(1)

Целта на Съюза да осигури високо равнище на сигурност в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно член 67, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да бъде постигната, наред с другото, посредством съвместни мерки относно преминаването на лицата през вътрешните граници и граничен контрол на външните граници и чрез общата визова политика като част от конвергентна многослойна система, която би позволила обмен на данни и пълно познаване на ситуацията и има за цел улесняване на законното пътуване и справяне с незаконната имиграция.

(2)

Съюзът се нуждае от по-съгласуван подход към вътрешните и външните аспекти на управлението на миграцията и вътрешната сигурност и следва да установи връзка между борбата срещу незаконната имиграция и подобряването на сигурността на външните граници на Съюза и по-добро сътрудничество и диалог с трети държави за целите на справянето с незаконната имиграция и насърчаване на законната миграция.

(3)

Необходимо е да се разработи интегриран подход към въпросите, поставени от миграционния натиск и заявленията за убежище, както и за управлението на външните граници на Съюза, и да се предвидят достатъчен бюджет и адекватни ресурси за справяне с извънредни ситуации, в дух на зачитане на правата на човека и солидарност между всички държави членки, като същевременно не се пренебрегват националните отговорности и се осигурява ясно разделение на задачите.

(4)

Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз („Стратегията за вътрешна сигурност“), приета от Съвета през февруари 2010 г., представлява обща програма за справяне с тези общи предизвикателства в областта на сигурността. Съобщението на Комисията от ноември 2010 г., озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие“ превръща принципите и насоките на Стратегията в конкретни действия, като определя пет стратегически цели: разбиване на международните престъпни мрежи, предотвратяване на тероризма и мерки срещу радикализацията и набирането на терористи, повишаване на нивото на сигурност за гражданите и предприятията в кибернетичното пространството, укрепване на сигурността чрез управление на границите и подобряване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия.

(5)

Съгласно Стратегията за вътрешна сигурност свободата, сигурността и правосъдието са цели, които следва да бъдат преследвани успоредно, и с оглед постигане на свобода и правосъдие, целта за сигурност следва винаги да бъде преследвана в съответствие с принципите на Договорите, принципите на правовата държава и задълженията на Съюза в областта на основните права.

(6)

Ключови принципи, ръководещи изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност, следва да бъдат солидарността между държавите членки, яснотата относно разпределението на задачите, зачитането на основните свободи и правата на човека и принципите на правовата държава, надлежното отчитане на глобалната перспектива и връзката с външната сигурност, както и последователността и съгласуваността с целите на външната политика на Съюза, както са установени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(7)

За да се насърчи изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност и да се гарантира, че тя функционира реално, на държавите членки е необходимо да се осигури подходящо финансово подпомагане от страна на Съюза, като се създаде фонд „Вътрешна сигурност“ („Фондът“).

(8)

Поради правните особености, приложими към дял V от ДФЕС, правно не е възможно Фондът да се създаде като един финансов инструмент. Следователно Фондът следва да се създаде като цялостна рамка за финансово подпомагане от Съюза в областта на вътрешната сигурност, която обхваща инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите („Инструментът“), създаден с настоящия регламент, както и инструментът за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи, създаден с Регламент (ЕС) № 513/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4). Тази цялостна рамка следва да се допълни с Регламент (ЕС) № 514/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5), към който настоящият регламент следва да препраща във връзка с правилата за програмиране, финансово управление, управление и контрол, уравняване на сметките, закриване на програми и докладване и оценка.

(9)

Новата двустълбова структура на финансиране в областта на вътрешните работи следва да допринесе за опростяване, рационализиране, консолидиране и прозрачност на финансирането в тази област. Следва да се търси взаимодействие, съгласуваност и допълване с други фондове и програми, включително и с оглед на отпускането на финансиране за общи цели. При все това обаче следва да се избягва припокриване между различните инструменти за финансиране.

(10)

Фондът следва да отразява необходимостта от по-голяма гъвкавост и опростяване, като същевременно зачита изискванията по отношение на предвидимостта и гарантира справедливо и прозрачно разпределение на ресурсите за постигане на общите и специфичните цели, установени в настоящия регламент.

(11)

Ефективността на мерките и качеството на разходите представляват ръководни принципи при прилагането на Фонда. Освен това фондът следва също да бъде прилаган по възможно най-ефективен и удобен начин.

(12)

Фондът следва да взема специално предвид държавите членки, които са изправени пред несъразмерни тежести от миграционни потоци поради тяхното географско положение.

(13)

Солидарността и разпределянето на отговорностите между държавите членки и Съюза са основен елемент на общата политика за управление на външните граници.

(14)

Фондът следва да бъде израз на солидарност чрез финансова помощ за тези държави членки, които прилагат изцяло разпоредбите на достиженията на правото от Шенген относно външните граници, както и за онези, които се подготвят за пълно участие в Шенген, и следва да се използва от държавите членки в интерес на общата политика на Съюза за управлението на външните граници.

(15)

С цел да се допринесе за постигането на общата цел на Фонда, държавите членки следва да гарантират, че техните национални програми постигат специфичните цели на Инструмента и че разпределението на средствата между целите е пропорционално на предизвикателствата и потребностите и гарантира, че целите могат да бъдат изпълнени. Когато дадена национална програма не разглежда някоя от специфичните цели или разпределението е под минималните проценти за някои цели на националните програми, предвидени в настоящия регламент, засегнатата държава членка следва да представи обосновка в рамките на програмата.

(16)

За да се отчитат постиженията на Фонда, следва да се определят общи показатели по отношение на всяка специфична цел на Инструмента. Измерването на постигането на специфичните цели чрез общи показатели не прави изпълнението на дейностите, свързани с тези показатели, задължително.

(17)

Участието от страна на държава членка не следва да съвпада с участието ѝ във временен финансов инструмент на Съюза, който подпомага държавите членки бенефициери при финансирането, наред с другото, на действия по новите външни граници на Съюза, свързани с прилагането на достиженията на правото от Шенген относно границите и визите и контрола на външните граници.

(18)

Инструментът следва да се основава на процеса за изграждане на капацитет, разработен с помощта на Фонда за външните граници за периода 2007—2013 г., създаден с Решение № 574/2007ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), и следва да го разшири така, че да се вземат предвид новите развития.

(19)

При изпълнението на задачи по външните граници и в консулствата в съответствие с достиженията на правото от Шенген относно границите и визите, държавите членки осъществяват дейности в интерес на и от името на всички останали държави членки в Шенгенското пространство, като по този начин извършват публична услуга в полза на Съюза. Инструментът следва да участва във финансирането на оперативните разходи, свързани с граничния контрол и визовата политика, и да даде възможност на държавите членки да поддържат капацитета, който е решаващ за предоставянето на тази услуга за всички. Това подпомагане се изразява в пълно възстановяване на определени разходи, свързани с целите, преследвани с Инструмента, и следва да представлява неразделна част от националните програми.

(20)

Инструментът следва да допълва и подсилва дейностите, предприемани за развитие на оперативното сътрудничество под егидата на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз („Агенцията Frontex“), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (7), включително новите дейности, произтичащи от измененията, внесени с Регламент (ЕС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8), и по този начин допълнително да подсилва солидарността между държавите членки, които осъществяват контрола по външните граници в интерес на и от името на Шенгенското пространство като цяло. Това означава, наред с другото, че при изготвянето на своите национални програми държавите членки следва да вземат предвид аналитичните инструменти и оперативните и технически насоки, разработени от агенция Frontex, както и разработените програми за обучение, а именно общите основни учебни програми за обучение на гранична охрана, включително нейните компоненти по отношение на основните права и достъпа до международна закрила. За да се развие взаимно допълване между нейната мисия и отговорностите на държавите членки за контрол и наблюдение на външните граници, както и за да се гарантира последователност и да се избегне неефективност на разходите, Комисията следва да се консултира с агенция Frontex относно проекти на национални програми, представени от държавите членки, и по-специално относно дейностите, финансирани в рамките на оперативното подпомагане,.

(21)

Инструментът следва да се прилага при пълно спазване на правата и принципите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и в съответствие с международните задължения на Съюза и без да се засяга прилагането на специфични разпоредби относно правото на убежище и международна закрила.

(22)

Еднакъв и висококачествен контрол на външните граници е от съществено значение за укрепването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. В съответствие с общите стандарти на Съюза Инструментът следва да подкрепя мерки, свързани с управлението на външните граници, които да се изпълняват в съответствие с модела за четиристепен контрол на достъпа, който включва мерки в трети държави, сътрудничество със съседни държави, мерки за граничен контрол и мерки за контрол в областта на свободното движение с цел предотвратяване на незаконната имиграция и трансграничната престъпност в рамките на Шенгенското пространство.

(23)

Съгласно член 3 от ДЕС Инструментът следва да подкрепя дейности, които гарантират защитата на деца, изложени на опасност от понасяне на вреди на външните граници. По-специално при прилагането на действия по отношение на идентифицирането, на предоставянето на непосредствена помощ и препращането към служби за защита, държавите членки, когато е възможно, следва да обръщат особено внимание на уязвимите лица, особено на деца и непридружени малолетни и непълнолетни лица.

(24)

За да гарантира еднакъв и висококачествен контрол на външните граници и да се улесни законното преминаване през тях в рамките на Стратегията за вътрешната сигурност, Инструментът следва да допринася за изграждането на обща европейска система за интегрирано управление на границите. Тази система включва всички мерки, свързани с политиката, правото, системното сътрудничество, разпределението на тежестта, оценка на положението и изменящите се обстоятелства по отношение на местата, през които незаконните емигранти преминават границите, персонала, оборудването и технологиите, предприети на различни нива от компетентните органи на държавите членки, които действат в сътрудничество с агенция Frontex, с трети държави и, когато е необходимо, с други участници, по-специално Европол и Агенцията за оперативното управление на широкомащабни информационни системи, като се използват, наред с другото, четиристепенният модел за сигурност на границите и интегрираният анализ на риска на Съюза.

(25)

В съответствие с Протокол № 5 към Акта за присъединяване от 2003 г. за транзитното преминаване на хора по суша между Калининградска област и други части на Руската федерация, Инструментът следва да понесе всички допълнителни разходи, които са настъпили при изпълняването на специфичните разпоредби на достиженията на правото на Съюза, отнасящи се до такова транзитно преминаване, а именно Регламент (ЕО) № 693/2003 на Съвета (9) и Регламент (ЕО) № 694/2003 на Съвета (10). При все това, необходимостта от продължаване на финансовото подпомагане във връзка с несъбираните такси следва да зависи от действащия визов режим между Съюза и Руската федерация.

(26)

Инструментът следва да предвижда подпомагане на националните мерки и сътрудничеството между държавите членки в областта на визовата политика и други предгранични дейности, извършвани в етап, предшестващ контрола на външните граници, и следва да използва в пълна степен Визовата информационна система (ВИС). Ефикасното управление на дейностите, организирани от службите на държавите членки в трети държави, е в интерес на общата визова политика като част от многопластова система, целяща улесняване на законното пътуване и справяне с незаконната имиграция в Съюза, и представлява неразделна част от общата система за интегрирано управление на границите.

(27)

Освен това, Инструментът следва да подпомага мерки на територията на държавите от Шенген, предприемани като част от разработването на обща система за интегрирано управление на границите, която да укрепи цялостното функциониране на Шенгенското пространство.

(28)

Инструментът следва да подпомага и разработването от страна на Съюза на информационни системи, основани на съществуващи и/или нови информационни системи, които да предоставят на държавите членки средства за по-ефикасно управление на движението на граждани на трети държави през границите и за гарантиране на по-добро идентифициране и проверка на пътниците, като по този начин се улеснява пътуването и се повишава сигурността на границите. За тази цел следва да се създаде програма, в съответствие със Стратегията за управление на информацията за вътрешната сигурност на ЕС, с цел да покрива разходите за разработването както на централните, така и на националните компоненти на такива системи, като осигурява техническа съгласуваност, оперативна съвместимост с други информационни системи на Съюза, икономии и плавно привеждане в действие в държавите членки. Тези информационни системи следва да бъдат съобразени с основните права, включително със защитата на личните данни.

(29)

Държавите членки следва да отделят необходимото финансиране за Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur), създадена с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11), с цел да се гарантира правилното функциониране на тази система.

(30)

За да се реагира незабавно на непредвиден миграционен натиск и рискове за граничната сигурност, следва да съществува възможност за предоставяне на спешна помощ в съответствие с рамката, очертана с Регламент (ЕС) № 514 /2014.

(31)

Освен това, в интерес на засилената солидарност в Шенгенското пространство като цяло, когато бъдат установени слабости или възможни рискове, по-специално след извършена оценка по Шенген, съответната държава членка следва да предприема подходящи действия по въпроса, като използва средствата по своята национална програма по приоритети, когато е приложимо, допълвайки мерките за спешна помощ.

(32)

За да се засилят солидарността и разпределението на отговорностите държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват част от наличните средства по националните си програми за специфични приоритети, определени от Съюза, като например закупуване на техническо оборудване, необходимо на агенция Frontex, и развитие на консулското сътрудничество в интерес на Съюза. Необходимо е да се увеличи максимално въздействието на финансирането от Съюза чрез мобилизиране, обединяване и привличане на публични и частни финансови ресурси. Следва да се гарантират най-голяма прозрачност, отчетност и демократичен контрол на иновативните финансови инструменти и механизми с участието на бюджета на Съюза.

(33)

За да се гарантира прилагането на достиженията на правото от Шенген в цялото Шенгенско пространство, по Инструмента следва да се подпомага и прилагането на Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета (12), тъй като той е средство от особено значение за улесняване на изпълнението на политиките на Съюза в пространството на свобода, сигурност и правосъдие чрез осигуряване на високо равнище на защита на външните граници и липсата на граничен контрол в рамките на Шенгенското пространство.

(34)

Като се има предвид опитът, придобит с Фонда за външните граници, и разработването на ШИС II и ВИС, се смята за целесъобразно да бъде предвидена възможност за известна гъвкавост по отношение на евентуални трансфери на ресурси между различните средства за изпълнение на целите, преследвани с Инструмента, без да се накърнява принципът за гарантиране от самото начало на критична маса и на финансова стабилност за програмите и на оперативното подпомагане за държавите членки и без да се засяга контролът от страна на Европейския парламент и на Съвета.

(35)

В същия дух, обхватът на действията и таванът на средствата, които остават на разположение на Съюза („действия на Съюза“), следва да бъдат увеличени, за да се повиши капацитета на Съюза за провеждане през дадена бюджетна година на многобройни дейности за управлението на външните граници и общата визова политика в интерес на Съюза като цяло, когато и доколкото има необходимост. Такива действия на Съюза включват проучвания и пилотни проекти за по-нататъшно развитие на политиката за управлението на външните граници и общата визова политика и нейното прилагане, обучението на гранични служители за защитата на правата на човека, мерки или договорености в трети държави за справяне с миграционния натиск от тези държави в интерес на оптимално управление на миграционните потоци към Съюза и ефикасна организация на свързаните с това задачи по външните граници и в консулствата.

(36)

Подпомаганите чрез Инструмента мерки в трети държави или във връзка с трети държави следва да се предприемат във взаимодействие и съгласувано с други действия извън Съюза, подпомагани чрез географските и тематичните инструменти на Съюза за външно подпомагане. По-специално, при изпълнението на такива действия следва да се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност и външната политика на Съюза по отношение на съответната държава или регион. Те не трябва да имат за цел подпомагането на действия, които са пряко насочени към развитие, и следва да допълват финансовата помощ, предоставяна по линия на инструментите за външна помощ, когато това е целесъобразно. Ще се търси също така съгласуваност с хуманитарната политика на Съюза, особено по отношение на прилагането на спешни мерки.

(37)

Финансирането от бюджета на Съюза следва да се съсредоточи върху дейности, при които интервенциите на Съюза могат да придадат допълнителна стойност в сравнение със самостоятелни действия на държавите членки. Тъй като Съюзът е в по-добра позиция от държавите членки от гледна точка на осигуряването на рамка за изразяване на солидарността на Съюза в областта на граничния контрол, визовата политика и управлението на миграционните потоци, както и на осигуряването на платформа за разработването на общи информационни системи в подкрепа на тези политики, предоставяното съгласно настоящия регламент финансово подпомагане ще допринася по-специално за укрепване на националния капацитет и капацитета на Съюза в тези области.

(38)

В настоящия регламент следва да се уреди разпределянето на основните суми между държавите членки. Основната сума за всяка държава членка следва да се изчислява въз основа на средствата, отпуснати от Фонда за външните граници за всяка държава членка в периода от 2010 до 2012 г., и като се раздели получената стойност на общия размер на бюджетните кредити, налични за споделено управление за тези три години. Изчисленията са направени в съответствие с критериите за разпределяне, установени в Решение № 574/2007/ЕО.

(39)

Комисията следва да наблюдава прилагането на Инструмента в съответствие с приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 514/2014 с помощта на ключови показатели за оценка на резултатите и въздействието. Показателите, включващи съответни основни параметри, следва да предоставят минималната основа за оценяване на степента, в която са постигнати целите на Инструмента.

(40)

С цел допълване или изменение на разпоредбите на настоящия регламент относно определянето на специфичните действия по националните програми, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(41)

При прилагането на настоящия регламент, включително при подготовката на делегираните актове, Комисията следва да се консултира с експерти от всички държави членки.

(42)

За да се гарантира еднакво, ефикасно и своевременно прилагане на разпоредбите относно оперативното подпомагане, предвидени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(43)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да предвиди разпоредби относно солидарността и разпределянето на отговорностите между държавите членки и Съюза при управлението на външните граници и визовата политика, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(44)

Решение № 574/2007/ЕО следва да бъде отменено, като се спазват преходните разпоредби, предвидени в настоящия регламент.

(45)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (14), които попадат в областите, посочени в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (15).

(46)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (16), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (17).

(47)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (18), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (19).

(48)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(49)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (20); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(50)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (21); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(51)

Целесъобразно е срокът на прилагане на настоящия регламент да бъде съгласуват с този на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (22). За тази цел настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г.,