1.   Както е определено в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, в хода на извършване на управление и контрол на разходите разплащателните агенции предоставят достатъчно гаранции по отношение на извършваните от тях плащания, както и относно предаването и съхраняването на информация, че:

2.   Държавите членки акредитират като разплащателни агенции отдели или органи, които отговарят на условията по параграф 1. Освен това, за да бъде акредитирана, разплащателната агенция трябва да разполага с административна организация и система за вътрешен контрол, които отговарят на критериите, установени в приложение I („условия за акредитиране“), по отношение на:

Държавите членки могат да определят допълнителни условия за акредитиране с цел да се отчете размерът, отговорностите и други особености на разплащателната агенция.

1.   Ако има повече от една акредитирана разплащателна агенция, в съответствие с член 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 с официален акт на равнище министри съответната държава членка взима решение относно акредитирането на координиращия орган, след като се е уверила, че административните правила на този орган предлагат достатъчни гаранции, че той е в състояние да изпълнява задачите, посочени в този член.

2.   За да бъде акредитиран, координиращият орган следва да е въвел процедурите, които гарантират, че:

1.   Разплащателните агенции, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, управляват и упражняват контрол върху поверените им операции, свързани с мерките за интервенция под формата на публично съхранение, при определените в приложение II към настоящия регламент условия, както и, ако е необходимо, в секторното законодателство в областта на селското стопанство, по-специално въз основа на минималната честота на проверките, установена в посоченото приложение.

Разплащателните агенции могат да делегират правомощията си в тази връзка на интервенционни агенции, които отговарят на условията за одобрение, определени в точка 1.В от приложение I към настоящия регламент, или да осъществяват дейност чрез други разплащателни агенции.

2.   Без да се засяга цялостната им отговорност по отношение на публичното съхранение, разплащателните агенции или интервенционните агенции могат:

В случаите, когато разплащателните агенции поверят управлението на операторите на складове, както е посочено в буква а) от първа алинея, управлението се извършва съгласно договори за съхранение въз основа на задълженията и общите принципи, изложени в приложение III.

3.   Задълженията на разплащателните агенции по отношение на публичното съхранение са по-специално, както следва:

Когато в дадена държава членка управлението на отчетите за публично съхранение на един или повече продукти се извършва от повече от една разплащателна агенция, отчетите за складова наличност и финансовите отчети, посочени в букви а) и г), се консолидират на равнището на държавата членка преди съответната информация да се съобщи на Комисията.

4.   Разплащателните агенции предприемат всички необходими стъпки, за да се гарантира:

5.   Разплащателните агенции незабавно информират Комисията:

Ако са приложими ситуациите, посочени в букви а) и б) от първа алинея, Комисията взема подходящото решение:

6.   Разплащателните агенции носят всички финансови последици от лошото съхранение на продукти, обхванати от мерки за интервенция на Съюза, по-специално в резултат на неподходящи методи на съхранение. Без да се засяга правото за предявяване на иск срещу операторите на складове, разплащателните агенции носят финансова отговорност, ако не изпълнят ангажиментите или задълженията си.

7.   Разплащателните агенции осигуряват непрекъснат достъп — по електронен път или на място в разплащателните агенции —до отчетите за публично съхранение и всички документи, договори и досиета, съставени или получени в рамките на операции по интервенция, на представители на Комисията или на лица, упълномощени от Комисията.

1.   През всяка отчетна година разплащателните агенции извършват инвентаризация на всеки продукт, който е бил предмет на интервенция от Съюза.

Те сравняват резултатите от инвентаризацията със счетоводните данни. Всички установени разлики в количествата и сумите вследствие на разлики в качеството, установени по време на проверки, се отчитат в съответствие с приетите разпоредби въз основа на член 46, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

2.   За целите на параграф 1 липсващите количества вследствие на нормални операции по съхранение са равни на разликата между теоретичната складова наличност, установена от инвентарните списъци, от една страна, и действителната физическа складова наличност, установена въз основа на инвентаризацията, предвидена в параграф 1, или складовата наличност, посочена като оставаща в счетоводните книги, след изчерпване на физическата складова наличност на даден склад, от друга страна, и са съобразени с границите на отклонение, установени в приложение IV.

1.   По отношение на ЕФГЗ в съответствие с изключенията, посочени в член 40, първа алинея на Регламент (ЕС) № 1306/2013, и в съответствие с принципа за пропорционалност направените след изтичането на сроковете за плащане разходи са допустими за плащания от страна на Съюза съгласно условията, определени в параграфи 2 до 6 от настоящия член.

2.   Ако направените след сроковете за плащане разходи не надхвърлят 5 % от тези, направени в срок, не се прави намаление на месечните плащания.

Ако направените след сроковете за плащане разходи надхвърлят прага от 5 %, всички разходи, направени със закъснение, се намаляват в съответствие със следните разпоредби:

3.   Чрез дерогация от параграф 2 по отношение на преките плащания, попадащи под тавана, посочен в член 7 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15), се прилагат следните условия:

Сумите на възстановяванията, посочени в член 26, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, не се вземат предвид, за да се провери спазването на условието, посочено в точка б) от алинея първа на настоящия параграф.

4.   Комисията прилага различни срокове от определените в параграфи 2 и 3 и/или по-ниско или нулево процентно намаляване, ако има специални условия за управление на определени мерки или ако държавите членки са представили основателни причини за това.

Първа алинея не се прилага обаче за разходите, надхвърлящи посочения в параграф 3, буква б) лимит.

5.   Проверките на спазването на сроковете за плащане в рамките на месечните плащания се извършват двукратно за една финансова година:

Всяко просрочване на сроковете през август, септември и октомври се взема предвид в решението за уравняване на счетоводните сметки, посочено в член 51 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

6.   Посочените в този член намаления се прилагат без да се засяга последващото решение за уравняването по съответствие, както е посочено в член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

1.   С решението си относно месечните плащания, което се приема съгласно член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, Комисията извършва плащане на остатъка от декларираните от всяка държава членка разходи, намален с целевите приходи, които съответната държава членка е включила в същата декларация за разходите. Това изравняване се счита за равностойно на събиране на съответните приходи.

Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания, генерирани от целевите приходи, са открити от момента, в който приходите бъдат прехвърлени към бюджетните линии. В съответствие с разпоредбите, определени в член 43, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, отпускането на средствата се извършва при осчетоводяването на целевите приходи в рамките на два месеца след получаване на отчетите на държавите членки.

2.   Ако сумите по член 43, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 са били задържани преди изплащането на помощта, във връзка с която са установени нередности или небрежност, те се приспадат от съответния разход.

3.   Размерът на участието по линия на ЕЗФРСР, възстановяван от бенефициерите в рамките на съответната програма за развитие на селските райони за референтния период, се приспада от сумите за изплащане от ЕЗФРСР в декларациите за разходи за споменатия период.

4.   По-голямата или по-малката сума, която евентуално се получава от уравняването на сметките съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и която може да се използва повторно за програмата за развитие на селските райони, се добавя или изважда от размера на участието на ЕЗФРСР при изготвянето на първата декларация след решението за уравняване на сметките.

5.   Финансирането от ЕФГЗ е равно на разходите, изчислени въз основа на съобщената от разплащателната агенция информация, след приспадане на натрупаните от мерките за интервенция приходи, валидирани от установената от Комисията компютризирана система и включени от разплащателната агенция в декларацията ѝ за разходи.

1.   Що се отнася до ЕФГЗ, ако бюджетът на Съюза не е приет до началото на бюджетната година, месечните плащания, посочени в член 18 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, се предоставят като процент на декларираните от всяка държава членка разходи, който се определя за всяка глава на бюджета и в рамките на границите, определени в член 16 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Комисията взема предвид невъзстановения на държавите членки остатък, при решенията за следващите възстановявания на разходи.

2.   Що се отнася до ЕЗФРСР, ако бюджетът на Съюза не е приет до началото на бюджетната година:

1.   Временното преустановяване на плащанията по член 42 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 се прилага спрямо всички мерки, изброени в приложение V към настоящия регламент.

2.   По отношение на разходите по ЕФГЗ се прилагат следните ставки на временно преустановяване на плащания:

3.   По отношение на разходите по ЕЗФРСР се прилагат следните ставки на временно преустановяване на плащанията:

1.   В съответствие с член 106, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на ЕФГЗ при изготвянето на декларациите си за разходи държавите членки, които не са приели еврото, прилагат същия валутен курс, който са използвали при извършването на плащанията към бенефициерите или при получаването на приходите в съответствие с глава V и секторното законодателство в областта на селското стопанство. За решенията за уравняване, посочени в членове 51 и 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, държавите членки използват първия валутен курс, установен от Европейската централна банка след датата на приемане на такова решение.

В случаи, различни от посочените в първа алинея, по-специално по отношение на програми за насърчаване, одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (18), за мерки за насърчаване в лозаро-винарския сектор, както и за операциите, за които в секторното законодателство в областта на селското стопанство не е предвиден правопораждащ факт, приложимият валутен курс е предпоследният валутен курс, установен от Европейската централна банка преди месеца, по отношение на който са декларирани разходите или целевите приходи.

2.   По отношение на програмите за развитие на селското стопанство при изготвянето на декларациите си за разходи държавите членки, които не са част от еврозоната, прилагат за всяка операция по плащане или възстановяване предпоследния валутен курс, установен от Европейската централна банка преди месеца, в който са регистрирани операциите в счетоводните книги на разплащателната агенция.

1.   С цел вземане на решение в съответствие с член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно сумите, които да бъдат изключени от финансиране от Съюза, Комисията прави ясна разлика между сумите или частите от суми, определени като неправомерно изразходвани, и сумите, определени чрез екстраполирани или фиксирани корекции.

За целите на определянето на сумите, които да бъдат изключени от финансиране от Съюза, когато бъде установено, че разходите не са били направени в съответствие със законодателството на Съюза, а по отношение на ЕЗФРСР — в съответствие с приложимото съюзно и национално законодателство, Комисията използва собствените си констатации и взема под внимание предоставената от държавите членки информация в рамките на процедурата за уравняване по съответствие съгласно член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

2.   Комисията решава кои суми трябва да бъдат изключени от финансиране чрез определяне на неправомерно изразходваните суми само ако тези суми могат да бъдат определени чрез пропорционални усилия. Когато не е възможно чрез пропорционални усилия Комисията да определи неправомерно изразходваните суми, държавата членка може в рамките на определените срокове в хода на процедурата за уравняване по съответствие да предостави данни относно проверката на тези суми въз основа на анализ на всеки отделен случай, при който има възможност да е направен пропуск. Проверката обхваща всички разходи, направени в нарушение на приложимото право и за сметка на бюджета на Съюза. Предоставените данни включват всички отделни суми, които са счетени за недопустими поради съответния пропуск.

3.   Ако не е възможно неправомерно изразходваните суми да бъдат определени в съответствие с параграф 2, Комисията може да установи сумите, които трябва да бъдат изключени, чрез ектраполирани корекции. За да се даде възможност на Комисията да установи съответните суми в сроковете, предвидени от Комисията в хода на процедурата за уравняване по съответствие, държавите членки могат да представят на Комисията изчисления на сумите, които трябва да бъдат изключени от финансиране от Съюза, чрез екстраполиране със статистически инструментариум на резултатите от проверките, направени на представителна извадка от тези случаи. Извадката трябва да бъде от генералната съвкупност, за която има основателни очаквания, че може да съдържа същия пропуск.

4.   С оглед да се вземат под внимание представените от държавите членки резултати от изчисленията, посочени в параграфи 2 и 3, Комисията има право да:

5.   При прилагането на параграф 3 държавите членки могат да използват контролните статистически данни на разплащателните агенции, потвърдени от сертифициращия орган, или определеното от този орган ниво на грешките в контекста на одита му, посочен в член 9 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, при следните условия:

6.   Ако не са изпълнени условията, посочени в параграфи 2 и 3, за установяване на сумите, които трябва да бъдат изключени, или ако естеството на случая не позволява сумите да бъдат установени въз основа на посочените параграфи, Комисията прилага подходящи фиксирани корекции, като надлежно отчита естеството и тежестта на нарушението и своята оценка на риска от финансовата вреда, причинена на Съюза.

Нивото на фиксираната корекция се определя, като се взема предвид по-специално видът на установения пропуск. За тази цел пропуските при прилагането на мерките за контрол се разделят на пропуски, установени при основни проверки, и на такива при спомагателни проверки, както следва:

Ако в рамките на една и съща процедура за уравняване по съответствие бъдат установени различни случаи на нарушения, които поотделно изискват различни фиксирани корекции, тогава се прилага най-високото ниво на фиксирана корекция.

7.   При определянето на нивото на фиксираните корекции Комисията по-специално взема под внимание следните обстоятелства, сочещи към по-сериозни пропуски, които предполагат и по-висок риск от загуба за сметка на бюджета на Съюза:

8.   Ако държавата членка представи определени обективни сведения, които не отговарят на условията, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, но които показват, че максималната загуба за фондовете се ограничава до размер, по-нисък от размера на загубата, която би възникнала при прилагането на по-ниска от предложената фиксирана ставка, Комисията използва по-ниската фиксирана ставка при определяне на сумите, които трябва да бъдат изключени от финансирането от Съюза в съответствие с член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

9.   От сумата, която Комисията е решила да се изключи от финансирането от Съюза в съответствие с член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, се приспадат възстановените суми, събрани от държавата членка от бенефициерите и начислени в полза на фонда преди крайната дата, която се определя от Комисията в хода на процедурата за уравняване по съответствие.

1.   Компетентният орган може да отмени изискването за обезпечение в случаите, когато страната, задължена да изпълни поетото задължение, е:

2.   Компетентният орган може да отмени изискването за обезщетение, когато размерът на гарантираната сума е по-малък от 500 EUR. В този случай заинтересованата страна се задължава в писмен вид да изплати сума, равна на размера на отмененото обезпечение, ако съответното задължение не бъде изпълнено.

При прилагането на първата алинея стойността на обезпечението се изчислява, като се включват всички съответни задължения, свързани с една и съща операция.

1.   Компетентният орган отказва да приеме или изисква заместването на всяко обезпечение, което счита за неподходящо или недостатъчно или което не предполага покритие за достатъчно дълъг период.

2.   Депозирането на парични средства чрез превод не се приема за учредяване на обезпечение, докато компетентният орган не се увери, че разполага със съответната сума.

3.   Чек за сума, чието изплащане е гарантирано от призната за целта финансова институция от държавата членка, където се намира съответният компетентен орган, се приема за паричен депозит. Компетентният орган не е длъжен да представи чека за плащане, докато не наближи изтичането на срока на неговата валидност.

Чек, различен от посочения в първата алинея, представлява обезпечение само в случаите, когато компетентният орган се увери, че разполага със съответната сума.

4.   Таксите, наложени от финансова институция, се поемат от страната, предоставяща гаранцията.

5.   За обезпечения, предоставени под формата на парични депозити, не се начислява лихва.

1.   Обезпеченията се учредяват в евро.

2.   Ако обезпечението се приема в националната парична единица на държава членка, която не е приела еврото, размерът на обезпечението в евро се преизчислява в приложимата национална парична единица в съответствие с разпоредбите на глава V. Поетото задължение, което съответства на обезпечението, както и всяка сума, удържана в случай на нередности или нарушения, остават определени в евро.

1.   Гарантът е с официално регистрирано местожителство в Съюза или е установен в него и при спазване на разпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги трябва да бъде одобрен от компетентния орган на държавата членка, в която е предоставено обезпечението. Гарантът се задължава с писмена гаранция.

2.   В писмената гаранция посочва поне:

3.   В случаите на вече дадено блоково обезпечение компетентният орган определя процедурата, която трябва да се следва, за да бъде разпределено цялото блоково обезпечение или част от него за покриване на определено задължение.

1.   Задължението, посочено в член 66, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, е изискване за изпълнение или въздържане от изпълнение на действие, което е от основно значение за целите на регламента, който го налага.

2.   Ако дадено задължение не е изпълнено и няма определен срок за изпълнение, обезпечението се задържа, когато компетентният орган установи, че то не е било изпълнено.

3.   Ако изпълнението на задължение е обвързано с определен срок и изпълнението е осъществено след този срок, обезпечението се задържа.

В тези случаи 10 % от обезпечението се задържат незабавно, след което се начислява допълнителен процент върху оставащата част от:

4.   Ако задължението е изпълнено своевременно, а за представянето на доказателство за изпълнението има определен срок, обезпечението по задължението се задържа за всеки календарен ден, надхвърлящ този определен срок, съгласно формулата 0,2/срока в дни и като се взема предвид член 25.

Ако посоченото в първа алинея задължение се отнася до представянето на използван или изтекъл лиценз за внос или износ или до представянето на доказателство, че продуктите са напуснали митническата територия на Съюза, обезпечението подлежи на задържане в размер на 15 %, ако това доказателство е представено преди определения срок, посочен в първа алинея, но не по-късно от 730-ия календарен ден след датата на изтичане на срока на лиценза. След тези 730 календарни дни останалата част от обезпечението се задържа в пълен размер.

Ако посоченото в първа алинея задължение се отнася до представянето на използван или изтекъл лиценз за износ с предварително фиксиране на възстановяването при износ, обезпечението се задържа, както следва:

5.   Размерът на обезпечението, което се задържа, се закръгля до първата по-ниска цяла сума в евро или в приложимата национална парична единица.

1.   След представяне на доказателството, предвидено в специфичните разпоредби на Съюза, че дадено задължение е изпълнено или че обезпечението е било частично задържано в съответствие с член 66, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 23 от настоящия регламент, обезпечението или остатъка от него се освобождава незабавно.

2.   Обезпечението се освобождава частично при поискване, когато е представено съответното доказателство по отношение на част от определено количество продукти, при условие че тази част не е по-малка от минималното количество, определено в регламента, с който се изисква гаранцията, или при липса на такъв, както е определено от държавата членка.

3.   Когато не е предвиден срок за представяне на доказателството, необходимо за освобождаването на гарантираната сума, този срок е 365 календарни дни, считано от определения за спазването на задължението срок, за което е внесено обезпечение, когато такъв срок не е определен, срокът е 365 календарни дни от датата, на която всички задължения са били изпълнени.

Определеният в първа алинея срок не надхвърля 1 095 календарни дни, считано от датата на учредяване на обезпечението за изпълнение на определено задължение.

1.   Общата задържана сума не надхвърля 100 % от съответната част на гарантираната сума.

2.   Компетентният орган може да се откаже от задържането на сума в размер под 100 EUR, при условие че е предвидено за сходни случаи в законови, подзаконови или административни разпоредби от националното законодателство.

1.   Дадено обезпечение се освобождава при следните условия:

2.   След като изтече крайният срок за доказване на правото да се придобие окончателно отпуснатата сума, без да са представени доказателствата за правото, компетентният орган незабавно прилага процедурата за задържане на обезпечението.

Доказателствата могат да бъдат представени след тази дата срещу частично възстановяване на обезпечението в случаите, в които това е предвидено в специални разпоредби на Съюза.

1.   За сумите, свързани с вноса на стоки, и за таксите при износ, които са определени в евро в законодателен акт на Съюза в областта на общата селскостопанска политика и които трябва да бъдат прилагани от държавите членки в националната парична единица, валутният курс е курсът, приложим в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

2.   За възстановявания при износ, определени в евро, и за цените и сумите, изразени в евро в законодателен акт на Съюза в областта на селското стопанство по отношение на търговията с трети държави, правопораждащият факт за валутния курс е приемането на митническата декларация.

3.   При изчисляването на стандартната стойност при внос на плодове и зеленчуци, посочена в член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията (20), с цел определяне на входната цена по член 137, параграф 1 от посочения регламент, правопораждащият факт за валутния курс за представителните цени, използвани за изчисляване на тази стандартна стойност и размера на намалението по член 134, параграф 3 от същия регламент, е настъпването на деня, за който се отнасят представителните цени.

1.   Правопораждащият факт за валутния курс, който се прилага за сумите за възстановяване при производство, определени в евро в законодателен акт на Съюза, е датата, на която се декларира, че продуктите са достигнали местоназначението, евентуално изисквано съгласно този законодателен акт. В случаите, когато няма такова изискване за местоназначението, правопораждащият факт е приемането на заявлението за плащане на сумата за възстановяване от разплащателната агенция.

2.   Без да се засягат членове 30 — 33, за помощта, отпускана за количество търгуван продукт или продукт, използван по специфичен начин, правопораждащият факт за валутния курс е първата операция, с която се осигурява съответното използване на въпросните продукти след придобиването на продуктите от съответния оператор и която води до отпускането на помощта.

3.   За помощта за частно съхранение правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на първия ден на периода, за който се отпуска помощта, свързана с един и същ договор.

4.   За помощ извън посочената в параграфи 2 и 3 от настоящия член и в членове 30 и 31 правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на крайния срок за подаване на заявленията.

1.   Правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на първия ден на винарската година, през която се предоставят помощи за следното:

2.   За помощите, изплащани за доброволната или задължителната дестилация на странични продукти съгласно член 52 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на първия ден на винарската година, в която се доставя страничният продукт.

3.   За инвестициите по член 50 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и иновациите в лозаро-винарския сектор по член 51 от новия Регламент (ЕС) № 1308/2013 правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на 1 януари на годината, през която е взето решението за отпускане на помощта.

4.   За операции по бране на плодове и зеленчуци, докато са още зелени по член 47 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, правопораждащият факт за валутния курс настъпва на датата, на която се осъществява такава операция.

1.   За помощта, отпускана за доставка на някои млечни продукти за ученици съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 657/2008 на Комисията (21), правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на първия ден от периода, за който се отнася подаденото заявление за плащане по член 11 от посочения регламент.

2.   За плащането на таксата, посочена в член 1 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията (22), за даден дванадесетмесечен период по смисъла на част II, дял I, глава III от Регламент (ЕС) № 1234/2007 на Съвета (23) правопораждащият факт за валутния курс е 1 април, следващ съответния период.

3.   За транспортните разходи по член 30, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията (24) правопораждащият факт за валутния курс настъпва на датата, на която компетентните органи са получили валидна оферта.

1.   За сумите, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1305/2013, както и за сумите, свързани с мерки, одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005, за които плащанията към бенефициерите са осигурени по програмите за развитие на селските райони, одобрени по Регламент (ЕС) № 1305/2013, правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на 1 януари на годината, през която е взето решението за отпускане на помощта.

Въпреки това когато съгласно разпоредбите на Съюза плащането на сумите по първата алинея е разсрочено в рамките на няколко години, правопораждащият факт за валутния курс за всяко от годишните частични плащания е настъпването на 1 януари на годината, за която се извършва съответното частично плащане.

2.   За сумите по точка 2, буква а) от приложение IХ към Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, предназначени за покриването на административни разходи, свързани по-конкретно с оперативните фондове или програмите по членове 32 и 33 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на 1 януари на годината, за която се отнасят тези административни разходи.

1.   При искане за издаване на разрешение за отпускане на национална финансова помощ по член 35 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 правопораждащият факт е настъпването на крайния срок за представяне на искането пред Комисията съгласно член 92, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011.

2.   При възстановяване от Съюза на национална финансова помощ съгласно член 95 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 правопораждащият факт за валутния курс е настъпването на срока за представяне на заявленията за помощ от организациите на производители пред компетентните органи на държавата членка съгласно член 69, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011.

1.   Когато разплащателна агенция, акредитирана в съответствие с Регламент (ЕС) № 1290/2005, поема отговорност за разходи, за които дотогава не е била отговорна, тя получава акредитация за новите отговорности не по-късно от 1 януари 2015 г.

2.   Мерките, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 1106/2010, не подлежат на системата за проверка, установена в дял V от глава III на Регламент (ЕС) № 1306/2013 за целите на проверката по отношение на разходите, направени преди финансовата година 2014.

3.   Когато в специфично законодателство се прави позоваване на главни, вторични и подчинени изисквания, както е посочено в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2012, се прилага член 23, параграфи 2, 3 и 4 от настоящия регламент.

4.   За програмите за развитие на селските райони, посочени в член 15 от Регламент (ЕО) № 1698/2005:

5.   За целите на прилагането на член 54, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за случаите, които са или ще бъдат докладвани на Комисията по отношение на финансовите години 2013 и 2014, както е посочено в член 6, буква з) от Регламент (ЕО) № 885/2006, финансовата година на първоначалното установяване на нередност, по смисъла на член 35 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, продължава да се взема предвид. За случаите, при които до 16 октомври 2014 г. не е установена нередност в първоначално заключение по административен или съдебен ред, се прилагат разпоредбите на член 54, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

По отношение на ЕЗФРСР за целите за уравняването на сметките в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 се прилагат разпоредбите на член 54, параграф 2 от посочения регламент, считано от уравняването на сметките за финансовата година 2014.