а)

списък на ПФИ за статистически цели (вж. част 1 за идентифициране на определени ПФИ); и

б)

спецификация на статистическата информация, отчитана от тези ПФИ ежемесечно, тримесечно или ежегодно (вж. части 2, 3, 4, 5, 6 и 7).

1.1.

Финансовите институции, различни от кредитни институции, които емитират финансови инструменти, считани за близки заместители на депозити, се класифицират като ПФИ, при условие че те отговарят на определението за ПФИ по отношение на другите аспекти. Класифицирането се базира на критериите за заменяемост на депозитите, т.е. дали задълженията се класифицират като депозити, което се определя от техните ликвидност, комбинирани характеристики на прехвърляемост, конвертируемост, сигурност и продаваемост и като се има предвид, когато е подходящо, първоначалният им матуритет.

Тези критерии за заменяемост на депозитите се прилагат също за определяне дали задълженията следва да се класифицират като депозити, освен ако за тези задължения съществува отделна категория.

1.2.

За целите както на определяне на заменяемостта на депозитите, така и на класифицирането на задълженията като депозити:

а)

инструментът на паричния пазар се счита с високо кредитно качество, ако му е присъден един от двата най-високи възможни краткосрочни кредитни рейтинга от всяка призната агенция за кредитен рейтинг, която е оценила този инструмент, или ако не е оценен, инструментът е с равностойно качество съгласно установеното чрез вътрешния процес на определяне на кредитни рейтинги на управляващото дружество. Когато призната агенция за кредитен рейтинг разделя своя най-висок краткосрочен кредитен рейтинг на две категории, тези два рейтинга се считат за една категория и следователно за най-високия възможен рейтинг;

б)

фондът на паричния пазар може като изключение от изискването по буква а) да държи държавна емисия поне с инвестиционен рейтинг, при което „държавна емисия“ означава инструменти на паричния пазар, които са емитирани или гарантирани от органи на централната, регионалната или местната власт, централна банка на държава членка, ЕЦБ, Съюза или Европейската инвестиционна банка;

в)

при изчисляване на среднопретегления срок на живот за ценни книжа, включително структурирани финансови инструменти, изчисляването на матуритета се основава на остатъчния матуритет до обратното изкупуване на инструментите. Когато обаче финансов инструмент включва пут опция, датата на упражняване на пут опцията може да бъде използвана вместо законния остатъчен матуритет, само ако по всяко време са изпълнени следните условия:

г)

при изчисляване на среднопретегления срок на живот и на среднопретегления матуритет се вземат предвид влиянието на финансовите дериватни инструменти, депозитите и техниките за ефективно управление на портфейла;

д)

„среднопретеглен матуритет“ означава мярка за средната продължителност на времето до матуритета на всички базови ценни книжа във фонда, претеглена така, че да отразява относителния дял във всеки от държаните инструменти, допускайки, че матуритетът на инструменти с плаващ лихвен процент е времето, оставащо до датата на следваща актуализация на лихвения процент спрямо лихвения процент на паричния пазар, а не оставащото време преди момента, в който трябва да се погаси стойността на главницата на ценните книжа. На практика среднопретегленият матуритет се използва за измерване на чувствителността на ФПП към променящите се лихвени проценти на паричния пазар;

е)

„среднопретеглен срок на живот“ означава среднопретеглен остатъчен матуритет на всяка държана във фонда ценна книга, представляващ времето до пълното погасяване на главницата, независимо от лихвения процент и без дисконтиране. За разлика от изчисляването на среднопретегления матуритет, изчисляването на среднопретегления срок на живот за ценните книжа с плаващ лихвен процент и структурираните финансови инструменти не позволява използването на дати на актуализация на лихвения процент, а вместо това използва единствено посочения краен матуритет на ценната книга. Среднопретегленият срок на живот се използва за измерване на кредитния риск, като колкото повече се отлага изплащането на главницата, толкова по-голям е кредитният риск. Среднопретегленият срок на живот също така се използва за ограничаване на ликвидния риск;

ж)

„инструменти на паричния пазар“ означава инструменти, които обичайно се търгуват на паричния пазар и които са ликвидни и имат стойност, която може да бъде точно определена по всяко време;

з)

„управляващо дружество“ означава дружество, чиято обичайна дейност е управление на портфейла на ФПП.

5.1.

Съставянето на паричните агрегати и техните кореспондиращи позиции на еврозоната, изисква да се идентифицират тези контрагенти на територията на еврозоната, които формират сектора на държателите на парични средства. За тази цел контрагентите НПФИ се разделят, както е изложено в преразгледаната Европейска система от сметки (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена от Регламент (ЕС) № 549/2013 (вж. част 3 от приложение II), на сектор „Държавно управление“ (S.13), като централното държавно управление (S.1311) е идентифицирано отделно в общите задължения по депозити, и други резидентни сектори. За да се изчисли месечното секторно дезагрегиране на паричните агрегати и позициите, кореспондиращи на кредитите, другите резидентни сектори се разбиват допълнително на следните подсектори: инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124), други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели (S.125 + S.126 + S.127), застрахователни (осигурителни) дружества (S.128), пенсионни фондове (S.129), нефинансови предприятия (S.11) и домакинства + нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14 + S.15). Прави се допълнително разграничаване между контрагенти, които са ДСИЦ, и централни клирингови контрагенти в рамките на обединените сектори на контрагентите (S.125 + S.126 + S.127). За еднолични търговци/сдружения без юридически статус вижте раздел 3. По отношение на общия размер на задълженията по депозити и депозитните категории „депозити с договорен матуритет над две години“, „депозити, договорени за ползване след предизвестие над две години“ и „репо-сделки“ се прави допълнително разграничаване между кредитни институции, други контрагенти на ПФИ и централно държавно управление за целите на системата за минимални резерви на ЕЦБ.

5.2.

По отношение на общия размер на задълженията по депозити и категорията активи „общ размер на кредитите“ се прави допълнително разграничаване за централни банки (S.121) и депозитни институции без централната банка (S.122) и за банките и небанковите институции от сектор „Останал свят“, за да се разберат по-добре политиките на кредитиране и финансиране в банковия сектор и за по-добро наблюдение на междубанковата дейност.

5.3.

По отношение на вътрешногрупови позиции се прави допълнително разграничаване за кредитни и депозитни позиции и транзакции между депозитни институции без централната банка (S.122), за да могат да се идентифицират взаимовръзки между кредитни институции, принадлежащи към една и съща група (местни и други държави членки от еврозоната).

5.4.

По отношение на държани дългови ценни книжа с първоначален матуритет до една година, с разбивка по валути, се прави допълнително разграничаване за сектор „Държавно управление“ (S.13), за да се осигури по-добър общ преглед на взаимовръзките между държавите и банките.

5.5.

Определени депозити/кредити, получени от репо-сделки/обратни репо-сделки или от аналогични операции с други финансови посредници (S.125) + финансови спомагателни организации (S.126) + каптивни финансови институции и заемодатели (S.127), могат да се отнасят до транзакции с централен контрагент. Централният контрагент е лице, което законно се намесва между контрагенти по договори, търгувани на финансови пазари, превръщайки се в купувач по отношение на всеки продавач и в продавач по отношение на всеки купувач. Тъй като тези транзакции често са заместители на двустранни сделки между ПФИ, се прави допълнително разграничаване в рамките на категорията депозити „споразумения за обратно изкупуване“ по отношение на сделките с тези контрагенти. Също така се прави допълнително разграничаване в рамките на категорията активи „кредити“ по отношение на обратни репо-споразумения с тези контрагенти.

5.6.

Местните контрагенти се идентифицират отделно от другите контрагенти от еврозоната, различни от местните, по отношение на всички статистически разбивки. Контрагентите, намиращи се в еврозоната, се идентифицират според техния местен сектор или институционална класификация в съответствие със списъците, поддържани от ЕЦБ за статистически цели и „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: ръководство за статистическа класификация на клиенти“ на ЕЦБ, което следва принципите за класификация, които съответстват, доколкото е възможно, на ЕСС 2010. Няма изискване за географска разбивка на контрагентите, намиращи се извън еврозоната.

5.7.

В случай на акции/дялови единици във ФПП, емитирани от ПФИ на държавите членки от еврозоната отчетните единици отчитат най-малко данни относно постоянното пребиваване на притежателите съгласно разбивка, разграничаваща местни/други от еврозоната, различни от местни/„Останал свят“, за да се позволи изключването на позициите на нерезиденти от еврозоната. НЦБ могат също така да извлекат необходимата статистическа информация от данните, събрани въз основа на Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), доколкото данните отговарят на сроковете, предвидени в член 7 от настоящия регламент, и на минималните стандарти, предвидени в приложение IV.

1.

Разбивка по подсектор, матуритет и обезпечение с недвижим имот по отношение на кредит в полза на НПФИ от еврозоната (вж. таблица 2).

Това е необходимо, за да се даде възможност за извършване на наблюдение на цялостната подсекторна и матуритетна структура на общото кредитно финансиране от ПФИ (кредити и ценни книжа) спрямо сектора на държателите на парични средства. За нефинансови предприятия и домакинства се изискват допълнителните позиции „в т.ч.“ с цел идентифициране на кредитите, обезпечени с недвижим имот.

За кредити, деноминирани в евро с първоначален матуритет над една година и над две години, спрямо нефинансови предприятия и домакинства, се изискват допълнителни позиции „в т.ч.“ за определени остатъчни матуритети и периоди на актуализация на лихвения процент (вж. таблица 2). Под актуализация на лихвения процент се разбира промяна на лихвения процент на кредит, който е предвиден в съществуващия договор за кредит. Кредити, подлежащи на актуализация на лихвения процент, включват, inter alia, кредити с лихвени проценти, които се ревизират периодично в съответствие с развитието на даден индекс, напр. Euribor, кредити с лихвени проценти, които се ревизират текущо, т.е. плаващи лихвени проценти, и кредити с лихвени проценти, които подлежат на ревизиране по преценка на ПФИ.

2.

Разбивка по подсектори на задължения по депозити на ПФИ по отношение на сектор „Държавно управление“ (различни от централно държавно управление) на държавите членки от еврозоната (вж. таблица 2).

Тази разбивка се изисква като допълнителна информация към месечната отчетност.

3.

Разбивка по сектори на позиции, включващи контрагенти извън еврозоната (вж. таблица 2).

Когато ЕСС 2010 не е в сила, се прилага класификацията по сектори в съответствие със Системата от национални сметки 2008 (наричана по-долу „СНС 2008“).

4.

Идентифициране на балансови позиции за деривати и натрупана лихва за кредити и депозити в рамките на други активи и други пасиви (вж. таблица 2).

Тази разбивка се изисква за по-голяма съгласуваност на статистическите данни.

5.

Разбивка по страни, включително позиции спрямо Европейската инвестиционна банка и Европейския механизъм за стабилност (вж. таблица 3).

Разбивката е необходима, за да се анализира допълнително паричната динамика, а също за целите на преходните изисквания и за проверка на качеството на данните.

6.

Разбивка по сектори за вътрешни за еврозоната трансгранични депозити от НПФИ и кредити на НПФИ (вж. таблица 3).

Тази разбивка се изисква, за да се оценят позициите на секторите на ПФИ в отделни държави членки спрямо останалите държави членки от еврозоната.

7.

Разбивка по валути (вж. таблица 4).

Тези разбивка е необходима, за да може да се изчислят транзакциите за паричните агрегати и техните кореспондиращи позиции, коригирани с промените на обменните курсове, когато тези агрегати включват всички валути комбинирано.

2.1.

За целите на член 6, буква а) ПФИ изчисляват показателите в части 1 и 2 от таблица 5 като нетни потоци на секюритизирани кредити или кредити, с които е извършен друг вид разпореждане по време на съответния период, минус кредитите, които са придобити по време на съответния период. Кредити, прехвърлени на друга местна ПФИ или придобити от такава, и кредити, чието прехвърляне е настъпило в резултат на разделяне на отчетната единица или на сливане или поглъщане, в което участват отчетната единица и друга местна ПФИ, не се включват в това изчисление. Кредити, прехвърлени на неместна ПФИ или придобити от такава, се включват в изчислението.

2.2.

Показателите, посочени в раздел 3.1, са класифицирани към части 1 и 2 от таблица 5, както следва:

2.3.

Показателите в част 1 от таблица 5 са допълнително разбити на месечна база според контрагента в прехвърлянето на кредита, правейки разграничение между ДСИЦ, от които резидентни ДСИЦ в еврозоната, и други контрагенти. Допълнителни разбивки по оригинален матуритет и предназначение на кредита се изискват на тримесечна база за някои показатели съгласно указаното в таблица 5, буква б).

3.1.

ПФИ предоставят данни в съответствие с част 3 от таблица 5 по отношение на секюритизирани и отписани кредити, за които ПФИ действа като предоставящо услуги лице, както следва:

3.2.

По отношение на раздел 3.1, буква б) НЦБ могат вместо това да изискат от ПФИ да предоставят нетни потоци на разпорежданията с кредити и придобиванията на кредити, за които ПФИ действа като предоставящо услуги лице, така че НЦБ да могат да извлекат финансовите транзакции, посочени в раздел 3.1, буква б).

3.3.

НЦБ могат да предоставят дерогация на отчетните единици от изискванията на раздел 3.1, буква б), в случай че нетните потоци, събрани в част 1.1 от таблица 5, изпълняват целта на раздел 3.2, т.е. когато това, че секюритизираните и отписаните кредити се обслужват от ПФИ, е национална практика. НЦБ ще гарантират, че тези нетни потоци съответстват на целите за изчисляване на финансовите транзакции, с изключение на разпорежданията с кредити и придобиванията на кредити по раздел 3.1, буква б). НЦБ могат да изискат допълнителна информация от ПФИ, за да направят необходимите корекции.

3.4.

НЦБ могат да разширят обхвата на изискванията за статистическа отчетност по настоящия раздел спрямо всички отписани кредити, обслужвани от ПФИ, които са били секюритизирани или прехвърлени по друг начин. В този случай НЦБ уведомяват ПФИ за изискванията за статистическа отчетност съгласно част 3 от таблица 5.

4.1.

ПФИ предоставят тримесечни данни за всички кредити, обслужвани при секюритизация, в съответствие с част 4 от таблица 5, независимо от това дали обслужваните кредити или съответните техни обслужващи права са признати в баланса на отчетната единица.

4.2.

По отношение на кредити, обслужвани за резидентни ДСИЦ в други държави членки от еврозоната, ПФИ предоставят допълнителни разбивки чрез агрегиране на обслужваните кредити поотделно за всяка държава членка, в която ДСИЦ е резидент.

4.3.

НЦБ могат да събират данните, посочени в член 6, буква б), или част от тях на база ДСИЦ по ДСИЦ, от резидентни ПФИ, действащи като предоставящи услуги лица по секюритизирани кредити. Ако НЦБ счита, че данните, посочени в раздел 4.4, и разбивките, посочени в раздел 4.2, могат да се събират на база ДСИЦ по ДСИЦ, тя информира ПФИ дали се изисква и ако това е така, за степента, до която се изисква отчитането, посочено в раздели 4.1 и 4.2 по-горе.

5.1.

ПФИ, прилагащи МСС 39, МСФО 9 или други подобни правила, отчитат салдата в края на месеца по кредити, с които е извършено разпореждане чрез секюритизация, които не са подлежали на отписване в съответствие с част 5 от таблица 5.

5.2.

ПФИ, по отношение на които се прилага дерогацията съгласно член 9, параграф 6, отчитат салдата в края на тримесечието по кредити, с които е извършено разпореждане чрез секюритизация, които са подлежали на отписване, но все още са признати във финансовите отчети в съответствие с част 5 от таблица 5.

1.

Разбивката по валута, посочена в раздел 4 от част 2.

2.

Отделното идентифициране на:

3.

Разбивката по сектори, посочена в раздел 3 от част 3.

4.

Разбивката по страни, посочена в раздел 4 от част 3.

5.

Разбивката по валути, посочена в раздел 5 от част 3.

1.

За всяка държава членка, чиято парична единица е еврото (наричана по-долу „държава членка от еврозоната“) съвкупността от отчетни единици се състои от ПФИ, включени в списъка на ПФИ за статистически цели, и резиденти на територията на държавите членки от еврозоната (1). Те представляват:

Институциите, намиращи се в офшорни финансови центрове, се третират от статистическа гледна точка като резиденти на териториите, където се намират съответните центрове.

2.

ПФИ консолидират за статистически цели дейността на всички свои местни управления (седалище според устройствения акт, главно управление и/или клонове), намиращи се в една и съща държава. Не се позволява консолидация за статистически цели извън националните граници.

1.

Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на категориите инструменти, които националните централни банки (НЦБ) транспонират в категории, приложими на национално равнище, в съответствие с настоящия регламент. Таблицата не представлява списък на индивидуални финансови инструменти и описанията не са изчерпателно уредени. Определенията се позовават на ЕСС 2010.

2.

Първоначалният матуритет, т.е. матуритетът при емитиране се отнася до фиксиран период на живота на даден финансов инструмент, преди който той не може да бъде погасен, например дългови ценни книжа, или преди който той може да бъде погасен само с някакъв вид санкция, например някои видове депозити. Периодът на предизвестие съответства на времето между момента, когато притежателят дава предизвестие за намерението си да погаси инструмента, и датата, на която на притежателя се позволява да го конвертира в пари, без да понесе санкция. Финансовите инструменти се класифицират според периода на предизвестие само когато няма договорен матуритет.

3.

Финансовите вземания могат да бъдат разграничени по това дали са търгуеми или не. Едно вземане е търгуемо, ако собствеността му лесно може да бъде прехвърлена от една единица на друга чрез предаване или джиросване, или да бъде компенсирано в случай на финансови деривати. Докато всеки финансов инструмент може да бъде потенциално търгуван, търгуемите инструменти са предвидени да се търгуват на организирана борса или на извънборсовия пазар, въпреки че действителната търговия не е необходимо условие за търгуемост.

Таблица

Категории инструменти

КАТЕГОРИИ АКТИВИ

КАТЕГОРИИ ПАСИВИ

1.

Клетките, маркирани със „*“ в таблица 1 от приложение I, се използват при изчисляването на резервната база. По отношение на дълговите ценни книжа кредитните институции представят доказателство за задълженията, които се изключват от резервната база, или прилагат стандартно приспадане с фиксиран процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ). Маркираните клетки се попълват само от институции, спрямо които се прилагат задължителните резерви.

2.

Колоната „в т.ч. кредитни институции, задължени да поддържат задължителни резерви, ЕЦБ и националните централни банки“ (НЦБ) не включва задълженията на отчетните единици спрямо институции от списъка на освободените от системата на минимални резерви на ЕЦБ, т.е. институции, които са освободени по причини, различни от извършването на мерки по преобразуване спрямо тях. Институциите, които са временно освободени от изискванията за минимални резерви, защото са обект на мерки по преобразуване, се третират като институции, подлежащи на изискванията за минимални резерви, и затова задълженията спрямо тези институции са обхванати в колоната „в т.ч. кредитни институции, задължени да поддържат задължителни резерви, ЕЦБ и НЦБ“. Задълженията спрямо институции, които фактически не са задължени да държат задължителни резерви в Европейската система на централните банки поради прилагането на еднократната отстъпка, също са обхванати в тази колона.

3.

Напълно докладващи институции могат също да отчитат позиции спрямо „ПФИ, различни от кредитни институции, задължени да поддържат минимални резерви, ЕЦБ и НЦБ“, вместо спрямо „ПФИ“ и „кредитни институции, задължени да поддържат минимални резерви, ЕЦБ и НЦБ“, при условие че това не води до загуба на информация и не са засегнати никакви позиции в немаркираните клетки. Освен това, в зависимост от националните системи за събиране на информация и без да се засяга пълното спазване на определенията и класификационните принципи за баланса на ПФИ, посочени в настоящия регламент, кредитните институции, към които се прилага изискването за задължителни резерви, могат да отчитат алтернативно данните, необходими за изчисляването на резервната база, с изключение на тези за прехвърляемите инструменти, в съответствие с таблицата по-долу, при условие че никакви позиции в немаркираните клетки в таблица 1 от приложение I не са засегнати.

4.

Институциите от „опашката“ отчитат като минимум тримесечните данни, необходими за изчисляване на резервната база, в съответствие с таблицата по-долу.

5.

За отчитането по таблицата по-долу се осигурява строго съответствие с таблица 1 от приложение I.

1.1.

При условие че са изпълнени условията, посочени в член 11 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9), Изпълнителният съвет може да позволи кредитните институции, подлежащи на изискванията за минимални резерви, да извършват агрегирана статистическа отчетност като група в рамките на една държава членка. Всички съответни институции се включват отделно в списъка от ПФИ на ЕЦБ.

1.2.

Ако на кредитните институции е разрешено да поддържат минимални резерви чрез посредник съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) и да не се възползват от груповата отчетност, посочена в настоящия раздел, съответната НЦБ може да разреши на посредника да извършва агрегирана статистическа отчетност (различна от тази по отношение на резервната база) от името на кредитните институции. Всички съответни институции се включват отделно в списъка от ПФИ на ЕЦБ.

1.3.

Ако групата от кредитни институции се състои единствено от институции от „опашката“, е необходимо тя да спазва само изискването за опростена отчетност, отнасящо се за институциите от „опашката“. В противен случай за групата като цяло важи изискването за пълна отчетност.

2.1.

За целите на настоящото приложение термините „сливане“, „сливащи се институции“ и „придобиваща институция“ имат значенията, съдържащи се в член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).

2.2.

За периода на поддържане, в рамките на който се извършва сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват и внасят, както е посочено в член 13 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).

2.3.

За последващите периоди на поддържане задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база и на статистическата информация, отчетена в съответствие с правилата съгласно таблицата по-долу. В противен случай се прилагат обичайните правила за отчитане на статистическа информация и за изчисляване на задължителни резерви, както е посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9).

2.4.

Без да се засягат задълженията по предходните параграфи, съответната НЦБ може да разреши на придобиващата институция да изпълни своето задължение за отчитане на статистически данни чрез временни процедури, например отделни формуляри за всяка от сливащите се институции в продължение на няколко периода след извършване на сливането. Продължителността на тази дерогация от обичайните отчетни процедури се ограничава, доколкото е възможно, и не може да надхвърля шест месеца след осъществяването на сливането. Дерогацията не засяга задължението на придобиващата институция да изпълни отчетните си задължения в съответствие с настоящия регламент и, ако е приложимо, задължението си да поеме отчетните задължения на сливащите се институции в съответствие с настоящото приложение.

Таблица

Специални правила за изчисляване на задължителните резерви на кредитните институции, участващи в сливане (1)

1.

Минимални стандарти за предаване:

2.

Минимални стандарти за точност:

3.

Минимални стандарти за съответствие с понятия:

4.

Минимални стандарти за ревизии:

Следва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, се придружават от обяснителни бележки.

Регламент (ЕО) № 25/2009 (ЕЦБ/2008/32)

(ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 14).

Регламент (ЕС) № 883/2011

(ОВ L 228, 3.9.2011 г., стр. 13).