(1)

На 22 юни 2018 г. Съветът установи в съответствие с член 121, параграф 4 от Договора, че през 2017 г. е било налице значително отклонение от средносрочната бюджетна цел на Унгария. С оглед на така установеното значително отклонение, на 22 юни 2018 г. Съветът издаде препоръка (2), в която препоръчва на Унгария да предприеме необходимите мерки, за да се справи с отклонението. Впоследствие Съветът констатира, че Унгария не е предприела ефективни действия в отговор на тази препоръка и на 4 декември 2018 г. издаде преработена препоръка (3). По-късно Съветът констатира, че Унгария не е предприела ефективни действия в отговор на тази преработена препоръка.

(2)

На 14 юни 2019 г. Съветът установи, че през 2018 г. в Унгария отново е било налице значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. Въз основа на това Съветът отправи препоръка (4) към Унгария да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (5) не надвишава 3,3 % през 2019 г. и 4,7 % през 2020 г., което съответства на годишна корекция на структурното салдо от 1,0 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. и 0,75 % от БВП през 2020 г. Препоръчаното усилие за 2020 г. беше счетено за подходящо, при условие че през 2019 г. бъде спазена изискваната корекция. Освен това Съветът препоръча на Унгария да използва всички извънредни приходи за намаляване на дефицита и да предприеме мерки за бюджетна консолидация, които следва да осигурят трайно подобрение на структурното салдо по консолидирания държавен бюджет по начин, който благоприятства икономическия растеж. Съветът определи краен срок до 15 октомври 2019 г., в който Унгария да докладва относно действията, предприети в отговор на препоръката от 14 юни 2019 г.

(3)

На 26 септември 2019 г. Комисията проведе мисия за засилено наблюдение в Унгария с цел да извърши мониторинг на място съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97. След като изпрати предварителните си констатации на унгарските органи за коментар, Комисията докладва констатациите си на Съвета на 20 ноември 2019 г. Тези констатации бяха оповестени публично. В доклада на Комисията се констатира, че унгарските органи възнамеряват да запазят целта за номиналния дефицит за 2019 г. от 1,8 % от БВП, както е предвидено в програмата за конвергенция за 2019 г. За 2020 г. унгарските органи преразгледаха целевия дефицит, определяйки го на 1 % от БВП, което е по-амбициозно от целта от 1,5 % от БВП, предвидена в програмата за конвергенция за 2019 г. Следователно унгарските органи възнамеряват да предприемат действия по препоръката от 14 юни 2019 г. само по отношение на 2020 г.

(4)

На 15 октомври 2019 г. унгарските органи предадоха доклад за предприетите действия в отговор на препоръката на Съвета от 14 юни 2019 г. Въпреки по-благоприятното макроикономическо и фискално развитие до този момент през 2019 г. в посочения доклад унгарските органи запазват целта за дефицит по консолидирания държавен бюджет от програмата за конвергенция за 2019 г. в размер на 1,8 % от БВП през 2019 г. За 2020 г. унгарските органи потвърждават целта за номинален дефицит от 1,0 % от БВП, в съответствие с бюджета за 2020 г., която е с 0,5 % от БВП повече от целта, включена в програмата за конвергенция за 2019 г. В доклада се припомнят големите по размер резерви (1 % от БВП), включени в целевия дефицит за 2020 г., които са насочени към управлението на външните рискове и могат да бъдат изразходвани само ако се очаква целевият дефицит да бъде постигнат. В доклада се изброяват мерките, които водят до увеличаване на дефицита, съдържащи се в „Плана за действие в областта на икономическата защита“, приет от унгарското правителство на 30 май 2019 г., чиято цел е поддържане на растежа през следващите години 2 процентни пункта над средния за Съюза. Широкият спектър от икономически програми, изброени в доклада, остават до голяма степен неостойностени, и докладът не включва бюджетни прогнози за 2019 г. и 2020 г. Поради това докладът не отговаря на изискването за докладване на Съвета.

(5)

Въз основа на есенната прогноза на Комисията от 2019 г. се очаква през 2019 г. растежът на нетните първични държавни разходи да бъде 6,8 % — много над препоръчаната стойност от 3,3 % (отклонение от 1,3 % от БВП). Структурното салдо се очаква да се подобри с 0,5 % от БВП спрямо препоръчаното подобрение с 1,0 % от БВП (отклонение от 0,5 % от БВП). Следователно и двата стълба сочат отклонение от препоръчаната корекция. Използването на по-ниска стойност за дефлатора на БВП, който е в основата на целевия показател за разходите, от стойността му в текущите прогнози, влияе отрицателно на оценката на целевия показател за разходите. В допълнение, така плавното изглаждане на финансираните на национално равнище инвестиции оказва само слабо, отрицателно въздействие върху отчитането на целевия показател за разходите. На свой ред структурното салдо се влияе положително от прогнозата за по-висок потенциален растеж, на която се основава този показател, но се влияе отрицателно от недостига на приходи. С оглед на тези фактори общата оценка потвърждава наличието на отклонение от препоръчаната корекция през 2019 г.

(6)

Въз основа на есенната прогноза на Комисията от 2019 г. се очаква през 2020 г. растежът на нетните първични държавни разходи да бъде 7,5 % — много над препоръчания темп на растеж от 4,7 % (отклонение от 1,0 % от БВП). Структурното салдо се очаква да се подобри с 1,2 % от БВП — с 0,4 процентни пункта над препоръчаното от Съвета усилие от 0,75 % от БВП. Следователно целевият показател за разходите сочи, че е налице риск от отклонение от изискваната корекция, докато структурното салдо показва съответствие, като разликата е относително голяма. През последните години публичните инвестиции постоянно се увеличават и през 2019 г. достигат равнище от 6,4 % от БВП, което е най-високото в Съюза. В този контекст планираното намаление през 2020 г. се разглежда като по-дълготрайно нормализиране на процента на публичните инвестиции. Въпреки че намаляването на инвестициите е отразено напълно в промяната на структурното салдо, изгладеният профил на инвестициите в целевия показател за разходите води до твърде отрицателна индикация за фискалното усилие въз основа на целевия показател за разходите. Целевият показател за разходите се влияе отрицателно и от използването на по-нисък дефлатор на БВП в сравнение с текущите прогнози. Ако се вземат предвид тези фактори, целевият показател за разходите би сочил към спазване на изискването. Същевременно структурното салдо се влияе положително от по-високата оценка за потенциалния растеж на БВП, който е в основата на неговото изчисляване, в сравнение със средносрочната средна стойност, на която се основава целевият показател за разходите. Предвид на тези съображения в цялостната оценка се заключава, че Унгария ще изпълни препоръчаната корекция през 2020 г.

(7)

Горните констатации обуславят заключението, че действията, предприети от Унгария в отговор на препоръката на Съвета от 14 юни 2019 г., са недостатъчни. Фискалното усилие не е достатъчно, за да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи не надвишава 3,3 % през 2019 г., което съответства на годишна корекция на структурното салдо от 1,0 % от БВП, докато през 2020 г. планираното фискално усилие като цяло съответства на препоръчаната корекция,