1.   Настоящият регламент се прилага спрямо кредитните институции, които са обект на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

2.   Кредитните институции изпълняват настоящия регламент на индивидуална основа в съответствие с член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи могат да отменят изцяло или частично прилагането на настоящия регламент на индивидуална основа по отношение на дадена кредитна институция в съответствие с членове 8 и 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че са изпълнени изискванията, определени в тях.

3.   Когато дадена група включва една или повече кредитни институции, институцията майка от ЕС, институцията, контролирана от финансов холдинг майка от ЕС, или институцията, контролирана от финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, изпълнява задължениятапо настоящия регламент на консолидирана основа в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и всички долупосочени разпоредби:

1.   Подробното изискване за ликвидно покритие в съответствие с член 412, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 е равно на отношението на ликвидния буфер на дадена кредитна институция към нейните нетни изходящи ликвидни потоци в рамките на период на напрежение от 30 календарни дни и се изразява като процент. Кредитните институции изчисляват своето отношение на ликвидно покритие по следната формула:

2.   Кредитните институции поддържат отношение на ликвидно покритие най-малко 100 %.

3.   Независимоот параграф 2, по време на периоди на напрежение кредитните институции могат да осребрят ликвидните си активи, за да покрият нетните си изходящи ликвидни потоци, дори ако такава употреба на ликвидните активи може да доведе през такива периоди до спад на отношението на ликвидното им покритие под 100 %.

4.   Когато отношението на ликвидно покритие на кредитна институция спадне или има основание да се очаква, че ще спадне под 100 %, се прилага изискването, определено в член 414 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Докато не бъде възстановено отношението на ликвидно покритие до нивото, посочено в параграф 2, кредитната институция отчита пред компетентния орган отношението на ликвидно покритие в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията (6).

5.   Кредитните институции изчисляват и наблюдават своето отношение на ликвидно покритие в отчетната валута и във всяка от валутите за отделно отчитане в съответствие с член 415, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, така, както и при задълженията в отчетната валута. Кредитните институции отчитат пред своя компетентен орган отношението на ликвидно покритие в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014.

1.   За да отговарят на критериите за ликвидни активи, активите на кредитната институция трябва да отговарят на изискванията в параграфи от 2 до 6.

2.   Активите трябва да представляват свободно от тежести имущество, право или участие на кредитна институция. Активът се счита за свободен от тежести за тези цели, когато кредитната институция не е обект на законово, договорно, регулаторно или друго ограничение, което не ѝ дава право да ликвидира, продава, прехвърля, отнася или като цяло да се разпорежда с този актив чрез активна окончателна продажба или репо сделка в рамките на следващите 30 календарни дни. Следните активи се считат за свободни от тежести:

3.   Активите трябва да не са издадени от самата кредитна институция, от нейното предприятие майка, различно от субект от публичния сектор, което не е кредитна институция, от нейно дъщерно предприятие или друго дъщерно предприятие на нейното предприятие майка или от дружество със специална цел — секюритизация, с което кредитната институция има тесни връзки.

4.   Активите трябва да не са издадени от някое от следните:

5.   Стойността на активите трябва да може да бъде определена въз основа на широкоизвестни и леснодостъпни пазарни цени. При отсъствието на пазарни цени стойността на активите трябва да може да бъде определена по лесна за изчисляване формула, в която се използват обществено достъпни величини и която не е съществено зависима от значителни допускания.

6.   Активите трябва да са допуснати за търговия на призната борса или могат да се търгуват чрез активна окончателна продажба или чрез опростена репо сделка на общопризнати репо пазари. Тези критерии се оценяват отделно за всеки пазар. Актив, допуснат за търговия на организирано място за търговия, което не е призната борса, в държава членка или в трета държава, се счита за ликвиден само когато мястото за търговия осигурява активен и голям пазар за окончателни продажби на активи. Кредитната институция взема предвид следните минимални критерии за преценка дали мястото за търговия осигурява активен и голям пазар за целите на настоящия параграф:

7.   Изискванията, определени в параграфи 5 и 6, не се отнасят за:

1.   Кредитните институции трябва да разполагат с действащи правила и ограничения, за да гарантират, че притежаваните ликвидни активи, които съставляват техния ликвиден буфер, са достатъчно диверсифицирани във всеки момент. За тези цели кредитните институции вземат предвид степента на диверсификация между различните категории ликвидни активи и в рамките на една и съща категория ликвидни активи, посочени в глава 2 от настоящия дял, както и други относими фактори на диверсификацията като вид емитенти, контрагенти или географското местоположение на тези емитенти и контрагенти.

Компетентните органи могат да налагат определени ограничения или изисквания към ликвидните активи на кредитните институции, за да се гарантира изпълнението на изискването, определено в настоящия параграф. Такова ограничение или изискване обаче не се прилага към:

2.   Кредитните институции трябва да имат лесен достъп до своите ликвидни активи и могат да ги осребрят по всяко време през периода на напрежение от 30 календарни дни чрез окончателна продажба или репо сделка на общоприети репо пазари. Даден ликвиден актив се счита за леснодостъпен за кредитната институция, когато няма правни или практически пречки пред възможността на кредитната институция да осребрят своевременно този актив.

Активите, използвани за подобряване на кредитното качество в структурирани трансакции или за покриване на оперативни разходи на кредитните институции, не се считат за леснодостъпни за кредитните институции.

Активите, държани в трета държава, в която има ограничения върху свободното им прехвърляне, се считат за леснодостъпни само доколкото кредитната институция ги използва за покриване на изходящите ликвидни потоци в тази трета държава. Активите, държани в неконвертируема валута, се считат за леснодостъпни само доколкото кредитната институция ги използва за покриване на изходящите ликвидни потоци в тази валута.

3.   Кредитните институции гарантират, че техните ликвидни активи са под контрола на специално звено за управление на ликвидността в рамките на кредитната институция. Изпълнението на това изискване се доказва пред компетентния орган чрез:

4.   Кредитните институции осребряват редовно и най-малко веднъж годишно достатъчно представителна извадка от своите ликвидни активи чрез окончателна продажба или чрез опростена репо сделка на общопризнати репо пазари. Кредитните институции разработват стратегии за реализиране на извадки от ликвидни активи, които са достатъчни за:

Изискването, определено в първата алинея, не се прилага спрямо активите от ниво 1, посочени в член 10, различни от изключително висококачествените покрити облигации, спрямо ликвидното улеснение с ограничено ползване и с поето задължение по член 12, параграф 1, буква г) или спрямо влоговете и друго ликвидно финансиране в кооперативните мрежи и институционалните защитни схеми, посочени в член 16.

5.   Изискването по параграф 2 не препятства кредитните институции да хеджират пазарния риск, свързан с техните ликвидни активи, при условие че са изпълнени следните изисквания:

6.   Кредитните институции гарантират, че валутната деноминация на ликвидните им активи съответства на валутното разпределение на техните нетни изходящи ликвидни потоци. Когато е целесъобразно обаче, компетентните органи могат да изискат от кредитните институции да ограничат несъответствието между валутите чрез въвеждане на лимити върху размера на нетните изходящи ликвидни потоци в определена валута, които може да бъдат покрити през период на напрежение чрез притежаване на ликвидни активи, които не са деноминирани в тази валута. Това ограничение може да бъде прилагано само по отношение на отчетната валута или валута, която може да подлежи на отделно отчитане в съответствие с член 415, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. При определянето на нивото на ограничението върху несъответствието на валутите, което може да бъде приложено в съответствие с настоящия параграф, компетентните органи следва да вземат предвид най-малко следното:

Счита се, че всяко ограничение върху несъответствието на валутите, наложено в съответствие с настоящия параграф, представлява специално изискване за ликвидност по член 105 от Директива 2013/36/ЕС.

1.   Активите от ниво 1 включват единствено активи, попадащи в една или повече от следните категории и отговарящи във всеки случай на критериите за допустимост, определени тук:

2.   Пазарната стойност на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в параграф 1, буква е), подлежи на процентно намаление от най-малко 7 %. Върху стойността на оставащите активи от ниво 1 не се налага процентно намаление, освен както е посочено по отношение на акциите и дяловете в ПКИ в член 15, параграф 2, букви а) и б).

1.   Активите от ниво 2А включват единствено активи, попадащи в една или повече от следните категории и отговарящи във всеки случай на критериите за допустимост, определени тук:

2.   Пазарната стойност на всеки от активите от ниво 2А подлежи на процентно намаление от най-малко 15 %.

1.   Активите от ниво 2Б включват единствено активи, попадащи в една или повече от следните категории и отговарящи във всеки случай на критериите за допустимост, определени по-долу:

2.   Пазарната стойност на всеки от активите от ниво 2Б подлежи на следните минимални процентни намаления:

3.   За кредитните институции, които по силата на устава си не могат, по свързани с вероизповеданието причини, да притежават лихвоносни активи, компетентният орган може да разреши изключение от изискванията по параграф 1, буква б), подточки ii) и iii) от настоящия член, ако има данни за недостатъчна наличност на нелихвоносни активи, отговарящи на тези изисквания, и ако тези нелихвоносни активи са достатъчно ликвидни на частните пазари.

Когато се определя дали нелихвоносните активи са достатъчно ликвидни по смисъла на първата алинея, компетентният орган взема предвид следните фактори:

1.   Експозициите под формата на обезпечени с активи ценни книжа, посочени в член 12, параграф 1, буква а), се определят като секюритизации от ниво 2Б, когато отговарят на критериите, определени в параграфи от 2 до 14.

2.   Секюритизиращите позиции и базисните им експозиции трябва да отговарят на всички изисквания по-долу:

3.   Изплащането на секюритизиращите позиции не трябва да има структура, поради която то да зависи преимуществено от продажбата на активи, обезпечаващи базисните експозиции. Тази разпоредба обаче не препятства последващото подновяване или рефинансиране на такива експозиции.

4.   Структурата на секюритизационната сделка отговаря на следните изисквания:

5.   Към момента на емитиране на секюритизацията заемополучателите (или, в зависимост от случая, гарантите) са направили поне едно плащане, освен когато секюритизацията е обезпечена с кредитните улеснения, посочени в параграф 2, буква ж), подточка v).

6.   В случаи на секюритизации, при които базисните експозиции представляват жилищни заеми, посочени в параграф 2, буква ж), подточки i) и ii), групата заеми не може да включва заем, който е бил предложен на пазара и е бил поет въз основа на предположението, че кредитоискателят или, в зависимост от случая, посредниците са били наясно, че представените данни не могат да бъдат проверени от заемодателя.

7.   В случай на секюритизации, при които базисните експозиции представляват жилищни заеми, посочени в параграф 2, буква ж), подточки i) и ii), оценката на кредитоспособността на кредитополучателя отговаря на изискванията, определени в член 18, параграфи от 1 до 4, параграф 5, буква а) и параграф 6 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) или на равностойни изисквания в трети страни.

8.   В случай на секюритизации, при които базисните експозиции представляват заеми и лизинги за автомобили, както и потребителски заеми и кредитни улеснения, посочени в параграф 2, буква ж), подточки iv) и v), оценката на кредитоспособността на кредитополучателя отговаря на изискванията, определени в член 8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8).

9.   Когато инициаторът, спонсорът или първоначалният заемодател по секюритизацията е установен в Съюза, той изпълнява изискванията, определени в пета част на Регламент (ЕС) № 575/2013, и разкрива информация, в съответствие с член 8б от Регламент (ЕС) № 1060/2009, относно кредитното качество и показателите на базисните експозиции за структурата на сделката, за паричните потоци и за обезпечението по експозициите, както и всяка друга информация, необходима на инвеститорите за провеждането на всеобхватни тестове за устойчивост на напрежение (стрес тестове), основаващи се на достатъчно данни. Когато инициаторът, спонсорът или първоначалният заемодател е установен извън Съюза, всеобхватните данни на ниво заем съгласно общоприетите от пазарните участници стандарти се предоставят, и то редовно, на съществуващите и потенциалните инвеститори и регулатори при издаването.

10.   Базисните експозиции не следва да бъдат инициирани от кредитната институция, която притежава секюритизиращата позиция в своя ликвиден буфер, нейно дъщерно предприятие, нейно предприятие майка, дъщерно предприятие на нейно предприятие майка или друго предприятие, тясно свързано с тази кредитна институция.

11.   Размерът на емисията на транша е най-малко 100 милиона евро (или равностойността в местна валута).

12.   Останалата среднопретеглена продължителност на транша е 5 години или по-малко и се изчислява, като се използва по-ниската стойност измежду прогнозираната при ценообразуването норма на предсрочното плащане по сделката и постоянната норма на предсрочното плащане от 20 %, за което кредитната институция допуска, че правото на изкупуване се упражнява на първата разрешена за целта дата.

13.   Инициаторът на базисните експозиции на секюритизацията представлява институция, определенапов член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или предприятие, чиято основна дейност е да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки от 2 до 12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС.

14.   Пазарната стойност на всяка от секюритизациите от ниво 2Б подлежи на следните минимални процентни намаления:

1.   Акциите или дяловете в ПКИ се определят като ликвидни активи от същото ниво, както базисните ликвидни активи на съответното предприятие, до абсолютна сума от 500 милиона EUR (или равностойността в местна валута), на индивидуална основа за всяка кредитна институция, при условие че:

2.   Кредитните институции прилагат следните минимални процентни намаления към стойността на своите акции или дялове в ПКИ в зависимост от категорията на базисните ликвидни активи:

3.   Подходът, посочен в параграф 2, се прилага по следния начин:

4.   Кредитните институции разработват устойчиви методологии и процеси за изчисляване и отчитане на пазарната стойност и процентните намаления за акциите или дяловете в ПКИ. Когато експозицията не е достатъчно съществена, за да разработи кредитната институция свои собствени методологии, и при условие че във всеки случай компетентният орган е убеден, че това изискване е изпълнено, кредитната институция може да разчита само на следните трети страни за изчисляването и отчитането на процентните намаления за акции или дялове в ПКИ:

5.   Когато кредитната институция не изпълнява изискванията, определени в параграф 4 от настоящия член по отношение на акциите или дяловете в ПКИ, тя спира да ги признава като ликвидни активи за целите на настоящия регламент в съответствие с член 18.

1.   Когато кредитната институция е член на институционална защитна схема от вида, описан в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, член на мрежа, за която се прилага освобождаването по член 10 от посочения регламент, или член на кооперативна мрежа в държава членка, безсрочните влогове, които кредитната институция поддържа при централната кредитната институция, се третират като ликвидни активи в съответствие с една от следните разпоредби:

2.   Когато съгласно законодателството на държава членка или правно обвързващите документи, уреждащи мрежите или схемите по параграф 1, кредитната институция има достъп в рамките на 30 календарни дни до ликвидно финансиране от централната институция или от друга институция в същата мрежа или схема, такова финансиране се третира като актив от ниво 2Б, доколкото не е обезпечено с ликвидни активи от конкретно ниво или категория. Към сумата на главницата на ликвидното финансиране, за която е поето задължение, се прилага минимално процентно намаление от 25 %.

1.   Кредитните институции спазват във всеки момент следните изисквания към състава на ликвидния си буфер:

2.   Изискванията, определени в параграф 1, се прилагат, след като бъде направена корекция за въздействието върху ликвидните активи на обезпеченото финансиране, обезпечените кредитни сделки или операциите по замяна на обезпечения с използване на ликвидни активи, когато падежът на тези операции настъпва в рамките на 30 календарни дни, след приспадане на приложимите процентни намаления и при условие че кредитната институция изпълнява оперативните изисквания, определени в член 8.

3.   Кредитните институции определят състава на своя ликвиден буфер по формулите, определени в приложение I към настоящия регламент.

1.   Когато ликвиден актив престане да отговаря на общите приложими изисквания по член 7, оперативните изисквания по член 8, параграф 2 или други приложими критерии за допустимост, определени в настоящата глава, кредитната институция престава да го признава като ликвиден актив не по-късно от 30 календарни дни от датата, на която е възникнало неспазването на изискванията.

2.   Параграф 1 се прилага за акциите или дяловете в ПКИ, които престават да отговарят на изискванията за допустимост, само когато не надвишават 10 % от общите активи на ПКИ.

1.   Когато ликвидните активи в определена валута са недостатъчни, за да изпълни дадена кредитна институция отношението на ликвидно покритие, определено в член 4, се прилагат една или повече от следните разпоредби:

2.   Кредитните институции прилагат изключенията, предвидени в параграф 1, обратнопропорционално по отношение на наличието на съответните ликвидни активи. Кредитните институции оценяват своите нужди от ликвидност за прилагането на настоящия член, като се вземат предвид способността им чрез разумно управление на ликвидността да намалят потребността от такива ликвидни активи и размерът на държаните от други пазарни участници количества от тези активи.

3.   Валутите, за които могат да се прилагат изключенията по параграф 1, и степента, до която общо за дадена валута могат да бъдат достъпни едно или повече изключения, се определят чрез регламент за изпълнение, който се приема от Комисията в съответствие с член 419, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

4.   Подробните условия, приложими към използването на изключенията по параграф 1, букви а) и б), се определят чрез делегирания акт, който се приема от Комисията в съответствие с член 419, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

1.   Нетните изходящи ликвидни потоци са разликата между сбора на изходящите ликвидни потоци по буква а) и сбора на входящите ликвидни потоци по буква б), като обаче не може да бъдат отрицателна величина и се изчисляват, както следва:

2.   Входящите ликвидни потоци и изходящите ликвидни потоци се оценяват за период на напрежение от 30 календарни дни при допускането за сценарий на едновременното възникване на напрежение само за институцията и напрежение за целия пазар, както се посочва в член 5.

3.   Изчислението по параграф 1 се извършва по формулата, посочена в приложение II.

1.   Изходящите ликвидни потоци се изчисляват чрез умножаване на непогасените суми по различни категории или видове задължения и задбалансови задължения по ставките, по които се очаква да бъдат погасени или усвоени, както е посочено в настоящата глава.

2.   Изходящите ликвидни потоци, посочени в параграф 1, включват следното, във всеки случай умножени по приложимата ставка за изходящите потоци:

1.   Институциите редовно оценяват възможността за и потенциалния размер на изходящите ликвидни потоци през следващите 30 календарни дни по отношение на продуктите или услугите, които не са обхванати от членове 27—31 и които тези кредитни институции предлагат или подпомагат, или които потенциалните купувачи биха приели за свързани с тези кредитни институции. Тези продукти или услуги включват, но не само, изходящите ликвидни потоци в резултат на договорните споразумения, посочени в член 429 и приложение I към Регламент (ЕС) № 575/2013, например:

2.   Изходящите потоци, посочени в параграф 1, се оценяват при допускане за сценарий на едновременното възникване на напрежение, отнасящо се само до институцията, и напрежение за целия пазар, както се посочва в член 5. При извършването на тази оценка кредитните институции обръщат особено внимание на съществените щети върху своята репутация, които биха могли да възникнат, ако не бъде осигурена ликвидна подкрепа за тези продукти или услуги. Кредитните институции се отчитат най-малко веднъж годишно пред компетентните органи за онези продукти и услуги, при които възможността за и възможният размер на изходящите ликвидни потоци, посочени в параграф 1, са значителни, а компетентните органи определят съответните изходящи потоци. Компетентните органи могат да приложат ставка до 5 % за изходящите потоци по отношение на продукти за търговско финансиране, водещи до задбалансови позиции, съгласно посоченото в член 429 и приложение I към Регламент (ЕС) № 575/2013.

3.   Най-малко веднъж годишно компетентните органи докладват на ЕБО за видовете продукти или услуги, за които са определили изходящи потоци въз основа на отчетите на кредитните институции, и включват в този доклад обяснение за приложената методология за определяне на изходящите потоци.

1.   Освен ако са изпълнени критериите съгласно член 25, параграфи 2, 3 или 5 за по-висока ставка за изходящите потоци, сумата на влоговете на дребно, обхванати от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) или Директива 2014/49/ЕС или от равностойна схема за гарантиране на депозитите в трета държава, се счита за стабилна и се умножава по 5 %, когато влогът е едно от следните:

2.   За целите на параграф 1, буква а) влог на дребно се счита за част от установено взаимоотношение, когато вложителят отговаря поне на един от следните критерии:

3.   За целите на параграф 1, буква б) за влог на дребно се счита, че е по разплащателна сметка, когато по тази сметка редовно се кредитират и дебитират заплати, доходи или суми по трансакции.

4.   Независимо от параграф 1 от 1 януари 2019 г. компетентните органи могат да разрешат на кредитните институции да умножават по 3 % сумата на стабилните влогове на дребно, посочени в параграф 1, които са обхванати от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 2014/49/ЕС в размер до 100 000 EUR, както е посочено в член 6, параграф 1 от нея, ако Комисията е потвърдила, че официално признатата схема за гарантиране на депозитите отговаря на всички критерии по-долу:

5.   Компетентните органи издават разрешението по параграф 4 само след като получат предварително одобрение от Комисията. Това одобрение трябва да се поиска чрез мотивирано уведомление, в което се съдържат данни, че нивата на изтегляне при стабилните влогове на дребно биха били под 3 % по време на всеки период на напрежение в съответствие със сценариите по член 5. Мотивираното уведомление се представя на Комисията най-малко три месеца преди датата, от която се иска разрешение. Комисията преценява дали съответната схема за гарантиране на депозитите отговаря на условията, посочени в параграф 4, букви а), б) и в). Когато тези условия са изпълнени, Комисията одобрява искането на компетентния орган за предоставяне на разрешение, освен ако съществуват императивни съображения за отказване на одобрение, свързани с функционирането на вътрешния пазар на влогове на дребно. Всички кредитни институции, участващи в такава одобрена схема за гарантиране на депозитите, имат право да прилагат ставката от 3 % за изходящите потоци. Комисията се допитва до ЕБО дали съответната схема за гарантиране на депозитите отговаря на условията, посочени в параграф 4, букви а), б) и в).

6.   Кредитните институции могат да получат разрешение от техния компетентен орган да умножават по 3 % сумата на влоговете на дребно, обхванати от схема за гарантиране на депозитите в трета държава, която е равностойна на посочената в параграф 1 схема, ако третата държава позволява такова третиране.

1.   Кредитните институции умножават по 10 % другите влогове на дребно, включително дела на влоговете на дребно, които не са обхванати от член 24, освен ако важат посочените в параграф 2 условия.

2.   За другите влогове на дребно се прилагат по-високи ставки за изходящите потоци, определени от кредитната институция в съответствие с параграф 3, когато са налице следните условия:

3.   Кредитните институции прилагат по-висока ставка за изходящите потоци, определена както следва:

Във всеки отделен случай компетентните органи могат да приложат по-висока ставка за изходящите потоци, когато особеностите на кредитната институция дават основание за това. Кредитните институции прилагат ставката за изходящите потоци, посочена в параграф 3, буква б), по отношение на влоговете на дребно, ако оценката по параграф 2 не е проведена или не е приключила.

4.   Кредитните институции могат да изключат от изчислението на изходящите потоци някои ясно определени категории влогове на дребно, доколкото кредитната институция винаги спазва стриктно посочените по-долу изисквания за цялата категория влогове, освен ако има основания да се допусне изключение заради доказани затруднения на вложителя:

Ако част от влога, посочен в алинея първа, може да бъде изтеглена, без да се заплаща такава такса, единствено тази част се третира като безсрочен влог, а остатъкът се третира като срочен влог, както е посочено в настоящия параграф. По отношение на отменените влогове с остатъчен срок до падежа от по-малко от 30 календарни дни и в случаите, когато е договорено прехвърляне към друга кредитна институция, за изходящите потоци се прилага ставка от 100 %.

5.   Независимо от параграфи 1—4 и член 24 кредитните институции умножават влоговете на дребно, които са приели в трети държави, по по-висока процентна ставка за изходящите потоци, ако в националното законодателство относно ликвидните изисквания в тази трета държава се предвижда такъв процент.

1.   Кредитните институции умножават по 25 % задълженията, произтичащи от влогове, които се поддържат, както следва:

2.   Независимо от параграф 1 кредитните институции умножават по 5 % частта от задълженията, произтичащи от посочените в параграф 1, буква а) влогове, която е обхваната от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 94/19/ЕО или Директива 2014/49/ЕС или от равностойна схема за гарантиране на депозитите в трета държава.

3.   Влоговете на кредитни институции в централната кредитна институция, които се считат за ликвидни активи за кредитната институция вложител в съответствие с член 16, се умножават по ставка от 100 % за изходящите потоци за централната институция, която се прилага върху стойността на тези ликвидни активи след съответното процентно намаление. Тези ликвидни активи се включват в покритието само на изходящи потоци, които не са посочени в първото изречение от настоящия параграф, и не се вземат предвид при изчислението на състава на оставащия ликвиден буфер по член 17 за централната институция на индивидуално равнище.

4.   Услугите по клиринг, попечителство или управление на парични средства или други сходни услуги, посочени в параграф 1, букви а) и г), обхващат тези услуги само доколкото те се предоставят в рамките на установено взаимоотношение, което е от изключително значение за вложителя. По отношение на влоговете, посочени в параграф 1, букви а), в) и г), се прилагат строги законови или оперативни ограничения, поради което значителни тегления в рамките на периода от 30 календарни дни са малко вероятни. Средствата в размер над изисквания за предоставянето на оперативни услуги се третират като неоперативни влогове.

5.   Влоговете, произтичащи от взаимоотношение на кореспондентско банкиране или от предоставянето на основни посреднически услуги, не се третират като оперативни влогове и за тях се прилага ставка от 100 % за изходящите потоци.

6.   С цел определяне на влоговете, посочени в параграф 1, буква в), кредитната институция счита, че съществува установено оперативно взаимоотношение с нефинансов клиент, с изключение на срочните влогове, спестовните влогове и брокерските влогове, когато са изпълнени всички критерии по-долу:

Като оперативен влог се третира само тази част от влога, която е необходима за използването на услугата, от която влогът е вторичен продукт. Излишъкът се третира като неоперативен влог.

1.   Кредитните институции умножават по 40 % задълженията, произтичащи от влогове на клиенти, които са нефинансови клиенти, централни правителства, централни банки, многостранни банки за развитие, субекти от публичния сектор, кредитни кооперации, лицензирани от компетентен орган, лични инвестиционни дружества, или от влогове на клиенти, които са депозитни брокери, доколкото те не попадат в обхвата на член 27.

Независимо от алинея първа, ако задълженията по посочената алинея са обхванати от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 94/19/ЕО или Директива 2014/49/ЕО или равностойна схема за гарантиране на депозитите в трета държава, те се умножават по 20 %.

2.   Кредитните институции умножават по 0 % задълженията, произтичащи от собствените им оперативни разходи.

3.   Кредитните институции умножават задълженията, произтичащи от обезпечени кредитни сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни, както е определено в член 192, параграфи 2 и 3 от Регламент № 575/2013, по:

4.   Операциите по замяна на обезпечения, чийто падеж настъпва в рамките на следващите 30 дни, водят до изходящ поток в размер на превишението на стойността на получените в заем ликвидни активи над стойността на предоставените в заем ликвидни активи, освен ако контрагентът е централна банка, като в този случай за изходящия поток се прилага ставка от 0 %.

5.   Компенсационните салда по отделни сметки, свързани с режими за защита на клиентите, наложени от национални нормативни актове, се третират като входящи потоци в съответствие с член 32 и се изключват от запаса от ликвидни активи.

6.   Кредитните институции прилагат ставка от 100 % за изходящите потоци по отношение на всички полици, облигации и други дългови ценни книжа, издадени от кредитната институция, освен ако облигациите се продават изключително на пазара на дребно и се държат по сметка на дребно, като в този случай тези инструменти могат да се третират като съответната категория влогове на дребно. Налагат се ограничения, като например това, инструментите да се купуват и притежават единствено от клиенти на дребно.

1.   Независимо от член 31 компетентните органи могат да разрешат прилагането на по-ниска ставка за изходящите потоци по отношение на неусвоени кредитни или ликвидни улеснения, в зависимост от всеки конкретен случай, когато са изпълнени всички условия по-долу:

2.   Компетентните органи могат да отменят прилагането на условието по параграф 1, буква г), когато се прилага член 20, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013. В този случай се спазват следните допълнителни обективни критерии:

Когато разрешат прилагането на по-ниска ставка за изходящите потоци, компетентните органи информират ЕБО за резултата от процеса по член 20, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи правят редовен преглед на изпълнението на условията за такива по-малки изходящи потоци.

1.   За обезпечение, различно от паричните средства и активите, посочени в член 10, което е предоставено от кредитната институция по договори от приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 и кредитни деривати, се предвижда допълнителен изходящ поток от 20 %.

За обезпечение под формата на активи, посочени в член 10, параграф 1, буква е), което е предоставено от кредитната институция по договори от приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 и кредитни деривати, се предвижда допълнителен изходящ поток от 10 %.

2.   Кредитните институции изчисляват и уведомяват компетентните органи за допълнителните изходящи потоци за всички сключени от тях договори, чиито условия пораждат допълнителни изходящи ликвидни потоци или потребност от обезпечения в рамките на 30 календарни дни след съществено влошаване на кредитното качество на кредитната институция. Кредитните институции уведомяват компетентните органи за тези изходящи потоци не по-късно от подаването на отчета по член 415 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ако компетентните органи сметнат подобни изходящи потоци за значими спрямо потенциалните изходящи ликвидни потоци на кредитната институция, те изискват от нея да добави за тези договори допълнителен изходящ поток, отговарящ на потребността от допълнителни обезпечения или парични потоци, възникваща от съществено влошаване на кредитното качество на кредитната институция като понижаване на външната ѝ кредитна оценка с три степени. Кредитната институция прилага ставка от 100 % за изходящите потоци по отношение на това допълнително обезпечение или парични изходящи потоци. Кредитната институция редовно преразглежда степента на това съществено влошаване в контекста на съответните клаузи на сключените от нея договори и уведомява компетентните органи за резултатите от прегледа.

3.   Кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на потребността от обезпечение, която би възникнала в резултат на въздействието на сценарий на неблагоприятно развитие на пазарните условия върху сключените от кредитната институция сделки с деривати, сделки за финансиране и други договори, ако тя е съществена. Това изчисление се извършва в съответствие с делегирания акт, който ще бъде приет от Комисията съгласно член 423, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

4.   Кредитните институции отчитат на нетна основа изходящите и входящите потоци, очаквани в срок от 30 календарни дни по договорите от приложение II към |Регламент (ЕС) № 575/2013, в съответствие с член 21. В случай на нетен изходящ поток кредитната институция умножава резултата по ставка от 100 % за изходящите потоци. Кредитните институции изключват от тези изчисления онези изисквания за ликвидност, които биха възникнали в резултат на прилагането на параграфи 1, 2 и 3.

5.   Кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на 100 % от пазарната стойност на продаваните чрез къси продажби ценни книжа или други активи, които трябва да бъдат доставени в срок от 30 календарни дни, освен ако институцията притежава ценните книжа, предмет на доставката, или ги е получила в заем при условия, налагащи връщането им едва след изтичането на срока от 30 календарни дни, и ако ценните книжа не са част от ликвидните активи на кредитните институции. Ако късата позиция се покрива от обезпечена сделка по финансиране с ценни книжа, кредитната институция приема, че късата позиция ще се поддържа през целия период от 30 календарни дни и получава ставка от 0 % за изходящите потоци.

6.   Кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на 100 % от:

7.   Влоговете, получени като обезпечение, не се разглеждат като задължения за целите на член 27 или 29, но за тях се прилагат разпоредбите на параграфи 1—6 от настоящия член, в съответните случаи.

8.   Кредитните институции прилагат ставка от 100 % за изходящите потоци за загуба на финансиране по отношение на обезпечените с активи ценни книжа, покритите облигации и други структурирани финансови инструменти, чийто падеж е в рамките на 30 календарни дни, когато тези инструменти са издадени от самата кредитна институция или от спонсорирани посредници или дружества със специална цел (ДСЦ).

9.   Кредитните институции прилагат ставка от 100 % за изходящите потоци за загуба на финансиране по отношение на обезпечените с активи търговски ценни книжа, посредници (conduits), фондове за инвестиции в ценни книжа и други подобни механизми за финансиране. Тази ставка от 100 % за изходящите потоци се прилага за падежиращата сума или за размера на активите, които потенциално биха били върнати, или за изискваната ликвидност.

10.   По отношение на частта от финансовите програми по параграфи 8 и 9 кредитните институции, които са доставчици на асоциирани ликвидни улеснения, не са задължени да прилагат двойно отчитане на падежиращия финансов инструмент и на ликвидното улеснение за консолидирани програми.

11.   Приема се, че получените в заем активи при липса на обезпечение, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни, се погасяват изцяло, което води до ставка от 100 % за изходящите потоци по отношение на ликвидните активи, освен ако кредитната институция притежава ценните книжа и те не са част от ликвидния буфер на кредитната институция.

12.   Що се отнася до предоставянето на основни посреднически услуги, за сделките, при които кредитната институция е финансирала активите на даден клиент чрез тяхното вътрешно нетиране спрямо късите продажби на друг клиент, се прилага ставка от 50 % за условните задължения, тъй като в случай на изтегляне на активи от страна на клиента кредитната институция може да е задължена да осигури допълнителни източници на финансиране, за да покрие тези позиции.

1.   За целите на настоящия член ликвидно улеснение е всяко неусвоено улеснение с поето задължение, което може да бъде използвано за рефинансиране на дългови инструменти на клиент в случаите, в които той не е в състояние да поднови тези дългови инструменти на финансовите пазари. Стойността на ликвидното улеснение се изчислява като сумата на покрития от него непогасен дълг, издаден от клиента, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни. Частта от ликвидното улеснение, покриваща дълг, чийто падеж не настъпва в рамките на 30 календарни дни, се изключва от обхвата на определението за това улеснение. Всеки допълнителен аспект на улеснението се третира като кредитно улеснение с поето задължение при съответното ниво на усвояване, посочено в настоящия член. Улесненията за общ оборотен капитал за предприятия се класифицират не като ликвидни улеснения, а като кредитни улеснения.

2.   Кредитните институции изчисляват изходящите потоци за кредитните и ликвидните улеснения чрез умножаване на размера на кредитните и ликвидните улеснения по съответните ставки за изходящите потоци, посочени в параграфи 3—5. Изходящите потоци по кредитни и ликвидни улеснения с поето задължение се определят като процент от максималния размер, който може да бъде усвоен в рамките на 30 календарни дни, след приспадане на изискването за ликвидност, което би било приложимо съгласно член 23 за търговското финансиране по задбалансови позиции, и след приспадане на стойността на обезпечението, предоставено на кредитната институция и оценено в съответствие с член 9, при условие че обезпечението отговаря на всички условия по-долу:

Ако кредитната институция разполага с необходимата информация, максималната сума, която може да бъде усвоена по кредитни и ликвидни улеснения, се определя като максималната сума, която би могла да бъде усвоена с оглед на собствените задължения на контрагента или с оглед на предварително установения по договора график за усвояване, която става дължима през следващите 30 календарни дни.

3.   Максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени кредитни и ликвидни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, се умножава по 5 %, ако те могат да бъдат отнесени към класа „експозиции на дребно“.

4.   Максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени кредитни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, се умножава по 10 %, когато те отговарят на следните условия:

5.   Максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени ликвидни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, се умножава по 30 %, когато те отговарят на условията, посочени в параграф 4, букви а) и б), и по 40 %, когато са предоставени на лични инвестиционни дружества.

6.   Неусвоеният размер, за който е поето задължение, на ликвидно улеснение, предоставено на дружество със специална цел — секюритизация (ДСЦС), с оглед да се даде възможност на такова дружество да придобие активи, различни от ценни книжа, от клиенти, които не са финансови клиенти, се умножава по 10 %, доколкото той надвишава размера на закупуваните активи от клиенти и ако максималната сума, която може да бъде усвоена, е договорно ограничена до размера на закупуваните активи.

7.   Централната кредитна институция в схема или мрежа по член 16 умножава ликвидното финансиране, за което е поето задължение към кредитна институция членка, по ставка от 75 % за изходящите потоци, когато тази кредитна институция членка може да третира ликвидното финансиране като ликвиден актив съгласно член 16, параграф 2. Ставката от 75 % за изходящите потоци се прилага спрямо главницата на ликвидното финансиране, за която е поето задължение.

8.   Кредитната институция умножава максималната сума, която може да бъде изтеглена по друг неусвоен кредит с поето задължение и други неусвоени кредитни улеснения с поето задължение в рамките на 30 календарни дни, по съответната ставка за изходящите потоци, както следва:

9.   Независимо от параграфи 1—8 кредитните институции, които са създадени и финансирани от централно или регионално правителство на поне една държава членка, могат да прилагат посоченото в параграфи 3 и 4 третиране по отношение на кредитните и ликвидните улеснения, които са предоставени на насърчителни заемодатели единствено с цел пряко или непряко финансиране на насърчителни заеми, ако тези заеми отговарят на изискванията по отношение на ставките за изходящите потоци, посочени в параграфи 3 и 4.

Независимо от член 32, параграф 3, буква е), ако тези насърчителни заеми са отпуснати посредством друга кредитна институция, действаща като посредник, кредитните институции могат да приложат симетричен входящ и изходящ поток.

Насърчителните заеми по настоящия параграф се отпускат само на лица, които не са финансови клиенти, на неконкурентна основа и с нестопанска цел, за насърчаване на изпълнението на целите на обществената политика на Съюза или на съответното централно или регионално правителство на държавата членка. Ползването на такива улеснения е възможно единствено в рамките на очакваното обичайно търсене за насърчителни заеми и до размера на това търсене, при условие че се извършва последващо отчитане на използването на разпределените средства.

10.   Кредитните институции умножават по 100 % всички изходящи ликвидни потоци, произтичащи от задължения, различни от тези по членове 23—31, които стават дължими в рамките на 30 календарни дни.

1.   Входящите ликвидни потоци се оценяват за период от 30 календарни дни. Те обхващат само договорните входящи потоци от експозиции, които не са просрочени и за които кредитната институция няма основания да очаква неизпълнение през следващите 30 календарни дни.

2.   Входящите ликвидни потоци получават ставка от 100 % за входящите потоци, включително по-специално следните входящи потоци:

3.   Независимо от параграф 2 входящите потоци, посочени в настоящия параграф, подлежат на следните изисквания:

4.   Параграф 3, буква а) не се прилага за вземанията по обезпечени кредитни сделки и обусловени от капиталовия пазар сделки съгласно определенията по член 192, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които са обезпечени с ликвидни активи в съответствие с дял II, както се посочва в параграф 3, буква б). Входящите потоци от освобождаването на салдата по отделени сметки съгласно нормативните изисквания за защита на търговските активи на клиентите се отчитат изцяло, при условие че тези салда по отделени сметки се поддържат в ликвидни активи, определени в дял II.

5.   Изходящите и входящите потоци, очаквани в срок от 30 календарни дни по договорите, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013, се изчисляват на нетна основа, както е посочено в член 21, и се умножават по 100 %, ако резултатът е нетен входящ поток.

6.   Кредитните институции не вземат предвид входящите потоци от ликвидните активи, посочени в дял II, различни от вземанията по активи, които не са отразени в пазарната стойност на актива.

7.   Кредитните институции не отчитат входящите потоци от нови задължения, които са поели.

8.   Кредитните институции отчитат входящите ликвидни потоци, които трябва да се получат в трети държави с ограничения върху преводите или които са деноминирани в неконвертируеми валути, само доколкото тези входящи потоци съответстват на изходящите потоци в съответната трета държава или съответната валута.

1.   Кредитните институции ограничават признаването на входящите ликвидни потоци до 75 % от общите изходящи ликвидни потоци, както е определено в глава II, освен ако конкретен входящ поток е изключен според посоченото в параграфи 2, 3 или 4.

2.   След предварително одобрение от компетентния орган кредитната институция може да изключи напълно или частично следните входящи ликвидни потоци от прилагането на посочения в параграф 1 таван:

3.   След предварително одобрение от компетентния орган специализираните кредитни институции могат да бъдат освободени от задължението за прилагане на таван на входящите потоци, ако техните основни дейности са лизинг и факторинг, с изключение на дейностите, описани в параграф 4, и ако са изпълнени условията, посочени в параграф 5.

4.   След предварително одобрение от компетентния орган за специализираните кредитни институции може да се прилага таван на входящите потоци от 90 %, ако са изпълнени посочените в параграф 5 условия и ако техните основни дейности са следните:

5.   Кредитните институции, посочени в параграф 3, могат да бъдат освободени от задължението за прилагане на таван на входящите потоци, а кредитните институции, посочени в параграф 4, могат да приложат таван, по-висок от 90 %, ако отговарят на следните условия:

Компетентните органи информират ЕБО кои специализирани кредитни институции са освободени от задължението за прилагане на таван или прилагат по-висок таван, предоставяйки съответната обосновка. ЕБО публикува и поддържа списък на специализираните кредитни институции, освободени от прилагането на таван или прилагащи по-висок таван. ЕБО може да изиска подкрепяща документация.

6.   След като бъдат одобрени от компетентния орган, изключенията по параграфи 2, 3 и 4, могат да бъдат прилагани както на индивидуално, така и на консолидирано равнище съгласно член 2, параграф 3, буква д).

7.   Кредитните институции определят размера на нетните изходящи ликвидни потоци при прилагане на тавана за входящите потоци по формулата, предвидена в приложение II към настоящия регламент.

1.   Независимо от член 32, параграф 3, буква ж) компетентните органи могат да дадат разрешение на институцията в отделни случаи да прилага по-висока ставка за входящите потоци за неусвоените кредитни и ликвидни улеснения, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

2.   Когато кредитната институция и кредитната институция на контрагента са установени в различни държави членки, компетентните органи могат да предоставят освобождаване от изискванията по параграф 1, буква г), когато освен критериите по параграф 1 са изпълнени и следните допълнителни обективни критерии а)—в):

Компетентните органи работят заедно, като се консултират пълноценно в съответствие с член 20, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, за да преценят дали допълнителните критерии, посочени в настоящия параграф, са спазени.

3.   При условие че посочените в параграф 2 допълнителни критерии са спазени, компетентният орган на получателя на ликвидност има право да приложи преференциална ставка за входящите потоци от максимум 40 %. За прилагането на преференциална ставка над 40 % на симетрична база обаче се изисква одобрението и на двата компетентни органа.

В случай че за входящите потоци бъде разрешено прилагането на преференциална ставка над 40 %, компетентните органи информират ЕБО за резултата от посочения в параграф 2 процес. Компетентните органи правят редовен преглед на изпълнението на условията за такива по-високи входящи потоци.

1.   Активи, издадени от кредитните институции, които се ползват с гаранция от централното правителство на държава членка, се определят като активи от ниво 1 само ако гаранцията:

2.   Когато гарантът е регионално правителство или орган на местната власт в държава членка, гарантираният актив се определя като актив от ниво 1 само когато експозициите към такива регионални правителства или органи на местната власт се третират като експозиции към централното им правителство в съответствие с член 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, а гаранцията отговаря на изискванията по параграф 1.

3.   Посочените в параграфи 1 и 2 активи продължават да отговарят на изискванията за активи от ниво 1, доколкото гаранцията остава в сила по отношение на съответния емитент или неговите активи, в зависимост от случая, в съответствие с периодичните изменения или замени. В случаите, когато размерът на гаранцията в полза на емитент или неговите активи бъде увеличен по всяко време след 30 юни 2014 г., активите се определят като ликвидни само до максималния размер на гаранцията, за която е поето задължение преди тази дата.

4.   За активите, посочени в настоящия член, се прилагат същите изисквания, приложими съгласно настоящия регламент спрямо активите от ниво 1, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор, посочени в член 10, параграф 1, буква в), или са гарантирани от тях,.

5.   Когато за кредитна институция или нейните активи се прилага схема за гарантиране, схемата като цяло се счита за гаранция за целите на настоящия член.

1.   Първостепенните облигации, емитирани от следните финансирани от държава членка агенции за управление на обезценени активи, се определят като активи от ниво 1 до 31 декември 2023 г.:

2.   За активите по параграф 1 се прилагат същите изисквания, приложими съгласно настоящия регламент спрямо активите от ниво 1, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор, посочени в член 10, параграф 1, буква в), или са гарантирани от тях.

1.   Независимо от член 13 секюритизациите, издадени преди 1 октомври 2015 г., при които базисните експозиции са жилищни заеми по член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), се определят като активи от ниво 2Б, ако отговарят на всички изисквания по член 13, освен изискванията за съотношението между стойността на заема и стойността на имота или за съотношението между стойността на заема и размера на доходите по член 13, параграф 2, буква ж), подточка i).

2.   Независимо от член 13 секюритизациите, издадени преди 1 октомври 2015 г., при които базисните експозиции са жилищни заеми по член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), които не отговарят на изискванията за средното съотношение между стойността на заема и стойността на имота или за средното съотношение между стойността на заема и размера на доходите по посочената подточка, се определят като активи от ниво 2Б до 1 октомври 2025 г., при условие че базисните експозиции включват жилищни заеми, за които не са били приложими национални законодателни разпоредби за ограничаване на съотношението между стойността на заема и размера на доходите към момента на отпускането им, и че тези жилищни заеми са били отпуснати преди 1 октомври 2015 г.

1.   В съответствие с член 460, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 отношението на ликвидно покритие, предвидено в член 4, се въвежда по следната схема:

2.   В съответствие с член 412, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 държавите членки или компетентните органи могат да изискват от лицензираните в тяхната юрисдикция кредитни институции или от подклас от такива кредитни институции да изпълняват изискване за по-високо ликвидно покритие, в размер до 100 %, до окончателното въвеждане на задължителна минимална норма с размер от 100 % в съответствие с настоящия регламент.