за тези търговски и финансови отношения и при поискване предоставя достъп до нея на регулаторния орган.

7.   Операторът на преносна система представя за одобрение от регулаторния орган всички търговски и финансови споразумения с вертикално интегрираното предприятие.

8.   Операторът на преносна система информира регулаторния орган за финансовите ресурси, посочени в член 46, параграф 1, буква г), които се предоставят за бъдещи инвестиционни проекти и/или за смяна на съществуващи активи.

9.   Вертикално интегрираното предприятие се въздържа от всякакво действие, възпрепятстващо или ограничаващо оператора на преносна система при изпълнението на задълженията му съгласно настоящата глава, и не изисква от оператора на преносна система да иска разрешение от вертикално интегрираното предприятие, за да изпълнява тези задължения.

10.   Предприятие, сертифицирано от регулаторния орган като изпълняващо изискванията по настоящата глава, се одобрява и определя за оператор на преносна система от съответната държава членка. Прилага се процедурата за сертифициране, предвидена или в член 52 от настоящата директива и член 51 от Регламент (ЕС) 2019/943 или в член 53 от настоящата директива.

1.   Решенията, свързани с назначаването и подновяването на договори, условията на работа, включително възнаграждението и прекратяването на мандата на лицата, отговарящи за управлението, и/или на членовете на административните органи на оператора на преносна система, се вземат от надзорния орган на оператора на преносна система, определен съгласно член 49.

2.   Самоличността и условията, които уреждат мандата, продължителността му и прекратяването му за лицата, определени от надзорния орган за назначаване или подновяване на договорите им като отговарящи за оперативното управление и/или като членове на административните органи на оператора на преносна система, както и основанията за всяко предлагано решение за прекратяване на такъв мандат, се съобщават на регулаторния орган. Тези условия и решенията, посочени в параграф 1, придобиват обвързваща сила, ако в срок от три седмици след съобщаването им регулаторният орган не е възразил срещу тях.

Регулаторният орган може да възрази срещу решенията, посочени в параграф 1, когато:

3.   За срок от три години преди назначаването им лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система, които подлежат на условията на настоящия параграф, не са заемали професионален пост или отговорна длъжност, не са имали интереси или делови отношения, пряко или непряко, с вертикално интегрирано предприятие или която и да е част от него, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, и различни от оператора на преносна система.

4.   Лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на преносна система не заемат професионален пост или отговорна длъжност, нямат интереси или делови отношения, пряко или непряко, с която и да е друга част от вертикално интегрираното предприятие или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции.

5.   Лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на преносна система нямат интереси или не получават финансови облаги, пряко или непряко, от която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на преносна система. Тяхното възнаграждение не зависи от дейностите или резултатите на вертикално интегрираното предприятие, различни от тези на оператора на преносна система.

6.   На лицата, отговарящи за управлението, и/или на членовете на административните органи на оператора на преносна система се гарантират действителни права за обжалване пред регулаторния орган на предсрочно прекратяване на мандата им.

7.   След прекратяването на мандата им в оператора на преносна система лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи не заемат професионален пост или отговорна длъжност, нямат интереси или делови отношения с която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на преносна система, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, за срок от най-малко четири години.

8.   Параграф 3 се прилага спрямо мнозинството от лицата, отговорни за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система.

Лицата, отговорни за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система, които не подлежат на условията на параграф 3, не са упражнявали управленска или друга значима дейност във вертикално интегрираното предприятие за срок от най-малко шест месеца преди назначаването им.

Първа алинея от настоящия параграф и параграфи 4 – 7 се прилагат по отношение на всички лица, участващи в оперативното управление, както и към лицата, които им докладват директно по въпроси, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата.

1.   Операторът на преносна система има надзорен орган, отговарящ за вземането на решенията, които могат съществено да повлияят върху стойността на активите на акционерите в оператора на преносна система, по-специално решенията, свързани с одобрението на годишните финансови планове, нивото на задлъжнялост на оператора на преносна система и размера на дивидентите, които се разпределят между акционерите. Решенията, попадащи в обхвата на компетентност на надзорния орган, изключват тези, които са свързани с текущите дейности на оператора на преносна система и управлението на мрежата, както и с дейностите, необходими за изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата, разработен съгласно член 51.

2.   Надзорният орган е съставен от членове, представляващи вертикално интегрираното предприятие, членове, представляващи акционери на трети страни, а когато съответното национално право предвижда това — и членове, представляващи други заинтересовани страни, например служителите в оператора на преносна система.

3.   Член 48, параграф 2, първа алинея и член 48, параграфи 3—7 се прилагат поне за половината членове на надзорния орган минус един.

Член 48, параграф 2, втора алинея, буква б) се прилага за всички членове на надзорния орган.

1.   Държавите членки гарантират, че операторите на преносни системи въвеждат и изпълняват програма за съответствие, в която се определят мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и гарантират, че спазването на тази програма се контролира по подходящ начин. Програмата за съответствие определя конкретните задължения на служителите за постигането на тези цели. Тя подлежи на одобрение от регулаторния орган. Без да се засягат правомощията на регулаторния орган, спазването на програмата подлежи на независимо наблюдение от отговорника по съответствието.

2.   Отговорникът по съответствието се назначава от надзорния орган след одобрение от регулаторния орган. Регулаторният орган може да откаже да одобри назначаването на отговорника по съответствието единствено на основание липса на независимост или на професионална компетентност. Отговорникът по съответствието може да бъде физическо или юридическо лице. Член 48, параграфи 2—8 се прилагат за отговорника по съответствието.

3.   Отговорникът по съответствието отговаря за:

4.   Отговорникът по съответствието представя на регулаторния орган предлаганите решения относно инвестиционния план или отделните инвестиции в мрежата. Това задължение се изпълнява най-късно към момента, когато ръководството и/или компетентният административен орган на оператора на преносна система представи тези документи на надзорния орган.

5.   В случай че вертикално интегрираното предприятие на своето общо събрание или чрез гласуване на членовете на определения от него надзорен орган е попречило на приемането на дадено решение, с което е възпрепятствало или забавило инвестиции, които е трябвало да бъдат осъществени през следващите три години съгласно десетгодишния план за развитие на мрежата, отговорникът по съответствието докладва за това пред регулаторния орган, който тогава действа в съответствие с член 51.

6.   Условията, които уреждат мандата или условията на заетост на отговорника по съответствието, включително продължителността на неговия мандат, подлежат на одобрение от регулаторния орган. Тези условия осигуряват независимостта на отговорника по съответствието, включително като му осигуряват всички ресурси, които са необходими за изпълнение на задълженията му. По време на своя мандат отговорникът по съответствието не заема друг професионален пост или отговорна длъжност и няма интереси, пряко или непряко, във или с която и да е част от вертикално интегрираното предприятие или в неговите акционери, притежаващи контролен пакет от акции.

7.   Отговорникът по съответствието докладва редовно, устно или писмено, пред регулаторния орган и има право да докладва редовно, устно или писмено, пред надзорния орган на оператора на преносна система.

8.   Отговорникът по съответствието може да присъства на всички заседания на управителните или административните органи на оператора на преносна система, както и на заседанията на надзорния орган и на общото събрание. Отговорникът по съответствието присъства на всички заседания, на които се разискват следните въпроси:

9.   Отговорникът по съответствието контролира спазването на член 41 от оператора на преносна система.

10.   Отговорникът по съответствието разполага с достъп до цялата необходима информация и до обектите на оператора на преносна система, както и до цялата информация, нужна за изпълнението на неговите задачи.

11.   Отговорникът по съответствието има достъп до обектите на оператора на преносна система, без да е необходимо предварително известие.

12.   След предварително одобрение от регулаторния орган надзорният орган може да освободи от длъжност отговорника по съответствието. Той освобождава отговорника по съответствието на основание липса на независимост или на професионални способности по искане на регулаторния орган.

1.   Най-малко на всеки две години операторите на преносни системи представят на регулаторния орган десетгодишен план за развитие на мрежата, основаващ се на съществуващото и прогнозираното търсене и предлагане, след консултация с всички заинтересовани лица. Този план за развитие на мрежата съдържа ефикасни мерки с оглед на гарантирането на адекватността на системата и сигурността на доставките. Операторът на преносна система публикува десетгодишния план за развитие на мрежата на своя уебсайт.

2.   По-специално десетгодишният план за развитие на мрежата:

3.   При изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата операторът на преносна система взема изцяло под внимание потенциала за използването на оптимизация на потреблението, съоръженията за съхраняване на енергия или други ресурси като алтернативи на разширяването на системата, както и очакваното потребление, търговията с други държави и инвестиционните планове за мрежи в целия Съюз и за регионални мрежи.

4.   Регулаторният орган се консултира с всички настоящи или потенциални ползватели на системата относно десетгодишния план за развитие на мрежата по открит и прозрачен начин. От лицата или предприятията, които твърдят, че са потенциални ползватели на системата, може да бъде поискано да обосноват твърденията си. Регулаторният орган публикува резултата от процеса на консултации, и по-специално възможните нужди от инвестиции.

5.   Регулаторният орган проучва дали десетгодишният план за развитие на мрежата обхваща всички нужди от инвестиции, установени в процеса на консултации, и дали той е в съответствие с необвързващия десетгодишен план за развитие на мрежата за целия Съюз („план за развитие на мрежата за целия Съюз“), посочен в член 30, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2019/943. Ако се породят съмнения относно съответствието с необвързващия план за развитие на мрежата в целия Съюз, регулаторният орган се консултира с ACER. Регулаторният орган може да поиска от оператора на преносна система да измени своя десетгодишен план за развитие на мрежата.

Компетентните национални органи проучват дали десетгодишният план за развитие на мрежата е в съответствие с националния план в областта на енергетиката и климата, внесен съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

6.   Регулаторният орган наблюдава и оценява изпълнението на десетгодишния план за развитие на мрежата.

7.   При обстоятелства, при които операторът на газопреносна система, освен ако не са налице наложителни причини извън неговия контрол, не извърши инвестиция, която съгласно десетгодишния план за развитие на мрежата е следвало да бъде извършена в следващите три години, държавите членки гарантират, че от регулаторния орган се изисква да предприеме поне една от следните мерки, които да гарантират извършването на такава инвестиция, ако все още е подходящо да бъде направена въз основа на най-новия десетгодишен план за развитие на мрежата:

8.   При упражняване на правомощията си по параграф 7, буква б) регулаторният орган може да задължи оператора на преносна система да приеме едно или повече от следните условия:

Операторът на преносна система предоставя на инвеститорите цялата информация, необходима за осъществяване на инвестицията, свързва нови активи с преносната мрежа и като цяло полага всички усилия да улесни изпълнението на инвестиционния проект.

Съответните финансови договорености подлежат на одобрение от регулаторния орган.

9.   Когато регулаторният орган е упражнил правомощията си по параграф 7 съответните тарифни разпоредби обхващат разходите по въпросната инвестиция.

1.   Преди дадено предприятие да бъде одобрено или определено за оператор на преносна система, то се сертифицира в съответствие с процедурите, установени в параграфи 4, 5 и 6 от настоящия член и в член 51 от Регламент (ЕС) 2019/943.

2.   Предприятията, които са сертифицирани от регулаторния орган по отношение на съответствието им с изискванията на член 43 съгласно посочената по-долу процедура за сертифициране, се одобряват и определят от държавите членки за оператори на преносни системи. Изборът на оператори на преносни системи се нотифицира на Комисията и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Операторите на преносни системи уведомяват регулаторния орган относно всякакви планирани сделки, които могат да наложат преоценка на спазването от тяхна страна на изискванията на член 43.

4.   Регулаторните органи наблюдават постоянното спазване от операторите на преносни системи на изискванията на член 43. Те откриват процедура по сертифициране, за да гарантират това съответствие:

5.   Регулаторните органи вземат решение относно сертифицирането на даден оператор на преносна система в срок от четири месеца от датата на нотификацията от оператора на преносна система или от датата на искането на Комисията. След изтичането на този срок сертификатът се смята за издаден. Изричното или мълчаливото решение на регулаторния орган поражда действие единствено след закриването на процедурата, предвидена в параграф 6.

6.   Изричното или мълчаливото решение относно сертифицирането на даден оператор на преносна система се нотифицира незабавно на Комисията от регулаторния орган заедно с цялата свързана с това решение информация. Комисията действа съгласно процедурата, посочена в член 51 от Регламент (ЕС) 2019/943.

7.   Регулаторните органи и Комисията може да изискват от операторите на преносни системи и от предприятията, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка, всякаква информация, свързана с изпълнението на задълженията им по настоящия член.

8.   Регулаторните органи и Комисията запазват поверителността на чувствителната търговска информация.

1.   Когато сертифицирането е поискано от собственик на преносна система или от оператор на преносна система, които са контролирани от лице или лица от трети държава или трети държави, регулаторният орган нотифицира Комисията.

Регулаторният орган също така незабавно нотифицира Комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

2.   Операторите на преносни системи уведомяват регулаторния орган за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

3.   Регулаторният орган приема проект на решение относно сертифицирането на оператор на преносна мрежа в срок от четири месеца от датата на нотификацията от оператора на преносна мрежа. Регулаторният орган отказва сертифицирането му, ако не е било доказано:

4.   Регулаторният орган незабавно нотифицира решението на Комисията заедно с цялата свързана с него информация.

5.   Държавите членки предвиждат, преди регулаторният орган да приеме решение относно сертифицирането, посоченият в параграф 3, буква б) регулаторен орган или определеният компетентен орган да поиска становището на Комисията относно това дали:

6.   Комисията разглежда искането, посочено в параграф 5, веднага след получаването му. В срок от два месеца от получаването на искането Комисията предоставя становището си на регулаторния орган или на определения компетентен орган, в случай че последният е отправил искането.

При изготвяне на своето становище Комисията може да поиска мнението на ACER, съответната държава членка и заинтересованите страни. В случай че Комисията отправи такова искане, двумесечният срок се удължава с още два месеца.

При отсъствието на становище от страна на Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се счита, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган.

7.   При извършване на оценката на това дали контролът от лице или лица от трета държава или трети държави ще представлява риск за сигурността на доставката на енергия за Съюза, Комисията взема предвид:

8.   Регулаторният орган приема окончателното си решение относно сертифицирането в срок от два месеца от изтичането на срока, посочен в параграф 6. Когато приема окончателното си решение, регулаторният орган взема в максимална степен предвид становището на Комисията. При всички случаи държавите членки имат правото да откажат сертифициране тогава, когато сертифицирането представлява риск за сигурността на доставката на енергия за държавата членка или за сигурността на доставката на енергия за друга държава членка. В случаите, когато държавата членка е определила друг компетентен национален орган да извърши оценката съгласно параграф 3, буква б), тя може да изиска от регулаторния орган да приеме окончателното си решение в съответствие с оценката на този компетентен национален орган. Окончателното решение на регулаторния орган и становището на Комисията се публикуват заедно. Когато окончателното решение се отклонява от становището на Комисията, съответната държава членка предоставя и публикува заедно с това решение и съображенията, на които то се основава.

9.   Настоящият член по никакъв начин не засяга правото на държавите членки да осъществяват национален правен контрол за защита на легитимните си интереси, свързани с обществената сигурност, в съответствие с правото на Съюза.

10.   Настоящият член, с изключение на параграф 3, буква а), се прилага и за държавите членки, които подлежат на дерогация съгласно член 66.

1.   Операторите на преносни системи не притежават, разработват, управляват или експлоатират съоръжения за съхраняване на енергия.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да разрешат на операторите на преносни системи да притежават, разработват, управляват или експлоатират съоръжения за съхраняване на енергия, които са напълно интегрирани мрежови компоненти, и при условие че регулаторният орган е дал одобрението си или когато е изпълнено всяко от следните условия:

Регулаторният орган може да изготвя насоки или клаузи относно обществените поръчки, за да подпомогне операторите на преносни системи да осигурят справедлива тръжна процедура; и

3.   Решението да се даде дерогация се нотифицира на Комисията и ACER заедно с относимата информация за искането и причините за предоставяне на дерогацията.

4.   Регулаторните органи провеждат редовно или поне веднъж на пет години обществено допитване за съществуващите съоръжения за съхраняване на енергия с цел да се оцени потенциалната наличност и потенциалния интерес на други лица за инвестиции в такива съоръжения. В случай че обществената консултация, съгласно оценка на регулаторния орган, покаже, че други лица имат възможност да притежават, разработват, експлоатират или управляват подобни съоръжения по разходоефективен начин, регулаторният орган гарантира, че дейностите на операторите на преносни системи в това отношение постепенно се прекратяват в рамките на 18 месеца. Като част от условията за тази процедура регулаторните органи може да разрешат на операторите на преносни системи да получат разумна компенсация, по-специално за да си възстановят остатъчната стойност от тяхната инвестиция в съоръжения за съхраняване на енергия.

5.   Параграф 4 не се прилага за напълно интегрирани мрежови компоненти, нито за обичайния срок на амортизация на новите съоръжения за акумулаторно съхраняване с крайно инвестиционно решение до 2024 г., при условие че тези съоръжения за акумулаторно съхраняване:

1.   Държавите членки или компетентният орган, определен от тях, включително регулаторните органи, посочени в член 57 имат право на достъп до счетоводните отчети на електроенергийните предприятия съгласно член 56, доколкото това е необходимо, за да изпълняват своите функции.

2.   Държавите членки и определеният компетентен орган, включително регулаторните органи, запазват поверителността на чувствителна търговска информация. Държавите членки може да предвидят разкриване на такава информация, когато това разкриване е необходимо, за да могат компетентните органи да изпълняват функциите си.

1.   Държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че счетоводните отчети на електроенергийните предприятия се водят в съответствие с параграфи 2 и 3.

2.   Електроенергийните предприятия, независимо от системата си на собственост или правната си форма, съставят, представят за одит и публикуват своите годишни счетоводни отчети в съответствие с разпоредбите на националното законодателство относно годишните отчети на дружествата с ограничена отговорност, приети в съответствие с Директива 2013/34/ЕС.

Предприятия, които не са правно задължени да публикуват своите годишни счетоводни отчети, съхраняват в централното си управление копие от тях на разположение на обществеността.

3.   При своето вътрешно счетоводство електроенергийните предприятия, водят отделни счетоводни отчети за всяка от дейностите по пренос и разпределение, както те биха ги водили, ако въпросните дейности се извършваха от отделни предприятия, с цел недопускане на дискриминация, кръстосано субсидиране и нарушаване на конкуренцията. Те също така водят и счетоводни отчети, които могат да бъдат консолидирани, за други електроенергийни дейности, които не са свързани с пренос или разпределение. Приходите от собствеността на преносната или разпределителната система се посочват в счетоводните отчети. Когато е подходящо, те водят консолидирани счетоводни отчети за други неелектроенергийни дейности. Вътрешното счетоводство включва баланс и отчет за приходите и разходите за всяка дейност.

4.   Одитът, посочен в параграф 2, удостоверява по-специално спазването на задължението за недопускане на дискриминация и кръстосано субсидиране, посочено в параграф 3.

1.   Всяка държава членка определя един-единствен регулаторен орган на национално равнище.

2.   Параграф 1 не засяга определянето на други регулаторни органи на регионално равнище в рамките на държавите членки, при условие че има един старши представител, който представлява държавата членка и осъществява контакти на равнището на Съюза в рамките на Съвета на регулаторите на ACER в съответствие с член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/942.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 дадена държава членка може да определи регулаторни органи за малки системи на географски отделен регион, чието потребление през 2008 г. е било по-малко от 3 % от общото потребление на държавата членка, от която е част. Тази дерогация не засяга определянето на един старши представител, който представлява държавата членка и осъществява контакти на равнището на Съюза в рамките на Съвета на регулаторите на ACER в съответствие с член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/942.

4.   Държавите членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел държавите членки гарантират, че при изпълнението на регулаторните функции, възложени му съгласно настоящата директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган:

5.   За да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите членки по-специално гарантират, че:

По отношение на първа алинея, буква г), държавите членки осигуряват подходяща ротационна схема за управителния съвет или висшите ръководни служители. Членовете на управителния съвет или, при липса на управителен съвет, висшите ръководни служители може да бъдат освободени от длъжност по време на мандата си единствено ако вече не отговарят на условията, посочени в настоящия член, или са виновни за закононарушения съгласно националното право.

6.   Държавите членки може да предвидят последващ контрол на годишните отчети на регулаторния орган, който се осъществява от независим одитор.

7.   В срок до 5 юли 2022 г. и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно спазването от страна на националните органи на принципа на независимост, посочен в настоящия член.

1.   Регулаторният орган има следните задължения:

2.   Когато дадена държава членка е предвидила това, задълженията за наблюдение, уредени в параграф 1, може да се осъществяват и от органи, различни от регулаторен орган. В такъв случай информацията, получена от наблюдението, се съобщава на регулаторния орган във възможно най-кратък срок.

Като запазва тяхната независимост, без да засяга специфичната им компетентност и като спазва принципите на по-добро регулиране, регулаторният орган се консултира при необходимост с операторите на преносни системи и при необходимост си сътрудничи тясно с други релевантни национални органи при изпълнение на задълженията, уредени в параграф 1.

Никое одобрение, дадено от регулаторен орган или от ACER съгласно настоящата директива, не засяга каквото и да било надлежно обосновано бъдещо упражняване на правомощията от регулаторния орган в съответствие с настоящия член или каквито и да било санкции, наложени от други релевантни органи или от Комисията.

3.   Държавите членки гарантират, че регулаторните органи разполагат с правомощия, които им позволяват да изпълняват задълженията, посочени в настоящия член, ефективно и без забавяне. За тази цел регулаторният орган има най-малко следните правомощия:

4.   Регулаторният орган, намиращ се в държавата членка, в която се намира седалището на ЕМОПС за електроенергия или ООРСЕС, разполага с правомощието да налага ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на субектите, които не изпълняват задълженията си съгласно настоящата директива, Регламент (ЕС) 2019/943 или други относими правно обвързващи решения на регулаторния орган или на ACER, или да предлага на компетентния съд да наложи такива санкции.

5.   В допълнение към възложените му съгласно параграфи 1 и 3 от настоящия член задължения регулаторният орган извършва следните действия след определянето на независим системен оператор съгласно член 44:

6.   В допълнение към правомощията и задълженията, възложени му съгласно параграфи 1 и 3 от настоящия член, когато оператор на преносна система е определен в съответствие с раздел 3 от глава VI, регулаторният орган разполага най-малко със следните правомощия и задължения:

7.   Освен в случаите, когато ACER е компетентна за определянето и одобряването на условията и реда или методиките за изпълнение на мрежовите кодекси и насоки съгласно глава VII от Регламент (ЕС) 2019/943 съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/942 с оглед на координирания им характер, регулаторните органи отговарят за определянето и одобряването своевременно преди влизането им в сила поне на националните методики, използвани за изчисляване или установяване на реда и условията за:

8.   Методиките или редът и условията, посочени в параграф 7, се публикуват.

9.   С оглед на повишаването на прозрачността на пазара и предоставянето на всички заинтересовани страни на цялата необходима информация и на решенията или предложенията за решения относно тарифите за пренос и разпределение, както е посочено в член 60, параграф 3, регулаторните органи предоставят публично подробна информация за методиката и свързаните разходи, използвани за изчисляване на съответните мрежови тарифи, като се запазва поверителността на чувствителната търговска информация.

10.   Регулаторните органи осъществяват наблюдение на управлението на претоварването на националните електроенергийни системи, включително междусистемните електропроводи, както и прилагането на правилата за управление на претоварването. За тази цел операторите на преносни системи или операторите на пазара предоставят на регулаторните органи правилата си за управление на претоварването, включително разпределението на капацитета. Регулаторните органи може да отправят искане за внасяне на изменения в тези правила.

1.   Регулаторните органи имат правомощията да изискват от операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи при необходимост да променят реда и условията, включително тарифите или методиките, посочени в член 59 от настоящата директива, за да се гарантира, че те са пропорционални и прилагани по недискриминационен начин, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2019/943. В случай на забавяне при определянето на тарифите за пренос и разпределение, регулаторните органи разполагат с правомощия да определят или одобрят временни тарифи или методики за пренос и разпределение и да вземат решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните тарифи или методики за пренос и разпределение се отклоняват от тези временни тарифи или методики.

2.   Лицата, които имат оплакване срещу оператор на преносна или разпределителна система във връзка със задълженията на този оператор съгласно настоящата директива, могат да отнесат жалбата си към регулаторния орган, който, в качеството си на орган по разрешаване на спорове, се произнася с решение в срок от два месеца от получаване на жалбата. Този срок може да бъде удължен с два месеца, когато регулаторният орган поиска допълнителна информация. Този удължен срок може да бъде удължен допълнително със съгласието на жалбоподателя. Решението на регулаторния орган има обвързваща сила, ако и докато не бъде отменено при обжалване.

3.   Лицата, които са засегнати и имат право да подадат жалба срещу решение за методиките, взето съгласно член 59, или в случаите, когато регулаторният орган има задължение да проведе консултация относно предложените тарифи или методики, могат в срок от два месеца или в по-кратък срок, предвиден от държавите членки, от публикуването на решението или предложението за решение, да подадат жалба за преразглеждане. Жалбата няма суспензивно действие.

4.   Държавите членки създават подходящи и ефективни механизми за регулиране, контрол и прозрачност, за да се избегне злоупотреба с господстващо положение, особено във вреда на потребителите, и всякакви агресивни търговски практики. Тези механизми следва да вземат предвид разпоредбите на ДФЕС, и по-специално член 102 от него.

5.   Държавите членки гарантират, че са взети подходящи мерки, включително административни действия или наказателно производство, съгласно националното законодателство, срещу физически или юридически лица, които са отговорни за неспазването на правилата за поверителност, наложени от настоящата директива.

6.   Жалбите, посочени в параграфи 2 и 3, не засягат упражняването на правото на обжалване в съответствие с правото на Съюза или националното право.

7.   Решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол. Решенията са обществено достъпни, като същевременно се запазва поверителността на чувствителната търговска информация.

8.   Държавите членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.

1.   Регулаторните органи провеждат консултации и осъществяват тясно сътрудничество помежду си, по-специално в рамките на ACER, и предоставят един на друг и на ACER всяка информация, необходима за изпълнението на задачите им съгласно настоящата директива. По отношение на обмена на информация получаващият орган гарантира същата степен на поверителност, каквато се изисква от предоставящия орган.

2.   Регулаторните органи си сътрудничат най-малкото на регионално равнище за:

3.   Регулаторните органи имат право да сключват споразумения за сътрудничество помежду си, за да насърчават регулаторното сътрудничество.

4.   Посочените в параграф 2 действия се осъществяват в тясно сътрудничество с други релевантни национални органи, когато това е необходимо, без да се засяга тяхната специфична компетентност.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 67 за допълване на настоящата директива, с които се определят насоките относно обхвата на задълженията на регулаторните органи да си сътрудничат помежду си и с ACER.

1.   Регионалните регулаторни органи на региона на действие на системата, където е установен регионален координационен център, в тясно сътрудничество помежду си:

2.   Държавите членки гарантират, че регулаторните органи разполагат с правомощията, които им позволяват да изпълняват задълженията, посочени в параграф 1, ефективно и без забавяне. За тази цел регулаторните органи имат най-малко следните правомощия:

3.   Регулаторният орган, намиращ се в държавата членка, в която се намира седалището на регионалния координационен център, разполага с правомощието да налага ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на регионалния координационен център, когато той не изпълнява задълженията си съгласно настоящата директива, Регламент (ЕС) 2019/943 или други относими правно обвързващи решения на регулаторния орган или на ACER, или разполага с правомощието да предлага на компетентния съд да наложи такива санкции.

1.   Всеки регулаторен орган и Комисията може да поискат становището на ACER относно съответствието на дадено решение, взето от регулаторен орган, с мрежовите кодекси и насоките, посочени в настоящата директива или в глава VII от Регламент (ЕС) 2019/943.

2.   ACER предоставя становището си на поискалия го регулаторен орган или съответно на Комисията, както и на взелия решението регулаторен орган в срок от три месеца от датата на получаване на искането.

3.   Когато взелият решението регулаторен орган не се съобрази със становището на ACER в срок от четири месеца от датата на получаването на това решение, ACER уведомява Комисията за това.

4.   Всеки регулаторен орган може да уведоми Комисията, когато според него решение, свързано с трансграничната търговия, взето от друг регулаторен орган, не съответства на насоките, посочени в настоящата директива или в Регламент (ЕС) 2019/943, в рамките на два месеца от датата, на която е взето това решение.

5.   Когато Комисията, в срок от два месеца след като е била уведомена от ACER съгласно параграф 3 или от регулаторен орган съгласно параграф 4, или по собствена инициатива в срок от три месеца от датата на решението, прецени, че решението на регулаторен орган предизвиква сериозни съмнения относно съответствието му с мрежовите кодекси и насоките, посочени в настоящата директива или в глава VII от Регламент (ЕС) 2019/943, Комисията може да реши да проучи допълнително случая. В такъв случай тя приканва регулаторния орган и страните по производството пред същия орган да представят констатациите си.

6.   Когато Комисията взема решение да проучи случая допълнително, в срок от четири месеца от датата, на която е взела това решение, Комисията излиза с окончателно решение:

7.   Когато Комисията не е взела решение да проучи допълнително случая или не е взела окончателно решение в сроковете, определени съответно в параграфи 5 и 6, се счита, че тя не е повдигнала възражения срещу решението на регулаторния орган.

8.   Регулаторният орган изпълнява решението на Комисията, с което от него се изисква да оттегли решението си, в срок от два месеца и уведомява Комисията за това.

9.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 67 за допълване на настоящата директива, с които определя насоките във връзка с подробната уредба на процедурата, която трябва да бъде следвана при прилагането на настоящия член.

1.   Държавите членки изискват от доставчиците да съхраняват на разположение на националните органи, включително регулаторния орган, националните органи по конкуренция и Комисията, за целите на изпълнение на задачите им, за срок от най-малко пет години, данните за всички сключени сделки по договори за доставка на електроенергия и електроенергийни деривати с клиенти на едро и оператори на преносни системи.

2.   Данните съдържат подробности за елементите на съответната сделка като срок, условията за доставка и плащане, количеството, датите и часовете на изпълнението, цените и начините за идентифициране на съответния клиент на едро, както и точни подробности относно всички открити позиции по договори за доставка на електроенергия и по електроенергийни деривати.

3.   Регулаторният орган може да реши да предостави на участниците на пазара елементи от тази информация, при условие че не издава чувствителна търговска информация за конкретни участници на пазара или конкретни сделки. Настоящият параграф не се прилага по отношение на информацията за финансови инструменти, които попадат в обхвата на Директива 2014/65/ЕС.

4.   Настоящият член не създава допълнителни задължения за посочените в параграф 1 органи по отношение на образуванията, попадащи в обхвата на Директива 2014/65/EС.

5.   В случай че посочените в параграф 1 органи имат нужда от данни, които се съхраняват от структури, попадащи в обхвата на Директива 2014/65/EС, отговорните органи съгласно тази директива предоставят исканите данни на тези органи.

1.   Мерките, които държавите членки могат да предприемат съгласно настоящата директива, за да гарантират условия на равнопоставеност, трябва да съответстват на ДФЕС, по-специално на член 36 от него, и на правото на Съюза.

2.   Посочените в параграф 1 мерки са пропорционални, недискриминационни и прозрачни. Тези мерки се привеждат в действие единствено след нотификацията и одобрението им от Комисията.

3.   Комисията предприема действия по нотификацията, посочена в параграф 2, в срок от два месеца след получаването ѝ. Този срок започва да тече от деня след получаване на пълната информация. В случай, че Комисията не е предприела действия в срок от този двумесечен срок, се счита, че тя не е повдигнала възражения срещу нотифицираните мерки.

1.   Държавите членки, които могат да докажат, че са налице съществени проблеми за функционирането на техните малки свързани системи и малки изолирани системи, може да се обърнат към Комисията с искане за дерогации от съответните разпоредби на членове 7 и 8 и на глави IV, V и VI.

Малките изолирани системи и Франция, за целите на Корсика, могат да кандидатстват и за дерогация от членове 4, 5 и 6.

Комисията уведомява държавите членки за тези искания, преди да вземе решение, като взема предвид спазването на поверителността.

2.   Предоставените от Комисията дерогации, посочени в параграф 1, са ограничени по време и са обвързани с условия, чиято цел е да се увеличат конкуренцията и интеграцията на вътрешния пазар, както и да се гарантира, че дерогациите не възпрепятстват прехода към възобновяема енергия, повишената гъвкавост, съхраняването на енергия, електромобилността и оптимизацията на потреблението.

За най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от ДФЕС, които не могат да бъдат свързани с пазарите на електроенергия на Съюза, дерогацията не е ограничена по време и е обвързана с условия, чиято цел е да се гарантира, че дерогацията не възпрепятства прехода към възобновяеми енергии.

Решенията за предоставяне на дерогации се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Член 43 не се прилага по отношение на Кипър, Люксембург и Малта. Освен това членове 6 и 35 не се прилагат за Малта, а членове 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50 и 52 не се прилагат за Кипър.

За целите на член 43, параграф 1, буква б) понятието „предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка“ не включва крайни клиенти, които изпълняват някоя от функциите по производство и/или доставка на електроенергия пряко или чрез предприятия, върху които упражняват контрол, самостоятелно или съвместно, при условие че крайните клиенти, включително техният дял в електроенергията, произвеждана в контролираните предприятия, са, на средногодишна база, нетни потребители на електроенергия и при условие че икономическата стойност на електроенергията, която продават на трети лица, е незначителна спрямо останалата част от икономическата им дейност.

4.   До 1 януари 2025 г. или до по-късна дата, посочена в решение съгласно параграф 1 от настоящия член, член 5 не се прилага за Кипър и Корсика.

5.   Член 4 не се прилага за Малта до 5 юли 2027 г. Този срок може да бъде удължен за допълнителен срок, не по-дълъг от 8 години. Удължаването за допълнителен срок се извършва с решение съгласно параграф 1.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 61, параграф 5 и член 63, параграф 9, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 4 юли 2019 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 61, параграф 5 и член 63, параграф 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 61, параграф 5 и член 63, параграф 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията наблюдава и преглежда прилагането на настоящата директива и представя доклад за цялостния напредък на Европейския парламент и на Съвета като приложение към доклада за състоянието на енергийния съюз, посочен в член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2.   В срок до 31 декември 2025 г. Комисията извършва преглед на прилагането на настоящата директива и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета.— По целесъобразност, Комисията представя законодателно предложение заедно с доклада или след неговото представяне.

При прегледа на Комисията по-специално се преценява дали клиентите, особено тези, които са уязвими или в положение на енергийна бедност, са защитени по подходящ начин съгласно настоящата директива.

1.   До 31 декември 2020 г. държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 2—5, член 6, параграфи 2 и 3, член 7, параграф 1, член 8, параграф 2, букви й) и л), член 9, параграф 2, член 10, параграфи 2—12, членове 11—24, членове 26, 28 и 29, членове 31—34, член 36, член 38, параграф 2, членове 40 и 42, член 46, параграф 2, буква г), членове 51 и 54, членове 57—59, членове 61—63, член 70, точки 1—3, точка 5, буква б, и точка 6, и приложения I и II. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Държавите членки въвеждат в сила обаче законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят със:

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.