15.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/29

(1)

На 5 юни 2007 г. [жалбоподателят] (3) е подал жалба до Европейската комисия относно първоначално капиталово вложение в размер на 150 милиона EUR в полза на акционерно дружество SA Ducroire/Delcredere NV (по-долу „SA Ducroire/Delcredere NV“) при създаването му през септември 2004 г. от Office National du Ducroire (по-долу „ONDD“).

(2)

С писмо от 7 декември 2007 г. Комисията поиска от Белгия подробна информация. На 12 февруари 2008 г. тя получи отговори на поставените въпроси, придружени от множество документи, както и от бизнес план.

(3)

На 9 септември 2008 г. се състоя среща между жалбоподателя и службите на Комисията.

(4)

На 4 декември 2008 г. Комисията предаде на Белгия неповерителна версия на жалбата.

(5)

На 12 и 17 декември 2008 г. на жалбоподателя беше изпратена неповерителна версия на отговора на Белгия и му беше поискана по-конкретна информация. Жалбоподателят отговори с писмо от 6 ноември 2009 г.

(6)

Допълнителни запитвания бяха отправени към Белгия на 21 април 2010 г., на които тя отговори на 23 юли 2010 г.

(7)

На 23 февруари 2011 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (по-долу „ДФЕС“) (4) на следните евентуални мерки за подпомагане: i) предоставената гаранция от белгийската държава в полза на ONDD относно продаваемите рискове, ii) един или повече вътрешни трансфери на средства за застрахователни дейности за продаваеми рискове и iii) записаният от ONDD капитал в полза на застрахователни дейности за продаваеми рискове на SA Ducroire/Delcredere NV. Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросните мерки.

(8)

На 17 март и на 28 април 2011 г. бяха проведени две срещи между белгийските органи, ONDD, SA Ducroire/Delcredere NV и службите на Комисията.

(9)

На 4 май 2011 г. белгийските органи поискаха срокът за отговор на решението за откриване на официална процедура по разследване (по-долу „решението за откриване на процедурата“) да бъде удължен с четири седмици. На 5 май 2011 г. Комисията уведоми белгийските органи, че няма възражения относно искането за удължаване на срока и поиска допълнителна информация за срещата от 28 април 2011 г.

(10)

На 1 юни 2011 г. белгийските органи съобщиха своя отговор на формулираните от Комисията мнения и въпроси в решението за откриване на процедурата. Приложенията към техния отговор бяха съобщени на 9 и 10 юни 2011 г.

(11)

След този отговор, на 27 юли 2011 г. Комисията поиска допълнителна информация.

(12)

За да подготвят отговора си на поставените от Комисията въпроси, белгийските органи проведоха две технически съвещания със службите на Комисията и с бенефициера на мерките за подпомагане, съответно на 26 септември и на 18 октомври 2011 г. На 14 ноември 2011 г. Белгия предостави допълнителна информация за обсъжданите на тези заседания въпроси.

(13)

На 5 декември 2011 г. белгийските органи представиха отговор на въпросите, поставени от Комисията, с дата 27 юли 2011 г.

(14)

На 23 април 2012 г. Комисията поиска някои уточнения относно представената информация, които бяха предоставени от белгийските органи на 16 май 2012 г.

(15)

На 21 май 2012 г. беше проведена среща между белгийските органи, ONDD, SA Ducroire/Delcredere NV и службите на Комисията, след която белгийските органи представиха в писмо от 31 май 2012 г. допълнителни обяснения. С писмо от 14 юни 2012 г. белгийските органи потвърдиха позицията си относно оспорваната от Комисията мярка за предоставяне на капитал.

(16)

ONDD е „самостоятелна държавна институция“, която функционира на пазара на кредитното застраховане и се ползва от подкрепата и гаранцията на белгийската държава.

(17)

До 31 август 2003 г. ONDD е упражнявал за своя сметка всичките си дейности, като се е ползвал от държавна гаранция. Не е съществувало разделно счетоводство за дейностите по краткосрочно и дългосрочно кредитно застраховане, нито по отношение на продаваемите и непродаваеми рискове. В Съобщението на Комисията до държавите членки съгласно член 93, параграф 1 от Договора относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора към застраховането на краткосрочни експортни кредити (по-долу „съобщението за застраховане на експортни кредити“) (5) се определят като продаваеми търговските и на политически рискове със срок под две години, отнасящи се за длъжници (6), установени в държава от Европейския съюз или в някои държави — членки на ОИСР, а именно: Австралия, Канада, Исландия, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Швейцария и Съединени американски щати (7).

(18)

На 1 септември 2003 г. ONDD е активирал „търговска“ сметка, без да ползва, според белгийските органи, отпуснатата от тази дата държавна гаранция за цялостната дейност, свързана с краткосрочните рискове. По тази търговска сметка е предоставен капитал в размер на [45—70] милиона EUR, необходим за получаване на разрешение от националния регулатор на застрахователите, l'Office de Contrôle des Assurances (по-долу OCA). В рамките на тази търговска сметка не е съществувало разделно счетоводство за продаваеми и непродаваеми рискове.

(19)

През май 2004 г. ONDD решава да финализира съществуващите си дейности за краткосрочно кредитно застраховане, като създава SA Ducroire/Delcredere NV. Според белгийските органи решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV е взето с цел съобразяване със Съобщението за застраховане на експортни кредити, с което държавите членки се приканват да променят схемите за застраховане на експортни кредити, така че да се преустанови държавното подпомагане на институциите за застраховане на експортни кредити по отношение на определените като „продаваеми“ рискове.

(20)

Решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV и за предоставянето му на капитал в размер на 150 милиона EUR е взето от управителния съвет на 11 май 2004 г. въз основа на бизнес план, изготвен от ONDD за периода 2005—2007 г., в рамките на който са предвидени два възможни сценария: а) „реалистичен“ сценарий, базиран на конюнктурата и основаващ се на ръст от 3 % на застрахованите суми; б) „динамичен“ сценарий, базиран на проактивен подход за завладяване на пазара, основаващ се на евентуален двойно по-голям ръст отколкото при реалистичния сценарий, а именно 6 % (8).

(21)

Дружеството SA Ducroire/Delcredere NV е учредено на 23 септември 2004 г., дата на която ONDD е записал в полза на въпросното дружество капитал в размер на 150 милиона EUR, от които 100 милиона EUR са внесени веднага, а останалите 50 милиона EUR са внесени през 2009 г.

(22)

На 1 януари 2005 г. ONDD прехвърля своя портфейл от краткосрочни рискове на SA Ducroire/Delcredere NV, което започва дейността си на тази дата, докато ONDD продължава да управлява дългосрочните рискове.

(23)

По този начин SA Ducroire/Delcredere NV управлява всички продаваеми рискове по смисъла на Съобщението за застраховане на експортни кредити (които по дефиниция за краткосрочни), както и краткосрочните непродаваеми рискове, като рисковете за период под две години, отнасящи се за длъжници, установени извън ОИСР.

(24)

През 2007 г. SA Ducroire/Delcredere NV придоби 33 % от капитала на Komerčni ύvěrová pojišt'ovna EGAP (KUP) (търговския клон на чешката национална агенция за застраховане на експортни кредити) за [12—14] милиона EUR. Придобиването е извършеносъвместно със SACE BT, която придоби също така 33 % от капитала на KUP. През 2009 г. SA Ducroire/Delcredere NV изкупи изцяло дяловото участие на SACE BT в капитала на KUP за общата сума от [0—20] милиона EUR. Впоследствие, 12 милиона EUR от тази сума бяха отчетени като загуба от прехвърляне на дялови участия (отрицателна корекция на стойността на инвестицията).

(25)

На 5 юни 2007 г. е подадена жалба до Комисията. Според жалбоподателя ONDD е предоставил вноска в капитала при условия, при каквито не би действал частен инвеститор. От една страна, очакваната от SA Ducroire/Delcredere NV възвръщаемост на внесения капитал е по-ниска от възвръщаемостта, която би очаквал един частен инвеститор. От друга страна, внесеният в SA Ducroire/Delcredere NV капитал надхвърля необходимия капитал както от гледна точка на пруденциалните правила за адекватен минимален размер на собствения капитал, както и по отношение на средния коефициент на платежоспособност (нетни премии/ собствени средства) на останалите участници в сектора. Според жалбоподателя, единствено чрез тяхната „свръхкапитализация“ през 2004 г. SA Ducroire/ Delcredere NV и SACE BT са могли да подадат през второто тримесечие на 2006 г. съвместната си оферта „извън всякаква конкуренция“ за придобиването на 66 % от акциите на KUP.

(26)

Разследването, предприето на 23 февруари 2011 г. се отнася за следните мерки:

(27)

По отношение на мярка 3 в решението за откриване на процедурата се заключава, че не представляват помощ следните части от отпуснатия на SA Ducroire/Delcredere NV капитал (9):

(28)

Оспорваната евентуална нова помощ (мярка 3) следователно се отнася само за частта от капитала, отпусната на SA Ducroire/Delcredere NV, която не е в подкрепа на дейността по кредитно застраховане на непродаваеми рискове и която не превишава частта от капитала, която е била в полза на дейността по застраховане за продаваеми рискове в рамките на ONDD към 31 декември 2004 г. (малко преди прехвърлянето на дейностите по застраховане на краткосрочни рискове към Ducroire/Delcredere NV).

(29)

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)    „допълнителен капитал“ — частта от предоставения на SA Ducroire/Delcredere NV капитал, превишаваща частта от капитала, която е била в полза на дейността, свързана с краткосрочните рискове (продаваеми и непродаваеми) в рамките на ONDD към 31 декември 2004 г. (малко преди прехвърлянето на дейностите по застраховане за краткосрочни рискове към SA Ducroire/Delcredere NV);

б)   „добавен капитал“— частта от допълнителния капитал, определен по-горе, която е в полза на дейността по експортно кредитно застраховане за продаваеми рискове и която превишава частта от капитала която е била в полза на дейността, свързана с краткосрочните рискове в рамките на ONDD към 31 декември 2004 г.).

(30)

Следователно допълнителният капитал включва добавения капитал (вж. графиката към съображение 141).

(31)

В решението си за откриване на процедурата, Комисията предполага, че е налице значителен допълнителен и добавен капитал, тъй като съществува диспропорция между капитала от 150 милиона EUR, предоставен на SA Ducroire/Delcredere NV при учредяването му, и капитала от [45—70] милиона EUR, отпуснат в рамките на ONDD в търговската сметка предназначена от 1 септември до 31 декември 2004 г. за дейността, свързана с краткосрочните рискове, включваща и продаваемите рискове. Още тогава Комисията посочи, че вероятно е налице допълнителен и добавен капитал и че очакваната от него доходност е недостатъчна.

(32)

Тъй като ONDD и SA Ducroire/Delcredere NV не са се съобразили с изискването в точка 4.3 от Съобщението за застраховане на експортни кредити (вж. съображения 17 и 19 за изготвяне на отделно управление и счетоводство, за да се разграничат продаваемите и непродаваемите рискове, Комисията не може да определи точно какъв е размерът на „добавения“ капитал в етапа на откриване на официалната процедура по разследване. Поради този факт, в решението си за откриване на официална процедура по разследване Комисията призова белгийските органи да се съобразят с точка 4.3 от съобщението за застраховане на експортни кредити и да посочат частите от капитала, които са били предназначени за подкрепа съответно на дейността по краткосрочните непродаваеми рискове и тази по продаваемите рискове, преди и след прехвърлянето им на SA Ducroire/Delcredere NV.

(33)

В определения срок Комисията не е получила мнения от заинтересованите страни относно откриването на процедурата.

(34)

Белгия заяви, че ONDD винаги е бил съсредоточен върху непродаваемите рискове и че тези рискове неизменно са били преобладаващи в неговия портфейл. След 1993 г. (12), и преди приемането на десетте нови държави членки в Европейския съюз (ЕС) през май 2004 г., дейността, свързана с продаваемите рискове в ONDD е била слабо застъпена. В края на 2003 г. премиите за тази дейност са представлявали едва около [0—1 %] в портфейла от краткосрочни рискове и застрахованите суми са възлизали едва на […] милиона EUR (вж. таблица 1 по-долу). Следва да се отбележи, че ниският процент на покритите тогава продаваеми рискове се е дължал единствено на тяхната свързаност с непродаваем риск (13).

(35)

Едва след 1 май 2004 г. след приемането на десетте нови държави членки в Европейския съюз, балансът между продаваеми и краткосрочни непродаваеми рискове в портфейла на ONDD се е променил, тъй като делът на продаваемите рискове в портфейла на ONDD от [0—1 %] ( премии) през 2003 г. е нараснал на [15—20 %] през 2004 г. (вж. таблица 1 по-долу). Тази промяна се дължи на автоматичното преминаване от категория непродаваеми към категория продаваеми на краткосрочните рискове, отнасящи се за длъжници установени в новите десет държави — членки на Европейския съюз.

(36)

По отношение на мярка 1 белгийските органи отбелязват също така, че държавната гаранция е била спряна още на 1 септември 2003 г. по отношение на продаваемите рискове чрез техния трансфер към търговската сметка, за която ONDD е получил одобрение от OCA (14), точно защото тази сметка не се е ползвала от държавна гаранция (дейностите, ползващи се от държавна гаранция не са регулирани от ОСА).

(37)

По отношение на вътрешните трансфери на ресурси в полза на продаваемите рискове в ONDD, белгийските органи изтъкват, че поради слабо застъпената дейност по продаваеми рискове всякакъв трансфер на ресурси е бил немислим и във всички случаи би бил de minimis  (15).

(38)

Белгийските органи заключават, че по отношение на мярка 1 и мярка 2 разглежданите суми във всички случаи са de minimis  (16).

Таблица 1

Изменение на премиите и застрахованите суми за краткосрочни продаваеми и непродаваеми рискове (глобални полици с износители — краткосрочни)

(39)

Като доказателство, че капиталът, разпределен от ONDD за SA Ducroire/Delcredere NV е бил необходим и е отговарял на критериите за частния инвеститор, белгийските органи се привели следните аргументи: 1) операцията следва да бъде разгледана в нейния контекст, тоест прехвърлянето на съществуваща дейност към ново дъщерно предприятие, 2) капиталовата вноска е оправдана съгласно правилата за платежоспособност, 3) очакваната възвръщаемост от дейностите, които се прехвърлят на SA Ducroire/Delcredere NV, е била достатъчна, за да бъде убеден един частен инвеститор в условия на пазарна икономика да осъществи инвестицията.

(40)

Белгийските органи считат, че внесеният капитал следва да се оцени в неговия контекст, тоест прехвърлянето на съществуваща дейност. Цялостната дейност, въведена в SA Ducroire/Delcredere NV при създаването му, съответства на обикновено прехвърляне на портфейл от дейности по краткосрочно застраховане на ONDD.

(41)

По този повод, белгийските органи заявяват, че всички балансови позиции от търговската сметка, свързани с търговската дейност, са били прехвърлени към началния баланс на SA Ducroire/Delcredere NV. В актива са прехвърлени единствено вземанията, които са пряко свързани със застрахователните полици, включени в портфейла (вложенията не са прехвърлени). Балансови позиции, прехвърлени в пасива, се отнасят единствено за позициите, свързани със съществуващия застрахователен портфейл, и следователно изключват капитала, резервите и провизиите за уравняване и катастрофи (19). Белгийските органи подчертават, че разпределените [45—70] милиона EUR в търговската сметка не са били прехвърлени на SA Ducroire/Delcredere NV, тъй като определянето на размера на капитала е било предмет на специална оценка.

(42)

Белгийските органи твърдят, че разпределеният капитал в търговската сметка не е подховяща база за сравнение при оценка на нуждите от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV. Нуждата от капитал в търговската сметка е била оценена чрез механичното прилагане на правилата на Директива 2002/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 март 2002 г. за изменение на Директива 73/239/ЕИО на Съвета по отношение на изискванията за границите на платежоспособност на дружества, които не извършват животозастраховане (20) (по-долу Директива Платежоспособност I), съответстващи на пруденциалните правила, за да получат лиценз от OCA за дейността по краткосрочно застраховане, след като тя вече не е подлежала на държавна гаранция, но този капитал не е съответствал на икономическия капитал, необходим за покриване на профила на риска за тази дейност.

(43)

Според белгийските органи съществува разлика в поведението на частен инвеститор, който търси нова рентабилна инвестиция и предприятие майка, което обособява съществуващите си дейности като дъщерно дружество. Според белгийските органи всяка друга оценка може да принуди дадено публично предприятие да прехвърли или прекрати някоя икономическа дейност, която не е достатъчно рентабилна за частен инвеститор в условия на пазарна икономика, което ще бъде нарушаване на принципа на неутралитет, изразен в член 345 от ДФЕС.

(44)

Белгийските органи твърдят, че през 2004 г. са били възможни два метода за определяне на нуждите от капитал на кредитните застрахователи: а) класическият метод в сектора на общото застраховане, въведен от Директива Платежоспособност I, който се основава на възвръщаемостта на рисковете (или премии — „premium based approach“) и б) методът, основаващ се на поетите рискове („exposure based approach“), например методът на правилата от Базел, прилагани към банковия сектор и методът на Standard & Poor's за определяне на необходимия капитал за даден кредитен застраховател.

(45)

Белгийските органи считат, че методът предвиден от Директива Платежоспособност I, не отразява достатъчно цялостния финансов профил на застрахователя.

(46)

Съгласно Директива Платежоспособност I изискуемата граница на платежоспособност се равнява на по-високия от два резултата, единият от които се определя на базата на годишния размер на премиите или вноските, а другият на базата на средната тежест на претенциите за последните три финансови години. Въпреки това абсолютният минимален праг за периода 2004—2006 г. възлиза на 3 милиона EUR, а за 2007—2009 г. на 3,2 милиона EUR.

(47)

В резултат от прилагането на тези правила от ONDD, минималното ниво на капитала на SA Ducroire/Delcredere NV е било около 3—3,3 милиона EUR  (21) през 2005—2007 г. съгласно данните от бизнес плана (вж. таблица 2 по-долу).

(48)

Белгия изтъква, че нуждите от капитал на кредитните застрахователи зависят повече от рисковете на които те са изложени, отколкото от възвръщаемостта на рисковете (премиите) и че методите основаващи се на рисковете („exposure based approach“) (например член 8 от закона от 1939 г. за ONDD), методът на Standard & Poor's или методът на правилата от Базел, прилагани към банковия сектор) са по-адекватни отколкото Директивата Платежоспособност I, основаваща се на възвръщаемостта на рисковете („premium based approach“).

(49)

Според белгийските органи портфейлът от рискове, застраховани от SA Ducroire/Delcredere NV, е нетипичен, доколкото дружеството, за разлика от повечето си конкуренти, покрива мажоритарно непродаваеми рискове по смисъла на съобщението за застраховане на експортни кредити. Нивото на риск, съдържащ се в такъв портфейл, е значително по-високо, отколкото при портфейл, съставен изключително или частично от продаваеми рискове, и според Белгия оправдава използването на пруденциални правила.

(50)

Белгийските органи считат, че приложението на член 8 от закона от 31 август 1939 г. за ONDD (22) (по-долу „законът от 1939 г.“) в този случай е уместно, тъй като то следва така наречения „exposure based approach“. Важно е да се уточни, че член 8 от закона от 1939 г. няма регламентарен ефект за SA Ducroire/Delcredere NV, тъй като той се прилага само по отношение на ONDD.

(51)

Освен това въпреки посочения в член 8 максимален обем задължения на ONDD, произтичащи от дейностите му за собствена сметка или с гаранция от държавата, както и от тези за сметка на държавата, белгийските органи считат, че член 8 от закона от 1939 г. не представлява минимална изходна точка за SA Ducroire/Delcredere NV, което не се ползва от държавна помощ.

(52)

Прилагайки член 8, параграф 1 от Закона от 1939 г.  (23), който гласи, че задълженията не могат да превишават 20 пъти кумулирания размер на отпуснатите средства и общия резерв, белгийските органи оценяват (24) нуждите от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV за периода 2005—2007 г. на около 92—106 милиона EUR въз основа на бизнес плана (вж. таблица 2 по-долу).

(53)

В своите коментари белгийските органи се позовават на метода, разработен от Standard & Poor's за определяне на необходимия капитал за кредитен застраховател.

(54)

За определяне на нивото на този капитал (25) Standard & Poor's използва модел, който се основава на поетите рискове („exposure based approach“) заедно с оценка за презастраховането на застрахователя. Необходимият капитал се определя съгласно методиката за сравняване на брутните вземания с брутните застраховани суми („the gross loss over gross exposure method“) за период от (обичайно) 10 години. Най-високият коефициент за този период се умножава по 1,25 и се прилага за планираните и коригирани застраховани суми, за да се вземе предвид презастраховането. Моделът се основава на хипотезата, че портфейлът на застрахователя е разумно диверсифициран географски и по сектори на дейност („line of business“).

(55)

Въпреки че се позовават на метода на Standard & Poor's, белгийските органи не са използвали този метод за определяне на нивото на необходимия за SA Ducroire/Delcredere NV капитал.

(56)

Според белгийските органи правилата от Базел са по-подходящи за оценка на платежоспособността на кредитните застрахователи, отколкото действащите пруденциални правила, и по-точно Директива Платежоспособност I. Естеството на дейностите на кредитните застрахователи и принципът на предпазливост оправдават използването на правилата от Базел. Според белгийските органи кредитното застраховане е сходно с кредитната дейност на банките по отношение на степента на кредитния риск от контрагента (основно риска от неплащане от страна на длъжника). Освен това дейността на SA Ducroire/Delcredere NV, за разлика от дейността на други частни кредитни застрахователи, включва основно кредитни рискове, свързани с длъжници, установени в по-слабо развити държави или такива с бързо развиваща се икономика (рискове, намиращи се в зона 2 (26)).

(57)

Така според белгийските органи коефициентът Cooke от пруденциалните правила на Базел I, който изисква минимална капитализация, съответстваща на 8 % от нетните задължения, е по-подходящ за оценка на платежоспособността на кредитните застрахователи.

(58)

От протокола от 20 април 2004 г. на управителния съвет на ONDD е видно, че той е използвал коефициента Cooke, за да определи необходимия за SA Ducroire/Delcredere NV капитал, като същевременно е взел предвид необходимостта да осигури на дружеството достатъчно доверие в сравнение с конкурентите му.

(59)

В действителност коефициентът, приет от белгийските органи при изчисленията, не е 8 %, както изискват предписанията на правилата Базел I, а 10 %, за да се предвиди защитен буфер.

(60)

Така определеният от ONDD капитал за SA Ducroire/Delcredere NV, посочен (27) във финансовите планове, представени на регулатора, и в информационната докладна записка от 20 април 2004 г., въз основа на която управителният съвет е дал принципното си съгласие за създаването на SA Ducroire/Delcredere NV със записан капитал от 150 милиона EUR, е възлизал на около 68—74 милиона EUR в края на 2006 г. (вж. таблица 2 по-долу). Приетите хипотези са включвали единствено рисковете, намиращи се в зона 2 и в десетте държави, приети в Европейския съюз през май 2004 г.

(61)

Обаче в стратегическия документ от 28 септември 2004 г. (28), капиталът, оценен от ONDD посредством коефициента Cooke (10 % от нетните задължения) за периода 2005—2007 г., възлиза на около 74—101 милиона EUR. За разлика от финансовите предвиждания в документа от април 2004 г. финансовите предвиждания от септември 2004 г. включват покритие за всички краткосрочни рискове и по този начин обхващат изцяло зона 1 и зона 2. В докладна записката се заключава, че „внесеният капитал в размер на 100 милиона EUR е достатъчен за извършване на дейност по сключване на краткосрочни глобални полици с износители до 2007 г., но следва да бъде преразгледан след този период“.

(62)

Белгийските органи считат, че прилагането на коефициента Cooke не е подходящият метод за разграничаване на нуждите от капитал при застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, тъй като методът по коефициента Cookе, прилаган за размера на задълженията, според тях води до известна линейност, като не отчита достатъчно разнообразния характер на различните латентни рискове.

(63)

Правилата на Платежоспособност II се определят от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (29) (по-долу „Директива Платежоспособност II“).

(64)

За да се разграничат нуждите от капитал за застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, през 2011 г. ONDD е разработила методика, която според нея е най-подходяща. Става въпрос за стандартната формула по смисъла на Платежоспособност II (30), разработена в рамките на Quantitative Impact Study 5 (QIS 5), съчетана с вътрешен модел на нуждите от капитал за покриване на политическия риск и калибрирана така, че да осигури платежоспособност, отговаряща на рейтинг А и прилагана с параметрите за 2004 г.

(65)

Според белгийските органи логично може да се приеме, че един разумен частен инвеститор би разчитал на тази методика през 2004 г.

(66)

Стандартната формула по Платежоспособност II QIS 5 е била приложена от ONDD за всички рискове, без политическите рискове. Според белгийските органи политическият риск при кредитното застраховане наподобява някакъв вид катастрофичен риск. Според белгийските органи катастрофичният риск при кредитното застраховане няма добро покритие при стандартната формула по Платежоспособност II QIS 5. Следователно те смятат, че е основателно да се използва вътрешен модел за оценка на нуждите от капитал за политическите рискове.

(67)

Съгласно този метод нуждата от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV се оценява (31) на около 80—99 милиона EUR за периода 2005—2007 г. и около [125—150] милиона EUR за 2009 г. на базата на бизнес плана (вж. таблица 2 по-долу). Преобладаващата част от този капитал произтича от покритието за политически риск.

(68)

Вследствие на искането на Комисията белгийските органи са оценили нуждата от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV чрез прилагане на стандартната формула по Платежоспособност II QIS 5 за всички видове риск (включително и политическия риск). В този случай нуждата от капитал на SA Ducroire/Delcredere NV е била (32) под 23—25 милиона EUR за периода 2005—2007 г. и под [25—50] милиона EUR за 2009 г.(вж. таблица 2 по-долу).

Таблица 2

Определяне на капитала на SA Ducroire/Delcredere NV, извършено от ONDD/белгийските органи за 2005, 2007 и 2009 г. съгласно два сценария за растеж и чрез различни методи

(69)

В своите коментари от 16 и 31 май 2012 г. ONDD уточни, че вследствие на взетите стратегически решения в периода от 2007 г. до 2009 г. (например смяна на презастрахователната стратегия, изменение на рисковите параметри в портфейла от непродаваеми рискове), които не са били предвидени в стратегическия план от 2004 г., са извършени вътрешни капиталови трансфери от дейността с непродаваеми рискове към тази с продаваеми рискове.

(70)

Според белгийските органи внесеният от ONDD първоначален капитал при учредяването на SA Ducroire/Delcredere NV отговаря на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

(71)

В докладна записката от април 2004 г. според сценария 1 Б, който предвижда 6 % ръст на дейността, ONDD е очаквала нормата на възвръщаемост на собствения капитал („return on equity“ или „ROE“) да бъде между 1,3 % и 1,5 % за първите три години от дейността на SA Ducroire/Delcredere NV (2005, 2006 и 2007 г.) при включване на изравнителния резерв и между 2,2 % и 2,9 % за същите години без включване на изравнителния резерв.

Таблица 3

Финансови предвиждания от април 2004 г. (периметър: зона 1 „10 присъединяващи се държави“ + зона 2)

(72)

В докладна записката, представена на управителния съвет от 28 септември 2004 г. — следователно след учредяването на SA Ducroire/Delcredere на 23 септември 2004 г. — ONDD предвижда съгласно сценария „динамика — ръст от 6 %“ възвръщаемост на собствения капитал от 1,3 % до 1,9 % за трите години 2005, 2006 и 2007 при включване на изравнителния резерв и от 2,8 % до 4,3 % за същите години, без включване на изравнителния резерв. Финансовите предвиждания от септември 2004 г. представят малко по-различни резултати от тези от април 2004 г., тъй като тези от септември 2004 г. се базират на по-широк периметър от дейности (цялата зона 1). Освен това някои хипотези са били преразгледани през септември 2004 г.

Таблица 4

Финансови предвиждания — септември 2004 г. (периметър: цялата зона 1 и цялата зона 2)

(73)

За разлика от докладна записката от април 2004 г. възвръщаемостта на капитала е изчисленa на базата на внесения капитал от 100 милиона EUR, без да е отчетен добавеният капитал от 50 милиона EUR, които са инвестирани, но не са внесени.

(74)

Относно очакваната ROE за дейността по застраховане на продаваеми рискове белгийските органи обясниха, че разпределението, посочено в стратегическия документ, представен на управителния съвет от 28 септември 2004 г. (37), не следва да бъде взето предвид при анализа на възвръщаемостта от застраховането на продаваеми и непродаваеми рискове. Белгийските органи обясниха (38), че тези прогнози са нелогични, тъй като квотата на щетимост е била доста надценена за рисковете, станали продаваеми през 2004 г., а същевременно не е била взета предвид възможността застрахователят да коригира премиите в случай на действително възникнала висока щетимост. Белгийските органи припомнят, че при определянето на степента на капитализация на SA Ducroire/Delcredere NV управителният съвет на ONDD не е изхождал от извършеното разграничение в приложение 9 към стратегическия документ.

(75)

Следователно прогнозите от 2004 г. е са послужили за основа при разграничаването на прогнозите за продаваеми и непродаваеми рискове, представени на Комисията през юни 2011 г. Колкото до мненията от юни 2011 г., те са изготвени въз основа на данните отпреди 2004 г. и на резултатите на тогавашните конкуренти на SA Ducroire/Delcredere NV. Белгия счита, че използваният в мненията от юни 2011 г. подход отразява най-добре логиката, която би имал частен инвеститор през 2004 г. и същевременно съответства на консолидирания резултат.

(76)

В мненията си от юни 2011 г. белгийските органи са оценили възвръщаемостта от дейността по застраховане на продаваеми рискове спрямо разпределения за тази цел капитал по модела на Платежоспособност II (стандартната формула QIS 5 и вътрешен модел), като този метод е бил разработен ex post, след искане от страна на Комисията. Следва да се отбележи, че разликата между размера на минималния капитал по този модел, или 82 милиона EUR, е бил предназначен за дейностите по застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове пропорционално на техния дял в минималния капитал от 82 милиона EUR. От това следва, че „коригираният“ капитал, който ONDD е оценило за продаваеми рискове, възлиза на 9,8 милиона EUR за 2005 г. (39) (вж. таблица 5 по-долу).

(77)

Въз основа на преразгледаните финансови прогнози, представени от белгийските органи през 2011 г,. и извършените от тях разчети на капитала за застраховане на продаваеми рискове, както е обяснено в съображение 76, белгийските органи са определили възвръщаемостта от дейността по застраховане на продаваеми рискове за периода 2005 г.-2007 г. така, както е показано по-долу:

Таблица 5

Финансови прогнози, преизчислени през 2011 г. (40)

(78)

ROE е изчислена от белгийските органи на базата на 100 милиона EUR внесен капитал, без да бъдат отчетени добавените 50 милиона EUR, които са били инвестирани, но внесени чак през 2009 г.

(79)

По повод на изказаното в решението за откриване на процедурата съмнение, че един частен инвеститор би поискал възвръщаемост от невнесения капитал, тъй като в случай на фалит той би понесъл загуба, белгийските органи отговориха, че поддържат позицията си, че капиталът от 50 милиона EUR не следва да бъде отчетен при изчисляването на възвръщаемостта, докато не бъде действително внесен. Според тях, в случай на фалит (ако се предположи, че той ще доведе до искане за внасяне на остатъка от записания капитал) само ще се съкрати срокът на една такава инвестиция. Те добавят още, че до внасянето на капитала през 2009 г. ONDD е било в състояние на инвестира свободно този капитал от 50 милиона EUR на пазара, за да получи съответната възвръщаемост.

(80)

Освен това според белгийските органи нормата на инвестицията в размер на 2 %, използвана в прогнозите от 2004 г. и отчетена при изчисленията, представени в таблица 5, е по-ниска от тази, която вероятно би използвал един частен инвеститор. Използвайки норма на инвестицията от 3,5 %, белгийските органи са установили, че прогнозата за възвръщаемост на застраховането на продаваем риск (коригирана ROE за изравнителния резерв) би достигнала ниво от около 9,7—10,4 % за периода 2005—2007 г. (срещу 7,7—8,4 % при норма на инвестицията от 2 %) (42).

(81)

Белгийските органи считат, че най-подходящият коефициент за оценка на очакваната възвръщаемост на инвестицията е така нареченият „Economic Return on Revenue“ (по-долу „ROR“), въпреки че той липсва във финансовите прогнози ex ante (бизнес плана на ONDD). Този коефициент се изчислява като отношение на техническите приходи (преди вноските за изравнителния резерв) към оборота (застрахователни премии). Според белгийските органи, ROR е най-подходящ, доколкото:

(82)

С ROR от 16,5 % и 18,5 %, съответно за 2005 г. и 2006 г., SA Ducroire/Delcredere NV е било по-печелившо (43) от трите най-големи компании в областта на кредитното застраховане: Coface, Euler Hermes и Atradius, чиито ROR през 2005 г. и 2006 г. са били съответно 9,7 % и 10,9 %, 16,0 % и 16,9 %, 9,3 % и 11,9 %.

(83)

В отговор на забележка на Комисията, в която се изтъква, че е малко вероятно частен инвеститор да изхожда единствено от ROR, за да прецени възвръщаемостта на инвестицията, която възнамерява да осъществи, белгийските органи предложиха две нови методики, за да докажат, че възвръщаемостта на SA Ducroire/Delcredere NV е била задоволителна в момента на неговата капитализация. Става дума а) за модела за оценка на капиталовите активи „Capital Asset Pricing Model“ (по-долу „CAPM“) (44), който позволява да се оцени очакваната пазарна възвръщаемост на даден капиталов актив в зависимост от неговия риск и б) „бенчмаркинг“ на възвръщаемостта на кредитните застрахователи.

(84)

Съгласно модела CAPM, цената на капитала се определя по следната формула:

(85)

Белгийските органи са определили цената на капитала на SA Ducroire/Delcredere NV, както е показано в графиката по-долу.

(86)

Според оценките на ONDD, които се основават на модела CAPM, даден частен инвеститор в сектора на застраховането, различно от животозастраховане в Белгия през 2004 г., би изискал минимална възвръщаемост от 7—8 %.

(87)

За целите на бенчмаркинг на историческата възвръщаемост в сектора, белгийските органи са изготвили представителна извадка за застрахователи, като са избрали тези, които отговарят на следните критерии: а) европейски застрахователи, б) застраховането на кредити е тяхна основна дейност, в) оперират основно в сектора на продаваемите рискове, но извършват дейност и в сектора на непродаваемите рискове, с изключение на предприятията, засегнати от процедура за държавна помощ или създадени след 2004 г., и с изключение на дъщерните дружества на предприятия, включени в представителната извадка. Извадката включва 11 застрахователи. Според белгийските органи при застрахователите, които оперират основно в сектора на продаваемите рискове, средната стойност на нормата ROE е от 6 до 7,5 % в зависимост от разглеждания период (с включени или не години на криза). Средната стойност на ROE за тези 11 застрахователи през 2004 г. е 7,8 %, в сравнение със средния ROE от 13,3 % за тримата участника в пазарния бенчмаркинг (вж. таблица 6).

Таблица 6

Бенчмаркинг на възвръщаемостта на кредитните застрахователи, представен от Белгия

(88)

Според белгийските органи очакваната възвръщаемост преди изравнителния резерв (ROE преди изравнителния резерв) от дейността по застраховане на продаваеми рискове, съгласно преизчислените от белгийските органи финансови прогнози през 2011 г. в сценарий 1 Б (вж. таблица 5), отговаря на очакванията за възвръщаемост на частен инвеститор през 2004 г. (както са оценени от белгийските органи на базата на цената на капитала по модела CAPM и на базата на бенчмаркинга на възвръщаемостта на кредитните застрахователи. (вж. съответно съображения 86 и 87.

(89)

След като в решението за откриване на процедурата Комисията поиска да бъде спазена точка 4.3 от Съобщението за застраховането на експортни кредити, в която се изисква отделно управление и водене на отделни счетоводни смекти за дейностите по застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, белгийските органи отговориха, че такова разделно счетоводство не е необходимо. След 1 януари 2005 г. дейностите по краткосрочно застраховане (на продаваеми и непродаваеми рискове) се извършват в SA Ducroire/Delcredere NV, в рамките на прехвърлянето на съществуваща дейност. Според белгийските органи, тъй като SA Ducroire/Delcredere NV вече не ползва държавна подкрепа дори за извършваната от него дейност по застраховане на непродаваеми рискове, Белгия счита, че не е необходимо да се водят отделни сметки.

(90)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(91)

Комисията следва първоначално да анализира дали въпросните мерки представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Следователно в следващите раздели тя анализира мерките по отношение на различните критерии за установяване на наличието на държавна помощ.

(92)

Съгласно точки 3.1 и 3.2 от Съобщението за застраховането на експортни кредити, държавната гаранция, предоставена на предприятие за застраховане на експортни кредити, може да му осигури финансово предимство спрямо неговите конкуренти. Ето защо откритото на 23 февруари 2011 г. разследване (вж. съображение 26) беше именно във връзка с държавната гаранция, която ONDD е получило от Белгия за дейността си по застраховане на продаваеми рискове.

(93)

От 1 септември 2003 г. нататък за дейността на ONDD по застраховане на краткосрочни рискове, включително и продаваеми рискове, е била открита така наречената „търговска“ сметка, която според белгийските органи не се е ползвала от държавна гаранция.

(94)

Тъй като в ONDD не са съществували отделни сметки, чрез които да се разграничат дейностите по застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, белгийските органи бяха призовани да уточнят частта от държавната гаранция, която може да се счита за предоставена до 31 август 2003 г. за дейността по застраховане на продаваеми рискове. Те бяха призовани също така да представят доказателства, че тази гаранция е била прекратена към 31 август 2003 г., а не при учредяването на SA Ducroire/Delcredere NV на 1 януари 2005 г.

(95)

Белгийските органи заявиха, че ONDD е прекратило предлагането на покритие на рисковете за длъжници от „зона 1“ (52) през 1993 г. След 1993 г. дейността на ONDD е била насочена изключително към застраховане на непродаваеми рискове. ONDD е допускало в извънредно изключителни случаи покритие на продаваеми рискове.

(96)

Както се посочва в съображение 34, Белгия е уточнила, че дейността по застраховане на продаваеми рискове в рамките на ONDD преди май 2004 г. е била слабо застъпена. Освен това тогава са били покривани много нисък процент продаваеми рискове, и то защото са били свързани с непродаваем риск. Визираният случай (53) е следният: „Застраховано лице X е продавало стоки на посредник A, установен в зона 1, който е препродавал стоките на крайния клиент Б, намиращ се в зона 2. През по-голямата част от времето стоките са били доставяни директно на крайния клиент Б. Плащането на фактурата на застрахованото лице X от посредника A фактически е било свързано с плащането на фактурата на посредника A от крайния клиент Б. Застрахованите лица по принцип не са получавали покритие от друг кредитен застраховател, тъй като става въпрос за операции, свързани с политическия риск на държавата, в която е установен крайният клиент Б“.

(97)

Белгийските органи са потвърдили, че тези рискове не са имали покритие от други частни кредитни застрахователи.

(98)

С оглед на посочените факти в съображения 93, 94 и 95 се счита, че тези рискове, въпреки че теоретично се определят като продаваеми (поради главната връзка между застрахования износител Х и посредника А) на практика следва да се разглеждат като непродаваеми, имайки предвид пазарните условия през този период. Освен това преди месец май 2004 г. тези рискове са били покривани от ONDD в изключително извънредни случаи, тъй като те са представлявани по-малко от [0—2 %] от премиите (през периода 2000—2004 г.) в портфейла от краткосрочни рискове на ONDD (вж. съображение 34).

(99)

Белгийските органи са привели и доказателства, че държавната гаранция в полза на ONDD за дейността му по застраховане на продаваеми рискове е била прекратена след 1 септември 2003 г. Действително тази гаранция е отпаднала веднага след прехвърлянето на продаваемите рискове в търговската сметка, за която сметка ONDD е получило лиценз от OCA (54), именно защото тази сметка не се е ползвала от държавната гаранция. Кралското постановление, с което се определят дейностите, упражнявани от ONDD за негова собствена сметка без гаранция от държавата, е обнародвано на 1 септември 2003 г. и влиза в сила от тази дата, като с него се определят операциите, които следва да бъдат причислени към тази сметка. След влизането в сила на кралското постановление (55), за всяко покритие на рискове чрез полица за износ и с период под 2 години се прилага член 3, параграф 2 от Закона от 1939 г. (дейност за собствена сметка на ONDD без гаранция от държавата).

(100)

В заключение отпадат съмненията относно наличието на предимство за застрахователната дейност по продаваеми рискове поради държавна гаранция, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата. Счита се, че държавната гаранция, която ONDD е получило за своята дейност по застраховане на продаваеми рискове до август 2003 г. не е осигурила на въпросната дейност конкурентно предимство спрямо конкурентите, тъй като не е била налице дейност по застраховане на реално продаваеми кредити. Освен това не е правен опит да се развие дейност по застраховане на реално продаваеми рискове с държавната гаранция. Може да се заключи още, че цялата дейност, свързана с краткосрочните рискове не се е ползвала от държавната гаранция след 1 септември 2003 г.

(101)

В ONDD не е имало вътрешни трансфери на ресурси към продаваеми рискове, тъй като не е съществувала дейност по застраховане на реално продаваеми рискове. Не е правен опит да се развие дейност по застраховане на реално продаваеми рискове чрез трансфер на ресурси от дейността по застраховане на непродаваеми рискове (вж. съображение 98). В заключение не са налице доказателства за наличието на трансфери на ресурси към продаваеми рискове в ONDD или за някакво предимство за ONDD вследствие на такива трансфери.

(102)

В заключение, мярка 1 и мярка 2 не предоставят предимство по смисъла на член 107 от ДФЕС. Следователно те не представляват държавна помощ.

(103)

От това следва, че анализът по-долу на останалите критерии за установяване на държавна помощ (държавни ресурси, селективност, нарушаване на конкуренцията) няма да включва мярка 1 и мярка 2.

(104)

Съгласно решението за откриване на процедурата (вж. съображения 27 и 28 от настоящото решение), от размера на първоначалната вноска в капитала на SA Ducroire/Delcredere NV трябва да бъдат приспаднати следните две суми, тъй като те не представляват помощи:

(105)

За да се следва подхода, изложен в решението за откриване на процедурата, би следвало Комисията да започне, като приложи тези два критерия за изключване.

(106)

Белгия обаче изтъкна довод, който се основава на втория критерий за изключване и който, ако се окаже правилен, ще позволи да се изключи незабавно определянето като помощ на цялата мярка 3. Ето защо Комисията първо ще докаже, че този аргумент не е валиден, преди да приложи двата критерия за изключване, представени в решението за откриване на процедурата.

(107)

В отговор на решението за откриване на процедурата, Белгия изтъкна в своя полза и разшири втория критерий за изключване, съгласно който капиталът, който в ONDD е бил в полза на съществуващите дейности по застраховане на продаваеми рискове точно преди прехвърлянето им към SA Ducroire/Delcredere NV на 1 януари 2005 г., не представлява помощ. По-точно Белгия счита, че целият първоначален капитал от 150 милиона EUR, предоставен на SA Ducroire/Delcredere NV, представлява икономическия капитал, свързан с прехвърлените дейности по застраховане на краткосрочни рискове (продаваеми и непродаваеми). Тя е на мнение, че създаването на SA Ducroire/Delcredere NV с първоначален капитал от 150 милиона EUR е само промяна на правната форма на съществуваща дейност и на свързания с нея капитал. Поради този факт, цялата първоначална капиталова вноска не представлява помощ. Следователно Белгия счита, че няма основания да се проверява как е бил използван по-нататък този капитал от SA Ducroire/Delcredere NV (тоест дали е бил използван за продаваеми или непродаваеми рискове — първи критерий за изключване) след като този капитал не може да представлява помощ.

(108)

В подкрепа на това твърдение белгийските органи изтъкват, че записването на 150 милиона EUR в капитала на SA Ducroire/Delcredere NV е било необходимо още в началото на 2005 г. Те се аргументират за това ниво на капитализация с „действащите стандарти“, разработени във връзка с приемането на Директива Платежоспособност II (57) (така нареченият „стандартен“ метод съгласно техническите параметри, изведени от проучване за оценка на въздействието („QIS 5“ за Белгия, проведено през март 2011 г.) за всички рискове на SA Ducroire/Delcredere NV, с изключение на политическите рискове, за които е използвано вътрешно моделиране, за да се определи нуждата от капитал за покриване на тези рискове. Както се посочва в раздела „Платежоспособност II с вътрешно моделиране на политическите рискове“ на таблица 2, за покриване на предвиденото ниво на дейност през 2009 г. е бил необходим капитал от [125—150] милиона EUR.

(109)

Комисията отбелязва, че понятието „капитал, свързан с прехвърлените дейности“ е определено в Решението на Комисията от 21 декември 2005 г.„Мерки, свързани със създаването и функционирането на la Banque Postale“ (58). В този случай беше направено заключението, че прехвърлянето не е включвало нов капитал, тъй като само собствените средства, свързани с дейността на финансовите служби на La Poste, са били прехвърлени към новосъздадения правен субект „La Banque Postale“. Това означава, че става въпрос за само за съществуващи собствени средства, които преди това ясно са били предназначени за прехвърлените активи, права и задължения. Следователно анализът се отнася за капитала, който изрично е бил вече свързан с прехвърлените дейности, а не за перспективна оценка на капитала, който е следвало да бъде отпуснат за развитие на новото дружество.

(110)

Както беше обяснено по-горе, дейността, свързана с краткосрочните рискове (продаваеми и непродаваеми), която е била прехвърлена на SA Ducroire/Delcredere NV в рамките на ONDD, се е управлявала чрез търговската сметка след 2003 г. По тази сметка е внесен капитал от [45—70] милиона EUR. Освен това както е посочено в съображение 99, ONDD е получило специално и единствено за търговската сметка (и свързания с нея капитал от [45—70] милиона EUR) лиценз от националния регулатор на застрахователите (OCA). Правилата за контрол на OCA са включвали и inter alia спазване на правилата за платежоспособност (определяне на минимален гаранционен фонд, граници на платежоспособност) (59). От това следва, че на базата на действащите тогава пруденциални правила, тези дейности по краткосрочно застраховане, включени в търговската сметка, са били капитализирани в достатъчна степен.

(111)

По този повод Комисията отбелязва, че според вътрешна докладна записка от 20 април 2004 г. (60), въз основа на която е взето решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV и отпускането му на капитал от 150 милиона EUR, капиталът, който е бил стриктно разпределен за дейността, свързана с краткосрочните рискове, е този, регистриран в търговската сметка плюс печалбата за период от 16 месеца (от 1 септември 2003 г. до 31 декември 2004 г.), оценена на [0—5] милиона EUR. В докладна записката се уточнява, че „в капитала от 150 милиона EUR на акционерното дружество, [45—70] милиона идват от прехвърлянето на собствени средства към търговската сметка“. От това Комисията заключава, че когато е взето решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV, капиталът който може да се счита за изрично разпределен за дейностите по краткосрочно застраховане към 31 декември 2004 г. е възлизал само на [45—75] милиона EUR ([45—70] милиона EUR плюс печалбата, оценена на [0—5] милиона EUR). От това следва, че само прехвърленият капитал в размер на [45—75] милиона EUR представлява частта от капитала, която още в рамките на ONDD е била предназначена за дейността, свързана с краткосрочните рискове, и само е била прехвърлена към SA Ducroire/Delcredere NV. Ето защо този трансфер не може да представлява ново предимство за тази дейност и следователно не може да представлява помощ.

(112)

Комисията отхвърля твърдението на Белгия, според което пълният размер на първоначалния капитал от 150 милиона EUR представлява капитала, който само е бил прехвърлен и който още в рамките на ONDD е бил разпределен за прехвърлената дейност и следователно не може да се счита за предимство. Комисията е на мнение, че разликата между [45—75] милиона EUR и действително записания капитал от 150 милиона EUR представлява допълнителен капитал, който е ново предимство за тази дейност.

(113)

В допълнение Комисията отбелязва, че вътрешните докладни записки от 2004 г. в подкрепа на решението на ONDD да предостави на SA Ducroire/Delcredere NV капитал в размер на 150 милиона EUR (значително превишаващ отпуснатите [45—75] милиона EUR в търговската сметка), показват, че ONDD е разглеждало различни сценарии за растеж по отношение на дейностите на бъдещото дружество SA Ducroire/Delcredere NV. Следователно, нуждата от капитал в размер на 150 милиона EUR е била определена на базата на предположения за бъдещ растеж на дейностите на SA Ducroire/Delcredere NV. От това може да се направи заключение, че подходът на белгийските органи означава да се изключи от обхвата на анализа за наличие на предимство целият капитал, който е щял да бъде необходим на новото дружество за бъдещото му развитие. Този подход е неприемлив. Единствено капиталът, който е бил изрично предназначен за прехвърлените дейности в съществуващия правен субект (дейности по краткосрочно застраховане в ONDD), не представлява ново предимство, тъй като той вече е бил предназначен именно за въпросните дейности. Затова пък всеки допълнителен капитал представлява ново предимство, тъй като той не е бил предназначен за въпросната дейност преди прехвърлянето. Решението за създаване на SA Ducroire/Delcredere NV и за отпускането му на капитал в размер на 150 милиона EUR не може да се разглежда само като промяна на правната форма на съществуваща дейност с обикновен трансфер на капитала, разпределен за прехвърлената дейност. От това следва, че твърдението на белгийските органи, според което още през 2004 г. е могло да се предвиди, че през 2009 г. SA Ducroire/Delcredere NV ще се нуждае от капитал в размер на 150 милиона EUR, на базата на очаквания растеж на неговите дейности, е неуместно. Белгийските органи с нищо не доказват, че този капитал от 150 милиона EUR вече е бил разпределен за дейностите по краткосрочно застраховане в ONDD преди те да бъдат прехвърлени към SA Ducroire/Delcredere NV и че този капитал от 150 милиона EUR не включва ново предимство за тези дейности.

(114)

В допълнение дори ако капиталът, необходим за поддържане на очаквания растеж на дейностите, е бил уместен критерий за настоящия анализ (което Комисията оспорва), Комисията отбелязва следното:

(115)

Управителният съвет на ONDD от 20 април 2004 г. е използвал друг метод, за да определи необходимия за SA Ducroire/Delcredere NV капитал, а именно коефициента Cooke, като е взел предвид необходимостта да осигури на SA Ducroire/Delcredere NV достатъчно надеждност спрямо неговите конкуренти. Приетият коефициент за изчисляване всъщност не е 8 %, както изискват правилата от Базел, а 10 %. Така в изчисленията на нуждата от капитал, направени през 2004 г., е включен защитен буфер от 2 %. Следва да се отбележи, че така определеният капитал за края на 2004 г. е възлизал на 66 милиона EUR (63) и следователно е значително по-нисък от записания капитал в размер на 150 милиона EUR.

(116)

Относно използването на коефициента Cooke за определяне на необходимия капитал Комисията разкритикува в решението си за откриване на процедурата като неуместно прилагането на банкови правила (като коефициента Cooke) за кредитни застрахователи, с оглед на многобройните разлики между рисковете, поети от кредитните застрахователи и банките (вж. съображение 90 от решението за откриване на процедурата). Белгия не представи доказателство, че правилата от Базел (коефициента Cooke), които в областта на правото се прилагат изключително в банковия сектор, са се прилагали на практика от кредитни застрахователи или са били препоръчани от рейтинговите агенции или от надзорните органи в областта на застраховането.

(117)

Относно прилагането на член 8 от закона от 1939 г. за ONDD белгийските органи потвърдиха, че този закон не се прилага за SA Ducroire/Delcredere NV. Освен това този член се отнася единствено за дейностите, извършвани за собствена сметка от ONDD с гаранция от държавата, както и за дейностите за сметка на държавата.

(118)

Въпреки че Белгия се позовава на съществуващия тогава метод на Standard & Poor's за определяне на нуждите от капитал на кредитните застрахователи, следва да се отбележи, че белгийските органи не са представили оценка на капитала по този метод. Всъщност методът не е бил използван от ONDD през 2004 г.

(119)

В заключение, дори ако се приеме, че капиталът, необходим за подкрепа на очаквания растеж на дейностите на SA Ducroire/Delcrederе NV, е уместен критерий за настоящия анализ (което Комисията оспорва), белгийските органи не са представили убедително доказателство за това, че капиталът, необходим за краткосрочни рискове, който е бил прехвърлен на SA Ducroire/Delcrederе NV, е трябвало да превишава съществуващия капитал в търговската сметка на ONDD в края на 2004 г.

(120)

В настоящия раздел Комисията доказа, че е трябвало да се отхвърли твърдението на белгийските органи, според което внесеният първоначален капитал в размер на 150 милиона EUR в SA Ducroire/Delcrederе NV през 2004 г. представлява прехвърления капитал, който и преди това е бил предназначен за дейността, свързана с краткосрочните рискове в ONDD. Комисията стигна до заключението, че капиталът, който е бил предназначен за дейността, свързана с краткосрочните рискове в ONDD преди тази дейност да бъде прехвърлена на SA Ducroire/Delcrederе NV, е възлизал на [45—75] милиона EUR и следователно за тази дейност е имало налице допълнителен капитал в размер на [75—100] милиона EUR.

(121)

По-нататък следва да се разгледа прилагането на двата критерия за изключване, описани в решението за откриване на процедурата. Най-напред ще бъде анализиран вторият критерий за изключване, а след това първият.

(122)

В съображение 111 Комисията стигна до заключението, че в ONDD е бил разпределен капитал от [45—75] милиона EUR за дейността, свързана с краткосрочните рискове към 31 декември 2004 г. Следователно, за да се приложи вторият критерий за изключване, трябва да се прецени каква е частта от капитала, свързана с продаваемите рискове (64) в капитала от [45—75] милиона EUR, разпределени за дейността, свързана с краткосрочните рискове в края на 2004 г. Както беше описано по-горе, тези продаваеми рискове са се състояли изключително от рискове, свързани с длъжници установени в десетте държави, присъединили се в Европейския съюз през май 2004 г.

(123)

Както също беше описано по-горе, търговската сметка, която в края на 2004 г. е разполагала с капитал от [45—75] милиона EUR не е съдържала отделни сметки, за да може да се определи с точност капиталът, който е бил предназначен единствено за дейността, свързана с продаваемите рискове. Следователно трябва да се определи делът от тези [45—75] милиона EUR, за който логично може да се счита, че е бил предназначен за дейността, свързана с продаваемите рискове.

(124)

Данните, представени през 2004 г. на регулатора, показват, че в края на 2004 г. размерът на нетните задължения е бил 141,6 милиона EUR за рисковете, свързани с десетте нови държави членки, и 661,4 милиона EUR за всички краткосрочни полици с износители (65). На базата на пропорционалното разпределение на капитала от [45—75] милиона EUR спрямо нетните задължения, може да се приеме, че [10—25] милиона EUR съставляват капитала, свързан с рисковете, отнасящи се за десетте нови държави членки, преди прехвърлянето му от ONDD в търговската сметка на SA Ducroire/Delcredere NV.

(125)

Комисията констатира, че такова разпределение на капитала според нетните задължения е в съответствие с подхода, който следва ONDD през 2004 г. (66).

(126)

Комисията отбелязва също така, че по време на процедурата белгийските органи и ONDD/SA Ducroire/Delcredere NV постоянно са твърдели, че непродаваемите рискове, за дадена застрахователна сума, изискват по-голям капитал отколкото продаваемите рискове. Следователно сумата от [10—25] милиона EUR е по-скоро таван, отколкото праг. Въпреки това Комисията счита, че е разумно да се приеме това число, тъй като то съответства на подхода, следван от ONDD през 2004 г.

(127)

От това Комисията заключава, че от размера на първоначалния капитал от 150 милиона EUR, частта от [10—25] милиона EUR може да се приеме като непредставляваща предимство в полза на дейността по застраховане на продаваеми рискове, тъй като тази част вече е била предназначена за тази дейност в ONDD (67). В този случай става въпрос само за промяна на правната форма на една и съща икономическа дейност и на свързания с нея капитал. Следователно прехвърлянето на този капитал към SA Ducroire/Delcredere NV заедно с въпросната дейност не може да представлява помощ.

(128)

По аналогия следва да се приложи същата логика за размера на капитала, отнасящ се за рисковете, свързани с длъжници, намиращи се в Румъния и България. През 2007 г. беше извършена рекласификация на непродаваемите рискове, свързани с длъжници, намиращи се в Румъния и България към категорията на продаваемите рискове, поради присъединяването на тези държави към Европейския съюз. Следователно капиталът, който вече е бил предназначен за тези рискове, когато те не са били продаваеми, не може да представлява ново предимство поради факта, че тези рискове впоследствие са станали продаваеми. Затова следва да се изключи и този капитал като помощ.

(129)

По този начин капиталът, отнасящ се за непродаваемите рискове, които са станали продаваеми, се изключва от анализа за наличие на предимство. В своите коментари от 16 май 2012 г. белгийските органи са оценили капитала, отнасящ се за рискове, свързани с длъжници, намиращи се в Румъния и България до размера на [0—2] милиона EUR, изхождайки от хипотезата, че тези рискове са били продаваеми през 2005 г. Те обаче не са дали оценка за капитала, свързан с тези рискове към 31 декември 2006 г. Тъй като въпросните рискове не са били продаваеми през 2005 г., направената от белгийските органи оценка на разпределения за тези рискове капитал изглежда занижена. Отделните сметки, създадени впоследствие от ONDD (мнения от 16 май 2012 г.) показват, че разпределеният за непродаваеми рискове капитал е намалял с [0—5] милиона EUR през 2007 г. спрямо 2006 г. Това намаление се обяснява с промяната на категорията на рисковете, свързани с Румъния и България (считани за продаваеми след 2007 г.), но също така и с други фактори, като промяната на презастрахователната политика. На базата на всички налични факти, може логично да се приеме, че капиталът, предназначен за рисковете, свързани с България и Румъния, преди тези рискове да станат продаваеми, е възлизал на [0—5] милиона EUR.

(130)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че още преди 1 януари 2005 г. е била предназначена сума от [10—25] милиона EUR в полза на продаваемите рискове и че прехвърлянето на тази сума заедно със съответните дейности не може да представлява предимство. Също така сума от [0—5] милиона EUR е била предназначена за рисковете, станали продаваеми след 1 януари 2007 г. (Румъния и България) преди още да станат продаваеми.

(131)

Както беше описано по-горе, капитал в размер на [45—75] милиона EUR е бил предназначен за краткосрочните рискове преди тяхното прехвърляне към ONDD (вж. съображение 120). От тези [45—75] милиона EUR, както беше установено по-горе, логично може да се определи, че делът на продаваемите рискове е [10—25] милиона EUR. Следователно логично може да се определи, че делът на непродаваемите рискове е [35—50] милиона EUR (от които [0-5] милиона EUR, отнасящи се за рисковете, свързани с България и Румъния, са станали продаваеми през 2007 г.).

(132)

Поради същите причини, които бяха изложени в съображение 127, прехвърлянето на пълния размер от [45—75] милиона EUR (включително и дела на непродаваемите рискове, оценен на [35—50] милиона EUR) не представлява предимство и се изключва от анализа за наличие на помощ.

(133)

В заключение от първоначалния капитал в размер на 150 милиона EUR, разпределен на SA Ducroire/Delcreder NV, само [75—100] милиона EUR представляват допълнителен капитал, тоест нов капитал. Единствено предоставянето на тези [75—100] милиона EUR може да представлява предимство (вж. съображение 120).

(134)

Както беше припомнено в съображение 65 от решението за откриване на процедурата, държавите членки могат да подпомагат дейността по застраховане на непродаваеми рискове, тъй като Комисията счита, че за тези рискове не съществува пазар. Следователно не може да съществува нарушаване на конкуренцията спрямо други застрахователи. Комисията отбелязва все пак, че в SA Ducroire/Delcrederе NV не е имало отделно отчитане за дейностите, свързани с продаваемите и непродаваемите рискове. Официално няма отпуснат капитал за дейността по застраховане на непродаваеми рискове. Няма заделена част от капитала от 150 милиона EUR за финансиране на дейността, свързана с непродаваеми рискове. Оттам следва, че един чисто формален подход може да доведе дотам, че никаква част от допълнителния капитал от [75—100] милиона EUR да не бъде изключена. Такъв подход е оправдан, тъй като в точка 4.3 от съобщението за застраховането на експортни кредити, което е било в сила от 1998 г., изрично е предвидено задължението за въвеждане на отделно отчитане. Въпреки това очевидно е, че значителна част от дейностите на SA Ducroire/Delcrederе NV са свързани с непродаваеми рискове. SA Ducroire/Delcrederе NV не би могло да застрахова тези рискове без съответния капитал. Следователно освен капитала от [45—75] милиона EUR (от които [35—50] милиона EUR за непродаваеми рискове) Комисията може да се съгласи да изключи като помощ и частта от капитала, за която може логично да се докаже, че е използвана за подкрепа на дейността по застраховане на непродаваеми рискове.

(135)

В решението за откриване на процедурата Белгия беше поканена да разработи метод, чрез който да се определи частта от капитала на SA Ducroire/Delcredere NV, която може да се счита за подкрепяща дейността, свързана с продаваемите рискове и тази, което подкрепя дейността, свързана с непродаваемите рискове. В отговор на искането на Комисията белгийските органи представиха отделни баланси и отчети за приходите и разходите за дейностите, свързани с продаваемите и непродаваеми рискове, за периода 2005—2011 г. Отчетът за непродаваемите рискове към 31 декември 2011 г. включва [70—110] милиона EUR, а този за продаваемите рискове [40—80] милиона EUR. Въпреки че разделното счетоводство е на базата на някои хипотези или частично проверяеми данни в условия на ретроспективно възстановяване, Комисията счита, че нивото на капитала, предназначен за дейността, свързана с продаваеми и непродаваеми рискове към 31 декември 2011 г. е разумно.

(136)

Следователно Комисия е съгласна да се изключат като помощ [70—110] милиона EUR, тъй като фактически те поддържат дейност, която не е обект на конкуренция по смисъла на съобщението за застраховане на експортните кредити.

(137)

Така капиталът в полза на краткосрочните непродаваеми рискове от [35—50] милиона EUR в края на 2004 г. става [70—110] милиона EUR в края на декември 2011 г., което представлява увеличение с [35—60] милиона EUR. Тъй като капиталът от [35—50] милиона EUR, свързан с дейността по застраховане на непродаваеми рискове включва [0-5] милиона EUR отнасящи се за рисковете, свързани с Румъния и България, прекласирани като продаваеми рискове през 2007 г., брутното увеличение на капитала, предназначен за непродаваемите рискове е [35—65] милиона EUR. С други думи, от допълнителния капитал в размер на [75—100] милиона EUR, [35—65] милиона EUR фактически са били за подкрепа на дейността, свързана с непродаваемите рискове.

(138)

От квалифицирането като помощ беше изключена сумата от [70—110] милиона EUR, тъй като се прие, че тази сума може да се счита като подкрепа за дейността, свързана с продаваемите и непродаваеми рискове към 31 декември 2011 г. (първи критерий за изключване). От квалифицирането като помощ се изключи и сумата от [10—25] милиона EUR, тъй като тя също може да се счита като непредставляваща предимство, защото вече е била предназначена за продаваемите рискове преди прехвърлянето им към SA Ducroire/Delcredere NV на 31 декември 2004 г. (втори критерий за изключване). Освен това следва да се изключи и сумата от [0—5] милиона EUR, тъй като тя вече е била предназначена за рисковете, свързани с България и Румъния, преди тези рискове да станат продаваеми на 1 януари 2007 г.

(139)

В заключение само 36,6 милиона EUR от първоначално внесения капитал в размер на 150 милиона EUR могат да представляват предимство и държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(140)

Друг начин да се представи резултатът от 36,6 милиона EUR е като се извади от първоначалния капитал от 150 милиона EUR, отпуснат на SA Ducroire/Delcredere NV 1) сумата от [45—75] милиона EUR, които се били предназначени за краткосрочните рискове още преди прехвърлянето им към SA Ducroire/Delcredere NV (включително и сумата от [0—5] милиона EUR, свързани с рисковете, отнасящи се за длъжници, установени в Румъния и България, които рискове са станали продаваеми на 1 януари 2007 г.); и 2) допълнителната сума от [35—65] милиона EUR, която фактически е била за подкрепа на дейността, свързана с непродаваемите рискове. Така се получава сумата от 36,6 милиона EUR.

(141)

Този анализ на разпределението на капитала е представен в следващата графика:

(142)

В допълнение Комисията отбелязва следното. Белгийските органи твърдят, че с изключение на около 7—13 милиона EUR (вж. таблица 2), целият капитал от 150 милиона EUR през 2004 г. е бил имплицитно разпределен за непродаваемите рискове. Въз основа на това първо твърдение Белгия заявява, че едва по-късно (през 2007 г. и 2008 г.) част от капитала, който първоначално е бил разпределен за непродаваемите рискове, е била прехвърлена към продаваемите рискове. Белгия заявява след това, че само тези трансфери на капитал могат да представляват помощи и че тестът за частния инвеститор следва да се приложи за тези суми в момента на техния вътрешен трансфер, а не в момента на първоначалното разпределение на капитала през 2004 г. Тази логика е неприемлива.

(143)

Действително при създаването на SA Ducroire/Delcredere NV и през следващите години капиталът от 150 милиона EUR не е бил официално разпределен за дейността, свързана с продаваемите рискове, и съответно за тази с непродаваемите рискове. Този капитал е могъл свободно да се използва за подкрепа на дейността, свързана с продаваемите рискове или за дейността, свързана с непродаваемите рискове (в неопределени пропорции) в зависимост от случаите на пазара и стратегическите решения на SA Ducroire/Delcredere NV. Разпределението на капитал между дейностите, свързани с продаваеми и непродаваеми рискове, е било извършено със задна дата в рамките на настоящата процедура. В документите от 2004 г., представени от белгийските органи, не е посочено разпределението на капитала между различните дейности. Следователно Комисията не може да се съгласи да изключи от анализа за наличие на помощ част от допълнителния капитал от [75-100] милиона на SA Ducroire/Delcredere NV единствено поради факта, че тогава тази сума е могла да бъде в подкрепа на дейността, свързана с непродаваемите рискове. Както беше посочено по-горе, единствено частта от допълнителния капитал от [75—100] милиона EUR, за която може да се докаже, че действително е била в подкрепа на дейността, свързана с непродаваемите рискове, може да се изключи от анализа за наличието на помощ.

(144)

В допълнение Комисията отбелязва, че дори и ако се приеме аргументът на Белгия, според който част от първоначалния капитал на SA Ducroire/Delcredere NV е била предназначена за непродаваемите рискове и следователно не може да влезе в приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, този аргумент ще може да се приложи за сумата от 36,6 милиона EUR само ако Белгия успее да докаже, че капиталът разпределен за непродаваемите рискове е превишавал [70—110] милиона EUR. (Действително, за изчисляването на тези 36,6 милиона EUR, от сумата 150 милиона EUR вече е била извадена сумата от [70—110] милиона EUR, която е била за подкрепа на дейността, свързана с непродаваемите рискове.). Видно е обаче, че такава сума не е била разпределена за непродаваемите рискове през 2004 г., тъй като вътрешните документи показват, че капитал в размер на 100 милиона EUR е бил достатъчен за да покрие всички краткосрочни рискове (продаваеми и непродаваеми) до 2007 г.

(145)

Съгласно установената съдебна практика, за да се установи дали една мярка предоставя икономическо предимство, трябва да се прецени дали при сходни обстоятелства частен инвеститор в условията на пазарна икономика, чийто мащаб е сравним с този на разглежданото предприятие, би предприел капиталова вноска с такъв размер (68), като се има предвид наличната информация и предвидимите в момента на инвестирането резултати.

(146)

При настоящия случай трябва да се анализира дали този добавен капитал от 36,6 милиона EUR, отпуснат през 2004 г., е би осигурил достатъчна възвръщаемост, за да убеди частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Възвръщаемостта на този капитал обаче не може да се анализира отделно от целия добавен капитал, тъй като този добавен капитал е получен в резултат от изкуственото разделяне на капитала от 150 милиона EUR, записан през 2004 г. Няма регистриран приток от доходи, който да произтича от тези 36,6 милиона EUR. Което означава, че печалбата от специфична дейност не може да се припише на тези 36,6 милиона EUR, след като не са водени отделни сметки. Следователно Комисията смята, че за да се приложи правилно тестът за частния инвеститор, трябва да се провери дали целият капитал от 150 милиона EUR е представлявал достатъчна очаквана възвръщаемост. Ако случаят не е такъв, ще трябва да се приеме, че тези 36,6 милиона EUR представляват предимство.

(147)

В допълнение другата възможност е да се приложи пропорционалният метод, което би дало същия резултат.

(148)

Комисията не счита, че трябва да се анализира единствено възвръщаемостта на допълнителния капитал от [75—100] милиона EUR и да се изключи капиталът от [45—75] милиона EUR, разпределен за дейността, свързана с краткосрочните рискове преди прехвърлянето им към SA Ducroire/Delcredere NV. Действително, ONDD е могло да преустанови дейността, свързана с краткосрочните рискове и да получи обратно капитала, който тогава е бил разпределен за тази дейност в размер на [45—75] милиона EUR (69). Следователно тези [45—75] милиона EUR не могат да се считат за извършен в миналото и невъзвръщаем разход („sunk cost“).

(149)

В следващите съображения Комисията ще докаже, че очакваната възвръщаемост от тези 150 милиона EUR е била недостатъчна, за да бъде убеден един частен инвеститор да направи въпросната инвестиция. В допълнение тя ще покаже, че дори и да се приеме, че дейността, свързана с продаваемите рискове, е получила виртуално капитал от [45—65] милиона EUR (36,6 милиона EUR плюс [10—25] милиона EUR) и очакваните печалби, свързани с тази специфична дейност, очакваната възвръщаемост от тази дейност също е била недостатъчна.

(150)

Критерият за частния инвеститор в условията на пазарна икономика следва да се приложи ex ante . Трябва да се върнем към момента, когато е била направена капиталовата вноска, за да преценим дали един частен инвеститор също би направил такава вноска. При оценката на критерия за частния инвеститор не би трябвало да се взeмат предвид резултатите след вноската в капитала. Освен това, съответствието с критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика може да се докаже чрез бизнес плана ex ante, въз основа на който е взето решението за инвестиране (70). Съгласно скорошната съдебна практика (71), дадена държава членка може да се позовава само на обективни и подлежащи на проверка данни, които тя е използвала преди или по време на решението за инвестиция. За тази цел могат да бъдат поискани данни, които да показват, че това решение е взето въз основа на икономически оценки, сравними с тези, които един разумен частен инвеститор в подобна ситуация би извършил преди да направи въпросната инвестиция, за да определи нейната бъдещата възвръщаемост. Не са достатъчни обаче икономически оценки, изготвени след предоставянето на въпросното предимство, ретроспективно определяне на ефективната възвръщаемост на осъществената инвестиции или последващи обосновки за избрания способ, за да докаже, че дадена държава членка е взела решение за инвестиция, както би го направил един частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(151)

Като се има предвид, че в разглежданата мярка не е участвал частен инвеститор и че SA Ducroire/Delcredere NV не е котирано на борсата, параметърът, чиято валидност трябва да се оцени, е очакваната възвръщаемост от инвестицията, така както тя е била прогнозирана въз основа на наличната информация и предвидимите тогава резултати (което принципно фигурира в бизнес плана, изготвен от ONDD през 2004 г.). Съгласно съдебната практика на Съда (72) и практиката за вземане на решения на Комисията (73) твърдението, че капиталовата вноска е била необходима за продължаване на дейността на предприятието или за адекватна капитализация на дейността съгласно пруденциалните правила или оценката на включените рискове не е основание да се счита, че е спазен критерият за частния инвеститор в условията на пазарна икономика. Частен инвеститор, при нормални условия на пазарна икономика, би направил такава капиталова вноска само ако очакваната възвръщаемост е била достатъчна в момента на внасянето ѝ, като се имат предвид наличната информация и предвидимите в този момент промени (74). Ето защо Комисията отбелязва, че изложените от Белгия аргументи в подкрепа на твърдението, че капиталът в размер на 150 милиона EUR е бил „необходим“ от икономическа гледна точка и/или въз основа на пруденциалните правила, са неотносими за доказване, че тази инвестиция е била достатъчно рентабилна за един пазарен инвеститор.

(152)

Изготвеният от белгийските органи анализ на възвръщаемостта е въз основа на бизнес плана от 28 септември 2004 г. А датата на учредяване на SA Ducroire/Delcreder NV е 23 септември 2004 г. Дружеството обаче е започнало реално своята икономическа дейност чак на 1 януари 2005 г., тъй като портфейлът от краткосрочни рискове е продължил да бъде собственост на ONDD до 31 декември 2004 г., на която дата той е бил прехвърлен. Следователно може да се счита, че до малко преди тази дата, ONDD е могло да промени решението си, като не прехвърли въпросните рискове и ликвидира новосъздадения правен субект. Следователно е приемливо да са вземе предвид бизнес планът на ONDD от 28 септември 2004 г., както искат белгийските органи.

(153)

От докладни записките и протоколите от 2004 г. се вижда, че решението на ONDD да внесе в SA Ducroire/Delcrederе NV капитал в размер на 150 милиона EUR е било продиктувано главно от желанието на ONDD да предостави на дъщерното си предприятие първоначален капитал, оценен като „достатъчен“, за да осигури развитието на неговите дейности и за […] — „внесен капитал от 100 милиона EUR е достатъчен за извършване на дейност по сключване на краткосрочни глобални полици с износители до 2007 г., но трябва да бъде преразгледан след този период“ (75), без да е реално и точно доказано, че очакваната бъдеща възвръщаемост е била задоволителна от глeдна точка на частeн инвеститор. По отношение на анализа на очакваната възвръщаемост само един положителен резултат от целокупната дейност за първите три години изглежда е бил достатъчен, за да убеди ONDD да извърши инвестицията.

(154)

Съгласно прогнозите от сценарий Б на бизнес плана от 28 септември 2004 г. ONDD е предвиждало ROE за целокупната дейност да бъде 1,3 %—1,9 % за 2005, 2006 и 2007 г., съгласно „динамичния сценарий — ръст от 6 %“ от бизнес плана от 28 септември 2004 г. (ROE преди изравнителен резерв е възлизал на 2,8 %—4,3 %) (вж. таблица 4). Следва да се уточни, че тази възвръщаемост е изчислена въз основа на капитал от 100 милиона EUR, без да се отчитат невнесените 50 милиона, което прави резултата за възвръщаемостта по-благоприятен отколкото е в действителност. Очакваната норма на възвръщаемост във финансовите прогнози от 20 април 2004 г. не е по-висока (вж. таблица 3).

(155)

От казаното по-горе е видно, че очакваната възвръщаемост на бъдещото дружество SA Ducroire/Delcredere NV не е била достатъчна, за да убеди частен инвеститор в условията на пазарна икономика да направи такава инвестиция. Действително очакваната възвръщаемост е била по-ниска от безрисковия лихвен процент (доходност на белгийските дългосрочни държавни облигации) за първите три години (средната доходност на белгийските държавни облигации през 2004 г. е била 4,15 % (76)). Дори ако се вземе предвид изравнителният резерв, очакваната норма на възвръщаемост едва е достигнала безрисковия лихвен процент.

(156)

Частен инвеститор в условия на пазарна икономика би приел толкова ниска възвръщаемост през първите години, само при условие че може логично да предвиди по-нататъшна компенсация чрез печалби значително по-високи от средните печалби за сектора, така че пълната възвръщаемост на инвестицията (след прилагане на подходящ сконтов процент) да бъде достатъчна (77).

(157)

През 2004 г. обаче не е било извършено сериозно проучване, въз основа на което да може да се очаква, че ниската първоначална възвръщаемост ще бъде компенсирана чрез много по-висока възвръщаемост през следващите години. Комисията отбелязва също така, че наличните тогава финансови прогнози са показвали известна линейност на резултатите за периода 2005—2007 г., или поне забавен растеж (вж. таблица 4), и следователно не е имало никакво основание да се очаква много бързото подобрение на резултатите за годините след 2007 г. Следва да се отбележи, че отделянето на SA Ducroire/Delcredere NV като дъщерно дружество не може да се счита за учредяване на ново предприятие (в смисъл на „start-up“), тъй като по това време се е предвиждало, че то ще продължи дейностите, извършвани преди това от предприятието майка и съответните активи и пасиви само са били прехвърлени от ONDD на SA Ducroire/Delcredere NV за тази цел. Това заключение се основава и на начина по който са били изготвени тогава финансовите предвиждания. Видно е, че през 2004 г. за изготвянето на финансовите прогнози за бъдещото дружество SA Ducroire/Delcredere NV, ONDD е използвало резултати за предходни периоди от въпросната дейност (краткосрочни рискове, включително продаваеми) в ONDD. Хипотезите относно премиите и разходите се основават главно на историческа финансова информация за предишните пет години, с няколко корекции, свързани с промените в пазарната конюнктура, например намаляване на премиите за рискове станали продаваеми през 2004 г. след присъединяването на нови десет държави членки към Европейския съюз.

(158)

От вътрешните докладни записки се вижда още, че е било предвидено пълният размер на внесения капитал от 100 милиона EUR да бъде усвоен главно за постепенен растеж на дейностите, извършвани в миналото от ONDD, до края на 2007 г. (вж. съображение 61). Това означава органичен растеж на съществуващите дейности (през 2004 г. не е било предвидено разрастване към други, по-рентабилни дейности).

(159)

По отношение на записания, но невнесен капитал (от 50 милиона EUR) не е бил изготвен конкретен проект за използването на този капитал тогава и по този начин не е направено предвиждане за очакваната възвръщаемост на този капитал. Освен това, когато е предоставен капитала на SA Ducroire/Delcredere NV, не е било взето предвид нито придобиването на KUP, нито изобщо някаква стратегия за придобивания.

(160)

Трябва да се подчертае също, че прогнозите за периода 2005—2014 г. са направени ex post, след като Комисията е започнала официална процедура по разследване. Единствено финансовите прогнози, извършени от ONDD ex ante, са били сведени до тригодишен период (първите три години от дейността на бъдещото предприятие SA Ducroire/Delcredere NV, а именно 2005 г., 2006 г. и 2007 г.), който период е сравнително кратък, за да може да съответства на изискванията на частен инвеститор.

(161)

Комисията стига до заключението, че очакваната възвръщаемост на капитала е била недостатъчна, следователно въпросните 36,6 милиона EUR представляват предимство, предоставено за дейността, свързана с продаваемите рискове на SA Ducroire/Delcredere NV.

(162)

В допълнение в следващите съображения Комисията анализира очакваната възвръщаемост от дейността, свързана с продаваемите рискове.

(163)

Комисията отбелязва, че съгласно приложение 9 към стратегическия документ от 28 септември 2004 г., изготвените от ONDD финансови прогнози са предвиждали отрицателен резултат за застрахователната дейност, свързана с продаваемите рискове (тоест за държавите с продаваеми рискове съгласно съобщението за застраховане на краткосрочни експортни кредити)  (78) за целия прогнозен период 2005—2007 г., така че дейността, свързана с непродаваемите рискове е финансирала дейността, свързана с продаваеми рискове. От това следва, че оценката на възвръщаемостта при продаваемите рискове е била по-ниска от тази в извършената оценка за целокупната дейност, която от своя страна е недостатъчна за частен инвеститор. Оттам Комисията прави извода, че дори ако се анализира отделно очакваната възвръщаемост от дейността, свързана с продаваемите рискове на базата на наличните финансови прогнози през 2004 г. (79), ще се стигне до извода, че очакваната възвръщаемост е била отрицателна и очевидно недостатъчна, за да бъде убеден частен инвеститор да направи инвестицията.

(164)

Белгийските органи изтъкват, че поради причините, посочени в съображение 74, прогнозите от септември 2004 г. не трябва да бъдат вземани предвид при анализа на възвръщаемостта от дейностите, свързани с продаваемите и непродаваеми рискове, тъй като „те представят нереалистични резултати“. Белгийските органи твърдят, че методът, разработен през 2011 г., за разделяне на продаваемите и непродаваеми рискове, по-добре отразява логиката, която би следвал един частен инвеститор в момента на решението от 2004 г. Белгийските органи изглежда са посочили със задна дата, че прогнозите от 2004 г. за продаваемите рискове (80) са били изготвени въз основа на грешни хипотези. Факт е, че предвидената щетимост е била по-висока, но постоянна, докато нивото на предвидените премии (което би трябвало да компенсира поетите рискове) е било доста занижено. От това следва, че квотата на щетимост („Loss ratio“) е била 94 %. Комисията не може да приеме извършената впоследствие промяна на прогнозираната възвръщаемост на дадена дейност (вж. съображение 150). При условията на евентуалност, Комисията отбелязва, че този аргумент на белгийските органи още веднъж потвърждава, че не е бил извършен сериозен отделен анализ за очакваната възвръщаемост при продаваемите рискове и следователно, за да бъде приложен правилно тестът за частния инвеститор, следва да се анализира доходността от целия капитал предоставен на SA Ducroire/Delcredere NV.

(165)

Комисията отбелязва, че при условията на евентуалност, дори ако се вземат предвид прогнозите за резултата от дейността, свързана с продаваемите рискове, преразгледани и представени от белгийските органи през 2011 г. (81) — което Комисията не приема, тъй като те не са били налични по времето, когато е направена инвестицията — и ако се раздели този резултат на капитала, свързан с продаваемите рискове, оценен от Комисията (т.е.[45—65] милиона EUR), изчислената за периода 2005—2007 г. норма ROE ще се окаже под безрисковия лихвен процент.

(166)

Оценката на очакваната възвръщаемост, така както е показана в предишното съображение, се основава на пълния размер на капитала, за който се счита, че се отнася за продаваемите рискове и в който е включена и частта от невнесения капитал, за разлика от изчисленията на възвръщаемостта, направени от ONDD. Не е приемлив аргументът на белгийските органи (вж. съображение 79), че частта от капитала записана през 2004 г., но внесена през 2009 г. не трябва да се взема предвид при предварителните изчисления за доходността през 2009 г. Въпреки че този капитал не е бил внесен през 2004 г., той е могъл да бъде поискан по всяко време, след като е бил записан още при създаването на SA Ducroire/Delcrederе NV. Частен инвеститор в условията на пазарна икономика би поискал компенсация за рисковете на които е изложена тази инвестиция, тъй като в случай на несъстоятелност той би загубил отчасти или изцяло своята инвестиция. Ето защо изчисленията на белгийските органи не могат да бъдат приети.

(167)

Все пак трябва да се признае, че този инвеститор може да вложи частта от невнесения капитал, съответстваща на неговата инвестиция, толкова дълго колкото този капитал не е поискан, в безрискови инвестиции, ликвидни в краткосрочeн или средносрочeн план и по този начин да получи приложимата за този тип инвестиции норма на възвръщаемост. Следователно този инвеститор ще предвиди компенсация за невнесено капиталовложение отговарящо само на рисковата премия на дружеството, в което е направил вложението (тоест, разликата между очакваната норма на възвръщаемост от капиталовложението в друго подобно предприятие и нормата на възвръщаемост за безрискови вложения ликвидни в краткосрочен и средносрочен план) (82).

(168)

Следователно очакваната възвръщаемост на частично внесено капиталовложение следва да се определи, като се вземе предвид целият записан капитал и резултатът се коригира чрез очакваната норма на възвръщаемост на невнесения капитал. Комисията е симулирала различни сценарии, сред които и най-благоприятният случай за очакваната възвръщаемост е този при който се приема, че от сумата [45—65] милиона EUR предназначени за дейността, свързана с продаваемите рискове, само [10—25] милиона EUR са били внесени през 2004 г. (тоест капиталът, който вече е бил предназначен за дейността, свързана с продаваемите рискове в ONDD), а останалата сума от 36,6 милиона EUR, която се счита за невнесен капитал, не е изисквала рискова премия. Тази симулация е извършена чрез добавяне към очакваната доходност от дейностите, свързани с продаваемите рискове на доход, съответстващ на възвръщаемостта от безрискова средносрочна инвестиция, в размер на 36,6 милиона EUR. По-конкретно, към прогнозирания резултат от дейностите, свързани с продаваемите рискове (83), е добавена частта от невнесения капитал, умножена по очакваната тогава норма на възвръщаемост на безрисковите инвестиции ликвидни в средносрочен план (84). След това сумата е разделена на средния собствен капитал, предназначен за дейността, свързана с продаваемите рискове. Така се получава очакваната възвръщаемост на средния собствен капитал („return on average equity“ или „ROAE“) оценена за инвестицията на около 4 % за периода 2005—2007 г. Така изчислената очаквана възвръщаемост едва достига средната доходност на дългосрочните белгийски държавни облигации през 2004 г. (вж. 155).

(169)

Дори и да се приложи 3,5 % лихвен процент от инвестицията, както Белгия е предложила (вж. съображение 80), очакваната възвръщаемост не би се променила значително и не би достигнала цената на капитала, изчислена от самата Белгия.

(170)

При оценката на възвръщаемостта (посочена в съображение 168) се вземат предвид вноските за изравнителния резерв, обратно на това, което препоръчват белгийските органи. Тъй като съставянето на този резерв, наложен от белгийските органи за пруденциален надзор, има за цел да уравновеси резултатите през следващите години и да покрие евентуалните загуби от бъдещата дейност, по-уместно е той да бъде взет предвид при изчисляването на възвръщаемостта. Подходът на Комисията е в съответствие със счетоводния подход, съгласно който този резерв се счита за разход, намаляващ печалбата. Дори ако той не е бил взет предвид (като разход при оценка на печалбата), очакваната възвръщаемост не би могла да достигне цената на капитала, изчислена от самите белгийски органи (в настоящото решение Комисията не се произнася относно валидността на оценката, направена от белгийските органи за цената на капитала, тъй като изложените в настоящото решение разсъждения не са основани на нейната числена стойност.

(171)

Става ясно, че дори и да се използват изложените от белгийските органи доводи — които Комисията счита за погрешни — очакваната възвръщаемост от дейността, свързана с продаваемите рискове е била недостатъчна, за да бъде убеден един частен инвеститор в условията на пазарна икономика да направи тази инвестиция.

(172)

В допълнение относно метода, предложен от белгийските органи в отговор на поисканата на 27 декември 2007 г. от Комисията информация за оценката на възвръщаемостта (ROR), Комисията отбелязва, че този коефициент не е бил приложен за финансовите прогнози ex ante (бизнес плана) на ONDD. Освен това този коефициент показва техническите приходи от оборота, не отчита инвестирания капитал и не показва свързаната с него доходност. Той не отчита и резултата от чисто финансовите дейности, който все пак е част от счетоводната печалба и се разпределя между акционерите. Един инвеститор на собствени средства (например акционер) не би разчитал само на този коефициент — който не показва възвръщаемостта на собствените средства или на вложените суми — за да прецени възвръщаемостта на инвестицията, която възнамерява да направи.

(173)

В заключение сумата от 36,6 милиона EUR представлява предимство, предоставено от ONDD на SA Ducroire/Delcrederе NV под формата на капитал, какъвто тя не би получила при същите условия на пазара.

(174)

Капиталовата вноска, направена в полза на SA Ducroire/Delcrederе NV, е решение на ONDD, което вменява отговорност на белгийската държава, тъй като по смисъла на белгийското публично право ONDD е „самостоятелна публична институция“, създадена с органичен закон от 31 август 1939 г. Членовете на неговия управителен съвет се назначават (с постановление, след обсъждане от Съвета на министрите) и могат да бъдат отстранявани от Белгийския крал (който определя и техните възнаграждения) по предложение, за повечето от тях, на ресорните федерални министри и на регионалните правителства на трите региона в Белгия (85). Членовете на управителния съвет, които се определят като „министерски пълномощници“ и се назначават по предложение на ресорните министри, могат още по време на обсъжданията на управителния съвет да суспендират решенията, за които смятат, че са в противоречие с интересите на държавата. В такъв случай, министерският пълномощник, суспендирал решението, докладва незабавно на министъра, от когото е получил мандат. Освен това ONDD се ползва от гаранция на белгийската държава и може да действа за сметка на белгийската държава.

(175)

Белгийската държава е представена в управителния съвет на ONDD и информирана за мерките, които се вземат там, следователно участва пряко в мярката по отпускането на капитала за SA Ducroire/Delcredere NV от ONDD. Белгийските органи не са оспорили факта, че белгийската държава носи отговорност за мярката по отпускане на капитал.

(176)

Следователно отпуснатият на SA Ducroire/Delcredere NV капитал от ONDD, който е публична институция и за чиито действия може да носи отговорност белгийската държава, представлява държавен ресурс по смисъла на член 107 от ДФЕС.

(177)

Отпускането на капитал през 2004 г. е било извършено селективно и поради това носи полза пряко и единствено на SA Ducroire/Delcrederе NV.

(178)

Тъй като ONDD е отпуснало въпросния капитал, без да предвижда достатъчна възвръщаемост, SA Ducroire/Delcrederе NV е получило конкурентно предимство спрямо частните кредитни застрахователи, чиито акционери очакват възвръщаемостта на техните инвестиции да е равностойна на тази, която биха получили от съпоставими инвестиции.

(179)

Най-вече SA Ducroire/Delcrederе NV не би могло да получи такъв капитал на пазара, поради недостатъчната възвръщаемост на инвестицията. Което показва, че без капитала, внесения чрез ОNDD от държавата, SA Ducroire/Delcrederе NV не би могъл да разшири дейностите си на пазара, както го е направило.

(180)

В тази връзка в точка 3.2. от Съобщението за застраховане на експортни кредити е посочено, че капиталовите вноски, отпускани от държавата на някои предприятия, ако тя не е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика, включват държавна помощ и нарушават конкуренцията.

(181)

Съгласно практиката на Съда укрепването на конкурентното положение на дадено предприятие вследствие на получена държавна помощ по принцип представлява доказателство, че е нарушена конкуренцията с други предприятия, които не са получили подобна помощ (86).

(182)

Предоставената от държавата подкрепа за ONDD под формата на капиталова вноска в полза на продаваемите рискове нарушава или заплашва да наруши конкуренцията.

(183)

SA Ducroire/Delcredere NV е в конкуренция с други предприятия от Европейския съюз на пазара на кредитно застраховане. Така е било и с ONDD по отношение на продаваемите рискове, преди дейностите в сферата на кредитното застраховане на ONDD за краткосрочни рискове, включително и продаваеми рискове, да бъдат прехвърлени на SA Ducroire/Delcredere NV.

(184)

Освен това ONDD и SA Ducroire/Delcredere NV са извършвали дейност в другите държави членки благодарение на придобиването на KUP, който е търговският клон на чешката национална агенция за застраховане на експортни кредити.

(185)

В точка 3.2. от Съобщението за застраховане на експортни кредити се посочва, че когато държавата предоставя на застраховател на експортни кредити капитал или гаранция за продаваемите рискове, и ако държавата не действа като частен инвеститор в условията на пазарна икономика, съответната гаранция или капиталова вноска представлява помощ, която нарушава вътреобщностната търговия.

(186)

Съгласно установената съдебна практика е налице въздействие върху търговията между държавите членки, когато предприятието или предприятията, получаващи помощта, извършват своята дейност в област, която е отворена за конкуренцията и е обект на търговия между държави членки (87).

(187)

Фактът, че в основата на тази процедура стои конкурент от друга държава членка, различна от Белгия, който е подал жалба срещу нарушаване на конкуренцията в резултат на намесата на SA Ducroire/Delcredere NV в трета държава членка (Чешката република), само потвърждава, че SA Ducroire/Delcredere NV извършва дейност в сектор, който е обект на търговия между държавите членки.

(188)

Следователно търговията между държавите членки е засегната в достатъчна степен от мярка 3.

(189)

С оглед на казаното дотук мярка 3 представлява помощ.

(190)

Комисията счита, че става дума за нова помощ, за която тя не е била предварително уведомена, като следователно помощта е неправомерна.

(191)

ONDD е записало въпросния капитал през септември 2004 г. и на 1 януари 2005 г. дейността, свързана с краткосрочните рискове (включително и продаваемите рискове), е била прехвърлена на SA Ducroire/Delcredere NV.

(192)

Тази мярка:

(193)

Частта от капитала в размер на 36,6 милиона EUR, предоставена от ONDD на SA Ducroire/Delcrederе NV, за която Комисията не е била предварително уведомена, представлява още от самото начало нова неправомерна помощ.

(194)

Комисията провери съвместимостта на мярка 3 в съответствие с разпоредбите на Съобщението за застраховане на експортни кредити, приложимо за този период. Новото съобщение до държавите членки, отнасящо се за прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към застраховането на краткосрочни експортни кредити (по-долу „новото съобщение за застраховането на експортни кредити“), публикувано на 19 декември 2012 г., се прилага от 1 януари 2013 г.

(195)

Пo принцип съгласно точки 3.2. и 4.1. от съобщението за застраховане на експортни кредити предвидените от Договора дерогации за държавните помощи не се прилагат за помощите, отпуснати за застраховането на продаваеми рискове. Тези помощи действително нарушават конкуренцията между застрахователите, но най-вече водят до „различия в застрахователното покритие за продаваемите рискове в различните държави членки. Това нарушава конкуренцията между застрахователите в отделните държави членки и произвежда вторични ефекти върху търговията в Съюза, независимо от това дали става дума за износ в рамките на Съюза или за износ извън неговите предели. Изключенията, предвидени в член 92 от Договора, не се прилагат по отношение на помощ за застраховането на продаваеми рискове. Нарушенията в резултат на такава помощ в Общността надхвърлят всякакъв национален интерес или интерес на Общността към подкрепа на износа“ (88). С други думи, тези помощи по принцип не подлежат на нито един от случаите на освобождаване, предвидени в член 107, параграф 3 от ДФЕС, и по-специално на освобождаването, предвидено в член 107, параграф 3, точка в) — тъй като те представляват сериозно нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

(196)

Освен това въпросната помощ не отговаря на условията за нито едно от освобождаванията, предвидени в член 107, параграф 3 от ДФЕС. Както беше посочено в решението за откриване на процедурата, въпросната помощ не може да предсталвява помощ за оздравяване или за преструктуриране съгласно Насоките на общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (89) поради следните причини:

(197)

Разпоредбите на новото съобщение за застраховането на експортни кредити не са такива, че да променят оценката на Комисията.

(198)

Следователно въпросната мярка не може да се обяви за съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(199)

Съгласно точка 4.3 от Съобщението за застраховане на експортните кредити, доколкото дейността, свързана с непродаваемите рискове, се ползва от подкрепата на държавата, съответното предприятие следва най-малкото да разполага с отделно управление и да води отделни счетоводни сметки за дейностите по застраховане на продаваеми и непродаваеми рискове, за да докаже, че капиталът, отпуснат за дейността, свързана с непродаваемите рискове, не се използва за дейността, свързана с продаваемите рискове, и по този начин не нарушава конкуренцията.

(200)

Според белгийските органи, след 1 януари 2005 г. дейностите по краткосрочно застраховане в SA Ducroire/Delcredere NV се извършват в рамките на прехвърлянето на съществуваща дейност с наличния ѝ капитал (без отпускане на допълнителен капитал). При условията на евентуалност, Белгия счита, че този капитал е бил предоставен при приемливи условия за частен инвеститор. Тъй като според белгийските органи SA Ducroire/Delcredere NV не ползва държавна помощ — дори за извършваната от него дейност, свързана с непродаваемите рискове — и не би следвало да се въвеждат отделни сметки.

(201)

В раздел V.1.1.2 беше направено заключението, че капиталът отпуснат в полза на прехвърлената дейност е възлизал на [45—75] милиона EUR и следователно е бил наличен и допълнителен капитал от [75—100] милиона EUR, от който [35—65] милиона EUR de facto са били в полза на непродаваемите рискове. Поради тази причина, тези [35—65] милиона EUR са били изключени от квалификацията като държавна помощ. Твърдението на белгийските органи, че дейността, свързана с непродаваемите рискове, не се ползва от държавна подкрепа следва да бъде отхвърлено, тъй като беше доказано наличието на допълнителен капитал, с който частично се е ползвала дейността, свързана с продаваемите рискове. Освен това финансовите прогнози за целокупната дейност на SA Ducroire/Delcredere NV са предвиждали очакваната възвръщаемост да е по-ниска от тогавашния безрисков лихвен процент (90). Следователно очакваната възвръщаемост е била недостатъчна, за да отговори на изискванията на частен инвеститор в условията на пазарна икономика. От това може да се заключи, че дейността, свързана с непродаваемите рискове, е продължавала да се ползва от държавна подкрепа.

(202)

Тъй като дейността, свързана с непродаваемите рискове, се е ползвала и се ползва от държавна подкрепа, SA Ducroire/Delcredere NV е трябвало още от създаването си да се съобрази с точка 4.3 от съобщението за застраховане на експортни кредити, която налага задължението за отделно управление и разделно счетоводство с цел разграничаване на дейностите, свързани с продаваемите и с непродаваемите рискове, докато извършва дейност, свързана с продаваеми рискове. В разпоредбите на новото съобщение за застраховането на експортни кредити това задължение се запазва (вж. точка 15 от новото съобщение за застраховането на експортни кредити).

(203)

SA Ducroire/Delcrederе NV е било и остава обвързано с това задължение. Следователно трябва незабавно да въведе отделно управление и разделно счетоводство за дейностите, свързани с продаваемите и непродаваеми рискове. В противен случай подкрепата от [35—65] милиона EUR, отпусната за дейността, свързана с непродаваемите рискове, вече няма да бъде изключена от квалификацията като помощ. Наистина заключението в настоящото решение, че тази сума от [35—65] милиона EUR е предназначена за дейността, свързана с непродаваемите рискове, се основава на някои хипотези, които са частично непроверяеми, когато е налице възстановяване със задна дата на отделни сметки (действително, формално не съществува разделение на сметките в SA Ducroire/Delcrederе NV). Комисията няма да приеме отново такова възстановяване със задна дата, в случай че се наложи в бъдеще да разглежда използването на капитала на SA Ducroire/Delcrederе NV). Задължението за отделно управление и водене на отделни сметки има за цел именно да не се прибягва до такива промени със задна дата, които се основават главно на няколко частично непроверяеми хипотези.

(204)

Настоящото решение, и по-специално изчислението на сумата от 36,6 милиона EUR, се основават на отделните за продаваемите и непродаваеми рискове счетоводни документи (баланс и отчет за приходите и разходите) към 31 декември 2011 г., които са представени от белгийските органи през май 2012 г. Затова не може да се приеме, че въвеждането на отделно управление и на разделно счетоводство се извършва въз основа на други хипотези и методи, освен използваните за определяне на сумите, представени в рамките на настоящата процедура. Не би било логично да се отпусне за дейността, свързана с непродаваемите рискове по-нисък капитал — следователно по-висок капитал за дейността, свързана с продаваемите рискове — от този, който е посочен в отделния баланс към декември 2011 г., представен от белгийските органи през май 2012 г.

(205)

В допълнение Комисията подчертава, че липсата на разделно счетоводство още от създаването на SA Ducroire/Delcrederе NV е затруднила значително анализа на мярка 2 и Комисията беше принудена да извърши анализ, изхождайки от някои хипотези. Тъй като воденето на разделно счетоводство е било задължение на SA Ducroire/Delcrederе NV, не би следвало то да упреква Комисията, че е използвала някои хипотези или че е приложила комплексен подход в рамките на своя анализ. Без такъв комплексен подход Комисията щеше само да разгледа цялата сума от [75—100] милиона EUR като представляваща предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(206)

В настоящото решение Комисията изключва от квалификацията като помощ частта от капитала, която de facto е била предназначена за дейността, свързана с непродаваемите рискове, въпреки че тази част от капитала е представлявала подкрепа, неотговаряща на изискванията за частен инвеститор. Размерът на несъвместимата помощ следователно не включва подкрепата за дейностите, свързани с непродаваемите рискове. По логиката на настоящото решение следва, че възстановяването на несъвместимата помощ трябва да се финансира стриктно от дейностите, свързани с продаваеми рискове, и свързания с тях капитал, като единствено средство за възстановяване на конкурентната среда на пазара на продаваемите рискове, каквато е била преди отпускането на несъвместимата помощ. Както беше посочено по-горе, възстановяването трябва да се извърши на базата на отделни сметки и в съответствие с коментарите на белгийските органи от май 2012 г.

(207)

Комисията констатира, че от трите мерки, за които беше открита официалната процедура по разследване, мярка 1 и мярка 2 (държавната гаранция и възможните вътрешни трансфери на ресурси в полза на дейностите с продаваеми рискове в ONDD) не представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Анализът на мярка 3 обаче води до заключението, че е налице помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, в размер на 36,6 милиона EUR. Като се има предвид, че ONDD (за сметка на белгийската държава) неправомерно е привело в изпълнение мярка 3 в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и че тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар, следва тя да бъде възстановена. Изплащането на помощта трябва да се финансира от дейността, свързана с продаваемите рискове на SA Ducroire/Delcredere NV,

а)

общия размер, главница и лихви на помощта, която SA Ducroire/Delcredere NV трябва да възстанови;

б)

подробно описание на предприетите и планирани мерки за спазване на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на SA Ducroire/Delcredere NV е разпоредено да възстанови помощта.