30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 217/75

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (3), като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики за заетост.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на национално равнище, на равнището на ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнище държави членки, като изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4)

На 10 юли 2012 г. Съветът прие препоръка (4) относно националната програма за реформи на Словения за 2012 г. и даде становището си относно програма за стабилност на Словения за периода 2012—2015 г.

(5)

На 28 ноември 2012 г. Комисията прие Годишния обзор на растежа, с което постави началото на Европейския семестър за координиране на икономическите политики за 2013 г. На 28 ноември 2012 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие също така Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Словения ще бъде една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)

Европейският парламент участва надлежно в Европейския семестър в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 и на 7 февруари 2013 г. прие Резолюция относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2013 г. и Резолюция относно приноса към Годишния обзор на растежа за 2013 г.

(7)

На 14 март 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите за осигуряването на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за подпомагане на растежа. Той подчертава необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(8)

На 10 април 2013 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед за Словения, извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията дава основание да се заключи, че в Словения съществуват прекомерни макроикономически дисбаланси. Необходими са спешни мерки за спиране на бързото натрупване на тези дисбаланси и за тяхното преодоляване. Засега равнищата на частния и на публичния дълг са под критичните прагове, посочени в таблицата с показатели, а нетният външен дълг също е сравнително ограничен. Проблемът обаче не е в равнището на дълга, а в неговата структура, чиято концентрация е най-вече в корпоративния сектор. В контекста на засилващи се отрицателни икономически тенденции това заплашва стабилността на финансовия сектор и усложнява изчистването на дълговете, включително посредством взаимовръзки с нивото на държавния дълг. Тези рискове са съчетани с ограничени възможности за коригиране на трудовите и капиталовите пазари и с икономическа структура, доминирана от държавно участие. Периодите на несигурност и правните пречки пред извършването на реформи попречиха на Словения адекватно да преодолее дисбалансите и да засили капацитета си за адаптиране, което доведе по-голяма уязвимост в момент на нарастващо напрежение около финансирането на държавния дълг.

(9)

На 9 май 2013 г. Словения представи своята национална си програма за реформи за 2013 г. и своята програма за стабилност за периода 2012—2016 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(10)

На 23 май 2013 г. словенските власти изпратиха писмо до Комисията, с което обобщават, изменят и поясняват основни ангажименти в националната програма за реформи.

(11)

Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета оценка на програмата за стабилност Съветът е на мнение, че въпреки значителната, но извършена в края на периода консолидация, с която дефицитът бе намален от 6,2 % от БВП през 2009 г. на 4,0 % от БВП през 2012 г., не се очаква Словения да коригира прекомерния си дефицит до 2013 г., както препоръча Съветът в края на 2009 г. Това се дължи по-специално на по-лошата икономическа обстановка от очакваното към момента на препоръката. Макроикономическият сценарий, въз основа на който са изготвени бюджетните прогнози в програмата за стабилност, е като цяло реалистичен за 2013 г., но е оптимистичен за 2014 г. По-специално властите прогнозират, че след като БВП намалее с 2,3 % през 2012 г. и с 1,9 % през 2013 г. той ще нарасне с 0,2 % през 2014 г., като се приема, че ще бъдат приети фискални мерки за намаляване на дефицита на сектор „Държавно управление“ от 4,2 % от БВП (без банкова рекапитализация) през 2013 г. на 2,6 % от БВП през 2014 г. Комисията прогнозира обаче, че БВП ще намалее с 0,1 % през 2014 г., ако не настъпи изменение на политиката, което е сценарий, при който са взети предвид само мерките, приети до средата на април 2013 г., и прогнозира дефицит от 4,9 % от БВП за 2014 г. Основните цели на бюджетната стратегия, посочени в програмата за стабилност, са коригирането на прекомерния дефицит до 2014 г., което е една година след срока, определен в края на 2009 г. от Съвета, постигане на балансирана структурна позиция до 2017 г. и стабилизиране на съотношението на дълга на ниво под 55 % от БВП. В програмата за стабилност се потвърждава средносрочната цел, която е балансиран в структурно отношение бюджет. Тази средносрочна цел не в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж, защото в нея не се отчитат по подходящ начин скритите задължения, свързани със застаряването на населението. Планираните в програмата водещи цели за дефицита са в съответствие с корекцията на прекомерния дефицит до 2014 г.

Предвид обаче оптимистичната прогноза за растеж за тази година, значителните рискове, свързани с прогнозите за приходите, както и недостатъчните данни за мерките за разходите, Съветът счита, че е малко вероятно прекомерният дефицит да бъде коригиран до 2014 г. При тези обстоятелства следва да бъдат уточнени допълнителни мерки за структурна консолидация, да бъдат приети и приложени, за да се гарантира, че прекомерният дефицит е коригиран до 2015 г. най-късно по надежден и устойчив начин, както препоръча Съвета на 21 юни 2013 г. Съотношението на общия държавен дълг спрямо БВП нарасна повече от два пъти от 22,0 % през 2008 г. на 54,1 % през 2012 г. и се предвижда да нарасне допълнително на 66,5 % до 2014 г. съгласно прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. Властите очакват, че съотношението между дълга и БВП ще достигне връхна точка от 63,2 % през 2014 и 2015 г., след което ще намалее на 62,8 % през 2016 г. Рисковете, свързани със съотношението между дълга и БВП, клонят към по-високо съотношение, което се дължи също така на големи условни пасиви и вероятни корекции на наличности-потоци от трансфери на активи към дружеството за управление на банкови активи (Bank Asset Management Company – „BAMC“), което не е включено в програмните прогнози.

(12)

През май 2013 г. властите предприеха важни стъпки към консолидиране на публичните финанси. Те постигнаха споразумение със социалните партньори относно допълнително намаление с 1¼ % на основните брутни възнаграждения в публичния сектор, което е в допълнение към намалението с 3 %, което беше постигнато през май 2012 г. в рамките на закона за уравновесяване на публичните финанси. Освен това парламентът одобри конституционно основание за създаване на правило за баланса/излишъка на консолидирания държавен бюджет в структурно отношение. Цялостното транспониране на разпоредбите на Фискалния пакт ще бъде извършено чрез специален конституционен акт за прилагане, предвиден за одобрение от парламента през ноември 2013 г. Накрая, парламентът почти единодушно реши да затегне конституционните правила за свикване и спечелване на референдум, който се очаква да улесни въвеждането на мерки за фискална консолидация. Предвид бързо растящият дълг е още по-важно бюджетната стратегия за 2013 г. да бъде подсилена, както и да бъде стриктно приложена, а през следващите години да продължи решителните действия за консолидация. Макар че някои данъци са по-ниски от средните стойности за ЕС, възможността те да бъдат увеличени не трябва да бъде причина за безкрайно отлагане на нуждата от преосмисляне на динамиката на разходите. Поради това изглежда подходящо мерките за увеличаване на приходите да бъдат допълнени с фискална консолидация посредством съкращаване на структурните разходи. Средносрочната бюджетна рамка на Словения и правилото ѝ за разходите все още не са насочени в достатъчна степен към постигане на средносрочната цел и осигуряване на дългосрочна устойчивост. В допълнение бюджетните ограничения върху някои подразделения на сектор „Държавно управление“, особено недиректни ползватели на бюджета, изглежда не се прилагат изцяло. Накрая, международните и вътрешните прогнози сочат, че размерът на скритата икономика в Словения е по-голям от средното за ЕС, което показва, че е налице възможност за подобряване на спазването на данъчното законодателство, което се признава също чрез предвидените мерки в програмата за стабилност.

(13)

През декември 2012 г. беше приета пенсионна реформа, която влезе в сила през януари 2013 г. В нея са разгледани проблемите, установени в препоръките от 2012 г., но не в достатъчна степен, тъй като се очаква, че реформата ще се отрази на публичните финанси само в средносрочен план (до 2020 г.). Макар че пенсионната реформа е важна стъпка, в нея не са посочени конкретни мерки за ограничаване на свързаните със застаряването на населението разходи след 2020 г. Нужни са допълнителни реформи за подобряване на устойчивостта на пенсионните разходи в дългосрочен план, включително чрез привеждане в съответствие на пенсионната възраст с очакваното увеличаване на продължителността на живота и чрез допълнително ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране. В областта на дългосрочните грижи търсенето на услуги надхвърля предлагането, докато разходите са все още относително ниски. Очаква се търсенето на дългосрочни грижи и свързаните с тях разходи да се увеличат значително предвид тенденцията към застаряване на населението. По-задълбочените оценки на съществуващите мерки могат да допринесат за изготвянето на политики в тази област, които са основани на факти в по-голяма степен.

(14)

Въпреки че размерът на словенския банков сектор е сравнително ограничен и по-малък от половината от средния размер на банковия сектор в еврозоната, основните банки са подложени на постоянен натиск по отношение на капиталовите буфери, които са ниски за района, а зависимостта им от държавата като източник на капитал представлява заплаха за икономиката. Държавните национални банки са тези, които най-често се нуждаят от рекапитализация. Макар че равнищата на общия частен дълг са под средното ниво за еврозоната и под критичните прагове, посочени в таблицата с показатели за макроикономическите дисбаланси, проблемът е от структурно естество. По-голяма част от дълга е съсредоточена в корпоративния сектор и много предприятия са свръхзадлъжнели, което води до допълнително увеличаване на необслужваните заеми. Към края на 2012 г. 23,7 % от корпоративните заеми бяха просрочени с 90 или повече дни. Необходимо е подновяване на кредите за корпоративния сектор и преодоляване на задлъжнялостта на предприятията с цел улесняване на инвестициите, подобряване на производителността и конкурентоспособността. В програмата за стабилност за предвидени допълнителни рекапитализации. Властите потвърдиха в писмена форма ангажимента си за предоставяне на допълнителен капитал, ако е необходимо. Кредите се свиват и взаимовръзките между слабите банки и държавния дълг се засилват. В Словения лихвеният процент за корпоративни кредити (за заеми в размер от над 1 милион евро) е по-висок с 2 процентни пункта от този в еврозоната като цяло, като през 2012 г. този марж нарасна допълнително. Беше прието рамково законодателство за преструктуриране на банките, но все още предстои да бъде приложено. BAMC продължава да бъде централната институционна платформа за оздравяване на банките. В националната програма за реформа, допълнена с нова информация, предоставена от правителството, са посочени планове за трансфери към BAMC, основани на тестове за устойчивост, провеждани от Банката на Словения съгласно подхода „отдолу-нагоре“.

Властите потвърдиха в писмена форма, че са готови да работят с Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) с цел гарантиране на провеждането на независими прегледи на качеството на активите за набор от банки. Тази дейност следва да обхване цялата система, за да се гарантира трайна стабилност на банковия сектор. В други държави този подход се оказа от първостепенно значение за възстановяване на доверието, надеждността и достъпа до пазара. Получената чрез задълбочена външна оценка информация е необходима основа за изготвянето на стратегия за целия финансов сектор.

(15)

В националната програма за реформа не се посочват никакви допълнителни стъпки за подсилване на банковия надзор, което беше изтъкнато като необходимост в задълбочения преглед за 2013 г. По отношение на действията за надзор спрямо банките единствената информация в националната програма за реформи е свързана с новите тестове за устойчивост, извършвани от Банката на Словения. Не беше предоставен допълнителен преглед на мерки като подходящи макропруденциални политики. Прегледът на макропруденциалния надзор, извършен от независим експерт, би спомогнало за някои от горните препоръки.

(16)

През март 2013 г. беше приета реформа на пазара на труда с цел намаляване на сегментацията му и увеличаване на неговата гъвкавост. С реформата се намалява защитата на постоянните трудови договори чрез опростяване на процедурите за уволнение в случай на индивидуални или колективни уволнения и чрез намаляване на разходите за уволняване. Уреждането на срочните трудови договори беше затегнато допълнително с цел намаляване на злоупотребите, а използването на работа, предоставена чрез посредническа агенция, беше ограничено. Въпреки че реформата върви в правилната посока, все още не може да се определи със сигурност дали тя е достатъчно амбициозна, за да окаже съществено влияние върху сегментацията и гъвкавостта на пазара на труда и да подобри способността на Словения да привлича чуждестранни преки инвестиции. Досега не бяха предприети достатъчни мерки за справяне с двойния пазар на труда, породен от разпоредбите за студентския труд. В националната програма за реформи са посочени мерки, които вървят в правилната посока. Младежката безработица в Словения нарасна значително с 4,9 процентни пункта и достигна 20,6 % през 2012 г., докато равнището на безработица се увеличи с 0,7 процентни пункта и достигна 9 % през 2012 г. Въпреки нарастването на безработицата броят на безработните лица, които участват в активни мерки на политиката, насочени към пазара на труда, съфинансирани от Европейския социален фонд, намаля значително през 2012 г. според предварителните национални данни. Не бяха взети мерки за адаптиране на работните среди към по-голямата продължителност на активния живот и бяха приети само първоначални, пригодени мерки за учене през целия живот или активни мерки, насочени към пазара на труда с цел по-голяма заетост сред завършилите висше образование, по-възрастните активни лица и нискоквалифицираните работници. Словения предприе някои мерки за подобряване на съответствието между уменията и нуждите на пазара на труда. В обществената служба по заетостта се провежда пилотен проект относно начините за оценка на нуждите, но сътрудничеството със заинтересованите страни трябва да бъде подобрено.

Трябва да се направи повече за подобряване на привлекателността на подходящи програми за професионално образование и обучение. В малките и средните предприятия се прилагат допълнителни мерки за професионална ориентация. Ролята на работодателите по отношение на професионалното образование и обучение все още нуждае от подобряване. Подобренията в тези области ще доведат до увеличаване на производителността и конкурентоспособността.

(17)

Досега действията в рамките на политиката за подобряване на разходната конкурентоспособност бяха само частични. През 2012 г. правителството намали размера на брутните възнаграждения в номинални стойности в публичния сектор с около 3 %. В средата на май 2013 г. беше постигнато съгласие със социалните партньори за допълнително намаляване на трудовите разходи в публичния сектор. Минималната заплата е една от най-високите в ЕС в процентно изражение на средната заплата, индексирана е спрямо инфлацията и беше предмет на значително дискреционно увеличение през 2010 г. Въпреки че растежът на номиналното възнаграждение на служител беше отрицателно през 2012 г. (– 0,4 %), номиналните разходи за единица труд отчетоха положителен растеж през 2012 г. (0,7 %) поради по-отрицателния растеж на производителността (– 1,1 %). За възстановяване на конкурентоспособността могат да спомогнат мерки за повишаване на растежа на производителността и за устойчив напредък към намаляване на номиналните разходи за единица труд.

(18)

Държавното участие в словенската икономика е съществено, като много от неговите характеристики остават непроменени още от преходния период от деветдесетте години. Инструментите за приватизация и корпоративно преструктуриране, приети през деветдесетте години, доведоха до това, че държавното участие продължава да е преобладаващо, особено във финансовия сектор. През 2011 г. държавите предприятия представляваха една шеста от общата добавена стойност на словенската икономика, около половина от общите загуби в корпоративния сектор и в тях работеше всеки осми работник. Освен това контролираните от държавата фондове и предприятия имат отражение върху публичните финанси поради взаимовръзката между по-високите нива на дълга, нуждите от рекапитализация и значителните държавни гаранции. Размерът и слабостите на държавните предприятия възпират икономическото развитие и растежа и допринасят за съществуващите дисбаланси. Преобладаващото държавно участие и често лошото управление на държавните активи затрудняват вътрешните и чуждестранните инвестиции, което води до намаляване на производителността и на конкурентоспособността. Кръстосаното участие на държавните предприятия от нефинансовия сектор в държавни финансови институции създава рискове от верижно разпространение, пречи на корекциите и нарушава разпределянето на ресурси, особено по отношение на нови инвестиции.

(19)

В националната програма за реформи се подчертават приоритетите на политиката в областите на държавно участие и на преодоляването на проблема с корпоративната задлъжнялост, но не се посочват подробности относно планираните мерки. В задълбочения преглед от 2013 г. се изтъкват икономическите резултати във връзка с държавното участие по отношение на преките и условните данъчни разходи и по отношение на нарушаването на нормалните търговски операции. В националната програма за реформи обаче като слабост на поведението на държавата в ролята ѝ на собственик на нефинансови предприятия се посочва само липсата на координация. Като цяло макар националната програма за реформи да съдържа положителни елементи, в нея не се посочва достатъчна информация относно стратегическата ориентация на предприятията, които ще продължат да бъдат държавна собственост, както и подробни и обвързани със срокове ангажименти за подобряване на техните финансови резултати и управление. Бяха предприети някои първи стъпки за подобряване на корпоративното управление, както е посочено в конкретните за отделните държави препоръки от 2012 г., и за приватизация на някои държавни предприятия. Влезе в сила законодателство за създаването на бъдещия държавен холдинг на Словения, но все още не е започнало ефективното му изпълнение. Създаването на регистър на назначенията в управителните и в надзорните съвети на държавните предприятия и изисквания за оповестяване на дялови участия може да спомогнат за подобряване на прозрачността. В националната програма за реформи е обявена приватизационна стратегия за последното тримесечие на 2013 г., която ще бъде изготвена през третото тримесечие, както беше посочено в писмото от 23 май 2013 г. Междувременно правителството внесе до парламента списък с 15 предприятия, които да бъдат приватизирани. Освен миноритарните дялове и МСП в списъка са включени и големи предприятия като втората по големина банка, NKBM.

(20)

В Словения броят на регулираните професии е висок и затова има възможност за значително смекчаване на условията за навлизане на пазара, което би могло да се отрази положително на заетостта и конкуренцията. През 2012 г. словенските власти започнаха реформи за преглед на многобройните регулирани професии с цел по-точното им определение, намаляване на административните разходи и опростяване на достъпа до професиите. В началото на 2013 г. парламентът трябваше да приеме първия набор от закони в областта на занаятите, туризма и строителството. Реформата обаче закъснява с изключение на сектора на занаятите. Словения определи предварителните правни условия за независима агенция за защита на конкуренцията, но все още трябва да гарантира, че агенцията ще разполага постоянно с подходящ персонал. Законодателството следва да бъде допълнително изменено за създаване на отделен бюджетен ред за агенцията, което е необходимо условие за гарантиране на финансовата ѝ независимост. Съдебните производства на първа инстанция по спорни производства по граждански и търговски дела, както и производствата по несъстоятелност са неоправдано дълги. Въпреки видимата положителна тенденция за намаляване на продължителността на гражданските и търговските дела са необходими усилия за справяне с тези проблеми, тъй като те затрудняват стопанската дейност и пречат на Словения да привлече чуждестранни преки инвестиции. В този контекст предвиденото намаляване на броя на съдиите на глава на населението според посоченото в националната програма за реформи трябва да бъде балансирано със значително подобряване на ефективността.

(21)

В националната програма за реформи се потвърждава необходимостта от преструктуриране на нефинансови предприятия, които изпитват финансови затруднения, но предизвикателството за политиката и нейният отговор относно корпоративното преструктуриране трябва да бъдат допълнително доразвити в посока на намирането на основани на пазара решения. Необходими са допълнителни мерки за привличане на частни инвестиции, включително чуждестранни преки инвестиции, за гарантиране, че частният сектор ще поеме в достатъчна степен тежестта без да се засягат предоставяните от данъкоплатците ресурси. Процесът на преструктуриране следва да доведе до продажбата на преструктурираните предприятия без използването на държавно финансиране.

(22)

Понастоящем Словения е в процес на изменение на законодателството с цел подобряване на ефикасността на процедурите по несъстоятелност. През април 2013 г. правителството измени закона за финансовите операции, производствата по несъстоятелност и принудителната лииквидация. С измененията се постига по-точно определение на понятието за несъстоятелност и се въвеждат стимули за ръководствата на предприятията да подават молби за откриване на производство по несъстоятелност на време. Настоящата рамка за несъстоятелността не предлага достатъчно стимули и санкции, за да се гарантира, че дружествата подават молби за откриване на произвоство по несъстоятелност в ранен етап. Задължителните процедури по уреждане на спорове пред съда са сложни и благоприятстват длъжника, най-вече МСП и микропредприятията. Липсват достатъчно стимули за ранно извънсъдебно уреждане на спорове, което би гарантирало запазването на жизнеспособни стопански дейности. Беше обявено ново законодателство за финансово преструктуриране на свръхзадлъжнели предприятия в ранен етап на процеса, а Министерството на правосъдието предвиди предлагането на правни изменения за улесняване на извънсъдебното преструктуриране и преобразуването на задължения до края на май 2013 г. За улесняването на финансовото преструктуриране на неликвидните, но жизнеспособни предприятия, от първостепенно значение е създаването на подходяща правна рамка, разработвана в съответствие с уточнените срокове, съдържаща съвместими стимули за кредиторите, собствениците и ръководството.

(23)

В рамките на европейския семестър Комисията извърши всеобхватен анализ на икономическата политика на Словения. Тя извърши оценка на програмата за стабилност и на националната програма за реформи, и представи задълбочен преглед. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Словения, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на национално равнище. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—9 по-долу.

(24)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност, като становището му (5) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(25)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени във всички препоръки по-долу.

(26)

В рамките на европейския семестър Комисията извърши анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. На тази основа Съветът публикува специфични препоръки, адресирани до държавите членки, чиято парична единица е еврото (6). Като държава, чията парична единица е еврото, Словения следва да гарантира цялостното и навременното изпълнение на тези препоръки,

1.

През 2013 г. и след това да прилага и укрепва бюджетната стратегия, която да бъде подпомогната с добре дефинирани структурни мерки, да гарантира корекцията на прекомерния дефицит до 2015 г. по устойчив начин, както и да подобри структурното салдо, посочено в препоръката на Съвета в рамките на ППД. След коригирането на прекомерния дефицит да продължи структурните корекции, което ще позволи на Словения да постигне средносрочната цел, която следва да бъде определена в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, до 2017 г. Трайното коригиране на фискалните дисбаланси изисква изпълнението на амбициозни структурни реформи, което ще подобри капацитета за адаптиране на икономиката и ще увеличи потенциала за растеж и заетост. Да запази благоприятни за растежа разходи, да приеме мерки за подобряване на степента на спазване на данъчното законодателство и да изпълни мерки по отношение на разходите, подкрепени със систематични прегледи на публичните разходи на всички нива на управление. Да подобри надеждността на консолидацията, да довърши приемането на правилото за бюджетното салдо/бюджетния излишък за сектор „Държавно управление“ в структурно отношение, да направи средносрочната бюджетна рамка задължителна, всеобхватна и прозрачна, и до края на 2013 г. да подсили ролята на независимите органи, които провеждат мониторинг на фискалната политика. Да предприеме мерки, с които постепенно да бъдат намалени условните пасиви на държавата.

2.

Да укрепи дългосрочната устойчивост на пенсионната система след 2020 г., като допълнително коригира всички релевантни параметри, включително чрез обвързване на пенсионната възраст с очакваното увеличение на продължителността на живота, като същевременно запази подходящ размер на пенсиите. Да спре увеличаването на свързаните със застаряването на населението разходи за дългосрочни грижи и да подобри достъпа до услугите, като пренасочи предоставянето на грижи от институциите към дома, да подобри насочеността на придобивките, с които разполагат получателите на социални помощи, като засили превенцията с цел намаляване на броя на лицата с увреждания и на зависимите лица.

3.

Да гарантира, че развитието на възнагражденията, включително на минималната работна заплата, са в полза на конкурентоспособността и създаването на работни места. Да наблюдава внимателно ефектите от неотдавна проведената реформа на пазара на труда и ако е необходимо да определи области, в които са необходими допълнителни действия за създаване на работни места и преодоляване на сегментацията, включително чрез регулиране на студентския труд. Да предприеме допълнителни мерки за увеличаване на заетостта сред младите висшисти, по-възрастните хора и нискоквалифицираните работници, като насочи ресурсите към пригодени мерки за активен пазар на труда, като същевременно подобри тяхната ефективност. Да преодолее разминаването между предлаганите умения и търсенето, като подобри привлекателността на подходящи програми за професионално образование и обучение и развие допълнително сътрудничеството с подходящи заинтересовани страни за определяне на нуждите на пазара на труда.

4.

Да предприеме необходимите стъпки с помощта на европейските партньори за наемане през юни 2013 г. на независим външен консултант, който да извърши преглед на активите в целия банков сектор. През 2013 г. да завърши този преглед и да напредне по случаите на двете банки, които са обект на процедура за държавни помощи, за да ускори възстановяването на техния счетоводен баланс. Да бъде готова да предостави допълнителен капитал в случай, че трансферът на активи или прегледът им покажат допълнителни слабости. Всички мерки, включително обективното оценяване на нуждите от капитал, трансферът на активи към дружеството за управление на банкови активи (Bank Asset Management Company), схемата за защита на активите, оперативното изпълнение на мерките за преструктуриране следва да бъдат изпълнени изцяло при пълно съответствие с правилата за държавна помощ в случаите, в които има такава. Успоредно с това до март 2014 г. да изготви и приложи цялостна секторна стратегия, за да гарантира независимо ръководство за преструктурираните банки и значително да подобри управлението, управлението на риска и рентабилността на сектора, включително чрез консолидация, когато е уместно. Бързо да започне подготовката на обявената приватизация на NKBM и до септември 2013 г. да изготви амбициозен график за оттегляне на преките или непреките дялови участия на държавата в банките.

5.

До края на 2013 г. да преразгледа банковата регулаторна рамка и въз основа на този преглед да подсили капацитета за надзор, прозрачността и оповестяването на статистическите данни.

6.

Да ускори реформата на регулираните услуги, включително значително смекчаване на условията за навлизане на пазара. Да подобри бизнес средата, включително чрез гарантиране на независимостта и предоставяне на достатъчно и автономно финансиране на агенцията за защита на конкуренцията.

7.

Да използва опита от предишни действия за намаляване на продължителността на съдебните производства на първа инстанция при спорни граждански и търговски дела и броя на висящите производства, най-вече при принудително изпълнение.

8.

Като част от планираната за края на септември 2013 г. стратегия на правителството да класифицира основни и неосновни държавни активи съгласно икономически критерии с оглед на оттеглянето на неосновни активи. Навременно да задейства изцяло държавния холдинг на Словения (Slovenia Sovereign Holding (SSH)) и да прехвърли собствеността и управлението на всички дялови участия на SSH, като изключи потенциално тези, които не са включени в списъка за незабавно цялостно приватизиране. Да гарантира професионалното управление на SSH от самото начало, като включи евентуално международна експертиза, и създаде ясна независима връзка с участващите предприятия. За основните дялови участия да разработи специфични за сектора стратегии за подобряване на рентабилността и корпоративното управление. Да въведе задължителен и обществено достъпен регистър за назначаване в управителните и надзорните съвети в държавните предприятия с изискване за оповестяване на дялови участия. Да гарантира, че регулаторната рамка улеснява оттеглянето на неосновни държавни активи и че административните пречки са сведени до минимум.

9.

Да определи и започне работата по премахването на всички съществуващи правни и административни пречки за устойчиво преструктуриране на жизнеспособни, свръхзадлъжняли или с ниска капитализация предприятия посредством основани на пазара решения. В този контекст да предприеме мерки за гарантиране, че частният сектор ще поеме в достатъчна степен тежестта, да увеличи частните инвестиции, включително чуждестранните преки инвестиции и да подобри ефикасността на затруднени предприятия като част от процеса на преструктуриране. До септември 2013 г. да приеме необходимата правна рамка за извънсъдебното преструктуриране, като гарантира нейната съвместимост със съществуващите разпоредби относно несъстоятелността и предостави стимули за кредиторите и акционерите за постигане на извънсъдебни споразумения за преструктуриране. Да подобри прилагането на процедурите за корпоративна несъстоятелност и съдебните спогодби, включително бързо разрешаване на висящи съдебни дела с цел увеличаване на възстановимата стойност и за улесняване на навременното и ефикасното разрешаване на проблемите, свързани с необслужвани заеми.