(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (наричан по-долу „Регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконно прехвърляне или задържане и да въведе процедури за осигуряване на бързото им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и родителските права.

(3)

Регламент „Брюксел IIa“ допълва и засилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-долу „Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и която има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подкрепя правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки inter alia в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Наличието на обща нормативна уредба, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, може да бъде най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

В Хагската конвенция от 1980 г. се предвижда, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не допуска регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз (3) декларациите за приемане по Хагската конвенция от 1980 г. са от изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Беларус депозира своя документ за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 12 януари 1998 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Беларус на 1 април 1998 г.

(11)

Всички съответни държави членки, с изключение на Австрия, Дания, Люксембург и Румъния, вече са приели присъединяването на Беларус към Хагската конвенция от 1980 г. Беларус е приела присъединяването на България, Естония, Латвия, Литва и Малта към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Беларус доведе до заключението, че Австрия, Люксембург и Румъния могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Беларус при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Узбекистан депозира своя документ за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 31 май 1999 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Узбекистан на 1 август 1999 г.

(13)

Всички държави членки, с изключение на Австрия, Дания, Люксембург и Румъния, вече са приели присъединяването на Узбекистан към Хагската конвенция от 1980 г. Узбекистан е приел присъединяването на България, Естония, Латвия, Литва и Малта към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Узбекистан доведе до заключението, че Австрия, Люксембург и Румъния могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Узбекистан при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(14)

Поради това Австрия, Люксембург и Румъния следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Беларус и Узбекистан към Хагската конвенция от 1980 г. в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Другите държави — членки на Съюза, които вече са приели присъединяването на Беларус и Узбекистан към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни съгласно международното публично право.

(15)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент „Брюксел IIа“ и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(16)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,