(1)

Регламент (ЕО) No 539/2001 на Съвета (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Настоящият регламент предвижда пълно хармонизиране по отношение на третите страни, към чиито граждани има изискване за притежаване на виза при преминаване на външните граници на държавите членки (наричано по-нататък „изискването за виза“) и на тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

(3)

Определянето на третите страни, за чиито граждани се прилага изискването за притежаване на виза или чиито граждани са освободени от това изискване, следва да се извършва за всеки отделен случай, въз основа на внимателна оценка при спазване на множество критерии. Тази оценка следва да се извършва периодично и би могла да води до законодателни предложения за изменение на приложение I към настоящия регламент, което съдържа списък на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки, и на приложение II към настоящия регламент, което съдържа списък на трети страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки за престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, без да се засяга възможността в тези приложения да се въвеждат конкретни изменения за отделни страни при наличието на особени обстоятелства, например вследствие на либерализиране на визовия режим или като крайна последица от временно спиране на прилагането на освобождаването от изискването за виза (наричано по-нататък „свобождаването от виза“).

(4)

Съставът на списъците на трети страни в приложения I и II следва да бъде и да продължи да бъде в съответствие с критериите, предвидени в настоящия регламент. Вписванията за някои трети страни, във връзка с които положението спрямо тези критерии се е променило, следва да бъдат прехвърлени от едното приложение в другото.

(5)

Развитието на международното право, което води до промяна в статуса или наименованието на някои държави или образувания, следва да намери отражение в приложения I и II.

(6)

Тъй като Споразумението за Европейското икономическо пространство (4) освобождава от изискването за виза гражданите на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, тези страни следва да не бъдат включени в списъка в приложение II.

(7)

Като се има предвид, че споразумението за свободно движение на хора (5), сключено между, от една страна, Европейската общност и нейните държави членки, и от друга, Конфедерация Швейцария предвижда свободното придвижване и освобождаването от визи за гражданите на Швейцария и на държавите членки, Швейцария следва да не бъде включена в списъка в приложение II.

(8)

По отношение на лицата с признат статут на бежанци и лицата без гражданство, без да се накърняват задълженията по силата на международните споразумения, сключени от държавите членки, и по-специално Европейското споразумение за премахване на визите за бежанци на Съвета на Европа, подписано в Страсбург на 20 април 1959 г., решението по отношение на изискването за виза или освобождаването от това изискване следва да се основава на третата страна, в която пребивават тези лица и която им е издала документи за пътуване. Въпреки това с оглед различията в националното право, което се прилага към лицата с признат статут на бежанци и лицата без гражданство, държавите членки следва да могат да вземат решение дали тези категории лица следва да бъдат освободени от изискването за виза, когато третата страна, в която пребивават тези лица, и която им е издала документите за пътуване е трета страна, чиито граждани са освободени от изискването за виза.

(9)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6) следва да бъде предвидено освобождаване от изискване за виза за притежателите на разрешително за местен граничен трафик.

(10)

За държавите членки следва да бъде възможно да предвидят освобождаване от изискване за виза за притежателите на някои паспорти, различни от обикновени паспорти.

(11)

В специфични случаи, когато е оправдано прилагането на специални визови правила, за държавите членки следва да бъде възможно да освобождават определени категории лица от изискване за виза или да им го налагат в съответствие с публичното международно право или обичай.

(12)

За държавите членки следва да бъде възможно да освобождават от изискване за виза лица с признат статут на бежанци, всички лица без гражданство, както тези, обхванати от Конвенцията на Обединените нации за статута на апатридите от 28 септември 1954 г., така и тези, които не попадат в обхвата на същата конвенция, както и учениците, които са на училищна екскурзия, когато лицата от тези категории пребивават в трета страна, включена в списъка в приложение II към настоящия регламент.

(13)

Договореностите, регулиращи освобождаванията от изискване за виза, следва да отразяват напълно действителните практики. Някои държави членки предоставят освобождаване от изискване за виза на граждани на трети страни, включени в списъка на трети страни, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки, и които са членове на въоръжените сили, пътуващи по въпроси, свързани с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) или с Партньорство за мир. С оглед на правната сигурност, когато тези освобождавания се основават на международни задължения извън правото на Съюза, те следва да бъдат посочени в настоящия регламент.

(14)

Пълната визова реципрочност е цел, която Съюзът следва да преследва активно в своите отношения с трети страни, като по този начин допринася за подобряване на авторитета и последователността на външната политика на Съюза.

(15)

Следва да бъде предвиден механизъм на Съюза, който да позволи прилагането на принципа за реципрочност, ако някоя от третите страни, които са включени в списъка в приложение II, реши да въведе изискване за виза за гражданите на една или повече държави членки. Този механизъм следва да предвижда отговор на Съюза като акт на солидарност, ако такава трета страна прилага изискване за виза за гражданите на поне една държава членка.

(16)

При получаване на нотификация от държава членка, че дадена трета страна, включена в списъка в приложение II, прилага изискване за виза за гражданите на тази държава членка, всички държави членки следва да реагират колективно, като по този начин изразят реакцията на Съюза в ситуация, която засяга Съюза като цяло и подлага неговите граждани на различно третиране.

(17)

За да се осигури подходящото участие на Европейския парламент и на Съвета във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност и предвид особено чувствителния политически характер на спирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II, както и хоризонталните последици за държавите членки, асоциираните към Шенген държави и самия Съюз, по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с определени елементи на механизма за реципрочност. Предоставянето на такова правомощие на Комисията отчита необходимостта от политическо обсъждане на визовата политика на Съюза в Шенгенското пространство. То отразява и нуждата от гарантиране на достатъчно ниво на прозрачност и правна сигурност при прилагането на механизма за реципрочност спрямо всички граждани на съответната трета страна, по-специално чрез съответното временно изменение на приложение II към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (7). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(18)

С настоящия регламент следва да бъде предвиден механизъм за временно спиране на освобождаването от изискването за виза за трета страна, включена в списъка в приложение II, („механизъм за спиране“) при извънредна ситуация, изискваща спешна реакция за преодоляване на трудностите, които изпитва поне една държава членка, и като се вземе предвид цялостното отражение на извънредната ситуация върху Съюза като цяло.

(19)

За да се осигури ефективното прилагане на механизма за спиране и на някои разпоредби на механизма за реципрочност, и по-конкретно, за да се позволи всички имащи отношение фактори и възможните последици от прилагането на тези механизми да бъдат отчетени по подходящ начин, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с определянето на категориите граждани на съответната трета страна, които следва да подлежат на временно спиране на освобождаването от изискването за виза в рамките на механизма за реципрочност и на съответната продължителност на това спиране, както и във връзка с механизма за спиране. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8). За приемането на такива актове за изпълнение следва да бъде използвана процедурата по разглеждане.

(20)

Необходимо е да се избегне и да се предотврати всяка злоупотреба, която произтича от освобождаване от изискването за виза за краткосрочно пребиваване на граждани на трета страна, когато те представляват заплаха за обществения ред (ordre public) и вътрешната сигурност на засегнатата държава членка.

(21)

Механизмът за спиране следва да направи възможно за държавите членки да нотифицират обстоятелствата, водещи до евентуално спиране, и за Комисията да задейства механизма за спиране по своя инициатива.

(22)

По-специално, използването на механизма за спиране следва да бъде улеснено чрез съкращаване на референтните периоди и сроковете, позволяващи бърза процедура, а възможните основания за спиране следва да включват отслабване на сътрудничеството по въпросите на обратното приемане, както и значително нарастване на опасностите за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки. По-специално, под посоченото отслабване на сътрудничеството следва да се разбира значителното нарастване на дела на отхвърлените молби за обратно приемане, включително на граждани на трети страни, преминали транзитно през съответната трета страна, в случай че споразумението за обратно приемане, сключено между Съюза или държава членка и тази трета страна, предвижда такова задължение за обратно приемане. Комисията следва също така да може да задейства механизма за спиране, в случай че трета страна не сътрудничи за обратното приемане, по-специално когато има сключено споразумение за обратно приемане между съответната трета страна и Съюза.

(23)

За целите на механизма за спиране значително нарастване означава нарастване, което надвишава прага от 50 %. То би могло да означава и по-малко нарастване, ако Комисията счете, че то е приложимо за конкретния случай, за който съответната държава членка е изпратила нотификация.

(24)

За целите на механизма за спиране нисък процент на признаване означава процент на признаване на молбите за убежище около 3 или 4 %. То би могло да означава и по-висок процент на признаване, ако Комисията счете, че това е приложимо за конкретния случай, за който съответната държава членка е изпратила нотификация.

(25)

Необходимо е да се избегне и да се предотврати всяка злоупотреба с освобождаването от изискването за виза, когато то води до увеличаване на миграционния натиск, произтичащ, например, от нарастване на неоснователните молби за убежище, и когато води до неоснователни молби за разрешения за пребиваване.

(26)

За да се гарантира, че специфичните изисквания, които се използват за оценка на целесъобразността от освобождаване от изискването за виза, предоставено в резултат на успешното приключване на диалога за либерализиране на визовия режим, продължават да се спазват във времето, Комисията следва да наблюдава положението в съответната трета страна. Комисията следва да обърне специално внимание на положението на правата на човека в съответните трети страни.

(27)

Комисията следва да докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета поне веднъж годишно, за срок от седем години от датата на влизане в сила на либерализирането на визовия режим с конкретна трета страна, и след това, винаги когато Комисията счете за необходимо, или по искане на Европейския парламент или на Съвета.

(28)

Преди да вземе решение за временно спиране на освобождаването от изискването за виза за граждани на трета страна, Комисията следва да вземе предвид положението на правата на човека в тази трета страна и евентуалните последици от спирането на освобождаването от изискването за виза в тази ситуация.

(29)

Спирането на освобождаването от изискването за виза с акт за изпълнение следва да обхване определени категории граждани на съответната трета страна чрез позоваване на съответните видове документи за пътуване и, когато е подходящо, допълнителни критерии, като например лица, пътуващи за първи път до територията на държавите членки. В акта за изпълнение следва да бъдат определени категориите граждани, за които следва да се прилага спирането, като се вземат предвид специфичните обстоятелства, за които е изпратена нотификация от една или няколко държави членки или които са докладвани от Комисията, както и принципът на пропорционалност.

(30)

За да се гарантира подходящо включване на Европейския парламент и на Съвета в прилагането на механизма за спиране, като се има предвид политически чувствителният характер на дадено спиране на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II към настоящия регламент, както и хоризонталните последици за държавите членки и самия Съюз, и по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с временното спиране на освобождаването от изискване за виза за гражданите на съответните трети страни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(31)

С оглед на това да се гарантира, че визовият режим се управлява открито и че потенциално заинтересованите лица са информирани, държавите членки следва да съобщават на Комисията и на останалите държави членки мерките, които предприемат по силата на настоящия регламент. По същите причини тази информация също така следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

(32)

Условията за влизането на територията на държавите членки или издаването на визи не следва да засягат правилата относно признаването на валидността на документите за пътуване.

(33)

В съответствие с принципа за пропорционалност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз, приемането на регламент, с който да се направи списък на трети страни, чиито граждани трябва да притежават визи, когато преминават външните граници, както и на онези, чиито граждани са освободени от това изискване, е както необходимо, така и подходящо, за да се гарантира, че общата визова политика действа ефективно.

(34)

Настоящият регламент следва да не засяга прилагането на международни споразумения, сключени от Европейската общност преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 539/2001, които пораждат необходимостта от дерогация от общата визова политика, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(35)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10).

(36)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (12).

(37)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията от правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14).

(38)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (15); следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(39)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (16), следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,