1.

Превозните средства се проектират и конструират така, че да бъдат достатъчно здрави, за да издържат използване по предназначение през нормалния срок на експлоатация, като се отчита редовната и планова поддръжка и специфичните настройки на оборудването, ясно и недвусмислено посочени в ръководството за оператора, предоставено с превозното средство. Производителят на превозното средство трябва да представи подписана декларация в този смисъл.

2.

Монтирането и сглобяването на превозни средства в монтажните предприятия, по-специално процесите, свързани с рамата на превозното средство, шасито, каросерията и силовото предаване, трябва да бъдат обхванати от система за осигуряване на качеството, за да се гарантира, че главните механични връзки като заварки и резбови съединения, както и други съответни характеристики на материалите, са проверени и утвърдени по подходящ начин.

3.

Органът по одобряването проверява системата за осигуряване на качество в рамките на проверките за съответствие с разпоредбите относно производството, посочени в член 28 от Регламент (ЕС) № 167/2013.

4.

Органът по одобряването трябва да се увери, че в случай на изтегляне от пазара поради сериозен риск за безопасността на него и на Европейската комисия могат да бъдат предоставени незабавно специфичен анализ на конструкциите, компонентите и/или частите на превозното средство посредством инженерни изчисления, методи на виртуално изпитване и/или конструктивно изпитване, ако бъде отправено съответно искане.

5.

Одобрение на типа на превозното средство не трябва да бъде предоставяно, ако са налице основания за съмнение, че производителят на превозното средство не е в състояние да предостави анализа, посочен в точка 4. Това съмнение може да се отнася или до разполагаемостта, или до съществуването на такъв анализ (например заявление за одобрение на типа на ограничен брой от тези превозни средства от неустановен производител, представляван от страна, която е малко вероятно да разполага с издържани средства за такъв анализ).

1.1

„Регулатор на скоростта“ означава устройство, използвано за измерване и регулиране на честотата на въртене на двигателя и/или скоростта на превозното средство.

1.2

„Силово предаване“ означава група от компоненти, които генерират мощност и я предават към повърхността на пътя, включително двигателят, предаването, задвижващите валове, диференциалът и задвижващите колела или гъсенични вериги.

1.3

„Неразрешени изменения“ означава неразрешени промени, които могат да засегнат безопасността, по-конкретно чрез повишаване на работните показатели на превозните средства, и да нанесат щети на околната среда.

1.4

„Устройство за ограничаване на скоростта“ означава устройство, чиято основна функция е да управлява подаването на гориво към двигателя с цел ограничаване скоростта на превозното средство до определената стойност.

2.1.

По време на изпитвания за одобряване на типа средната скорост се измерва на права отсечка, която тракторът трябва да премине в двете посоки с летящ старт. Теренът на отсечката трябва да е устойчив; отсечката трябва да е равна и да е дълга най-малко 100 m; тя може да включва наклони най-много до 1,5 %.

2.2.

По време на изпитването тракторът е без товар, в работно положение, без баластни тежести или специално оборудване, а налягането на гумите е определеното за движение по пътищата.

2.3.

По време на изпитването тракторът е оборудван с нови пневматични гуми с най-големия радиус на търкаляне (изразен чрез индекса на радиуса), предвиден от производителя за трактора.

2.4.

Предавателното отношение, използвано по време на изпитването, е такова, че да поражда максималната скорост на превозното средство, а дроселът е напълно отворен.

2.5.

За да се вземат под внимание различните неизбежни грешки, дължащи се по-специално на метода на измерване и на увеличаването на честотата на въртене на двигателя при частичен товар, при изпитване за одобряване на типа се допуска измерената скорост да превишава максималната конструктивна скорост с 3 km/h. Допълнително се разрешава отклонение от 5 %, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на размера на гумата.

2.6.

За да могат компетентните органи по одобряването на типа на трактори да изчислят максималната им теоретична скорост, производителите трябва да определят примерните стойности на предавателното отношение, действителното придвижване за едно пълно завъртане на двигателните колела и честотата на въртене при максимална мощност с максимално отворен дросел и с регулатор на скоростта (ако има такъв), настроен, както е посочено от производителя. Максималната теоретична скорост се изчислява, без допустимите отклонения, посочени в точка 2.5.

3.1.

Ако стандартната практика на производителя е да оборудва тракторите си с регулатор на скоростта, последният трябва да бъде монтиран и конструиран така, че тракторът да удовлетворява изискванията на точка 2 от приведените по-горе разпоредби по отношение на максималната конструктивна скорост.

4.1.1.

Регулируемите устройства за ограничаване на скоростта трябва да отговарят на изискванията за превозни средства N2 и N3, определени в точки 1 и 2, част II, точка 13.2, част III, точки 21.2 и 21.3, приложение 5, точка 1 и приложение 6 към Правило № 89 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I.

4.3.1.

Производителят прави необходимото, за да предостави на органа по одобряването и техническата служба необходимата информация и ако е целесъобразно, необходимите превозни средства, задвижващи системи, компоненти и отделни технически възли, за да им осигури възможност да проверяват дали са спазени изискванията, определени в настоящото приложение.

4.3.2.

Производителят декларира в заявлението за одобряване на типа своя ангажимент да не предлага на пазара взаимозаменяеми компоненти, които биха могли да доведат до завишаване на работните показатели на задвижването над приложимите за съответния вариант.

4.4.1.

За превозно средство, оборудвано с електрически/електронни устройства, които ограничават работните показатели на неговата задвижваща система, производителят трябва да предостави на техническите служби данни и доказателства за това, че изменението или разединяването на такова устройство или неговата електрическа схема не повишават работните показатели на задвижващата система.

4.4.2.

Всяко превозно средство с електронно управление трябва да има защита, която възпрепятства измененията с изключение на тези, които са разрешени от производителя. Производителят разрешава да се внасят модификации, ако те са необходими за диагностицирането, обслужването, проверката, модернизирането или ремонта на превозното средство.

4.4.3.

Всички препрограмируеми компютърни кодове или експлоатационни параметри трябва да са защитени срещу неразрешени изменения.

4.4.4.

Програмно определяните експлоатационни параметри на задвижващата система не трябва да могат да се променят без помощта на специални инструменти и процедури, например запоени или залети компютърни компоненти или запечатани (или запоени) компютърни кутии.

4.4.5.

Всички сменяеми интегрални схеми на памети за калибриране трябва да са залети, поместени в запечатан корпус или защитени чрез електронни алгоритми и не трябва да могат да бъдат подменяни без специализирани инструменти и процедури.

4.4.6.

Производителите, използващи системи с програмируеми компютърни кодове (например електрически изтриваема програмируема памет само за четене — EEPROM), трябва да ги защитят срещу непозволено препрограмиране. Производителите трябва да използват усъвършенствани стратегии за защита срещу неразрешено изменение и възможности за защита срещу запис, които изискват електронен достъп до външен компютър, поддържан от производителя, до който независимите оператори също трябва да имат съответно защитен достъп.

4.4.7.

Съхраняваните на борда диагностични кодове, сочещи повреди в силовото предаване или блоковете за управление на двигателя, които представляват цифрови или буквено-цифрови идентификатори, идентифициращи или обозначаващи неизправности в тях, не трябва да се изтриват при разкачване на бордовия компютър от електрозахранването на превозното средство или при разкачане или повреда на акумулаторната батерия на превозното средство или на замасяването.

1.

Изискванията, определени в раздели 2, 5 и 6, както и в приложения 4 и 6 към Правило № 79 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I, относно управлението на моторни превозни средства, се прилагат към превозни средства от категории Tb и Cb с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 60 km/h.

1.1.

Изискванията на ISO 10998:2008, Amd 1 2014 се прилагат към кормилното управление на превозните средства, принадлежащи към превозни средства от категории Tb и Cb с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 40 km/h, но не надвишаваща 60 km/h.

1.2.

Управлението на трактори от категория Cb е в съответствие с точка 3.9 от приложение XXXIII.

2.

Изискванията относно усилието, прилагано към кормилното управление за превозните средства, посочени в точка 1, трябва да са същите като изискванията за превозните средства от категория N2, определени в раздел 6 на Правило № 79 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I.

За превозно средство, оборудвано със седалка за възсядане и кормило от мотоциклетен тип, усилието следва да се прилага в средата на ръкохватката.

1.1.

„Кормилна уредба“ е цялото оборудване, предназначено да променя посоката на движение на трактора.

Може да се приеме, че кормилната уредба включва орган за управление, кормилния механизъм, управляемите колела, и, ако е необходимо, специално оборудване за създаване на допълнителна или независима мощност.

1.2.

„Кормилен механизъм“ са всички компоненти, намиращи се между органа за управление и управляемите колела, с изключение на специалното оборудване, специфицирано в точка 1.3. Кормилният механизъм може да бъде механичен, хидравличен, пневматичен, електрически или комбинация между някои от тях.

1.3.

„Специално оборудване“ означава онази част от кормилната уредба, с която се създава допълнителна или независима сила. Допълнителна или независима сила може да се създава от механична, хидравлична, пневматична или електрическа система, или комбинация между някои от тях (например от маслена помпа, компресор или акумулаторна батерия и т.н.).

1.4.

„Кормилна уредба със сервофункция“ означава оборудване, при които силата за отклонение на управляемите колела се осигурява от съвместното действие на мускулната енергия на водача и на специалното оборудване. Това включва кормилна уредба, при която силата за управление обикновено се получава само от специалното оборудване, но която в случай на повреда на това специално оборудване дава възможност за управление да се използва мускулната сила на водача.

1.5.

„Кормилна уредба със сервоусилвател“ означава оборудване, при което силата за отклонение на управляемите колела се осигурява единствено от специалното оборудване.

1.6.

„Диференцирано управление“ означава метод на управление на колела или гъсенични вериги, при който насочването на трактора се осъществява чрез създаване на разлика в скоростта на въртене на колелата или гъсеничните вериги от лявата и от дясната страна.

1.7.

„Управляеми колела“ означава една от следните концепции:

2.1.

Кормилната уредба трябва да осигурява лесно и безопасно управление на трактора и да отговаря на специфичните изисквания, посочени в точка 3.

2.2.

Управлението на трактори от категория C е в съответствие с точка 3.9 от приложение XXXIII.

2.3.

Изискванията, определени в точка 2.2, не са приложими за трактори от категория С със стоманени вериги, оборудвани с диференцирано кормилно управление. Разликата в скоростта на въртене, както е посочено в точка 1.6, се реализира или чрез комбинация от механични компоненти, като например спирачки и диференциал, или чрез отделен път на предаване за лявата и дясната част, например отделено хидростатично предаване. Ако системата за управление е съчетана със спирачната система, се прилагат изискванията, установени въз основа на член 17, параграф 2, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕС) № 167/2013.

3.1.1.

Органът за управление трябва да може да бъде лесно използван и удобно държан от възрастен водач с обичайни размери на тялото и обичайна физическа сила. Той трябва да е проектиран по начин, позволяващ плавно отклонение. То трябва да е проектирано по начин, позволяващ плавно отклонение. Посоката на въртене на органа за управление на посоката трябва да съответства на желаната промяна на посоката на движение на трактора.

3.1.2.

Усилието за управление, необходимо за да се направи завой с радиус 12 m, като се започне от положение за движение напред, не трябва да надвишава 25 daN. При кормилна уредба със сервофунция, която не е свързана с друго оборудване, когато допълнителният източник на енергия е повреден, необходимото усилие за управление не трябва да надвишава 60 daN.

3.1.3.

За да се провери съответствието с точка 3.1.2, тракторът трябва да се движи по спираловидна траектория със скорост 10 km/h, започвайки от положение за движение право напред, върху суха и равна пътна повърхност, осигуряваща добро сцепление на гумите. Усилието, прилагано към устройството за управление, трябва да се записва, докато достигне до положение, съответстващо на навлизането на трактора в завой с радиус 12 m. Продължителността на маневрата (времето между момента, в който органът за управление е задействан за първи път, и момента, в който той достигне до положението, в което се извършва измерването), не трябва да надвишава пет секунди в нормалния случай, и осем секунди, когато специалното оборудване е повредено. Извършва се една маневра наляво и една надясно.

По време на изпитването тракторът трябва да е натоварен до своята технически допустима максимална маса. Налягането на гумите и разпределението на масата между мостовете, трябва да съответства на указанията на производителя. По-конкретно, натоварването на гъсеничните вериги не трябва да надвишава стойността, предвидена в точка 3.3 от приложение XXXIII.

3.2.1.

Кормилната уредба не може да включва електрически или изцяло пневматичен кормилен механизъм.

3.2.2.

Кормилният механизъм трябва да е проектиран така, че да удовлетворява всички експлоатационни изисквания. Той трябва да е лесно достъпен за поддръжка и за проверка.

3.2.3.

Ако кормилният механизъм не е изцяло хидравличен, трябва да е възможно да се управлява тракторът дори в случай на повреда на хидравличните или на пневматичните компоненти на кормилния механизъм.

3.2.4.

Кормилен механизъм, работещ изцяло на хидравличен принцип, както и специалното оборудване, трябва да отговарят на следните изисквания:

3.3.1.

Всички колела могат да бъдат управляеми колела.

3.4.1.

Използването на специалното оборудване в някои типове кормилни уредби, е допустимо при следните условия:

1.1.

„Нормално работно налягане“ означава определеното от производителя на превозното средство налягане на въздуха в студена гума, увеличено с 0,2 бара.

1.2.

„Скоростомер“ означава онази част от оборудването за измерване на скоростта, която във всеки момент показва на водача скоростта на неговото превозно средство.

2.1.

Всички трактори с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 30 km/h, трябва да бъдат оборудвани със скоростомер в съответствие с изискванията, определени в настоящото приложение.

2.2.

Когато скоростомерът има скала, а не цифров екран, тя трябва да е ясно четлива.

2.3.

Точността на оборудването за измерване на скоростта се изпитва по следната методика:

2.4.

1.

стандарт ISO 5721-1:2013 относно полето на видимост напред и чистачките на предното стъкло;

2.

частта от стандарт ISO 5721-2:2014 относно полето на видимост встрани и зад земеделски трактори, засягаща видимостта встрани от трактора.

1.1.

„Еталонна точка за очите на водача“ означава точката, която по принцип се приема за позицията, в която се намират очите на водача на трактора, когато те условно се представят като една единствена точка. Тази точка е разположена в равнина, успоредна на средната надлъжна равнина на трактора и минаваща през центъра на седалката, на 700 mm вертикално над линията на пресичане на тази равнина с повърхността на седалката и на 270 mm — по посока на облегалката — от вертикалната равнина, минаваща през предния ръб на повърхността на седалката и перпендикулярна на средната надлъжна равнина на трактора (фигура 1). Тази еталонна точка се определя по отношение на седалката, когато тя е незаета и е поставена в централната позиция, определена от производителя на трактори.

1.2.

„Материали за безопасно остъкляване за задното поле на видимост на водача“ означава всички стъкла, намиращи се зад равнината, която минава през еталонната точка за очите на водача и е перпендикулярна на средната надлъжна равнина на превозното средство, през които водачът може да наблюдава пътя, когато управлява превозното средство по пътя или извършва маневра;

2.4.4.1.

Нормалният коефициент на пропускане на светлината трябва да бъде не по-малко от 70 %.

2.4.4.2.

Предното стъкло трябва да бъде правилно монтирано спрямо еталонната точка за очите на водача.

2.4.4.3.

Превозни средства от категории Т и С с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, трябва да бъдат оборудвани с безопасно остъкляване от един от видовете материали, посочени в приложение 4, 5, 6, 8 или 10 към Правило № 43 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I.

2.4.4.4.

Превозни средства от категории Т и С с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 40 km/h, трябва да бъдат оборудвани с безопасно остъкляване от един от видовете материали, посочени в точка 2.4.4.3, с изключение на приложение 5 към Правило № 43 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I.

2.4.5.1.

Безопасното остъкляване трябва да има нормален коефициент на пропускане на светлината от поне 70 %.

2.4.5.2.

Пластмасовите материали за безопасно остъкляване, необходими за задното поле на видимост на водача, трябва да носят символ A/L или B/L, както е определено в точки 5.5.5 и 5.5.7 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I, в допълнение към маркировката за одобрение на типа, посочена в точка 2.4.3.

2.4.5.3.

Материалите за безопасно остъкляване, които не са необходими за задното или страничното поле на видимост на водача, трябва да носят символа V, определен в точка 5.5.2 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I, в допълнение към маркировката за одобрение на типа, посочена в точка 2.4.3, ако техният коефициент на пропускане на светлината е под 70 %.

2.4.5.4.

Пластмасовите материали за безопасно остъкляване, които не са необходими за предното или задното поле на видимост на водача, трябва да носят един от символите, специфицирани в точки 5.5.5, 5.5.6 и 5.5.7 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I, в допълнение към маркировката за одобрение на типа, посочена в точка 2.4.3.

2.4.5.5.

При пластмасовото безопасно остъкляване разпоредбите във връзка с устойчивостта на абразивно износване, посочени в точка 2.4.5.2, не се прилагат за остъклени покриви и стъкла, намиращи се на покрива на превозното средство. Не се изисква изпитване, нито символ за устойчивост на абразивно износване.

2.1.

Вътрешните огледала за обратно виждане са групирани в клас I, а външните огледала за обратно виждане са групирани в клас II. Тракторите трябва да бъдат оборудвани с две огледала за обратно виждане от клас II и, по избор, с допълнително огледало за обратно виждане от клас I, носещо маркировка за одобрение на типа съгласно Правило № 46 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I, в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) № 167/2013 и приложение XX към настоящия регламент.

2.2.

Огледалата за обратно виждане трябва да са фиксирани по такъв начин, че да остават стабилно закрепени при нормални условия на експлоатация.

2.3.

Превозни средства, оборудвани със седалка за възсядане и кормило от мотоциклетен тип, трябва да отговарят на изискванията, определени в Правило № 81 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I, вместо на изискванията, определени в точки 2.1 и 2.2, и точки 3—6.

2.4.

Не е необходимо допълнителните огледала и огледалата за обратно виждане, проектирани за наблюдение на инвентара по време на работа на полето, да са получили одобрение на типа компонент, но те трябва да са разположени в съответствие с изискванията за монтиране, съдържащи се в точки 3.1—3.5.

3.1.

Външното огледало за обратно виждане от клас II трябва да бъде разположено така, че водачът, когато седи на седалката си в нормално положение за управление, да има безпрепятствен поглед върху частта от пътя, посочена в точка 5.

3.2.

Външното огледало за обратно виждане трябва да е видимо през тази част на предното стъкло, която е почиствана от чистачката, или през страничните прозорци, ако тракторът е снабден с такива.

3.3.

Огледалото за обратно виждане не трябва да е издадено извън габаритите на каросерията на трактора или на състава трактор—ремарке повече, отколкото е необходимо, за да се осигури полето на видимост, определено в точка 5.

3.4.

Когато долната част на външното огледало за обратно виждане е разположена на по-малко от 2 m над земята при натоварен трактор, това огледало не трябва да е изнесено на повече от 0,20 m извън габаритната широчина на трактора или на състава трактор—ремарке, измерена без огледалата за обратно виждане.

3.5.

Като се спазват условията, посочени в точки 3.3 и 3.4, огледалата за обратно виждане могат да бъдат изнесени извън максимално допустимата широчина на трактора.

4.1.

Всяко вътрешно огледало за обратно виждане трябва да може да се регулира от водача от неговата позиция на управление.

4.2.

Водачът трябва да може да регулира външното огледало за обратно виждане, без да напуска позицията на управление. Огледалото обаче трябва да може да се фиксира в определено положение и отвън.

4.3.

Изискванията на точка 4.2 не се прилагат за външни огледала за обратно виждане, които след отместване се връщат автоматично в тяхното първоначално положение или могат да бъдат върнати в тяхното първоначално положение без използване на инструменти.

5.1.

Полето на видимост на външно огледало за обратно виждане от лявата или дясната страна трябва да бъде такова, че водачът да може да вижда назад най-малко онзи равен участък от пътя, простиращ се до хоризонта, който се намира съответно вляво или вдясно от равнината, успоредна на средната надлъжна равнина и минаваща съответно през най-лявата или най-дясната точка от габаритната широчина на трактора или състава трактор—ремарке.

5.2.

Производителите могат да изберат дали да прилагат изискванията, изложени в точка 5.1, или изискванията на ISO 5721-2:2014.

1.1.

„Виртуални терминали“ означава бордови електронно информационни системи с екрани, които подават към оператора визуална информация за показателите на превозното средство и неговите системи и които позволяват на оператора да наблюдава и контролира различни функции посредством сензорен екран или клавиатура.

1.2.

Органите за управление, свързани с виртуални терминали, трябва да отговарят на ISO 15077:2008 (приложение Б).

1.3.

Системите за информиране на водача трябва да бъдат проектирани така, че да отклоняват само минимално вниманието на водача, когато подават необходимата информация.

1.

Светлинните и светлинно-сигналните устройства, когато са монтирани на превозни средства от категории Т и С, трябва да отговарят на всички съответни изисквания, определени в правилата на ИКЕ на ООН, приложими за тези превозни средства, както е посочено в приложение I.

2.

Лампите с нажежаема жичка, както и газоразрядните и светодиодните лампи за светлинни и светлинно-сигнални устройства, монтирани на превозни средства от категория R, трябва да отговарят на всички съответни изисквания, посочени съответно в правила № 37, 99 и 128 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I.

3.

Светлинните и светлинно-сигналните устройства, когато са монтирани на превозни средства от категории R и S, трябва да отговарят на всички съответни изисквания, определени в правилата на ИКЕ на ООН, приложими към превозни средства от категория О, както е посочено в приложение I.

1.1.

„Напречна равнина“ означава вертикална равнина, която е перпендикулярна на средната надлъжна равнина на превозното средство.

1.2.

„Независими светлини“ означава светлини, които имат отделни лещи, отделни светлинни източници и отделни корпуси.

1.3.

„Групирани светлини“ означава светлини, които имат отделни лещи и отделни светлинни източници, но общ корпус.

1.4.

„Комбинирани светлини“ означава светлини, които имат отделни лещи, но общ светлинен източник и общ корпус.

1.5.

„Взаимно вградени светлини“ означава светлини, които имат отделни светлинни източници (или общ светлинен източник, който работи при различни условия), изцяло или частично общи лещи и общ корпус.

1.6.

„Светлини с променливо местоположение“ означава светлини, монтирани на превозното средство, чието положение по отношение на превозното средство може да бъде променено, без те да бъдат демонтирани.

1.7.

„Фар за дълга светлина“ означава светлина, служеща за осветяване на пътя на голямо разстояние пред превозното средство.

1.8.

„Фар за къса светлина“ означава светлина, служеща за осветяване на пътя пред превозното средство, без да заслепява или да влошава зрителните условия на водачите от насрещното движение или на другите участници в движението.

1.9.

„Скриваща се светлина“ означава фар, който може частично или изцяло да се скрива, когато не се използва. Този резултат може да бъде постигнат чрез подвижен капак, чрез преместване на предния фар или чрез други подходящи способи. Терминът „прибираща се“ се използва в частност при описанието на скриваща се светлина, която може да се прибира в каросерията чрез преместване.

1.10.

„Предна светлина за мъгла“ означава светлина, която се използва за подобряване на осветяването на пътя при мъгла, снеговалеж, дъждовни бури или облаци прах.

1.11.

„Светлина за заден ход“ означава светлина, която се използва за осветяването на пътя зад превозното средство и за сигнализиране на останалите участници в пътното движение, че превозното средство се движи или предстои да се задвижи на заден ход.

1.12.

„Пътепоказател“ означава светлина, която се използва за сигнализиране на останалите участници в пътното движение, че водачът възнамерява да промени посоката на движение надясно или наляво.

1.13.

„Авариен сигнал“ означава устройството, което позволява едновременното действие на всички пътепоказателни светлини на превозното средство с цел да се привлече внимание върху обстоятелството, че превозното средство временно представлява опасност за другите участници в пътното движение.

1.14.

„Стопсветлина“ означава светлина, която се използва за сигнализиране на останалите участници в пътното движение, намиращи се зад превозното средство, че движението на превозното средство се забавя преднамерено.

1.15.

„Светлина за осветяване на задната регистрационна табела“ означава устройството, което се използва за осветяване на пространството, предназначено за поместване на задната регистрационна табела. Тя може да се състои от няколко оптични елемента.

1.16.

„Предна габаритна светлина“ означава светлина, използвана за указване на наличието и широчината на превозното средство, когато то се наблюдава отпред.

1.17.

„Задна габаритна светлина“ означава светлина, използвана за указване на наличието и широчината на превозното средство, когато то се наблюдава отзад.

1.18.

„Задна светлина за мъгла“ означава светлина, която се използва за подобряване на видимостта на превозното средство отзад при гъста мъгла.

1.19.

„Светлина за паркиране“ означава светлина, която се използва за указване на наличието на неподвижно превозно средство в населено място. При такива обстоятелства тази светлина замества предните и задните габаритни светлини.

1.20.

„Светлина за обозначаване на най-външния габарит“ означава светлините, монтирани на крайния външен ръб, колкото е възможно по-високо на превозното средство и предназначени ясно да указват цялата широчина на превозното средство. При определени превозни средства този сигнал е предназначен да допълва предните и задните габаритни светлини, като привлича внимание преди всичко върху размерите му.

1.21.

„Работна светлина“ означава устройство, използвано за осветяване на дадена работна площ или работен процес.

1.22.

„Светлоотражател“ означава устройство, използвано за указване на наличието на превозното средство чрез отразяване на светлина, излъчвана от светлинен източник, който не е свързан към превозното средство, като наблюдателят се намира близо до източника. За целите на настоящото приложение изброените по-долу елементи не се считат за светлоотражатели:

1.23.

„Странична габаритна светлина“ означава светлина, която се използва за указване наличието на превозното средство, когато то се наблюдава отстрани.

1.24.

„Дневни светлини“ означава светлини, светещи в посоката на движението с цел да се подобри видимостта на превозното средство при управление през деня.

1.25.

„Светлина за завой“ означава светлина, използвана за допълнително осветяване на тази част от пътя, която се намира в близост до предния ъгъл на превозното средство от страната, към която то ще завива.

1.26.

„Външна помощна светлина“ означава светлина, използвана за допълнително осветяване с цел подпомагане на влизането и излизането на водача и пътниците на превозното средство, както и дейностите по товарене.

1.27.

„Светлина за маневриране“ означава светлина, използвана за допълнително осветяване на района встрани от превозното средство при бавни маневри.

1.28.

„Адаптираща се система за предни светлини“ означава устройство за осветяване, чийто тип е одобрен в съответствие с Правило № 123 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I, осигуряващо светлинни снопове с различни характеристики, с цел автоматично приспособяване към променящи се условия на използване на късите светлини (светлини за разминаване) и, ако е приложимо, на дългите светлини (светлини за шофиране).

1.29.

„Осветителна повърхност“ означава ортогоналната проекция на целия отвор на отражателя в напречната равнина, в случай на фар за дълги светлини с отражател, фар за къси светлини с отражател, предна светлина за мъгла с отражател, или фарове с елипсоиден отражател на проекционната леща. Ако светлоизлъчващата повърхност на фара покрива само част от целия отвор на светлоотражателя, тогава се взема предвид само проекцията на тази част.

При фарове за къси светлини, осветителната повърхност е ограничена от видимата линия на срязване върху лещата. Ако отражателят и стъклото са регулируеми, се използва средното им положение.

1.30.

„Осветителна повърхност“ означава ортогоналната проекция на светлината в равнина, перпендикулярна на нейната базова ос и в контакт с нейната външна светлоизлъчваща повърхност, като тази проекция е ограничена от краищата на екраните, разположени в споменатата равнина, всеки от които допуска по посока на базовата ос само 98 % от общия светлинен интензитет, в случай на задни габаритни светлини, светлини за паркиране, дълги светлини, къси светлини, предни светлини за мъгла, които нямат отражатели.

При светлинно-сигнално устройство, чиято осветителна повърхност обхваща напълно или частично осветителната повърхност на друг функционален елемент или включва неосветена повърхност, може да се счита че осветителната повърхност е самата светлоизлъчваща повърхност.

1.31.

„Осветителна повърхност“ на светлоотражател, сигнален панел или сигнално фолио означава, както е обявено от заявителя при процедурата за одобрение на типа на светлоотражатели, ортогоналната проекция на светлоотражател в равнина, перпендикулярна на неговата базова ос и ограничена от равнини, допирателни на обявените за най-външни части на оптичната система на светлоотражателя и успоредни на тази ос. При определяне на горния, долния и страничните ръбове на устройството се разглеждат само хоризонтални и вертикални равнини.

1.32.

„Външна светлоизлъчваща повърхност“ означава тази част от външната повърхност на прозрачната леща, която обхваща светлинното или светлинно-сигналното устройство и му позволява да излъчва светлина.

1.33.

„Видима повърхност“ за определено направление на наблюдение означава ортогоналната проекция на границата на осветителната повърхност, проектирана върху външната повърхност на лещата или на повърхността на излъчване на светлина върху равнина, перпендикулярна на направлението на наблюдение и допирателна към най-външната точка на лещата.

1.34.

„Базова ос“ означава характерната за светлинния сигнал ос, определена от производителя на устройството за осветяване, служеща като базово направление (Н = 0°, V = 0°) при фотометрични измервания и при монтиране на устройството на превозното средство.

1.35.

„Базов център“ означава посочената от производителя на светлината пресечна точка на базовата ос с външната светлоизлъчваща повърхност.

1.36.

„Ъгли на геометрична видимост“ означава ъглите, които определят полето на минималния пространствен ъгъл, в който се вижда повърхността на устройството за осветление. Полето на пространствения ъгъл се определя от сегментите на сфера, чийто център съвпада с базовия център на светлината и чийто екватор е успореден на земната повърхност. Сегментите се определят по отношение на базовата ос. Хоризонталните ъгли β съответстват на дължината, а вертикалните ъгли α — на широчината.

1.37.

„Най-краен външен ръб“ на която и да е от страните на превозното средство означава равнината, която е успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и съвпада с неговия страничен външен ръб, като не се вземат предвид изпъкналостите, дължащи се на:

1.38.

„Габаритна широчина“ означава разстоянието между двете вертикални равнини, посочени в определението за най-краен външен ръб по-горе.

1.39.

„Единична светлина“ означава:

1.40.

„Две светлини“ означава обща светлоизлъчваща повърхност във формата на лента или ивица, която е разположена симетричното спрямо средната надлъжна равнина на превозното средство, простира се от двете страни на не по-малко от 0,4 m от най-крайния външен ръб на превозното средство, и е с дължина, не по-малка от 0,8 m. Осветяването на такава повърхност се осигурява от най-малко два светлинни източника, разположени възможно най-близо до нейните краища. Светлоизлъчващата повърхност може да се състои от няколко разположени един до друг елемента, при условие че проекциите на няколкото отделни светлоизлъчващи повърхности в напречна равнина заемат не по-малко от 60 % от най-малкия правоъгълник, описан около проекциите на споменатите отделни светлоизлъчващи повърхности.

1.41.

„Разстояние между две светлини“, които са насочени в една и съща посока, означава разстоянието между правоъгълните проекции, в равнина, перпендикулярна на въпросната посока, на очертанията на двете осветителни повърхности.

1.42.

„Незадължително“ означава, че монтирането на светлинно-сигнално устройство става по преценка на производителя.

1.43.

„Функционален индикатор“ означава светлинен или звуков сигнал, който показва дали дадено устройство функционира правилно или не.

1.44.

„Цвят на светлината, излъчвана от устройство“ означава цветът на излъчваната светлина, съгласно спецификацията в Правило № 48 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I.

1.45.

„Маркировка за видимост“ означава устройство, предназначено да повишава видимостта на превозно средство, когато е наблюдавано отстрани или отзад (или в случай на ремарке — допълнително отпред) чрез отразяване на светлина, излъчвана от светлинен източник, който не е свързан към превозното средство, като наблюдателят се намира близо до източника.

1.46.

„Индикатор за затворена електрическа верига“ означава индикатор, показващ, че дадено устройство е задействано, без да показва дали то действа правилно или не.

1.47.

„Задна маркировъчна табела на бавнодвижещи се превозни средства (БПС)“ — триъгълна табела със заоблени ъгли с характерна шарка, покрита с отразяващи и флуоресциращи материали или устройства (клас 1); или само с отразяващи материали или устройства (клас 2) (вж. например Правило № 69 на ИКЕ на ООН, както е посочено в приложение I).

1.48.

„Двойка“ означава комплект светлини с една и съща функция от лявата и от дясната страна на превозното средство.

1.49.

„Равнина H“ означава хоризонталната равнина, в която се намира базовият център на светлинното устройство.

1.50.

„Функция за осветяване“ означава светлината, излъчвана от дадено устройство, с цел да осветява пътя и обектите в посоката на движение на превозното средство.

1.51.

„Светлинно-сигнална функция“ означава светлината, излъчвана или отразявана от дадено устройство, с цел да осигури визуална информация за останалите участници в движението за наличието, разпознаването и/или промяната в движението на превозното средство.

1.52.

„Светлинен източник“ означава един или повече елементи, излъчващи във видимия спектър, които могат да бъдат сглобени с една или повече прозрачни обвивки и с основа за механична и електрическа връзка.

Светлинният източник може също да бъде съставен от краен елемент на светловод, като част от разпределено осветление или система за светлинна сигнализация, която няма вградена външна леща.

1.53.

„Светлоизлъчваща повърхност“ на светлинно устройство, светлинно-сигнално устройство или светлоотражател означава повърхността, обявена в заявлението за одобрение от производителя на устройството, представено на чертежа.

2.1.

Описание на типа превозно средство по отношение на размерите и външната форма на превозното средство, както и на броя и разположението на светлинните и светлинно-сигналните устройства. Посочва се надлежно идентифицираният тип превозно средство.

2.2.

Списък на устройствата, предназначени от производителя да съставят светлинното и светлинно-сигналното оборудване. Списъкът може да включва няколко типа устройства за всяка функция. Освен това, по отношение на всяка функция списъкът може да включва допълнителното указание „или еквивалентни устройства“.

2.3.

Схема на светлинното и светлинно-сигналното оборудване като цяло, на която да е обозначено местоположението на различните устройства в превозното средство.

2.4.

Схема или схеми на всяка светлина, показващи осветителната повърхност на светлина или светлинно или светлинно-сигнално устройство, различни от светлоотражатели от вида „котешко око“.

Светлоизлъчващата повърхност на светлинно устройство, светлинно-сигнално устройство или на светоотражател трябва да се обяви съгласно едно следните условия:

2.5.

На техническия орган, провеждащ изпитванията за одобрение, трябва да се представи превозно средство без товар, което е снабдено с пълен набор светлинно и светлинно-сигнално оборудване и е представително за типа превозно средство, подлежащ на одобрение.

5.6.1.

да бъдат монтирани симетрично спрямо средната надлъжна равнина;

5.6.2.

да бъдат симетрични една на друга спрямо средната надлъжна равнина;

5.6.3.

да удовлетворяват едни и същи колориметрични изисквания; и

5.6.4.

да имат практически еднакви фотометрични характеристики.

5.8.1.1.

Фотометричните и колориметричните изисквания за дадена светлина трябва да бъдат изпълнени, когато всички други функции, с които тази светлина е групирана, комбинирана или взаимно вградена, са ИЗКЛЮЧЕНИ.

Когато предна или задна габаритна светлина е взаимно вградена с една или няколко други функции, които могат да бъдат задействани заедно с тях, изискванията относно цвета на всяка от тези други функции трябва да бъдат изпълнени, когато взаимно вградените функции и предната или задната габаритна светлина са ВКЛЮЧЕНИ.

5.8.1.2.

Не се разрешава взаимно вграждане на стопсветлини и пътепоказателни светлини.

5.8.1.3.

Когато стопсветлини и пътепоказателни светлини са групирани, трябва да бъдат спазени следните условия:

5.8.2.1.

общата повърхност на проекцията на отделните части в равнина, допирателна към външната повърхност на външната леща, и перпендикулярна на базовата ос, трябва да заема не по-малко от 60 % от най-малкия четириъгълник, описан около споменатата проекция, или разстоянието между две съседни/допирателни различни части не трябва да надвишава 15 mm, когато то се измерва перпендикулярно на базовата ос. Това изискване не се прилага за светлоотражателите от вида „котешко око“;

5.8.2.2.

в случай на взаимосвързани светлини, разстоянието между съседните видими повърхности в посоката на базовата ос не трябва да надвишава 75 mm, когато то се измерва перпендикулярно на базовата ос.

5.11.1.

По отношение на излъчването на червена светлина в посока напред от превозното средство, повърхността на евентуална червена светлина не трябва да се вижда пряко, ако наблюдателят се движи в зона 1, определена в допълнение 1, с изключение на червената най-задна странична габаритна светлина.

5.11.2.

По отношение на излъчването на бяла светлина в посока назад от превозното средство, с изключение на случая, когато на превозното средство са монтирани светлини за заден ход и бели маркировки, повърхността на светлина, излъчваща бяла светлина, не трябва да се вижда пряко, ако наблюдателят се движи в зона 2 в напречна равнина, намираща се на 25 m зад превозното средство (вж. допълнение 1).

5.11.3.

В техните съответни равнини, зоните 1 и 2, разглеждани от окото на наблюдателя, са ограничени:

5.12.1.

когато предните и задните габаритни светлини са ВКЛЮЧЕНИ, както и когато страничните габаритни светлини, ако са взаимно вградени със споменатите светлини или се комбинират с тях като светлини за паркиране, са ВКЛЮЧЕНИ;

5.12.2.

за предните габаритни светлини, когато тяхната функция се замества съгласно предписанията на точка 5.13.1.

5.13.1.1.

тяхната електрическа схема на свързване е такава, че в случай на неизправност на някое от тези светлинни устройства предните габаритни светлини се задействат отново автоматично; и

5.13.1.2.

заместващата светлина/функция отговаря на изискванията, посочени в точки 6.8.1—6.8.6 за съответната габаритна светлина, и

5.13.1.3.

в протоколите от изпитванията на заместващата светлина се съдържат съответни доказателства, че са спазени изискванията, определени по-горе в точка 5.13.1.2.

5.15.1.

фар за дълги светлини: бял;

5.15.2.

фар за къси светлини: бял;

5.15.3.

предна светлина за мъгла: бял или селективножълт;

5.15.4.

светлина за заден ход: бял;

5.15.5.

пътепоказателна светлина: кехлибар;

5.15.6.

аварийно-предупредителна сигнализация: кехлибарен;

5.15.7.

стопсветлина: червен;

5.15.8.

светлина за осветяване на задната регистрационна табела: бял;

5.15.9.

предна габаритна светлина: бял;

5.15.10.

задна габаритна светлина: червен;

5.15.11.

задна светлина за мъгла: червен;

5.15.12.

светлина за паркиране: бял отпред, червен отзад, кехлибар, ако е вграден в страничните пътепоказателни светлини или в страничните габаритни светлини;

5.15.13.

странична габаритна светлина: кехлибарен; най-задната странична габаритна светлина обаче може да бъде и червена, ако е групирана или комбинирана, или взаимно вградена със задната габаритна светлина, със задната светлина за обозначаване на най-външния габарит, със задната светлина за мъгла, със стопсветлината или е групирана със задния светлоотражател или споделя част от светлоизлъчващата повърхност с него;

5.15.14.

светлина за обозначаване на най-външния габарит: бял отпред, червен отзад;

5.15.15.

дневна светлина: бял;

5.15.16.

заден светлоотражател, не триъгълен: червен;

5.15.17.

заден светлоотражател, триъгълен: червен;

5.15.18.

преден светлоотражател, не триъгълен: бял или безцветен;

5.15.19.

преден светлоотражател, не триъгълен: кехлибарен; най-задният страничен светлоотражател може обаче да бъде и червен, ако е групиран или има обща част от светлоизлъчваща повърхност задно със задната габаритна светлина, задната светлина за обозначаване на най-външния габарит, задната светлина за мъгла, стопсветлината, червената най-задна странична габаритна светлина или задния светлоотражател, не триъгълен;

5.15.20.

светлина за завой: бял;

5.15.21.

маркировка за видимост: бял или жълт, при излъчване настрани; червен или жълт, при излъчване назад;

5.15.22.

външна помощна светлина: бял;

5.15.23.

светлина за маневриране: бял.

5.16.2.1.

Липса на захранване за задвижването на светлината.

5.16.2.2.

Прекъсване, импеданс или късо съединение в електрическата верига, дефекти на хидравличните или пневматични задвижвания, прекъснати кабели, намотки или други компоненти, контролиращи и предаващи енергията, предназначена да задейства покриващото устройство.

5.17.1.1.

тези светлини остават прикрепени към превозното средство, когато тяхното местоположение бъде изменено;

5.17.1.2.

тези светлини могат да бъдат фиксирани в местоположението, изисквано от условията на движение. Фиксирането трябва да бъде автоматично.

за да се определят долната, горната и страничните граници на осветителната повърхност, при определянето на най-външните точки на превозното средство и височината над земната повърхност трябва да се използват само екрани с хоризонтални или вертикални ръбове;

за други приложения на осветителната повърхност, като например определяне на разстоянието между две светлини или два функционални елемента, следва да се използва формата на периферията на тази повърхност. Ориентацията на екраните може да се променя, но те трябва да остават успоредни.

6.1.4.1.

широчина: външните краища на осветителната повърхност в никакъв случай не трябва да бъдат по-близо до най-крайния външен ръб на превозното средство от външните краища на осветителната повърхност на късите светлини;

6.1.4.2.

височина: няма специални изисквания;

6.1.4.3.

дължина: в предната част на превозното средство. Това изискване се счита за изпълнено, ако излъчваната светлина не причинява неудобство на водача, пряко или непряко, чрез огледалата за обратно виждане и/или чрез други отразяващи повърхности на превозното средство.

6.1.9.1.

Общият максимален интензитет на предните фарове за дълги светлини, които могат да бъдат включвани едновременно, не трябва да превишава 430 000 cd, което съответства на контролна стойност 100.

6.1.9.2.

Този максимален интензитет се постига, като се сумират маркираните върху отделните предни фарове максимални стойности. За всеки от предните фарове, маркирани с „R“ или „CR“, се използва стойност 10.

6.2.4.1.

широчина: няма специални изисквания;

6.2.4.2.

височина:

6.2.4.3.

дължина: колкото е възможно по-близо до предната част на превозното средство; излъчената светлина обаче не трябва да причинява неудобства на участниците в движението както пряко, така и непряко, чрез огледалата за задно виждане и/или други отразяващи повърхности на превозното средство.

Геометрична видимост

:

определя се чрез ъглите на геометрична видимост α и β.

α= 15° нагоре и 10° надолу,

β= 45° навън и 5° навътре.

6.2.6.1.1.

ако височината на фаровете за къси светлини е по-голяма или равна на 500 mm и по-малка от или равна на 1 500 mm, трябва да се осигури възможност за снижаване на късата светлина с 0,5—6 %;

6.2.6.1.2.

фаровете за къси светлини се подравняват по такъв начин, че на 15 m от фара хоризонталната линия, разделяща осветената от неосветената зона, да се намира на височина, равна на половината разстояние между земната повърхност и центъра на фара.

6.2.6.2.1.

Устройството за регулиране на фаровете може да бъде с автоматично или ръчно регулиране.

6.2.6.2.2.

Устройства, които се регулират ръчно, било то плавно или не, трябва да имат положение „стоп“, в което фаровете могат да се върнат към първоначалния наклон с помощта на обикновени регулиращи винтове или подобни средства.

Тези устройства с ръчно регулиране трябва да се управляват от мястото на водача.

Устройствата с плавно регулиране, трябва да носят контролни знаци, указващи условията на натоварване, при които се изисква регулиране на късите светлини.

6.2.6.2.3.

Снопът на късата светлина не трябва да заема положение, при което наклонът да е по-малък от този при първоначалната настройка.

6.3.4.1.

широчина: няма специални изисквания;

6.3.4.2.

височина: не по-малко от 250 mm над земната повърхност. Не трябва да има точка на светещата повърхност, по-висока от най-горната точка на светещата повърхност на фаровете за къси светлини;

6.3.4.3.

дължина: колкото е възможно по-близо до предната част на превозното средство; излъчената светлина обаче не трябва да причинява неудобства на участниците в движението както пряко, така и непряко, чрез огледалата за задно виждане и/или други отразяващи повърхности на превозното средство.

Геометрична видимост

:

определя се чрез ъглите на геометрична видимост α и β.

α= 5° нагоре и надолу;

β= 45° навън и 5° навътре.

6.4.4.1.

широчина: няма специални изисквания;

6.4.4.2.

височина: не по-малко от 250 mm и не повече от 1 200 mm над земната повърхност.

Ако обаче формата, устройството, конструкцията и експлоатационните изисквания на превозното средство не позволяват спазването на максимума от 1 200 mm, е позволено височината да бъде увеличена до 4 000 mm.

В последния случай светлината се монтира с наклон надолу от най-малко 3°, ако е разположена на височина, по-голяма от 2 000 mm, но не по-голяма от 3 000 mm, и най-малко 6°, ако е разположена на височина, по-голяма от 3 000 mm, но не по-голяма от 4 000 mm.

За монтажна височина до 2 000 mm не е необходимо задаването на наклон.

6.4.4.3.

дължина: на задната част на превозното средство.

Геометрична видимост

:

определя се чрез ъглите на геометрична видимост α и β.

α= 15 ° нагоре и 5° надолу;

β= 45° наляво и надясно, ако има само една светлина,

β= 45° навън и 30° навътре, ако има две светлини.

—

двигателят работи; или

—

някое от устройствата, които управляват пускането и спирането на двигателя, е в положение, при което двигателят може да работи.

6.5.3.1.

Предните и дублиращите странични светлини могат да бъдат независими, групирани или комбинирани.

6.5.3.2.

За ремаркета и прикачна техника:

две задни пътепоказателни светлини (категория 2).

6.5.4.1.

широчина: освен в случай на пътепоказателни светлини от категория 1 от подредба В и на допълнителни пътепоказателни светлини, ръбът на осветителната повърхност, който е максимално отдалечен от средната надлъжна равнина на превозното средство, трябва да бъде на разстояние, не по-голямо от 400 mm, от крайния външен ръб на превозното средство. Разстоянието между вътрешните ръбове на двете осветителни повърхности на двойка светлини трябва да бъде не по-малко от 500 mm.

Когато разстоянието между задната пътепоказателна светлина и съответната задна габаритна светлина е не повече от 300 mm, разстоянието между крайния външен ръб на превозното средство и външния ръб на задната пътепоказателна светлина не трябва да превишава с повече от 50 mm разстоянието между крайния външен ръб на трактора и външния ръб на съответната задна габаритна светлина.

За предните пътепоказателни светлини осветителната повърхност трябва да е на не по-малко от 40 mm от осветителната повърхност на фаровете за къси светлини или предните светлини за мъгла, ако има монтирани такива.

По-малко разстояние е позволено, ако светлинният интензитет по базовата ос на пътепоказателната светлина е равен най-малко на 400 cd;

6.5.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 2 500 mm над земната повърхност, и до 4 000 mm за допълнителни пътепоказателни светлини.

За превозни средства с максимална широчина, не по-голяма от 1 300 mm — не по-малко от 350 mm над земната повърхност;

6.5.4.3.

дължина: разстоянието между осветителната повърхност на пътепоказателна светлина от категория 1 (подредба Б), пътепоказателна светлина от категория 5 (подредби Б и В) и напречната равнина, която определя предната граница на габаритната дължина на трактора, по принцип не трябва да надвишава 1 800 mm. Ако конструкцията на трактора не позволява спазването на минималните ъгли на видимост, това разстояние може да бъде увеличено до 2 600 mm.

Геометрична видимост

:

хоризонтални ъгли: вж. допълнение 2;

вертикални ъгли: 15° над и под хоризонталата.

За устройства от категория S1 или S2, както е описано в Правило № 7 на ИКЕ на ООН — тракторите и превозните средства от категории R и S трябва да бъдат оборудвани с такива пътепоказателни светлини.

За устройства от категория S3 или S4, както е описано в Правило № 7 на ИКЕ на ООН — тракторите и превозните средства от категории R и S могат да бъдат оборудвани с такива пътепоказателни светлини.

6.7.2.1.

Освен в случая, когато е монтирано устройство от категория S3 или S4, на превозните средства могат да бъдат монтирани две незадължителни устройства от категория S1 или S2.

6.7.2.2.

Само когато средната надлъжна равнина на превозното средство не се намира върху неподвижна стена на каросерията, а разделя две подвижни части на превозното средство (напр. врати) и няма достатъчно пространство, за да бъде то оборудвано с единично устройство от категория S3 или S4, в средната надлъжна равнина над такива подвижни части:

6.7.4.1.

широчина:

В случай, когато съгласно точка 6.7.2 е разрешена една светлина от категория S3 или S4, отместена спрямо средната надлъжна равнина, отместването не трябва да надвишава 150 mm, разглеждано от средната надлъжна равнина до базовия център на светлината;

6.7.4.2.

височина:

Превозните средства могат да бъдат оборудвани с две допълнителни устройства от категория S1 или S2:

не по-малко от 400 mm и не повече от 4 000 mm над земната повърхност;

6.7.4.3.

дължина:

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 45° навън и навътре,

вертикален ъгъл: 15° над и под хоризонталата.

6.8.4.1.

широчина: най-отдалечената от средната надлъжна равнина на превозното средство точка на осветителната повърхност трябва да бъде на разстояние, не по-голямо от 400 mm от крайния външен ръб на превозното средство. Разстоянието между съответните вътрешни ръбове на двете осветителни повърхности трябва да бъде не по-малко от 500 mm;

6.8.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 2 500 mm над земната повърхност.

В случай на превозни средства, оборудвани за монтаж на преносими устройства в предната част, които могат да затъмнят предните габаритни светлини, могат да бъдат монтирани две допълнителни предни габаритни светлини на височина не повече от 4 000 mm;

6.8.4.3.

дължина: няма определени изисквания при условие, че светлините напред са подравнени и ъгълът на геометричната видимост съответства на изискванията в точка 6.8.5 по-долу.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: за двете предни габаритни светлини: 10° навътре и 80° навън. Ъгълът 10° навътре може обаче да бъде намален до 5°, ако формата на каросерията не позволява да се спази изискването за 10°. За превозни средства, чиято габаритна широчина не надвишава 1 400 mm, този ъгъл може да бъде намален до 3°, ако формата на каросерията не позволява да се спази изискването за 10°;

вертикален ъгъл: 15° над и под хоризонталата. Вертикалният ъгъл под хоризонталата може да бъде намален до 10°, ако височината на светлината над земната повърхност е по-малка от 1 900 mm, и до 5°, ако тази височина е по-малка от 750 mm.

6.9.4.1.

широчина: с изключение на предвиденото в точка 6.9.5.1., най-отдалечената от средната надлъжна равнина на превозното средство точка на осветителната повърхност трябва да бъде на разстояние, не по-голямо от 400 mm от крайния външен ръб на превозното средство.

Разстоянието между вътрешните ръбове на двете осветителни повърхности трябва да бъде не по-малко от 500 mm. Това разстояние може да се намали до 400 mm, когато цялата широчина на превозното средство е под 1 400 mm.

6.9.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 2 500 mm над земната повърхност, освен в случаите, описани в точка 6.9.5.1.

За превозни средства с максимална широчина, не по-голяма от 1 300 mm — не по-малко от 250 mm над земната повърхност;

6.9.4.3.

дължина: на задната част на превозното средство. На не повече от 1 000 mm от най-задната точка на превозното средство.

Части на превозното средство, които се простират на повече от 1 000 mm зад най-задната точка на осветителната повърхност на задните габаритни светлини, трябва да бъдат оборудвани с допълнителни задни габаритни светлини.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: за двете задни габаритни светлини: или 45° навътре и 80° навън, или 80° навътре и 45° навън;

вертикален ъгъл: 15° над и под хоризонталата. Ъгълът под хоризонталата може да бъде намален до 10°, ако височината на светлината над земната повърхност е по-малка от 1 900 mm, и до 5°, ако тази височина е по-малка от 750 mm.

6.9.5.1.

Ако е невъзможно да бъдат съблюдавани горните изисквания за разположение и видимост, могат да бъдат монтирани четири задни габаритни светлини със следните монтажни изисквания:

6.10.4.1.

широчина: ако има само една задна светлина за мъгла, тя трябва да е разположена в средната надлъжна равнина на превозното средство в посока, обратна на предписаната посока на движение в страната по регистрация. Във всички случаи разстоянието между задната светлина за мъгла и стопсветлината трябва да бъде по-голямо от 100 mm.

6.10.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 1 900 mm над земната повърхност, или не повече от 2 500 mm, ако формата на каросерията не позволява да се спази стойността от 1 900 mm;

6.10.4.3.

дължина: на задната част на превозното средство.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 25° навътре и навън;

вертикален ъгъл: 5° над и под хоризонталата.

6.11.4.1.

широчина: най-отдалечената от средната надлъжна равнина на превозното средство точка на осветителната повърхност не трябва да е на разстояние, по-голямо от 400 mm, от най-крайния външен ръб на превозното средство. Освен това, при наличие на двойка светлини, те трябва да са разположени отстрани на превозното средство;

6.11.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 2 500 mm над земната повърхност;

6.11.4.3.

дължина: няма специални изисквания.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 45° навън, към предната и към задната част;

вертикален ъгъл: 15° над и под хоризонталата. Вертикалният ъгъл под хоризонталата може да бъде намален до 10°, ако височината на светлината над земната повърхност е по-малка от 1 500 mm, и до 5°, ако тази височина е по-малка от 750 mm.

6.12.4.1.

широчина: възможно най-близо до най-крайния външен ръб на превозното средство;

6.12.4.2.

височина: на най-голямата височина, съвместима с изискванията за разположение по широчина и за симетрията на светлините;

6.12.4.3.

дължина: няма специални изисквания.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 80° навън;

вертикален ъгъл: 5° над и 20° под хоризонталата.

6.14.4.1.

широчина: най-отдалечената от средната надлъжна равнина на превозното средство точка на осветителната повърхност трябва да бъде на разстояние, не по-голямо от 400 mm от крайния външен ръб на превозното средство, с изключение на предвиденото в точка 6.14.5.1. Вътрешните ръбове на светлоотражателите трябва да бъдат на не по-малко от 600 mm един от друг. Това разстояние може да се намали до 400 mm, когато цялата широчина на превозното средство е под 1 300 mm.

6.14.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 900 mm над земната повърхност, с изключение на предвиденото в точка 6.14.5.1.

За превозни средства с максимална широчина, не по-голяма от 1 300 mm — не по-малко от 250 mm над земната повърхност.

Горната граница може обаче да бъде увеличена до не повече от 1 200 mm, ако е невъзможно да се спази височината от 900 mm без използването на крепежни устройства, които лесно се повреждат или огъват.

6.14.4.3.

дължина: няма специални изисквания.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 30° навътре и навън;

вертикален ъгъл: 15° над и под хоризонталата. Вертикалният ъгъл под хоризонталата може да бъде намален до 5°, ако светлоотражателят е на височина, по-малка от 750 mm.

6.14.5.1.

Ако е невъзможно да бъдат съблюдавани горните изискванията за местоположение и видимост, могат да бъдат монтирани четири светлоотражателя със следните монтажни изисквания:

6.15.4.1.

широчина: няма специални изисквания.

6.15.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 900 mm над земната повърхност.

Горната граница може обаче да бъде увеличена до не повече от 1 500 mm, ако е невъзможно да се спази височината от 900 mm без използването на крепежни устройства, които лесно се повреждат или огъват;

6.15.4.3.

дължина: един светлоотражател трябва да бъде на не повече от 3 m от най-предната точка на превозното средство, като същият светлоотражател или втори светлоотражател трябва да бъде на не повече от 3 m от най-задната точка на превозното средство. Разстоянието между два светлоотражателя от една и съща страна на превозното средство не трябва да надвишава 6 m.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 20° напред и назад;

вертикален ъгъл: 10° над и под хоризонталата. Вертикалният ъгъл под хоризонталата може да бъде намален до 5°, ако светлоотражателят е на височина, по-малка от 750 mm.

6.17.4.1.

широчина: най-отдалечената от средната надлъжна равнина на превозното средство точка на осветителната повърхност не трябва да е на разстояние, по-голямо от 400 mm от най-крайния външен ръб на превозното средство. При превозни средства от категории R и S това разстояние трябва да бъде не повече от 150 mm.

Разстоянието между вътрешните краища на видимите повърхности, по направлението на базовите оси, не трябва да е по-малко от 600 mm. Това разстояние може да се намали до 400 mm, когато цялата широчина на превозното средство е под 1 300 mm.

6.17.4.2.

височина: не по-малко от 300 mm и не повече от 1 500 mm над земната повърхност. Ако конструкцията не позволява това, предните светлоотражатели се разполагат на възможно най-ниското ниво;

6.17.4.3.

дължина: в предната част на превозното средство.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 30° навътре и навън;

вертикален ъгъл: 10° над и под хоризонталата. Вертикалният ъгъл под хоризонталата може да се намали до 5° за светлоотражател, който е разположен на по-малко от 750 mm над земната повърхност.

6.17.5.1.

Ако е невъзможно да бъдат спазени горните изисквания за разположение и видимост, могат да бъдат монтирани четири светлоотражателя със следните монтажни изисквания:

6.18.4.1.

широчина: няма специални изисквания.

6.18.4.2.

височина: не по-малко от 250 mm и не повече от 2 500 mm над земната повърхност.

6.18.4.3.

дължина: в средната една трета част на превозното средство трябва да се монтира най-малко една странична габаритна светлина, като най-предната странична габаритна светлина не трябва да е на повече от 3 m от предната страна на превозното средство. Разстоянието между две съседни странични габаритни светлини не трябва да надвишава 3 m. Ако устройството, конструкцията или експлоатацията на превозното средство не позволява да се спази това изискване, това разстояние може да се увеличи до 4 m.

Геометрична видимост

хоризонтален ъгъл: 45° в посока напред и назад; тази стойност обаче може да бъде намалена до 30°;

вертикален ъгъл: 10° над и под хоризонталата. В случая на странична габаритна светлина, разположена на по-малко от 750 mm над земната повърхност, вертикалният ъгъл под хоризонталата може да се намали до 5°.

в хоризонталната равнина

:

20° навън и 20° навътре;

във вертикалната равнина

:

10° нагоре и 10° надолу.

в хоризонталната равнина

:

от 30° до 60° навън;

във вертикалната равнина

:

10° нагоре и надолу.

6.20.7.1.

Светлината за завой от дадена страна на превозното средство може да се ВКЛЮЧВА автоматично само когато пътепоказателите от същата страна на превозното средство са ВКЛЮЧЕНИ и/или когато ъгълът на управление бъде променен от положение направо в посока към същата страна на превозното средство.

Светлината за завой трябва да се ИЗКЛЮЧВА автоматично, когато се ИЗКЛЮЧИ пътепоказателят и/или ъгълът на управление се върне в положение направо.

6.20.7.2.

Когато светлината за заден ход е ВКЛЮЧЕНА, двете светлини за завой могат да се включват едновременно, независимо от положението на кормилното колело или пътепоказателя. В такъв случай двете светлини за завой трябва да се изключват, когато светлината за заден ход се изключва.

6.23.9.1.

двигателят е спрян;

6.23.9.2.

вратата на водача или на пътник е отворена;

6.23.9.3.

вратата на багажника е отворена.

а)

преди първоначалното задвижване на превозното средство след ръчно задействане на задвижващата система; или

б)

включена е предавката за заден ход; или

в)

задействана е уредба с камера, която подпомага паркирането.

6.25.4.1.

широчина: с изключение на предвиденото в точка 6.25.5.1, най-отдалечената от средната надлъжна равнина на превозното средство точка на осветителната повърхност трябва да бъде на разстояние, не по-голямо от 400 mm от крайния външен ръб на превозното средство. Вътрешните ръбове на светлоотражателите трябва да бъдат на не по-малко от 600 mm един от друг. Това разстояние може да се намали до 400 mm, когато цялата широчина на превозното средство е под 1 300 mm.

6.25.4.2.

височина: не по-малко от 400 mm и не повече от 1 500 mm над земната повърхност, с изключение на предвиденото в точка 6.25.5.1.

6.25.4.3.

дължина: няма специални изисквания.

Геометрична видимост

:

хоризонтален ъгъл: 30° навътре и навън;

вертикален ъгъл: 15° над и под хоризонталата. Вертикалният ъгъл под хоризонталата може да бъде намален до 5°, ако светлоотражателят е на височина, по-малка от 750 mm.

6.25.5.1.

Ако е невъзможно да бъдат съблюдавани горните изискванията за местоположение и видимост, могат да бъдат монтирани четири светлоотражателя със следните монтажни изисквания:

задължителни за превозни средства от категория S с обща широчина над 2,55 m.

Незадължителни за превозни средства от категория S с обща широчина, непревишаваща 2,55 m.

широчина:

най-отдалечената от средната надлъжна равнина на превозното средство точка на осветителната повърхност не трябва да е на разстояние, по-голямо от 100 mm, от най-крайния външен ръб на превозното средство. Тази стойност може да бъде увеличена, ако формата на каросерията не позволява да се спази изискването за 100 mm;

височина:

няма специални изисквания;

дължина:

няма специални изисквания.